Търсене в текстове за 'Поглед'

Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?
Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.
към текста >>

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

2. 2_04 Иде,иде,иде...

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане.
към текста >>

3. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.
"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба. Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя. Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време.
към текста >>

Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.
И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят? Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня?
към текста >>

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят? Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
към текста >>

4. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.
А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
към текста >>

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
към текста >>

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.
Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин. Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".
към текста >>

5. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.
Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума. Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата. Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах.
към текста >>

6. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

После обръщаме поглед към Учителя.
"Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава? Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините. Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
към текста >>

7. 2_16 Пълководците от миналото

Погледнах ръката му и що да видя?
Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя. Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!
към текста >>

" Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!
Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката! " Аз я подавам и Учителят я разглежда. След това казва: "Какво ни казва братът? Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук? Щом се пресичат - значи може. Значи това е било.
към текста >>

Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло.
" Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай. Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите. Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий.
към текста >>

После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата. Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него. Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се. После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас. Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация. Ние всички се родихме за една нова епоха. Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили. Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
към текста >>

8. 2_18 Кой управлява света?

Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.
Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано?
към текста >>

9. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия. А кой беше този Главнокомандуващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни! " И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това? " "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.
към текста >>

И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен.
Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.
към текста >>

Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания.
Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи. Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.
към текста >>

10. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
към текста >>

" Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.
Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт.
към текста >>

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.
Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва. Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен. Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише.
към текста >>

11. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.
към текста >>

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.
Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си.
към текста >>

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.
Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.
към текста >>

Какъв строг поглед има Той.
Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам. Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение.
към текста >>

Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед.
Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам. Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение. Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната. А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна.
към текста >>

Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.
Смаян съм. Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно. Наоколо няма никой. Аз съм сам с Учителя на поляната. Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят? Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София. А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи. Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава.
към текста >>

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава. А това място бе "Изгревът" в София, в България. Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все! " Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>

12. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.
Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме? Победени ли сме или сме съюзници? Какво ще стане с България? " Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони.
към текста >>

13. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.
Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа. Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб. Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб. След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани. Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас. Насядали и ни наблюдават. Без да ни изпускат от очи. Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук! " Те седят и само очите им светят.
към текста >>

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай.
към текста >>

" Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)? " Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша? " Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога". Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
към текста >>

14. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.
Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка. Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново. Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше. Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил. Той нас търси! " Помълча малко и добави: "Той Мен търси! " Аз изтръпвам, стоя като парализиран. Не мога да мръдна, не мога да продумам. Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.
към текста >>

Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.
Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета. Учителят гледа пред Себе Си. Той е мълчалив, строг и невъзмутим. Самолетът мина над нас. А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.
към текста >>

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.
Учителят гледа пред Себе Си. Той е мълчалив, строг и невъзмутим. Самолетът мина над нас. А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.
към текста >>

15. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Погледът е малко нагоре.
"Песни от Учителя, дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо. Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа.
към текста >>

16. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик. Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си! " И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя. Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа.
към текста >>

17. 2_34 Отклонението от Школата

Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?
"Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели. Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват. Не ме послушаха и я издадоха. И ето сега резултатът.
към текста >>

18. 2_36 Чистотата на идеите

Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже.
Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
към текста >>

А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!
Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай!
към текста >>

Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.
В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа.
към текста >>

19. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.
към текста >>

Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.
След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри.
към текста >>

20. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае.
към текста >>

21. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува.
От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".
към текста >>

22. 2_50 Учителят

В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия!
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.
към текста >>

23. 3_03 Откраднатите хармонизации

Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше.
към текста >>

24. 2_14 Великата симфония на теменужките

Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота.
Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете". Който служи на Бога, за него е най-важно да изпълни Волята Божия". Учителят свършва и се усмихва. Брат Звездински е слязъл на земята и премигва. А приятелите, които са около тях вече не се усмихват.
към текста >>

25. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия".
Веднъж, един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане и да отстъпи стола, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът не склони и се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа?
към текста >>

26. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.
Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком.
към текста >>

Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става.
По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението. Всички изтръпват в залата. Чуват се охкане, въздишки и какви ли не още работи.
към текста >>

27. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север?
Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
към текста >>

28. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Така, една група софиянци посети Братството в Айтос с цигулки и с песни. Завърнаха се след десет дни и веднага посетиха Учителя, за да разкажат какво са видели и какво са чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си оттам отново да Го посети. Идват приятелите, разказват за преживяването и споделят с Учителя, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен, както и за всички съвременници и очевидци по това време. Аз стоя, слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! ". "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото! "- казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>

29. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

В това на пръв поглед няма нищо лошо.
Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви. Имахме една сестра, Ирина Кисьова - беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено.
към текста >>

30. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три.
към текста >>

31. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините.
Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа".
към текста >>

32. 3_31 Истинската работа

Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш!
На следващия ден продължавам още по-усилено да работя. Нали сам Учителят ме упрекна, че много малко работя? Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох.
към текста >>

33. 3_33 Съдба от Небето

" Те се спогледаха и занемяха.
Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов? " Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото! " Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички. После преминаха на друга песен. Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента. Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути.
към текста >>

34. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете.
Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах. Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша.
към текста >>

" Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.
През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество.
към текста >>

35. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато.
Тази песен също бе променена от Кирил. И когато трябваше да дам оригинала, оказа се, че го няма у мен. А само преди един час беше у мен! Бях го сложила някъде и не можех да го намеря. Всички ме гледат и чакат да им покажа оригинала, а аз добавих, че съм го забравила у дома. Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато. Разбраха, че аз нямам оригинала и сега няма да мога да се наложа. Според тях аз се налагах. Представяте ли си такова нещо, такава мисъл, която се бе загнездила у тях? Аз им давам оригинала и защищавам оригинала и те трябва да се подчинят на оригинала. А те възприемат, че аз им се налагам, като че ли песните са мои, а не на Учителя.
към текста >>

36. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше.
ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов.
към текста >>

37. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество?
България е определена за това. Българската Паневритмия е определена за това. От нея се тръгва. Човечеството трябва да се добере до нея и да тръгне от нея. Оттук се тръгва - друг начин няма за пробуждане на човешкото съзнание по пътя на Космичната обич". Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество? " Оказа се, че това сме ние - всички онези, които бяхме около Учителя. Ние с живота си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре. По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат. Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2.
към текста >>

38. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>

39. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват.
Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте! Беше 1970 година. При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло. Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили. След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста.
към текста >>

40. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра".
В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година.
към текста >>

41. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме.
към текста >>

42. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Учителят ме погледна лекичко, погледна и другите.
Всички са настръхнали срещу нея. Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих. Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка. Мислено помолих Учителя да я съжали. Учителят ме погледна лекичко, погледна и другите. Учителят положи ръка над главата й и я благослови. Тя стана и си тръгна. Учителят стоеше и мълчеше. Аз стоях. Братството стоеше и мълчеше.
към текста >>

43. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство?
Тогава реших тази сума да я взема, за да я подаря на Братството. Защо ми се вмъкна тази мисъл, че трябва да я подаря на Братството, а не на Учителя? Тогава аз виждах как идваха приятели и предаваха своя десятък направо на Учителя. Но защо ми се втълпи тогава в главата, че трябва тази сума да я оставя на Братството? Отивам при Учителя и споделям с Него, че искам да предам на Братството една голяма сума пари, която съм получила от рода си като наследство. Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство? " Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос. Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като вътрешна възбрана. Много по-късно разбрах тези думи на Учителя, особено след като започнаха борбите за ръководство и особено след 1957-58 година, около съдебния процес. Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени.
към текста >>

