Търсене в текстове за 'Мишци'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време. А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село. И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
към текста >>

2. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня.
Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня. Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня. Това не беше лесно. Най-накрая се възкачихме и отдъхнахме. Горе при езерото ни чакаха приятелите. Конят бе заведен до Неговата палатка.
към текста >>

3. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Здравите му жилести мишци заработиха.
" „Добре сме, много сме добре, Учителю)", обадихме се и двете заедно зарадвани в един глас. Отварям очи. Учителят надвесен над нас свети с фенерче, оглежда палатката. До Него брат Борис Николов. Той не чака заповед, покана. Здравите му жилести мишци заработиха. Дигна коловете, оправи палатката, 108 няколко чука и тя се изправи на краката си. След туй продължиха пътя си. На другия ден разбрахме, че са обиколили целия лагер и поправили всичките съборени палатки. След като се прибрали се изля страшен, пороен дъжд. Ние не заспахме до сутринта.
към текста >>

4. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. 4.
Сърдечен поздрав на добрата ти майчица, татко ти и незабравимия Иванчо, също и на всички познати. Ваша Олга Записала Марийка Марашлиева ВЕЧНО СЛОВО 1. От вечността пътувам през морето Към вечността завръщам се отново И моят факел свети ми в сърцето Изпълнено с вечно живо Слово. 2. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви. 3. Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. 4. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато мъка пълни ми сьрцето И няма никой близо да ме пази. 5. Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6. Тогава пак ме сила осиява Сърце ми крепне вече вдъхновено И слънцето отново ме съгрява Небето ме приветствува засмяно. 7. Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога пред лицето. 8. И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9.
към текста >>

5. IV.11 август 1908 г., начало 4 и 30 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Един лош дух може да се загнезди и в гръбначния стълб и чрез мишците разслабва всичките връзки, ето защо в семействата не трябва да има скарване, защото мъжът с жената са свързани в задния мозък и могат да си напакостят много лесно, могат да умрат и ако знаеха каква пакост си правят, никога не биха се скарали.
Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и в ушите, та ще чувствуваме шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта. А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл. Щом лошият дух влезе в стомаха, очите стават мътни. Щом влезе в задната част на мозъка, очите стават с един парлив блясък. Един лош дух може да се загнезди и в гръбначния стълб и чрез мишците разслабва всичките връзки, ето защо в семействата не трябва да има скарване, защото мъжът с жената са свързани в задния мозък и могат да си напакостят много лесно, могат да умрат и ако знаеха каква пакост си правят, никога не биха се скарали. Искам от вас да си отидете благодарни.
към текста >>

6. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва.
Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно. Някой път казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите! Има хора, които нощем пътуват и им е светло, а други пътуват денем и им е тъмно. И вечер има светлина, само че за нея са необходими по-чувствителни органи, за да я възприемат.
към текста >>

7. 10. МАЛЪК РАЗБОР

„Опасва чреслата си с крепост И укрепява мишците си.“ Под думите „опасва чреслата си с крепост“, се разбира нейната воля.
„Съглежда нива и купува я: От плода на ръцете си сади лозе.“ Тя съглежда нива с очите си, защото очите представляват извор на истината, вижда кое е полезно и кое - не и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, което Бог е дал. Под „плод на ръцете“ се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че всички благородни мисли и желания са у нея посадени. За такъв човек се казва, че е магнетизиран. „Опасва чреслата си с крепост И укрепява мишците си.“ Под думите „опасва чреслата си с крепост“, се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си. „Усеща, че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще.“ Под „нощ“ се разбира, че когато я налегнат скърби и нещастия, светилни- кът й не угасва. Жена, която, като се намира в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя“, то значи, че тя е без светилник.
към текста >>

Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си.
Лозето означава, че всички благородни мисли и желания са у нея посадени. За такъв човек се казва, че е магнетизиран. „Опасва чреслата си с крепост И укрепява мишците си.“ Под думите „опасва чреслата си с крепост“, се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си. „Усеща, че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще.“ Под „нощ“ се разбира, че когато я налегнат скърби и нещастия, светилни- кът й не угасва. Жена, която, като се намира в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя“, то значи, че тя е без светилник. „Туря ръцете си на вретеното И държи в ръката си хурката.“ Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос, като вретено. Жените преди време са казали, че ако Земята се върти около своята ос, трябва и ние да се въртим около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето.
към текста >>

