Търсене в текстове за 'Орел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс.
Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии.
към текста >>

2. Пеню Киров - №9

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака. През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

3. Пеню Киров - №30 (отворено писмо)

Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам.
гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих.
към текста >>

4. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел "
№38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130.
към текста >>

5. Пеню Киров - №39 (отворено писмо)

хотел „Орел", гр. Варна
№39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133.
към текста >>

6. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака. През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

7. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам.
гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31 Телеграма
към текста >>

гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел "
Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130.
към текста >>

хотел „Орел", гр. Варна
131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900 г.) №39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133.
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си.
През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
към текста >>

9. №61 (Пеню Киров)

Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др.
Сега, от 18-и того, аз почнах да работя като писар в кантората на бр. Хр. В. Велчеви, с 50 лева месечно. Това е от приятеля Николая. За сестрата Тодорка71 чувам чудесни работи. Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др. И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши. Тя ми пише, че било им заповядано да дойдат тук, в Бургас, види се за събора, но не им било определено кога ще бъде това. Чудни са Божиите пътища! Приеми сърдечните ни братски поздрави от всички ни.
към текста >>

10. ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда

Младостта ти ся подновява като на орел.
3. Който прощава всичките ти беззакония, исцелява всичките ти болести, 4. Избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5. Насища с благости старостта ти. Младостта ти ся подновява като на орел. 6. Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7. Показа пътищата си на Моисея, делата си на Израилевите синове. 8. Жалостив и милостив е Господ,
към текста >>

11. Псалом 103

Младостта ти се подновява като на орел.
1 Благославяй, душе моя, Господа, и всички вътренни мои, святото Му име. 2 Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния. 3 Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, 4 избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5 насища с благости старостта ти. Младостта ти се подновява като на орел. 6 Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на израилевите синове. 8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб.
Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар. сетивна душа. Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс: а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г. пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб. б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на река Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г.
към текста >>

13. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села.
към текста >>

14. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига.
Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети.
към текста >>

15. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната.
е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж. Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина."
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече.
Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Пътят не е спирален по подобие слизането на орел.
Главата е Небето. Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите] дробове. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите] дробове в главата, не можем да намерим Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав - той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това.
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Може да има слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече.
За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места. И человек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува. Така и горделивите хора са, които не могат да се ползуват. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така е с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долини, върху които животът ще расте. Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум.
към текста >>

19. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Пътят не е спирален по подобие слизането на орел.
Главата е Небето. Бог живее в главата, но ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от дробовете в главата, не можем да намерил Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това.
към текста >>

20. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан.
към текста >>

21. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност.
Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи. Църквата останала да застъпва пред турските власти правата на поробените християнски народи от турската империя, без разлика на националните им различия. Вселенската православна патриаршия в Цариград, която изцяло била в гръцки ръце, по силата на договорни отношения била натоварена да отстоява църковните интереси на православните народи, населяващи полуос-трова. На първо време Цариградската патриаршия играела ролята на наднационално обединяващо зве-но, където религиозното начало е било поставяно над националното. Това държание на Цариградската патриаршия по отношение на различните християнски народности сплотявало православните граждани от негръцки произход и те не се чувствали потиснати във верско отношение.
към текста >>

22. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

През по-голямата част от първата половина на XIX век Варна е имала чисто турско-гагаузки характер, като навред се е говорело турски език.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век През по-голямата част от първата половина на XIX век Варна е имала чисто турско-гагаузки характер, като навред се е говорело турски език. Църковната служба в християнските църкви се е извършвала на турски език. Гръцки език се е говорел само в митрополията и от няколко гръцки семейства.18 Българите във Варна са се губели всред гагаузкото население. По-друго било народностното съотношение във варненските села, където българите нараствали чрез прииждането им отдругаде. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало. Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия.
към текста >>

