НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
78
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се
молят
, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се
молят
, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата.
към текста >>
Затова и ония, които се
молят
за него, навярно Бог ще ги послуша.
И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.
Затова и ония, които се
молят
за него, навярно Бог ще ги послуша.
Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ".
към текста >>
2.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
След това те отиват да се
помолят
и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега.
След това те отиват да се
помолят
и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се
молят
и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички.
Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.
Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се
молят
и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички.
Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. 30 юни 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>
4.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се
молят
, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им.
Той я предава на Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме. Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството.
Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се
молят
, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им.
Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап.Втория етап. Много от тези групи се занимават със спиритизъм и работят с медиуми. Отначало Учителят не ги отрече, а напротив. Спиритизмът тогава проповядва и доказва чрез медиумите, че има невидим свят, че животът не свършва с органическият живот и форми, но има и след него живот.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя.
, 18.08.1907 г.
Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло.И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се
молят
за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Железкова, на която пред всинца каза:Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро – умствено, физическо и духовно.Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави:Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай.
Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло.И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се
молят
за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце.С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите, за да им помогнете, ще се явят около вас други в Астралния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо.Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си.Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъватНеговото Царство.
към текста >>
6.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Когато жена или мъж са неразположени, трябва да се
молят
на Господа да ги освободи от тези нахлули в тях неприятели; това не са те, а неприятели.
По този въпрос станаха много разисквания, изказаха се разни мнения. След това г-н Дънов продължи: - Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с остър поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък, долната част на малкия мозък и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния.
Когато жена или мъж са неразположени, трябва да се
молят
на Господа да ги освободи от тези нахлули в тях неприятели; това не са те, а неприятели.
Когато някой мисли лошо за приятеля си, с когото са се скарали, той отваря вратата на лошите духове, за да навлязат и съмнението да почне да гложди. Гумнеров: - Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Духа по плът, а от Духа по дух. - Духът е един и същ. Важно е това да знаете, защото следващите години ще бъдем при други закони и ще отидем по-нататък. Когато свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще бъдат впрегнати и няма вече да ви безпокоят.
към текста >>
7.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Между модерните спиритисти някои обичат да се
молят
за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват.
За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни. Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот. Да ходите в Истината, това още не значи, че любите Господа, и с това вие може да сте далеч от Истината. Затова трябва да правим известни самоотричания.
Между модерните спиритисти някои обичат да се
молят
за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват.
Така че, предстои ни една жертва пред Бога. Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея. В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Дух и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и то да ги изпълни, преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици.
към текста >>
Вие в това може да сте далеч от Истината, затова трябва да правим известни самоотричания.Някои между модерните спиритисти обичат да се
молят
за умрелите и добре правят.
Те са аксиоми. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, защото са деца, но когато станат възрастни, вие сте взискателни. Така и Небето е взискателно към вас, като ставате възрастни. Вашата любов към Бога може да се прояви само във вашия живот, да ходите в Истината.
Вие в това може да сте далеч от Истината, затова трябва да правим известни самоотричания.Някои между модерните спиритисти обичат да се
молят
за умрелите и добре правят.
Но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват. Такава една жертва пред Бога ни предстои. Пред Бога е приета помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като за да бъде помощта помощ, трябва душата ни и сърцето ни да влязат в нея.В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате.Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията.
към текста >>
8.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
В петъка ще следват опасванията14 от онези, на които са дадени, но ще ги опасват след като мине петъкът, за в събота между 3 и 5 часа заранта, когато ще се
молят
и направят четивата.
А останалите 66 глави са за всички от Вехтия Завет. Тях ще употребявате по една за всякоя с вята неделя и по една в разните други православни господски празници наред. Както упражненията, които ви се дадоха, така и четивата, ще започнете от първия петък на септември т.г. За пост остава пак четвъртият петък. И постът тази година ще бъде така: ще запоствате точно в 8 часа в четвъртък, а ще отговявате в 8 и половина часа в петък.
В петъка ще следват опасванията14 от онези, на които са дадени, но ще ги опасват след като мине петъкът, за в събота между 3 и 5 часа заранта, когато ще се
молят
и направят четивата.
Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 часа, ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и върху които трябва да се молите през заповяданите 12 петъка са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея, за тяхното укрепване. Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България.
