НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две
прегорели
наполовина клечки кибрит.
Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва. Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.
Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две
прегорели
наполовина клечки кибрит.
Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух.
към текста >>
2.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Освен това, били
загорели
от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.
Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят.
Освен това, били
загорели
от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.
Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива.
към текста >>
3.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и
говорел
чрез еди- кой си медиум.
Той беше си заминал и вече Го нямаше. Ами сега, кого да питаме? Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си. Това е единственият правилен начин за разрешаване на всички лични и други проблеми на учениците от Школата. Но тогава стана най-неочакваното.
Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и
говорел
чрез еди- кой си медиум.
Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му.
към текста >>
4.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
От ляво бе изобразен
орел
с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
От ляво бе изобразен
орел
с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
Над
орела
- "Работи добре".
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре".
Над
орела
- "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята.
към текста >>
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ
орел
, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ
орел
, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела.
към текста >>
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на
орела
от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на
орела
от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на
орела
- в човешкия свят.
В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на
орела
- в човешкия свят.
Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов.
към текста >>
5.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Там имаше много
изгорели
дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм.
Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
Там имаше много
изгорели
дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм.
Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга.
към текста >>
6.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тя беше подготвена с програма и с настроение
противорелигиозно
.
След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени. Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана.
Тя беше подготвена с програма и с настроение
противорелигиозно
.
Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения.
към текста >>
7.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са
горели
някога светиите.
Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична.
На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са
горели
някога светиите.
Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях.
към текста >>
8.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Третата картина ще бъде нарисувани скали и
орел
, който гнезди и прави гнездо за пилците си.
И тях не одобри. Накрая каза: „Не, тук ще изпишете сърничка, която пасе. Над нея ще сложите надпис: „Храни се добре". До сърничката ще нарисувате човек, това е образа на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре".
Третата картина ще бъде нарисувани скали и
орел
, който гнезди и прави гнездо за пилците си.
Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот.
към текста >>
Защо Учителят свързва
орела
с работата на ученика, това е една загадка за вас.
Над нея ще сложите надпис: „Храни се добре". До сърничката ще нарисувате човек, това е образа на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре".
Защо Учителят свързва
орела
с работата на ученика, това е една загадка за вас.
Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен.
към текста >>
Орелът
лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му.
Орелът
лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
към текста >>
9.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като
орел
и я отнесе.
- тридесет години тя вършеше това неотклонно без да пропусне нито един месец. Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души. При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание! " Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие!
" Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като
орел
и я отнесе.
Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи.
към текста >>
10.
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така в един спиритически кръжок, по един повод тя запитала чрез медиума духът, който
говорел
по това време: „А какво ви е отношението към Учителя г-н Дънов?
Учителят я поканва на ул. „Опълченска" 66 да слуша беседа. И така тя влиза официално в Школата. До тогава тя е била известна пред възрастните приятели като „частната ученичка". Много по-късно Учителят споменава в беседите си как е работил с тази частна ученичка.
Така в един спиритически кръжок, по един повод тя запитала чрез медиума духът, който
говорел
по това време: „А какво ви е отношението към Учителя г-н Дънов?
" А медиумът и духът в него пренебрежително отговорили: „Той е един от Учителите! " На следващата редовна среща с Учителя като частна ученичка, тя споделила всичко. Той я изслушал внимателно и казал: „Където има много Учители, там Истината я няма". Този отговор я поставя на правилен път и тя върви чрез Словото на Учителя цели 50 години. Тя познаваше много добре тази материя, знаеше много от трагичните опитности на спиритистите в Школата и още по-добре знаеше мнението на Учителя за тези сеанси.
към текста >>
11.
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици,
изгорелите
гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина.
Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона.
Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици,
изгорелите
гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина.
Този брат се казваше Желю Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева. А други пък ще дочакат да видят участта на" онези, които посегнаха върху Изгрева и го разрушиха. Тези гарги не случайно кацнаха на онези жици. Това бе образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, който бе Изгрева по времето на Учителя.
към текста >>
12.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички поселища
изгорели
.
Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава.
Всички поселища
изгорели
.
Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали!
към текста >>
13.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На запад се вижда Харамията, като
орел
който е разпрострял крилата си.
Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят.
На запад се вижда Харамията, като
орел
който е разпрострял крилата си.
Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък. „Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще. Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото.
към текста >>
14.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обвиниха ме, че сме
горели
пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в килия напълно изолиран от света. Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов".
Обвиниха ме, че сме
горели
пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах.
Голяма борба беше тук в подземието на ада. Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева. Единствената помощ ми беше молитвата. Тя ми беше връзката с Бога и чрез нея получавах силата си в тези мигове. Трябваше да имам здрави нерви, самообладание и ясна мисъл.
към текста >>
15.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Първото посвещение -
орелът
.
19. Победата. Учителят е на легло, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне. Той се изправя и казва: „Ние ще победим. Досега Злото е все побеждавало, а сега ние ще победим." 20. Трите посвещения в християнството.
Първото посвещение -
орелът
.
Второ посвещение - лозницата-лозата. Трето посвещение - син чоловечески. 21. Учителят и Бог. „Аз имам допирна точка с Бога. За мен само реализираните идеи са идеи.
към текста >>
16.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата -
обгорели
от южните слънчеви лъчи и брадясали.
Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации. Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии. Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща.
Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата -
обгорели
от южните слънчеви лъчи и брадясали.
Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития.
към текста >>
17.
6.20. Международната обстановка и България
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той е
говорел
за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси.
в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен.
Той е
говорел
за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси.
Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт. Къде са тези материали, днес никой не знае. Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя.
към текста >>
18.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е
говорела
много езици.
Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия. Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти.
Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е
говорела
много езици.
Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска. Виждаше в нейно лице един смел човек, един пионер, който действително слага началото на едно движение в най-материалния век.
към текста >>
19.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили
орелът
и орлицата".
Царят взима своята свита, отива в гората и търси шалчето с престолонаследника. Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче. Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета.
Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили
орелът
и орлицата".
Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън.
към текста >>
20.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и
говорела
, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче.
Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен.
А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и
говорела
, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче.
Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб. А това няма нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>
21.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град
Орел
, както и много други българчета по онова време.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник.
Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град
Орел
, както и много други българчета по онова време.
Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство.
към текста >>
По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град
Орел
в семинарията.
Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство.
По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град
Орел
в семинарията.
Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология. Като се връща в България бил е гонен от Стамболов като всички онези, които са завършили в Русия и поради това отива в град Одрин и е бил учител, преподавал е български език. След това идва в България и става учител в град Панагюрище и там се запознава с бъдещата ми майка.
към текста >>
22.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е
говорел
един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже.
Какви ли бяха тези състояния у мен - също не зная. Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна. По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап. При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: „Защо Христос не е на земята, щях да Му стана ученичка".
На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е
говорел
един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже.
Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа.
към текста >>
23.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
сгурта от
изгорелите
каменни въглища.
Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е.
сгурта от
изгорелите
каменни въглища.
Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци. Спомням си, че той беше този, който зареждаше кухнята с продукти.
към текста >>
24.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги
горели
живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е.
То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души. Ние сме в трапезарията седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя. Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на трапезата зло не мисли".
Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги
горели
живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е.
чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание. Ето един пример.
към текста >>
25.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Имаше в нашите среди един брат Бандерски, който минаваше за ясновидец и който декларираше, че уж Учителят
говорел
чрез него.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА Имах един много наивен и дребен случай, който не би трябвало да се разказва, но пък с него имах една от големите си опитности. За пръв път чрез този случай успях да чуя гласа на Бога. А случаят от обективен, по-обективен.
Имаше в нашите среди един брат Бандерски, който минаваше за ясновидец и който декларираше, че уж Учителят
говорел
чрез него.
Имаше и още няколко други такива като него, които също говореха и твърдяха, че Учителя се изявява чрез тях. Така се развиваха нещата след заминаването на Учителя, навъдиха се пророци и ясновидци и никнеха като гъби. Някой трябваше да запълни вакуума, който се получи след заминаването на Учителя и затова се явиха ясновидци, пророци, медиуми, спиритисти и всеки искаше да вземе мястото на Учителя. Това беше категорията на пророците. Пък веднага се явиха и другите, които не искаха да пророкуват, а да действат по свое усмотрение и те се явиха като по-волеви, по-борбени и те задвижиха кораба да тръгне, та го надянаха на подводните скали и той потъна.
към текста >>
Та се явиха и пророците, а Бандерски пророкуваше и освен това доказваше, че Учителят
говорел
чрез него.
Някой трябваше да запълни вакуума, който се получи след заминаването на Учителя и затова се явиха ясновидци, пророци, медиуми, спиритисти и всеки искаше да вземе мястото на Учителя. Това беше категорията на пророците. Пък веднага се явиха и другите, които не искаха да пророкуват, а да действат по свое усмотрение и те се явиха като по-волеви, по-борбени и те задвижиха кораба да тръгне, та го надянаха на подводните скали и той потъна. Всеки разбираше от ръководство, всеки искаше да бъде капитан на кораба и да се слуша неговата воля. Корабът потъна и вече нямаше нужда от капитани на кораби.
Та се явиха и пророците, а Бандерски пророкуваше и освен това доказваше, че Учителят
говорел
чрез него.
Аз се отнасях доста внимателно към тези изявления. Веднъж той ми каза: „Твоята молитва се приема направо от Бога". Аз се поусмихнах и бях резервирана, защото смятах, че това е начин да се ухажва и печели разположение на слушателите. Аз знаех от Учителя много добре дали молитвите ми се приемат и кога се приемат от Небето. Та това беше двадесет и две години Школа и ежедневно бях при Учителя.
към текста >>
26.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Но онези, които четат беседите и това Слово влезне в тях това е сигурен контакт с Духа, който е
говорел
това Слово, това е връзка с Божествения Дух и с Учителя чрез когото бе дадено това Слово.
Който чете беседите и Словото ми, той е най-близо до мен понеже се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез мен". По този начин той разреши един кардинален проблем не само на съвременниците на Учителя, но на нас, които бяхме около него и понякога се скарвахме кой да бъде по-близо до него. Той разреши този проблем също и за бъдещите поколения, които ще дойдат. Те няма да заварят Учителя, снимките направени с него по време на Школата няма да им говорят нещо, ще виждат само образи на човеци и на един възрастен човек с брада, т.е. образа на Учителя.
Но онези, които четат беседите и това Слово влезне в тях това е сигурен контакт с Духа, който е
говорел
това Слово, това е връзка с Божествения Дух и с Учителя чрез когото бе дадено това Слово.
