Търсене в текстове за 'Молят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св.
Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят.
към текста >>

3. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции. Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
към текста >>

4. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

5. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете.
За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
към текста >>

Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет.
Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе.
към текста >>

Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата.
И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си.
към текста >>

6. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт.
към текста >>

7. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали.
Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън.
към текста >>

8. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това.
Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога.
към текста >>

* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят.
Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
към текста >>

9. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
--------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>

10. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
към текста >>

11. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него.
27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той. Това небе, обаче, не е друго освен умереност, икономия на силите. Тишина, умение в ръководството на живота, вярност в малкото и голямото, вярност към дребното и великото, знание и дело, дело и знание. Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него. „Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори". Можете да се молите зад тезгяха, можете да хлопате, когато вървите по улицата. Истинският стремеж към Дух и истина се изговаря в една секунда. Такива секунди са нужни. Не донасят ли те диамантени прашинки?
към текста >>

12. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не.
Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва.
към текста >>

С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят.
Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля".
към текста >>

13. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето.
Те са имали групи във всеки град. Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици. Иосиф Флавий описва подробно живота им, а Филон описва живота на друго подобно общество в Египет – терапевтите[9]. Те в Египет са били предимно евреи и могат да се считат като египетски клон от есеите. Между двете общества има голяма прилика. И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето. Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство.
към текста >>

И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят.
все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите.
към текста >>

14. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има!
Тогава ти си неразположен и този човек ще наскърбиш, онзи ще наскърбиш - така си създаваш неприятности. Ала, щом си музикално настроен, ще пееш, и обходата ти ще бъде музикална. Когато излезете всред природата, вслушвайте се в нея. Вие не сте се вслушвали в течущите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Един музикант, който има това ухо, той ще чуе неща, които никога в живота си не е чувал. И ако някой музикант би написал как птичките започват своята молитва, той би създал цяло събитие. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата, мъчат се да схванат най-грубото. В тия най-груби гласове донякъде са успели, но как пеят птичките - тям още не могат да подражават.
към текста >>

15. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове!
В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания. Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове! За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина.
към текста >>

16. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра!
Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът.
към текста >>

17. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички се молят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде приета.
Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията си, за страданията си, за неуспехите си. След него дойде втори, трети и т.н. Представете си, какво е положението на Господа. Той трябва да слуша, какво му говорят всички! Всички се молят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде приета. Това са неразумните молитви! Когато човек се моли на Бога, трябва да се имат пред вид следните Негови качества: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази.
към текста >>

И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"!
Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази. Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е молитва, за да се възстанови тази връзка. В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога. Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние!
към текста >>

18. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал.
"Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си. Той трябва да вярва в своите управници.
към текста >>

19. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И учениците Христови не знаеха да се молят.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата!
към текста >>

Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
към текста >>

20. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени.
И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода.
към текста >>

21. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те се молят всеки ден, всеки час.
Те са живели във вътрешно единение с всичко. В това единение, всичките противоречия на живота са придобивали сами своето разрешение. Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни опитността, чрез която те имат смисъл и щастие в живота. Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него. И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа.
към текста >>

22. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината.
Той безгрижно си играе по пътя и щом те зърне, ще те вземе в ръка. Ще забие бели, остри зъби в тебе и ще те изяде лакомо. После небрежно ще захвърли семената в градината и ще припне пак по своите игри. Земята ще покрие тия семена. У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето. Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината. И вятърът на пролетите и тъжните есени, които ще минат край тебе, ще огъват твоята слаба още снага, доде израсне дърво като това, от което падна, защото сам ти пожела това. Не помниш ли? II Морето Морето се гневи. Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб. Боговете долу в бездните водят жестока бран.
към текста >>

23. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната.
Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост. Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди. Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес.
към текста >>

24. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва.
Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него".
към текста >>

Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса".
Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница.
към текста >>

25. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни.
Баща му каза: „Синко, всичко, каквото имам е твое. Този твой брат беше изгубен, а сега се намери". Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си.
към текста >>

26. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В Кап Жибу, в Сизнерос, в Порт Етиен малките мавританчета не просят пари, но се консервени кутии в ръка молят за вода.
Водачът им ги бе завел пред един грамаден водопад, подобен на изтъкан стълб, който бучеше. — Вкусете — каза им той. Това беше сладка вода. Вода! А при тях колко дни ходене, за да се стигне до най-близкия извор и ако го намерят, колко часове, за да се извади пясъка, с който е напълнен, докато се стигне до кал! Вода! В Кап Жибу, в Сизнерос, в Порт Етиен малките мавританчета не просят пари, но се консервени кутии в ръка молят за вода. — Дай малко вода, дай... — Ако си послушен!... Водата, която има цена на злато, водата, чиято най-мъничка капчица измъква от пясъка зелената искра на стрък тревица. Ако вали някъде, цяло преселение раздвижва Сахара. Племената се запътват към тревата, която ще поникне на 300 километри далече... А тая вода, толкова скъперница, от която вече десет години капчица не е паднала в Порт Етиен, изобилно бучеше тук! Като че от някакъв пробит водоем се разливаха световните запаси.
към текста >>

27. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам.
Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя".
към текста >>

28. НА ВЪРХА - В.Н. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Плачат, молят се на Бога, семенцата мили, влага искат, за да могат да намерят сили, да изскочат над земята в слънчеви премени, да събират светлината в плодове засмени.
Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица. Плачат, молят се на Бога, семенцата мили, влага искат, за да могат да намерят сили, да изскочат над земята в слънчеви премени, да събират светлината в плодове засмени. Бързат облаци дъждовни, слизат към земята, пеят песните любовни те на небесата.
към текста >>

29. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят.
Учителят все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака. Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва". Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват.
към текста >>

Казах си: горе се молят.
Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват. Вратата тихо се отвори. Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било.
към текста >>

30. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите.
към текста >>

И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим!
- Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Казвам, всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в Зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигнели това, той няма да забележи, как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота.
към текста >>

31. За Лъчите Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата, особена музика има!
НИЕ ЩЕ НАПРАВИМ един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Бил желал, когато излизате в природата, да се вслушвате в нея. Вие не сте се вслушали в течащите избори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата, особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на природата, нищо няма да научите. Цялото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изборът, после да разбирате гласа на животните, на птичките - особено как започват, какъв концерт има, и най-после, басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е това!
към текста >>

32. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба.
” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена. Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация!
към текста >>

33. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дърветата се молят с грейнали чела.
Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите. Околните хълмове се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат.
към текста >>

34. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят.
А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр.
към текста >>

Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
(Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души?
към текста >>

Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им?
11:27 - 30). Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла. Но при факта, че по-голямата част от владиците и поповете са с големи шкембета и червени вратове, дори на старини, сме в правото си да заключим, че служената от тях литургия не освещава даровете, че те не са в положение да извършват тези алхимически процеси, наречени тайнства. Защото прави са думите: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша" (Йоан 9:13). Но защо тогава г. Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им? Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г. Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му.
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете.
Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това.
ще се състои световна конференция за ограничение на въоръженията. Това става, разбира се, под натиска на общественото мнение, което е решително против въоръженията. Но за да бъдем справедливи, трябва да признаем, че народите все още спят, все още гледат но не виждат. Редица „пактове“, „мирни конференции“, „конференции за ограничаване на въоръженията“ станаха досега, а все пак всичко си върви по старому. До февруари има доста време, и народите трябва да заявят на своите правителства ясно и категорично, че те не искат фиктивно ограничение на въоръженията, а — пълно, всеобщо и немедленно разоръжение. Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това. Те имат пълното право да направят това, защото въоръженията и военната подготовка стават за тяхна сметка, и ако днес изсмукват тяхната икономическа мощ, то утре ще поискат и кръвта им. Най-после, ако всички едновременно не могат да се съгласят, то нека се намери една държава, един народ, който да даде пример на другите, като пръв поеме риска на пълното разоръжение. Според нашето твърдо убеждение, тоя народ не само че не ще загуби нищо от тая си постъпка, не само че ще печели всяка година милиарди за целите на творческото му изграждане и подигане, прахосвани по-рано за целите на разрушението, но, нещо повече, ще застане начело на духовното развитие на човечеството. Осъден е, от Варненския военен съд на 12 години затвор за отказ от военна служба младежа Христо Иванчев от село Горско Сливово ... Ний пък мислехме, че в България няма задължителна военна служба! У нас, след поемането на властта от новото правителство, се появиха на много места силни стачни движения целещи подобрение икономическите условия на работниците.
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения.
И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко. Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях. В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа. Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва.
Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Блага мирис ръси цъфналата пролет: — цветовете нежни Богу благ се молят Блага песен пеят славеи в гората, с нея възхваляват Богу благ делата.
Всеки миг свещен е. Бъди на пост! Учи, люби. И ти благословен ще бъдеш. Д-р Ф. С. Блага мирис ръси цъфналата пролет: — цветовете нежни Богу благ се молят Блага песен пеят славеи в гората, с нея възхваляват Богу благ делата. Блага дума трябва сявга да чертае пътя на човека: — Бога да познае! Т е о д о Преглед Ново правителство Министерската криза, открита по повод искането на четвърто място от Д. Гичев, завърши с падането на кабинета на г. Мушанов и образуването на нов такъв под председателството на г. Кимон Георгиев.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие.
Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви!
Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А после патенти, ще го молят десетки фирми с милиони, милиони!
Милионен град, шум, вик и тревожни сигнали на трамваи и автомобили. Но нищо не смущава Стругов. След един час той е в Техникума, предава документи, разговаря накъсо и намята престилка в лаборатория № 18. Цялата му душа е вече препълнена от радост, че свободно, при всички технически удобства, при такива усъвършенствани лабораторни и известни професори по пиротехника, ще може да прояви всичките си способности като химик и някога името му, като това на Нобела, ще знаят всички хора. И когато изяви на света своето откритие, като бомба ще тресне неговото име вред по земята и подобно на светкавица ще озари пътя към нови експлозивни постижения. А после патенти, ще го молят десетки фирми с милиони, милиони! ... Дълго време работеше Стругов над масата. Преливаше различни течности в епруветките, загряваше, кристализираше, пишеше химически формули, изчисляваше и никога не се уморяваше. Стоеше прав по цели дни, ядеше и спеше в кабинета и никого не пускаше освен своя лаборант. За минутка не оставяше своя химически свят, може би ще влязат и ще откраднат неговото откритие, ще извадят патент германците, та после къде ще отиде славата му. Нямаше вяра на никого в тоя свят и всички хора сметеше за врагове, готови да се нахвърлят върху епруветките му и да ги откраднат.
към текста >>

Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш?
И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света. (Следва) Житен клас НОВАТА ОСНОВА НА МЕДИЦИНАТА Думата „окултно“ значи скрито. Затова мнозина считат, че то означава и нещо неподатливо на обективно изследване, нещо ненаучно.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи.
Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си? Ще кажете: Трябва да имаме морал.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си.
Носът е един барометър на нашия ум. Промените, които стават във вашия ум, се отразяват върху вашия нос. Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е предвестник, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние. Това са научни данни, с които се занимават учените адепти и светии. Светиите не се занимават само с молитви, както мислят някои, но се занимават с великото знание в света. Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си. Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни.
Тогава Бог ще каже на жетварите — помогнете на този човек. И въпросът ще се разреши. Сега от всички ви се иска едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си. да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.
— вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности. Бъдещите поколения, снабдени със свръхчувствителни радиоприемници, ще могат да слушат радио програмите, които днес се разпръскват по света.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата.
Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва. Но не е достатъчно човек сако да мисли че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит, защото само опита ще ни покаже разумните основи на нашата вяра.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания.
Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци. Не е вече възможно да се причини карма и да се отлага нейното изплащане за след милиони години.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор.
Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи. Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви. Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та напръскала някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой. — Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея. И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О, пеят нежно те И молят, и зовят!
* Че всичко е в сърцето На милото дете — Усмивката, сълзата Там Бог в едно ги сле. На моята малка племенница Очи ме гледат две, очите на дете. В тях трепнала молба, В тях кротост и любов. Смири се, о сърце, Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди! * Очи ме гледат две. О, пеят нежно те И молят, и зовят! Искрици в тях горят, сълзиците трептят. Ще чуеш ли, сърце? * Редят се мигове, Ще минат векове. Все тъй ще те следят. Все тъй ще те горят, дордето, о сърце, Не се стопиш в любов Пред пламналия зов На две очи — звезди!
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А точно така разбират хората понятието „молитва“ — тия, които се молят, и тия, които не се молят.
Може би Господ щял да го стори. Но за зла участ, устата на божия човек сгрешила и вместо да каже: „дай ми, Боже, шиник пари“, тя изрекла: „Дай ми, Боже шиник глава“. Наистина, Господ се оказал отзивчив към молитвата на божия човек и му дал шиник-глава. Но човекът се намерил в чудо: не можел да си извади главата от железата на прозореца. * Всякога, когато се говори за „молитва“, пред нас изпъква образа на тоя човек. А точно така разбират хората понятието „молитва“ — тия, които се молят, и тия, които не се молят. Първите — защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда. Първите са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти. Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат. Молитва! А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата.
Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление. Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като остареят престават да се молят.
Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато държите речта възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви направят критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В такива случаи нека се съберат десет сестри, да се помолят за него, нека му изпратят своята любов.
Синаповото зърно е свързано с истината. И дисхармонията и недоразуменията между хората — между мъжете и жените — се дължат на изгубване на вярата. А отсъствието на вярата показва че няма любов. Защото можете да вярвате само на онзи, когото обичате. И когато някоя жена се оплаква от мъжа си, че бил груб, че я тормозил и пр., това показва че тя не го обича. В такива случаи нека се съберат десет сестри, да се помолят за него, нека му изпратят своята любов. Нека всички сестри го обикнат чрез неговата жена. Ако те успеят да го обикнат, той ще започне другояче да вижда жена си — в друга светлина — ще я види по-красива, по-добра и пр. Тогава каквото направи жена му, всичко ще му бъде приятно. Същият закон може да се приложи и от мъжът. И ако вие страдате в живота, вие страдате от безлюбие.
към текста >>

Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
Вашата любов определя посоката на вашето движение. Вие сте дошли на земята защото сте имали любов към нея. Ако имате по-голяма любов към слънцето, отколкото към земята, вие ще можете да отидете и на слънцето. Когато не обичате живота, вие не го разбирате, и той е пълен с противоречия; но когато обичате живота, вие го разбирате и ви е приятно, че живеете. Това значи да имате вяра като синапово зърно. Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека. Вие сами си създавате пречките по закона на негативното внушение.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им.
с всичкото си сърце с всичката си душа и с всичката си сила“. Това значи да възлюбиш, да възприемеш Бога в себе си. Любовта с разумна сила. Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Питате: Как ла възлюбим Господа? Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре.
към текста >>

Бог, на когото хората трябва да се молят не се намира в центъра на земята, но в душата на човека.
Вярата, величието на човека седи в изпълнение волята Божия. Ние трябва да носим три неща в ума си. Първото нещо е да бъдем свети и в името Божие да забравим всичко, което се отнася до нас. Второто нещо: от всичкия си ум, сърце и душа да пожелаем да дойде Царството Божие на земята. И трето: с всичкото си същество да пожелаем да се изпълни волята Божия на земята. Бог, на когото хората трябва да се молят не се намира в центъра на земята, но в душата на човека. Аз не съм против поклоните, но те са заблуждение. Правилната стойка на човека е, когато той има правилни отношения, когато умът и сърцето т. е. когато мислите и чувствата на човека се балансират. Ти не можеш да бъдеш прав, ако нямаш правилни отношения към сърцето и към ума си. Ако енергиите на вашия ум и сърце не са правилни вие не можене да имате право положение.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога.
Без да ви убеждавам в това, ще ви преведа един пример, кой не е никакво суеверие, но е една реалност. Това се случило в турско време. Синът на един български чорбаджия бил хванат от турците. Всички селяни от това село, Николаевка се казвало, събрали една сума, да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог помогне синът да се върне неповреден. Обаче, като запалили свещта, която била тежка три-четири килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ. Та казвам: Много хора са готови да палят големи свещи, но те всякога закъсняват. Те палят големи свещи след като човек замине за онзи свят. Хората ценят нещата само тогава, когато ги изгубят.
към текста >>

От по-рано е трябвало да се молят.
Това се случило в турско време. Синът на един български чорбаджия бил хванат от турците. Всички селяни от това село, Николаевка се казвало, събрали една сума, да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог помогне синът да се върне неповреден. Обаче, като запалили свещта, която била тежка три-четири килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ. Та казвам: Много хора са готови да палят големи свещи, но те всякога закъсняват. Те палят големи свещи след като човек замине за онзи свят. Хората ценят нещата само тогава, когато ги изгубят. Сега ще ви приведа друг един пример.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една дума, тая формула трябва да се произнася, с тон, с какъвто обикновено хората се молят и четат молитви.
Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика. КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“. Тъй като думите във всяко отношение засягат решително всичко, безполезно е, да се прилагат и специални самовнушения. Това самовнушение трябва да се прави, колкото е възможно просто, пряко, машинално, и без най-малкото напрягане. С една дума, тая формула трябва да се произнася, с тон, с какъвто обикновено хората се молят и четат молитви. По този начин, формулата, — посредством органа на слуха, — прониква механически в безсъзнателното „аз“, и като проникне там. веднага оказва съответстващото действие. Необходимо е тая метода да се прилага през течението на целия живот: тя има, колкото предупредителен, толкова и лечебен характер. Ако през течение на деня, или нощта, изпитвате телесна или душевна слабост, вие преди всичко, трябва да си наложите твърда увереност, че съзнателно няма да я усилвате още повече, а напротив, ще я накарате по-скоро да изчезне. След това, постарайте се да останете напълно сам, затворете очите си, и гладейки челото си с ръка, ако се касае за душевно страдание, или болното място, ако слабостта ви е физическа, повтаряйте високо, с доколкото е възможно по-голяма бързина: „Минава, минава, минава!
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога.
Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога. Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани.
към текста >>

Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н.
Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога. Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората.
към текста >>

Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари.
В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога. Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората. Като гледа на молитвите на тия деца, Господ вижда, че всичко това съставя едно велико Божествено забавление.
към текста >>

За какво ли не се молят хората.
Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората. Като гледа на молитвите на тия деца, Господ вижда, че всичко това съставя едно велико Божествено забавление. За Бога хората представят велико Божествено забавление. Кой каквото иска, Бог казва: Дайте му, дайте му. Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои хора не искат да бъдат духовни, не искат да се молят, не искат в нищо да вярват, като мислите, че това е заблуждение.
Този пример е важен дотолкова, доколкото да се увери човек, че извън физическия свят има друг един разумен свят, който взема участие, във всичко, което хората вършат. Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени като някой кораб в пространството и трябва сами да се грижите за себе си. Не, това не е така. Това е едно заблуждение. Вие трябва да имате един апарат, с който да влезете във връзка с духовния свят. Някои хора не искат да бъдат духовни, не искат да се молят, не искат в нищо да вярват, като мислите, че това е заблуждение. Нещата всякога може да се проверят. Аз мога да ви дам правила, чрез които да поставите вярата си на опит, да видите права ли е или не. Когато вярата ви е права, вие усещате една пълнота в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. А когато нещата не са верни, вие усещате в себе си едно раздвояване. Винаги има два гласа в човека, които му нашепват.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва.
Иначе, отгде ще дойде живота? Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна. Да въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже. Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: Господи, дай ми по вече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което Ти искаш от мене. Днес всички хора, млади и стари, всички майки, всички свещеници и учители, трябва да въздъхнат.
към текста >>

Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат.
Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна. Да въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже. Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: Господи, дай ми по вече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което Ти искаш от мене. Днес всички хора, млади и стари, всички майки, всички свещеници и учители, трябва да въздъхнат. И ученият трябва да въздъхне, за да се отвори пред него един по-голям простор.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение.
Като живее, човек ежедневно прави упражнение. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. Историята за блудния син и до днес още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта.
към текста >>

Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни.
В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. Историята за блудния син и до днес още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия си син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Защо е необходимо да се молим Никога майките учеха децата си да се молят още от най-ранно детство.
Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив. (следва) Защо е необходимо да се молим Никога майките учеха децата си да се молят още от най-ранно детство. Те коленичеха — майката в средата, а децата наоколо и и благодаряха или се молеха на Всевишния за някоя милост. Днес считат това за отживяло вече времето си, за липса на интелигентност и пр. А за кого е необходима нашата молитва? Дали за това Върховно Същество, това Велико Начало на Живота, което има всичко в себе си, или за нас малките? Дали слънцето има нужда от нас или ние, та излизаме от къщите си да му се радваме и греем?
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят.
Всички държавни мъже седят и си говорят: Внимавайте, че само една искра е достатъчна Запалят ли се тези бомби, знаете ли какао ще стане? Днес всички държави държат една такава запалка — Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка. Франция държи една запалка, Съединените щати държат една запалка малките държавици държат по една запалка, и ако всички ги запалят, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв голям взрив, който ще унищожи цялата култура. От съвременната култура няма да остане нито помен. Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят. Тя трябва да се молят да станат проводници на любовта. Всички хора трябва да дойдат до любовта. Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумните сили, с любовта. Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света.
към текста >>

Тя трябва да се молят да станат проводници на любовта.
Днес всички държави държат една такава запалка — Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка. Франция държи една запалка, Съединените щати държат една запалка малките държавици държат по една запалка, и ако всички ги запалят, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв голям взрив, който ще унищожи цялата култура. От съвременната култура няма да остане нито помен. Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят. Тя трябва да се молят да станат проводници на любовта. Всички хора трябва да дойдат до любовта. Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумните сили, с любовта. Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света. Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал.
към текста >>

Като се събират духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божия дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи да имат само едно мнение.
Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света. Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина, и тези права трябва да им се отдадат. Сега аз говоря за културните народи, за културния свят. Това нещо те могат да го направят. Като се събират духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божия дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи да имат само едно мнение. Често някои ме питат, на коя страна съм — на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света. Крива страна има, но права страна няма. Ако човек е силен, той няма какво да търси правото.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд.
Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен. Волове, крави, овце — би направил всичко, а не знаеше какво. Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд. Народът друго не знае. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ. Стойко беше чул за хода, замисли се и каза на баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан. — Не е лошо, синко, такова нещо се е случвало по наше време. — Капвало ли е ?
към текста >>

