Търсене в текстове за 'Миризма'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 44 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската".
Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кучетата усилено ровят земята, овчарските кучета лягат и не гледат стадото, ловджийските и другите кучета изпращат неприятна миризма, миришат на кучещина.
Къртиците усилено ровят земята, което се вижда по тяхната къртичина повече от обикновено. Едрите рогати животни обтягат шия и обръщат муцуната срещу вятъра. Плъховете и мишките усилено цвъркат и тичат, което се забелязва по шума, който е повече от обикновеното. Конете къркат и пръхтят. Овцете не си отиват от пасището, трябва да ги гониш насила, Магаретата реват по-силно от обикновено. Кучетата усилено ровят земята, овчарските кучета лягат и не гледат стадото, ловджийските и другите кучета изпращат неприятна миризма, миришат на кучещина. Как животните показват вятъра. Едрите рогати животни играят, често правят скокове и си въртят главата. Овцете се въртят на едно место, въртят си главите и свършено се замайват, Свинете хващат с устата сламки и ги разнасят по двора, Котките драскат по вратите, по краката на масите, по пода и т.н. Материята в природата. Материята се състои от химични елементи.
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше.
Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад. За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен върху купчина пясък и изгубих съзнание. Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки.
към текста >>

4. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите.
Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека.
към текста >>

миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн.
Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите.
към текста >>

5. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите.
Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентира под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции.
към текста >>

6. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Може ли да се предположи, че миризмата го привлича?
Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му.
към текста >>

Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около.
Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл.
Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди.
към текста >>

8. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма.
Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това. Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите. И те липсват в растителната храна. Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. От друга страна сравнителната анатомия показа, че вегетарианството е естественият начин за хранене на човека. Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр. имат за естествена храна плодовете.
към текста >>

9. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя.
Намерих се в познатия вестибюл на лелината квартира. Направи ми странно впечатление обстоятелството, че младата покойница изнасят на чаршаф от югоизточната стая. Процесията мина край мене, аз поех левия заден ъгъл на платното и се упътихме към изхода. При вида на тясната дървена стълба, аз си обяснявам, защо починалата на е в сандък - той едва ли би могъл да мине на това място. Вземайки първите стъпала, се навеждам, за да видя, къде стъпвам. В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя. Събуждам се. Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние. Такова сънуване на яве не бе ми се случвало. Нещо повече - не си спомнях да съм срещал никога и тая тежка миризма. На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина.
към текста >>

Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние.
Процесията мина край мене, аз поех левия заден ъгъл на платното и се упътихме към изхода. При вида на тясната дървена стълба, аз си обяснявам, защо починалата на е в сандък - той едва ли би могъл да мине на това място. Вземайки първите стъпала, се навеждам, за да видя, къде стъпвам. В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя. Събуждам се. Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние. Такова сънуване на яве не бе ми се случвало. Нещо повече - не си спомнях да съм срещал никога и тая тежка миризма. На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина. Заварих я не в стаята, дето я бях видял за последен път, а в югоизточната. Тя лежеше в своя сандък всред много цветя.
към текста >>

Нещо повече - не си спомнях да съм срещал никога и тая тежка миризма.
Вземайки първите стъпала, се навеждам, за да видя, къде стъпвам. В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя. Събуждам се. Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние. Такова сънуване на яве не бе ми се случвало. Нещо повече - не си спомнях да съм срещал никога и тая тежка миризма. На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина. Заварих я не в стаята, дето я бях видял за последен път, а в югоизточната. Тя лежеше в своя сандък всред много цветя. След малко се оттеглих в една задна стая. Мина доста време, докато ни се съобщи, че починалата ще бъде изнесена, Не без известно колебание реших да присъствувам отблизо на тая церемония - току речи за пръв път в живота си.
към текста >>

Една тежка миризма, напълно еднаква със снощната, ме блъсна и ми спря за момент дишането.
Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф. Когато минаха край мене, съобразих, че требва да се помогне на господина, който сам поддържаше главата на покойницата и поех по-близкия, ляв заден ъгъл на платното. След няколко крачки бяхме на върха на съвсем тясната и доста стръмна стълба. Там се налагаше внимание. Наведох се, за да видя, къде да поставя крак. Една тежка миризма, напълно еднаква със снощната, ме блъсна и ми спря за момент дишането. Аз си спомних съня, който се бе сбъднал с удивителна точност. П. М. Намерените документи В гр. П. търговецът на манифактурни стоки X. Д. купува стоки от ангросиста от ближния окръжен град.
към текста >>

10. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва.
А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека. Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи.
към текста >>

11. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението.
Голяма роля играят негли и мускулните движения, които животното трябва да направи, за да се добере до един предмет. Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след раждането, ходят много тромаво. Походката им съвсем не прилича на гъвкавата походка на възрастните лъвове. Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние. Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението. Тъкмо това е интересното в опитите на Аше - Супле. Възрастният лъв, в чиято клетка било поставено голямо огледало, в първите дни мислел, че вижда пред себе си друг звяр и страшно ревял. Постепенно, обаче, той съобразил, че изображението в огледалото има отношение към него - той започнал кротко да го разглежда и да прави разни движения, с явното намерение да наблюдава, повтарят ли се те и в огледалото. Лъвицата, над която били извършени редица подобни опити, проявила още по-голяма съобразителност. От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви.
към текста >>

12. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма.
И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло.
към текста >>

13. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват.
Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват. Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка. С това се изясни единството на неорганическата материя.
към текста >>

14. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ония хора, които лъжат, още приживе почват да гният, и от тях излиза най-лоша миризма.
В бъдеще лекарите ще лекуват чрез любовта! " Това, което се отнася за всички отрицателни състояния, които изключват любовта, се отнася и за лъжата. И тя нарушава естествения ритъм на електромагнитните течения в организма и с това предразполага към болезнени състояния. Това обяснява следните думи на Учителя, казани в беседата от 17 май т.г.: "От черните лъжи се образуват най-тежките болести в свата, като проказа и пр. От белите лъжи се създава предразположение към по-леки болести, като ревматизъм, болки в кръста, в гърба, простуда, зъбобол и пр. Ония хора, които лъжат, още приживе почват да гният, и от тях излиза най-лоша миризма. У тях става едно разлагане. А от светията, който живее в любовта, усещате, че излиза едно ухание, което носи живот. Хората на лъжата носят смърт, а хората на Истината, Любовта и Правдата носят живот". У болния, за да оздравее, трябва да стане коренен вътрешен преврат, той трябва да се издигне до слънчевите върхове на любовта и да почне възторжения живот на едно новородено дете. Учителят казва: "Да допуснем , че сте скубали хората.
към текста >>

15. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н.
Когато Бог ви говори, изваждайте памука от ушите си и слушайте внимателно. Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл,приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н. За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на право мислещи и на такива, които не мислят право. На онези, които не мислят, казвам да си вървят, защото училището не е за тях.Училището е само за онези, които мислят.
към текста >>

От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна.
Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н. За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на право мислещи и на такива, които не мислят право. На онези, които не мислят, казвам да си вървят, защото училището не е за тях.Училището е само за онези, които мислят. Докато мислеше, Адам беше в рая.Щом престана да мисли, изпъдиха го вън от рая, да опита нещата; като се научи да мисли, той пак ще се върне в рая. Казвате: Как ще се върнем в рая? - Като се научите да мислите.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят.
Но това достатъчно ли е, за да сме сигурни в здравословността на тия продукти? — Не, отговаряме. Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение. Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма.
Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване).
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лека приятна миризма изпълняше стаята.
Свободни сме да хванем единия или другия път. Тодор Йорданов Босилекът в саксията (б а с н я) Девойка си беше посадила стрък босилек в саксия, защото много обичаше приятния му дъх. Вечер-сутрин редовно го поливаше с чисто бистра водица. Босилекът растеше и разкошно китеше своите гранки. Всяко негово листенце беше мазно, пълно, сочно и яснозелено. Лека приятна миризма изпълняше стаята. Един ден повикаха девойката при леля й на село. Тя замина набързо за там и не направи никакви разпоредби за своя босилек. Защото мислеше да се завърне още на другия ден. Но задържаха я там цели пет дни. На шестия ден си дойде.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението.
Разбира се. да. Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества. Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила. Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва.
Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Образувала се нетърпима миризма, която тровила бедните пчелици.
- Влез! Стражарите се отдръпнали и мишката бързо се мушнала в кошера, па се настанила удобно между питите. Тука скоро се стоплила, подсушила, ободрила. Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима. Не стигало това, ами и изпражненията си оставяла на пода в кошера. Образувала се нетърпима миризма, която тровила бедните пчелици. Появила се болест, от която те една по една падали мъртви. В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не искала и да чуе за излизане. Нито молбите, нито силите на пчелите били в състояние да я изгонят. Не само, че из ден в ден се устроявала по-добре, но народила си и шест мишлета, образувала отвратително разбойническо семейство. Овладяла целия кошер.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите.
Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н. И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека.
към текста >>

миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн.
Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н. И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не усещаш ли миризмата на сърната“!
— обърна се горския към кучето. Приготви се! . . . Хей, и ти Фришка! Що? Не усещаш ли миризмата на сърната“! . . . Кучетата изведнъж потеглиха навътре из гората и се изгубиха в храсталака. Васил каза: „Сега да излезем на светло и да чакаме . . . трябва да ги подгонят .
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тая отвратителна храна, та даже и в миризмата на кръвта в отровената от разложения атмосфера, макар и вашите престъпни чувства да не усещат, това трябва да се търси истинската причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството.
Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна. Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до животинското царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете. В тая отвратителна храна, та даже и в миризмата на кръвта в отровената от разложения атмосфера, макар и вашите престъпни чувства да не усещат, това трябва да се търси истинската причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството. В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното. Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше. На масата бяха сложени различни овошки, яйца, масло, мляко, мед и така изкусно всичко приготвено, че Супрамати се насити без даже да забележи липсата на месо. Той даже изяви своето решение за в бъдеше съвсем да се откаже от нечистата храна. — Би било превъзходно и даже необходимо за твоето очистване, сине мой, ако, ти изпълниш решението си, отвърна Ебрамар.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неполираният ориз има вкус на лешник и приятна миризма, обаче, за нещастие, щом постои в хамбара, придобива гранива миризма.
Също е и с оризът. Употребява се полиран ориз. т. е. освободени от обвивната ципа, която съдържа витамини, соли и тлъстини. Даже индийците употребяват този бял ориз, и понеже тяхната храна се състои почти изключително от ориз, те често боледуват от бери бери. Неполираният ориз има вкус на лешник и приятна миризма, обаче, за нещастие, щом постои в хамбара, придобива гранива миризма. Витамин С Съдържа се в растенията и пресните плодове. Липсата му причинява скорбут. Този витамин се разрушава рядко; само ако средата стане алкална и се нагрява, може да изчезне. Поради това. не бива да се поставя бикарбоната сода, когато варим зелени зеленчуци.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир.
Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели?
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Миризмата на чесъна се дължи на тези масла.
И обратно - една електрична планета ще се прояви по хармонично в електрични знаци, а по-нехармонично в магнетични знаци. * * * Дотук видяхме, че планетите се проявяват като „силни” и „слаби”, в зависимост от знака, в който попаднат, защото знакът се явява като среда, като поле за проявата на планетата. Но има и друго едно астрологическо твърдение, че знаците се проявяват в зависимост от доброто или лошото положение на техните господари. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Чесънът — една национална храна Чесънът, един ценен наш зеленчук се цени много малко от интелигентните люде и градското население. Той съдържа между друго и полезни масла, които макар и в малки количества, действат благоприятно както предпазно, така и лечебно. Миризмата на чесъна се дължи на тези масла. Той действа укрепваше върху стомашно-чревния канал, възбужда към по-обилно секретиране на стомаха и червата, пречи на развитието на вредните бактерии. Етеричните масла на чесъна спират развитието на тифозни, партифозни, холерни и дезинтерийни бацили, според изследване на Кремер и Кох. Редовна употреба на чесъна улеснява кръвообращението. Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове. В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори.
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А цветята, пръснати тук и там из зелените поляни и разцъфналия червен люляк, разнасят упоителната си миризма навред, като благовонен мирис.
На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост! Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите прелести на природата. А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня! Зеленината е облякла гората в пролетната й дреха. Стоплила е голите доскоро клоне на дърветата, чиито малки обитатели прехвръкват невидими, възпявайки в звучен глас прелестта на месец май. А цветята, пръснати тук и там из зелените поляни и разцъфналия червен люляк, разнасят упоителната си миризма навред, като благовонен мирис. Това е шествието на пролетта през божествения месец май!... Н. Дориян Не го познаха (из неделната беседа „Не Го приеха“ – 28. XI. 1926 г.) Във външната, т. е. във видимата, в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова, като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели.
към текста >>

