Търсене в текстове за 'Невъзможност'

Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр.
към текста >>

14. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св.
В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди. Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област. Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски".
към текста >>

15. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Защото някога кармата му е назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже да желае и да иска.
И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос каза на Своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега като ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то преди да искаме нашето право, прилично е да научим нашето задължение спрямо Бога и тук именно е най-същественото. Едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, но някога може да имат и загуба, и, без да щем, изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някога кармата му е назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже да желае и да иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на Земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на Земята. Само че някои от вас сте по-напреднали, а някои са останали надире. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че духът у вас усеща, че иде, че настъпва нещо важно. Та, вие сте между този народ, да работите за неговото подигане.
към текста >>

16. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Летопис Вергилий Кръстев

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Щом дойдеш в едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе.
Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм Истина, Ние сме добро. Ние сме Истина. 65. Сърце чисто сътвори в мене Боже и дух прав обнови вътре в мене. 66. Щом дойдеш в едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе. Ще кажеш: „У Бога всичко е възможно! Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, който живее в тебе ще почне да действува. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с Тебе. Щом не си в съгласие с Него, Той не работи. Защото ние сме образ на Бога.
към текста >>

17. Наряди за 1925 г.

ТОМ 12

Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух.
Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Събота, 29 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитваДобрата молитва„Благословен Господ Бог наш".Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н.
към текста >>

18. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

ТОМ 12

Невъзможността е в самия вол, а не в Бога.
Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко.
към текста >>

19. 3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов

Димитър Кочев

ТОМ 13

Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност.
В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение. Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност. Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия.
към текста >>

20. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1621-1640

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1632 Туй, което в началото не е било, като се прояви, образувало е всички невъзможности в света.
Тогава ще му кажем: „Ела да те заведем при Онзи, Когото обичаме, там ще намериш смисъла на живота." Изпитание. 1630 Бог ни изпитва с благото, което ни дава, ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим. Смирение 1631 Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Слава от человеци не приемам." Търсете слава от Бога. Бог да има добро мнение за вас и Той ще ви научи на всичко. Формула. 1632 Туй, което в началото не е било, като се прояви, образувало е всички невъзможности в света. А туй, което в началото е било, като се прояви, образувало е всичките възможности. Растене. 1633 Растене има само в Добродетелта. В Божествения свят човек толкова е израснал, колкото е добър. Самостоятелност. 1634 Самостоятелни сме само тогава, когато в нас седи Божественото. Благодарността. 1635 За всичко, което ядете, трябва да благодарите.
към текста >>

21. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1941-1960

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1946 Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, до една невъзможност за теб ще кажеш: У Бога всичко е възможно, аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна.
Чрез тях се изявява техния живот. Вярата, красотата и въздържанието са храна за човешката душа. Тези добродетели развивайте и прилагайте. Павла (I послание към Коринтяном; гл.13: 1-2.) 1945 „Ако говоря с человечески и ангелски ези- ци, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори (планини) да премествам, а Любов нямам - нищо не съм." Правило. 1946 Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, до една невъзможност за теб ще кажеш: У Бога всичко е възможно, аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна. Хармония с Бога 1947 Бог работи с нас, за да се прояви и щом ние работим с Него, ние сме в хармония с Него и Той ще се прояви в нас. Уповавай на Господа. 1948 Който живее при Бога, никога не остарява, всякога е млад. При Господа има здраве, щастие, блаженство, светли мисли, светли чувства. В Него е живота.
към текста >>

22. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2181-2200

2188 „Това, което в началото не е било, като се прояви, образува всички невъзможности в света.
Обаче почне ли човек да се само върти около своя център, всичко е загубено Смирението. 2187 Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеци. Нека Бог има добро мнение за вас. Той ще ви научи на всичко." формула. 2188 „Това, което в началото не е било, като се прояви, образува всички невъзможности в света. Това, което в началото е било, като се прояви, образува всички възможности." Растенето. 2189 Растенето става само в Добродетелта. В Божествения свят толкова е израснал човек, колкото е добър. Самостоятелни сме само тогава, когато в нас присъствува Божественото. Мекота. 2190 Без мекота растене няма.
към текста >>

23. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

Щом дойдеш до едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е възможно!
по стар стил + 13 дни = 14 май е новият календарен стил. А на 14.V.1928 г. има рожден ден и навършва 28 години. Безизходно положение. 68 Учителят: Ще ви дам едно правило като за деца, но и умните могат да го употребят. Щом дойдеш до едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е възможно! Аз живея в Него, и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, който живее в тебе, ще почне да действува. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе. Щом не си в съгласие с Него, Той не работи с тебе. Защото ние сме образ на Бога. Бог работи с нас, за да се прояви.
към текста >>

24. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 81-100

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Недостъпни не от някоя причина вътре, като една невъзможност, но недостъпни са по причини на неразположение- то на нашия ум.
Добро или зло. Когато човек направи добро - изпитва радост - това е Божият говор. Когато направиш зло - изпитваш скръб - това също е Божият говор. Така говори Господ на всички. Недостъпни истини 91 Има истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание. Недостъпни не от някоя причина вътре, като една невъзможност, но недостъпни са по причини на неразположение- то на нашия ум. Само за Бога ако живееш, жив ще бъдеш всякога. Благодат. 92 Благодат значи ония най-хубавите условия, които Бог е дал на разположение на твоята душа в известен период на живота ти. Трите правила. 93 Когато ближният ти пада - прояви Любовта си Когато ти не сполучиш - прояви Надеждата си Когато Бог те наказва - прояви Вярата си. 20.ІІ.1922 г.
към текста >>

25. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Естествен е стремежът на човека да се жертва за ближния, в което той намира щастието, невъзможността на практикуване жертвата му носи страдания . 114.
Пълно щастие не може да съществува без вяра в Бога . 109. Волята ми е слаба, трябва да се науча да я каля. 110. Човек истински може да обикне само един път в живота ;затова и думата Любов няма множествено число. 111. По-трудно е да станеш добър, отколкото лош, защото по-трудно е да се качваш, отколкото да слизаш . 112. Жадувам светлина, която да погълне обкръжающата ме тъма. 113. Естествен е стремежът на човека да се жертва за ближния, в което той намира щастието, невъзможността на практикуване жертвата му носи страдания . 114. Господи , вярата в Тебе ми утешава душата . 115. Човек е толкоз силен, доколкото сърцето му е чисто, топло и препълнено с любов. 116. Любовта ми към Христа, това е моята сила. 117. Пътят към добродетелта е пътят към Бога . 118. Истински щастлив човек е този, който притежава: Любовта , Мъдростта и Истината . 119.
към текста >>

26. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

ТОМ 15

" По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност.
Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори! " Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин. Задачата бе дадена към 1936 г. - всеки ден пускахме по едно левче в касичка с думите: „Както аз пускам един лев вл касичката, така всички хора по лицето на Земята да пускат по един лев за Божественото! " По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност. Но и тогава се намериха братя, които положиха много умение и труд, за да се отпечата всичко каквото можеше. Тия работници стигнаха дори дотам, че заложиха живота си за това дело. Така, че спокойно можем да причислим както стенографите, така и работниците по печатането като наши „светци" в това дело. Към Словото на Учителя може да причислим дадените от Него песни и музикалните упражнения „Паневритмия". Срещали сме и ще срещаме в беседите и лекциите на Учителя какво е казал за силата и значението на песните.
към текста >>

27. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил напълно изоставен от лекарите, които са се видели в невъзможност да го спасят.
В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде". Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна, към лагера, който беше на югозапад от града. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил напълно изоставен от лекарите, които са се видели в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с едно писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствувал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голямо, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
към текста >>

28. 33. ОТРОВИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Второ самата атака, на тези бактерии, вируси и пр., тяхното ликвидиране и невъзможността им да имат достъп в човешкото тяло е способен да извърши - черният дроб.
Изобщо, болестите и ненормалното протичане на живота в даден човек е плод на безредието, откъсване от законите, които управляват човешкия организъм. Това дава възможността за достъпа на разните злокачествени бактерии, вируси и тем подобни творби от микромира създадени от агентите на отрицателната природа. За да се избави човек от този свят, той трябва да изключи достъпа на Демоничната Природа в горните три свята - идейният, интелектуалният и емоционалният. Никакъв достъп на лошото в тези три свята - идеи, мисли и чувства. Човекът трябва да постави своя ум, чувства и постъпки в служба в хармония с висшата Природа, Природата на Доброто. Второ самата атака, на тези бактерии, вируси и пр., тяхното ликвидиране и невъзможността им да имат достъп в човешкото тяло е способен да извърши - черният дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм и е най-сложно устроен. Веднъж аз, Николай, на Витоша запитах Учителя: „Знаем, че змията със змийската отрова, дори и с най-малко количество от тази отрова може да отрови човек и да го умъртви. А човекът разполага ли с такова малко вещество, с което да се противопостави на отровите? " Учителят каза: „Съществува такова вещество и такъв начин". Каза и млъкна.
към текста >>

29. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава.
В Писанието е казано: „Възлюбил е истината, която е в човека." Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. * 27.ХI.1933., понеделник Станах от сън. Студено. Облачно. На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава. Много чудна гледка с много типични багри. След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха.
към текста >>

30. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

Свещената формула Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е ВъзмоЖно.
Най-първо грешникът да се очисти, че тогава да се моли. Свето да се не хвърля пред свинете. За каквото [човек] се моли с дълбочина на душата си, молитвата се чува. В народните ни хора няма творчество. 47. Формули от Учителя. Свещената формула Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е ВъзмоЖно. Аз Живея В Него. И с Неговата мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, Който живее в тебе, ще почне да действува. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе; щом не си в съгласие с Него, Той не работи с тебе. Защото ние сме израз на Бога. Бог работи с нас, за да се прояви.
към текста >>

31. XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 16

При невъзможност да се разчетат, трябва да се търси онзи текст, който е най-близо до смисъла.
На последната страница се поставя съдържание, като се номерират беседите и се напишат датите на изнасянето. Тези дати ги има отбелязани в самото съдържание. 11. Датата, когато е дадено Словото от Учителя, е отбелязана в оригинала отначало, а при набора ще се даде в края на всяка беседа. При положение, че има каталога на всички издадени лекции от Общия Окултен клас до 1951 г, то могат да бъдат последователно отбелязани на един лист. 12. При затруднения при набора във връзка с разчитането, то предварително задрасканите пасажи трябва да се разчетат внимателно. При невъзможност да се разчетат, трябва да се търси онзи текст, който е най-близо до смисъла. Ако онзи, който набира текста, откаже да набира такъв нечист текст и не желае да набира машинописния текст, то материалът да бъде върнат обратно. При положение, че се съберат такива пасажи, които не се разчитат, може да се остави празно пространство и чак след набиране на окончателния текст, тогава Ясен Неделчев ще пристигне в София и с Вергилий Кръстев на място ще уточни въпросните пасажи. Същото се отнася и за някои изречения и пасажи, които ще затруднят при набора и при корекцията поради неправилното им вписване. 13. Поради обемистият обем от 42 лекции материалът да бъде подготвен за две томчета. След приключване целият материал ще бъде записан на дискета и ще ми се даде една дискета за съхранение, като в Ясен също остава друга дискета със запис. 14.
към текста >>

32. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Ние служим на Един Бог, в Когото са включени всички възможности и от Когото са изключени всички невъзможности.
Каквото сте правили досега, оставете го! Онова, което знаем, е минало, по- ново иде. Един говори за милосърдието и казва, че щедри трябва да бъдем, а пък друг не го приказва, а го прави. Като тези гимнастически упражнения, които правим тук, никъде няма. Това, което дават те, никои други упражнения не могат да го дадат. Ние служим на Един Бог, в Когото са включени всички възможности и от Когото са изключени всички невъзможности. Някой прави добро и после казва: „Никой не ме оценява." Ти остава хората, ще те оценят Съвършените. Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога. Като дойде други хора да будиш, е лесно, но като дойде до тебе, тогаз е мъчно. Раят е място на души, които нямат нужда нито да се раждат, нито да се женят. Ако някой път трябва да дойде нов човек, нов член, те го вземат от земята.
към текста >>

33. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Картофи и бобови варива не можеха да се консумират поради невъзможността да се ядат сурови.
Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неварени зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пиперки, шипки. Така ние запазихме ръководните принципи да се ядат сурови зеленчуци, без сол, при по-голямо изобилие на витамини и на растителни киселини. Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата. Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит. Забранени бяха и не се поемаха следните обичайни храни: месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал, никакви животински или растителни мазнини, никакъв хляб, никаква сол. Картофи и бобови варива не можеха да се консумират поради невъзможността да се ядат сурови. Лешници не можеха да бъдат набавени, намерените на пазара фъстъци бяха печени и не можеха да бъдат консумирани. Обстановката беше такава, че при най-малко пожелание можеше да се наруши диетата: останалите домашни не бяха включени в диетата и на масата всякога имаше готвено, пържени картофи, мляко (прясно и кисело), баница, мармалад, юфка, масло, сирене - изобщо храни, които ни бяха обичайни и можеха всякога да ни привлекат. Решението да следваме диетата автоматично изключи всякакво желание да се консумира от останалата храна - все едно че тя не съществуваше за нас. Ние можахме ясно да наблюдаваме голямата сила на интерорецепторите, които можеха да предизвикат отделяне на слюнка и стомашен сок само за разрешените налични храни. По отношение на тях не липсваше апетит, ако не се смята очевидното предпочитание, което се правеше към някои храни през някои фази на диетата.
към текста >>

34. 12. Медицина и окултизъм

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат, че са само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан
към текста >>

35. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

ТОМ 18

В този случай тя означава недоразумение, противоречия, неразбирателство в брачния живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония.
Впечатлителността е също болезнена, неестествена, примесена с неприятни усещания. Такива люде са всякога склонни да преувеличават отрицателните неща, да предвиждат надвисващи нещастия, да вярват неоснователно в неизменност на съдбата, изобщо проявяват фантастично зловещателство и фанатизъм. Те също обичат окултните идеи, но обикновено чрез тях търсят лесен начин за придобиване на щастие. Пламенни и предприемчиви, те лесно угасват и се разочароват при първите затруднения, губят бързо вярата и надеждата си и изоставят толкова бързо начинанията ей, колкото бързо са ги захванали. Дисхармонията между Луната и Уран е най-неблагоприятна и съдбоносна главно в мъжки хороскоп. В този случай тя означава недоразумение, противоречия, неразбирателство в брачния живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония. Дисхармонията между Луната и Уран се проявява най-силно до тридесетгодишна възраст, през което време човек се проявява като ексцентричен, особен, неразбран характер, неприятен за околните, внасящ навсякъде раздор и смут. Такъв човек мисли за себе си, че много знае и се отнася към другите с презрение и надменност, като ги смята за глупави. Тази диехармония често се превръща в болезнено честолюбие, болезнена чувствителност - обидчивост, сръдливост, неотстъпчивост, непримиримост, инат. Ако освен диехармоничното съчетание с Уран, Луната има и хармонични съчетания от добротворците, тогава много от казаните отрицателни качества ще се намалят и съответно видоизменят, в зависимост от аспектите, които облекчават дисхармонията. ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с УРАН Тези съчетания на Луната с Уран са хармонични, благотворни, усилват духовните дарби и способности на човека, толкова повече, колкото по-силна е неговата любов към Бога, към окултните идеи и науки, колкото е по-духовен и по-определен в следването на своя висш идеал.
към текста >>

36. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Еврейските първенци, които в 586 година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава, известен в историята под името Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата школа на Халдеиските мъдреци, не са могли напълно да препишат, по всяка вероятност от невъзможността да разчетат текста и по специално написаното за „Небето”.
Там в първата глава на книгата „Битие” се казва: „В начало Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безвидна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над „Бездната”. Тук в този текст, ясно е изразено съществуването на два противоположни свята, дадени в природата. Но в този текст е казано само за едната противоположност, изразена с думата „Земя” и нищо не казва за другата, висшата изява „Небе”. Еврейските първенци, които в 586 година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава, известен в историята под името Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата школа на Халдеиските мъдреци, не са могли напълно да препишат, по всяка вероятност от невъзможността да разчетат текста и по специално написаното за „Небето”. В свещените книги на другите народи обаче е отбелязано за „Небето”, като свят, високоорганизиран, свят на светлина, хармония, радост, свят на светлината. Наистина съществуването на светове, реални, с напълно противоположни качества и прояви на светлите Слънца, е нещо, което е било познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали „Черни Слънца”. Ученият свят в наше време, натъквайки се на някои особени лъчения, стигнаха до извода за съществуването на обекти от Небесната сфера, които са невидими, не могат да се констатирате нашето зрение. Светове на притегателната сила - гравитацията е толкова голяма, че поглъща и светлината, която е паднала върху тях, затова те са тъмни. Тези светове учените сега наричат „Черни дупки” или „Колапсари”.
към текста >>

