Търсене в текстове за 'Повърхност'

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ТОМ 1

На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани.
"Симеон Симеонов" Един от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас. Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата.
към текста >>

2. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

" Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят.
След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината? " Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят. За тяхно виждане са необходими други сетива, които вие нямате засега. Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили".
към текста >>

3. 104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА

ТОМ 2

Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата.
Той е като чернозема. Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото. Но то трябва да преодолее и това съпротивление. В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото. Ако то попадне много дълбоко може да загине. Затова молете се и издържайте, за да излезете на слънце. След това идват следващите изпити - да цъфнете, да вържете и да дадете плод. Ето така Изгревът бе разрушен.
към текста >>

4. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята.
В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове. Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име. На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство. Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода.
към текста >>

5. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води.
Които пият от Него, те са едно. През всичкото време, където и да се намират те са едно. Които черпят от Вечния Извор на всекиго могат да помогнат. 9. Чистотата. Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ. Подобно и днес, след хиляди религиозни представи и заблуждения, лични амбиции, всичко протяга ръце към Божественото Учение на Учителя, за да Го заглуши.
към текста >>

6. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

ТОМ 4

Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове.
Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
към текста >>

7. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина.
Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух. Така всеки един от нас успя да се справи в своят личен път на земята. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, защо на мен все ми е студено и не мога да се сгрея? " „Имаш много електричество в себе си. То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина. Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева.
към текста >>

8. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите.
Учителят си остана докрай като жив Бог, който даде, създаде цялата картина на света, на Изгрева като се ограничи сам и даде пример на света. Велико проявление на велика Истина. За величието на Духа на Учителя, за величието на неговия път и за всичко, каквото той направи за нас го знаех почти само аз. И само отчасти Паша Тоодорова - стенографката. Другите стояха като телета, зяпаха и нищо не разбираха. Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите. Един ден разговарям с Учителя, а той ми казва: „Сам ученикът трябва да разбере урока си и чак тогава ще му се даде обяснение. Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител.
към текста >>

9. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев.
към текста >>

10. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1.
Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат.
към текста >>

Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки.
Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15.
към текста >>

11. 270. ЛУЧКА

Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват.
270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия.
към текста >>

12. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере.
" и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща. Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката. Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната. И тя подала се светла и пълнолика, слуша, слуша как Той разкрива тайните й на земните жители. После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере. Една вечер през всичко време пяхме - една, две, три, много песни... И колкото повече пеехме, по се вдъхновявахме. Когато завършихме, Той каза: „Попяхме на тази душа за добър път, да й оправи Бог пътя! " Беше едно чуждо, болно, разстроено момиче, попаднало случайно между нас. Същата вечер - късно, то щеше да пътува, да си отива в провинцията. За всички, които бяха край Него, които естествено бяха все нуждаещи се, Той намираше какво да каже и да направи и вечер под звездното небе когато уж Божем, беше излязъл да си почине след пълния с приеми ден.
към текста >>

13. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето.
Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат. Аз обичах да се отбивам на езерото. Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче. Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето. Това беше толкова красиво и забавно. Ето една група вълни със своите малки корабчета минават край мене, като че дефилират и отминават. Виждаш ги, че се раждат там пред очите ти в езерото и изчезват някъде там по-далеч от теб, а въображението ти рисува други картини и създава приказка за някакви свръхземни същества, които плуват с тези светещи корабчета, идвайки от незнайни светове и заминавайки към други такива. Тук всичко естествено и земно придобива неземен характер. Колко е хубаво!
към текста >>

14. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки.
Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх. МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки. То е феерия, за която нямам думи. А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно. Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки.
към текста >>

15. 77. ЛЯТО 1939-то

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея.
Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и живота. От политика пък хабер си нямах. Никога не съм се интересувала и занимавала с политика. Докато има толкова красиви неща в живота: музика, поезия, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея? За мене тя е била винаги нещо нечисто. Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея. Без нея те биха си съществували по-добре. И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение.
към текста >>

16. МАРИН КАМБУРОВ

Иначе Иларионов правеше всичко за братството, но нямаше дълбочина, беше по-повърхностен.
Иларионов като се върна от войната носеше една сабя като трофей от някакъв турски полковник, който бил пленен. А Учителят бил у тях в Търново. Още като дошъл вкъщи Учителят го изпъдил още от врата като казал: „Скоро да отидеш и да я занесеш там откъдето си я взел". Не го оставил дори да преспи в Търново, но го изпратил да я носи в Лозенград ли, не зная къде. Значи, не трябвало да я взема. Иначе Иларионов правеше всичко за братството, но нямаше дълбочина, беше по-повърхностен. (Към N 16) Колю Каишев е от Родопите. Той беше в Арбанаси и неговата леля Мария живееше там. Той е някакъв далечен роднина на Учителя. Той беше много ревностен брат, но почина рано. Накрая живя в София.
към текста >>

17. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото.
Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат. Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото. Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с. Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б.
към текста >>

18. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях попаднал този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излезнах на повърхността на земята.
Той се наведе и ме повдигна: „Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, голяма работа! Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях попаднал този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излезнах на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: „Учителю, излезнах от ада! " Той ме гледаше и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях попаднал в нея.
към текста >>

19. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Бях много религиозна, както всички доста повърхностно.
Тогава майка ми беше още голяма черковница. И тъй аз не отидох повече там. Бях на 16 години и се подчинявах на майка си. През тези няколко следващи години свърших гимназия. Интересите, влеченията, желанията ми бяха вече съвсем далеч от духовното, обърнати към света. Бях много религиозна, както всички доста повърхностно. Пеех в черковния хор. Имах хубав глас с мек, приятен тембър, с широк диапазон. Имаше сола и взимах горно „ла" на буквата и съвсем свободно. Тъй моят съпруг се заинтересува от мене, като ме чул да пея в черквата. На 9.III.1915 г.
към текста >>

20. 20. Новото учение иска нови методи

Аз сега не помагам или ако помагам то е съвсем повърхностно.
Аз съм патриархално възпитан. Нито обичах да мия чинии, нито да готвя, нито това или онова. А пък майка ми забраняваше изобщо да се доближавам до долапа, до тия места. „Ти си мъж, ти сядаш и ти се сервира и такова нещо няма, няма такива работи.“ Сега помагам ли? А при бай Иван коренно се промени всичко. Аз сега не помагам или ако помагам то е съвсем повърхностно. Но мисълта ми е, че аз се научих дори и да готвя, да си услужвам и там в квартала, щото той не беше само Изгрева с наши приятели, беше и с външни хора и си поддържахме квартирата така, че викаха, ами вие си поддържате квартирата по-добре отколкото някоя мома. Така в квартала бях известен наоколо от живущите. Но това е благодарение на бай Иван, а не на другиго. И да се върнем на съдебния процес. И Елена Андреева обръща внимание на това, че наистина никой не обърнал внимание на думите на прокурора.
към текста >>

21. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Но казва, че не се разрешава много вода да излиза на земята, на повърхността, само по малко колкото да има за пиене.
С нея бе и д-р Жеков. Той изкара 96 години, а тя 86, дълголетници бяха. В.: С Учителя ходехте ли на топлия извор на Рударци. Т.: Ходихме. Учителят за него казваше, че имало подземна река отдолу шест метра широка. Но казва, че не се разрешава много вода да излиза на земята, на повърхността, само по малко колкото да има за пиене. В.: А то къде е това нещо? Къде е извора? На плажа ли? Т.: Да, дето е плажа. Направиха там здания, бирария, плаж.
към текста >>

22. 34. Пълната кошница

След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло.
На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака.
към текста >>

23. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

Мисли от Словото на Учителя

Надникнете в огледалната повърхност на първото - Махарзи, направете утринната закуска при второто -Елбур, благото на живота, и на път към третото - Бал-дер-дару, отбийте се при сгушената там бяла чешмичка.
70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Лятото на 1930 г. Идете ги вижте! Тях - рилските езера! Надникнете в огледалната повърхност на първото - Махарзи, направете утринната закуска при второто -Елбур, благото на живота, и на път към третото - Бал-дер-дару, отбийте се при сгушената там бяла чешмичка. Колко красота ви носи всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се чувства. Тук всички са юноши. Сърцата тук са чисти, детски. Душите свободно летят, сливат се със зефира на планината и копнеят да обгърнат цялата й красота.
към текста >>

24. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, тази музика не допуска повърхностно изпълнение, тя иска съдържание, иска дълбочина.
Ще привлече онези сили в природата, които са в хармония с него. Затова всички духовни общества трябва да започват и свършват своята работа с музика. В Школата на Учителя започвахме с песни от Учителя и след като слушахме Словото Му завършвахме с песни. При пеенето голяма роля играе вдъхновението. Който пее вдъхновено, той е свободен - това е идейно пеене. В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, тази музика не допуска повърхностно изпълнение, тя иска съдържание, иска дълбочина. В нея не се допускат никакви неестествени трептения, тремоли. Правилното пеене подразбира изразително пеене, не тремолиране, а живост, подвижност на гласа. Във всеки тон да се вложи и мисъл, и чувство, и воля. Който пее окултно, трябва да преживява това, което пее и с ума си и със сърцето си и с душата си. При такова пеене в ума и в сърцето се влива мощна сила.
към текста >>

25. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен.
Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина.
към текста >>

Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина.
Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия.
към текста >>

26. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг.
Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис.
към текста >>

27. 53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И така, разбирате ли, ние много неща така повърхностно сме ги правили.
Имаше случай на една сестра, беше започнала и изкарала пет дни, и й станало лошо и казали на Учителя, но тя не Го питала даже. И Той рекъл: „Ами тебе кой ти каза да постиш? " „Ами всички като постят Учителю, аз искам". „Ама постът, каза, не е за всеки. Ти няма защо да постиш". И така, разбирате ли, ние много неща така повърхностно сме ги правили. В.К.: Как свърши Вашият пост? Е.А.: Моят пост. Той ми каза, тогава беше минал вече 22 март. „А-а, сега каза няма да постиш! Сега е 22 март вече, сега има прилив на енергия от слънцето.
към текста >>

28. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Има едно повърхностно познаване, иначе ако познаеш една хубава черта, както Учителят ни учеше.
Тези неща отделят хората един от друг. В духовния път хората трябва да бъдат много чистосърдечни един към друг, но равенство трябва да има вътрешно и да цениш другия като душа. Като не можеш да го цениш като човек, цени го като душа, защото като душа всеки е ценен. А пък ако го ценим като проява, може да не е ценен в очите на мене или на друг, защото не виждаш да речем качествата ми, добродетелите, понеже ние не се познаваме. Да Ви кажа в туй отношение съм убедена, че 50% от недоразуменията на хората се дължат на това, че не се познават. Има едно повърхностно познаване, иначе ако познаеш една хубава черта, както Учителят ни учеше. Намери у всекиго една добра черта и дръж в ума си тази черта, тогава ще има контакт. Щото контакта ще бъде доброто, а доброто свързва хората. А така имаше неща поради които не бяхме така свързани и оттам се получи тази работа. Това е мое впечатление, другите може друго да са разбрали. Но моето впечатление е това.
към текста >>

29. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

В началото всичко беше много по-повърхностно.
Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа че нищо не е постигнато. Аз сега, когато виждам приятелите, намирам че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням например срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години. И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка. Затова ще разкажа един случай с брат Симеонов, който съм чула.
към текста >>

Той на младите години е бил бохем, веселяк, попийвал си е, живял един такъв много лек и повърхностен живот, така погледнато и след като се запознал с Учителя нали, след доста години, един който го познавал, външен човек, не знам нито име нито нищо, го срещнал и после казал: „Аз уважавам г-н Дънов, заради това, което направи от Симеон Симеонов".
В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка. Затова ще разкажа един случай с брат Симеонов, който съм чула. Брат Симеон Симеонов, който свиреше на поляната редовно Паневритмия и който свиреше на Общия клас редовно и в неделя. Той беше много редовен. От 1919 година е влязъл в Школата и винаги е присъствал. Той на младите години е бил бохем, веселяк, попийвал си е, живял един такъв много лек и повърхностен живот, така погледнато и след като се запознал с Учителя нали, след доста години, един който го познавал, външен човек, не знам нито име нито нищо, го срещнал и после казал: „Аз уважавам г-н Дънов, заради това, което направи от Симеон Симеонов". Ние, братята, така гледахме го с едно око, като малко несериозен човек. Той обичаше веселието, шегите. Това не е лошо, нали и в приказките някога не показваше голяма задълбоченост и затуй може би ние така гледахме по-критично към него. Но когато чух това нещо, аз си казах че съм несправедлива, щото нали не съм познавала Симеонов преди това, не съм знаела какво е. Пък важно е човек откъде излиза и какъв път е изминал.
към текста >>

30. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Много голяма повърхностност в отношенията към работата, както на Учителя, която Той предлагаше, така и към задачите, които ни е давал.
За тях е един Петър Дънов и нищо повече. И постепенно с годините, едните си заминават до 1920 год. Идват другите, почват вече да не слушат, всеки иска да прави каквото си иска. И виж, и през другите години на Школата пак има непослушание. Е.А.: Пак непослушание, да много голямо непослушание. Много голяма повърхностност в отношенията към работата, както на Учителя, която Той предлагаше, така и към задачите, които ни е давал. Той, когато даде една задача, вместо да се спрем, да я разберем защо я дава, с каква цел, какво иска да постигне Учителя, майтапихме се бе. Аз съм чувала как си правят майтап с наряди, с упражнения, които е давал. В.К.: Така са го възприемали като нормално. Е.А.: Аз си спомням един път, чувах как една групичка така се шегуваха със задачи, които Учителят е давал и си казах: „Колко сме несъвършени, колко сме лекомислени. Едно същество от една висша йерархия идва да ни помогне, да ни извади от калта, пък ние си се майтапиме".
към текста >>

31. 171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

Оттам нататък всичко беше повърхностно и незадълбочено.
В.К.: Какво е било мнението на Учителя към тия работи? Не четат беседи, не разучават Словото, занимават се с медиумство. Е.А.: Ние много неща не направихме, които трябваше да правим, да ти кажа искрено и честно. Ние въобще нямахме ученическо съзнание. Тук-таме имаше хора по-задълбочени, няколко души, така. Оттам нататък всичко беше повърхностно и незадълбочено. Това, което съм видяла и себе си вътре слагам, че и аз не съм направила това, което е трябвало да правя. В.К.: Такава е била епохата, такова е било времето. Е.А.: Сега знам ли? В.К.: Млади хора сте били при тая аура, Учителя направо ви опиянява и екзалтира много хора. Е.А.: Какво?
към текста >>

Например, аз сега имам и тука, и тука някакви болки, ама повърхностни, не са дълбоки.
" В.К.: Аз също съм те видял как някой път като нещо миеш, охкаш. Това охкане така е вопъл на тялото. Е.А.: Да. В.К.: Това те боли, онова те боли. Е.А.: Ама разбира се. Например, аз сега имам и тука, и тука някакви болки, ама повърхностни, не са дълбоки. Ама така, лекички, много леки. На, сега тука като натискам, усещам болка и от двете страни. То ще мине това. Не е така сериозно надявам се. В.К.: Сега сте на колко години - 86 ли ?
към текста >>

32. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

Не е лекомислен, не е повърхностен.
Чете, чете и пак. „И такива хубави работи, как Му идвало на ум да говори! " Това нещо го впечатли много, защото виж сега, това което Учителят говори, той го усети какво е. Той баща ми е самоук и в писменост и във всичко, но той има усет към знанието. Той има усет да прецени, че това е мъдро, че е хубаво. Не е лекомислен, не е повърхностен. Може би затова Учителят ми каза така за баща ми. Защото фактически татко и той беше прям, много прям човек беше. Но, такъв си е сега. Прям човек не е най-лошият! Щото той няма задна мисъл.
към текста >>

33. 10.Поради работата която имах

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Учителят ме предупреди, аз не обърнах нужното внимание, което бях длъжна да отдам, постъпих лекомислено, повърхностно.
Усетих, че това не са думи на Савка, а на Учителя, той би ги казал, тя не можеше да каже такова нещо от себе си. Естествено, че такова изказване ме натъжаваше, дори и нараняваше. Аз разбирах, че положението, в което бях, беше циментената каша, за която Учителят ми говори, която се беше вкаменила и аз не можех да се измъкна. Но цялата отговорност за положението, в което бях изпаднала беше моя. Аз бях виновна за всичко. Учителят ме предупреди, аз не обърнах нужното внимание, което бях длъжна да отдам, постъпих лекомислено, повърхностно. Аз показах доверие на човек на когото не трябваше да вярвам, защото той беше ми разказвал доста случаи на неверност. А аз и не исках да допусна, че с мен ще постъпи по същия начин. На мен ми се е искало така. При друг разговор Учителят ми каза: „Ти даде лош пример". Аз сама не бях съзнала, че съм дала лош пример.
към текста >>

34. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Това погледнато малко повърхностно предава простота на речта Му.
В говоримата реч често в интонацията на гласа може да се подчертае една мисъл или друга. В писмената реч няма интонация, мисълта трябва да се изрази с думи. Учителят говореше не на еднородна публика. Неговите слушатели, особено в неделните беседи и Общия клас бяха на различно умствено ниво от неграмотни до много интелигентни хора. Той не можеше да не вземе предвид това и се съобразяваше да се изразява така, че да бъде разбран от всички. Това погледнато малко повърхностно предава простота на речта Му. Друго нещо по-важно има, което трябва да се има предвид, когато се предава Словото на Учителя е следното: Когато Той говореше Словото Си, Той общуваше със своите слушатели. Имаше една непрекъсната обмяна. Слушателите Му слушаха, но и преценяваха това, което говореше и някои непрекъснато възразяваха на Учителя. Той отговаряше на тези мисли, които те Му изпращаха. Често пъти тези отговори не бяха във връзка с основната мисъл на беседата и това предаваше разпокъсаност.
към текста >>

35. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Когато семейство Гумнерови го канят да живее у тях, те Му предлагат една сутеренна стая, в която малкото прозорче беше на повърхността на двора.
IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Прави впечатление, че Учителят е живял и работил при възможно най-скромни условия, при които човек може да работи. Когато семейство Гумнерови го канят да живее у тях, те Му предлагат една сутеренна стая, в която малкото прозорче беше на повърхността на двора. Прозорец на зимник. Той прие и живя там, докато се освободи стаята в горния етаж. Започва да държи беседите си пак при най-скромни условия. Не чака, не изисква условия. Не зная някой някога да е говорил седнал на отворен прозорец и слушателите Му част да са в стаята, а другите да стоят пред отворения прозорец на открито, при всяко годишно време.
към текста >>

36. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Те са повърхностни.
Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят, утре за обед какво ще има? Тъй ще мислите, за обеда и за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи.
към текста >>

37. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

ТОМ 10

Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали.
Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук. Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали. Потопени в тоя нов за тях свят, те не забелязали как времето минавало и взело да се спуска здрач от стръмните и скалисти урви. „Хайде да тръгваме, че закъсняхме", се обадил някой. „Хайде", съгласил се друг и всички тръгнали по маркирания път над Мечата долина към бивака. Макар че пътят бил маркиран, бързо спусналият се здрач пречел да се види маркировката и вероятността да се отклонят и забъркат не била изключена. Спряла са групата за кратка почивка и пак продължили пътя, но сестра Станка, която била малко по-настрани, не забелязала кога групата тръгнала, като мислела, че водачът им се е отбил нещо по работа и го е изчаквала.
към текста >>

38. 09 - 214. ПАЗАЧ НА ЛАГЕРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

По едно време дежурната сестра забелязала, че от дълбочините на езерото постепенно се издига и оформява една женска светла фигура, вероятно нимфа, която тръгнала по повърхността на езерото към спящите, които били на самия край на езерото.
214. ПАЗАЧ НА ЛАГЕРА Било края на месец юли, когато Учителят, с една значителна група от 20-30 души пристигнали на седемтях рилски езера, но тъй като било късно и нямало време за устройване на лагера, а освен това времето било хубаво и спокойно, можело да се спи на открито. Събрали братята дърва, запалили огън и нощували край огъня. Вечерта преди лягане Учителят се обадил на една сестра, като й казал: „Сестра, тая вечер, рекох, вие ще сте дежурна, ще будувате." - „Добре, Учителю", казала тя. Било късно през нощта. Всички спели дълбок сън след дългия и уморителен път. По едно време дежурната сестра забелязала, че от дълбочините на езерото постепенно се издига и оформява една женска светла фигура, вероятно нимфа, която тръгнала по повърхността на езерото към спящите, които били на самия край на езерото. Дежурната се уплашила и извикала: „Айй, Учителю! " - „Не бой се", казал Учителят. „Аз съм буден." Бялата фигура се върнала и изчезнала, както се била явила. Сутринта Учителят казал на сестрата: „Това го направих заради теб, за да видиш." Разказала Веса Козарева на Ал. Петров.
към текста >>

39. 12 - 9. СЛУЖБАТА ПРЕД ГОСПОДА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Това е най-повърхностно.
„Аз имам вътрешен живот, вътрешен път и затова казах нека всеки да си напише поотделно писмото и ще ги пратим в един плик." Оня писал, не знам как е писал. Обръщение обикновено така. Тати му писал: „Учителю благи" и му пише едно духовно писмо. Като се връща тати, тогава Учителят казал: „Георги, много хубаво е обръщението ти, не съм получил досега такова писмо от друг." Това във време на войната, такова нещо имаше. Много неща ни е разправял, но не се помни всичко. Това е най-повърхностно. В.К.: Аз си спомням, разказвали са ми, когато са били в тази болница, военната, и накрая получават писмо от Учителя, ама то е било много интересно писмо. И те, никой не знае, само те знаят какво е положението. Той, Учителят, им пише за службата, която носят пред Господа. Надка: Много неща има, брат. но аз не ги помня.
към текста >>

40. IV.17 август, петък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Тези нисши организми всякога проявяват една средна деятелност към тези человеци, с които имат сродство, и ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на живота се стремят да излязат на повърхността и колкото повече се сгъстяват долу, излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-ниските светове образува краските. Истината във физическото поле се явява в червената краска, основната краска на живота, гдето започва всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долната в лествицата87 на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато истината слиза от горе към физическото поле, ще произвежда такива вибрации в човека, каквото е състоянието му в момента. В най-нисшите проявления на червената краска се проявяват най-нисшите организми. Тези нисши организми всякога проявяват една средна деятелност към тези человеци, с които имат сродство, и ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на живота се стремят да излязат на повърхността и колкото повече се сгъстяват долу, излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестите са борбата на човешкия разум, на човешкия организъм; така, когато един нисш организъм действува върху един висш и взема надмощие, образува болестите. А когато един висш организъм, висш живот действува върху един нисш, дава здраве. Затова, ако плътта има надмощие над духа, човек всякога ще заболява; ако духът има надмощие над плътта, человек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушават повече.
към текста >>

41. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>

42. IV.16 август 1907 година, четвъртък

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Астралният е около 100 километра над земната повърхност.
За да се избавим от леността, трябва да се научим да любим. Иска се от нас молитвено настроение, за да се образува теглото на нашата луша. Трябва да се върви нагоре, за да се намери тази материя. Трябва да развиете астралните очи и уши. физическият свят е подобен на астралния, но последният е по-хубав. Астралният е около 100 километра над земната повърхност. Божествените съкровища - местата, гдето възвишените духове си оставят телата, които им служат. Добър човек значи уравновесен човек. Той е всякога здрав. Немарливият може да разруши здравето си. Добрият всякога спазва своето равновесие.
към текста >>

43. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ако повърхността, върху която стоим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища; църкви, училища и пр.
Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете. Защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно и донасят по нещо, т.е. тия малки недоразумения, които стават между нас, да не ви плашат, защото са за полза. Изредихме се по 9 души и влизахме в горницата за молитва и принос -лепта Господу, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза: - Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви". Ако земята, на която стоим всеки ден, се смущаваше, какво щеше да бъде положението ни? Ако повърхността, върху която стоим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища; църкви, училища и пр. Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават такива подигания, каквито стават в морето. Смущението във вашите сърца често пъти е разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Това Братство, което Господ призовава, не трябва да върви в пътя на света, а да има твърда почва, да вярва. Как да се не смущаваме? Чрез вярата, която трябва да бъде основа - първият елемент, също както майката дава своето мляко на детето си.
към текста >>

44. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 см.
Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която умът и сърцето постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение - друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 см. Питам: С 10 сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем 10 см плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко 10 км. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави. Какво правят малките деца, като намерят плитки локви около 10 см?
към текста >>

45. Наряди за 1928 г.

Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени.
Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организъма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по- дълбок и по-просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят на чело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
към текста >>

Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се сматря като един човек.
Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се сматря като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси, ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплотени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява.
към текста >>

46. Наряди за 1945 г.

И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи.
Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател.
към текста >>

47. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 сантиметра.
Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която умът и сърцето постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение - друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 сантиметра. Питам: С 10 сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем 10 сантиметра плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко 10 километра. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави. Какво правят малките деца, като намерят плитки локви около 10 сантиметра?
към текста >>

48. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги.
Ще си послужа с едно малко обяснение. Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. И в съответствие на тия течения корените се проектират надолу, а клончетата се проектират в разни посоки. Всяко течение долу, в земята, има съответно течение горе, във въздуха. Тези течения вие не може да ги проверите, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер може да направим една малка екскурзия към Витоша, за да ви покажа тези магнетически течения, които вървят в разни посоки.
към текста >>

49. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Вие много повърхностно гледате.
Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та, сега, ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре.
към текста >>

50. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Някой път за християнството, за новото учение някои имат повърхностно разбиране.
Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ, все да помагат на човека. Някой казва: „Какво трябва да правим? “ Аз му казвам: Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го. Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно. Някой път за християнството, за новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му турят висока бележка. Високата бележка трябва да съответствува на знанието. При някои повествователни предмети, като са зазубрени, може да се тури бележка 6, но тези повествователни предмети в живота не помагат. Запример, като копаеш на лозето, някоя поезия ли ще четеш? Трябва да се дига и слага мотиката, да знаеш да копаеш.
към текста >>

51. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена.
На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал.
към текста >>

52. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

22 септември - 22 октомври 1922 г. София

Въобще, всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността.
([1]Първи урок от Учителя ) Седнали между борчетата, трите около Учителя си, с внимание поглъщахме Неговите думи. Учителят говореше кротко, тихо и много назидателно. [фиг.: от тетрадката на Елена Хаджи Григорова] НАЙ-МАЛКОТО Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. Запример, когато човек се разболее, става инертен; когато забогатее, пак става инертен. Въобще, всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността. После, щом човек си тури една каквато и да е благородна мисъл, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престанат отвънка, ще дойдат съпротивления отвътре. Туй може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии, или отвънка, или отвътре. Затуй е по- добре да дойдат мъчнотиите най-първо отвънка, за да ви уякчат, а после да дойдат отвътре.
към текста >>

53. ВТОРИ МЕСЕЦ

Съчинения и писма на ученичките

Тогава ледената обвивка на душата се растопява; облата повърхност на ума се осветлява и с мисли населява; водната повърхност на сърцето с желания и живот се изпълва.
Верен Русе 28. 09. 1922 г. [Преписът е от Савка] НА КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ М. С. П. М2. С2.[1] София (Второ писмо от Учителя до Мика) НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ МАРИЯ, САВКА, ПАША, МАРИКА, СОТИРКА, В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата придобива своите най-благородни чувства. Любов Божествена и свобода в душата; светлина, мъдрост в ума; Истина и чистота в сърцето. Тогава ледената обвивка на душата се растопява; облата повърхност на ума се осветлява и с мисли населява; водната повърхност на сърцето с желания и живот се изпълва. Приемайте Божествената топлина на любовта; Ангелската светлина на мъдростта; Чистотата на духа; растежа на Божията душа; Благото на Бога Добродетелта. Моя мир, светлина, обич, Духа Един да пребъде с всички ви. 20. 11.1922 г. София ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1]М - Мария Радева; С - Савка Керемидчиева; П - Паша Теодорова; М2 - Мария Тодорова; С2 - Сотирка Бабаджова
към текста >>

54. Класът на Добродетелите

А светлината, това е разумното което прониква и иска да разбере всичките отношения между нещата, тя не е повърхностна, а дири дълбоките причини на всеки въпрос.
[Няма Мъдрост като Божията Мъдрост Само Божията Мъдрост и Мъдрост] Мъдростта носи светлина, знания. Какво е знание? Това е примирени противоречия и положени като основа за градеж. Като основа за едно ново постигане. Знание без светлина не може да има. А светлината, това е разумното което прониква и иска да разбере всичките отношения между нещата, тя не е повърхностна, а дири дълбоките причини на всеки въпрос. Светлината е потребна в света на проявата - тя самата е едно проявление. Тя е едно от най-великите проявления на Бога, по пътя на която само може да се върви към Него. „Ний ще ходим в тоя път на светлината." Светлината ще ни разкрие Проявената Божия Мъдрост, която ще ни даде ключа на Новия Живот. Мария [Тодорова] 22. 02. 1923 г.
към текста >>

55. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

IX2 Равновесие Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно.
Що е жертва? Кой я иска? Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената. Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва. Олга Славчева 22.10.1923 г. IX2 Равновесие Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие. Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа. Виктория 22.10.1923 г. София IX3 Свобода и простор Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всички посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умствения. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки.
към текста >>

56. 8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Това беше пътуване през бурно море или буйна река най-малко, дето ту пътуваше, ту изплуваше на повърхността.
Това продължи почти цял месец. Като отговор на усилената ми молитва, чух ясно гласа на Учителя: „Не виждаш ли, че аз съм около вас? " И наистина така беше. Подкрепата и помощта беше голяма. От това, което днес разбирам, през този месец Аня мина през чистилището. Това беше пътуване през бурно море или буйна река най-малко, дето ту пътуваше, ту изплуваше на повърхността. Това се подчертаваше от думите, които тя за себе си изговаряше: „Страшно голяма борба минавам! Ох, Надя, Надя, какво е това чудо! " От време навреме тя споменаваше имена на наши близки, заминали, които идваха може би да я посрещнат, защото наистина тя отиваше и се връщаше отнякъде. Почти не се хранеше, освен насила приемаше сокове от плодове. Интересното бе, че през този месец тя мина пълно физическо чистене.
към текста >>

