НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
178
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем
поглед
на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност.
И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем
поглед
на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден.
към текста >>
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв
поглед
странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.
Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа.
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв
поглед
странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
към текста >>
В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен
поглед
на този.
Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен
поглед
на този.
Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>
2.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Хвърли
поглед
и виж как се е развивало човечеството в своята история.
Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
Хвърли
поглед
и виж как се е развивало човечеството в своята история.
Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
към текста >>
3.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пред
погледа
на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред
погледа
на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
4.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той е до мен – мълчалив с далеко впит
поглед
.
Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове. Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден.
Той е до мен – мълчалив с далеко впит
поглед
.
Аз не го виждам. Но той е до мен. Тъй седи Той, и дълбоко мисли. И зная аз неговата мисъл. Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход.
към текста >>
5.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически
погледнато
, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично.
Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически
погледнато
, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично.
Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение. Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.
към текста >>
6.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в
погледа
на когото чета едно отчаяние или една молба.
Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.
Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в
погледа
на когото чета едно отчаяние или една молба.
Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде.
към текста >>
Кога
погледнеш
ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли.
Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин.
Кога
погледнеш
ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли.
Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
към текста >>
7.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Царската глава с величествен съзерцателен
поглед
, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Царската глава с величествен съзерцателен
поглед
, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко".
към текста >>
8.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя приведе
поглед
и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма.
Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад. Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й.
Тя приведе
поглед
и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма.
И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й. Тя повдигна поглед и го устреми към него.
към текста >>
Тя повдигна
поглед
и го устреми към него.
Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й.
Тя повдигна
поглед
и го устреми към него.
Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени.
към текста >>
9.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И все пак на това може да се
погледне
от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
И все пак на това може да се
погледне
от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>
10.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тука
погледни
.
Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки.
Тука
погледни
.
Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ. Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили. По-далеко и по-далеко!... Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите. На тебе е нужен простор.
към текста >>
11.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вместо него, тиня ни зацапва и
погледът
ни среща кървави петна.
Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той.
Вместо него, тиня ни зацапва и
погледът
ни среща кървави петна.
Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни. Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент.
към текста >>
12.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Осветени със светлината на съзнателния
поглед
, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция.
Осветени със светлината на съзнателния
поглед
, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>
13.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като хвърлим един общ
поглед
на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване.
Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги.
Като хвърлим един общ
поглед
на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване.
И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал. И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път.
към текста >>
14.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Принципиално
погледнато
, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата.
Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни.
Принципиално
погледнато
, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата.
Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път. Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н. От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието. Едно схващане, в основата на което лежи една погрешна идея. Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично.
към текста >>
В това отношение ние ще трябва да
погледнем
на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
В това отношение ние ще трябва да
погледнем
на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр. намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва. Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте.
към текста >>
15.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни,
погледнах
на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда.
Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни,
погледнах
на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.
към текста >>
Погледнах
на слънцето и мислех, че е вечно.
Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Погледнах
на слънцето и мислех, че е вечно.
По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца. Ще залезе слънцето, ново ще засияе.
към текста >>
16.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим
поглед
върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването.
Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука. То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува.
Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим
поглед
върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването.
Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н.
към текста >>
И действително, ако
погледнем
по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес.
Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил. Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи.
И действително, ако
погледнем
по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес.
Сега той не би дал същия резултат, както тогава, когато е бил създаден. В случая говоря за формата, а не за принципа. И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни народи. Например, един метод, приложен към един индиец, не може да даде същия резултат, ако се приложи към един европеец. И обратното е също вярно.
към текста >>
17.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а
погледът
ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии.
Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а
погледът
ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
към текста >>
18.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С жива радост се пълни
погледът
.
„Приятна работа! " „Приятни занимания! " Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от село. Простор, широта, свобода! Радост!
С жива радост се пълни
погледът
.
– Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд. Десет или двадесет минути по пътя ние прекарваме винаги в разговори. Ние вървим по селският отъпкан път, всред нас вървят тия, които знаят въпроса, които са сведущи. Те говорят, разсъждават излагат. Всички сериозни, съсредоточени, вървят някак по-особено.
към текста >>
19.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На пръв
поглед
е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
На пръв
поглед
е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>
Кой на пръв
поглед
би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Кой на пръв
поглед
би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея?