към текста >>
9.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
10.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Те са свободни през всичките петъци да се
молят
и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате.
За 12-те петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 часа; а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часове, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12-те петъка и другите 40 петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, от гдето желаете на книгата Господня. Само че, това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате. А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят които могат 36 часа, а които не могат — 24 часа. За четиво им дайте цялата книга на Битието и което не стига, вземете от „Изход“ — двете глави.
Те са свободни през всичките петъци да се
молят
и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате.
На един човек може да се посочи пътя и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледахме да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе оставяме ли на нас, има препятствие. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор.
към текста >>
12.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
13.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се
молят
в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се
молят
.
Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили.
Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се
молят
.
А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.
към текста >>
15.
Учителя възвестява началото на новата епоха на Водолея и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство
, 9.03.1914 г.
Учителя изрично подчертава, за какво да се
молят
през годината: първо, за прославяне името Божие на земята; второ, за идването на Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия на земята.
Поръчва на присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно. А на празника Св. Богородица Учителя казва на всички да отидат на църква, след което им говори върху вътрешния смисъл на църквата. На тази среща се дава Лозинката, за да се ограждат с нея, да я четат всеки ден през годината. А един ден седмично да изреждат по списък всички присъствали за благословение.
Учителя изрично подчертава, за какво да се
молят
през годината: първо, за прославяне името Божие на земята; второ, за идването на Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия на земята.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Когато отивахме да приготвим вилата на брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето. Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите на децата ще побелеят. Ще преминете през големи страдания, но всякой ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко. Царството Божне насила се взема и който прави усилие, ще влеэе вътре."
към текста >>
16.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Учителя изрично подчертава, за какво да се
молят
през годината: първо, за прославяне името Божие на земята; второ, за идването на Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия на земята.
Поръчва на присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно. А на празника Св. Богородица Учителя казва на всички да отидат на църква, след което им говори върху вътрешния смисъл на църквата. На тази среща се дава Лозинката, за да се ограждат с нея, да я четат всеки ден през годината. А един ден седмично да изреждат по списък всички присъствали за благословение.
Учителя изрично подчертава, за какво да се
молят
през годината: първо, за прославяне името Божие на земята; второ, за идването на Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия на земята.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Когато отивахме да приготвим вилата на брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето. Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите на децата ще побелеят. Ще преминете през големи страдания, но всякой ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко. Царството Божне насила се взема и който прави усилие, ще влеэе вътре."
към текста >>
17.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Околните турци от тридесет и девет села се събират и се
молят
за дъжд – и завалява дъжд.
Питате: „Какво да правим? “ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша.
Околните турци от тридесет и девет села се събират и се
молят
за дъжд – и завалява дъжд.
Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата.
към текста >>
Когато хората се
молят
, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш.
А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд. Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад.
Когато хората се
молят
, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш.
Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете в себе си тайно тази дума, всички хора в църквата ще се
молят
по-усърдно и поповете ще служат по-добре.
Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму, нека се учат другите да бъдат трудолюбиви. Даже ето сега и аз няма да ви кажа как да произнасяте думата „любов". Това ще ви покаже вашият дух, затова вие още отсега започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас и небето ще се отвори за вас.Няма да говоря повече, а искам да се научите да произнасяте думата „любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная колко сполучливи опити сте имали, защото от тия ваши опити ще зависи да се научите как да произнасяте думата „любов".
А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете в себе си тайно тази дума, всички хора в църквата ще се
молят
по-усърдно и поповете ще служат по-добре.
Като отивате на място, дето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат, дето крадат, кражбата ще престане, а като отидете в един съд, дето има неправда, съдията ще обърне внимание на своята работа. Ето тъй ние трябва да проповядваме.Симеон Драганов пита: - Дявола не бива да кълнем? - Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Ако слушате църквата, ще имате един резултат, а ако слушате Господа, ще имате друг резултат.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Когато се молите, и те се
молят
, но посред пътя ще ви оберат.
Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе.
Когато се молите, и те се
молят
, но посред пътя ще ви оберат.
Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я.
към текста >>
Някои хора се
молят
мижешката.
Това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето.
Някои хора се
молят
мижешката.
Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел.Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 22.08.1916 г.
Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се
молят
, да им го изпрати Бог.