Мина периодът на чистилището, Аня изплува вече на повърхността и от 16 септември нататъка започна слабо, бавно, но сигурно подобряване.
Така се изчисти, че всичко онова, което й беше мъка, физическа тяжест, болезнено състояние, изчезна. С това чистене, тя се освен физически, още и духовно преобрази. През това време простряната ръка не отстъпваше от мястото. Едва забележимо, с микроскопически разстояния тя се приближаваше към дървото, което аз не исках да виждам. Ръката ту се изгубваше и след време пак се явяваше, но вече все по-близо до дървото. Мина периодът на чистилището, Аня изплува вече на повърхността и от 16 септември нататъка започна слабо, бавно, но сигурно подобряване. Тя се разговаряше повече, апетитът й се увеличаваше, разположението й се подобряваше и според мене настъпи втори период - проява на духовния й живот. Свободна от всякакви физически задължения, тя живееше наистина повече духовно, с добро и хубаво разположение към всички близки, към всички, които я посещаваха. Тя беше изпълнена с благодарност и любов към Великото, към Господа, към Учителя, което се виждаше в молитвите й, освен познатите, още и в импровизираните й, които си четеше гласно всяка сутрин при първото събуждане, на обяд и при лягането й, преди да заспи. Благодареше за всичко и към всеки дошъл да я посети и оказал й най-малкото внимание, тя го изпращаше с думите: „Бог да те благослови" или „Бог да ви благослови." Тя се учудваше на великата милост и благословение, което й се даваше. Простряната ръка обаче все още продължаваше с велико търпение да чака, да чака.
към текста >>

57. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става.
Бог търпи всички наши недъзи и ги поправя всеки ден. Според вътрешните промени стават и външните промени, и обратно. Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина. * * * (Сряда) 31 октомврий 1928 г. Когато някоя канара се търкаля, слиза - има ли избор в своя път? Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става. У човека има постоянно едно вътрешно забравяне, той се стреми постоянно към външни впечатления. Онзи, който иска да се се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задача на IV-та раса е да изправи мислите и желанията. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Страданието - то е старият език на човечеството, класически език.
към текста >>

58. 3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Повърхността му отражава леко небето.
3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ Лом, 18.11.1929 г. Привет от Лом! Тук най-красивата гледка е пристанището. Дунава е тих и бял, както го описва и поета. Повърхността му отражава леко небето. Бих казала с право, че тя е от чист седеф. Трептят отраженията на разноцветните шлепове, спряли на пристанището. Слънчевите лъчи по своя блясък и топлина не отстъпват на тия от лятото. Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен. На левия хоризонт се очертава голям параход, комините на който са изпъстрени с бели пояси; след себе си той тегли 5-6 шлепа, червени, сини, бели.
към текста >>

59. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 921-940

Савка Керемидчиева

930 Човек със своята мисъл, със своето сърце изменя повърхността на земята.
Никога любовта вида не залязва. Вие не може да растете без любов. Един опит. 929 Направете един опит, да се храните 10 дена с житни зрънца, когато житото зрее и зрънцата се още меки. Ще имате една интересна опитност. Човек. 930 Човек със своята мисъл, със своето сърце изменя повърхността на земята. Щом човек със своята мисъл не е добър, плодовете вече не са толкова сладки, не могат да зреят. Ако чувствата не са добри, тревите почват да пожълтяват. Ако носи недоволство човек, скалите почват да се рушат. Бъдеще. 931 Ако нямате желание да учите, ако нямате желание да работите, ако нямате желание да служите - нямате бъдеще. Пеенето. 932 Най-първо умът трябва да почне да пее.
към текста >>

60. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 941-960

Савка Керемидчиева

Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на повърхността на човешкия живот.
Страх и Добродетел. 941 Само един страх трябва да имате - да не изгубите Божията Любов. И една единствена Добродетел - да обичате Бога и ближния си. Доброто. 942 Всичко в света действа за добро. Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на повърхността на човешкия живот. Бог ще го хване и туй зло, което днес ни мъчи, за бъдеще ще ни бъде добър слуга. Бог е над всичко и дяволът върши неговата воля. И трябва да знайте, че бъдещето, което идва, е светло. Една тъмна зона има да се мине и скоро е. Характер. 943 Величието на човека седи в проявлението на неговия характер.
към текста >>

61. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1041-1060

Савка Керемидчиева

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Ние имаме едно повърхностно понятие за природата, мислим, че дърветата мълчат - те са най-приказливите.
Знаеш само онова, което си приложил и опитал, и само това знание ще върви винаги с теб. Предметно учение. 1048 Знанието почва от малкото към голямото. Самата природа е един свят, едно предметно учение за всички същества, не само за човеците, но и за по-нисшите и по-висшите. Има какво да учат. Ние имаме едно повърхностно понятие за природата, мислим, че дърветата мълчат - те са най-приказливите. Хората казват: „шумели", не - говорят. Всички новини, които стават през деня, все ги споделят. Божият народ. 1049 За в бъдеще всички народи ще се обединят в един народ - разбирам Божий народ, които се считат като една фамилия, като братя и сестри, които имат само един баща, имат еднакви отношения, ще разбират своите и ще се обичат. Вътрешен живот.
към текста >>

62. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

А под повърхността има буйно текуща вода.
И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста. Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността. 3. Изпълнението на задължението пред Небето 2 септември (20 август ст. ст.) 1924 г., вторник, 6 часа сутринта в дома „66" Добрата молитва.
към текста >>

Магнетизмът глади, оглажда повърхността. 3.
Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността. 3. Изпълнението на задължението пред Небето 2 септември (20 август ст. ст.) 1924 г., вторник, 6 часа сутринта в дома „66" Добрата молитва. Учителят: Получихте ли наряда? - „Да". Ще се даде на всички, които са били в събора, събранията.
към текста >>

63. 21. НА ЛОВ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Когато го донесоха и исках да го пия, видях, че по неговата повърхност плуваха мазни звездички.
Скитах из града, без да знам накъде и без никакъв резултат. Най-после влезнах в една малка сладкарница, в едно мазе на улица „Московска". Беше късно и вътре нямаше много хора. Още с влизането си, имах чувството, че ме полазва някакъв мръсен парцал, макар, че сравнително тя беше добре обзаведена. Седнах на една маса и си поръчах чай. Когато го донесоха и исках да го пия, видях, че по неговата повърхност плуваха мазни звездички. Каничката очевидно не беше измита и това още повече подсили неприятното ми чувство за гнусота. Оставих го, платих и си излезнах. Беше вече много късно и оживлението навън по тази улица преминаваше. Бавно се затътрих към Изгрева. Когато стигнах там беше вече в часовете след полунощ.
към текста >>

64. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса.
То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето. Или както още се определя е равно на 300,000 - астрономически единици. Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици. И то това, което виждаме и констатираме е от преди 590 години. Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран. Планетата Уран създава и оформя мозъчните центрове, които се намират в горната част на главата току що зад центровете създадени и оформени от планетата Вулкан или както сега италианският професор Бенанди нарича „Фаенца", които са зад центровете на Сатурн, намиращи се в горната част на челото. Когато тези центрове на Уран достигнат своето голямо развитие и усъвършенствуване то главата в горната, предна част е добре оформена и започват да приемат силовите течения от зодиакалното съзвездие Водолей, което дава новите високи постижения на човека - гениалността.
към текста >>

