Търсене в текстове за 'Повърхност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали.
Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.
към текста >>

2. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения.
И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море.
Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

5. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
към текста >>

Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна.
Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв.
към текста >>

6. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота.
И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
към текста >>

И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
към текста >>

7. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично.
Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем). Едно искаме обаче тук да отбележим. Тия „нови" за съвременниците открития съставляват едни от най-елементарните и най-древни твърдения на окултната наука. И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .
към текста >>

8. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.
към текста >>

9. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
към текста >>

10. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
към текста >>

11. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор .
В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях.
към текста >>

Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието.
към текста >>

4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
към текста >>

5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр.
към текста >>

Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран.
Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения.
към текста >>

През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав.
Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това.
към текста >>

12. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата.
Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината.
към текста >>

Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите.
Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света?
към текста >>

13. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.
Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата.
към текста >>

14. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение.
В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената.
към текста >>

Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи.
Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни.
към текста >>

15. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство.
Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството. Ние уважаваме всички, които работят безкористно, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота. Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим.
към текста >>

16. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха.
Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка. Напразни усилия! Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния човек! Той не е реалист.
към текста >>

17. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания.
Природосъобразни методи „Човек не се е родил да се учи как да печели пари. Човек се е родил да мисли като син на Бога”. Дънов. Една от най-заплетените тайни в природата е животът. Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания. Целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение. Този път не извежда никога към добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро.
към текста >>

18. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка.
Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря.
към текста >>

19. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки.
Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1]. А какво е становището на окултизма спрямо еволюционната теория? Именно еволюционния принцип окултизмът туря в основата на своето гледане на света! Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма. От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки. Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията? Tе говорят за една връзка между живота във физическото тяло и душевния живот. Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири.
към текста >>

20. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц.
Опити върху научна астрология (част от статията на Е. Калан в спис. „Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини.
Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване. Но интересно е туй: когато го поставим в аквариум с пясъчно дъно (може в какъв да е съд), то всички тези движения продължават в същите часове: когато в морето има приливи и отливи, червеят в аквариума слиза в дълбочините на пясъка или се качва. И това продължава много дни след изолирането му в аквариума. Шест часа червеят е върху пясъка. шест часа в него и т.н.
към текста >>

22. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове.
Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка.
към текста >>

Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис.
Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон. „В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта. Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна. Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис. Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров.
към текста >>

под морската повърхност.
Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета. На изток от Нюфаундлен под 300 м. също се намира дълга планинска верига. Следователно, тия изучавания сочат, че ако тук е била Атлантида, то тя се е намирала между бреговете на Европа, островите на африканските брегове и Антилските острови покрай Америка и се е намирала по-точно между днешно Мексико, южна Америка до Амазонка, южните брегове на Европа и северните брегове на Африка. Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50 градуса с.ш.
към текста >>

23. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила.
Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци?
към текста >>

24. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху неговата повърхност един кафяв пласт.
През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда. Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен. 4) Опит с двуразделката крамъчно водорасло Плевросигма естуарги. Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху неговата повърхност един кафяв пласт. А когато морето пак дойде, те изчезват отново в пясъка на съда. Значи същото, което става в морето, същото ce повтаря и в съда в същите асове на деня. Но този ритъм се забелязва само денем, т.е. когато има денем отлив те излизат, а при прилив изчезват в пясъка. Опитът с тая двуразделка е много важен, защото показва, че в растенията срещаме съшия ритъм, който наблюдаваме у животните.
към текста >>

25. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят".
към текста >>

26. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла.
„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят.
към текста >>

27. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Досега хипотезите за населеността на Марс се основаваха главно на геометрическата правилност на каналите открити от Скиапарелли, а също и на промените на цвета на повърхността на планетата в районите, намиращи се около тия канали.
Лоуелл изчислил също, че атмосферата на Марс е само двойно по-рядка, отколкото атмосферата във върховете на Хималаите. Наблюденията на астрономите Слифер и Пекеринг направени въ 1920 и 1924 год. също показаха, че над Марс има облаци и мъгли. Доктор Райт от Ликската обсерватория в Калифорния, на правил ред снимки на Марс посредством цветни стъкла, и установил, че височината на атмосферата и атмосферното налягане на Марс се приближават към височината и налягането на земната атмосфера. Всичките тия наблюдения дават нови данни за разрешение въпроса за възможността Марс да е обитаем. Досега хипотезите за населеността на Марс се основаваха главно на геометрическата правилност на каналите открити от Скиапарелли, а също и на промените на цвета на повърхността на планетата в районите, намиращи се около тия канали. Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
към текста >>

28. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Каква повърхност и невежество!
Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
към текста >>

29. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане.
По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето.
към текста >>

30. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката.
Тогаз виждаме, че от едната страна близо до ръба на черупката в протоплазмата се появяват газови мехурчета. Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното. Тогаз с лъжекрачката от тая страна успива д се закрепи за дъното. След това тя вече лесно може да се обърне и вземе нормално положение. Тогаз мехурчетата се изгубват. Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката. Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение.
към текста >>

Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата.
Тогаз мехурчетата се изгубват. Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката. Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания.
към текста >>

31. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
към текста >>

32. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд.
Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници. Друг начин за предсказване на времето и неговите промени това са отдалечените предмети. Ако при ясно време планини, гори, села ни се виждат по-близо отколкото са, може да се очаква дъжд на третия ден.
към текста >>

При хубаво ясно време змиорките напущат дъното и плуват по повърхността на водата.
Мравките напр. при силен дъжд се крият и запушват входовете на мравуняците си. От нисшите животни, особено водните, голяма роля в прогнозата на времето имат раците. При лошо време те изпълзяват из дупките си. Ако пък излизат из дупките си и отиват на сушата, означава нощна буря. При хубаво ясно време змиорките напущат дъното и плуват по повърхността на водата.
към текста >>

33. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време.
Добран ЖИВИ БАРОМЕТРИ (Продължение и край) Особено чувствителни на промяната на времето са пиявиците. Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето.
към текста >>

При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята.
Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите.
към текста >>

Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата.
Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време.
към текста >>

Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността.
От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия.
към текста >>

34. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя.
към текста >>

35. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа.
Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука.
към текста >>

36. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове.
Но уви! Кой мисли за това? Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите.
към текста >>

37. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове.
Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици. Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове. Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията.
към текста >>

Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря.
След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете.
към текста >>

Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността.
Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете. Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират.
към текста >>

38. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някои мислят, че така наречените широки маси не чувствуват душата, че те са увлечени само от външни интереси, че живеят повърхностен душевен живот.
И той го продължавал само за да не съзнава поне за момент пустинята, в която живее. И мнозина, които живеят така, всъщност вътрешно чувствуват празнотата, пустинята, която ги заобикаля и се чувствуват нещастни. Отде иде това, което хвърля истинска светлина върху тяхното съзнание? Това иде отвътре, от душата. Но проявата на душата се чувствува и в тъкмо противоположните обществени среди. Някои мислят, че така наречените широки маси не чувствуват душата, че те са увлечени само от външни интереси, че живеят повърхностен душевен живот. Всъщност далеч не е така. Този, който отиде всред масите, ще види, че няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я търси в хората, който да не иска, поне в някои минути на просветление, да живее за душата. Това може да се наблюдава, както в самия живот, така и в произведенията и на най-реалистичните писатели. При старото разбиране на труда, животът ни е неестествен, защото тогаз пречим на този вътрешен мир да се прояви. В това отношение, новото разбиране е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност на този вътрешен мир да де прояви.
към текста >>

39. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано.
към текста >>

40. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област.
към текста >>

41. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

" Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир.
към текста >>

42. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен.
Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх. Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии.
към текста >>

43. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика".
Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря.
към текста >>

44. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?
към текста >>

45. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар.
И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците.
към текста >>

46. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност.
Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани.
към текста >>

47. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно.
Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни.
към текста >>

48. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче.
Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми.
към текста >>

49. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словоохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци?
към текста >>

Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори?
Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словоохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат - хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът - външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите.
към текста >>

50. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното.
към текста >>

51. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение.
Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили.
към текста >>

52. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
към текста >>

53. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар.
Ето и езерата! Красивите седем рилски езера! Първото ни посреща приветливо и насърчително. Фантазията бързо рисува останалите: Балдер-дару, Близнака, Махабур и другите. Спираме на второто—Ел-бур. Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка.
към текста >>

Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар.
Първото ни посреща приветливо и насърчително. Фантазията бързо рисува останалите: Балдер-дару, Близнака, Махабур и другите. Спираме на второто—Ел-бур. Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте.
към текста >>

54. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина.
При стария начин на труд ние губим от идеите си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване. И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина. А когато любовта стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде. Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия?
към текста >>

55. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността.
Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо. От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността. Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята.
към текста >>

Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм.
Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо. От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността. Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината.
към текста >>

– И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън.
Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям.
към текста >>

56. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж.
към текста >>

57. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака.
По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката.
към текста >>

58. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той принадлежи на повърхностни, суетни и дребнави хора.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА В походката има най-много от нас. Те представя нашата енергия в състояние на движение. Пол Бурже Тъй като движенията са всякога във връзка с идеята, що ги е предизвикала и чувството, що ги направлява, ясно е, че и ходът, вървежът на човека разкрива на непредубедения наблюдател положителните и отрицателни черти на човека, неговите навици и начини за действие, неговите сърдечни и умствени стремежи. Различават обикновено четири вида вървеж: Ситен вървеж, с дребни, бързи крачки. Той принадлежи на повърхностни, суетни и дребнави хора. Така ходят хора с дребни мисли, и особено – суетните жени. Ситният, но бавен ход е характерен за простите и спокойни хора. Едрият, бавен ход означава обмисленост в действията, хладна пресметливост и упорита воля. Едрият, бърз ход означава горещина, решителност, борчески дух. Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята.
към текста >>

59. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз пеех песни за гората, когато бледите жълти листа падат с тъжен шепот, пеех за морето, за свирепите му бури и за ония тихи часове, когато по неговата повърхност побягва като усмивка докосването на пролетен лъх.
Друмник съм. Понесъл в душата си мигове на кратка радост и спомени на тежки, скръбни часове, аз преминах дълги друмища. Много пъти слънцето изгря, премина небето над мене и потъна в пожарите на пламналия залез; много пъти синеоката зора ме е заварвала буден сред пустите поля и ниви все на чужди страни. О, мои братя, свиреп бях някога аз. На тънкострунна, сладкогласна лютня пеех песните за идващите сутрини, за звездните нощи, за любовта на земята – кратка като миг, безкрайна като вечност. Аз пеех песни за гората, когато бледите жълти листа падат с тъжен шепот, пеех за морето, за свирепите му бури и за ония тихи часове, когато по неговата повърхност побягва като усмивка докосването на пролетен лъх. Сега лютнята ми е замлъкнала. Ръката ми отпаднала и морна не буди гласове по тънките й струни, а само в душата ми ридаят моите неизпети песни. Чужденец съм аз, оставил родна земя, за да диря родината на душата си. Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат. О, моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава, о мое чудно, звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа.
към текста >>

60. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка.
Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта. Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри. Да те накарат да направиш нещо за този, когото не обичаш, това е най-голямото мъчение. А да направиш нещо за онзи, когото обичаш, това е източник на радост. Ето защо онзи вид дейност, който ще бъде основата на новата култура, ще стане източник на щастие, което ние още даже не подозираме. Ние още не знаем истинските извори на щастието и на радостта.
към текста >>

61. ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години.
То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение.
към текста >>

62. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки.
Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ.
към текста >>

63. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот.
към текста >>

64. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса.
Кой ги изпраща, създава и произвежда? Не е ли това сам организмът? Няма нищо чудно, ако приемем, че организмът сам по себе си крие и съдържа големи тайни на здраве и живот. Ако е било някога глупаво да се отрича безжичния телеграф само затова, защото електричните вълни не се виждат; и ако пренасянето на мислите се е считало невъзможно и се е отричало само затова, защото и те не се виждат, също така е глупаво днес да се отрича и движението било на лъчи или на вълни на нервния етер, защото и той не се вижда. Ако вземем един ясно-син, кафяв или сив ирис, който представя чистата картина на една невъзмутима, хармонична организация на взаимодействие и живот и тук ще забележим често идващи и настъпващи промени, които демонстрират едно или друго състояние в организма. Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса. Така, щом в пигмента на окото настъпи и се забележи едно разслабване, веднага и в ириса става нsкаква промяна. При по-дълбоко проникване в окото, лесно може да се определи в коя част или в кой орган на организма е настанала тази промяна. Онзи, обаче, който се задоволява само с това, което той може да пипне с ръката си, остава далеч от всяко по-високо разбиране на живота. Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание. По-добре е да приемем, че не знаем още всичко, отколкото да отречем действителността, която сега още не виждаме.
към текста >>

65. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това бързо гледане говори много за самия гадател, че е повърхностен и че няма онова дълбоко и обширно схващане за душата, че тя е нещо много сложно, велико и неизследимо, да мислим, че веднага може да я сложим на масата да я претеглим, да я измерим е много неразумно.
От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка? За това има много причини. Една от тия причини е, че не се вземат под внимание всички данни, които може да ни даде една ръка, колкото и да е тя бедна и елементарна, или ако се вземат всички под внимание (което е много трудно и за мнозина почти невъзможно, както ще видим по-долу), не се тълкуват правилно. Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе. Това бързо гледане говори много за самия гадател, че е повърхностен и че няма онова дълбоко и обширно схващане за душата, че тя е нещо много сложно, велико и неизследимо, да мислим, че веднага може да я сложим на масата да я претеглим, да я измерим е много неразумно. Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде.
към текста >>

Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка.
Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка. След това се опитваме да узнаем при контакт дали е корава или мека, твърда или гъвкава. Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха. Това са няколко данни, но те крият много в себе си и имат голямо значение. След това ще се погледне на пропорцията – дали дланта е по дълга от пръстите или пръстите са по дълги от дланта. Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка. Преминава се към разглеждане на пръстите. Всеки пръст поотделно дали е дълъг или къс, дебел или тънък, възлест или гладък, корав или гъвкав. След това какви са окончанията на пръстите, на всеки пръст поотделно. Лопатовиден, квадратен, кръгъл, конически или остър. Дали е прегърбен, прав или обърнат нагоре.
към текста >>

66. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас.
Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад.
към текста >>

67. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас.
Часове минават в унес, ти забравяш всичко и чувствуваш само душата си. Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето. ............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете. Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас. Огън се лееше от лицето на странника. Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта.
към текста >>

68. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц.
Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание. Свободната постъпка. При отпушените извори може да се пие вода.
към текста >>

69. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но и това пък, че никак не мислят, че схващат нещата така механически, ги прави крайно повърхностни и грубо материалистични – в тия хора на прекъснатите процеси, на откъслечните факти, не трепва ни за миг чувството за свещеното единство на живота и за ония живи тайнства, които се извършват в него.
Врътнеш ключа и електрическата лампа светва. Отидеш на пазара и срещу няколко лева си купиш един портокал. Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина. Не искам да кажа, че всички хора трябва непременно да се замислят над тия въпроси и да ги направят изключителен проблем на своя живот. Но и това пък, че никак не мислят, че схващат нещата така механически, ги прави крайно повърхностни и грубо материалистични – в тия хора на прекъснатите процеси, на откъслечните факти, не трепва ни за миг чувството за свещеното единство на живота и за ония живи тайнства, които се извършват в него. Ето защо и фактът за денонощното въртене на земята около нейната ос и годишното ù обикаляне около слънцето – тия два цикла поне са общопознати – стои в съзнанието на хората като нещо външно, механично. А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот. Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния.
към текста >>

70. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление.
И често, Те проявяват склонност към приятно и леко изживяване на нещата, нещо, което може да открие най-приятните страни на живота. Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг. Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите.
към текста >>

71. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И неговата аргументация, въоръжавана от цял арсенал термини, действува едва ли не като заклинания върху повърхностния ум на обикновените хора.
Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът - най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере" и „обясни" едва ли не всичко. И неговата аргументация, въоръжавана от цял арсенал термини, действува едва ли не като заклинания върху повърхностния ум на обикновените хора. И наистина, в термините се крие понякога магичната власт на заклинание. Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече.
към текста >>

72. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Аз виждам: на повърхността има вече пропуквания.
Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой! - Ще видиш, че ще успееш. Аз виждам: на повърхността има вече пропуквания. Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари! Да станат петстотин. Ето! този последният е решителен. Постоянство се изисква от всички хора днес. Това е философията на живота.
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

дали повърхността ù е по-гладка или по-вълнообразна Когато горната част на ухото е освен това голяма и широка, това показва човек с широки идеи, планове, с големи замисли.
Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта. При разглеждане на тази част, не трябва да се обръща внимание само на нейната големина, но и на формата ù, както и на релефността, т.е. дали повърхността ù е по-гладка или по-вълнообразна Когато горната част на ухото е освен това голяма и широка, това показва човек с широки идеи, планове, с големи замисли. При това, ако широчината е в най-горната част на ухото, идеите на този човек са повече философски, без никаква връзка с практически живот. Ако пък тази широчина е в долната част на тази област, идеите на този човек имат тясна връзка с практическия живот, т.е. с ежедневния живот, или с живота на материалните нужди на човека. Когато крайната гънка в тази област на ухото е голяма, широка, надвиснала като стряха, това показва човек, който всякога и за всичко е готов да се придържа в установени вече правила и закони, в установен ред на нещата. При това, ако гънката е по-голяма към вътрешната част на ухото, което по-често се случва, това показва отношението на тази законност, на тази установеност към самия човек; ако гънката е по-голяма към външната част на ухото, това говори за законността или за установеността, която човек спазва към външния свят.
към текста >>

74. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот.
Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него.
към текста >>

75. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Експериментаторът взема чаша вода и, или я държи 2-3 минути от първом в дясната ръка, или насочва над повърхността й, без да я докосва, върховете на пръстите си.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Експериментални изследвания Изтъкнахме, че жизненият магнетизъм или анимизъм, подобно всички други природни агенти, проявява полярност. С други думи, имаме положителен и отрицателен анимизъм. Един класически опит за установяване полярността на анимизма е опита с магнетизираната вода. Експериментаторът взема чаша вода и, или я държи 2-3 минути от първом в дясната ръка, или насочва над повърхността й, без да я докосва, върховете на пръстите си. Водата добива, за вкуса на сензитива, ясно определен възкисел вкус - тя става приятно-свежа и лека на пиене. Намагнитизирана по същия начин с лявата ръка, водата добива за вкуса на сензитива алкален, лугав, блудкав вкус, дотолкова противен, че предизвиква повдигане. Знайно е от друга страна, че положителният електричен полюс на един елемент, както и южният полюс на магнита предизвикват - подобно излъчванията на дясната ръка - кисел вкус. тъй както пък отрицателният полюс на един елемент и северният полюс на магнита пораждат - подобно флуида, що изтича от лявата ръка - алкален вкус. Макар че при анимистичното действие на магнита и на ръката не става никакво химично разлагане, както при електрическия ток, аналогията е очебийна.
към текста >>

76. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум.
А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум. Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце. Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече. От малкото да направят голямо. Стремеж да обхванат цялото. те не се спират на подробности.
към текста >>

Повърхност 1.
Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1. голяма длан 2. средна - ” - 3. малка - ” - ІІ. Мярка 1. широка - ” - 2.
към текста >>

77. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени.
Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
към текста >>

Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек.
Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява.
към текста >>

78. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло.
Когато носните отвори са твърде големи (2), тогава възприемането на всичко чувствено и полово е много силно, пожелателно, че можем да го наречем болезнено. Робеспиер ще да е имал твърде големи носни отвори, според което е бил силно трескав и винаги ще да е възприемал всичко свръхтрескаво и също така се е ровил безогледно в него. Затова той е възприел крайните идеи на Русо и дирел да ги приложи, колкото се може по-крайно, безогледно до зверски. В чувствено отношение, той е проявявал крайни наклонности. Твърде тесни носни отвори свидетелстват за една ограничена възприемателска способност на чувственото и половото. При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло. Също така бегло биват тези чувства проявени и изживени. Те следователно, не могат да достигнат до едно пълно чувствено удоволствие, вследствие силното присъствие на волята, която спазва чувственото. Тези хора обичат винаги бърже, с едно възприятие да се свърши всичко - те са нервни. Те наблюдават неспокойно и възприемат в общи линии. Винаги изглеждат повърхностни.
към текста >>

Винаги изглеждат повърхностни.
При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло. Също така бегло биват тези чувства проявени и изживени. Те следователно, не могат да достигнат до едно пълно чувствено удоволствие, вследствие силното присъствие на волята, която спазва чувственото. Тези хора обичат винаги бърже, с едно възприятие да се свърши всичко - те са нервни. Те наблюдават неспокойно и възприемат в общи линии. Винаги изглеждат повърхностни. Много големите носни отвори свидетелстват за болезнено възприемане, чувственото и половите чувства, а също и тяхното проявяване. Средно големите, повече въздълго оформени - за пълно възприемане, обаче спокойно. Тесните - за едно ограничено, бегло. Поети, които болезнено чувствуват нещата, имат големи или много големи носни отвори. Военни, с голяма енергия и студена обхода (отнасяне), имат повечето умерени носни отвори.
към текста >>

