Търсене в текстове за 'Наряд'

Галилей Величков (1911-1985)

36. Възрастните приятели и нарядите 37.
Мястото на Баучер се изкупува за “Изгрева” 32. Своеволия на “Изгрева” 33. Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35. Къде е “Изгревът”? 36. Възрастните приятели и нарядите 37. Търпението на Учителя 38. Учителят, Стамболийски и анархистите 39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война 40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война 41. Учителят за Фердинанд и Европейската война 42.
към текста >>

2. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби.
към текста >>

3. 3_20 Души в почивка

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд.
Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа Верига действуваше още от самото начало, на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 година в Школата на Учителя, успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ, за да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа Верига.
към текста >>

4. 3_31 Истинската работа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.
По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>

5. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

"Възрастните приятели и нарядите" Старите приятели обичаха много парадността.
"Възрастните приятели и нарядите" Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят.
към текста >>

Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва.
А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма.
към текста >>

Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма.
Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо.
към текста >>

Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора.
Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева".
към текста >>

И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя.
Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути.
към текста >>

Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително.
" "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути. Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите. Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет.
към текста >>

Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя.
"Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути. Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите. Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди.
към текста >>

Аз възстанових тези наряди.
Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди. Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет. Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето възрастните приятели. Нещата започнаха да се повтарят. А това означаваше, че има някакво разминаване с думите на Учителя по този въпрос. После научихме къде е това разминаване.
към текста >>

Те искаха да си изберат друго ръководство, което да си издава собствени наряди, а моето послание да го подписвам с "брат Борис".
Учителят ме постави на този пост. Аз го знам лично от Него. А другите дали вярват в това е без значение. Нека си направят опита. И те го направиха. Те искаха да си изберат друго ръководство, което да си издава собствени наряди, а моето послание да го подписвам с "брат Борис". И това го искаха моите съвременници от времето на Школата. Аз реших да направя опит и да им дам един урок. Съгласих се - започнах да подписвам нарядите с моето име. А онези приятели започнаха да умуват какво ръководство да си изберат и накрая, от много умуване, сложиха жена да ги ръководи и управлява цели петнадесет години. И така влезнаха в стълкновение с вътрешните закони, които управляват Школата.
към текста >>

Съгласих се - започнах да подписвам нарядите с моето име.
Нека си направят опита. И те го направиха. Те искаха да си изберат друго ръководство, което да си издава собствени наряди, а моето послание да го подписвам с "брат Борис". И това го искаха моите съвременници от времето на Школата. Аз реших да направя опит и да им дам един урок. Съгласих се - започнах да подписвам нарядите с моето име. А онези приятели започнаха да умуват какво ръководство да си изберат и накрая, от много умуване, сложиха жена да ги ръководи и управлява цели петнадесет години. И така влезнаха в стълкновение с вътрешните закони, които управляват Школата. Според правилата на Синархическата верига на Школата, жени не се допускат да ръководят Школата. А защо ли? Първо - жената, влезнала в Школата, трябва да стане сестра.
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ

Нарядите 91.
Задачата с левчето 86. Класът на Добродетелите 87. Просветния съвет 88. Младежките събори 89. Печат на резюмета 90. Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96.
към текста >>

7. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год.
Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения.
към текста >>

Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България.
(Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения.
към текста >>

Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители.
С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения. Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето на Школата 1922-1944 год. След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите.
към текста >>

8. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд.
Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих. Вързах ги да си ядът ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще по-търпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги.
към текста >>

След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся.
Вързах ги да си ядът ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще по-търпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали. Като видях тая сцена рекох си: Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах знаете вече как я бих.
към текста >>

9. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА Въпросът за постът е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло.
към текста >>

Беше известен в нарядите като пост-почивка.
Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни.
към текста >>

Наряд за десетдневния пост.
Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2. Орехите - на мозъка. 3.
към текста >>

10. 90. НАРЯДИТЕ

90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година.
към текста >>

По-късно този ред стана известен като наряд.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата.
към текста >>

С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX.
към текста >>

По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII.
към текста >>

Това са наряди за работа през цялата година.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август.
към текста >>

Има такива запазени наряди преди откриването на Школата.
По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди.
към текста >>

По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX.
С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма.
към текста >>

Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди.
Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България.
към текста >>

Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят.
начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства.
към текста >>

Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата.
Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места.
към текста >>

Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия.
рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места. Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството.
към текста >>

Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България.
Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места. Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството. Изгрев, 13.XI.
към текста >>

Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места.
Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места. Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството. Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ?
към текста >>

Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен.
Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен. Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък.
към текста >>

Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно.
1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен. Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък. Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие /четвърта седмица от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят.
към текста >>

и половина е наряда.
Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен. Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък. Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие /четвърта седмица от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят. А в другите неделни дни всеки го прави отделно. Ha 9.XI.
към текста >>

Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие /четвърта седмица от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят.
Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък. Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие /четвърта седмица от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят. А в другите неделни дни всеки го прави отделно. Ha 9.XI. в 4ч. половина сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му. „Има състояния човешки, има и състояние Божествено.
към текста >>

При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>

И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч.
Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>

11. 99. АНТИМИНСЪТ

Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато възрастните приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя.
Това е една обширна тема, която в бъдеще един млад брат ще развие и ще изнесе. Аз съм му дал материали за това. Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива. И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена. Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато възрастните приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя. Така работеше синархическата верига на Бялото братство по времето на Учителя. В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него. Засега това, което даваме е напълно достатъчно за сведение.
към текста >>

В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него.
Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива. И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена. Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато възрастните приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя. Така работеше синархическата верига на Бялото братство по времето на Учителя. В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него. Засега това, което даваме е напълно достатъчно за сведение.
към текста >>

12. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време.
Използваше понякога влакове, понякога конски каруци, както и селски коли теглени от волове и така посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и в селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Голяма част от техните представители присъствуваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно, с картички собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи, и братския живот бе единен.
към текста >>

13. 149. СПИРИТИЗМЪТ НА ВАРНЕНЦИ

Приятелите посещаваха в определени дни братското събрание, четяха беседи, изпълняваха всички наряди и препоръки на Учителя, а след това на другия ден отиваха и оформяха спиритическата група, която действаше в самото Братство.
149. СПИРИТИЗМЪТ НА ВАРНЕНЦИ Ръководителят на варненското Братство Велко Петрушев бе голям спиритист. Бяха си създали спиритическа група. Тези приятели не можаха да прескочат спиритизма и неговата бариера, та да се занимават само със Словото на Учителя, фактически се получи Школа в Школата. Приятелите посещаваха в определени дни братското събрание, четяха беседи, изпълняваха всички наряди и препоръки на Учителя, а след това на другия ден отиваха и оформяха спиритическата група, която действаше в самото Братство. По този начин те ставаха фокус, а чрез медиумите навлизаха други сили, противни на Братството. Дори се стигна до там, че трябваше човек от София да отиде да им купи братско място със собствени пари, по собствена идея. Това бе Георги Йорданов. А какво означава това? Това означава, че когато духовете разиграват приятелите не може да има братска работа, нито Братство-Единство както е в песента.
към текста >>

14. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд.
През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине. Както знаете сутринта имаше от Него Утринно Слово. След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала.
към текста >>

15. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме. Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние вегетарианците. Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко.
към текста >>

16. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи.
към текста >>

17. 125. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

125. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Една година донасят наряда, който старите братя бяха изработили, по случай някой от празниците на Братството.
125. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Една година донасят наряда, който старите братя бяха изработили, по случай някой от празниците на Братството. Като изреждат целият наряд молитви и служението завършва със следните думи: „От Ръководителите на Бялото Братство". Учителят погледна подписа, смръщи чело, махна с ръка и каза: „Я да го заличат това! Те още не са кандидати за ученици на Братството, а ми се пишат ръководители." Там Епитропов и около него онези, които бяха направили един кръжок, който смяташе, че ръководи Братството. Изпълняваха разни такива служби, които се налагаха в Братския живот да бъдат изпълнявани. Но бяха добри братя.
към текста >>

Като изреждат целият наряд молитви и служението завършва със следните думи: „От Ръководителите на Бялото Братство".
125. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Една година донасят наряда, който старите братя бяха изработили, по случай някой от празниците на Братството. Като изреждат целият наряд молитви и служението завършва със следните думи: „От Ръководителите на Бялото Братство". Учителят погледна подписа, смръщи чело, махна с ръка и каза: „Я да го заличат това! Те още не са кандидати за ученици на Братството, а ми се пишат ръководители." Там Епитропов и около него онези, които бяха направили един кръжок, който смяташе, че ръководи Братството. Изпълняваха разни такива служби, които се налагаха в Братския живот да бъдат изпълнявани. Но бяха добри братя. Искаха по светски да организират Братството.
към текста >>

18. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Понякога снарядите достигат и до тях.
Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други.
към текста >>

19. 39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС

Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос.
От тогава в Айтос започнаха да Му викат „Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и от тогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но други не го сториха, мнозина пострадаха от Него.
към текста >>

20. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда.
Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда. По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това. Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия.
към текста >>

21. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

(Това бе сутрешния наряд).
За тази поляна Учителят каза следните думи: „На Витоша няма по-хубаво място от това." Наистина влиянията там са много хубави. Тук обикновено отсядахме, прекарвахме деня, понеже бяха хубави дни и Учителят държеше понякога беседи. Сега ще ви прочета една малка беседа, която Учителят държа именно тук, на тази поляна. Стенографирана е от Савка Керемидчиева, а аз съм я дешифрирал и я давам. Беседата е озаглавена: ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯДобрата молитва, В начало бе Словото, Молитва за Царството, Размишление, Отче наш. (Това бе сутрешния наряд). Сега следва беседата: „Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години.
към текста >>

22. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

От Молитвения връх, след като направим нашия сутрешен наряд слизаме в лагера.
Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх. От Молитвения връх, след като направим нашия сутрешен наряд слизаме в лагера. Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по пътечката към някои от езерата, където трябва да играем нашата Па-невритмия. Обикновено Учителят казваше къде ще играем Паневритмия.
към текста >>

23. 66. РАДОСТТА

Брат Борис НАРЯДА за 27 декември 1974 г. 1.
Нека радостта да съпътствува живота ни. Каквото правите за Учителя, правете го с радост. От Учителя ще се научим да работим с радост и благодарност. Това ви пожелавам за новата година. 27.ХII. 1974 г. Брат Борис НАРЯДА за 27 декември 1974 г. 1. Добрата молитва 2. 91 псалом 3. Молитвата на Царството 4. Духът Божий 5. Евангелия: Матей 28 глава, 16 до края Марко 12 глава 1 до 12 Лука 17 глава 20 до края Исана 14 глава 1 до 14 6.Беседата „Свещения час", от томчето „Пътят на ученика" 7.
към текста >>

24. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време.
Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство?
към текста >>

Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството.
и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне?
към текста >>

25. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни.
Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада!
към текста >>

26. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

Учителят често даваше общи задачи, наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати.
Това се отразява върху живота на Цялото. Ако ние се стремим към чист и свят живот, този стремеж се предава по онези вътрешни пътища на човечеството. Когато се молим, пеем, учим и работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър подтик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешават, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, и те да ги разрешат. Учителят често даваше общи задачи, наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях могат да се внесат много добри подтици в душата на човечеството. Така работеше Учителят с всички ни. По-възрастните братя знаят, как-ва важна работа извърши Той в това отношение. Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя.
към текста >>

Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци.
Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес.
към текста >>

27. 6.41. Външният кръг на школата

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

41. Външният кръг на школата През времето на Учителя възрастните приятели обичаха да правят големи наряди и повечето от тях бяха подписани от Петко Епитропов.
41. Външният кръг на школата През времето на Учителя възрастните приятели обичаха да правят големи наряди и повечето от тях бяха подписани от Петко Епитропов. Предварително ги поднасяха на Учителя за одобрение. При един събор бяха направили голям наряд с много участници, за да зачетат всички и да не обидят някои. Учителят на събора каза само „Добрата молитва" и веднага почна Своето Слово. Така големият наряд бе изхвърлян от Него. Даде отговор на всеки, който се държи за ритуалите.
към текста >>

При един събор бяха направили голям наряд с много участници, за да зачетат всички и да не обидят някои.
41. Външният кръг на школата През времето на Учителя възрастните приятели обичаха да правят големи наряди и повечето от тях бяха подписани от Петко Епитропов. Предварително ги поднасяха на Учителя за одобрение. При един събор бяха направили голям наряд с много участници, за да зачетат всички и да не обидят някои. Учителят на събора каза само „Добрата молитва" и веднага почна Своето Слово. Така големият наряд бе изхвърлян от Него. Даде отговор на всеки, който се държи за ритуалите. Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителят го минаваше с голяма осторожност.
към текста >>

Така големият наряд бе изхвърлян от Него.
41. Външният кръг на школата През времето на Учителя възрастните приятели обичаха да правят големи наряди и повечето от тях бяха подписани от Петко Епитропов. Предварително ги поднасяха на Учителя за одобрение. При един събор бяха направили голям наряд с много участници, за да зачетат всички и да не обидят някои. Учителят на събора каза само „Добрата молитва" и веднага почна Своето Слово. Така големият наряд бе изхвърлян от Него. Даде отговор на всеки, който се държи за ритуалите. Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителят го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса.
към текста >>

28. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И, като капак на всичко, отгоре експлодират 12 000 снаряда в погребите, близо до София.
са хвърлени над София 3000 разрушителни бомби по 250,500 и 1500 кг. Пуснати са над 3000 запалителни бомби. Първата вълна от самолети бомбардират и си заминават. Но идва втора вълна от тридесет броя, които предварително са минали над София и след това се връщат, за да изненадат всички, които смятат, че бомбардировката е свършила. На този ден загиват 139 души и са разрушени 3575 сгради, като изгарят хотел България, Държавната печатница, Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието. И, като капак на всичко, отгоре експлодират 12 000 снаряда в погребите, близо до София. Учителят действаше по вътрешен път и ни ръководеше всеки поотделно в тия тежки времена. Един път с Неделчо Попов отиваме на Изгрева и на 200 м от Изгрева видяхме една голяма бомба, която не беше експлодирала. Отидохме да спим на Изгрева, но цяла нощ не заспахме. Ако беше със закъснител и се възпламени, нямаше да остане нищо от салона и от Изгрева. Но си остана цяла целеничка.
към текста >>

29. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това са различните наряди за различните братски празници, наряди при общите събрания за четене беседите на Учителя и всичко онова, което Той е дал в Словото.
По този начин се спря дейността на този пожизнен Братски съвет. Няма нищо вечно. Един след други си заминават тези ръководители и някои едва ли ще оставят някаква следа, ако не споменем нещо за тях. Остава вечно Словото на Учителя. Учителят веднъж бе казал: „За да се поддържа стремежът на някои съзнания на някои хора, необходима им е формата." Учителят беше дал за това някои форми, които днес ги имаме, и които ги спазваме. Това са различните наряди за различните братски празници, наряди при общите събрания за четене беседите на Учителя и всичко онова, което Той е дал в Словото. Но беше ни предупредил: „Не се обличайте в други форми освен тези, които съм ви дал, защото животът на човека е кратък на земята." Някои се придържаха към това, но други не. Всеки според степента на развитието си. Ето, сега Изгревът е разрушен. Изчезнаха салонът и бараките. Спря се Паневритмията от властта и се спряха летуванията на Рила.
към текста >>

30. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя.
Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата. По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една седмица. Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя. Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата.
към текста >>

По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата".
Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът". На онези, които днес правят и подреждат тези „Мисли за всеки ден" се опълчиха официално и сложиха подписите си срещу отпечатаните книги на „Изгревът". А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа. Е, тогава какво излиза?
към текста >>

А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа.
Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът". На онези, които днес правят и подреждат тези „Мисли за всеки ден" се опълчиха официално и сложиха подписите си срещу отпечатаните книги на „Изгревът". А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа. Е, тогава какво излиза? Чакам отговор... Много пъти задавах въпроси на Жечо Панайотов, защо се стигна до процеса през 1957/ 58 година? Отговори ми така: „Ако беше станала ревизията на Братството през 1947/48 г. нямаше да има такъв процес. Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи.
към текста >>

31. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя.
Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата. По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една седмица. Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя. Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата.
към текста >>

По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата".
Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът". На онези, които днес правят и подреждат тези „Мисли за всеки ден" се опълчиха официално и сложиха подписите си срещу отпечатаните книги на „Изгревът". А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа. Е, тогава какво излиза?
към текста >>

А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа.
Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът". На онези, които днес правят и подреждат тези „Мисли за всеки ден" се опълчиха официално и сложиха подписите си срещу отпечатаните книги на „Изгревът". А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа. Е, тогава какво излиза? Чакам отговор... Много пъти задавах въпроси на Жечо Панайотов, защо се стигна до процеса през 1957/ 58 година? Отговори ми така: „Ако беше станала ревизията на Братството през 1947/48 г. нямаше да има такъв процес. Тогава щяхме да знаем какво ще се иска от нас и как да изпълним изискванията на финансовите органи.
към текста >>

32. СЪДЪРЖАНИЕ

Петко Епитропов и нарядите 211.
Димитър Голов 206. Пенка Белева 207. Стефан Белев 208. Дядо Благо 209. Боян Боев 210. Петко Епитропов и нарядите 211. Петко Епитропов и баба Хаджийка 212. Как се написа и издаде книгата “Учителят”. Учителят не се доказва 213. Клетвата и мълчанието на гълъба 214. Вътрешната Школа 215.
към текста >>

Наряди за съборите 248.
Тереза Керемидчиева 243. Бъдещата добра карма и Божият дар 244. Ръководители на тщеславие 245. Недовършената работа на ученика 246. Ученикът Аверуни и свещените думи на Учителя за ученика 247. Наряди за съборите 248. Идеи и предметно учение 249. Термосът на Савка 250. Търпимост 251. Мекици за Учителя 252. Първото място на най-нещастният човек 253.
към текста >>

33. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Бяха правени много опити от тяхна страна, особено когато се пишеха братските наряди за някои празници.
И не само това. Те. бяха от едно и също поколение с възрастните приятели на Изгрева, които бяха интелигентни и образовани, начетени, защото бяха непрекъснато до Учителя от началото на века. Така че те имаха повече знания и опит от своите връстници, които бяха сега ръководители на братствата в провинцията. Но тези ръководители сега се правеха на толкова важни и не само че не ги признаваха за равни, но показваха, че ги и превъзхождат. Това беше една голяма обида за възрастните приятели, които не можаха да станат ръководители на Софийското Братство. Бяха правени много опити от тяхна страна, особено когато се пишеха братските наряди за някои празници. Те се опитаха да се подпишат отдолу на наряда: От ръководителите на Бялото Братство. Те искаха да бъдат ръководителите, а Учителят да бъде главнокомандващ. Искаха титли и власт. Учителят отхвърли този опит най-категорично като им каза: „Те не са още кандидат-ученици, а ми се пишат ръководители. Я да махнете това".
към текста >>

Те се опитаха да се подпишат отдолу на наряда: От ръководителите на Бялото Братство.
бяха от едно и също поколение с възрастните приятели на Изгрева, които бяха интелигентни и образовани, начетени, защото бяха непрекъснато до Учителя от началото на века. Така че те имаха повече знания и опит от своите връстници, които бяха сега ръководители на братствата в провинцията. Но тези ръководители сега се правеха на толкова важни и не само че не ги признаваха за равни, но показваха, че ги и превъзхождат. Това беше една голяма обида за възрастните приятели, които не можаха да станат ръководители на Софийското Братство. Бяха правени много опити от тяхна страна, особено когато се пишеха братските наряди за някои празници. Те се опитаха да се подпишат отдолу на наряда: От ръководителите на Бялото Братство. Те искаха да бъдат ръководителите, а Учителят да бъде главнокомандващ. Искаха титли и власт. Учителят отхвърли този опит най-категорично като им каза: „Те не са още кандидат-ученици, а ми се пишат ръководители. Я да махнете това". Махнаха долния надпис и така изпратиха наряда за провинцията.
към текста >>

Махнаха долния надпис и така изпратиха наряда за провинцията.
Те се опитаха да се подпишат отдолу на наряда: От ръководителите на Бялото Братство. Те искаха да бъдат ръководителите, а Учителят да бъде главнокомандващ. Искаха титли и власт. Учителят отхвърли този опит най-категорично като им каза: „Те не са още кандидат-ученици, а ми се пишат ръководители. Я да махнете това". Махнаха долния надпис и така изпратиха наряда за провинцията. Така, че те искаха Учителят да бъде главнокомандващ, а те да бъдат генерали и да си разпределят офицерските чинове отгоре надолу, а ние да бъдем техните ординарци и обикновени войници на дълга. Учителят не ги произведе за генерали и те си останаха обикновени възрастни братя. И ето сега бяха дошли онези от провинцията, които бяха определени лично от Учителя за ръководители и те се държаха надуто, надменно към своите връстници. Тези възрастни братя на Изгрева, които ние все пак уважавахме изведнъж се оказаха в едно много смешно и трагично положение. Тях никой не ги зачиташе, бяха без привилегии и без титли и ето сега бяха дошли от провинцията техните връстници произведени в чин ръководители и Учителят им изнася беседи специално за тях.
към текста >>

34. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
към текста >>

35. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ Моите родители бяха запознати с него, станаха близки и той често гостуваше у нас и разказваше най-невероятни истории и описания за окултизма.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ Моите родители бяха запознати с него, станаха близки и той често гостуваше у нас и разказваше най-невероятни истории и описания за окултизма. Тогава на мода беше спиритизма и Петко Епитропов беше много се захласнал по сеансите, които бяха неразделни спътници на първите приятели от началото на века. Петко Епитропов беше съединително звено между първите приятели и нашето поколение. Той премина цялата Школа с Учителя, но беше по-възрастен от нас и минаваше за старши брат. Спомням си той с жена си бяха дошли у дома, беше привечер, печката беше запалена и бумтеше в хола, а на вън е зима. Петко разправяше за духове, за окултни прояви и още други такива неща, а аз бях тогава ученичка и се бях свила на един стол и слушах ли, слушах.
към текста >>

Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство.
Аз не искам да го обиждам, но нещата бяха точно така. Той беше много деен и заедно с другите възрастни приятели организираха съборите в Търново, а после в София и цялата организация на Изгрева преминаваше през тях. Но да се изясним: преминаваше за изпълнение за тях, но само ако се одобри предварително от Учителя. Но те понякога залитаха, а ние, младите, за да се противопоставим на тях и на тяхното желание за ръководство, винаги питахме Учителя за техните инициативи и ако не излизаха от Учителя, то ние коригирахме онова, което не беше смислено и което Учителят не желаеше да се провежда. Тогава те разбраха, че трябва да се съобразяват и с нас, защото над тях има Учител, но все пак искаха да бъдат ръководители. Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така, както аз разказвам. Веднъж един такъв напечатан екземпляр подготвен, за да се изпрати в провинцията и да се разпространи в София бива представен на Учителя, за да го прегледа. Казвам представен да го прегледа, не да го одобри според онези, които му го връчват. А наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва този наряд да се изпрати по всички братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител под носа на всички други стари приятели и пред лицето на Учителя.
към текста >>

Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така, както аз разказвам.
Той беше много деен и заедно с другите възрастни приятели организираха съборите в Търново, а после в София и цялата организация на Изгрева преминаваше през тях. Но да се изясним: преминаваше за изпълнение за тях, но само ако се одобри предварително от Учителя. Но те понякога залитаха, а ние, младите, за да се противопоставим на тях и на тяхното желание за ръководство, винаги питахме Учителя за техните инициативи и ако не излизаха от Учителя, то ние коригирахме онова, което не беше смислено и което Учителят не желаеше да се провежда. Тогава те разбраха, че трябва да се съобразяват и с нас, защото над тях има Учител, но все пак искаха да бъдат ръководители. Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така, както аз разказвам. Веднъж един такъв напечатан екземпляр подготвен, за да се изпрати в провинцията и да се разпространи в София бива представен на Учителя, за да го прегледа. Казвам представен да го прегледа, не да го одобри според онези, които му го връчват. А наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва този наряд да се изпрати по всички братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител под носа на всички други стари приятели и пред лицето на Учителя. Поднасят наряда на Учителя, той го взима, гледа го, обръща го насам-нататък, чете го и накрая казва: „Я да махнете това", но така ядосан, възмутен и категоричен.
към текста >>

А наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва този наряд да се изпрати по всички братства в страната, за да го изпълняват.
Тогава те разбраха, че трябва да се съобразяват и с нас, защото над тях има Учител, но все пак искаха да бъдат ръководители. Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така, както аз разказвам. Веднъж един такъв напечатан екземпляр подготвен, за да се изпрати в провинцията и да се разпространи в София бива представен на Учителя, за да го прегледа. Казвам представен да го прегледа, не да го одобри според онези, които му го връчват. А наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва този наряд да се изпрати по всички братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител под носа на всички други стари приятели и пред лицето на Учителя. Поднасят наряда на Учителя, той го взима, гледа го, обръща го насам-нататък, чете го и накрая казва: „Я да махнете това", но така ядосан, възмутен и категоричен. „Ръководители ли? ", но така иронично и продължава по-нататък: „Те не са още кандидат за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар.
към текста >>

Поднасят наряда на Учителя, той го взима, гледа го, обръща го насам-нататък, чете го и накрая казва: „Я да махнете това", но така ядосан, възмутен и категоричен.
Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така, както аз разказвам. Веднъж един такъв напечатан екземпляр подготвен, за да се изпрати в провинцията и да се разпространи в София бива представен на Учителя, за да го прегледа. Казвам представен да го прегледа, не да го одобри според онези, които му го връчват. А наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва този наряд да се изпрати по всички братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител под носа на всички други стари приятели и пред лицето на Учителя. Поднасят наряда на Учителя, той го взима, гледа го, обръща го насам-нататък, чете го и накрая казва: „Я да махнете това", но така ядосан, възмутен и категоричен. „Ръководители ли? ", но така иронично и продължава по-нататък: „Те не са още кандидат за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целият случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
към текста >>

Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията.
По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител под носа на всички други стари приятели и пред лицето на Учителя. Поднасят наряда на Учителя, той го взима, гледа го, обръща го насам-нататък, чете го и накрая казва: „Я да махнете това", но така ядосан, възмутен и категоричен. „Ръководители ли? ", но така иронично и продължава по-нататък: „Те не са още кандидат за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целият случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии и не знам какво си още. След заминаването на Учителя Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин, но дойде време когато вече имаше избран пожизнен Братски съвет от седем човека и те вече не му позволиха той да пише и да се подписва под такива наряди.
към текста >>

След заминаването на Учителя Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин, но дойде време когато вече имаше избран пожизнен Братски съвет от седем човека и те вече не му позволиха той да пише и да се подписва под такива наряди.
Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целият случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии и не знам какво си още. След заминаването на Учителя Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин, но дойде време когато вече имаше избран пожизнен Братски съвет от седем човека и те вече не му позволиха той да пише и да се подписва под такива наряди.
към текста >>

36. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века. Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало. И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите.
към текста >>

При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи.
Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало. И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите. Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници.
към текста >>

По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ.
И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите. Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20.
към текста >>

Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите.
За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите. Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем.
към текста >>

Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд.
От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите. Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем. Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата.
към текста >>

Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници.
При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи. По онова време беше създадена синархическата верига само от възрастните братя, които в определени дни от месеца и в определен час изпълняваха този наряд изпратен лично от Учителя, целта на който бе да се създаде невидима верига в цялата страна, за да се излее чрез нея Божието благословение върху неговите членове и българския народ. Та възрастните ръководители на Братствата в страната бяха свикнали да им се дават наряди и много, държаха да им се изпращат, за да се създава външната организация по подобие на онази, която бе в света, Учителят не винаги беше съгласен с тази формална страна за нарядите. Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем. Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата. Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя. Така салона е запълнен, празник е и Учителят е пред катедрата.
към текста >>

Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата.
Така веднъж Петко Епитропов застана пред Учителя и не си тръгна докато Учителя не му даде наряд. Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем. Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата. Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя. Така салона е запълнен, празник е и Учителят е пред катедрата. Всички бяха застанали прави. Учителят прошепна да се прочете от нас „Добрата молитва" и всички започнаха на глас да я произнасят в салона. След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас.
към текста >>

Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя.
Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем. Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата. Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя. Така салона е запълнен, празник е и Учителят е пред катедрата. Всички бяха застанали прави. Учителят прошепна да се прочете от нас „Добрата молитва" и всички започнаха на глас да я произнасят в салона. След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас. Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете.
към текста >>

Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува.
Учителят прошепна да се прочете от нас „Добрата молитва" и всички започнаха на глас да я произнасят в салона. След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас. Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете. Ние седнахме и той веднага почна своята беседа. Всички в салона се ококориха. Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува. Аз се усмихвах. Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата. Важно бе да го има Духът, този който движи всичко, а Духът бе у Учителя и това бе най-големия урок както за Петко, така и за останалите, които искаха да се подписват като ръководители. Учителят веднъж каза: „Стремете се да запазите Духът на методите, които аз ви давам". Бях малко момиченце, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов.
към текста >>

37. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

По онова време Учителят е дал няколко наряда на Мария Радева в смисъл да изкара тридневни пости понеже психически е била уязвима на различни влияния.
Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат. След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по хиромантия, френология и други окултни науки. Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци. По онова време Учителят е дал няколко наряда на Мария Радева в смисъл да изкара тридневни пости понеже психически е била уязвима на различни влияния. И след спиритическите сеанси провеждани в Епитропови Мария е била уязвима на различни влияния. Тя е била нещо като отворен прозорец, в чиито съзнание нахълтват различни духове и я обсебват. Това не остава скрито за рождените й сестри, които свързват промяната в нейното здравословно състояние единствено с запознанството й с Петър Дънов и неговото обкръжение. Но спири-тизма и спиритическите сеанси не се провеждат по препоръка на Учителя, а дори напротив - той ги е забранявал. По-късно Георги Радев отива в София да следва, а сестра му отива в село Бойково и става учителка.
към текста >>

38. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ Още от първите събори Учителят положи един ред и порядък в организирането им, така че различни братя отговаряха за точно определени неща.
247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ Още от първите събори Учителят положи един ред и порядък в организирането им, така че различни братя отговаряха за точно определени неща. И тези задължения се изпълняваха добре и съвестно. По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията. По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва.
към текста >>

По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията.
247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ Още от първите събори Учителят положи един ред и порядък в организирането им, така че различни братя отговаряха за точно определени неща. И тези задължения се изпълняваха добре и съвестно. По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията. По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва. Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство. И накрая беше сложил своето име.
към текста >>

Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство.
И тези задължения се изпълняваха добре и съвестно. По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията. По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва. Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство. И накрая беше сложил своето име. Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа. Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители". Методи го връща обратно на Епитропов и тържествено му съобщава думите на Учителя. Петко подскача като ужилен, а Методи тържествува, защото цялата помпозност на Епитропов се стопява и изчезва.
към текста >>

Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа.
По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва. Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство. И накрая беше сложил своето име. Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа. Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители". Методи го връща обратно на Епитропов и тържествено му съобщава думите на Учителя. Петко подскача като ужилен, а Методи тържествува, защото цялата помпозност на Епитропов се стопява и изчезва. За тези наряди имаше много спорове, защото всеки искаше нещо да направи та да се види, че еди коя си личност е взела участие и че без този наряд не може да почне даден събор или друго начинание. Спомням си веднъж дори се скараха, как да бъде написан и с коя молитва да се почне.
към текста >>

Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители".
Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва. Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство. И накрая беше сложил своето име. Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа. Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители". Методи го връща обратно на Епитропов и тържествено му съобщава думите на Учителя. Петко подскача като ужилен, а Методи тържествува, защото цялата помпозност на Епитропов се стопява и изчезва. За тези наряди имаше много спорове, защото всеки искаше нещо да направи та да се види, че еди коя си личност е взела участие и че без този наряд не може да почне даден събор или друго начинание. Спомням си веднъж дори се скараха, как да бъде написан и с коя молитва да се почне. Опитваха се да правят неща без да питат Учителя и по този начин ставаха проводници на сили, които противодействуваха на Школата.
към текста >>

За тези наряди имаше много спорове, защото всеки искаше нещо да направи та да се види, че еди коя си личност е взела участие и че без този наряд не може да почне даден събор или друго начинание.
И накрая беше сложил своето име. Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа. Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители". Методи го връща обратно на Епитропов и тържествено му съобщава думите на Учителя. Петко подскача като ужилен, а Методи тържествува, защото цялата помпозност на Епитропов се стопява и изчезва. За тези наряди имаше много спорове, защото всеки искаше нещо да направи та да се види, че еди коя си личност е взела участие и че без този наряд не може да почне даден събор или друго начинание. Спомням си веднъж дори се скараха, как да бъде написан и с коя молитва да се почне. Опитваха се да правят неща без да питат Учителя и по този начин ставаха проводници на сили, които противодействуваха на Школата. Ето след скарването те направиха криво-ляво един наряд, но сутринта в 5 часа Учителят влиза в салона, всички стават на крака, а онези, които са направили наряда са вече със зяпнали уста да почнат да го четат, но Учителят казва строго: „Без наряд и без молитва! " И започна беседата. Но тази беседа беше много строга и разглеждаше много повдигнати въпроси, които търсеха разрешение в главите на приятелите.
към текста >>

Ето след скарването те направиха криво-ляво един наряд, но сутринта в 5 часа Учителят влиза в салона, всички стават на крака, а онези, които са направили наряда са вече със зяпнали уста да почнат да го четат, но Учителят казва строго: „Без наряд и без молитва!
Методи го връща обратно на Епитропов и тържествено му съобщава думите на Учителя. Петко подскача като ужилен, а Методи тържествува, защото цялата помпозност на Епитропов се стопява и изчезва. За тези наряди имаше много спорове, защото всеки искаше нещо да направи та да се види, че еди коя си личност е взела участие и че без този наряд не може да почне даден събор или друго начинание. Спомням си веднъж дори се скараха, как да бъде написан и с коя молитва да се почне. Опитваха се да правят неща без да питат Учителя и по този начин ставаха проводници на сили, които противодействуваха на Школата. Ето след скарването те направиха криво-ляво един наряд, но сутринта в 5 часа Учителят влиза в салона, всички стават на крака, а онези, които са направили наряда са вече със зяпнали уста да почнат да го четат, но Учителят казва строго: „Без наряд и без молитва! " И започна беседата. Но тази беседа беше много строга и разглеждаше много повдигнати въпроси, които търсеха разрешение в главите на приятелите. Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя. Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха. Такива случаи не бяха малко.
към текста >>

Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя.
Спомням си веднъж дори се скараха, как да бъде написан и с коя молитва да се почне. Опитваха се да правят неща без да питат Учителя и по този начин ставаха проводници на сили, които противодействуваха на Школата. Ето след скарването те направиха криво-ляво един наряд, но сутринта в 5 часа Учителят влиза в салона, всички стават на крака, а онези, които са направили наряда са вече със зяпнали уста да почнат да го четат, но Учителят казва строго: „Без наряд и без молитва! " И започна беседата. Но тази беседа беше много строга и разглеждаше много повдигнати въпроси, които търсеха разрешение в главите на приятелите. Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя. Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха. Такива случаи не бяха малко. Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди.
към текста >>

Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха.
Опитваха се да правят неща без да питат Учителя и по този начин ставаха проводници на сили, които противодействуваха на Школата. Ето след скарването те направиха криво-ляво един наряд, но сутринта в 5 часа Учителят влиза в салона, всички стават на крака, а онези, които са направили наряда са вече със зяпнали уста да почнат да го четат, но Учителят казва строго: „Без наряд и без молитва! " И започна беседата. Но тази беседа беше много строга и разглеждаше много повдигнати въпроси, които търсеха разрешение в главите на приятелите. Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя. Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха. Такива случаи не бяха малко. Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше.
към текста >>

Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят".
" И започна беседата. Но тази беседа беше много строга и разглеждаше много повдигнати въпроси, които търсеха разрешение в главите на приятелите. Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя. Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха. Такива случаи не бяха малко. Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат.
към текста >>

Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди.
Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя. Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха. Такива случаи не бяха малко. Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат. Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите.
към текста >>

А какви борби бяха с тези наряди.
Такива случаи не бяха малко. Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат. Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика".
към текста >>

Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23.
Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага. Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю". Около Учителя са няколко души приятели, онези, които движат цялата организация на събора, които посрещат и изпращат гостите, настаняват ги, грижат се за прехраната им и т.н. Ето пред тях Учителят се колебае дали датата на събора да бъде на 23.август или на 27 август. Това не е колебание за него, това е колебание за нас.
към текста >>

Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък.
Съборните дни на Бялото Братство не бяха съборни дни само за нас, братята и сестрите от Изгрева облечени в плът и кръв. Това бяха съборни дни на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената, Техни представители идваха от всички краища на земята, от планетите, от галактиките и от цялата Вселена, Тази Школа бе за пръв път открита от Всемировия Учител Беинса Дуно, както на земята, така и в Духовния свят, така и за Божествения свят. Затова на нашите събори присъствувахме както ние, така и представители на Духовния свят и представители от Божествения свят, но нашите очи бяха закрити, но затова пък усещахме тяхното присъствие като велико вдъхновение и необятност на нашите души. Приятелите смятаха, че е необходима външна дисциплина в Школата, защото на пръв поглед всеки правеше каквото му се иска и не се съобразяваше с другите и се получаваше едно безразборно външно движение на хора и личности на Изгрева. Тези сблъсъци се смятаха, че се дължаха на това, че няма външна дисциплина. Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга. Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение?
към текста >>

А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях.
Това бяха съборни дни на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената, Техни представители идваха от всички краища на земята, от планетите, от галактиките и от цялата Вселена, Тази Школа бе за пръв път открита от Всемировия Учител Беинса Дуно, както на земята, така и в Духовния свят, така и за Божествения свят. Затова на нашите събори присъствувахме както ние, така и представители на Духовния свят и представители от Божествения свят, но нашите очи бяха закрити, но затова пък усещахме тяхното присъствие като велико вдъхновение и необятност на нашите души. Приятелите смятаха, че е необходима външна дисциплина в Школата, защото на пръв поглед всеки правеше каквото му се иска и не се съобразяваше с другите и се получаваше едно безразборно външно движение на хора и личности на Изгрева. Тези сблъсъци се смятаха, че се дължаха на това, че няма външна дисциплина. Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга. Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението.
към текста >>

А целта на нарядите е съвсем друга.
Затова на нашите събори присъствувахме както ние, така и представители на Духовния свят и представители от Божествения свят, но нашите очи бяха закрити, но затова пък усещахме тяхното присъствие като велико вдъхновение и необятност на нашите души. Приятелите смятаха, че е необходима външна дисциплина в Школата, защото на пръв поглед всеки правеше каквото му се иска и не се съобразяваше с другите и се получаваше едно безразборно външно движение на хора и личности на Изгрева. Тези сблъсъци се смятаха, че се дължаха на това, че няма външна дисциплина. Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга. Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си.
към текста >>

Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение?
Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга. Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си. А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка. Идва момент когато дресировката отпада и човек се проявява такъв какъвто си е.
към текста >>

След заминаването на Учителя тези наряди се правеха от Петко Епитропов, после от Тодор Стоименов, а след това от Боян Боев.
Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си. А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка. Идва момент когато дресировката отпада и човек се проявява такъв какъвто си е. След заминаването на Учителя тези наряди се правеха от Петко Епитропов, после от Тодор Стоименов, а след това от Боян Боев. След като си замина Боян Боев в 1962 г. нарядите и посланията започна да ги прави Борис Николов. А от 1970 г. се явиха нови кандидати за ръководители и започнаха да правят други наряди и да пишат свои послания. Едното е от Борис Николов, а другото е от противниците му.
към текста >>

нарядите и посланията започна да ги прави Борис Николов.
А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка. Идва момент когато дресировката отпада и човек се проявява такъв какъвто си е. След заминаването на Учителя тези наряди се правеха от Петко Епитропов, после от Тодор Стоименов, а след това от Боян Боев. След като си замина Боян Боев в 1962 г. нарядите и посланията започна да ги прави Борис Николов. А от 1970 г. се явиха нови кандидати за ръководители и започнаха да правят други наряди и да пишат свои послания. Едното е от Борис Николов, а другото е от противниците му. И в зависимост кой за кого е, чете съответния наряд. И после се чудят защо имало раздори и несъгласия.
към текста >>

