Търсене в текстове за 'Престъпник'

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“.
Полицаят отговори: „А, тука ви има писан“. Викам му: „Аз съм за София“. „Добре, сядай тука“. Оставих си багажа там, торбичка ли беше, куфар ли. Седнах и си викам: „Сега от Бургас, от Айтос, пък и Карнобат и Ямбол там съм работил на чифлика на спирка Нейчево, насам, натам, ще ме видят тука и ще кажат: „Гради арестуван“. Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“. „Добре“, отговори той, „ходи където искаш“. Та излязох от купето. Стигнахме Стралджа, оттам се отделиха за Сливен, понеже имаше арестанти за Сливенския затвор и оттам отидохме до Пловдив. В Пловдив се смениха полицаите. Имаше и за пловдивския затвор, но те ги вземаха и по едно време пристига един, само че беше цивилен-агент с една девойка.
към текста >>

12. 3. Затворникът

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

А той е затворен като лют престъпник.
И така тия двамата войници, които го водят от двете страни, той с едната ръка хвърля в очите на единия и с другата ръка на другия в очите и те докато се оправят с очите от солта и лютия пипер, той драсва и избягва и обещанието, че ще се върне не го спазва, защото те не го пускат доброволно. Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита.
към текста >>

13. 43. Освободеният престъпник

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

43. ОСВОБОДЕНИЯТ ПРЕСТЪПНИК Като бяхме в Мърчаево направихме няколко екскурзии към връх Острец.
43. ОСВОБОДЕНИЯТ ПРЕСТЪПНИК Като бяхме в Мърчаево направихме няколко екскурзии към връх Острец. Групата се проточваше на стотици метри, защото пътуваха и млади, и възрастни. По едно време една от сестрите, Софка, изостана назад. Учителят се спря и специално посочи да я поизчакаме, за да може да се прибере към основната група. Ние сме седнали и почиваме. По едно време Софка пристига много разтревожена и объркана.
към текста >>

14. 53. Военната блокада

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

“ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: „Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник“.
Това Василка изпълнила. След малко пристига и Георги Димитров. „Г-н Дънов, скрийте ме някъде, че ще ме арестуват! “ Стаичката, в която седеше Учителят беше малка, имаше едно бюро, стол, на който седеше Учителят и една стойка, закачалка на вратата. Учителят му казал: „Застанете зад вратата! “ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: „Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник“. Учителят ги погледнал: „Търсете! “ Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит. След като военните напуснали къщата, то Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и сложил шапката си на главата му и го изпратил: „Рекох, върви и не се бой! “ Той излязъл през вратата на улицата и в момента когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае.
към текста >>

15. 11. БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 8

Криминалният престъпник Борис Николов в том I, "Изгревът" още от 1944 г.
Как ги наричат такива хора, вие кажете! Според Борис, Лулчев нямал нищо общо с Братството и Учителя. Това е вече безсрамно. Доказано е в дневниците на Лулчев и в съда, когато го съдеха, че Учителят е пращал при Царя Лулчев с поръчение какво да му каже (на Царя) и след това Лулчев се е връщал при Учителя, да Му докладва за разговора си с Царя. Може ли нормален човек не само да каже, но и да го пише, че Лулчев няма нищо общо с Учителя? Криминалният престъпник Борис Николов в том I, "Изгревът" още от 1944 г. продължава да трови добрите и наивни братя из цяла България, които като не знаят какво е станало и какво става на Изгрева в София, продължават да четат и да съжаляват бившия затворник и да го наричат добрия брат Борис. Да ви цитирам ли изказването на академика-историк професор, доктор Николай Генчев, след като е изследвал ролята на Любомир Лулчев при Учителя? Ето: "Лулчев започва редовните си срещи с Царя през 1938 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов говорител в двора, мисия, която той приема като поле за "служене", макар и както пише на Учителя, че политиката му е "отвратителна и гнусна". Любопитно е, че Дънов не е проявявал интерес към директни контакти с Царя, поради това Учителят изпраща в двореца офицера Лулчев, за да повлияе на Царя и т.н." (край на изказването на проф. Николай Генчев).
към текста >>

16. 09 - 326. ВОЕННИЯТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 10

Като видят някой престъпник, ще почнат да го обстрелват.
Кажете ми какво ще стане с България." - „България я очаква светло бъдеще", казал Учителят. - „В бъдеще ще има ли войни и военни? " - „И в бъдеще ще има военни, млади и стари. Ще бъдат въоръжени от главата до петите. Ще воюват, но няма да убиват. Като видят някой престъпник, ще почнат да го обстрелват. Техните куршуми няма да убиват, а когото улучат, ще оживява и възкръсва." Разказано от Лазар Опев - Изгрева.
към текста >>

17. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

В миналото си бил просто един престъпник.
7 въпрос: - Ще оздравее ли ръката ми? Отговор: - На Тодор Стоименов по този въпрос се каза да насочва портокалената краска върху ръката си. 8 въпрос: - Какъв съм бил, какъв съм и какъв ще бъда? Този въпрос носи подпис Иван Тачев. Отговор: - Сега си един човек, който изкупваш миналото, а за бъдеще ще бъдеш човек, който изправяш своето минало. В миналото си бил просто един престъпник. Преди 3 прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в града Яфа. А сега си вече със съзнание, човек, който е познал своите грешки, та за бъдеще те очаква добро, но ако само така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: - При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновници за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите погрешката си, то сега се подлагате на изпити при благоприятни условия, за да може да помогнете на България.
към текста >>

18. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Дали сте една дреха на един разбойник, на един престъпник.
Сега, може и не може, раждането и смъртта, това са обратни процеси, но раждането предизвиква смъртта и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата Школа никога няма да се обиди. Казвам ви: Туй вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят. Ще ви пратят друго дете, много по-добро. Е, какво има да съжалявате тогава? Дали сте една дреха на един разбойник, на един престъпник. Нека си върви с дрешката. Даденото - дадено. Туй значи езикът. Нищо повече. Сега, между вас аз искам да схващате нещата в положителна смисъл, да не се роди в душата ви една извратена мисъл.
към текста >>

19. Класът на Добродетелите

Съчинения и писма на ученичките

ТОМ 12

Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си.
София [Няма подпис] Чистота 22. 03. 1924 г. София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога. Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по- мапко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувство в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист.
към текста >>

20. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

ТОМ 13

Г.П.: Така те се издържат и когато аз пазих едно писмо, о, какъв престъпник съм.
Г.П.: Именно „десетини". Такава мярка за земя е имало, „десетини" продава. В.К.: По онова време тя е в руската империя Болград. Г.П.: Ами да, това е Русия. В.К.: И така те се издържат. Г.П.: Така те се издържат и когато аз пазих едно писмо, о, какъв престъпник съм. Намерих едно писмо как съм огорчила Паша. А хем го знаех това писмо, хем на времето не се досетих. Когато преглеждах някои нейни неща, ще ви кажа после къде, не у тях, аз веднъж се засмях на едно неграмотно написано писмо. А това е писмото на умирающия й брат Федя, който отива в Германия, там да се лекува. Там има много близка приятелка и там той пише: „Понеже завършихте с Аня висше образование, къщата да остане на Надя." Те обаче въобще не се разделиха и не стана нужда да се каже чия е къщата.
към текста >>

21. 24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ

Магдалина Стефанова Григорова

ТОМ 13

24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ По отношение на многобройните прераждания, веднъж на Витоша брат Кирчо от Петрич, който сега е в другия свят, разказваше: Бях насаме с Учителя и Го попитах: „Учителю, защо небето е допуснало това страдание спрямо крака на брат Боян Боев, който е толкова добър и за него се говори, че е ангел вРадка Овчарова панталони?
24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ По отношение на многобройните прераждания, веднъж на Витоша брат Кирчо от Петрич, който сега е в другия свят, разказваше: Бях насаме с Учителя и Го попитах: „Учителю, защо небето е допуснало това страдание спрямо крака на брат Боян Боев, който е толкова добър и за него се говори, че е ангел вРадка Овчарова панталони? " А Учителят ми отговори: „Защото в минал живот е бил началник на гилотина." Аз зяпнах с широко отворена уста от изненада и наум си прошепнах: „Леле-е-е-е, Учителю, дано не научава това брат Боев." Друг случай, който ми е разказвала сестра , също заминала в другия свят, е следният: Идвам на Изгрева за първи път, казва тя, и много се нуждаех от известна подкрепа. Реших да отида при най-авторитетните братя. Първият ме наруга и ме отпрати най-безцеремонно. Вторият и третият още по-грубо. Най-накрая реших, че четвъртият ще ми помогне, защото аз съм чувала за него най-хубави неща, това е брат Боян Боев.
към текста >>

22. Приложение Десето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Изкараха ме престъпник за това, че продавам това „долно и лъжовно четиво" - „Изгревът".
Както се бях унесъл в четенето, а чета „Изгревът", изведнъж все едно, че ме заляха с вряла помия. Заприличаха ми на три демона. Понеже почти крещяха, всички, които бяха в салона, включително и собственикът на заведението, и продавачите, и външни хора се заслушаха в тях, замълчаха и всички погледи се насочиха към масата, на която аз седях, а пред мен бяха наредени томовете на „Изгревът". Сочеха ме с пръст и хулеха. Това продължи няколко минути, но за мен, все едно че беше вечност. Изкараха ме престъпник за това, че продавам това „долно и лъжовно четиво" - „Изгревът". Прибрах книгите и си тръгнах. Попитах една позната, кои бяха тези хора, бях ги виждал, но не ги познавах и имената им не знаех. Най-активната се казваше Павлина Даскалова, а другите двама бяха д-р Стратев и Благовест Жеков. Обикновено споделям с Вергилий и при поредната ни среща му разказах за случката. Казах му и че след този инцидент няма да ме пуснат да продавам и в аперитива (имам предвид собственика и продавачите), след такова злостно заклеймяване.
към текста >>

