Търсене в текстове за 'Миризма'

ТОМ 2

От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само.
Така те научиха,че то се продава, купиха го и после го дадоха на един кръчмар да си направи там бирария и кръчма като го финансираха. По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете.
към текста >>

2. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 2

Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя.
Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище. Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя. Видяха тогава че са сгрешили решиха да се коригират. Събират се 3-4 човека богати и умуват. Димитър Кочев богат, Славчо Печеников се мъчеше да бъде богат и още други. Решават и дават на архитект да направи план на една вила и изчисли какви материали трябват и дошли да докладват на Учителя какво са решили. Аз се случих при Учителя, когато те дойдоха.
към текста >>

3. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега. затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", том 1-1\Л Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими.
към текста >>

4. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 4

А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега, затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", томове І ÷ ІV. Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими.
към текста >>

5. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

А ние младежите бяхме по-модерни и не искахме да ядеме, за да не миришеме, но като влизахме там едва издържахме на тази невероятна миризма в салона.
Така аз станах причината да се прехвърлят школните лекции сутрин. Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и предоволни от това разрешение. По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук. Първо се нах-ранваха у дома и тогава идваха на беседа. Целият салон миришеше на черна ряпа и прас лук. А ние младежите бяхме по-модерни и не искахме да ядеме, за да не миришеме, но като влизахме там едва издържахме на тази невероятна миризма в салона. Ние протестирахме, но един възрастен брат носеше ряпа и стрък от прас, беше го нарязал на дребни парчета и за да не ни мирише ние трябваше да вкусим от него и по този начин се приобщавахме към другите. Така целият салон миришеше на прас лук, на черна ряпа, че дори и на чесън. Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят.
към текста >>

Тогава един възрастен приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на розова вода, а тогава се наричаше гюл вода.
Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят. Младите девойки също. Единствено можеше да станеш слуга някъде или слугиня в някой богаташки дом. Тогава един възрастен приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на розова вода, а тогава се наричаше гюл вода. Но двете миризми се смесваха и положението бе още по-трагично. Какво се случи не зная, но и немците негодуваха, че ние сме им вмирисвали салона, по-късно започнаха спорове и трудно ни отстъпваха салона. И така накрая ние го напуснахме. Отивам при Учителя и го запитвам: „Как можахте да изтърпите всичко това". Отговори ми: „Търпението подразбира да оставиш свободен да се проявява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазим.
към текста >>

6. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили.
Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив свят. Изведнъж пред мене застана Райна Стефанова и започва да ме гълчи и с всяко изречение да ме заплюва. Как така, ето така с човешка плюнка, плюе по земята. Знаете ли как се прави това по селата - това укорява. Селяните казват: „Направих я на бъзе и на коприва". Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили. Обикновено, когато някой трябваше да укори някоя друга пристъпваше и почваше да я гълчи и да казва: „Ти си такава, онакава, всякаква си. Пфу не те е срам" и я заплюва. Изпраща плюнката в нозете й. После продължава: „Ти си онакава, онакава, онакава. Пфу, не те е срам" и я заплюва.
към текста >>

7. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на доблестните софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия.
Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя. От едната страна към гората до салона имаше свободно място и един бележит българин, голям българин, по-велик от когото не може да се намери по цялата земя откупи това място и построи една сграда. Какво мислите, че построи? Построи кръчма, постави маси и столове, докараха бъчви с вино, бъчви с ракия, бъчви с бира. Че като направиха една скара отвън, че като започнаха да се пекат ония ми ти кебапчета, че димът от тях се вдигаше нагоре като комин, стана като че ли е •радски пазар и то точно отзад залепен за салона. Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на доблестните софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия. Изведнъж всички се огледаха и се запитаха ами това място не е ли наше? Ами защо не е наше и какво търсят онези хора тук? Отидоха при Учителя да се оплакват, а той им каза: „Те направиха точно това, което вие не направихте, те закупиха местата". Отидоха си омърлушени и тогава нещата се промениха така както беше предвидил Учителя. Но възрастните приятели не искаха да си признаят грешката.
към текста >>

И цялото това непослушание се стовари върху Учителя и той бе принуден да търпи всяка вечер пиянските песни, миризмата на кебапчета и атаките на онези сили, които атакуваха Школата в гърба.
Дори Тодор Стоименов, който държеше всички средства в ръцете си беше толкова стиснат за парите, може би защото беше започнал от онова време с Учителя, когато са имали само една черна биволица в Бургас, с която са смятали да се замогнат. Накрая биволицата са я продали, почнали са с грошове и затова той беше много стиснат. Та тази кръчма бе допусната поради грубата грешка на тези приятели. Тя не случайно се пълнеше там с хора, дори свещениците бяха финансирали онзи да направи кръчмата с цел да се пречи на Учителя, а от друга страна да може някой от пияниците да прескочи оградата на Изгрева, за да отиде и да ощипе по задника някоя и друга дъновистка. Та такива им бяха мераците и плановете. И цялото това непослушание се стовари върху Учителя и той бе принуден да търпи всяка вечер пиянските песни, миризмата на кебапчета и атаките на онези сили, които атакуваха Школата в гърба. Този кръчмар имаше стопанство, отглеждаше свине, които ги изхранваше с отпадъците от храната, имаше и кокошки. И ето, че една кокошка от неговият бележит кокошарник започна да преминава през оградата, да се промъква и полека тихичко преминаваше през двора, тръгваше по дървените стъпала на Учителя и отиваше пред стаята му. Там тя снасяше по едно яйце. Снесе яйцето на прага, разкряка се, кудкудяка, а Учителят излезне, отвори вратата, взима си яйцето и си го внесе вътре. Така всеки ден.
към текста >>

8. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя.
Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная. Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя. Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми? " Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя. Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми.
към текста >>

9. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Марийка Великова Марашлиева

Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата.
" Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода. Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа. Само че това е работа за няколко човека, защото комуната наброява към десет човека, но другите останали ги няма. Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък?
към текста >>

Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии.
Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода. Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа. Само че това е работа за няколко човека, защото комуната наброява към десет човека, но другите останали ги няма. Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък? Няма ни и не може да има. Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в комуната.
към текста >>

10. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

ТОМ 6

Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни.
Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва!
към текста >>

По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва! " и почваме.
към текста >>

11. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека.
Беряхме ги много. Идваха селяни с каруци в село Арбанаси да го търсят за помощ. Веднъж преброих 14 каруци натоварени с болни хора. Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере. Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар. След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше.
към текста >>

12. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

ТОМ 6

Понеже там на село той - съпругът ми си служеше с електрическа печка, започна да го дразни миризмата от печката.
Тоя приятел се казваше Колю Николов. Той беше гладувал 28 дни наскоро. Така и аз бях спокойна, че той е при човек, който има опит в тая връзка. Но минаха 28 дни. През това време аз от време на време го навестявах, носех му дрехи, връщах други. Понеже там на село той - съпругът ми си служеше с електрическа печка, започна да го дразни миризмата от печката. Тогава поискал от брат Колю да му вземе една кола и с нея и багажът, който имал да отиде в селото при родителите си - с. Тетово на 30 км от Русе. Наел му брат Колю кола, с която Иван отива там и остава на грижите на майка си. Тя му пали печка само с дърва, купила нов чайник, за да не му мирише на нещо, баща му се отказал от цигарите, защото Иван не може да понася миризмата. Всичко това добре, но той продължава да гладува въпреки писмата, които му пишех най-редовно и го подканях да започне да се храни.
към текста >>

Тя му пали печка само с дърва, купила нов чайник, за да не му мирише на нещо, баща му се отказал от цигарите, защото Иван не може да понася миризмата.
През това време аз от време на време го навестявах, носех му дрехи, връщах други. Понеже там на село той - съпругът ми си служеше с електрическа печка, започна да го дразни миризмата от печката. Тогава поискал от брат Колю да му вземе една кола и с нея и багажът, който имал да отиде в селото при родителите си - с. Тетово на 30 км от Русе. Наел му брат Колю кола, с която Иван отива там и остава на грижите на майка си. Тя му пали печка само с дърва, купила нов чайник, за да не му мирише на нещо, баща му се отказал от цигарите, защото Иван не може да понася миризмата. Всичко това добре, но той продължава да гладува въпреки писмата, които му пишех най-редовно и го подканях да започне да се храни. Той не слушаше докато един ден дойде негов приятел от Тетово и ми съобщи, че Иван е изгубил съзнание. А напоследък писмата му ставаха все по-кратки и на края започнал да не вижда и последното писмо беше написала майка му. Тръгвам аз веднага за село с приятеля му, но какво се указа. Че родителите му викали вече лекар, били му инжекции, майка му била взела една мека крушка, смачкала я и му дала да я изяде.
към текста >>

13. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

ТОМ 7

Направи ми впечатление, че като минавахме покрай него като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс.
Смятам, че после първият разговор ние го възстановихме по памет, но при другите разговори баща ми си записваше. Върнахме се след 9.IX.1944 г. в София. Когато Учителят си замина ходихме на Изгрева да го видим. В салона го бяха сложили на една висока маса. Направи ми впечатление, че като минавахме покрай него като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс. А когато го погребваха всички плачеха, а аз си мислех какво ще стане. Като положиха ковчега, хвърлиха пръст отгоре му и той като че ли много надолу спадна като някакъв взрив стана, като че ли се разпръсна. Не можах да разбера какво стана. Пропадна ли надолу или се дематериализира. Още се коментира това необикновено събитие.
към текста >>

14. 58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ

Елена АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято миризма и дим отиваше и към нашите бараки.
И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата. Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято миризма и дим отиваше и към нашите бараки. Чуваше се пиянски разговори, викове и песни. Неразбории, тук и какво ли не още. Ние в такива случаи мълчахме, сгушени и притаени в бараките. Знаехме че това бе последица от непослушанието на братята към онова, което бе наредил Учителя навремето. Ако го бяха купили това място с парите които имаха, сега щеше да бъде наше и нямаше да я има тази „олелия" и атака срещу Братството.
към текста >>

15. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма.
" Но това Той каза на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат. Ние съставяме една велика църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да се викат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всеки водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма. И вашата душа е, която в тоя случай най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тая година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят; а хора, които не слугуват, те тъмнеят. Но тия са елементарни работи, но като ги знаем и като ги имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели козите от овците, та всеки ще отиде или надясно, или наляво.
към текста >>

16. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Учителят: - По миризмата.
Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на момата - тогава ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане. Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата. Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят. Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря?
към текста >>

17. Наряди за 1921 г.

Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:.
Петък, 19 август 1921 г. (Преображение Господне) 5 ч,с. Утринна молитва 1. Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. 2. Добрата молитва. 3. Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:. Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8.
към текста >>

18. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

Ако повредим обонянието си, няма да влезем в свръзка с плодовете, тяхната миризма, които Слънцето ги създава.
Имате тор, наторявайте нивите си. И тъй, задайте си за задача да се върнете към думите: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ В какво се състои това съчетание? Съчетанието между човека и Слънцето се обуславя от 5 чувства. Ние можем да влезем в съчетания със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем в свръзка с плодовете, тяхната миризма, които Слънцето ги създава. Вкусът ако ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена като изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите й отслабват. Защо трябва да плаче?
към текста >>

19. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

В светиите, които са живели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено „нюкс“.
Казвате си: „Едно време колко бях хубава, млада! “ Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори път пак ще дойдеш.“ Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са живели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено „нюкс“. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, почувствувате една миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете поета - в него има такива мисли, той .вижда такива неща, които други не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат. Те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли!
към текста >>

Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, почувствувате една миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил.
“ Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори път пак ще дойдеш.“ Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са живели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено „нюкс“. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, почувствувате една миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете поета - в него има такива мисли, той .вижда такива неща, които други не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат. Те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши.
към текста >>

20. 17. ВЯРА

Няма нужда, миризмата й ще докаже това.
Друго нещо, което трябва да научите, е да се научите да мълчите. Който е видял Христа, той трябва да мълчи. Тогава Христос ще бъде една сила вътре във вас. Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда, миризмата й ще докаже това. Ако ти не вярваш в миризмата й, то по формата ли ще познаеш, че е роза? С тази мисъл свързвам друга една потаена ваша мисъл. Вие искате да се освободите от много страдания, колебания, да станете силни. Тогава направете следния малък опит. Вземете някоя ваша бедна сестра и заработете върху нея, вижте какво може да направите.
към текста >>

Ако ти не вярваш в миризмата й, то по формата ли ще познаеш, че е роза?
Който е видял Христа, той трябва да мълчи. Тогава Христос ще бъде една сила вътре във вас. Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда, миризмата й ще докаже това. Ако ти не вярваш в миризмата й, то по формата ли ще познаеш, че е роза? С тази мисъл свързвам друга една потаена ваша мисъл. Вие искате да се освободите от много страдания, колебания, да станете силни. Тогава направете следния малък опит. Вземете някоя ваша бедна сестра и заработете върху нея, вижте какво може да направите. Какво подразбирате, че трябва да правите с нея?
към текста >>

21. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Например имате обикновени лампи, които горят с газ, издават миризма, после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва.
Едни от вас имат повече опитности, други - по-малко, едни в едно отношение, други - в друго. На всинца ви все Духът говори, но по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва. Когато говорим за запалена свещица, ние говорим в друг смисъл. У човека е запалена свещицата, но от запалване до запалване има разлика. Например имате обикновени лампи, които горят с газ, издават миризма, после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва. Горението в тези лампи е по-силно. Тези газове пък, като им се вкарва още въздух, изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Та, умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да остави някакви излишеци в него да има чиста светлина, чисто горение. Гледайте да намерите вашата душа и ще се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще чувствувате една вътрешна пълнота, а сега чувствувате празнота и всеки ден отивате назад.
към текста >>

22. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете.
Когато станем добри, ние не допринасяме нищо на духовния свят. С това ние ставаме проводници на Бога, което Бог е внесъл в света. Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец. В онзи свят не може да припа- рите, както сте сега. Ако влезете такъв, какъвто сте, ще внесете смрад. Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал примера с онзи калугер от ада. Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял. Най-първо трябва да започне едно пречистване на тялото. Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад.
към текста >>

23. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен.
Мислите ли, че тя ще свърши писмото тъй, както вие го искате? Сега, туй, което искам да обясня, то е следующето: запример, вие искате да изучавате Божествената Любов; дойде друго едно същество, каже ти: „Чакай да туря аз моята любов; ти спри, пък аз ще довърша твоята работа.“ Не! Ти сам ще довършиш своята работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много.
към текста >>

24. 10. НЕОБИКНОВЕН МЕЖДУ ОБИКНОВЕНИТЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма.
Ние знаем едно, че не са взети никакви мерки за външно изстудяване на въздуха, нито сме си послужили поне с някакво временно балсамиране на тялото. То е при всички естествени условия, при каквито и обикновените покойници. Петият ден вдигат вече тялото. Всички се прощават. Приближих се и аз да целуна ръката на Учителя и като всеки химик съзнателно поех дълбоко въздух, сама лично да се уверя дали не е започнал вече процеса на разлагането. Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма. И до този момент никакво разлагане не беше започнало. Поех дълбоко въздух и по друга причина, а именно: един ден, когато споделя този факт с някого или го напиша като спомен, думите ми да са истинско мнение по въпроса, защото научно не бих могла да го предам, но казвам: И тук видях необикновеното и обикновеното. София, 15 ноември 1966 година.
към текста >>

25. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Савка Керемидчиева

353.Чистота-Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс - миризмата на ангелите.
351.Мото: Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души! 352.Въпрос. Кое е по-хубаво? Подареното или заслуженото? Богатството, което е подарено, или което е спечелено? 353.Чистота-Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс - миризмата на ангелите. И туй благоухание да се не изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина. 354.Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него.
към текста >>

26. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 61-80

Савка Керемидчиева

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

72 Вещта не е вън от определителностите си: известна големина, форма, миризма, цвят и пр., тъй и човекът, туй, което не влиза в единството на неговите определителности, това не е той.
13.ІХ.1921 г„ В.Т. Притежание. 71 Каквото нямаш вътре в душата си, не е твое притежание. „Оmniа mеа, mеcumт porto". Всичко мое със себе си го нося. Туй, което човек притежава в душата си, това е той, както вещта представлява куп определителност в единство. Изгубване. 72 Вещта не е вън от определителностите си: известна големина, форма, миризма, цвят и пр., тъй и човекът, туй, което не влиза в единството на неговите определителности, това не е той. Тъй че ученикът не трябва да се бои, което е негово, той не може да го изгуби, а което изгуби, това не е негово. Ученикът. Смирение. 73 Имай смирение в душата си. Простота в живота. 74 Пази пълна естественост в живота си.
към текста >>

27. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма.
Невидимият свят не търпи това. Питат ви: „Де ви е канала? " Те трябва да излязат някъде. Трябва да ги хвърлиш далеч от себе си. И много общества се разсипват от своите боклуци. Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма. Затова се казва: „Изповядайте се един на други". Не само пред себе си, но и пред своя брат. Господ е казал, да изповядаш погрешките си. И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не. Това е един път, през който ученикът ще мине.
към текста >>

28. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му.
Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. В резултат работата се лесно разрешава: „Вземи триона и отрежи сухия клон! " - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е душата, но ще дойде ден да се очисти! Но да не се съблазнявате. Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 225,000,000 хора искат пак да дойдат. Но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат. Въпросите пред младите да се изнасят принципално, а не частично. Една млада мома може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват. Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия Невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат учестие за неговото разрешение.
към текста >>

29. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне.
Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете значи да контролирате всички свои клетки да направлявате всички свои мускули във всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате. Устата ви трябва да бъде винаги пречистена, а не да мирише. Ако някому мирише устата да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това което мирише в мене да изчезне". Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Зъбите си да ги държите в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистота да не остава по зъбите ви. Туй се изисква от ученика на Бялото Братство: „Да притежава абсолютна чистота". - „Размишлявайте всеки ден върху напредналите същества, това прави възможно общението и свързването с тях. Освен нощните часове, благоприятни часове през деня са следните: между 11 и 12 часа, между 5 и 6 часа след обед, между 9 и 10 часа вечерта, към 12 часа на полунощ, като изключение.
към текста >>

30. 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

А цялата миризма от кебапчетата отиваше на Изгрева.
Тук имат вина старите братя. На гърба на салона имаше едно празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителя. Но се противопоставят някои и не се закупува мястото. И там си направи един кръчма. И до късна нощ пияни със своите крясъци смущаваха Учителя. А цялата миризма от кебапчетата отиваше на Изгрева. И така, един ден Учителят ми казва: „Николай, да махнем жиците на комшията". А той, кръчмарят взимаше електричество от стълб на Изгрева. Значи трябваше да му се откачат жиците и да му се спре тока, да си търси друг начин за осветление. Но мен ме достраша. Тук голяма вина имам.
към текста >>

31. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма.
И ти започваш вече от Овен, Телец и т.н. Н.Д. Да, Овен за Марс, Телец за далечната планета зад Плутон - Хано наречена. В.К. Искам да продължим оттука. Н.Д. По този случай Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма. Христос се обръща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави зъби има то". Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата от Зодиака. В.К. Сега, този случай кога ти го разказа Учителя. Н.Д. Не мога да си спомня точно кога беше туй. В.К.
към текста >>

32. 1929 година

Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма.
Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича.
към текста >>

33. 1934 година

Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая.
И обратно: който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представлява градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него. Като дойде Бог Яма при вас, то ще ви вземе онова, което най-много обичате. И след това вие ще тичате след Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подир любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-после разберете истинското име на Бога.
към текста >>

34. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

У Станимир Истатков и Димитър Кръстев бе непоносима тъмнината, миризмата и лошавият въздух.
Четох от Библията, 111. и 112. псаломи. Прочетох от вестник „Братство" словото на Учителя „Пътят на новия живот" в 105-106 броеве. Много важни мисли си подчертах за размишление и схващане. Снощи със Станчо Раденков обходихме по-голямата част на селото, за да видим дали хората са си направили нужници, торища и дали са измазали стаите на къщите. У Станимир Истатков и Димитър Кръстев бе непоносима тъмнината, миризмата и лошавият въздух. Много деца, а мръсна и гола стая с черни, неизмазани стени, с лош, отвратителен въздух. У Станимир Истатков, къщата му е на ширина и ветровито място. Извън - в просторна обстановка на вси страни, а вътре - с две прозорчета малки, стаята никога немазана, задимена и почти нищо не се вижда в нея. Мизерия - и материална, и духовна. * Тая сутрин доизходихме и останалите къщи.
към текста >>

35. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане.
II Изворче блика, поточе пее, шумът се разлива. Дивна природа обгръща целий мир със радост и сърцето на човека пълни със надежда тя. И като се труди, пее и работи, в пътя ще успява и ще жене сладки зрели плодове. Сила, младост и живот повтаря се два пъти иска човешкият дух. 7. Разговор с Учителя на 22.111.1934 год., петък Силните чувства не са за човека, те са за животните. Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане. Ний стесняваме някой закон на природата, но ний понасяме последствията от това. Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека. Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша. Чувствата трябва да бъдат наполовина на мисълта. И като правиш добро, трябва да икономисваш енергията. Например.
към текста >>

36. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна.
Пеенето е тониране с ангелския свят. 278. Който иска да се занимава с музика, трябва да впрегне ума на работа. Във вътрешния живот на човека има три ключа: ключ на ума, на сърцето и на волята, или силата. По-добре е да чуеш една сладка дума, отколкото да помиришеш едно цвете. Но този, който ти казва сладката дума, а не пее хубаво, затова по-добре е да помиришеш цветето. Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна. Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца. Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика. За да пеете и свирите хубаво, трябва да имате възвишени чувства. Всякога музиката започва с най-висши чувства. (23.III.1934 год., петък) 279.
към текста >>

Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца.
Който иска да се занимава с музика, трябва да впрегне ума на работа. Във вътрешния живот на човека има три ключа: ключ на ума, на сърцето и на волята, или силата. По-добре е да чуеш една сладка дума, отколкото да помиришеш едно цвете. Но този, който ти казва сладката дума, а не пее хубаво, затова по-добре е да помиришеш цветето. Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна. Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца. Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика. За да пеете и свирите хубаво, трябва да имате възвишени чувства. Всякога музиката започва с най-висши чувства. (23.III.1934 год., петък) 279. Музиката има религиозен произход.
към текста >>

Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика.
Във вътрешния живот на човека има три ключа: ключ на ума, на сърцето и на волята, или силата. По-добре е да чуеш една сладка дума, отколкото да помиришеш едно цвете. Но този, който ти казва сладката дума, а не пее хубаво, затова по-добре е да помиришеш цветето. Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна. Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца. Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика. За да пеете и свирите хубаво, трябва да имате възвишени чувства. Всякога музиката започва с най-висши чувства. (23.III.1934 год., петък) 279. Музиката има религиозен произход. Вдъхновението в музиката идва от горната част на човешкия мозък и когато не можете да пеете хубаво, имате нисши чувства.
към текста >>

37. 14. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г. * Молитвен връх, 9. VIII. 1935 г., 5 ч сутринта

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ти усещаш миризмата му.
Вие сте ги опитвали. Онова цвете, което за пръв път цъфти, благоухае. Ти усещаш това благоухание и се радваш. Ти нищо не си работил за това благоухание, нищо не си платил и ти усещаш радостта на това цвете; неговата радост чувствуваш. Но това цвете гние, умира. Ти усещаш миризмата му. Ти не си виноват, че то умира, гние, но ти чувствуваш всичката скръб на това цвете, и миризмата му. Ти казваш: „Защо е така? " Така е, защото ти си там! Ако не беше там, не щеше да е така. Цветето се зарадва, когато ти отиде при него.
към текста >>

Ти не си виноват, че то умира, гние, но ти чувствуваш всичката скръб на това цвете, и миризмата му.
Онова цвете, което за пръв път цъфти, благоухае. Ти усещаш това благоухание и се радваш. Ти нищо не си работил за това благоухание, нищо не си платил и ти усещаш радостта на това цвете; неговата радост чувствуваш. Но това цвете гние, умира. Ти усещаш миризмата му. Ти не си виноват, че то умира, гние, но ти чувствуваш всичката скръб на това цвете, и миризмата му. Ти казваш: „Защо е така? " Така е, защото ти си там! Ако не беше там, не щеше да е така. Цветето се зарадва, когато ти отиде при него. Но понеже, като се понагледа, ти помисли да си заминеш от него, то от мисълта ти умря.
към текста >>

38. 85. Прехраната

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Пъпешът е тщеславен с миризмата си.
Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.
към текста >>

39. 2. Горест на душата ми

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и споменът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа.
И отчаяние грозно смазва душата ми. И остро смущение изсмуква мисълта ми. И чупя ръцете си в скръб велика. И викам: Господи!... Господи!... Но Него Го няма още. О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и споменът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа. Диханието Ти е живот за мен, той пробужда сенките на моите сънища. Душата ми се увива около Теб и тръпне от ужас за раздяла... О, кротостта Ти е кротост на гълъб и думите, които ми изричаш, са за мене живот... Но Ти всякога бягаш от мен, скриваш се Ти за моята душа... Къде другаде мога да Те търся, ако не тук, гдето Ти ми се изяви! Нагоре Ти си високо, не мога Те стигна, в мен Ти си огън парещ - да се допра, Ти отстоиш от мен! Боже! Изгоря душата ми... О, всякога с мен така правиш, оставяш ме на опасно място и оставяш ме така да се мъча!
към текста >>