8. 2. РОДИ СЕ НОВИЯТ ЧОВЕК

Паша Теодорова

Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота, обратно на неговото движение, нито надясно, нито наляво - но нагоре, по спиралата на вечния живот.
Роди се новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатва ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази истина, която събаря стари крепости, и пред която отстъпват всички заблуждения. Дойде на земята новият човек с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи новият човек, сеятелят на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, да расте и стократно плод да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота, обратно на неговото движение, нито надясно, нито наляво - но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и там високо някъде на границата на любовта те взаимно си подават ръка за обща работа - за мир и любов между човечеството. Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света и даде им възможност кой с перо или мотика, кой с четка и рало, чук или машина, кой с живот или песен да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек - певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечно греещето слънце, носителят на Новото в света - Учителят!
към текста >>

9. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

Някои от нашите братя със силни и здрави мишци може би се готвеха да хванат гостенката и под ръка, деликатно или по-грубо да я изведат вън.
Отваря се вратата и една неканена гостенка застана сред стаята. С негодуване и протест се обърна тя към Учителя: „Докога ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя им? Докога ще объркваш тяхните умове? " Навярно доволна, че изля своя гняв, нямаше какво повече да каже. Някои от нашите братя със силни и здрави мишци може би се готвеха да хванат гостенката и под ръка, деликатно или по-грубо да я изведат вън. Обаче погледът на Учителя се отправи към нас, а после се обърна към жената и каза: „Сестра, аз имам една вина. Аз съм първата пролетна птичка, подранила и дошла най-рано от всички нейни дружки и със своята песен оповестявам на целия свят: Иде пролетта на живота! Иде новото в света! Иде новият живот! Иде новият ден!
към текста >>

10. 20. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 12.07.1971 г.

Паша Теодорова

Роди се Новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в обратна посока на неговото движение - нито надясно, нито наляво, а нагоре - по спиралата на Вечния живот.
Роди се Новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се Новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатала ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази Истина, която събаря стари крепости и пред която отстъпват вековни заблуждения. Дойде на земята Новият човек с везните на Великата Божия Правда, който с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи Новият човек - сеятел на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, расте и стократно плод да дава. Роди се Новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в обратна посока на неговото движение - нито надясно, нито наляво, а нагоре - по спиралата на Вечния живот. Роди се Новият човек - вдъхновител на всички прогресивни люде в света и даде възможност - кой с перо, кой с мотика, кой с четка или рало, кой със сърп, чук или машина, кой с живот или с песен да хвалят и прославят Великия Творец - Единния Господ на Любовта. Роди се Новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към Небето и там високо някъде - на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа - за Мир и Любов сред човечеството. Роди се Новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се Новият човек - певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се Новият човек, огрян от лъчите на вечно греещото слънце - носителят на новото в света - роди се Учителят!
към текста >>

11. 13. Гимнастиките

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Големият сборен организъм, който при несгодите на планината и при нейното сурово величие закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея - идването на Всемирното Братство на земята. (Вж.
Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи. Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак - надежди, надежди, надежди. Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство. Душата на един голям организъм, почувствувал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината. Големият сборен организъм, който при несгодите на планината и при нейното сурово величие закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея - идването на Всемирното Братство на земята. (Вж. снимки № 51,59,60,61,62 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

12. 3.1. Островът на спасението

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ.
Мираж ли беше? Или пробудено, приказно сказание? Или беше бълнуване на обезсиления мозък? Не зная! Знам, че едната мисъл за тоя остров ми даваше сила. Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ. А някакъв неотразим глас повтаряше на душата ми. „Греби, греби, греби! "
към текста >>

13. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината, С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели.
Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действува само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което Марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината, С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени”. Преобладава изключително правата линия - отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени.
към текста >>

Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера.
Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната Воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там, където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пък към същата сфера. Железнопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята.
към текста >>

14. 6. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци.
6. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 6, с. 200 РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна след пладне на тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица - малкото момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята.
към текста >>

15. 7. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопи. Спри!
Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца. Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце. Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж победен ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопи. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане, и виж там - в зенита - далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън! Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята съдба.
към текста >>

16. 10. САТУРН

Космите по гръдният кош, краката, мишците, ръцете са също гъсти и тъмни.
Очите са тъмни, от които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка. Чувства се, че този човек се взира във вътрешността на хората около него, терзае се от нуждата да разбира и знае своя събеседник. Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене, когато ще взема някакво решение и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение да се удоволствува от добрата кухня. Устата е голяма с тънки стиснати устни, изразяващи голямата изпълнителност във всяка работа и липсата на чувство - студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гръдният кош, краката, мишците, ръцете са също гъсти и тъмни. Сатурновият тип жена има открояващи се черни мустачки в краищата на горната устна. В душевно отношение по-висшите Сатурнови типове са сериозни, изпълнителни в своите задачи и обещания, точни са те във всяко отношение, замислени, печални. В тях няма оптимизъм, веселост, охолство, разсипничество. За тях е ценно и най-малкото нещо. Активността, динамиката на процесите в тялото на Сатурновите типове, е притъпена.Това създава и недостатъчно вътрешно горение, непълно отделяне на отровите, излишъците през и без това малко активните му бъбреци, като създава остатъци на отрови в организма му.
към текста >>