В погледите им чета недоумение: „Това ли е престъпника, когото „братята" и „сестрите" заклеймиха".
Не бързам да извадя „Изгревът" на масата. Междувременно пристига един камион с безалкохолни напитки. Собственикът е мъж, а двамата продавачи - жени. Започва разтоварване и носене. Оставям затворената раница и около час пренасям каси. В погледите им чета недоумение: „Това ли е престъпника, когото „братята" и „сестрите" заклеймиха". Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти. От пастите се отказвам, а искам разрешение да продавам книгата. Получавам разрешението и изваждам книгите от раницата. След десетина дена имам работна среща с Вергилий при Марийка Марашлиева. Отивам в нарочения час.
към текста >>

23. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко.
Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е.
към текста >>

24. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

Оказа се, че това лице е следовател, а се обърна към мен с думите: „Жеко, ти си престъпник, ще има следствие, а ти трябва да говориш истината!
Едва късно следобед, отвориха вратата, повикаха ме по име, излязох и ме поведоха пак двама милиционери: един пред мен, аз след него, но със задължение да държа ръцете си отзад, а след мен друг милиционер. Значи - много строга охрана! Изкачихме се на по-горен етаж, пак спряхме пред някаква врата, която се отвори и влязохме в една канцелария. Там беше лицето, което ми направи тази сутрин обиска. Каза ми да седна на стола пред една малка маса, а милиционерите бяха си отишли. Оказа се, че това лице е следовател, а се обърна към мен с думите: „Жеко, ти си престъпник, ще има следствие, а ти трябва да говориш истината! " Добави, че може би ще остана тук по-дълго време, че нямам право да се виждам с домашните си, но от каквото имам нужда, ще трябва да се отнасям към него - следователят ми. Парите, които съм донесъл, ще мога да си купувам с тях каквото имам нужда, но чрез служител в ареста. Когато трябва, ще ме повиква за да води следствието. Върнаха ме пак в килията по същия тържествен начин, но разбира се ръцете отзад. Там си беше и човека, когото заварих в началото.
към текста >>

25. 65. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ

Жечо Панайотов

Чувствувах се, като че ли похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник!
65. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ Така минаха първият и вторият месеци от тия преживявания. Един вид, привикнах. Но нали трябваше да се тури край на тия разпити. Безсмислени бяха по-нататък. Чувствувах се, като че ли похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник! " Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв с чиста съвест. Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягай на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата /те бяха с относителна чистота/ заспивах много бързо. Чувствувах се уморен, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах. Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си.
към текста >>

26. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

Ако той е бил с принизени качества, престъпник, лъжец, измамник, такъв си е и след като напусне тялото.
Тази физическа форма, физическото тяло, бързо се изхабява и става неспособно да дава израз на подтиците на двойника. Тогава той го изоставя. Това хората наричат смърт. След известна подготовка, този двойник отново се включва във физическо тяло. Човек напуснал тялото си, си остава същия, със същите качества и способности, подтици и желания каквито е имал. Ако той е бил с принизени качества, престъпник, лъжец, измамник, такъв си е и след като напусне тялото. Спането, упояването преди операция, явно ни показват, че нещо е излязло от човека, което нещо после се връща. При смъртта, имаме едно излизане и откъсване от тази индивидуалност, без тя да може да се върне. Когато излиза временно, при спане, припадък, упойка, има предохранителни мерки, които пазят тялото, да не би да се вмъкне друг с желание да използува човека и по-специално мозъка му. Тези предохранителни мерки обаче, могат да се разхлабват и тогава успява да се вмъкне някой друг и да командва мозъка. Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените медиуми, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни, какво е вършил.
към текста >>

27. 11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ

Николай Дойнов

Вярно е, че ако ние вържем един престъпник, той няма да прави зло, но това не значи, че злото е ликвидирано в този човек.
Това е историята за потапянето на Атлантида, когато Учителят ми каза: „Ние изгубихме сражението тогава, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Черната ложа, но сега ще победим. Два пъти ние грешка не правим". Тогава голяма част от хората с по-ниско ниво на развитие са убивали високото интелигентни хора. Но след потапянето на Атлантида те са избягали и са взели със себе си високата си култура. Естествено е, да се запитаме, защо това висше общество не е намерило начин да се наложи над тези пристъпи на злото. Вярно е, че ако ние вържем един престъпник, той няма да прави зло, но това не значи, че злото е ликвидирано в този човек. Ако той се намери при свобода и условия, пак ще се прояви такъв, какъвто си е. Значи, по този начин нищо не се постига. За да се излекува от този подтик човек да прави зло, той трябва да бъде убеден, че правенето на зло е гибелно, както за другите, така и за самия него, че само в доброто е истинския живот. В.К. Сега, искам да попитам друго нещо. Това е поредицата „ЕЛ" - езика на майте.
към текста >>

28. 66. САМОУНИЩОЖЕНИЕТО

" А Той каза: „Той се самообеси, защото в него е влязъл един голям престъпник - дух, който е направил голяма беля и иска тя да не се поменува, да изчезне." И затуй, като намери някой човек, който започва да съзерцава, влиза в него.
ПГ: А другият случай - когато Учителят го поканвала дойде да живее в София. И той живееше в София. Беше много добър брат. Обаче една сутрин го намерихме обесен на боровите дървета, зад полянката на Изгрева, в гората. Отидох и попитах Учителя: „Защо Вие, Учителю, сте толкоз близък с Иларионов, а допуснахте той да се самообеси? " А Той каза: „Той се самообеси, защото в него е влязъл един голям престъпник - дух, който е направил голяма беля и иска тя да не се поменува, да изчезне." И затуй, като намери някой човек, който започва да съзерцава, влиза в него. Обсебеният не знае защо му е тежко, а то тежкото се дължи на това, че в него е влязъл този дух. У обсебения човек се появява желанието да унищожи себе си. И този дух намерил брат Иларионов, влязъл в него и иска да се самоунищожи. А пък нещо, което съществува, не може да се унищожи по никакъв начин. Обаче престъплението било толкоз голямо, че духът не може да го търпи.
към текста >>

ПГ: Обеси го един много голям престъпник-дух.
Обаче престъплението било толкоз голямо, че духът не може да го търпи. Затуй влиза и накарва много хора да вършат страшни неща. В момент, когато хората се отдават на съзерцание, духовете може да ги обсебят. И много пъти ний сме казвали за някого: „този не е на себе си" и то е вярно, защото друг е влязъл в него и той е, който върши работите. ВК: И фактически Иларионов се обеси, обеси го един дух. ПГ: Обеси го един много голям престъпник-дух. ВК: Който е правел престъпления, убивал. ПГ: И който искал да унищожи спомена за тях. ВК: Той иска да унищожи себе си по този начин. ПГ: Себе си иска да унищожи, но не се унищожава онова, което е станало вече. ВК: То е записано в Акашевите записи.
към текста >>

", а Той каза, че щяло да се обеси един голям престъпник.
ВК: То е записано в Акашевите записи. Аз си спомням един случай: разправяха ми, че точно когато се е обесил Иларионов, Учителят взел един камък, запратил го през оградата в гората и казал: „Обесиха го духовете. Исках да го спася, но не можах! " Така ми разказаха за този случай. ПГ: Аз отидох още да питам: „Защо Вий допуснахте? ", а Той каза, че щяло да се обеси един голям престъпник. Това бяха думите на Учителя. И аз помислих, че Учителят може да надвие на престъпника, но Учителят спря дотук - като ми каза, че чрез него се обесил един голям престъпник. ВК: Само това каза? ПГ: Да, само това каза. ВК: Интересно е, нали?
към текста >>

И аз помислих, че Учителят може да надвие на престъпника, но Учителят спря дотук - като ми каза, че чрез него се обесил един голям престъпник.
Исках да го спася, но не можах! " Така ми разказаха за този случай. ПГ: Аз отидох още да питам: „Защо Вий допуснахте? ", а Той каза, че щяло да се обеси един голям престъпник. Това бяха думите на Учителя. И аз помислих, че Учителят може да надвие на престъпника, но Учителят спря дотук - като ми каза, че чрез него се обесил един голям престъпник. ВК: Само това каза? ПГ: Да, само това каза. ВК: Интересно е, нали? Неразбираемо за нас.
към текста >>

29. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Външните условия могат едного да го направят светия, а другиго - престъпник.
Старите идеи, старите привички и навици не ни трябват. Човек не трябва да рисува, за да изкарва своята прехрана. Той е осигурен: дадено му е въздух, вода, светлина и всички други условия. Чистите по сърце, които имат чистия живот, ще видят Бога. Човек е по-силен от всичко в света. Външните условия могат едного да го направят светия, а другиго - престъпник. Хората гладуват. Това са ония деца, които са сгрешили пред майката. Те трябва да кажат: „Моля ти се, мамо, прости ми. Аз сгреших, но ще се поправя." Онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Бог, Който живее във вас, никой не може да изпъди.
към текста >>

30. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот.
Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ.
към текста >>

В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание.
Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа.
към текста >>

31. 1934 година

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот.
Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ.
към текста >>

В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание.
Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа.
към текста >>

32. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

От престъпника не приемай нищо!
Трябва да влезеш във връзка с Бога, за да ти се уяснят нещата в евангелието. Светлината оказва голямо влияние, затова трябва да знаете как да я възприемате. При яденето ще се учиш. Пиенето на вода е по-лесна работа. Индийските учители най-първо започнаха с храната и с водата. От престъпника не приемай нищо! Ако обонянието ви е развито, ще видите каква смрад излиза от един лош човек. В човешката душа трябва да блика любов, в човешкия мозък трябва да блика светлина. Най-голямото страдание на Христа е било, че не бил разбран. Думите: „Да бъдем едно с Христа" значат да разбираме Христа. Учен човек е онзи, който е в светлина, а невежа е този, който е в тъмнина.
към текста >>

33. 42. Нови разбирания

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

В Америка в един щат съдията сам бие престъпника - не друг да го бие, но той прилага закона.
Правото в краката е в ходенето - ту на левия крак, ту на десния. В правото процесът е непреривен. Някой човек е лишен от едно право, взем[еш] ли му парите, не може да отиде в Америка. Право е да му се дадат средствата, да отиде в Америка. Всичките хора трябва да се убеждават да постъпват правилно. В Америка в един щат съдията сам бие престъпника - не друг да го бие, но той прилага закона. Ти сам се съди и сам си наложи закона, че ще знаеш колко ще се биеш.
към текста >>

34. 55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

По-добре праведник в скъсани дрехи, отколкото престъпник в нови дрехи.
Душите отиват при близките не по плът. Един ден ще имаме устойчиво тяло, неръкотворно. Сега живеем временно в хижа. Ние няма какво да приготовляваме, но новото да не разваляме. По- добре в колиби, но очистени. По-добре праведник в скъсани дрехи, отколкото престъпник в нови дрехи. Ритъмът дава цената на песента. Да понижиш Si значи да ти заграбят всичко. Fa трябва да се повиши, не да се понижава. Българинът тропа, ама не радостно. Мога да им кажа по кой път да излязат в музиката.
към текста >>

35. 27. Д-р Методи Константинов разказва спомени. 27.3. Но Учителят не навсякъде искаше да помага

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

27.3. Но Учителят не навсякъде искаше да помага Когато поисках от Него да освободи ръцете и краката на един мой близък човек, Той се обърна към мене с въпроса: - Ти искаш да снема букаите на един престъпник, който не си е излежал наказанието?
27.3. Но Учителят не навсякъде искаше да помага Когато поисках от Него да освободи ръцете и краката на един мой близък човек, Той се обърна към мене с въпроса: - Ти искаш да снема букаите на един престъпник, който не си е излежал наказанието? Но той ще направи още по-тежки престъпления, ако се почувствува свободен!
към текста >>

36. 6. Малката Добродетел

A. Астролозите на Изгрева

Един стражар трябвало да отупа един престъпник.
Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си. Пътниците се съгласили. Бог се много зарадвал. Разбойниците, които очаквали автомобила на края на гората, видели, че той не дошел в определения час, и се разотишли. Така чудното съвпадение избавило пътниците от неприятната среща. Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал нещо. Стражарът го поставил на земята и му заповядал: - Викай: „Ох! " След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма.
към текста >>

37. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

ТОМ 19

Хванали го и го затворили, като опасен престъпник.
Не е свикнал на никакви ограничения, той взел да бяга от училището, да отива на беседи. Така няколко пъти и го осъдили на затвор. Там той се хранел с хляб и много лютив червен пипер. Когато двама войници го карали към затвора, минали близо до дома на Паша и той помолил да го пуснат за два часа да свърши някаква работа, но те категорично отказали. Тогава той хвърлил от лютивия пипер, които носел винаги в джоба си в очите на войниците и избягал. Хванали го и го затворили, като опасен престъпник. Идва на власт Стамболийски и дава амнистия на всички неправилно затворени хора. Освобождават го и него от затвора и той отива при Учителя на „Оборище” 14 в салона, където живее и пази салона. Слуша Учителя във всичко. Учителят променя хороскопа му и го насочва да учи, заедно с всички от Младежкия клас и завършва литература. Работи доста време като журналист.
към текста >>

38. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тия на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника.
Дойдете ли до френологията, тя разглежда тия прояви по друг начин. Тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове и от тях вади заключение за интелигентността на човека. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот. Много работа се изисква от човека, докаго постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тия на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи. Нищо в природата не се губи. Следователно, дето ида са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на земята, всички негови клетки ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо.
към текста >>

39. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие.
Ще кажете, че аспектите на живота му не са благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектите. Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? - Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот. Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т. е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея.
към текста >>

Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия.
Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? - Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот. Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т. е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. Ако някои извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот.
към текста >>

Като се подпише отдолу, подписът му е в състояние да свали от въжето и най-големия престъпник.
Има специални периоди от времето, когато отпечатването на тия идеи става лесно. Тези периоди са известни под името „пробуждане на човешкото съзнание.” Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие. Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. В какво седи силата на този език: в книгата, върху която е написан, или в съдържанието и смисъла му? И на халваджииска книга да пише царят, силата е в написаното от него, а не в книгата, на която е писал. Като се подпише отдолу, подписът му е в състояние да свали от въжето и най-големия престъпник. Ако подписът няма сила в себе си, и на най-хубавата книга да е сложен, той нищо не струва. Цялата земя е изпъстрена с подписа на Господа, но човек трябва да знае, де са тези места и да чете по тях. Съвременната наука не е изчислила копко пъти досега Господ е посетил земята. Дето е минал, Той е оставил подписа си: по канарите, по водите, по цветята, по дърветата. Всички негови подписи ние наричаме „Стъпките на Свещения”.
към текста >>

40. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил?
Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот. Как да им каже, когато още няма готови души да го разберат? - Безумецо, виж делото Си! Разбираш ли къде си? Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот! Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде? Защо размъти само душите на народа,ако не можеш да им дадеш това, за което жадуваха? Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен? Погледни, има ли поне един след Тебе да върви?
към текста >>

Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен?
Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот! Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде? Защо размъти само душите на народа,ако не можеш да им дадеш това, за което жадуваха? Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен? Погледни, има ли поне един след Тебе да върви? Къде са Твоите последователи, ученици?... Исус се обърна бавно към говорещия. Той стоеше на прага на самата врата. Изглеждаше като че ли къщата беше негова.
към текста >>

Войниците се приближиха до втория престъпник.
Войниците, които ковяха другия, се поизвърнаха учудени, а тълпата гледаше и недоумяваше. - Ученик Негов е - казаха някои. - Разбойник е - твърдяха други. - Та що от туй? Той сам е разбойник и учениците Му са същите. Войниците се приближиха до втория престъпник. Той си съблече сам дрехата и отиде към кръста, но после се върна бързо при Исуса и Го запита: - А ще мога ли да видя майка си сега... когато всичко се свърши? - И ти, и тя довечера още ще бъдете наедно. - Да Те благослови Бог Иеова за това! - каза престъпникът, бързо се наведе, улови Му ръката и я целувна няколко пъти. Войниците стояха изправени отстрана, доста учудени.
към текста >>

- каза престъпникът, бързо се наведе, улови Му ръката и я целувна няколко пъти.
Той сам е разбойник и учениците Му са същите. Войниците се приближиха до втория престъпник. Той си съблече сам дрехата и отиде към кръста, но после се върна бързо при Исуса и Го запита: - А ще мога ли да видя майка си сега... когато всичко се свърши? - И ти, и тя довечера още ще бъдете наедно. - Да Те благослови Бог Иеова за това! - каза престъпникът, бързо се наведе, улови Му ръката и я целувна няколко пъти. Войниците стояха изправени отстрана, доста учудени. Какво раздаваше Тоя Человек, та тук или там, а и по пътя също, някои се спущаха да Му целуват ръка, даже когато те, щедро раздаващи своите тежки удари - понякога дори за да попречат, смъкваха някого на земята? Странен народ! Варвари... Плюят - и целуват... А тълпата наново шуми, предаваща от уста на уста видяното. Група първенци и свещеници стои настрана и гледа.
към текста >>

41. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават?
- Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари. Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост. Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават? Нима ако едно куче озлобено хапе, човек също трябва да го захапе? - Но това са хора - каза царят - доста близки, даже понякога довчерашни другари, и въздействието и реагирането и в двата лагера е същото, защото са българи. - Българи! Та заради България не би го направили, както децата престават да се бият заради майка си... Но тук виждаме: слабият се защитава, а силният унищожава. - Подобни отношения, макар и ненормални, са естествени след голямото сблъскване, което стана - каза царят.
към текста >>

42. 16. КАКВО ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА? ИМА ЛИ МОРАЛ ДНЕС? [МИСЛИ ОТ Учителя Петър Дънов]

(В. «Живот», бр. 2, 29.III.1929 г, стр. 1)

Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на някой престъпник, който не е роден такъв, но който се отклонил от Бога, който е престъпил Божите закони - неговата кожа се е деформирала.
Като дойде Мъдростта, ти ще разбереш защо е създаден светът, ще видиш хармонията в живота. Като дойде Истината, ще имаш свобода, и ще си създадеш правилни отношения с хората.» «Някои казват: «Всичко е произволно, всичко е даром.» Да, даром е, но всичко се постига с големи усилия. Изследвайте тези, великите, талантливите хора, ще видите, че техният мозък не е обикновен, той е особено организиран. Те са достигнали с усилие това. Аз съм правил изследвания и съм намерил, че клетките на добрите хора се различават от клетките на тия хора, които не са добри. Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на някой престъпник, който не е роден такъв, но който се отклонил от Бога, който е престъпил Божите закони - неговата кожа се е деформирала. Неговият поглед се различава от погледа на добрите хора. Космите на един престъпник не са като космите на един праведник. Онези хора, които не са праведни, от тях излиза голям смрад. Питат: «Как познаваш? » - Като дойде при мене един престъпник, от него излиза такъв смрад, че аз едва издържам.
към текста >>