Стойко стои замислен и гласно се пита: „Какво ли ще стане, ще се съберат ли, ще се помолят ли?
. . — Може я. Що да не може! Попа да каже и да се събере народа, — стана дедо Първан и излезе на двора. Замря приказката, стихнаха гласовете. Стойко стои замислен и гласно се пита: „Какво ли ще стане, ще се съберат ли, ще се помолят ли? “ Изсъхна всичко, на сено стана. Няма храна, няма живот. Ще умре добитъкът, една седмица и не може да изкара. Същата вечер на мегдана, седнали на пейките и праговете, селяните си приказваха. Навсякъде се беше пръснала мълвата, че осемнадесет села щели да се съберат да се молят на Аллаха за дъжд.
към текста >>

Навсякъде се беше пръснала мълвата, че осемнадесет села щели да се съберат да се молят на Аллаха за дъжд.
Стойко стои замислен и гласно се пита: „Какво ли ще стане, ще се съберат ли, ще се помолят ли? “ Изсъхна всичко, на сено стана. Няма храна, няма живот. Ще умре добитъкът, една седмица и не може да изкара. Същата вечер на мегдана, седнали на пейките и праговете, селяните си приказваха. Навсякъде се беше пръснала мълвата, че осемнадесет села щели да се съберат да се молят на Аллаха за дъжд. Стойко беше там, когато заговориха за това. И, както тогава, той рече тихо и плахо: — Не можем ли и ние тук да се съберем? Може да завали. . . нали се е случвало и друг път!
към текста >>

— Нека се молят ония, — рече друг.
И, както тогава, той рече тихо и плахо: — Не можем ли и ние тук да се съберем? Може да завали. . . нали се е случвало и друг път! — Може я, — обадиха се някои. — Нека се молят ония, — рече друг. — Аз да ви нажали, ако капне там и тук ще капне. Тъй я, на десет километра Свети Илия няма да забрави своите. И пак приказката замря. Не се спряха да помислят, да се посъветват, да опитат сетното средство. Скоро вече никой не си спомни, че на другия ден, много хора, уморени и жадни, ще кръстосат прашните пътища, за да стигнат на време на уреченото място, за една работа много важна, от която зависеше хляба на много бедни села и колиби.
към текста >>

И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят.
Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не. Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън. Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога. И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни! — Дано!
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички християнски народи трябва да отправят днес мисълта си към Бога, да се помолят да отложи голямото нещастие, което иде сега в света .
И тъкмо днес, тъкмо сега е времето, когато будните люде трябва да съсредоточат всичките си духовни сили, в една мощна мисъл, в една. дълбока и искрена молитва, в един сърдечен зов към Бога — да спре готвещото се и започващо се човешко безумие, като същевременно обещаят да изправят досегашните си грешки, като поемат върху себе си тежестта на човешките престъпления, водещи към това безумие, като понесат на плещите си тежкия кръст. който вдетиненото и заслепено човечество е изковало за себе си. Този, който знае и вижда много повече, отколкото всички други люде на земята, този, чийто взор прониква далече зад пределите на всякакво земно знание и чийто дух говори с небесата, — Учителят на Всемирното Братство, — който, за щастие и благословение на нашата земя и на нашия народ, се намира в България, ни заявява ясно и определено: „Войната може да се избегне . . . Всички християнски народи трябва да отправят днес мисълта си към Бога, да се помолят да отложи голямото нещастие, което иде сега в света . . . Кажете: Господи, спри за малко, ще поправим грешките си, ще изпълним Твоята воля! “ Да! Само така европейските народи ще избегнат страшното, което идва и което заплашва да превърне Европа в пустиня — като се обърнат към Бога и като обещаят да изправят грешките си! Но нека не мислим, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна.
към текста >>

Всички Християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се по-молят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света.
Нещастието може да се отложи. Като решим да изправим погрешните си, нещастието може да се отложи. В този смисъл войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци, всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички Християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се по-молят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света. Казвам: Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас. Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля! Това е, което се изисква от нас. Любовта е постижение на всичко в света. Из беседата, държана от Учителя на 24. IX.
към текста >>

67. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам.
Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа? Защо ми трябваше и тоя поганец ? Хич бива ли да съм толкова глупав! Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам. Дедо поп друга гозба не ще, с гавазин ще пътува . . . От мене си ме е срам. А, ах, защо ми е тая пущина под килимявката, ах! Защо ли?
към текста >>