65. 15. СЕДМОТО НЕБЕ

Твърденията на много от сегашните учени, че то е някаква огнетечна маса в един безпорядък, или пък някакво кълбо от прегорещени газове с вихрообразно хаотично движение е абсолютно неприемливо, дадено от повърхностни и незадълбочени наблюдения.
Известно е, че Слънцето е динамичният център в цялата наша планетна система. Слънчевата радиация е могъщият източник на енергия преди всичко за нашата Земя. Могъщата светлина, която то ни дава и която е 500,000 пъти по-силна от тази на пълната Луна, не е само светлина, но и е носителка на енергия непонятна за нашите представи. И ние съвсем още не знаем какво още дава и носят неговите радиации със своята благодат. Такава една „Благодатност" може да дойде само от един високо организиран свят. Твърденията на много от сегашните учени, че то е някаква огнетечна маса в един безпорядък, или пък някакво кълбо от прегорещени газове с вихрообразно хаотично движение е абсолютно неприемливо, дадено от повърхностни и незадълбочени наблюдения. Интересно е обаче и най-приемливо е становището за Слънцето на Вилиям Хершел, който е безпорно един от най-големите и задълбочени астрономи на човешкия род. Този велик учен откри планетата Уран в 1781 г., направи още много открития и даде своят голям принос за развитието на астрономията. Той казва: „Централната част на Слънцето е твърдо, тъмно и студено кълбо, подобно на Земята. То може би е населено. Около това кълбо има два слоя от облаци, външният от който е необикновено горещ, а вътрешният - хладен.
към текста >>

66. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Един къс от астероидите пада върху Атлантида и го потопява, и той потъва, защото повърхността на нашата Земя, твърдата част е по-тънка отколкото черупката на яйце.
Ето че и болестта спин дойде. Ще дойдат и други болести, които да спрат това безразсъдно увеличение. Един много симпатичен журналист отбелязва, в Индия жените нямат друга работа освен да раждат деца. В.К. Икак според теб е станало разрушението на Атлантида, става земетресение ли? Н.Д. Не е вярно твърдението, че чрез някакви катаклизми, земетресения - не. Един къс от астероидите пада върху Атлантида и го потопява, и той потъва, защото повърхността на нашата Земя, твърдата част е по-тънка отколкото черупката на яйце. Изчислено е туй от учените. Това твърдение е твърдението и на моя професор Н. Бонев, който по мое време беше асистент, но той твърди същото, че потъването на Атлантида е станало от един астероид, който е паднал отгоре. Един снаряд пада върху него и тя потъва, свършено. Такива астероиди през 1936 и 1967 г.
към текста >>

67. 28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА

Онази част от земната повърхност, която се намира на изток малко преди изгрева на Слънцето и по време на самия изгрев, получава силовите, космичните слънчеви лъчи в най-чистата им форма.
Този ритъм, това чукане на часовника на живота, проявен във формите, където той протича, не е всякога равномерен, нито пък е еднороден, той ту усилва своя ход, ту го намалява, а характерът му се мени в безкрайни нюанси. При човека, където животът на нашата планета е проявен в най- високия си стадий, тази ритмичност е най-ярко изразена. За всеки отделен индивид тя има своята характерност, но и за всеки индивид в течение на денонощието, пък и през цялото време на живота му, също е различна. Ускори ли се чукането на този часовник, стане ли то по-интензивно, човек се чувствува енергичен, бодър, весел и разположен. Забави ли се това чукане, имаме обратното на тези състояния. 1. Онази част от земната повърхност, която се намира на изток малко преди изгрева на Слънцето и по време на самия изгрев, получава силовите, космичните слънчеви лъчи в най-чистата им форма. Защото тези лъчи по това време засягат най-малко Земята. Веществото на Земята все още не е възбудено и отделянето на космичните земни лъчи, притъпяващи въздействието със своите отрови, тези на слънчевите животворни лъчи, носещи и подтикващи живота е най-слабо. Във веществото на слънцето отровите са изключени и във това е разликата между естеството на слънчевото вещество и това на земята. Оттам, на това се дължи, че при разпадане на слънчевото вещество се отделят космични лъчи, частички носещи живота. 2. По-късно, с издигането на слънцето на хоризонта в огряната от лъчите му земя, почва под тяхно въздействие промени в земното вещество при което се отделят и земни космични лъчи.
към текста >>

68. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове", в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в корбнната част на главата.
Да вземем, който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството, и във функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система - стомаха с неговото устройство и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организацаия, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове", в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в корбнната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най- щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение.
към текста >>

69. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява.
- ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
към текста >>

70. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна.
Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е.
към текста >>

71. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения.
Тогава и международното положение на България ще се уреди от самосебе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „богове", както правихме до сега. Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
към текста >>

72. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период.
Станалото ще се забрави и ще се смята, че никога не е станало. По-проста философия от тая има ли? Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте"[1].
към текста >>

73. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

74. 1931 година

ТОМ 16

Преди половин час небето бе наполовина ясно, а където бе облачната зона, тя бе напропукана и отделните облачета се бяха разместили и плуваха по небето, като парчета ледове по тихата повърхност на бистро планинско езеро.
насила смъкна земледелската власт и се проляха много кърви от българския народ. След това започнах да чета на есперанто „La kondicoj de la eterna vivo" * от Учителя. До обед четох. Наобядвах се и изпратих Младена в Годеч, да занесе лекцията за „Човешките косми", и мисля да продължа лекцията. 21.XII.1931. Вечер е сега. Преди половин час небето бе наполовина ясно, а където бе облачната зона, тя бе напропукана и отделните облачета се бяха разместили и плуваха по небето, като парчета ледове по тихата повърхност на бистро планинско езеро. Луната светеше и бялата премяна на земята, натрупана от нощесния и до обед валящ сняг, сега осветен от почти пълната луна, надалеч се провижда в сребърната лунна светлина. Въздухът чист. Вятърът леко свири в клоните на близките над училището брести^ и в коминя на училищната сграда. Четох вестник „Училищно дело". Четох хубави статии от Хр.
към текста >>

75. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

А всякога знаем, че да направим нещо по-солидно, изисква се повече време и енергия, а за стимулирането на енергията се изисква воля, но воля, направлявана не от повърхностни подбуди, не за наши облаги или интереси, а от интереса за Великото, за хармонията, защото само в общата хармония е щастието, а не в личната.
3.5 18.ХI.1923 год., специален клас Мястото на волята Човек в живота си, за да осъществи всяка своя идея, трябва да изразходи известна енергия. Самата идея в момента на проявата си вече се съпровожда с представа, а представата се подлага на критика и след потвърждението на духа, започва се реализирването, а за реализирването на тая идея трябва воля. Воля, значи, има вред, дето има движение, макар това движение да е положително или отрицателно, надолу или нагоре. Но виждаме в живота, че не всяко дело и проява е трайно и съществено, защото нищо не е трайно, а скоро рухва, а това, що рухва, е признак, че е било положено на гнила почва. А човек всячески се старае да избегне тия нещастия, затова той напряга всички сили, за да се предпази и избегне от злото. А всякога знаем, че да направим нещо по-солидно, изисква се повече време и енергия, а за стимулирането на енергията се изисква воля, но воля, направлявана не от повърхностни подбуди, не за наши облаги или интереси, а от интереса за Великото, за хармонията, защото само в общата хармония е щастието, а не в личната. Затова, мястото на тая воля е в тая област, в такова становище, или тъй да се каже, на такава височина, че всичко да обема в единение, а тая височина е Духът, чиято същност е вечната хармония. (с почерка на Пеню Ганев) 4. Ползата от цветята 4.1 XIIIлекция на общия окул тен клас Ползата от цветята Ползата от цветята е голяма: красят природата, дават храна (физическа) на насекомите и (духовна) на човека. Пълнят въздуха с ароматни миризми и го правят по-свеж и приятен. Цветята възбуждат в нас любов и уважение към величието на природата.
към текста >>