Любез. Е. И. Надявам се да сте добре. Сега е потребна вяра и сила человек да издържа. Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще намерят мир.
Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се
молят
, да им го изпрати Бог.
Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, което му се пада. А съдбата Господня е права. Стойте будни и внимателни, да бъдат сърцата ви силни, умовете ви крепки д л устоите докрай, да видите Славните Божии дела. Редът ще продължи и занапред, докато се даде новият, който може да дойде с мира. Моят привет на всички приятели.
към текста >>
21.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се
молят
, извършва някакви обреди и пр.
Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.
Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се
молят
, извършва някакви обреди и пр.
във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя (не е ясно името на получателя), 1918
, 1918 г.
Те се посгушват, наведат глава и почват да се
молят
на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица.
Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори? Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете.
Те се посгушват, наведат глава и почват да се
молят
на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица.
Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се
помолят
, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало.
Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се
помолят
, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва.
към текста >>
Казах на себе си: Значи горе се
молят
.
Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми.
Казах на себе си: Значи горе се
молят
.
Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва. Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. И двамата слизат по стълбата. Наистина чудо!
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Увисналите над него мокри храсти го питат нещо,
молят
го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост на растения, животни и хора.
А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето! Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето.Чува се песента на славея. Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага. Измежду храсти и камънаци бързо тече буен планински поток.
Увисналите над него мокри храсти го питат нещо,
молят
го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост на растения, животни и хора.
Но спира ли той? Я, колко се е забързал! Не може да го стигнеш. Не може да се нарадва на силата си, на своята свобода след оная люта зима...Всичко пее. Природата непрекъснато съчинява химни.
към текста >>
Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и
молят
Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му.
Каква самоувереност, а същевременно и каква благост! За миг Го обиколихме мълчаливо. С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си.
Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и
молят
Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му.
Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън. Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши. Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Как се
молят
хората?
Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)
Как се
молят
хората?
Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30) Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм.
към текста >>
26.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
И в този случай онези, които се
молят
ще призовават Бога интензивно в своето сърце.
То е или в ума, или в сърцето. Ако е злото е в сърцето, ще дружиш с тези другари, ако с ума си седиш по-горе от тях. Ако злото е в техния ум твоето сърце трябва да е по-силно, че със чувствата си да им влияеш. Когато злото е в сърцето ще въздействуваш с ума си и обратното. Когато е в ума ти, ще въздействаш със сърцето.
И в този случай онези, които се
молят
ще призовават Бога интензивно в своето сърце.
Изучавайте Библията като окултна книга, не се заглеждайте във формата, а изучавайте законите. Истината не може да бъде стара. Онзи принцип, който е работил преди милиони години, работи също и сега. Слънцето е все същото -от милиони години и сега. По-хубаво е, когато човек се концентрира да чете, да размишлява.
към текста >>
27.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
И в този случай онези, които се
молят
ще призовават Бога интензивно в своето сърце.
То е или в ума, или в сърцето. Ако е злото е в сърцето, ще дружиш с тези другари, ако с ума си седиш по-горе от тях. Ако злото е в техния ум твоето сърце трябва да е по-силно, че със чувствата си да им влияеш. Когато злото е в сърцето ще въздействуваш с ума си и обратното. Когато е в ума ти, ще въздействаш със сърцето.
И в този случай онези, които се
молят
ще призовават Бога интензивно в своето сърце.
Изучавайте Библията като окултна книга, не се заглеждайте във формата, а изучавайте законите. Истината не може да бъде стара. Онзи принцип, който е работил преди милиони години, работи също и сега. Слънцето е все същото -от милиони години и сега. По-хубаво е, когато човек се концентрира да чете, да размишлява.
към текста >>
28.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се
молят
, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!
” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се
молят
, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина.
към текста >>
29.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Някои от вас ще почувствуват някой път известни неразположения на духа, един отпадък: не може да се
молят
, не могат да четат.
При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за школата. Те не могат да помислят, че в школата се учи нещо велико. Те мислят, че в школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечмста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат.
Някои от вас ще почувствуват някой път известни неразположения на духа, един отпадък: не може да се
молят
, не могат да четат.
Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега разбира се трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Тогава той им предлага да се
помолят
и така да изпитат вярата си.