68. -

Олга Славчева СПАСЕН Какви са тия, дето се молят.
Те дават малко, искат да получат много. Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в живота на хората, те са изложени на големи дисонанси и във физическия и в психическия си живот. Олга Славчева СПАСЕН Какви са тия, дето се молят. Кому се молят, за какво, не разбирам. Ето нали си здрав, имаш си разум, работи, труди се, па това си е. А ти, ще седнеш да се молиш, защо? Има ли някаква потреба в това? Животът не ще молитва, а мотика — казва Нонко Денин от Сикеречево на съселянина си Христо Косев.
към текста >>

Кому се молят, за какво, не разбирам.
Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в живота на хората, те са изложени на големи дисонанси и във физическия и в психическия си живот. Олга Славчева СПАСЕН Какви са тия, дето се молят. Кому се молят, за какво, не разбирам. Ето нали си здрав, имаш си разум, работи, труди се, па това си е. А ти, ще седнеш да се молиш, защо? Има ли някаква потреба в това? Животът не ще молитва, а мотика — казва Нонко Денин от Сикеречево на съселянина си Христо Косев. чието лозе е дошел да връзва.
към текста >>

Има някой, че и дома си се молят, и на нивата ще се изправят — и там.
А ти, ще седнеш да се молиш, защо? Има ли някаква потреба в това? Животът не ще молитва, а мотика — казва Нонко Денин от Сикеречево на съселянина си Христо Косев. чието лозе е дошел да връзва. „Не стига ли, дето попът венчава, опява, прекажда на задушница, служи неделни и празнични дни, ами и ние отгоре. Има някой, че и дома си се молят, и на нивата ще се изправят — и там. Стига ни туй. което попът прави. Това си му е нему служба, па дето се вика и плаща му се. Той знае, кому да се помоли, защо да му се помоли, и колко да се моли. Това не е наша работа.“ И Нонко се ядосва ама здравата се ядосва.
към текста >>

Едни се молят, други не се молят.
Дарба е то - другояче как ще си обясниш? Има някои хора никога не запяват. Някои пилци цвъркат, някои не. Някои пеят, пеят та се късат, а други крещят — гаргите, свраките например. Така е и с човеците. Едни се молят, други не се молят. Но то не вреди никому, а който го прави, види се, че отвътре го кара да го прави — добре му става от това. — Е, добре, озъби се пак Нонко. — Какво добро се постига от моленето? Умряло можеш ли да вдигнеш, дъжд можеш ли да докараш, облаци да разгониш, можеш ли, а? А бе то, умрялото, отвърна бай Христо, няма що да го вдигаш.
към текста >>

69. -

И всички трябва да се молят да се отстрани този час.
Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тези престъпления. Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен! Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на любовта! Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия.
към текста >>

70. -

Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни“.
Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да го залъжат с малко масло, да му заколят едно теле. Някой казва: Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил. Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни“. Ти се молиш цел ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш на никого. Помощ за помощ върви, и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се повдигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, това е Бог.
към текста >>

71. -

Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга.
На плочата с познатия на него почерк било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със съдържанието: „Две години вече от как съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа“. Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот. Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга. Защо ли е това така? Запитал съм някои жени и деца, защо сами не колят, щом като е било толкоз необходимо за ядене (според тях). Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“. И вярвам, че действително повечето биха се отказали. Защото съм виждал, че когато им услужват и колят кокошката, те се обръщат с гръб за да не гледат.
към текста >>

72. -

Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало.
Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта. Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство. С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно. Християнството в тях е на фалшива основа.
към текста >>

73. -

Казвам: всички трябва да се молят да станат проводници за идването на Божието благословение.
Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители. Вие чакате деня Господен. Денят Господен е ден за отмъщение за престъпленията на хората. Казвам: всички трябва да се молят да станат проводници за идването на Божието благословение. Някои питат кой ще победи? — Ония хора, които носят любовта, те ще победят. От тоя порядък, който днес съществува на земята, няма ни прах да остане от него. Аз ви казвам, че до 45 години няма ни прах да остане от него. Всичко туй трябва да се измени, това е волята Божия в света.
към текста >>

74. -

И тази молитва не е туй обикновено молене за спасение, а онова молене, когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора.
И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички? Все ще имате някой мазол на пръстите, или някоя малка раничка на гръбнака, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очи те и т. н. И всички тия недъзи се образуват само в затворите. Хората сега се намират в един голям затвор. Но истинската сила, най-великото в света, най-силното — то е молитвата. И тази молитва не е туй обикновено молене за спасение, а онова молене, когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И като следствие на тази молитва, от небето слиза един ангел, който изважда човека от затвора. Ще кажете: „Не можем ли и ние да направим същото? “ — Можете, ако разбирате ирационалните числа. Вие не трябва да се боите. Самостоятелни трябва да бъде-те.
към текста >>

