Търсене в текстове за 'Насърчение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Някой пък човек има нужда от насърчение.
Например, имаш приятел бакалин. Идеш да си купиш захар и като се върнеш, провериш дали ти е дал точно. Ако ти е дал десет грама ексик ще си кажеш: „Язък, не ми е приятел". А ако ти даде десет грама повече, ще се зарадваш, ще кажеш: „Приятел ми е". Трябва да учим сега да учите. Някой пък човек има нужда от насърчение. Човек трябва да се яви спокойно на изпит, защото страхът парализира мисълта. Заекът такава му е съдбата, всички го гонят, за да го убият. А човек може да си мине спокойно през някое место без да има опасност."
към текста >>

2. 2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Обезпокоение и насърчение се редуват... Пак вървя.
Но аз съм още нова, стеснителна и не мога да си позволя да искам съвет от Него. А болезненото състояние продължава... Решавам се. Тръгвам. Един хубав слънчев ден, когато боровата гора ухае на шишарки и мед, аз вървя по шосето нагоре. Сърцето ми бие. Стеснението връхлита. Поспирам. Обезпокоение и насърчение се редуват... Пак вървя. Ето и Учителя. На северната страна на поляната. А тя! Красота, слънце и ухание! Сестрата, която говори в момента с Учителя ме забелязва, обръща се към мен и много любезно ме пита: "Учителя ли търсите, сестричко?
към текста >>

3. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл.
Братски привет, Редакцияонния комитет /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно - София/ * * * 6. Любезни братя и сестри, И втората годишнина на „Житно зърно" изтича. Предстои трета. От нашите лични усилия зависи дали тя ще бъде по-успешна от изтеклите. Всички млади братя и сестри помнят насърчителните думи, които Учителят изказа, когато ни държа своята хубава беседа на събора. Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл. Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата книжнина има да изиграе известна роля. Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година книжнината. Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината.
към текста >>

4. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне. Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени. Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария. Присъствуват 81 души, членове на Веригата.
към текста >>

5. Наряди за 1945 г.

Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т.
Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща. Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи. Имаше и една група братя и сестри, които една седмица преди събора посетиха върха Мусала. Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово. След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя. Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици.
към текста >>

6. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Я да имате такива писма често - какво насърчение са тези писма, - бихте ли отпаднали духом?
Или ще изпратя някоя хубава книжка, евтина, не голяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. Пък вие, като дойдете на моя живот, с книжки не може, и със симитчета не може, и с любовни писма не може. Обаче на вашето място ще кажете, че можете и с малки работи. Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. Я да имате такива писма често - какво насърчение са тези писма, - бихте ли отпаднали духом? Сега, някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят 1500 лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си 20 лева. И казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за тебе.“ За 1500 лева ще се молиш! Че, ти ако дадеш на един свещеник 10 лева, той ще се моли два пъти повече. Този е пътят на изключението.
към текста >>

7. 21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ

Стефан Тошев

Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане.
В духовния живот има закони, както има закони и във физическия живот. От небесния свят всичко знаят и се интересуват твърде много за живота на „учениците от свещения път." Те ги познават много добре и всякога са готови да им помогнат. Обаче, това не изключва „изпитите на ученика". Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дабрата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си. Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен душевен мир. Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много.
към текста >>

8. 47. ПОСТРОЯВАНЕ НА КЪЩАТА НИ

Жечо Панайотов

Това вече е насърчение, че ще можем да внесем и другата част постепенно.
шефът ми поднесе 10 000 лева възнаграждение. Действително, търговските работи тогава вървяха добре и шефа решил да ни възнагради повече от обичайното. Той всъщност не знаеше, че купувам место, а нямах и кураж да му искам заем. Казах си - „Кой знае как Учителят пак му е въздействувал, да си отвори сърцето! " Още на другия ден, тичаме с Парлапанов при Дружество „Орион", продавача на мястото и внасяме по 10 000 лева. Това вече е насърчение, че ще можем да внесем и другата част постепенно. Така и стана: при голямо ограничение на домашните разходи, можах да внасям макар и малки суми. Така в определеният срок довнесох и остатъка от 9 000 лева. Издаването на нотариалният акт струваше още 1000 лева, така щото цялото място един декар закръглено ми струваше 20 000 лева. По някакви съображения тогава, записах и моето място на името на сестра ми Надежда, като се издаде общ нотариален акт за моето и тяхното место, на името на сестра ми Надежда. Така продължи владението на мястото до 1934 година - всеки си знаеше своето място, обработвахме си го, засяхме плодни дръвчета и мястото от нива, стана питомно, хубав дворен парцел-градина.
към текста >>

9. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>

Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г.
към текста >>

10. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>

Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>

11. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

За обнова и насърчение чети Библията и размишлявай как са вървели цели поколения в прогреса, кога са съблюдавали Божия закон, и как за бърже иде провалянето на тия, които се откланят.
Не съм против езиците, но ти се боиш, че все нямаш, че все не знаеш, та се тревожиш за много работи, а не цениш голямото богатство, което имаш - доброто си сърце, ум, душа, дух, желанието ти да помагаш и да се разливаш. Аз не искам да си като богаташите, които въпреки богатството си, все за богатство плачат и умират гладни. А ти оцени спечеленото и не се тревожи. Ставай рано, посрещай Слънцето, кога ходят на Витоша, ходи и ти. Екскурзиите дават прилив на енергии. За обнова и насърчение чети Библията и размишлявай как са вървели цели поколения в прогреса, кога са съблюдавали Божия закон, и как за бърже иде провалянето на тия, които се откланят. 23.IV.1934 год., понеделник От Кърджали ми донесоха резюмета от Еленка от 15.IV т. г. и от 18.IV т. г. Получих и от Никола Иветков от с. Равна, от Н. Савов от с.
към текста >>

12. 17. Методи за работа

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Посещение на болни из болници: беседи, разговори, насърчение, прочита се нещо ободрително из Словото. 7.
Ако може да се влезе в тях, да се пръснат беседи, да се заведат разговори и пр. 4. Работа на Изгрева върху отегчени души - братя и сестри. 5. Посещаване познати, приятели, другари, колеги, роднини и др. по препоръка. Разговори, песни, четене, гледане на ръка, на лице, ухо и пр. 6. Посещение на болни из болници: беседи, разговори, насърчение, прочита се нещо ободрително из Словото. 7. Всеки ден да се молим на Бога да се реализира планът, който влиза в програмата Му за този ден. 8. Апел към всички духовни сили в света да се обединят и възприемат учението на Учителя и да Го познаят и да работят за идването на Царството Божие на Земята. 9. Изпращане мисли към държавници, общественици, короновани глави и др. за мир, правда, свобода, добри и справедливи закони и пр. и за работа в духа на Новото Божествено учение на Учителя. 10.
към текста >>

13. 25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Ти и всички, които ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение.
Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление. Днес шната лекция е великолепна и тя е като насъщен хляб за днес за тебе, както ьи поставен. Колко би останал доволен, ако можех да ти я изпратя още днес с писмото наедно, но ха де, какво да се прави, като и аз искам да ги вписвам тези бисери, да не ги изплъзвам из ръцете си тъй, понеже всяко нещо, което не се записва и заучва, лесно се забравя. Пък това са принципи, закони, това са рецепти които с нищо не можем ги плати, та поне да ги запишем и заучим, че през вековете ще ни бъдат като едно велико съкровище, безценно богатство в живота ни. Имам много да пиша, ще се постарая тези дни да ги изпратя. Ти и всички, които ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение. Ти сега имаш нужда от четене словото; и аз имам тази нужда, но за мен засега обстоятелствата са тъй втечени, че повечето време давам за външна техническа придобивка на цигулката. Всяка вечер брат Калудов ни събира и зор, до 22и т. г. от нас иска да изкара виртуози-музиканти, да свирим в оркестъра на най-великият Дух на битието и на Неговите ученици на ранина - гимнастическите упражнения. Голяма привилегия! Господ да ни подкрепи, защото за всяко добро начинание има и съответни големи препятствия за преодоляване.
към текста >>

14. 94. Любовта е наука

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

То е за насърчение.
Сега ни виждат от невидимия свят какво правим в стаите си, той ни филмува. Някои филми ще се затрият. Вижте, Давид направи една погрешка преди 3000 години, хиляди милиони хора са чели и я знаят. Йуда? Всеки знае какво направи Йуда. Пък и всеки знае какво направи Петър, че се отрече. То е за насърчение. Петър е сюжет филмуван, за да се учат другите. Сега Петър, като дойде, няма да го познаете. Страхливите са все Петровци. Петър, ако дойде, ще каже: „Според старото учение аз се отрекох, според новото не се отричам." Отрече се, че дяволът го пресяваше. Човек да не разгледва лично работите.
към текста >>

15. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие.
Те всякога притежават и значителни материални богатства, придобити със заслуги, а не чрез корист и лъжа. Между такива люде няма беден човек. Добродетелите на таки ва люде отварят пътя за щастие и на другите и често тях ги смятат за талисмани, защото тяхното влизане в някой магазин, например, носи богата печалба през деня. Тяхното влизане в известна среда установява хармония и разположение в нея. Тяхното включване и в най-затруднените начинания им осигурява бърз и неочакван прогрес (успех). Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие. Най-отличителното качество, което имат люде с хармония между Слънцето и Юпитер, е чувството им за достойнство. Те обичат твърде много благопочитането. СЛЪНЦЕТО в опозиция или квадрат с ЮПИТЕР При дисхармония между Слънцето и Юпитер влиянието на Юпитер не само не носи щастие, успехи и благословения на човека, но обратно - то може да причини много злочестини на човека. Човек с дисхармония между Слънцето и Юпитер е като голям министър или управител, който е злоупотребил с властта и средствата, които са му били дадени, немарливо е гледал работата си, отдал се е на веселия и угощения, с което е станал причина за объркването на много обществени работи, изгубил е доверието на добрата част от обществото и си е спечелил много врагове. Люде с дисхармония между Слънцето и Юпитер се отличават с множество отрицателни качества и навици, които им пречат да бъдат щастливи и да причиняват щастие на другите.
към текста >>

16. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Сега, да не мислите, че това е само насърчение.
Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а които разбира това, той е свободен. Следователно, свободата седи в това, да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите; природата също тъй няма да ви освободи от мьчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени, да усилят вашата воля. Щом произнасяте формулата, която ви казах в началото, тя казва: вьрви напред, аз ще те подкрепям! И тя застава като тил зад вас, пази ви. Сега, да не мислите, че това е само насърчение. Не, това са закони, които употребяват всички окултни ученици. И вие трябва да ги употребите, когато дойдете до изпитанията. Мнозина от вас ще дойдат до питанията. Вие ще кажете: изпитанията ще ни дойдат, понеже влязохме в този път. Не мислете така!
към текста >>

17. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Бог е, Който дава насърчението, импулса.
Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора. Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува. Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат. Те ги смятат като резултат на заграбен труд. И това е право, но донякъде - не е само трудът на работника там!
към текста >>

18. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет.
към текста >>

19. (39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ

Робев и др[уги] трябва да са получили насърчение.
Ние ще чакаме, но вие знаете, че «глас народен - глас Божи». Ако потегли народът, аз не мога да се съпротивя.240 Аз не мога да действувам освен като българин.» По-рано и [на] англичанина Де Кореи казах, че ще бъда само българин, и това доста им не хареса. Те имат едно недоверие, което не ги е оставило още - че ний искаме Цариград, и затова не ни пущат на морето на юг.241 На германеца казах, че те имат всичкия интерес ний да сме силни, защото, като не можем да се бием заедно с тях, няма да се бием и срещу тях, но поне можем да им бъдем полезни със задържание на всички други, които са около нас; защото, тъй или инак, те ще държат сметка за нас, ако сме силни. По моята преценка, това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах. Както ти казах, Ганчев получи 60 000 марки и част от тях трябва да е дошла и в София. Робев и др[уги] трябва да са получили насърчение. Затова и той се е похвалил, че Кьосето ще си иде. Това е опитът, който се прави. Багрянов е проводникът. Те мйслят, че Кьосето ме крепи и като го махнат, аз ще отстъпя. От друга страна, и «Интелижанс сървис»** работи чрез Григорча (Василев)242 да всее раздори и разслабване, като по-късно може да прибегне и към левите елементи.
към текста >>

20. (92) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г. (93) Търговски информации. (94) Информации