На 11 юли Учителя с група ученици тръгват за Рила - Мусала. Тази екскурзия е описана сравнително по-подробно от Боян Боев. Надвечер пристигат в хижа „Мусала“, където пренощуват. Има гъста мъгла, но учениците искат да посрещнат изгрева на върха. По предложение на останалите, Епитропов споделя това с Учителя.
Тогава той им предлага да се
помолят
и така да изпитат вярата си.
За известно време мъглата се вдига. За този епизод от екскурзията се споменава в беседата на Учителя „Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие“, 1 септември 1924: „Работата иска абсолютна чистота – да се не разколебаете. То е много опасно разколебаването! Без разколебание – Бог присъствува, с разколебание – Бог отсъствува!
към текста >>
31.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно
шумолят
покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>
35.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Изворите бликат, птичките пеят,
шумолят
нежните клончета и слънцето ♦ всичко облива с обич.
Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов. Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва.
Изворите бликат, птичките пеят,
шумолят
нежните клончета и слънцето ♦ всичко облива с обич.
Глухарчета, жълтурчета - хванали се ръка за ръка и танцуват из ливадите.Но, природата си има свои изненади. Изведнъж се смрачава небето. Гъсти мъгли като космати чудовища излизат из скалите, вихрено се понасят, пресрещат се, сгъстяват се в тесни редици и връхлитат към нас. Облаци. Чумери се небето, свъсило вежди, капе дъжд - готви се да гръмне и тресне, готви се порой да излее. Всички чакаме.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Сякаш и те се
молят
, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване.
Сякаш и те се
молят
, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда.
към текста >>
37.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Сякаш и те се
молят
, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване.
Сякаш и те се
молят
, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда.
към текста >>
38.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Сякаш и те се
молят
, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване.
Сякаш и те се
молят
, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда.
към текста >>
39.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Техните влияния внасят една инертност в хората, които се
молят
.
„Оставете мъртвите да погребват своите мъртви", казва Христос. Има места гдето има мъртви зони. Щом влезете в такива, външният свят ви изчерпва силата и лицето ви загрубява, измъчвате се.Сега, тоя свинарник тук, е израз на българската политика. Той е на запад, зад гърба ни. С него ще се повдигне ли цената на мястото!
Техните влияния внасят една инертност в хората, които се
молят
.
Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава.
към текста >>
40.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
Всички първи християни са ставали много рано да се
молят
, в 4 часа са били вече на крак.
И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа.
Всички първи християни са ставали много рано да се
молят
, в 4 часа са били вече на крак.
Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство. То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина. Сега Бялото Братство е в европейските народи. В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация.
към текста >>
41.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 14 август
, 14.08.1930 г.
Те сякаш се бранят, сякаш охкат,
молят
се за пощада.
Но привечер, още „художници” донасят бурните си картини. Небето се начумери тъй много, като че ли там горе изригваха вулкани и стелят небето с тъмно пепеливи гърмящи облаци.Задуха ураганен вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища. Пъдеше ли ни вече, не зная. Духа вятърът и нещо говори. Палатките се издуват, като корабни платна, готови да полетят на някъде.
Те сякаш се бранят, сякаш охкат,
молят
се за пощада.
Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята.Някои се улисват по мостчета, нови пътища, или затягат въжетата на палатките си; вземаха мерки за някоя нощна изненада. Но ето, че завалява ураганен дъжд, който, като че задъхан от гняв, не се махна, докато не потопи всичко под вода. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 14 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
42.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
има за цел да измени целият свят понеже от хиляди години се
молят
хората на Бога да премахне това несносно положение в света, което гнети хората.
И физическия свят и той ще се измени. Вие сте вътре в тези промени, които стават. И понеже тези промени стават много рязко, в целия свят, хората се намират в една пертурбация. Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух. И този Божественият, разумният Дух.
има за цел да измени целият свят понеже от хиляди години се
молят
хората на Бога да премахне това несносно положение в света, което гнети хората.
Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети умътти. Не само грешни хора, но и праведни, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта; закона на Любовта трябва да се турне в действие. След това знанието трябва да се тури като сила и условие, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието е външните, Божествените условия, а Истината е метод чрез който може да се освободи света от това несносно положение, в което се намира сега.Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре.