Гръцки език се е говорел само в митрополията и от няколко гръцки семейства.18 Българите във Варна са се губели всред гагаузкото население.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век През по-голямата част от първата половина на XIX век Варна е имала чисто турско-гагаузки характер, като навред се е говорело турски език. Църковната служба в християнските църкви се е извършвала на турски език. Гръцки език се е говорел само в митрополията и от няколко гръцки семейства.18 Българите във Варна са се губели всред гагаузкото население. По-друго било народностното съотношение във варненските села, където българите нараствали чрез прииждането им отдругаде. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало. Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ

Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." През това време на Учителя било направено предложение да стане евангелски проповедник.
към текста >>

24. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели.
Един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня поставения съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял".
към текста >>

25. МАРИЯ ТОДОРОВА

Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе.
Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи.
към текста >>

26. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

" Той потвърди, че така говорел с него.
Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина. Учителят говореше винаги истината. Елена Андреева Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление, че езикът, на който са говорили, не е на висота и го попитах: "Ама така ли говориш с царя, както на мене ми казваш, с тия думи? " Той потвърди, че така говорел с него. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни и отговорни въпроси. Аз намирах, че езикът, на който си говорят, не съответства на въпросите, с които се занимават. Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи. Понеже от историята, която изучавахме, бях разбрала, че много престъпления са ставали в дворците и имах чувството, че те не са чисти места. Пак от историята знаех, че и царе като са, не са нещо повече от другите хора.
към текста >>

27. ИВАН АНТОНОВ

Този ден една сестра донесла брашно и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва.
Нашите хора били на Бивака. Бай Иван не можал да тръгне с първите групи. Пристигнал към 11-12 ч, изморен от горещината, когато беседата била свършила. В раницата му, както винаги, нямало нищо, освен канчето за вода и малко чай. Сипва си гореща вода и пие едно, второ, трето канче. Този ден една сестра донесла брашно и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва. Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде". А сестрата занесла питката на Учителя. Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда.
към текста >>

Нещо повече, бай Иван е имал такова негативно отношение и презрителност към него, че даже не му говорел.
Игнат е бил с голяма физическа сила, но неорганизирана, не била канализирана и я използвал и за неприятни цели. Той влиза в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си. Но Лулчев е бил свързан със силите на черната ложа и е владеел някакви такива закони, че Игнат е пострадал - за малко не си е отишъл от този свят. Станало е някакво развиване на пъпа и ако Учителят не се е намесил, може би Игнат е щял да си замине. Интересното е, че Лулчев не е смеел да се справи по същия начин с бай Иван. Нещо повече, бай Иван е имал такова негативно отношение и презрителност към него, че даже не му говорел. Често Лулчев е минавал край бараката му и го поздравявал, но бай Иван не го поздравявал. Веднъж даже е минал с цялата си така наречена "упанишада" и Лулчев поздравява бай Иван, а другите не го поздравяват. Бай Иван им извикал: "Ей, калпазани такива, не виждате ли, че тарторът ви ме поздравява, а вие мълчите като риби и минавате като говеда! Друг път да поздравявате". И така ги стреснал, но Лулчев не смеел с нищо да реагира.
към текста >>

28. ВОДА И ИЗВОРИ

Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони.
Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
към текста >>

Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение.
към текста >>

29. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях.
Но този път си казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ." Следващият ден бил неделя. Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си. Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично!
към текста >>

Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей.
Следващият ден бил неделя. Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си. Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично! " А той отговаряше: "Защо да Му губя времето?
към текста >>

30. ЧУДОТВОРСТВО

Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел.
Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него.
към текста >>

31. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Бях уволнена от царство България за противорелигиозни идеи, а сега комунистите след 1944 г.
Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. Дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа. Инспекторът ме попита ходя ли на Изгрева, когато отивам в София. Отговорих, че ходя. Впоследствие разбрах, че при ревизията се установило, че аз имам тези идеи, но не ги пропагандирам. Бях уволнена от царство България за противорелигиозни идеи, а сега комунистите след 1944 г. до 1986 г. ме гонят за религиозни идеи. Елена Андреева На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място, по инициатива на духовенството бе построена кръчма. Тук вина имат старите братя: на гърба на салона имаше празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителят.
към текста >>

32. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Учителят станал и казал: "Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорел, телефонът позвънил, началникът получил заповед веднага да освободи г-н Дънов.
Явили се в определеното време за разпит. Началникът започнал да разпитва с груб тон. Обърнал се към Учителя: "Трите Ви имена! " Учителят мълчал. Това раздразнило самозабравилия се началник и той взел да заплашва. Учителят станал и казал: "Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорел, телефонът позвънил, началникът получил заповед веднага да освободи г-н Дънов. Откъде е било заповядано, не знаем, но заповедта веднага била изпълнена. Щом началникът слага слушалката, става, покланя се на Учителя и вече с любезен тон му казва: "Свободен сте. Извинявайте." Брат Симеонов разказал на колегите си този случай за двете предсказания, едното от които се изпълнило веднага, а за другото трябвало да се чака. След три месеца, една жена с черен воал отишла в съда, за да вади документи във връзка със смъртта на покойния си съпруг. Оказало се, че това е съпругата на оня началник, който заплашвал Учителя.
към текста >>

Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина.
А на отсрещната страна, оттатък пътя, на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и няколко тупнаха на земята. Всички гледат изумени. Учителят каза: "Всеки, който посегне на Изгрева, ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ." После обърна гръб и влезе в салона. Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Пеню Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева, а други ще дочакат да видят участта на онези, които посегнаха и го разрушиха. Тези гарги неслучайно кацнаха на жиците. Това беше образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, какъвто бе Изгревът по времето на Учителя. А сега го няма, но я има Съдбата на света, която направиха человеците.
към текста >>

А отгоре, по шосето, вървял селянин със своите волове и им говорел: "Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!
Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Имаше и друг случай. Над двора на Темелко има стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при "Извора на доброто" с приятели. А отгоре, по шосето, вървял селянин със своите волове и им говорел: "Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минал месец, месец и половина, един камион го прегазил и той останал инвалид за цял живот. За богохулство има Божи гняв. Гневът Господен възстановява Божията Правда. Георги Събев
към текста >>

33. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика.
Те могат да бъдат прикрити и премълчани. Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бен- джънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците - Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети. Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите"
към текста >>

34. ЕЛ-ШАДАЙ

Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага.
Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни. Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него.
към текста >>

35. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такива разстояния между тях, които отговарят на разстоянията на отделните планети от Слънцето – Меркурий, Венера, Земята и прочее. Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението.
към текста >>

36. ТРУДОВИ ДНИ

Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука.
Някои даже направиха остроумни приспособления за пренасяне на големите плочи. Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна. Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше. В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур. Дежурните в чиста, бяла премяна разнасяха яденето.
към текста >>

37. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'

Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е до висша степен противорелигиозно за православния и протестанта.
При това, трябва да правим разлика между понятията вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в живота на човека. Религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към определен обект, от който се предполага, че зависи нейния вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма и степен, в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. На този, именно, факт се дължи обстоятелството, че това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е до висша степен противорелигиозно за православния и протестанта. Този факт се потвърждава, впрочем, и от постоянните стълкновения на религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени. Това обстоятелство ни навежда на заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положение, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Обаче, тия частни интереси упражняват голямо влияние, върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му растене. Ето защо е необходимо да подлагаме на преоценка всяко религиозно произведение, за да видим, дали почива на истината, или не.
към текста >>

