Търсене в текстове за 'Мишци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 5 резултата в 4 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава.
Обхвана ни приятна дрямка при голямото разширено огнище. Съмна. Художниците грабнаха палитрите си да дочакат слънчев изгрев. Дивни картини се разкриват пред нас. Небето се мъчи да роди слънцето, но космат сив облак се развихрил и скрива чудната картина от очите ни. На изток блесна само едвам доловима розова черта и пак изгасна. Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце! Изпрати ни животворна светлина.Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг.
към текста >>

Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете.
Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете. Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак.
към текста >>

2. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.- Гимнастика!
Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината. Вятърът подема буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък. Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен. Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.- Гимнастика! , изкомандва Учителят. Свити до огнището станахме да се наредим. Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с движения на ръцете горе, доле, вляво, вдясно. Учителят видя изсмуканите ни от дъжда лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение. И чудо!
към текста >>

3. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място.
Няма мъгли, няма облаци. Направо се яви и понесе нагоре огнения диск. То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство.
към текста >>

4. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба.
Звъняла ли е нявга тя? О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях. Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка. Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба. Денят му е труден, а нощта кошмарна. Дали ще се провидели! Бащата на света е проводил своя пратеник, и белият конник лети вече по своя друм. Тия, които са приготвили душата си като дом, в който ще гостува той, дочуват понякога далечните му стъпки... Над долината ще литне тихата мелодия от струните, които ще опъне неговата ръка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10673880577087