към текста >>
Съберат се стотина братя,
помолят
се и тръгне работата на този човек.
Можете да направите опит. Ако съберете 20,30,100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази, отнесе се до някои братя.
Съберат се стотина братя,
помолят
се и тръгне работата на този човек.
Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Та когато ние едновременно действуваме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно. Ние трябва да се считаме като органи на Бога и така да работим. Всяко едно желание, което може да се роди във вас е от Бога. Помнете: Всяко добро желание, което може да се роди във вас не е ваше.
към текста >>
43.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
И мъдрецът и детето като дойдат да се
молят
на Бога, все по един и същи начин се
молят
.
На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра както са ходили всички от хиляди години. В Духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години и сега онези, които са вървели по Божия път все едно и също са чувствували.
И мъдрецът и детето като дойдат да се
молят
на Бога, все по един и същи начин се
молят
.
Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Пристига телеграма от Англия, в която
молят
подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер.
Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев.
Пристига телеграма от Англия, в която
молят
подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер.
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда.
към текста >>
45.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Извисили върхове нагоре дърветата се
молят
и чакат на вечността да платят своя дан.
Но Рила е далече. Тя ни показа своите красоти и се скри. Остана ни копнежът по нея.Тази година сме на Яворово присое, на Витоша. Хубав е този кът, запазен и чист. От иглолистната гора полъхва мълчанието на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание.
Извисили върхове нагоре дърветата се
молят
и чакат на вечността да платят своя дан.
Може би искат да платят и за свободата, на която ние се радваме тук.Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива. Мястото е хубаво, но все още копнеем по Рила. Дните, през които Учителя е тук, са живи, дейни. Той все намира нещо, с което да ни заинтересува и раздвижи.
към текста >>
46.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
“ Всички ще се
молят
управляващите да извършат волята Божия, тъй, както е казал Господ.
- неделна беседа, 20 май 1934 г. Думи на Учителя от беседата: „Да се не смущава сърцето ви.“ Сега, откъде иде заблуждението? В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт, трябва да знаят, че всяка власт от Бога е дадена. И онези, които ще управляват, те са малкото карамфилче и вие трябва да го поливате, да се грижите за него и да кажете: „Дано изпълните Волята Божия, тъй както е казал Господ!
“ Всички ще се
молят
управляващите да извършат волята Божия, тъй, както е казал Господ.
Всички ще се молят управляващите да извършат Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята. Те са дошли в България отгоре. Вие ще кажете: „Това са министри от Земята.“ Не, министрите са псевдоними на онези 7 души, които са дошли отгоре да управляват. Вие ще кажете: „И тези като онези, кой знае какво ще направят? “ Тогава кой ще оправи света, я ми кажете?
към текста >>
Всички ще се
молят
управляващите да извършат Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята.
Думи на Учителя от беседата: „Да се не смущава сърцето ви.“ Сега, откъде иде заблуждението? В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт, трябва да знаят, че всяка власт от Бога е дадена. И онези, които ще управляват, те са малкото карамфилче и вие трябва да го поливате, да се грижите за него и да кажете: „Дано изпълните Волята Божия, тъй както е казал Господ! “ Всички ще се молят управляващите да извършат волята Божия, тъй, както е казал Господ.
Всички ще се
молят
управляващите да извършат Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята.
Те са дошли в България отгоре. Вие ще кажете: „Това са министри от Земята.“ Не, министрите са псевдоними на онези 7 души, които са дошли отгоре да управляват. Вие ще кажете: „И тези като онези, кой знае какво ще направят? “ Тогава кой ще оправи света, я ми кажете? Всяка разумна власт е от Бога дадена.
към текста >>
“ Всички ще се
молят
управляващите да извършат волята Божия, тъй, както е казал Господ.
“ Няма безверници. Това, че някой не вярва в предположения… „Да се не смущава сърцето ви.“ Сега, откъде иде заблуждението? В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт, трябва да знаят, че всяка власт от Бога е дадена. И онези, които ще управляват, те са малкото карамфилче и вие трябва да го поливате, да се грижите за него и да кажете: „Дано изпълните Волята Божия, тъй както е казал Господ!
“ Всички ще се
молят
управляващите да извършат волята Божия, тъй, както е казал Господ.
