Търсене в текстове за 'Поглед'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 204 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
към текста >>

Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
към текста >>

Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед.
Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували?
към текста >>

2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
към текста >>

Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени.
– Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
към текста >>

Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?!
Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори?
към текста >>

Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.).
Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме. Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост.
към текста >>

Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл.
Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока. С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа. Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
към текста >>

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
към текста >>

5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.
3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
към текста >>

Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ.
към текста >>

На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде.
Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна. 7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък.
към текста >>

На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни.
Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.
към текста >>

7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни.
5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума. Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа. 9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума.
към текста >>

10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>

На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно.
Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?!
към текста >>

3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила.
2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом.
към текста >>

Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.
Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
към текста >>

5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена.
Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149] [132] Вж. дял втори – І.1:1.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда. Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.
към текста >>

Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость?
И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си? Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.
към текста >>

Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце.
Ето както говирихъ и извършихъ. Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата. Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова.
към текста >>

Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.
Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина.
към текста >>

Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.
възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.
към текста >>

Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?
Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
към текста >>

Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце.
Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
към текста >>

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина.
към текста >>

Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века.
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
към текста >>

7. Писмо № 10

Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат. “Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.”
към текста >>

8. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава.
Гласът на когото и да е, от каквато и дълбочина или безпредел- с.11 ност и да иде, аз го чувам от веднажд. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям. Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12
към текста >>

Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи.
Преди да бяха се заченали нещата Неговите мисли съществуваха и преди да бяха се родили съществата Неговите планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43
към текста >>

Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран.
Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, с.74
към текста >>

9. УВОД

Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П.
Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.
към текста >>

10. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава.
Времето, пространството не съществуват. Аз все присъствам, все действам, без никакво прекъсване. Гласът от каквато и дълбочина и безпределност да идва, аз го чувам отведнъж. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите.
към текста >>

Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран.
Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. 2 август.
към текста >>

11. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава.
Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си. Колко сладки и утешителни са тия думи. Да, законът е емблема на порядък и безопасност. Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в безопасност. Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава. Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина. Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те.
към текста >>

12. 13.Червено тефтерче

20.М. Към тебе обръщат всички погледа си.
Виждам аз искушенията, съзирам причината на твоята слава и чиста и свята любов е за мен достатъчна. Бъди от мене благословен. Ти си изцерил съкрушените и повдигнал си падналите. Господи, Боже мой, всички в размишленията си се заблудиха и паднаха духом и огрешиха. Отче праведни и благи, който търпиш престъпленията ни и заличаваш прегрешенията ни, помилвай ни, защото сме изгубени без тебе. 20.М. Към тебе обръщат всички погледа си. Послушай молитвата на твоите чада, които викат към тебе. Господи, заради твоите избрани, ела ни на помощ, забрави греховете ни и ни стани избавител, заради името си. О, Благи и Свят Баща наш, ти, който си благ и добър към всички и си ме слушал винаги, ти и сега ще ме чуеш пак верни и истинен Отче, в който няма тъмнина, Твоето име е благословено от веки. Ти си живота, силата и държавието всякога. 5.ю. Днес ще има да станат велики променения.
към текста >>

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови своя трон над народите.
Защото Бог наш е неизменяем. Любовта му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил цар на вековете. В ръката ти е подал сила и власт, за да съдиш народите с правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат изринати. Мели, Мели, Лемел, Сават Менон, Аверим, Гемел, биденон Итаф: Аггея 1:5,15 Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да съди, да възвести, че той не е мъртъв, но жив. Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран.
към текста >>

Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите, дали сте изгубили всяка искра на честност и справедливост?
Ако ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако ме хулите, ще се възвисите ли и ще приемете ли облага от езика си и благодат от сърцето си? Ще се утешите ли след подвига и ще намерите ли мир след победата си? Роде лукави и нечестиви, против кого възставате, против мене ли, против моята свята воля ли? Против кого се борите и кого защищавате, кого гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите, дали сте изгубили всяка искра на честност и справедливост? Какъв е този вопъл, който се донася от земята до мене? Жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого сте се въоръжили и против кого вдигате бран с измишленията на сърцето? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във век.
към текста >>

Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце.
Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили с мъски и даже по-славно от това. Ето, повдигни очите си и виж Господа, който стои пред тебе като жених, готов за невестата. Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни неговите въжделения от небето. Повдигни очите си и виж как той стои почтено помежду ви. Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне.
към текста >>

Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Освети името ми в душата си. Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки.
към текста >>

Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта.
Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина.
към текста >>

Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М.
14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16). Може ли користта да се отнеме от силните или да се отърват, които са от юнак запленени. (Исайя 49:24). март 19. Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М. Благословен Господ сега и във веки. април 7. Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като вярвате, ще получите (Матея 21:21). Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го (Йоан 15:15).
към текста >>

Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед.
Нека душата ми да чуе гласът ти. 26. Ще видиш лицето ми, ще приемеш Духа ми и ще бъдеш възвисен чрез силата ми, и ще познаеш, че аз съм Бог вечни, който пази завета си с тебе. Кажи вече онова, което ще ти се открие. Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота.
към текста >>

Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел.
Кажи вече онова, което ще ти се открие. Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена.
към текста >>

Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело.
Теб, Господи Боже мой, ще изповядвам пред всички всякога и всякъде. А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ към мене. Моята радост е в изпълнението на твоята блага воля. Както си ми говорил винаги, така и стори. Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ. Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело. Прослави се вече във всички и през всички, призови от всякъде твоите слуги и им дай заповед да действат в едно с тебе. Премахни, разпрати, отстрани злото. Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат.
към текста >>

Погледнете в лицето на вашия единствен Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е неговата воля.
Вие няма да ме презрете. Ако ме видите в тая немощ, в която сега живея, вие няма да ми откажете всичкото съдействие в делото, което с всичката си слабост се заемам да извърша. Аз чакам сила отгоре от всички вас. Проявете любовта си, покажете силата си, за да се всички любите. А ето той е ваш първороден брат от всички ви сега по-бъден. Погледнете в лицето на вашия единствен Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е неговата воля. Колко е смутен моя дух, животът ми е постоянна борба, непрестанно страдание. Опасността пред мене е голяма, но надеждата ми е горе. Въздействайте ми, мои добри братя. Поучавайте ме и ръководете ме заради любовта си. О, приятелю мой, единствени в света.
към текста >>

Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам.
Колко е велика твоята любов! Ти всичко това си им го дал доброволно за тяхното служене. Ето, те посяха и сега жънат плодовете на техните трудове. Но ти, Отче мой благий, ето, моето дело се заплашва и всичко, което съм посял, съдбата иска да изкорени. Но ти си, който можеш да спасиш бъдещето ми, надеждата ми, да оплодотвориш бъдещата ми вяра. Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам. Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа. О, Благи ми Баща, ти, който никога и никого от твоите чада не си измамил, стани ми защитник чрез благия си Дух, подкрепи ме, насърчи ме, освети ме, съживи вярата ми, освежи духа ми и подай ми ръката си за помощ, сега през време на моя изпит, с който искаш да ме изпиташ да видиш верността на моето сърце, постоянството на моя ум, силата на моя дух. Ето, пред всички аз се изповядвам, и не се срамя да те наричам мой Отец. Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза към тебе. Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш.
към текста >>

Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да ти слугувам от пълнотата на сърцето си.
Господи, Боже великии, силнии, над силните застани и свърши делото си за мен. Чакам те. Стани и дойди ни на помощ в тия усилни времена. Докосни сърцата на всички да познаят, че ти си. Благослови, примири и премахни омразата, която се е вмъквала помежду твоите земни чеда. Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да ти слугувам от пълнотата на сърцето си. Приготви ги за мир и любов, приготви ги да осветят закона ти, призови ги да те прославят. Ако те не послушат неверующите, дай да те разберат, че си ти, на когото волята е неизменна. Боже наш, дай нам твоята милост, покажи ни твоята благост и любов. Не се спирай на нашите минали прегрешения, прости ни, защото всинца се каем за своите лоши постъпки, които ни отчуждиха от твоята милост. Ние ти благодарим, ти ни стана спасител.
към текста >>

Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Дойде времето Бог Господ да се яви в своята слава и величие. Пейте му песен нова, в която всичкият върховен мир участвува. Дерзай! Верни са думите. Сам Бог на силите ще слезе и ще възвести своето благоволение към избраника си. Ето, ангелът на завета ще те поздрави и с него всичкото войнство, което ще слезе от сферите на небесните светове да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече идва и е близо и скоро Словото Му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и правда на земята и ще се пречисти и очисти от всяко разстление и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъдва за всякога. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 10:26
към текста >>

13. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание.
В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
към текста >>

14. Пеню Киров - №6

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител.
към текста >>

15. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител.
към текста >>

16. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята".
Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов (1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му. Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него.
към текста >>

Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава.
Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони.
към текста >>

Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.
Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.
Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род.
към текста >>

Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре.
Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г.
към текста >>

17. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал.
Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло.
към текста >>

Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде.
Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем.
към текста >>

18. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.
Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем.
към текста >>

19. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

Погледна ме изпитателно.
Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

20. №110 (Петър Дънов)

Обърни погледа си към своята душа.
Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. Дънов ------------------------------------------ 191. В София П.
към текста >>

21. ПОСЛЕСЛОВ

Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области.
ПОСЛЕСЛОВ Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Не ми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин. Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
към текста >>

Погледна ме изпитателно.
Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите, аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица, за да се стопи“.
към текста >>

23. 45 ПИСМО

Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.
Всичко, което вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но верното е, че те се случват по някои наши опрощения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем.
към текста >>

24. 83 ПИСМО

Обърни погледа си към своята душа. Чет.
Поздрави бр. Тодор и Милкан. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще уредим, когато се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София. Обърни погледа си към своята душа. Чет. 75 Пс. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

25. 135 ПИСМО

Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример.
Не злоупотребете с Божието дълготърпение и не пренебрегвайте Божията милост. Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил на земята и че ви е облякъл с дрехата на живота да се радвате и веселите на всичките Негови дела. Какви богатства лежат скрити в дълбините на вашите души, а вий още не съзнавате това. Този свят е създаден за добрите хора и те ще го наследят най-после. Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му. Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко. Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
към текста >>

26. 189 ПИСМО

И Негова поглед е върху тях, да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на живота.
Блажени са ония, които виждат поникването на делото Божие, Неговото възрастване, Неговото цъфтене и зрелия Му плод. Блажени са тия, които вкусват зрелите плодове на Божията Любов. Привети и поздрав на всички приятели по име. Аз съм ги поменал. Отец ги има пред лицето Си. И Негова поглед е върху тях, да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на живота. Мир, радост и веселие отнине на всички вас, които следите и слушате Христа Господа на мира. Моят поздрав вам и на К. (Свещеният подпис)
към текста >>

27. 212 ПИСМО

Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си на друга посока.
трябва да се пазите от шепотния език на лошите духове. Вий теоретически в Мен вярвате, но се мислите и допущате, че някой може да Ми повлияе да си изменя мислите. Това никога досега, никога не е бивало и никога няма да бъде. В Мен има само една мярка. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда и Доброта. Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си на друга посока. Живейте в необикновената Любов, а не в обикновената. Който живее в първата, в душата му има Мир, радост и постоянна виделина и Божието лице постоянно му се усмихва. А няма по-добро в живота да живееш в Любовта с Бога, да си в единомислие с Христа и да имаш Негова Дух за ръководство. Това за всички без изключение. Моят поздрав на двама ви и на всички други бр.
към текста >>

28. Влиянието на Слънчевата Енергия

Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма.
Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма.
към текста >>

29. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“.
към текста >>

30. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама.
При тази обмяна казаното същество ще почувствува, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е. като е станало това движение отвън навътре и обратно, водата се е избистрила. И ние ще кажем на съвременните религиозни общества, че техните прозорци от векове са седели затворени и този зъл гений, който ги измъчва, са те самите. Следователно ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата Божествена светлина. Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама. Така говори природата: на умните и добрите – благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните – страдания, сиромашия и лишения. Защо? – Защото последните не пропускат чистия въздух и чистата светлина, които заобикалят жилищата им. Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат.
към текста >>