се явиха нови кандидати за ръководители и започнаха да правят други наряди и да пишат свои послания.
Идва момент когато дресировката отпада и човек се проявява такъв какъвто си е. След заминаването на Учителя тези наряди се правеха от Петко Епитропов, после от Тодор Стоименов, а след това от Боян Боев. След като си замина Боян Боев в 1962 г. нарядите и посланията започна да ги прави Борис Николов. А от 1970 г. се явиха нови кандидати за ръководители и започнаха да правят други наряди и да пишат свои послания. Едното е от Борис Николов, а другото е от противниците му. И в зависимост кой за кого е, чете съответния наряд. И после се чудят защо имало раздори и несъгласия. Ами ще има, как няма да има. Нарушава се един окултен закон на синархическа-та верига.
към текста >>

И в зависимост кой за кого е, чете съответния наряд.
След като си замина Боян Боев в 1962 г. нарядите и посланията започна да ги прави Борис Николов. А от 1970 г. се явиха нови кандидати за ръководители и започнаха да правят други наряди и да пишат свои послания. Едното е от Борис Николов, а другото е от противниците му. И в зависимост кой за кого е, чете съответния наряд. И после се чудят защо имало раздори и несъгласия. Ами ще има, как няма да има. Нарушава се един окултен закон на синархическа-та верига. Какво е разрешението? Аз ви дадох онзи пример, как Учителят разреши въпроса с наряда когато приятелите се бяха скарали за него.
към текста >>

Аз ви дадох онзи пример, как Учителят разреши въпроса с наряда когато приятелите се бяха скарали за него.
И в зависимост кой за кого е, чете съответния наряд. И после се чудят защо имало раздори и несъгласия. Ами ще има, как няма да има. Нарушава се един окултен закон на синархическа-та верига. Какво е разрешението? Аз ви дадох онзи пример, как Учителят разреши въпроса с наряда когато приятелите се бяха скарали за него. Учителят започна да дава беседата без наряд. Само Словото на Учителя може да обединява, защото той е Дух на Бога Живаго. Амин.
към текста >>

Учителят започна да дава беседата без наряд.
И после се чудят защо имало раздори и несъгласия. Ами ще има, как няма да има. Нарушава се един окултен закон на синархическа-та верига. Какво е разрешението? Аз ви дадох онзи пример, как Учителят разреши въпроса с наряда когато приятелите се бяха скарали за него. Учителят започна да дава беседата без наряд. Само Словото на Учителя може да обединява, защото той е Дух на Бога Живаго. Амин.
към текста >>

39. 280. ПОСТ

По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои месеци да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя.
Той трябва да започне при разсип на луната, което е свързано с един отлив в природата, защото луната е голям кондензатор на слънчева енергия, която изпраща на земята. Ако луната я нямаше животът в тази форма на земята не би съществувал. Това бе го заявил многократно Учителя. Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там. Спомням си един от учениците имаше големи противоречия в личния и семейния си живот и беше решил да се лекува чрез пост, но постът той го беше започнал на нова луна и при това не беше съобщил на Учителя. По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои месеци да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя. А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна. Не само, че не ще си помогнеш чрез поста, но ще си навредиш още повече. Когато човек трябва да се лекува чрез пост трябва да го почва при разсип на луната.
към текста >>

40. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ.
Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех. полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници. Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнокръвно държание кап.
към текста >>

С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд".
„Отивай си! ", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието. Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.
към текста >>

41. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

" Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати.
Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати. И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
към текста >>

42. 15. ПРОИЗШЕСТВИЕ С ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Петър Камбуров

Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд насред двора близо до южна-та малка колибка.
- „Преображение" стана официалното откриване на събора в читалище „Надежда" в града. Там Учителят изнесе пред търновското гражданство братята и сестрите беседата „Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома „Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година". През време на събора стана още едно значително произшествие, ко-ето тук ще опиша. Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд насред двора близо до южна-та малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева падна и издъхна! Изглежда от слабо сърце. Веднага пристигна Учителят. Той каза всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остане никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз наблюдавахме произшествието.
към текста >>

43. 25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО

Цанка Екимова

По онова време във всички градове имаше братски кръжоци, където по определен график и спуснат наряд от Изгрева четяхме беседи от Словото на Учителя, пеехме песни, правеха се молитви.
25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО След големи настоявания пред съпруга си Юрдан, ние си построихме къща на два етажа достатъчно голяма и обширна с много стаи. Бяхме предвидили гостна стая, хол и една голяма стая, която бе определена за събрания на Братството в Габрово. По онова време във всички градове имаше братски кръжоци, където по определен график и спуснат наряд от Изгрева четяхме беседи от Словото на Учителя, пеехме песни, правеха се молитви. В тази стая беше сложено едно много хубаво немско пиано. Аз можех да свиря хубаво на цигулка и добре на пиано, така че песните на Учителя имаха винаги съпровод и се изучаваха с пиано или цигулка. Имаше и други, които свиреха на цигулка. Аз бях основата на тази дейност и в моя дом се събирахме на Школа. Получавахме редовно писма и новини от Изгрева, така както и аз ходех редовно няколко пъти в годината в София.
към текста >>

44. 35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

Цанка Екимова

На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах.
Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода. Под Негово ръководство започна да се каптира водата и да се прави чешмичка. Помагаха всички. Когато чешмичката бе готова, Учителят каза: „Трябва да се донесат декоративни камъни за облицовка". На коритото трябваше премяна. На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръба бяха пропасти.
към текста >>

45. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.).
Получих „Двата сфинкса" и „Агарта". Поздрав нарочен до всички ваши домашни и до всички приятели. С братски поздрав: Б. Боев София, 21.Х.1927 г. За с. Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест.
към текста >>

И тогаз ще има упътвания за новия наряд.
С братски поздрав: Б. Боев София, 21.Х.1927 г. За с. Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б.
към текста >>

Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили.
Тези разговори с Учителя на Витоша заедно с други разговори ще ви изпратя наскоро. Николай ви писа вече за новите названия на витошките местности, дадени от Учителя: „Буди душа" и „Ел-Шадар" (Истинний свидетел). Радваме се, че Школата в сряда почна. Онзи ден (на 9. т. м.) Учителят държа първата си лекция в общия клас. Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили. Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда. Романите от Крижановска получих. Изпращах ви „Паутина". Тези дни чета по хиромантия. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри.
към текста >>

Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда.
Николай ви писа вече за новите названия на витошките местности, дадени от Учителя: „Буди душа" и „Ел-Шадар" (Истинний свидетел). Радваме се, че Школата в сряда почна. Онзи ден (на 9. т. м.) Учителят държа първата си лекция в общия клас. Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили. Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда. Романите от Крижановска получих. Изпращах ви „Паутина". Тези дни чета по хиромантия. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>

Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г.
Член на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство" -дъновисти, (избран пожизнено, както другите). София, 20 юни 1961 г. Подпис: Никола Антов София, 26.септември 1962 г. Уважаема сестра Цанка, Получих ти писмото без братско и другарско обръщение, чисто по генералски. Аз съм достатъчно зрял и кален от вас всички пет години та научих да ги прескачам без злобно. Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г. там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно. Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш.
към текста >>

46. 24. ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СЕ ПЕЕ ВЪВ ВТОРНИК

Станка Иванова Тотева

Аз много се секнах така когато запяха тази песен и ми беше така много неприятно, предчувствувах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия.
Бяха наредили да изпеем песента „фир-фюр-фен". Изпяхме песента. Но аз знаех от преди, че Учителят е говорил за тази песен, да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова песен и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата „Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента „фир-фюр-фен". Аз много се секнах така когато запяха тази песен и ми беше така много неприятно, предчувствувах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха когато играем Паневритмия. Те играеха заедно с нас. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме.
към текста >>

47. 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА

Богдана Николова

Марийка Великова Марашлиева

Верка Николова Ковачева, най- малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул, „Св, Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакета от снаряд.
БОГДАНА НИКОЛОВА 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА През време на Владайските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най- малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул, „Св, Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакета от снаряд. Семейството Ковачеви, състоящо се от 4 дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9-месечно лекуване и 4 несполучливи операции в Александровската болница беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето правеше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска мисия. Заведоха малката Верка с превързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре.
към текста >>

След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело.
Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно! " Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния. Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в спасението й. Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело. Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил. Тя работи в детски дом, радва се на добро здраве, добра християнка е, обича децата и хората като себе сй. Целият й живот е низ от добри дела, славене на Всевишния и служене на доброто. София, юни 1962 г.
към текста >>

48. 6. ЛЮБИМИ ХОРА

Марийка Великова Марашлиева

Ние пеехме и свирехме с него, изпълнявахме наряди и се стремяхме да съградим нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато той напусна Русе и дойде в София ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя.
Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази. Ние пеехме и свирехме с него, изпълнявахме наряди и се стремяхме да съградим нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато той напусна Русе и дойде в София ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го оня брат, който ни импулсираше и внасяше живот в нашето русенско братско семейство. След 1947 г. сладкарницата на братя Филипови бе национализирана. Те не можеха частно да работят. Брат Петър влезе на работа в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною - в сладкарската работилница на „Промкомбината".
към текста >>

49. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

Получавахме наряди и приветствия от София, както и разни съобщения.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ В Русе доста време след това не се чувствуваше някаква промяна. Брат Боев изпращаше разни съобщения от името на Братския съвет, който бе образуван тогава и чийто председател бе Тодор Стоименов, а след като той си замина го замести брат Борис Николов . Получавахме наряди и приветствия от София, както и разни съобщения. Беседи и лекции четяхме редовно. Но с течение на времето започна едно затягане срещу дейността на религиозните общества. Поискаха списъци на тия лица, които са от братството и ръководителите трябваше да ги посочат. Ръководителят в Русе Йордан Новаков записа в списъка и много от приятелите, които бяха починали наскоро, за да стане списъка по-голям. Причината беше тая, да не би да закрият салона, където се събирахме.
към текста >>

50. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя.
А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива. Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден.
към текста >>

51. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Ватева, Нарядът и за тая година ще остане същия, ще се стараете да се водите по Духа.
Трябва всякога да се има предвид великия закон, който ръководи съдбините на живущите на земята. Ще сторя, което е добро. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) София, 25 септември 1916 г. Любезна В. Ватева, Нарядът и за тая година ще остане същия, ще се стараете да се водите по Духа. Сега е време за прилагане на живата вяра. Да се слуша Гласът Господен. И да възлагате всичко Нему. Само Той е Единният, Който може да изведе тая работа докрай и да увенчае всичко за добро. Дръжте се близо до Него и Той ще ви пази.
към текста >>

Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден.
Обична В. Н. Ватева, Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа. Изпитанията при сегашните условия са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо. Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и Надежда, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден. Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух. Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде.
към текста >>

Аз изпращам наряда по Ст.
Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и Надежда, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден. Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух. Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде. Моя поздрав вам и на домашните ви и на всички братя и сестри. В. В. Ж. К. В. О. П. К. Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога. Постоянство в молитва.
към текста >>

52. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

ТОМ 7

Ватев ще ви предаде новия наряд.
Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и повдигне съзнанието. Господ, който е създал тоя свят по своята добра воля Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Herd да Го познава. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път. Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон“. Повече няма нужда от нея. Вие гледайте да се примирите с вашия Найден. Аз не обичам семейни раздори. Вие настоявахте да се приберете по законен начин с него.
към текста >>

От Виктория можеш да си препишеш новия наряд за учениците.
Твоя Найден това знае, това прави. Той по душа не е лош, но се влияе. Ти ще гледаш по Бога да разрешиш всичките въпроси. Всяко обезсърчение, колебание в пътят не води към добро. Живота иде от Бога и той трябва добре да се използува. От Виктория можеш да си препишеш новия наряд за учениците. Щом сте свободни може да тръгнете за Свищов или Лом, или Мездра. Аз кога се върна в София, ще поговорим. Всичко ще се оправи. Ваш Верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Бургас, 25.Х.1920 г. Обична Елена, Бъдете съвършени, както е Отец Ваш съвършен.
към текста >>

53. 30. Къде е школата на бялото братство

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Четат молитва, вдигат ръце, туй никога при Учителя не се е вдигало ръце като се говори или се правят молитви или някакви наряди.
Георги Куртев дъщерята, която има още влияние, голямата й сестра и малката, понеже баща им е бил там като ръководител в миналото, те още си дават важност и те командват положението там. На събора един брат там се провикна - Николай. Събрали се всички на поляната обаче като се изправят, дигат ръце всичките, дигат ръце нагоре. Всички дигат ръце, т.е. поздравяват Братството, събора, всички гости, вдигат ръце все едно, че поздравяват Небето. Четат молитва, вдигат ръце, туй никога при Учителя не се е вдигало ръце като се говори или се правят молитви или някакви наряди. И той Николай се обади: „Долу ръцете! “ След това изчезна, не се вести после, но създаде се един смут. Защо го казвам? Защото е правилно казано. Ето Марин Камбуров, който е един от първите в Прослав.
към текста >>

54. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Те пишат, наряди ми изпращаха, ама аз не знам кои са.
В.: То българите тъй не си приличат и не можеш ги сложиш един върху друг и затова българите не пасват, много трудно се разбират и не могат заедно нещо да направят. То и през време на школата на Учителя много зор е видял с българите. В.: Създаваха ли ти проблеми след 9.IX.1944 г. братския съвет и т.н.? Т.: Не ги познавам. Те пишат, наряди ми изпращаха, ама аз не знам кои са. За мен наряди не важат. За мене Учителя е Господ и Бог. В.: Не ти създаваха неприятности. Т.: Не. Изпращаха ми само наряди.
към текста >>

За мен наряди не важат.
То и през време на школата на Учителя много зор е видял с българите. В.: Създаваха ли ти проблеми след 9.IX.1944 г. братския съвет и т.н.? Т.: Не ги познавам. Те пишат, наряди ми изпращаха, ама аз не знам кои са. За мен наряди не важат. За мене Учителя е Господ и Бог. В.: Не ти създаваха неприятности. Т.: Не. Изпращаха ми само наряди. В.: Опитаха ли се да те командват?
към текста >>

