НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
12
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за
невъзможността
да се види някоя друга вселена:
Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за
невъзможността
да се види някоя друга вселена:
– Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена.
към текста >>
2.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Това, което в началото не е било, като се прояви, образува всички
невъзможности
в света.
Във всичко, което става в нас и около нас, да виждаме Божия пръст. Само по тоя начин ще придобием мир в душата си и светлина в ума си, за да разбираме правилно живота. формула 300 Осветявам името Божие в мен, търся царството Божие и Неговата правда, изпълнявам волята Божия. формула 301
Това, което в началото не е било, като се прояви, образува всички
невъзможности
в света.
Това, което в началото е било, като се прояви, образува всички възможности. формула 302 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. формула 303 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си:
към текста >>
3.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Поради
невъзможността
да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
И така, на 30 ноемврий 1864 г. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква.
Поради
невъзможността
да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр.
към текста >>
4.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Защото някога кармата му, като назряла, поставя го в
невъзможност
да твори Добро, даже и да желае и иска.
Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани. И ако такова е нашето понятие, то преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най- същественото. Сега - едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби. И без да щем, изпъква въпросът защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо?
Защото някога кармата му, като назряла, поставя го в
невъзможност
да твори Добро, даже и да желае и иска.
Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на Земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на Земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че иде, че настъпва нещо важно. Та вие сте между този народ, за да работите за неговото повдигане. И спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни.
към текста >>
5.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
Сега в света съществува една
невъзможност
да разпнат Христа, защото не може да му се направи такъв голям кръст.
– Защото тя внася хармония. Аз като ви говоря сега, в този момент между вас няма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосферните промени, които стават в нас. (176 стр.) Учениците и светът
Сега в света съществува една
невъзможност
да разпнат Христа, защото не може да му се направи такъв голям кръст.
А ние трябва да се радваме, че Христос, в този смисъл, е станал по-силен, кръст за Него няма. Само за нас още има и то тук-таме, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде мъчно да ни направят кръстове. Аз гледах във Варна, когато морето бе изхвърлило една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смеяха да я бутнат; гледам, наоколо я обикалят, предпазливо пристъпят до нея. Всеки от нас ще замяза на една такава мина и всички ще казват: „Не го бутайте, защото е много опасен". (82-83 стр.)
към текста >>
6.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради
невъзможността
от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради
невъзможността
от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св.
към текста >>
7.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Невъзможността
на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения.
В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж.
Невъзможността
на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения.
От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
към текста >>
8.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в
невъзможност
да го спасят.
Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара.
То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в
невъзможност
да го спасят.
В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
към текста >>
9.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една
невъзможност
за тебе, ще кажеш: "У Бога всичко е възможно.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,От мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.Понеже ти си направил Господа, моето упование, Вишнаго, свое прибежище,Няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи до жилището ти,Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във вейте твои пътища.На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си.Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя.Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.Ще Ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя.Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин ФОРМУЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Свещената формула
Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една
невъзможност
за тебе, ще кажеш: "У Бога всичко е възможно.
Аз живея в Него. И с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, Който живее в тебе, ще почне да действа. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе; щом не си в съгласие с Него, Той не работи с тебе. Защото ние сме израз на Бога. Бог работи с нас, за да се прояви.
към текста >>
10.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Противоречеше Му, огорчаваше живота Му до
невъзможност
.
Един ден той каза: "Аз знам, че в него са въплътени моите собствени престъпления и грешки." Взе го и замина за Америка Там той влезе във връзка с теософски и други духовни общества и допринесе доста за разпространението на идеите на Учителя в Америка. Остана там със сина си. Изоставената съпруга реши, че може да стане нещо като жена на Учителя. Вие я помните - влачеше се като сянка след Него, когато идваше на беседа. Когато си отиваше, навираше се в спалнята Му.
Противоречеше Му, огорчаваше живота Му до
невъзможност
.
Стигна се дотам, че заради нейния начин на живот и поведение, критикуваха Учителя, хвърляха Му упреци, обвиняваха Го заради такива нейни грешки. Учителят бе прилагал към нея различни методи. Приложи и най-старият метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в Него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят.
към текста >>
11.
16 август 1912, четвъртък
Защото понякога кармата му е назряла и го поставя в
невъзможност
да прави добро, дори да желае това.
Всички тези мисли са Божии мисли и ако ги възприемем, Господ ще дойде и ще направи своето жилище у нас тъй, както Христос каза на учениците си... Всичко това е потребно, понеже политическият възход на една държава зависи от духовното повдигане на нейния народ Съдбата на България, която тъй много ви интересува, зависи също от тази добродетел, от духовното повдигане на българския народ. И сега, когато нас ни питат, ще кажем, че този народ носи своите страдания и преди да търси правото си, трябва да научи задължението си спрямо Бога, и тъкмо това е най същественото. Едно предприятие може някога да носи печалба, а някога може да върви на загуба. И тук възниква въпросът, защо делата на един народ понякога вървят по-добре, а понякога полошо?
Защото понякога кармата му е назряла и го поставя в
невъзможност
да прави добро, дори да желае това.
Защото знаем, че човек не идва само веднъж на земята, а и вие не сте за първи път тук. Само, че някои от вас са изостанали... Този път, по който вървите сега, е път на изпитания. И в него някои от вас вече са загубили от своя придобит капитал и са им нужни още десет години, за да си възвърнат загубеното. Но при все това, ако изпълнявате Волята Божия, всичко ще ви се даде, защото небето е богато и разполага с много блага.
към текста >>
12.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
Оттук се вижда и нашата
невъзможност
, на пишещите тези редове, да го дообрисуваме, като разбира се, оставаме на читателите сами да го търсят и разкрият в следващите страници от „Пътя на ученика", а ние ще преминем към проблемите за Словото и Учението, за да си припомним и това, че в историята ни, не са малко случаите, когато наши духовни открития са опознати и приложени първо в чужди страни, а за нас е останала горчилката от обидата пак отвън да ни отварят очите.
Пътя на ученика това е новото, което влиза в живота на човечеството. Безкрайната вътрешна духовна свобода е неговият идеал. Минал през живота на трите школи: на старозаветния, на новозаветния и на праведния, освободен от всички догми и ограничения, ученикът идва на земята с едно ново космическо съзнание. Земята за него е едно училище, една нова школа, в която трябва да придобие всички необходими качества на ученик. Казано е от Учителя, че ще чака 1000 години, за да приложи учението му и да стане истински ученик.
Оттук се вижда и нашата
невъзможност
, на пишещите тези редове, да го дообрисуваме, като разбира се, оставаме на читателите сами да го търсят и разкрият в следващите страници от „Пътя на ученика", а ние ще преминем към проблемите за Словото и Учението, за да си припомним и това, че в историята ни, не са малко случаите, когато наши духовни открития са опознати и приложени първо в чужди страни, а за нас е останала горчилката от обидата пак отвън да ни отварят очите.
И в беседите Учителят говори за такава възможност за учението му, и споменава имената на народите, които биха го приложили... „Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш. Новозаветен ли си, ти се съмняваш. Праведен ли си, ти се наскърбяваш. Това не са грехове, това са естествени състояния, които всички хора минават."
към текста >>
НАГОРЕ