Космите на един престъпник не са като космите на един праведник.
Изследвайте тези, великите, талантливите хора, ще видите, че техният мозък не е обикновен, той е особено организиран. Те са достигнали с усилие това. Аз съм правил изследвания и съм намерил, че клетките на добрите хора се различават от клетките на тия хора, които не са добри. Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на някой престъпник, който не е роден такъв, но който се отклонил от Бога, който е престъпил Божите закони - неговата кожа се е деформирала. Неговият поглед се различава от погледа на добрите хора. Космите на един престъпник не са като космите на един праведник. Онези хора, които не са праведни, от тях излиза голям смрад. Питат: «Как познаваш? » - Като дойде при мене един престъпник, от него излиза такъв смрад, че аз едва издържам. Някои казват: «Престъпленията се крият.» Няма нищо скрито-покрито в света. Онези светии, които са живели 20 години в пустинята и са водили един чист живот, от тяхното тяло, от техния ум, от тяхното сърце излиза такова благоухание!
към текста >>

» - Като дойде при мене един престъпник, от него излиза такъв смрад, че аз едва издържам.
Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на някой престъпник, който не е роден такъв, но който се отклонил от Бога, който е престъпил Божите закони - неговата кожа се е деформирала. Неговият поглед се различава от погледа на добрите хора. Космите на един престъпник не са като космите на един праведник. Онези хора, които не са праведни, от тях излиза голям смрад. Питат: «Как познаваш? » - Като дойде при мене един престъпник, от него излиза такъв смрад, че аз едва издържам. Някои казват: «Престъпленията се крият.» Няма нищо скрито-покрито в света. Онези светии, които са живели 20 години в пустинята и са водили един чист живот, от тяхното тяло, от техния ум, от тяхното сърце излиза такова благоухание! Живот носят те на света! Те са една жива динамическа сила. Проводници са те на Бога!
към текста >>

43. 3. Къмъ живота!

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

И разбойникът и престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе - пак разбойник си остава.
1) «Ако нещата започват от своя първоначален пункт, те ще получат и своя естествен подем.» «Неразбраните неща в живота имат свой вътрешен смисъл.» «Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.» От «Книгата на живота» Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот. Подтикът на съзнанието да се прояви към периферията се нарича «живот». Да живееш - това значи да съзнаваш, че може да се качиш до най-голямата височина и да слезнеш до най-голямата дълбочина. Това е една привилегия. Светията, и горе да се качи, и долу да слезе - пак светия си остава. И разбойникът и престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе - пак разбойник си остава. Животът сам по себе си не се изменя - нито се покваря, нито се разваля, нито се подобрява. Животът има само примеси. Това, което може да развали живота, седи извън него. Животът на човека може да се развали само в такъв случай, ако той измени отношенията си с живата природа и със свойте ближни. Тогава само ще се яви един малък дисонанс и човек ще приеме повече -или по-малко.
към текста >>

44. 16. Характерология (продължение)

Нима ученият престъпник [не] върши по-добре замислени престъпления от глупавия?
За идеален нос би могъл да се смята тоя, който и при основанието си е толкова широк, колкото и при ноздрите. Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години, физическото наследство е само една малка част от тоя път. Много по-важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в края си дава типа на един «ангел» или «демона». В своята обща насока человек може да принадлежи към едно възходящо или низходящо течение. И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима ученият престъпник [не] върши по-добре замислени престъпления от глупавия? Тесният при основанието си нос показва, че человекът, който го има, е свикнал и на малкото, и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичение и изненади, непостоянност в отделни случаи. Материалното може да му служи за стимул. Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело), силно развити челюсти това е типът на хората, които най-често стават оръжие някому и вършат физически престъпления. Напротив, широкият в основанието си нос сочи за голямо духовно богатство на притежателя му.
към текста >>

45. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: - Ганев е престъпникът!
(С княгинята говорихме още за Пирин - кучето, за Багрянов] и пр.) Каза ми, че оставил децата сега като луди: - И майката, и кучето, и дъщерята, и детето - всичките викат, скачат, кривят се - лудница! 213 - Вие сте много строг. Оставете децата да си играят - и пр. ... Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев.214 Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да ми говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: - Ганев е престъпникът! Вие знаете много добре това! Не може да го сравнявате с Багр[янов]. Той може да е лъгал, но престъпник не е! Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини!
към текста >>

Той може да е лъгал, но престъпник не е!
... Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев.214 Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да ми говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: - Ганев е престъпникът! Вие знаете много добре това! Не може да го сравнявате с Багр[янов]. Той може да е лъгал, но престъпник не е! Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини! Прави едно шосе по три години - Самоковското - от единия край го прави, от другия се разваля... Той е мошеник, Вие знаете това, защо го защитавате? - и пр., и пр. ... Сега не ми се пише... - Не е въпросът там - каза царят, - а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.215 - Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки.
към текста >>

Може да е грешник, но престъпник не е.
Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе една кучешка роль*, когато по сърце му подхожда вълчешката и той едва се сдържа и си крие ноктите... Тогава остана едно решение, на което настоявах да остане едно обяснение, писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Б[агрянов] се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, ами сега от немай-къде слуша и се подчинява... Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого.222 Видя ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: - Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави - и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е. Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа - лъже; че има маниери на стар политик - повече да купува, а по-малко [да] продава... Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото. - Той има този навик - каза тя. - Хубаво е, че разбрахте. Вчера Донка223 ми каза, че Надя ѝ казала, че царят ѝ се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал... Вчера Белев224 ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя225
към текста >>

46. (39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ

Казвам: - Съгласен съм с това, но Багрянов не е престъпник поне.
Омръзнало е на всички това напрежение. В по-големите градове се понася още, защото се инжектират, но в по-малките народът е настръхнал... Продължение от срещата с царя на 1.IV.1939 г. [Политика на царя] Казах ѝ за Ганев и за Багрянов. Тя ми каза: - Той се нахвърля много върху Багрянов, но не е прав. Пък и Багрянов е страхлив и неустойчив. Казвам: - Съгласен съм с това, но Багрянов не е престъпник поне. Казах й, че приятелите на царя, като Сирко и др., правят гешефти [в] негово име, и тя се съгласи с това.235 В тоя дух приказвахме, като дойде царят, ръкува се с мен и после - с Евдокия, която го целувна и после веднага си излезе. Започнахме с това, че той ми даде отчета, който е правен нему за събитията, да го прочета, а в туй време, да не седи празен, аз му дадох да чете факти срещу кмета Иванов, като му казах: - Ето още една миризлива работа. Недей оставя да се развони повече; и да не кажете после, че не Ви е била известна. Докладът беше направен пристрастно - в полза на Ганев, което аз оспорих. Той каза, че сведенията за Иванов ще ги даде на Кьосето.
към текста >>

А също, че може да е грешник, но не и престъпник.
Аз не мога много да запомням и записвам само най-главното. Съжалявам, че не мога да предам хубавите му думи и основания. Той говори много повече подробности, които не мога си спомни. Започнахме разговор за Багрянов и му казах, че в много работи е прав, но няма защо да го правим враг, опасен е. Той се съгласи с това. А също, че може да е грешник, но не и престъпник. - И това приемам. - каза царят. Казах му, че как се съгласихме да последва едно обяснение. И на това се съгласи да стане, както той се изрази, под мое покровителство. Говори ми и за него, и за себе си: -Той е скъперник и амбициозен. Непризнателен.
към текста >>

47. (63) Среща с Учителя на 18.XI.1939 г., след срещата с царя

Когато бях в «Обществената», дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, но те бяха сами престъпници...429 Престъпник престъпника разбира, и праведният - праведника.
Шпионажът не може да се спре - той е спасителната клапа на казана - без него ще се спука казанът.427 За в бъдеще да се не мешате в избора на хората за министри; царят ще си избере хората, а ние ще му кажем кой за какво е годен, каква работа да работи.428 Тая работа не е лесна. Черната ложа е още силна, не е сдала властта. Разхлабена е, но не е победена. В Германия на шпионите им режат краката. Но при тия условия може и без да е шпионин, да отрежат краката на човек. Когато бях в «Обществената», дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, но те бяха сами престъпници...429 Престъпник престъпника разбира, и праведният - праведника. Търсят силни хора, но кой е силен? Който е добър, умен и справедлив - това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ. И тогава чрез вода - компрес, се изпъди студът отвътре. Има и електрически студ; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ.
към текста >>

48. (69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет

Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).» [Среща с Учителя,] 3.I.1940, 12 часът: Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 500 милиона хора.
Тикна Англия финландският народ467, в Турция - земетресение; в Америка... в Италия - пожар в папата. Провидението туря прегради. Страданията на финландците, силният студ се дължи на земетресенията - освобождава се електричество. От невидимия свят предупреждават тоя свят. Има една велика политика, висша политика в света - турят хората на работа. Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).» [Среща с Учителя,] 3.I.1940, 12 часът: Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 500 милиона хора. И сега е така (със самия Учител) - за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.468 Среща [с Учителя], 15.I.1940г., 10 ч сутринта «Английската политика насъсква финландците. И след като изчезнаха Полша, Чехия, кой ще има доверие в нея? 469 Политическият живот не може да се оправи. Една бомба като се пръсне, какво можеш да поправяш - гледай само по-далеч да си и по-як заслон да имаш. В битието има закони, които не дават да се удари един народ два пъти, както няма и два прилива един след други.
към текста >>