Изпращаха ми само наряди.
Те пишат, наряди ми изпращаха, ама аз не знам кои са. За мен наряди не важат. За мене Учителя е Господ и Бог. В.: Не ти създаваха неприятности. Т.: Не. Изпращаха ми само наряди. В.: Опитаха ли се да те командват? Т.: Не. В.: Какво има да командват. Какво може да командват у Мърчаево. Т.: А, това една команда дадоха сега.
към текста >>

55. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Както има сега в наряда, за тази година, щом не си господар на мислите и на чувствата си, ти си един роб.
Виж какво освобождаване. Методи Константинов беше поразен от тази мисъл. Аз имам да изучавам Учителя и Христовото Учение хиляди години, но тук ако се спреш пак ще сбъркаш. Съвсем ново нещо е въпроса за свободата, понеже свободата е свързана с истината, а истината е най-трудното нещо, ние не го знаем още какво значи свобода. Ние търсим отвънка, отвън няма свобода. Както има сега в наряда, за тази година, щом не си господар на мислите и на чувствата си, ти си един роб. Какъв път трябва да изминем ние, за да дойдем до една нова култура както искаме. То отвънка не става това. Тези събития, които минаваме, днеска се уверявам напълно, че без приложение на Христовите принципи не може да се дойде до нещо ново. Трябва да се стъпи на нови принципи. Иначе ще има наши и ваши, ще има победени и победители.
към текста >>

56. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

Това е казано в наряда, в мислите за всеки ден преди две години, който си е свършил работата.
Няма що, той си е бил, бил си е, бил си е той дякон. И си е излязъл оттам, за да стане истински Святи дякон. Това е, нали? В: Аз бях срещнал на едно място, че Учителят е казал, че Левски е бил от малцината, който си е свършил работата. Д: Точно така. Това е казано в наряда, в мислите за всеки ден преди две години, който си е свършил работата. Виж какво сега, има един разказ, той не е разказ, то е преживяване от Николай Райнов. Не знам дали съм ти го казвал. Той като пътувал с експреса от София за Пловдив и в първа класа срещу него стои един така източен човек, с брада така. И влиза в разговор с него, онзи му казал, че бил историк и пътува от Хага за Ориента. "Аз, казва, познавам историята на всички народи." Нашият учен Николай Райнов си казал на ум, хайде де.
към текста >>

57. 61. ВОЙНИЦИТЕ

Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия.
61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си.
към текста >>

58. 76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ

А после наряда?
Хайде да отидем... ще ти кажа къде, хайде! Ех, нищо, после разбрахме, че тук не е като на Изгрева! А довечера? - Ти нали имаш "Петимата братя"? - Да, но тя не е при мене. А после наряда? Аз искам да чуя наряда. Тази заран го пропуснахме. И останах, значи тука, където отпосле разбрах, че това не е Изгрев, не е Учителя. Но останах. След обед.
към текста >>

Аз искам да чуя наряда.
Ех, нищо, после разбрахме, че тук не е като на Изгрева! А довечера? - Ти нали имаш "Петимата братя"? - Да, но тя не е при мене. А после наряда? Аз искам да чуя наряда. Тази заран го пропуснахме. И останах, значи тука, където отпосле разбрах, че това не е Изгрев, не е Учителя. Но останах. След обед. - Ами да беше пила едно чайче... - Че защо да пия едно чайче, то значи да си отивам.
към текста >>

Но аз не искам да си отивам, аз искам да остана за наряда!
Тази заран го пропуснахме. И останах, значи тука, където отпосле разбрах, че това не е Изгрев, не е Учителя. Но останах. След обед. - Ами да беше пила едно чайче... - Че защо да пия едно чайче, то значи да си отивам. Но аз не искам да си отивам, аз искам да остана за наряда! - Ами да беше отишла у... тя всички приема. Как ще отида там в това студено време, тъмно, хлъзгаво и после, нали чакам сестра ми: тя ще ме върне вкъщи... Нищо! Преглътна ли го? Преглътнах го! Довечера тук ще дойдат хора, за които тази тази къща е Изгрев.
към текста >>

59. 83. МОЛИТВЕНИТЕ СЪБРАНИЯ И БОМБАРДИРОВКИТЕ

Любезна сестра Димитрина Антонова, Изгрев, 4.октомври 1954 г.

Беше направен наряд и изпратен до приятелите.
83. МОЛИТВЕНИТЕ СЪБРАНИЯ И БОМБАРДИРОВКИТЕ ден в разстояние на 45 дни пътуваше до с. Симеоново, като понякога преспиваше там. На Изгрева се правеха молитвени събрания за охрана от самолетните бомби. Беше направен наряд и изпратен до приятелите. След голямата бомбардировка над София на 10.1.1944 г. Учителят замина за Мърчаево. Мнозина се преместиха там или се евакуираха в провинцията при свои близки. Но на Изгрева останаха братя и сестри, които непрекъснато провеждаха молитвени събрания. Направеният наряд бе подписан от Тодор Стоименов, Петко Епитропов и Боян Боев.
към текста >>

Направеният наряд бе подписан от Тодор Стоименов, Петко Епитропов и Боян Боев.
Беше направен наряд и изпратен до приятелите. След голямата бомбардировка над София на 10.1.1944 г. Учителят замина за Мърчаево. Мнозина се преместиха там или се евакуираха в провинцията при свои близки. Но на Изгрева останаха братя и сестри, които непрекъснато провеждаха молитвени събрания. Направеният наряд бе подписан от Тодор Стоименов, Петко Епитропов и Боян Боев. Поместваме наряда заедно с формулите. Любезни брат, На Изгрева стават две молитвени събрания всекидневно: в 5 часа сутринта и в 6 часа вечерта ново време. Молитвите, които се употребяват, са в две групи, които се сменят последователно всеки ден. В първата група влизат: Добрата молитва, 91.псалм, Молитвата на Царството и Лозинката. Във втората група влизат: Добрата молитва, 91.псалм, Пътят на живота и Молитвата на избраните.
към текста >>

Поместваме наряда заедно с формулите.
След голямата бомбардировка над София на 10.1.1944 г. Учителят замина за Мърчаево. Мнозина се преместиха там или се евакуираха в провинцията при свои близки. Но на Изгрева останаха братя и сестри, които непрекъснато провеждаха молитвени събрания. Направеният наряд бе подписан от Тодор Стоименов, Петко Епитропов и Боян Боев. Поместваме наряда заедно с формулите. Любезни брат, На Изгрева стават две молитвени събрания всекидневно: в 5 часа сутринта и в 6 часа вечерта ново време. Молитвите, които се употребяват, са в две групи, които се сменят последователно всеки ден. В първата група влизат: Добрата молитва, 91.псалм, Молитвата на Царството и Лозинката. Във втората група влизат: Добрата молитва, 91.псалм, Пътят на живота и Молитвата на избраните. Между молитвите се прави и тайна молитва.
към текста >>

60. 85. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

Тук приложено ви изпращам годишния наряд.
85. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ Изгрев, 4.октомври 1954 г. Любезна сестра Димитрина Антонова, Получих писмото ви. Тук приложено ви изпращам годишния наряд. В неделя 5 ч. се чете тема: "Ценното из книгата на Великия Живот". В неделя в 10 ч. "Да възлюбиш Господа", в сряда, 5 ч. "Начало на мъдростта", в петък "Съразмерност в природата", на 22.1Х.
към текста >>

61. 8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.

Когато бивахме свободни от "наряд" сутрин рано слагахме в раниците сухи клечки от клек и чайник и малко храна и тръгвахме край всички езера до връх Дамга и оттам до връх Мальовица "да си пием чая" както се шегувахме.
В това време пристигат нови и нови братя и сестри от провинцията. Те често пъти викаха нашата група "Упанишади" на помощ да им построим палатката, а после да помогнем за нещо друго или да им направим легло. Режехме дървета от клековете, правехме колове на дължина около 60 см, подостряхме ги и ги забивахме, за да очертаем четирите края на леглото. Слагахме напречни дълги дървета пак от клек, затрупвахме ги с клони и малки клончета от смрика, а накрая и треви и по такъв начин се получаваше меко и ароматично легло, ухаещо на смола. Всички бяха доволни, а ние радостни, че сме направили нещо полезно. Когато бивахме свободни от "наряд" сутрин рано слагахме в раниците сухи клечки от клек и чайник и малко храна и тръгвахме край всички езера до връх Дамга и оттам до връх Мальовица "да си пием чая" както се шегувахме. Сега разбирате защо си носим дърва в раниците, защото на Мальовица има само трева и разкошен изглед във всички посоки. Там запалвахме огън и завираше чая ни. В "Упанишадата" за известно време бяхме приютили и един мой съученик Тодор Рунев. Той беше от комунистическо семейство, сам беше комунист и атеист, но по душа чист, честен и честно устояваше своите идеи. Беше гонен от полицията - говоря за годините преди 9.1Х.1944 г.
към текста >>

62. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

А Учителят беше дал вече в наряда постът от 24 часа.
В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост. Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда постът от 24 часа. От четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обед до петък на обед, защото по-леко е така. А в началото беше целият ден петък. В.К.: А вода можеш ли да пиеш? Е.А.: Не, абсолютен пост, и вода не се пие.
към текста >>

63. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

И пишат, пишат или едното, или двете заедно и след като свършат бай Дончо четеше това, което е написано, и те в тези писания даваха наставленията какво да правим, за духовната ни работа как да се подвизаваме и ни даваха наряди, за да изпълняваме, за духовното.
Презимето му не знам, бай Дончо му казвахме. Там имаше две деца които бяха медиумите. И те бяха слухари. Ние се събирахме, изпявахме една-две песни братски, Учителюви песни, както се казваше тогава, да се създаде атмосфера, за да се проявят духовете. И през време на пеене децата почват да пишат. И пишат, пишат или едното, или двете заедно и след като свършат бай Дончо четеше това, което е написано, и те в тези писания даваха наставленията какво да правим, за духовната ни работа как да се подвизаваме и ни даваха наряди, за да изпълняваме, за духовното. Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах. Беше така: Да си представиме, че всички един от нас е като слънце и тази светлина облива всички от групата които сме. В определен час това упражнение го правим, не определен, а десет или пет минути обливаме, това го правим към целия свят, към българския народ, или към цялото човечество. Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора.
към текста >>

Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах.
Там имаше две деца които бяха медиумите. И те бяха слухари. Ние се събирахме, изпявахме една-две песни братски, Учителюви песни, както се казваше тогава, да се създаде атмосфера, за да се проявят духовете. И през време на пеене децата почват да пишат. И пишат, пишат или едното, или двете заедно и след като свършат бай Дончо четеше това, което е написано, и те в тези писания даваха наставленията какво да правим, за духовната ни работа как да се подвизаваме и ни даваха наряди, за да изпълняваме, за духовното. Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах. Беше така: Да си представиме, че всички един от нас е като слънце и тази светлина облива всички от групата които сме. В определен час това упражнение го правим, не определен, а десет или пет минути обливаме, това го правим към целия свят, към българския народ, или към цялото човечество. Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение.
към текста >>

64. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Аз съм чувала как си правят майтап с наряди, с упражнения, които е давал.
Идват другите, почват вече да не слушат, всеки иска да прави каквото си иска. И виж, и през другите години на Школата пак има непослушание. Е.А.: Пак непослушание, да много голямо непослушание. Много голяма повърхностност в отношенията към работата, както на Учителя, която Той предлагаше, така и към задачите, които ни е давал. Той, когато даде една задача, вместо да се спрем, да я разберем защо я дава, с каква цел, какво иска да постигне Учителя, майтапихме се бе. Аз съм чувала как си правят майтап с наряди, с упражнения, които е давал. В.К.: Така са го възприемали като нормално. Е.А.: Аз си спомням един път, чувах как една групичка така се шегуваха със задачи, които Учителят е давал и си казах: „Колко сме несъвършени, колко сме лекомислени. Едно същество от една висша йерархия идва да ни помогне, да ни извади от калта, пък ние си се майтапиме". Че това не е редно! В.К.: Както малките деца си играят на кукли.
към текста >>

65. 168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

Щото виждаме, че в първите години той подписва нарядите.
Тука е Пампоров. Сега тука е Епитропов. Той беше представител на дружество - осигуровки и той обикаляше цяла България да осигурява хората. С това се прехранваше, а пък беше и връзка между приятелите. Щото ходеше във всички градове и села, хем си вършеше застрахователната си длъжност и правеше връзка между приятелите, нали. Щото виждаме, че в първите години той подписва нарядите. В.К.: Сега Балтова откъде дойде? Е.А.: Аз Балтова я заварих в братството. Откъде е Балтова, не мога да ти кажа откъде е, но е в София. Малко екзалтирана жена беше. В.К.: Казаха ми, че изобщо е продала покъщнината си, подмамена от духовете.
към текста >>

66. 171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

Е.А.: Пишеше и наряди.
Е.А.: За тях ние бяхме деца и някакси нямахме приказка с тях. В.К.: А от онези възрастни приятели Петко Епитропов. Той е висок, с брада. Е.А.: Висок, да. В.К.: Аз съм го виждал там послание пише. Е.А.: Пишеше и наряди. Наряди пишеше той. Малко църковно се носеше малко така. Православно някак беше. Ами възрастни хора са, при Учителя дошли. Много трудно се променят.
към текста >>

Наряди пишеше той.
В.К.: А от онези възрастни приятели Петко Епитропов. Той е висок, с брада. Е.А.: Висок, да. В.К.: Аз съм го виждал там послание пише. Е.А.: Пишеше и наряди. Наряди пишеше той. Малко църковно се носеше малко така. Православно някак беше. Ами възрастни хора са, при Учителя дошли. Много трудно се променят. Те са свикнали с тоя строеж.
към текста >>

67. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща.
Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност. Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност. Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи.
към текста >>

68. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Той каза, че ще направим наряд.
По този въпрос, ние сме говорили, то е записано и т.н. В.К.: Как започнаха „Утринните Слова"? Е.А.: „Утринните Слова", вижте как стана. Учителят каза, че ще дойде следващият неделен ден рано в пет часа за беседа. И като каза Учителят разбира се и ние всички дойдохме. Ние не знаехме, че ще говори. Той каза, че ще направим наряд. Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд. В.К.: В какво се заключаваше наряда? Е.А.: Ами така молитви, песни, формули. В.К.: Ясно, да.
към текста >>

Значи един наряд ще изпълним.
Е.А.: „Утринните Слова", вижте как стана. Учителят каза, че ще дойде следващият неделен ден рано в пет часа за беседа. И като каза Учителят разбира се и ние всички дойдохме. Ние не знаехме, че ще говори. Той каза, че ще направим наряд. Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд. В.К.: В какво се заключаваше наряда? Е.А.: Ами така молитви, песни, формули. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа.
към текста >>

Ние изпълнихме един наряд.
Учителят каза, че ще дойде следващият неделен ден рано в пет часа за беседа. И като каза Учителят разбира се и ние всички дойдохме. Ние не знаехме, че ще говори. Той каза, че ще направим наряд. Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд. В.К.: В какво се заключаваше наряда? Е.А.: Ами така молитви, песни, формули. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа. И оттогава започнаха беседите „Утринни слова".
към текста >>

В.К.: В какво се заключаваше наряда?
И като каза Учителят разбира се и ние всички дойдохме. Ние не знаехме, че ще говори. Той каза, че ще направим наряд. Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд. В.К.: В какво се заключаваше наряда? Е.А.: Ами така молитви, песни, формули. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа. И оттогава започнаха беседите „Утринни слова". В.К.: И те колко години продължиха?
към текста >>

Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа.
Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд. В.К.: В какво се заключаваше наряда? Е.А.: Ами така молитви, песни, формули. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа. И оттогава започнаха беседите „Утринни слова". В.К.: И те колко години продължиха? Е.А.: До края. В.К.: Значи така започнаха. Е.А.: Така почнаха „Утринните слова".
към текста >>

69. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

За нарядите и за... В.К.: Ваше лично ползване.
Да ти кажа, за мене така е било. За мене. В.К.: Да, там където има користолюбие, непочтенност, там нещата вече вземат друга посока. Е.А.: Не, мен ме е страх, аз се страхувам. Знаеш ли, някога имам две каси нали? За нарядите и за... В.К.: Ваше лично ползване. Е.А.: Да. Някога забравям от коя каса съм взела и тогава слагам всичко, което е останало, за да не бъда отговорна пред себе си. Не пред другите. Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела.
към текста >>

70. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр.
70 лв. Със събраните суми ще бъде осигурено за 2 месеца излизането на тия лекции. След изтичането на 2 месеца абонаментът се възобновява и т.н. Повтарям, това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите. Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни помощи за фонда. Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума. Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите.
към текста >>

Известно Ви е, че във връзка с тазгодишното изпълнение на наряда, всеки от нас трябва да има трета серия беседи на Учителя ни.
Молим да му се дава всичкото съдействие, за да се улесни добрия ход на тази братска работа. На същия може да се правят и вноски от настоятелите, обаче за всяка вноска да се пише на брат Жечо Панайотов, ул.„Опълченска" № 66 - София, като се обозначи точно предназначението на сумата. Същите * * * 7. София, 7 декември, 1928 г. Любезни брат, „Божията Любов носи пълния живот". Известно Ви е, че във връзка с тазгодишното изпълнение на наряда, всеки от нас трябва да има трета серия беседи на Учителя ни. От много места ни запитват и желаят да им се набави тази серия беседи, обаче, изданието отдавна е изчерпано и по тази причина никому не може да се услужи. Ето защо, отправяме настоящето запитване до всички братства да ни се яви, какъв е броят на желаещите да си набавят трета серия беседи, и колко души могат да си я купят, и ако се укажат достатъчно такива, ще се нареди отпечатването им в братската печатница. Колкото повече желаещи се яват, толкова по-евтино ще бъде изданието. Молим по възможност до 20 дек. да ни се съобщи, колко души от вашето братство желаят да си доставят тази серия беседи.
към текста >>

71. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

А вие наряда, молитвите духом може да ги правите.
И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокоите за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си /гимнастиките/ може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули от сега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали.
към текста >>

72. СЪДЪРЖАНИЕ

Наряд за Петровден – Денят на Учителя ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС – (1920 – 1984 г.) / Георги Събев 1.
Истинското подвизаване 4. Изпитът 5. Религиозно и духовно съзнание 6. Души в почивка ГЕОРГИ КУРТЕВ И БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ / Борис Николов 1. Божието изявление 2. Наряд за Петровден – Денят на Учителя ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС – (1920 – 1984 г.) / Георги Събев 1. Предисловие 2. Началото 3. Пристигане на Учителя в Айтос 4. Бог не е в Слово, но в сила 5. Тръгване за Паспалата 6.
към текста >>

Из беседата “И обхождаше Исус всичката Галилея” от 5 юли 1925 година от Учителя Дънов 11.Нарядът в Търново 12.
Как ще се ръководи братския кръжок? 6. Къде се намира вярата? 7. Войникът на пост 8. Военнопленниците 9. Учителят и Неговата опорна точка 10. Из беседата “И обхождаше Исус всичката Галилея” от 5 юли 1925 година от Учителя Дънов 11.Нарядът в Търново 12. Лечителството на Учителя 13. Окултните закони действат 14. Окултни случки 15. Новото Учение 16. Човекът, пътят му и неговото бъдеще 17.
към текста >>

73. 01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал.
23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал.
към текста >>

„Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час.
„Как влезе тук? " - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала.
към текста >>

Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно.
" - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане.
към текста >>

Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане.
" - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия.
към текста >>

За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога.
Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.
към текста >>

74. 01 - 24. КАК СИ ДОШЪЛ

Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен".
Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил. Брат Георги станал, посрещнал го и тихичко му казал: „Как си дошъл? Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. " Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата. Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен". Привършил с преписването и брат Георги Куртев застанал до него и поел обратно свитъка. „Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите. " Брат Иван Манев става, ръкува се и си тръгва с онази вяра в себе си, която отваря врати и прави проходими пътищата на човеците, които вървят в пътищата Божии. Онзи, който има вяра, има и връзка и чрез тази връзка невъзможното става възможно, защото Бог не е само Бог в Слово но и и в Сила. За тези приятели от войните, техните опитности бяха живи и чрез тях се вливаше живото Слово на Мировия Учител и те останаха верни и предани до края на живота си на Делото на Учителя.
към текста >>

„Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите.
Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. " Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата. Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен". Привършил с преписването и брат Георги Куртев застанал до него и поел обратно свитъка. „Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите. " Брат Иван Манев става, ръкува се и си тръгва с онази вяра в себе си, която отваря врати и прави проходими пътищата на човеците, които вървят в пътищата Божии. Онзи, който има вяра, има и връзка и чрез тази връзка невъзможното става възможно, защото Бог не е само Бог в Слово но и и в Сила. За тези приятели от войните, техните опитности бяха живи и чрез тях се вливаше живото Слово на Мировия Учител и те останаха верни и предани до края на живота си на Делото на Учителя.
към текста >>

75. 01 - 36. ВЛАКЪТ, СПРЯН В ПОЛЕТО

Било наряд за изпълнение на ученика за вътрешна духовна работа и истинско подвизаване в Бога.
Сетил се тогава за формулата и я казал. В същия момент един от влаковия персонал чукнал на едно място и казал: „Ето къде била причината. " Влакът веднага тръгнал и хората едва успели да се качат. Закъснението било наваксано и той пристигнал навреме. Сварил приятелите в салона и им предал поръчението на Учителя. Било наряд за изпълнение на ученика за вътрешна духовна работа и истинско подвизаване в Бога.
към текста >>

76. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

Веднъж, по време на едно сражение, той минал на предна позиция и започнал да наблюдава откъде неприятелят ги обстрелва със снаряди.
Премалели от глад, каталясали от умора, спрели до една поляна да си отпочинат и легнали, без да знаят какво да правят. Другите поделения раздавали храна на своите войници, но на тях нямало кой да им даде. Тогава брат Божил веднага изчезнал, без някой да го види и след няколко часа се завърнал с няколко шепи овес, който изпросил от другите части, сварил го и раздал на другарите си по една чашка да хапнат и да пият сока на овеса, за да залъжат стомасите си. Всички се чудели с него, откъде намира тия сили, че не се уморявал. Чудили се на неговата желязна устойчивост. Веднъж, по време на едно сражение, той минал на предна позиция и започнал да наблюдава откъде неприятелят ги обстрелва със снаряди. Командирът му заповядал да залегне, за да не го улучи някой куршум. Тогава Божил отговорил: „Г- н капитан, всеки куршум си има своя задача. И аз си имам своя задача. " Всички го гледали, а той с едната ръка придържал кожената чанта с Библията, а с другата придържал към очите си бинокъла на командира и докладвал местоположението на огневите точки на противника, откъдето те били обстрелвани. Наоколо свистели куршуми, защото всеки куршум си имал своя задача и предназначение.
към текста >>

77. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Тази Синархическа верига работеше при строг, определен от Учителя наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд.
Ние сме верига от души и долу, на земята, и горе, на Небето. Онези души, които слизат от небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която верига са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в „Специалния Младежки Клас" на Школата. Тази Синархическа верига работеше при строг, определен от Учителя наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време, произнасяха едни и същи молитви, разположени по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви показваха мястото, където онези души от невидимия свят трябваше да слезнат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа верига действаше още от самото начало на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922 -1944 година в Школата на Учителя успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непозната земя, където трябваше да слезем като верига от души.
към текста >>

78. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Изпълнява се предвиденият за празника молитвен наряд.
Всички ний сме свързани във Вечността. Всички ний сме едно Ято, което придружава Учителя, което изпълнява волята на Бога! Песни, песни, песни!... Сърдечни поздравления, прегръдки, братски и сестрински целувки! В неделя, 5 часа сутринта, всички са на крак. Изпълнява се предвиденият за празника молитвен наряд. Стотици уста пеят песента „На Учителя". И Той е тук, при нас. Той ни обгръща в своята Любов, озарява ни със своята Светлина, дава ни своето благословение. В Бога, в Учителя, в Христа, ний всички сме едно. Тук е брат Георги Куртев, Пеню Киров, Д-р Миркович.
към текста >>

Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот... През всичкото време, докато трае нарядът, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства.
Тук са светлите Ангели, великите възвишени Същества, които ни ръководят в живота Отворете очите си! Тук са всички! Няма „този" и „онзи" свят. В Божественото всичко е едно. Няма раздяла, няма загубване, няма смърт. Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот... През всичкото време, докато трае нарядът, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм, вред природата...
към текста >>

От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда.
Тук са всички! Няма „този" и „онзи" свят. В Божественото всичко е едно. Няма раздяла, няма загубване, няма смърт. Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот... През всичкото време, докато трае нарядът, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм, вред природата...
към текста >>

79. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ЗА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА Преди Наряда всяка сутрин Съзерцание.
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ЗА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА Преди Наряда всяка сутрин Съзерцание. Синархическата верига на Любовта на Господа Нашего Исуса Христа се представлява засега от 10 души братя членове с център благия ни Учител. От дясната страна братята Илия Зурков, Деню Цанев, Георги Куртев, Димитър Добрев, Панайот Ковачев, Никола Ватев, Петко Епитропов, Драган Попов, Тодор Стоименов, Илия Стойчев. Членовете на Синархическата верига трябва да се съединят с Божествения свят на Господа нашего Исуса Христа. МОТО: Синархическата верига има три основни закона: 1. ЛЮБОВТА. Божественият Свят на Господа нашего Исуса Христа.
към текста >>

След това следва специалния наряд.
Каква сила внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. След тия медитации произнасят се думите: „БОГ ДА ВЪДВОРИ СВОЕТО ЦАРСТВО НА ЗЕМЯТА МЕЖДУ НАС. " Продължителността на медитирането ще бъде по чувство. Мястото и условията няма да се гледат. Непременно трябва да се медитира. След това следва специалния наряд. Молитва при 36 часовия пост. Да премахне и разпръсне Бог всички ония врагове и всички лоши мисли, които пречат и спъват Божието дело. Да се прослави Името Му. Да бъде волята Му. Да дойде Царството Му, както горе на небето, така и долу на земята.
към текста >>

80. 06 - 06. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

6. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД.
6. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС София, 19 август 1913 год. Любезний братко, Настъпилите събития налагат работа на вярующите. И затова по разпореждание чрез Учителя, за следующите три святи Недели, а именно 25Август, 1-й и 8-й Септемвий т. год. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята Неделя, 25 Август т. год. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.
към текста >>

" (Тази молитва могат да си препишат само мъжете, които ще вземат участие в изпълнението наряда, а жените - ученици, нека си я научат наизуст, без да я преписват.
Стори, Господи Боже наш, това, заради Великото си име с което си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всички народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето си, ние ще те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Амин. " (Тази молитва могат да си препишат само мъжете, които ще вземат участие в изпълнението наряда, а жените - ученици, нека си я научат наизуст, без да я преписват. ) Във втората и третата святи Недели- 1-й и8-й Септемврийт. год. ще се изпълни същото, само с тая разлика, че последното уединение за размишление няма да става от З до 4 часа, а ще става от 10 до 11 часа нощя. Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. Уединението всеки ще прави в дома си или гдето намери за угодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима.
към текста >>