17. 5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ

A. Астролозите на Изгрева

Има широки гърди, здрави раменни мишци и голяма глава.
5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ Николай Николов Дойнов* е роден на 18.12.1904 г. 21h55' в Габрово. На Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв. Той е въплощение на величавост, достойнство и гордост. Има широки гърди, здрави раменни мишци и голяма глава. Има известни котешки черти. Кожата на лицето му е розова, очите големи, кръгли, сини или сиви по цвят, които изразяват смях, веселие и доволство, фигурата му е силна, с голяма издръжливост. Той желае винаги да бъде забелязан. Проявява агресивност и цели винаги да е водач и никога последовател. Честен и верен в обещанията си.
към текста >>

18. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син!
ВЪЗКРЕСЕНИЕ Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата.
към текста >>

19. II. БУНТ

Като я прехвана под мишците, тя я повлече нагоре по стълбите, като пухтеше и пъшкаше и на всяко стъпало се спираше, за да си почива - господарката й бе почти изгубила съзнание.
Генко веднага тръгна да си излиза. Госпожата вдигна глава със заплака-ни очи и изгледа подире му: - Господин Генко - викна тя, но гласът й беше слаб съвсем. Той не чу, или може би не искаше да чуе. Тя си захлюпи главата на коленете и заплака наново. Баба Рада се наведе над нея и я повдигаше уж лекичко, да я отведе пак горе. Като я прехвана под мишците, тя я повлече нагоре по стълбите, като пухтеше и пъшкаше и на всяко стъпало се спираше, за да си почива - господарката й бе почти изгубила съзнание. Генко залиташе, но все пак бързаше, колкото можеше, към града. Главата го болеше и в слепите му очи биеше, като че ли някой ковеше там. Краката му изменяха, омекваха неочаквано, или попадаха не точно на това място, на което той искаше. А в устата му беше горчиво и сухо. Сещаше студени тръпки.
към текста >>

20. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени.
Напреднали Светли Същества от висшите йерархии са близко до земята и работят за новата култура. Всички повдигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят. В книгата на пророк Данаил е казано (гл. 2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушили купно и станали като прах, и вятърът ги дигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, станал планина голяма и изпълнил всичката земя. Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя. Тя е именно културата на желязото и глината - култура на железобетона.
към текста >>

Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя.
2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушили купно и станали като прах, и вятърът ги дигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, станал планина голяма и изпълнил всичката земя. Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя. Тя е именно културата на желязото и глината - култура на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина - това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен Център на природата. Този подтик, който иде от разумните сили на природата, след разрушението на днешните форми на живота, ще изгради новата култура, която ще изпълни цялата земя.» _______________________________________ * Главата от злато е Вавилон (асирийците) от 677 г. преди Христа до 538 г. преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр.
към текста >>

преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр.
Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя. Тя е именно културата на желязото и глината - култура на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина - това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен Център на природата. Този подтик, който иде от разумните сили на природата, след разрушението на днешните форми на живота, ще изгради новата култура, която ще изпълни цялата земя.» _______________________________________ * Главата от злато е Вавилон (асирийците) от 677 г. преди Христа до 538 г. преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр. до 333 г. сл.Хр.; коремът и бедрата от мед е Гърция от 331 г. пр.Хр. до 161 г. пр.Хр.; коленете и нозете от желязо и кал - това е Рим от 161 г. пр.Хр. до 483 г, сл.Хр.
към текста >>

21. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени.
Напреднали Светли Същества от висшите йерархии са близко до земята и работят за новата култура. Всички повдигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят. В книгата на пророк Данаил е казано (гл. 2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушили купно и станали като прах, и вятърът ги дигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, станал планина голяма и изпълнил всичката земя. Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя. Тя е именно културата на желязото и глината - култура на железобетона.
към текста >>

Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя.
2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушили купно и станали като прах, и вятърът ги дигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, станал планина голяма и изпълнил всичката земя. Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя. Тя е именно културата на желязото и глината - култура на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина - това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен Център на природата. Този подтик, който иде от разумните сили на природата, след разрушението на днешните форми на живота, ще изгради новата култура, която ще изпълни цялата земя.» _______________________________________ * Главата от злато е Вавилон (асирийците) от 677 г. преди Христа до 538 г. преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр.
към текста >>

преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр.
Главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, пищялите от желязо - това са досегашните култури.* Нозете от желязо и глина - това е съвременната западноевропейска култура, разпространена днес по цялата земя. Тя е именно културата на желязото и глината - култура на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина - това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен Център на природата. Този подтик, който иде от разумните сили на природата, след разрушението на днешните форми на живота, ще изгради новата култура, която ще изпълни цялата земя.» _______________________________________ * Главата от злато е Вавилон (асирийците) от 677 г. преди Христа до 538 г. преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр. до 333 г. сл.Хр.; коремът и бедрата от мед е Гърция от 331 г. пр.Хр. до 161 г. пр.Хр.; коленете и нозете от желязо и кал - това е Рим от 161 г. пр.Хр. до 483 г, сл.Хр.
към текста >>

22. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 257 Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 155. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 258 Главата от злато е Вавилон (асирийците) от 677 г. преди Христа до 538 г. преди Христа; гърдите и мишците от сребро е Медия и Персия от 538 г. пр.Хр. до 333 г. сл.Хр.; коремът и бедрата от мед е Гърция от 331 г. пр.Хр. до 161 г. пр.Хр.; коленете и нозете от желязо и кал - това е Рим от 161 г. пр.Хр. до 483 г. сл.Хр.
към текста >>

23. 58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца.
От години и вътре в нашата земя люде падат. Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт! ” Лъжа - лъжа - лъжа! За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца. За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот! За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт! Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!... ........................ Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази.
към текста >>

За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот!
Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт! ” Лъжа - лъжа - лъжа! За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца. За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот! За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт! Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!... ........................ Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази. Не кръв, а труд е потребен ней - и любов на нейните деца.
към текста >>

24. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа... Здравите мишци на българина отслабнаха.
Дълги години бран бранихме. Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме студения Серет. Чудни подвизи извърши нашият въоръжен народ, когато всички заедно са били една воля, едно сърце, един ум. За голямо съжаление, докато въоръженият ни народ мреше по бойните поля и с кръвта си прибавяше строфа до строфа към новата ни история, в тила забравили се партизани слагаха в своите каси мазни банкноти, а фалиралите дипломати и партизани почнаха да сеят бацили на разединението сред въоръжения народ. И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените. От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа... Здравите мишци на българина отслабнаха. Силният и мощен дух отпадна. Гордата, буйна глава клюмна, а веселият нрав изчезна. В коя къща днес в село или град се чува звънлив смях? (Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.) В коя къща днес има добър и сносен живот? Кое семейство сега заспива доволно от изминалия ден?
към текста >>

Деца, старци да просят, за да си купят хляб... Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни.
Надникнете, надникнете из крайните квартали на София, и ще видите страшните дни, които преживява народът ни. Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от студ, да стенат. Хора да живеят е дупки, нещо подобно на землянки, с дрипи и парцали завиват, а шума и слама - за постелки. Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот. Деца, старци да просят, за да си купят хляб... Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни. Обиколете селата, не само преди избори, а и сега. Обиколете ги, навестете ги и тях, да видите как ги душат тежките дни. Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (пшеница), за чифт цървули. Бирници черги да продават; бели менци на момите от раменете да вземат, за да ги наддават за данъци. Учители бледи, слаби ще видите да ядат на обяд и вечеря сух хляб с орешки и водица наместо чай, защото заплати често не получават редовно, а за чай и захар пари трябват.
към текста >>

Ще градим камък върху камък здрава, мощна, силна по дух и мишци утрешна нова България, в която ще изчезнат тежките дни като днешните.
Ще живеят с болките, страданията, идеалите на цял народ, а не със своите идеали - да служат на силните на деня. Ще се сее новото: обич, братство, социалното равенство, а юридическото неравенство; всекиму според делата му, за да женем същото. Ще се казва истината, ще се служи истински, за да опитаме сега резултатите от нея, защото 52 години ни приспиваха с лъжи. Граденото върху лъжа е градено върху пясък, затова всичко така бързо рухна... Ще се правят бързи реформи, за да се избегнат катастрофите. Ще се вземе справедливо на тези, които имат, излишното, за да не стане както в Русия - да изгубят и необходимото. Ще градим камък върху камък здрава, мощна, силна по дух и мишци утрешна нова България, в която ще изчезнат тежките дни като днешните. Народът, както досега подкрепи и даде доверието си на всички партии без изключение, той ще го даде и нам, защото ще се убеди, че ний носим новото, необходимото за времето, и ще иска и нас да опита, както опита всички досега, и ще ни подкрепи. И ний с тях всички - идеалисти, честни синове и дъщери, в Родна земя ще изградим: България за всички! Ще извикаме на културна Европа: стига, стига сте ни вземали залъка от устата и светилото от очите! Стига плащане репарационни задължения - грехове на стара България! Нова България няма нищо общо с техните грехове.
към текста >>

25. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

Развива широки гърди, масивни рамена, силни мишци и голяма глава, която контрастира на нежната долна част на тялото му.
" Учителят му отговаря: „Слушам, Господи, да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята." Тогава в Петър Константинов Дънов се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител, който управлява Битието и Небитието, Бялата и Черната ложа. В направения за случай хороскоп за точното време на вселяването на Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Това езотерично значи, че го правят цар на земята и слънчевата система. Това е третото раждане на Учителя: първото във физическия свят, второто - в Божествения и третото - в духовния свят. Лъв на Асцендента изразява една царственост в движението на Учителя - той е цар - баща на душите. Развива широки гърди, масивни рамена, силни мишци и голяма глава, която контрастира на нежната долна част на тялото му. Има красива румена кожа и големи очи, които менят цвета си от сини - обикновено сутрин, кафяви на обед и черни вечерта. Погледът му изразява веселие, смях и постоянно доволство от всичко и всеки. Лъвът управлява сърцето и Учителят притежава голямо любящо сърце, което щедро раздава времето си, средствата и знанията си на нуждаещите се. Той е дете на слънцето и на цялата вселена - обичан и непрекъснато подпомаган от небесното войнство в трудната му и отговорна работа. Обича светлината и истината, на които е носител.
към текста >>

26. II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов

Светозар Няголов

Знакът дава на родения широк гръден кош, силни плещи и крайници, мощна глава, винаги изпъкваща на фона на тялото му, което прави повече впечатление като стойност, не и като форма върху развитите му мишци.
II . Светозар Няголов ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов от с. Мърчаево Хороскоп на Сава Симеонов Стоянов Роден на 30.11.1922 г.% 21 h в с. Мърчаево, Софийско Светозар Няголов На Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Лъвът е царят на животните и дори уловен и затворен в клетка, е въплощение на достойнство и гордост във всичките си прояви, което веднага се долавя от наблюдателното око. Знакът дава на родения широк гръден кош, силни плещи и крайници, мощна глава, винаги изпъкваща на фона на тялото му, което прави повече впечатление като стойност, не и като форма върху развитите му мишци. Роденият има лъвски облик или има нещо котешко в лицеизраза му. Кожата на лицето му е румена. Очите му са големи, сини или сиви, които изразяват веселост, доволство и радост. Целият му скелет е здрав и добре построен. Роденият притежава голяма възстановителна сила и издръжливост.
към текста >>

27. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот.
Новият човек - Учителят, Който сложи живота Си пред олтаря на Великата Божия Мъдрост, носителката на истинското знание и светлина. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, прегради и ограничения, и го постави в свят чист, лазурен и необятен, на който Той служеше, отваряше вратите на затворите, в които човек сам себе си е поставил. Той беше носителят на Великата Божия Истина, която освобождава от робство човешката душа, отваря широките светли двери към простор и свобода, събаря стари крепости, пред които отстъпват вековните крепости, заблуждения. Учителят дойде на Земята с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, мисъл и чувство. Той беше сеячът на доброто семе, Великото Божие Слово, остави го да никне и стократно плод да даде. Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот. За Учителя, за Когото Небето слиза към Земята, а Земята възлиза към Небето, там високо, някъде на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка - за обща работа, за мир и любов между хората. Учителят, вдъхновителят на всички прогресивни хора на света, даде възможност - кой с перо, четка, сеячка, чук или мотика, кой с живот и песен, да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Той превърна живота в песен и песента - в живот. Роди се новият човек, певецът на Любовта, служителят на Мъдростта, носителят на Истината, новият човек, огреян отлъчите на вечното греещо Слънце, носител на новото в света - Учителят. Той е едно духовно възвишено Същество, Което е свалило Божествения живот на Земята, всички факти са прояви на Неговия живот, защото Той нямаше личен живот, животът Му беше израз на космоса, на живота на Небето, на всички съвършени същества, които стоят зад Него.
към текста >>

28. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Жива история със своите 90 години, той представеше, наистина, образа на един от нашите скромни, но верни и предани ратници от епохата на близкото ни духовно и политическо възраждане, един от ония, които с любов в сърцето си, с усмивка на устата си, с крепки мишци, с дрълновено слово и с просветен ум работиха като верни и предни чада за издигането на България.
Не искам да засягам периоди много близки до нас. Мога, обаче, да кажа, че той и до последния момент се е интересувал от всичко онова, което се е отнасяло до социалния, духовния и политически живот на България. Съдбата на нашата родина, в различните моменти на нейния живот, го е извънредно много интересувала и вълнувала. Той винаги е искал за България по-голямо благополучие и по-честити дни. Той е работил според силите си, за издигането на българския народ в просветно и духовно отношение. Жива история със своите 90 години, той представеше, наистина, образа на един от нашите скромни, но верни и предани ратници от епохата на близкото ни духовно и политическо възраждане, един от ония, които с любов в сърцето си, с усмивка на устата си, с крепки мишци, с дрълновено слово и с просветен ум работиха като верни и предни чада за издигането на България. Книжовната и просветна дейност на д-р Стефан Томов е голяма. Освен беседите и проповедите, които е държал в качеството си на евангелски пастир, той е говорил много често в читалищни и други салони по разни въпроси. За 12 години, като редактор на сп. "Християнски Свят" той е казал в уводните статии и в отдела "Критични бележки" своята компетентна дума по всичко, що е засягало нашия социален, духовен и политически живот в България. Мнозина и днес още си спомнят за пламенните проповеди и бляскаво държаните сказки от него почти във всички градове на България.
към текста >>

29. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Повдигаха ме силни мишци и аз шумно целувах пъстрата картина.
Ти си над всичко! Ти си по-красив и по-обичен от всички бели гълъби в света, защото Ти ги създаде. Свободна душа искам да бъда! От мъничка Те любя. Някога не можех да достигна светата икона, за да Те целуна. Повдигаха ме силни мишци и аз шумно целувах пъстрата картина. Сега се качвам на столче и... Те стигам, Отче мой, чуй песента ми. Разказвам душата си с песен. То е една чудна приказка. Сълзите се ронят. Някой покрай мене тихо ги събира и мълчи.
към текста >>

30. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава.
Обхвана ни приятна дрямка при голямото разширено огнище. Съмна. Художниците грабнаха палитрите си да дочакат слънчев изгрев. Дивни картини се разкриват пред нас. Небето се мъчи да роди слънцето, но космат сив облак се развихрил и скрива чудната картина от очите ни. На изток блесна само едвам доловима розова черта и пак изгасна. Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце! Изпрати ни животворна светлина.
към текста >>

Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете.
Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете. Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.
към текста >>

31. 2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Автомобилът най-сетне ни изсипа на Чамкорийския мегдан и ние без да се бавим, нанизваме на мишците си натъпкани раници и потегляме по Бистришкото шосе.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила] Блянът се осъществява. Това за което казваме: „дано, и кой знае дали”, то стана - днес тръгваме за Мусалла. Автомобилът най-сетне ни изсипа на Чамкорийския мегдан и ние без да се бавим, нанизваме на мишците си натъпкани раници и потегляме по Бистришкото шосе. В преддверието на Рила. Няма ги тук старопланинските дъбове и букаци, а издигнати нагоре стройни борове и елхи - сякаш смирени богомолци. Вярно ли е, че и аз съм в тази малка група, която като мене пътува за пръв път към Мусалла, с изключение на Стоименов, който сега ни е водач. Вярно ли е, че можах да се сдобия със скъпоценния билет и аз. Наравно с тия галеници в живота да отида в царствена Рила!
към текста >>

32. 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.
Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината. Вятърът подема буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък. Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен. Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор. - Гимнастика! , изкомандва Учителят. Свити до огнището станахме да се наредим. Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с движения на ръцете горе, доле, вляво, вдясно. Учителят видя изсмуканите ни от дъжда лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение.
към текста >>

33. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място.
Направо се яви и понесе нагоре огнения диск. То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни. После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство.
към текста >>