А когато Божественият Дух се изяви като принцип то той се явява като Учител на човечеството. Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството. В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо страдание и минаваше през мъчението на земята. След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен.
към текста >>
27.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Бащата на детето като близък на сестра Цочева, която често е
говорела
за Учителя решава да я помоли да съдействува за помощ от Учителя.
Защо ли? Защото има опитността, познава законите, познава знанието и може да върви към постижение". Един интересен случай. Имаше една сестра, казваше се Елена Цочева. Тя пък имаше някаква позната, на която й се бе разболяло детето, лекувано, но лекарите казали, че не могат да го излекуват и в най-скоро време то ще почине.
Бащата на детето като близък на сестра Цочева, която често е
говорела
за Учителя решава да я помоли да съдействува за помощ от Учителя.
От онова, което е слушал да Учителя той повярвал, че това е онзи Учител за когото Елена му говори. Казал й: „Аз зная, че само той може да ми помогне, но съобщи на Учителя за моята молба". Елена отива на Изгрева, съобщава на Учителя и той се съгласява да отиде да прегледа болното дете в един определен ден и час. Като отишъл там бащата се обърнал и му казал: „Аз зная, че вие сте онзи, който може да ми помогне и да спаси детето. Вие сте Учителя и Бог едновременно на едно и също място".
към текста >>
28.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
И в същия ден чрез една приятелка, която не бях виждала отдавна, дойде, посети ме и ми разказа, че ходела на едно място, където един духовен човек
говорел
много интересни и поучителни слова.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ Срещата ми с Учителя на земята и идването ми в Школата бе за мен епохално събитие в живота ми. Самият подтик, който получих в онзи исторически за мен ден през 1916 г. когато от мен се изтръгна един вопъл: „Защо го няма сега Христа, за да му стана ученичка" бе пророчески.
И в същия ден чрез една приятелка, която не бях виждала отдавна, дойде, посети ме и ми разказа, че ходела на едно място, където един духовен човек
говорел
много интересни и поучителни слова.
Същият ден аз се срещнах с Учителя. В този ден душата ми бе пожелала и бе изречена онази молба за среща с Христа и в него ден бе изпратен човек, който да ме заведе при Учителя и той да ме приеме и да се срещна с него. Това бе един исторически и епохален съвпад, астрологически с Христовия Дух. Същият съвпад го имах преди 2000 години, когато бях по времето на Христа. Знаех го, усещах го, възприемах го като един нов етап в живота ми, който като продължение от времето на Христа.
към текста >>
29.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
По едно време Учителят както е
говорел
изведнъж се спира на този случай.
Но Михаил остава без да се вслушва в заплахите на Иванов. Сутринта на събора, неделя е, 23 август 1925 г. Всички станали рано в полуздрач, наредени на редици и очакват изгрева на слънцето. Учителят след като прочитат молитвата започва да дава своята беседа. Тази беседа е озаглавена „Двете свещени положения".
По едно време Учителят както е
говорел
изведнъж се спира на този случай.
„Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, досега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от вас зависи всичко. Ако ме приемете в Школата моята душа ще се повдигне". По човешки, по вашему вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се приеме". Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ". Как мислите, какво ще каже Господ?
към текста >>
30.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Има една такава приказка когато двамина се скарали и
спорели
дали ливадата до реката е косена или стрижена.
Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста.
Има една такава приказка когато двамина се скарали и
спорели
дали ливадата до реката е косена или стрижена.
Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу.
към текста >>
31.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на
орел
и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя.
Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува.
Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на
орел
и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя.
Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук. Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение.
към текста >>
32.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо
противорелигиозно
или нещо, което да събаря православната вяра.
И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието.
И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо
противорелигиозно
или нещо, което да събаря православната вяра.
Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме.
към текста >>
33.
188. МАРКОВА
,
,
ТОМ 5
Това ставало всеки вторник вечерта като Граблашева изпадала в транс, онзи дух влизал в нея и
говорел
чрез нейните уста това, което е трябвало да каже.
Беше се децентрирала, ходеше насам-натам както се казва като муха без глава. Това се дължеше на това, че беше се изчерпила психически от вътре, беше изсмукана и всички жизнени сили бяха изтеглени от нея чрез тези духове, които я обсебваха. Беше станала на живи мощи. По това време Граблашева започва да се прочува в онзи кръжок, който тя ръководи като голям медиум. На сеанса започва да се явява един дух, който започва да говори с думите и с езика на Учителя, дори да имитира неговия глас.
Това ставало всеки вторник вечерта като Граблашева изпадала в транс, онзи дух влизал в нея и
говорел
чрез нейните уста това, което е трябвало да каже.
Започнал да говори, че онова, което казва във вторник вечерта, то в сряда сутрин Учителят ще го повтори. Казвал, че това е една висша Школа, защото безплътен дух им говори и проповядва. А онова, което Учителят на следващия ден говорел, то не била висша Школа, а бил един обикновен клас за по-глуповатите и необразовани ученици на Изгрева. По това време сестра Милева беше също в този кръжок, пък и самата тя беше медиум, и полека лека беше започнала да примамва и да привлича учениците на Изгрева да присъствуват на този кръжок. По този начин на следващия ден салонът постепенно започна да се изпразва и Учителят говорел пред почти празен салон.
към текста >>
А онова, което Учителят на следващия ден
говорел
, то не била висша Школа, а бил един обикновен клас за по-глуповатите и необразовани ученици на Изгрева.
По това време Граблашева започва да се прочува в онзи кръжок, който тя ръководи като голям медиум. На сеанса започва да се явява един дух, който започва да говори с думите и с езика на Учителя, дори да имитира неговия глас. Това ставало всеки вторник вечерта като Граблашева изпадала в транс, онзи дух влизал в нея и говорел чрез нейните уста това, което е трябвало да каже. Започнал да говори, че онова, което казва във вторник вечерта, то в сряда сутрин Учителят ще го повтори. Казвал, че това е една висша Школа, защото безплътен дух им говори и проповядва.
А онова, което Учителят на следващия ден
говорел
, то не била висша Школа, а бил един обикновен клас за по-глуповатите и необразовани ученици на Изгрева.
По това време сестра Милева беше също в този кръжок, пък и самата тя беше медиум, и полека лека беше започнала да примамва и да привлича учениците на Изгрева да присъствуват на този кръжок. По този начин на следващия ден салонът постепенно започна да се изпразва и Учителят говорел пред почти празен салон. Накрая Учителят извикал Милева в неговата стая и казал: „И понеже ти си най-културната давам ти задачата да ми върнеш всичките ученици, които заведе там при Граблашева, че салонът ми се изпразни и аз няма на кого да говоря освен на празните столове. А това е престъпление пред Духа Божий". Милева го запитва: „Учителю, ама вие нали ни се явявате и говорите чрез Граблашева всеки вторник вечерта същото, което говорите и в сряда сутринта?
към текста >>
По този начин на следващия ден салонът постепенно започна да се изпразва и Учителят
говорел
пред почти празен салон.
Това ставало всеки вторник вечерта като Граблашева изпадала в транс, онзи дух влизал в нея и говорел чрез нейните уста това, което е трябвало да каже. Започнал да говори, че онова, което казва във вторник вечерта, то в сряда сутрин Учителят ще го повтори. Казвал, че това е една висша Школа, защото безплътен дух им говори и проповядва. А онова, което Учителят на следващия ден говорел, то не била висша Школа, а бил един обикновен клас за по-глуповатите и необразовани ученици на Изгрева. По това време сестра Милева беше също в този кръжок, пък и самата тя беше медиум, и полека лека беше започнала да примамва и да привлича учениците на Изгрева да присъствуват на този кръжок.
По този начин на следващия ден салонът постепенно започна да се изпразва и Учителят
говорел
пред почти празен салон.
Накрая Учителят извикал Милева в неговата стая и казал: „И понеже ти си най-културната давам ти задачата да ми върнеш всичките ученици, които заведе там при Граблашева, че салонът ми се изпразни и аз няма на кого да говоря освен на празните столове. А това е престъпление пред Духа Божий". Милева го запитва: „Учителю, ама вие нали ни се явявате и говорите чрез Граблашева всеки вторник вечерта същото, което говорите и в сряда сутринта? " Лицето на Учителят е строго и сурово: „Това не съм аз. Този, който се явява на Граблашева е моят най-голям враг.
към текста >>
34.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от
разгорелите
се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената.
Петко изведнъж извика: „Не мърдайте, всеки да си бъде на мястото. Къде е тази светлина? " Гласът му бе възбуден, той целият трепереше от предстоящата среща с някой от духовете. Та нали той беше присъствувал не веднъж на такива сеанси. „Ето там е светлината" и посочих към печката.
Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от
разгорелите
се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената.
Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече. Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си.
към текста >>
35.
268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха
изгорели
, а пламтяха.
С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах.
После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха
изгорели
, а пламтяха.
Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш?
към текста >>
36.
292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят
говорел
чрез тях.
Започнаха да се явяват на сеансите много заминали приятели, които даваха съвети, но като си спомням, че те по времето на Учителя не можаха да се справят със своите задачи, то техните съвети на сеансите бяха безпредметни. А дали бяха те, които се явяваха това беше друг въпрос. Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия.
Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят
говорел
чрез тях.
Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници.
към текста >>
Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече
говорел
чрез тях и той давал еди какви си съвети.
Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници.
Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече
говорел
чрез тях и той давал еди какви си съвети.
Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя.
към текста >>
37.
292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят
говорел
чрез тях.
Започнаха да се явяват на сеансите много заминали приятели, които даваха съвети, но като си спомням, че те по времето на Учителя не можаха да се справят със своите задачи, то техните съвети на сеансите бяха безпредметни. А дали бяха те, които се явяваха това беше друг въпрос. Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия.
Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят
говорел
чрез тях.
Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници.
към текста >>
Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече
говорел
чрез тях и той давал еди какви си съвети.
Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници.
Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече
говорел
чрез тях и той давал еди какви си съвети.
Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя.
към текста >>
38.
35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил
Борел
- водачка на френското движение за мир във Франция.
Тя пък от своя страна започнала да ги преписва с индиго и ги изпращала в 17 държави. Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога прибавяше по един от копираните от нея екземпляри. По този начин се създаде една непринудена и системна работа. Тя можеше да продължи дълго време, ако не бе се случило нещо, което долу ще разкажа. Така нашата кореспонденция продължи около две години.
Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил
Борел
- водачка на френското движение за мир във Франция.
