Търсене в текстове за 'Преподаване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

Стана преподавателка по френски език, организира много курсове в София и много ученици преминаха през нейния метод за преподаване.
31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ Маркова беше своеобразен човек, но имаше една дарба - да знае езици. Беше белгийка по произхождение. Стана преподавателка по френски език, организира много курсове в София и много ученици преминаха през нейния метод за преподаване. Най-важното бе, че всички нейни ученици про-говорваха на френски език. Само нейните ученици проговорваха и след това говореха свободно. Как ставаше това не зная - имаше качества за това. Маркова познаваше Учителя още от първите години. В нейния салон се държаха едни от първите беседи на Учителя.
към текста >>

2. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател?
към текста >>

3. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател?
към текста >>

4. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Маргарита Рангелова Стратева

Той водеше курсове по есперанто, имаше добър метод на преподаване и курсистите бързо усвояваха езика.
Емил беше по-големия. Той беше много ученолюбив и четеше извънредно много. Когато идваше на село, ние отивахме да си лягаме, а той като се затворил, чете по цяла нощ. Много му се отдаваха езиците. Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски, руски. Той водеше курсове по есперанто, имаше добър метод на преподаване и курсистите бързо усвояваха езика. По онова време тази идея за общ език беше много разпространена. Емил издаде книга „Практична граматика по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник". Атанас Николов беше известен есперантист. Имаше книжарница и със Сава Калименов - печатница в Севлиево, където се печатаха в-к „Братство" и есперантския в-к „Фратецо". В печатницата се печатаха и беседи.
към текста >>

5. II.02.03. Първата славянска служба

Летопис Вергилий Кръстев

В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността.
Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство. В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г. и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността. Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г. във Варна в полза на българското дело. Това се съвпада впрочем и с онова, което казва в спомените си първият варненски български учител, че варненските българи молили гръцката община да въведе обучение на български език, но тя с одумки не ги удовлетворявала. Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съобщението на съвременника К.
към текста >>

6. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Останало беше да се освети училището и да минат в него българските ученици, които дотогаз се учиха с притеснение в един дам, без да имат улеснителните средства за преподаването.
Така или инак, онзи пръв бълг. учител, знайно е, че тогавашните варн. българе го считали за некадърен, та много им било жално за това." Сега досежно начина, по който било празнувано официално и публично отварянето на първото варненско отделно и собствено българско общинско училище, даваме накратко и конспектно някакси, тук място на една кореспонденция от Варна от 28 юли 1862 година: „В 1861 година варн. българе почнали да построяват свое собствено училище. Постройката окончателно се свърши на юни 1862 година. Останало беше да се освети училището и да минат в него българските ученици, които дотогаз се учиха с притеснение в един дам, без да имат улеснителните средства за преподаването. Ден за освящението се определи 25 юли, когато не минувал никой параход и гражданите имаха време да додат. На 24 същаго стана призоваването с билети. Призоваха Н. Прев. градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките странни търговци, лекари, учители и градоначалници.
към текста >>

7. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне. Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени. Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария. Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си.
към текста >>

8. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Летопис Вергилий Кръстев

Изпрати ни благодатта на Твоя Святи Дух, който да ни даде способността да разбираме, да укрепим нашите душевни сили, за да можем като слушаме преподаването на учения на Учителя, да пораснем за слава на Тебе, нашия създател, за утешение на родителите ни, за полза на народа ни и Отечеството ни.
В името на разпятието, погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ми Истината, за която ти се моля. Амин. 68. Господи, огради ме с бронята на Любовта, която да ме пази от всички вражи сили, които враждуват около мен. Нека изгонени далеч от моя хоризонт, да влезат в бездната и там да се стопят. 69. Преблаги Господи. Изпрати ни благодатта на Твоя Святи Дух, който да ни даде способността да разбираме, да укрепим нашите душевни сили, за да можем като слушаме преподаването на учения на Учителя, да пораснем за слава на Тебе, нашия създател, за утешение на родителите ни, за полза на народа ни и Отечеството ни. Амин. 70. Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове и в нашите сърца, и в нашите души и да го приложим в живота си. Амин. Тъй да бъде. 71. Милостивий, Святий и Благи Господи, изяви ми светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. (Няма по-силни думи от „Милостивий, Святий и Благи Господи", ето защо това е свещена формула.) 72.
към текста >>

9. 18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ

Паша Теодорова

Воюващите откриват нови, по- съвършени оръжия, повече хора да избиват; учители, професори - нови начини за преподаване; учени откриват нови методи за работа; философи създават ново направление на мисълта; музиканти, поети, художници търсят нови пътища в музиката, поезията, изкуствата и т.н.
Словото, като мощна силна вълна, като силна мощна мисъл се разнесе из пространството, проникна в него и се възприе от ония организирани човешки умове, готови да възприемат всичко ново, всичко възвишено, и красиво. Веднъж възприели те идеята за новото в света, тази идея се предава от един човешки ум на друг, както електричеството се предава по жици, докато обхване и най-долните слоеве на човешкия живот. Всички умове просветени и непросветени, възприеха идеята за новото и днес всички говорят за новото. Всеки се стреми към него, всеки го прилага кой колкото може, кой колкото е готов. Касапинът обявява старите ножове за негодни, търси нови ножове, остри ги по нов начин. Воюващите откриват нови, по- съвършени оръжия, повече хора да избиват; учители, професори - нови начини за преподаване; учени откриват нови методи за работа; философи създават ново направление на мисълта; музиканти, поети, художници търсят нови пътища в музиката, поезията, изкуствата и т.н. Усилено се говори за новото, за нов живот. Навсякъде и отвред се чуват гласове: Старото изживя своето време, нещо ново иде в света! По прав или крив път всеки иска да приложи новото, да заживее по нов начин. Обаче Онзи, Който проведе мисълта за новото, Който пусна тази духовна вълна в цялата Вселена, не стои безучастен. Той работи за новото най- много от всички, тихо и спокойно.
към текста >>

10. 1925 година

„Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс.
Есен и отиват за Анкара. Те останаха за няколко дни, разговаряха се с брат Боев по немски. На 17.VII1925, петък, потеглихме с брат Генчо за Костенец Баня и с един германец, който дойде за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 9 ч бяхме в София. 18.VII1925., събота През деня ходих у Киро Попов Икономов, ул. „Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс. 19.VII1925, неделя В салона имаше беседа от Учителя. Вечерта имахме специалния клас и говори Учителят. 20.VII.1925год. Започнах посещението на музикалните курсове в Музикалната академия. Посещавах втория курс, понеже се подготвих за първия. Това всеки ден вече учех и посещавах.
към текста >>

11. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа.
Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с.
към текста >>

12. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

Обвиниха ме, че много съм дал на децата, че съм употребявал някои непотребни и неуместни думи и че нямало система в преподаването ми.
Говорих на хората по някой въпрос. В Годеч получих изпратените 9 броя от сп. „Житно зърно" и резюмета от Еленка. Напомня ми Еленка, че предложението да кореспондира на есперанто госпожица Юлия Божилова е женски долапи и че целите й били други и че да се пазя. Тази вечер мисълта ми е все върху лекцията ми в Годеч. Обвиниха ме, че много съм дал на децата, че съм употребявал някои непотребни и неуместни думи и че нямало система в преподаването ми. А пък накрая ме хвалиха все пак за добрата ми лекция. Но същественото аз изтъкнах и се схвана от децата първо, че за Северна България Варненският залив с Варненското пристанище са порта - врата, през която се изнася и внася стока. Обясних защо се казва Черно море. Каква му е водата. Разгледах бреговата линия.
към текста >>