31. ***

Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси.
Излезте из дълбоките изби да ви погалят слънчевите лъчи и да подишате свежия въздух! Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава. И тогаз ще познаеш своята задача на земята.
към текста >>

32. 50–100

Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.
Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него. Тази естественост дава условия за проява на Любовта. 78 Разбиране. Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния. Зад всяка форма виж образа на Вечния. 79 Светът. Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. – Защото той остава винаги излъгван.
към текста >>

33. 200–250

Когато ученикът ги погледне, те му казват:
Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в него. 225 Ръцете. Ръцете са създадени за работа! Когато ученикът ги погледне, те му казват: „Ние сме създадени за работа! “ Ученикът не трябва да бъде мързелив. 226 Ноктите.
към текста >>

Погледът.
Главата. Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. 229 Погледът. Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл. 230 Погледът. Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите. 231
към текста >>

Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл.
Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. 229 Погледът. Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл. 230 Погледът. Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите. 231 Поздравът.
към текста >>

Погледът.
А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. 229 Погледът. Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл. 230 Погледът. Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите. 231 Поздравът. Най-добрият поздрав е поздравът на очите. Той е най-чистият.
към текста >>

Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите.
229 Погледът. Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл. 230 Погледът. Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите. 231 Поздравът. Най-добрият поздрав е поздравът на очите. Той е най-чистият. Него Бог приема.
към текста >>

34. 250–300

Когато той се почувства обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си.
Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и ѝ помогне. Когато разбереш една душа, ти я обикваш. 266 Синьото небе. Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика. Когато той се почувства обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си. Ще се разведри и наново ще почне работата си. 267 Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268
към текста >>

Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му.
Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика. Когато той се почувства обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си. Ще се разведри и наново ще почне работата си. 267 Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268 Малката буболечица. Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието.
към текста >>

Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой.
267 Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268 Малката буболечица. Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието! 269
към текста >>

Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят!
Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268 Малката буболечица. Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието! 269 Приложение.
към текста >>

35. МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ

Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) .
Амин. МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БЛИЖНИЯ Господи на силите, Ти си ни прибежище из род в род. Твоите милости во веки славим. Направил си завет с избраните Си, защото имаш крепка и силна ръка да въздаваш милост на онези, които Те познават в името Ти. Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) . . . (произнася се името), дай внимание на страданията му (й) и ги облекчи. Ние вярваме твърдо на думите Ти, когато си казал: "Въззови към Мен и ще ти оттоворя, защото Аз Господ Бог Твой съм, Който подкрепя десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах, призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата.
към текста >>

36. МОЛИТВА - БЛАГОСЛОВИ...

Господи, Ти, Който живееш в него (нея), погледни благосклонно на него (нея).
МОЛИТВА БЛАГОСЛОВИ... Господи, благослови... (произнася се името) да ходи неуморно в пътя на Истината и Доброто и всичките му (й) чувства, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени от живата Истина, която произтича от Духа на Любовта. Господи, дай светлина на ... (произнася се името). Господи, Ти, Който живееш в него (нея), погледни благосклонно на него (нея). Нека той (тя) прояви Твоята Любов и милост, нека бъде проводник на Божието благословение и благодат. Амин.
към текста >>

37. МОЛИТВА - ДАЙ СВЕТЛИНА НА...

Господи, Който живееш в него (нея), погледни благосклонно на мен.
МОЛИТВА ДАЙ СВЕТЛИНА НА... Господи, дай светлина на ... (произнася се името). Господи, Който живееш в него (нея), погледни благосклонно на мен. Господи, Който живееш в него (нея), Ти не ще да ми направиш никакво зло. Нека той (тя) прояви Твоята Любов и Милост, нека бъде проводник на Божието благословение и благодат, нека ми помогне. Амин.
към текста >>

38. ПСАЛМИ 25 и 132 - Събота

16. Погледни към мене и помилуй мя,
и потомството му ще наследи земята. 14. Тайната Господня е с онези, които му ся боят и Завета Си ще им обяви. 15. Очите ми са винаги към Господа, защото той ще извади из примка нозете ми. 16. Погледни към мене и помилуй мя, защото останах сам и угнетен съм. 17. Скърбите на сърдцето ми ся умножиха. Изведи мя из утесненията ми. 18. Виж угнетението ми и труда ми, и прости всичките ми грехове.
към текста >>

39. ФОРМУЛИ - Всички

При изгрев обърни поглед навътре и кажи:
Като поемеш чистия въздух, кажи: Моята работа ще се оправи. Когато светлината те озари, кажи: Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Формула 192 При изгрев обърни поглед навътре и кажи: Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които Слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! Формула 193 Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система.
към текста >>

Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти:
Формула 245 Ученикът неизбежно ще мине през вътрешни борби и противоречия, но той не трябва да се обезсърчава, нека да произнася следната формула: Душе моя, с теб е Бог, ти ще победиш! Аз вярвам в един Бог на Любовта, Аз вярвам в един Учител на Мъдростта, Аз вярвам в един Дух на Истината. Формула 246 Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти: Бог живее в теб. Бог живее в мен. Мисли по Бога и говори с Бога в мен. или: Бог, Който живее в тебе, няма да ми направи никакво зло. Формула 247
към текста >>

Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението.
Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и казвате, че нещо ви души. Но ако неприятелите насочват известни сили, то ние имаме право да употребим други в противодействие. Ходете разумно и употребявайте това оръжие спрямо когото и да е. Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодействате. Упражнението може да се изпълни и мислено, но когато и ръцете действат, по-силно е - едновременно вземат участие и ума и сърцето. Формула 251 За разхипнотизиране се произнася следната формула: В името на Божията Любов, в Която няма измяна, и в името на Божията Мъдрост и в името на Неговото Слово, тъй да бъде!
към текста >>

40. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

При изгрев обърни поглед навътре и кажи:
Като поемеш чистия въздух, кажи: Моята работа ще се оправи. Когато светлината те озари, кажи: Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Формула 192 При изгрев обърни поглед навътре и кажи: Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които Слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! Формула 193 Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система.
към текста >>

41. ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'

Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти:
Формула 245 Ученикът неизбежно ще мине през вътрешни борби и противоречия, но той не трябва да се обезсърчава, нека да произнася следната формула: Душе моя, с теб е Бог, ти ще победиш! Аз вярвам в един Бог на Любовта, Аз вярвам в един Учител на Мъдростта, Аз вярвам в един Дух на Истината. Формула 246 Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти: Бог живее в теб. Бог живее в мен. Мисли по Бога и говори с Бога в мен. или: Бог, Който живее в тебе, няма да ми направи никакво зло. Формула 247
към текста >>

Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението.
Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и казвате, че нещо ви души. Но ако неприятелите насочват известни сили, то ние имаме право да употребим други в противодействие. Ходете разумно и употребявайте това оръжие спрямо когото и да е. Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодействате. Упражнението може да се изпълни и мислено, но когато и ръцете действат, по-силно е - едновременно вземат участие и ума и сърцето. Формула 251 За разхипнотизиране се произнася следната формула: В името на Божията Любов, в Която няма измяна, и в името на Божията Мъдрост и в името на Неговото Слово, тъй да бъде!
към текста >>

42. Приготви ги за мир и любов

Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да Ти слугувам от пълнотата на сърцето си.
Господи, Боже великий и силний, над силните застани и свърши делото Си за мен. Чакам Те. Стани и дойди ни на помощ в тия усилни времена. Докосни сърцата на всички да познаят, че Ти си. Благослови, примири и премахни омразата, която се е вмъквала помежду Твоите земни чеда. Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да Ти слугувам от пълнотата на сърцето си. Приготви ги за мир и любов, приготви ги да осветят закона Ти, призови ги да Те прославят. Ако Те не послушат неверующите, дай да Те разберат, че си Ти, на когото волята е неизменна. Боже наш, дай нам Твоята милост, покажи ни Твоята благост и любов. Не се спирай на нашите минали прегрешения, прости ни, защото всинца се каем за своите лоши постъпки, които ни отчуждиха от Твоята милост. Ние Ти благодарим, Ти ни стана Спасител.
към текста >>

43. Tu cu животът, силата и държавието

Към Тебе обръщат всички погледа си.
Tu cu животът, силата и държавието Към Тебе обръщат всички погледа си. Послушай молитвата на Твоите чада, които викат към Тебе. Господи, заради Твоите избрани ела ни на помощ, забрави греховете ни и стани избавител, заради името Си. О, благи и свят Баща наш, Ти, който си благ и добър към всички и си ме слушал винаги, Ти и сега ще ме чуеш пак, верни и истинен Отче, в който няма тъмнина, Твоето име е благословено от веки. Ти си животът, силата и държавието всякога.
към текста >>

44. Молитва за изцеление на ближния

Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат/сестра (произнася се името), дай внимание на страданията му/й и ги облекчи.
Молитва за изцеление на ближния Господи на силите. Ти си ни прибежище из род в род. Твоите милости во веки славим. Направил си завет с избраните Си, защото имаш крепка и силна ръка да въздаваш милост на онези, които Те познават в името Ти. Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат/сестра (произнася се името), дай внимание на страданията му/й и ги облекчи. Ние вярваме твърдо на думите Ти, когато си казал: „Въззови към Мен и ще ти отговоря, защото Аз Господ Бог Твой съм, който подкрепя десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах, призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата. С тебе ще бъда, когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламък не ще те опари, и в немощ не бой се, защото Аз съм с тебе! "
към текста >>

45. Благослови

Господи, Ти, който живееш в него/нея, погледни благосклонно на него/нея.
Благослови Господи, благослови (произнася се името) да ходи неуморно в пътя на истината и доброто и всичките му/й чувства, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени от живата истина, която произтича от Духа на любовта. Господи, дай светлина на (произнася се името). Господи, Ти, който живееш в него/нея, погледни благосклонно на него/нея. Нека той/тя прояви Твоята любов и милост, нека бъде проводник на Божието благословение и благодат. Амин.
към текста >>

46. Дай светлина

Господи, който живееш в него/нея, погледни благосклонно на мен.
Дай светлина Господи, дай светлина на (произнася се името). Господи, който живееш в него/нея, погледни благосклонно на мен. Господи, който живееш в него/нея, Ти не ще да ми направиш никакво зло. Нека той/тя прояви Твоята любов и милост, нека бъде проводник на Божието благословение и благодат, нека ми помогне. Амин.
към текста >>

47. Псалом 25

16 Погледни към мене и помилуй ме, защото останах сам и угнетен съм.
12 Кой е този человек, който се бои от Господа? Нему ще покаже пътя, който ще избере. 13 Душата му ще обитава в покой и потомството му ще наследи земята. 14 Тайната Господня е с онези, които му се боят и Завета Си ще им обяви. 15 Очите ми са винаги към Господа, защото Той ще извади из примка нозете ми. 16 Погледни към мене и помилуй ме, защото останах сам и угнетен съм. 17 Скърбите на сърцето ми се умножиха. Изведи ме из утесненията ми. 18 Виж угнетението ми и труда ми, и прости всичките ми грехове. 19 Виж враговете ми, че се умножиха и със жестока ненавист ме възненавидяха. 20 Упази душата ми и избави ме: Да се не посрамя, защото на Тебе уповах.
към текста >>

48. Формули 203 - 219 Създание ново

При изгрев обърни поглед навътре и кажи:
Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието благословение бъде над нас. формула 208 При изгрев обърни поглед навътре и кажи: Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! формула 209 При объркване и психическо натоварване иди да видиш как изгрява слънцето.
към текста >>

49. Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам

Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти:
Страданието дава опитност. Опитността дава знание. Знанието произвежда мъдрост. Мъдростта довежда до истината. формула 261 Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти: Бог живее в теб, Бог живее в мен. Мисли по Бога и говори с Бога в мен. или: Бог, който живее в тебе, няма да ми направи никакво зло. формула 261
към текста >>

Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението.
Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и казвате, че нещо ви души. Но ако неприятелите насочват известни сили, то ние имаме право да употребим други в противодействие. Ходете разумно и употребявайте това оръжие спрямо когото и да е. Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодействате. Упражнението може да се изпълни и мислено, но когато и ръцете действат, по-силно е - едновременно вземат участие и ума, и сърцето. формула 266 Вън всички разочарования от моята душа! Вън всички противоречия от моята душа!
към текста >>

50. Формули 406 - 415 Прибежище в скръбни времена

в погледа — истина,
Дишайте дълбоко, съсредоточавайте се нагоре и Господ ще ви помогне. формула 410 В любовта трябва да има мекота, в постъпките - доброта, в езика - мъдрост, в погледа — истина, в решенията — победа. Обмяна при спънка Да кажем, че един човек ви прави спънка. В такъв случай най-напред вие се укрепете, за да станете силни, и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това предпочитателно ще правите в часовете между дванадесет и пет след полунощ.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

„ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г.
Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода.
към текста >>

На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор.
По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор. „Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г. от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г. Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България.
към текста >>

52. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.
— Желая утре на това място по това време да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо; идваш ли? — С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влязох при гроба на свети Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?... И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение. А най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
към текста >>

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение.
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение. А най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... — Драгий ми синко - рече. Ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от местото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
към текста >>

След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох:
Ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от местото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: — Не съм противен на Волята Божия, защото е свята. А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
към текста >>

Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да се събори. Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует.
към текста >>

53. Втора част СЛОВОТО

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже, към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ би-дено итафатъ" - А - Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.
към текста >>

Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?
Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
към текста >>

Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце.
Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
към текста >>

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свиядетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина.
към текста >>

Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свиядетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века.
към текста >>

54. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Погледнете на всички неща наоколо ви.
Когато ви съветвах, не слушахте, и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. Ако вие оставате да израснат тръните на окото ви и да ви задушат, кой е крив за това? Ако Аз градя, а вие събаряте, кой ще спечели от това? *Отток (арх ) - извор (бел ред ) Обърнете очите си на този свят. Погледнете на всички неща наоколо ви. Погледнете на това множество, което се движи наоколо ви: кой промишлява за техните нужди? Не говори ли всичко това вкупом: всичко според заслугите на всекиго. Ще бъде ли приятно да се предпочете не според заслугите на всекиго? Ще бъде ли приятно да се предпочете недостойният пред достойния, болният - пред здравия, злият - пред добрия, злоезичният пред праведния? - Не!
към текста >>

Погледнете на това множество, което се движи наоколо ви: кой промишлява за техните нужди?
Ако вие оставате да израснат тръните на окото ви и да ви задушат, кой е крив за това? Ако Аз градя, а вие събаряте, кой ще спечели от това? *Отток (арх ) - извор (бел ред ) Обърнете очите си на този свят. Погледнете на всички неща наоколо ви. Погледнете на това множество, което се движи наоколо ви: кой промишлява за техните нужди? Не говори ли всичко това вкупом: всичко според заслугите на всекиго. Ще бъде ли приятно да се предпочете не според заслугите на всекиго? Ще бъде ли приятно да се предпочете недостойният пред достойния, болният - пред здравия, злият - пред добрия, злоезичният пред праведния? - Не! Небето и земята са за наследие на кротките и чистосърдечните; които имат уши да слушат, нека слушат.
към текста >>

55. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. (И. Стойчев): В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов про-дължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък - долната част на малкия мозък и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато някой мъж или жена са неразположени и ядосани, трябва да се молят един за друг, за да ги изцери Господ, защото не са те, които струват това, а неприятелите им. Когато някой мисли лошо за ня-кого, с когото се е скарал, той отваря вратата на лошите духове да го обсебят. Вие даже можете да отворите вратата на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението.
към текста >>

56. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.
Всичко, което вий ми съобщихте както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случаи, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения**. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И, разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа.
към текста >>

57. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи.
Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата. Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
към текста >>

58. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него.
заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов. През зимата на 1917 г. сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант. Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него.
към текста >>

— Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия.
Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година.
към текста >>

59. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Когато се появи първият лъч на изгряващото слънце, Учителя се изправи и застана като войник с устремен към слънцето поглед.
Прибрах се у брат Калудов, защото бяха съобщили, че сутринта в 3 ч. ще тръгнем към Ташла-тепе -една височина край Варна, където имаше останки от старо укрепление. Още в 2 ч. през нощта бях в дома на брат д-р Жеков и в 3 ч. тръгнахме. На върха заварихме други братя, дошли по-рано. Когато се появи първият лъч на изгряващото слънце, Учителя се изправи и застана като войник с устремен към слънцето поглед. След четири-пет минути излезе напред и започнахме молитвата. Присъстваха повече от двеста души и всички бяхме обърнати към изгряващото слънце. След молитвата започнахме Шестте гимнастически упражнения. По едно време от върха на могилата, където се намираше самият люнет (военно укрепление), се появиха двама стражари, насочиха пушки към братята и сестрите и извикаха: — Всички сте арестувани!
към текста >>

60. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата.
Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности. Само аз не се присъединявах към никоя от тях. Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата. Изгарях от желание да надникна в нея, да видя какво е написано вътре. Най-после се реших, изтичах по стълбите нагоре и спрях пред катедрата. Върху книгата с големи позлатени букви пишеше „Вътрешна Школа". Отворих я наслуки, но в същото време видях, че Учителя беше застанал зад мен. Той затвори книгата и каза: „Рано е още.
към текста >>

61. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
към текста >>

Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа.
към текста >>

62. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе.
И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно. Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас семейство с три деца. Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство, салонът се продаде на чужди хора. Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."... Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. *** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега. Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на салона. Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване. Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха.
към текста >>

63. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов продължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък – долната част на малкия мозък – и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато някой мъж или жена са неразположени и ядосани, трябва да се молят един за друг, за да ги изцери Господ, защото не са те, които струват това, а неприятелите им. Когато някой мисли лошо за някого, с когото се е скарал, той отваря вратата на лошите духове да го обсебят. Вие даже можете да отворите вратата на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението.
към текста >>

64. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията.
Когато гледате в някого определено качество, което не е по ваша воля, то знайте, че изучавате един елемент, който вие не познавате. Когато сте в добро настроение, знайте, че сте под влияние на Небето, а когато сте в лошо състояние, сте под влияние на Черната ложа и тогава ще ви идват най-черните и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни. Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата. Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи – той може да тури всичките краски, но не може да тури в статуята всичко, каквото вие имате и чувствате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не и онова, което у вас е дълбоко вложено. На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма.
към текста >>

65. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Най-после, и философски погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света.
Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век.173 На въпроса от А. Бойнов г-н Дънов отговори: Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и философски погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света. (Картинка) Фигура 10. Пентаграмът, даден през 1911 г., В. Търново. И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа?
към текста >>

66. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва.
сутринта, като присъстваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Г-н Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо", „Достойно ест" и „Собезначално е слово"287. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете 18-а глава от Йоанна и каза: Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината." Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След петдесет- шестдесет години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелстват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила.
към текста >>

67. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор.
В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>

Пожелах да му купя цървулки, но докато се наканя да се приближа до него, погледнах да го съзра пак, но ето той се изгуби пред очите ми в калабалъка, из който се движеше в една много модна улица.
Добре, забележете си тия въпроси. Те са много важни и аз ще ги имам предвид. Тук П. Киров разказа: Случи ми се един ден, та видях един сиромах човек, среден на ръст, окъсан, бос. Вниманието ми силно заседна в този бедняк и душата ми го привлече и обикна. Пожелах да му купя цървулки, но докато се наканя да се приближа до него, погледнах да го съзра пак, но ето той се изгуби пред очите ми в калабалъка, из който се движеше в една много модна улица. Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах. Няколко дни след това срещнах същия човек по бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен." Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам.
към текста >>

Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и по поглед.
Няколко дни след това срещнах същия човек по бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен." Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и по поглед. Обясни, че Духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никъде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „ружо"327- така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла Отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома с мисъл пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек - там човек, човекът липсва, изгубих го.
към текста >>

Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X.
Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е Антихрист. Обаче Антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Преди години336 бях в едно варненско село. Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X. Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш.
към текста >>

Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си.
(Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите - всичко говори, всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
към текста >>

Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагадичка и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясно течаща вода.
Духът е Сила. Та искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй е то, дето често пъти казваме, че това или онова „не е за мен". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие, за да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагадичка и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясно течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората; освен това ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена. Защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ - пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.
към текста >>

И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него...
306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32.
към текста >>

68. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.
Законът за формите е закон херметически. Както една птица - върти се, върти, влезе в устата на змията, и вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят", и хоп в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита; само че дяволът най- сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който влизаше в Сливен вечерно време. Като го питах: „Защо влизаш вечерно време? ", отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувах: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град.
към текста >>

Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци.
Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав - ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. Т. Бъчваров: Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат - такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват [че е] безочлив. Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената.
към текста >>

Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си.
Там е казано: „Който гледа една жена." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат - такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват [че е] безочлив. Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. Г. Давидов: За греха? - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те, мен са учудили със своята философия. П. Ковачев: За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг?
към текста >>

69. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него...
306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32.
към текста >>

Възрение (рус.) – поглед, мироглед.
Бъхтя (разг.) – бия, блъскам. Владам (ост.) – владея. Вроде (рус.) – от рода на. Все (ост.) – всичко. Все-таки (рус.) – все пак. Възрение (рус.) – поглед, мироглед. Главоч (ост.) – попова лъжичка, ларвен стадий в развитието на жабата. Депеширам (фр.) – телеграфирам. Джанъм (тур.) – душо; като обръщение към близка душа. Джубе (тур.) – къса горна дреха, кафтан. Джуздан (тур.) – кожено портмоне.
към текста >>

70. Спомени на Елена Иларионова -1904

Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого.
Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме.
към текста >>

71. Писма до семейство Иларионови - 1906

Погледнах няколко деца, но те не подхождат.
София, 23. III. 1906 г. Люб. г-н Иларионов, Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, когато времето е no-весело. За осъществяването на вашето желание с Елена, види се, ще трябва още да чакате. Погледнах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години, без баща, без майка, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя. Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена?
към текста >>

72. Писма до Мария Казакова - 1906

Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и земете пример.
Не злоупотребявайте с Божието дълготърпение и не пренебрегвайте Божията милост. Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил на земята и че ви е облякъл с дрехата на живота, да се радвате и веселите на всичките Негови дела. Какви богатства лежат скрити в дълбините на вашите души, а вие още не съзнавате това. Този свят е създаден за добрите хора и те ще го наследят най-после. Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата cи в добро и душите си — в святост и духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и земете пример. Най-после, не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си. Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му. Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добро е да роди сладко. Най-после, надявам се вий ще решите да затворите всичките прелези, да се обградите и си поправите главните входове, и да поставите стражите на мястото им.
към текста >>

73. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА

Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път.
От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С. Понеже вие тръгвате по тази линия от единия център, от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година от горе ще се разреши и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душите ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да извърви пътя. Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път. Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва. Когато дойдете в тази фигура, вече няма падане. Тръгнете ли в този Божествен път, няма сила, която може да ви извади от него. Из протокол от среща на Веригата през 1912 г., Търново Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате?
към текста >>

74. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света.
Драганов, г-н Дънов отговори: Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде. Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век. На въпроса от Ан. Бойнов г-н Дънов отговори: Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света. И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови до довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи.
към текста >>

75. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва.
Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза: —Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка.
към текста >>

76. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>

Пожелах да му купя цървулки, но докато се наканя да се приближа до него, погледнах да го съзра пак, но ето, той се изгуби пред очите ми в калабалъка2, из който се движеше в една много модна улица.
– Добре, забележете си тия въпроси. Те са много важни и аз ще ги имам предвид. Тук Пеню Киров разказа: – Случи ми се един ден, та видях един сиромах човек, среден на ръст, окъсан, бос. Вниманието ми силно заседна в този бедняк и душата ми го привлече и обикна. Пожелах да му купя цървулки, но докато се наканя да се приближа до него, погледнах да го съзра пак, но ето, той се изгуби пред очите ми в калабалъка2, из който се движеше в една много модна улица. Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах. Няколко дни след това срещнах същия човек по Бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен". Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях, да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас3 от такива хора.
към текста >>

Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед.
Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен". Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях, да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас3 от такива хора. При все това, аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед. Обясни, че духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никгде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „Ружо" – така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла от Горе. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома, с мисъл, пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек – там човек, човекът липсва, изгубих го.
към текста >>

Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х".
Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е антихрист. Обаче антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества, аз не виждам, как можете да видите и познаете Христа. Тази година бях в едно Варненско село, беше един ден много ясен. Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш.
към текста >>

77. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си.
(Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа! " А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.
към текста >>

Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка4 и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода.
Духът е Сила. Та искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй е то, дето често пъти казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие, за да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка4 и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Освен това, ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега, някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение, само ако е възбудена. Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща.
към текста >>

78. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

И Негова поглед е върху тях - да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на Живота.
Блажени са ония, които виждат поникването на Делото Божие, Неговото възраствание, Неговото цъфтене и зрелия My плод. Блажени са тия, които вкусват зрелите плодове на Божията Любов. Привет и поздрав на всички приятели по име. Аз съм ги поменал. Отец ги има пред лицето Си. И Негова поглед е върху тях - да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на Живота. Мир, радост и Веселие от нине на всички вас, които следите и слушате Христа Господ на Мира. Славка добре ли е? Вярвам да е добре. Моят поздрав Вам и на Костадина. Ваш Верен: П.К.Дънов
към текста >>

79. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Когато погледът ви е пo-силен, тогава гледайте на дявола.
И вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят", и хоп – в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е пo-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който влизаше в Сливен вечерно време. Като го питах: „Защо влизаш вечерно време? ", отговаряше: „За да не ме види змеят", а пък аз тълкувах – за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град.
към текста >>

Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци.
За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. (Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена". (Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената.
към текста >>

Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си.
Там е казано: „Който гледа една жена". (Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. (Г.Давидов): За греха... (Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия.
към текста >>

80. 1919_5 Спомени на Галилей Величков

Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата.
А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителя влиза спокойно през вратата. После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата. За втори път Учителя преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него, и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.
към текста >>

81. 1919_9 Спомени на Илия Узунов

Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние.
Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя.
към текста >>

82. 1920_2 Спомени на Борис Николов

После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне.
към текста >>

83. 1920_8 Образуване на един клас

Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват.
Това са правила на великата окултна Школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С. Понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в душата ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват. Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва. Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане. Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която да може да ви извади от него. Сега, зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя.
към текста >>

84. 1921_6 Спомени на Никола Гръблев

Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София.
Офицерите от щаба на полка, когато видели от прозореца как конят лети, си рекли: Сто процента е сигурно, че Гръблев ще бъде убит заедно с коня! " И се затичали да видят катастрофата... Предадох коня на двама войника, за да го закарат в нестроевата рота, и забравих за това произшествие. На другия ден, отивайки към казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че сутринта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София. Иларионови живееха на склона към „Картала", където вместо улици имаше стълби. С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен. – Какво щяло да стане вчера с тебе? – ме запита тя, щом отворих вратата. – Нищо – казах аз, без да отдавам значение на вчерашното произшествие.
към текста >>

85. 1921_14 Писма до семейство Иларионови

Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си на друга посока.
Той е Великият Божи закон на Любовта. И мисля, че вий и двамата с Еленка трябва да се пазите от шепотния език на лошите духове. Вий теоретически в мене вярвате, но все мислите и допущате, че някой може да ми повлияе да си изменя мислите. Това никога досега не е бивало и никога няма да бъде. В мене има само една мярка: Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда и Доброта. Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си на друга посока. Живейте в необикновената Любов, а не в обикновената. Който живее в първата, в душата му има мир, радост и постоянна виделина и Божието лице постоянно му се усмихва. А няма по-добро в живота от това, да живееш в Любов с Бога, да си в единомислие с Христа и да имаш Неговия Дух за ръководство. Това – за всички без изключение. Моят поздрав на двама ви и на всички други братя и ученици.
към текста >>

86. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението.
– Не, отдалече още, като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме своите оръжия. Писанието казва: „Там да се въоръжите". Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим други, в противодействие. От далеч ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „Този какво ли прави? " Той няма нищо да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодейства. Това упражнение може и мисленно да го направите, но когато и ръцете действат, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце. (120-122 стр.)
към текста >>

87. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Погледнете се с любов 5-10 секунди в очите и поздравете се с леко навеждане на главата, а то значи: моята глава е на мястото.
И после, ще се поздравлявате с лозинката: „Няма Любов като Божията Любов – Само Божията Любов е Любов". Като идвате в тази сграда, абсолютно никакво друго поздравление не се позволява, а като се разпръснете, като излезете от тази сграда, ще се поздравлявате, както искате. Това се изисква, за да не ставаме причина да се спъва Духа. Като се срещнете, ще кажете: „Братко, сестро, няма Любов като Божията Любов..."(86 стр.) Бих ви дал един начин на поздравление, когато се срещате. Погледнете се с любов 5-10 секунди в очите и поздравете се с леко навеждане на главата, а то значи: моята глава е на мястото. И той ще ти отговори със същото: „И моята глава е на мястото". Погледът да бъде сериозен. И тогава, дай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час". И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината.
към текста >>

Погледът да бъде сериозен.
Това се изисква, за да не ставаме причина да се спъва Духа. Като се срещнете, ще кажете: „Братко, сестро, няма Любов като Божията Любов..."(86 стр.) Бих ви дал един начин на поздравление, когато се срещате. Погледнете се с любов 5-10 секунди в очите и поздравете се с леко навеждане на главата, а то значи: моята глава е на мястото. И той ще ти отговори със същото: „И моята глава е на мястото". Погледът да бъде сериозен. И тогава, дай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час". И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите?
към текста >>

" Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал".
И тогава, дай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час". И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите? " Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал". И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. (102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои си навеждат очите. Знаете ли какво означава това?
към текста >>