34. 9. Двете поколения

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Налетите със сила мишци трябваше сега да напрягат силите си до висша степен.
Най-много Той, който беше застанал близо до тях, снизходителен, внимателен, готов всеки момент да протегне длан и запали светилник. Специалният клас се превърна на топъл, уютен дом - семейство братство, чийто копнежи и интереси се задоволяваха. Приличахме на редки цветя за които градинарят имаше специални грижи. Столетието вече кипеше, ала вътре приличаше на кошара закътана и спокойна, безопасна и защитена до момента, когато Той беше на земята. Тогава, тогава едва дойде равносметката и ясно беше - от тия на които много се дава, много и се иска. Налетите със сила мишци трябваше сега да напрягат силите си до висша степен. Сега вече не беше леко да се живее. Двадесетият век еднакво щеше да обогати това поколение, еднакво щеше и да го ограби. Всичко, което бе дадено, съкровищата с които беше натоварено, едва сега намериха пълно оправдание. Ние приличахме на ония деца от приказката, които преминавайки през реката бяха направили своя избор и си бяха пожелали добрата част да мине на младини. Не сбъркахме - всичко беше чудесно съчетано и ние за нищо не съжаляваме, от нищо не сме недоволни, от нищо не се оплакваме, от всичко сме благодарни.
към текста >>

35. 4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Млади братя със силни мишци носят дърва и цяла нощ огънят се поддържа.
Стигнаха до десет дни - живееш без покрив на главата - гледаш звездното небе, заспиваш и пак се събуждаш, протягаш краката и пак се свиваш, спиш или не спиш, ала когато се събудиш от сутрешния планински хлад, усещаш, че си отпочинал и бодър. Готов си да прекараш още много нощи от тоя род, завит с едно зимно палто само, задоволяваш се с малко хляб и чай. Толкова си покъртен не само от красотата на планината, но и от красотата на човешките отношения, които могат на земята да се излеят във тази форма, а най-вече слушаш Него, близо до Учителя си. За простуда не може да става и дума. В огнището врат непрекъснато големи чайници и по всяко време на деня и на нощта има гореща вода и чай. Млади братя със силни мишци носят дърва и цяла нощ огънят се поддържа. Никой не се разболява, а след такава десетдневна екскурзия се връщаш от планината загорял и закален, никога не си се чувствувал толкова силен, бодър и здрав. Опитите излизаха все сполучливи. Качвали сме се на Мусала при хубаво и при лошо време. Ставали сме в първите часове след полунощ, за да можем да посрещнем изгрева от върха, “за да можем да вдъхнем лекий дъх на Мусала”. Пътували сме при най-неблагоприятни условия, храната по някога не е стигала, но всичко по някакъв начин се е преодолявало - днес никой не помни неблагоприятните условия на тия първи опити, а помним прекрасното, силното, мощното, което сме преживяли.
към текста >>

36. 2. Човекът и планината - нашия живот

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Един одър с форма на кръг, своеобразна идея, спираловидно иззидана настилка от бели камъни - всичко това имаше форма на охлюв и на най-горната част огромен рилски камък, изваян и бял, взет направо от многовековното легло - много мишци трябваше да се напрягат докато да го откъснат от каменното му корито и бъде пренесено тук - наричахме го царицата.
Да, там нямаше хижа. Не съжаляваме, сега хижата обслужва най-много нас, ала това ни най малко не пречи да разгънем тези страници и да продължаваме да се възхищаваме на ония безименни творения на природата, чисти и недокоснати от нашата цивилизация. Мястото беше прекрасно - на тази височина растяха клекове - декорът откъм двете страни беше възхитителен - гъста мрежа от преплитащи великани, свежи и ухаещи. Пестеливо и внимателно, твърде скържаво трябваше да нарушаваме техния покой, когато трябваше да се намерят места за построяване на палатките. В центъра на това място беше огнището а околовръст грубо сковани пейки за сядане, а встрани една скулптурна група - изникнала по чудо, спонтанно. Един одър с форма на кръг, своеобразна идея, спираловидно иззидана настилка от бели камъни - всичко това имаше форма на охлюв и на най-горната част огромен рилски камък, изваян и бял, взет направо от многовековното легло - много мишци трябваше да се напрягат докато да го откъснат от каменното му корито и бъде пренесено тук - наричахме го царицата. В центъра на тази поляна се обядваше, а вечер се палеше огън - тогава рилският бивак се устройваше. Рила сякаш ни принадлежеше, приличаше на роден дом и упорито се стараехме да не променим профила, мъчехме се да запазим нейния стил и всичко, което се правеше там за улеснение на пребиваващите трябваше да не нарушава красотата на планинския релеф. Когато напущахме планината, нямаше никакви следи, че тук са прекарали толкова много хора - оставахме всичко чисто като в един дом в който пак ще се върнем. Снеговете, валежите и бурите щяха да направят останалото, за да се възстанови първоначалната красота и свежест. Лагерът от година на година се разрастваше, палатките се увеличаваха и всеки жадуваше за красота, хармония и тишина.
към текста >>