към текста >>
20.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Този път бих желал да
погледна
на живота от музикална гледна точка.
Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки.
Този път бих желал да
погледна
на живота от музикална гледна точка.
То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично.
към текста >>
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв
поглед
бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка.
Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая песен с възторг и възхищение. Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората. Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света.
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв
поглед
бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка.
Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
към текста >>
А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв
поглед
.
Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя".
А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв
поглед
.
От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>
21.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния
поглед
, колкото и да са чудни всъщност.
През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях.
Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния
поглед
, колкото и да са чудни всъщност.
В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>
22.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият
поглед
и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.
Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият
поглед
и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот.
Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза.
към текста >>
23.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Погледнато
по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ.
И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия. Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в почвата. Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар. морални закони.
Погледнато
по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ.
Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения. Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
към текста >>
Ако хвърлим
поглед
върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения.
морални закони. Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ. Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр.
Ако хвърлим
поглед
върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения.
Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки. Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер.
към текста >>
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да
погледне
на целокупния живот.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер. Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер. Пред нас стои един и същ въпрос, а добива две съвършено противоположни разрешения. Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата.
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да
погледне
на целокупния живот.
Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал. Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
към текста >>
24.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако се хвърли един общ
поглед
върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже.
Ако се хвърли един общ
поглед
върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
към текста >>
25.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Дълбините му никога не са засягани от човешки
поглед
, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна!
– Дълбините му никога не са засягани от човешки
поглед
, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец.
към текста >>
26.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
" Аз станах и
погледнах
надолу.
Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж!
" Аз станах и
погледнах
надолу.
И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави.
към текста >>
27.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили
поглед
навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество.
Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили
поглед
навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество.
В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт?
към текста >>
Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да
погледнем
право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път?
За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие.
Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да
погледнем
право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път?
Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях!
към текста >>
28.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв
поглед
немислимо.
Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв
поглед
немислимо.
– И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията.
към текста >>
29.
ПЕСНИ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако той със сълзи на очи снеме
поглед
към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце.
Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар.
И ако той със сълзи на очи снеме
поглед
към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце.
И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците.
към текста >>
30.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Така е също, когато ние
погледнем
на света през душата.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор По-преди съвсем не подозирах, че съм късоглед. Когато веднъж поставих очила, забелязах внезапно, че аз се приближих до всички неща. Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят.
Така е също, когато ние
погледнем
на света през душата.
Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи.
към текста >>
31.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но нека оставим аурата настрана, нека
погледнем
на въпроса от обикновено психологично гледище.
Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
Но нека оставим аурата настрана, нека
погледнем
на въпроса от обикновено психологично гледище.
Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
към текста >>
32.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Хиляди
погледи
дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи.
Хиляди
погледи
дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства.
Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
към текста >>
Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили
поглед
към изток.
И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година.
Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили
поглед
към изток.
Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца.
към текста >>
Но когато те отправили
поглед
към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум.
То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал. Те останали неподвижни. Здрачът се спуснал леко към земята и прелял тъга в душата на всички хора. От нийде звук – сякаш всичко се скрило в земята, ведно с новото светило.
Но когато те отправили
поглед
към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум.
На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
към текста >>
Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах
поглед
към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание.
Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах
поглед
към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
към текста >>
33.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я
погледнах
, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила.
В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му.
Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я
погледнах
, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила.
След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат". Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка".
към текста >>
Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват,
погледът
му става разсеян.
се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св.
Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват,
погледът
му става разсеян.
Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните".
към текста >>
34.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл
поглед
върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*.
В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл
поглед
върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*.
Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
към текста >>
35.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато сутрин ни
погледнат
твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили.
Когато сутрин ни
погледнат
твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
към текста >>
Абар повдигна беловласата си глава и го
погледна
кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост.
Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси".
Абар повдигна беловласата си глава и го
погледна
кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост.
— Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота.
към текста >>
Чарът на земята, отвличаше неговият
поглед
и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето.
Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи.
Чарът на земята, отвличаше неговият
поглед
и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето.
Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор.
към текста >>
Той го
погледна
само с
поглед
, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа.
Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори.
Той го
погледна
само с
поглед
, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа.
Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата?
към текста >>
Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го
погледнаха
очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека.
Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го
погледнаха
очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас.
към текста >>
И ако не бе така ненарушим, така загадъчен, вечен сфинкс, нямаше да те доближават ония, в
погледа
на които искри съкровено и неземно желание.
Ако не би било така, ние не бихме могли да живеем. Волята за живот у нас поддържа именно това, че ние знаем, че няма край онова, което всеки миг твори Вечният. Странникът се замисли. Някой като че ли му шепнеше така: Световна загадка, ти си сфинксът, който, колкото по-упорито мълчи, толкова с по-голяма сила събужда у нас желание, да вникне нашият взор в твоя ненарушим покой и да зърне там онова страхотно слово, което вкаменените ти уста никога не искат да изрекат. Ти си тоя, към когото се доближават смелите стъпки на избраните.
И ако не бе така ненарушим, така загадъчен, вечен сфинкс, нямаше да те доближават ония, в
погледа
на които искри съкровено и неземно желание.
Тайната влече като стихийна сила. И ако знаеше човек, че смъртта го дебне вътре в нейните чертози, той пак не би се спрял за нея. Няма сила по-примамлива от великата, световна неизвестност... * Абар, искам да узная, кое е най-чистото – запита изново чужденецът. – Оня който носи най-пресен споменът в душата си за чистотата на нашата небесна родина. Детето е това, отвърна Абар.
към текста >>
Погледът
му се отправи неволно към небето.
На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине.
Погледът
му се отправи неволно към небето.
Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>
36.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всъщност, по-дълбоко
погледнато
, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот.
Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога.
Всъщност, по-дълбоко
погледнато
, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания.
към текста >>
37.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен
поглед
върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
ЗА МИРОГЛЕДА Георги Северов За да се живее правилно, трябва да се мисли правилно. Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност.
Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен
поглед
върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
към текста >>
38.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв
поглед
няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв
поглед
няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното.
Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта.
към текста >>
Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв
поглед
е невъзможно да се изследва.
Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм.
Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв
поглед
е невъзможно да се изследва.
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация.
към текста >>
39.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Един
поглед
върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч.
Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати.
Един
поглед
върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч.
В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката.
към текста >>
40.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да
погледнем
на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
(Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви.
Да
погледнем
на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло.
към текста >>
Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи
поглед
най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност.
Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи
поглед
най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>
41.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Минути на отдих, когато
погледът
се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово.
Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа.
Минути на отдих, когато
погледът
се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово.
Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание.
към текста >>
И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя
погледа
му в тъмнината на бурната нощ.
– Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя
погледа
му в тъмнината на бурната нощ.
Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час!
към текста >>
42.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
След като хвърля един бегъл
поглед
върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
След като хвърля един бегъл
поглед
върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж. На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии.
към текста >>
43.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен
поглед
за нещата.
Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици.
Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен
поглед
за нещата.
А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина?
към текста >>
44.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дошло е вече време, когато човек трябва да
погледне
по-трезво на нещата.
Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото. Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си? Защо да не изоставим омразата и лъжата! Като сме ратували толкова на тях, какво сме придобили? Нима не чувствуваме, или не виждаме техните отпечатъци на нашето лице?
Дошло е вече време, когато човек трябва да
погледне
по-трезво на нещата.
Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота? Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който носят хилядите нещастия на нашия живот? Ако сме надарени – като същества с чувство на любов и мисъл за красота, които съставляват всякога истинското ни богатство. Защо да не им дадем волен замах и свобода да се проявяват в живота ни и те? — Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда едностранчиво нещата.
към текста >>
45.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нека
погледнем
на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята.
Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството?
Нека
погледнем
на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята.
Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането.
към текста >>
46.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз
погледнах
нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми.
И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина.
Аз
погледнах
нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми.
В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина.
към текста >>
Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с
погледа
си.
Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.
Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с
погледа
си.
– Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите.
към текста >>
– Като мечта са красиви лицата им, а
погледът
им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си.
– Като мечта са красиви лицата им, а
погледът
им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта.
към текста >>
Който
поглед
и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие
погледа
от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря.
Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта.
Който
поглед
и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие
погледа
от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря.
Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение. Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.
