Търсене в текстове за 'Молят'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение.
Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам. Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение. Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната. А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна. И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети. Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева". Аз изтръпвам.
към текста >>

2. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят.
И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му. Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора. Тях също някой ги беше броил в сметката си и неговата сметка излезе вярна и сполучлива.
към текста >>

3. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят.
"Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото?
към текста >>

4. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец.
към текста >>

5. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

ТОМ 2

Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички.
Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>

6. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

ТОМ 2

Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд.
Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия.
към текста >>

7. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен. Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват.
към текста >>

8. 99. АНТИМИНСЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго.
Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи.
към текста >>

9. 104. НАЧАЛОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им.
Тъй че един ден ще бъде изнесена. След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап. Втория етап. Много от тези групи се занимават със спиритизъм и работят с медиуми. Отначало Учителят не ги отрече, а напротив.
към текста >>

10. 115. СБЛЪСЪЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома.
Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя. Тя сподели с Учителя и Той я посъветва да изчака. След това родителите се разкаяха, че са я изгонили. А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се! " И тя се върна като отношенията се омекотиха. Но баба Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка. Много по-късно тя напусна домът на родителите си и дойде да живее на Изгрева, в барака, която аз изковах.
към текста >>

11. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

ТОМ 2

Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение.
На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта.
към текста >>

12. 11. ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ

Борис Николов

ТОМ 2

Сутринта бяха решили да излезат за изгрев слънце на върха, но братята като видели черквата отворена влезли вътре да се помолят.
11. Прекален светец Някои от първите братя бяха особено усърдни в молитвите. Те като че се съревноваваха помежду си, кой по-дълго да се моли. Молеха се с часове. Веднъж Учителя и няколко братя посетиха манастирчето „Св. Спас" край Ямбол. Сутринта бяха решили да излезат за изгрев слънце на върха, но братята като видели черквата отворена влезли вътре да се помолят. В църквата нямаше още служба. Влизат те, коленичат пред олтаря и почват молитвата. В туй време Учителят и един брат, малко закъснели, минават край черквата, виждат братята вътре и се поспирват. Братът поглежда Учителя и с поглед Го пита, да влезнем ли и ние? Учителят поглежда братята вътре, усмихва се и казва: „Прекален светец и Богу не е драг!
към текста >>

13. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Борис Николов

ТОМ 2

" След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят.
Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива.
към текста >>

14. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

Борис Николов

ТОМ 2

"" Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират.
Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати! "" Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират. След този случай турците разправят: „Щом тия са слуги на Аллаха значи са наши приятели и братя." Така бе създадено едно мълчаливо съгласие на добронамереност между българи и турци в айтоския край.
към текста >>

15. 119. ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ ГОСТ

ТОМ 2

Като чуват това всички в събранието падат на колене, вдигат ръце към Господа и казват с голям глас: „Господи, нека да остане при нас Учителят още три дни." Учителят им казва: „Братя, моля ви се спрете, чуйте ме, ще остана още един ден по ваше желание, но повече не мога." Чак тогава братята и сестрите спират да се молят.
119. ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ ГОСТ През 1909 г. Учителят посещава братството в Айтос. Тогава братята и сестрите са водили повече религиозен живот, събрания, молитви, песни. Посещава ги Учителят, прекарва два дни при тях. На вторият ден им съобщава, че утре трябва да си отива, защото го чака друга работа. Като чуват това всички в събранието падат на колене, вдигат ръце към Господа и казват с голям глас: „Господи, нека да остане при нас Учителят още три дни." Учителят им казва: „Братя, моля ви се спрете, чуйте ме, ще остана още един ден по ваше желание, но повече не мога." Чак тогава братята и сестрите спират да се молят. Не се обръщат към Учителя, а направо към Господа, понеже знаят, че Той разпорежда с всичко и Той може да нареди Учителя да остане при тях. Ето така работеха в първите години приятелите.
към текста >>

16. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Пристигат в казармата, молят часовоя пред казармата да извикат сина му Иванчо.
Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая". „Руси веднага заминава за Русе с жена си и децата си. Пристигат в казармата, молят часовоя пред казармата да извикат сина му Иванчо. Той пристига разплакан и споделя с баща си, че искал през нощта да се самоубие, защото е в нелегална комунистическа група, която иска да изнесе оръжие от казармата. Но един от войниците се похвалил и вече тайната не е тайна. Руси се чуди как още не са арестувани участниците в нелегалната група и изпратени в карцера. Той разбира, че това е помощ от Учителя. Веднага отива и намира брат Георги Димитров и разправя, че Учителят е наредил да извади сина му от казармата, за да бъде спасен от разстрел.
към текста >>

17. XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Затова днес всички трябва да се назидават чрез вяра и да се молят да дойде Духът Святий и да съгради в тях Новият духовен човек."
Това ще бъде Царство, където Славата Господня ще бъде нейното величие и Царствтото Божие ще бъде от нине и във вся веки." 5. „А вий възлюбени назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим" (стих 20)Падналите ангели, които напуснаха едно време небето и бяха изгонени от там и понеже много добре разбирам окултните закони, обсебват днес човеците и ги поставят в хипнотическо състояние и по тяхно внушение се управлява днес човечеството. Човешката душа днес е поле, арена и върху тази арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всички добри и светли духове имат интерес да избавят човечеството. Затова днес всички трябва да се назидават чрез вяра и да се молят да дойде Духът Святий и да съгради в тях Новият духовен човек."
към текста >>

18. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

ТОМ 4

Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3.
Тримата представляват: ВСЕ = Светата Троица. ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята.
към текста >>

Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината.
ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения.
към текста >>

19. 5.06. Чудесата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Много се молят." Той пак погледна към нас и пак си говори с онези до Него на масата.
Той ни видя и пак не излиза. „Боже, защо не излиза, нали ни видя? Майка ни е вече умряла. Да си ходим при нея." Кръстю отново отива при Учителя. „Учителю, двете сестри чакат отвън. Много се молят." Той пак погледна към нас и пак си говори с онези до Него на масата. По едно време Учителят тръгна да излиза от трапезарията и не щеш ли, на вратата Го пресрещна Олга Славчева, и започна да говори с Него. Ние се вайкаме. „Олге, Олге, сега това ли ти беше работата, да спреш Учителя точно сега? Малко ли ти е времето на Изгрева, за да се срещаш с Него? " Олга живееше на Изгрева, а ние живеем в града.
към текста >>

20. 5.40. Закон за изобилието

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Знаете ли какво значи 36 гимназиални ученички да се молят от сърце и душа?
„Виждате ли деца, какво стана сега? Ние се помолихме и дойде законът на изобилието. При него всички са еднакви, всички са равни и всички еднакво разделят Божието благословение." Всички се радват. Такова нещо на мен за пръв път ми се случи. И втори път не се повтори в моя живот. Знаете ли какво значи 36 гимназиални ученички да се молят от сърце и душа? Ако ви се случи това да го видите, то ще видите и ще ви се случат по-големи чудеса от онова, което аз видях. По едно време онова момче, дето прякора му бе Музген стана и пред всички каза: „Другарко учителко, аз съм от Комсомола. Изпратиха ме да Ви проследя и да Ви шпионирам. Обаче това, което аз видях тук, ме накара да се откажа от Комсомола и да остана при Вас". Всички ученички плачеха от радост, че този Мугзен се обърна към Бога.
към текста >>

21. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

И сега евреите ще ходят там, където са капиталите на Христа, за да се молят за помощ".
Учителят казва: „Евреите търсят правото си днес. Но ако търсят своето лично право, няма да го намерят. Ако търсят своето Божествено право - ще намерят своето лично право. Затуй сега ще им помагат християнските народи. Те разпънаха Христа и капиталите на Христа влезнаха в онези народи, които приеха християнството. И сега евреите ще ходят там, където са капиталите на Христа, за да се молят за помощ". Ето едно кратко изложение за спасяването на евреите по времето на Учителя. А евреите ще трябва да си направят труда, за да намерят и извадят всичко, което Учителят е казал за тях и да го възприемат. Докато не го сторят това ще бъдат заобиколени от един враждебен арабски свят. Учителят бе казал: „Евреите докато не приемат Учението на Христа, няма да могат да решат своята карма". Аз съм един от свидетелите и бях един от участниците за спасяването на евреите.
към текста >>

22. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят.
А това няма нищо общо с Учението на Учителя. Освен това в преддверието бяха накачени портретите на партийни водачи, които бяха представители на новата власт, но те бяха всички бивши партийни комунистически величия с партийни постове, титли и баш комунисти. Поставени бяха в салона портретите на президент, вицепрезидент, а в преддверието бяха окачени табла по стените със снимки на Демократическата партия. В салона се четяха беседи, правеха се молитви, пееха се песни пред портретите на президента и вицепрезидента, бивши комунисти. А портретът на Учителя го нямаше. По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят. Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си. А по-късно някой се сещаше и донасяше портрета на Учителя, за да бъде сложен вместо този, на президента. Но по-късно остана само платното. Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него.
към текста >>

23. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

ТОМ 5

Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума.
Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо. Но това трая секунди, защото аз бързо казах: „Това е за комуната от тримата човека и който иска да си вземе от там". Те се успокоиха, зарадваха се, защото бяха се свършили последните им средства и се чудели какво да правят. Ето накрая и аз съм дошла и съм прибавила към немотията им още едно гладно гърло. Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене.
към текста >>

24. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

ТОМ 5

И в този случай онези, които се молят ще призовават Бога интензивно в своето сърце.
То е или в ума, или в сърцето. Ако е злото е в сърцето, ще дружиш с тези другари, ако с ума си седиш по-горе от тях. Ако злото е в техния ум твоето сърце трябва да е по-силно, че със чувствата си да им влияеш. Когато злото е в сърцето ще въздействуваш с ума си и обратното. Когато е в ума ти, ще въздействаш със сърцето. И в този случай онези, които се молят ще призовават Бога интензивно в своето сърце. Изучавайте Библията като окултна книга, не се заглеждайте във формата, а изучавайте законите. Истината не може да бъде стара. Онзи принцип, който е работил преди милиони години, работи също и сега. Слънцето е все същото -от милиони години и сега. По-хубаво е, когато човек се концентрира да чете, да размишлява.
към текста >>

25. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

ТОМ 5

Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни.
Трети път Учителят ми казва: „Идва делегация от старата Динова и още две сестри и искат аз да ви разделя с Борис. Но аз им казах: „Ако вие ги разделите, един от тях ще умре. След него ще умре и другия по скръб по него до шест месеца. Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото.
към текста >>

26. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

ТОМ 5

За тях Господ е далеч и те не могат да се молят.
Това се дължи на духове фамилни, които ти поставят препятствия, както от вън, така и от вътре и искат да те спънат. Ако им се предадеш те ще те ограбят, ще изядат всичко каквото имаш и ще те захвърлят като непотребна вещ. Има фамилни духове, които искат да се преродят чрез тебе и те ти създават тези настроения. Тези духове сега гладуват и са изоставени и те ти предават своите състояния. Вярно е, че тяхното положение е много тежко. За тях Господ е далеч и те не могат да се молят. Но ти ще ги научиш да се молят и ще ги впрегнеш да работят. Ти трябва да постъпиш като християнка: да спомогнеш за повдигането на тези духове, които са фамилни и родови твои духове. По-хубаво е ти да работиш с тех, да ги учиш, отколкото да ги родиш, да ти бъдат деца и като деца те ще те отклонят и ще изгубиш времето си, което ти е предназначено за Школата. Да отгледаш деца и семейство е необходимо време, денонощно и много, много години и накрая човек никога не знае дали това е неговият път. У човека има една природа, която няма никакъв морал.
към текста >>

Но ти ще ги научиш да се молят и ще ги впрегнеш да работят.
Ако им се предадеш те ще те ограбят, ще изядат всичко каквото имаш и ще те захвърлят като непотребна вещ. Има фамилни духове, които искат да се преродят чрез тебе и те ти създават тези настроения. Тези духове сега гладуват и са изоставени и те ти предават своите състояния. Вярно е, че тяхното положение е много тежко. За тях Господ е далеч и те не могат да се молят. Но ти ще ги научиш да се молят и ще ги впрегнеш да работят. Ти трябва да постъпиш като християнка: да спомогнеш за повдигането на тези духове, които са фамилни и родови твои духове. По-хубаво е ти да работиш с тех, да ги учиш, отколкото да ги родиш, да ти бъдат деца и като деца те ще те отклонят и ще изгубиш времето си, което ти е предназначено за Школата. Да отгледаш деца и семейство е необходимо време, денонощно и много, много години и накрая човек никога не знае дали това е неговият път. У човека има една природа, която няма никакъв морал. От нея човек трябва да се пази както от огън.
към текста >>

27. 137. БЕДИТЕ ДРЕХИ

ТОМ 5

После като виждаха, че тези с белите рокли и забрадки се събират и се молят и пеят духовни песни, че четат стихове от Евангелието започнаха да ги одумват по най-различен начин.
и там заварих братята облечени в официални костюми, а пък сестрите също бяха дошли с нови рокли, но за съборите всички се обличаха в бели рокли и забрадки за сестрите, а пък братята слагаха бели панталони и бели ризи. По онези години след войните имаше много убити мъже по селата. Селата по цяла България бяха почернени и жените носеха все черни рокли, черни забрадки и чрез този траур те оплакваха загиналите. Нямаше населено място, където да нямаше убити. Затова явяването на толкова хора в бели одежди направо изумяваше околните, а освен това повечето се дразнеха и ги сочеха с пръст „Гледай ги тези хвърлиха си чернилото, облякоха се с белило и забравиха убитите". После като виждаха, че тези с белите рокли и забрадки се събират и се молят и пеят духовни песни, че четат стихове от Евангелието започнаха да ги одумват по най-различен начин. В началните години Учителят препоръчваше приятелите да се събират и да ползват черквите, но след като църквата поде война срещу Учителя те напуснаха църквите и започнаха да се събират в частни домове и квартири. Църквите се изпразниха, а свещениците нададоха вой от амвоните на църквите и викаха „Анатема" срещу тях и започнаха да настройват общественото мнение. По онези години общественото мнение беше голяма сила и човек не можеше да го пренебрегва току-така. Ето защо духовенството нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно. И в онези години беше много трудно на първите приятели да се противопоставят на общественото мнение и ние по-късно се чудехме как са успели да преминат през тези години.
към текста >>

28. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

ТОМ 5

Затова мое занимание на никой не му направи впечатление, нито на някой от приятелите, нито пък някой ме повика за някъде или пък да ме помолят да свърша някоя работа както друг път се случваше.
от вилата. Защо ми бе хрумнало едно такова изследване, не мога да кажа. А на вилата при лозето в Търново народ, хора един до друг, едни се движат насам, други натам, но не безразборно, но всеки по някоя работа - едни търсеха контакт помежду си, установяваха приятелски връзки, разменяха си адреси, уточняваха си посещения. В онези години братята и сестрите бяха с неописуем възторг и убедени, че това Учение не само ще залее България, но и света и бяха много усърдни и вярваха от сърце и душа в това. И в това общо усърдие на всички около мен само аз седя в едно пасивно състояние и наблюдавам излизането и влизането на Учителя във вилата. Затова мое занимание на никой не му направи впечатление, нито на някой от приятелите, нито пък някой ме повика за някъде или пък да ме помолят да свърша някоя работа както друг път се случваше. Седя и наблюдавам как всички наоколо си вършат своята работа, а пък аз също седя и си върша моята работа. По едно време като влизаше отново Учителя вътре в стаята, спря се, обърна се към мен и ме извика. Рече ми: „Ние ви приготовляваме за ангелите". Обърна се и влезе отново в стаята си. Стоя и си мисля: значи те ни приготовляват за ангели, а ние се мотаем насам и натам, а пък аз седя до водосточната тръба и наблюдавам дали ще излезе или ще влезе Учителя във вилата.
към текста >>

29. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея.
Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
към текста >>

Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии.
След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери.
към текста >>

30. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

ТОМ 5

В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията.
Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието. В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията. Колкото за излетите на мнозина сутрин пред изгрев-слънце в Борисовата градина, ще кажа, че тия иЗлети се правят само от ония мъже и жени, които възприемат възгледа на Дънов., прокаран в беседите му, че онзи ще бъде здрав постоянно, който става рано преди изгрев на слънцето и прави разходка на отворено. Не е вярно, че Дънов е мил нозете на жени или моми, при старанието си да прокарва свое някое Учение вън от онуй, за което по-горе споменувам". Ст. София, 11 .VII. 1917 г. й (п.) П. Ив.
към текста >>

31. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр.
към текста >>

32. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

ТОМ 5

А като им поисках документи за излизане нощно време вън от града, признаха, че отивали да се молят.
В това време забелязах, че из боровете започнаха да се подават хора, идващи към мене. От любопитство ги причаках. Преди обаче да ме настигнат съдържателят на тамошната бирария Танушев ми каза, че тези хора идвали всяка сутрин при изгрев слънце и се молели, като ми каза, че туй ставало под влиянието на някой си Дънов. Аз разпитах някои от хората, къде и за какво отиват. Те отначало отговаряха, че отивали на разходка. А като им поисках документи за излизане нощно време вън от града, признаха, че отивали да се молят. Това узнах и видях съвсем случайно. Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му. Помоли ме да се вземат мерки. Пред вид на това, че са ходили жени на военни лица, съобщих на поручик Имаретски, комендант на участъка, да съобщи на коменданта на града и да вземат мерки, а същевременно съобщих на г. градоначалника." (п.) В.
към текста >>

33. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

ТОМ 5

Но отново не изтърпяха сестрите от втората група, похвалиха се и ето дойдоха да молят пред Учителя да бъдат включени и други сестри.
Отначало бяхме пет човека и трябваше да се работи в пълна тайна. Но не би - не издържаха сестрите и започнаха да се хвалят и това доведе до ревност на другите ученички в Школата и те поискаха също Учителят да работи с тях. Ето защо Учителят включи още пет ученички във втората група. А те бяха: Елена Андреева, Василка Иванова, Дафинка Пенчева, Олга Славчева, Виктория Христова. Учителят започна да работи и с втората група като не прекъсваше работата с първата. Но отново не изтърпяха сестрите от втората група, похвалиха се и ето дойдоха да молят пред Учителя да бъдат включени и други сестри. Учителят направи трета група, в която влизаха: Сийка Динова, Пенка Михайлова, Цветка Щилянова, Невенка Петкова (Капитанова) и Марийка Петкова (Дренска). Учителят не беше доволен от това разгласяване на нашето самоизтькване и когато се събраха много хора увеличи се съперничеството и съревнованието, разгоряха се единоборства и накрая Учителят затвори този „Клас на Добродетелите" и разтури трите групи. Отивам при Учителя и търся отговор на този въпрос. „И в „Класа на Добродетелите" знаеш ли защо се развалиха отношенията ви? Ще ви кажа друг път.
към текста >>

34. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Понякога тези, които кръжаха около Учителя не позволяваха свободен достъп до него по една или друга причина и онези, които идваха на Изгрева започваха вътре в себе си да се молят, правеха вътрешен контакт с Учителя и не минаваше известно време и той отваряше вратата и нареждаше на т.нар.
Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не. Понякога тези, които кръжаха около Учителя не позволяваха свободен достъп до него по една или друга причина и онези, които идваха на Изгрева започваха вътре в себе си да се молят, правеха вътрешен контакт с Учителя и не минаваше известно време и той отваряше вратата и нареждаше на т.нар. охрана от сестри да се доведе този или онзи за среща с него. Онези ококорени се стряскаха и търчаха да изпълнят нареждането на Учителя. За тях не бе чудо това, че той без да знае за посетителя нареждаше да му се доведе еди кой си, защото те много добре познаваха и знаеха кой е Учителя и какви са неговите възможности. Но това, че те стояха около него го правеха от ревност, за да обсебят всичко за себе си и всичко трябваше да минава през тях. Именно това Учителят не дозволяваше, защото неведнъж за такива случаи бе казал на онези, които пречеха на контактите му: „Слънцето е едно за всички и ако пречите на останалите ще дойдат облаци и ще го засенчат и ще загубите и вие, и останалите, защото ще дойдат бури и дъждове".
към текста >>

35. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

ТОМ 5

Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят.
Аз по това време живеех на пет километра от Изгрева затова ще преразкажа онова, което съм запомнила. През време на една от бомбардировките през 1943/44 г. когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха тревога и предупреждаваха за идващите самолети. След известно време идваха самолетите и изсипваха своят смъртоносен товар над града. Като чуват сирените приятелите уплашени се запътват към Учителя. Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят. Учителят е присъствувал и е подавал молитвите една след друга, коя след коя да следва. После Учителят излиза на полянката, направил е няколко кръга около полянката пешком като непрекъснато се молел и от време на време произнасял някакви формули, изнасял е ръцете напред и нагоре и после ги е свалял така както Учителят е показал когато трябва да се издухат чрез устата и чрез ръцете онези сили на разрушението, които връхлитат понякога върху ръцете. Учителят беше дал такива формули и беше ни показал с ръце и уста как да правим това. Така че Учителят продължил дълго време да обикаля полянката на Изгрева, правил много пъти тези движения придружени от формули и е издухвал и се старал да не позволи да дойдат самолетите над Изгрева. Приятелите са стояли настрана до боровете и не са смеели да влязат в кръга, който Учителя е правил.
към текста >>

36. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

ТОМ 5

Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят.
Аз по това време живеех на пет километра от Изгрева затова ще преразкажа онова, което съм запомнила. През време на една от бомбардировките през 1943/44 г. когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха тревога и предупреждаваха за идващите самолети. След известно време идваха самолетите и изсипваха своят смъртоносен товар над града. Като чуват сирените приятелите уплашени се запътват към Учителя. Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят. Учителят е присъствувал и е подавал молитвите една след друга, коя след коя да следва. После Учителят на поизлизалянката, направил е няколко кръга около полянката пешком като непрекъснато се молел и от време на време произнасял някакви формули, изнасял е ръцете напред и нагоре и после ги е свалял така както Учителят е показал когато трябва да се издухат чрез устата и чрез ръцете онези сили на разрушението, които връхлитат понякога върху ръцете. Учителят беше дал такива формули и беше ни показал с ръце и уста как да правим това. Така че Учителят продължил дълго време да обикаля полянката на Изгрева, правил много пъти тези движения придружени от формули и е издухвал и се старал да не позволи да дойдат самолетите над Изгрева. Приятелите са стояли настрана до боровете и не са смеели да влязат в кръга, който Учителя е правил.
към текста >>

37. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

ТОМ 6

7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД През 1924 година лятото в Делиорман беше толкова сушаво, че бяха пресъхнали всички гьолджуци, нямаше никаква вода.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД През 1924 година лятото в Делиорман беше толкова сушаво, че бяха пресъхнали всички гьолджуци, нямаше никаква вода. Турците имаха тогава, тъй да се каже, микроязовирчета, които наричаха гьолджуци - всичко беше пресъхнало. Отиваха с качета на около 15 км далеч за вода. Докато я донесат тя се изплисква, макар че я връзваха отгоре. Друга част добитъкът изпиваше и се свършваше бързо, пак трябваше да отидат, един човек си губеше времето цял ден да превозва вода. Веднъж, както си седя в канцеларията, гледам фелдфебела върви с 6 души турци, приказва нещо с тях и се подсмива загадъчно.
към текста >>

Турците викат капитанът да ги научи как да се молят и да дойде дъжд.
, Започна да вали такъв пороен дъжд, напоителен дъжд, че продължи от 10.30 до 13 часа и когато тръгнах още не беше спояло. Дъждът беше до село Дауджилар, от там нататък капка не беше паднала. Обхванал е един район около тия две села с радиус около 10 км - хубав, напоителен, напълнил им и препълнил гьолджуците... 143 После като се върнах от отпуска, това ми го разправя фелдфебела. „Интересно нещо бе, пред мене им каза капитана. Защо няма дъжд другаде, а в тези две села ще ги удави с вода!... Турците викат капитанът да ги научи как да се молят и да дойде дъжд. И то без да колят кочове, без курбан." Това стана в 1924 г.
към текста >>

38. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

ТОМ 6

Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти.
Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех. полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници.
към текста >>

39. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Учителят писал на всички приятели по градове, да са спокойни, да се молят, да държат постоянна връзка с Него и няма да им се случи никакво зло.
Съществените, важните преживявания, обаче, помня в най-малки подробности. През тези първи години до 1925 година включително, съборите на Бялото Братство ставаха в Търново. Покани за събора получаваха само ръководителите и затова в 1912 година от Стара Загора за събора беше поканен само брат Панайот Ковачев. Към октомври същата година се обяви Балканската война, която продължи и през 1913 година. На фронта заминаха всички мъже от Братството, също и баща ми. Учителят писал на всички приятели по градове, да са спокойни, да се молят, да държат постоянна връзка с Него и няма да им се случи никакво зло. И наистина, както през Балканската война, така също и през Първата световна война от 1915 до 1918 г. през тези шест военни години от братята-войници не се даде нито една жертва. Напротив, всички се завърнаха здрави, бодри и обогатени с много духовни опитности. Мнозина от тях са имали чудни преживявания, в които са видели ръководството и покровителството на Божия Дух. Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обслужвали един лазарет само за холерно болни.
към текста >>

40. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

И Господ като усети че ти си от онези усърдни, които се молят така, ще дойде благословението.
Когато месечината е пълна, завеса трябва да имате на прозореца, за да не ви грее; изсмуква ви. Изсмуква лошите влияния, но като изсмучи лошите влияния, ще изсмучи и добрите. И затова трябва да бъдете будни, за да знаете, какво ще изсмучи. Когато има нова месечина или пълнолуние или когато се изпразва, излез, разходи се на месечина, но не спи на месечина. При Бога ще отиваме с всичкото смирение, което имаме в душата си, с всичката вяра и с всичката любов; така интензивно ще се помолиш и ще чакаш. И Господ като усети че ти си от онези усърдни, които се молят така, ще дойде благословението. Трябва да има един вечен процес на зазоряване в душата. Зазоряване на любовта трябва да имаме. У човека има чувство на досетливост на всички онези събития, които ще се случат, добри или лоши. Те имат отражение в неговото съзнание. Всеки един човек носи своето бъдеще в скрити форми в своето съзнание." Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички братя и сестри.
към текста >>

В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат.
И Бог ще ни опита, дали ние ще искаме или ще се молим. Щом ние се молим, ние сме като грешниците. Като съгрешиш, ще се молиш. Тогаз ти не можеш да искаш вече. Ти ще се молиш за прошка. В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат. И Бог казва: „Преди да поискате, аз ще отговаря на вашите желания". Та желая да завършите първата фаза: да се молите и да започнете втората фаза да искате. Не че молитвата не е потребна. До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване. Когато говорим за лекуване, разбираме, че човешката душа трябва да се очисти.
към текста >>

41. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

Ценейки твоят дух от тогава и виждайки голямата светлина, в която си сега, дойдох при тебе, за да те помоля, когато утре отиват вашите братя и сестри на връх Попъка, да се помолят за мене, да бъда освободен да нося тази пушка и този патрондаш, които още ми тежат".
Втори път стреля - повтори се пак същото. В същия момент дотича друго момче и каза, че съгледвачът погрешно е видял за идването на неприятеля и че ние сме вън от всякаква опасност. Но това, което направи най-силно впечатление на Христо Ботев, беше връщането на куршумите от моята гръд, без да бъда убита. Той се обърна към мене и ми каза: „Ти разбра нашата връзка от миналото. Помниш ли как се изправи смело пред мене готова и без страх да те застрелям. Ценейки твоят дух от тогава и виждайки голямата светлина, в която си сега, дойдох при тебе, за да те помоля, когато утре отиват вашите братя и сестри на връх Попъка, да се помолят за мене, да бъда освободен да нося тази пушка и този патрондаш, които още ми тежат". „И аз ще отида на тази братска среща, която ще бъде на Попъка. Там ще дойдат Братствата от Нова Загора, Казанлък и Мъглиж." „Ти няма да отидеш, каза ми той, защото детето ти е болно, но ще кажеш на братята Иван и Слави да съобщят на всички братя и сестри събрали се на върха, да се помолят за мене." След тези думи аз се събудих и веднага отидох в стаята на децата, за да проверя наистина ли детето ми е болно. Заварих малкия ми син горящ от температура. Веднага се втурнах да го лекувам, за да се смъкне температурата. Наистина не можах да отида на братската среща.
към текста >>

Там ще дойдат Братствата от Нова Загора, Казанлък и Мъглиж." „Ти няма да отидеш, каза ми той, защото детето ти е болно, но ще кажеш на братята Иван и Слави да съобщят на всички братя и сестри събрали се на върха, да се помолят за мене." След тези думи аз се събудих и веднага отидох в стаята на децата, за да проверя наистина ли детето ми е болно.
Но това, което направи най-силно впечатление на Христо Ботев, беше връщането на куршумите от моята гръд, без да бъда убита. Той се обърна към мене и ми каза: „Ти разбра нашата връзка от миналото. Помниш ли как се изправи смело пред мене готова и без страх да те застрелям. Ценейки твоят дух от тогава и виждайки голямата светлина, в която си сега, дойдох при тебе, за да те помоля, когато утре отиват вашите братя и сестри на връх Попъка, да се помолят за мене, да бъда освободен да нося тази пушка и този патрондаш, които още ми тежат". „И аз ще отида на тази братска среща, която ще бъде на Попъка. Там ще дойдат Братствата от Нова Загора, Казанлък и Мъглиж." „Ти няма да отидеш, каза ми той, защото детето ти е болно, но ще кажеш на братята Иван и Слави да съобщят на всички братя и сестри събрали се на върха, да се помолят за мене." След тези думи аз се събудих и веднага отидох в стаята на децата, за да проверя наистина ли детето ми е болно. Заварих малкия ми син горящ от температура. Веднага се втурнах да го лекувам, за да се смъкне температурата. Наистина не можах да отида на братската среща. Стана както ми каза Христо Ботев. Но моят другар и брат Слави са съобщили на събралите се братя и сестри и са направили обща искрена молитва.
към текста >>

42. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

ТОМ 6

Ние бяхме съседи, но той никога не ми даде книга да чета, а само чувах, когато пеят, когато се молят, знаех всичко това, но той никога не ми връчи да чета беседа.
ЙОРДАНКА ДИМИТРОВА КОЛЕВА (10.1.1910 - 26.111.1993 г.) 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ Аз се запознах с Учението на Учителя от един бивш съсед, който беше от Братството. Ние бяхме съседи, но той никога не ми даде книга да чета, а само чувах, когато пеят, когато се молят, знаех всичко това, но той никога не ми връчи да чета беседа. След това като се залюбих с моя съпруг, а той не беше против Учението, уважаваше Учителя, обаче казваше: „Това не е за мен". И веднъж ми каза, че трябва да си направим снимка и да изпратим на Учителя да видим дали сме подходящи един за друг и си извадихме снимка. Изпратихме, обаче това беше през 1927 г. есента. Учителят отсъствал и тогава една сестра ни написа едно много хубаво писмо, от което останахме доволни и се оженихме на 10 декември. След това девер ми, неговият по-голям брат, който дружеше с този наш брат Нейчо Георгиев Чобанов взимаше от него беседи и ни даваше понякога по някоя брошурка.
към текста >>

43. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие.
Празнуват приятелите, но за да се приведе салона във вид удобен за празнуване, да се подредят столовете вече в друг вид, да се намерят маси, да се сложат тия маси, да се приведат тия маси в естетичен вид, да се нареди на тия маси и храна, и всичко в тая работа изключително участие вземаше майка ми. Другите пристигаха, ръкуват се, поздравяват се за пролетта, за есента, за всичко, но за подреждането те смятаха, че някои ангели или архангели или от тая стълбица от девет йерархии някой го прави. Може би те го правят, но не някой човек от приятелите да вземе та да го направи. И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми. Често съм вземал участие и аз, защото ставаше така, че някой път вечерята е в такъв ден, че на другия ден сутринта трябва да има беседа. Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие. Правеха го и наистина салонът биваше в ред, но тоя ред го правеше не някой друг, а майка ми. Майка ми е от едно село близо до Русе, тя също е от такъв род богат селски, от попско семейство, така че тя бе с необходимата интелигентност. Аз след години като студент прочетох Достоевски, а тя го беше чела преди мене и често пъти за Достоевски ми говореше. Тогава аз, когато бях ученик в Русе, то Достоевски беше за мене толкова далеко колкото беше земята от небето, но тя беше го вече прочела. Тъй че те я смятаха за нещо от типа на слугините, но тя беше интелигентна, макар че вършеше слугинската работа в салона и беше една от така образцовите домакини.
към текста >>

44. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

ТОМ 7

Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят.
Влязла отрано в братството, посещаваше често леля ми Ана и майка ми, която беше вече вдовица. Един ден през зимата на 1912 г. пак ни посети. Правеше молитви и ни говореше много чудни за нас неща. Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух. Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят. Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен. Тогава хвърчах от трепет и радост, всичко ми се виждаше хубаво, прекрасно. Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги. Там бяха насядали сестрите на чергите с бели кърпи на главите и пееха. Застанахме до вратата и на мене ми се струваше, че гласовете се носят, слизат отгоре.
към текста >>

45. 4. Разцеплението

Мария Младенова

ТОМ 7

Затова те ще се молят за моето спасение.
На другия полюс аз, с мене Руска Жекова и сестра й Ташка, Ив. Жеков, Иван Гешев (тези само, които бяха на планината). Говори Ив. Калканджиев. Братът-ръководител и всички с него постъпват както пише в Евангелието пращали са поотделно да ме вразумяват и след като не съм поумняла, решили цялата църква да ми говорят. Казаха ми, че съм обсебена от тъмните сили, че погивам и още много други неща, които не си спомням подробно. Затова те ще се молят за моето спасение. След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение.
към текста >>

И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение.
Затова те ще се молят за моето спасение. След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение. По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя. „Л.М.Младенова, Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата надежда в душите си и Христовия Дух ще ви осени. Всички през огън ще минат, за да се очистят. Човешкото естество няма край на своите опачини.
към текста >>

46. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има".
От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа.
към текста >>

47. 4. Заключените дрехи

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

По-късно изпадна под влияние на моите роднини: „Нямаме ли си църква, какво ни срами жена ти, с тия стари баби да се молят с бели кърпи на главата“.
4. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ДРЕХИ След това премеждие пристига в Сливен. Под впечатленията на изживените ужаси при бягането и войната той бе затворен и мълчалив. Аз съм свободна и посещавам неделните беседи. Разправям му много неща, които съм научила от Учението. Той ги приема с пълна вяра и е щастлив и напълно убеден, че моите молитви са го запазили. По-късно изпадна под влияние на моите роднини: „Нямаме ли си църква, какво ни срами жена ти, с тия стари баби да се молят с бели кърпи на главата“. Той надъхан, възмутен веднъж ми казва: „По-добре да имаш десет любовника, но да не си дъновистка“. Заключва ми дрехите и аз трябва да стоя вкъщи. Беше 1918 г. Не се минава и десет дена, една нощ съм събудена от неговите викове, ръкомахания с ръце и крака. Не мога да го събудя, мъчно мога да го доближа, ще ме удари.
към текста >>

48. 50. Къде е щукнала младежта

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Сестра Балтова и други тръгнаха, отиват: „Учителю, моля Ви се, Учителю, ние сгрешихме“, молят Му се да се върне.
Г.Д.: Случая е такъв, че ги погледна около себе си и няма млади и казва: „Когато дойдем на Витоша, на Рила като ходим млади хора около нас няма. И да дойдат някои щукнат из гората туп, туп и остават само възрастни хора, няма млади хора“. Взема си бастуна, взема си тука дрехата, стана и си тръгна. Туй бях очевидец и тръгна да си отива. „Аз, каза, ще ги напусна, ще замина, ще ви оставя“ и тръгна. Сестра Балтова и други тръгнаха, отиват: „Учителю, моля Ви се, Учителю, ние сгрешихме“, молят Му се да се върне. Да, това бе случая, аз бях там, аз го видях с очите си. Той, Учителят гдето казва: „Аз казва тука при вас съм мъченик, истински мъченик съм“. Тъй че Учителят живя един живот съвсем прост, примитивен, тъй както може би като най-бедни хора при тия условия Той същото го изпита. В.К.: А пари е имало. Г.Д.: Пари имало, хо-о.
към текста >>

49. 10. Изцеление

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

10. ИЗЦЕЛЕНИЕ Довеждат при Учителя един човек от града и го молят да спаси жена му, че е тежко болна.
10. ИЗЦЕЛЕНИЕ Довеждат при Учителя един човек от града и го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: „Рекох, иди си, жена ти ще оздравее“. „Ама как ще оздравее? “ „Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее.“ Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че г-н Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята.
към текста >>

50. 14. Пиянството

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

Тогава майката помолва Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене.
14. ПИЯНСТВОТО Имаше една сестра Радка Сарафова, която бе съпруга на Кръстю Сарафов. Радка имаше втори баща, защото майка й Анастасия се беше оженила за един руснак на име Никита. Те са живеели във Варна, обаче Никита непрекъснато пиел. Тогава майката помолва Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене. Радка си уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказва: „Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? “ Учителят мълчи. Тя три пъти подред Му разправя за този руски Никита. А Учителят все мълчи.
към текста >>

51. 20. Новото учение иска нови методи

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Но след като е приключил събора много от нашите приятели са били учители и тия учители са решили да помолят Учителят да им държи отделна беседа, вече след като всичко е приключило.
20. НОВОТО УЧЕНИЕ ИСКА НОВИ МЕТОДИ Било е на съборите, когато са ставали вече на Изгрева. Кой събор точно не мога да кажа. Но след като е приключил събора много от нашите приятели са били учители и тия учители са решили да помолят Учителят да им държи отделна беседа, вече след като всичко е приключило. Учителят се съгласил. И наистина на поляната Той им е изнесъл една беседа. Вероятно може би брат Боев я е стенографирал. Но на тая беседа е присъствал и бай Иван. След като свършила беседата един от учителите се оплаква на Учителя: „Аз там където съм учител в село или град, няма никакви условия да се разпространява Учението.
към текста >>

52. 24. Общата молитва

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Другите турци постояли, постояли, спрели да говорят и да пият и излезли и започнали също да се молят.
Дядо Благо като разбрал това нещо се обърнал към присъствуващите в кръчмата и ги запитва: „Какво прави нашия приятел там навънка? “ Те отговарят: „Как какво прави, ами моли се! “ Той забелязва: „Ами щом той се моли, ние защо трябва тука да стоим и да си пием ракията? Ами щом той се моли и ние трябва да станем и да се молим заедно с него“. Дядо Благо става и отива при турчина навън също да се моли. Другите турци постояли, постояли, спрели да говорят и да пият и излезли и започнали също да се молят. Когато свършва молитвата на първия турчин и те влезли отново в кръчмата. Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много тесен контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение. Така той спечелил уважението на населението в тоя край, което от начало не искало да го приеме благосклонно.
към текста >>

53. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Едни се молят, казват, че вярват в бога, но не живеят по Бога.
Т.: Не, никой досега от тия що са дошли да управляват от 9.IX.1944 г. да ми е някой казал някаква дума или да каже, абе бай Темелко защо събираш тия хора там при тебе. Досега съм си в мир и така си карам. Това е. В.: От известно време чета, на едно место намирам в една беседа Учителят казва така: „Има три категории хора. Едни се молят, казват, че вярват в бога, но не живеят по Бога. Другата категория хора вярват в Бога, обаче не вършат Божията воля. А трети не вярват в Бога ама вършат Божията воля. Тия дето не вярват в Бога, но вършат Божията воля седят най-високо“. Т.: Най-горе са. В.: Най-горе са.
към текста >>

54. 15. Просветлението

Стефка Няголова

ТОМ 7

Всичките се молят на Бога.
“ А той отговорил: „Много ги обичам, брат, и исках те да победят русите“. След време Учителят приел брат Лулчев и разговарял с него. По време на войната и на големите бомбардировки Учителят често седял замислен на полянката и доста умъчнен и изведнъж както така седял, затворил си очите и просто се излъчва и започвал да се моли. Попитали Го: „Учителю, какво правите Вие в този момент? “ Тогава Той обяснил: „В този момент загиват милиони души било във войната, било от бомбардировките. Всичките се молят на Бога. И аз съм тук, но молитвите им достигат до мен и аз се съсредоточават, приема всичките техни молитви и ги препращам нагоре към Бога“. По този начин Учителят е помагал на всички тези души, които си заминавали в дадения момент. Учителят като седял на планината често повтарял: „Господи, Господи! “ Брат Галилей го попитал: „Учителю, защо е необходимо толкова често да повтаряте името на Господа? “ Учителят казал: „Душата ми непреривно търси Бога“.
към текста >>

55. 7. Германка за съпруга

Васко Искренов

ТОМ 7

А получаваме писмо от „Кранкенкасе“, че те са били отговорни за тия шест месеца за нейното здраве и я молят да внесе вноските във валута за тия шест месеца.
Те я питат защо се жени за чужденец? И дошли да любопитствуват да видят кой е този българин, който е откраднал една германка и я отвежда в България. В: Те видяха ви, одобриха ви. И: Не, много те няма какво да одобряват, те просто не можеха да ни спрат по закон. Обаче едно друго тесногръдо нещо се случи, шест месеца след престоя ни в България жена ми трябваше да се венчае втори път и в България, за да има българско поданство. А получаваме писмо от „Кранкенкасе“, че те са били отговорни за тия шест месеца за нейното здраве и я молят да внесе вноските във валута за тия шест месеца. В: „Кранкенкасе“ е осигурително дружество? И: Болнична каса, която осигурява здравето ама се плаща членски вноски за месеца, понеже са отговорни за това време. В: А това е в Германия или в България? И: В Германия. И от там пращат писмо в България.
към текста >>

56. 18. Бели и черни братя

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Те започнали да се молят, да плачат, но Учителят не ги поглеждал.
Юрданка казала: „Тези са от черните“. Той й наредил: „Да дойдат вътре при мен“. И така те отпращали посетителите: белите да ходят и да чакат отвън, а черните да останат при Учителя. Настанал смут. Но Учителят не погледнал белите. Те започнали да се молят, да плачат, но Учителят не ги поглеждал. След някой ден Учителят с черните направил екскурзия на хълма. Белите като се научили, че не са поканени и приети отишли и започнали да се разкайват, да плачат и да се молят. Тогава Учителят ги приел и те дали обещание да се обединят и да работят сплотено. Така им е бил даден един добър урок.
към текста >>

Белите като се научили, че не са поканени и приети отишли и започнали да се разкайват, да плачат и да се молят.
И така те отпращали посетителите: белите да ходят и да чакат отвън, а черните да останат при Учителя. Настанал смут. Но Учителят не погледнал белите. Те започнали да се молят, да плачат, но Учителят не ги поглеждал. След някой ден Учителят с черните направил екскурзия на хълма. Белите като се научили, че не са поканени и приети отишли и започнали да се разкайват, да плачат и да се молят. Тогава Учителят ги приел и те дали обещание да се обединят и да работят сплотено. Така им е бил даден един добър урок.
към текста >>

57. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Всички да бъдат спокойни и бодри и да се молят за прекратяването на войната.
Вие ми пишете на Изгревския ми адрес, защото постоянно ми препращат писмата по хора. Учителят каза в разговори: „Мирът иде. Представители на шестата раса има между всички народи. В новата епоха шестата раса ще управлява човечеството. Мирът ще дойде не по човешки начин, по божествен начин, по незнайни пътища. Всички да бъдат спокойни и бодри и да се молят за прекратяването на войната. Бог ще прояви милост към човечеството и ще се съкратят дните на страданията. България сега е в златния век. Светли Братя са дошли отгоре на земята, за да оправят света. След войната иде една светла, красива култура с благоприятни условия за всички. При молитвата между другото да казваме: „Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе“.
към текста >>

58. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

ТОМ 7

Съобщили на всички, че ще се молят и постят.
Тя е била в Търново на събора. Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в лозето. Разпространили вестта, че са преродените Св. Кирил и Методий. Тя също се подлъгала както и останалите и им повярвали. Съобщили на всички, че ще се молят и постят. Затворили се в една стая. Минали три дни - изобщо не излизат навън. И тя ги съжалила, сложила в две чинии ядене, хляб и плодове и решила да им занесе. Тропа на вратата, никой не се обажда. Втори, трети път тропа.
към текста >>

59. 16. Причастието

Анина Бертоли

ТОМ 7

Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска.
16. ПРИЧАСТИЕТО Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“. Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен.
към текста >>

60. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

ТОМ 8

Вадичките самодоволно ромолят.
Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път. Малките розови и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват. Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето -нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен. Защо днес небето е толкова синьо? Защо въздухът е тъй благоуханен? Защо всичко се усмихва и пее? Защо над нас грее някакво ново слънце, чиято светлина е тъй ослепителна и топла,топла, топла?
към текста >>

61. 45. ЗА МОЛИТВАТА

ТОМ 8

Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици.
Майката казва, че не й остава време да се моли, понеже сече дърва.Онзи, който пише, казва същото. Та всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то трябва да бъде най-пър-во молитвата и после другите работи. Защото най-първо ще ядем и после ще работим. Иначе не можем да довършим работата. Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици. Най-неспособни и най-недаровити ученици са тия, които не се молят. Например, дайте една тема на един неспособен ученик и той ще каже: "Отде се намери тази тема? " Да се молите и когато сте разположени и когато сте неразположени. Няма да чакате разположение. Ще се молите когато сте в противоречие, когато сте в тъмнина на съзнанието.
към текста >>

Най-неспособни и най-недаровити ученици са тия, които не се молят.
Та всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то трябва да бъде най-пър-во молитвата и после другите работи. Защото най-първо ще ядем и после ще работим. Иначе не можем да довършим работата. Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици. Най-неспособни и най-недаровити ученици са тия, които не се молят. Например, дайте една тема на един неспособен ученик и той ще каже: "Отде се намери тази тема? " Да се молите и когато сте разположени и когато сте неразположени. Няма да чакате разположение. Ще се молите когато сте в противоречие, когато сте в тъмнина на съзнанието. Човек може да се уедини и когато е всред хората.
към текста >>

Близките на последния започват да се молят за него на Бога.
Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот. Ако някой човек греши, помолете се за него и той ще се поправи и ще има добро разположение към вас. Турски разбойници хващат сина на големия чорбаджия от село Николаевка, отвличат го и искат пари. Сумата била голяма и не могли да я изпратят. Близките на последния започват да се молят за него на Бога. Разбойниците си направили угощение, пили много вино и заспали. Момчето се освободило и си отишло. Има един закон, който регулира нещата. Молитвата на ученика „Господи, пътят на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти.
към текста >>

62. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

ТОМ 8

А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух.
Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори. Ето, вижда ли каква духовност е имало тогава.
към текста >>

63. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

ТОМ 8

В църквата се събират всяка неделя на служба, молят се и на другия ден си правят каквото знаят и пак са същите.
Школата на Учителя след 9.1Х.1944 г. с идването на комунистите се закри и след това тя влезна вътре у нас. Учителят пося толкова семена у нас през тези 22 години на Школата. Та няма ли да възраснат в живота ни? Ние няма да правим секти и църкви. В църквата се събират всяка неделя на служба, молят се и на другия ден си правят каквото знаят и пак са същите. Християнството върви сега по една външна демонстрация. Ние няма да вървим по този път. На времето Учителят ми каза: "Черният папа се намира днес в Полша. Италия и Полша ще преживеят много страшни неща". Днес социализмът е по-еволюирана система от буржоазната.
към текста >>

64. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

ТОМ 8

И в психиатрията, нашите братя в Латвия, които са били в Братството, правят усилени молитви, молят се за него, обаче няма никакъв резултат.
Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен. Той се свързва с някакви центрове в Битието от Космоса, с които космически влияния неговия мозък не може да се справи и той се разстройва психически. Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя. Веска: Да, по времето на Учителя беше, да. И в психиатрията, нашите братя в Латвия, които са били в Братството, правят усилени молитви, молят се за него, обаче няма никакъв резултат. И най-после решават да пишат на Учителя писмо и изпращат го, минава време, след което става следното нещо: един ден брат Петър става и заявява на своите лекари-психиатри: "Аз съм здрав! " Те го проверяват и действително наблюдават една абсолютно нормална вече психика и учудени, казват: "Какво стана с вас? До вчера бяхте не добре! " Той казва: "Срещнах Петър Дънов и оздравях". Допускам, че Учителят по някакъв начин го е посетил, Учителят има хиляди методи, по които може да направи среща с едно съзнание, с едно същество и да му помогне и след туй вече Учителят даде обяснение, че по начало методите на индуската школа са неприложими за европейския натюрел, защото те са в друга еволюционна фаза.
към текста >>

65. 4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА

ТОМ 8

Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно.
Той искаше да играя и в оперета, която тогава ненавиждах, защото бях ангажиран като оперен артист и не исках да ставам оперетен. След като той не отстъпваше, аз си подадох оставката и се прибрах в София. В Софийската опера нямаше място за бари-тон и известно време изчаквах. Бях много упорит. В Русе остана колегата ми Кирил Кръстев, който изнемогваше да пее баритоновия репертоар. Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно. Много месеци моето място там беше вакантно. С удоволствие разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски. През това време професор Георги Димитров ме покани на работа при него в Консерваторията в София, където се срещнах с мои стари познати от Изгрева от преди години в дома на сестра Ирина Кьосева. Това бяха: Владко Аврамов, Леон Суруджон, Арсени Лечев, Парашкев Хаджиев, които бяха вече станали известни професори. Не помня за какво се бяха точно събрали тогава у с.
към текста >>

66. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

ТОМ 8

А за запазване живота на евреите в Метрополията (в границите на България) не тичаха ли евреите в бараката на Лулчев за помощ, поединично и групово да молят за неговото застъпване пред Царя, като знаеха неговото влияние пред Царя.
С Бенедето поддържах връзка, той много искаше това, да има новини от Изгрева. Когато бях в Русенската опера, той ми се обади от Италия, беше вече се преселил там и дори в един колет ми беше изпратил... лимони! Връщам се отново в България. Можем да разсъждаваме какво ни струва нашият неутралитет. А с неутралитета възвърнахме ли си и нашата "Златна Добруджа" отнета ни преди 30 години (1913 г)? А за запазване живота на евреите в Метрополията (в границите на България) не тичаха ли евреите в бараката на Лулчев за помощ, поединично и групово да молят за неговото застъпване пред Царя, като знаеха неговото влияние пред Царя. И Лулчев успя да спре изселването на българските евреи за Полша, откъдето знаете, че връщане въобще няма... След 9.IX. 1944 г. когато брат Любомир Лулчев беше арестуван, еврейският равин Даниел Цион ме помоли да занеса негово писмо до председателя на съда, който съдеше бившите царски съветници и министри. Ето и писмото: До господин Председателя на Върховния Народен съд Осветление от равин Даниел Цион Председател на Върховния еврейски съвет, живущ на ул. "Искър" 15 „Господин главен обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, подполковник от запаса, София.
към текста >>

67. 11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА

ТОМ 8

На следния ден Филип беше пак брат Филип, който веднага взима цигулката щом някоя сестра или брат го помолят да им изсвири някоя песен на Учителя.
Това беше борба между Доброто и Злото, която се води в света. В миг Доброто победи. Грабнах цигулката си, затичах се към групата на Учителя и засвирих: "На Учителя покорен! " Свиря и плача като дете. Аз оздравях мигновено. На следния ден Филип беше пак брат Филип, който веднага взима цигулката щом някоя сестра или брат го помолят да им изсвири някоя песен на Учителя. Ходех на Молитвения връх да свиря. Свирих така, както никога в живота си не съм свирил. Един път отидохме на разходка. Бях си взел цигулката, изкачих се на една скала до шестото езеро -Сърцето. Засвирих песента на Солвейг от Григ.
към текста >>

68. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката.
Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо.
към текста >>

69. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път.
В.К.: Как стои този въпрос? Е.А.: Учителят даже ги пращал в църква и карал ги да събуждат клисарите за да им отварят църквата. Първите години. Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят. И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път. Приятелите престават да ходят в църквата. И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата. В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха". Значи това е бил опит. Е.А.: Да.
към текста >>

70. 3.Учителят имаше образен език

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Отиват двама млади и му казват, че те искат да се оженят и молят за неговото благословение.
Учителят разглеждаше въпросите без да вземе страна. Той само ги изясняваше от по-високото гледище, от по-висока гледна точка. Ако някой оставаше недоволен от изяснението на Учителя, то се дължеше на това, че той не можеше да схване по същество това, което Учителят говореше. Много често Учителят отговаряше иносказателно, в образи. Налагаше се човек често да помисли, за да схване това, което му се казва. Отиват двама млади и му казват, че те искат да се оженят и молят за неговото благословение. Поглежда ги Учителя, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг". - „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ще си отстъпваме". Учителят не ги увещава да не се оженят, оставя ги свободни, но само след година те се развеждат. Други млади отиват и те искат да им каже да се женят ли или не. Той им казва да отложат за по-късно, да не бързат.
към текста >>

71. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

В.К.: Четем: „Отиват двама млади и Му казват, че те искат да се оженят и молят за Неговото благословение.
Имаш правилна обмяна. Хора, които имат мека ръка правят много добър психичен обмен между себе си и останалите, когато решат да правят. Е.А.: Да. В.К.: Правят го, втича се и излиза по равно. Е.А.: Е като е равно да, като е хармонично. В.К.: Четем: „Отиват двама млади и Му казват, че те искат да се оженят и молят за Неговото благословение. Поглежда ги Учителят, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг." За кого се отнасяше" Е.А.: Д-р Давидова и музиканта Вапурджиев. В.К.: И после разведоха ли се те? Е.А.: Един месец не изкараха. Не, ама тя казва сестра Давидова: „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ние ще си отстъпваме". Той не увещава.
към текста >>

72. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

ТОМ 9

28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине.
22, № 22 „Братски пари за свинарник". Също виж „Изгревът", том VII, стр. 178, № 10, „Свинарникът". Същият случай е описан в Евангелие на Матея, гл. 8, ст. 28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят.
към текста >>

27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете.
8, ст. 28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо? Защото те искат жертва, искат кръв и плътя и я получават. Такава е развръзката тогава.
към текста >>

И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната.
Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо? Защото те искат жертва, искат кръв и плътя и я получават. Такава е развръзката тогава. Подобен е случаят и в Стара Загора. Онези, нечистиви духове, които са там, влизат в него, в ръководителя на Братството Панайот Ковачев и го карат да прави свинарник, купува свине и всички духове влизат в свинете.
към текста >>

73. 01 - 08 ОТМЪЩЕНИЕТО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Когато турците отиват в общината, подлежащи на секвестър и молят за отсрочка на данъка, те с изненада виждат, че данъкът им е платен.
8. ОТМЪЩЕНИЕТО Като дойдел в общината държавният бирник, Георги отивал при него и проверявал за кого е приготвено червено известие, вземал го, прибирал го, плащал данъка и си мълчал. Когато турците отиват в общината, подлежащи на секвестър и молят за отсрочка на данъка, те с изненада виждат, че данъкът им е платен. Те скоро разбрали кой е направил тази работа и мълком решили да му „отмъстят". Когато станало време за жътва, събрали се една дружина от около 20-30 човека и отишли да му пожънат нивата с жито от двайсетина декара. Общината му била дала едно място за посеви, за да си изхранва семейството. Научил Георги, че чужди хора му жънат нивата и отишъл да им се кара: „Какво правите тук, бе керата? Кой ви позволи да жънете чужда нива?
към текста >>

74. 01 - 11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК Това било през първите години на духовно пробуждане в Айтос, около 1908 г., когато няколко души: Георги Куртев, Христодор, бай Станчо Барабана и Янаки Кавръков се събирали в парка при воденичката да пеят, да четат псалми и да се молят с молитвите, които знаели от православната църква.
11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК Това било през първите години на духовно пробуждане в Айтос, около 1908 г., когато няколко души: Георги Куртев, Христодор, бай Станчо Барабана и Янаки Кавръков се събирали в парка при воденичката да пеят, да четат псалми и да се молят с молитвите, които знаели от православната църква. След това, на връщане, се отбивали в близката кръчма, да се почерпят по една ракия. Веднъж, тъкмо били седнали и чашките били на масата, готови за черпнята, вратата на кръчмата се отворила и един човек с дълга, подрязана до раменете си коса и с черна брада, казал: „Георги, твоето място не е тук" и пак затворил вратата. На следния ден, пак по същото време, същата картина се повторила. Когато на третия ден се готвели да влязат в кръчмата, Георги им казал: „Абе, братя, ние какво правим? Събираме се да се молим, а след това се отбиваме в кръчмата да се черпим.
към текста >>

75. 01 - 14. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

приятелите от града се събирали вечер по къщите да пеят, да разучават песни и да се молят.
14. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ПРОРОК ЕЛИСЕЙ По време на 1906-1908 г. приятелите от града се събирали вечер по къщите да пеят, да разучават песни и да се молят. Една вечер те се събрали в дома на Еленка Цочева. Всички пеели възторжено духовни песни, които знаели от православната църква, която тогава редовно посещавали. Песните били: „Богородице дево", „Ангел вопияще", „Осми глас", „Достойно ест". А там, на единия ъгъл на масата седяло момчето Борис, братчето на Еленка - дванадесетгодишно момче и пишело нещо на една тетрадка. То било написало вече няколко страници, когато било забелязано от другите.
към текста >>

76. 01 - 28. УВОЛНЕН ПО СЪКРАЩЕНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Застъпването за Куртев било толкова голямо, че се образувала делегация от няколко души, които заедно с кмета отишли да го молят да се върне на служба, като другият фелдшер щял да бъде съкратен.
„Съкратиха ме", прошепнал. - „Нищо, Георги, ти имаш златни ръце. " Като чул тия думи от нея, сякаш тежък товар паднал от плещите му. Успокоил се. Но гражданството, като научило за неговото съкращение, протестирало в кметството. Застъпването за Куртев било толкова голямо, че се образувала делегация от няколко души, които заедно с кмета отишли да го молят да се върне на служба, като другият фелдшер щял да бъде съкратен. „Не - казал Куртев. - Ако бяхте съкратили него, беше друг въпрос, но сега аз не съм съгласен. Щом единият трябва да гладува, то нека да бъда аз. Нали и той има семейство и деца? " Делегацията се върнала, без да могат да го разколебаят в решението му.
към текста >>

77. 06 - 06. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.
6. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС София, 19 август 1913 год. Любезний братко, Настъпилите събития налагат работа на вярующите. И затова по разпореждание чрез Учителя, за следующите три святи Недели, а именно 25Август, 1-й и 8-й Септемвий т. год. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята Неделя, 25 Август т. год. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това, заради Великото си име с което си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всички народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето си, ние ще те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Амин.
към текста >>

На верующите жени от Веригата и приближените до нея от местния кръжок да се каже само, че те през същите три святи Недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне.
Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. Уединението всеки ще прави в дома си или гдето намери за угодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима. Горното разпореждание се отнася само за мъжете - верующи. То не бива да се съобщава на жените, защото към тях то не се отнася. На верующите жени от Веригата и приближените до нея от местния кръжок да се каже само, че те през същите три святи Недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. А вечерта от 10 до 11 часа (нощ) в същите неделни дни, ще прекарват в уединение по домовете си, прави в молитва пред Господа пак за работите на България за в полза на делото Божие. На обяд и в трите святи Недели няма да се яде. Ядение ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това е за всинца. Изложеното тук съобщете и на братята: Георги Куртев от Айтос и Майор Сотиров.
към текста >>

78. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

На другия ден, след работно време, той отива пак там, в парка при воденичката, на полянката, пак се молят, четат Псалми.
" И влакът веднага тръгва, че едва успяли хората да се качат, продължили пътя и стигнали навреме, предал задачата и проверил това, което Учителят му бил казал: „Като се намериш в трудно положение, произнеси формулата." Така той има един жив опит с тази формула. Случката, която снощи ви разказах за „Твоето място", то се отнасяше за брат Куртев, дето се молили там, в парка, при една воденичка и на връщане се отбили в кръчмата да сръбнат по една ракия, тогава на вратата се явил един непознат човек и казал заканително: „Георги, твоето място не е тук! " Обаче другарите му, които разговаряли, на никого не направило впечатление това. Той там седи, но това е видение, това е картина, която другите не са я видели. Сръбват си значи, излизат си и си отиват по домовете. На другия ден, след работно време, той отива пак там, в парка при воденичката, на полянката, пак се молят, четат Псалми. На връщане пак се отбиват в кръчмата да сръбнат по една ракийка. Непознатият човек пак се явява на вратата, пак отваря, полуотваря вратата, казва му заканително: „Георге. твоето място не е тук! " И пак изчезва. Третият ден, когато се отбили там, брат Куртев казал: „Абе, братя, какво правиме ние бе, абе ние се молиме, Псалми четеме, в Бога вярваме, а се връщаме да пием ракия тука, да служим на дявола.
към текста >>

79. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Лагерен живот Всички стават рано, молят се и пеят.
Вчера две момченца нещо се скарали, и то не за друго, за шепа страгали. Други път в полето дете закъсняло, че при цвете малко то било клекнало. То си цвете милва и му нежно дума: „Милото на кака, за мен недей плака. Утре пак ще дойда и ще те полея, и песничка малка за теб ще изпея." Станцията бяла всичко бе видяла. Нищо не забрави, да не го разправи. Лагерен живот Всички стават рано, молят се и пеят. Слънцето посрещат и в любов живеят. Трудностите често те посрещат с песен и така животът веч' става интересен. Брат Желев децата честичко събира, примери, поуки най-добри намира. Идеята за братство всички тук сплотява Всеки на брат Желев веч ръка подава. Камбуров с кавала често се увлича, „Идилията овчарска" най-много обича.
към текста >>

80. 09 - 228. В ТЪМНА НОЩ СРЕД РЕКАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Спрели те всред реката и почнали да се молят.
Мост нямало и трябвало да се гази, а било много тъмно, че нищо не се виждало. Чувало се само бученето на придошлата вода. Двете жени в тъмното напипали плет, от който измъкнали по един кол да се подпират и почнали да газят, като бавно влачели краката си по земята, за да не ги отнесе водата. Тя постепенно ги обхванала до кръста. Ставало опасно. Спрели те всред реката и почнали да се молят. Не знаели прииждали още водата, или вече се оттича. Като постояли те така около половин час, сякаш водата се успокоила, тогава те продължили да газят и минали благополучно. Голямата им вяра и молитвата им помогнали. По разказа на Димитра Апостолова.
към текста >>

81. 09 - 258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

в съседната стая, без да знаят хазаите, да се молят за оздравяването на детето.
След малко се почуква на вратата и родителите на детето съобщават, че то вече губи съзнание и се обръщат с молба към Учителя да им помогне, да спаси детето. „Само една рожба имаме, помогни ни! Помогни ни, Учителю! " Тогава Учителят им казал да идат горе при детето. След това пратил пет сестри горе. в съседната стая, без да знаят хазаите, да се молят за оздравяването на детето. Между тези сестри е била и Е. Ц. от гр. Айтос. Детското легло било отрупано с играчки и разни плодове, но нямало кой да им се радва, детето било вече в безсъзнание. Родителите, захлупени край леглото, само хлипали. В това време Учителят изважда от вътрешния си джоб една бяла, съвършено чиста кърпичка, която брат Пеню Киров занесъл горе и покрил лицето на болното дете.
към текста >>

82. 12 - 11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Пък тя седяла на едно малко столче и Учителят до нея и все така с ръката я гали, а тя на колене, и се молят.
Един ден тати бил в къщи. Цветанка, много я обичал тати, той много я обичал. Учителят също имал едно много хубаво чувство към нея. Но нас ни няма, не сме родени, никой още. И тя излязла и казала: „Тате, Учителят те вика". Пък тя седяла на едно малко столче и Учителят до нея и все така с ръката я гали, а тя на колене, и се молят. В.К.: Това кога е? Надка: Това е хе-е във войните. В.К.: През време на войните. Да. Надка: И тогава кака вижда, ясновидка е, вижда тези, които воюват - на единия главата се отсича, казала: „Тате, двама тука се бориха и на единия му отхвръкна главата." И други работи така е проявявала и тогава Учителят, като е бил у дома, казал: „Цветанке, извикай татко си." Отива тати. Казва: „Георге, ела сега, ти ще си свидетел на известна работа, аз ще седя.
към текста >>

83. 12 - 13. МИСТИЧНАТА ВРЪЗКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

В едната той лежи болен, в другата всички се молят за него.
Надка: Знам само един много хубав случай. Тази баба Петра, дето ти казах - хляба и яденето носи, когато се строи градината, имаше син, който стана ръководител на Братството, но като е бил 12-годишен, майка му се е пробудила, значи той след туй влиза в Братството -той от мене е много по-голям - майка му го взема за ръка, води го у нас, в Айтос и казва: „Брат Георги, благослови детето ми, нека и то да възприеме това дело, да служи на Бога." И минават години, брат Иванчо наистина възприе идеите, стана ръководител. И един зимен ден, разболява се вече той, брат Иванчо, идва един ден, виелица снежна. Брат Иван толкова болен, че цялото събрание там, колкото са в селото, всички на колене, пък в тях ставаше събранието. Две стаи имаха и още една - той. В едната той лежи болен, в другата всички се молят за него. тати не знае, че е болен. По вътрешен път, той по интуитивен път възприемаше много неща. Пък и не казваше, виждаше ли, не виждаше ли, той такива неща не ги споделяше. И казва на мама - пък виелица, пък колкото отиваш нататък, към градината нагоре, много по-лошо време: „Дай ми - казва - малко хляб и сирене. На път като се тръгва зимно време, без хляб не се тръгва." Облича се и слага каскета и мама му вързала едно шалче даже на врата.
към текста >>

84. 12 - 17. СКЪСАНАТА ПОЛИЦА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

В.К.: Сега, в първите години знам, че е имало така наречената духовна верига, в един и същ ден ръководителите от братствата в провинцията се молят.
Днес Любовта Божия чувствам, че залива цялата земя. Днес чувствам добродетелта..." В такъв дух, духовни състояния, които е изживявал. Чудни. Учителят не само за тати, но като наряд е давал. Всеки е работил. И той така. В.К.: Сега, в първите години знам, че е имало така наречената духовна верига, в един и същ ден ръководителите от братствата в провинцията се молят. Вие знаете ли за тази верига нещо по-подробно? Надка: Не, не знам. В.К.: Не знаете. Сега някои други разговори и опитности, които са били на Рила да ви е разказвал? Надка: Кой?
към текста >>

85. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Вечер като започнат да се молят, при залез слънце него време почват молитвата цяла нощ, изгрява слъцето, те тогава се разотиват.
В К.: Извинявам се много, но аз се връщам отново на този случай, когато Учителят е сложил ръката си върху главата на Цветанка и в това време тя е говорила, нали. Надка: Тя през цялото време говори, а баща ми вижда нейния израз и записва. Учителят предварително е казал: „Ние с Цветанка сега ще си направим една разходка. В.К.: Много е интересно. Надка: Но тя после, по-големичка като е била, във време на войните, нашите приятели тогава с такава вяра се събуждат от простичкия живот и нямало е така столове, маси да седнат, ами на земята са коленичили. Вечер като започнат да се молят, при залез слънце него време почват молитвата цяла нощ, изгрява слъцето, те тогава се разотиват. Такива верни са нашите, много голям подвиг е имало. В.К.: И след това отиват да работят. Надка: И след това отиват направо на работа. Баща ми беше чиновник. В.К.: Но те са се давали сили, защото тя.
към текста >>

86. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

ТОМ 10

А то не трябвало нито да се пее, нито да се говори, а да се молят.
Всички били в салона в Айтос и на всеки 5 минути трябвало да тръгва по един човек във връзка със задачата. Добре, но някои се настигат. Тия, които знаят, че не трябва да говорят, са изпълнявали, но други пък ги е страх, понеже тръгват рано, в тъмно. И разправяше дядо ми, че се настигали и си говорели. Имаше една баба Петруша, тя вървяла по пътя и си пеела от страх. А то не трябвало нито да се пее, нито да се говори, а да се молят. Други пък ги залаяли кучета и от страх се отзовали в гробищата. Та имало такива куриозни случаи, но все пак, който е могъл, правилно си е изпълнил задачата. Отишли на върха, независимо от това какво им се е случило по пътя, запалили огън и си направили чай. Тия, които си изпълнили правилно задачата, изпитвали голяма радост и удовлетворение. Такова оживление беше, казваше дядо ми, че всички бяха доволни и радостни.
към текста >>

И гледаш как се молят, как пеят, как хубаво звучаха песните на Учителя сутрин рано преди изгрев слънце, като ангели, слезли от небето.
Освен бай Димо имаше и един бай Панайот. Имаше и един бай Митю, който е още жив и свири на цигулка на Паневритмията по време на съборите. Имаше и много други, които бяха от Тополица и от далечните села. Идваха и едни хубави жени, пребрадени, с хубави селски носии, с шарени престилки. Интересна и живописна картина представляваха, когато всички се нареждаха на молитва. И гледаш как се молят, как пеят, как хубаво звучаха песните на Учителя сутрин рано преди изгрев слънце, като ангели, слезли от небето. Това бяха незабравими празници. А след като се изпълни наряда, те пееха по цял ден. А пък любимият чичо Крум, който четеше беседите, беше много сладкодумен. Около него се събираха много хора и все им говореше. И така се създаваше много хубава, топла атмосфера през всичкото време.
към текста >>

Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят.
Спомням си, например, една жена от село Карагеоргиево, която ми е разказвала, че имали една нива, която продали и парите разделили с няколко души, за да отидат на събор в София, за да видят Учителя. Те много жадували да видят и чуят Учителя. Въодушевлението на братската градина беше голямо. Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори. Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование. А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни.
към текста >>

87. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

ТОМ 10

Няколко пъти споменавах на Йоанна и на Митко Грива да Ви помолятда посетите професор Стоян Джуджев.
Ще имаме възможност доста да си поговорим. Като Ви желая здраве и успех във всяко начинание. очакваме Вашия отговор. Със сестрински поздрав; Й. Попова П.П. Няколко пъти споменавах на Йоанна и на Митко Грива да Ви помолятда посетите професор Стоян Джуджев. единствения останал от първите ученици на Учителя. Мисля, че е още жив. По линия на есперанто ние много си го тачим, а бяха близки с моя баща и той ни е гостувал, а по конгреси сме се виждали често. Неотдавна му писах, но негова та дъщеря е своего рода филтър, затова помолете Митко Грива да Ви заведе. От него ще получите, мисля, ценни сведения.
към текста >>

88. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

пада в полутранс и вижда църква с много хора, които коленичещи се молят за медиума да я вразуми Бог и я избави от лошите мисли, които са я налегнали.
Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр. Какво мислите за видението на оня медиум? Най-сетне нека разкажа за един сеанс, който стана причина да се избегне една напразна смърт. На 27 ноември чрез пишущ медиум ни се каза непременно да направим тази вечер сеанс, и да поканим г-ца Б. След молитва същата Б. пада в полутранс и вижда църква с много хора, които коленичещи се молят за медиума да я вразуми Бог и я избави от лошите мисли, които са я налегнали. Веднага медиумът вижда ангела на невинните души, който казва, че ще пише чрез IV. и ще посочи всичките й грешки. Задължи присъствуващите да я наблюдават, защото тя е под влиянието на злото. Каза нейните приятелки да вземат от нея „онази мръсота" - за да не посегне на живота си!... Чрез пишущия медиум М.
към текста >>

89. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух.
Образът му е също обграден от сияние небесно. От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан. Ето така четиримата евангелисти стоят на четирите краища на Антиминса. Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие. Марка - с лъва - вопиюще - с гласа на Вестителя, с вопиющ глас, който идва от пустинята на живота, за да благовествува, че Вестителят, който носи в себе си, е Духът Господен, който е Всесилен в дело и Слово. Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух. Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие. „Защото Аз от Бога излезох и дойдох, понеже не съм дошел от самосебе си, но Той Ме проводи." (Евангелие от Иоанна, гл. 8, ст. 42).
към текста >>

90. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.
към текста >>

За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе-(15*) и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим-(16*), а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."
към текста >>

91. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си.
По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г.
към текста >>

Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях.
Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят. „И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи." Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал. 12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях. Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите. Пострадали са много архиереи, като патриарх Григорий бил обесен, предал себе си като пасхален агнец за възкресението на християните и освобождението им. Така се сбъдва пророчеството за петдесятницата плюс възрастта Христова и гърците се освобождават чрез своето въстание и получават независимостта си след Руско-турската война от 1828/1829 г. чрез Одринския мир през 1829 г. И така: 1746+50+33 = 1829 година!
към текста >>

92. І.02.16. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПАСХАТА НА ТРЕТИЯ ЗАВЕТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Молят се на Святия Дух - Адонай да дойде и да ги изпълни с всяка мъдрост.
На всеки събор се прави Господнята вечеря и тя се отбелязва в протоколите на съборите. И което е най-интересното, че не само се възстановява Господнята вечеря по времето на Исуса Христа, но тя се освещава от Духът с ново значение. На 15 август 1907 г. в 19.30 часа има Господня вечеря в горницата във Варна. Поставена е маса с пасхални съсъди, и до нея три стола за невидимите посетители: Господ Исус Христос, Йехова - Елохим и Адонай -Святият Дух. Молят се на Святия Дух - Адонай да дойде и да ги изпълни с всяка мъдрост. Правят три поклона за тримата невидими посетители, четат от Библията. Застават пред масата и преломяват хляба, и подават чашата с вино с надписана буква, означаващо името на този, за когото е предназначена чашата. Учителят Дънов им говори, но това не е отбелязано в протоколите. На следващия ден сформират веригата в астралния свят. На 14 август 1908 г.
към текста >>

93. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.
към текста >>

3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Йерусалим, а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно. 0, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих?... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница нд станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православннй Вожд и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по |'д (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин.
към текста >>

94. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях.
И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св.
към текста >>

95. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман.
При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст. Дъновски успял с помощта на тъста си Атанаса Чорбаджи да уреди въпроса. По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман. Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта.
към текста >>

варненските българи заявявали, че се отказват от гръцката патриаршия, че искат създаване на независима българска църква, каквато се образувала вече в Цариград, че молят да се позволи на последнята, заедно с представителите от разните български епархии да уредят новата църква, и че за тълкуване желанията на народа изпращат за представител от Варненския окръг Атанаса Чорбаджи.
била тържествено осветена. Усвоявайки апела на Илариона Макариополски за поддръжка, варненската българска община отправила в 1860 г. покана и до каазите на Варненския санджак, именно Пазарджик, Провадия, Балчик и Мангаля заедно с едно писмо, адресирано до И. Макариополски в Цариград, за да го подпишат, подпечатат и изпратят, в което се заявявало, че се отказват от патриаршията и признават новооснованата българска народна църква в Цариград. В една просба до правителството, подписана и подпечатана от варненските първенци и от околните села, през май 1861 г. варненските българи заявявали, че се отказват от гръцката патриаршия, че искат създаване на независима българска църква, каквато се образувала вече в Цариград, че молят да се позволи на последнята, заедно с представителите от разните български епархии да уредят новата църква, и че за тълкуване желанията на народа изпращат за представител от Варненския окръг Атанаса Чорбаджи. Подобни просби се подали и от Добрич, Балчик, Провадия. През същата година Атанас Чорбаджи заминал наистина за Цариград, като представител на Варненско при новата българска църква и пред правителството. Сега варненските българи се сдобили и имали своя училищна община, имали свое училище на роден език, в тяхна ръка значи се е намирало вече мощното оръжие за национална борба. Излишно е да изтъкваме голямото значение на тоя факт; то е ясно. За пръв път след столетия варненските българи добивали един външен израз на своята национална обособеност.
към текста >>

Синод, и заедно с мен също молят почитаемите старейшини и тукашни първенци, да благоволи и издействува да се издаде Височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (подразбира се К.
Константин Дъновски, като председател на българската църковно-училищна община и като „началник на варненската българска църква", съсредоточавал в своята личност българщината в гр. Варна и привличал против себе си гнева и стрелите на неприятеля. Гърците се запретнали да го обезвредят, като го махнат от Варна. Митрополит Йоаким подготовлявап отстранението му от Варна и заточаването му в Св. Гора. Той писал на патриарха: „Затова умолявам Негово Светейшество и Св. Синод, и заедно с мен също молят почитаемите старейшини и тукашни първенци, да благоволи и издействува да се издаде Височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (подразбира се К. Д.) в някой от Светогорските мънастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите." Но Конст. Дъновски продължавал своята народополезна дейност. Той почнал да обихожда селата из епархията, да урежда църквите и църковните им работи, да освещава нови храмове чрез полагане на антиминс и мощи на светии, да пропагандира в селата да се присъединят към българската църква и пр. Според признанието на Варненския гръцки митрополит Йоаким, от 90 села, които канонически му принадлежали, му останали само 10, а другите признали българската църква.
към текста >>

96. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите.
Това като се извърши точно, едните задоволи много, а другите остави неоправдани. На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник. Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св. Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите. С това ще се направи най-голямото благодеяние на този край и изобщо на християните. След всичко това и т.н. 13. април 1865 г. Варна. № 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания.
към текста >>

97. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба.
" Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп.
към текста >>

98. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи.
Капакли, с. Хадърджа, с. Гюндогду. с. Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда.
към текста >>

Величество, за когото непрестанно ся Богу молят.
Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит. каквото Българското Духовно началство, спомогнато от представители, избранни от народа да уряди църковнити работи, и управление на Епархиите, които на царско здравье населяват Българи. Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц. Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц. Величество, за когото непрестанно ся Богу молят. 1861 г. (Печат и подписи.) Проф. д-р Петър Ников „Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" Изд. Българската академия на науките.
към текста >>

99. IV.18 август, събота

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица.
Това, което се иска от Вас, е за Ваше добро: умствено, духовно и физическо. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме от горе да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък и тогава той добави: - Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или един чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякването на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във Веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица. Това за тази година. Не са само петъците, които ще помагат, а и молитвата да е от дълбочината на сърцето. С подигането на въпроса да се молите за умрелите, ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото, преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажем, не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ, и вие ще се видите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по 3 думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си.
към текста >>

100. IV.11 август, понеделник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Когато жена или мъж са неразположени, трябва да се молят на Господа да ги освободи от тези нахлули в тях неприятели; това не са те, а неприятели.
Кои са вълците? По този въпрос станаха много разисквания, изказаха се разни мнения. След това г-н Дънов продължи: - Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с остър поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък, долната част на малкия мозък и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато жена или мъж са неразположени, трябва да се молят на Господа да ги освободи от тези нахлули в тях неприятели; това не са те, а неприятели. Когато някой мисли лошо за приятеля си, с когото са се скарали, той отваря вратата на лошите духове, за да навлязат и съмнението да почне да гложди. ГумнероВ: - Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Духа по плът, а от Духа по дух. - Духът е един и същ. Важно е това да знаете, защото следващите години ще бъдем при други закони и ще отидем по-нататък. Когато свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще бъдат впрегнати и няма вече да ви безпокоят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31615614891052