13. V. Учителят за музиката

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Преподаване с пеене В музикалния свят с пеене се преподават предметите.
(11.IX.1938 год., петък) 28. Мислите са гами. Всички мисли са ноти. И те си имат гами, тактове и т. н. (16.XII.1938 год., петък) 29. Преподаване с пеене В музикалния свят с пеене се преподават предметите. „Do" е напрежение, „sol" е постижение. (16.XII.1938 год., петък) 30. Самовнушение музикално Ако искате да се самовъзпитате, говорете на себе си музикално. Не говорите ли на ума, сърцето и на волята си, не говорите ли им музикално, те няма да ви разбират. (16.XII.1938 год., петък) 31.
към текста >>

14. 3. Програма на педагогическата среща на 1.IX.1942 год. на Изгрева

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Преподаване Паневритмия, братски песни, дихателни упражнения и пр.
Слово от Учителя. 8. Споделяне педагогическите опитности. 9. „Блага дума" (песен). 10. Какво може да се приложи от новото в педагогическата ни практика? Развиване социални чувства, чувство на братство у децата. Преподаване Паневритмия, братски песни, дихателни упражнения и пр. През година да се правят френологични, физиогномични, хиромантични и други изучавания върху децата. Всеки да си избере по един том от беседите или лекциите, от които да изкара педагогическите идеи. 11. Разни. Раздаване реферати за следната педагогическа среща. Кореспондиране между учителите в Братството.
към текста >>

15. 27. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ХОРАТА

През зенита - успехи в научна област - вземане на изпити, търговски сделки, успехи в преподаването, напътствията на хората около него за успешно свършване на зададената работа.
Общо взето Луната при преминаването си през една от тези точки създава промени, благоприятни за човека. Меркурий - При преминаването му през асцендента, дава успехи в интелектуалните области - започване на учебни занимания, вземане на изпити, благополучно завършване на учебно заведение. Ако лицето има писателски талант ще има успехи и възможност за издаване на свои трудове, литературни или научни, изобщо успехи в това направление. През надира - търговски успехи, както в родното място, така и в чужбина, добри връзки с хората от интелектуална област. През десцендента - връзки с хора от околната среда с известна сметка, свой интерес, лична изгода, а също и брак по сметка. През зенита - успехи в научна област - вземане на изпити, търговски сделки, успехи в преподаването, напътствията на хората около него за успешно свършване на зададената работа. Изобщо Меркурий, преминавайки през тази точка, създава способността на човека да предаде умело това, което знае, да научи хората около себе си или на които е ръководител на знания, сръчност със своето умение да говори. Общо взето, преминаването на Меркурий през една от четирите точки, определя успеха в интелектуалната област, свързани тези успехи с личния интерес на човека. Венера - при преминаването си през всяка една от четирите ъглови точки, дава и носи много благоприятни случки, събития, успехи в живота на човека. През асцендента - добри сполуки и насоки в живота, пътуване с грамаден успех. При силна позиция на Венера и добре аспектирана, тя ще даде на човека изкуството и когато премине тя през асцендента - изключителни успехи в изкуството, пътувания и богато възнаграждение.
към текста >>

16. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Меркурий в IV дом - Това не е една позиция твърде силна за Меркурий, но тя покровителства собствениците на училищата или местата, където има преподаване, литературните работи и духовните.
МЕРКУРИЙ В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на Асцендента, тя прави тялото и лицето дълго и деликатно, с издигнато чело и един нос дълъг и тънък, брада рядка, изобилна, коса с тъмен или черен оттенък. Той прави човека активен и предприемчив, умът е жив (подвижен), остроумен, изобретателен, плодовит, пьлен с ресурси (източници), аргументатор, спиритуалист, обича науките, книгите, образованието; способен е да говори публично. Сьщото се отнася за Меркурий и тогаз, когато заема ІІ и ІII дом. Меркурий във ІІ дом - Печалби (успех) във всички неща, владани от Меркурий, според планетата, която аспектира най-отблизо. Меркурий в III дом - Усилва активността на всички прояви на Меркурий; благоприятства образованието, пътуванията, събратята и обещава благословия от тях. Меркурий в IV дом - Това не е една позиция твърде силна за Меркурий, но тя покровителства собствениците на училищата или местата, където има преподаване, литературните работи и духовните. Покровителства бюрата за настаняването на слуги, вестникарските бюра, възпитателите; много промяна в местожителствата. Меркурий в V дом - Изтънчени удоволствия, повечето интелектуални, отколкото чувствени; благоприятства институциите свързани с удоволствията, театрите, музикалните училища. Бидейки добре аспектиран с Юпитер и Сатурн дава една добра позиция за финансовите спекулации. Меркурий в VI дом - Усилва повече като слуга, отколкото като господар в нещата управлявани от Меркурий. Бидейки добре аспектиран, показва печалба от професиите на Меркурий, но тези характери са подчинени (зависими), работи за сметка на другите.
към текста >>

17. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Разликата в преподаването му се заключава само във формата.
София, 1938, с. 66 ÷ 71 „Когато влиза в клас, учителят дава на учениците си от своето знание, а учениците взимат. Когато учителят изпитва, учениците дават нещо от себе си. Колкото повече знания има учителят, толкова повече дава. При това способният учител може да предаде и най-великите истини и на децата, и на възрастните. Разликата в преподаването му се заключава само във формата. Той може да говори нещо по астрономия на децата, и на възрастните. На децата ще каже, че Слънцето, земята и всички останали звезди представляват едно голямо семейство. Някога те са живеели добре, в мир и съгласие помежду си, но по неизвестни причини са развалили отношенията си, вследствие на което майката ги наредила по особен начин: Слънцето, най-големият брат, поставила в средата, а по-малките братчета - около него. Тази е причината, поради която и до днес всички звезди се въртят около Слънцето. Те са поставени по-близо или по-далеч от Слънцето според големината им.
към текста >>

18. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Според мене, правенето на хляб е пак преподаване.
София, 1938, с. 24 ÷ 25 „Като ученици, вие трябва да бъдете готови на всичко. Дето и да ви поставят, на високо или на низко място, вие трябва да бьдете доволни. Ако днес сте професор, държите лекции на студентите за създаването на света, за Слънцето, утре могат да ви отнемат тази служба ида ви направят фурнаджия да продавате хляб. Ще кажете, че това положение е обидно за вас. Според мене, правенето на хляб е пак преподаване. От това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциите, които сте им държали като професор. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на Слънцето, един ден те сами ще проверят това. Първо ще се дават свободни билети на учените, сами да отиват до Слънцето и да проверят своите теории. Като стигнат на Слънцето, те ще започнат да се смеят на теориите си, ще намерят, че не са сьгласни с това, което сами виждат: нито разстоянието от Слънцето до Земята е такова, каквото те са изчислили, нито съставът на Слънцето е такъв, какъвто те са изследвали, нито състоянието на Слънцето е огнено, каквото те са предполагали. Напротив, те виждат, че на Слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но там всичко е съвършено, като в рай.
към текста >>

От това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциите, които сте им държали като професор.
24 ÷ 25 „Като ученици, вие трябва да бъдете готови на всичко. Дето и да ви поставят, на високо или на низко място, вие трябва да бьдете доволни. Ако днес сте професор, държите лекции на студентите за създаването на света, за Слънцето, утре могат да ви отнемат тази служба ида ви направят фурнаджия да продавате хляб. Ще кажете, че това положение е обидно за вас. Според мене, правенето на хляб е пак преподаване. От това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциите, които сте им държали като професор. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на Слънцето, един ден те сами ще проверят това. Първо ще се дават свободни билети на учените, сами да отиват до Слънцето и да проверят своите теории. Като стигнат на Слънцето, те ще започнат да се смеят на теориите си, ще намерят, че не са сьгласни с това, което сами виждат: нито разстоянието от Слънцето до Земята е такова, каквото те са изчислили, нито съставът на Слънцето е такъв, какъвто те са изследвали, нито състоянието на Слънцето е огнено, каквото те са предполагали. Напротив, те виждат, че на Слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но там всичко е съвършено, като в рай. И там има училища, университети, в които жителите на Слънцето се учат.
към текста >>

19. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Юношество, младенчески години и обучение на Петър Дънов в град Варна, град Свищов, преподаване в село Хотанца, Русенско. 2).
160 ÷ 346.) 4). Освобождението на България е на 3 март 1878 г. от петвековното турско робство. (Виж „Изгревът”, том XI, с. 94 ÷ 151.) II Период - 1878 ÷ 1900 г. 1). Юношество, младенчески години и обучение на Петър Дънов в град Варна, град Свищов, преподаване в село Хотанца, Русенско. 2). Заминаване за САЩ на Петър Дънов през месец август 1888 година и се завръща в България през 1885 г. на 33 години след седемгодишно отсъствие. 3). Слизането на Божествения Дух върху Петър Дънов на 7 март 1897 г. 4). Разговорите на 7-тях разговора с Духа Господен от 25 юни - 9 юли 1900 г. на Петър Дънов.
към текста >>

20. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

И като му казали, че преподаването става на близкия връх при изгрев слънце, той останал още по-учуден.
Просто му се струвало, че сънува - толкова много, и при това на различни възрасти, хора имало там. Посрещнали и него добре и го настанили в една шатра. Всички се отнесли с него като със стар познат, но никой не го запитал защо е дошел и какво търси. Но той ги запитвал доста и един му казал, че това е училище, в което се учат - ново училище с Учител, който им говори и ги учи как да намерят верния път в живота. Момъкът бил виждал много училища и учители, но това училище му се видяло много чудновато. И като му казали, че преподаването става на близкия връх при изгрев слънце, той останал още по-учуден. На сутринта, събуден от стареца и поведен от него по витата пътека към острия връх, той останал възхитен от картината, която се открила пред очите му, та дори се захласнал. Далеч под тях облаци и мъгли се носели; над тях се дигали далечни и близки снежни върхове, а в далечината се руменял изтокът, отгдето се показало скоро слънцето. С песни го посрещнали и молитва някаква казали. Малко преди това бил дошел и учителят, който щял да ги учи. Когато го видял момъкът, изведнъж почувствувал, че нещо в душата му се запълнило, сякаш всичко изгубено е намерено вече - и нещо повече, че всичко това било някакво кандилце, а сега цяло слънце изгряло... Учителят бил благообразен старец, като че ли слязъл жив от някоя икона.
към текста >>

21. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски.
Истината за спасяването на евреите в България. ИК „Виделина”. София, 2000 г.) На 29.VІ.1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петровден, е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински, той започва да служи на български и славянски в черквата „Св. Георги” и води борба за освобождаване на българите от гърцизма, като застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, Дъновски попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, продължава работата си във Варненската епархия. Синът му Петър расте и до 6-годишна възраст не говори.
към текста >>

22. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.
в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св.
към текста >>

23. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.
в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св.
към текста >>

24. 1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени

Присъствувахме във време на преподаване и на някои от по-горните класове и в двете училища и останахме крайно доволни.
Ние заявихме на Негово Височество, че нашата цел е да работим за нравственото и религиозно подигане на нашия народ и се надяваме, че ще имаме поне материалната подкрепа на всички просветени българи. Аудиенцията трае около 15 минути. Използувахме случая да отидем за няколко дена в Самоков. Бяхме на гости у американския мисионер г-на Пор. Г-н Кларк, тогавашния директор на Мъжкото училище, ни разведе из новото, наскоро построено училищно здание, което още тогава имаше добра библиотека от английски и български книги, и физически и геологически кабинет. Присъствувахме във време на преподаване и на някои от по-горните класове и в двете училища и останахме крайно доволни. Посетихме и дядо Матинчев, който е баща в Израила на Самоковското евангелско общество. Той ни говори за гоненията, които много години е търпял от самоковските граждани, но Бог му е помагал и го е крепял да не отпадне. Насилствено затваряне на Американското мъжко училище в Свищов В началото на м. ноемврий 1882 г. се отвори в Свищов Американско мъжко училище, отначало с първоначално отделение, а после и с класно.
към текста >>

25. А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ

Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28.
Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29.
към текста >>

26. 3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева

3.3. Спомени и размисли

Една интелигентна, много културна жена заболява сериозно от ларингит,поради непрекъснатото преподаване на английски език в своите курсове.
Той й казва: „Малко ли ти са твоите мъки? Не знаеш ли, че ония са много зорки и заради него ще избият синовете ти." А тя все стои и гледа към Учителя и желанието й да помогне на оня човек не я напуска. Учителят я погледал още веднъж, махнал с ръка и казал: „Е-е хайде! " Като влиза в къщи, големият й син я среща с радостно лице: „Мамо, Шк. е повикан на много по-безопасно място." Така Учителят спаси дома ми от едно голямо нещастие. Една интелигентна, много културна жена заболява сериозно от ларингит,поради непрекъснатото преподаване на английски език в своите курсове. Болестта бърже напредва и пречи на дишането й. Отива при Учителя и Му казва: - Учителю, отивам на операция! - Отложете, казва й Той. - Не, настоява тя, обещала съм на лекаря, предплатила съм! Той още веднъж й казва: „Отложете, рекох!
към текста >>

27. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

Ако ученикът трябва да отговаря на тия условия, за да възприема дадено знание, колко повече учителят трябва да бъде такъв, за да може да предаде своите знания, да надделее над множеството спънки, които среща у себе си при преподаването, и спънки у самите свои ученици.
Като кажем учител - веднага по съседство казваме и ученик. Зад учителя стои училището, учениците. Като кажем учител, пред нас може да изпъкне някое частично понятие - за нашия учител, или учители на наши роднини, или пък лицата на наши колеги. Ще се постарая да говоря за общото понятие учител - учителя, който говори по целия свят, обучава деца и юноши; учителя, за който цял свят знае; човекът, който се явява като помощник на природата -да развие умът на ученика и да облагороди сърцето му, за да му даде възможност и той да се яви като творческа личност. Учителят - това е човек здрав физически и духовно. Ако ученикът трябва да отговаря на тия условия, за да възприема дадено знание, колко повече учителят трябва да бъде такъв, за да може да предаде своите знания, да надделее над множеството спънки, които среща у себе си при преподаването, и спънки у самите свои ученици. Пред тая младежка стихия, пред този мощен порив на нови сили, които искат да се проявят каква крепка и във висша степен хармонична трябва да бъде личността на учителя. Както генералът потънко трябва да изучи военното изкуство, та сигурно да има повече славни победи, въздухоплавателят, художникът - изкуството, за да има поне 2-3 велики произведения, то колко повече учителят трябва потънко, всестранно и дълбоко да се подготви за своя свещен пост, за да се яви като асистент на природата, която е сложила дарбите у човека, а асистентът-учител да се яви на помощ, да подпомогне развитието и проявлението на тия заложби. Знанието е в ученика - где по-дълбоко, где по-плитко скрито. Ти, учителю, трябва да му бабуваш на тия способности, както казват гърците - didaskalos mitrikes... О, колко велик си ти, учителю, в своята дребна наглед творческа работа. Или по-право казано - колко велик ти можеш да бъдеш!
към текста >>

Ако учителя не работи сам върху себе си ще може ли да се обогатява с нови знания и нови начини за преподаване сухите познания от разните отрасли на науката?
С очите на велик познавач и искрен и пламенен работник. Знай, че най- хубаво назидава този, който сам непрестанно работи. Ти сам трябва да учиш мъчни и трудно обясними задачи, за да можеш мъчнотиите и трудностите на ученика да разбереш и облекчиш... Защото ако на ученика да не е известно някое математическо или граматическо правило, тебе пък не ти е известно колко е разстоянието от тук до Сириус, или до Луната, или още много по-малко - ти не познаваш до съвършенство функциите на твоите вътрешни органи и тяхното изтънчено взаимодействие... Учителят сам трябва непрестанно да обогатява своята духовна съкровищница, за да има вечно какво да дава и да дава на тия, които непрестанно вземат от него. Изворът трябва винаги да извира и нова струя да дава, за да бъде оная животворна влага, която носи живот. Но ако изворът не е съединен с една подземна река, ще може ли вечно да извира нови води? Ако учителя не работи сам върху себе си ще може ли да се обогатява с нови знания и нови начини за преподаване сухите познания от разните отрасли на науката? Ако той постоянно преподава едно и също нещо по един и същи начин, това няма ли да отегчи слушателите и да механизира и самия него до самоунищожение? Трудът е вечно обновляюща сила. Мозъкът, който не работи затъпява и се изражда. Ако учителят работи над някоя възвишена проблема и цял е вдаден за нейното разяснение и реализиране, не ще ли се напълни самия той с тази радиоактивна сила на деятелността и не ще ли излъчи от себе си тази радиоактивност в поглед, в жест, в слово и в дело. И не ще ли повлияе постепенно на средата, в която се намира.
към текста >>

28. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

И при преподаване на история в училище, и при своите сказки няма да раздухва омраза между народите, а това, което ги сближава.
За да бъдат и самите членове активни той и тям ще възлага реферати и ще им посочи източник за материал. След големия крах на днешната култура по причина на Общоевропейската война, кой още може да излезе и да твори в полза на войната? Но въпросът е какво може да допринесе учителят в това отношение? Много и много! Той трябва да бъде апостол на мира. И при преподаване на история в училище, и при своите сказки няма да раздухва омраза между народите, а това, което ги сближава. Днешната война, особено при модерните открития на техниката става вече почти невъзможна, а ако избухне, тя би била съсипателна за всички без разлика на победени и победители. Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива. Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество. Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях.
към текста >>

29. 9. Школа и метод

Глава 1. Откриване на Школата

Всеки един от тях независимо от програмния материал си има свой метод на преподаване, на обучение и на възпитание.
Ние растем, учим и нашето мислене се променя. И ако се опитваме да уловим хрумването ни, то е, защото искаме да оставим следи по онзи път по който сме минали. В момента не знаем дали целим фигурата на Учителя, тая на ученика или школата - те лежат неделими като части в един процес, който се извършваше дълбоко в душата на ученика, в света изобщо. Спряхме се на думата метод. Думата е най-вече позната на учителите. Всеки един от тях независимо от програмния материал си има свой метод на преподаване, на обучение и на възпитание. Личността на ученика не се оформява и обогатява толкова от знанията предвидени за дадено време, а от метода на учителя. Оттам и различието на учениците, културата и възпитанието. Знанията, които Учителят даваше в школата бяха тясно свързани с метода -знания и метод се допълваха и в общ синтез, целяха точно определена цел. В Специалния клас, където всички бяха младежи, в голямата си част студенти, кипеше живот, не защото знанията се даваха обилно, не и за това, че всичко беше ново, оригинал но, значимо, дълбоко - всичко това ние щяхме да преценим по-късно, когато устремът щеше да бъде уталожен и жаждата за новото щеше да бликне в нова сила - друго беше от голямо значение. Младият и жаден ум не ламти толкова за много знания, той не жадува толкова да го просвещават и се просвещава, колкото да бъде активизиран неговия ум, колкото да го накараш да мисли, сам да открива и твори - това беше интимната и дълбока нужда на младия човек.
към текста >>

30. 65.1. Що е красота?. Защо красотата ще спаси света / Ангел Томов.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Също както букварът и читанката, макар предназначени пряко за учениците, са една необходимост и за учителя, защото улесняват неговото преподаване.
Доставя Васил Т. Ангелов, ул. „Иван Асен II” № 79, София IV. Всеки член на Бялото Братство, който държи високо за своето общество и учение, трябва да си достави тая книга, да я прочете и да я пропагандира в кръга на своите близки, приятели и познати. Макар написана пряко за читатели непознати с Новото учение, с цел да им даде необходимата основа и светлина, за да могат да разберат неговия Дух, изразен в беседите на Учителя, тая книга е същевременно необходимо помагало за всеки член на Братството в неговата мисия като проводник на Божествените идеи на земята. Също както букварът и читанката, макар предназначени пряко за учениците, са една необходимост и за учителя, защото улесняват неговото преподаване. Затова не отлагайте да се снабдите с тая книга, високо оценена от всички, които са я прочели. Прочитането й ще ви убеди, че времето, положението за него и малката сума, която ще платите, не са загубени. Освен това ще подпомогнете по тоя начин издаването на следващите книги от серията, което другояче ще бъде невъзможно. С бр. поздрав: авторът В.Т.
към текста >>