към текста >>
47.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко
погледнато
тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен.
Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко
погледнато
тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
към текста >>
48.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги
погледна
в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност!
Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане.
Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги
погледна
в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност!
Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи?
към текста >>
Когато ви
погледна
в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас.
Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци.
Когато ви
погледна
в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас.
То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
към текста >>
49.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя, Истината, е станала Неговия
поглед
, през нея Той вижда всичко.
Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето!
Тя, Истината, е станала Неговия
поглед
, през нея Той вижда всичко.
Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.
към текста >>
Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да
погледне
нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.
Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече.
Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да
погледне
нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.
Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>
50.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и
погледни
величието на звездното небе.
И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и
погледни
величието на звездното небе.
То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен.
към текста >>
От памтивека тези безброй очи са впили
поглед
в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става.
Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш.
От памтивека тези безброй очи са впили
поглед
в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става.
Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето.
към текста >>
51.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои
погледнаха
на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества.
Някои
погледнаха
на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.
Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е.
към текста >>
52.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да
погледнат
скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F.
За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака. Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу. За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания. Данни от други странични явления, които биха съпровождали разпадането на живачния атом, не са констатирани. Самия г-н М.
казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да
погледнат
скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F.
НаЬег излезе с едно съобщение, в което като че ли опровергава резултатите от анализа, дадени от Mithe и сътрудника му. След съобщението на НаЬег, въпросът взе полемичен характер, макар и в лека форма. Mithe отново отговори, дори реферираха заедно със Stammreich на 5 дек. 1924 г. пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение.
към текста >>
53.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме
погледа
в очите , аз се зашеметявам.
Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци. Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко.
Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме
погледа
в очите , аз се зашеметявам.
Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка.
към текста >>
54.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил
поглед
върху рисунката и тутакси малко побледнял.
Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика. Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва.
Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил
поглед
върху рисунката и тутакси малко побледнял.
Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко.
към текста >>
55.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нова, неродена за другите мечта държи
погледа
в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост.
Из "Приказките на морето" Георги Северов І. ОКОТО НА НАДЕЖДАТА Едно устремено око неспирно бди и чака да се подаде зад хоризонта бяло петно. Друмници далечни ли ожидат чистата зеница, отправили кормило и опънали платна към 6рега? Не знам.
Нова, неродена за другите мечта държи
погледа
в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост.
Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга.
към текста >>
Колко пъти ви подсещам да
погледнете
в себе си.
Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество. Той сам остана да живее в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш.
Колко пъти ви подсещам да
погледнете
в себе си.
И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък". Той седи на безлюдния бряг и чака. Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор.
към текста >>
Колко пъти е затъвал моя собствен
поглед
в безкрая да дири знак на хладен оазис!
Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници.
Колко пъти е затъвал моя собствен
поглед
в безкрая да дири знак на хладен оазис!
Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù.
към текста >>
Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще
погледнат
.
Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света.
Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще
погледнат
.
Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден! Аз те виждам в моите часове.
към текста >>
56.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дигна
поглед
и вид – някой идваше към него.
А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
Дигна
поглед
и вид – някой идваше към него.
Взря се и видя: жена. И тутакси му мина през ума: „Господи, това ли ми изпращаш? Аз чаках ученици, на които да поверя мъдростта, на която ти ме настави, да им дам тежките пити мед, набрани в кошера на моя живот, а ти ми пращаш една жена – да не би пък да е изкушение това? Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път.
към текста >>
Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен
поглед
се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край.
И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума.
Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен
поглед
се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край.
Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре.
към текста >>
57.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз
погледнах
в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
Аз
погледнах
в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>
58.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв
поглед
, като един регресивен акт.
Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н.
Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв
поглед
, като един регресивен акт.
Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>
59.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако можем да
погледнем
от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти.
Ако можем да
погледнем
от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения.
към текста >>
Ако
погледнем
новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело.
На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
Ако
погледнем
новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело.
Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно.
към текста >>
60.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да
погледнат
навътре в себе си.
Ако не!? Окултизмът, за който започна да се говори в България, върши това. Създава здрави характери, създава хора. (Макар, че са много малко днес!) И той може би ще постигне тази задача. Т.е. окултизмът ще научи хората (ако искат животът им да бъде приятен, защото ще е съзнателен) да направят първата и най-важна стъпка в живота.