40. 6. Клекът

A. Астролозите на Изгрева

И требваше да преживея във въображението си една нощувка всред тъмнозеления океан, напоен с терпентинова миризма, за да започна искрено да уважавам тоя кривокрак братовчед на бора.
Това не приличаше на гора: в зелената маса не се отделяше нито една корона на дърво. Не беше и трева: зеленината беше тъмна, като че беше попила синина от самото небе. То беше клекът. Веднъж пътувах от Попова шапка, през Соколец към Радуил и требваше да си пробивам път с лакти между лепкавите клони на гъстата клекова гора. Слънцето засядаше, пътеката едва личеше пред мене, а ми предстоеше още дълъг път. И требваше да преживея във въображението си една нощувка всред тъмнозеления океан, напоен с терпентинова миризма, за да започна искрено да уважавам тоя кривокрак братовчед на бора. Но след това, което преживях веднъж, трябваше да започна да го боготворя. Дълга редица приятели пълзяха мълчаливо към височината: огромна стоножка, разтегната на няколкостотин метра по лъкатушната пътека. Заваля дъжд. Прокапаха отначало единични едри капки, които шибаха бузата като корави плесници. После по-често и по-често.
към текста >>

41. 8. ЗОДИАК

ТОМ 19

Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма.
Това силово поле създава и подхранва онези мозъчни центрове, които се намират в предната средна част на мозъка, където се намират центровете на хармонията, музиката, центровете на паметта. Когато въздействието на това поле е добре изразено и създаденото от него тяло оформено, то челото пред слепоочната област и централната част на челото са добре развити. Тези хора виждат само красивото, хармоничното в света, не критикуват, не осъждат порядките около тях. По този случай, Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма. Христос се обрьща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави зъби има то””. Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата. 7. На следващите 30°, седмият дял е даден символа на ВЕЗНИТЕ. По-сполучлив символ на този дял не е могло да се даде.
към текста >>

42. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

ТОМ 19

Слагал кафето в кутия от ванилия и за няколко месеца кафето се напоявало от хубавата миризма и ставало много вкусно за пиене.
При едно посещение на Изгрева се срещнал с Учителя. Той му казал да не лекува повече болните хора, понеже болестите са дадени от природата за изправяне недъзите на хората и като ги лекува трябва да приеме част от кармата им. Учениците имат задачата да учат Словото, а не да лекуват. Често Петър правел козунаци и сладки, които изпращал на Учителя. Знаел, че Учителят обича да пие по някоя чашка кафе и му изпращал. Слагал кафето в кутия от ванилия и за няколко месеца кафето се напоявало от хубавата миризма и ставало много вкусно за пиене. Учителят много харесвал това ванилиено кафе. Като получил веднъж такова кафе, Учителят казал на приносителя: „Значи този брат иска да му се дава, защото който дава за Господа, непременно и на него ще му се даде.” Петър посещавал Изгрева, особено за братските празници. На Петровден той присъствал на беседата и Паневритмията и след свършването й всички приятели наобиколили Учителя при пейката и пеели „Химн на Великата душа”. Петър отишъл до бараката, в която отседнал, да вземе бонбони и да почерпи. Той отчете тази своя грешка, но великите моменти с Учителя никога не се повтарят.
към текста >>

43. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 20

Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе.
Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено. Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо! Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им. А ако не знаят какво е, как ще докажат, че Го няма?
към текста >>

44. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

ТОМ 20

Ако влезеш по необходимост или случайно в обора, изчисти го и после се умий и преоблечи, или най-малко, походи на открито - не между хората, за да си отиде миризмата на отрицателното и се успокоиш.
Още по-внимателен бъди, когато имаш вече навика под вида на критика да ставаш кош на боклуци - търсейки божем да видиш истината! Започни с другото - желанието да видиш всякъде нещичко положително, и ти наистина ще вземеш да гледаш по-справедливо и с оглед да помогнеш на Доброто в света да се прояви. С отрицателното остави, както с болестите, да се занимават най-учените хора. Ако си в розова градина, на рози ще миришеш; в един обор - на тор. А всеки човек има в себе си обори и градини. Ако влезеш по необходимост или случайно в обора, изчисти го и после се умий и преоблечи, или най-малко, походи на открито - не между хората, за да си отиде миризмата на отрицателното и се успокоиш. Бъдещото лекуване ще бъде с музика, вибрации и светлина. Когато слушате модерната българска музика с изопачени мотиви на народната ни песен, мен се струва, че виждам следната картина: игриво телен-це, живо, скачащо - това е народната ни песен жива, проста и смислена. ... И на друга страна - бифтеци, кюфтета, пържоли, печено, супа - пак същото теленце, но без живота, превърнато вече в плодовете на една «култура»... Най-великите правила на музиката са извадени от музикалните творения на истинските музиканти. А много от съвременните български музиканти, като някакви Донкихотовци, като забравят, че музиката е преди всичко израз на живот, тъкмят според тия правила своите «творения». Ако човек няма ключа на една къща, може вътре да е топло и уредено, но той не може да се наслаждава на тая уредба и може да стои навън, на студа.
към текста >>

45. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

ТОМ 20

И когато оттам се задавал Брадичката, цял пропит с миризма на сол и рибата, която носеше - тя се радвала като дете.
От първия й поглед и усмивка още я обикнали всички и много и различни дрехи й предложили, вместо нейните измокрени и разкъсани от вълните. Тя говорела на език незнаен, който само Брадичката разбираше. Но нейният поглед бил тъй изразителен, че всички разбирали и без думи нейната благодарност за участието, което всички вземат в съдбата й. Скоро край къщата на Брадичката изникнала нова хубава къщица, в която се приютила девойката. Тя почти никъде не ходела, освен по близките поляни или по брега на морето и с часове седяла и гледала там, като да чакала някого. И когато оттам се задавал Брадичката, цял пропит с миризма на сол и рибата, която носеше - тя се радвала като дете. Но друг път, когато нямала никого да чака, тя пак тъй седяла на брега и с часове напрегнато се вглеждала в далечината... Заживели тези две същества, тъй странни наглед, заедно, но и самият им живот не бил като на другите. Много рядко ги виждаха заедно, но мнозина говорили вече за тяхната любов. Но и тя им се струвала странна като самите тях. Те повече се задоволявали да си мълчат и гледат простора, а понякога и взират в очите, като да търсили там да видят това, което не могли да съзрат в далечината. И понякога, унесена в себе си, девойката го питала тихо: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти?
към текста >>

46. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Той знае, че газта е много лека и е изплавала отгоре над водата и след няколко попивателни листа, газта се обрала и миризмата изчезнала.
На другия ден отишъл в мазето и видял, че тенекиите се надули - значи добре са запушени. През пролетта леля му докарала кола с марули, но баща му и майка му казали, че е хубаво да има нещо кисело - краставици, защото с марули не може да се пие ракия. Ангел веднага влязъл в мазето, отворил капака на една тенекия и помирисал. Миришело на газ. Взел попивателна хартия и я сложил отгоре. Той знае, че газта е много лека и е изплавала отгоре над водата и след няколко попивателни листа, газта се обрала и миризмата изчезнала. Извадил краставиците, които били променили цвета си и станали жълти. Умил ги, занесъл ги на майка си, която ги опитала и веднага ги нарязала на салата. Предложила ги на лелята, но тя казала, че никога не е яла жълти краставици. Накарали я да опита салатата и толкова й харесали краставиците, че изяла няколко чинии със салата. Тя попитала откъде ги имат тези жълти краставици, толкова вкусни.
към текста >>

47. 55. Петър Филипов

Петър често прави и изпраща на Учителя козунаци, сладки и кафе, държано дълго време в кутии от ванилия, което се напоява с миризмата на ванилията и става много ароматно.
Когато го викат при някой болен, той се моли и ако му се яви образът на Учителя, отива да го лекува. Така помага на много пострадали хора. При една среща с Учителя на Изгрева, той му казва повече да не лекува болните, защото болестите са изпратени от природата, за да изправят живота на хората и техните недъзи. Като ги лекува, поема от кармата им и изменя плана на природата. Главната задача на учениците е да учат и се занимават със Словото. Петър често прави и изпраща на Учителя козунаци, сладки и кафе, държано дълго време в кутии от ванилия, което се напоява с миризмата на ванилията и става много ароматно. Учителят много харесва това кафе. На брата, който му донася подаръците от Петър, Учителят казва: „Значи, този брат иска да му се дава, защото, който дава за Господа, непременно и на него ще му се даде." Заминава си Борис Малджиев, който има печатница в Русе и печата беседите. Петър отива в склада за беседи, който се намира при Ватев, и намира една стая, пълна с беседи от общия, младежкия клас и неделни. Съобщава веднага на Учителя, с молба да му каже как да постъпят с беседите. Учителят му нарежда всичките беседи, дори и отделните листчета, да се опаковат и веднага да се изпратят в София.
към текста >>

48. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма.
Тя се отнася за напредналите ученици, които не мислят като обикновените хора. Ако тълкувам тия думи на Христа, в умовете ви ще влязат изопачени, неправилни мисли. Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание." /Ще управлява всички народи, с. 180/ „В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля, да я съединим с Бога, трябва да постим." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с. 122/ „Въплатеният дявол е самият човек. Ако кажеш , че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема. Дяволът се движи много, поради което се уморява.
към текста >>

49. 4.ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ХОДИ НА ПЛАНИНАТА ПО ВРЕМЕ НА БОМБАРДИРОВКИТЕ ?

Ако се приближавам до някое цвете, искам да усетя миризмата му отблизо.
Вие не знаете, защо излизам вън от града. Някое цвете има силен аромат. Аз се отдалечавам от него. - Защо? - Искам да намеря крайния предел, додето стигна уханието на това цвете. Ако се приближавам до някое цвете, искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората , аз се приближавам към Бога , за да кажа нуждите на тия хора . Значи, искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после. В тоя смисъл, отдалечаването и възприемането имат една и съща крайна цел - даването . Като се приближавам към Бога, приемам нещо - като се отдалечавам от хората, работя.
към текста >>

50. 2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)

Петър Кръстев, о.з. полковник

Тук в гората миризмата на още прясната човешка кръв, размесена с тая - на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението и с миризмата на тамяна, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идеща нейде от хладните недра на буковата гора.
Към 12 часа на пладне колоната бе готова и движението бе организирано, а в 30 минути след пладне тя тръгна по шосето на Болевац в следния ред: две роти от 1-ва дружина, една полска с. с. батарея и 1/2 картечна рота - в авангард, под началството на к-ра на 1-ва дружина майор Недков, а в главни сили на колоната останаха - една рота от 1-ва дружина (тази дружина бе с 3 роти, защото едната рота бе оставена за гарнизон в мината "Бор" - при Зайчар), две артилерийски отделения, без една батарея, 1/2 картечна рота, 2-а дружина под командата на к-ра на последната майор Кръстев, който тръгна на около 1 км след авангарда със съответните мерки на охранение. Пътят на движението бе добре издържаното шосе, което от с. Планиница минаваше през в. Буково, покрит с едра и рядка гора, а оттук правеше един завой на северозапад и вземаше посока към Болевац. Тук в гората миризмата на още прясната човешка кръв, размесена с тая - на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението и с миризмата на тамяна, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идеща нейде от хладните недра на буковата гора. Санитарите като сенки още бродеха с носилките и вършеха мълчаливо своята скръбна работа, трупайки на купчинки, до зеющите големи черни ями, телата на падналите през тази кървава нощ герои Ломци, над останките на които свещеникът отправяше топли молитви към Всевишния, за да приеме и приюти в мирните си покои буйните им души. Памятна ще бъде за ЛОМЦИ тази кървава нощ на в. Буково (к. 620), където те гърди с горди през цялата нощ водеха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си - с вечна слава. Покрусена от тъжната картина, с отложени шапки и затаен дъх, колоната премина мълчаливо кървавата гора с нескритото желание да отмъсти на врага.
към текста >>