При бързите и повърхностни натури най-често ще се намерят тесните носни отвори.
Много големите носни отвори свидетелстват за болезнено възприемане, чувственото и половите чувства, а също и тяхното проявяване. Средно големите, повече въздълго оформени - за пълно възприемане, обаче спокойно. Тесните - за едно ограничено, бегло. Поети, които болезнено чувствуват нещата, имат големи или много големи носни отвори. Военни, с голяма енергия и студена обхода (отнасяне), имат повечето умерени носни отвори. При бързите и повърхностни натури най-често ще се намерят тесните носни отвори. Формата на носните отвори е в пряка зависимост с общата форма на носа. Често се срещат и неправилни съчетания. Както носа почива върху останалата част на лицето, трябва също силата на израза и проявата да се гради върху душевната, духовната и чувствената сила, за да може да се действува, за да се обединят тези сили в една жива проявена воля. Нормалният вид на носните отвори е при основата на носа най-широк, а напред най-тесен. Основата на носния отвор на стената на горната устна сведочи, дали се възприема силно чувственото в телесно и душевно отношение.
към текста >>

79. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново!
А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания. Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

80. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-нисши братя - животните. Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека.
Тогава туй действува импулсивно. Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия. Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека. Такъв човек, обаче, трудно прави своите душевни и телесни възприятия да бъдат и на други хора непосредствено близки. Такива предразположения имат саможиви хора, пустинници и др. под. Външната красота на къщата и нейното възприемане за тези хора не е нещо достатъчно. В тях тази красота произвежда едно вътрешно благоразположение, което трудно могат да го предадат и изразят на други. Ибсен има така оформен носен мост.
към текста >>

82. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо?
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори.
към текста >>

83. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите.
Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род. Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите. Какво е станало? - Рибката е поела въздух. Лабиринтните рибки имат освен хриле още един особен, преплетен като лабиринт, орган. Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта.
към текста >>

Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата.
Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите. Какво е станало? - Рибката е поела въздух. Лабиринтните рибки имат освен хриле още един особен, преплетен като лабиринт, орган. Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито).
към текста >>

Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито).
Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито). Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!... Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне.
към текста >>

Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест".
Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености. За хората и днес още не е ясно, защо е тази толкова особена грижа при отглеждане малките и защо тези рибки имат орган за дишане с въздух, когато този орган ги застрашава с удавяне и морска болест. Превел от немски инж. Ф. К.
към текста >>

84. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука.
„Основният закон на яденото е любовта". Учителят Съществува една жива наука, божествена наука. Окултната наука е само част от нея. Тя хвърля светлина върху всички въпроси на живота, и резултатите, до които дохожда, имат практическо приложение в живота. Всички те могат да се проверят опитно. Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука. Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема. Днес вече от гледището на естествените науки, - анатомия физиология, хигиена, медицина и пр. Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това. Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите.
към текста >>

85. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно.
Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент.
към текста >>

86. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

от тихи стъпки, тя обикновено бива разтърсена от своята инертност и принудена да се изкачи бързо към водната повърхност.
Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент. Тя дава най-ясни предупредителни знаци няколко часа преди да настъпи земетресение. Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр. от тихи стъпки, тя обикновено бива разтърсена от своята инертност и принудена да се изкачи бързо към водната повърхност. Едно по-точно изследване установи, че тази необикновена подвижност предхожда едно земетресение с няколко часа. Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба". Чувствителността на това животно е, според мнението на японските учени толкова голяма, че в един кръг от 2,000 км. от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus.
към текста >>

87. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа.
Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа. По този начин може да се сложи напълно безпристрастна диагноза на човешкия характер и така да се определят със сигурност дарбите и способностите на човека. Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях. Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа. Човек остава просто поразен от сигурността, с която манометърът зарегистрирва специфичните дарби у музиканта, да речем, или художника. Всеки нервен край отговаря на едно определено душевно качество. Указанията на манометъра се отбелязват тогава по сила и степен на една психограма. По тази именно психограма се отчитат нужните данни. На нея се отбелязват общата интелигентност на изследвания индивид, като обща способност за духовна работа.
към текста >>

88. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Езерната повърхност затрептява от тих ветрец.
Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен!
към текста >>

89. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>

90. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ - РАЗБИТА ЧАША Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Житно зърно не може да бъде разбрано и от всички „интелигенти", които пъплят винаги по повърхността, които орат земята с пръчка.
То диреше да дойде в пълна хармония с духа на онова, което целеше да изнесе, да даде на българския читател. Днес можем да кажем, че Житно зърно е в своите релси, които водят към безграничните възможности на живота. В него се избягват дребнавостите, защото те не съществуват във великия Дух на Истината и Мъдростта, на които се позоваваме. Да можем с малките човешки прожектори-мозъци да осветлим пътя към великите и трудно достъпни върхове на великите начала на Живота - Любовта, Мъдростта и Истината, това е едно трудно дело, което с много време и творчески усилия се довежда до съвършенство. Разбира се, в своите начертани пътеки, Житно Зърно не може да бъде разбрано от широк кръг хора, за които бляска на електрическата крушка по локалите и шумът на машината, са най-същественото нещо в живота. Житно зърно не може да бъде разбрано и от всички „интелигенти", които пъплят винаги по повърхността, които орат земята с пръчка. То е за ония, които могат да се углъбят малко по вече в проблемите на живота, които са спрели да се залъгват с догмите на официално признатите религии, черква и наука. Защото Истината в своята пълнота се изразява в безкрайните възможности на природата и битието. Тя, следователно, не може да бъде никога официална, никога всепризната, защото никога няма заведнъж да бъде разбрана, почувствана и изживяна от всички. При тия обстоятелства, когато сп. Житно зърно чертаеше във видимия и невидимия свят своя светъл път на светлина, сила и красота, път за малцина, не можеше да не изживее и редица материални трудности, които го заставиха да криволичи и да се позабави навреме по своя път.
към текста >>

91. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Мнозина, обаче, които гледат твърде повърхностно на нещата, все още хранят празни надежди, че светът - подразбираме човешкия свят, човешкия живот - някак ще се оправи.
КЛЮЧ НА ЖИВОТА Съвременната култура страда от неразбиране на онази основна истина, върху която почива животът. Че това е така, показват ония нескончаеми противоречия и борби, ония страдания и недъзи, които я разяждат. Това са същите ония недъзи, от които са страдали всички култури на миналото и от които Те накрай са погивали. Мнозина, обаче, които гледат твърде повърхностно на нещата, все още хранят празни надежди, че светът - подразбираме човешкия свят, човешкия живот - някак ще се оправи. Как ще се оправи? Автоматически, по един механичен начин? С тези средства и методи, които са били прилагани до днес? Ако животът на човечеството можеше да се развива хармонично при тези методи и при тези разбирания, той нямаше да дойде до тази остра криза, в която днес се намира и нямаше въобще да има нужда от „оправяне". Щом той е дошъл до тази безпътица, това показва, че е изгубил правата посока на движение.
към текста >>

92. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина.
към текста >>

93. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни.
към текста >>

94. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вътре в нея, обаче, стават последователни промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята.
Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент. Защо тогава да се мисли, че земята е вече добила окончателния си вид? Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени. Земята се е родила някога в далечното минало, но и тя един ден ще умре. Засега, външно, тя следва своето правилно движение, което постепенно намалява скоростта си. Вътре в нея, обаче, стават последователни промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята. Ала тази работа, която се извършва в нейните недра и на повърхността й, не е случайна. Като всичко друго и тя зависи от върховната Разумност, която направлява живота на вселената. Естествено, тя отговаря на известни нужди, които развитието на земята налага. Психометрията доказва, че материята запазва „човешките трептения". Земята, сир.
към текста >>

Ала тази работа, която се извършва в нейните недра и на повърхността й, не е случайна.
Защо тогава да се мисли, че земята е вече добила окончателния си вид? Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени. Земята се е родила някога в далечното минало, но и тя един ден ще умре. Засега, външно, тя следва своето правилно движение, което постепенно намалява скоростта си. Вътре в нея, обаче, стават последователни промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята. Ала тази работа, която се извършва в нейните недра и на повърхността й, не е случайна. Като всичко друго и тя зависи от върховната Разумност, която направлява живота на вселената. Естествено, тя отговаря на известни нужди, които развитието на земята налага. Психометрията доказва, че материята запазва „човешките трептения". Земята, сир. почвата, поглъща излъчванията, които изхождат от хората, от техните действия.
към текста >>

95. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили.
Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е. едно число с 37 цифри. Така е и с паяците. Една двойка паяци би покрила за късо време земята с паяци, да не унищожаваше смъртта 99 на сто от яйцата им.
към текста >>