Да
погледнат
навътре в себе си.
Да направят една стъпка към душевния си живот. – Да тренират своите чувства, казва Фройд. Да тренират своите желания и мисли, казват другите окултисти. Г. Драганов
към текста >>
61.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ботанически
погледнато
на въпрос, също се намират подобни положения.
Доказано е, че неговото отечество е Америка. Пита се, как конят е попаднал в Европа? Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони. Остатъци от лъвове се намират и в американските пещери, както и в Европа. Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба.
Ботанически
погледнато
на въпрос, също се намират подобни положения.
Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф. Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини. Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено. Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва мисълта, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк.
към текста >>
Може би затова други геолози с въпросителни
погледи
надничат в загадъчния кратер на Везувий.
Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана.
Може би затова други геолози с въпросителни
погледи
надничат в загадъчния кратер на Везувий.
Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот.
към текста >>
62.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден
поглед
за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо.
Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето.
От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден
поглед
за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо.
Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата?
към текста >>
Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен
поглед
и за словото на твоите уста.
Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла.
Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен
поглед
и за словото на твоите уста.
Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета.
към текста >>
Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и
погледът
ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми.
Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече!
Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и
погледът
ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми.
Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме.
към текста >>
Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но
погледът
на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната.
За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето? За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя.
Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но
погледът
на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната.
------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах?
към текста >>
Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят
поглед
, като неразгадана гатанка.
Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север.
Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят
поглед
, като неразгадана гатанка.
Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
към текста >>
Но очите на моите братя ме
погледнаха
и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око?
Но очите на моите братя ме
погледнаха
и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи.
към текста >>
63.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв
поглед
като че ли е по-лесно.
Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат.
Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв
поглед
като че ли е по-лесно.
Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота.
към текста >>
64.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато
погледне
, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости.
Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато
погледне
, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>
Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия
поглед
седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения.
Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда.
Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия
поглед
седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения.
Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието.
към текста >>
65.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дълбоко
погледнато
, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото.
Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани!
Дълбоко
погледнато
, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото.
Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят.
към текста >>
66.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим
поглед
върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим
поглед
върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката.
към текста >>
У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк
поглед
, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания.
У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк
поглед
, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>
67.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира
поглед
на лицето му, та по израза поне да долови нещо.
На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията.
Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира
поглед
на лицето му, та по израза поне да долови нещо.
Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция.
към текста >>
Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл
поглед
, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл
поглед
, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
към текста >>
Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно
погледнато
е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще.
Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно
погледнато
е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>
68.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нека
погледнем
полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи!
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация.
Нека
погледнем
полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи!
Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация?
към текста >>
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да
погледнат
на своето завършено творение.
Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да
погледнат
на своето завършено творение.
Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер.
към текста >>
69.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всички мигом
погледа
си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?
Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори.
Всички мигом
погледа
си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?
" И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
към текста >>
Отдалечи се Духът,
погледна
плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Отдалечи се Духът,
погледна
плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
" А.
към текста >>
70.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
След безразличния, тъп
поглед
на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта.
Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето.
След безразличния, тъп
поглед
на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта.
Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А. Личността е ненаситна, стръвна.
към текста >>
71.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия
поглед
на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст.
Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия
поглед
на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите.
към текста >>
72.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля
поглед
към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички.
Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля
поглед
към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име. Но и сред мъките, тия народи ще смогнат да напълнят житницата си със златни зърна за деня, когато народите ще трябва да се явят със своите дарове, пред лицето на Великият! =============================
към текста >>
73.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш
поглед
на лицето му.
ФИЗИОГНОМИЯ ЕЛЕМЕНТИ НА ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ Лицето е най-изразителното в човека.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш
поглед
на лицето му.
Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб.
към текста >>
Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен
поглед
върху нещата (когато са хармонично съчетани).
Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми.
Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен
поглед
върху нещата (когато са хармонично съчетани).
Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично.
към текста >>
Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ
поглед
върху нещата.
Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав. Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите.
Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ
поглед
върху нещата.
То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
към текста >>
74.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък
поглед
- те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък
поглед
- те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен.