При това трябва да се помисли за една система, която ще поощрява доброто и [ще] му дава път и насърчение. 6.
Добре да се обмислят нещата и да се не бърза, защото кръстопътят, на който сме, има много пътища, които не са еднакво безопасни...562 5. Четем по вестниците, че английският крал спохождал сега народа си из скривалищата... Мисля, че Няма нужда да паднат бомби, за да тръгнете да ги спохождате и Вие, за да чуете това, от което страда. Извинете, че Ви пиша това, но знайте, че Вашият народ страда сега от несгоди, 90% от които може да се премахнат и следователно са излишни! Няма кой да се застъпи за бедните хора. Бог и Вие тука, на земята, сте като баща - влезте в ролята си, бъдете строг и взискателен - обирниците, джамбазите с народната чест и благополучие са страхливи и ще се приберат в дупките си, щом усетят дебелия край. При това трябва да се помисли за една система, която ще поощрява доброто и [ще] му дава път и насърчение. 6. Психическото положение във военните среди сочи, че имат автономни центрове. Между подофицерите особено се работи на социална база, също и между по-младите офицери. Има нещо, на което трябва да се обърне внимание. Прилагам Ви някои писма, които моля да прочетете внимателно. Хубаво е да се използва сегашното положение, да се отстранят негодните материали и методи, да не загазим утре по-лошо.
към текста >>

21. (100а) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.

Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България.
Нека престанат тия «грижи» на чиновници, поне в тоя им вид, както са ставали досега, защото ми се струва, че народът най-после ще изгуби търпение един ден и ще скочи да счупи главите на «благодетелите» си... ** Във въпросния закон се дава широко място на еднолични решения, а това е да се отворят широко вратите на произволи и пр..., което и сега става без закон... С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой народ не е имал толкова закони, колкото еврейският - а [прокопсал] ли е? [... Едно изречение не се чете.]** Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме такива, за износ даже, - а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България. Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция и мизерии. (Ако нея стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и безредия, създадени от... много закони... и от желаяющи да се разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли «гении»... ) Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: Любомир Лулчев 9.XI.1940 г., Изгрева, София __________________ ** Текстът, ограден с **, е добавен от Любомир Лулчев на ръка. (бел. М.И.)
към текста >>

22. (100) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.

Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни [почтени] хора да влязат в управлението на държавата - такива не липсват на България.
С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му? Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме за износ даже, - а изпълнение съвестно на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни [почтени] хора да влязат в управлението на държавата - такива не липсват на България. Тогава, и без много и изключителни закони, животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии. Във въпросния закон се дава широко място на еднолични и безапелационни решения, които ще отворят широко вратата на произволи. Защо да се създадат нови страдания - и без туй те са предостатъчно днес навсякъде; нови насилия - те и без туй ги има... Благото на един народ трябва да бъде общо за всички - всеки[му] според степента на развитието му, но всеки да може да се ползува! Пишем Ви всичко това, защото желаем доброто както на Вас лично, така и на народа си - в никой случай не бихме искали да имате участта на баща Ви. Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод!
към текста >>

23. (103) Среща с Царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови, от 8 и 20 ч до 10 и 20 ч

Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр.
Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен, но си държал устата -наплашени хора. Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, и че бил компетентен и пр. В главни точки предложеното [е било] повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия - да си я вземем, и понеже Турция имала агресивни намерения, то - и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите - България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България - това за мене, за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме в намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствие няма, защото и Русия можела би да влезе там. Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр. - «Но във всеки случай, да проучим въпросите, дайте ни един препис.» - Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически ний сме на два полюса, но географически сме на едно място и защо да разваляме съседстването заради тяхната политика? Нека да се държим едни други в течение на работите, а отвън да се перим всеки според работата си.
към текста >>

24. 5. ЩАСТЛИВИ СА ВЕЧЕ ВДОВИЦИТЕ (бр. 1, 19.І.1924 г.)

