Търсене в текстове за 'Перде'

Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати.
Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън. Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати. Няколко сестри ме срещат и казват: „Учителят замина за Мърчаево". Но аз почувствувала го като друго заминаване, останах като гръмната. И полетях да падна. Те ме хванаха от двете страни и ме подкрепиха. Поведоха ме към малкия салон.
към текста >>

7. 30. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ПРИНЦА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Учителят беше в Горницата и от време на време отместваше малко перденцето на прозорчето и поглеждаше дали съм долу.
При всяко заминаване обратно за Габрово, Учителят отново ме приемаше. И този последен път ме прие в края на 1943 г. Отидох при Учителя сутринта, но Той ми определи да отида в три часа след обед. Аз застанах с трепет на стълбичката, която водеше нагоре до стаичката Му. Наричахме я Горницата, защото беше горе и се извисяваше над салона. Учителят беше в Горницата и от време на време отместваше малко перденцето на прозорчето и поглеждаше дали съм долу. Той ме държа така три часа на стълбата долу. Моят вътрешен глас ми казваше: „Ученикът трябва да чака". Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм войник и че трябва да чакам. Какво пазех, не знаех. Знаех, че съм на пост.
към текста >>

8. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и розови хубави перденца и столчета надувни и т. н.
Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща. Пристигнал лордът и баба ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и баба ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая. А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и розови хубави перденца и столчета надувни и т. н. и като влязла баба ми всичко било наредено. Тя се хванала за главата. Не можах да отида в Щип да видя къде и как са живели моите най-близки роднини. Това е по рода на баща ми. А по рода на майка ми: Тя е родена в Силистра.
към текста >>

9. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Забравих да кажа, че още преди да се беше оженил аз си бях в малката веранда с едни сини перденца и една нощ сънувах чуден сън.
Така Жоро имаше възможност поне да държи ръката ми и да ме погледне така някакси по интимно. Така се сприятелихме и от Рила, а това не беше малко. Така Мальовица стана символ на нашата дружба. После той настоя, но това вече беше по-късно, когато вече Славчо се ожени и дойде Люба, да ме запознае с родителите си. С идването на Люба в нашата барака баба Данка и Димитрий вече се прибраха при Ана Каназирева и Славчо я разшири с веранди и още със стая и кухня къщата и постоянно беше с чук в ръката. Забравих да кажа, че още преди да се беше оженил аз си бях в малката веранда с едни сини перденца и една нощ сънувах чуден сън. Намирам се точно на остров в Тихия океан, чуден сън, никога не мога да го забравя, но го записах веднага. Чуден остров, с големи портокалови дървета, цъфтят и връзват едновременно. Навсякъде се разхождат младежи, хубави двойки, облечени в бяло, с дълги коси, дълги рокли и хубави спуснати коси. Двойките бяха по двама, вървяха прегърнати, едни седнали в тревата, други с нозе във водата, трети вземат падналите портокали и ядат и само аз сама. Вървя по една пътека нагоре към един връх.
към текста >>

10. 40. Баба Гунка

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми.
А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми. Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза баба Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила. Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
към текста >>

11. 6. Задачата с боровите дъски

Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото.
фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща. Това имаше той. В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше. Гардероб нямаше. Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото. Нищо друго нямаше. И една печка за отопление с дърва и въглища. На масата му имаше един радиоапарат, който слушаше доста често. Слушаше новини, музика, вечерно време имаше и класическа музика предаваха по някоя станция, по която като я намери слуша. Между другото трябва да кажа, че брат Иван беше много музикален.
към текста >>

12. 11. Велик Дух и Велик мъченик

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Скарахме се, спя вкъщи, беше светло, пердета няма.
И Елена останала и работи като стенографка. Работи за Словото на Учителя. Учителят бе Велик Дух на Небето и Велик Мъченик на земята. Заради нас и от нас бе мъченик. А като се скарахме със сестра ми веднъж знаеш ли какво сънувах: Четири попове (поповете да знаеш са дяволите) и тъй четири попове целите в черно с калимавки. Скарахме се, спя вкъщи, беше светло, пердета няма. Към четири часа - щях да издъхна значи. Четири попа носят ковчег и един вика, обърна се към мене да ме ядоса, един от четиримата с калимавка: „Ела да си видиш синчето в ковчега, колко е хубаво! “ Викам: „Да се махаш“ И се събудих. Ако не бях се събудиха щях да издъхна и гледам четири часа. Сигурно тогава е починал Стефчо.
към текста >>

