НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното
преподаване
и в гимназиите, а може би и в основните училища.
Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит.
Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното
преподаване
и в гимназиите, а може би и в основните училища.
Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така.
към текста >>
2.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Преподаването
на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове!
клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист?
Преподаването
на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове!
Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки ! " Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин! Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота!
към текста >>
3.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за
преподаване
и астрономическа кула.
Дадох му това обещание. Ето защо, не мога да дам никакви сведения за това опасно, пълно с всевъзможни приключения, пътуване, което предприех с него. След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м. над морето. Дълбоко, съвършено далече забелязах зелената местност, чиято, плодовитост беше в чуден контраст с пустинята, в която се намирахме ние.
В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за
преподаване
и астрономическа кула.
От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване. Плодородността и топлината на тая долина се обясняват с изобилието на горещи извори, които поддържат температура с няколко градуса по-висока, отколкото тая на пустинята, която я заобикаля. Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец.
към текста >>
4.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
При
преподаване
на история, география и пр.
Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов.
При
преподаване
на история, география и пр.
трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр.
към текста >>
трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при
преподаване
на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности.
Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр.
трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при
преподаване
на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности.
Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост.
към текста >>
5.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
След това започна
преподаването
на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце. Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно.
След това започна
преподаването
на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
След това - още няколко пасажа, докато я пресвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше дето допущах грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа, от 9 до 12 часа в полунощ, след което той отиде в стаята си. Тези три часа преживяни с Учителя за мене ще останат паметни през хилядолетията! ” За да има възможност да посещава редовно лекциите в университета, Петър Камбуров започва работа на половин ден в печатницата на Лазар Котов.
към текста >>
6.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в
преподаването
на Есперанто в много училища и разни страни.
— Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна.
Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в
преподаването
на Есперанто в много училища и разни страни.
Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение.
към текста >>
От международната конференция за
преподаване
на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите.
От международната конференция за
преподаване
на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на Народите. Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето.
към текста >>
7.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преподаватели смитам че имаме предостатъчно, хора с морал и стабилни знания, които днес, едни оковани в сухите правилници на мъртвата педагогика, други в
преподаване
частни уроци, иждивяват напразно силите си.
Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо. Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат училище и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби. За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно училище, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това училище.
Преподаватели смитам че имаме предостатъчно, хора с морал и стабилни знания, които днес, едни оковани в сухите правилници на мъртвата педагогика, други в
преподаване
частни уроци, иждивяват напразно силите си.
Този е пътя на братствата в България. Само така ний ще можем да приложим Христовото учение, само така ний ще станем пионери на новото, и спасители на света, който погива. В това отношение в. Братство трябва да засили дейността си, за да не пропущаме златното време. Още днес, а не утре, трябва да приложим това, за което вече от години само приказваме.
към текста >>
8.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното
преподаване
на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк.
От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли. При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта).
Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното
преподаване
на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк.
До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки. Известни са под името „Ключове“ или „Clavicules de Solomon“, което е едно и също с „Шемамфораш“. В България некои притежавал така нареченото Соломоние.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Учителската личност и методите на
преподаване
трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети.
Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто. Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците. В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище. Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика.
Учителската личност и методите на
преподаване
трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети.
Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка.
към текста >>
Училището не трябва при
преподаването
на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи.
Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух.
Училището не трябва при
преподаването
на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи.
Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете?
към текста >>
Нека при
преподаване
по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр.
И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“.
Нека при
преподаване
по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр.
на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма. Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори.
към текста >>
При
преподаването
на географията също трябва да се избягва шовинизма.
Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“. Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството.
При
преподаването
на географията също трябва да се избягва шовинизма.
Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота. Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло.
към текста >>
При днешния начин на
преподаване
на естествознанието това не се постига.
А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание.
При днешния начин на
преподаване
на естествознанието това не се постига.
Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили.
към текста >>
Днес се стремят да приложат при
преподаването
на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност.
Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание. При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига.
Днес се стремят да приложат при
преподаването
на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност.
Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището.
към текста >>
При този начин на
преподаване
не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили.
При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига. Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно.
При този начин на
преподаване
не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили.
Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището. Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание?
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за
преподаване
, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания.
Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага.
Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за
преподаване
, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания.
Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства. Това ще влияе несъзнателно за облагородяване на характера му. Изобщо в днешния материалистичен век малко внимание се обръща на стила. Повечето къщи с еднообразни, прилични на казарми. Днешната култура иска само удобни помещения, и нищо друго.
към текста >>
Днес
преподаването
на Закон Божи се състои в заучаването на някои библейски събития.
Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа. Истинско морално. възпитание на ученика може да се получи само върху религиозни основи. Окултизмът твърди това въз основа на дълбокото познание на човешката душа. С това, разбира се, съвсем не искам да кажа, че е достатъчно едно външно зачуване на известни церемонии или обреди, едно запомняне на известни библейски събития.
Днес
преподаването
на Закон Божи се състои в заучаването на някои библейски събития.
С това се развива само умът и главно паметта на ученика. Това съвсем не е религиозно възпитание. Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение.
към текста >>
Физиогномията, както я разбираме и
преподаване
, е основана на френологията.
Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал.
Физиогномията, както я разбираме и
преподаване
, е основана на френологията.
Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А това ще стане чрез
преподаване
на окултизма в училището.
Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията.
А това ще стане чрез
преподаване
на окултизма в училището.
Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи.
към текста >>
Има и други основания за
преподаване
на Окултизма в училището.
Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи.
Има и други основания за
преподаване
на Окултизма в училището.
Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система.
към текста >>
За
преподаването
в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка.
За
преподаването
в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд.
към текста >>
Не само
преподаването
на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището.
Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв. Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм.
Не само
преподаването
на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището.
Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр.
към текста >>
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат
преподаването
му в училището.
В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото.
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат
преподаването
му в училището.
Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Преподаването
започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата.
След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки.
Преподаването
започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата.
Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора. Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Даже
преподаването
на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“.
Който пряко действа на детския ум. който развива у детето отвлечено логично мислене преди 14 година, казва Д-р Щайнер, той му пакости. Това дете, като порасне, ще има посредствени умствени сили.5) Ако се пропусне периода от 7 до 14 година за развитието на висшите чувства, изгубеното не може вече да се навакса; такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и Д,р Кръстников в гореспоменатия труд; „Развитието на чувствата не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т. е. в детската възраст.
Даже
преподаването
на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“.
Днешното училище морализира децата като апелира на техния ум, без да раздвижи техните сърца! И тогава, разбира се, ще чуят със студено сърце нашето морализиране и ще останат непроменени. Ето как характеризира Христо Г. Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Някой като чуе „духовен елемент“, разбира
преподаване
на догми.
Детето трябва да преживни и да почувства великия божествен живот, който е разлян в цялата природа, във всички хора, които са братя и вътре в самото дете. Това ще го улесни да разбере тези истини в строго научна форма после, когато порасне. Ако бихме държали духовни проповеди на детето, бихме даже постигнали обратни резултати. Трябва да се даде съвсем друго нещо. То трябва да почувства великите тайни зад видимата природа.
Някой като чуе „духовен елемент“, разбира
преподаване
на догми.
Съвсем друго се разбира под духовен елемент. Че вие ако преподавате на децата догми, никакъв духовен елемент не сте събудили в тях! Вашите думи ще останат без никакво влияние върху дете ата душа, няма да раздвижат нищо в нея! Целта не е да назубри детето известни догми, а да се събуди висшето у него. Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „
преподаване
на уроци“ по часове, програми и правила!
Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност.
Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „
преподаване
на уроци“ по часове, програми и правила!
М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя. Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа. Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От друга страна, всичкото това
преподаване
трябва да бъде пълно с живи, художествени образи, картини, а не трябва да съдържа никакви отвлечени идеи и закони.
и тези сили ще се прелеят в него .и ще го обновят както телесно, така и духовно, ще събудят у него нови импулси. Детето трябва да създаде при рисуването и нови форми от себе си, т. е. да продължи работата на природата. Така, детето ще се яви като творец, и това е от важен възпитателен характер. Работата на детето всред природата може да бъде изходна точка за обучението и по всички други предмети: геометрия, смятане, география, история, чужди езици.
От друга страна, всичкото това
преподаване
трябва да бъде пълно с живи, художествени образи, картини, а не трябва да съдържа никакви отвлечени идеи и закони.
Колко красиво напр. може да се вмъкне художествения елемент при изучаването на геометрията и при това пак във връзка с дейността на детето всред природата! Ще се чертаят от децата разни фигури чрез собствено творчество като се изхожда от формите, които то среща в природата: формите на цветята, листата дърветата и пр., като ги видоизменява и комбинира по разни начини. В фигурите, които чертае, ще има симетрия, ритъм. Също така то ще моделира тези форми.
към текста >>
НАГОРЕ