38. Втора част

И така хората постоянно се борели помежду си и никой не се изкачвал горе на върха.
Първо трябва да имаме идея за това, и, второ, да се стремим да я постигнем. Съвременните хора все още не успяват да я постигнат поради една проста причина, че се ръководят от своя неумолим егоизъм и всеки желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това в една своя картина. Нарисувал планински връх, на който се издигал идол и милиони хора го гледали. Но щом един от тях искал да се изкачи и да стигне до идола, другите го хващали и не го пускали. И така хората постоянно се борели помежду си и никой не се изкачвал горе на върха. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който стигал до целта пръв, взимал венеца. В подвига на Христа обаче, всеки може да вземе този венец, стига да се постарае да приложи Христовото учение. Всички трябва да имаме синовни отношения към Бога и да изпълняваме задълженията си към своя Баща. Той не слезе на Земята, а прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в тоя свят като Него.
към текста >>

39. Пета част

И аз казвам: изгорелите от огън диаманти са станали въглени.
Когато човек е праведен и чист, той е един диамант, а когато съгреши, става въглен. Ако си диамант, показва, че не си опетнен. От грешен човек праведен не може да стане. Как може от грешен човек да стане диамант? Диамантът си е всякога диамант! И аз казвам: изгорелите от огън диаманти са станали въглени. Кой е този огън? Необузданите човешки страсти, които са образували всичките тия въглени. Съвременните учени казват, че голяма топлина и налягане се изисква, за да се образува диамантът. Тук сме в съгласие. Диамантите се образуват от огъня на Божествената любов, под налягането на Божията мъдрост и при действието на Божията воля.
към текста >>

40. Девета част

Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления...
И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления... И отново да се върнем към казаното от Христос за търсенето на Царството Божие. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ? Детето. Какъв е обектът на учителя? Ученикът. Но не е все едно дали търсим, или се стремим към независимо каква да е посока, тъй като всички стремежи имат различни последици.
към текста >>

41. Единадесета част

Преди две хиляди години Христос е проповядвал най-трезвото учение, говорел е много логично.
И се запитайте искрено: "Тупти ли това сърце като сърцето на Христа? Толкова хиляди години то е туптяло за празни работи, започна ли да тупти като сърцето на Христа? " След това погледнете ръцете си и кажете: "Тези ръце хиляди години са работили, всичко са вършили, започнаха ли да вършат това, което Христос върши, да действат, както Христос е действал? " Това е важният въпрос, който учениците трябва днес да разрешат.. Преди две хиляди години Христос е проповядвал най-трезвото учение, говорел е много логично. И аз изнасям сега Неговото учение. Но както сега, и тогава неговите съвременници намериха учението му за ненавременно и неподходящо. Ако някоя жена реши да приложи учението на Христос, мъжът й ще я изпъди от дома им. Същото се отнася и за жената, и за децата им, тъй като всички робуват на погрешното разбиране, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му и лицето му ще се промени, мислейки, че в хлътналите бузи се крие набожността. Ако така разсъждаваме, тогава трябва да приемем, че болните хора са най-набожните.
към текста >>

42. 3. ПСАЛОМ 103

Младостта ти се подновява като на орел. 6.
Благославяй, душо моя, Господа, и всички вътренни мои, святото Му Име. 2. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй всичките Му Благодеяния. 3. Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, 4. избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5. насища с благости старостта ти. Младостта ти се подновява като на орел. 6. Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7. Показа пътищата Си на Моисея, Делата Си на Израилевите синове. 8. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9. Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10. Не ни е сторил според греховете ни.
към текста >>

43. 82. Към Сион

текст: ученик С крилата на орела, Сионе наш любим, стремително към тебе ний дружно днес летим.
82. Към Сион музика: музиканта И. Г. текст: ученик С крилата на орела, Сионе наш любим, стремително към тебе ний дружно днес летим. Смъртта ни веч не плаши, в нас Дух живее свят; еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Смъртта ни веч не плаши, в нас Дух живее свят; еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов; сърцата ще стопиме с Христовата Любов. Сияй, свети Сионе, ний бързо веч летим, на Бога скоро в тебе, с дух ще се поклоним. Сияй, свети Сионе, ний бързо веч летим, на Бога скоро в тебе, с дух ще се поклоним.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14088797569275