44. 3_67 Котката, която мижеше

Това са цели фокуси-опити, за да бъде погледът ти силен.
Котката, когато е пред дупката, мижи, но като хване мишката - не мижи вече. Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, аз нямам нищо общо с хора, които мижат. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси-опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път. Това е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого." Та това са думите на Учителя за тяхното съзерцаване и подвизаване в онези години. Да не мислите, че това са измислени работи от мен. Това може да се прочете от вас в "Беседи - обяснения и упътвания" от събора в Търново през 1922 година, на стр.
към текста >>

45. 3_68 Самозванецът

Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата.
Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му.
към текста >>

Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме.
Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това.
към текста >>

В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети.
Отива брат Методи Константинов при Учителя и Го пита какво ще му каже за дейността на Михаил във франция1 А Учителят му отговаря: "Когато бях студент в Америка, веднъж в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка. От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли.
към текста >>

Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това.
Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това. Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя. А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа. Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами! През 1939 година една френска група ни гостува и беше с нас на Рила, на Седемте езера, французите подариха на Учителя една разкошна палатка.
към текста >>

Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен.
Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път - то е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого. Давам на всички ви едно правило: "Когато дойде някой, попитай Господа. Отвори Библията, помоли се, не бързай и виж какво ще ти продиктува Духът отвътре. Човек, който не жертвува - дръжте го настрана.
към текста >>

46. 3_69 Сватбата на Големия брат

Ние се спогледахме всички.
Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му.
към текста >>

47. 3_71 Последните дни на Учителя

Изведнъж Ме погледна.
Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него. Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него. Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано.
към текста >>

Погледна ме и ме гледаше изморен човек.
Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него. Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута.
към текста >>

48. 3_74 Политически събития

Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него.
Чудя се как издържахме. Чудя се как още сме живи. В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство. Но те не удържаха на обещанието си. И затова ще отговарят пред Бога." Учителят замълча. Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него. След толкова години, вече станаха тридесет години оттогава, виждам как българите вървят по най-кривите и едва забележими пътеки. Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път. Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята. Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно.
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват.
На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли?
към текста >>

49. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

" Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела.
Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето. След малко се чуват думите Му: "Реших да пусна болшевиките на земята! " Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела. След някое време научаваме от вестниците, че след като в Русия е извършена февруарската революция, на 24 октомври 1917 година, чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена това го беше казала на първите приятели. А по-късно го разказваше при някои специални разговори и на нас. На събора през 1919 година в Търново, Учителят каза: "Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани. Онези, които паднат морално, ще изостанат с хиляди години.
към текста >>

50. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Крум се обръща към Учителя и Го пита с поглед какво означава това?
Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров. Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Седят двамата пред радиото и какво да чуят? Разнася се новината, че руските войски са влезнали в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита с поглед какво означава това? Учителят отговаря: "По-добре така стана, че влезнаха руснаците, отколкото турците." Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше да бъде отново окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителят промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен! Руските войски са навлезли в България.
към текста >>

51. 4_02 Моят Висок Идеал

Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката.
Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
към текста >>

До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце.
Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен".
към текста >>

52. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата.
През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво.
към текста >>

От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето.
Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх. От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така. На него Учителят говореше утринните Слова, а ние, насядали по скалите, Го слушахме и записвахме това, което успявахме, но четирите стенографки записваха всичко. И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека. Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание.
към текста >>

Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч.
По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх. От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така. На него Учителят говореше утринните Слова, а ние, насядали по скалите, Го слушахме и записвахме това, което успявахме, но четирите стенографки записваха всичко. И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека. Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем.
към текста >>

53. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят.
Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят. Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен".
към текста >>

54. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Като погледна, каза: "Тук тези две бичмета не са заковани на еднаква височина.
Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелята. На гредите, които бяха в четирите кюшета, той накова по две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как се работи. Като погледна, каза: "Тук тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на еднаква височина." Този урок остана да го помня за през целия си живот. Веднъж напомних този случай на Николай, а той не си спомняше за него. Барачката бе голяма - два на три метра.
към текста >>

55. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча.
За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата.
към текста >>

"Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи!
Това бяха дивни години и за двама ни. Той имаше хубав глас. Веднъж той пееше една народна песен. Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили.
към текста >>

56. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

Когато погледнах Учителя, останах поразена.
Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя". Учехме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена. Той изглеждаше като млад момък. И докато ахна от учудване, Той се преобрази - стана пак такъв, какъвто Го знаехме. Обърна се към мен и се усмихна. Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Учителят ходеше на всички по-добри концерти в града.
към текста >>

57. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари.
Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя. Те се явяваха като музикална пауза в живота на ученика.
към текста >>

58. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд.
към текста >>

59. 5_06 Песните на Учителя

В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме.
Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе.
към текста >>

60. 5_21 Диригентскат а пръчица

Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>

61. 5_32 Имотите на богатите братя

Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи.
Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони на новата власт. Един от тях бе законът за едрата градска собственост.
към текста >>

А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две. Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя. Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
към текста >>

62. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо.
Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове и предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме.
към текста >>

63. 5_36 Търпението на Учителя

И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя. Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога. И Аз съм на изпит пред Него." Накрая сестрите посърнали от тези три отговора и разочаровани си отишли, защото не могли да намерят от отговорите на Учителя най-доброто разрешение на въпроса какво да правят с младите, които са им се качили на главите. На следващия ден една от стенографките дешифрира целият разговор и го пусна на "Изгрева".
към текста >>

64. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Вдигам поглед.
Учителят я пое от ръцете ми и я сложи под конеца, но я допря плътно до другата дъска. Бяха долепени една до друга. Каза ми: "Кови сега! " Аз я заковах. "Ха сега, другата дъска." Заковах и нея. Вдигам поглед. Клекнал съм долу на земята. А Учителят стои над мен и казва: "По този начин ще заковеш всички дъски. И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Аз се изправих. Бях висок на ръст и стърчах над оградата. Можех да видя онова, което бе отвъд тази ограда.
към текста >>

65. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани от жеста Му и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме.
към текста >>

66. 5_54 Ето едно хубаво място за почивка

Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята.
По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Там изкопаха гроба и там бе положено тялото Му. Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята! " Какви неща - не каза. Земетресение ли, човешки съдби ли, съдбините на човечеството или съдбините на човешкия род на земята? Не можах да си дам отговор тогава.
към текста >>

67. 6_01 Концерт

Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков".
Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя? Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство. По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас.
към текста >>

" Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт".
Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих. Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт". Разбрах, помълчахме малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки за целия този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него. Друг беше цигуларят, който бе влязъл в него и свиреше заедно с Учителя. Името на този цигуларски дух остана в тайна. Но остана случаят, а той говори вече много и за всичко.
към текста >>

68. 6_04 Мория и Кут Хуми

" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни".
Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите.
към текста >>

Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя.
Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература.
към текста >>

Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа.
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени 'Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята.
към текста >>

Имаше и портрет на Мория, който, като го погледнеш, веднага изпитваш ужас.
И денем, и нощем тук беше Школа и то - на Бялото Братство. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева и казва: "Иди и кажи на Лулчев да махне всички онези знаци и символи на Мория, които е изрисувал на вратата и прозорците. Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена разтреперана отива при Лулчев и му предава думите на Учителя. Лулчев се оглежда, показва й онова, което е нарисувал и се съгласява да ги махне. Имаше и портрет на Мория, който, като го погледнеш, веднага изпитваш ужас. Така го описваха тези, които го бяха виждали. Елена вдигна скандал на Лулчев. Само тя можеше и имаше сила да му възрази. Имаше си причина за това - бяха много близки. Но Елена тук послуша Учителя.
към текста >>

69. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах.
В песните присъствува Светлината на физическия свят, Виделината на Духовния Свят и Славата на Божествения Свят. Това е Свещената Троица на моите песни. Затова аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята". Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах. Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето. Това трая няколко мига. Завесата отново се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най- лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой освен мен не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз видях и чух.
към текста >>

70. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

Учителят погледнал задника на Фердинанд и казал: "Този задник, гдето сега го виждам, в скоро време ще замине там, откъдето е дошъл".
Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника. По онова време това беше една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши е достойно само за задните части на човека, там, където е неговото отходно място - за неговите извержения. Учителят погледнал задника на Фердинанд и казал: "Този задник, гдето сега го виждам, в скоро време ще замине там, откъдето е дошъл". Така завършила тази среща. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е изпълнило. Учителят му казал: "Стягай си куфарите и бягай! Ще абдикираш в полза на сина си - Бориса". Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България.
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
" "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облегчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения". "Помислете като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай." Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева" при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси." Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учетелю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно.
към текста >>

Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.
Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: 'Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него." Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия". Сконфузено казах това, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри.
към текста >>

Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова.
А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията.
към текста >>

71. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Учителят я погледнал строго: "Слушай какво.
" Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук? " "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас. Какво запомнихте от мене?
към текста >>

72. 8_01 Песните на Учителя

Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това!
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
към текста >>

Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

73. 8_03 Симеон Симеонов

На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани.
"Симеон Симеонов" Един от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас. Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата.
към текста >>

74. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат.
към текста >>

75. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Друг никой не смееше дори да го погледне накриво.
Всички бяхме сигурни кой го е пратил. Но все пак, трябваше да го разпитат, да има протокол за разпит, да има подписи и доказателства. А дали са го разпитвали, а не са ни казали - може и така да е. Но беше люта караница с Лулчев. Само аз можех и смеех да се карам с него. Друг никой не смееше дори да го погледне накриво. Той имаше сили и умение да се справи с всекиго. Но с мен той се държеше по друг начин, аз правех изключение от останалите. За това си има причина. Тази причина спада като изповед в друга моя тема за разказване. Така, побоят беше през месец май, но през юни всички забелязахме, че Учителят, като прави гимнастика, не си вдига дясната ръка.
към текста >>

Но това не биеше на очи от пръв поглед.
Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки.
към текста >>

И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен. Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път. Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко.
към текста >>

76. 8_13 Построяване на Изгрева

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

" Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това".
Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша едно заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. Та нали утре Жеков ще разбере, че съм писала на братската пишеща машина и съм взела страна. И съм написала това на братската машина! Ще ме обвини, че злоупотребявам с братската машина и с братската идея. Не можех да го направя.
към текста >>

77. 9_05 Кой бе Учителят?

Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това.
А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява? " Учителят се усмихна и каза: "Вселената се управлява от Всемировия Учител, Който е пред вас". Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това. Те останаха като свещени истини за учениците от Школата. Учителят носеше голяма култура. Но Той беше съвсем скромен. Не парадираше с нея. Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а бе в такова смирение.
към текста >>

78. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му.
По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя.
към текста >>

След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение.
Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас.
към текста >>

79. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва.
Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр.
към текста >>

80. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна.
На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума.
към текста >>

81. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне.
към текста >>

Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с зъби.
Обаче да знаете какъв зор виждаха тия коне. Че скачаха, че рипаха, че цвилеха, но камшиците плющяха върху тях и пяна излизаше от кожите им, но накрая овършаваха хармана. Това продължаваше по 10-15-20 дни. И българите казваха тогава „Който пашитен кон се хване, той вършее". Та аз сега бях този пашитен кон, когото хванаха да вършее чужд харман. Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с зъби. Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието.
към текста >>

Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си!
Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието. Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си! " Той разбра каква е работата. И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест, доблест и достойнство. По тези три качества всички офицери от воюващите армии си приличаха, но се различаваха по това кой срещу кого воюва. Излезнах от затвора и благодарях на Бога, че има още честити мъже по земята. Вървя по улиците на Белград, никого не поглеждам, нито хората, нито витрините и на гарата научих, че влака ще дойде след няколко часа.
към текста >>

82. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша.
Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра. Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват. Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство.
към текста >>

83. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Помня го, когато го попитах за работа, той ме погледна с такова безверие, но каза: „Иди там, имам работилница от Подуяне към орханийското шосе.
Как сме извървявали толкова километри път. Отиваш там, работиш, връщаш се обратно у дома и след това трябва да учиш. Така се издържахме. Хранехме се оскъдно и трудно преживявахме. Когато се запознах с Бертоли, тогаз той беше много сприхав. Помня го, когато го попитах за работа, той ме погледна с такова безверие, но каза: „Иди там, имам работилница от Подуяне към орханийското шосе. Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници. Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат камъни. Тогава мозайките се чукаха на ръка, нямаше още машини. И какво ми предлагат?
към текста >>

84. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото.
Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща. След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна. Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите.
към текста >>

85. 26. ЖЪТВАТА

По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха.
Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха.
към текста >>

86. 33. МАЛАРИЯТА

Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава.
По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот. Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види. Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава. Обичаше да им се порадва. От баща ми остана тази любов към цветята. За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка.
към текста >>

87. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани.
Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това. Как се ходи с деветима с една кола за тръне и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола тръне. А портите щом мине добитъка и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата." И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани. И той си отиде. Защо са недоволни от нашето чесане? А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни от вън на вътре и от вътре навън. Та ако се подпре отвътре, случи се да влизат отвън и е затворено, трябва да се (избикаля) заобикаля през къщи. Също и обратното.
към текста >>

88. 46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ

Учителят ме погледна строго.
Не каза нищо. Аз се качих отново горе и се огледах наоколо. Намерих подходящо място и сложих тази половин турска керемида. После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство. Бях с много широки пръсти и през тях минаваха много пари. И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил. Дългите ми пръсти на ръката, както и широките ми пръсти останаха до края на живота. Не можах да се променя.
към текста >>

89. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох.
Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено. Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох. А сутринта студ с шушулки по покривите. Тази работа не замръзна и мазилката не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено както съм го замазал. От 1926 г.
към текста >>

90. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя.
А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха.
към текста >>

Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите.
Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата. Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
към текста >>

91. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Учителят ме погледна и изрече: „Почни да я правиш!
Ако я духнеш, ще падне. Ако трима души застанат пред нея и духнат, ще я отвеят в полето. Аз я оглеждах дълго и казах: „Може да се поправи, ако до нея направим още една барака като нея и двете ги свържем горе с общ покрив, за да се държат и двете, за да не паднат." Пита ме: „Можеш ли да я направиш? " „Мога". Аз бях направил вече освен нашата барака, но и още няколко други. Учителят ме погледна и изрече: „Почни да я правиш! Ще водиш сметка точно, подробно какво харчиш." Започнах да я правя, закупих материали, тогава имаше материали в изобилие, а за тях пари ми даваше Учителя. Започнах по един план, който споделих с Него и Той го одобри. Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа.
към текста >>

Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше.
Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък. Така завърши строежа на тази барака. Беше доста хубава и Учителят взе лично участие в строежа й като даваше идеи за нейното архитектурно оформление.
към текста >>

92. 78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Тук изразът на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му.
Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала. Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него. Тук изразът на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му. Не са такива каквито бяха в действителност. Щилянова имаше скици на Учителя, които тя правеше на Учителя докато Той говореше в салона. Тези скици са запазени и трябва да се издадат в един албум заедно с репродукцията на портрета на Учителя. Някой от вас трябва да го направи.
към текста >>

93. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си. Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ.
към текста >>

Може да се говори и без думи, само с поглед.
Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него.
към текста >>