Да не беше смъртта, която покосява безпощадно тия алчни за размножаване същества, за няколко десетилетия само цялата земна повърхност би се покрила с непроходими дебри от растения, които ще гъмжат от милиарди какви ли не животни, изяждайки се яростно едно друго.
А листната въшка се размножава така бързо, че само за 10 дни това леко, ефирно същество би образувало планини от листни въшки, чието тегло би се равнявало на теглото на един билион хора! Ако смъртта не унищожаваше всяка година около ¾ от всички птици, то всяка двойка птици след 15-20 години би дала милиони екземпляри. Същото, дори в по-голяма степен. важи и за рибите, които снасят с хиляди и милиони яйца (хайвер). Дори бозайниците, които дават по-малочислено потомство, за късо време биха се размножили толкова, че биха завладели всецяло земята. Да не беше смъртта, която покосява безпощадно тия алчни за размножаване същества, за няколко десетилетия само цялата земна повърхност би се покрила с непроходими дебри от растения, които ще гъмжат от милиарди какви ли не животни, изяждайки се яростно едно друго. Океаните ще станат като пихтия от многото риба, а въздухът ще стане непрогледен от птици и насекоми. Що се отнася до човека, изчислението според прогресията на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс. Такава напаст очаква земята, ако не съществуваше смъртта. Хората, както и другите същества, се размножават така много, защото имат множество и ненаситни желания. Ала не е необходимо само да се раждат много желания - желанията трябва и да се култивират.
към текста >>

96. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси.
Това носи световни войни и бедствия. Не е изключено да бъдат изтръгнати из недрата на природата някои скрити сили, както например междумолекулярните и други такива. Из пепелищата на най-страшните бедствия може да се очакват вдъхновени хора, които ще покажат редки неземни сили и познания. Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа. Тия неща, за които става дума в настоящата статия, ги даваме, за да се види едно очебийно съответствие между различните образи на древната символика, които ние срещаме в останалите до наше време паметници, и астролого-астрономичните истини и положения в отделни епохи на историята. Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси. Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една цялостна и непрекъсната картина на развитието. Днес е твърде опасно да се твърди, че всяко нещо оставя трайни следи върху ненаписаната книга на вселената, защото сме в последните фази на аналитичния век, който е раздробил света на отделни късове, а събитията на изолирани епизоди. Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност. Помощник за нашето невежество се явява и лекият хумористичен начин, с който ние се отнасяме понякога към толкова големи и налагащи се въпроси, хумор, зад който ние прикриваме собственото си невежество.
към текста >>

97. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мисълта му доби форма, Ели-Pa безшумно се плъзна по зеле¬ната повърхност на морето.
Трябваше да си служи само с това, което според него беше недопустимо за оня. Прости и мощни истини, внедрени в скрижалите на най-дълбоката същност, предадени като свещени принципи от неговите учители; най-сигурното, най-простото и истинско, но и най-недостъпно за Ариман-Дез. По тоя път ще тръгне той. – Чрез мълчание, – си каза Ели-Pa – аз ще стигна оня връх, недостъпен за Ариман-Дез. Когато Адита ме види там, тя ще разбере, колко недостъпен и шеметен е той за безкрайното мнозинство. Мисълта му доби форма, Ели-Pa безшумно се плъзна по зеле¬ната повърхност на морето. Удари с перките и се изгуби между рибите, които на стада плуваха по тихите морски води. Така безо¬пасно беше там... Адита следеше с притаен дъх. И докато проследи незнайните следи на рибите, Ариман-Дез изчезна. Една голяма акула смути спокойния свят на рибите. Те се пръснаха на шир, тя премина между тях и хищно догони една хубава и рядка риба с блестящи люспи и гъвкави движения.
към текста >>

И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба.
Още по-шеметен връх за Ариман-Дез. Там не ще ме стигне той. Плесна за сетен път в солената вода и литна като гълъб в простора. Уви! Ариман-Дез познаваше света на чистотата. Не беше тайна за него, че великите посветени боравеха с тоя най-могъщ фактор, условие за безсмъртие. И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба. Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб. Адита следеше. Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб. Ели-Pa будуваше. Той видя всичко.
към текста >>

98. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.
към текста >>

99. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.
И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него.
към текста >>

100. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето.
Едно малко дете играеше наблизо и хвърли камък в него. Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич. Камъкът Ето работниците, ето и майсторът. Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете.
към текста >>

Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо.
Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич. Камъкът Ето работниците, ето и майсторът. Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете. Ще го отмъстим. И почват децата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13616299629211