Тя изказваше благодарност за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига. Снимката, която получих от брат Пампоров, както казах, представяше ръководения от него курс по есперанто в Рига. Тя беше номерирана от Емилия Вилумсон, за да ми обърне вниманието, че N 11 и 12 са сестри от Братството в Рига: 11 - Анна Мазурс, N 12 - Амалия Вайланд, а N 13 е самата тя - Емилия Вилумсон, моята кореспондентка. През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера. Времето беше хубаво, слънчево.
към текста >>
39.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва,
говорел
за Учителя - Петър Дънов.
На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене. Там се приготвяла само вегетарианска храна. Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот.
Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва,
говорел
за Учителя - Петър Дънов.
Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя. Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др. купени от Русе. Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев.
към текста >>
40.
21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
И вуйна Му разправя мъката си и си мисли да отиде при Кера, която
говорела
с умрелите, но на Учителя казала само: „Хубаво ли е да се говори с умрелите, да се извикват?
Тя не е от Братството, яде си месо и т. н., но идва при мене и иска да я заведе при оня Учител, да види какво ще й каже. И като отива с майка ми при Учителя, Той ги поканва да седнат на пейката. Това е било при лозницата, където е сега местото на Учителя. Там имало една пейка и сядат мама, вуйна и Той - Учителят.
И вуйна Му разправя мъката си и си мисли да отиде при Кера, която
говорела
с умрелите, но на Учителя казала само: „Хубаво ли е да се говори с умрелите, да се извикват?
" А Учителя казал, че не е хубаво. И обяснил така: (Това, което е казал на вуйна ми, на никого не е казал.) Когато някой почине от фамилията застава отпред, когато почине втория, застава зад него, когато почине третия - пак зад него и т. н. става дълга редица. Сега твоят син е някъде далече зад всички. И да го повикаш, той е дете, не може нищо да ти каже, но за да го извикаш, този, който е отпред, трябва да си напусне работата, да отиде зад сина ти, че и другия зад него и другия и т. н.
към текста >>
41.
7. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
В момента той не може да блудствува пред хората, но така се е
говорело
.
Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя. А ти защо не си ме предупредил". А той й отговорил: „Виждах, че ти се успокояваш като отиваш там, за загубата на нашето дете и те оставях, защото знаех, че ти си умна и ще прозреш истината". И действително тя прозря истината, видяла много работи, които нея я просто отвратили. Той е събирал млади момичета около себе си.
В момента той не може да блудствува пред хората, но така се е
говорело
.
Въобще тя се отказа. Отказа се да ходи и да посещава беседите на Михаил. Нали е имало някакво дело. И бяха го съдили и даже е било заведено дело, че примамвал млади девойки, било е заведено дело против него. Но най-голямата му грешка е тази, че той се представя за Учителя, Най-фрапиращо е това.
към текста >>
42.
11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
След побоя дясната ръка и десния крак на Учителя се бяха парализирали и Той
говорел
трудно.
11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ След побоя Учителят с Братството се качи на 7-те езера. Аз там не отидох. Там други бяха.
След побоя дясната ръка и десния крак на Учителя се бяха парализирали и Той
говорел
трудно.
Но след определеното време Учителят оздравява и горе казва на езерата пред брат Пеню Ганев така: „Всичко благополучно мина. Ударът няма да се повтори. Ударът няма да се повтори". Дълго време брат Пеню умуваше и ме питаше за кой удар се отнася това? Дали за удара срещу Учителя или за удара срещу Братството?
към текста >>
43.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право
спорели
върху учението на Толстоя.
Той рисуваше с лявата си ръка. Като се разговаряхме аз слушах и научих, че като ученик в Пловдивската гимназия, там е бил постоянно подигравай от съучениците си поради неговия недостатък. Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля. Прозорецът му бил отворен и той през него е следял кога хазайката му ще излезе и мине покрай него, за да отиде някъде, където му била казала, че ще отиде.
В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право
спорели
върху учението на Толстоя.
Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа. Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете. Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
към текста >>
Единият от свещениците, този, който
говорел
против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя. Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа. Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете.
Единият от свещениците, този, който
говорел
против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого.
към текста >>
44.
1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат
говорели
за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите?
Мъжът ми харесваше всичко, но вика: „Не е за нас това. Не е за мене". Добре, ама през 1928 г. той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите.
И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат
говорели
за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите?
" Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов? " И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря.
към текста >>
45.
9. ЗАЩИТАТА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Всички им се подигравали,
говорели
против Учителя лошо, а те си мълчат, кротуват си и двамата, какво да правят.
9. ЗАЩИТАТА Има един случай. Така както съм го чула от брат Петър Камбуров, който беше гимназиален учител от Казанлък. Това е синът на Стефан Камбуров. Той разказва така: Като студент с още един брат, не го познавам другия кой е, отиват да си заверят семестъра и пътували във влака. А нашите хора тогава бяха с дълги коси до ушите така наравно, както сега ходят мъжете с дълги коси като жени.
Всички им се подигравали,
говорели
против Учителя лошо, а те си мълчат, кротуват си и двамата, какво да правят.
А седял един полковник в купето и като слушал да говорят против Учителя като сключил и казал: „Хей сега отварям прозореца и който говори против г-н Дънов, изхвърлям го навън! " Те всички тогава в купето млъкнали и той казал: „Г-да, елате да ви разкажа какво е г-н Дънов. Моето семейство, жена ми и аз имаме само една единствена дъщеря. Разболя се дъщеря ми, ходих в Швейцария, ходих в Германия, ходих във Франция, ходих в Русия, където ми казаха, навсякъде ходих. Най-после ми казаха да се върна вкъщи да си умре тука.
към текста >>
46.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Кортеза
говорела
на народа по градове и села.
Познавах и жена му Софка. От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга.
Кортеза
говорела
на народа по градове и села.
Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си.
към текста >>
Така и тук в Русе тя
говорела
на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села.
Така и тук в Русе тя
говорела
на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години).
към текста >>
Както
говорела
тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ.
Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе. Иван Явашев бил между народа.
Както
говорела
тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ.
И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел.
към текста >>
Започнали да излизат много книги, брошури и списания, в които се изнасяли опитности и в които се
говорело
за трезвен, въздържателен живот, за вегетарианство, суровоядство, за природолечение, за природосъобразен живот, за ясновидство, за друг свят, за невидими помагачи.
и там упражнявал градинарство. Като се запознали с новите идеи на Учителя Дънов, те решили да посветят живота си на Бога, да не се женят. Най-големият от братята Маркови имаше някакви ясновиждания и опитности с Учителя. През време на войните у много хора по това време се е пробуждало едно ново съзнание, една вяра, че има провидение, че Бог пази своите чада в трудни моменти, когато уповават на Него. Разказвани били много опитности, когато по чудо мнозина се спасявали от явна смърт.
Започнали да излизат много книги, брошури и списания, в които се изнасяли опитности и в които се
говорело
за трезвен, въздържателен живот, за вегетарианство, суровоядство, за природолечение, за природосъобразен живот, за ясновидство, за друг свят, за невидими помагачи.
Така например, Симеон Марков разказваше една своя опитност през време на една от войните, в които беше участвал. Той се намирал на фронта и чувал как нещо му говорело отвътре: „След два дни ще дойдеш в София. Ще ме потърсиш на ул. „Опълченска" 66! " Той се учудил как ще отиде в София, нали е на фронта?
към текста >>
Той се намирал на фронта и чувал как нещо му
говорело
отвътре: „След два дни ще дойдеш в София.
Най-големият от братята Маркови имаше някакви ясновиждания и опитности с Учителя. През време на войните у много хора по това време се е пробуждало едно ново съзнание, една вяра, че има провидение, че Бог пази своите чада в трудни моменти, когато уповават на Него. Разказвани били много опитности, когато по чудо мнозина се спасявали от явна смърт. Започнали да излизат много книги, брошури и списания, в които се изнасяли опитности и в които се говорело за трезвен, въздържателен живот, за вегетарианство, суровоядство, за природолечение, за природосъобразен живот, за ясновидство, за друг свят, за невидими помагачи. Така например, Симеон Марков разказваше една своя опитност през време на една от войните, в които беше участвал.
Той се намирал на фронта и чувал как нещо му
говорело
отвътре: „След два дни ще дойдеш в София.
Ще ме потърсиш на ул. „Опълченска" 66! " Той се учудил как ще отиде в София, нали е на фронта? Но станало така, че го ранили и го закарали в София, в болницата. След като оздравял той се сетил да потърси ул.
към текста >>
Той се познавал с двама офицери,
говорели
подигравателно за Учителя, но знаели същевременно, че брат Ватев е медиум и молели да им направи един сеанс, Веднъж, когато Учителят бил в Русе брат Ватев Го запитал дари разрешава да им направи сеанс.
Той е станал причина да се печатат лекциите от първите години в печатницата на Малджиев на ул. „Сарасолу" № 21. Той беше известен още и като медиум. Брат Ватев има една опитност, която съм чувала да разказва на приятелите. Това било през една от първите години.
Той се познавал с двама офицери,
говорели
подигравателно за Учителя, но знаели същевременно, че брат Ватев е медиум и молели да им направи един сеанс, Веднъж, когато Учителят бил в Русе брат Ватев Го запитал дари разрешава да им направи сеанс.
Учителят разрешил и брат Ватев им направил сеанс. Казани им били много интересни работи, от което те били много доволни. Но накрая станало нещо неочаквано. Като влязъл в тях някакъв дух, който ги сковал на място, та не можели да мръднат тия офицери и освен това те като заудряли бедрата на краката си с плесници както били седнали на столове, щото стигнало до посиняване. Брат Ватев се видял в чудо, сложили им възглавници, но пляскането продължило и накрая брат Ватев отишъл при Учителя с молба да ги освободи от този дух.
към текста >>
47.
5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Изважда я и я поставя на закачалката и какво вижда:
Изгорели
са само цветовете, които са били избродирани на нея, а е останала цялата рокля в бяло, дори и сажди не е имало по нея.
Затваря вратата на печката, печката бумти, а роклята гори, ли гори. Савка не могла да изтърпи всичко това и излязла навън да се разхожда. Минало време, тя се връща в стаята и се навежда към печката, за да провери да не би да е остаиало някое парченце неизгоряло от роклята. И какво вижда. Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла.
Изважда я и я поставя на закачалката и какво вижда:
Изгорели
са само цветовете, които са били избродирани на нея, а е останала цялата рокля в бяло, дори и сажди не е имало по нея.