Това е отлично насърчение да се пази паметта на „падналите достойно за отечеството синове” (нали така ги величаете по банкетите и баловете, давани с благотворителни - неизвестно за кого именно благотворителна - цел?) Ами не е ли по-хубаво да се направят и някои други домове, че да ги наблъскат там, та да се отърве държавата веднъж завинаги от тях?
1, 19.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2, в рубриката „Хроники”) Щастливи са вече вдовиците, още по-щастлива - България! Някакъв си висш многоумен съвет решил да ощастливи вдовиците - пенсионерките от войната, като им отпусне пари за зестра, за да се оженят пак. Това е отлично насърчение да се пази паметта на „падналите достойно за отечеството синове” (нали така ги величаете по банкетите и баловете, давани с благотворителни - неизвестно за кого именно благотворителна - цел?) Ами не е ли по-хубаво да се направят и някои други домове, че да ги наблъскат там, та да се отърве държавата веднъж завинаги от тях? Каква глупост е това, ако не е цинизъм на хора, които мислят, че със сърцата на нещастните може да се манипулира като с празни гърнета, в които по угодата си може да се налива каквото щеш! МОТО „Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, който има знание, може да нахрани душата.” * „Първо изучи онова, което най-много ще ти помогне, за да помагаш на другите.” * „Изучавай търпеливо и събирай знания, но не за това да те мислят хората мъдър, нито пък за рядкото щастие - да бъдеш мъдър, но защото само мъдрият човек може мъдър да помага.”
към текста >>

25. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

И тогава това ще служи като жив пантеон за насърчение на младите.
Това не бива. Еврейските жилища да се дадат на тия мъченици, било под малък наем, или да им се продадат. Правителството ще намери формулата, но пострадалите от войните не бива да се вмъкват там. Постройката на нови жилища на пострадалите от войните бе част от един голям план, който се състоеше в това: да се групира на едно място всичко, което е заслужило в борбите за обединението на България - военни инвалиди, македоно-одринци, кавалери на ордена за храброст, бойци от фронта. Да се издигнат големи паметници, жилища на бездомниците - големи, каквито големи бяха и делата и подвизите на тия творци на нова и обединена България, Там да бъдат поставени в голям парк и бюстовете на големите ни военноначалници, там да бъдат и музеите. И тогава това ще служи като жив пантеон за насърчение на младите. Да видят те как държавата знае да цени, да се грижи, да пази, да се отплаща и да тачи своите заслужили чада. Това беше планът на тия, които искаха да се строят нови жилища. Да не повтаряме старата грешка с първите бездомнишки жилища около София, Еврейските жилища не бива да се дават на героите на България. На героите трябват нови удобни, слънчеви къщи. В чл.
към текста >>

26. 1. ТРУДЕН Е ПЪТЯТ

Милка Периклиева

Тяхната отзивчивост ми даде импулс и насърчение да си спомня още няколко случки, свързани с прояви на Новия Живот.
ПРЕДИСЛОВИЕ В малкото е силата на живота. В капката вода е силата. В капката обич е Любовта. Учителят Благодаря на приятелите, които прочетоха книгите ми: «Родители и деца» и «Разговори с Учителя». Тяхната отзивчивост ми даде импулс и насърчение да си спомня още няколко случки, свързани с прояви на Новия Живот. Благодарност изказвам на сестрите Л. А.* и Ст. П.**, както и на брат А. Б.*** за помощта, която ми оказаха при редактирането на предлаганата книга. София, септември 1974 г.
към текста >>

27. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие.
Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен. Пловдив и някои села наоколо, както и Серес с някои тамошни села, бяха силно разклатени и тласнати към политиката на владиците. Идването на тия мисионери, стехния чисто християнски идеализъм, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ. Новият Завет на български език се разнасяше и купуваше от народа с голям интерес. Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие. Мотивите на купувачите не бяха еднакви; едни купуваха с радост, или както се изразява един: "Сладко ми беше, понеже езикът беше същия, на който майка ми говореше". Други, обаче, търсеха Новия Завет на матерния си език, не да го четат, а да го притежават в знак на народна вярност. Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа. Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и уважение. При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота, мисионерите веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници.
към текста >>

28. Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение.
38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне.
към текста >>

29. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и уважение; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска гибел що живее, Вражда, презрение." (Заб.
Правдата разпределява Всекиму, що заслужава. Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7). Та не е ли прав и г. Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и уважение; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска гибел що живее, Вражда, презрение." (Заб. Стоян Михайловски. Съчинения, т. I, с 51) * * * 2. Предимството на правдата. Защо трябва да се практикува и изисква от всички?
към текста >>