към текста >>
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок
поглед
върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок
поглед
върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
към текста >>
75.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ВЕСТИ СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС отдавна блазни
погледите
на европейците и известно е на всички, че мнозина любознателни и смели изследвачи погребаха усилия и средства за неговото изучаване.
ВЕСТИ СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС отдавна блазни
погледите
на европейците и известно е на всички, че мнозина любознателни и смели изследвачи погребаха усилия и средства за неговото изучаване.
Макар че досега самият полюс (точката, дето земната ос пробожда земната повърхнина, точката, която не се върти) още не е достигнат, експедициите не губят нищо от своето значение, като се има пред вид проучването на полярните области в географско, топографско и метеорологично отношение, а това е важно за опознаване водните и въздушни циркулации по земното кълбо. Научната мисъл е дошла до заключение, че в полярните области лежи ключа за това опознаване. Досега, обаче, тия области са почти непроучени. Заклетият преследвач на северния полюс Фритьоф Нансен е назначен от германското правителство за научен ръководител на една нова и най-значителна по размери и по задачи експедиция към полюса. В комитета за нейното подготвяне влизат множество известни учени от различни специалности и от разни държави[1].
към текста >>
Северният полюс мами
погледа
на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане.
Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето.
Северният полюс мами
погледа
на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане.
Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г.
към текста >>
76.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв
поглед
обща безпътица.
Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв
поглед
обща безпътица.
Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
към текста >>
Ако хвърлим следователно общ
поглед
в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени.
Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
Ако хвърлим следователно общ
поглед
в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени.
Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
към текста >>
Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той
погледна
малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада.
Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той
погледна
малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
към текста >>
77.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той го
погледна
кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън?
И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори.
Той го
погледна
кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън?
Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва! – Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека. Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината.
към текста >>
Той излезе вън, спря пред камъка,
погледна
го и се усмихна.
„Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си.
Той излезе вън, спря пред камъка,
погледна
го и се усмихна.
Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина.
към текста >>
78.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това е, че те като
погледнат
някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват.
Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи.
Това е, че те като
погледнат
някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват.
Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини! ” Ели
към текста >>
Блажен този, който бъде
погледнат
от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини!
Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват.
Блажен този, който бъде
погледнат
от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини!
” Ели
към текста >>
79.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв
поглед
би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма.
Дарвинизмът твърди, че се пораждат в организма случайни вариации или изменения, за произхода на които Дарвин не говори големи подробности. Тези вариации са в разни посоки. Върху тях работи подбора и запазва тези индивиди, у които тези вариации са полезни за съхранението на вида. А другите индивиди загиват. У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват.
Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв
поглед
би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма.
Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват.
към текста >>
На пръв
поглед
тук имаме безспорен случай на пряко приспособление.
Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност. при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор.
На пръв
поглед
тук имаме безспорен случай на пряко приспособление.
В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр. селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда. Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят безспорно в полза на прякото приспособяване? Те трябва да бъдат от такъв характер, че да е очевидно, какво организмът не е имал случая нито сега нито в миналото да добие това целесъобразно реагиране чрез действието на подбора. ПРИМЕРИ ЗА ПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ (т.е.
към текста >>
80.
Насаме със себе си – Боян Планински
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ПОРТРЕТ С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от
погледа
ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста.
ПОРТРЕТ С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от
погледа
ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста.
След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние. Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина.
към текста >>
81.
Стихове – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ти
погледна
с пожелаващ
поглед
на тленното – пожела да се опиеш от измамния чар на преходното и твоята душа скри за тебе радостта на своето прозрение.
– Нима не чувстваш, че се задушаваш? – Слушай брат, бъди разумен, вземи тоягата на отречението и да идем в планините. Да идем да дишаме свежия въздух на усамотението. – Нима не сещаш, че ставаш чужд на душата си? Нима не сещаш, че я загубваш?
Ти
погледна
с пожелаващ
поглед
на тленното – пожела да се опиеш от измамния чар на преходното и твоята душа скри за тебе радостта на своето прозрение.
Тя стана за тебе нещо далечно-далечно по пространство и по време за което смътно се спомня. Слушай брат, бъди разумен: вземи тоягата на отречението и да се възземем по планината. – Нагоре, към оня връх, що се виси над всички облаци. За този, който смогне да иде там, слънцето никога не залязва. – Бъди разумен, брат!