И сега е така (със самия Учител) - за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.468 Среща [с Учителя], 15.I.1940г., 10 ч сутринта «Английската политика насъсква финландците.
Провидението туря прегради. Страданията на финландците, силният студ се дължи на земетресенията - освобождава се електричество. От невидимия свят предупреждават тоя свят. Има една велика политика, висша политика в света - турят хората на работа. Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).» [Среща с Учителя,] 3.I.1940, 12 часът: Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 500 милиона хора. И сега е така (със самия Учител) - за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.468 Среща [с Учителя], 15.I.1940г., 10 ч сутринта «Английската политика насъсква финландците. И след като изчезнаха Полша, Чехия, кой ще има доверие в нея? 469 Политическият живот не може да се оправи. Една бомба като се пръсне, какво можеш да поправяш - гледай само по-далеч да си и по-як заслон да имаш. В битието има закони, които не дават да се удари един народ два пъти, както няма и два прилива един след други. Русия даде повече от два милиона жертви за идеи и сега няма да се позволи да се дадат повече.470 Искаха да намесят и Турция, но дойде земетръсът.
към текста >>

49. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е.
Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост. Отначало тази сграда е построена от комунистите за работнически дом, но държавата я одържавява. След това я правят сграда на полицията и в нейните пещи изгарят убитите комунисти след преврата на 9 юни 1923 г. и по време на Септемврийското въстание, както и своите противници до 1944 г. След идването на комунистите тази сграда продължи да изпълнява същите функции на сграда на Държавна сигурност до днес, 2004 г. Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е. Това представляват българите. За справка виж бел. №426. 430. На Невидимия свят трябват работници на земята, за да реализират своите идеи. Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани.
към текста >>

Атаките срещу Учителя Дънов са много големи и Го обвиняват, че е богохулник, че е самозванец, че е престъпник, че разрушава държавата и обществения морал.
Тук Учителят Дънов разкрива, че английската политика е тласкала Финландия във война със СССР през 1939 г. Виж бел. №438. А всички обвиняваха, че това е политиката на Сталин. За възнаграждение от Невидимия свят се получи, че границата между Финландия и СССР при Ленинград се премести на 150 км на северозапад и това спомогна много при отбраната на Ленинград, когато германците наложиха обсада и блокада на града от месец ноември 1941 г. до 12 февруари 1943 г., когато бе разкъсано германското обкръжение. 468. Атаките срещу Учителя Дънов са много големи и Го обвиняват, че е богохулник, че е самозванец, че е престъпник, че разрушава държавата и обществения морал. Но след 9 септември 1944 г. идват комунистите на власт и се явяват като бич Божий и раздават Божията правда на всички онези, които воюваха срещу Учителя. Аз бях свидетел на това възмездие. То бе Велико! 469. По границата между Финландия и СССР започват провокации, предизвикани от финландците.
към текста >>

50. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е.
Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост. Отначало тази сграда е построена от комунистите за работнически дом, но държавата я одържавява. След това я правят сграда на полицията и в нейните пещи изгарят убитите комунисти след преврата на 9 юни 1923 г. и по време на Септемврийското въстание, както и своите противници до 1944 г. След идването на комунистите тази сграда продължи да изпълнява същите функции на сграда на Държавна сигурност до днес, 2004 г. Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е. Това представляват българите. За справка виж бел. №426. 430. На Невидимия свят трябват работници на земята, за да реализират своите идеи. Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани.
към текста >>

Атаките срещу Учителя Дънов са много големи и Го обвиняват, че е богохулник, че е самозванец, че е престъпник, че разрушава държавата и обществения морал.
Тук Учителят Дънов разкрива, че английската политика е тласкала Финландия във война със СССР през 1939 г. Виж бел. №438. А всички обвиняваха, че това е политиката на Сталин. За възнаграждение от Невидимия свят се получи, че границата между Финландия и СССР при Ленинград се премести на 150 км на северозапад и това спомогна много при отбраната на Ленинград, когато германците наложиха обсада и блокада на града от месец ноември 1941 г. до 12 февруари 1943 г., когато бе разкъсано германското обкръжение. 468. Атаките срещу Учителя Дънов са много големи и Го обвиняват, че е богохулник, че е самозванец, че е престъпник, че разрушава държавата и обществения морал. Но след 9 септември 1944 г. идват комунистите на власт и се явяват като бич Божий и раздават Божията правда на всички онези, които воюваха срещу Учителя. Аз бях свидетел на това възмездие. То бе Велико! 469. По границата между Финландия и СССР започват провокации, предизвикани от финландците.
към текста >>

51. 12. АКО НИЙ, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

ТОМ 21

Всеки, който го прави, е изпълнител на закона, а който не - престъпник е и като такъв трябва самият той да счита себе си.
Между нас няма обич. И колкото закони да пишем, те никога няма да изпълнят ония междини, които омразата винаги би намерила, за да си послужи с тях и въздигне брат срещу брата. А там, където има обич, любов между хората, там всичко е в разцвет. Както в едно семейство би трябвало да се пишат стотици закони, за да регулират всекидневната работа, а с обич и без всякакъв закон тя си върви - тъй и в уредената държава с малко закони, приети не от Народното събрание, а от народните сърца, всичко би тръгнало отлично. А те са Христовите правила: „Прави това на другия, което искаш и теб да ти правят”. Всеки, който го прави, е изпълнител на закона, а който не - престъпник е и като такъв трябва самият той да счита себе си. За да се свири добре, нужна е добра цигулка, добри струни - и добър майстор. Ако човек работи разумно със своята воля, ум и сърце, той може да има отлични резултати - и неговият живот да бъде в безкористна помощ на по-слабите. Но нека се помни: Пролетта винаги иде на своето време, но какво може да донесе тя на мързеливеца, ако той нищо не е сял?
към текста >>

52. 88. ОБЩЕСТВЕНОТО ЗЛО (бр. 25, 14.VІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Нека да създадем закони, с които да предотвратяваме злото - да третираме еднакво престъпника мошеник с престъпника убиец; защото от малкото престъпление се отива към по-голямото.
Казвам за народните избраници, че са лъжци, защото действително лъжат народа. И ако те милееха за своите избиратели, щяха да създават закони, с които да отърват обществото от тези паразити, а не да създават закони, с които да защищават престъпленията - т. е. ето източника на общественото зло. Ние, „Ратниците на Свободата” казваме: да се премахне това обществено зло, народът трябва най-после да разбере, да не слуша вече сладките приказки на партизаните, старите пътища на партизанщината, политическите акробати и създадените от тях закони и закончета - плод на фарисейщината, омразата, заблудата и пр., и пр., да се изхвърли и изчисти коренно всичко гнило и на това място да се поставят хора, които да имат за основа Христовия закон, т. е. „прави това, което искаш и на теб да го правят”. Нека да създадем закони, с които да предотвратяваме злото - да третираме еднакво престъпника мошеник с престъпника убиец; защото от малкото престъпление се отива към по-голямото. Адвокатите трябва да поучават и разубеждават своите доверители от вършене на злини, а не да ги защищават и насърчават към престъпността, като с това си създават повече работа и печелене на пари. Нека да създадем любов и разбирателство между хората, а не както е сега - надпреварване към забогатяване и алчност за пари. Събудете се, братя, време е вече да приложим идеите на „Ратниците на Свободата”, да се обичаме един друг като рождени братя. Гълъбов
към текста >>

53. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

ТОМ 21

Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение.
Но какво правеше през това време онова общество, което ние бранихме и което кичеше нас и конете ни с цветя и росеше ни с Юдини целувки, когато ни пращаха на касапницата? То нарече публично инвалидите престъпници и контрабандисти. Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярное, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме. Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение. Ние повярвахме на тях, ний им повярвахме, ето защо ние сме престъпници, престъпници сме и към своите близки, престъпници сме ний, инвалидите и нашите паднали другари, престъпници сме към майките си, защото вярвахме към тези народни представители, че ще изпълнят обещанието си, а сега те се подиграват, псуват ни и се гаврят. Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен. Ние сме престъпници към себе си и близките си. Българи и българки, ние сме и контрабандисти, повярвайте ми, ние сме най-страшните контрабандисти. Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на романци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани.
към текста >>

54. Лекуване на хора- Мария Шопова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Павел му казал:Хванах ли те престъпнико." Синът ми Павел много обичаше сестра Мария, и като отивахме при нея той лягаше в леглото й и спеше.
Кой ще дойде на моето място? " В завода стават няколко аварии и го обвиняват, че не следи добре процесите и той е виновен. Той отива в завода, скрива се и наблюдава цяла нощ кой какво работи в цеховете. Вижда, че към полунощ идва партийният секретар на завода и увеличава притока на газ в пещите, което води до взрив или пожар. Веднага алармира милицията и го хващат на местопрестъплението, слагат му белезници и го откарват в затвора. Павел му казал:Хванах ли те престъпнико." Синът ми Павел много обичаше сестра Мария, и като отивахме при нея той лягаше в леглото й и спеше. Мария никого не допускаше да ляга на леглото й, но Павел винаги го приемаше и по-късно, когато порасна и стана голям. Имаха силна вътрешна връзка от миналото. Мария не допускаше и сестри да лягат на леглото й. През зимата на 1998 г. Учителя ми каза веднага да посетя двете Марии - Маркова и Шопова.
към текста >>

55. 13. Никола Гръблев

„Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил.
Заповядва на караула да приготвят бомбите и да се подготвят за стрелба. Полицаите добре познават този капитан, който не си поплюва, и бързо се оттеглят. Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява. Началникът на гарнизона - полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото. Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел на Борис и Фердинанд да служи честно на родината и точно е изпълнил получената от него заповед да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена заповед. „Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил. Правете с мене каквото искате. Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със заповедта за смяна на караула. Пенев се замисля и с глух глас казва: „Не, няма да подпиша." Нарежда на Гръблев да се опаше и довърши дежурството до вечерта. Сяда, замисля се и му казва: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. Свободни сте да продължите носенето на гарнизонния наряд." Гръблев отива да си довърши дежурството.
към текста >>

56. IV. Центърът на Пентаграма

Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и душата остава в него, в продължение на 20 или 30 години и тя изживява ужаса от разлагането на тялото.
Тук той отново минава през пет изпита. Очертани от петте планети, с които той е неразривно свързан на Земята. Това са Луната, Меркурий, Венера, Земята и подземното царство. Отвореният полукръг представлява душата, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби. Това е един дълъг процес, който за духовно издигнатия човек продължава най-много до 40-ия ден от смъртта, през което време той приключва всички сметки със Земята. Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и душата остава в него, в продължение на 20 или 30 години и тя изживява ужаса от разлагането на тялото. Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : "Ти бил ли си 20 -30 години в земята, да те ядят червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш? За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграмът е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най- страшните и тежки изпити.
към текста >>

57. 18. МОЙСЕЙ И ЕВРЕЙСКИТЕ ДУШИ В ОВЦЕТЕ МУ

Питам: ако това ви се вижда невъзможно, как можа човекът, създаден по образ и подобие Божие, да стане престъпник?
Казвате: овцете са създадени, за да услужват на човека, като му дават вълна, месо и мляко. Наистина, овците дават много нещо на човека, но за всичко това се държи точна сметка. Когато овцата срещне онзи, комуто е давала своята вълна, своето мляко и месо, тя казва: Иване, време е вече ти да ми върнеш това, което едно време ти дадох! Ако Иван не иска доброволно да върне това, което е взел от овцата, в друг живот те ще сменят местата си: овцата ще дойде на неговото място, а той ще заеме мястото на овцата. - Възможно ли е да стане това? Питам: ако това ви се вижда невъзможно, как можа човекът, създаден по образ и подобие Божие, да стане престъпник? Как може ангелът, който живее на небето чист и свят живот, като слезе на земята, да стане змия и да изкуси първата жена в рая? Ако един ангел може да стане змия, защо човек да не стане овца? По-низките форми в живота показват, че някога е станало деградиране с някои от възвишените същества. В това отношение трябва да знаете, че ако човек не живее по законите на Бога, той може да се деградира. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че единственият вечен и верен закон седи в изпълнение волята Божия.
към текста >>

58. 23. МОЙСЕЙ ТРЯБВА ДА РОДИ УБИТИЯТ ОТ НЕГО ЕГИПТЯНИН

Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт.
За да се скрие от лицето на Бога, той избягал в пустинята, дето прекарал 40 години като овчар. В ревността си към Бога, той се увлякъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено на един адепт да направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди чрез него. Мойсей се страхувал да се върне в Египет, защото според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен. Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт. Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята, и тя се превърна в змия. Като видя това, Мойсей се уплаши, искаше да бяга, но Бог му каза: Не бягай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет да изпълни възложената му от Него мисия - да освободи своя народ от египетското робство. И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава за обикновения човек?
към текста >>

59. 18. КАК ПОПАДНАХА НАРОДИТЕ ПОД БОЛШЕВИЗМА?

В природата съществува закон , който не оставя и най-малкия престъпник да не получи заслужено своето наказание .
1949. с. 94-96,97 „Питам: По какво се отличават сегашните хора от тези на далечното минало? Сегашните хора играят роля на свободни. Те си мислят, че могат да правят, каквото си искат. Не е така. В природата съществува закон , който не оставя и най-малкия престъпник да не получи заслужено своето наказание . И съвременните държави са в постоянна борба помежду си, както Англия и Германия. Преди войната даже между тези държави съществуваше вътрешна икономическа борба. Англичаните, като не разбираха вътрешния велик, мощен закон, казваха: По какъвто и да е начин, Германия трябва да се спре в индустриално и търговско отношение. Това значи, да се постави на пътя и бент . Правилно ли е това?
към текста >>

60. 18. КАК ПОПАДНАХА НАРОДИТЕ ПОД БОЛШЕВИЗМА?

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

В природата съществува закон , който не оставя и най-малкия престъпник да не получи заслужено своето наказание .
1949. с. 94-96,97 „Питам: По какво се отличават сегашните хора от тези на далечното минало? Сегашните хора играят роля на свободни. Те си мислят, че могат да правят, каквото си искат. Не е така. В природата съществува закон , който не оставя и най-малкия престъпник да не получи заслужено своето наказание . И съвременните държави са в постоянна борба помежду си, както Англия и Германия. Преди войната даже между тези държави съществуваше вътрешна икономическа борба. Англичаните, като не разбираха вътрешния велик, мощен закон, казваха: По какъвто и да е начин, Германия трябва да се спре в индустриално и търговско отношение. Това значи, да се постави на пътя и бент . Правилно ли е това?
към текста >>

61. 1. Лев Толстой и войната

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Но грях ли е да се наказва престъпникът със смърт и да се убива неприятелят на война?
Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето съдържанието: «Коя е шестата заповед Божия? «Не убий! » Бог забранява да се убива, т.е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпникът със смърт и да се убива неприятелят на война? Не е грях. Престъпникът трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятелят трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.» Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя - той бе крепител на «Не убий», включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната.
към текста >>

Престъпникът трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява.
«Не убий! » Бог забранява да се убива, т.е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпникът със смърт и да се убива неприятелят на война? Не е грях. Престъпникът трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятелят трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.» Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя - той бе крепител на «Не убий», включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната. Той бе крепител на «не противете се злому» и най-после, той бе за любовта в живота, чрез която всичко се гради. Прав ли беше той?
към текста >>

62. X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ В ГР. ОДРИН

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси.
Той отива, вижда го как виси обесен, взима един камък, захвърля го към него и казва: «Исках да го спася, но го обесиха духовете.» Да, обесиха го турските духове заради сабята на турския командир. Такава е истината. 15. Част от тази история ние сме разказали в «Изгревът», том V, стр. 351. Обесването е през 1929 г. 16. В «Изгревът», том XVI, стр. 79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси. А този дух е пребивавал в тялото на Константин. Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин. А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя. 17. А сега да се върнем на онова, което пише Михаил Иванов за Константин Иларионов на стр. 187 в настоящия том.
към текста >>

Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин.
Част от тази история ние сме разказали в «Изгревът», том V, стр. 351. Обесването е през 1929 г. 16. В «Изгревът», том XVI, стр. 79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси. А този дух е пребивавал в тялото на Константин. Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин. А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя. 17. А сега да се върнем на онова, което пише Михаил Иванов за Константин Иларионов на стр. 187 в настоящия том. Първо трябва да се запознаете с моите бележки в глава XI - «За лъжеучителя Михаил Иванов». И ви трябва цяла година, за да разучите всички посочени страници по томове. 18.
към текста >>

А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя. 17.
Обесването е през 1929 г. 16. В «Изгревът», том XVI, стр. 79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси. А този дух е пребивавал в тялото на Константин. Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин. А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя. 17. А сега да се върнем на онова, което пише Михаил Иванов за Константин Иларионов на стр. 187 в настоящия том. Първо трябва да се запознаете с моите бележки в глава XI - «За лъжеучителя Михаил Иванов». И ви трябва цяла година, за да разучите всички посочени страници по томове. 18. Цялата история по пребиваването в Търново на Михаил Иванов и Кръстю Христов е описана в «Изгревът».
към текста >>

63. 46. Проповедник в Америка

Весела Несторова

ТОМ 24

Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в килията му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят живот.
В такава шатра ме заведоха веднъж моите настойници да чуя един от най-известните проповедници на времето. Шатрата бе претъпкана с хора, а отвън имаше стотици коли, които бяха дошли отблизо и далеч да чуят и видят този прочут оратор. Службата започна с химн, който прокънтя от стотици гърла. Настроението моментално се повдигна до екзалтация. След дълга вдъхновена молитва от проповедника започна словото. Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в килията му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят живот. Пасторът говореше убедително и призоваваше публиката да се обърне към Бога, защото никой не знае края си и може още при излизането от събранието да завърши живота му и смъртта да го намери необърнат. Запяхме химн, през което време той призоваваше тези, които се покайват за греховете си да коленичат около амвона. На вълни идваха трогнати богомолци и той се молеше високо за тях и ги благославяше. Лицата им просияваха от надежда и душевно вълнение. Моите настойници ми казаха да отида и да коленича с една нова група, която бавно вървеше към амвона.
към текста >>

64. 227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник

Весела Несторова

ТОМ 24

Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и жестокостта си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал.
227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник Селцето спи под дебелата снежна покривка, приютило десетки бежанци от разрушеният град, изминали дългия заледен 24 км път от града пеша: кои повлекли пружини от легла, като шейни, върху които седят свити на кълбо измръзнали деца, кои с огромен товар на плещи, задъхани, отчаяни, изплашени, бягат от прокобеният град, като бегълците след изригването на Везувий. Преживеният ужас на 10 януари прогони останалите там жители във всички посоки и старият град напълно запустя, обронил беловласа глава над мрачните си развалини в печална размисъл. Ти, граде, който носиш името Мъдрост, къде се дяна твоята Мъдрост, та те сполетя това нещастие? Дали вината ти не е в това, че десетилетия наред в тебе отседнал Божият Пратеник възвестяваше Вечната Мъдрост, чийто глас остана глас в пустиня? Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и жестокостта си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения Пратеник. Христос каза на учениците си: "А където не ви приемат, когато напущате този град, изтърсете праха от обувките си за свидетелство срещу него! " Не се ли сбъднаха сега тези думи на Великият Пророк? Плачеше градът и бягаше в мрака на нощта под ледения небесен саван, който смръщено го гледаше под надвисналите си черни завеси. Ударите върху него се сипеха на вълни, като че ли силите на разрушението се бяха зарекли да не оставят в него камък върху камък.
към текста >>

65. 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.