37. 21. Изворите

Глава 2. Образи и идеи

Ония, които имаха здрави мишци и ръце се заеха веднага с тежката работа.
Станахме и ние. Той тръгна по нагорната пътека, тръгнахме след Него. След няколко минути ние се намерихме на това място, където днес се намира оная чешма. Тя бе изградена именно през този ден. Спря се Той и рече: “Тук има вода, ще направим чешма." Братята донесоха веднага инструментите, лоста не липсваше, защото тук имаше канара. Ония, които имаха здрави мишци и ръце се заеха веднага с тежката работа. След няколко часова работа под канарата бликна вода. Водата беше чиста, кристална, сладка витошка вода. Когато чешмата бе готова, донесохме чайниците и всеки си напълни от новия извор. Групата се върна с чайници в ръце. Бързо те завряха на огнището и всички пихме от тази вода.
към текста >>

38. 1. Немото: разказ на Буча Бехар от Когато зреят житата. Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1937, с. 3-8

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Неговите здрави мишци дигаха и слагаха брадвата върху клоните на старите дървета.
Но не се спря, малко ли пъти е сякъл без билет. Горският го познаваше. Бащата, готов да иде да го донесе, се върна и рече: “Няма нищо, горският е наш.” Стигна гората. Разпрегна воловете, взе брадвата и започна да сече. Гората екна от грохота на падащи дървета. Неговите здрави мишци дигаха и слагаха брадвата върху клоните на старите дървета. Изведнъж от далеч се чу вик: Хей, ей,е...! Гората ечеше. Но той продължаваше да сече. Когато този човешки глас се приближи, момчето продължаваше да сече. Но когато човекът рече: “Помози Бог!
към текста >>

39. 1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново.
Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнялата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива, из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус - Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта. Русия - но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия.
към текста >>

Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.
Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден. Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достигат до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт. Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства. Освен това, при общия поглед на световния развой, ние се натъкваме на необходимостта да затупти в света едно голямо, богато, неизчерпаемо сърце, което да удави в своята обич нерадостните останки на отминалите епохи.
към текста >>

40. 1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Към Русия са отправени погледите на всички народи, и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.
Нашите бащи плачеха, когато приказваха за нея. Благоговейно изговаряха нейното име, защото помнят дните, когато с рукнали сълзи от очите са целували шинелите на войниците-освободители. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден. Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи, и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те, както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция; преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достигане до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната, неизбежна смърт. Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства. Освен това, при общия поглед на световния развой, ние се натъкваме на необходимостта да затупти в света едно голямо, богато, и неизчерпаемо сърдце, което да удави в своята обич нерадостните останки на отминалите епохи.
към текста >>

41. 7. Отговорност / Пламен.- В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 253, 14.01.1940 с.1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен
Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвокупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидим път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен
към текста >>

42. 20. Творчество. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърдцата си!
20. ТВОРЧЕСТВО Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271,15.01.1941, с. 1. Днес, когато най-културните, най-напредналите народи на Европа и на света са обгърнати от потока на разрушението, който заплашва всякиминутно да обгърне и цялата земя; днес, когато гигантски, страхотни сили унищожават с един замах благата, натрупани в течение на десетилетия; днес, когато досегашните водачи на човечеството по пътя на културата и напредъка - великите западноевропейски народи -явно отиват към самоунищожение, към регрес, към гибел; (защото ний не трябва да гледаме само настоящето, но трябва да знаем, че последиците от тази война ще останат да се чувствуват още десетки години след нея, а може би и завинаги ще наложат своя съдбоносен отпечатък върху залязващите страни на Запада, според думите на един техен пророк от 20-ия век - Осв. Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример на творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на оня нов свят, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърдцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък народ, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи. Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа!
към текста >>

Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избрания от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час - работете!
Този съдбоносен момент по никой начин не трябва да се пропуска. Вместо да се хвърлим във вихъра на разрушението, ний трябва да се хвърлим във вихъра на..... И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други -исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища. Днес е време за творчество! Днес е време за издигане - духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим в един сравнително кратък период това, което сме изгубили досега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избрания от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час - работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата - да се изразим на „парламентарен език" -да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използуваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни - той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност.
към текста >>

43. 2.4. Бъди творец.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Твори чрез силата на твоите мишци.
Обичай всичко! Твори чрез мисълта. Твори чрез Любовта. Твори чрез Жертвата. Твори чрез силата на твоя Дух. Твори чрез силата на твоите мишци. Твори, твори, твори! Люби, люби, люби! Твори - красота! Най-великата красота е в Любовта! За какво друго дойде ти тук, на земята?
към текста >>

0.69989085197449