Изпрала я и я оставила на една закачалка. И вече не посмяла да я облече. След това Учителят казал на другата стенографка Паша: „Вчера идва Савка и ми поднася астрални цветя. А днес се чуди защо са изгорели астралните цветя по роклята и пак е останала цяла. Ето така трябва да изгорят астралните желания у ученика и да остане истинската белота у него".
към текста >>
А днес се чуди защо са
изгорели
астралните цветя по роклята и пак е останала цяла.
Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла. Изважда я и я поставя на закачалката и какво вижда: Изгорели са само цветовете, които са били избродирани на нея, а е останала цялата рокля в бяло, дори и сажди не е имало по нея. Изпрала я и я оставила на една закачалка. И вече не посмяла да я облече. След това Учителят казал на другата стенографка Паша: „Вчера идва Савка и ми поднася астрални цветя.
А днес се чуди защо са
изгорели
астралните цветя по роклята и пак е останала цяла.
Ето така трябва да изгорят астралните желания у ученика и да остане истинската белота у него". Милка Аламанчева разказва друг случай. На Изгрева й казват, че в момента на Учителя трябва да Му се поднесе хляб и трябва някой да го закупи от града. Тя започнала да обикаля фурните в София, за да избере хляб, не какъв да е, а да е красив хляб наглед, Най-после намерила един хляб, който й много харесал. Решила да го увие в хубава хартия и така да го поднесе на Учителя.
към текста >>
48.
3. Ръководителят
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Той носеше карабина и стреля във висините по един
орел
, но не го достигна.
Това беше полусън-полубудна и се събуждам съвсем. От „Куш-бунар" на изток, края на скалите към пропастта имаше малко водопадче. Там отивахме всеки ден по обед към 11 ч. да се къпем. Беше дошъл и мъжът ми с нас.
Той носеше карабина и стреля във висините по един
орел
, но не го достигна.
При къпането на братята моят мъж без малко щял да падне в пропастта, успява да се задържи, наранява само кутрето на крака си. Имаше силни болки и се качи на един катър до бивака. Брат Иван Гешев ми каза: „Аз разбрах, че иска да го събори в пропастта, противодействувах и той само се нарани". Ставаше дума за ръководителя ни Добрев. Всички тръгнаха към бивака, а останах последна.
към текста >>
И тогава каза: „Той простреля крилото на
орела
и затова пострада пръста му".
И наистина, като ме чака дълго да тръгна, разбра че съм упорита и ме достигна. Казвам му: „Каквото направихте, не мислете, че е скрито, знае го Бог, знаете го вие, но и аз го зная". Отговори ми, че не разбира за какво му говоря. Аз настоявам: „Знае Бог, вие и аз". Тази игра на думи продължи доста, докато го поставих в невъзможност да отказва.
И тогава каза: „Той простреля крилото на
орела
и затова пострада пръста му".
Отговорих, че не е за орела, тъй като не го е дори закачил, но че той го направи да ми отмъсти, да ме сплаши и пак му повторих: „Бог знае, вие знаете, но и аз зная". Почнах да говоря пред сестрите, че не е възможно да бъде ап. Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила.
към текста >>
Отговорих, че не е за
орела
, тъй като не го е дори закачил, но че той го направи да ми отмъсти, да ме сплаши и пак му повторих: „Бог знае, вие знаете, но и аз зная".
Казвам му: „Каквото направихте, не мислете, че е скрито, знае го Бог, знаете го вие, но и аз го зная". Отговори ми, че не разбира за какво му говоря. Аз настоявам: „Знае Бог, вие и аз". Тази игра на думи продължи доста, докато го поставих в невъзможност да отказва. И тогава каза: „Той простреля крилото на орела и затова пострада пръста му".
Отговорих, че не е за
орела
, тъй като не го е дори закачил, но че той го направи да ми отмъсти, да ме сплаши и пак му повторих: „Бог знае, вие знаете, но и аз зная".
Почнах да говоря пред сестрите, че не е възможно да бъде ап. Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила. Почна да ми праща братя и сестри по отделно, да ме вразумяват, но аз не се вразумих.
към текста >>
49.
14. Видимита и невидима братска каса
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги
горели
.
14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят. Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса. Г.Д.: Да. В.К.: Те воюваха помежду си. Г.Д.: Тия пари вместо да ги дадат на държавата, те ги криха, криха, че ги Изгориха накрая.
В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги
горели
.
Имало ли е такова? Г.Д.: Горено е. В.К.: Боже, и защо? Г.Д.: Има приятели, които са виждали. В.К.: И защо не са ги дали на държавата?
към текста >>
50.
40. Учителят отговаря на незададени въпроси
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Нямат какво повече да питат, не могат да зададат въпроси, защото този висок стил, на който Учителят
говорел
направи ги стъписал, изумил.
А за себе си се удивлявам от тях, защото аз не мога. Аз се удивлявам когато говорят учените на един български език научно. Обичам да слушам да се говори на разбран и интелигентен език. Език на учени хора, нали ме разбираш. Обаче на Учителя езика и стила били ултрависш, особено непознат за тях и се стъписали и никой не е могъл повече да зададе въпроси или повече да запита, защото след този разговор, на тези обяснения те нямат думи, нямат какво да кажат повече от изумление.
Нямат какво повече да питат, не могат да зададат въпроси, защото този висок стил, на който Учителят
говорел
направи ги стъписал, изумил.
Поклонили се и си тръгнали. Божественото знание превъзхожда човешкото.
към текста >>
51.
1. Как строяхме Изгрева?
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Беше направена чешма на Изгрева с релефни изображения на сърна, жена и
орел
.
През това време Той слушаше онзи, който Му говореше, но лекичко ни наблюдаваше как вършим тая обща братска работа. Трябва да се запомни това. А кое? Винаги и където се правеше нещо, там където се работеше от братята, там винаги бе Той - неотлъчно. Постепенно Изгревът се устройваше.
Беше направена чешма на Изгрева с релефни изображения на сърна, жена и
орел
.
Тя бе построена от Борис и Бертоли. Сестра Бахчеванова се занимаваше с цветята на Изгрева. А какви цветя имаше само на Изгрева. Всеки, който види някое хубаво цвете, то следващата година носеше семе, за да се засади на Изгрева. В приемната на Учителя се приемаше - долу само външни хора.
към текста >>
52.
27. Майсторите
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Брат Борис като си тръгва за някъде, дава команда на всички по нещо да извършат, но като го няма, работата така тръгва както казва българската поговорка:
Орел
, рак и щука.
Тогава инж. Кюранов предложил на Борис Николов тая работа, нали аз го бях запознал с него. Изобщо майстори и майсторлъци всякакви под небето. Известно време работих при брат Борис в Габрово. Там бяхме трима- четирима души.
Брат Борис като си тръгва за някъде, дава команда на всички по нещо да извършат, но като го няма, работата така тръгва както казва българската поговорка:
Орел
, рак и щука.
Така беше и тоя път. Той като се върна какво да види, работата не е свършена, а всеки си работи нещо, така да се намира на работа. Разсърди се брат Борис, скара се много, но главно на мен се скара. Това беше около обед. На мене много ми домъчня.
към текста >>
53.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
„Е“, викам, „каквото е станало, станало,
изгорели
,
изгорели
, няма какво“.
Изобщо не мога да разбера каква беше тази целувка. Пък взеха, че си отидох на Витоша и все си мислех за съня. На връщане, като пристигнах точно до бараката на брат Борис излиза един брат от провинцията и като ме видя, вика: „Брат Гради, у вас стана пожар. Изгоряхте“. Като ми каза така аз изтръпнах целия. И веднага се сетих за целувката.
„Е“, викам, „каквото е станало, станало,
изгорели
,
изгорели
, няма какво“.
Като излизам от Изгрева край бараката на сестра Балтова, гледам вилата си стои на място, не е изгоряла. Но като пристигам виждам, наистина е станал пожар. Брат ми запалил кюмбето в банята, а имаше и бойлер. Включил и него и излязъл с детето на разходка. Тя беше малка тогава дъщеря му Мими.
към текста >>
54.
4. Пари за таксата на отхвърления студент
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и
орел
, слизащ от висините.
Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата.
А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и
орел
, слизащ от висините.
Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите? Отидох и се разпитах насам, натам.
към текста >>
Загледах се в
орела
, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този
орел
е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма.
Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините.
Загледах се в
орела
, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този
орел
е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма.
И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите? Отидох и се разпитах насам, натам. Никой не бе виждал Учителя.
към текста >>
Дали Той прелетя с крилата на онзи
орел
, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа.
Това бяха онези случаи, които бяха за нас чудновати и ги разказвахме само на верни приятели. Защото щяха да ни се смеят и подиграват. Затова аз започнах да разказвам този случай на приятелите и той стана известен като случая с таксата, която е трябвало да бъде платена и заради която Учителят с мисълта си и с вътрешния си взор е видял моята нужда и се е притекъл в най-подходящ момент. Но другото не смеех да го разказа, за да не ми се смеят. А това бе, че през това време, в този ден и час Учителят бе на Рила с Братството.
Дали Той прелетя с крилата на онзи
орел
, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа.
Това знание е още недостъпно за нас. Учителят казва, че когато усвоим знанието, което е дадено в Словото Му, ще минем в четвърто посвещение, а това означава, че небето ще отвори своите врати и знанието небесно ще се втече в нас. Чак тогава можем да преценим и да кажем: „Ето така и по такъв начин Учителят се е пренесъл от Рила, за да дойде в онзи миг и да връчи плика с парите на Атанас Минчев, за да си плати таксата за редовен студент“. За мен, онова което не бе чудо, ме невидимата ръка на Учителя, който ми помагаше и която напътваше онзи „другиго“, който да се намесва в подходящ момент, за да ме насочи в новият ми път.
към текста >>
55.
11. Пророк Илия и брадвата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И се е
говорело
между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях.
Пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци, 400 пророци е нарязал като краставици. За живота на Илия бай Иван можеше да приказва с часове и с подробности. И аз от него знаех много за Илия, за пророк Илия и правя аналогия пак от изказването на Учителя. Но тука ще го вмъкна пак образа на дядо Благо. Понеже дядо Благо пък знаем от Учителя, че е бил Климент Охридски.
И се е
говорело
между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях.
После вече като завършват училището тръгвали са и проповядвали носейки всички своите тояги. А дядо Благо викал: „Ама вие да не мислите, че това са били обикновени тояги! Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“. И това става пред Учителя. А Учителят казва: „Виждате ли този, който е бил Климент Охридски как знае какво са носили учениците“.