30. 13. Пролетната царица заспа дълбок сън

Това бе първото предвкусие на оценени усилия в живота ми, първото насърчение, което бях получила.
13. Пролетната царица заспа дълбок сън Но този успех от първата ми истинска проява на сцената ми даде криле. Мечтата ми да играя и пея пред хората най-после бе осъществена. Бях радвала и забавлявала цяла зала в течение на един час и тези хора ми се бяха отплатили накрая с възторжени аплодисменти и цветя. Това бе първото предвкусие на оценени усилия в живота ми, първото насърчение, което бях получила. Та нали най-голямата ми мъка бе това, че никога не можех да зарадвам, най-малко родителите си, които винаги му упрекваха за нещо, сякаш не вярваха, че от мен може да стане човек. А тази мисъл ме докарваше до отчаяние. До този момент аз нямах вяра в себе си, но първия лъч на това светло слънце изгря там, на сцената. Аз вече знаех, че въпреки всичките ми недъзи и физическа слабост, въпреки простото ми облекло, в мен има нещо, което може да радва хората и нещо голямо, топло, обнадеждаващо бе изпълнило за миг гърдите ми, което обаче бе осъдено скоро да изчезне, като напъпил цвят, който умира, преди да се разцъфне, защото никой не е разбрал тихия му зов за слънце, никой не е го е полял с освежителна струя, с която да подкрепи крехкия му живот. Новородената вяра потъна някъде дълбоко в мен и като спящата царкиня заспа дълъг сън, за да се събуди след много години от докосването на магическата тояжка на живота, която единствена е в състояние да изведе на бял свят всичко ценно и красиво, спотаено от векове в човешкото неосъзнато и неразгадано естество.
към текста >>

31. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

Утеха и насърчение бяха думите му към скърбящите - целебен балсам имаше Той за всички рани.
А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта! Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете. Нашите скърби намираха отглас в душата Му, като ехо в планината. Той всичко знаеше и познаваше най-тънките ни душевни вълнения. Те затрептяваха върху кристално гладката повърхност на космичното Му съзнание. Утеха и насърчение бяха думите му към скърбящите - целебен балсам имаше Той за всички рани. Когато дъждовните капки блестяха по връхната Му дреха и някой понечи да ги изтрие с дланта си, Той се отдръпна с молба: "Не махайте моите любими росни капки. Те носят чистотата на небето". Той трептеше от любов към всяко живо растение, цветче, тревичка. Горе под високия връх, спрял край синьото езеро над две хиляди метра височина, Той говори за малкия стрък и даде на всеки по едно стръкче трева. Той съзерцаваше всяко най-малко творение с безкрайна любов.
към текста >>

32. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

Гледахме така, които четат по-хубаво, добре да изразяват беседите, някои от приятелите не могат добре да ги изразяват, затуй тях по-рядко ги карахме, за насърчение.
Школата се посещава повече. В: В такъв случай вие водите? К: В повечето случаи аз я водя. Имам съображения, че така млади хора са така изложени на опасност, но въпреки това пак чета. Някой път брат ми Тодор, брат Митко, някой път и сестри, не всякога аз, даже в миналото други четяха. Гледахме така, които четат по-хубаво, добре да изразяват беседите, някои от приятелите не могат добре да ги изразяват, затуй тях по-рядко ги карахме, за насърчение. Това е, друго нещо особено в Братството не може да се промени В: Ами сега, при сегашните събития 1980 година как стои въпроса със салона? К: Въпроса за салона ето как стана. Ние след като от брат Сотиров, след неговата смърт бяхме го прехвърлили на шест души от братския съвет на името, със създаването, публикуването в 1975 г. Закона за собствеността на гражданите в страната, вече нямаше право да имат хората по два имота. И видяхме, че тука положението е много деликатно, не може значи.
към текста >>

33. 22. СЪЛЗИТЕ

Тодор Божков

Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни.
Като ги свързвам с моментите, когато те бяха паднали от очите на Учителя, аз разбирам, че това бяха сълзи за нас, оплакващи не само страданията, смъртта, безнадеждността ни, но бяха сълзи за необикновеното Божие разбиране и отношение към нашите необикновени преживявания и несправедливи терзания. Това бяха сълзи за онова, което е било в миналото с нас, което е сега и което ще бъде и това, което ние нито сме го разбирали, нито сме имали за него даже и най-малката представа. Защото ние не познаваме нещата, нито познаваме живота и себе си. Не познаваме и не знаем какво ни чака. Сълзи за нашето незнание, за нашите грешки и безсилие. Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни. С очертаване на нашия далечен път към неизвестното бъдеще. С тези сълзи Учителят ни сочеше далечна някаква цел и готовността да понесем всичко заради Бога и да имаме вяра и надежда, че. няма да бъдем оставени, защото Той всичко знае и вечно ще бъде с нас. Благословени сълзи, пред които аз се прекланям, благоговея и оставям вечно признателен на Учителя за тях.
към текста >>

34. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Сумата ми изпращала за насърчение в училището.
Ходих при Учителя, Той ме пита как съм с уроците. 25 МАРТ [1925 г.] Днес получих запис от 500 лв. изпратени от някоя Добринка Емануилова. После писмо по пощата. Моли да не я търся на посочения адрес, защото нямало да я намеря. Сумата ми изпращала за насърчение в училището. Напомня ми да бъда щедра, както небето е щедро към мен. Коя е тя? Напразно ровя в паметта си да я разпозная между моите близки. Не е Дафинка, не е и Зорница. Те нямат такъв маниер.
към текста >>

Добра г-це Славчева, Изпратената сума е за ваше улеснение и насърчение за полагания труд в училището.
В кухнята ми живее голям дрипав паяк. Нека си живее, няма да го пъдя. Когато запея той спира ходенето си, като че слуша. Той ми е другаря тук. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 24 март 1925 г. Добра г-це Славчева, Изпратената сума е за ваше улеснение и насърчение за полагания труд в училището. Употребете я както намерите за добре. Ако в дни на изобилие направите някому подобна помощ, можете да считате, че сте ми се издължили. Не ме търсете за благодарност или друго, защото не ще ме намерите на адреса, посочен в записа. С всички добри благопожелания: Добринка Емануилова. П.П. Добре е да запазите тайна.
към текста >>

35. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара. Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре. Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
към текста >>

36. 84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г.
„Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи. Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство. Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г. Табаков в съдружие цели 18 години сме работили зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо. Това време бе най-красивото най-радостното и за двама ни и в замяна Бог не ни е оставил. И действително, красиво е, радостно е, разумно е, да живеят братя и сестри в единодушие и да се надпреварват кой да отстъпи повече, кой да е по-внимателен, и кой да се надпреварва в творчество. Ето защо, ние вярваме че при тия условия, плана изложен във в. „Братство”, който е Христов план, ще се реализира на местна почва и че Бог, всички висши същества и главно група сродни души ще реализират това дело.
към текста >>

На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”.
Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави. Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове. Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.
към текста >>

37. Статия 1. Няма да осъмне добре.

Събори 1926 -1927г.

Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение.
38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатирва, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдащето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне.
към текста >>

38. Разрушителите / Вергилий Кръстев

Ако заслужаваш повече, никой път няма да ти изядат повечето, напротив, ще ти дадат повече за насърчение.
Бог Се разкрива само на ония, които го обичат. Духът е плод на Любовта, изявление на Любовта. Бог казва и разумни същества Го слушат, и става. Когато човек мисли за нещата, тъй както са — придобива сила, и нещата стават. Както повикаш, тъй ще ти се обадят. Ако заслужаваш повече, никой път няма да ти изядат повечето, напротив, ще ти дадат повече за насърчение. В света има една разумност, и ако дойдеш в отношение с нея, ще се ползуваш от нея. Чисти и честни в мисълта! Критиката е безполезна работа. Ако видиш, че нещо не е както трябва - направи го както трябва! Ако видиш най-напред доброто, значи в тебе господарува доброто.
към текста >>

39. 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.

Това не е само за насърчение.
Не, и тукъ на земята, и тамъ горѣ въ духовния свѣтъ, свѣтътъ е единъ. Горѣ и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: добрѣ издържахте изпита си, радвамъ се, туй е хубаво. Азъ желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпитъ. Ако не е така, азъ не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малкитѣ спънки, които ще дойдатъ, тѣ сѫ като тия щипения, не ги считайте за нѣщо голѣмо. А това, речено-казано, това сѫ малки закачки. Ще вървитѣ напрѣдъ. Въ тия 10 години вие трѣбва да научите нѣщо. Въ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдемъ слаби.
към текста >>

1.2823050022125