Търсене в текстове за 'Наряд'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
към текста >>

2. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София.
Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си.
към текста >>

3. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие.
То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие. Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход. Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми.
към текста >>

4. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите.
През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина.
към текста >>

5. ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЪДЪРЖАНИЕ: ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ Милка Кралева СЛОВОТО Възприемане на словото - Учителят МУЗИКАТА Окултната музика - Учителят УПРАЖНЕНИЯТА Възпитание на човешката воля - Учителят НАРЯДИТЕ Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят ТЕМИТЕ Учителят за темите Две теми от Борис Николов РАЗГОВОРИТЕ Разговор с Учителя - Боян Боев ЕКСКУРЗИИТЕ Пролетен излет - Боян Боев ОБЩИЯТ ЖИВОТ Новото човечество - Учителят ПИСМАТА Три писма на Учителя до ученици СМАЛЯВАНЕТО За ученикът Аверуни - Теофана Савова Из "Свещени думи на Учителя" СЛУЖЕНИЕТО Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова МОЛИТВАТА Общение с Бога - Учителят
СЪДЪРЖАНИЕ: ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ Милка Кралева СЛОВОТО Възприемане на словото - Учителят МУЗИКАТА Окултната музика - Учителят УПРАЖНЕНИЯТА Възпитание на човешката воля - Учителят НАРЯДИТЕ Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят ТЕМИТЕ Учителят за темите Две теми от Борис Николов РАЗГОВОРИТЕ Разговор с Учителя - Боян Боев ЕКСКУРЗИИТЕ Пролетен излет - Боян Боев ОБЩИЯТ ЖИВОТ Новото човечество - Учителят ПИСМАТА Три писма на Учителя до ученици СМАЛЯВАНЕТО За ученикът Аверуни - Теофана Савова Из "Свещени думи на Учителя" СЛУЖЕНИЕТО Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова МОЛИТВАТА Общение с Бога - Учителят
към текста >>

6. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници. Те са един особен метод за привличане на духовна светлина и ограждане с нея. Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си. Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за посвещение - святата цел на живота му. НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г.
към текста >>

Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници. Те са един особен метод за привличане на духовна светлина и ограждане с нея. Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си. Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за посвещение - святата цел на живота му. НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г. 5 ч.с. Утринна молитва 1. Добрата молитва * 2.
към текста >>

НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници. Те са един особен метод за привличане на духовна светлина и ограждане с нея. Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си. Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за посвещение - святата цел на живота му. НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г. 5 ч.с. Утринна молитва 1. Добрата молитва * 2. Бог е Любов 3. Пътят на живота * 4.
към текста >>

7. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НАРЯД И УПЪТВАНИЯ Търново, 23 август - 6 септември 1925 Щом се убедите в този път ще го проверите на опит.
Онези, които живеят в Любовта, може да направят събор. Онези, които живеят в Мъдростта, може да направят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Онези, които живеят в Правдата може да направят събор. Онези, които живеят в Добродетелта, може да направят събор.*** 6. НАРЯД И УПЪТВАНИЯ Търново, 23 август - 6 септември 1925 Щом се убедите в този път ще го проверите на опит. Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде мир, ще дойде светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе.*** 7. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН София, 22 - 29 август 1926 Всички вие дойдохте не само да ме видите, не само да се срещнете, но и за да ви се открие Господ. И ако Той ви се открие, това е красивото. Да ни се открие Бог, в това седи смисълът на живота.*** 8. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА София, 19 - 24 август 1927 Онези от вас, които искат да влезат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал.
към текста >>

8. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него.
През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г.
към текста >>

9. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството.
Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето. Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите.
към текста >>

10. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо.
Ако ние не изпълним сърцето си с любов, страданията не ще могат да се избегнат. Тук представям три работи - цветя, един жълт нарцис, един чифт бели нарциси, и един цикламен. Тези цветя бяха изработени в Европа след войната с материал от оръдейни гилзи. От едно страшно оръжие, създадено да сее смърт, беше реализирано нещо тъй деликатно като цветето. Остатъците от войната се сублимираха. Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо. Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последните снаряди на тъмнината с първите лъчи на тъмнината се смесват в страшен хаос, из който се раждат първите акорди на дивна музика, разнасяща се навред: Новото иде!
Като слънчев лъч, да згрее след студената нощ! Новото иде! — Багрящата се зора го казва. Новото иде! — Отстъпващия в панически бяг мрак потвърждава. Последните снаряди на тъмнината с първите лъчи на тъмнината се смесват в страшен хаос, из който се раждат първите акорди на дивна музика, разнасяща се навред: Новото иде! Птиченцата трепнаха крилца, приготвиха се за новото. Камъчето почисти своята дрешка. Тревицата надигна усмихнато челце. Последен излезе човекът. — Що за шум?
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива.
Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната? Ние само едно можем. То е в нашите сили, както бе това в силите на Швейцария. И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме! Ние не искаме да воюваме! И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и пещери. Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи.
Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят? Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката". И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи. Съгласявайки се с тая „наука”, днешните правителства решават и дават по 40 и 50 на сто от държавния бюджет за военни цели. Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно.
Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието!
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет.
Детето (стихове от Д. Апостолов) Пакта на Рьориха (статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Обсебване (Проф. Ник. Рьорих ) Предаване на мисли през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки. съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера. Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет. Но да допуснем, че дори и тези убийствени разсъждения се явяват като примитивни степени, водещи към същото това велико понятие за Мира. което, когато и да е, ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството посредством духовните радости на творчеството. И все пак остава си факта, че оръдията макар и на един броненосец не по-малко от тези на цола флота, могат да унищожат най великото съкровище на изкуствата и науките. Ний оплаквахме библиотеката на Лувен и незаменимата красота на Реймската и Ипрската катедрали. Ний помним множество частно събрани съкровища, унищожени по време на световните смутове, но ний не желаем да произнесем словото на враждебността.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И хора се виждат нарядко.
Нито трева, нито цветя се виждат. Плодни дървета няма. Птици не пеят. Потоци не напояват сухата земя. Сякаш е пустиня. И хора се виждат нарядко. А лицата им са намръщени и грозни. И всеки по сами се скита, сякаш мрази и отбягва другите. — Тука е моето Царство! — продума Ангела на омразата. — Тука е и твоето место!
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знаете ли силата на шумните топовни снаряди?
— то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна. Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв. Постарайте се да изпращате стрелите на вашата мисъл към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване. Знаете ли силата на шумните топовни снаряди? Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро? Злото няма отделно и вечно царство.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо.
* И в нощта факел ярко ми свети, Моят пат вий се ясно отпреде: Те шептят ми, греят в сърцето, — Твойте чудни, велики беседи. Олга Славчева ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и любов, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр. макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята. Нека всички знаят, че днес хиляди и хиляди същества, види- ми и невидими, от всички нации, реси и религии, работят в това направление. Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота! Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро.
Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това. Всичко ще се превърне за добро Но сега, докато стават нещата, е лошо. А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение. Сега аз ви съветвам да отидете при Христа, но не вечер, а денем Тогава вашият ум ще бъде светъл, вашето сърце ще бъде топло. Като отидете при Христа, каквото Той ви каже, приложете го.
към текста >>

20. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда.
Стефан, разбира се, отказа най-категорично. Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен. Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота. Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи. Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се. Това обстоятелство толкова силно му въздействало, че станал цял обрат в него. Той скочил, облякъл се и, прилепил ухо о стената, напълно се вслушал в молитвата на двамата в съседната стая ... Когато нарядът беше изпълнен, Иван отиде при Стефана и му рече: — Стефане, дай ми едно Евангелие! — Нима! . . .ти!
към текста >>

Той скочил, облякъл се и, прилепил ухо о стената, напълно се вслушал в молитвата на двамата в съседната стая ... Когато нарядът беше изпълнен, Иван отиде при Стефана и му рече: — Стефане, дай ми едно Евангелие!
Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи. Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се. Това обстоятелство толкова силно му въздействало, че станал цял обрат в него. Той скочил, облякъл се и, прилепил ухо о стената, напълно се вслушал в молитвата на двамата в съседната стая ... Когато нарядът беше изпълнен, Иван отиде при Стефана и му рече: — Стефане, дай ми едно Евангелие! — Нима! . . .ти! . . . Евангелие! . . . — Да, аз вече реших да стана бял брат.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко.
И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх.
Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете. Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите! Моите чувства ме терзаеха, аз не можех да им отбягна. Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че чувствам приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува. Господа, има неща, които ми са съвсем непонятни; едно от тези е и това, как можах да преживея онази нощ. Една мисъл беше ми ясна в душата: трябваше да се помъча да заема друго положение, по възможност в пространството между релсите, ако не исках още в следната минута да стана жертва на най-мъчителната смърт.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр.
А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох на детето си, за да види какво ще сънува, не се замислих върху този сън ни най-малко. Три месеца подир това — на 13 март 1916 г., сгодих дъщеря си и на 24 април с. г. я задомих, а на 14 август с. г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с. г., н. с. децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр. Тутракан, 3 часа след пристигането на син ми Митю от гр. Ловеч, за да се сбъдне напълно сънят на дъщеря ми Райна — да види Пенка и Марийка затрупани и убити, а братчето си Митю, да се търкаля ранен тежко, да ги остави мъртви в разбитата къща и тя сама, тежко ранена, да умре в Разградската държавна болница на 5 декем. н. с- 1916 год. А пък аз в това време, далеч неколко стотин километра—в мушията „Морцун“, община Екимени, околия Савени, окръг Дорохой, опечален за милите ми рожби, за които нищо не знаех, постоянно се молех Богу, да ги запази от зло. Помня добре, една вечер, около една седмица след Архангеловден, 1916 г.
към текста >>