към текста >>
56.
33. Питката
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото
изгорели
дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там.
Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си.
Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото
изгорели
дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там.
Той не знае за приготовлението. Изпива горещата вода, а в това време питката се е опекла. Когато бай Иван се е напил достатъчно с горещата вода, на чай, сестрата изважда питката от жарта и бай Иван я вижда и си казал на ума: „Ех, сега да имам половината от тая питка много хубаво ще ми дойде“. Но това той само си го помисля. А сестрата изважда питката и я занася на Учителя.
към текста >>
57.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Тука шапката му, всичко
изгорело
от патрони.
Они мислят, че сме много. Ако знаят, че съм един ще дойдат да ме намушкат на ножове там. Те мислят, че сме много. И нашите войски настъпиха и ни освободиха и веднага ми дадоха отпуска да дойдем да се видим с вас и пак ще отида“ И това си беше. И пак си дойде и един косъм не падна от него както Учителят каза.
Тука шапката му, всичко
изгорело
от патрони.
Тука шинело, всичко изгорело. В.: Обаче, нито един косъм не падна. Т.: Никъде. В.: Сега, той се оженва и той ражда Петър, нали? Т.: Той ражда брата си.
към текста >>
Тука шинело, всичко
изгорело
.
Ако знаят, че съм един ще дойдат да ме намушкат на ножове там. Те мислят, че сме много. И нашите войски настъпиха и ни освободиха и веднага ми дадоха отпуска да дойдем да се видим с вас и пак ще отида“ И това си беше. И пак си дойде и един косъм не падна от него както Учителят каза. Тука шапката му, всичко изгорело от патрони.
Тука шинело, всичко
изгорело
.
В.: Обаче, нито един косъм не падна. Т.: Никъде. В.: Сега, той се оженва и той ражда Петър, нали? Т.: Той ражда брата си. В.: Брат си ражда.
към текста >>
58.
58. Дългоочакваната среща
,
Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Според този дух, то той говорил за интелигентните ученици, а Учителят Дънов
говорел
за по-простите.
Накрая тетрадките дойдоха. А кой ли ги докара обратно? Неговите спомени са подготвени от двете тетрадки и от моите бележки, които съм водил при нашите срещи. Имаше и една тетрадка, в която Ангел със своят почерк е записвал когато на спиритически сеанс е говорила Гръблашева всеки четвъртък. Значи в сряда Учителят говори на Общия окултен клас, а в четвъртък учениците Му се събират да слушат какво ще каже Гръблашева чрез онзи дух, който е в нея.
Според този дух, то той говорил за интелигентните ученици, а Учителят Дънов
говорел
за по-простите.
Като казали това на Учителя, Той отсякъл: „Познавам го този дух, той от памти века ми краде Словото и го представя за свое. Той е най-големия враг на Словото Божие“. Така, че учениците от Школата всеки четвъртък са слушали проповедите на този дух. В петък е Младежкия окултен клас, на който Учителят отново говори. Така, че Духът на Опорочението върви и се движи от памти века с Христовия Дух.
към текста >>
59.
18. Бели и черни братя
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й
говорел
, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал часовника си.
Тя помислила, че я вика Учителя за няколко дни. В София Учителят бил много внимателен с нея, устройвал често екскурзии. След някой и друг ден, Юрданка си стегнала куфара и отишла да се сбогува с Учителя. Но за нейна изненада Той й казал, че тя няма път и да си извади отново багажа от куфара. Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа.
Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й
говорел
, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал часовника си.
След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до доктора: „Юрданка и Петър пристигат“. Тя се зарадвала от това решение и веднага изпълнила поръчението и сутринта заминали. На гарата във Варна доктора ги посрещнал с файтон. Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя. А той, Савов се опитваше да имитира Учителя и в провинцията минаваше за онези, които не го познават, че е Дънов.
към текста >>
60.
4. Просякът
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Попът казал, че нямал пари, затворил вратата и се върнал ядосано и
мърморел
: „Ама, че се навъдиха такива просяци.
4. ПРОСЯКЪТ Един път идва един просяк и чука на вратата на дома на дядо поп Константин Дъновски. Бащата на Учителя отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб.
Попът казал, че нямал пари, затворил вратата и се върнал ядосано и
мърморел
: „Ама, че се навъдиха такива просяци.
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? “ В този момент влиза Учителят и му казва: „Защо не даде на просяка каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?
към текста >>
61.
1. Така работи Учителят
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Влезнал вътре и видял много хора стоят отвън и слушат как един човек
говорел
.
Това нещо му направило впечатление и той я проследил къде отива. Тръгнал пеша след нея, по дирите й, а тя отивала на ул. „Опълченска“ 66. Оказало се, че тя е ученичка на Учителя Петър Дънов. Той това не го е знаел, но пожелал да види какво ще прави в тази къща.
Влезнал вътре и видял много хора стоят отвън и слушат как един човек
говорел
.
А това било Учителят. Мирчо чул беседата, харесало му Словото и така постепенно и той започнал да ходи там, но вече заедно със своята хазайка. Така станал последовател на Учителя. Като се върнал в Петрич, той започнал да събира приятелите при себе си, с които четели от беседите и по такъв начин образували братска група в Петрич. През времето на Учителя Братството там наброяваше около 15-16 човека.
към текста >>
62.
57. МОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Но това се отнасяше и за моята мисъл - тъма имаше в нея, за моите чувства - бяха
изгорели
възвишени чувства и всичко беше опожарено в мен.
Нямах изход и бях ограничена и не можех да предприема нищо вън от себе си, защото бях затворена отвътре в себе си. Онова, което беше вън от мен със своите неприятности и спънки влезна безпрепятствено в мене и ме разруши. Аз попаднах в едно мъчително състояние на низходяща възприемчивост към всичко. Някой ще го определи това състояние като депресия. Може да се каже и така.
Но това се отнасяше и за моята мисъл - тъма имаше в нея, за моите чувства - бяха
изгорели
възвишени чувства и всичко беше опожарено в мен.
А за моята деятелност - бях оставила всичко да върви на самотек. Не издържах повече и реших да отида при Учителя. Разказах за цялото си състояние. Казах Му, че търся и искам помощ от Него. А той само с две думи ми отговори: "Рекох, пиши!
към текста >>
63.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Обгорели
, почернели, но весели, жизнерадостни.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Помислих си - да отида или да не отида на Рила. Всички се приготовляваха, отиваха. Дори тези, които разполагаха с по-малко време, които разполагаха с по-малък отпуск, се връщаха.
Обгорели
, почернели, но весели, жизнерадостни.
Очите им горяха от огъня на Любовта на слънцето, което ги е милвало; на водата, която ги е къпала; на въздуха, който ги е галел; на планината, която ги е приютявала в топлия си скут и ги е хранила със своята сила. Аз не бях ходила на Рила отдавна. След заминаването на Учителя аз не бях ходила. Повече боледувах, повече стоях в стаята унила, загледана в спомени и преживявания, в знание и придобивки през моя богат живот при Него. Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому.
към текста >>
64.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
В: Да, разправяха ми за сестра ти, Катя Грива, как непрекъснато е стояла и не искала да работи и Той не й
говорел
шест месеца, за да отиде да работи.
Сега другояче разбирам. Сестра ми беше голямо нещо и трябва да стои там пред салона. Един Боев беше неотразим. Боев беше неразделен с Учителя. С неговия куц крак, как ходи на екскурзии, винаги до него и с тефтера и веднага пише.
В: Да, разправяха ми за сестра ти, Катя Грива, как непрекъснато е стояла и не искала да работи и Той не й
говорел
шест месеца, за да отиде да работи.
Д: Няма шест месеца. Тя Го разбра и тръгна след това. Това е нейн път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата. Хайде вече като идва отначало от Италия, като премине през операта, по-хубаво за нея няма освен да отива в Школата.
към текста >>
65.
5. ЛЮБОВТА Е ЗА СИЛНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Сестра Катя ми каза, че вероятно това изказване е направил Учителят, тъй като някои братя и сестри
мърморели
и казвали по адрес на брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова: "Тези пък все са заедно".
5. ЛЮБОВТА Е ЗА СИЛНИТЕ Един път сестра Катя ми разказа следното: както са били събрани братята и сестрите и Учителят е бил там, задали се брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. Учителят като ги видял, че идват, казал: "Любовта е за силните". Тази мисъл аз съм я срещала и в беседа, но не помня точно коя.
Сестра Катя ми каза, че вероятно това изказване е направил Учителят, тъй като някои братя и сестри
мърморели
и казвали по адрес на брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова: "Тези пък все са заедно".
Накрая те заживели под един общ покрив и се оженили накрая.
към текста >>
66.
50. ТИШИНАТА НА НОЩА
,
,
ТОМ 8
Защото досега аз пред всички съм
говорела
, но никога пред тишината.
За мен тя сега е като едно живо същество, с което мога да разговарям лице срещу лице. И мисля, никога няма да се наситя да я слушам, макар да зная, че векове да стоя пред нея, тя не ще отрони ни дума. Аз също. Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи.
Защото досега аз пред всички съм
говорела
, но никога пред тишината.
Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния.
към текста >>
67.
26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕННАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 8
Едните са считали, че може да стане голям оратор понеже
говорел
много хубаво.
Зная между другото че даже е чистил и комини при своя престой в Америка. В: От кого си го чувала, от баба Мария? Веска: Това съм чувала от Гали. И това е за Учителя. Той отива в Америка и вече всичките за Него, които Го познават, неговите състуденти са били възхитени от неговото поведение, от Неговата интелигентност, от Неговата дълбочина, от начина по който се отнася към всички.
Едните са считали, че може да стане голям оратор понеже
говорел
много хубаво.
Други смятали, че ще стане голям виртуоз, понеже свирел хубаво на цигулка. Обаче разбира се Той идва в България и се заема със своето предназначение, за което е дошъл, да основе тука в България Школата в България понеже тука се намират, може би по Божествения план най-добрите условия и може би най-подходящите души, чрез които Той ще провъзгласи вече своето Учение към цялото човечество. В: Тази баба Мария се оженва за някакъв протестантин на когото не мога да ви кажа името. А Той известно време е бил в дома на Петър Василев. Веска: Да, Учителят е живял известно време в дома на Петър Василев.
към текста >>
68.
26. КЛОПКАТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
Заприлича ми на методите на католическата инквизиция във Франция през далечното минало, когато са
горели
албигойците, т.е.
26. КЛОПКАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ На един от последните концерти, на който присъствувах, Йоанна Стратева сподели с мен, че е получила циркулярно писмо от семейство Гобо, както и ксерокс-копие на моето писмо до тях във връзка с архива на Анина Бертоли във Франция. Бях изненадан от този неочакван ход на семейство Гобо.
Заприлича ми на методите на католическата инквизиция във Франция през далечното минало, когато са
горели
албигойците, т.е.
френските богомили на кладите. Нещата се повтарят и днес, но по друг сценарий написан от същите Сили. По телефона Йоанна ми преведе писмото и аз я помолих да ми го предаде да го публикувам в "Изгревът", поради самият факт, че то е изпратено до десет човека в България. Тя направи превод и ми връчи оригинала. Посъветвах я да напише отговор до семейство Гобо и да ми го предостави, за да го публикувам.
към текста >>
69.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА
,
,
ТОМ 8
Събирала младежи около себе си и им
говорела
.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА Надка разказва, че е разговаряла с една сестра на име Веска Козарева, която живеела близо до тях и салона на Изгрева. Там е имало барака. Веска Козарева разказвала, че Учителят й се явявал още когато била 12-годишна и я подготвял за по-възвишен живот. Още като ученичка Веска била ревностна последователка на Учителя.
Събирала младежи около себе си и им
говорела
.
Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството.
към текста >>
70.
08. СПИРАНЕ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО-1915 ГОД. ОТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙКОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той каза, към това имало още много обяснения, но Учителят
говорел
, а онзи ги е писал.
Е.А.: От 1925 год. как е дошъл, по кой път не знам. Но за 1937 год. знам, че Лулчев беше умесен, в нещо го обвиняваха с делото на Учителя, не делото, то следствие беше. В следствието и той като видял, че Учителят дал собственоръчно показания, като чел, дали му това дело да го чете обвинението срещу себе си, взел че го преписал.
Той каза, към това имало още много обяснения, но Учителят
говорел
, а онзи ги е писал.
А собственоръчното което беше казва, аз него го взех. А онова кой го е преписал, не знам. Но за това, аз знам положително, защото аз го разпространих. Той ми го издиктува на стенография, аз го написах и после го разпространих, на приятели го раздадох. ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Протоколът от21.07.1925год.
към текста >>
71.
10. „ПАРАХОДЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
ме уволниха за
противорелигиозни
идеи.
Е.А.: Четири години бяхме в една и съща стая. В.К.: А впоследствие? Е.А.: Впоследствие, когато Учителят ме изпрати учителка, аз отидох учителка. Една година Савка и Паша бяха заедно. Втората година се разделиха двете и след това, мене ме уволниха - 1935 год.
ме уволниха за
противорелигиозни
идеи.
В.К.: По кой член? Е.А.: Е, не знам. Имам го. Имам, писмото го имам за уволняването. Държа го, да.
към текста >>
Първият път за
противорелигиозни
идеи, втори път пак във връзка с Братството.
Е.А.: Имам го. Уволнена съм втори път. Веднъж съм уволнена като дъновистка, беше Цанков -1928 год., председател на Народното събрание и след това -1935 год. В.К.: Значи два пъти. Е.А.: Два пъти съм уволнена.
Първият път за
противорелигиозни
идеи, втори път пак във връзка с Братството.
Обаче Учителят знаеш как ми се кара когато ме уволниха като учителка. Той ми се кара, пък аз ликувам. Кара ми се, че са ме уволнили. Не съм отговорила както трябва и т.н. Пък аз се радвам, защото виж какво.
към текста >>
72.
26. СПУКАНАТА СТОМНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И тогава нея година ме уволниха за
противорелигиозни
идеи.
Му предадох ключа. И после вече към 2 часа се върнах, носех тази стомничка с вода и си я занесох на село. И когато ме уволниха ми се счупи стомничката. Бях отишла да си налея вода и като се връщам от Коледната ваканция, защото тогава Коледа празнувахме, бях я турила така на леда и тя как се хлъзна и се счупи и аз си казах: „Тази година нещо ще ми се случи". Стомната, която ми е дал Учителят да ми се счупи, няма да я бъде.
И тогава нея година ме уволниха за
противорелигиозни
идеи.
Като безбожничка съм уволнена.
към текста >>
73.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: За
противорелигиозна
дейност.
За Учителя беше вече сутринта бито маслото. Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло". През 1935 год. ме уволниха. В.К.: Защо Ви уволниха?
Е.А.: За
противорелигиозна
дейност.
Вижте, попът който беше в селото разбрал, дошъл на Изгрева, чул че съм дъновистка. Разбрал за Изгрева и дошъл на Изгрева и питал, познават ли ме и една сестра взела че ме похвалила, че съм много ревностна сестра. И той пише на Стефан - владиката в София, че в селото има една учителка, дъновистка, много е добра като човек, много е добра като учителка, ама дъновистка, не иска да се причасти, не иска да се кръсти, какво да правим? И той сега му отговорил, гледайте да я приобщите към църквата. И това било да ме накарат да се причестя.
към текста >>
74.
50. ВЕЛИЧКО ГРАБЛАШЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Приемат Учителя много любезно, много сърдечно, но те
говорели
някакъв език, който той не знаел, но слушал.
Качили се на някаква планина, дошли до едно езеро. В езерото имало лодка и в лодката ги чакал лодкар. Те се качили в лодката, а в средата на езерото имало островче и на островчето една сграда в която отивал Учителят и той. Там ги приели. Имало само мъже.
Приемат Учителя много любезно, много сърдечно, но те
говорели
някакъв език, който той не знаел, но слушал.
Там седнали на една кръгла маса 12 души от което можем да заключим че това са розенкройцери, защото в техните книги се споменавало за такива събрания. Като преседели известно време те са се завърнали. По-късно Граблашев пожелал сам да отиде на това място. Пропътувал докъдето знаел, но не е могъл да продължи в планината. Уж всичко бил запомнил, всичко знаел, но не е могъл да продължи и не намерил това което търси.
към текста >>
75.
59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Те са умрели, понеже са
изгорели
от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват.
Ако няма свещен огън във вашата любов, във вашите чувства те не са отзивчиви. Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо студено от него, значи онзи е изгубил този свещен огън. Вие всички сте били в миналото свещеници, жреци. Няма нито един от вас да не е бил жрец. Свещеното писание казва: Онези които спят в гробовете си ще възкръснат.
Те са умрели, понеже са
изгорели
от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват.
Свещеният огън иска наново да ги възкреси. Човек не знае какво нещо е любовта на Бога. Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят. Буда веднъж не е приел високопоставени, благородни хора на разговор, а е приел един беден човек просто облечен. Неговите ученици го попитали защо направи така: Той отговорил: „Преди 400 прераждания аз бях един брамин и като се молих бях изгладнял, и нямах сила да продължа молитвата си, а този беден човек тогава беше един заек, който се хвърли в огъня и се опече, аз го изядох и си свърших молитвата, и сега му се отплащам за неговата голяма услуга".
към текста >>
76.
78. АНРИЕТА МАРКОВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА( 1899-1990)
,
ТОМ 9
Сестра й на Граблашева била медиум и духовете й
говорели
и тя решила че вече може да прави школа.
Тя беше много преданна, верна към Учителя, така с едно хубаво чувство и Учителят имаше пък една много хубава обхода към нея. Аз се радвам, че имаме една поучителна история на Изгрева. Имаше една, на Граблашева сестра й, образува една школа на Изгрева и тя влезе в нея - Маркова. Сега как се е увлякла не мога да знам. И други сетри, доста сестри влезнаха в нея.
Сестра й на Граблашева била медиум и духовете й
говорели
и тя решила че вече може да прави школа.
Сега как е станало и поканването на приятелите, които влизат в тая група не ми е ясно. Но знам, че влязоха бати Ради, Ангел Вълков и Тодора, Маркова, Милева, другите не ги знам. За тях знам положително. Защото за Милева знам, Учителят й казал в последствие: „Много пъти съм те спасявал и сега искам да те спася, щото в тези школи духовете обират вътрешното богатство у хората. Затова са те".
към текста >>
77.
143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато правехме екскурзии само е
говорел
, така беседвал е с нас, споделял е за някои неща, за планините нещо е казвал, говорил е за красотата, но говореше само сутрин на Молитвения връх.
Учителят вървеше бързичко, но в замяна на това спираше и почакваше. Той винаги е вървял бързичко. Както се движеше в града, така се движеше и в планината. По равното, да, но и по стръмното се качваше хубаво. Ние тръгваме да речем по края третото, четвъртото езера, по пътеката вървим, това е бавно, група да речем сто души, или петдесет души, изчакваше Учителят, нали да не се заблуди някой, защото не всеки познава пътя, не всеки може да се ориентира и като минеме чак шестото езеро и се качим горе то става видело, чакаме изгрева, винаги Молитва правехме.
Когато правехме екскурзии само е
говорел
, така беседвал е с нас, споделял е за някои неща, за планините нещо е казвал, говорил е за красотата, но говореше само сутрин на Молитвения връх.
До Дамка ходехме и се връщахме. Някой път отивахме за цял ден, тогава ходехме на екскурзия например до Мальовица, до езерото дето сега направиха язовир под Калинините върхове, там направиха язовир. Там беше едно от най-големите езера на Рила, в момента не си спомням „Кара-гьол" се казваше. Там сме ходили 3 или 4 пъти когато ходехме на Рила. Не всяка година.
към текста >>
78.
145. МЯСТОТО НА ВАУЧЕР — СЕЛИЩЕТО ИЗГРЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имаше сърна,
орел
и човек, който чете книга.
И да бъде така, пак е от Учителя. Тогава е дадена песента „Велик си Ти Господи! " В.К.: Така ли? Е.А.: Ами да, защото там има сърнички, там нали? В.К.: Има надпис: „Мисли добре, работи добре, храни се добре".
Имаше сърна,
орел
и човек, който чете книга.
Е.А.: Да, да. В.К.: Значи това е от песента „Велик си Ти Господи! " Е.А.: Да, „Велик си Ти Господи! " Това е чешмата. В.К.: Вижда се сърничката, жената гдето чете книгата и орелът.
към текста >>
В.К.: Вижда се сърничката, жената гдето чете книгата и
орелът
.
Имаше сърна, орел и човек, който чете книга. Е.А.: Да, да. В.К.: Значи това е от песента „Велик си Ти Господи! " Е.А.: Да, „Велик си Ти Господи! " Това е чешмата.
В.К.: Вижда се сърничката, жената гдето чете книгата и
орелът
.