13. 2. Белите и черните братя

На прозореца имаше перденце окачено на тел и когато приятелите идваха Учителят ме питаше: „Тези от кои са?
По това време варненското братство се беше разделило на две групи. Едните се наричаха бели братя, а нашата група, в която бях аз бяха я нарекли черни братя. Но за голяма изненада на „белите“ Учителят отседна при нас, при Черното Братство. Така като го бяха определили и назовали. Когато научиха, че Учителят е при нас, дойдоха през деня братята от „Бялото братство“ и тогава Учителят направи помирение. На прозореца имаше перденце окачено на тел и когато приятелите идваха Учителят ме питаше: „Тези от кои са? От Белите? Но Белите не са побелели“. Един ден Учителят каза: „Нека дойдат всичко от Белите да се запознаят с Черните. Дойдоха всички. От едната страна стояха Белите, от другата Черните.
към текста >>

14. 15. Условия за работа

Анина Бертоли

Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото.
След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място. После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 1/2 на три м.
към текста >>

15. 10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ

ТОМ 8

Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи.
Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи. Две от тях бяха собственост на татко ми. А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата. Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете? " Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно.
към текста >>

16. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Елена АНДРЕЕВА(1899-1990)

На него имахме едно перденце, което се скъса и Савка казва, сега ще си го туриме на телче, перденцето.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е характерно и характеризира нас. И после аз много късно си видях къде ми е грешката. Имахме една врата, на вратата имаше едно прозорче. На него имахме едно перденце, което се скъса и Савка казва, сега ще си го туриме на телче, перденцето. Аз казвам: „Савке, абе много е по- хубаво да купиме една месингова пръчка и да я закачиме, много по-хубаво. Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка". Сега как съм го казала, вижте, защото едно казване и едно нещо е начинът по който се казва, много значи. Може би съм го казала по лош начин. Изглежда, че Савка е почуствала моето изказване като някакво насилие, че се налагам.
към текста >>

Никога нищо не й казах, но аз повече не се занимавах с пердето, оставих я тя да реши въпроса както иска.
Той и нея смъмра. Сега аз разбрах, че тука е нещо по-дълбоко. Защо Учителя ми се кара? Така, значи разбрах, че някой се е оплакал, щото Паша ме защити, вече оставаше само Савка да е казала. Никога не я попитах, какво е казала след това. Никога нищо не й казах, но аз повече не се занимавах с пердето, оставих я тя да реши въпроса както иска. Но много после се зарадвах когато й направиха стаята отделно тя си купи месингови пръчки. Щото видя че е по-хубаво така. В.К.: А какви пердета сложи? Е.А.: Нещо тънко. По-късно, много пъти когато съм била при Учителя исках да Му кажа: „Учителю, тогава ми се скарахте, защо ми се скарахте, аз не мога да разбера защо ми се скарахте, затуй че, аз искам да бъде с месинг, е добре, аз така го харесвам, пък Савка го харесва другояче.
към текста >>

В.К.: А какви пердета сложи?
Така, значи разбрах, че някой се е оплакал, щото Паша ме защити, вече оставаше само Савка да е казала. Никога не я попитах, какво е казала след това. Никога нищо не й казах, но аз повече не се занимавах с пердето, оставих я тя да реши въпроса както иска. Но много после се зарадвах когато й направиха стаята отделно тя си купи месингови пръчки. Щото видя че е по-хубаво така. В.К.: А какви пердета сложи? Е.А.: Нещо тънко. По-късно, много пъти когато съм била при Учителя исках да Му кажа: „Учителю, тогава ми се скарахте, защо ми се скарахте, аз не мога да разбера защо ми се скарахте, затуй че, аз искам да бъде с месинг, е добре, аз така го харесвам, пък Савка го харесва другояче. Защо пък аз да съм виновна, пък тя да не е? " Вижте, аз от гледище на справедливост исках да питам. Добре, ама нещо ми рече вътре, ти ще го разбереш.
към текста >>

17. 58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Даже горната стая, дето му беше за слънце когато ходеше, един ден ми каза: „Еленке, можеш ли да направиш пердета оттам дотам?
Е.А.: А-а, до самия салон и до самия Учител беше. В.К.: Виж Черната Ложа как работи? Е.А.: Да, да, до самия салон, до самия салон беше. В.К.: Учителят не беше доволен? Е.А.: Не беше доволен. Даже горната стая, дето му беше за слънце когато ходеше, един ден ми каза: „Еленке, можеш ли да направиш пердета оттам дотам? " Аз разбрах, че за да не Го виждат онези хора оттам другите от пивницата, защото поиска само от южната страна, едно от крилото да Му сложа пердета и от другата, и цялата страна отзад. В.К.: Онези пееха, пиеха, вдигаха шум. Е.А.: Шум да, да. О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше спокойствие. В.К.: До колко часа беше?
към текста >>

