Търсене в текстове за 'Престъпник'

Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател.

Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“ 8 юли 1900 г.
към текста >>

В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните.

СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Ерусалим, именно в гр. Яфа. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми13 сте вършили (правили). На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит.
към текста >>

Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко.

Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко.
към текста >>

Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.

Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода.
към текста >>

По-добре праведник в скъсани дрехи, отколкото престъпник в нови дрехи.

Душите отиват при близките не по плът. Един ден ще имаме устойчиво тяло, неръкотворно. Сега живеем временно в хижа. Ние няма какво да приготовляваме, но новото да не разваляме. По- добре в колиби, но очистени. По-добре праведник в скъсани дрехи, отколкото престъпник в нови дрехи. Ритъмът дава цената на песента. Да понижиш Si значи да ти заграбят всичко. Fa трябва да се повиши, не да се понижава. Българинът тропа, ама не радостно. Мога да им кажа по кой път да излязат в музиката.
към текста >>

Лицето му беше много хубаво, главата също, но ръката му груба, на престъпник.

Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете. Тогава заключението е вярно две трети. Тогава има изключения. Изследвах в Сливен един българин. Лицето му беше много хубаво, главата също, но ръката му груба, на престъпник. Той е извършил много убийства. И ми каза: “Вярно, аз съм говедо.“ Вие не сте нито мъже, нито жени. Жената и мъжът са само фази. Един брат запита: “Определено ли е колко пъти трябва да се роди човек като мъж и колко пъти като жена?
към текста >>

“Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов.

За целта е инсцениран процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор). Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот. Така преминават годините 1959, 1960, 1961, 1962 за Жечо Панайотов – в затворите в София, Стара Загора и Белене. “Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов. Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”. На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев). Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството. В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени.
към текста >>