81. 06 - 13. ПИСМО НА ПЕТКО ЕПИТРОПОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Изпратих ти по една сестра наряда за Петъците, която беше на гарата, моля яви ми получили ги, да зная.
13. ПИСМО НА ПЕТКО ЕПИТРОПОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ Нова Загора 16/I. 1914 год. Любезни братко, Вчера те чаках на гарата, но види се тъй е трябвало да стане. Изпратих ти по една сестра наряда за Петъците, която беше на гарата, моля яви ми получили ги, да зная. Повтарям, ще четете по три псалми в петъците в събранието, а за III петък останалите 4, и пак ще приповтаряте, а ти ще ги четеш и 10-те в Петъка часно на молитва по 5 сутрин и вечер. Псалмите са следующите: 145, 48, 37, 69, 123, 79, 17, 136, 148 и 150. Поздрав на всички. Твой П. Епитропов Писмото ти получих и благодаря, поздрав от Учителя и Дядо Петко на всички.
към текста >>

82. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Четохме наряда при езерото, преди да бъде направен заслонът.
Разтълкувай го. В. К.: За мен случаят е ясен. Понякога Учителят не е в тялото си. И онзи, който е в тялото му и го пази, няма тези качества и говори по човешки. Г. С.: Друг случай имам един път на Рила. Четохме наряда при езерото, преди да бъде направен заслонът. Това беше 1931/1932 г. Те ми дадоха едно подвързано томче, единствено Пеню Ганев беше подвързал книгите на Учителя. бяха подвързани с кожена подвързия, специална и пр. Носеше по едно томче от 4 и 5 серия. Прочетохме от томчето и каза след туй: „Занесете го на Пеню Ганев." Викам: „Дай, Учителю, аз да го занеса." - „Не, рекох, той да дойде да го вземе." Значи изказването му беше към мене.
към текста >>

83. 08 - 02. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят беше дал на събора нея година, 1922 или 1923 беше, един голям наряд, близо двадесет страници, такъв голям формат на пишуща машина.
2. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО Та школата, която продължавахме в Попово, всяка сряда се събирахме и неделен ден в 10 часа се събирахме да четем беседа. А в сряда вечер в 6 или в 7 часа, според случая както беше, тогава вечерно време се събирахме и четяхме беседа. Учителят беше дал на събора нея година, 1922 или 1923 беше, един голям наряд, близо двадесет страници, такъв голям формат на пишуща машина. Туй всяка сутрин трябва да го прочетеш, а то един час не ти стига да го прочетеш само него. И колко още други работи. И не само ние, но и много други приятели от провинцията се отегчили. Та запомниха го туй нещо наизуст. Защо туй нещо трябва да го четем цяла година?
към текста >>

Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути.
И не само ние, но и много други приятели от провинцията се отегчили. Та запомниха го туй нещо наизуст. Защо туй нещо трябва да го четем цяла година? Все едно и също. Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина.
към текста >>

Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути.
Защо туй нещо трябва да го четем цяла година? Все едно и също. Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина. Която картина му направи впечатление, върху нея размишлява. Гледа да я запомни, защото тя ще му окаже влияние през годината.
към текста >>

84. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Като свършим целия наряд и Паневритмията, тогава се поздравяваме като започваме от ръководителя.
Всички хора там изграят Паневритмия. Много хора в красиви облекла играят Паневритмия. Накрая, след Паневритмията, всички се поздравяват, ръкуват се и си пожелават така: който поздравява, казва: „Няма любов като Божията Любов", а който отговаря, казва: Само Божията Любов е Любов" и тогава се ръкуват. И така всеки един ще поздрави целия кръг и по тоя начин става една голяма верига. Туй нещо го видял в невидимия свят и след туй ние го въведохме в Айтос на градината, на братския събор и така се поздравяваме сега. Като свършим целия наряд и Паневритмията, тогава се поздравяваме като започваме от ръководителя. Който го поздрави, нарежда се до него, който го поздрави, нарежда се до втория, после до третия и т.н. се обикаля целия кръг така. 100-200-500 души така минават и се поздравяват. Значи това е снемано отгоре. Сега ще разкажа за брат Колю Колев - Тъпана, брат Колю.
към текста >>

85. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Тогава се изпълняваше наряд от половин час и повече.
Знаех ги, ама брат Стоименов ни ръководеше и след него мога да пея, обаче самостоятелно не мога. Братът станал рано и чувам аз, че чете оттатък молитва и не ми е удобно сега да го прекъсна, да отида, когато той си е почнал молитвата. Той е в молитвен дух. А да остана там, в кухнята, да си правя молитви, не можеше, защото две момичета непрекъснато минаваха. И щяха да ми попречат. Тогава се изпълняваше наряд от половин час и повече. Отидох при брата, той ми каза коя песен се пее там: „Благославяй, душе моя, Господа", обаче аз никога не съм пял пред чужди хора. Изпях само първия куплет, а то се пее три пъти и се продължава. Аз изпях само един път и спрях. „Брат, продължавай, продължавай още." Аз викам: „Стига толкоз." Пък аз се стеснявам, не мога да си намеря място и братът помисли, че аз съм от тези, дето се приспособяват или нещо такова и веднага затвори беседата и той не искаше да чете по-нататък. Да, помисли, че аз съм някакъв външен или случаен човек, или кой знае какъв, пък аз потъвах, изгарях от стеснение.
към текста >>

86. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Г. С.: На съборен ден се изпълняваха наряди, пееха се няколко песни, както въобще ставаше през времето на Учителя в Търново, няколко молитви и така.
Сега тука брат Куртев чете, Това е на някой от съборните дни 1959 година, Той е написал нещо и го чете. Някои мисли от Учителя чете, но въпросът е, че той наближаваше вече 90 години, а пък чете без очила. Много му се усили зрението и четеше без очила напоследък. В. К.: Сега как обикновено преминаваше един съборен ден? Понеже тук го виждаме пак на снимка N 6 как чете. Г. С.: На съборен ден се изпълняваха наряди, пееха се няколко песни, както въобще ставаше през времето на Учителя в Търново, няколко молитви и така. Той не обичаше много да говори, но когато някой зададе някакъв въпрос, тогава той говореше. Той не беше много по говоренето. Първата, която е тука на снимка 6, младо момиче, казва се Верка Велчова Милевска. Брат Велчо Милевски беше ръководител, след като брат Георги Куртев се помина 1961 година. След туй той стана ръководител около 6-7 години, даже и повече, беше ръководител на братството.
към текста >>

87. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда.
Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота. Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята.
към текста >>

Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира.
Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих.
към текста >>

Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите.
Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих. След това за четвърти път лягам да спя и дойде при мен непознат човек и ми каза: „Ставай!
към текста >>

И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята.
Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих. След това за четвърти път лягам да спя и дойде при мен непознат човек и ми каза: „Ставай! Какво правиш тук? Тук не ти е мястото. Запали мелницата и тръгвай след мене." В същия миг аз се сетих, че в обора има кон, който трябва да спася, но непознатият ми каза: „Изведи коня и тръгвай след мен!
към текста >>

Каблешково за двата снаряда при мелницата, които не експодираха, който сън той ми изтълкува така: Че тия два снаряда са известие за мене и жена ми, за нашето духовно пробуждане.
През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих. В Айтос аз вече бях още по-близо до брат Куртев и се подвизавах под неговото непосредствено ръководство. Същият често съм го придружавал в периодичните му обиколки, пролет и есен по селата. Стараех се да изпълнявам всички задачи, които той ми възлагаше в интерес на общото дело. След много години му разказах съня си, който бях сънувал в с. Каблешково за двата снаряда при мелницата, които не експодираха, който сън той ми изтълкува така: Че тия два снаряда са известие за мене и жена ми, за нашето духовно пробуждане. Ето така, по този път аз намерих това велико учение и се свързах с Учителя. Разказал: Васил Долапчиев.
към текста >>

88. 09 - 311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Събирахме се група от десет души по десет дни със специален наряд да изпросим от живата природа дъжд.
311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ Времето се бе засушило. Още от ранна пролет нито капка дъжд. Събирахме се група от десет души по десет дни със специален наряд да изпросим от живата природа дъжд. Бяха минали месеци на усърдна работа. През това време се наложи ремонтирането покрива на сградата на Братската градина. Беше се събрала голяма бригада. Току що бяхме свалили целия покрив, за да подменяме гредите под покрива, ето че се заоблачи и запръска дъжд. От запад, откъм Тополица идваха гъсти и тъмни дъждовни облаци.
към текста >>

89. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Те от 10 часа почват празненството, ще направим наряда, и след туй даваме да четат от наряда.
И то като дойдох тук. Преди това, на Изгрева нямаше това нещо. Поне Мика /Мария Тодорова/ като беше, събирахме се, хубаво, приятелство имахме, ходехме да си пазарим в града. Което ми е казала, някои работи си останаха в мен, и нейния живот трябва да хванеш, на всяка цена. Когато отида на годишнината на баща ми, винаги от Учителя там една глава четем, защото приятелите за по-дълга беседа нямат време. Те от 10 часа почват празненството, ще направим наряда, и след туй даваме да четат от наряда. Не, нарочно не четем беседи а от туй, защото по-кратко, че приятелите си заминават. А няма превозни средства, нали? Зимно време е, та така. Има много работи за казване, но постепенно, постепенно ще ги възстановя. Нека ми се възстанови малко здравето и да се върна от Айтос.
към текста >>

90. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Учителят казал, че трябва да се прави нарядът на съборед ден.
В.К.: Значи там са с брат Боев, Верка: От простуда, да. И тогава брат Боев е бил здрав и толкова бързо е вървял, докато го видиш на стъпалото, чак горе, понеже е било двуетажно. 3-та местна болница в Скопие. Първа, втора, тяхната трета местна болница. И сега, като му минало, получило се писмо от Учителя. Учителят казал, че трябва да се прави нарядът на съборед ден. Събрали се. И има много наши приятели, но на един брат забравили да му съобщят и пет часа сутринта се събират няколко души от Братството в Скопие да направят молитва. Наряд имат. Обаче един Станю го забравили, но той бил от нашия край, от село Вресово и сънува сън и казва: „Станьо, тръгвай, сложи Библията и тръгвай при Георги, там се събират на молитва." Като отива, а пък било толкоз оградено с войска, германците там, то птичка не може да прехвръкне. Как е влязъл, не знам.
към текста >>

Наряд имат.
Първа, втора, тяхната трета местна болница. И сега, като му минало, получило се писмо от Учителя. Учителят казал, че трябва да се прави нарядът на съборед ден. Събрали се. И има много наши приятели, но на един брат забравили да му съобщят и пет часа сутринта се събират няколко души от Братството в Скопие да направят молитва. Наряд имат. Обаче един Станю го забравили, но той бил от нашия край, от село Вресово и сънува сън и казва: „Станьо, тръгвай, сложи Библията и тръгвай при Георги, там се събират на молитва." Като отива, а пък било толкоз оградено с войска, германците там, то птичка не може да прехвръкне. Как е влязъл, не знам. И казват: „Станьо, как дойде тук? " - „Христос ми казва, в болницата иди, там е Георги. Христос ме изпрати.
към текста >>

" Пък той вика: „Нарядът, нарядът ме доведе." - „Това е нарядът - казва брат Боев - Ето ти наряда".
" - „Христос ми казва, в болницата иди, там е Георги. Христос ме изпрати. И затова мен никой не ме спря." Всички спяли, тези спяли. И той се качил горе, понеже е войник, носи нещо, а той Библията носи. Сега, той им казва, а пък баща ми вика: „Добре де, как ти ни намери? " Пък той вика: „Нарядът, нарядът ме доведе." - „Това е нарядът - казва брат Боев - Ето ти наряда". И така си продължили, изкарали си първия ден наряда и получават писмо пак от Учителя. Дава им нареждане как да работят и дошло така, че трябвало да бягат от противника. А брат Боев на Шар планина е ходил и там заболял от ревматизъм, и се обръща в туберкулоза. Оттам си носи заболяването брат Боев, не че по наследство. И баща ми един ден с брат Боев си говорили и понеже имало много болни, трябвало да бягат.
към текста >>

И така си продължили, изкарали си първия ден наряда и получават писмо пак от Учителя.
Христос ме изпрати. И затова мен никой не ме спря." Всички спяли, тези спяли. И той се качил горе, понеже е войник, носи нещо, а той Библията носи. Сега, той им казва, а пък баща ми вика: „Добре де, как ти ни намери? " Пък той вика: „Нарядът, нарядът ме доведе." - „Това е нарядът - казва брат Боев - Ето ти наряда". И така си продължили, изкарали си първия ден наряда и получават писмо пак от Учителя. Дава им нареждане как да работят и дошло така, че трябвало да бягат от противника. А брат Боев на Шар планина е ходил и там заболял от ревматизъм, и се обръща в туберкулоза. Оттам си носи заболяването брат Боев, не че по наследство. И баща ми един ден с брат Боев си говорили и понеже имало много болни, трябвало да бягат. Имало около 1500 души болни тежко.
към текста >>

91. 12 - 17. СКЪСАНАТА ПОЛИЦА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Надка: Опитности не е записвал, но имало наряди, неговото тефтерче Румито го има, пише в толкова часа, давал им Учителят наряди, в толкова часа, като станете, на молитва какво си почувствал, в 10 часа това, в толкова часа това, в толкова часа това и той всичко това записва.
Имаше такива. В.К.: И какво стана с тях? Надка: Ами съхранени са някъде. В.К.: Добре. Ами той записвал ли си е някои опитности? Надка: Опитности не е записвал, но имало наряди, неговото тефтерче Румито го има, пише в толкова часа, давал им Учителят наряди, в толкова часа, като станете, на молитва какво си почувствал, в 10 часа това, в толкова часа това, в толкова часа това и той всичко това записва. В много негови бележки има: „Днес чувствам присъствието на Бога. Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя. Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни. Учителят не само за тати, но като наряд е давал. Всеки е работил.
към текста >>