ТОМ 25

Сторите ли това, ще имате презрението на цялото небе, ангели и светии, цялото човечество ще ви презре като един престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: "Не убий!
И това е християнски морал! Не се лъжете. Това е грях, направен против Духа Света го. И онзи, който убие някого, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия век. Изхвърлете от себе си мисълта за убийство. Сторите ли това, ще имате презрението на цялото небе, ангели и светии, цялото човечество ще ви презре като един престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: "Не убий! " Аз говоря за религиозните хора, за тези християнски народи, които от 2000 години са дигнали ножове, пушки, топове, а свещениците казват: "Ще им се чете молитва". Всички свещеници, проповедници, които така са учили, са осъдени от Бога. Виждали сте едно време на картини, как водят свещениците на съд и после ги пращат в ада. Това е вярно! Нека ми се сърдят свещениците.
към текста >>

66. 1. МОЛИТВАТА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

ТОМ 25

Съвременните хора считат, че човек е престъпник, когато извърши някое престъпление.
Защо да носи було? Защото, ако ходи без було, тя ще се опорочи. Една красива мома да ходи в тези години без було, тя не е вече девствена. Всички момци ще нахвърлят на нея по една лоша мисъл и тя ще се съблазни. Най-малко, тя ще възприеме една мисъл и след възприемането дори и в най-малки размери тя е опорочена. Съвременните хора считат, че човек е престъпник, когато извърши някое престъпление. Не, щом е намислил, той вече и извършил престъплението. Ама мнозина ще възразят, че престъпление само с помисъл не се върши. Двама стари отшелници светии спорили върху този въпрос, че човек само с мисълта си прави грях. Единият казал: "Да сварим боб, ама сол мислено да турим в боба. Дали тогава той ще се осоли?
към текста >>

Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил.
Господ ще отвори великата книга и ще разпита всички търговци и от най-големия до най- малкият. Ще им каже: "Вземете си това масло, то е ваше и го раздайте комуто искате." А за базираните ще каже: "Направете ги сега крави, да дойдат сега ония касапи, които продават месо. Ти си продал хиляда килограма месо и го считаш твоя частна собственост. Това месо на кои крави е? Нека дойдат тия крави." И ще събере Господ всичките тия крави и ще им каже: "Вземете сега вашето месо, а тия касапи направете крави и ги колете сега." Така ще бъде, разбирате ли? Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти. Разбирайте го това, както искате. Ти, който искаш да се избавиш от великия гняв на Бога, влез в тайната си стаичка и се помоли Отцу Твоему да те научи как да се избавиш. "Ама еди кой си доктор тъй казва." Повикайте този доктор. Ти като превеждаш тази божествена книга, защо изкриви превода?
към текста >>

Казвам: "Този, който е рисувал този образ на Христа е бил престъпник." Този художник не е имал понятие от художество.
А сега много ясновидци се срещат. Дойде някой и разказва, че видял Бога - Отца с корона на глава, както Го рисуват в църквите. Това, което виждате по иконите и в църквите - това не е Бог. Преди години минавах през Анхиало и един господин ми показваше един свой подарък. Подарили му образа на Христа с широка глава и ниско чело. Казвам: "Този, който е рисувал този образ на Христа е бил престъпник." Този художник не е имал понятие от художество. Нарисувал един харамия и казва, че това бил Христос. Чертите на Христа, на Бога не са такива, както ги срещаме нарисувани по църквите. Бог, Христос не може да се рисува. Той в църквите не живее, а само в човешките умове, сърца и никъде другаде. Който казва, че Бог живее в църкви, направени от камъни, не говори истината.
към текста >>

67. 6. Решил съм

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Векове човечеството опитва морала на този отявлен престъпник - вълк в чувствата си, в мислите и в желанията си - грубо себични.
да се откаже от Бога. Никой на тази земя не дава толкова обещания, както това прави разбойникът. Думите казани по този повод преди две хиляди години получават сега най-голяма дълбочина и широта. Образът психологически е вече изяснен. Пораженията отдавна стоят открити. Векове човечеството опитва морала на този отявлен престъпник - вълк в чувствата си, в мислите и в желанията си - грубо себични. От него страдат народите, обществата, семействата, личността. Той напада човека, където го намери, стига да открие уязвимото място. Може да открадне една скъпоценност, а може да открадне и най-хубавите мисли и чувства, вярата, надеждата, копнежите. Кражбите от тоя род често са организирани, съзнателни, а могат да бъдат и несъзнателни. При двата случая обаче те си остават пак кражби.
към текста >>

68. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Дънов пред прага на своя дом от неизвестно лице, което Му нанесъл побой.” Нищо повече, нито дума, както при подобни случаи, властта се намесила, издирила нападателя, престъпника - води се следствие и пр.
Съобщението беше кратко, поместено сбутано между рекламните съобщения. Българското общество щеше да прочете това кратко и невзрачно съобщение и абсолютно нищо нямаше да му говорят тези няколко реда, които някой посредствен журналист намерил за нужно да ги напише. Учителят не беше виден човек, не заемаше някоя висока служба, като се има предвид и крайно лошото отношение, което Православната църква имаше спрямо Него. Един ден тази общественост може да се срамува от тия редове и от това отношение. Дословно ще го кажем: ”През деня бил нападнат П. К. Дънов пред прага на своя дом от неизвестно лице, което Му нанесъл побой.” Нищо повече, нито дума, както при подобни случаи, властта се намесила, издирила нападателя, престъпника - води се следствие и пр. и пр. Това за историята. През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!...
към текста >>

На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата.
Това за историята. През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!... Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата. Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно. Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност. Да се нападне невъоръжен и незащитен човек от засада, откъм гърба беше нещо толкова подло и престъпно, не само от негова страна, но и от страна на тези, които са стояли зад него, най-заинтересованите, най - отявлените Му врагове, които не можеха да Му простят това, че Неговата аудитория беше голяма, че тя се увеличаваше и най-вече, че младежта прииждаше. Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на краката си и щяха да оцелеят до края, както и устояха. Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си?
към текста >>

Престъпникът не може да се измъкне от присъдата само с едно извинявай, нито със самокритика, нито дори с прошка.
Един ден късно след случилото се, окаяният се върнал на Изгрева и поискал да се срещне с Учителя. Какви цели е гонел никой не можа да узнае. Знаем само, че се приближил при Учителя да му иска извинение и си подал ръката. Ала тази ръка останала да виси на въздуха. Учителят го отпратил без дума и без съвет. Престъпникът не може да се измъкне от присъдата само с едно извинявай, нито със самокритика, нито дори с прошка. В природата няма такъв закон. Престъпленията не се заличават с думи, а с дълга и решителна процедура - престъпленията се плащат. Законът е неумолим. И думата там има само Правдата. Тя е, която съди хората, независимо дали вярват или не вярват.
към текста >>

69. 5. Анархистични групи

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Точно там, в туй село аз се срещнах с двама престъпници, даже в единия ние квартирувахме тия месеци и той не беше толкоз чак, но другия - имаше особено един Тодор -Тумбито, той буквално беше престъпник.
Вика, аз като ги гледам, чудя се на акъла им, строили са се, а ние нали сме за свобода, за равенство такова, те заели една такава строева линия така и той като видял, че няма какво да им въздействува, така просто и той е постъпил, пак така и не знам какво им казал: да се снабдявате с оръжие, че дяволите ще ви вземат. Той самият казал на Христа, на моя приятел де казал: анархисти, анархисти, ама няма туй съзнание така, че да се отхвърлят всички авторитети, да се отхвърлят началства, да се отхвърлят по-големите хора, че да са равни. А те застанали като войници пред офицера си. Туй във връзка с тази работа. Значи практически не можем да ги осъществяваме тия неща, после трябва да кажа, че между анархистите имаше идейни хора, но имаше и престъпници. Точно там, в туй село аз се срещнах с двама престъпници, даже в единия ние квартирувахме тия месеци и той не беше толкоз чак, но другия - имаше особено един Тодор -Тумбито, той буквално беше престъпник. Един като го гледаш и чувал съм, че са правили убийства, той така, не за друго, а да се възползват сами, така и един страшно отрицателен тип, казваше се Тодор Цумбаров. Между анархистите имаше всякакви. А другия се казваше Марко Цеперски. У този Марко Цеперски ние преживяхме три месеца, три ли бяха, два ли бяха, не си спомням, но преди да избягаме в Румъния. В една маза се крихме там през зимата.
към текста >>

70. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

НЯМА ТОЧКА НА ЗЕМНОТО КЪЛБО, НИТО ПЪК ПОД ЗЕМЯТА, КЪДЕТО ПРЕСТЪПНИКЪТ ДА МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ, ДА ИЗБЯГА ОТ СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ.
„ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ". „КРАЯТ НА СВЕТА" - указани в Апокалипсиса /Откровението/ са сега. Сега са, сега предстоят най-съдбоносните събития в историята на Човечеството. „Ликвидация на века"-Ликвидация на Злото, на кармата, на тежките задължения, произлизащи от страшните престъпления, от пролетите потоци невинна кръв, от неправдите, насилията, жестокостите вършени от безумието на станалия оръдие на злото човек, през дългия низ на многовековната му история. Всеки ще плати за това, което е извършил. НЯМА ТОЧКА НА ЗЕМНОТО КЪЛБО, НИТО ПЪК ПОД ЗЕМЯТА, КЪДЕТО ПРЕСТЪПНИКЪТ ДА МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ, ДА ИЗБЯГА ОТ СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ. „Второ Пришествие" - Второ идване на Христа, не вече като човек облечен в плът, във физическа форма, а като безгранична СВЕТЛИНА, като безгранична ЛЮБОВ, като Велика РАЗУМНОСТ, като Велик СЪВЪРШЕН БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ - в душите, в сърцата и умовете на Хората... Иде вече ХРИСТОС! - Иде не да се роди втори път в яслите на Витлеем, а да се роди в недрата на всяка пробудена душа човешка, на всяка душа, която Го търси и която жадува за Доброто. „Краят на света" - краят на злото в света! Краят на насилието в света! Краят на Братоубийството в света!
към текста >>