И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя.
В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите? " Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал". И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. (102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои си навеждат очите. Знаете ли какво означава това? – Че не съм готов да служа на Господа. Като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и ще ви дам половината от Божията Любов. И сега аз ви поздравлявам така: „Давам ви половината от любовта, която Господ ми е дал".
към текста >>

Като ви погледна, някои си навеждат очите.
Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите? " Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал". И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. (102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои си навеждат очите. Знаете ли какво означава това? – Че не съм готов да служа на Господа. Като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и ще ви дам половината от Божията Любов. И сега аз ви поздравлявам така: „Давам ви половината от любовта, която Господ ми е дал". (110 стр.)
към текста >>

Като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и ще ви дам половината от Божията Любов.
(102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои си навеждат очите. Знаете ли какво означава това? – Че не съм готов да служа на Господа. Като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и ще ви дам половината от Божията Любов. И сега аз ви поздравлявам така: „Давам ви половината от любовта, която Господ ми е дал". (110 стр.) Дарбите Всеки от вас, каквато и най-малка дарбица да има, да не я пренебрегва, дайте й място, тя ще се развие, тя е отлична. Не се опирайте да казвате: "Този мой брат е по-талантлив, на мене Господ нищо не е дал".
към текста >>

Щом ви погледнат, да кажат, че в лицата на тези хора има някаква идея.
Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика от Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия да блика от тях, да светят и денем, и нощем, светлина да блика от тях; гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така, хилави; лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели; устата, устните да бъдат отворени, да се вижда, че в тях има живот, а не така притворени. Някой казва за някого: „Какво мисли той? " – Нищо не мисли. Така искам – лицата ви на всички да говорят. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицата на тези хора има някаква идея. (203-204 стр.) И тъй, бъдете сега ученици на Любовта! Сега искам да запиша за ученици ония от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта, затова да си дадат имената. Учениците, които ще влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Всинца ви приемаме, без разлика.
към текста >>

88. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници.
към текста >>

Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори:
Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
към текста >>

89. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
към текста >>

това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>

90. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

Погледнете кои са между нас: млади и крехки хора, възрастни и солидни, стари и изживели.
– По-ясно г. Дънов? Светът много говори за вашата любов. – Открито ние живеем, като братя и сестри. Истинските такива не познават житейската поквара. Нашето учение, нашият живот на практика е образец на душевна чистота. Погледнете кои са между нас: млади и крехки хора, възрастни и солидни, стари и изживели. Божествената сила, Любовта, у всички е еднакво силна. – Стари и млади? – Да. Старите се обновяват с Любовта и Правдата. Възраждат се.
към текста >>

91. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени.
Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата") ПОДПИСЪТ Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа. Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу.
към текста >>

92. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Учителя радостно ни погледна:
- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59) - Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?
към текста >>

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172) ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
към текста >>

93. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Погледът ни трябва да бъде честен, мек.
(204-205 стр.) И после, никой ученик от един Специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка! Мома, която иска да флиртува –навънка! Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист.
към текста >>

Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист.
Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате.
към текста >>

Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще!
(17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! " Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще! (350 стр.) * Аспра (гр.) - дребна монета у древните източни народи (бел. ред.)
към текста >>

94. 1922_22 Молитви и формули

Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш?
„Сега, често, като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам „бъръ-бъръ-бъръ..." то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече." Друг казва: „Много дълъг." Трети: "Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш." Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен аз, какво ще си турям юлар, че да ме водят? " Един ден: „мър-мър-мър" - разгневих се. Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш? - „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам." - А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах: изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате, не го правите заради мен. Защото аз си казах на себе си: нямала си баба работа, купила си прасенце. Казвам: идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
към текста >>

95. 1925_6 Спомени на Михаил Иванов

Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттука, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не прибави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих.
Като му разправих за състоянието си, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а отиди лично при Учителя и той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „Ако този учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тука, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя." Не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих вилата, го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттука, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не прибави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Арабаджиеви и им съобщих, че Учителя ми разреши да остана. Те се зарадваха, но в това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти разреши да отиваш при Учителя? При него се ходи само с разрешение." И пак ми нареди веднага да си отивам. След като Учителя ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.
към текста >>

96. 1925_15 Спомени за търновските събори

Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш?
Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас.
към текста >>

97. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Доведен до пълна резигнация, у него се оформя решението да отправи поглед към небето и вместо с оръжие в своята десница, да чака спасението на българския народ да дойде по пътя на молитвата.
Настъпват същите изпитания и ужаси за българското население по тези краища на Турската империя. Всички, които са посрещали с радост и подпомагали руските войски по време на пребиваването им на полуострова, биват подлагани на сеч и нечувани изтезания. Най-обезсърчаващи са революционно-освободител-ните акции на българската емиграция в Браила през 1841, 1842 и 1843 г., които биват ликвидирани преди да влязат в борба с османските поробители.26 Кримската война от 1853-1856 година, в която бълга-рите също вземат участие (само между българската емиграция в Одеса, Браила, Галац и други са били набрани над 4000 доброволци26), носи ново разочарование за българската освободителна кауза. Тия върховни усилия за освобождение и последвалите ги неуспехи стават причина за настъпване на пълен обрат в душевността на младия Константин Дъновски. Доведен до пълна резигнация, у него се оформя решението да отправи поглед към небето и вместо с оръжие в своята десница, да чака спасението на българския народ да дойде по пътя на молитвата. Предпоставки за такава психическа нагласа той има още от най-крехкото си детство. Майка му, която го е готвела за духовник, винаги му е внушавала, че той трябва да облече монашеско расо и да посвети живота си в служене Богу. Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството.
към текста >>

98. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.
” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”
към текста >>

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях.
към текста >>

Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст.
От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството.
към текста >>

Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет.
3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството. Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет. “Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти.
към текста >>

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти.
Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет. “Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ.
към текста >>

99. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство.
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха? Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим.
към текста >>

100. 032. Послеслов

Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета.
към текста >>

Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни.
Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1813371181488