Е.А.: Виж сега, Борис беше, който я построи. Малката чешма е тази. В.К.: Да. Това е май чешмата. Тука вече някакви сестри са застанали.
към текста >>
79.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
АНДРЕЕВА, за
противорелигиозни
идеи.
Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3. V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс. Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ.
АНДРЕЕВА, за
противорелигиозни
идеи.
Наредете нужното! ОБЛ. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: /п/ СЕКРЕТАР:/п/ Отначало бях независима защото си дойдох с последната заплата като учителка. Свършиха ми се парите, които ги имах, защото аз не пестях пари никак и нямах пукната пара и тогава почнах да работя палатки, изкарах лятото с парите, които си бях изкарала от палатките. След това, аз поисках работа при един брат.
към текста >>
80.
185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 9
24 за
противорелигиозни
идеи.
от Министерството на просвещението за средни и висши училища, че е издържала изпита за учителска правоспособност по философия и педагогия като главен предмет, и история като второстепенен. 8. Заповед за уволнение завинаги от учителски права с писмо № 4068 от 10.V.1935 год. на Софийска областна инспекция съгласно заповед № 866 от 3.V.1935 год. на Министерството на народното просвещение. Лишава се по чл.
24 за
противорелигиозни
идеи.
към текста >>
81.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: Сега казваха ми, че имал едно свойство,
говорел
е тихо, но се чувало и най-накрая.
Има упражнения, които отведнъж ги е дал. Има упражнения, които ги е дал насаме в стаята си, има упражнения, които ги е дал при други хора. Така, че според времето, според разположението, според условията, ще кажа. В.К.: Четем: „Гласът на Учителя беше бас-баритон, поне така го определяха музикантите". Е.А.: Да.
В.К.: Сега казваха ми, че имал едно свойство,
говорел
е тихо, но се чувало и най-накрая.
Е.А.: Да. В.К.: Това е много интересно. Е.А.: Той не говореше високо, силно. В.К.: Но разправяли са ми, че и тези, които са били накрая, на последните редици. Е.А.: Пак се чуваше.
към текста >>
82.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всъщност, когато ми е
говорел
, че не спи при жена си, той е искал да ме заблуди.
Още повече, че той беше женен. Тогава повдигнах въпрос, че няма защо да влизаме в такива отношения, защото той си има жена и аз не искам да развалям семейството му. Той започна да ми разправя, че не спал на леглото при жена си, а си слагал дюшека на земята и там спял. Разбира се, аз му вярвах всичко, което ми казваше и не разбирах защо прави това. И тук съм сбъркала, че не съм го попитала защо го прави.
Всъщност, когато ми е
говорел
, че не спи при жена си, той е искал да ме заблуди.
Отпосле се убедих в това абсолютно. Тогава аз нямах нито желание, нито мисъл за такова нещо. Бях спокойна, никакви смущения нямах, нито желания от подобен характер. Силно беше само желанието ми да го виждам и да се срещам с него. Почти при всяко идване той правеше опити за близост, аз бях сдържана и нищо не трепваше у мене.
към текста >>
83.
19.Втората година от учителството ми
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Той потвърди, че така си
говорел
с него.
Разбира се, това беше през пролетта и лятото, но не помня колко време мина откакто гледаше на хората и веднъж Учителят ми каза, да кажа на Любомир, да не гледа на поляната. Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната. После разбрах, че хората отивали в дома му да им гледа. Като се срещах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление езика, на който са говорили, че не е на висота и аз го попитах: „Ама така ли си говориш с царя, както на мене ми казващ, с тия думи?
" Той потвърди, че така си
говорел
с него.
Аз намирах, че езикът, на който си говорят не съответствува на въпросите, с които се занимават. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни въпроси и отговорни въпроси. Считах, че езикът не е на висота. Аз не си дадох мнението, а само слушах каквото ми казваше, но така си мислех.
към текста >>
84.
19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Бях уволнена от царство България за
противорелигиозни
идеи, а сега комунистите след 9.IX.1944 год.
В началото на пролетта на 1935 год. дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа. При ревизията инспекторът ме попита ходя ли на Изгрева, когато отивам в София. Казах, че ходя. Впоследствие разбрах, че при ревизията се е установило, че аз имам тези идеи, но не ги пропагандирам.
Бях уволнена от царство България за
противорелигиозни
идеи, а сега комунистите след 9.IX.1944 год.
до 1986 год. ме гонят за религиозни идеи. Когато получих уволнителното писмо, аз си казах: „Свърши се наказанието ми". Ще се върна на Изгрева пак. Аз отидох в София на Изгрева и казах, че са ме уволнили.
към текста >>
85.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Те
говорели
с Учителя на непознат език за брата.
Не след дълго време Учителят го поканил със себе си. Те пътували с влак, пътували по море, после се изкачили на една планина, вървяли много, стигнали високо в планината до едно езеро, в което имало остров и на който била построена къща. Като дошли до езерото, на брега ги чакала лодка с лодкар, с която лодкарят ги завел до къщата. Къщата била доста голяма. Учителят бил посрещнат с голямо уважение и почит от жителите.
Те
говорели
с Учителя на непознат език за брата.
Жителите на този дом били само мъже. Учителят разговарял с тях на кръгла маса с 12 стола наоколо. Там прекарали няколко дни и се върнали. В.К.: Искам да запитам: Това е на физическото поле? Е.А.: На физическото поле.
към текста >>
86.
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Паша я преместиха от София в Русе, за наказание, защото държала беседи на ученичките и им
говорела
за идеите на Братството.
В 1920 и 1921 год. братството нае под наем салона „Турнферайн" на едно германско гимнастическо дружество на ул. „Гурко". Там Учителят държа неделните беседи и лекции на Общия клас. В 1921 год. и 1922 год.
Паша я преместиха от София в Русе, за наказание, защото държала беседи на ученичките и им
говорела
за идеите на Братството.
Тогава остана да стенографира само Савка. В това време тя е студентка. Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год.
към текста >>
Уволниха ме за
противорелигиозни
идеи.
Е.А.: С голяма култура беше. Бил ми е учител четири години по история. Когато в 1931 год. аз отидох учителка в село Макоцево, брат Боян помагаше за дешифрирането на лекциите на Общия клас. Учителят ме прати да стана учителка за наказание, за моята връзка с Лулчев и аз учителствувах непълни четири години.
Уволниха ме за
противорелигиозни
идеи.
След уволнението ми аз се върнах и продължих работата си като стенографка. В 1928 год., аз се явих пак на конкурс за стенографка в Народното събрание и издържах конкурса. Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията. Това бе във връзка с моето уволнение като учителка, обвинена че съм дъновистка. Брат Боян Боев беше един неуморен работник в делото на Учителя.
към текста >>
87.
X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Новата власт беше марксически възпитана, подготвена, настроението беше
противорелигиозно
, властта беше наежена, към всичко, което не излизаше от техните среди.
X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА След заминаването на Учителя всички бяхме смутени и натъжени. Учителят не каза, че си отива, като изключим няколко намеци. Мисля си, Учителят виждаше колко не сме готови да останем сами и при тая политическа промяна и управление, което стана, не беше благоприятно за нас.
Новата власт беше марксически възпитана, подготвена, настроението беше
противорелигиозно
, властта беше наежена, към всичко, което не излизаше от техните среди.
Вярно е, че ни признаха за верска общност. Първите години властите бяха заети с уреждането на по-важни задачи за тях. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да се събираме, да провеждаме нашият общ живот без ограничения. Но със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха.
към текста >>
88.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
Паша я преместиха от София в Русе за наказание, защото държала беседа на ученичките и им
говорела
за идеите на Братството".
За кои ставаше въпрос? Е.А.: Беше за Катя Зяпкова. В.К.: Катя Зяпкова, че не е лъжица за нейната уста. Това е. В.К.: Четем: „В 1921-1922 год.
Паша я преместиха от София в Русе за наказание, защото държала беседа на ученичките и им
говорела
за идеите на Братството".
Тя колко време остана там? Е.А.: Само една година. В.К.: Само една година. Тя от тука как, уволниха ли я, дисциплинарно ли я уволниха? Е.А.: Не е, не я уволниха, изгониха я само от София и тя беше учителка, а после не й дадоха място.
към текста >>
89.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Как намерих Учителя 7.Спомени за Ямболското Братство 8.За Тодор Попов и
орелът
9.Писма на Йорданка Попова до Вергилий Кръстев ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА Първата среща на Руска ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ - /1895 – 1966/ Моята среща с Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно 1.Разболелият се подпоручик 2.Човешката наука и Божествената наука 3.
ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х? 9.Съдбата на писмата на Учителя до Георги Куртев 10.Защо бе съхранена градината в Айтос по време на социализма 1945-1990 г.? 11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ? / 1.Синьото око 2.За кармата се плаща навреме 3.Истинският лечител и спасител 4.Пани Славов – Ямбол - /1895 -1988 г./ - Как се изпълняват съветите на Учителя 5.Янка Панайотова Грънчарова – ясновидката 6.Спомени на Янка Симеонова Шопова /по мъж Грънчарова/.
Как намерих Учителя 7.Спомени за Ямболското Братство 8.За Тодор Попов и
орелът
9.Писма на Йорданка Попова до Вергилий Кръстев ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА Първата среща на Руска ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ - /1895 – 1966/ Моята среща с Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно 1.Разболелият се подпоручик 2.Човешката наука и Божествената наука 3.
Ученикът има един Учител 4. Едно важно правило 5. Вратата на Агарта 6. Трикратният жребий 7. Турчинът 8.
към текста >>
90.
01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Седнал при масата, на която стояла мълчаливо Библията, а на стената висяла заредена пушката, която му
говорела
твърдо и настойчиво: „Вземи ме!
На следния ден пак никой не дошъл с лоша вест и това малко го поуспокоило. Планът на брат Куртев бил: щом дойдат и почнат да разпокриват къщата, той веднага ще грабне пушката и ще ги избие, а после каквото ще да става. Как може новият стопанин да го принуди да излезе, да напусне къщата посред зима и то с няколко дребни деца!? Неговото чувство за социална справедливост било възбудено до крайна степен и той бил готов на саморазправа. Бил сам в стаята, без жена му да подозира какво става в душата му.
Седнал при масата, на която стояла мълчаливо Библията, а на стената висяла заредена пушката, която му
говорела
твърдо и настойчиво: „Вземи ме!
Аз ще им дам да разберат как се гони човек с дребни деца посред зима от квартирата." В това време погледът му се спрял на Библията, която сякаш тихо и кротко му шепнела като майка над плачущо дете: „Аз много пъти съм ти помагала и пак ще ти помогна. Вземи ме! Не се колебай! " В душата на брата ставала борба кой глас да послуша - на пушката или на Библията. След кратко колебание сякаш невидима сила го насочила към Библията.
към текста >>
91.
01 - 38. ПОМОЩ ЗА БЕДНАТА ВДОВИЦА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Говорело
се за бедственото положение на една вдовица.
Било есен. Пожълтелите листа се стелели по земята. Тъмни облаци скривали синьото небе. Било ранна утрин, когато брат Куртев влязъл в кафенето да пие утринното си кафе. Хората от съседната маса разговаряли и той, без да иска, се заслушал в разговора им.
Говорело
се за бедственото положение на една вдовица.
След като разбрал за коя жена става дума, платил си кафето и излязъл по своята работа. Обиколил и къщата на бедната жена, след което се прибрал у дома си. Тя имала нужда от помощ. Брат Куртев намислил как да й помогне. Планът му бил всеки ден рано, още преди разсъмване, да отива и да й оставя по един лев на прага, без никой да знае.
към текста >>
92.
01 - 66. КАК ДА НИ ПОЗНАВАТЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Брат Куртев му
говорел
на неговия език, като му казал, че ние не сме против войската и войната.
66. КАК ДА НИ ПОЗНАВАТЕ Веднъж един капитан от трудовите войски посетил Братската градина със своя кабриолет, който оставил долу при чешмата. Отишъл той при брат Куртев и почнали разговор, който продължил няколко часа. Запитал какво е отношението на Новото учение към войската и войната.
Брат Куртев му
говорел
на неговия език, като му казал, че ние не сме против войската и войната.
Че щом бъдем нападнати, ще се отбраняваме. Даже имаме случаи, когато наши хора са спасявали полкови знамена, като му било посочено име, място и дата /Минчо Сотиров - полкови командир/. Разговорът бил приключен. Брат Куртев тръгнал да го изпрати до превозното средство. Когато капитанът турил крак на стъпалото на кабриолета, сякаш бил забравил най-важното, запитал: „Бай Георге, като имате такова хубаво учение и сте такива добри хора, колко души сте в България?
към текста >>
93.
01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
КЪМ СИОН С крилата на
орела
, Сионе наш любим, стремително към тебе Ний дружно днес летим Смъртта ни веч не плаши.
Куртев няколко похвални слова за брат Божил Иванов. Той завършваше с думите: „Мир и светлина на душата му! " Любимата песен на брат Божил Иванов е била песента „Към Сион". Това е братски марш от така наречените братски песни, създавани по текст на ученици и идеи на Учителя. Няма по-хубав завършек за живота на брат Божил, освен стиховете на песента „Към Сион".
КЪМ СИОН С крилата на
орела
, Сионе наш любим, стремително към тебе Ний дружно днес летим Смъртта ни веч не плаши.
В нас Дух живее свят. Еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов. Сърцата ще стопиме с Христовата любов. Сияй, святи Сионе, ний бързо веч летим.
към текста >>
94.
02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Докато плуговете
орели
земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра.
Имотът ни е подарен и от нас се иска труд и ние можем да го дадем. " Един ден преди разговора била направена бригада за очистване камъните от изоставената и закелявяла нива. Мъжете с коли, жените с тарги, девойките с престилки, а децата с копанки събирали камъните и ги хвърляли в дерето, като по-едрите камъни, които могат да влязат в работа, трупали настрани за основа на бъдещата сграда. След като брат Куртев категорично заявил, че тук ще стане отлична градина и решението било взето от него, тогава още същия ден решили да почнат работа. Нивата трябвало да се очисти от храсти и тръне, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове.
Докато плуговете
орели
земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра.
Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни. Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар.
към текста >>
95.
04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Във всяка къща, във всеки дюкян или кръчма все за чешмата се
говорело
.
В селото вече всички знаят, че „набожните" -тук така наричат нашите приятели - правят чешма, голяма чешма. И млади, и стари идвали да видят какво става тук, на мястото, дето често добитъци са затъвали, откъдето са бивали изваждани с големи мъки. Младите интуитивно долавяли, че тук се прави нещо незапомнено небивало и, ето защо те се връщали по домовете си с таен копнеж в сърцето си щото чешмата да стане колкото може по-скоро. Ето място, където ще могат да излизат на разходка вечер, след работа или в празник. Тази мисъл ги вдъхновявала и ги карала да изпълнят с готовност всяка работа, която ще помогне чешмата да стане по-скоро.
Във всяка къща, във всеки дюкян или кръчма все за чешмата се
говорело
.
Не се минавало ден, през който да не идват на чешмата мъже, жени, младежи, дори деца, които да предлагат услугите си, труда си. Нашите приятели вежливо ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка. „Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те. За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума. За да се изпълни такова обезателство било нужно да се вземат предохранителни мерки.
към текста >>
96.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Орелът
, това е полетът на човешкия дух - Вярата.
Гдето е Любовта, живей там. Слънцето, от което е слязъл Христос, се казва АЛФЕОЛА. И сега ние към това слънце пътуваме. Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената сила, която човек трябва да има.
Орелът
, това е полетът на човешкия дух - Вярата.
Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има. Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова, Йосифа. ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО: „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ" Тази формула като се изговаря и ще се марширува, когато я изговаряш седнал или легнал, ще маршируваш мислено. Когато усещаш страх, унилие или тревога, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене.
към текста >>
97.
06 - 16. ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Също днес пристигна от село Ачларе, Карнобатско, един брат: Жечо Вълков, в домът на когото от не дълго време е почнало да става молитвено събрание както другите градища и села; обаче на 4-то того вечерта като биле на молитва, неговата Г-жа, именуема Славка, е била обзета от един дух, който разно
говорел
чрез нея, като е казвал, че Германия и Австрия ще бъдат победени, Турция ще воюва с Гърция и последната щяла да бъде победена.
16. ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Гр. Айтос, 7 февруарий 1914год. Благий Учителю Наш, Като прося твоето благословение, ида да Ви явя, че днес пристигна Г-н Пеню Киров да ни поучи в Божият път.
Също днес пристигна от село Ачларе, Карнобатско, един брат: Жечо Вълков, в домът на когото от не дълго време е почнало да става молитвено събрание както другите градища и села; обаче на 4-то того вечерта като биле на молитва, неговата Г-жа, именуема Славка, е била обзета от един дух, който разно
говорел
чрез нея, като е казвал, че Германия и Австрия ще бъдат победени, Турция ще воюва с Гърция и последната щяла да бъде победена.
Русия щяла да победи и унищожи Турция, но и на Руския Цар щял а да се търкаля главата и много още други работи, между които и това, че карала мъжа си да ляга на лявата си ръка и силно да я натиска, понеже дяволът е бил там, за да може да го победи и много други от такъв род приказки. Това положение в нея следва от 4-того вечерта и продължава досега, без да е освободена. Мъжът й, Жечо, ръководител на това молитвено събрание, уплашен от това положение днес пристигна в Айтос и яви всичко това на мене и Г-н Кирова. Съветвахме се с Г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това село в този дом и направи молитва и разбере работата, а най-вече да доложим на Вас за тази случка. И сега, като Ви долагаме всичко това, молим Ви се, Учителю наш благий, тури ръка на този дом и на тази сестра Славка и й съдействувай да бъде освободена от всяко зло.
към текста >>
98.
07 - 03. УСТАВЪТ НА БРАТСТВОТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Учителят
говорел
, а капитанът бързал да запише всичко.
Пак правостоящи. Щом беседата започнала, капитанът извадил бележник и започнал да записва всяка по-важна мисъл и да я номерира. Явно било, че той мълком се нагърбил с трудната задача да състави устав на Братството. Учителят, доловил интимната му мисъл, като че му диктувал. Беседата ставала все по-интересна.
Учителят
говорел
, а капитанът бързал да запише всичко.
Когато към единадесет часа брат Мирчо погледнал през рамото на капитана, в бележника му видял поредната мисъл с номер 176. А Учителят продължавал да говори все така вдъхновено. Капитанът се уморил да пише, прибрал бележника си и само слушал. Той се отказал от идеята си да състави устав на Братството. И тъй уставът на Братството останал недописан, защото бе в умовете и сърцата на всички добри хора.
към текста >>
99.
07 - 71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
След известно време Учителят в една неделна беседа, когато
говорел
за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая.
„Добре, Ради, но кой ще се грижи за него? " - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник." Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън.
След известно време Учителят в една неделна беседа, когато
говорел
за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая.
След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий.
към текста >>
100.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Като влязъл, Учителят
говорел
и се обърнал към него и направил някакви движения, каквито правели боксьорите, преди да почнат да се боксират, за да се заблуди вниманието.
Всичко това се разчува и стига до ушите на директора. Последният веднага нарежда да се прекъсне турнето, връщат сумите от продадените билети и всички артисти се връщат в София, без да дадат представление. Разчуло се в Петрич, че артистите се сбили в кръчмата, което нещо ще има отрицателно влияние и заради това се отложило представлението. А този човек бил на директора доверено лице. По-нататък брат Шишков разказва, че веднага тръгнали за София, пристигнали и той бързал за беседата, която била вече почнала.
Като влязъл, Учителят
говорел
и се обърнал към него и направил някакви движения, каквито правели боксьорите, преди да почнат да се боксират, за да се заблуди вниманието.
Всички се зачудили какви са тия работи и тогава Учителят се обръща към него и казва: „На ученика не е позволено да предизвиква! " Това казал Учителят. Така че тая опитност е много интересна. „На ученика не му е позволено да предизвиква." В. К.: Та ако това е записано в беседата, зависи стенографите как го предават, но понеже слушателите или тия, които четат беседата ще кажат учудено, това е „ни в клин, ни в ръкав", понеже не знаят причината за това изказване на Учителя.
към текста >>
Една жена от скоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи, когато Учителят
говорел
за поста четвъртък срещу петък.
Значи това са били някакви окултни формули. Брат Звездински казал: „Аз не ги прочетох. за да не се сметне като любопитство така, а пък то било нещо много важно." Това е опитност на Звездински. Те са били външни хора. но запазили бележките с окултните формули и така се запазили читави къщите им. „Разтоварване".
Една жена от скоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи, когато Учителят
говорел
за поста четвъртък срещу петък.
„Да се върне". Това е за Илия Узунов. Този брат. който бил в Австрия, е Илия. „Няма да замине".
към текста >>
НАГОРЕ