" Аз разбрах, че за да не Го виждат онези хора оттам другите от пивницата, защото поиска само от южната страна, едно от крилото да Му сложа пердета и от другата, и цялата страна отзад.
В.К.: Виж Черната Ложа как работи? Е.А.: Да, да, до самия салон, до самия салон беше. В.К.: Учителят не беше доволен? Е.А.: Не беше доволен. Даже горната стая, дето му беше за слънце когато ходеше, един ден ми каза: „Еленке, можеш ли да направиш пердета оттам дотам? " Аз разбрах, че за да не Го виждат онези хора оттам другите от пивницата, защото поиска само от южната страна, едно от крилото да Му сложа пердета и от другата, и цялата страна отзад. В.К.: Онези пееха, пиеха, вдигаха шум. Е.А.: Шум да, да. О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше спокойствие. В.К.: До колко часа беше? Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта.
към текста >>

18. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

Даже мене ме накара, когато оттука беше онази къща, оттука дотам по едно перденце дотук да Му направя пердета, за да не Го виждат от другата страна.
Не, ама аз не се страхувах, ама после като се качих на височкото, така видях че коджа е високо, ама Учителят ми държи стълбата, хич не се страхувах, прескочих от тук, отидох и Му отворих. Другото, това нещо отгоре го наричахме солариум. Учителят тука нищо нямаше. Вътре имаше само едно легло. Всичкото беше свободно да се огрява от слънцето и Учителят тука си правеше слънчеви бани и се изпотяваше. Даже мене ме накара, когато оттука беше онази къща, оттука дотам по едно перденце дотук да Му направя пердета, за да не Го виждат от другата страна. Той се изкачваше тука по стъпалата нагоре. Това беше от тази стая на Учителя, горната. На тази страна, оттука бяха стъпалцата. Това фактически е юг, това е изток. Сега за салона.
към текста >>

Е.А.: Той беше една дървена постройчица отгоре, от всичките страни с прозорци и когато дойде пивницата, Той за да не го безпокоят, спокойно да си седи горе, тогава поиска пердета да Му направиме, само от към онази страна, а не отпреде.
В.К.: Да, кофа. Е.А.: И след това като се влезе в това антренце, отдясна страна е вратата за стаята на Учителя. А срещу него е прозореца, който осветява антренцето. През него прозорец като се отвори, Учителят се качваше, за да се отиде горе в солариума. В.К.: Той какво представляваше? Е.А.: Той беше една дървена постройчица отгоре, от всичките страни с прозорци и когато дойде пивницата, Той за да не го безпокоят, спокойно да си седи горе, тогава поиска пердета да Му направиме, само от към онази страна, а не отпреде. Щото там някак по се вижда сигурно, аз не зная, но Той това помоли да Му направя, помня, че ми даде пари и каза направи Ми, иди вземи мярка и направи това и аз го направих. В.К.: Ставаше въпрос за заключването на вратата и забравения ключ. Е.А.: А пък Учителят и долната стая направи със секретен ключ и горната, защото не всички които идваха бяха честни хора. Един път когато чистихме на Учителя стаята и когато боядисвахме изчезна една Негова шапка. Бяхме багажа го наредили отпреде.
към текста >>

19. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Даже помня Учителят ме накара да Му направя пердета откъм онази страна, чуждата.
В.К.: И значи построиха на Учителя стаята, беше ли обширно това? Той имаше едно антре и една стая. Е.А.: А-ах, хубава беше стаята, но не беше удобно качването за горницата Му, дето беше за Солариум. В.К.: Какво представляваше този Солариум? Е.А.: Една малка стаичка отвсякъде с прозорци. Даже помня Учителят ме накара да Му направя пердета откъм онази страна, чуждата. Нали това беше до оградата беше братското място и изглежда, че да не Го гледат нали, Той се съблича, преоблича, пече се на слънце. За да е свободен и Той ми каза: „Еленке, може ли да ми направиш пердета? " Рекох: „Разбира се Учителю", направих ги и така. В.К.: Сега ето това е малката приемна. Е.А.: Това е приемната, да, това е приемната.
към текста >>

За да е свободен и Той ми каза: „Еленке, може ли да ми направиш пердета?
Е.А.: А-ах, хубава беше стаята, но не беше удобно качването за горницата Му, дето беше за Солариум. В.К.: Какво представляваше този Солариум? Е.А.: Една малка стаичка отвсякъде с прозорци. Даже помня Учителят ме накара да Му направя пердета откъм онази страна, чуждата. Нали това беше до оградата беше братското място и изглежда, че да не Го гледат нали, Той се съблича, преоблича, пече се на слънце. За да е свободен и Той ми каза: „Еленке, може ли да ми направиш пердета? " Рекох: „Разбира се Учителю", направих ги и така. В.К.: Сега ето това е малката приемна. Е.А.: Това е приемната, да, това е приемната. Ето виж, ето две стъпалца, това антренце, ама и то много тясничко заедно до стената беше успоредно с прозорците. А прозорци имаше.
към текста >>

20. 11.Учителят ни учеше

Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година.
При този втори случай на чута молитва, аз проявих непослушание. Някое същество ме предупреди да си взема другарка. Аз не послушах и трябваше да преживея страха и отвращението от подобен опит за нападение. Третият случай на чута молитва беше на Изгрева, в стаята ми, на поляната, където аз живеех. Беше първите дни на декември -1945 г. Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година. Понеже стаята беше на земята и когато нямаше прозрачни пердета, отвън се виждаше всичко. Аз седях до прозореца и четях вестник. Изведнъж някой се приближи до прозореца и заговори. Погледнах - руски войник, питаше ме зная ли къде е Руския дом. Отговорих, че не зная, той ми огледа хубаво стаята, това ми направи впечатление и се отдалечи.
към текста >>

Понеже стаята беше на земята и когато нямаше прозрачни пердета, отвън се виждаше всичко.
Някое същество ме предупреди да си взема другарка. Аз не послушах и трябваше да преживея страха и отвращението от подобен опит за нападение. Третият случай на чута молитва беше на Изгрева, в стаята ми, на поляната, където аз живеех. Беше първите дни на декември -1945 г. Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година. Понеже стаята беше на земята и когато нямаше прозрачни пердета, отвън се виждаше всичко. Аз седях до прозореца и четях вестник. Изведнъж някой се приближи до прозореца и заговори. Погледнах - руски войник, питаше ме зная ли къде е Руския дом. Отговорих, че не зная, той ми огледа хубаво стаята, това ми направи впечатление и се отдалечи. Тогава аз седнах и продължих да чета.
към текста >>

21. 20.Щом останах на работа при Учителя

Пердето не беше дръпнато докрая и през откритата част видях едно момиче да лежи в леглото му до него.
Мислено отговорих: „Детектив ли ще ставам, да ходя да гледам по прозорците? " След малко същият глас-мисъл, ми каза: „Но нали искаш да разбереш, сега има условия". След известно колебание станах, сложих си палтото и отидох. Невена тогава не беше в София и беше отишла в Нова Загора при сестрите си. Аз отидох до бараката на Любомир, качих се на пейката. Пердето не беше дръпнато докрая и през откритата част видях едно момиче да лежи в леглото му до него. Скръцна пейката, той стана, загаси лампата и аз се върнах в „Парахода". Разбрах, че ме е заблуждавал и лъгал. Видях с очите си. Аз не исках вярност от него, но не исках да ме лъже. Никога не съм му казала лъжа или да съм скрила нещо от него.
към текста >>

22. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Забравила съм отворен прозореца, влезли пред деня, но после, желаейки да излезнат влезли между пердето и стъклото на прозореца.
Вярвам, че доста сте напреднали. Като си дойда N. (Невенка) ще има частна собственост. Тя тъй много се опъва да не свързва с нещо, но на земята не може, човек все ще носи известен товар. Като се върнах неделя вечер в стаята си заварих трима крилати гости. Забравила съм отворен прозореца, влезли пред деня, но после, желаейки да излезнат влезли между пердето и стъклото на прозореца. Така стояли и се мъчили да излязат, но не могли. Вечерта заварих двете лястовички на единия прозорец, другата на другия. Нощта прекараха мирно и тихо, но на другия ден, щом се развидели, започнаха наново опитите си да избягат. Улових едната, разгледах я и после им отворих прозореца. Отзарана преди да отида на училище, една пак влезе, но веднага излезе.
към текста >>

23. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Беше се скъсало пердето и трябваше да се постави ново.
Каза ми: „Ти не даваш свобода на другите! " Аз много се наскърбих. Паша се опита да ме защити и Той и на нея се скара със строг тон. Тогава разбрах за какво се отнася. Разказвам случая: На вратата на „Парахода имаше едно малко прозорче за светлина. Беше се скъсало пердето и трябваше да се постави ново. Аз исках да го сложим на месингови пръчки, а Савка искаше да го сложим на телчета. Аз настоях да бъде на месингови пръчки защото е по-красиво. Дали Савка е почувствала това мое настояване като ограничение на свободата й не зная, защото аз повече не попитах, не се намесих, а оставих да направи така, както намери за добре. Тогава аз не можах да разбера къде ми е грешката. Много пъти впоследствие, когато даже съм била при Учителя съм искала да Го попитам да ми каже къде ми е погрешката, но щом помисля така, веднага ми идваше мисълта, ти сама трябва да я намериш.
към текста >>

Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка.
Дали Савка е почувствала това мое настояване като ограничение на свободата й не зная, защото аз повече не попитах, не се намесих, а оставих да направи така, както намери за добре. Тогава аз не можах да разбера къде ми е грешката. Много пъти впоследствие, когато даже съм била при Учителя съм искала да Го попитам да ми каже къде ми е погрешката, но щом помисля така, веднага ми идваше мисълта, ти сама трябва да я намериш. Минаха години, дори и след заминаването на Учителя, аз още не бях намерила грешката си. Но един ден изведнъж ми светна в съзнанието, разбрах как трябваше да постъпя. Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си. Нужна е голяма вътрешна светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание. Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания.
към текста >>

Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах.
Тогава аз не можах да разбера къде ми е грешката. Много пъти впоследствие, когато даже съм била при Учителя съм искала да Го попитам да ми каже къде ми е погрешката, но щом помисля така, веднага ми идваше мисълта, ти сама трябва да я намериш. Минаха години, дори и след заминаването на Учителя, аз още не бях намерила грешката си. Но един ден изведнъж ми светна в съзнанието, разбрах как трябваше да постъпя. Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си. Нужна е голяма вътрешна светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание. Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания. Иска ми се да разкажа един случай със Савка.
към текста >>

Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето.
Много пъти впоследствие, когато даже съм била при Учителя съм искала да Го попитам да ми каже къде ми е погрешката, но щом помисля така, веднага ми идваше мисълта, ти сама трябва да я намериш. Минаха години, дори и след заминаването на Учителя, аз още не бях намерила грешката си. Но един ден изведнъж ми светна в съзнанието, разбрах как трябваше да постъпя. Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си. Нужна е голяма вътрешна светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание. Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания. Иска ми се да разкажа един случай със Савка. Това беше още първата или втората година от нашия общ живот в „Парахода".
към текста >>

24. 09 - 303. ВИДЕНИЕ - ЕДНА УЧЕНИЧКА

ТОМ 10

" Станах и отдръпнах пердето.
303. ВИДЕНИЕ - ЕДНА УЧЕНИЧКА Бях шестнадесет годишна, още ученичка. Една нощ чувам, че се пее под прозореца. Помислих си: „Кой ли ми прави серенада? " Станах и отдръпнах пердето. Хубава лунна нощ. Видях хор от млади момичета, облечени като пансионерки. Пееха: „Хубав е животът, но кратък. Блажени са чистите по сърце. Благословени са, които разбират Истинското му едназначение." Горното не бе сън, а видение, което помня повече от 40 години.
към текста >>

25. 12 - 56. ВЕРКА И НАДКА КАТО УЧЕНИЧКИ В ПРОГИМНАЗИЯТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Така тоя път казал, че когато се събират хората от Братството, дръпвали пердетата и после се събличали голи мъже и жени, като прибавил и други някакви нелепости.
56. ВЕРКА И НАДКА КАТО УЧЕНИЧКИ В ПРОГИМНАЗИЯТА В.К.: Като ученички, Верка и Надка ги водели от училище на църква, в която служел поп Шаханов, който бил враг на Учителя и делото му. Той използвал всеки удобен случай да изкаже своето отрицателно отношение към него. Веднъж, след службата, когато учениците били още в църква, той започнал да говори, както обикновено, при което гледал да вмъкне и нещо против Учителя. Така тоя път казал, че когато се събират хората от Братството, дръпвали пердетата и после се събличали голи мъже и жени, като прибавил и други някакви нелепости. Но в това време Верка се провикнала със силен глас, за да чуе цялата църква: „Лъжеш, лъжеш, това не е истина! " А жената на директора била братовчедка на брат Георги Куртев. Тя чула всичко това и на другия ден извикали брат Георги Куртев в дирекцията и му казали, защо Надка си мълчи и нищо не казва, а Верка се била така провикнала. А брат Георги казал: „Ами децата не могат да мълчат, те трябва да казват истината! " Когато бил починал Добри, съпругът на Надка, тя ходела всеки ден до 40-я ден на гроба му.
към текста >>

26. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно.
Той е брат на Йорданка д-р Жекова. Завърши инженерство в Париж, когато бяхме там, в празник излизахме на разходка с още някои български семейства. Всяко лято идваше да види сестра си и Учителя, отиваше и на Рила. С Учителя се е фотографирал в надувна лодка върху Рилско езеро, с лице сияюще от щастие. Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали. В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно. Сега е на 90 години. Целувам Ви сърдечно, Цветка. Моля, по никой начин не ми връщайте писмата му! Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова 3.02.1988 г. Сестра Щилянова и вашият съпруг, на когото изпращам братски поздрави.
към текста >>