71. 2.3. Давай - давай и прощавай (1972 г.). 2.3.1. Давай!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Не давай отрова в ръцете на престъпника.
Великата наука иска Велико Знание - Велика практика. Тя иска велика Опитност, велико търпение, велико Приложение. Великата Божия наука за даването не е проста работа: научи се как да даваш, кога да даваш, кому да даваш, колко да даваш, какво да даваш. Понякога и даването може да причини зло. Не давай нож в ръцете на убиеца. Не давай отрова в ръцете на престъпника. Не давай огън в ръцете на безумния. Не давай на детето туй, с което не може да се справи. Не хвърляй бисери на свинете. Те няма да ги ползуват. Те няма да ги оценят.
към текста >>

72. 3.15. Поема за възрастта.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

II. На улица „Опълченска' 66

Вгледай се, и ти ще видиш: Земя и небе, Потоци и реки, Планини и долини, Снежни върхове и морски бездни, Бурите и нежния зефир, Бетовен и Моцарт, Хендел и Бах, Сократ и Платон, Толстой и Достоевски, Леонардо и Гротгер, Дивакът и геният, Престъпникът и светецът, Душите на всички живи същества вечно пеят, Душата на цялата безкрайна вселена вечно пее, Вечно благославя живота.
Вслушай се и ще чуеш! Хора на ангелите, Гласа на твоята собствена душа, Гласа на всяка човешка душа, Гласа на всяко живо същество, Гласа на цялата Природа: Душата на всяко дихание слави Господа. Душата на цялата безкрайна Вселена Безспирно пее великия Химн на Бога, Великата Оратория на радостта и красотата, На Божията любов и мъдрост. Животът е музика. Вслушай се, и ти ще чуеш. Вгледай се, и ти ще видиш: Земя и небе, Потоци и реки, Планини и долини, Снежни върхове и морски бездни, Бурите и нежния зефир, Бетовен и Моцарт, Хендел и Бах, Сократ и Платон, Толстой и Достоевски, Леонардо и Гротгер, Дивакът и геният, Престъпникът и светецът, Душите на всички живи същества вечно пеят, Душата на цялата безкрайна вселена вечно пее, Вечно благославя живота. Със свещена песен Вечно благодари на Бога! Животът е музика! От музика живота е създаден. Великото и вечно Слово на Бога е музика: Словото, което е в основата на всичко, Словото, което бе в началото на всичко, Божествено Слово, Божествена музика, Която непрестанно се носи из просторите, Която непрекъснато звучи в Безкрайността. Която изпълва всичко, Която никога не спира във Вечността.
към текста >>

73. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

То ще те остави настрана, като последен престъпник.
Много от миналите пророци са пръснати в света, като обикновени хора. В живота си човек напредва, но се връща и назад - зависи как е свършил работата си. Ако си я криво изтъкал, ще се върнеш да я поправиш, колкото страдания и да ти струва това. Небето иска герои. Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана, като последен престъпник. Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права." Правата улица е Христос. Дамаск е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура. Савел, това са болшевиците. Те имат идеи, но нямат методи. В идейно отношение те са прави, но методите им са криви.
към текста >>

74. 27. Неделна беседа: 18 ян. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Като кажеш на някого: „Голям престъпник си!
Вие обичате някого, и ако един ден се отнесе невнимателно към вас, ти изменяваш своето отношение към него. Тогаз любовта ви е по-слаба. Всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога, това е Любов. Да отделиш човека от Бога. Като виждаш един човек, в него трябва да му прощаваш, а пък като виждаш Бога в него, да му отдаваш внимание. Като кажеш на някого: „Голям престъпник си! ”, ти ще се изложиш на голямо изпитание. - Този човек не е престъпник, той разрешава задачата на престъплението. Ако отидете при Бога без любов, един долар ще ви даде, пък ако отидете с любов, ще ви даде 50 хиляди долара, и ще ви каже: „Заповядайте! ” Ще ви кажа нещо важно: „Радвайте се в страданията си и в радостите си, че сте намерили Господа! ”
към текста >>

- Този човек не е престъпник, той разрешава задачата на престъплението.
Всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога, това е Любов. Да отделиш човека от Бога. Като виждаш един човек, в него трябва да му прощаваш, а пък като виждаш Бога в него, да му отдаваш внимание. Като кажеш на някого: „Голям престъпник си! ”, ти ще се изложиш на голямо изпитание. - Този човек не е престъпник, той разрешава задачата на престъплението. Ако отидете при Бога без любов, един долар ще ви даде, пък ако отидете с любов, ще ви даде 50 хиляди долара, и ще ви каже: „Заповядайте! ” Ще ви кажа нещо важно: „Радвайте се в страданията си и в радостите си, че сте намерили Господа! ”
към текста >>

75. 25. Нуждата на човека от духовна майка

II. В колибата на Христов

Обратното, подполковникът насила щеше да ги вкара в себе си, както престъпника насила вкарват в тъмница, за да го измъчват.
25. НУЖДАТА НА ЧОВЕКА ОТ ДУХОВНА МАЙКА Природата, обществото, отделните индивиди, себе-то с цялото им разнообразие от форми, съдържания, закони на които са подчинени, по чудните пътища на сетивата влизат в човека - стават негово съдържание -знания. Понякога те влизат в него като канени, желани гости и му оставят нещо..., но те могат да влязат в него и като разбойници, които разбиват врати и прозорци...и задигат всичко, каквото намерят. Обаче, Дънов и Учението Му, дълго време щяха да влизат в Христов, нито като канени, нито като неканени, още по-малко като разбойници. Обратното, подполковникът насила щеше да ги вкара в себе си, както престъпника насила вкарват в тъмница, за да го измъчват. Подполковникът, мирогледът му, характерът му, изкривеното и изопачено съзнание, щяха да бъдат тъмница, истинска мъчителница за Дънов и Учението Му, както така наречените християни със своите изопачени разбирания и живот, бяха най-големите мъчители на Христа. Както гръцкия кон насила беше вкаран в град Троя от самите троянци, и Христов насила щеше да вкара Дънов и Учението Му в собствения си град, в крепостта на досегашния си живот и мироглед. Разбира се, когато троянците вкараха коня в града си, те нямаха идеята за разрушението на града, тъкмо напротив, те искаха с това да го запазят. Така и Христов искаше да разкритикува Дънов и идеите Му, да ги осмее, подиграе, да ги заведе на Голгота и там разпъне, както Ницше искаше да унищожи Христа, за да стане той Христос. Забелязва се или се предполага, че природата използва различните импулси на хората, за да постигне своите цели - хората да получат знания, да еволюират.
към текста >>

76. 176. Великите идеи се дават на виждащите и можещите

IV. През очите на Христов. Посвещение

Той сега ще бъде като спасен престъпник, пуснат от затвора преди да се е разкаял - може да направи още по-големи грешки!
Причината за заекването му е далечна и дълбока! Лекарят немец едвам чуто запита: - Можете ли да излекувате Андрей от заекването му? - Той вече е излекуван, скоро ще почне съвсем добре да говори! Сега заекването при него е като отбита вода на река, която продължава да изтича по коритото, докато се изтече напълно. Зная, че го лекувам преждевременно, преди да е поправил погрешките си! Той сега ще бъде като спасен престъпник, пуснат от затвора преди да се е разкаял - може да направи още по-големи грешки! Тогава положението му ще стане още по-тежко! Разбира се, зная защото е закон, че първия на когото ще изпита острия си език, ще бъда аз! - Защо го карате да разказва случки из детските си години? - Защото тези спомени са наситени с много живот и сила, които аз впрягам, за да му изтеглят колата от блатото в което е затънал!... Те са, които го лекуват.
към текста >>

77. 268. Болестите са арести за престъпилите природни закони

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Както всеки нарушител или престъпник на обществените закони се срамува от това, така трябва и всеки болен да се срамува, че е болен, защото е престъпник на природен закон!
268. БОЛЕСТИТЕ СА АРЕСТИ ЗА ПРЕСТЪПИЛИТЕ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ Как се държи природата със своите нарушители? Болестите са нейните наказания и затвори! Всеки, който е болен, това показва, че е нарушил някой от природните закони! Както всеки нарушител или престъпник на обществените закони се срамува от това, така трябва и всеки болен да се срамува, че е болен, защото е престъпник на природен закон! Това е едно ново разбиране на болестите, и ново отношение към болните Ако близките им наистина ги обичат и са разумни и знаещи хора, трябва с тях да се държат поне наглед и външно сурово, но отвътре с любов. Да се държат с тях така, както биха се държали, ако те бяха откраднали или убили и властта ги арестуваше, защото болестите са арести за престъпниците на природните закони. Близките на болния, трябва прецизно да преценят колко болния е болен, какво може болния сам да си услужва и да му помага само толкова, колкото не му достига силата и възможностите да си услужва сам. И ако самия болен е разумен и съзнателен човек, трябва сам да провери кое и колко може и не може, кое мисли, че не може, а в действителност може. Защото не винаги нашите мисли се покриват с истината, мисълта има нужда да се провери покрива ли се с опита.
към текста >>

78. 68. Вярата, беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г.,