37. 20. ПЛАНЕТИТЕ В ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ

ТОМ 19

Затова, от много направените хороскопи на хора, съвсем ясно се разбира, че голям дял от тях, поради не особено развити и оформени мозъци с недобре изразена интелигентност, те едва приемат и то в ограничена форма влиянието на планетите, а за небесните светли образувания на зодиакалните съзвездия те са въобще в невъзможност да ги приемат.
Свят, който е израз на една велика разумност, за да можем ние хората да приемем техните силови течения - техните влияния, трябва да имаме високо организиран и облагороден мозък. Или казано още, за да може един човек да приема изцяло влиянието на една планета с влиянието на светлите небесни образувания на зодиакалното съзвездие, в което е тя в неговия хороскоп, трябва той да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което нещо дава голямата интелигентност на индивида. Затова, колкото един човек в това отношение е по-добре изразен, толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадената планета, заедно с това на светлите образувания в съответното зодиакално съзвездие. В зодиакалните съзвездия има и небесни образувания, които нямат своя светлина. Тези образувания са с елементарно влияние и действат по-лошо, предимно на по-примитивните човешки мозъци. Затова, от много направените хороскопи на хора, съвсем ясно се разбира, че голям дял от тях, поради не особено развити и оформени мозъци с недобре изразена интелигентност, те едва приемат и то в ограничена форма влиянието на планетите, а за небесните светли образувания на зодиакалните съзвездия те са въобще в невъзможност да ги приемат. Ето защо, ние трябва да видим дадения човек или да подразберем на какво интелектуално и морално ниво е той, за да определим в каква степен ще може да приема по-пълното влияние на планетите и кои от небесните образувания в съзвездието оказват в това направление своето въздействие. Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - френологията и тази за ръцете - хиромантията (Авторът се е погрижил, като е дал ръководства за тези науки). Тези науки са способни да ни дадат общото ниво на човека, но подробностите, пълното му разбиране, както и пътя - условията, които човека ще има през живота си - това може да ни даде само астрологията, което нещо ще разберем от хороскопа на човека. В сегашното развитие на човешкия род, мозъците им още не са напълно готови да приемат пълните и цялостни влияния, както на планетите, така и на небесните образувания в зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес.
към текста >>

38. 56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»

(В. «Братство», бр. 303(8), 7.III.1943 г.)

при разноските 31 000 лв., които се направиха за издаването на 10-те броя «Алфа» (в 42600 екземпляра), ни поставиха натясно после в невъзможност да продължаваме издаването му - да му дадем временно ваканция и обърнем към вас за материална помощ, понеже печатарите започнаха да искат това, което им дължим, а и ний лично не сме богати хора, за да можем да им платим.
Сумите постъпваха мудно. Нямащи пари да платим на администратор, а задоволяващи се само с услугите (временни) на свободните братя и сестри - непостоянни, разбира се, поради тяхната заетост, ний се намерихме пред куп нередовности в експедирането на вестника, отговорите на писма, и ред други мъчнотии, с които не бихме искали да ви занимаваме. Маса от тях преодоляхме, но другите не са по личните сили на редакционния комитет, затова се обръщаме към вас за съдействие. Драги братя и сестри, Въпреки нашите очаквания, по много причини «Алфа» не получи оная материална подкрепа, на която би трябвало според нас да разчита. Около 200 абонати (цяло и 1/2 годишни) и внесени суми всичко около 23 000 лв. при разноските 31 000 лв., които се направиха за издаването на 10-те броя «Алфа» (в 42600 екземпляра), ни поставиха натясно после в невъзможност да продължаваме издаването му - да му дадем временно ваканция и обърнем към вас за материална помощ, понеже печатарите започнаха да искат това, което им дължим, а и ний лично не сме богати хора, за да можем да им платим. Драги братя и сестри, редакционният комитет сега работи абсолютно безплатно, като смятаме, че това е негов дълг - но печатарите и търговците на хартия искат своето и трябва да бъдат задоволени. Без да искаме да обвиним някого, редакционният комитет смята, че 200 души абонати и 23 000 лв., внесени за 6 месеца, са твърде малка подкрепа за тази голяма задача, с която бе се натоварила «Алфа», и която за всеки просветен брат и сестра е много ясна. Да се прекрати издаването й значи, според нас, да изоставим едно добро начало, за да се видим утре заставени отново да го започваме, може би и при много по-неблагоприятна обстановка, а от друга страна - със своето непостоянство да създадем лошо име за себе си, и едно още по-голямо недоверие в обществою по отношение на самите нас. А че можеше да се направи нещо повече за «Алфа», мислим ний, ни говорят ред факти от другите духовни общества, един от които искаме да цитираме: Преди 6 месеца от официалната църква на адвентистите се отделиха 30 души, нарекли себе си «адвентисти-реформатори», понеже признавали ненасилието и вегетарианството. Те са интелигентни млади хора, силни по дух, но не богати.
към текста >>

39. 32. Писма до познати и непознати

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

Така например, говориш за неговата ревност нетърпима, както я наричаш, и която те докарвала до невъзможност да понасяш някои работи и отношения, и те е заставяла да се оплакваш на други, което го е дразнело още повече.
И ако не беше твоето подчертано желание и молба да можеш да стигнеш до едно разбиране не на обикновена жена, а на ученичка, която иска съзнателно да изпълни волята Божия, колкото и трудна да е тя не бих отговорил така. Твоите страдания, които така хубаво и подробно описваш, сочат на една силно развита наблюдателност. Но да дойдем на въпроса. Ти търсиш изход на една любов, на която както се изразяваш си пожертвувала младините си. Твоето описание е подробно, старателно, искрено, но смятам, че в него все пак има едностранчивост. Така например, говориш за неговата ревност нетърпима, както я наричаш, и която те докарвала до невъзможност да понасяш някои работи и отношения, и те е заставяла да се оплакваш на други, което го е дразнело още повече. При това наричаш ревността болест и би трябвало да се отнасяш като с болен човек, а сама признаваш, че е имало случаи, когато ти съзнателно си наливала масло в огъня... Но това е външната страна на работата. Има друга, вътрешна, с която бих искал да те занимая. Животът е едно голямо училище. Любовта е там учител за всички. И тия, които го слушат, минават винаги сполучливо всички препятствия.
към текста >>

40. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно: в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построено да наблюдава и следи промените в живота на Слънцето, би ни дало ключа на разгадката на ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на Земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а от там и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето -върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на Слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него, има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на Земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Человечеството, и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучаването на Слънцето ще бъде централна идея, то ще бъде смятано като едно живо биюще сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използу-вано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици, и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
към текста >>

41. ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ

Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!...
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини. За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг!
към текста >>

42. III. ЗАЩО АТЕНТАТЪТ ПОМОГНА НА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Името на Елени се поменуваше, заобиколено с нови подробности; шепнеха се невъзможности и им се вярваше, защото атмосферата ги правеше вероятни, а репутацията на Попов - възможни.
346-349) Кога и как изпъкна неговото име всред показанията? Кой го промълви най-напред? Той се надсмиваше, когато му говореха това, но в душата му тревогата свиваше вече своето гнездо. После дойдоха показанията на Ирена, която неочаквано се нахвърли с хиляди, сами по себе си нищо незначещи подробности, но които, мятайки сянка върху него, добавяха думи за хилядоустата мълва, която и без туй се свързваше вече с името му. Припомниха се случки от миналия му живот. Името на Елени се поменуваше, заобиколено с нови подробности; шепнеха се невъзможности и им се вярваше, защото атмосферата ги правеше вероятни, а репутацията на Попов - възможни. А и политическите му противници не спяха. Замаяни от неочаквания удар, те мълчаха доста. Но когато съзряха и най-малката възможност да хвърлят отговорността другиму, те стовариха всичката тяжест върху му. И ако не викаха гласно из колоните на вестниците, гдето държаха загадъчен език за неоткрити още престъпни фактори, то по кафенетата шушнеха своите уж тайни, известни само тям, и подклаждаха големия шум около името на Попов. И всичко промени отношенията си.
към текста >>

43. 46. ИМА ЛИ СМИСЪЛ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Човешките сметки се ревизират от небето - и когато много натегнат несправедливостите - невъзможностите стават възможности - действителност.
Не са декларациите, които управляват съдбините на народа. Реалното съотношение насилите е, което закрепва и дава насока на всяко движение и управление. В числото на тези реални сили влиза моралът, ненасилието, толерантността, човещината. Този, който греши срещу тези природни закони, ще изпита и последствията им. Не са декларациите, които спасяват хората, а справедливостта, защото кой каквото си постеле, на такова ще легне. Човешките сметки се ревизират от небето - и когато много натегнат несправедливостите - невъзможностите стават възможности - действителност. Умните хора от враговете си правят приятели. А днес българин гони българин, като да му е заклет враг. Докога това? Имаше ли смисъл всяко обявяване вън от закони, конфискации и пр., когато вий сам, г-н министре, признавате, че те действат и вий не сте в състояние да ги ограничите въпреки всичко? Ами че като счупихте чешмата, водата трябваше да тече, макар и „нелегално” - но тя не може да се спре, защото няма закон и насилие, което да е успяло, не само сега, но и кога да е някога, да спре някое идейно течение - даже когато то е най-неразумно и лошо.
към текста >>

44. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

3 на законопроекта, г-н Лулчев се обяви против образуването на фонд от погашенията по заемите, дадени в миналото на пострадалите от войните за строеж, а се застъпи да бъдат опростени тези заеми, защото получателите им са вече неспособни и в невъзможност да ги изплатят.
Това беше нещо патриотично, великолепно, жест на държавник.” Г-н Лулчев направи бележка, че, макар законът за 50-милионния кредит да е бил гласуван миналата година, до днес не е бил изработен правилник за приложението му, но се внася законопроект за някои изменения на неприложения още закон. Между другото, във връзка с това г-н Лулчев посочи, че в Отделението за п. п. войните и в ротативните машини трябва да се назначават само пострадали от войните. Той посочи какъв е бил идейният план за жилища на бездомните, преди да се отпуснат 50-те милиона лева. По чл. 3 на законопроекта, г-н Лулчев се обяви против образуването на фонд от погашенията по заемите, дадени в миналото на пострадалите от войните за строеж, а се застъпи да бъдат опростени тези заеми, защото получателите им са вече неспособни и в невъзможност да ги изплатят. Засегна и това, че някои смятали, че между пострадалите от войните било имало богати хора, които могли да плащат, и каза: „Когато човек умре, най-добре се познава колко е бил богат. От анкетата, която стана по заповед на г-н Сакаров, като управител на Българската земеделска банка, се установи, че тия заеми са несъбираеми. Ако решат да ги събират, заплатите на чиновниците ще бъдат много по-големи, отколкото събраните средства. Второ, както ви каза и г-н министър Божилов, до 1938 г. пенсиите бяха по 140 лв.; мъчно се живееше с тях, камо ли да се плащат задължения.
към текста >>

45. IV. ДОЗНАНИЕ НА КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ФЕРДИНАНДОВА

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Натоварен с толкова отговорности, в невъзможност да има приятелство с равни нему умове, сам всъщност в живота, въпреки семейство, човекът Борис е търсил отдушник и си е казал болките на човека Лулчев.
Не съм насърчавала Царя да става дъновист. Той си беше религиозен човек, но без прекален мистицизъм. Ходеше си на църква, палеше на този или онзи светия свещи, както всеки от нас прави. Зная от самия Цар, че не е искал никога да се среща с Дънова, често дори с насмешка е критикувал пред Стоянови техните принципи и идеи, правейки изключение за Лулчев, когото наричал премного човек със сърце, социално чувствителен и ум. В последно време обаче беше се отдръпнал от него, сам ми го е казал, понеже бил чул какво сестрата на Лулчев в провинцията разправяла и се хвалила, че брат й бил приятел на царя, и добави: “Абе, такъв ми е бил късметът - всички хора, с които съм бил добър, ми правят зло.” Тук трябва да кажа в защита на моя брат, че той не се е водил сляпо от домогванията на Лулчева или чрез него - на Дънова. Натоварен с толкова отговорности, в невъзможност да има приятелство с равни нему умове, сам всъщност в живота, въпреки семейство, човекът Борис е търсил отдушник и си е казал болките на човека Лулчев. Но че сам е преценявал съветите, дадени нему, и не ги е сляпо последвал, самите събития го доказаха.
към текста >>

46. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

По всичко личи, че поручикът отлага постоянно и като ни уволнят, да се намерим пред свършен факт и невъзможността да се правят постъпки да си получи парите Евгени Аганов, с това ще се изпълни неговата молба и на тези, които са около него, които са замесени във всичките далавери.
Пост 15 Любезни брат Лулчев, Кандидат подофицерът Евгени Аганов от пост 15 В. П. гара Серес, поделение 7280, за когото бях Ви писал едно дълго писмо, че от 21.І. т. г. е старши на пост и като такъв има всичките законни основания да получава заплата, обаче до ден днешен не е получил нито грош. Поручикът му обеща да почнат да му плащат от месец юни т. г., но жена му, която трябва да ги получава, още не е получила никакви пари. По всичко личи, че поручикът отлага постоянно и като ни уволнят, да се намерим пред свършен факт и невъзможността да се правят постъпки да си получи парите Евгени Аганов, с това ще се изпълни неговата молба и на тези, които са около него, които са замесени във всичките далавери. Поручикът е много упорит и въпреки всичко не отстъпва от поста си и [...] на своеволия. Казах на Евгени Аганов .да направи отново постъпки, обаче той се страхува, понеже поручикът постоянно го заплашва, че бил комунист. Всичките войници от пост 15 са подложени на страшен тормоз. Поручикът и хората около него разправят, че това правели заради мене, така например войниците Илия Йорданов и Братан Стойнов, които [се] надяваха да си отидат в отпуск сега, не ги пуснаха, а пуснали други от втора смяна, когато има изрично нареждане сега да си отидат само първа смяна, както миналия път - да си отидат само четвърта смяна. Войникът Кръстьо Стоянов го преместват на пост 18 без причина и постоянно си играят с нас - фелдфебелът постоянно този войник мести, оня мести, после поручикът ги връща, с което си държание крайно отегчават и без това отегчителната служба.
към текста >>

47. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като се стигна до невъзможност да живее при мъжа си, дойде да живее в нашата барака и накрая се разведе.
Означава понякога и платонична любов. (Венера точен секстил Нептун). Дава на родената вдъхновение в музиката, надарена с плодотворно въображение с голяма задълбоченост на чувствата, чист, непорочен характер, водещ винаги до платонична любов и до другарство от най-възвишена степен. Това е резултат на този хармоничен аспект, който изчерпва напълно темата любов - Божията любов, съединена с ангелската и човешка любов. Под влиянието на необузданите огнени сили на Марс, който е на Асцендента на радикса на Величка, тя сключи брак с Данаил, като не ме послуша и воюва години с този пиратски род Жекови, които няколко пъти са я давили в морето. Като се стигна до невъзможност да живее при мъжа си, дойде да живее в нашата барака и накрая се разведе. Родът Жекови са били корсари - пирати и са кръстосвали моретата. Мъжът на сестра ми, Данаил, стана добър фотограф и прави снимки. Понеже в миналото е бил калугер, той намери най-добро прибежище в Драгалевския манастир, в който е всяка неделя, а в Братството не се мярка. Беше решил да върже сестра ми Величка и да я закара в лудницата, когато имаше големи разправии с този пиратски род. Това Учителят не допусна да стане и ние я изтеглихме да живее в нас, втретата ни стая, заедно със сина й Благовест.
към текста >>

48. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Аз писах на много мои приятели в Америка по землетресението и им описах нашите загуби и нашата невъзможност да ги поправим със свои средства, но само 10 долара получих от двама лекари, мои ученици, в Чикаго.
Едуард ми пише, че за да патентова своя бездимен барут, му трябвали сто долари. Ти, ако съдим по това, ще струва около 15 000 лв. за един патент в Америка. Щом се патентова, да кажем, в Америка, тогава ще го продадеш или влезеш ортак във фабрикуването му, и в Америка ще има най-голям успех, защото много силни реклами правят. Добре е и в Италия да се опиташ, но най-главното е да си сто на сто сигурен за ефикасността на специалитета. Аз писах на много мои приятели в Америка по землетресението и им описах нашите загуби и нашата невъзможност да ги поправим със свои средства, но само 10 долара получих от двама лекари, мои ученици, в Чикаго. Нито един друг не ми даже отговори, и то сък- ласници от Университета. От това може да съдиш за благодетелността на хората. Те дават на организирани общества само за благодетелни цели, а тази - работа е търговска. Тя е благодетелна само в твоя ум, но не и в техните умове. За тях е важно какво ще могат да реализират от това нещо и ще го опитат дълго преди да турят един долар в него.
към текста >>

49. 6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)

ТОМ 24

Когато напоследък, поради болест, бе поставена в невъзможност да взима активно участие в църковната работа, тя я следеше с жив майчински интерес.
"Дондуков" и ул. "Раковска". Често тя прочиташе отбор религиозни биографии, които превеждаше от английски и които се изслушваха с наслада от публиката и служеха за голямо назидание на всички. Освен дето в София взимаше живо участие в молитвени, мисионерски и други събрания, тя често предприемаше и дълги пътувания за съживителна духовна работа, особено в Северна България. При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца. Домашните й казват, че даже в тези времена тя не пропущала ден да мине без да седне при органа, да си изсвири и изпее някоя любима духовна песен. Когато напоследък, поради болест, бе поставена в невъзможност да взима активно участие в църковната работа, тя я следеше с жив майчински интерес. Когато преди няколко години се почна евангелизаторска работа в Подуене тя, освен дето взе живо участие в публичните събрания, отвори дома си за молитвени събрания водени не рядко от съпруга й и от самата нея. Като майка тя си поставила за цел да заведе своите деца при Спасителя. За да постигне тази цел поддържала редовно огъня на домашния молитвен олтар, представила пред тях достоен пример и от най-ранната им възраст определила за редовно всяка неделя подир обяд специален час, в който им прочитала подбрани книги, които способствували да им вдъхнат любов към Бога и преданост към Христовото дело. В заключение на този къс очерк и за поука на всички, които ще го прочетат, ще кажа и следните четири неща за покойната Манола Икономова: 1. Нейният девиз беше: "Този кратък живот скоро ще премине.
към текста >>

50. 1. Преводи на Библията на български език

ТОМ 24

Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С.
През 1863 г. училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С. Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех. Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна.
към текста >>

51. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Така, въпреки надмощието на противниковия артилерийски огън, въпреки неговата по-голяма численост, въпреки липсата на възможност за укрепяване нашите позиции поради песъчливия терен и невъзможността да се копае, тъй като само на 30-40 см извираше вода, противникът беше отблъснат по целия участък с големи за него загуби, без да може да завладее нещо от нашето разположение.
Едновременно с това той настъпи и по посока на с. с. Гудели и Ада-чифлик. Въпреки упоритото им и храбро държание, войниците от заставата бяха принудени да отстъпят; впоследствие обаче, командирът на дружината контраатакува във фланг и успява да заеме обратно селото. Всички тези частични и общи атаки, благодарение неустрашимостта и безпримерната храброст на нашите войници, бяха отбити без особени за нас загуби, като на противника не се удаде да завладее нито педя наша земя. Тук трябва да споменем за особено храброто държание на началниците на предните два взвода - впоследствие всички ранени, които няколкократно контраатакуваха и отблъскваха противника, водейки свиреп ръкопашен бой: с това те го приковаваха и задържаха, парализирайки неговия успех и дадоха възможност на нашите части да се приближат и го контраатакуват с по големи сили. Така, въпреки надмощието на противниковия артилерийски огън, въпреки неговата по-голяма численост, въпреки липсата на възможност за укрепяване нашите позиции поради песъчливия терен и невъзможността да се копае, тъй като само на 30-40 см извираше вода, противникът беше отблъснат по целия участък с големи за него загуби, без да може да завладее нещо от нашето разположение. Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия. Затова сведочеха наблюденията както в предните линии, така и в тила на противника. Строяха се и укрепяваха мостове на реката, изкуствени препятствия в бродовете й, а най-главното, наблюдаваше се голямо движение и прегрупирване на части по шосето към моста Орляк, което не можеше да означава друго, освен че в този именно участък и ще се развият най-сериозните бойни действия. Изобщо, позицията на полка бе изградена на една песъчлива почва, благодарение на което единствените фортификационни съоръжения - стрелкови окопи едва на колене се постоянно рушеха. Липсваше и инженерен материал, за да можеха да се направят поне за наблюдателите по-солидни скривалища и наблюдателници, които да ги запазят едва от леките неприятелски артилерийски изстрели.
към текста >>

52. 12. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 11/14 април 1913 г., село Подима

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Света вече почва да чувствува Твоята несъкрушима сила и невъзможността му да противодействува на това, на ония събития, които Си предопределил да станат.
Аз се пренасям от бойното поле към Вас Учителю и моля приемете моите послушания за вярност и преданост във Вашата Велика Слава Господи Иисусе, като коленопреклонно и тайнствено шепна: "Христос Возкресе! " И целувам десницата Ви! Съдействувайте ми и за в бъдеще Учителю, да се повдигам ако и слаб, немощен, за възвишаване и облагородяване душата ми, прочистване сърдцето ми, обогатяване ума ми и развиване всички ония добродетели и качества, които са необходими, за да бъда един последен поне работник на Божествената нива. С Вашето съдействие само Учителю аз ще преодолея всички неблагоприятни условия в моята професия, които се опитват да попречат на правилния прогресивен ход в пътя на живота. Велики са Твоите дела Отче Святий. Света вече почва да чувствува Твоята несъкрушима сила и невъзможността му да противодействува на това, на ония събития, които Си предопределил да станат. О Исусе Христе, Твоето Царство се въдворява! Да бъде благословено Името Ти и във всичките векове и по-скоро зацарува Правдата и Истината! Амин! Ваш верен и послушен ученик. Целувам десницата Ви.
към текста >>

53. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

ТОМ 26

Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност.
Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя. Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.
към текста >>

54. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Той приемаше всички депутации, които идеха от страна на тези нещастници, разговаряше с всички, стараеше се да им обясни невъзможността да бъдат взети всички, предлагаше им да минат без кола и добитък, вземаше върху себе си грижата за тяхното препитание до като стигнат в Русия, като плащаше от собствените си средства за частни ладии да ги прекарат, с една дума, правеше всичко, което бе възможно за доброто на тия хора”.
„И тъй, ще ви говоря за миналото, за спомените си от Силистра, пише Толстой. Там аз видях толкова интересно, поетично и трогателно, че времето прекарано там никога няма да се изглади от паметта ми... Щом като оставихме няколко български села, които по-рано бяха в наши ръце, турците навлязоха там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожиха. Едно село, в което аз ходех за мляко и плодове, беше по такъв начин разорено. И ето: когато князът /Горчаков/ съобщи на българите, че който желае, може да премине с войските през Дунава и стане руски поданик, целият край се вдигна и всички жени, деца, коне, добитък се юрнаха към моста. Но тъй като беше невъзможно да вземе всички, князът бе принуден да се откаже от дошлите най-подир, и трябваше да видите колко тежко им подействува това. Той приемаше всички депутации, които идеха от страна на тези нещастници, разговаряше с всички, стараеше се да им обясни невъзможността да бъдат взети всички, предлагаше им да минат без кола и добитък, вземаше върху себе си грижата за тяхното препитание до като стигнат в Русия, като плащаше от собствените си средства за частни ладии да ги прекарат, с една дума, правеше всичко, което бе възможно за доброто на тия хора”. / Вж. ПИ. Бирюков, Биография Льва Николаевича Толстого, т. 1. с. 106, нат. Государственное издательство.
към текста >>

55. 43. Ключът на нещата / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 299, 15.12.1942, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Ако ние, хората, често пъти се намираме пред неразрешими задачи, ако често ние попадаме в безпътица, в невъзможност да намерим изходен път от безкрайно трудното и сложно положение, в което сме попаднали, то причината за това е тази, че ние не уповаваме на това, което единствено може да разреши безкрайно трудните за човека проблеми, а се мъчим да разрешим въпроса с нашите ограничени човешки сили, с нашия ограничен човешки ум. Не!
15, бр. 299, 15.12.1942, с. 1. Всяка загадка си има своето разрешение. От всяко трудно положение може да се намери изход. Всеки заплетен възел в човешкия личен или обществен живот може да бъде разплетен. Ако ние, хората, често пъти се намираме пред неразрешими задачи, ако често ние попадаме в безпътица, в невъзможност да намерим изходен път от безкрайно трудното и сложно положение, в което сме попаднали, то причината за това е тази, че ние не уповаваме на това, което единствено може да разреши безкрайно трудните за човека проблеми, а се мъчим да разрешим въпроса с нашите ограничени човешки сили, с нашия ограничен човешки ум. Не! Великите въпроси на живота няма никога да се разрешат по човешките пътища, т.е. според нашите късогледи хрумвания, с налагането на нашата човешка воля и на нашия човешки ум. Големи задачи стоят днес пред човечеството за разрешение. Големи задачи, които са едновременно индивидуални и колективни и чието индивидуално разрешение, преди всичко, ще определи и тяхното колективно разрешение. Въпросът за правилното разпределение на благата между различните народи по цялата земя, както и въпросът за правилното разпределение на благата между отделните членове на един и същ народ, които въпроси са едновременно и индивидуални и колективни, отдавна чакат своето разрешение.
към текста >>

56. 113 Христовото Учение е извора, а реката трябва да се влива свободно в морето, т.е. в живота на хората

III. В Кабинета на Учителя

И без това Ницше е много труден, чак до невъзможност на български!
- „Християнството ни лиши от жътвата на древната култура, пак то ни лиши по-късно и от жетвата на ислямската култура. Чудесната арабска цивилизация в Испания, всъщност по-близка нам по чувства и вкус, отколкото Рим и Гърция, беше потъпкана... Война на нож с Рим! ” Христов, както на много места, така и тук прекъсна момичето: - И 61 глава не четете, тя е без особено значение за нашия случай, минете направо на 62 - заключителната, и от нея много неща не са ни необходими. Аз ще Ви казвам кои да четете, и кои да не четете. - Да господин Христов - започна многозначително евреинът - но така се губи смисъла и много трудно се превежда. И без това Ницше е много труден, чак до невъзможност на български! - Така е, но тук всички сме чели Ницше и „Антихриста”. Да чете и превежда както може госпожицата - каза примирително Христов. И момичето продължи да чете и превежда, но скоро Учителят го прекъсна и леко каза: - Тук Ницше, незабелязано може би и за самия него, от същината на въпроса - Христовото Учение, преминава към християнската църква. Христовото Учение - това е извора, от който блика чистото Христово Учение, а църквите, които и да са те, е вече реката, която се влива в морето. Тя е толкова замърсена, наситена с утайките на живота, че човек не би познал и допуснал, че това е същата река, която е в планината при извора!
към текста >>

57. 123. Ритниците от Невидимия свят

IV. Ритниците

II. В колибата на Христов

- „Ако все така често ме рита, не мога да издържа до трамвайната спирка, не от безсилие, а от невъзможност да се съпротивлявам!
Яростта му премина в безсилие! Не знаеше кого да застреля! Цял съкрушен, се запита: „До кога ли този невидим ритач, ще си играе с мен? ” — И тъкмо да каже по навик: „Не съм аз човекът, с когото може така! ” Сети се, че беше беззащитен както всички останали хора. - „Ако все така често ме рита, не мога да издържа до трамвайната спирка, не от безсилие, а от невъзможност да се съпротивлявам! ” - Опита се да си спомни, не беше ли чел за нещо подобно. - „А не съм ли луд или полудявам? Господин Дънов ми каза: „Нервите Ви няма да издържат един диспут! ” И отново като пребит продължи, като че ритащият го съжали. Прецени, че действително не може да издържи, затова за днес повече не го ритна.
към текста >>

58. 145. Двата живота на двамата господаря

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

И винаги пътеките на стария живот водеха до гъсти, непроходими джунгли, до невъзможност да се движи по-нататък!
Нито единият, нито другият да завладее, обхване цялото съзнание и да му стане господар. Затова Андрей изживяваше едно особено състояние на нещо средно, хладно, безвкусно, неприятно. Тези два живота в него, бяха в непрекъсната гонитба и борба! Новият живот, като че идваше от безкрайността, а стария отиваше в безкрайността. А съзнанието му беше сцената, на която се разиграваше действието. И винаги пътеките на стария живот водеха до гъсти, непроходими джунгли, до невъзможност да се движи по-нататък! Тъкмо тогава стария живот се допираше до новия. И изхода беше да премине в новия, в който се разкриваха във всички посоки широки и далечни перспективи! Андрей имаше всички основания да се върне, но не се върна, защото с илюзии, нереални размишления, предположения и неестествени съчетания, не може да се живее. Непременно щеше да настане момента, когато щеше да се сблъска с реалността, в която всички илюзии и без основа философии се разбират. Реалността помита без остатък всички заблуждения, както вятърът - праха, денят - звездите, кризите - нестабилните предприятия.
към текста >>

59. 61. Как работеше Учителят