Търсене в текстове за 'Насърчение'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №42

Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави.
След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан. Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им. Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
към текста >>

2. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави.
След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан. Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им. Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
към текста >>

3. №71 (Петър Дънов)

Ето това е, което се старая да върша засега и това Ви го съобщавам за Ваше насърчение и ободрение, другояче бихме дали място на Лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки.
Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите. В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма [да] остави безплодни нашите усилия за добро. Ето това е, което се старая да върша засега и това Ви го съобщавам за Ваше насърчение и ободрение, другояче бихме дали място на Лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната Воля е смисълът на живота. Мерките, с които ме задължавате, Ви ги пращам. Само искам да Ви не стават отегчение, защото и без това Вие доста сте сторили. Но Господ ще Ви даде да се радвате на плодовете на Вашия живот. А и това е моето вътрешно желание за Вази.
към текста >>

4. №93 (Петър Дънов)

Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение.
Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
към текста >>

5. 54 ПИСМО

Ето това е, което се старая да върша засега и това ви го съобщавам за ваше насърчение и ободрение, другояче бихте дали място на лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки.
Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първата сказка за в полза на дружество „Милосърдие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите. В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма да остави безплодни нашите усилия за добро. Ето това е, което се старая да върша засега и това ви го съобщавам за ваше насърчение и ободрение, другояче бихте дали място на лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната воля е смисълът на живота. Мерките, с които ме задължавате, ви ги пращам. Само искам да ви не стават отегчение, защото и без това вие доста сте сторили. Но Господ ще ви даде да се радвате на плодовете на вашия живот. А това е моето вътрешно желание за вази.
към текста >>

6. 70 ПИСМО

Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение от горе за утеха и насърчение.
изпратено до Варна не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем дена, и от там заминах за Силистра. Писмото ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да ви съобщи, че ще ви пиша кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, Нашият добър приятел и ръководител, да ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение от горе за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действува за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Своето Си Име. Второто упражнение, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете и ще повдигнете дясната си ръка, и ще запушите дясната си ноздра с първия пръст, и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата и с първия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпушвате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата „АУМ" и думите „Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
към текста >>

7. 157 ПИСМО

Те са утехата, насърчението на страдующите.
Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли.
към текста >>

8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне.
ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Велико Търново, 1914 г. Тази годишна среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 г. - войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове 300. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Всички участващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всинца идем здрави, бодри, весели и засмени. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите (вилите) на А. Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная на последния - за трапезария.
към текста >>

9. Писма до семейство Иларионови - 1908

Те са утехата, насърчението на страждующите.
Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли.
към текста >>

10. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне.
[size="4"]ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г. Тази годишна среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария. Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр.
към текста >>

11. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА

Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е това насърчение.
Хубаво е да се направи един опит: ще изпратим 10 души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: "След 10 дена ще бъдеш здрав". На другия ден ще отиде друг и ще каже: "След 9 дни ще бъдеш здрав". На следващия ден ще отиде друг и ще му каже: "След 8 дни ще бъдеш здрав". Последният ще му каже: "Утре ще бъдеш здрав". Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е това насърчение. Човек трябва да има вяра в организма. Когато повярваш, ще почнат клетките да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Ти казваш в себе си: "Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в крака си." Нищо няма да стане.
към текста >>

12. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т.
Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща. Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи. Имаше и една група братя и сестри, които една седмица преди събора посетиха върха Мусала. Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово. След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя. Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици.
към текста >>

0.12809896469116