“ Когато,освободени от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница.
А пък аз, силно развълнуван, се пробудих и нажален разправих сънят си на жена си и на хазяйката ми, която спеше в същата стая и първа ме запита, какво съм сънувал: навярно, аз съм изпищял в съня, преди да се събудя. Подир този ми сън, аз се постоянно молех, да може духът ми да проникне у дома, да видя какво става с децата ми. И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка. След това, подаде ми се един детски труп без глава, който като слагах в същото сандъче, уплаших се и погледнах да видя, чия е главата и видях, че на нея е образа на дъщеря ми Райна. Заплаках веднага и се събудих с плач и с плач разправих съня си на жена ми и на хазяйката ми, която първа ме запита: „за какво плачеш, господине? “ Когато,освободени от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница. И дупката, която пробил снаряда, беше на същото място отворена, дето я видях на сън. гр. Русе. Съобщава: Н. Д. Бъчваров. Мирът предсказан.
към текста >>

И дупката, която пробил снаряда, беше на същото място отворена, дето я видях на сън.
Подир този ми сън, аз се постоянно молех, да може духът ми да проникне у дома, да видя какво става с децата ми. И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка. След това, подаде ми се един детски труп без глава, който като слагах в същото сандъче, уплаших се и погледнах да видя, чия е главата и видях, че на нея е образа на дъщеря ми Райна. Заплаках веднага и се събудих с плач и с плач разправих съня си на жена ми и на хазяйката ми, която първа ме запита: „за какво плачеш, господине? “ Когато,освободени от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница. И дупката, която пробил снаряда, беше на същото място отворена, дето я видях на сън. гр. Русе. Съобщава: Н. Д. Бъчваров. Мирът предсказан. Имах малко опитност по окултната наука, та като се продължи войната, жадувах да зная края й.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Che per se stessi son levati a volo, Uscendo fuor della commune gabbia.1) Действително по-нарядко може да се забележи скъперничество у децата, които искат да натрупват, например, своите играчки и други такива само за удоволствие, обаче често се срещат такива, които желаят да притежават предметите на чуждите деца, за да играят с тях.
Почти никой човек не е съвсем свободен от това, а Херодот (III, 80) е казал някога: „Invidia ab origine homini insita est“, т. е. завистта е вродена в човека. Обаче, в различна степен на развитие. Най-непримирима и отровна е тя, когато е насочена към личните качества, тъй като завистникът няма никаква надежда за придобиването им, и то е най-подло, понеже мрази това, което трябва да люби и да почита. Същото туй е казано някога и от Петрарка така: Di lor par piu che d’altri, invidia s'abbia. Che per se stessi son levati a volo, Uscendo fuor della commune gabbia.1) Действително по-нарядко може да се забележи скъперничество у децата, които искат да натрупват, например, своите играчки и други такива само за удоволствие, обаче често се срещат такива, които желаят да притежават предметите на чуждите деца, за да играят с тях. Едно друго израждане на завистта е, когато децата, които по-мъчно могат да се контролират, отколкото по-възрастните, проявяват желание да имат и да лапат всичко, което видят. Значи, както завистта и скъперничеството са почти сродни морални недъзи, така и техните хирогномични белези си приличат едни на други, следователно, завистта се познава по слабите с изкривени нокти и с лош цвят ръце. По някога може да не изпжкват тези знаци тъй много, както при скъперничеството, ала някои характерни жестове може да ги издадат. Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка.
За любителя на природата пък, най- неприятното от своенравностите на жилестата ръка се случва в градината. Било е време, когато, благодарение на господството на този елемент, не бе останало нито едно растение да не бъде отрязано в определена форма. И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение. У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество.
Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела. Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници. При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество. Един от моите приятели още пази този портрет. Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно описание на тая планина. Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили. Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава. Погледната от север, където градът Залцбург е сгушен между хълмовете й, планината изглежда приветлива.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането.
PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта. Но най-забележителното е, че тези ерозии не се ограничават само в отделни зъби, но обхващат цели зъбни групи, и то най-често се срещат и тези зъби, у които образуването на глечта е почнало най-рано. Затуй, когато съществува такава недоразвитост, притежават я третите кътници (първи моларни), след това средните 4 резци, после страничните 4 резци заедно с върховете на четирите кучешки. По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането. Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата. Това е твърде интересен факт. Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни.
Какво отношение тогава ние трябва да имаме спрямо института на брака в цивилизованото общество? Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни. Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават. Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34463310241699