Търсене в текстове за 'Невъзможност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото".
към текста >>

2. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго.
на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня.
Такива шамани има в северна и южна Америка, напр. у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели. Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня. Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени биологически закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в биологията, физиологията и физиката. [1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх!
към текста >>

4. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност.
Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма.
към текста >>

5. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит.
Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата, Аз мисля, че дословно същото може да се каже и за символизма в изкуството. И той е индивидуален, а следователно – и той отстои далеч от истинската символизация на природата. Защо? Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата. Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството. * Но това звучи малко странно.
към текста >>

6. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така стана необходимо да признае своята невъзможност.
И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи. Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават. Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал.
към текста >>

7. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши.
И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите.
към текста >>

8. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време.
Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост. Например, така наречените механични процеси са в зависимост от физиологическите процеси, които са нещо повече от физико-химични, а тези последните са в зависимост от психическите процеси. Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота.
към текста >>

9. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използувано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
към текста >>

10. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността.
Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния.
към текста >>

11. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали.
Затова не свързвай хората със случаите и нещата. Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават.
към текста >>

Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности.
Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават. Разумността учи човека, как да се справя с резултатите на миналото (с противоречията).
към текста >>

Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията.
Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават. Разумността учи човека, как да се справя с резултатите на миналото (с противоречията). А любовта учи човека, как да живее в настоящето, което се осмисля единствено чрез нея - Любовта. Г. С .Г.
към текста >>

12. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват.
Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно. И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят. Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват. Това е най-голямото зло. Защото всичко подпушено изригва при някой неканен ден. Ала в какво седи новото в целокупния живот на хората? Например в медицината? Досега медицинската наука се занимава постоянно как да лекува болестите.
към текста >>

13. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие.
Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено. Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна.
към текста >>

14. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство.
Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично.
към текста >>

15. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят.
Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние.
към текста >>

16. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората.
Знанието е импулсът на живота. в него седи развитието на човешкия дух. По него хората мерят културата на народите. Знанието е духовният барометър на еволюцията на отделната личност, на отделни общества, на дадени народи, на човечеството изобщо. В едно направление хората днес са изравнени - всички добиват лесно и еднакви знания чрез вестниците. Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората. То е областта на сърцето, светът на чувствата. Днес между хората изобщо има много малко благородни сърца. Всичките добри отношения произлизат от сърцето. Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота.
към текста >>

17. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
към текста >>

18. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност.
Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: отначало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания. В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага човек е още в буквата „А" на живота. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност. Сегашното противоречие е бъдеща възможност При любовта всички разумни неща са възможни и всички неразумни неща са невъзможни. Търсете това, което привидно нищо няма, а всичко дава.
към текста >>

19. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности.
Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята).
към текста >>

20. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути.
Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил. течения и пр."... (стр.
към текста >>

21. ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече.
Тук, сякаш няма поприще за нова работа. Човек се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик. Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нему не е нужно да търси ново съдържание. Той не се старае да нагоди своето съществуване според силите и качествата на своя организъм, за да си създаде един собствен и истинен живот. Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече. Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот. С малкото, което постига при всекидневието, той се стреми към неща непонятни, извън силите му. Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава.
към текста >>

22. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш.
към текста >>

23. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Моето страдание е от невъзможността да предам на околните прекрасната опитност, събрана през тези 60 години и вдъхновена от Новото Учение.
Който ги гледа се замисля. Нещо ще работи в душата му. 24 септември 1994 Работя по творбата: “Казваш, че съдбата ти е тежка“. След 6 часа работа постигнах с успех проекта си. Липсват 150 думи, които се изрязват ръчно. Моето страдание е от невъзможността да предам на околните прекрасната опитност, събрана през тези 60 години и вдъхновена от Новото Учение. В същото положение се намират всички Учители и духовни братя, защото средата не отговаря на Новото. Винаги е било така. 15 октомври 1994 Новото е, че след като съм си блъскал главата 260 часа, творбата е завършена с успех. Виждам, че от много работа, ми се е втвърдила дясната ръка. А имах много красив почерк...Моята последна творба е инспирирана и е много строга, но е Истината!
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато, обаче, човек е принуден по необходимост да пие студена вода, поради невъзможност в дадения момент да я затопли, тогава студената вода трябва да се пие бавно, на глътки, като се задържа в устата, докато се затопли, и след това се глътва.
Н. Неделчева Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода Много болести, причинени от простудяване, се дължат на пиенето на студена вода и на разни изстудени напитки, както и от яденето на ледено (сладолед), студени дини и много други. Ето защо, всички онези, които желаят да запазят здравето си от много чести и опасни заболявания, необходимо е винаги да пият кипнала вода, чиято температура да е по-висока от естествената топлина на тялото. Пиенето на кипналата, гореща вода е една голяма необходимост както за предпазването на здравия организъм от заболявания, така също и за оздравяването на заболелия вече. Кипналата вода е освободена от много заразителни микроби и като се пие гореща, лесно се усвоява от организма и го снабдява с необходимата му топлина, а изпитата студена вода, за да се затопли, отнема голямо количество органическа топлина и предизвиква понижение на естествената температура на тялото, което е вече едно условие за простудяване и ред други усложнения, свързани с него. Затова най-добре е зимно време да се затопля водата да кипне и да се пие, колкото може повече гореща, а през лятото може да се оставя в стъкло и да стои на слънчевата светлина докато се затопли и тогава да се пие. Когато, обаче, човек е принуден по необходимост да пие студена вода, поради невъзможност в дадения момент да я затопли, тогава студената вода трябва да се пие бавно, на глътки, като се задържа в устата, докато се затопли, и след това се глътва. Пиенето на топлата вода има това голямо преимущество, че винаги може и е полезно да се пие, в каквото и да е количество безразлично дали е човек уморен или не, а пиенето на студената вода е винаги опасно в малко и голямо количество било при уморено или при починало състояние. При здравословно състояние на организма най-полезно е да се пие топлата вода половин час преди ядене и 2 часа след ядене. Пиенето на каквато и да е вода и в каквото и да е количество през време на ядене е винаги вредно, защото се разреждат стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане. Когато организмът на някого е в болезнено състояние било от простудяване, стомашно разстройство, главоболие, треска и от много други вътрешни заразителни болести, то първото условие за спиране развитието на болестта е да се прекрати всякаква храна за два три дена и да се пие често колкото може по-голямо количество кипнала, гореща вода, за да се предизвика много пъти изпотяване на организма. Пиенето на голямо количество гореща, кипнала вода има това полезно свойство, че се усвоява бързо от организма и чрез изпотяване изхвърля навън много нечистотии и отрови натрупали се в кръвта и клетките.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на младите германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската младеж да си създаде едно сносно положение.
Рузвелт успее. той ще доведе до едно всеобщо икономическо подобрение, а опасността от войната ще изчезне. По нататък видният американски журналист съобщава, че Цар Борис се заинтересовал живо от предприетата от г. Бокер анкета. Царят смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война. Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на младите германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската младеж да си създаде едно сносно положение. Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея. Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота?
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог.
Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика.
към текста >>

29. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Месната храна, освен че е източник на заразителни болести, благодарение невъзможността за ефикасен контрол, е източник на отравяне организма с токсините, пикочната киселина и разлагането, които внася в организма. 6.
По класификациите на ботаници и физиолози, човек е плодоядно същество, както маймуните, а не месоядно, тревопасно или всеядно. (Линей) 2. По данните на анатомията: зъбите на човека — по-специално кучешките, не са закривени като куки, както у месоядните хищници, а са приспособени за плодове — както у маймуните; стомашния сок, дължината на червата (средна между тревопасни и месоядни) плюнчените жлези, потните жлези — всичко потвърждава положението, че човек е създаден да се храни със зърна, корени и плодове, а не с месо. 3. Инстинктът е непогрешим указател каква храна е естествена и необходима за човека; подрастващото дете без изключение обича плодове и зърна, но никога месо, особено в суров вид, както е случаят с инстинкта у месоядните животни. 4. По данните на физиологията човек трябва да се храни с растителна храна, а не с месна, понеже процесите на храносмилане в стомаха и червата у човека причиняват загниване, ферментация и самоотравяне, ако той се храни с неестествена нему месна храна, а протичат нормално, ако се храни с естествена, растителна храна, приготвена просто. 5. Месната храна, освен че е източник на заразителни болести, благодарение невъзможността за ефикасен контрол, е източник на отравяне организма с токсините, пикочната киселина и разлагането, които внася в организма. 6. Обратното е вярно за растителната храна: тя носи а чист вид всички необходими елементи, възприема се леко, внася сила, издръжливост, лекува и подмладява организма и е условие за дълъг живот и здраве. 7. Статистичните данни за болестите между вегетарианци и месоядци; за силата и издръжливостта на индийски моряци и японските носачи напр., които се хранят с растителна храна — в сравнение с европейските; за резултатите от състезания между вегетарианци и месоядци; и най-после за дълголетието на вегетарианците и лечебната сила на вегетарианската диета и витамините, потвърждават горните положения, че вегетарианството почива на научна основа. II. Нравствени основания. 1. Човек няма право да убива животните, за да ги яде, понеже месото не е необходимост за него. С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий!
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр.
На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане? “. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите кучета“! И мнозина се чудят от къде тя още намира време, за да помага на другите. За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича. Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“. В разстояние на 2 часа и 20 минути — изложени в сбита форма тактиката и изкуството да се диша, тези болни слушатели, схващайки добре психологичното значение на дишането, като фактор на твърда воля, всички те бяха излекувани, без разпит, без преглед, без опознаване взаимно. Трудността бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време. Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се освободят от тъй скъпите специалитети. Мнозина бяха излекувани само се хомоскопа и с едно упътване, как да си служат с него правилно и колкото е възможно по-често.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от слънцето.
В какво седи геометрията? В отношение на точките, на правите линии, на фигурите и т. н. Значи, геометрията се ползва от математиката Казват, че някои учени са изчислили точно математически какво е разстоянието от слънцето до земята. Казват, че разстоянието е около 92 или 93 милиона мили или около 150 — 155 милиона километра. Питам: Колко точно е това изчисление, което може да ме остави на едно разстояние от пет милиона километра далеч от слънцето? Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от слънцето. При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, кое то препятства при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно.
към текста >>

Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори.
Защото любовта е наистина сила, която прави необикновени неща, които в очите на спящите изглеждат чудеса. Любовта е особен род храна за човешката душа и извор на живот и сила! .Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“. Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка. А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка. И едните и другите изглеждат прави да защищават интересите си. Но знаят ли те, че има бедни български селяни, които работят по 12 часа дневно и са много по лошо нахранени и облечени от тях?
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж.
Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
към текста >>

Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия.
И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се опиташ да живееш по един и същ начин и на екватора и на полюса, ще опиташ невъзможността.
Това е невъзможно. На екватора ти не можеш да живееш така. както живееш на северния полюс. И на северния полюс не можеш да живееш, както на екватора. Това са две неща несъвместими. Ако се опиташ да живееш по един и същ начин и на екватора и на полюса, ще опиташ невъзможността. Понякога хората се запитват, защо светът е така създаден. — Че как трябваше да бъде създаден? Друг път хората се запитват, защо човек трябва да страда. Ти разбрал ли си смисъла на страданията? — Ама не си струва човек да страда.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“.
Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ . Не ще съмнение, че всяко нещо, което излиза вън от тесните граници на техния мироглед, ще бъде обявено, че е вън от границите на науката. За да не говоря за нещата, които и днес се намират под възбраната да науката, недопускани от нейната карантина, нека спомена случая при откриването спътниците на Юпитера. Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“. Те отказваха дори да гледат в телескопите, защото смятаха, че е достатъчно да отрекат и опровергаят теоретически съществуването на спътниците. Истината е, че, през всички времена, както казва Д-р Анкос, „един фатален закон заповядва, щото всичко, което изглежда че е вън от тесните граници на общоприетото, да бъде предварително обречено на осъждане“. На какво се дължи това странно състояние на духовете? Шилер, чиято голяма интелигентност не пропусна да отбележи факта, е поставил пръста си на самата рана, пишейки: „Всяко разширение на науката в нови области плаши професионалния учен, защото то предполага една нова работа или прави безполезни много минали усилия. Всяко истински ново нещо го кара да беснее, защото то разрушава старите форми, които той с такъв труд е усвоил и към които е толкова привързан; то заплашва с унищожение цялата работа на неговия досегашен живот.
към текста >>

35. -

макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло.
съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло. Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха. Той няма и не може да има основа. (следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисълът на живота (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш? “ – 10. II.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V.
Докато не цари най-голяма хармония помежду слушателите, никакъв успех не е възможен. Учителят сам образува групите, според магнетическата и електрическа природа на учениците, събирайки и групирайки с най-голямо старание положителните и отрицателни елементи. IV. Докато учениците учат, те трябва да бъдат сплотени като пръстите на една и съща ръка. Ти трябва да им втълпиш, че това, което наранява единия, трябва да нарани и другите, и че ако радостта на единия не намира ни-какъв отзвук в сърцата на другите, условията не съществуват вече и безполезно е да се следва по-нататък. (Това няма да се случи, ако предварителният избор е бил направен според изискваните магнетически качества. Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V. Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII.
към текста >>

И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви.
По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи. Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията. Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията. Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви. Но както мнозина могат по някои черти в характера да си приличат, така понякога виждаме и ръкописи твърде подобни един на друг. Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно. В това ще се уверим, ако разгледаме внимателно тетрадките на учениците в един клас или дори в едно по дол-но отделение, където всички ученици са учили при същия учител. Казват, че ръкописът на едно лице понякога бивал различен на разните места на една и съща страница. Внимателното разследване обаче доказва, че и в такъв ръкопис характеристичните признаци винаги се запазват и повтарят.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поради липса, на благородни метали, свързана с невъзможността да се изпращат изплащания на по-далечни разстояния, явили се професионални посредници.
При това се смятали и лихви. Борсовите спекулации се правели с имоти и земи. с вносни и износни ценности, с храни, дървено масло, палмови продукти, вино, добитък и роби. При това, вземало се е под внимание и пристигането на керваните и корабите. Златото и среброто били в обръщение, но монетни пари още не е имало. Поради липса, на благородни метали, свързана с невъзможността да се изпращат изплащания на по-далечни разстояния, явили се професионални посредници. Те отначало били в услуга на големия капитал, но носле завладели паричния пазар и поставили капитала в своя услуга. Заедно с културата, семитските вавилонци възприели и законодателството на своите предшественици, и кодекса на Хамураба при тях получил вид на обичайно право. В него се намиращ, закони за обвинители, свидетели, съдии, за кражба, нападение, грабеж, за войската, за системата на управлението, за полетата, за поверен имот, за семейството, за обидите, за постройката на къщи и кораби, за наемниците и робите. Тия неща показват. че това била една значителна култура, която била възприета от вавилонските семити и, след като последните били погълнати, преминала в кананитите.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак.
Отворих си очите и видех над себе си, на дълбоко синьото небе ослепителната пълна месечина. Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани. Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми. Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете. Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишъкът на тази наклонност е невъзможността да прехвърлим чувството си от едного на другиго.
— Брачната любов, привързаността на половете един към друг е приспособена за продължение на расата. Излишък: разпуснатост и безнравственост. Недостатък: липса на чувство и индиферентност към противния пол. А. Свързване до живот. — Желание за чифтосване; да се свърже до живот и да остане постоянно с любимото същество. Излишъкът на тази наклонност е невъзможността да прехвърлим чувството си от едного на другиго. Недостатъкът е: липса на съпружеска любов. 2. Наклонност към производителност. — Родителска любов; нежност към малки животни и към младите и безпомощни изобщо; тази наклонност е приспособена към детинските условия. Нейният излишъка е идолизиране и разваляне децата чрез галене и крайна снизходителност; робство на майчински длъжности. Недостатък: небрежност към малкото.
към текста >>

Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност.
Морални чувства 15. Съвестност. — Справедливост; честност; чувство на право и дълг и сила ла се съпротиви на изкушенията. Излишък: цензорство; скрупульозност; гризене на съвестта; себеосъждане; несправедлива критика. Недостатъкът. липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност. — Интуиция; възприемане на духовното : пророческа насока на ума. Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр. Недостатък : липса на вяра; крайно неверие, като „невярващия Тома“, мрачен скептицизъм. (вж.
към текста >>

Излишък: непрестанно работене върху идеи неосъществими и други невъзможност.
— Услужливост; съчувствие; желание да се прави добро; филантропия; прави добрини, без да има пред вид лични облаги. Излишък: даване милостиня на незаслужилите; твърде лесно се трогва от сцени на страдания. Недостатък: краен егоизъм; равнодушие към страданията; несъчувствие към бедствията на другите. Усъвършителни способности 20. Построителност.— Механическа изобретателност; способност да се изнамерва; употребява оръдия; построява. Излишък: непрестанно работене върху идеи неосъществими и други невъзможност. Недостатък: неспособност да употребява инструменти или да разбира машинария; липса на умелост в планиране, съумяване и наръчност в механизъм. 21. Идеалност. — Любов за съвършеното и красивото в природата и изкуството; изтънченост; екстаз; поезия. Излишък: отвращение даже от най-обикновените длъжности на живота. Недостатък: грубост; вулгарност; липса на вкус и изтънченост; незачитане към хубавото.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления.
Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма. Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм. Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия. След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления. Той казал, че не е възможно да се допуснат други сили освен материалните. Този доклад бил посрещнат с шумни одобрения от материалистичните кръгове, които мислели, че с това се нанася голям удар върху окултизма, от който той вече не ще може да се съвземе, Д-р Ходжсон, насърчен от похвалите, които му се сипели от всички страни, заловил се да изучи окултизма, за да намери всичките му слаби страни, та да може по-лесно да го обори. Обаче, за голяма изненада, колкото повече се вдълбочавал в изучването на окултните истини, толкова повече се убеждавал в тяхната верност, тъй че най-после той от материалист станал най-ярък привърженик на духовния мироглед и даже станал горещ работник за възтържествуването му. Една екскурзия из областта на сравнителната анатомия и физиология Некои считат, че главният аргумент против окултизма бил изучването на нервната система на човека и животните и зависимостта между нервите и душевните процеси. Те казват така: „Нека сравним главния мозък на разните гръбначни животни.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен.
За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето.
Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно. Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето. Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век. Новият дух на времето в същност почва още от Аристотел, но той почва да се чувства по-ясно едва след Бекона, който каза: „опитът и наблюдението са единствените източници на познанието“. Интелектът постепенно се развиваше в човечеството. Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр. е преживелица от епохата на невежеството, ние не трябва да се отнасяме към неговите изявления пренебрежително.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“.
Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените. И сега, когато пред хиляди лица, способни да преценят машините му, се доказало по стотици начини, че Kelly наистина открива природни сили, непознати по-рано, че той ги е изучил и завладял някои от тях, че той е изнамерил и почти усъвършенствал апаратите, които ще позволят приложението на откритията му в най-разнообразни работи и области, след всичко това, как той бе погледнат от света? В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето защо предмет на тази статия е да изучи възможността или невъзможността за помиряване на алхимията с модерната наука.
О, Боже, Боже мой, да бих могла да те намеря! Уйлиам Р. Мур. Алхимията и модерната наука Няма нищо ново под слънцето“. При все това, алхимията, между другите учения, е била етикетирана, по общо съгласие, като едно старо суеверие, което, макар и да е било твърдо вярвано от хората на онова време, не може да устои на светлината на новата наука. В същото време туй, което обикновено днес е известно под името „Нова мисъл“ и „Ново богословие“, се предявява от мнозина само като съживление на най-старите окултни учения, преподавани от гърците, индусите и дори от древните египтяни. Ето защо предмет на тази статия е да изучи възможността или невъзможността за помиряване на алхимията с модерната наука. Нашата задача е сложна, тъй като още от самото начало е очевидно, че за да разясним напълно нашия предмет, ще бъде необходимо да се обърнем от една сфера на мисълта в друга, от съвсем различно естество. Причината на това е очевидна. Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука. Алхимията може грубо да се определи като учение, според което всичката материя в вселената може да се сведе към един основен елемент, а вследствие на това, никоя особена форма на материята не остава неизменна. От тук следва теорията за превръщането на субстанциите, сир.
към текста >>

Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука.
При все това, алхимията, между другите учения, е била етикетирана, по общо съгласие, като едно старо суеверие, което, макар и да е било твърдо вярвано от хората на онова време, не може да устои на светлината на новата наука. В същото време туй, което обикновено днес е известно под името „Нова мисъл“ и „Ново богословие“, се предявява от мнозина само като съживление на най-старите окултни учения, преподавани от гърците, индусите и дори от древните египтяни. Ето защо предмет на тази статия е да изучи възможността или невъзможността за помиряване на алхимията с модерната наука. Нашата задача е сложна, тъй като още от самото начало е очевидно, че за да разясним напълно нашия предмет, ще бъде необходимо да се обърнем от една сфера на мисълта в друга, от съвсем различно естество. Причината на това е очевидна. Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука. Алхимията може грубо да се определи като учение, според което всичката материя в вселената може да се сведе към един основен елемент, а вследствие на това, никоя особена форма на материята не остава неизменна. От тук следва теорията за превръщането на субстанциите, сир. обръщането на желязото в злато и т. н. Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно. Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия.
към текста >>

“ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност.
Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това?
към текста >>

Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца.
А когато е нахранена, то тя свято лъчезари — това е любовта. Тая част от волята, която ние съзнаваме, може да действа по два начина: единият е рационален, спокоен, систематичен, хладен. Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите, увлечението и с всичко онова, което познава магията и формалната религия. Другият е живителен, ентусиазен, безбрежен. Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни.
Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен.
към текста >>

— запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже!
— Каза троснато майор Томсон — та това е нелепост! — Не бързайте, каза докторът — аз не съм свършил още историята си. След ден само аз узнах от вестниците, че моят другар никога не стигнал не само Америка, но където и да е другаде: — една железопътна катастрофа непосредствено пред лондонската гара Ватерлоо, беше турила неочакван край на неговото пътуване. Той отнесе тайната си в гроба, ако не смятаме писмото, което ви четох. — Но нима това е тайна некаква, докторе? — запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже! Докторът го изгледа продължител но, като помълча известно време, а след това продължи, като да не бяха му възразили нищо. — След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар. Хазяйката беше наистина предупредена· Тя, заедно с колекцията, ми даде и едно писмо, което по марките познах, че е от Дик. Аз не позволих да го върне, нещо повече, аз го взех. Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една .
към текста >>

НАГОРЕ

0.49152088165283