Всички ще се молят управляващите да извършат Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята. Те са дошли в България отгоре. Вие ще кажете: „Това са министри от Земята.“ Не, министрите са псевдоними на онези 7 души, които са дошли отгоре да управляват. Вие ще кажете: „И тези като онези, кой знае какво ще направят? “ Тогава кой ще оправи света, я ми кажете?
към текста >>
Всички ще се
молят
управляващите да извършат Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята.
Това, че някой не вярва в предположения… „Да се не смущава сърцето ви.“ Сега, откъде иде заблуждението? В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт, трябва да знаят, че всяка власт от Бога е дадена. И онези, които ще управляват, те са малкото карамфилче и вие трябва да го поливате, да се грижите за него и да кажете: „Дано изпълните Волята Божия, тъй както е казал Господ! “ Всички ще се молят управляващите да извършат волята Божия, тъй, както е казал Господ.
Всички ще се
молят
управляващите да извършат Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята.
Те са дошли в България отгоре. Вие ще кажете: „Това са министри от Земята.“ Не, министрите са псевдоними на онези 7 души, които са дошли отгоре да управляват. Вие ще кажете: „И тези като онези, кой знае какво ще направят? “ Тогава кой ще оправи света, я ми кажете? Всяка разумна власт е от Бога дадена.
към текста >>
47.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
към текста >>
48.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
към текста >>
49.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
към текста >>
50.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
Будните хора трябва да се
молят
, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
към текста >>
51.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го
молят
да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно.
На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителят му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др. бързо напуска лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки.
Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го
молят
да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно.
Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителю, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера? "А Учителят отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие. Те трябва да придобият смелост, да не се плашат от бурите. Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу.Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята.
към текста >>
52.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Едни не се
молят
, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение.
Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага.
Едни не се
молят
, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение.
Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата?
към текста >>
Други се
молят
, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни.
Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение.
Други се
молят
, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни.
Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта.
към текста >>
53.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
О, те сами
молят
брат Боев “encore” [(фр.) - още] и той им определя ден и час.
Грациозни фигури - мъжки и женски, нареждат се в полукръг и отсреща им изгорял, опечен, цял опечен от слънцето, почва с азбуката - “Pas beaucoup difference! " [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после граматиката, ужас! Това наше „р” (г) и това наше „ъ” широко, или ер голям в средата на думата, не можаха, и не можаха да изговорят. Един е почнал да учи български още от Париж... Съставя си цели изречения, повежда малък разговор. Той се казва Toni Belmen [Тони Белмен], но „р” българско и „ъ” не му се удават и това си е!
О, те сами
молят
брат Боев “encore” [(фр.) - още] и той им определя ден и час.
Латвийците са вече отишли много напред. Та те вече няколко лета учат български. А тези латвийци и естонци говорят санскритски език. Без съмнения, защото говорът им не прилича да е нито английски, нито френски, нито немски. Не, това е особено нещо.
към текста >>
54.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №71
, 12.04.1903 г.
По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се
молят
и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят.
Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим. Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива?
По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се
молят
и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят.
Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр.
към текста >>
55.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №17
, 04.05.1899 г.
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се
молят
, а в сърцата си противното вършат.
5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело.
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се
молят
, а в сърцата си противното вършат.
И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.
към текста >>
56.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102
, 12.10.1907 г.
Всички тези Ви поздравляват и
молят
, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече.
Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238.
Всички тези Ви поздравляват и
молят
, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече.
Прочее, виж какво ще направиш и извести ни. Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки239 и всички други, които питат. С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас. Твой верен всякога Господу: П. Киров Заб.: Писмата ми чрез Т.
към текста >>
57.
Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас
, 01.01.1908 г.
" След това изпраща пет сестри в съседната стая да се
молят
.
Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!
" След това изпраща пет сестри в съседната стая да се
молят
.
Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето! " Брат Пеню отива.
към текста >>
" След това изпраща пет сестри в съседната тая да се
молят
.
Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето!
" След това изпраща пет сестри в съседната тая да се
молят
.
Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива.
към текста >>
58.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
И така любовно, топло и съсредоточено всички се
молят
с Господнята молитва.
Запяват птичките в хор. Изтокът трепти от красота.- Учителя! - казва вякой.- Слънцето! - обажда се друг.Поглеждаш към Учителя и отправяш поглед към изгрева, а сърцето ти се радва, радва.- Молитва! - казва тихо Учителя.„Отче наш" зашепва душата.
И така любовно, топло и съсредоточено всички се
молят
с Господнята молитва.
Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника.Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне. Те търсят отговор на вътрешно зададен въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат. И той дава. Целуват му един след друг ръка, а в това време с дума, с поглед, с жест той ще задоволи всички.Работещите са на своя пост.
към текста >>
59.
Упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянието
, 03.01.1923 г.
После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се
молят
и да пазят другите.
Затуй за три минути се отива до Слънцето: една минута отиване, една престояване там и една за връщане. Но това не е с нашите двойници. Това е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане особени мерки. Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може да влезете в тялото си.
После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се
молят
и да пазят другите.
Та сега със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една сила. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. Всякога може да правите този опит.
към текста >>
60.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека пет-шест до дванадесет сестри отидат в дома ї да се
помолят
за оправяне на работата.
Когато човек се моли по този начин, до него седи един, който занася молитвата му до Бога. Само чистите души пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които молитвите отиват нагоре. Духът на човека е проводник, чрез който душата предава своите молитви. „Простите истини“, „Устойчиви съединения“, стр. 139.
Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека пет-шест до дванадесет сестри отидат в дома ї да се
помолят
за оправяне на работата.
Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да е скаран с някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем! “ „Великата майка“2, „Това учение“, стр. 108-109. Източник: 1_1 Упражнения с молитвиПСИХИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
към текста >>
61.
Упражнение за концентрация, дадено в лекцията 'Значение на ръцете и пръстите', ООК, 7 януари
, 07.01.1923 г.
После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се
молят
и да пазят другите.
Затуй за 3 минути се отива до Слънцето: една минута отиване, една престояване там и една за връщане. Но това не е с нашите двойници. Това е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане особени мерки. Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може да влезете в тялото си.
После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се
молят
и да пазят другите.
Та сега със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една сила. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. Всякога може да правите този опит.
към текста >>
62.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Веднъж на един от съборите на Изгрева няколко сестри
молят
Учителя да им посочи „сестра за пример”, а той им сочи Борис, който в далечината нещо работи.
Така той винаги носи бележник в себе си. Освен с добре развития си ум и с фина чувствителност към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила. Голяма част от работата, свързана със създаването и поддържането на материалната база на Изгрева, се пада на него. Той носи в себе си душа на служител, усета и готовността да види и да свърши онази работа, която изисква общият живот на Изгрева. Участва в стоежа на дървените къщи, салона, чешмите, баните, изработва пейките, масите, мозайките.
Веднъж на един от съборите на Изгрева няколко сестри
молят
Учителя да им посочи „сестра за пример”, а той им сочи Борис, който в далечината нещо работи.
Сестрите настояват: „Учителю, не брат, сестра за пример ни посочете”. Учителя пак казва: „Брат Борис”. Но те все настояват и тогава Учителя строго им отговаря: „Рекох ви, брат Борис”. За всички това е загадка, но Учителя я разрешава в беседата си през този ден: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и умът са се посветили в служба угодна Богу, то тогава се идва до истинското Братство, от което започва Новата култура.
към текста >>
63.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се
молят
за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев).
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот. Така преминават годините 1959, 1960, 1961, 1962 за Жечо Панайотов – в затворите в София, Стара Загора и Белене. “Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов. Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”.
На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се
молят
за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев).
Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството. В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”.
към текста >>
64.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го
молят
да отмени тази съдба.
След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине.
Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го
молят
да отмени тази съдба.
Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена. Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация!
към текста >>
65.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Няколко братя отиват при Учителя и го
молят
да спре бурята.
Изпълнявайки тази служба, той създава много неприятности на Учителя със своето независимо поведение и с невярното предаване на някои нареждания на Учителя. През 1932 г., по време на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителя му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев демонстративно заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата. Действително става голяма буря, при която лагерът едва издържа. Падат палатки.
Няколко братя отиват при Учителя и го
молят
да спре бурята.
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан — върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване.
към текста >>
Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го
молят
да съдейства за тяхното помилване.
Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан — върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството.
Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го
молят
да съдейства за тяхното помилване.
Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери.
към текста >>
НАГОРЕ