към текста >>
– Ти не можеш да разбереш дълбината на своето безумие, когато сведеш
поглед
надолу –
поглед
на пожелание.
Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти! Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си? – Иди при нея! Тя е там горе, на оня връх, що се извисява над облаците.– Когато ти слезе тук долу, в низините, дето във водите на нечисти блата се разлагат телата на животни, умрели от лакомство, аз дойдох след тебе, но тя остана там.
– Ти не можеш да разбереш дълбината на своето безумие, когато сведеш
поглед
надолу –
поглед
на пожелание.
Но разбрах я Аз! Ти си само апетит и не правиш подбор, кога минаваш през поле покрито с (летове), но горко на мене, защото аз съм обоняние. Бъди разумен, брат! Да идем при нея. Стръмнината е голяма, но облегни се на тоягата на отречението и бъди смел.
към текста >>
82.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Потънал,
погледът
се губи в бездънното море на лазура.
Георги Томалевски В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види. Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите. Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева. Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува.
Потънал,
погледът
се губи в бездънното море на лазура.
Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам.
към текста >>
83.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят
поглед
всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи
погледи
.
Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши.
Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят
поглед
всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи
погледи
.
А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките.
към текста >>
Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя
поглед
.
А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките.
Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя
поглед
.
Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня.
към текста >>
А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка,
погледна
ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня.
Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка,
погледна
ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня.
– Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>
84.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не му трябва
погледа
и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг.
Не му трябва
погледа
и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
към текста >>
85.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И днес
погледите
на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток.
Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток.
И днес
погледите
на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток.
Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
към текста >>
На пръв
поглед
днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини.
Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
На пръв
поглед
днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини.
Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
към текста >>
Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете
поглед
върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план.
Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност. И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува.
Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете
поглед
върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план.
Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия.
към текста >>
86.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око
погледна
света.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне.
На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око
погледна
света.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник.
към текста >>
Погледнете
, там, където във вихрен бяг се носи нещо.
Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм.
Погледнете
, там, където във вихрен бяг се носи нещо.
Не чувате ли звън сред вихрите, не видите ли литналите бели знамена? Открийте ухото и сърцето си. Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света. Вслушайте се, братя мои, гледайте натам. Победно бяло шествие на войнство се понесло.
към текста >>
87.
Гостуване у Мусалла – Х.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам
погледите
на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам
погледите
на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
към текста >>
Погледът
броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи!
Погледът
броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
към текста >>
88.
Най-красивият орган в човешкото тяло
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Погледни
, Аз съм при тебе.
Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му. Нито е явен Той, нито е скрит. Ни проявен е Той, нито непроявен. Няма дума която да изкаже какво е Той. II Служителю мой, къде ме търсиш?
Погледни
, Аз съм при тебе.
Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша". III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е освобождението.
към текста >>
89.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Един
поглед
само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един
поглед
само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един
поглед
само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце.
Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението.
Един
поглед
само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един
поглед
само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един
поглед
само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце.
Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите.
към текста >>
Един
поглед
само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек!
Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце.
Един
поглед
само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек!
Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите!
към текста >>
Един
поглед
само, един
поглед
!...
Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек!
Един
поглед
само, един
поглед
!...
Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето.
към текста >>
Искаш ли да познаеш, чист ли е човек,
погледни
го в очите.
Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат.
Искаш ли да познаеш, чист ли е човек,
погледни
го в очите.
Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око.
към текста >>
Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек,
погледни
го в очите.
Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите.
Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек,
погледни
го в очите.
Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи.
към текста >>
Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога,
погледни
го в очите!
Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите.
Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога,
погледни
го в очите!
Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото!
към текста >>
90.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а
погледа
на очите му е ведър като утринно небе.!
За тебе е. Изпраща ти го незнаен избраник. Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път. Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия бряг, дано те зърнем. На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те люби.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а
погледа
на очите му е ведър като утринно небе.!
Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът. Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
към текста >>
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я
погледна
, тя видя в очите му
погледа
на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът.
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я
погледна
, тя видя в очите му
погледа
на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет.
към текста >>
91.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Преди да отмина, аз искам да хвърля
поглед
върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава!
VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
Преди да отмина, аз искам да хвърля
поглед
върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава!
VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието. От английски
към текста >>
92.
Тайната на живота – А. Бертоли
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ала един ден тя станала жертва на лукав
поглед
.
В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род.
Ала един ден тя станала жертва на лукав
поглед
.
Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало.
към текста >>
93.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Погледнато
от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах.
Всяка една епителна клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма.
Погледнато
от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах.
Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки. Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
към текста >>
94.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Достатъчно е да хвърлим
поглед
върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план.
Достатъчно е да хвърлим
поглед
върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите. Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата. Също отричат намесата на тези фактори и в еволюцията. Те обясняват еволюционния процес на формите с помощта на несъзнателни и случайни отклонения, (Дарвин). Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения.
към текста >>
95.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат
поглед
нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи?
Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв път среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите. Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето.
Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат
поглед
нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи?
" Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина?
към текста >>
96.
Живи барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" Аз си подигнах очите и видях пламъка в
погледа
на този, който ме викаше.
Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш?
" Аз си подигнах очите и видях пламъка в
погледа
на този, който ме викаше.
„Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта.
към текста >>
" И аз
погледнах
в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти.
Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му. Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето?
" И аз
погледнах
в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти.
„Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро. Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето". Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си.
към текста >>
97.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С голям страх влезе мрачният свещеник,
погледна
негова светост и даде ужасния съвет.
Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет.
С голям страх влезе мрачният свещеник,
погледна
негова светост и даде ужасния съвет.
– Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе. Той фиксира погледа си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?...
към текста >>
Той фиксира
погледа
си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?...
С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе.
Той фиксира
погледа
си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?...
Наистина, никога аз не бих предположил, че някой ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари.
към текста >>
– За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви
погледне
, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест.
Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец.
– За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви
погледне
, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест.
И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години.
към текста >>
Мъдрият Халдеец дори не
погледнал
детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия.
Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез.
Мъдрият Халдеец дори не
погледнал
детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия.
И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот.
към текста >>
Слушайки тези думи, господарят
погледна
групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо.
И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години.
Слушайки тези думи, господарят
погледна
групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо.
– Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
към текста >>
Монархът
погледна
нататък и видя мизерна земна къщурка на писар, пазещ говедата.
Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага! Веднага! – отговори детски глас.
Монархът
погледна
нататък и видя мизерна земна къщурка на писар, пазещ говедата.
Притежателят на къщурката при светлината на залязващото слънце пишеше своя регистър, неговата съпруга стриваше с камък пшеница за плоска баница, а пред къщата като младо сърненце тичаше, скачаше, пет годишно момченце, усмихващо се без да знае защо. Вероятно го опияняваше пълният с аромат въздух. – Немирнико! Веднага ела да се молиш! – повтори жената.
към текста >>
98.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с
поглед
, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с
поглед
, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
към текста >>
99.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обаче, ако
погледнем
по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата.
Обаче, ако
погледнем
по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5.
към текста >>
100.
Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Колко
погледи
!
Аз мисля. – Аз пея. – Движа се. – Защото туй е Неговата воля. Сърцето ми чува Господа, То радостно притихва.
Колко
погледи
!
Колко сърца туптят! Колко ръце се протягат! Защото Бог иска. Птичките пеят за Него, И слънчевите лъчи обагрят цветята. Лазурното небе се усмихва и гали, То прониква с чистота и мир.
към текста >>
Погледни
прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее.
* * * Когато светлината възсиява отвътре Кой ще хвърли сянка върху нея? Когато извора избликва отвътре Кой ще го размъти? Когато мирът иде от Бога, Кой ще го наруши? * * * Ако ние избягваме мъчнотиите, Как ще се научим да ги превъзмогваме, Ако ние се отказваме от задачите, Които живота ни поставя Как ще се научим да ги разрешаваме. Бъди смел.
Погледни
прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее.
* * * Хубаво е изказаното – Ала по-хубаво е онова, което не е изказано. Добро е направеното. Ала по-добро е онова, което не е направено. Красиво е това, което познаваме, Ала по-красиво е онова, което не познаваме.
към текста >>
НАГОРЕ