Търсене в текстове за 'Перде'

Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр.

По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина. Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове.
към текста >>

Най-после, след като той настоятелно почукал няколко пъти, Пенка погледнала през скъсаното перде и видяла Цена.

— Казаха на бозаджията да ме им носи повече боза... Една вечер Цено, след като ходил цял ден да търси работа от студ, умора и глад, гласът му съвсем пресипнал, се прибира в къщи едва влачейки се — отпаднал. Чука на вратата и с дрезгав глас вика на Пенка да му отвори. Тя помислила, че това е бозаджията и отговорила: — Нали ти казах да не идваш, няма вече да взимаме боза. — Аз не съм бозаджията, аз съм Цено. — Цено го няма, хайде върви си, не отварям. Най-после, след като той настоятелно почукал няколко пъти, Пенка погледнала през скъсаното перде и видяла Цена. — Отворила му. Той цял треперел от студ и глад... Не бой се, мили, думаше добрата съпруга. Господ е добър, Той ще промисли и за нас ... На другата сутрин те излязоха да направят разходка и да се малко разведрят. Беше в първите дни на януари, но времето бе топло, приятно, слънчево. Каква бе изненадата ни, когато те забелязаха, че между камънаците по присоя надничаше къдроглава коприва ... — Ето, Цено, мили мой — коприва!
към текста >>

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.

На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

„Велики брате, и двете ми очи са хванали перде (катаракт), но все пак трябва да Ви пиша.

Броят на получените от мен писма, вписани в тази колекция от документи, наблюдения, издирвания, мотивирани запитвания, се въз- качва в моя регистър до сега (юли 1919 г.) до цифрата 4106, към които трябва да прибавя около 500, получени преди тази анкета. Бих могъл да цитирам тук много стотици, подобни на предшестващите. Сега ще дам едно, което ще порази мнозина четци, от друго гледище. То е една пламенна молба, адресирана ми от Ла Рошел, на 15 август 1904 г. Тя е малко груба, но аз я давам непокътната, като предшестващите. „Велики брате, и двете ми очи са хванали перде (катаракт), но все пак трябва да Ви пиша. Аз съм скептик, огрубял подиграван, но пак имам нужда да вярвам в нещо. Ужасна, непоправима катастрофа порази наскоро четири живота. Дъщеря ми, чиято красота, естественост и веселост биха прелъстили всеки Рошфор, през 1902 год. почна да се кара за женитба и най-после отиде при лудите, в Ниор, дето вегетира, за да чака края си. . .
към текста >>

Пердето (завесата) на вратата почнало да се вее.

Понеже тя е говорела само италиански, г. Карингтон е поискал на тоя език да се прояви съществото, което е дало знака. Веднага видели, че докторат Йелден силно се развълнувал, а Карингтон почувствал, че се сложила една ръка върху него. Също и една от присъстващите жени извикала: „някой ме хваща за рамото“. В тоя момент, студен лъх изпълнил залата и като че понижил температурата на няколко градуса. Пердето (завесата) на вратата почнало да се вее. Всички присъстващи жени изпуснали страхливи викове. Една от тях изкрещяла ужасно, с поглед втренчен в тавана.Всички видели там образа на една увиснала човешка ръка, с ясно очертани пръсти, а под нея някаква черна маска. Последната скоро изчезнала, но ръката била видяна да се спуща надолу и да се слага върху рамото на доктора. Последният бил много възбуден. Запитан, дали не е изгубил скоро някой свой близък, той отговорил, че баща му умрял.
към текста >>

В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата.

Веднага д-р Отери, около 60 годишен мъж, почнал да трепери, чувствайки се прегърнат. Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен? “ — „Да“, бил отговорът. Тогава д-р Отери, твърде бледен и силно развълнуван, запитал за дъщеря си и веднага бил нежно прегърнат. На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари. В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата. Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ. Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена. Това движение било повторено много пъти.
към текста >>

Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ.

Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен? “ — „Да“, бил отговорът. Тогава д-р Отери, твърде бледен и силно развълнуван, запитал за дъщеря си и веднага бил нежно прегърнат. На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари. В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата. Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ. Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена. Това движение било повторено много пъти. После почувствал една целувка на устните си и две целувки на дясната си буза.
към текста >>

Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“.

_______________________________________________ 1) За действието на духовете на огъня (саламандрите) La Revue Meta psychiqu е съобщава следното: „За един медиум, на име Феркас, на 14 години, се пише често в английските и австралийски вестници. Навсякъде, дето отивал, Феркас предизвиквал пожар и то без да знае. Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят. Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот. Б. Р. БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ Командант ЛУИ ДАРЖЕ Командант Дарже.
към текста >>