75. -

Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали.
Въздействието й върху ума и тялото – Е. П. Предсказвачи – Вл. Селянов Предупреждение към веячки идейни движения и добри хора – М. С. Книгопис ОЧАКВАНОТО Милиони очи днес по цялото земно кълбо са впити със застинала мъка в небето. Милиони човешки души, измежду всички народи на земята, днес горят от страшната жажда — жажда за мир. Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали. И далеч някъде, на хоризонта на недалечното бъдеще, всред океана на безпрогледната тъмнина, засиява малка струя светлина. Той идва — многоочакваният, многожеланият, възлюбеният мир. Той идва, защото не може да не дойде. Но какво ще ни донесе той? Всички чакаме нещо хубаво от него.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55.
Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като в смъртна мъка, в последния си час викат те към Тебе и молят да им позволиш да Те лицезрат поне като в сън; да чуят две думи от Тебе жадуват те, за да утихне бурята в сърцето им, та спокойно да заспят.
Аз съм с тебе“. II. МОЯТА МОЛИТВА В тих час, когато бурята в неспокойната моя душа бе спряла дивите си нагони, и неканените зли мисли я бяха освободили от своето натрапничество, аз мога да доловя тихия глас в мене. Когато, свободно от горчивите съмнения, сърцето ми плува в неземно блаженство и аз усещам Твоята милостива ръка да се простира над мене и нежно да ме гали, аз съм превъзмогнат и немея пред Твоето Върховно Присъствие, нямам слова да изразя признателността си към Тебе за Твоята доброта. Така успокоен в Твоите прегръдки, аз чувам вън около мене, в долината на живота, горчивите ридания на безпомощните и окаяните слепци; аз долавям молитви и стонове на скърбящите братя. Чуй как Те зоват те и простират ръце към Тебе. Като в смъртна мъка, в последния си час викат те към Тебе и молят да им позволиш да Те лицезрат поне като в сън; да чуят две думи от Тебе жадуват те, за да утихне бурята в сърцето им, та спокойно да заспят. Виждам старец прегърбен, бездомник, жалък. Лишен е той от подкрепата на едничко чедо и замръква под чужда стряха, без залък, без огън, клетият. Покрит е той с дрипи, друга премяна животът не му е дал. Въздишка чувам да се изтръгва от дълбочините на душата му мъченишка. Извиква той болно и тъга разяжда сърцето му немощно, а устните му шепнат : „смили се над мене, и когато заспя, прибери ме, недей ме остава още така, защото изгни душата ми от тъга“.
към текста >>

Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери.
Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му.
ще дадеш обещание, че никога няма да хулиш, а ще проявиш интерес към духовните въпроси. И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш. Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи. И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето. Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“. И на другия ден той дойде да ми благодари, че станал напълно нормален. Обещанията дали своя ефект. Наскоро той заминал за Брюксел да държи последните си изпити и да доведе своята годеница белгийка.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите.
Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се свечерява.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“.
Трептят те пламенно с крилата си и пеят: „мила, мили мой, ела по-близко! “ Отвън тъгува птичката свободна: „ах, не мога, страх ме е от тез затворени врата на клетката“. А птичката във клетката цвърти: „горко ми, моите крила безсилни са и мъртви“. III. „Поете, вечерта се веч промъква, космите ти побеляват. Долавяш ли ти в свойта самота вестта от Вечността? “ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се свечерява.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“. „Кой ще тъче горещите им песни, ако бих стигнал крайбрежието на живота, да гледам аз смъртта и по-отвъд? “ „Изчезва веч вечерницата ранна“. „И кладата на жертвоприношението на мъртвеца леко веч угасва край реката мълчалива.“ „Под светлината на изгасващия месец, ето вият в хор чакалите от двора на онази запустяла къща.“ „А пък на странника, напуснал своята родина, за да дойде тук, да бди ноще и със наведена глава се вслушва в шепота на тъмнината, кой ще му нашепва тайните на тоз живот, кога заключа моите врата и се освободя от всички земни връзки? “ „Не е за мене важно 'туй, че космите ми побеляват. Аз винаги съм толкоз млад или пък толкоз стар, какъвто е най-младият или най-старият от туй голямо село.“ „Аз съм връстник на всекиго, и не е важно туй, че космите ми побеляват“. IV.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта .
Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
към текста >>

Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“.
За всяко нещо има едно положително искане, но няма ни най-малко некакво оплакване. Бихме казали даже: в нея има едно почтително настояване за исканите неща. И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя начин. с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си. Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета.
към текста >>

Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви.
Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат.
към текста >>

Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35607886314392