Търсене в текстове за 'Насърчение'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване.
И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение.
към текста >>

2. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те носят подем и насърчение.
че няма на какво да разчитат. Затова казвам: Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати. Tе са и много щедри. Дружете с хора, у които надеждата е силно развита. Те носят подем и насърчение. Дружете също с хора, у които любовта е силно развита. Те ще спомогнат да се засили у вас изворът на любовта и живота. Дружете с хора на силната вяра, любов и надежда, защото животът на тия хора почива на здрави, непоколебими основи. Любовта, вярата и надеждата са трите основи на живота. Надеждата разрешава въпросите само на един ден.
към текста >>

3. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г.
„Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи. Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство. Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г. Табаков в съдружие цели 18 години сме работили зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо. Това време бе най-красивото най-радостното и за двама ни и в замяна Бог не ни е оставил. И действително, красиво е, радостно е, разумно е, да живеят братя и сестри в единодушие и да се надпреварват кой да отстъпи повече, кой да е по-внимателен, и кой да се надпреварва в творчество. Ето защо, ние вярваме че при тия условия, плана изложен във в. „Братство”, който е Христов план, ще се реализира на местна почва и че Бог, всички висши същества и главно група сродни души ще реализират това дело.
към текста >>

На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”.
Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави. Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове. Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя.
към текста >>

4. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините. Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
към текста >>

5. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека всичко това бъде едно насърчение за другите.
Ето например, в съгласие на всички тия движения в Пловдив, образува се просветен комитет, който вече нареди да се изнесат сказки от въздържателен и нравствен характер и между гражданството. Първата художествена вечер се даде на 2 януари в салона на „Кудоглу“, на която говори брата Йордан Ковачев за Николай К. Рьорих, като художник и неговите хуманитарни дела. Ще се изнасят и други сказки всяка седмица, а след това се гласят подобни сказки и по другите квартали! Пожелаваме успех! Нека всичко това бъде едно насърчение за другите. зъболекар: М. Стоицев Двамата братя (приказка) Живели някога двама братя — родни близнаци. От един баща, от една майка, в един и същи час родени, но тъй различни били по характер. Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед. Бялото му красиво лице, голямото му чело, златните му къдри, печелили симпатии на всякъде.
към текста >>

6. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение.
Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство. И слава Богу, че ги е имало и има. Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни пориви, за да не останат като глас в пустиня. И тука именно ще покажем нашата главна мисъл: един народ има такива водачи, учители и просветители, каквито заслужава. Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време! Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>

Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“.
Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество. Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет. Прелестната Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище.
За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза.
към текста >>

Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други.
Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“. Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта. Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения. Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването.
към текста >>

И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г.
Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер. Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата). По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането. Препоръчваме на всички наши четци тази брошурка, защото в нея, от чисто научно гледище, те ще намерят изчерпателна аргументация за Съществуването и действието на казаните два закони.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>

0.43323922157288