Търсене в текстове за 'Престъпник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание.
– Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом. Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък?
към текста >>

2. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник.
Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник. Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>

3. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника.
Ограничете действията им и тъй им излекувайте душите. Постъпвайте с тях като с болни, защото те морално боледуват. Душите им са млади - млади, както вашите са някога били - и слаби, и невежи, Дайте им вашата мъдрост и вашата морална сила. Следвайте закона на любовта! Ако вие сте наистина по-старият, по-развитият, то дългът ви налага да помагате, да ръководите, да поучавате, да обичате. Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците. Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч.
към текста >>

4. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава.
Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот. Да живееш, това значи да съзнаваш, че можеш да се качиш на най-голямата височина и да слезеш до най-голямата дълбочина. Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия. Светията и горе да се качи и долу да слезе, пак светия си остава. Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава. Животът сам по себе си не се изменя. Той е първото условие на духа да се прояви във външния свят. Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот. Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота. В това отношение, както и да пишем думата живот, животът не може да се измени.
към текста >>

5. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник.
Необходимо е истинско разбиране за доброто. Учителят казва: „Доброто е извън времето и пространството, за доброто няма време, няма условия, няма място.” Това е най-великата, истинска максима, която може да се даде като оръжие в ръцете на човека за доброто. Доброто, което е извън времето и пространството, което трябва и е независимо от условията и мястото, дава магическа мощ в ръцете на човека. Ако аз искам да направя добро няма какво да мисля, дали го заслужава този и този човек, дали наистина ще му допринеса добро. Аз мога да направя доброто без никаква предумисъл. И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник. Но светът не е такъв, всеки не само че не прави добро, но не желае да прави добро. Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?!
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението.
Защо ? Аурата ви е груба; то не може да издържи на тая среда. Някои хора насаждат круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията. Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник.
Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата.
към текста >>

8. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко.
към текста >>

9. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор.
При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението.
към текста >>

10. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази.
Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека!
към текста >>

11. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник.
Дълъг жизнен път е това; не стават работите за един миг! Много методи са посочвани в миналото във всички окултни школи, във всички религиозни системи. В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности. При все това, методите са важни, най-важни. Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата. Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила. Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни.
към текста >>

12. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния човек.
И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата. И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент. Значи, от оцветяването на аурата ясновидецът познава, какво е състоянието на съзнанието; той вижда и чете всичко. Той познава лицемера още отдалече. Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния човек. Според окултистите, културата на шестата раса, която иде да смени залязващата материална култура на петата раса, ще бъде високо духовна. Тя ще бъде съградена върху основата на Божията любов. При нея няма да има престъпления, защото те ще бъдат предотвратявани още в самия им зародиш от обществените ръководители и Учители. На чело на тази култура ще стоят царете на духовното съвършенство, които ще направляват съдбините на народите според разумните закони на живата природа. Там човек ще се управлява според законите на Бога, написани не на книга, а в неговата душа, неговия ум и неговото сърце, както Христос е заповядал.
към текста >>

13. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един стражар трябвало да отупа един престъпник.
Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си. Пътниците се съгласили. Бог се много зарадвал. Разбойниците, които очаквали автомобила на края на гората, видели, че той не дошъл в определения час и се разотишли. Така чудното съвпадение избавило пътниците от неприятната среща. Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал нещо. Стражарят го проснал на земята и му заповядал: викай „ох! “ След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог, или няма.
към текста >>

Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления.
Така чудното съвпадение избавило пътниците от неприятната среща. Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал нещо. Стражарят го проснал на земята и му заповядал: викай „ох! “ След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог, или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водила две деца. По големичкото се загледало на накъде когато минавали трамвайната линия и не виждало засиления, идещ от завоя, трамвай. Само миг и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология: той се спуснал с риск за живота си и спасил детето.
към текста >>

14. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предназначението на закона е да ограничава престъпника.
Щом има закони в една държава. това показва че там има престъпници. Следователно, законите са за престъпниците. Светиите, съвършените хора не се нуждаят от закони. И ако някой остави престъпниците да живеят без закон, а светиите — със закон, той създава едно невъзможно положение. Предназначението на закона е да ограничава престъпника. За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно, Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония. Ние я чувстваме: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му.
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания.
Севлиево, 15 ноември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче. знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес. Вземам тия контрасти като символи, защото те илюстрират два основни типа хора, две основни отношения на хората към живото в света.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никога на вземайте храна, която ви се дава от престъпник.
След яденето иде пиенето на вода, после ще учим правилно да дишаме и възприемаме светлината. Ако не приложим всички тези неща в живота си, ще почнем да се оплакваме от лошата си съдба. Индуските посветени, които знаят тази дълбока наука, започват с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. И които следват техните школи и научат тези работи, стават адепти, посветени, йоги, а които не ги научат и разберат, стават факири. Мощна сила се крие в храната, и науката седи в това, да знаем как да възприемем тази храна. Никога на вземайте храна, която ви се дава от престъпник. За да можем да правим добро, трябва да разбираме великите сили и закони на живота. А няма нищо по-силно от това, да обичаш живота в себе си, и в другите, и във всички същества. И в най-малките същества има известна интелигентност, която е неразделна от живота и която трябва да ни радва. Един ден те ще проявят тази интелигентност. И за да се прояви интелигентността, трябва да се приготви човешкото тяло, човешкото сърце и човешкия ум.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може да си един престъпник, но като видиш един човек, че прави едно добро, тази мисъл влиза в подсъзнанието ти и работи и след 5-6 години в тебе се заражда желание да постъпиш и ти като него.
И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка, несъзнателно може да спаси човека. Може да си един престъпник, но като видиш един човек, че прави едно добро, тази мисъл влиза в подсъзнанието ти и работи и след 5-6 години в тебе се заражда желание да постъпиш и ти като него. Затова всички хора трябва да бъдат внимателни, защото само една тяхна постъпка може да повдигне или спъне човека. Затова още повече ръководителите и учителите на народа трябва да бъдат жив образец, защото те съзнателно или несъзнателно, заставят другите да постъпват като тях. Същото се отнася и за професорите в един университет; каквито са професорите, такива ще бъдат и студентите; каквито са родителите, такива ще бъдат и децата; каквито са управниците, такъв ще бъде и народът. За да може човек да се развива правилно, той трябва да знае как да работи със силите на природата. Например, искате да бъдете добър, но ако човек не разбира закона на Любовта, не може да бъде добър.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот.
Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден. Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот. Бедният човек! Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце. Нещастният човек! До кога ли ще живее със своите дребни, фалшиви радости и големи скърби и страдания, в същото това време, когато край самия него се шири безкрайният живот Божи, който е чиста радост и велико благо! Т. Ч.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие.
Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него.
към текста >>

Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят.
Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй прости и ясни са понякога нещата пред нашия повърхностен поглед: този е престъпник, този върши зло, — този е такъв, онзи — онакъв ... А ние какви сме?
Често ние, хората, имаме един голям недостатък — да се занимаваме повече с другите, отколкото със себе си! Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме! Ние осъждаме с леко сърце. Осъждаме без да познаваме. Осъждаме без да размишляваме! Тъй прости и ясни са понякога нещата пред нашия повърхностен поглед: този е престъпник, този върши зло, — този е такъв, онзи — онакъв ... А ние какви сме? Ние сме плитки, плитки, плитки ... Не може повърхностния поглед който вижда само външното, да проникне в дълбочината, да намери истинските мотиви, истинските причини на дадено явление, на известна чужда постъпка. Ние не можем да знаем сложния комплекс от близки и далечни причини, които заставят известно лице да постъпи по един или друг начин. И, следователно, ние нямаме верния критерий, който ни е нужен за да можем да преценим правилно моралната стойност на една чужда постъпка. Ние не можем да бъдем съдии на другите, защото виждаме само следствията, само резултатите, докато света на причините е скрит от нас. Има само един справедлив Съдия!
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война?
Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях. Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятеля трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.“ Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната.
към текста >>

Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява.
Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях. Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятеля трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.“ Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната. Той бе крепител на „непротивете се злому“, и най после той бе за любовта в живота, чрез която всичко се гради. Прав ли беше той?
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост.
Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима учения престъпник върши по добре замислени престъпления от глупавия ?
Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години. Физическото наследство е само една малка част от тоя път. Много по важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в крея си дава типа на един „ангел“ или „демон“. В своята обща насока человек може да принадлежи към едно възходящо или низходящо течение. И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима учения престъпник върши по добре замислени престъпления от глупавия ? Тесния при основанието си нос показва, че человека, който го има, е свикнал и на малкото и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичене и изненади, непостояност в отделни случаи. Материалното може да му служи за стимул. Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело) и силно развити челюсти — това е типа на хората, които най-често стават оръдие някому и вършат физически престъпления. Напротив, широкият в основанието си нос, сочи за голямо духовно богатство на притежателя му.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички!
милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост? Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества? Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите. Във всеки човек има божествена искра, висше начало. Майстор и истински възпитател може да се нарече само онзи, който може да възпламени тая искра. А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички! Щом се събуди това начало в един индивид, той става истински човек по образа и подобие не своя създател. Цел на човека е да придобие съвършенство, да достигне първообраза. Доста е това за него. Всичко друго е от неприятеля му. Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да знаем че Планината е истински храм, и че този, който се опитва да я оскверни с ниските си постъпки, е престъпник, който не може да не бъде наказан от нея.
В същност, туризмът, и в своята основа дори е погрешен, или, най-малкото, недостатъчен: човек не се нуждае само да направи обиколка (тур - обиколка — от там и туризъм), т. е. само да мине и замине набързо през планината, но той трябва да намери време и да постои, да поживее в нея, за да може да се приобщи с нейния дух, да се изпълни със силите й, да разкрие тайните й. А за това е нужно вече не бързо преминаване през планината, каквото представлява по своята същина туризмът, а лагеруване, което си има вече своя собствена идеология, своя собствена техника и практика. И туризмът си има своята красота, но ако искаме да влезем в по-дълбока връзка с планината, да използваме повече нейните сили, да разкрием нейните скрити, нетленни, духовни съкровища, нужен е известен престой в нея. Но, в единия, и в другия случай, това, което е най-важно от всичко, то е, че трябва да имаме едно Свещено отношение към Планината, и да се пазим от всякакви нисши прояви, когато сме в нея. Да знаем че Планината е истински храм, и че този, който се опитва да я оскверни с ниските си постъпки, е престъпник, който не може да не бъде наказан от нея. Да идем в Планината! В нейните пазви се крият всички, дълбоки мистерии. Тя има неизчерпаеми богатства, които могат да окичат, кат безценни съкровища, нашите души. Да идем в Планината! Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си.
Той ще го употреби така, както Той разбира. Той ще извърши работата много по-добре отколкото си предполагат. Защо? — Защото Той те обича повече, отколкото ти обичаш себе си. Бог ни е създал Следователно, Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си, е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго.
Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто.
към текста >>

28. -

След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика.
Аз запалих къщата на богатия помешчик. Тогава съдът решил да освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор. Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Тогава защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението в което се намира тази жена с четири деца. След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал. Вдовицата, обаче, и до това време била още жива, останала да изгледа своите малки деца. Питам: какво заключение може да се извади от този пример? Че в новата култура се изисква самопожертване. От всички се изисква жертва, но тази жертва трябва да бъде доброволно дадена.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай.
Типичните де.ла. които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство. Етиката обикновено предписва своите заповеди само с оглед на. най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще. И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци. Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията.
към текста >>

И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци.
най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще. И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци. Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията. Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите пороци. От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото.
към текста >>

Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси.
Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията. Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите пороци. От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото. Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето. Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава. Сега вече можем да пристъпим към образуването на стопанските организации, въз основа на расовия закон. Като първа стопанска организация, засегната от расовия закон, се явява семейството. Целта на тази примитивна стопанска организация е да се приближи тя до нейното съвършенство. Семейството, освен това, е и най-доброто и кай-трайното средство за оказване грижи за благосъстоянието на неговите членове при възможното най-голямо употребление на усилия.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник.
Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси. Чужденецът без много колебание и най-учтиво изпълни молбата ни, като разказа следното: „Ако някога сте се интересували по отблизо за Америка, името Аубърн не ще ви бъде непознато. В Съединените Щати това име означава приблизително същото, което е Шпилберг за Австрия. Аубърн не е някой влажен затвор, някое уединено, голямо тъмно здание, то е една цяла престъпническа колония, една централа за нещастниците, които обществото е изтласкало из своята среда. Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник. Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Без да кажем нищо за любовта, а да разгледаме въпроса само от гледището на справедливостта, можете ли да вярвате, че духът на един роден престъпник и духът на един светец, и двата с излезли направо от същите божествени ръце?
По тази точка има твърде големи мъчнотии. Преди всичко, никой сега не вярва в някакво „специално творение“, освен от гледището за човешкия дух. Навсякъде то е изхвърлено от теорията и е заместено с еволюцията. Едно нещо само се е запазило и то е в създаване на духа или идеята, че всички души са произлезли чисти от ръцете на Създателя. В тази теория вие се срещате с една ужасна мъчнотия. Без да кажем нищо за любовта, а да разгледаме въпроса само от гледището на справедливостта, можете ли да вярвате, че духът на един роден престъпник и духът на един светец, и двата с излезли направо от същите божествени ръце? Ако вярвате това, как ще го примирите със справедливостта? Този е ужасният проблем, който се приема от някои, които не са обмислили въпроса, а считат за безспорно, че човешкият дух иде направо от Бога. Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът.
към текста >>

Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете.
Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало. Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала. Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен.
към текста >>

Това средство се използва не само за откриване на престъпника, но и за участието на последния в известно престъпление.
Това означава голяма смъртност, много разногласия, в отделните части па тази държава, лоша реколта и недоразумения с чужбина. Ново средство за познаване престъпниците Изкуството да се установява със сигурност личността на хора, особено когато се касае за престъпници, е достигнало голямо съвършенство и продължава да се усъвършенства. Понеже често чрез него се решават въпроси за живот и смърт, хората дирите. все по-нови и по-съвършени средства. Отпечатването па пръстите е едно от тези средства, които са принесли доста услуги. Това средство се използва не само за откриване на престъпника, но и за участието на последния в известно престъпление. Д-р Локард препоръчва в „Архив за криминална антропология“ (два по-съвършена метода, която нарича „нороскопия“. Този специалист по анатомия още по-рано е обърнал внимание на обстоятелството, не при разглеждане па отпечатъците от пръстите, когато браздите па кожата не давате, решителни признаци, може да се отиде с изследването разпределението па порите па кожата. Порите, както е известно, са дребните отвори, през кои го става отделянето на потта. Количеството им е извънредно голямо, но те са тъй неправилно разположени, че количеството им на едно и също място не е еднакво у двама хора. Д-р Локард иска във връзка с отпечатъка на пръста да използва и порите за но-сигурно разпознаване на хората.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!...
. . И той реши в дълбочината на душата си да го убие и премахне от лицето на земята. И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели!
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.
понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея.
към текста >>

Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове.
След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост .
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух.
То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А сега даваме място на следната статийка, за да ги заинтересуваме то предмета: Мнозина са забелязали, че от редица години насам престъпленията много скоро се разкриват, и никой престъпник не може да се укрие — безразлично къде е побягнал, приготвената от него участ ще го постигне.
редица статии от същия в 1-та годишнина на Всемирна Летопис (кн. II и след.). ПРАВОСЪДИЕТО И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ Какво трябва да знае юристът от окултизма 1) Системата на съвременното материално и процесуално право е фалшива в самата си основа и затова не дава никакви благотворни резултати за моралното и духовно повдигане на индивида и обществото. Изисква се коренна промяна на правните принципи, юриспруденцията и процедурата чрез окултизма, който има приложение във всички области на живота. За напред ние ще занимаем четците ни специално по тия въпроси, съгласно великите начала на божественото право. А сега даваме място на следната статийка, за да ги заинтересуваме то предмета: Мнозина са забелязали, че от редица години насам престъпленията много скоро се разкриват, и никой престъпник не може да се укрие — безразлично къде е побягнал, приготвената от него участ ще го постигне. Дали това се дължи на някои нововъведения в изкуството на детективите (от англ. дума detect, което значи разкривам, следователно детектив, а не дедектив) или е резултат от намесата на сили вън от полицията: дали това, въобще е работа на детективите, или на силни интелигенции, за които официалната наука нищо не знае? Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника. Това е методът с отпечатъците на палеца, изтърсването на дрехите, изследване образа на убиеца върху апарата на окото, графологията, хипнотизма и пр. Но има и други научни методи, които са несравнено по-ефикасни, или, по-вярно речено, абсолютно сигурни.
към текста >>

Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника.
Изисква се коренна промяна на правните принципи, юриспруденцията и процедурата чрез окултизма, който има приложение във всички области на живота. За напред ние ще занимаем четците ни специално по тия въпроси, съгласно великите начала на божественото право. А сега даваме място на следната статийка, за да ги заинтересуваме то предмета: Мнозина са забелязали, че от редица години насам престъпленията много скоро се разкриват, и никой престъпник не може да се укрие — безразлично къде е побягнал, приготвената от него участ ще го постигне. Дали това се дължи на някои нововъведения в изкуството на детективите (от англ. дума detect, което значи разкривам, следователно детектив, а не дедектив) или е резултат от намесата на сили вън от полицията: дали това, въобще е работа на детективите, или на силни интелигенции, за които официалната наука нищо не знае? Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника. Това е методът с отпечатъците на палеца, изтърсването на дрехите, изследване образа на убиеца върху апарата на окото, графологията, хипнотизма и пр. Но има и други научни методи, които са несравнено по-ефикасни, или, по-вярно речено, абсолютно сигурни. Всеки обаче, не може да прилага тия методи и ние не ги препоръчваме с цел да се преследва който и да е, а ги обясняваме от чисто научно гледище. Психометрия 2). В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва.
към текста >>

В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва.
Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника. Това е методът с отпечатъците на палеца, изтърсването на дрехите, изследване образа на убиеца върху апарата на окото, графологията, хипнотизма и пр. Но има и други научни методи, които са несравнено по-ефикасни, или, по-вярно речено, абсолютно сигурни. Всеки обаче, не може да прилага тия методи и ние не ги препоръчваме с цел да се преследва който и да е, а ги обясняваме от чисто научно гледище. Психометрия 2). В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва. Какво нещо е психометрията? Това е окултен способ, да прочетем от тези предмети било чертите на дадено лице и да го проследим до скривалището му, било да наблюдаваме известно събитие в миналото или в бъдещето, отдалечено от сегашния момент с хиляди години. За нас са важни два фактора: кой може да върши тази работа и окултния елемент на процедурата. Кой има тази дарба да бъде психометър? Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство.
към текста >>

Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е. те виждат истината, което пък ще рече, че техните показания са верни. Приета ли е вече, или още не психометрията от официалната наука, това не ни интересува. Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите.
към текста >>

— Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр.
Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители.
към текста >>

Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри!
Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри! Ал. Шишков. _______________________________________________________________________________ 1) Препоръчваме на интересуващите се за сведение книжката: „Was muss der Jurist von Okultismus wissen? “ от Д-ра по правото Г. Рихтер. Ние възнамеряваме да дадем едно извлечение от нея. 2) Вж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29209685325623