94. 117. МАЛКИЯ ДОМ

" Учителят погледна и каза: „Може и да се размине." През 1972 г.
Често Учителят минаваше покрай нас, отбиваше се и от тук тръгвахме за редовните екскурзии за Бивака през Симеоново. Последните години, след като се завръщаше от Витоша Той приспиваше у нас. Веднъж като се прибираме от екскурзия, аз Мария и Учителят сме пред малката вратичка на улицата. Учителят огледа къщичката и каза: „Има вероятност след 25 години да ви вдигнат от тук, за да се строи," Мария изстена болезнено. „Ех, Учителю! " Учителят погледна и каза: „Може и да се размине." През 1972 г. шосето се разшири, почна се строежа на Зоопарк и според плана всички тукашни къщурки трябваше да бъдат разрушени. Но това някак си се размина и ние останахме. Мария си замина в този дом през 1976 г. Бяха изминали 33 години от думите на Учителя. Може и аз да изкарам в този дом.
към текста >>

При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание!
Всеки месец тя поканваше различни приятели и така от 1945 г. до 1975 г. - тридесет години тя вършеше това неотклонно без да пропусне нито един месец. Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души. При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание! " Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията.
към текста >>

95. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

А сестра Мария преди всяка екскурзия си погледне в тефтерчето, където е записано какво точно трябва да се вземе.
Никой не видя как стана това. Всички се чудят. Викат ми: „Ти си вълшебник! " Казвам: „Не аз, а сестра Мария, защото тя сложи в раницата шишето с бензин за такива случаи." Показвам шишето. Всички клатят глава и се чудят. А сестра Мария преди всяка екскурзия си погледне в тефтерчето, където е записано какво точно трябва да се вземе. И всичко беше под номера. А като лагерувахме на Рила по два месеца нейния списък имаше около 400-500 точки. Бяхме свикнали на изненади и се готвехме за тях още в града. В първите години на Рила бяхме с всички приятели. Но скоро по наше вътрешно влечение ние си изместихме палатката по-високо в скалите.
към текста >>

96. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта.
Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество.
към текста >>

97. 133. СЕСТРА ЗА ПРИМЕР

Всички млъкват и отправят поглед към мен.
" Да, те искат сестра, за да се състезават с нея. Учителят пак им казва: „Брат Борис". Но те настояват упорито. „Ама, Учителю, покажете ни сестра! " Учителят вече строго натъртва думите си: „Рекох ви, брат Борис". Всички млъкват и отправят поглед към мен. А брат Борис е с панталони, мъж е и си работи там някаква мъжка работа. Как така брат Борис да е образец на сестра. За тях това бе загадка. За мен бе също. Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето.
към текста >>

98. 151. ОТЦЕПНИЦИТЕ

Да, парализира се и после никой не я погледна.. Близките й като се научиха, дойдоха и си я прибраха у дома.
Те трябва да станат като онези от висшето общество, винаги елегантни, винаги фини, винаги с етикет, винаги с добри обноски и т. н. Но изведнъж всички се настроиха срещу нея, надигна се една вълна на неприязън към нея, тя не можа да издържи и тази вълна я помете. Как я помете ли? Получи мозъчен удар и се парализира. А беше млада. Да, парализира се и после никой не я погледна.. Близките й като се научиха, дойдоха и си я прибраха у дома. Беше получила инсулт. След време си замина. Имаше и друг пример. Казваше се Добран Гарвалов. Беше много интелигентен и образован брат и затова искаше да направи много неща, но всички се настроиха срещу него и той напусна Братството.
към текста >>

99. 162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА

" Учителят го погледнал: „Нали чу и видя!
И всеки път Го сварвал буден, да седи и да се моли шепнешком: „Господи, Господи, Господи! " На другия ден се качили на Мусала. При всяка спирка Учителят шепнел същите думи. Прекарали няколко дни и после се върнали. Начо не изтраял и попитал: „Учителю, каква духовна работа щяхме да вършим? " Учителят го погледнал: „Нали чу и видя! " Начо мисли: „Чух и видях, но нищо не разбрах". „Призовах Господа, да нареди на своите служители да изпълнят Божията Воля! " Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се променила и взе след време съвсем друга посока. През есента на 1925 г. управляващите среди решават да подменят Александър Цанков с по-приемлива и некомпрометирана фигура.
към текста >>

100. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА