Търсене в текстове за 'Мишци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред.
към текста >>

2. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие.
Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат! Враждуващи, спрете с кървите! Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба.
Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни.
Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини.
към текста >>

5. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе.
И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен.
към текста >>

6. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята.
Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна.
към текста >>

7. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение.
Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер.
към текста >>

8. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал.
Нашите телескопи например никъде не са го видели!) Както и да е, но нека се върнем сега към съня на Небукаднецар, който Даниел, наречен от Халдейците Белтшацар, прозрял и разтълкувал. Ето го така, както е разказан в книгата на пророка. „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя".
към текста >>

9. ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ти отново укрепяваш мишците ми и върху бранните одежди, с които ме обличаш – запасваш остър меч на бедрото ми.
Мисля, че е пратеник, а самия Ти си. Ти не казваш това, но аз зная – моето сърце Те позна. Като пратеник идеш, а като възлюбен ми се изявяваш. От Твоето слово аз ставам и се възправям. Твоят поглед дава сила на моите оклюмали криле. Ти отново укрепяваш мишците ми и върху бранните одежди, с които ме обличаш – запасваш остър меч на бедрото ми. Ето аз тръгвам с Твоите светли легиони. 18.1.1933 Подарък Повярвайте ми, дружки мои, че аз съм щастлива. Аз станах тайнствено щастлива. Подариха ми богатството на всемира. Когато вървя, подтичвам от радост.
към текста >>

10. ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Из мишци ти огън да искри!
С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още! – Всички и последни сили напрегни! Из мишци ти огън да искри! – Още! – С трясък нека паднат веригите, които сковават твоите крила. Още! – Нека паднат! Из мишците ти кръв да протече. Да паднат!
към текста >>

Из мишците ти кръв да протече.
– Всички и последни сили напрегни! Из мишци ти огън да искри! – Още! – С трясък нека паднат веригите, които сковават твоите крила. Още! – Нека паднат! Из мишците ти кръв да протече. Да паднат! Борбата е жестока. Изход ? Малък. По-малък от сетната халка стани! Без кръв, без болка, звън.
към текста >>

11. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма.
(Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените правди, а трагичната „воля за гибел". Ала те са ония психически акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за бъдещата война. Изтъквам бегло всичко това като личби на времето.
към текста >>

12. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също.
към текста >>

13. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината.
Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени". Преобладава изключително правата линия – отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия.
към текста >>

Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера.
Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пак към същата сфера. Железопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята.
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е великото нещо, което може да направиш, когато богатството ти е отнето, мишците ти са приковани и ти стоиш увиснал посред безмилостните хулигани.
Важното е, не как сме, а какво трябва да правим. Великият символ Христос ни посочва с ясни думи правилната стъпка в този момент. „И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците. А Исус казваше: „Отче прости им, защото не знаят, що правят". Прости им! Това е великото нещо, което може да направиш, когато богатството ти е отнето, мишците ти са приковани и ти стоиш увиснал посред безмилостните хулигани. Прости им! Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като частица от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
към текста >>

15. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Напрягат мишци, бодри гласове звънят в тишината сред огромните масиви.
Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич. Камъкът Ето работниците, ето и майсторът. Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете. Ще го отмъстим. И почват децата. Напрягат мишци, бодри гласове звънят в тишината сред огромните масиви. Дайте лостове, яки дънери, дайте всичките си сили, устремът и вярата си дайте. Трябва воля, упоритост и вяра, че ще мръдне тая канара, която помни всички векове, минали над нея. Напрягат яки мишци, звънят железата, пращят вековни дънери, хванати в жилести ръце. Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред! Не се отчайвайте!
към текста >>

Напрягат яки мишци, звънят железата, пращят вековни дънери, хванати в жилести ръце.
Ще го отмъстим. И почват децата. Напрягат мишци, бодри гласове звънят в тишината сред огромните масиви. Дайте лостове, яки дънери, дайте всичките си сили, устремът и вярата си дайте. Трябва воля, упоритост и вяра, че ще мръдне тая канара, която помни всички векове, минали над нея. Напрягат яки мишци, звънят железата, пращят вековни дънери, хванати в жилести ръце. Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред! Не се отчайвайте! Ще мръдне тоя старец упорит, притиснал тежката снага в земята. Ще го поместим! Ето камъкът се залюлява.
към текста >>

Не се боя от вашите мишци - иска да каже камъкът.
Не се отчайвайте! Ще мръдне тоя старец упорит, притиснал тежката снага в земята. Ще го поместим! Ето камъкът се залюлява. Ей, канарата искат да помръднат тия деца - шепнат гордите скали наоколо. Не се боя от вашите мишци - иска да каже камъкът. Зная, земя земята не надвива. Но в душите ви трепти нещо, което ме заставя да отместя гръб. Аз чувам и туптежа на сърцата ви, когато опирате гърди в мене. Ще мръдна, ето на! Ей, пазете се, Ще гътнем камъка - викат бодро гласовете.
към текста >>

16. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Земите и полетата, работени с пот на чело, с мишци събуждащи надежда и очакващи радост, са преорани дълбоко от тежките бойни коли и огнестрелните дула.
Ели Стига вече война! Земята се напои отново с кръвта на няколко милиона души, свидна рожба на благословената майка земя. Въздухът се изпълни отново от сърцераздирателните писъци на майки, старци и деца, подгонени от гнездата си от тежките оръдия, от бомбите и от воя на смъртоносните хвърчила. Милиони хора изпаднаха отново в робство и нищета. Стотици и хиляди цветущи градове и села са разрушени от основи, хвърлени във въздуха. Земите и полетата, работени с пот на чело, с мишци събуждащи надежда и очакващи радост, са преорани дълбоко от тежките бойни коли и огнестрелните дула. Там, където цареше недавна мир и благоденствие, сега се шири мор, нищета, бедствие и плач. Стига вече война, стигат разрушения! Докога хората на двадесетия век, на най-културния век на земята, ще живеят във война, ще се хранят с разрушения и ще пият кръвта на собствените си братя! Нима земята не стига за всички хора и народи по нея? Нима тя е толкова малка, та не може да ги побере?
към текста >>

17. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри!
Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите. Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца. Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън! Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята съдба.
към текста >>

19. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Имаше тихи, милостиви очи и яки мишци.
Дошъл бе отдалеко. Никой до тогава не бе завладявал сърцето ù, но Селим не даваше свое дете на чужденец. По добре Аллах да я повика при себе си, отколкото да стори това, което не му бе по воля. Не беше лош човек другоземецът. При това бе толкова млад и юначен. Имаше тихи, милостиви очи и яки мишци. На камилата си носеше малки, пъстри килимчета и чудни пръстени съдове, които сам бе украсил с прекрасни цветя и животни. Понякога го чуваха да свири непознати, тъжни пътни, пълни с обич. Всички сърца се затрогваха щом чуеха тия гласове във вечерната тишина, много очи надничаха иззад решетките на белите варосани къщи на селището, много стари и опитни люде се възхищаваха, когато слушаха, как той тълкува написаното в свещения Алкоран, сякаш сам пророкът им приказваше. Веднъж, когато се готвеше да отпътува, той видя Зиннет на стъгдата пред джамията. Тогава бе денят на големия празник, но той бе нищо, в сравнение с празника, който настана в него, защото от мига, когато съзря очите ù, в сърцето му цъфна голямо цвете на обич за целия свят.
към текста >>

20. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух.
Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана.
към текста >>

21. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба.
Звъняла ли е нявга тя? О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях. Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка. Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба. Денят му е труден, а нощта кошмарна. Дали ще се провидели! Бащата на света е проводил своя пратеник, и белият конник лети вече по своя друм. Тия, които са приготвили душата си като дом, в който ще гостува той, дочуват понякога далечните му стъпки... Над долината ще литне тихата мелодия от струните, които ще опъне неговата ръка. Тая долина сега е покрита с хладна мъгла.
към текста >>

22. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ.
Мираж ли беше? Или пробудено, приказно сказание? Или беше бълнуване на обезсиления мозък? Не зная! Знам, че едната мисъл за тоя остров ми даваше сила. Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ. А никакъв неотразим глас повтаряше в душата ми: „Греби, греби, греби! “ Мисъл. На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо.
към текста >>

23. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От многото и все по-финно мелене на брашното, с отпадъци 35 и 40%, стигаме до там, че на xлебарите даваме брашното, което не съдържа, може да се каже, никакви соли, нито вещества, абсолютно нужни за образуването на костите у децата и — нека не се забравя — за възстановяването на мишците у работниците.
А тия вещества са ценните, незаменими за нашето здраве, те са нужни за поддържането на нашия живот. Tе съставляват истинското качество на добрия хляб. Tе имат само едно неудобство — правят хляба по-чер, не задоволяват погледа на изтънчените, на деликатните, които са се лишили от небце в устата си. — Такива могат ли да ядат селски хляб? Триците — които носят най-енергетичните вещества на зърното — те са за свините, за говедата, за кокошките, а за изтънчения, умния, учения човек — скорбялата, лъскавата скорбяла на пшеничната сърцевина, -която няма вкус, няма глютен, няма диастази и витамини. От многото и все по-финно мелене на брашното, с отпадъци 35 и 40%, стигаме до там, че на xлебарите даваме брашното, което не съдържа, може да се каже, никакви соли, нито вещества, абсолютно нужни за образуването на костите у децата и — нека не се забравя — за възстановяването на мишците у работниците. — О, хубавото бяло хлебче! — възкликва незнаещият — пред хлебарницата с луксозен хляб. — Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете.
От всички хранителни материи в гроздето, гроздовата захар се явява най-ценната. Тя е силата, въглищата, слънчевата топлина, която движи човешката машина като създава сили за труд. без да оставя сажди, изхабени клетки и тъкани. По богатство и чистотата си гроздовата захар няма равна на себе си и само заради нея заслужава да се употребява гроздето като храна. С лекоусвоимата и пълноизползваемата захар, солите си, с витамините си, с водата си и сокът му се явява особено полезно за организма, за децата, за слаби и изтощени, старци, работници, селяни, спортисти, туристи, и всички други, които се занимават с усилен физически и умствен труд, за поправящи се болни, уморени, които имат нужда от лека и бързодействаща храна, гроздето е и лек. Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете. Днес гроздето е незаменим цяр при слабокръвие, стомашни и чревни болести, при запек, подагра, пясъчна и каменна болести, при бъбречни страдания, сърдечни болести, затлъстяване, рахитизъм, скрофулоза, при нервните страдания, като никакви химични и аптечни вещества не могат да го заменят. Ясно е какви здравни богатства се крият в гроздето, затова яжте грозде, пийте гроздов сок. Из „Павликенски глас“ Съобщения Абонамента на в. Братство е 40 лева за година. Излиза седмично.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята.
Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи. Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди. Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ замах, в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство. Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината. Големият сборен организъм. който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята. Учителят Беше зимен ден, когато отидох при него. Навалелият от преди няколко дни снегът беше отъпкан от нозете на стотината посетители и бе скован от студа. Тогава нямаше достатъчно широка аудитория за тая публика и Учителят седеше на прозореца на „Шестдесета и шест“1). Той говореше от него своята „беседа“. Слушателите бяха вън на двора.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти търсиш своята сила в мишците си.
Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с трудностите, които съществуват там. Знаете ли, колко мъчно могат понякога жената и мъжът да се спогодят? Жената казва: Да съм малко по силна, и аз зная как да постъпя. Казвам: Не е въпрос да бъдеш по-силна, но повече разумност ти трябва. повече глава и сърце ти трябват. Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да търсиш в ума си и сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа.
Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П.
— Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . . Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци. Липсата на такива също и пресни плодове в храната ни през зимата създава в организма известно предразположение към заразните болести, поради липсата вероятно на „защитните вещества“ (разни витамини, минерални соли и др.) Несъмнена е ползата от зеленчуковата храна. Особено с важна употребата й в пресен и суров вид. Най-подходящи за това суровоядство са марули, репички, краставици, лук, магданоз, чесън, домати и др. Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни.
към текста >>

29. -

Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново.
Филипов СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта. Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия.
към текста >>

Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.
Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достиган, до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт. Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства. Освен това, при общия поглед на световния развой, ние се натъкваме на необходимостта да затупти в света едно голямо, богато, неизчерпаемо сърце, което да удави в своята обич нерадостните останки на отминалите епохи.
към текста >>

30. -

Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърцата си!
Има ли живот в другите планети – Мара Лулчева-Аврамова Какво казва цялостния хляб – Из „Библ. за Природолечение“ брой 2 Малката Лилянка – А. Пехливанчева ТВОРЧЕСТВО Днес, когато най-културните, най-напредналите народи на Европа и на света са обгърнати от потока на разрушението, който заплашва всекиминутно да обгърне и цялата земя; днес, когато гигантски, страхотни сили унищожават с един замах благата, натрупани в течение на десетилетия; днес, когато досегашните водачи на човечеството по пътя на културата и напредъка — великите западноевропейски народи — явно отиват към самоунищожение, към регрес, към гибел; (защото ний не трябва да гледаме само настоящето, но трябва да знаем, че последиците от тази война ще останат да се чувстват още десетки години след нея, а може би и завинаги ще наложат своя съдбоносен отпечатък върху залязващите страни на Запада, според думите на един техен пророк от 20-ия век — Осв. Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес, малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример не творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на . оня нов свет, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно, и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък на-род, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи. Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа!
към текста >>

Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете!
Вместо да се хвърлим във вихъра на разрушението, ний трябва да се хвърлим във вихъра на творчеството. И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други — исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища. Днес е време за творчество! Днес е време за издигане — духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим, в един сравнително кратък период, това, което сме изгубили до сега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата — да се изразим на „парламентарен език“ — да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни — той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност.
към текста >>

31. -

Животът на слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите мисли, чувства и действия.
Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко тона е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми. Животът, който ние черпим от храната, що употребяваме, е трансформирана слънчева енергия. Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да чувстваме, нито да се движим. Животът на слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите мисли, чувства и действия. Ние всички се храним от него така, както малкото дете — бозайниче се храни от майка си. Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме. Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха. ЧИСТИЯ ЗЕХТИН КАТО ЛЕКАРСТВО Целебността на чистиш зехтин (маслиновия) е известна още от старо време.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете.
Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр. един аспект в 8 ще упражнява второстепенно въздействие върху нашите финансови отношения (2 къща), — един аспект в (хранене) ще упражни косвено въздействие върху нашето здраве (6 къща) и т. н. Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното. Дванадесетте домове като различни полета на действие за Аза. Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но какъв бе моят ужас и съжаление на следния ден, когато един от тях дойде да ми яви, че чумави струпеи са се явили под мишците на всички роби, които са облекли тия проклети дрехи!
Аз не можах да допусна, че дрехите бяха причината за тяхното заболяване, но скоро след това, като минавах през пазаря, аз бях нападнат най-малко от дузина търговци, които ми се оплакаха от същото нещо. Те настояваха да узнаят, от де съм се сдобил с тези дрехи, и дали и аз съм обличал някой от тях. Този ден за пръв път аз си бях позволил лукса, да обуя едни жълти пантофи, единственото хубаво нещо, което бях запазил за себе си от всичката онази примамлива стока. Понеже бях с пантофите, търговците видеха, че аз нямах зли намерения, тъй като споделях опасността, каквато и да е тя. Това ги малко успокои. Но какъв бе моят ужас и съжаление на следния ден, когато един от тях дойде да ми яви, че чумави струпеи са се явили под мишците на всички роби, които са облекли тия проклети дрехи! Като разгледахме с него внимателно сандъка, ние намерихме на капака му думата „Смирна“, написана и полуизтрита. Ние знаехме, че не отдавна грозна чума бе върлувала в онзи град, та търговецът предположи, че тия дрехи са принадлежали на хора, които са умрели от тая болест. Сега аз разбрах, че тази бе причината, поради която евреинът бе готов да ми продаде дрехите тъй евтино, и поради тази причина той не искаше да остане в Кайро и да тегли последиците от своята спекулация. Сега аз видях, че ако на време бях обърнал внимание на всичко, едно малко обстоятелство би ми открило истината. Когато се пазарях с евреина, преди да отвори сандъка, той изпи много ракия и си напълни ноздрите с гъба, потопена в оцет.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка.
И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34344387054443