Разлика между светската музика и духовната Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир.
Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е. научи, без ние да го видим. И ние почваме да мислим, че ние сме си постигнали целта - чрез нашето мечтаене (плачене). „Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде." 11. Разлика между светската и духовната музика 11.1 26.ХII.1923 год. Разлика между светската музика и духовната Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир. Те временно се възбуждат и влияят само на душевния чувствения живот, а после изчезват. Духовната музика и пеене по сила действуват силно, а по скорост - бавно, но издълбоко. Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение. (с почерка на Пеню Ганев) 11.2 9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко.
към текста >>

76. 30. Писмо от лагера - Рила

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води.
Палатките ни са построени по брега на вълшебното езеро и са кацнали като бели гълъби в предверието на Елбур. Аз вярвам, че такива красиви селца съществуват само в приказните светове извън нашата земя. Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия характер. Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец! Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната самота аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината. И аз се чувствувам напълно в цялото, в което виждам и намирам скъпи и мили души, най-близките до сърцето ми в този живот. Тези души с горест на сърцето си винаги съм търсила да ги срещна в безконечния път на моето съществувание.
към текста >>

77. 27. Беседа от Учителя на 15.VIII.1932 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Твърдото в живота търси повърхността, жидкото търси склона, въздушното - обема, а светлината - простора.
Мътна вода не пий! Скъсани обуща не носи! Над глупавото отгоре на гради! Когато пияният ти говори, знай, че не говори той, но виното в него! Виното досега нито една истина не е казало. Твърдото в живота търси повърхността, жидкото търси склона, въздушното - обема, а светлината - простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, сърцето изтърсва. Търси любовта, която не се придружава от омразата! Търси правдата, която не се придружава от безправието! Търси истината, която не се придружава от лъжата! Търси мъдростта, която не се придружава от заблудата!
към текста >>

78. 10. Писмо на Георги Радев до Елена Хаджи Григорова от 20.XI.1926 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Около това гостуване на индийския поет се дигна много суетен шум, много пяна кипна по повърхността на живота в столицата, за да прекипи и се стопи.
10. Писмо на Георги Радев до Елена Хаджи Григорова от 20.XI.1926 г. София, 20 ноември 1926. Сестра Еленке, Писмото ми, знам, ще дойде след много дни - толкова, колкото са потребни, за да иде и в Америка. (Нали си спомняш изчисленията, които правихме онази неделя.) Но мисълта ми дотогава много пъти ще те посети... В неделя Учителят, като че ли предвиждайки идването на Рабиндранат Тагор в София, говори върху стиха: „Никой пророк не е на почит в отечеството си" (не цитирам точно стиха). Около това гостуване на индийския поет се дигна много суетен шум, много пяна кипна по повърхността на живота в столицата, за да прекипи и се стопи. Разбрах за сетен път, че най-великото остава неразбрано, че за него се изисква „време, времена и пом-време", и че то винаги започва с велика скръб на земята. Другото е пяна. Та българите имат под носа си Пророка, но не го познават и признават под праха на хулите. Но щом се яви друг, който е официално познат и прославен, те като хипнотизирани се втурнаха да му се кланят. Днешните хора наистина са роби... Някои и други мисли от лекцията на Младежкия окултен клас: „Истинската философия седи в следното: да знае човек в даден момент да даде израз само на ония мисли и чувства, които са най-важни.
към текста >>

79. 5.7. Съборите в София

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Смешно е да се говори за някакво користно лицемерие, поза, блъф, фалш, както понякога обичат да приказват външни, повърхностни многознайници. Не!
Нашият Учител, макар и стоящ пред нас като човека, когото наричахме „Учител", всъщност е само условен знак, конкретизиран образ на оня далечен Идеал, към който се стремеше нашето сърце, най-хубавата част от нашия душевен живот. Когато някои се чудят на авторитета, който си беше спечелил нашият Учител всред нас и всред нашата общественост, аз никак не съм се чудил. Той беше успял да надмогне дребнавото човешко, да заживее в съгласие със своя идеал, с идеалите на човечеството изобщо. Той нямаше лично желание, лични амбиции, дори свой личен живот. Той го беше слял със своя идеал. Смешно е да се говори за някакво користно лицемерие, поза, блъф, фалш, както понякога обичат да приказват външни, повърхностни многознайници. Не! фалшът, лъжата, блъфът биха създали неприкриваемо противоречие между думите и делата, биха причинили провал както на личността, така и на нейното дело. Учителят беше пред нас десетки години, по всяко време, през дни и нощи и нито веднъж, нито в един случай не беше доловено противоречие между неговите думи и неговите дела. Той стоеше на поста си вярно дори до последните дни от живота си: мъдър, убедителен, усмихнат в страданията си.
към текста >>

80. 4. Рилският лагер отдалече

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото.
- Ето го и лагерът на Братството - прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. - След един час и ние сме при тях - допълва той, съвсем поверително. Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърляни по цялата му околност палатки. Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни. От целия му покрив излиза дим, като от някаква фабрика. Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото. Други, събрани на групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина. Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци. Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е засега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила. И които обичат да се вслушват в шепота на нейната душа. (Вж. снимки № 29, 30 от „Изгревът" том XVI.
към текста >>

81. 10. Малките камъчета

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Малко, плоско камъче, сиво-розова основна маса, изпъстрена с прекъснато-успоредни зелени ивици, на чиято повърхности цъфтят светложълти островчета лишеи.
Точно тогава той ще види това, които иначе не би забелязал: ситно написани страници от многомилионната история на планината. От геоложка гледна точка малките камъчета по пътеката могат да не представляват някаква забележителност. Те нямат стопанско значение, защото никой не би дал пари за тях. Те не са благородни метали. Но за оня, който е свикнал да чувствува играта на багрите, който търси и разбира през форми и цветове идеята на художника, точно тия разхвърлени по пътеката малки камъчета му разкриват истински свят, чудно хубав, разнообразен и велик по замисъл, прекрасен по художествено постижение. Малко, плоско камъче, сиво-розова основна маса, изпъстрена с прекъснато-успоредни зелени ивици, на чиято повърхности цъфтят светложълти островчета лишеи. Замислен, тъмнозелен камък, колкото яйце, по чиято страна се откриват светлорозови паралелни наслоения, шисти, които земният огън и вековете са споили в неделима маса. Млечно-бял кварц, като прозрачните бузи на приказна красавица, приковава погледа с благородната си усмивка. Малък зърнест хубавец, тъмнозелена кръстословица, отпечатана върху сиво-бяла скалиста маса, закачливо се препречва пред натежалия крак. Шеговита смесица от кварц и гранит, прошарена от начупени зелени пътеки, снабдена с блестящи слюдени очи, около които, в мълчаливо съглашение, растат островчета жълт и черен лишей. Описанията не биха имали край.
към текста >>

82. 2.2. В дъното

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед.
„Братство", бр.2, 15.XII.1928 г.) Животът, като водата: тече! Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото спокойствие. Вълни - идат, заливат, минават. Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е такава радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка. Душата се потапя в неговите глъбини, чувствува широта и нежното галене на неговото скрито дихание. Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, сребриста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост.
към текста >>

И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури.
Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слънце, застила земята и прави далечното - близко и близкото - далечно. Живот - вода - тече. В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно. И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури. На дъното е тихо, спокойно и радостно. En la profundajt de la vivo estas sencesa Расо kaj Gojo. [1] Oriono [2] ----------------- [1] (на есперанто) В дъното на живота има непрестанен Мир и Радост, (бел. М. И.) [2] Oriono (Орионо) - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

83. 14. Макрокосмични песни

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа.
И от неговата куверта, аз, блуждаещ пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие. Ние всички, непознаващи сами себе си странници от забравен към неизвестен бряг. Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата на кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя. 14.5. Неизменното Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзнание. Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни, непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат, докоснати от Неговия пръст. И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. Орион
към текста >>

84. 5. Наука и метафизика

Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затъва и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината. Ст. К-в
към текста >>

85. 5. Езикът на звездните небеса

Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота”. Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия, и божествено „Дишане на Бога”, спроти състоянието и полето, където се появява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистота на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е, защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек в един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата - струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от Слънцето, Луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че Слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а Луната - вторичен фактор.
към текста >>

86. 10. Астрологията и възпитанието

Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”. Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци?
към текста >>

Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори?
Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат- хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът-външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг, представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите.
към текста >>

87. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

„Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което Слънцето е индуктор, а планетите -приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на една планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц.
СЕФАРИАЛЪ А С Т Р О Л О Г И Я ПРЕВОДЪ ОТЪ АНГЛИЙСКИ Б И Б Л И О Т Е К А „В О Д О Л Е И” БУЛ. ДОНДУКОВЪ № 16, СОФИЯ За да се види в общи черти в каква фаза се намират астрофизичните изследвания, които ни водят до древната астрологична идея за зве - здните влияния, ще приведем част от статията на Е. Caslan „Опити върху научна Астрология”, печатана във френското списание „Le voiled’ jsis”, което е посветило два свои броя специално на Астрологията. „Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което Слънцето е индуктор, а планетите -приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на една планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи изменят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една-едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук (Земният магнетизъм), като изследва токовете, що браздят земята, отбелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинуваното действие на Слънцето и Луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение, като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания.
към текста >>

88. 18. Езикът на Зодиака

Ето защо, макар и многостранни и широки, познанията им са често повърхностни.
Пъргави, чевръсти и подвижни, фини черти на лицето. Обикновено високо чело, но не изпъкнало, тънък нос, тънки устни, заострена брада. Интелигентен и буден израз. Родените под Близнаци изобщо притежават дарби и способности, които будят у тях многостранни интереси. Негли на това се дължи склонността им да се отдават на разни умствени занятия, които може би лесно им се поддават, но които те никога не задълбочават и закръглят, за да дойдат до практично прилагане на придобитите знания. Ето защо, макар и многостранни и широки, познанията им са често повърхностни. Като се прибави и липсата на твърда воля и постоянство, лесно може да се предвиди приложната стойност на познанията, с които тия безспорно интелигентни, схватливи и прозорливи натури разполагат. Самият симбол Близнаци вече навежда мисълта на нещо двойствено. Ала в най-добрата смисъл на тази двойственост се схваща по-скоро като съюз у тия натури на разума и интуицията. И действително, родените под Близнаци са хора с тънък, бърз и схватлив ум и силна прозорливост. Те са любознателни и ученолюбиви - еднакво обичат науките и изкуствата, които им се лесно поддават.
към текста >>

Повърхностните познания им са чужди.
Работейки предпазливо и тактично, те рядко се оставят да бъдат изненадани. Не обичат резките промени и революционните похвати. Възгледът им за живота е чисто утилитаристичен — във всичко те дирят практичната полза. Имат здрав разсъдък, макар че мисълта е мудна и мъчноподвижна. Стараят се да проникнат по-дълбоко в нещата и да ги овладеят здраво, с оглед на практичното им приложение. Повърхностните познания им са чужди. Лишени от сантименталност, те рядко се водят по симпатии и антипатии. Чувствата им, обаче, са постоянни - и когато са приятелски и когато са неприязнени; Слабо експанзивни, те не ги изявяват навън. И затова изглеждат студени и равнодушни. Хора на дълга и изпълнителността, с реалистичен поглед за действителността, трезви, самообладани и издръжливи, хитри и дипломатични, те с достойнство могат да заемат известни отговорни постове. Затова измежду типовете, спадащи под Козирога, се срещат добри държавни мъже, висши чиновници, администратори и финансисти, сериозни учени, индустриалци и пр.
към текста >>

89. 23. Сфера на Меркурия

Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия.
Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”. Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера.
към текста >>

90. 28. Сфера на Урана

Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури.
Мислейки се за свободни, те не мерят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите поддържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на „водач”, на „силна личност”, чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния „диктаторски комплекс”. Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цяла низа поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има предвид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита.
към текста >>

91. 32. За близнаците

Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение.
Ако раждането на трима, четирима, дори и петима близнака се случва сравнително рядко, то раждането на два близнака, особено еднояйчни, изглежда, че не е така рядко явление. Наблюденията показват, че такива близнаци проявяват в повечето случаи очебийно сходство не само по характер, ами и по съдба. Това не ще рече, че те изцяло си приличат като личности, и че живота им протича досущ еднакво във всичките му подробности. Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и най-съдбоносни. Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко тяхната психика, е обстоятелството, че те рядко пишат еднакво — почерците им почти винаги се твърде различават един от друг. Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение. Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя-близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време навреме, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно, и с двамата настъпвала рязка промяна в душевното разположение.
към текста >>

92. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство.
Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност.
към текста >>

93. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама.
Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
към текста >>

94. 11. Тълкуване на аспектите

ПЕТЪР МАНЕВ

Виждаме, следователно, колко е повърхностна методата, която се употребява почти навред, да се преписват просто като характеристика на родения дадените в учебниците данни, които са получени само от хармонията или дисхармонията на два принципа в тяхното общо влияние върху първи дом.
Освен това, видът на тия въздействия ще трябва да се прецени различно в зависимост от това, дали Слънцето или Марс в даден хороскоп е показател на живота. Ако обаче, никоя от тия планети не е показалец на живота, а на други работи, например на тия на 2. или 6. дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до парични работи или болести. При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти. Виждаме, следователно, колко е повърхностна методата, която се употребява почти навред, да се преписват просто като характеристика на родения дадените в учебниците данни, които са получени само от хармонията или дисхармонията на два принципа в тяхното общо влияние върху първи дом. Същото важи за всички други планети и техните аспекти. Ние ще дадем за изяснение още няколко други примери, които трябва да се съставят при същите предпоставки. Меркурий и Марс, интелект и желание. В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност. Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост.
към текста >>

95. 1. Една страничка от древната символика

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси.
Това носи световни войни и бедствия. Не е изключено да бъдат изтръгнати из недрата на природата някои скрити сили, както например между молекулярните и други такива. Из пепелищата на най-страшните бедствия може да се очакват вдъхновени хора, които ще покажат редки неземни сили и познания. Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа. Тия неща, за които става дума в настоящата статия, ги даваме, за да се види едно очебийно съответствие между различните образи на древната символика, които ние срещаме в останалите до наше време паметници, и астролого-астрономичните истини и положения в отделни епохи на историята. Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси. Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една цялостна и непрекъсната картина на развитието. Днес е твърде опасно да се твърди, че всяко нещо оставя трайни следи върху ненаписаната книга на вселената, защото сме в последните фази на аналитичния век, който е раздробил света на отделни късове, а събитията на изолирани епизоди. Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност. Помощник за нашето невежество се явява и лекият хумористичен начин, с който ние се отнасяме понякога към толкова големи и налагащи се въпроси, хумор, зад който ние прикриваме собственото си невежество. Nordmann
към текста >>

96. 6. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
Младенецът става мъж и девица - малкото момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърца на обичта. Синьо небе, бели облаци и след пладнена тишина. И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чак стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни.
към текста >>

97. 14. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

В изумрудените им дълбини е отразено, като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света. Стрелец
Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието, и краят му се губи - в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода, дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено, като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света. Стрелец
към текста >>

98. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен.
Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети. Щедри на обещания, но никога не изпълняват своята дума. Те са твърде склонни към религиозни системи и затова често между тях, се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род, У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като те се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр.
към текста >>

99. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото.
Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен. Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен. Слабото влияние на ясно-синия цвят показва загуба на любов към истината, свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т.н. Тъмно-еиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности. Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата. Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен. Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза. Слабото влияние на виолетовия цвят у човека го прави малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда.
към текста >>

100. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов