Търсене в текстове за 'Орел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени.
Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние.
към текста >>

Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви.
Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък.
към текста >>

2. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език.
Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

3. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо.
Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ.
към текста >>

4. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат". Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин.
към текста >>

Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода.
H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня.
към текста >>

„Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън.
Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м.
към текста >>

Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели.
Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране". След като заспи всичко в селото, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух! ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин.
към текста >>

5. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които носеха иконите на св.
след обяд накладоха огън. Дърва за огъня донесоха от конака. До пълното разгаряне на огъня нестинарите бяха в конака си и водеха обикновен разговор върху предстоящите им полски работи. През всичкото време аз бях при тях и не забелязах никаква подготовка за играта в огъня. Всички нестинарки на брои 4 бяха боси. Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които носеха иконите на св. Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе.
към текста >>

6. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения.
към текста >>

7. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните.
Пирамидата Из „Посвещения" от Седир Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет. Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията.
Вероятно, когато последните се разболеят, те полагат всички усилия и се стараят по-скоро да ги излекуват. ФРАНЦУЗКОТО СПИСННИЕ „Льо Воал д'Изис” е посветило последните си два броя специално на Астрологията. Най-видните астролози в Франция, ала и някои чуждестранни астролози са дали ред интересни статии, заглавията на някои от които даваме тук: Силв. Раебюк — Астролозите през вековете; Г. Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ.
към текста >>

9. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

**) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал.
Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс. ____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета.
към текста >>

10. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания.
А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония.
към текста >>

11. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка.
Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко.
към текста >>

Веднъж звездите на небето горели особено ярко.
Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина.
към текста >>

12. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо.
Искат да знаят дали на еди-коя си планета има разумни същества или не. За да проверят, пак изпращат експедиция, която в най-скоро време се връща и докладва: ние видяхме и знаем! При сегашните изследвания с помощта на телескоп на астрономите се привиждаха някакви канали на Марс - едни гадаеха, че те са прокопани от разумни същества, а други твърдяха, че не са. Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука.
към текста >>

Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът?
При сегашните изследвания с помощта на телескоп на астрономите се привиждаха някакви канали на Марс - едни гадаеха, че те са прокопани от разумни същества, а други твърдяха, че не са. Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие.
към текста >>

Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца?
Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме.
към текста >>

13. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър.
Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата. Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане.
към текста >>

14. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете.
НОЩТА НА ИЗПИТАНИЕТО (Из „Книга на Разговорите" от Бо Ин Ра) Това се случи тогава, когато аз още бях ученик на моя велик гуру. То беше тогава, когато аз тепърва трябваше да покажа, че мога да стана „брат" на моя учител. Нощта разтвори дълбоки, безмълвни бездни. Долините се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо. Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи.
към текста >>

15. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него".
На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>

16. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят.
Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми. – Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване.
към текста >>

Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват.
– Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет.
към текста >>

17. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела.
Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път".
към текста >>

18. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба.
Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра.
към текста >>

19. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво.
към текста >>

20. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ (Продължение) ЕГИПЕТСКИ СФИНКС [1] Екзотеризъм Животно с човешка глава, женски гърди, тяло на вол, а криле на орел.
Буржа Само езотеричното изучаване ще ни доведе до Истината и когато Истината бъде разпространена и стане разбираема - ще настъпи нова ера в света. ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ (Продължение) ЕГИПЕТСКИ СФИНКС [1] Екзотеризъм Животно с човешка глава, женски гърди, тяло на вол, а криле на орел. Езотеризъм Човешката глава означава разум и знание. Ноктите на лъв - смелост, воля и труд. Свитите криле - мълчание. Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв.
към текста >>

Въздух - крилата на орел.
Свитите криле - мълчание. Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво.
към текста >>

21. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи долини, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините.
Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити. Там се срещнах с едно лице, което вие сте срещали вече, каза Андреас. Той пристигна с един керван от китайски търговци и намери, че здравето ми има нужда от по-мек климат и ми предложи да сляза с него км Индия. Аз приех. Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи долини, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините. Европейски планински цветя: лютичета. люляк, повет, съсън се увеличаваха, колкото повече слизахме към плодородните бърда на високия Непал. Стигнахме до Калкута. И в течение на тези три месеца колко живи уроци научих от този тайнствен спътник, когото не вярвах вече да срещна на тая земя. * * * Когато Андреас млъкна, слънцето беше се доста издигнало и беше вече топло.
към текста >>

22. ЧАР - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>

23. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато тоя ден дошъл, от Царството на Салмон-Ра дошъл царския син - прилетял вихрено като черен орел.
Мъдреците на Звездните Пътища знаели това. И бдели. Ала не само те знаели. Знаели и Исполините на Черния Лик, които живели в съседното царство. И те очаквали тоя ден, за да отвлекат Далвира. Когато тоя ден дошъл, от Царството на Салмон-Ра дошъл царския син - прилетял вихрено като черен орел. Той влязъл през отвора във вълшебния чертог и се явил пред Далвира. Тя го погледнала и пред очите ù притъмняло, както кога облак засени небето, по което се сипва зора. „Аз съм, когото чакаш", казал царският син. „И ето, разтвориха се дверите пред мен. Ела, аз ще те отведа на светлина.
към текста >>

24. НА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Загадъчни и тъмни бдят скалите От техний замък спуща се орел в далечините сиви, криле разперил горд и смел.
Мара Белчева ЮНДОЛА Зората окадила хълмовете. На стадото – кадилница – звънът приижда и се губи. На прянос борите мълчат. Загадъчни и тъмни бдят скалите От техний замък спуща се орел в далечините сиви, криле разперил горд и смел. Тъй от зори ми сиви, замъглени във мене стадото звъни: зове пак на молитва по хълма пръснатите дни. Но горд из своите самотни кули, излита мощен царствения дух, отвъд мъглите сиви, към слънцето – око и слух
към текста >>

25. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни.
Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост. Аз те чакам. Ела в моя дом, защото днес денят е чист и ясен! Псалом тридесет и първи: МЪКА Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене. Отровен нож е забит в моето сърце и диханието ми е тежко като на роб, що влачи тежко бреме. Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни. С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения.
Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф. Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст.
към текста >>

27. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж.
към текста >>

28. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът.
Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле.
към текста >>

29. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>

Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции.
Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
към текста >>

30. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е.
Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества. Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия. Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота.
към текста >>

Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма.
Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло.
към текста >>

По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него.
Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др.
към текста >>

Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло.
Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека.
към текста >>

На закона на корелацията почива и мимиката.
По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека. Върху практическото значение на това няма да се спирам.
към текста >>

И движенията са в корелация с целия образ на човека.
Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека. Върху практическото значение на това няма да се спирам. Ще завърша с думите на известния германски характеролог Hans Stein, приведени с мои думи: обикновеният човек ще използува познаването на своя подобен за свои егоистични цели, той ще види лошото у другия и ще го осъжда, без да може да използува това за себеизправяне и за всеобщо добро. Философът-учен, обаче, ще види във всеки човек, във всяка характерна черта отделни цветове, отделни звуци, които в своята съвкупност дават полифоничната картина на световния ритъм.
към текста >>

31. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации.
Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата.
към текста >>

32. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той бива свързан с типа орел, слон и др.
Това показва, че този човек има по-сложна психология, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение. Който може да различи чистия тип, той по-лесно ще се справи и със смeсените. Като основа за описание на чистите зооморфни типове ще послужат типовете, дадени от Genia Lioubow, James Redfield***) както и данните, които се намират в беседите на Учителя и които ни е дал устно той от своята голяма практика. Лъв. Всяка една висша духовна и интелектуална индивидуалност бива повече или по-малко белязана от типа лъв. Рядко, обаче, типът лъв идва чист у хората. Той бива свързан с типа орел, слон и др. Главата на типа лъв е средно голяма, закръглена, понякога клони към долихокефалната. Лицето е почти закръглено четвъртито. Чело – широко, леко насочено назад. Нос – прав, въздълъг, жив, с доста мощна основа и трепкащи ноздри. Челюсти – силно развити, но не груби.
към текста >>

Учителят казва, че германците понеже са силно белязани от типа лъв, са енергични, предприемчиви борчески натури, но и разрушителни. Орел.
Тия хора са добри, благородни, толерантни, идеалистични и предани, със смел, животрептящ, горд характер. Нещастие, страдание не може да ги сломи; гневът им е страшен. Genia Lioubow казва, че образът на лъва представя почти всякога гения. Redfield счита, че германците са белязани силно от типа лъв. Нещо царствено характеризира този тип. Учителят казва, че германците понеже са силно белязани от типа лъв, са енергични, предприемчиви борчески натури, но и разрушителни. Орел. Челото, носът и очите са най-типични у този тип. Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини. Носът е излеко орлов, а не пречупено извит. Челото иде сякаш над очите – има четвъртит вид. Лицето и тялото биват изящни с хармонични и горди движения и жестове.
към текста >>

Учителят казва за орела, че има една висока култура.
Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти. Особено величие лъха от тях. Те са обаче ужасно гневливи, буйни и склонни към деспотизъм. Плутарх казва, че персите са имали особено чувство към орловия нос. Те са поверявали висшите държавни постове повече на хора, които са имали подобен нос, отколкото на други. Учителят казва за орела, че има една висока култура. Еднобрачието на тази птица говори много в този смисъл. Бивол-Телец. Този тип е с продълговато четвъртито лице, набито, с месести гънки. Цвят – жълт, черен или червеникав. Очи – големи и изпъкнали, поглед – съсредоточен и тежък, меланхоличен, челото е ниско и неравно. Нос – дебел, едър, непропорционален, чип и слабо процепен на края.
към текста >>

33. НА СВОЕТО МЯСТО Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Синтетичната цивилизация – George Nordmann Симпатия и Корелация – Ели Мисли върху Любовта – Д.
Съдържание на 7–8 бр. На своето място Ни в Ерусалим , ни в Самария – Г. Синтетичната цивилизация – George Nordmann Симпатия и Корелация – Ели Мисли върху Любовта – Д. Ат-ва За натюрелите – Д-р Е. Рафаилова Ръката на жената – Д-р Г. Ломер Нови пътища при отглеждане на растенията – Боян Боев Учителят говори – Мъдростта.За Музиката Из нашият живот – Върхът на изгряващото слънце – Ели Емануил Сведенборг – животопис, идеи и значение Той – Теофана Пришествие. Посещение – О. Славчева Вечната – Д.
към текста >>

34. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ели. Симпатия и Корелация.
Ели. Симпатия и Корелация. Това са два неизменни закони, които движат живота и света. По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота.
към текста >>

Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота.
Ели. Симпатия и Корелация. Това са два неизменни закони, които движат живота и света. По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие. Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията. Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен.
към текста >>

На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие.
Това са два неизменни закони, които движат живота и света. По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие. Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията. Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява.
към текста >>

Законът на корелацията е закон за резултатите.
Само така може да се премахнат безкрайното много противоречия в живота. И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл.
към текста >>

Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията.
И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа.
към текста >>

Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация.
и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод.
към текста >>

Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл.
Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини.
към текста >>

И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод.
Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото.
към текста >>

Това са дисхармонични, отрицателни корелати.
И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията.
към текста >>

За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини.
Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности.
към текста >>

Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията.
Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности. От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“.
към текста >>

Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота.
В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности. От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие. Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе.
към текста >>

И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие.
От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие. Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.
към текста >>

Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе.
Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие. Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.
към текста >>

35. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения. Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел.
към текста >>

Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите.
Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така. Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1).
към текста >>

36. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел.
Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци. Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света. За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло[1].
към текста >>

37. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Колко ясно се виждат нашит далечни приятели: ето светлият Арктур от съзвездието „Волопас"; ето мистичният Алтаир от „Орел"; ето красивата Касиопея!
Тихи разговори между съседите. После пак мълчаливо съзерцаване! И има какво да се гледа ! Постоянно менящи се картини! Поглеждам нагоре: небето чисто, звездно. Колко ясно се виждат нашит далечни приятели: ето светлият Арктур от съзвездието „Волопас"; ето мистичният Алтаир от „Орел"; ето красивата Касиопея! Лъв залязва на запад; Водолей изгрява. Гледането на звездите не е ли вече цяла молитва? Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление!
към текста >>

38. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение.
Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят.
към текста >>

39. СКИЦА - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Един ден, както си говорели, той се обърнал към нея па й казал: „Виждам, че ти си хладна към мен, че не ме обичаш, ами поне ми кажи." Царкинята не отговорила ни дума, но откак изрекъл той тези думи, от очите й рукнали такива потоци сълзи, че тя почнала да се топи, да се топи, докле най-после цяла се обърнала на вода и потънала в земята.
И като царски син, сторили му чест, та го приели в едно от най-знаменитите училища на времето, дето малцина можели да влезнат. Там се учела и дъщерята на вензеския цар. Из ден в ден като учили заедно, те се сближили и между тях се завързала обич. Обикнал Тамар царкинята на вензите и пожелал да я направи своя невеста. Ала колкото и нежна в обноските си да била царкинята, тя му се виждала тъй тиха, тъй студена, че най-сетне на Тамар почнало да се чини, че тя е равнодушна към него. Един ден, както си говорели, той се обърнал към нея па й казал: „Виждам, че ти си хладна към мен, че не ме обичаш, ами поне ми кажи." Царкинята не отговорила ни дума, но откак изрекъл той тези думи, от очите й рукнали такива потоци сълзи, че тя почнала да се топи, да се топи, докле най-после цяла се обърнала на вода и потънала в земята. С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел. Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил.
към текста >>

40. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати.
– Бях сгърбена - сега съм изправена. Сега очите ми просияха, гледат ясно. Челото ми е светло като южното небе с греещи звезди. Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Елбурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях. Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе. Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев. Аз едвам я познах. Тя ме заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове.
към текста >>

41. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
към текста >>

42. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел.
Далеч долу виждам да блещукате светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите. Самото им гледане е молитва! Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион. Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват.
към текста >>

43. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл?
Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр. И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания. Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй.
към текста >>

44. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето".
Макар и да било добре гледано, неговите листа увиснали надолу, като че ли цветето тъгувало. Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен. Стопанинът живее в друга къща в същия град. При наемането той посочил асмата и казал: "Тя не дава нищо от много години насам, въпреки моето грижливо гледане. Затова даже не се опитвай да полагаш труд за нея." Наемателят казал: "Въпреки това ще се опитам". И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Като видели това изобилие от трохи, двете мравки пуснали трохата, за която тъй горещо спорели и се нахвърлили към трошиците.
По едно време той сгледал наблизо един овчар. Отишъл при него и го попитал: „Имаш ли някоя и друга трошица хляб? " – Имам, торбата ми е пълна с трохи. Току що ядох. Императорът взел шепа трохи, па ги изсипал на мравките. Като видели това изобилие от трохи, двете мравки пуснали трохата, за която тъй горещо спорели и се нахвърлили към трошиците. Така спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си нататък. По едно време видял, че две кучета се давят за една кост. – Какво правите – извикал им императорът. – Защо се давите?
към текста >>

46. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите.
В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия. А защото е било общочовешко по своите политико-социални начала, то прескача пределите на славянските земи и се настанява в западна Европа – в Италия, Франция, особено южна, в Германия и Англия. Техните епископи на запад се считали големи авторитети. в голямото им мнозинство те са били българи.
към текста >>

47. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла.
Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция.
към текста >>

48. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети.
Той действително открил новата планета на посоченото место - наблюдаваното положение на Нептун се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един. За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдения и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е требвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите - математици, се бяха натъкнали на известни "пертурбации" в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно на Уран, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо "влияние" доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Уран, е един носител на „пертурбации", един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния. В астрологичната пък система той се явява заедно с Уран (а днес и с Плутон) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в "Сфера на Урана".
към текста >>

49. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане.
АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 2. ПЛАНЕТИ И ДОМОВЕ (продължение) В изложението на Бейли, дадено в последните броеве на списанието, остана неразгледан последният известен член на нашата слънчева система, именно планетата Плутон, която бе открита през последните години. Макар че е още твърде рано да се говори за характера на нейното влияние, все пак много автори са склонни да я смятат за октава на Марс. Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане. Във всеки случай избухването на войната на 1.IX. т.г. би било доста необяснимо без предполагаемото марсово естество на новооткритата планета. Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекти между планетите от старата серия - една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

минали през разочарованието на любовта и са. изгорели.
– Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù.
към текста >>

51. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Първият му труд от този характер е: „Корелации при развитието на окото".[1] Писал е многобройни статии в списанията.
Боян Боев ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР" В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му внесоха нfв принос за разрешението на биологичните проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, от които най-характерният е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат те при разработване на въпросите за така наречените „организатори и индукции в биологията", даже можем докажем, че тези два термина, а особено терминът организатор, са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление от 1901 год. Първият му труд от този характер е: „Корелации при развитието на окото".[1] Писал е многобройни статии в списанията. Главното му съчинение е: „Експериментален принос за една теория на развитието".[2] Този труд е немско издание на лекциите му, държани в един американски университет през 1933 г. Той държал там своите лекции по специална покана на университета. Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания. Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3].
към текста >>

52. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища.
Щом не се спъваш, имаш светлина. Щом се спъваш, не ходиш в светлина. Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа. Днес природата дава блага в изобилие всяка година, но поради неразумния живот нещастията не се премахват. в Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му. В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища. – Какво трябва да се прави в момента ? – Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно. От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически.
към текста >>

53. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

(година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном.
Явления от субективната метапсихика са и разните видове ясновидство т.е. не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност. Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре. Докторът му казва: Дойде време да извадя наяве някои факти от миналото за автентичността на които гарантирам. В юли 1869 г. (година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном. Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан. Ах, бедно мое отечество! Чакай! Виждам и себе си като военен висш офицер, болен съм от три дни и умирам. Ти пристигаш навреме и ме виждаш. Чакай!
към текста >>

Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан.
не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност. Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре. Докторът му казва: Дойде време да извадя наяве някои факти от миналото за автентичността на които гарантирам. В юли 1869 г. (година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном. Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан. Ах, бедно мое отечество! Чакай! Виждам и себе си като военен висш офицер, болен съм от три дни и умирам. Ти пристигаш навреме и ме виждаш. Чакай! Още чакай!
към текста >>

Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни.
Ти пристигаш навреме и ме виждаш. Чакай! Още чакай! Ето, минават много години, изминават 40 години и пак кръв и война! Каква кръв!... Ето, Франция спасена, стоя в Рейн и Кьолн. Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год. (Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан. След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя. Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн.
към текста >>

(Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан.
Ето, минават много години, изминават 40 години и пак кръв и война! Каква кръв!... Ето, Франция спасена, стоя в Рейн и Кьолн. Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год. (Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан. След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя. Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн. Предсказанията въпреки, че са явления най-необикновени, са. доказани от цялата метапсихика.
към текста >>

След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя.
Каква кръв!... Ето, Франция спасена, стоя в Рейн и Кьолн. Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год. (Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан. След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя. Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн. Предсказанията въпреки, че са явления най-необикновени, са. доказани от цялата метапсихика. Ето няколко опита (необикновени наблюдения) от субективната метапсихика т.е.
към текста >>

54. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата.
Братя мои! Сред този кървав вeк на разпра, злоба и раздори, аз зов отправям ви за вяра, в слънчеви простори. За вяра в красивия възход на целия човешки род, за вяра в Доброто и в неговото тържество. Братя мои, зова ви за борба със злото, но не с меч и громко слово, зова ви за борба, на злото — с добро, с велики жертвени дела. О, ДАЙ МИ ТИ! О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата. О, дай ми Ти на полските цветя пленителните краски, аромата и погледа на малкото дете, да видя всичко, всичко да обгърна; земя, небе и тайните, що крият те. О.вечен порив, света, неизменна обич, о, светия си порив, Ти ми дай.
към текста >>

55. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
към текста >>

56. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега.
Тръгваме тихо по пътя към „Махабур" и „Сърцето". В далнината се очертават силуетите на Изгревния връх, „Харно ми е," билото над „Близнаците" и „Сърцето." Как тия очертания в тоя ранен час ни разкриват нова страна на тяхното естество; сега те ни говорят по нов начин. Живо трептят звездите над нас като същества, които с интерес надничат да видят нашия свят! Ето светлата звезда Алгол от съзвездие Персей. Ето и Лебедът. Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега. Ето Плеядите. Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем.
към текста >>

57. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

2) Орелът 3) Лилията.
Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация. Фиг. 1. Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето. Тия символи са: 1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност.
към текста >>

4) Орелът (наново).
Фиг. 1. Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето. Тия символи са: 1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр.
към текста >>

Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока).
Тия символи са: 1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.
към текста >>

Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
към текста >>

58. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни.
към текста >>

1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн.
към текста >>

Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн. 142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е.
към текста >>

За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж.
142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е. чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо. За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон.
към текста >>

Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва.
Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо. За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място.
към текста >>

Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията.
Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето! При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон.
към текста >>

и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето!
Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето! При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон. Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.
към текста >>

59. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана, сина Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки.
За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним. По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса — какво да правим, а за бедните — той е излишен. Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове. При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана, сина Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. Всяко низко място ще се издигне и всяко възвишение ще се сниши и всички кривини ще се изправят и всяка плът ще види тогава спасението Божие. И близо е този ден. Затова сторете, прочее, плодове до¬стойни. Защото секирата вече лежи при корена на дърветата. И всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и се хвърля в огъня".
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Веригата, продължава коментаторът, съставена от широки бримки, показва веднага това, което ще следва: „Грабливата птичка идва да се представи на небето" (I, 24), т.е., че Орелът трябва да се трасира в пространството на кръга (вж. кн.
10/41 г. на „Ж.3."). След смъртта на Лудвик XVI и тая на Мария Антоанета, казва коментаторът, веригата изхожда от стиха, който характеризира годините 1793 и 1794. „Ужас и шум, атака на границата" („Предсказания", 29). „Ужас" тук се превежда на латински според Пиоб с „terror", това е епохата на терора, пълна с писъци, когато първата коалиция атакува границите. Веригата, продължава коментаторът, съставена от широки бримки, показва веднага това, което ще следва: „Грабливата птичка идва да се представи на небето" (I, 24), т.е., че Орелът трябва да се трасира в пространството на кръга (вж. кн. 2/42 г. на „Ж.3."), дето ще бъдат означени констелациите. Тогава детерминациите, чрез визиране с теодолита, дават: 1. Един император ще се роди близко до Италия и пр. (I, 60).
към текста >>

61. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Започнало да се смрачава и далечните звезди, които просияли на небето нищо не говорели.
На дванадесетия ден от пътешествието, Селим разбрал, че е погрешил пътя. Очаквайки да стигне един познат оазис, той се отзовал на непознато място. Диви, пустинни треви преграждали пътя му. Смутило се сърцето на господаря, повикал той слугите, посъветвал се с тях, но никой не можал да каже нещо полезно, което би помогнало да намерят истинския път. Навел глава познавачът на пустинята и се замислил, защото за пръв път той сгрешил пътя. Започнало да се смрачава и далечните звезди, които просияли на небето нищо не говорели. Пространна и страшна мълчала Нуфуд и само Аллах знаел, къде се намират заблудените. Разтоварили камилите, а слугите без да сложат нищо в уста, се свили край тях. На утринта тръгнали в дясно. Слънцето било доста високо и обливало пясъците със своя огън. Денят обещавал да бъде един от най-знойните, а водата в меховете се привършвала.
към текста >>

62. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж.
П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме. Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума.
към текста >>

Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год.
П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме. Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума. Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва. Детерминациите на Наполеон III тогава са следните. 1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28). Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство.
към текста >>

63. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини.
Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение.
към текста >>

64. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени мечти, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни.
ВСЕ ТЯ Понякога с наивна простота ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници. Познавам я — навсякъде е тя: блести във капката роса, в лазурно утринно небе, в невинната усмивка на дете. Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени мечти, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни. И в пъпката на розов храст трепти, в надеждите на златни ниви, в молитвата на труженик, отправил взор към слънчев диск. Все тя единната от векове! сърцето тихо я зове: Неизразима красота... бездънен, бликащ извор — Любовта. S.
към текста >>

65. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като че ли модата тук бе обгорели от слънцето лица.
Това ще си отговорите вие, моите читатели. Аз само ще ви кажа какво видях и чух, и как аз разбирам видяното и чутото. По външен изглед хора като хора, граждани и селяни. Но пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като че ли модата тук бе обгорели от слънцето лица. Вместо модни шапки, всякъде личаха бели забрадки. А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим - външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно.
към текста >>

66. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Прекарала там близо четири години, но я уволнили заради противорелигиозни идеи.
В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае по-добре това, което е опитано. “Моето учение започва с приложението” - неведнъж е казвал Учителят. Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага не е ученик.” След 1931 г. Елена Андреева отишла в провинцията по поръка на Учителя като учителка. Прекарала там близо четири години, но я уволнили заради противорелигиозни идеи. Това са години на опитности и вътрешни преживявания за нея. Връщайки се в София, Елена Андреева отново поела своя дял в работата по стенографиране и дешифриране на беседите. Ето какво е записала тя в спомените си за процеса на тази работа: “Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифриране на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха.
към текста >>

67. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад.
Ще ти посочвам доброто, ще те предпазвам от злото и опасността! „Като малко дете ще те водя за ръка аз нагоре! Ден след ден, стъпка след стъпка! ... Докато пораснеш и възмъжееш! Докато изпиташ и калиш силите си. Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад. Ще видиш как твоите братя в безсилие чупят и простират ръцетe си нагоре! Ще наблюдаваш слепия вървеж на хипнотизираните, превърнатите в манекени човешки души, направлявани от магическата пръчка на сатана. Ще разбереш, ще проучиш до най-малката тънкост всичката огромна сила на злото, всичката днешна слабост на твоите братя и великите възможности които се крият в тяхната душа! ... „И тогава, въоръжен със силата на Духа, с модрата проницателност на този, който вижда всичко, за когото живота е една разгатната вече загадка, свързан с нетленна, неразкъсваема нишка с висините, ти ще слезеш там долу, в низините, за да започнеш борбата с злото! — Ти ще отидеш да освобождаваш своите братя!
към текста >>

68. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз ще се огранича с най-важното, спорел мен.
X. с. Мариино, Капиновски Монастир, Руско Земл. У-ще П. Г. Аз доста закъснях с отговора си и вие може би сте почнали да се съмнявате дали ще получите такъв, но, макар и да не се обадих до сега, аз съвсем не бях забравил питането ви: — Каква е същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя"? Въпроса е твърде кратък, но отговора, за да се уясни всичко, би трябвало да бъде доста обширен. Аз ще се огранича с най-важното, спорел мен. Направо на въпроса. — Основаната идея, която „белите братя“ преследват е: Възцаряването на братството в света. Възцаряването на Царството Божие на земята. Изграждането на едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират на Любовта. А това подразбира, че в едно такова общество насилие не трябва да съществува.
към текста >>

69. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля.
Но за това трябва да се даде път на новите хора, които носят нови разбирания и могат да приложат нови методи за установяване на правилни отношения между индивиди, класи, съсловия и народи. Старото е изживяло своето време. Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че трънката никога не ще роди грозде“! И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение.
към текста >>

Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота.
Старото е изживяло своето време. Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че трънката никога не ще роди грозде“! И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения.
към текста >>

Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости.
И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения. Такава цел, веднъж установена, ще пролее светлина над обърканата мисъл и ще изясни смисъла на живота. Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана.
към текста >>

70. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Форел, — № 1 от библиотека „Трезво Четиво“, цена 25 лева.
С. Файнщейн. Адрес; Георги Орешков, ул. „Гладстон", 1 — Бургас. Защо трябва да избягваме алкохола, от Проф. Д-р Авг. Форел, — № 1 от библиотека „Трезво Четиво“, цена 25 лева. Доставя се от издателя Дим. Минков, химик. — гр. Ловеч. За международния език, анкета под редакцията на Ив. X. Кръстанов, съдържа мненията на редица известни българи за Есперанто.
към текста >>

71. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество.
И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства!
към текста >>

72. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великата нужда Над нас железни птици хвърчат, управлявани и направени от човешка ръка; над нас човеци се надхвъркват с орела.
Когато българите са готови да ме послушат, аз ще им кажа де е тяхното място. Но ако не са готови, не им казвам. Беседа, държана от Учителя на 25. X. 1931 г. в София. Великата нужда Над нас железни птици хвърчат, управлявани и направени от човешка ръка; над нас човеци се надхвъркват с орела. Край нас — като светкавица се движат автомобили, локомотиви с десетки вагони ... а там, над морето, плуват параходи — цели острови. Плуват над водата и под водата. Това е то движението. А ето и хилядите фабрики с вечно развените черни знамена. В тях милиони човеци напрягат сетни сили, изкарват платове, храни и много друго.
към текста >>

73. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Борел * Милгравис, Латвия.
юли 1932 „ ... Имам двама познати българи, които изучават тук медицина, и които навярно ще Ви посетят през тяхната ваканция. Казах им, че аз се научих да обичам България чрез Петър Дънов. На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей! ... но това не ми пречи да се възхищавам от светлината, която тя разлива над мене, чрез посредството на една друга звезда — тая на Заменхоф. Благословени да бъдат и двете“. М. Борел * Милгравис, Латвия. 24. авг. 1932 Мили брат, Получих от сестрата Ел. Г-ва. от лагера при Седемте езера в красивата Рила планина, твърде дълго и интересно писмо, заедно с милите поздрави от вас и други братя и сестри. Получих също и вашата брошура „La tri fundamentoj de la vivo“ (Трите основи на живота) с „Идеи и картини из живота на Бялото Братство в България“ и нотите на песента „Фир-Фюр-Фен“. Моите дъщери веднага изсвириха на пиано нотите и очарователната мелодия на песента ме развълнува до сълзи.
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Борел) Словото на Учителя.
Севлиево, 11 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Где е спасението? Задачата на нашето време (Бранд) Към моите сестри (М. Борел) Словото на Учителя. Пред зазоряване на живота Где е спасението? Ние вече можем смело да за-явим, че единственият изход из днешното объркано положение на страната ни, в икономическо и духовно отношение, е в свободното изграждане на новия живот. върху основата на трудовите братски задруги. Братската задруга е живо, реално въплъщение на онова единство, на онова братство, за което говорим от толкова години, към което се стремим толкова време, и което единствено ще ни спаси и обнови. Братската задруга е плътта и кръвта — носителя, проводника на новия живот, на новото учение; тя е неизбежната, логичната, естествената форма, в която ще се въплътят, чрез която ще се проявят на земята ония велики идеи на най-възвишеното учение — това на Великото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание.
синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята. Такива вибрации идват от всички страни и затова, разбира се, са много по-силни от началната, конто звук отразен от купола на свода. Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи. Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава. защото винаги получава из съкровищницата на Космоса удесеторено това, което е отправило в нея. Хората могат да създадат ад или рай от своята Земя, зависимост от това, какви вибрации ще съумеят да извикат из силовото поле на окръжаващия Космос … Безкрайни възможности за творческо развитие в недрата на Космоса, при условие на съзнателно и разумно използване на космичните енергии за общопланетно благо, са открити пред хората … Или гибел в същите тези космични недра, в случай на упорство в своята духовно-интелектуално-морална вкостенелост ... Учените знаят, че много планети във вселенското пространство се разсипват в прах, разрушават се и трябва отново да се създават — а за тяхната гибел са отговорни обитателите им ... Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. Вести Възстановени са дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз носех кипналата злъч На моя брат, на целий свет, За мир свободен изгорел.
Преминах некога от тук, На свойта майка край домът. Но не дочух и не дозех Към мен отправения зов. През бурята избрал си път, Към огъня литнал в стремеж, За правда свята, за любов, Свободен мир да изградя, Свободен мир за брата-роб! С отрова вляна във кръвта. За мъст аз тръгнах по света, Врага вековен да сразя На свободата и мира. Аз носех кипналата злъч На моя брат, на целий свет, За мир свободен изгорел. Със мъст се впуснах във борба, Но тук се меча ми строши. -------------- Самичек бях се наранил И ей дочух в отчаян мрак Гласа на Майката-Любов, На тебе, борова гора! „Върни се, сине мой, при мен! Че корена ти, в мен вдълбан, Да всмуква майчиния сок. Да вземеш слънчеви стрели Нагор извисил връх зелен, Че само със слънчеви стрели Свободен мир ще изградиш.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди.
(следва) Макс Хайндел ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Огромна е бездната, която зее между ума и сърцето на човека от днешната цивилизация. Заедно с полета на ума към все нови и нови открития в различни области на науката, тая бездна става все по дълбока и по широка и сърцето бива отхвърляно все по-назад. Умът громко запитва и не ще бъде задоволени с нищо друго, освен с ясна, нагледна, материална демонстрация на това, което представлява от себе си човекът и неговите по-низши братя, изпълнящи обективния свят. Сърцето инстинктивно чувства, че съществува нещо по-високо, и тъгува за него, схващайки че то е недостъпно за ума, когато последният действа самостоятелно. Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди. Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се. подкрепяйки се и с топа ставайки по-мощни в търсенето на всемирната истина и достигайки еднакво задоволяване? Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си. Понастоящем то е сковано от господстващия ум.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме.
X а м б л и н Духовна опитност Това, което съобщавам, се случи през м. февруари 1906 год. От с. Козлуджа сега преименувано Нов Градец — Варненско, където през това време бях на служба, заминахме, ако се не лъжа. на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат. След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме. След вечерята, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая. Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова). Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик.
При хармонични съвпадения тия противоречия астрологически ни дават възможност да се проявим като разумни, като свободни същества. Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на свободата няма време и пространство. Из Беседите Словото на Учителя Качествата на реалността (продължение от брой 128) Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека. Вие не знаете колко дълъг трябва да бъде носът. Щом има някаква анормалност в чувствата, тя ще се отрази и върху носа и ще са ви потребни 10 години сериозна работа, за да ги поправите.
към текста >>

80. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница.
На полски език се превеждат вече беседи от Учителя. N. Дъбовете и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа. Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно. Но минало се Лятото дошла Есен. И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница. Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед. Есента тогава им пратила втори пратеник — Лютата Слана, която с камшик хубаво ги нажулила и нащипала. Рухнали листата към земята, като лястовички към юг, но и много листа упорито се стискали за клончетата си. — Каквото искаш преви, - казвали тези последните не Есента, — ние няма да слезем! Дъбът е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато ти ще можеш да се потопиш във водата на басейна на лотоса, ти ще станеш силен като орел и свеж като живота на новородения.
“ Не отговорих, защото бях срамежлив. Мъчно бих могъл да повярвам, че съм я забравил, обаче, това бе наистина така. „Водата, в която ти се намираш сега, каза тя, идва от местото, гдето моите цветя, цветята на лотоса, цъфтят във всичката си красота. Ти би умрял, ако стоеше така във водата, в която растат те. Но тази вода, която идва от там, съдържа само малко от техния живот и тя им е дала от своя собствен живот. Когато ти ще можеш да се потопиш във водата на басейна на лотоса, ти ще станеш силен като орел и свеж като живота на новородения. Мое дете, бъди силен, не слушай ласкателствата, които смущават слушай само истината! Стреми се към слънчевата светлина и не оставяй фантомите да те мамят: защото тебе те чака необикновен живот, чистият цвят на познанието и на любовта е готов да го откъснеш. Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели. Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят. Ела, мое дете, дай си ръката, стани с вяра, защото тази вода ще те поддържа, стани, коленичи върху водата и извикай светлината на живота, за да може да те озари.“ Аз станех.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето.
По пътя към тоя идеал ще се освободим от всички нещастия и страдания, от всички скърби и разочарования; по пътя към тоя идеал, с всяка крачка, направена напред, ще достигаме все повече радости и блага, ще бъдем все по щастливи и свободни; по пътя към тоя идеал ще дойдем до онова висше блаженство, по което копнее всяка човешка душа. Т. Ч. СЛЪНЧО Бях на екскурзия по долината на река Луда Камчия. Слънцето потъваше в огненото пурпурно море на запада, когато стигнах а едно малко селце, до брега на реката. Жътва беше. Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето. Жените приготвяха вечеря, децата прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност. Кучетата тук-там се обаждаха. Замъждукаха светлинни по малките прозорчета, комините запушиха, селото се събуди от дневния летен сън, за да заспи след малко и си почина от тежката работа на полето. Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна. — Коя е тази жена?
към текста >>

А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът.
Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата — учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга. И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели.
Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл. Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . .
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света!
То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови. Лети младежо! Лети младежо във висините, под ведри, сини небеса! Лети младежо, с мечтите ти ще извършиш чудеса! Просторът твой е, ти си цар на дивна, светла бъднина; Бъди творец и господар па себе си и в живота. Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света! П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите. Възлюби чистото сърце. Възлюби въздуха, водата, Възлюби златни класове. Възлюби мисълта крилата, Възлюби зрели плодове.
към текста >>

Защо ни наричат безумни и ограничени и че сме им говорели за нереалности?
От друга страна за учудване е дълбоката наблюдателност на нашия народ, който по инстинктивен начин е избрал за храна най-ценните зеленчуци, и можем да се гордеем, че сладкия пипер се нарича „български сладък пипер“. От горното трябва да добием поука и да не забравяме никога, че много ценности за здравето ни са изнамерени от народа ни и ние трябва широко да ги култивираме и рекламираме, за да бъдем здрави, силни, издръжливи, а и млади. Яжте повече пиперки — през зимата консервирани. Д-р Г. Феодоров Приказка Защо: Учителю, попитал ученика с всичката болка на душата си, хората не вярват в Доброто, Истинвта и Красотата, когото им говорим и ни гледат с насмешка? Защо ни наричат безумни и ограничени и че сме им говорели за нереалности? Усмихнал се благо Учителя, погледнал ученика и казал: Слушай, ще ти разкажа една приказка. „Било страшна зима. Снажни виелици се гонели из полето, танцували по градините и свличали преспи от планините. Дърветата протягали оголени клони към небето и молили за милост. Всички треви и цветенца се скрили под земята и зъзнели от студ.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

– Пламен Есен (стих.) – S Орел (стих.) – Асинета Зарята утринна (стих.) – Пенчо П.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 169 - год. IX. Севлиево, 11 октомври 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Прави добро – N. Възможно ли е? – Пламен Есен (стих.) – S Орел (стих.) – Асинета Зарята утринна (стих.) – Пенчо П. Руссенов Словото на Учителя. Вътрешният опит (Из беседа държана от Учителя в София, 12 април 1936 г.) Грозде и вино Движението на Всемирното Братство – Карл Шоботович Паневритмия във Варшава – П. Г. П. Придобивки на знанието – N. Братски живот (писмо от Бургас) – Г.
към текста >>

Орел Защо раниха мощния орел?
Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни. * Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S. Орел Защо раниха мощния орел? Защо строшиха силното крило и волний му летеж възпряха смел? — Витае мрак по-гордото чело . . . * Във своето гнездо леш самин, И кръв тече от раните безброй . . .
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И на върха, издигнал към небето Вълшебното чело, На смелия орел.
Д. Антонова Благодаря! Благодаря на слънцето, което ме огрева, Когато тръгна в път. И на цветеца мил и на дървото, Край пътя що растат. * На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести. На водопада, що се пени и разбива По белите скали. * И на върха, издигнал към небето Вълшебното чело, На смелия орел. извил за път далечен Могъщото крило. * Благодаря, на извора аз казвам. За чистата струя, За песента, която под скалата Ми малка капка пя. * Благодаря, аз викам към простора, Високо от върха. Благодаря, и чудна песен пее Там моята душа. Д.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После той дълги години е ходел при нея, говорел й, разказвал й много неща, най-вече за Учителя, как те го виждат от онзи свят и че хората са слепци, затова не могат да го видят и познаят кой е той.
Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цяла нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление. На другия ден тя отива при Учителя и той й казва, че малкият й син е убит. После той дълги години е ходел при нея, говорел й, разказвал й много неща, най-вече за Учителя, как те го виждат от онзи свят и че хората са слепци, затова не могат да го видят и познаят кой е той. Още много, много интересни неща ни е разказвала сестра Попова из своя дългогодишен живот, които са били полезни на нас, а също така биха били полезни и за всички, които ги чуят. защото те ни откриват една непознато за обикновените хора страна на живота. При нея ходят много, едни за съвет, други да търсят лек за болест, която лекарите безуспешно са лекували и тя приема всички и помага на тия, за които й казват от Горе. Тя пита, и от невидимия свят й казват може ли да се излекува и как. И случаите и благодарностите за излекуване на душевни и телени болки са толкова много, че мъчно могат да се изброят.
към текста >>

— Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен.
И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил. След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили. Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И. когато той й пожелал ръката за годеж, тя решително го спряла да си пита първо той душата, ще приеме ли един годеж с Лъжата? — Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен. Още тая заран обявявам чрез печата, че възлюбленате моя е Лъжата. Твое е от нине всичко мое мило, а след три дни ний сме под венчило! И от онзи ден жена на вестникаря е Лъжата. Вестникът му без върховна нейна виза, не излиза. Всяко нейно недоволство предизвиква във редакцията криза.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова, ако някой негови ученици са тръгнали в света да проповядват и да говорят за неговото учение, то това се обяснява с факта, че искрите на Божественото учение са се възпламенили и загорели в техните души.
Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог. В Евангелието ще намерите словата на Христа: „Ще пребъда с вас до скончание века.“ Тези думи говорят много. Учителят се отнася с най-голямо уважение към всичко създадено от Бога, начиная от човека и свършвайки с растението и минерала. Учителят до този ден не е пращал ни един ученик а света да рекламира неговото учение; напротив, Учителят говори, че неговото учение не се нуждае ни от агитация, ни от реклама, защото истината изключва каквото и да било насилие. И затова, ако някой негови ученици са тръгнали в света да проповядват и да говорят за неговото учение, то това се обяснява с факта, че искрите на Божественото учение са се възпламенили и загорели в техните души. Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа. О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде!
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят.
Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум.
към текста >>

Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата.
По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил.
към текста >>

Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света.
към текста >>

Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв.
Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят?
към текста >>

Под орела трябва да се разбира човешкия ум.
никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот.
Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето. Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи. Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Алкохола и душевните болести, от Ав. Форел.
Какво нещо е храната. Таблици за съставните части на месните и растителните храни. Какво докарва месото. Храна и икономия. Към младежите, реч по алкохолния въпрос от проф. Крелелин. Алкохола и душевните болести, от Ав. Форел. Тютюнът е отрова, проф. Д-р Бунге. Най-нова народна вегетарианска готварска книга, от вегетарианския майстор готвач Кр. Кадънков, съдържа 200 рецепти за супи. ястия, десерти и салати.
към текста >>

Спасен от орел, Ч. Робертс.
Великото сърце, М. Илина. Жива любов, Горб. Посадов. Корали и хора, Н. Рубакин. За светлина, Ив. Франко. Три пътя през Алпите, Н. Улянов. Спасен от орел, Ч. Робертс. Великото сърце, М. Илина. На работа, въздържателно сборниче. Есперантска литература Учебник по есперанто, от Ас Григоров. Ключ есперанто, Курс по есперанто, пригоден за самоуци, от Иван Сарафов. Есперанто-български речник, от Асен Григоров.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си деца.
Ако пък му харесва, нека я дава и на други да я четат. Зъболекар М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането - испанка Госпожица Ирис Фарцади, млада унгарка, неотдавна заболяла тежко. Тя лежала дълго в безсъзнание, а когато се пробудила, тя се чувствала вече като съвсем друга личност. До тогава била унгарка, а се пробудила като испанка. Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си деца. Най добрите специалисти по медицинските въпроси, които се заели да проучат този случай, твърдят, че тук не може да се предполага каквато и да бито измама. При това, тя не била в състояние да обясни причините на своята промяна. Наскоро се случило нещо необикновено с г-ца Ирис Фарцади, която тъй неочаквано се превърнала в испанската селянка Луция Алоарес де Салвио. Присъствайки в едно Будапещенско кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език: „Господи, цялата ми къща е в развалини! Пабло, сине мой!
към текста >>

93. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

224 – X год.) – Влад Пашов Орел.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 225 - год. XI. Севлиево, 2 октомври 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Борба за мир – С. К. Космическият ритмус в живота на земята и човека (продължение от бр. 224 – X год.) – Влад Пашов Орел. (стих.) – Д. Антонова. Словото на Учителя. Просете, търсете, хлопайте! (из неделната беседа – 4 септември 1938 г.) Благ дъждец. (стих.) – Дим. Станев.
към текста >>

П а ш о в ОРЕЛ Бе хванат жив и в клетката желязна бе поставен, орелът горд, орелът в бурите кален.
Това е една от великите точки, която се предава от уста на ухо. Древната традиция говори за 22 магически растения, които са свързани с 22 органи на древните посвещения. Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи. Следователно цялата природа около нас е една жива книга, на която е отпечатан космичния ритмус и която посветените могат да четат тъй, както ние четем в нашите обикновени книги и разгадават по нея вътрешния смисъл на космичния ритмус. проявен във външните форми. В. П а ш о в ОРЕЛ Бе хванат жив и в клетката желязна бе поставен, орелът горд, орелът в бурите кален. — Ех, няма що, му каза някой, примири се, от силния си, братко, днес пленен. * Пленен? Ти думи казваш неразбрани. О, цар на въздуха съм аз! Ще счупя, казвам ти, оковите железни, ще хвръкна още тоя час.
към текста >>

* Не бих орел се аз наричал.
— Ех, няма що, му каза някой, примири се, от силния си, братко, днес пленен. * Пленен? Ти думи казваш неразбрани. О, цар на въздуха съм аз! Ще счупя, казвам ти, оковите железни, ще хвръкна още тоя час. * Не бих орел се аз наричал. ако останех тук. Ако отпусна своите криле и моля се покорно за храна със своя клюн тъй жалко, чук, чук, чук! * Свободен казвам ти ще бъда! Едно, две, три, о, виж ме, братко, ти! Аз с бурите се борех цял живот.
към текста >>

94. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Корел Мисълта творец на характера, Дж. Ален.
Шуре част I, светлината на Изток Велики посветени от Е. Шуре част II, светлината на Запад Древни и нови Мъдреци от Г. де Живри. Светилото на Азия, Арнолд Дишането — фактор на здраве и воля от Д-р Орлис. Човекът неизвестният от Ал. Корел Мисълта творец на характера, Дж. Ален. Нова лечебна наука, Луй Куне. Наука за лицеизраза, Луй Куне. Фитотерапия, Луй Куне. Лекуване с треви, Луй Куне. Светлини и сенки, Тагор.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четирите Евангелия отговарят на тия качества: 1) Смелостта на лъва, 2) Разсъдливостта на човека, 3) Търпението на вола и 4) Полета на орела.
Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си. Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията Любов? За разбиране Божието Слово в пълнота четири важни качества са необходими. Или четири важни качества ще придобие всеки, който слуша, чете и изпълнява Словото. Четирите Евангелия отговарят на тия качества: 1) Смелостта на лъва, 2) Разсъдливостта на човека, 3) Търпението на вола и 4) Полета на орела. Смелост е нужна, за да търсим и намерим Истината, разсъдливост за да я опознаем, търпение да я приложим. Привързаността към материалното ни отдалечава от Истината, затова необходимо е да имаме и способността да се издигаме над земното, материалното, да живеем с мисълта си на небето. Д. Станев Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 256) За астрономическата практика е важно да се знае всеки даден момент известна планета на кой градус от еклиптиката се намира, или както се изразяват научно, да се знае геоцентричната дължина на планетата, което вече ни определя в кой зодиакален знак се намира.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа!
Пенчо Г. Руссенов ВСРЕД ПРИРОДАТА Да достигнеш един връх в природата е равно на удоволствието, което изпитваме от издигането ни до върховете на живота! Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота! . . . Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни. На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост!
към текста >>

97. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота.
В това време Иван от мъка и яд, че по неизвестни за него причини, верният му приятел го напусна, удвои пиенето. Изпиваше и Стефановия дял. Като че ли целия свят му беше крив и търсеше само кого да бие... Една вечер Иван отиде в дома на Стефана, който отдавна вече заживя порядъчен семеен живот: — рано се прибираше и всичкото си време употребяваше за организационна духовна работа, и го покани да отидат да се почерпят. Стефан, разбира се, отказа най-категорично. Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен. Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота. Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи. Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се. Това обстоятелство толкова силно му въздействало, че станал цял обрат в него.
към текста >>

98. -

В Майнц си оспорвали господството двама владици, които се борели с всички възможни средства.
Всичко, каквото Гутенберг печелил, харчил го за подобрение и разширение на печатницата и затова когато Фуст му поискал парите си, той нямал да му върне. Търговецът го дал под съд и му отнел печатната преса с буквите. Гутенберг успял да си запази само един комплект букви, които имал още от по-рано и с тях започнал отново да печата книги. Той отново си намерил съдружник, но пак изпаднал в затруднение и щели да му отнемат печатницата. Но спасила го една случайност. В Майнц си оспорвали господството двама владици, които се борели с всички възможни средства. Гутенберг отпечатал един позив в полза на единия владика, а Фуст за другия. Спечелил владиката на Гутенберг. Печатницата на Фуст било разрушена, а Гутенберг бил награден. До края на живота си той едва успял да изплати дълговете си. (из в. „Мир“).
към текста >>

99. -

Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота.
(продължение от брой 268) – С. Калименов На път към мъдреца (стих.) – И. Карагьозова Словото на Учителя. Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.) Истинско знание Спомени – Д. Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота. Картофите като храна. – Д-р Д. М. О, море – Н. Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата.
към текста >>

Огнището, сега е студено, а какви буйни огньове са горели там!
Планината, в чудни багри, ту се открива, ту се забулва, влажна, студена, неприветлива. Гледам дъждовните капки и си мисля за съдбата човешка, за несретите в живота, за суровата и егоистична борба за съществувание, а в мен неволно бликат спомени за хубавите дни, волно прекарани на планината. Какво ли е там сега? Навярно вече прелитат ранни снежинки над смразените езера? Хижата, резултат на толкова усилия тъй дълбоко в планината, седи там самотно кацнала върху скалите, в странно безразличие към всичко което става и към своите гости. Огнището, сега е студено, а какви буйни огньове са горели там! Огненият език се е издигал до над главите ни, а песните и буйните смехове са се отеквали дълго в насрещните скали. Дали ще ги видим пак? През туй лято аз бродих там, тих и самотен. Посрещах сутрин изгрева на слънцето с тиха песен и молитвен шепот. Защо ме облажаваха, че съм сам на планината?
към текста >>

Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река.
Чудно богатство си е планината. Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря. но всякога е хубава. Нейните китни поляни, буйните водопади; неизброимите й дипли и лесове създават едно чудно разнообразие, за което жадува имено нашата душа. Нека всички я обикнем, за да се ползваме от благата, които Творецът е вложил в нея! Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река. Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола.
към текста >>

В неговата шума е гнездото на стария орел.
Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове.
към текста >>

Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни.
Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй?
към текста >>

От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани.
— Като не можеш, барем недей ни бърка. — Ще видите по късно. — Нищо няма да видиме. — Хайде, брадвите! — изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на воденицата. От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови.
към текста >>

Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови.
От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови. През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си.
към текста >>

Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета.
През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
към текста >>

Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти.
Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива.
към текста >>

Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива.
Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива. Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N. Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години.
към текста >>

Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N.
Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива. Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N. Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка.
към текста >>

Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела.
Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета. Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани.
към текста >>

През този ден орелът не ходеше да търси храна.
Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета. Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани. — Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето!
към текста >>

Старият орел тръгваше над житния кър.
Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета. Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани. — Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани. И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него. И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил.
към текста >>

И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него.
Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани. — Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани. И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него. И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил. Годините вървяха. Дните окапваха като дъждовни капки от капчук, попиваше ги тъмната земя. И ето, че веднъж потрябва бйло за новия мост. * * * За два часа време ръкойчани отсякоха вековния дъб.
към текста >>

Старият орел пристигна откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня.
Дните окапваха като дъждовни капки от капчук, попиваше ги тъмната земя. И ето, че веднъж потрябва бйло за новия мост. * * * За два часа време ръкойчани отсякоха вековния дъб. Падна орловото гнездо, строшиха се яйцата, в които имаше живи неизмътени оплета. Майката, която ги топлеше, побягна с писък и вече не се върна. Старият орел пристигна откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня. Завъртя се над поваления дънер и като разбра, какво е стенало, полетя низко над селото. Почна да чертае обръчи, додето стана тъмно. А през нощта жените чуваха зловещия шум на крилете му, палеха кандилата и се кръстеха суеверно. — Не е на хубаво, Боженце! На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви.
към текста >>

Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле.
— Не е на хубаво, Боженце! На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв. Из в. „Росица“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите като храна В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е.
към текста >>

100. -

И навсякъде говорел пред насъбралите се около него хора: — Ново царство основавам.
През това време в държавата на Силният се явил един човек, който не припичал на другите хора; нито по лице, нито по сърце. Името му било Любящият. Той всички обичал и от никого нищо не искал лицето му било тъй светло и красиво, че всеки, който го погледнел, ставал негов пленник. А очите му греели като две топли слънца и когото погледнат, той започвал да обича и жали другите хора, както обича и жали себе си. Любящият ходел по села и градове. И навсякъде говорел пред насъбралите се около него хора: — Ново царство основавам. То се казва: Царството Божие на земята. И нов закон ви давам: Обичайте се едни други! Обичайте и които ви мразят! Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях. Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи.
към текста >>

Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора.
Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство. Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият. Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора. Ала работата не станала тъй, както заповядал генерала. Вместо да заобиколят и хванат Любящият, войниците се загледали в неговото красиво лице и били пленени от неговите силни слова. И всички войници, заедно с генерала си оставили царството на Силният и преминали в Новото царство, намерили жадуваното щастие и свобода, които им липсвали по-преди. Любящият напредвал вече към столицата на Силния. Силният побеснял от яд пред тая нечувана дързост.
към текста >>

НАГОРЕ

0.58420491218567