27. 84. КАК СНИМАХ УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

ПГ: Аз си бях направил тъмна стаичка и там работех, после си вдигах пердето и осветлявах и ги проявявам после в проявителя.
ПГ: Да. Въпросът е, че докато други път Учителят си е обръщал гърба, когато щели да Го фотографират, Учителят тука се заинтересува, че аз си бях направил тъмна стаичка и промивах. Вечерно време в нея си промивах стъклата, които през деня ги правех. Пък сутрин ги турях в някой завой, там. ВК: Къде промиваше ти тези неща? ПГ: Аз си бях направил тъмна стаичка и там работех, после си вдигах пердето и осветлявах и ги проявявам после в проявителя. ВК: Там вода имаше, ваничка, беше направил ваничка, проявяваше. Имаше ли случаи друг път, когато Учителят те помолваше да ти позира и т. н.? ПГ: Веднъж бяхме горе чак, на езерата, и Учителят каза: „Пеньо, можеш ли да фотографираш тука, че да влязат всичките езера? " Рекох: „Някои може би ще са затулени, ама само оттука може да се видят езерата, които могат да се видят от Седемте. Тука аз ще направя снимка на Вас с езерата на надолу, рекох, всичките, които могат да се видят." Там не може да се види шестото езеро.
към текста >>

28. 101. ПАРАХОДЪТ ОТ АМЕРИКА

А в стаята имаше едно перде и зад него - мивка, да може да си умие някога ръцете.
Някои хора от града й дали съвет: „За тази работа да отидеш да питаш Дънов, само той разбира тия работи." И тя се запътила и дошла на Изгрева. Влязла при Учителя. Той я посрещнал много любезно. Тя си разказала болката, за мъжа си, че е отишъл и вече не й се обажда. Пък Учителят рекъл: „Добре, стой тука, ще уредим този въпрос." И тя стои в стаята на Учителя, в приемната. А в стаята имаше едно перде и зад него - мивка, да може да си умие някога ръцете. Имаше и легло зад пердето. Рекъл: „Стой тука." И тя седи сега и чака, чака, чака Учителят да излезе зад пердето, обаче не излиза. Минало много време и тя се чуди: „Защо не излезе този човек, бе джанъм? " Отишла, надникнала полекичка и видяла, че Учителят бил легнал и спял. И си казала: „Виж, той уж ще ми приказва, ще ми говори, а пък легнал и заспал." Не минало дълго време и Учителят излязъл вънка и й казал: „След 12 дни той ще си дойде!
към текста >>

Имаше и легло зад пердето.
Влязла при Учителя. Той я посрещнал много любезно. Тя си разказала болката, за мъжа си, че е отишъл и вече не й се обажда. Пък Учителят рекъл: „Добре, стой тука, ще уредим този въпрос." И тя стои в стаята на Учителя, в приемната. А в стаята имаше едно перде и зад него - мивка, да може да си умие някога ръцете. Имаше и легло зад пердето. Рекъл: „Стой тука." И тя седи сега и чака, чака, чака Учителят да излезе зад пердето, обаче не излиза. Минало много време и тя се чуди: „Защо не излезе този човек, бе джанъм? " Отишла, надникнала полекичка и видяла, че Учителят бил легнал и спял. И си казала: „Виж, той уж ще ми приказва, ще ми говори, а пък легнал и заспал." Не минало дълго време и Учителят излязъл вънка и й казал: „След 12 дни той ще си дойде! " Защото параходите за 12 дни денонощно пътуват и стигат от Европа до Америка.
към текста >>

Рекъл: „Стой тука." И тя седи сега и чака, чака, чака Учителят да излезе зад пердето, обаче не излиза.
Той я посрещнал много любезно. Тя си разказала болката, за мъжа си, че е отишъл и вече не й се обажда. Пък Учителят рекъл: „Добре, стой тука, ще уредим този въпрос." И тя стои в стаята на Учителя, в приемната. А в стаята имаше едно перде и зад него - мивка, да може да си умие някога ръцете. Имаше и легло зад пердето. Рекъл: „Стой тука." И тя седи сега и чака, чака, чака Учителят да излезе зад пердето, обаче не излиза. Минало много време и тя се чуди: „Защо не излезе този човек, бе джанъм? " Отишла, надникнала полекичка и видяла, че Учителят бил легнал и спял. И си казала: „Виж, той уж ще ми приказва, ще ми говори, а пък легнал и заспал." Не минало дълго време и Учителят излязъл вънка и й казал: „След 12 дни той ще си дойде! " Защото параходите за 12 дни денонощно пътуват и стигат от Европа до Америка. Та, той ще си дойде след 12 дни, или 14 дни, забравих точно след колко време.
към текста >>

29. 1929 година - продължение

Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ.
Крепча Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа. Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост, свежест и широта. Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ии съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи. Величествена ария като че разлива лъчите на животворното слънце. Аз вземах цигулката и около час свирих, и то бе нещо превъзходно! Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях.
към текста >>

30. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха.
Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите.
към текста >>

31. 1934 година

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха.
Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите.
към текста >>

32. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

ТОМ 17

Купих и нови кюнци, искам и пердета да купя, но ще видим, много нещо трябва.
Две стъкла счупих от голямата стая и ги направих, разбира се. Новата година да не ме завари с нечисти джамове и така ми олекна. Днес са на екскурзия с Учителя, аз останах, за да ти напиша писмото, снощи не можах от умора: като легнах в 6 ч, станах отзарана пак в 6 ч. Аз ще мина в голямата стая, Учителят каза, а малката ще я приготвя за тебе. Тъй че, когато дойдеш, ще намериш хубава обстановка. Купих и нови кюнци, искам и пердета да купя, но ще видим, много нещо трябва. Като учителка аз не обичах конференциите, не се упражнявах в говор, не взимах думата, нито реферати пишех, мислих, ще остана неразвита, пък както виждаш, тука цял реферат ти изпращам, това не е писмо. Значи от другаде идва развоят на мисълта у човека. Поздрави на бай Илкови и който попита за мен. Приеми много и много привети! Очаквам те вече!
към текста >>

33. 64. Вътрешната телевизия

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Нещата стават, но не искам да се занимавам с неговия минал живот, турям перде, не искам да се занимавам с него.
- Дойде му една мисъл: - Ще ми бъде ли жената вярна? - Да си внимателен с нея! - Каквото и да му доказвам, той не може да схване. Аз виждам всичко, каквото е правил. Телевизия е, как ще му докажа? Нещата стават, но не искам да се занимавам с неговия минал живот, турям перде, не искам да се занимавам с него. Някой път мигновено става, картини се явяват. За известни качества трябва да има белези на ръцете, на главата: черепа и на лицето. Мене не ме интересуват патологическите състояния, гледам на колко се е отдалечил. Добри хора, които не падат, са тези, на които погледът е обърнат нагоре. На който погледът е обърнат надолу, на него не може да се разчита.
към текста >>

34. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Следователно, облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия.
Щом получи тази заповед, този импулс, дървото започва да работи. Като срещне паяка, казва му: ти ще предеш своята паяжина. Като даде своите разпореждания сльнцето започва да се изкачва нависоко, отдето следи, кои как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всички живи същества започват да търсят начини, как да се скрият от Божието око. Щом искат да се скрият от Бога, от слънцето, веднага спущат облаците. Следователно, облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия. Той погледне оттук, погледне оттам, нищо не се вижда. Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: Какво правите тука? Защо се криете? ” 29.
към текста >>

Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета.
Като даде своите разпореждания сльнцето започва да се изкачва нависоко, отдето следи, кои как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всички живи същества започват да търсят начини, как да се скрият от Божието око. Щом искат да се скрият от Бога, от слънцето, веднага спущат облаците. Следователно, облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия. Той погледне оттук, погледне оттам, нищо не се вижда. Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: Какво правите тука? Защо се криете? ” 29. СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА: 21 лекция от Учителя, държана на 14 март 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

35. II. БУНТ

ТОМ 20

Само на малко от големите къщи пердетата бяха спуснати на всички прозорци и не се чуваше ни глас, ни дихание - бяха се изпокрили във всевъзможни скривалища, казват, някои и от по-рано своевременно направени.
Изглежда, че фашисти и превратаджии са били само тия, които бяха избягали.11 Вечерта градът си легна с чисто съветско управление и осветен с хиляди импровизирани червени фенери. Навсякъде из улиците циркулираше червената гвардия. Разните комисии и комитети, с най-чудно и мъчно изговорими имена, бяха започнали веднага да функционират. Всички бързаха весели, засмени, щастливи. «Другари и другарки» - това ехтеше на всяка крачка във въздуха. Само на малко от големите къщи пердетата бяха спуснати на всички прозорци и не се чуваше ни глас, ни дихание - бяха се изпокрили във всевъзможни скривалища, казват, някои и от по-рано своевременно направени. Но нямаше и кой да ги търси - пролетарският народ ликуваше. Две-три изстъпления, които бяха направени на лична почва тая вечер, причинителите им веднага бяха най-строго наказани. Всички трябваше да схванат, че новият ред е различен от стария и че произволите там не се позволяват. А речи - речи на всеки ъгъл, във всяка кръчма, на кой да е кръстопът. Всеки, който горе-долу знаеше да си отваря устата и да изговаря десетина думи наред - казваше ги.
към текста >>

36. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ТОМ 21

Такива се намериха по пердетата на стаята, намериха се и по стената.
По всичко личи обаче, че убийството е било извършено след една отчаяна и продължителна борба. Тя е продължила няколко минути. Самите експерти ни казаха, че по трупа на убитата е имало следи от нокти по гърдите и ръцете. Щом като това е така, трябва да предположим, че борбата е била лице срещу лице. Ударите са били нанесени вече и според както ни казаха експертите, кръвта е започнала да струи, следователно оставила е доста силни следи. Такива се намериха по пердетата на стаята, намериха се и по стената. Изцапани са и други околни предмети. Това обстоятелство е важно за нас, за да изтъкнем, че при такава една борба е било невъзможно убийците, техните ръце и техните дрехи да не бъдат изцапани с кръв. Защото борбата е продължила дълго време, оперирали са дълго, кръвта е струила, и следователно кръв трябва да е имало не само по ръцете, но и по дрехите. Свършва се убийството и двете жени си отиват у дома. Сутринта в 8 часа, Малина по-рано, а след това и майка й, идват пак в къщата, където са извършили престъплението.
към текста >>

37. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя.
Христо в този момент е на градината в Айтос, има силна интуиция и разбира, че става нещо у тях, и веднага си отива. Закъснял и момчето си заминало. От това нещо получи психическо разстройство. Отива да пасе овцете на зет си в с. Люсковец, където му е по-добре, Вижда насън двамата си внуци, че държат изпит в Невидимия свят и влизат да учат в Школата. От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя. Той е човек, готов да направи всичко за Братството. При сбирката за ”Богородица” донесе 3 пъти овче мляко и сирене за празника. Винаги подпомага градината в орането, копането и общата работа. 146. Електрически ток за градината в Айтос В градината има много работа и в бъдеще ще дойдат много млади хора, които ще помагат безкористно на общото дело. Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция.
към текста >>

38. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

ТОМ 21

После аз се прибрах в бараката, поочуках туй-онуй из нея на бърза ръка, накачих по-здраво пердета, ходих да чистя часовника и сега сядам да ти напиша тия няколко реда, за да почна после беседата.
Тръгнах си, на половината път срещнах Уч. да иде. Върнах се с него, полях му да се мие и след туй се върнахме. Из пътя ми говори^ и долу също - но сегашното му говорение е едно навлизайте още по-дълбоко в тайната на живота и него вече не смея да ти пиша. То се отнася изобщо до живота на съвременния човек и новия живот, за който трябва да се работи! После аз се прибрах в бараката, поочуках туй-онуй из нея на бърза ръка, накачих по-здраво пердета, ходих да чистя часовника и сега сядам да ти напиша тия няколко реда, за да почна после беседата. В сряда Уч. [Учителят] стоя до късно на Изгрева. Тръгнахме в 71/2 часа. Из пътя ми говори доста. Имаше едно съобщение от Бургас, доста интересно, но не е за писание - дадено от Духа на Истината!
към текста >>

39. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

ТОМ 22

Учителят се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая.
Гради отива при стаята на Учителя да се срещне с него. Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Периклиева, които му съобщават, че през нощта Учителят питал за него и майка му Мария.******** Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята - покрита със сняг. Учителят се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано.
към текста >>

40. 23. От Плевен до Ловеч 30 километра с файтон

Зад някакви пердета, които се развяваха от вятъра, който духаше вътре дори по-силно, отколкото отвън, спяха спокойно пансионерките.
" Ние изтръпнахме. Обяснихме, че файтона е причина - коня, файтонджията... Вратата скръцна и се отвори. Влязохме. Не чухме думите "Добре дошли! " Злата съдба ни посрещна. С тежко сърце изкачих скърцащите стълби на двуетажното здание, в което ни заведе стопанката. Зад някакви пердета, които се развяваха от вятъра, който духаше вътре дори по-силно, отколкото отвън, спяха спокойно пансионерките. Дадоха ни две празни легла, и ние, капнали от умора и вълнение,веднага заспахме.
към текста >>

41. 24. Първата закуска в ниската трапезария

Изведнъж пердето силно се дръпна и на вратата се показа стара жена с бели разплетени коси, по бяла нощница.
Звънецът биеше дълго, безкрайно дълго! Това бе някаква манастирска камбана, която нямаше намерение да спре никога. Обаче, богомолките не мърдаха от леглата си. Аз стоях с опулени очи в мрака и се чудех какво да правя. Какво означаваше този зловещ камбанен звън? Изведнъж пердето силно се дръпна и на вратата се показа стара жена с бели разплетени коси, по бяла нощница. С неистов вик тя се спусна към едно легло, бързо дръпна юргана и момичето скочи като уплашено. - "Още ли ще се излежавате! Скоро всички ставайте! След десет минути е закуската! " Та нима било сутрин?
към текста >>

42. 285 д. Охрана за Учителя

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

И както бях седнала там самичка на пейката, той по едно време погледна, повдигна перденцето на стъклената врата, погледна да ми покаже, че не съм сама, за кураж и се прибра.
В.К.: Сега, вие сте ми разказвали как вие с Владо седите и пазите Учителя. Весела: Да. Ние чувствахме, че Учителят е много силно атакуван, че води една жестока война. Много тежка война. И аз една нощ реших да седна на пейката и да бдя цялата нощ в молитва, да се запази Учителя. И както бях седнала там самичка на пейката, той по едно време погледна, повдигна перденцето на стъклената врата, погледна да ми покаже, че не съм сама, за кураж и се прибра. И след това други дежуриха. Така, и трябваше да пазим Учителя, чувствахме, че е много атакуван.
към текста >>

43. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)