Учителят не само за тати, но като наряд е давал.
Ами той записвал ли си е някои опитности? Надка: Опитности не е записвал, но имало наряди, неговото тефтерче Румито го има, пише в толкова часа, давал им Учителят наряди, в толкова часа, като станете, на молитва какво си почувствал, в 10 часа това, в толкова часа това, в толкова часа това и той всичко това записва. В много негови бележки има: „Днес чувствам присъствието на Бога. Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя. Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни. Учителят не само за тати, но като наряд е давал. Всеки е работил. И той така. В.К.: Сега, в първите години знам, че е имало така наречената духовна верига, в един и същ ден ръководителите от братствата в провинцията се молят. Вие знаете ли за тази верига нещо по-подробно? Надка: Не, не знам.
към текста >>

92. 12 - 19. БОЖИЛ ИВАНОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Идва бати Божил, той много предан, тати казваше" „Той мие дясната ръка."Тогава идваха наряди в Айтос, но не по пощата, а по човек.
Една опитност има как брат Божил искал да бие попа. Понеже попът пише афиши, те такива дъновсти, събират се в този яхър, че голи, че тъй, чу туй и изпраща проклятие на децата им, проклятие на делото, това вече много години. А пък той е обущар, кърпи обувки, и книжар. Имаше един брат Филип, той беше майстор на обувки. И вече попът прекалил и пише срещу нас и целият г рад пълни. Идва бати Божил, той много предан, тати казваше" „Той мие дясната ръка."Тогава идваха наряди в Айтос, но не по пощата, а по човек. Тати на работа, не може да ходи, чиновник нали е фелдшер. Бати Божил има своя работа. И като отива тати и бръква в джоба да извади плика, бати Божил вади престилката и казва „Кажи за кое село." И тръгва бати Божил, пеш, няма рейсове, няма нищо. От Айтос до Вресово пеша, знае 150 псалми, знае ги наизуст. От Айтос до Вресово знае с колко псалми се отива.
към текста >>

93. 12 - 32. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И молитвите, едно тефтерче от баща ми, формули, наряди, които Учителят е дал сутрин като станеш, като се събудиш, какво чувствуваш, така известни размишления пак той все си е записвал, тоз час това, тоз час това.
Сега имаме там една група ние, работим много хубаво и много хубави моменти преживяваме. Аз затуй не ми се седи тук, в София. Румито вика: „Мамо, на тръни седиш." Рекох: „Руми, липсва ми моят живот. Вашият живот, това е за мене угнетение. Не мога." Виждам я, ние с нея влизаме в стаята, тя си има Библия, има си „Цветните лъчи", има си „Петимата братя", беседата много й харесала и си я чете, особено беседата „Малкият стрък", наизуст вече я знае. И молитвите, едно тефтерче от баща ми, формули, наряди, които Учителят е дал сутрин като станеш, като се събудиш, какво чувствуваш, така известни размишления пак той все си е записвал, тоз час това, тоз час това. Вика: Чета ги всички, каза, мамо. Тя не обича да парадира. Когато даже Добри беше още жив, при някое изпитание като се намира: „Сашо, Руми, хайде да направим една молитва. Дай да отворим по три стиха от Библията." И си ги отбелязват и като отидем, ще каже на Добри: „Татко, сега при такъв момент имахме такова изпитание, това ни се падна, хайде, разтълкувай ни го." Както може вече, Господ го научи и им обясняваше вече някои неща. Та оттогава тя си има нещо така, и оня ден просто каза, ама тъй, с такова възмущение говореше.
към текста >>

94. 12 - 34. ПЕНЮ КИРОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И с тати е идвал на дадени наряди.
В.К.: Добро или зло-това е засега. Надка: Искам да кажа, че материалите на брат Пеню само аз имах, но е дадено някъде. Едното в тати бе останало, където Учителят води духовни разговори с брат Пеню. Защото брат Пеню е един ясновидец. Брат Пеню е имал големи връзки с небето, реални. И с тати е идвал на дадени наряди. Брат Пеню и тати, там са ходили на „Трите братя". Всяка вечер брат Пеню надвечер идва, сутрин в три часа отиват двамата с фенерче, изпълняват си наряда там на едно място, като пещера, има такова нещо в Айтос. От Бургас той идва, там горе правят наряда, връщат се. В.К.: От Бургас всяка сутрин? Надка: Всяка вечер от Бургас, всяка вечер.
към текста >>

Всяка вечер брат Пеню надвечер идва, сутрин в три часа отиват двамата с фенерче, изпълняват си наряда там на едно място, като пещера, има такова нещо в Айтос.
Едното в тати бе останало, където Учителят води духовни разговори с брат Пеню. Защото брат Пеню е един ясновидец. Брат Пеню е имал големи връзки с небето, реални. И с тати е идвал на дадени наряди. Брат Пеню и тати, там са ходили на „Трите братя". Всяка вечер брат Пеню надвечер идва, сутрин в три часа отиват двамата с фенерче, изпълняват си наряда там на едно място, като пещера, има такова нещо в Айтос. От Бургас той идва, там горе правят наряда, връщат се. В.К.: От Бургас всяка сутрин? Надка: Всяка вечер от Бургас, всяка вечер. В.К.: Ама с какво? Надка: С влака.
към текста >>

От Бургас той идва, там горе правят наряда, връщат се.
Защото брат Пеню е един ясновидец. Брат Пеню е имал големи връзки с небето, реални. И с тати е идвал на дадени наряди. Брат Пеню и тати, там са ходили на „Трите братя". Всяка вечер брат Пеню надвечер идва, сутрин в три часа отиват двамата с фенерче, изпълняват си наряда там на едно място, като пещера, има такова нещо в Айтос. От Бургас той идва, там горе правят наряда, връщат се. В.К.: От Бургас всяка сутрин? Надка: Всяка вечер от Бургас, всяка вечер. В.К.: Ама с какво? Надка: С влака. Идва вечер, излизат в три часа сутринта, връщат се, минават през кафенето.
към текста >>

95. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Този наш брат разнасяше писмата, нарядите.
- „Какво? Още малко остава." - „Не, няма малко. У Сапунов има писмо от Учителя, ела да го прочетем." И тримата там, които се нагласили и той ги чака. Обаче отиват. Казва Божил: „Как не се забави това писмо още един ден, та да го бием." Той беше много духовит. Този наш брат разнасяше писмата, нарядите. Те идваха така, не по пощата, ами по човек. Тати, като получи писмото, и отива у брат Божил. А той беше и обущар, и книжар и срещу черквата живее. А оня поп бълва проклятия срещу него, затова искаше да го бие. Тати е на работа, не може да тръгне по селата, нямаше рейсове, пеш се разнасят - едното за Вресово, другото за Горица, третото за Гюрденкю, по пет часа пеш път.
към текста >>

Надка: Не бе, той просто бе куриер на Братството, услужва, защото тати не може да ходи, той е по-свободен, той взема наряда на тати.
В.К.: Феноменална памет. Надка: Така ги знаеше, от Айтос до Вресово колко псалми се прочитат. От Айтос до Горица колко - шест часа. До други села - толкова псалми. В.К.: Той е бил като пощенец нещо. Надка: Не бе, той просто бе куриер на Братството, услужва, защото тати не може да ходи, той е по-свободен, той взема наряда на тати. Той разказваше: „Бъркам в джоба си да вадя плика, Божил снема престилката си и казва. Дай ми за къде." Готови хора сме имали ний, бе, верни, предани. В.К.: Да! Надка: Всяка вечер у нас се събираха. Мама ще вземе, имахме тогава нямахме печки, но огнища.
към текста >>

96. 12 - 37. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Когато получаваха нарядите на времето, не идваха по пощата, ами човек ги донася от София до баща ми - по човек.
Надка: Ама тогава го преработват, че го правят на салон и този салон сега пък се поднови и стана един прекрасен Дом Божий. Там се събираме. Много хубава атмосфера, чудно. В.К.: Казвате за този брат Божил със сестра си Василка освен това че дал салон, но много е работил. Надка: Той беше дясната ръка на баща ми. Когато получаваха нарядите на времето, не идваха по пощата, ами човек ги донася от София до баща ми - по човек. И тогава тати не може, той е чиновник, не може да отсъствува. Брат Божил беше книжар, срещу църквата даже му беше книжарницата и като отиде, бръкне ли баща ми в палтото си, в джоба, бати Божил вади престилката и казва: „За къде, бай Георге? " Той казва, за Вресово, да речем. От Айтос до Вресово са 15 километра. Той знае за тези 15 километра, знае колко псалми може да прочете наизуст.
към текста >>

Същият наряд трябва да се занесе и в Горица.
" Той казва, за Вресово, да речем. От Айтос до Вресово са 15 километра. Той знае за тези 15 километра, знае колко псалми може да прочете наизуст. Той ги знаеше всички 150 псалми наизуст. Друго нищо, само с псалми вървеше. Същият наряд трябва да се занесе и в Горица. Гюргенкьои и т.н., по шест часа път. Той знае от Айтос до кое село колко псалми бяха. В.К.: Пеша. Надка: Пеш, тогава нямаше тези превозни средства. В.К.: Кон няма, пеша.
към текста >>

97. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Той четеше беседите, а дядо ми ръководеше молитвите и изпълняваше нарядите.
Изобщо от тяхното поколение имаше много добри хора. Те бяха много верни, много предани на Учителя. Още от началото, когато Учителят идвал в Айтос, определил дядо ми за ръководител на Братството. Дядо ми е бил винаги скромен, както казва и леля ми, и не искал да го считат за някакво първенство. Той си ръководил работата в Братството, но беседите даваше да чете брат Крум. Той четеше беседите, а дядо ми ръководеше молитвите и изпълняваше нарядите. А пък какви молитви казваше! Негови, със свои думи, толкова прочувствени, че втори човек от Братството не съм чувала така да се моли. Това го подчертавам. Не съм чувала друг човек така да се моли, като него. Той се молеше от душа и сърце и който го слушаше се просълзяваше, толкова трогателни молитви правеше!
към текста >>

А след като се изпълни наряда, те пееха по цял ден.
Имаше и много други, които бяха от Тополица и от далечните села. Идваха и едни хубави жени, пребрадени, с хубави селски носии, с шарени престилки. Интересна и живописна картина представляваха, когато всички се нареждаха на молитва. И гледаш как се молят, как пеят, как хубаво звучаха песните на Учителя сутрин рано преди изгрев слънце, като ангели, слезли от небето. Това бяха незабравими празници. А след като се изпълни наряда, те пееха по цял ден. А пък любимият чичо Крум, който четеше беседите, беше много сладкодумен. Около него се събираха много хора и все им говореше. И така се създаваше много хубава, топла атмосфера през всичкото време. И така по цял ден в песни и молитви минаваше времето. Сега разбирам колко са били предани на делото на Учителя.
към текста >>

Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои.
Те много жадували да видят и чуят Учителя. Въодушевлението на братската градина беше голямо. Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори. Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование. А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни. Особено „Братство, единство", докато се изгубят приятелите от погледа им.
към текста >>

98. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

До него пристигаха нарядите от София, до него се допитваха всички братя и сестри.
Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина. Дори много често съгражданите казваха: „Името му, Добри, отговаря напълно на доброто, което носи в себе си " Отличаваше се с голяма щедрост и безмерна честност. Когато си замина, айтозлии казваха: „Честността на Добри Ганев блести като диамант на челото му." Но най-важното у него беше непоклатимата му вяра в Учителя, в Божието дело. Каква мистичност имаше в татко, какъв богат вътрешен духовен живот, без пози и парадиране. След заминаването на дядо ми, Георги Куртев, като ръководители останаха други, по-възрастни братя, но фактически духовен продължител на делото на Георги Куртев беше моят баща, Добри Ганев. До него пристигаха нарядите от София, до него се допитваха всички братя и сестри. Той остава стълба на Братството в Айтос. Не е имало случай някой да е потърсил помощ и той да е отказал. Нещо повече - сам издирваше кой е нуждаещ се, кой е сирак и мълчаливо помагаше. Знаеха само той и мама. Ще опиша един случай, когато у дома дойдоха майка и дъщеря, изпаднали в тежко материално положение.
към текста >>

99. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Направихме си наряда в 5 часа и той почна да чете беседата „Голямата вяра" от книгата ..Великите условия на живота" и като изчете до 24 страницадо 12ред включително, подаде ми беседата и ми каза: „Прилоша ми малко." Излезе вън, повърна малко и полегна.
1946 г. Обичний брат Жечо, /Панайотов/, От телеграмата ми до брат Т. Стоименов то 22-того знаете вече, че брат Крум е преселен в Невидимия свят. На 21 имахме сбирка на градината от цялата околия. Крум сутринта на 21 дойде в 4 часа. Направихме си наряда в 5 часа и той почна да чете беседата „Голямата вяра" от книгата ..Великите условия на живота" и като изчете до 24 страницадо 12ред включително, подаде ми беседата и ми каза: „Прилоша ми малко." Излезе вън, повърна малко и полегна. Аз го увещавах да го изпратим в града на лекар с леката кола, която имахме на разположение на градината, но той отказа, като каза, че ще му мине. След 1/2 час пак му прилоша, аз настоях да го изпратим в града на лекар и той съгласи. Качихме го в леката кола и го изпратихме, но докато пристигне до лекаря, той почина. През вечерта се е явил на някои приятели и им казал: „Не тъжете. Станалото е по разпорежданието на Бога.
към текста >>

100. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС