Търсене в текстове за 'Повърхност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване.
към текста >>

Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение.
Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.
към текста >>

4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
към текста >>

Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години.
към текста >>

Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон.
Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон. 2. В астрономията поради огромните мащаби е въведена нова мярка, наречена светлинна година. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с. Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000. Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни?
Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя.
към текста >>

Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък. Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
към текста >>

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>

За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери. Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
към текста >>

6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите?
към текста >>

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>

3. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове.
Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
към текста >>

4. Речник на остарели и чужди думи

вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен. водител (ост.) ръководител. всичкома (ост.) падежна форма за м.р. на обобщителното местоимение всички. въжделение (ост.) силно желание, копнеж.
към текста >>

5. 247 ПИСМО

Не гледайте на повърхността, от горе е пяната, а отдолу е същността.
То е в сила да разкъса онези вериги на злото, които са спъвали вървежа на человечеството в правия път. Бъдете бодри и весели духом и извършете своята длъжност тъй, както я разбирате и ви се диктува отвътре. Моят поздрав вам и на Славка и на всички други приятели. Всичко ще се преобърне за добро. Което става, е Волята Божия и Господните дела са винаги добри. Не гледайте на повърхността, от горе е пяната, а отдолу е същността. Трябва всичко да прекипи, за да се установи действителното. Ще се даде свобода и вам. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

6. Влиянието на Слънчевата Енергия

Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма.
Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма.
към текста >>

7. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата.
Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение.
към текста >>

8. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява.
– ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
към текста >>

9. ***

Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва.
Там Духът цари! Там, дето има светлина, там дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духът се изявява. В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-благородни черти. Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа. Умът със светлина се озарява и с мисли се населява. Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот. Приеми чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в своята пълнота. Вложи правдата в живота си и тя ще внесе яснота в решенията ти.
към текста >>

10. Светът на великите души

В живота твърдото търси повърхността, течното - наклона, въздухообразното-обема, а светлината-простора.
Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. Не се лакоми за многото , за да не се огъне гръбнакът ти. Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина. В живота твърдото търси повърхността, течното - наклона, въздухообразното-обема, а светлината-простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва. Търси любовта, която не се придружава от омразата. Търси правдата, която не се придружава от безправието. Търси истината, която не се придружава от лъжата. Търси мъдростта, която не се придружава от заблудата.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс.
към текста >>

12. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав.
към текста >>

13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това.
към текста >>

14. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре, и този пъкъл е на повърхността на Земята.
Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно - изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото". Никой не може да разположи сърцата да го обичат, освен Господа. Той само може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре, и този пъкъл е на повърхността на Земята. Той се появява по някой път и го виждаме. Например, по-голям пъкъл от това не ти трябва - да гледаш в едно море морско сражение. След това г-н Дънов рече: „Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа." Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюле-тинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца - Пеньо Киров - тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеньо Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята както на Небето ".
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре и този пъкъл е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме.
Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре и този пъкъл е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме. Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение. След това г-н Дънов рече: Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа. Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина.
Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па и в Писанието нали е казано: „Дъждът се изпраща на грешни и на праведни."117 Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център - също, както когато правим къща, търсим да положим основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е Добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее?
На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по- голям труд, обаче нека започнем с най-елементарните работи - именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши Приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза. Изредихме се по девет души 281 и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14-а глава от Йоанна и каза: Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви." Ако Земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението и? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез Вяра, която трябва да бъде основа, първият елемент - също както майката предава своето мляко на детето си.
към текста >>

20. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина.
Така и горделивите хора са, които не могат да се ползуват. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така е с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долини, върху които животът ще расте. Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас. Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее?
Не се плашете, че понякогаш някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и земат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно, тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза. Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза: — Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си.
към текста >>

22. 1 Вместо увод

Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил.
към текста >>

23. СИМЕОН АРНАУДОВ

Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята.
Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа! Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада! " Той ме погледна и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това, аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях паднал в нея.
към текста >>

24. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега?
И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти. Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късна зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да използвате праната, която е в изобилие".
към текста >>

От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята.
Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късна зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да използвате праната, която е в изобилие".
към текста >>

25. ОТВЪДЕН СВЯТ

Астралният е около 100 км над земната повърхност - Божествените съкровища - местата, където възвишените духове си оставят телата, които им служат.
Този и онзи свят са на едно и също място, но хората са слепи, не виждат нещата ясно. - Далеч ли е онзи свят? - Близо е. Колкото е разстоянието от мравешкия до човешкия свят, толкова е и от този до онзи свят. Физическият свят е подобен на астралния, но последният е по-хубав. Астралният е около 100 км над земната повърхност - Божествените съкровища - местата, където възвишените духове си оставят телата, които им служат. Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на Слънчевата система. Заминалите хора отиват там. Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най- хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета.
към текста >>

26. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Подчинявайте се на тези слова Божии: "И дадох ви всяка трева, приносяща семена, която се намира на повърхността на цялата земя и всяко дърво, на което се намира плод, приносящ зърна; нека това да бъде вашата храна!
И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт. Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната. Защото това е път на страдание, водещ към смъртта. Изпълнявайте Волята на Бога, за да могат Неговите ангели да ви служат по пътя на живота. Подчинявайте се на тези слова Божии: "И дадох ви всяка трева, приносяща семена, която се намира на повърхността на цялата земя и всяко дърво, на което се намира плод, приносящ зърна; нека това да бъде вашата храна! А на всяко животно на земята, на всяка птица във въздуха, на всичко, което пълзи по земята, на всички животни, в които има жизнен дъх, Аз давам всяка зелена трева; а на вас давам тяхното мляко. Що се касае до плътта и кръвта, които оживяват животните, не трябва да се храните с тях. И ще ви държа отговорни за тяхната клокочеща кръв, за тяхната кръв, в която обитава душата. Аз ще ви искам отговор за всяко убито животно, така както за всички убити хора. Защото Аз съм Господ, вашият Бог.
към текста >>

27. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

Този огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу.
Дълго време ще продължава това горение! В Америка някъде се запалила една река, в която имало някакъв запалителен газ и години вече как не могат да я изгасят. Питам: Ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън? Нека учените изчислят колко време ще гори Земята след идването на Божествения огън. За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Този огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На Земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха.
към текста >>

28. НАВОДНЕНИЯ

Ще се намерите върху водна повърхност.
Населението от 5-6 милиарда, в 2080 г. ще бъде около 120 милиона. Това са големите бедствия, които предстоят за хората от Земята. Тоя, Непознатият, говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви и основата, на която седите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова постройте си кораб като Ноевия или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек. Понеже цялата земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста, светеща раса се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода. Новият континент ще се образува между Азия и Америка и ще се издигне от водите на Великия океан.
към текста >>

29. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към 1 или 2 ч.
Тези утринни разходки всред свежата, събуждаща се Природа освобождават човека от много тягости, освежават и ободряват, правят ни жизнерадостни, внасят в нас нещо слънчево и младенческо. Учителя ни научи да посрещаме изгрева на Слънцето. Това е важен момент, при който приливът на животворна слънчева енергия е най-голям. Този прилив обновява човека както физически, така и духовно. Приливът на слънчевата енергия сутрин при изгрев е най-силен и животворен. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към 1 или 2 ч. следобед, когато топлината е най-голяма. Не слънчевата топлина е най-големият лечебен фактор, а други, по-високи енергии, които можем да наречем жизнени, а към тях Земята е по-възприемчива сутрин. Аналогично явление става и в течение на годината. От всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Тогава има най-голям прилив на животворна слънчева енергия.
към текста >>

30. МУСАЛА

Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи.
В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината. Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота.
към текста >>

31. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Водата минава и заминава по неговата повърхност.
Ето защо измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствия за великата Божия Любов! Бог обича еднакво всички, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават това и възприемат Любовта Му, а хората не всякога я съзнават. Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност. Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода.
към текста >>

32. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Все едно че е бил по-рано над водата и после се спусне дълбоко под повърхността й.
Никоя земна сила не е в състояние да разкъса тези връзки на Любовта, понеже в тях е Първичната причина. Тогава ето как се обяснява, че мнозина изгубват Любовта си и вследствие на това се явяват тези хиляди терзания в любовта, отчаяние, обезсърчение, обезсмисляне на живота. Има една дълбока причина. Когато човек обича някого, той живее в по-възвишена сфера и именно поради това осъзнава това течение на Любовта, което минава през него. Но може да се случи съзнанието му да слезе в по-гъста, в по-материална среда и тогава неговото възвишено съзнание не може да се прояви чрез него. Все едно че е бил по-рано над водата и после се спусне дълбоко под повърхността й. Тогава той не може да прояви вече своята Любов към онзи, когото е обичал. Но дълбоко в душата му тази Любов съществува, в глъбините си той пак обича онзи, само че не е в състояние да осъзнае това. Но достатъчно е да се изкачи със своето съзнание по-високо и той ще намери тази Любов. Тя пак се възвръща в него. Това е причината Любовта, която е посетила веднъж човека, да идва пак периодически при него.
към текста >>

33. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И НОВАТА КУЛТУРА

Те са съществували като възможности, обаче днес всички тези отрицателни сили, дремещи досега в дълбочините, са излезли на повърхността и ги виждаме ясно.
Резултатите виждаме във всички области на живота. Човечеството днес е смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях. Това виждаме в обществения и международния живот. В последния особено ярко изпъква взаимното недоверие, съперничество и борби. Погрешните страни на днешната култура са били досега скрити, потенциални. Те са съществували като възможности, обаче днес всички тези отрицателни сили, дремещи досега в дълбочините, са излезли на повърхността и ги виждаме ясно. От днешните трагични последици се вижда, че старото схващане е фалшиво. Учителя казва: Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло. Днес както отделните индивиди, така и обществата и народите се намират в трудни условия, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят.
към текста >>

34. АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата.
Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него. Любовта не е увлечение. Тя е онази велика Сила, която дава възможност на всички същества – от най-малките до най-големите – да се проявят. При безлюбието няма истинска проява на човека. Такава има само в Любовта. Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата. Днешната форма на труда е придружена с недоволство, мъка и горчивина. Днес човек се труди по необходимост, по неволя и това трови живота му; той се усеща угнетен, пленен, лишен от Свобода. Това е, защото днешният труд е труд без Любов. При него човек не влага душата си. При днешната форма на труда душата живее в затвор.
към текста >>

35. ЧИСТОТАТА

Те са само външни, на повърхността, в дълбокото животът е без противоречия.
Потребно ª е, най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тези неща и после да влее във вас от своето съдържание. Когато отивате всред Природата, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Навсякъде четете как Бог се проявява. Ако не гледате така на Природата, тогава какво ще разберете от нея? В живота няма противоречия. Те са само външни, на повърхността, в дълбокото животът е без противоречия. Както морето: отвън, на повърхнината има вълни, обаче дълбоко, вътре има спокойствие, мир. Господ дойде да говори на евреите на планината, но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла. Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината! Човек, който мисли за Небето, не пада. Ако мисли за Земята, пада.
към текста >>

36. БЛАГОДАРНОСТТА

На повърхността ще научите повече, отколкото на дъното.
Не само ние да живеем в Бога, но и Бог да влезе да живее в нас. Тогава започва онова съвършено състояние. Има едно любопитство, при което хората не искат да знаят дъното на нещата. Като слезете на морското дъно, нищо няма да научите. Като слезете там, ще намерите само тиня. На повърхността ще научите повече, отколкото на дъното. Ако на един лук махнете люспите, нищо няма да намерите. Това, което спомага за знанието, което разкрива света за вас, то е светлината. А понеже тая светлина е кондензирана Божествена мисъл, то чрез светлината ще влезете в съприкосновение с Божествената мисъл. Божествената мисъл е кондензирана Божествена Любов. А Любовта е проява на Бога.
към текста >>

37. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'

Що се отнася до душата, бихме могли да я уподобим на една сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос, чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
Всичко се мени според вътрешните нужди. Всичко расте и се развива, съобразно онзи вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата, в съгласие с общата дейност. Не е така, обаче, с вярата. Тази сила на душата, благодарение на която човек, от самото начало на своето възраждане, е почнал да питае любов към онова невидимо същество, създател u крепител на цялата вселена, тя е извършила велики подвизи и дела. Тя е вдъхновявала душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за добро, истина, красота. Що се отнася до душата, бихме могли да я уподобим на една сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос, чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Умът, от своя страна, би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна игла, чийто връх се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка от свръхчувствителната сфера на душата. По този начин, вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център на друг. Онова, което е събудило съзнанието на човека и го накарало да тръгне по пътя на познанието, произтича от дълбока вътрешна нужда на неговия дух, вложена у него от върховните закони на живота. Тия закони заставят човека, чрез постоянна работа, да се стреми към съвършенство. За да приключим с въпроса за науката, ще дадем едно последно определение.
към текста >>

38. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към текста >>

Повърхността му може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
Ако искате да станете музикални обикнете италианците. Иска ли някой да стане твърд нека обикне българина. Всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата са носители на Божественото. Независимо от това, дали те го съзнават или не. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността му може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Божествената любов се отличава със следните качества: обхода, оценка и разумност. За всяка бележка, като ни се прави от когото и да е, по какъвто и начин да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме. Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си. Лошите работи нямат начало, имат край.
към текста >>

39. Седма част

При такава култура, при която Земята е пълна само с кости, а повърхността и с разрушени градове, какво очаквате?
Господ е направил Земята като едно възпитателно заведение, една забавачница с всичките й приспособления. Всичко е подредил така, че да ни въведе в един друг свят, по-висш, където природата по съвсем друг начин е уредена и където ще влезете скоро. Там природата е десет пъти по-хубава, отколкото тук на Земята, а светлината е по-мека... Съвременната култура от осем хиляди години насам е култура на разрушения. И ако някой оспорва това, ще му поискам да ми покаже един град, който е направен преди хиляди години и е запазен същият до днес, или да покаже някой човек, който от няколко хиляди години живее, и да не е умрял. При такава култура, при която Земята е пълна само с кости, а повърхността и с разрушени градове, какво очаквате? Култура, която гради и разрушава, не носи щастие за човешките сърца и живот за човешкия ум. Защо? Ако вие идвате тук да слушате това, което и в света ще научите, няма защо да идвате, физически всички ще умрете, ще се "стопите". Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. Апостол Павел казва: "Духовно тяло ще имате." Това означава, че сегашните ви тела ще се изменят. "Още по-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Ако това слово Божие пребъде в нашите сърца и Божията мисъл в умовете ни, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души.
към текста >>

40. Тринадесета част

"Те ще изчезнат от повърхността й и ще влязат във вътрешността й там да работят.
Ще изчезнат. И какво ще последва? "Наводнение". То пък е символ на "добрите хора". А след наводнението? "Ще излезе буйна растителност и Земята ще се покрие с дървета и цветя." Тогава не е ли по-добре да изчезнат грешните от лицето на Земята? "Те ще изчезнат от повърхността й и ще влязат във вътрешността й там да работят. Тяхната енергия ще влезе в Земята." Това означава стихът, че грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен по един праведен. Ще възкликнете: "Ужасно! Да носиш човек на гърба си! " А дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си?
към текста >>

41. 14. Мисли

Фигура втора - 9/8 и 12/8 7-и такт - на 1-во време - стъпка с десния крак напред; едновременно ръцете, свити в лактите на височина на слънчевия възел, се движат кръгообразно, като че дланите се плъзгат по една въображаема сфера (отгоре надолу по нейната повърхност и през оста и нагоре) (Фиг. 14.3).
2-ри и 3-ти такт - пак на място, ръцете през това време се свалят, после се издигат надясно и нагоре, както при 1-ви такт. Пее се: „Право мисли“. При 4-ти, 5-и и 6-и такт се повтарят движенията на 1-ви, 2-ри и 3-ти такт. При издигането на ръцете става леко повдигане на китките. Пее се същото. Фигура втора - 9/8 и 12/8 7-и такт - на 1-во време - стъпка с десния крак напред; едновременно ръцете, свити в лактите на височина на слънчевия възел, се движат кръгообразно, като че дланите се плъзгат по една въображаема сфера (отгоре надолу по нейната повърхност и през оста и нагоре) (Фиг. 14.3). На 2-ро време - стъпка напред с левия крак; едновременно ръцете правят същото движение, както в първото време. Тези движения се повтарят до края на 10-и такт - всичко 13 стъпки. Пее се: „Свещени мисли за живота ти крепи“. Същите движения на ръцете и краката се правят и при 11-и, 12-и, 13-и и 14-и такт. Пее се същото.
към текста >>

42. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи.
Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22320318222046