31. 65.2. Съобщение за нова книга от В. Т. Благодумов.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Също както букварът и читанката, макар предназначени пряко за учениците, са една необходимост и за учителя, защото улесняват неговото преподаване.
Доставя Васил Т. Ангелов, ул. „Иван Асен II” № 79, София IV. Всеки член на Бялото Братство, който държи високо за своето общество и учение, трябва да си достави тая книга, да я прочете и да я пропагандира в кръга на своите близки, приятели и познати. Макар написана пряко за читатели непознати с Новото учение, с цел да им даде необходимата основа и светлина, за да могат да разберат неговия Дух, изразен в беседите на Учителя, тая книга е същевременно необходимо помагало за всеки член на Братството в неговата мисия като проводник на Божествените идеи на земята. Също както букварът и читанката, макар предназначени пряко за учениците, са една необходимост и за учителя, защото улесняват неговото преподаване. Затова не отлагайте да се снабдите с тая книга, високо оценена от всички, които са я прочели. Прочитането й ще ви убеди, че времето, положението за него и малката сума, която ще платите, не са загубени. Освен това ще подпомогнете по тоя начин издаването на следващите книги от серията, което другояче ще бъде невъзможно. С бр. поздрав: авторът В.Т.
към текста >>

32. Съдържание

Опит за преподаване на Паневритмия в училищата 25.
Учителят на опера 21. Случайни и нарочни изпити в Школата 22. Операта се евакуира в провинцията - Вършец, Берковица, Враца.....Човешката слава 23. Музикалната памет 24. Повишение в Операта. Опит за преподаване на Паневритмия в училищата 25. Ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта”. Начало на концертите на Изгрева 26. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г 27. Стихове посветени на Лилиана от Елвилюри [Виктор Л. Йорданов] 28.
към текста >>

Проваления опит за преподаване на Паневритмия в училищата 125.
Песента „Страдна душо” и ударенията 121. Новораждане 122. „Песента на ангелите”. Отново за уволнението от Операта. 123. Песента на вокалите („Песен на гласните букви”) 124. Проваления опит за преподаване на Паневритмия в училищата 125. Отново за повишението в Операта 126. Отново за ролята Царицата на нощта във „Вълшебната флейта”. Концерт за Учителя на Цветница. Уволнена от Операта 127. Да играеш миналите си животи - ликвидиране на кармата 128.
към текста >>

33. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

Опит за преподаване на Паневритмия в училищата 25.
Учителят на опера 21. Случайни и нарочни изпити в Школата 22. Операта се евакуира в провинцията - Вършец, Берковица, Враца.....Човешката слава 23. Музикалната памет 24. Повишение в Операта. Опит за преподаване на Паневритмия в училищата 25. Ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта”. Начало на концертите на Изгрева 26. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г 27. Стихове посветени на Лилиана от Елвилюри [Виктор Л. Йорданов] 28.
към текста >>

Проваления опит за преподаване на Паневритмия в училищата 125.
Песента „Страдна душо” и ударенията 121. Новораждане 122. „Песента на ангелите”. Отново за уволнението от Операта. 123. Песента на вокалите („Песен на гласните букви”) 124. Проваления опит за преподаване на Паневритмия в училищата 125. Отново за повишението в Операта 126. Отново за ролята Царицата на нощта във „Вълшебната флейта”. Концерт за Учителя на Цветница. Уволнена от Операта 127. Да играеш миналите си животи - ликвидиране на кармата 128.
към текста >>

34. 24. Повишение в Операта. Опит за преподаване на Паневритмия в училищата

ОПИТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯ В УЧИЛИЩАТА Л.Т.: На 16 юни 1942 г.
24. ПОВИШЕНИЕ В ОПЕРАТА. ОПИТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯ В УЧИЛИЩАТА Л.Т.: На 16 юни 1942 г. Учителят казал нещо за мене. Ето на, ще Ви покажа един документ - колко държа за мнението на Учителя. Ето го, вземете и го прочетете. В.К.: Да, това е разговор с Учителя на екскурзия на Витоша на 16 юни 1942 година. „За концерта на сестра Табакова на Изгрева Учителят каза: „Тя пя много хубаво.” На един брат Учителят каза: „Вие трябваше да дойдете на нейния концерт!
към текста >>

35. 124. Проваления опит за преподаване на Паневритмия в училищата

124. ПРОВАЛЕНИЯ ОПИТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯ В УЧИЛИЩАТА В.К.: Така, сега по-нататък, на страница 52 от Вашите „Разговори с Учителя”.
124. ПРОВАЛЕНИЯ ОПИТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯ В УЧИЛИЩАТА В.К.: Така, сега по-нататък, на страница 52 от Вашите „Разговори с Учителя”. Учителят Ви казал: След войната те ще те освободят от Операта. Л.Т.: Да. Е, Той ми предсказа. Аз, когато ме уволниха, скачах на един метър нависоко и се радвах. Но брат Христов никак не се радваше, даже побледня.
към текста >>

36. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки.
Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци. Второ, обикаля епархията си, като налага данъци на всичките съсловия от народа, на свещениците и на църквите. Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите. Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт. Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае. В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки. Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример. IV. Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен. Като изповедник на всичките граждани той знаеше техните тайни и затова в продължение на 10 години беше бич и зъл демон за този град.
към текста >>

37. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

А в началните училища, които се откриват във всичките колонии, преподаването ще става на ромънски език в онези села, в които мнозинството от населението е молдованско; а в ония села, гдето мнозинството от населението е българско - на български език, при това обаче условие, че изучаването в тия последните не ромънски език да бъде задължително (§ 1, чл.
(§ 1, чл. 3). 3. „Училището ще бъде достъпно за всеки колонист, беден и богат, а също и за всеки чужденец” (чл. 4). 4. „Всички предмети в това училище ще се преподават на български и на ромънски езици и на тях ще се обясняват чуждите езици. А в началните училища, които се откриват във всичките колонии, преподаването ще става на ромънски език в онези села, в които мнозинството от населението е молдованско; а в ония села, гдето мнозинството от населението е българско - на български език, при това обаче условие, че изучаването в тия последните не ромънски език да бъде задължително (§ 1, чл. 6). 5. Курсът на училището е 7 годишен с 2 отдела - долен от 3 години и горен от 4 (§ 2, чл. 1). 6. Завършилите долния отдел имат право на учителски и писарски места в колониите, а завършилите горния отдел, „получават свидетелства, утвърждавани от Министерството за завършен курс на колежните науки и ще имат права, които се дават от училищния устав по общите правила на княжеството, (от училищните наредби за ограждане публичното право на държавата - § 2, чл. 2 и 3). 7.
към текста >>

Инспекционният комитет заедно с професорите има право да предлага нови правила относително преподаването и дисциплината (§ 9, чл.
Инспекционният комитет има право да предлага на Министерството всичките професори, и то, ако ги намери с потребните качества, утвърждава окончателно тяхното назначение (§ 3, чл. 12). 11. „Правата и длъжностите на професорите ще бъдат същите, които са предвидени в гл. II на училищния устав (общ за цялото княжество), с измененията, що изисква настоящият устав, а именно относително назначаването им на длъжност и относително познаването на езика" (§ 9, чл. 1). 12. Инспекционният комитет заедно с професорите има право да предлага нови правила относително преподаването и дисциплината (§ 9, чл. 2). 13. Броят на учениците е неограничен (§ 10, чл. 1). 14. В I или кой да е друг клас учениците се приемат с изпит, с изключение на завършилите с успех началните училища в колониите (§ 10, чл. 3). 15.
към текста >>

38. 3.4. Бесарабия в руско време (1878-1918).

След като се взема и мнението на постоянната комисия при окръжния съвет (Земството), горните точки се сведоха към следните искания: 1) Училището става гимназия; 2) за поддържката му се асигнува сумата 18,000 рубли годишно, която ще изплаща земството; 3) децата на колонистите се освобождават от училищна такса; 4) ако е възможно гимназията да е с два отдела - класически и реален, ако ли не - то да бъде класическа, но при условията, че закон Божи, български език, история и литература да се преподават на български език, а преподаването на предметите по руски език да се въведе постепенно; 5) за издръжката на пансиона се асигнуват до 4,000 рубли годишно; 6) за издръжка на пълна девическа гимназия се асигнуват 3,000 рубли годишно и здание.
След три месеца на 12.I.1879 година Попечителя на учебния окръг извиква в Одеса Директора на гимназията П. Теодорович с предложение да бъде готов за отговор на въпроса: „Към кои от двата рода учебни заведения, правителствени или частни, ще бъде причислена Болградската гимназия”. За тази цел попечителния комитет свиква на 21.I. с. г. гражданите-първенци и учителите на общо събрание, което решава: 1) за основа на училището да си остане и занапред Хрисовула (на Кн. Богориди от 1858 година); 2) руския език да заеме мястото на ромънския, а руската история - на ромънската; 3) училището на място „централно” да се назове „гимназия”, а програмата му да е като на руските класически гимназии. След като се взема и мнението на постоянната комисия при окръжния съвет (Земството), горните точки се сведоха към следните искания: 1) Училището става гимназия; 2) за поддържката му се асигнува сумата 18,000 рубли годишно, която ще изплаща земството; 3) децата на колонистите се освобождават от училищна такса; 4) ако е възможно гимназията да е с два отдела - класически и реален, ако ли не - то да бъде класическа, но при условията, че закон Божи, български език, история и литература да се преподават на български език, а преподаването на предметите по руски език да се въведе постепенно; 5) за издръжката на пансиона се асигнуват до 4,000 рубли годишно; 6) за издръжка на пълна девическа гимназия се асигнуват 3,000 рубли годишно и здание. С тези искания се изпратиха до попечителя на учебния окръг делегатите - Директора Теодорович и председателя на попечителния комитет Т. Шпакович. Тенденцията на отбелязаните искания е ясна: Осигуряване националния български характер на гимназията; постепенно въвеждане на руския език (безусловно предявено руско искане), докато се настанят за учители българи, руски възпитаници; прехвърляне на училищните имоти в ръцете на цялото население, респ. земството, като по-голяма гаранция срещу евентуалното посегателство за обсебването им от правителството. Обаче, наскоро, по доклад от Министра на Народното Просвещение, последва решение на Държавния съвет и Департамента на държавните икономии от 24 октомврий 1879 година. Това решение нарежда: 1) училището от 1880/81 учебна година се обръща в осмокпасна гимназия „на общи основания”; допуща се преподаването в следобедно време на българска история, език и литература, като незадължителни предмети, за които се определят в общ збор не повече от 12 урока седмично, а преподаването на руски да се въведе постепенно, като се почне от приготовителния и първи клас; 2) издръжката на гимназията ще е от приходите на собствените на гимназията имоти; 3) тези приходи и имоти да се приведат в най-точна известност, „а потребните за издръжка на Болградската гимназия разходи да се внесат в надлежния бюджет на Министерството на Народното Просвещение”, като се влезе в съгласие с Министерството на Финансите и държавния контрол.
към текста >>

Това решение нарежда: 1) училището от 1880/81 учебна година се обръща в осмокпасна гимназия „на общи основания”; допуща се преподаването в следобедно време на българска история, език и литература, като незадължителни предмети, за които се определят в общ збор не повече от 12 урока седмично, а преподаването на руски да се въведе постепенно, като се почне от приготовителния и първи клас; 2) издръжката на гимназията ще е от приходите на собствените на гимназията имоти; 3) тези приходи и имоти да се приведат в най-точна известност, „а потребните за издръжка на Болградската гимназия разходи да се внесат в надлежния бюджет на Министерството на Народното Просвещение”, като се влезе в съгласие с Министерството на Финансите и държавния контрол.
След като се взема и мнението на постоянната комисия при окръжния съвет (Земството), горните точки се сведоха към следните искания: 1) Училището става гимназия; 2) за поддържката му се асигнува сумата 18,000 рубли годишно, която ще изплаща земството; 3) децата на колонистите се освобождават от училищна такса; 4) ако е възможно гимназията да е с два отдела - класически и реален, ако ли не - то да бъде класическа, но при условията, че закон Божи, български език, история и литература да се преподават на български език, а преподаването на предметите по руски език да се въведе постепенно; 5) за издръжката на пансиона се асигнуват до 4,000 рубли годишно; 6) за издръжка на пълна девическа гимназия се асигнуват 3,000 рубли годишно и здание. С тези искания се изпратиха до попечителя на учебния окръг делегатите - Директора Теодорович и председателя на попечителния комитет Т. Шпакович. Тенденцията на отбелязаните искания е ясна: Осигуряване националния български характер на гимназията; постепенно въвеждане на руския език (безусловно предявено руско искане), докато се настанят за учители българи, руски възпитаници; прехвърляне на училищните имоти в ръцете на цялото население, респ. земството, като по-голяма гаранция срещу евентуалното посегателство за обсебването им от правителството. Обаче, наскоро, по доклад от Министра на Народното Просвещение, последва решение на Държавния съвет и Департамента на държавните икономии от 24 октомврий 1879 година. Това решение нарежда: 1) училището от 1880/81 учебна година се обръща в осмокпасна гимназия „на общи основания”; допуща се преподаването в следобедно време на българска история, език и литература, като незадължителни предмети, за които се определят в общ збор не повече от 12 урока седмично, а преподаването на руски да се въведе постепенно, като се почне от приготовителния и първи клас; 2) издръжката на гимназията ще е от приходите на собствените на гимназията имоти; 3) тези приходи и имоти да се приведат в най-точна известност, „а потребните за издръжка на Болградската гимназия разходи да се внесат в надлежния бюджет на Министерството на Народното Просвещение”, като се влезе в съгласие с Министерството на Финансите и държавния контрол. На 15.I.1880 година Императорът подписва това решение и заповядва да бъде изпълнено. ... Както е ясно от цитираните параграфи, имотите на гимназията и тяхното управление, както и грижата върху материалното подобрение, се обезпечават напълно с признаването правото на българите-колонисти над нея. Обаче, това което най-вече интересуваше българите -националният характер на гимназията, биде брутално отнето. Русифицирането на училищата и специално на гимназията силно охлади българската интелигенция в Бесарабия спрямо русите; голяма част от нея напустна родния си край и замина към онзи на своите деди и бащи - Източна Румелия и България, а останалата, силно настроена русофобски, се сдружи с придошлите поляци и ги отчужди из своята среда. За цялото българско население родната им гимназия, учредена от бащите им и издържана от техни средства за техните деца, им стана чужда, защото не чуваха вече в нея своя език и история, а учителите им се подбираха из всяка друга народност, но само не из средата на българите, които още в първите години бидоха до един отстранени.
към текста >>

39. 3.6.9.7. Централното училище и неговото откриване (1854 г.)

В продължение на 6-7 години учителите от първия съвет можеха да се запознаят с методите на преподаване на по-известните европейски методици, да сравнят новите учебници със старите и да приемат един метод, който малко или много е съобразен с времето и нуждите на българите.
Мързелът е причина те да не ходят в класа, а интересът - за да пренебрегнат девическото училище. При болградската гимназия има и печатница, но не знаем защо Болград е още глухоням, прегракнал и не може да чуе, когато българите го питат, и не им отговаря защо не съществува нито един орган, който да говори заради него и да отговаря на онзи, който пита. От работите на това училище се вижда, че и досега то няма стопанин, а се отваря от този, който подрани, и затваря от този, който закъснее. Ако да имаше стопанин, още преди отварянето си той щеше да събере своите работници, да се разговори и да се разбере с тях и каже кой какво ще работи. Болградското училище е имало и има най-голяма нужда от един педагогически съвет, който да е съставен от учители и който трябва да заседава един път през седмицата, и от един литературен съвет, който да е съставен от учители и ученици, който да се събира, ако не веднъж през седмицата, то поне два пъти в месеца. В продължение на 6-7 години учителите от първия съвет можеха да се запознаят с методите на преподаване на по-известните европейски методици, да сравнят новите учебници със старите и да приемат един метод, който малко или много е съобразен с времето и нуждите на българите. В литературните вечери щяха да се запознаят с учениците и всички болградски слушатели, които можеха да удостоят с посещението си това полезно и нравствено събрание. С тази си дейност учителите ще покажат, че те са главните двигатели в този край и достойни учители на своите ученици. Освен това последиците на подобни събрания са благодетелни. Те вдъхват любов към науката, уважение на децата към родителите, любов един към друг и в съгласие се насочват към общото благо. Но уви!
към текста >>

40. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

Колкото сме могли ние да следим за тия чувства, само малцина някои би могли като г-н Хаджи Иванчо да се отзоват така благоприятно за проекта на училищно преобразование в Дунавската област, който, както е известно, (се) състои от това: да се учредят едни училища и за турци, и за българи с турския език за науката и за преподаването.
По щастие някои жители от Русе правят толкова малка част от българското население в областта, щото те бяха се смазали под броя на ония, които останаха вън от заявлението им, ако техните възражения не бяха смазани от величествената мисъл, която има пред очи Митхад паша.” Като превожда и обнародва цяло горното писмо в 33-я брой на вестника си „Время" от 26 март 1866 г., г-н Теодор Стоянов Бурмов казва: „Ние не знаем точно кой е тоя хаджи Иванчо Пенчович. „Тюрки” го нарича почтен русенски търговец. Името му показва, че той трябва да е някой българин. Ако не смесвам имената, негова милост е и нещо като чиновник при Митхад паша. Както и да е, негли господство му вярно предава мислите на главния управител, но се лъже, колкото до чувствата на християните българи, жители на Дунавската област. Колкото сме могли ние да следим за тия чувства, само малцина някои би могли като г-н Хаджи Иванчо да се отзоват така благоприятно за проекта на училищно преобразование в Дунавската област, който, както е известно, (се) състои от това: да се учредят едни училища и за турци, и за българи с турския език за науката и за преподаването. Всичките други мислят, че тоя проект може да спъне не само развитието на българската словесност, но и напредването на образованието помежду българите. Така сме ние познали чувствата на българското население в Дунавската област. Но може да се случи, щото гласът на малцината да заглуши гласа на всичкото българско население. У нас такива неща са дип възможни. Затова Митхад паша е длъжен да различи кой е гласът на многото: гласът на хаджииванчовците ли, или гласът на русенските жители, които отхвърлиха проекта; защото, както добре разбира негово превъзходителство, наредба, която се не одобрява от същия народ, за който се назначава, не достига назначението си.
към текста >>

41. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

Всеки учител се задължава да следва свойте длъжности в пълно и точно изпълнение: да бъде строг и прилежателен в преподаването си; да наблюдава доколко е възможно щото учениците да имат най-добрата чистота, и най-голямата скромност пред всекиго; да внимава в тяхното поведение, подчинение и покорност към по-големите. 5.
За учителите 1. Учителите, които ще постъпват в нашите училища, треба да са снабдени с приличните си доказателства и да се подчинени на школския устав. 2. Всеки учител е длъжен са представи своите документи, по силата на които ще му се позволи и учителското звание. Това правило според обстоятелствата, ако не е за сичките, то поне строго треба да се пази за главните учители. 3. Всеки учител освен учението си, треба да има и добро поведение, както и отлично благонравие, с едно слово, треба да има такива качества, които да отговарят в пълния смисъл към учението, към доброто поведение и към възпитанието на децата. 4. Всеки учител се задължава да следва свойте длъжности в пълно и точно изпълнение: да бъде строг и прилежателен в преподаването си; да наблюдава доколко е възможно щото учениците да имат най-добрата чистота, и най-голямата скромност пред всекиго; да внимава в тяхното поведение, подчинение и покорност към по-големите. 5. Всеки учител е длъжен да държи ежедневна забележка за напредването в науките, както и за поведението на всеки ученик. 6. Главните учители ще имат грижата, не само в наредбата на свойте класове, но още ще бъдат ежедневни надзиратели въз наредбата и входът на взаимното училище, и на предготовителния клас. Учителите на взаимното и на предготовителния ще бъдат покорни на техните забележки. 7. Никой учител нема право да се меси, ни в политически, ни в граждански работи, освен ако се позове да си даде мнението. Той ще има за предмет само назначените си уроци, за които им най-малкото си време не треба да отпуща. 8.
към текста >>

Във всичките частни предготовителни училища, преподаването на науките ще е едно и също щото учениците, които свършват да могат да имат еднаква сила за постъпването в по-горни класове.
Като им се няколко пъти напомни и предписаното наказание употреби, не се ли поправят, последния начин е родителите им да ги поправят. Няма ли следствие и този път, изключенето следва без изятие524. IV. Школите 1. Една само школа ще имаме за главна; другите второстепенни ще се заключават във взаимно училищно и предготовително, гдето е нужно занятие. 2. Главната ни школа има да отговаря по предметите си на една прогимназия, която да могат три учителя да владеят и се дели на три класа, от които всеки ще трае 2 години: първия ще застъпва място за предготовителен; другите два ще отговарят по науките, които една полугимназия изисква по необходимост да има. 3. Във всичките частни предготовителни училища, преподаването на науките ще е едно и също щото учениците, които свършват да могат да имат еднаква сила за постъпването в по-горни класове. (Следува) Г. 2, бр. 5, 30 декември 1867, с. 3. V. За науките и техното разделение 1.
към текста >>

Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5.
3. V. За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5. Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга.
към текста >>

42. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

Колкото за Турската История, тя може да се изучава наедно с новата История, и нейния час в последната година на III клас може да се падне на други от назначените предмети както по-малко часове за преподаване.
Сега ще се занимаем особно с програмата на науките, която ний бяхме начертали и сетне се преработи от Г-н Доктора такваз каквато я гледаме обнародвана с Устава. При съобщението й помежду ни, аз бях изразил мнение за Българската История да се преподава на два пъти, веднъж в 2-та година на приготов. клас кратко, и пак в 2-рата год. на средния или II клас по-пространно. И тъй, сякам, по-добре е нежели да остане отечествената История между предметите в 6-тата година, там дето треба да се дадат по-много часове на математиката, както и на Физиката; защото с два часа през неделята в растояние на една година, нито половин курс от Геометрия се свършва, и с един час от Физиката - нищо. Колкото за Турската История, тя може да се изучава наедно с новата История, и нейния час в последната година на III клас може да се падне на други от назначените предмети както по-малко часове за преподаване. Тогаз Българската История в този клас ще се замени с Естествената История, която съставя особен курс и следов, особно от Физиката требва да се преподава до колкото и в които части е възможно на нашите училища, а не както Г-н Доктора от Физиката назначава така едно предварително понятие с метеорологията и що е естествена История и Химия (V-6). И туй е една от точките, за които ние не сме съгласни и няма да бъдем съгласни с нашия Доктор. Тука ний ще се постараем да се обясним за сичко като почнем от Историята. 1. - За преподаването на Историята има различни мнения: едни мислят, че треба да се почне от Древната История, а Отечествената оставят за подир Средната и Новата История; от тези види се да е и нашия приятел, Д-р М. Други пък казват напротив, да се наченва първо от Отечествената История - и ний сме съгласни повече с последните, като разделяме отчасти и на другите мнението; защото мислим, че учениците ни от приготов.
към текста >>

- За преподаването на Историята има различни мнения: едни мислят, че треба да се почне от Древната История, а Отечествената оставят за подир Средната и Новата История; от тези види се да е и нашия приятел, Д-р М.
И тъй, сякам, по-добре е нежели да остане отечествената История между предметите в 6-тата година, там дето треба да се дадат по-много часове на математиката, както и на Физиката; защото с два часа през неделята в растояние на една година, нито половин курс от Геометрия се свършва, и с един час от Физиката - нищо. Колкото за Турската История, тя може да се изучава наедно с новата История, и нейния час в последната година на III клас може да се падне на други от назначените предмети както по-малко часове за преподаване. Тогаз Българската История в този клас ще се замени с Естествената История, която съставя особен курс и следов, особно от Физиката требва да се преподава до колкото и в които части е възможно на нашите училища, а не както Г-н Доктора от Физиката назначава така едно предварително понятие с метеорологията и що е естествена История и Химия (V-6). И туй е една от точките, за които ние не сме съгласни и няма да бъдем съгласни с нашия Доктор. Тука ний ще се постараем да се обясним за сичко като почнем от Историята. 1. - За преподаването на Историята има различни мнения: едни мислят, че треба да се почне от Древната История, а Отечествената оставят за подир Средната и Новата История; от тези види се да е и нашия приятел, Д-р М. Други пък казват напротив, да се наченва първо от Отечествената История - и ний сме съгласни повече с последните, като разделяме отчасти и на другите мнението; защото мислим, че учениците ни от приготов. клас могат и треба да учат Кратка Българска История и да я повторят подир Историята на средните векове, от които почти наченва и се свършва политическото съществувание на Българите. А, че не трябва децата да се хвърлят изведнъж в областта на всеобщата История, видно 1-во от туй, че „Всеобщата история за децата „е изричане на две съвсем несъвместими понятия”533 и 2-ро, че като учим по-напред Историята на страната дето сме се родили и живееме ний ще начнем по-добре да разбираме важността на Историята, и ще сме в състояние да извличаме естествена и нравствена полза от фактите, които тя ни предлага. Но и по-естествено е, казва Волней, да излезе человек на път от своето род но място и да обиход и тъй цял свят, нежели инак - да прехвръкне като в балон изведнъж по южните страни или пък в страни непристъпни и непознати, за да се завърне пак у тях си. 2. - Има от Географията една-част, която още надали е проникнала в класовете на нашите главни училища; туй е Физическата Гэография, която Г-н Доктор туря подир политическата и следователно в средния клас.
към текста >>

Думата ми е за естествените науки, на които преподаването е твърде ограничено от Г-на съчинителя на устава, тогаз, как самичък дума: че по програмата на предметите и горните класове ще се преподават до колко е възможно в по-пълна и обширна смисъл (7 - V).
А, че не трябва децата да се хвърлят изведнъж в областта на всеобщата История, видно 1-во от туй, че „Всеобщата история за децата „е изричане на две съвсем несъвместими понятия”533 и 2-ро, че като учим по-напред Историята на страната дето сме се родили и живееме ний ще начнем по-добре да разбираме важността на Историята, и ще сме в състояние да извличаме естествена и нравствена полза от фактите, които тя ни предлага. Но и по-естествено е, казва Волней, да излезе человек на път от своето род но място и да обиход и тъй цял свят, нежели инак - да прехвръкне като в балон изведнъж по южните страни или пък в страни непристъпни и непознати, за да се завърне пак у тях си. 2. - Има от Географията една-част, която още надали е проникнала в класовете на нашите главни училища; туй е Физическата Гэография, която Г-н Доктор туря подир политическата и следователно в средния клас. А по предмета си, тя на може да бъде въведена по-напред от 5-тата година дето наченва и естествената История, защото ученикът треба вече да знай с политическата География и математическата, за да разбере физическата: 1-во вънкашната форма на земята; 2-ро веществата, които я съставят; 3-то водите, които покриват по-голямата й част; 4-то Атмосферата, която я обикаля; 5-то разпределението на органическите същества (животни и растения), които растат и се движат по нейната повърхност; 6-то разните климати с изчислението на по-главните ветрове; 7-мо електрическата житкост534 в атмосферата, с магнетизма; 8-мо и най-подир човешките племена с религиите, цивилизациите и правлението им.535 И такваз е Физическата География, която ние сме назначили за учениците си от Ш-ия клас и която им преподаваме, а не каквото общо учат с въведението на географския курс по сичките наши училища, за да започнат учениците с първите термини на Географията. 3. - Тука ще разгледаме една от най-важните страни на програмата. Думата ми е за естествените науки, на които преподаването е твърде ограничено от Г-на съчинителя на устава, тогаз, как самичък дума: че по програмата на предметите и горните класове ще се преподават до колко е възможно в по-пълна и обширна смисъл (7 - V). Истина е, че в нашите училища сяка наука се преподава повечето приготовително, но се треба да се следува в систематический ред до колкото е възможно. За туй ние не можем и не треба във Физиката, напр, да се ограничим само с едно предварително понятие и да преминем изведнъж в метеорологията, както назначава Г-н Доктор; защото тази последната, съставя част от прикладната536 Физика и не може да се преподава без теорията на топлорода, колкото първоначален и да бъде курсът на Физиката. Ние нямаме ни най-малка претенция за физик, но като педагог, от опит знаеме, че при сичкото ни лишение от потребните физически инструменти, Физиката и у нас може да се преподава със сичките нейни части, само по-съкратено и приложена повечето към практическия живот, като избягваме нейните математически теории и се доволствуваме с туй, което е необходимо за началното обучение. Същото повтаряме и що се отнасяза естествената История, из която може да се даде само едни начала от Зоологията с Физиологията за човека. А колкото за Химията, която съставя особен стрък от естествените науки, у нас още не може се преподава освен в твърде кратък извод от нейните начала, и то само в някои други въпроси, които да приготвят ученика за по-нататъшното й изучаване.
към текста >>

1.3504641056061