30. -

Чесънът съдържа една силно-проникваща миризма и има сладко лютив вкус, който се основава на етеричното масло но чесъна, което химически съдържа сяра.
Те не трябва да стягат гърдите и корема. Не забравяйте да правите вашата най-важна обязаност — да дишате правилно и дълбоко с пълни гърди. Не забравяйте да употребявате в изобилие най-необходимата храна — чистият въздух. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА ЧЕСЪНЪТ (Allium sativum) Като родно място на чесъна се смята областта Джунгария в централна Азия. Чесънът спада към луковите растения и е познат като добра подправка в нашата и западноевропейска кухня. Чесънът съдържа една силно-проникваща миризма и има сладко лютив вкус, който се основава на етеричното масло но чесъна, което химически съдържа сяра. Върху кожата това масло причинява болки, както при изгорено и я възпалява. Етеричното масло прониква, при дълга употреба на чесън чак до жлезите на кожата и се отделя също чрез бъбреците в урината. Чесънът действа върху физиологията на организъма по следният начин: той успокоява перисталтичните движения на червата (движения които провождат храната); прекратява диарията; действа против разстройства в червата и понижава кръвното налягане. Според Loeper чесънът влияе на кръвното налягане (при общо кръвно налягане, при налягане в аортата и при бъбречна склероза) чрез разширение но малките артериални и капилярни съдове на организъма. Според същият автор чесънът влияе и на сърдечният ритмус и подпомага функцията на сърдечният мускул; а на пулса действа регулиращо.
към текста >>

31. -

Гражданите се въздържат да го ядат суров, най вече поради силната му дразнеща миризма.
Като към стотях мил. гроздова захар прибавим още и огромното количество минерални вещества и соли, ние виждаме, каква важна роля може да играе гроздето в изхранването на нашето население, ако всичкото грозде се използва изключително за храна. (Следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лукът храни и лекува Лукът у нас се произвежда в голямо количество. Той е и един от най-много употребяваните зеленчуци от селското ни население. Това се оправдава, както от неговите хранителни, така и от лечебните му качества. Гражданите се въздържат да го ядат суров, най вече поради силната му дразнеща миризма. А тя се дължи на едно органично съединение на сярата, което възбужда стомашните жлези и ги кара да отделят повече стомашен сок. Лукът действа благотворно и на червата, като чрез дървесината (клетчатката) си усилва леко техните движения и предпазва запичане. Като храна и лекарство лукът е незаменим . Колко голямо богатство от вкусни подправки би липсвало на нашата трапеза, ако нямахме лукът.| При телесна умора и отпадналост лукът с един от най-добрите възстановители и ободрители. Френските селяни много обичат и ценят супата с лук и я смятат за най-добро укрепително средство.
към текста >>

32. -

Префинените носове да простят за неговата миризма.
Още повече, че той не само повлиява благоприятно непосредствените с раковото образувание процеси и органи, а допринася за общото укрепяване на телесната цялост. Той прави организма общо невъзприемчив, неподатлив и издръжлив. По въпроса за чесъна като храна и лекарство сме писали накратко и друг път. Горното вече хвърля обилие научна светлина по този въпрос. Остава ние да се поучим от всичко това, да използваме лечебността на чесъна като го поставяме редовно на нашата трапеза в разни комбинации. Префинените носове да простят за неговата миризма. Д-р К. Йорданов — Варна. ДОМАТИ Родината на доматите е Перу, Южна Америка. В Европа доматите са пренесени от испанци и португалци в началото но 16 век. Отначало доматите не били приети добре, защото населението ги смятало за отровни.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта.
При това, в ястията има всякога два вида магнетизъм, един вътрешен и един външен, Първият принадлежи на самата природа на ястията, а вторият се отделя от външните предмети. Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите.
— Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави. Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите. Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях.
Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек?
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма.
В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност.
към текста >>

На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма.
Гледа те Богиня прелестна Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов! Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти. То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети.
е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели. Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault.
към текста >>

Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“.
Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По целия двор и цялата къща, които претърсихме, никого и нищо не намерихме, само в съседната стая имаше една много особена, задушлива миризма.
Веднага запалих свещта и тичам към вратата, която бе затворена; отворих я и гледам на вън, нито следа от некого; стаята ни имаше единствен вход откъм съседната стая, която беше също с единствен изход, затворена откъм антрето, а от антрето водеха дървени стъпала до двора. Нийде нито помен от някакво същество. Студени тръпки ми полазиха по гърба и космите ми настръхнаха. Събудих спящите в съседната квартира млади съпрузи, които спали тежко и не видели нищо. Вратата в коридора откъм улицата беше здраво, с голям, стар и тежък ключ, заключена. По целия двор и цялата къща, които претърсихме, никого и нищо не намерихме, само в съседната стая имаше една много особена, задушлива миризма. Върнах се в стаята, където моят колега седеше свит в къта, с втренчени очи. Беше ми страшно при тази картина. Питахме го какво му стана. Откъслечно разправи, че този адски шум вече неколко нощи се повтарял и че виждал различни чудовища. „Това е страшно“, стенеше бедния и дълго време ни трябваше докато го успокоим и принудим да си легне.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там забелязал, че към него идва някаква особена миризма като от тамян.
С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи. За свой ужас, видял, че под камъка бил дълбок отвор, в който забелязал стъпала, водещи до неизвестна дълбочина. Бил прост, но куражлия селянин, и възбуждан от надеждата, че може да намери някоя подземна стая с голямо имане, решил се да слезе по стъпалата до вътрешността на земята. След като слязъл до дълбочина около сто крачки, забелязал, че стигнал до някаква си засводена площадка и там видел, че нова стълба под прав ъгъл към първата, води още по-надолу. Решил се наново, още по-вече че не чувствал никаква трудност при дишането, и слязъл по новите стъпала, които прочел 220. Там забелязал, че към него идва някаква особена миризма като от тамян. Крачел по-нататък, пипайки внимателно около си и опитвайки земята пред всека нова крачка, до като най-после дошъл до някакъв си зид. Стъпвал около зида и като забелязал, че образува пак някакъв ъгъл, дал си наново кураж и тогава забелязал, че на края на новите, още по-дълбоки стъпала свети някаква си слаба светлинка. Била бледа и приличала на далечна звезда. Когато забелязал тази светлинна, добил нова решителност и слизал нанадолу бавно и внимателно по стъпалата, които били добри и само тук-таме се рушили под краката му. Било ясно, че много стотици години тук никой не е стъпвал.
към текста >>

На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал.
(Този разказ е в Виргилиевата Енеида, в гл. X ) била намерена в 1461 година недалече от Рим. Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча. Под нея бил гроб, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано. — (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на мъртвите. На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал. Но това е само предположение). При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство. Една угасвала веднага при отваряне гроба, друга била неугасяема и пр.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот.
Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите.
към текста >>

Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното.
към текста >>

Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр.
При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен. край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка. Бяхме познати и в обикновени добри отношения. Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден.
към текста >>

Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас.
През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен. край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка. Бяхме познати и в обикновени добри отношения. Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден. Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ.
към текста >>

На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома.
почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен. край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка. Бяхме познати и в обикновени добри отношения. Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден. Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други.
към текста >>

Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден.
Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден. Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил.
Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат. Една сутрин аз се събудих по начин твърде необикновен. Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Миризмата на топлия хляб ме примами и аз влязох пекарницата и тихо попросих милостиня.
„Дамата, която купи вазата на брата ми, бе любимката на султана и бе всемощна в харема. Нейното отвращение към мене, за дето се възпротивих на молбата й, бе тъй голямо, че тя казала на мои познати, че не ще купува нищо от братовия магазин, додето и аз работя там. Понеже не желаех да преча на братовата си работа, без да му кажа защо, аз напуснах и магазина и къщата. Не след дълго, обаче, аз огладнях. Тогава аз седнах на един камък пред вратата на една хлебарница. Миризмата на топлия хляб ме примами и аз влязох пекарницата и тихо попросих милостиня. „Хлебарят каза, че ми позволява да се наям с хляб, но под условие, да разменим облеклото си и да продавам хляб през този ден в града. Аз драговолно приех условието, но скоро се разкаях за това. Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба. Тоя вид недоволства често са свършвали с бунт, при който хлебарите са бивали избити. Всичко това аз добре знаех, но не си го спомних на време.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари.
Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света. Исус получава от сега всички власти, на които има право. Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както, когато материалистът гледа сянката на едно дърво или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на дървото и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети.
Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина. Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата. Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл. Вечния атрибут на това Начало те приписват на материята и по тоя начин са намерили архимедовата опорна точка. Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви. Както, когато материалистът гледа сянката на едно дърво или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на дървото и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети. По асоциация на идеите ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети. Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41520595550537