51. 3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

Отново гробно мъртвило падна около кървавия окоп, а специфичната миризма на бойното поле изпълва пространството, разнася се по нанагорнището и пропълзява до "Средорога".
В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност. Но "чистенето" е в разгара си - "Бриян" е в светлина от бомбените експлозии, стените му се събарят, а от дъното му се долавят само писъци, охкания, пъшкания и тъпи удари. "Бриян" гори, "Бриян" безпомощно агонизира. Гарнизона му е избит и пръснат, а никой още участта му не знае, защото телефонния му кабел е отрязан и свръзката с артилерията му унищожена. Отново гробно мъртвило падна около кървавия окоп, а специфичната миризма на бойното поле изпълва пространството, разнася се по нанагорнището и пропълзява до "Средорога". Мъртвило е и тук, където стотици хора с тежка мъка изживяват часовете и минутите на очакването края на кървавата драма. Отникъде никакъв шум... всички чуват дишането си...никой не смее да проговори - ни за добро, ни за лошо. Така е на война. Но ето, че към 3 часа след полунощ, из дълбочините някъде на "Суха река" се донася най-напред смътно, а после по-ясно като из под земята ехото от песента "Съюзници-разбойници" и всички с облекчение отдъхват, защото това е предвестник на доброто. Най-после, към призори, групите пристигат всички весели и бодри, без загуби, а храбреците от нападателната група донасят и следните трофеи: 1 руски магазини, три линейни пушки, 1 лека картечница, 1 нивелир, 3 руски шинели, 1 фуражка, 1 раница и много части от телената мрежа на противника, донесени от тия, които не са могли в тъмнината да вземат друго нещо, което би послужило като доказателство за участието им в нападението.
към текста >>

52. 3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ

Нямало е вече съмнение, че това е звярът, който случайно или по миризмата на човека се е насочил право на група.
Част от групата построява набързо една колиба, а другата - донася големи купища дърва, образува клада и я подпалва, след което всички обграждат със снежен насип мястото си и построяват една висока наблюдателница до колибата. В скоро време огънят се разгорява и изхвърля високи червено жълти големи пламъци, които осветляват добре близката околност; смелчаците сядат близо до огъня на сладка вечеря. Наблюдателят е на поста си, а останалите в приятни разговори и с димящи лулички се препичат около огъня и поддържат големи пламъци; те не се боят от изненада, защото и мечката се плаши от огъня. Бурята отдавна е затихнала и те се отдават по смени на почивка. Цели три денонощия тук те изживяват тежкото време на едно мъчително и празно очакване и най-после на четвъртия ден, последен от дадения им срок, наблюдателят забелязва някакво движение из гъстата гора, а шумът и трясъкът от чупене сухи дърва достига до слуха на всички. Нямало е вече съмнение, че това е звярът, който случайно или по миризмата на човека се е насочил право на група. Със силно вълнение, че най-после ще изпълнят задачата си, а от друга страна - от безпокойствието от близката опасност и неизвестността за изхода на борбата, групата заема позиция и зачаква още по-мъчително. Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр. вътре в гората, се размесва с трясъка на чупените дървета, изпълва гората с едно гръмовно бучение, разнася се далече и губи над нея. Затреперват по-слабо нервните и почват безредна и ранна стрелба. Сигналът вече е подаден, борбата почва и може да вземе трагичен край, ако всички бъдат овладени от безпокойствието на избързалите вече стрелци.
към текста >>

53. 11.4. ПО ВЪПРОСА ЗА ЖЕНИТБАТА

Минчо Сотиров

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Дойдеш до един човек грешен, едно не можеш да търпиш миризмата му.
Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата, не е по Бога, там е вече лошо. Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. Девствена не е душата, но ще дойде ден, да се очисти. Но да не се съблазняваме. Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едно не можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 25 000 000 хора искат пак да дойдат, но всичко ще се оправи. Въпросите пред младите да се изнасят принципално, а не частично. Една млада мома може да се повика от някоя по-стара сестра или от някой по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват. Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по Земята вземат участие за неговото разрешение. МАЛКА, ОТ СЪРЦЕ, МОЛИТВА Е ПРИЕТА ОТ БОГА ПРЕД ГОЛЯМА, НЕ ОТ СЪРЦЕ.
към текста >>

54. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Храстите в боровата гора нацъфтяли и издават сладка, упоителна миризма.
Той ни е духовното слънце. При Него всички сме бодри, радостни и щастливи. Сън беше тази ужасна зима. Дано никога не се повтори. Сега е топло. Храстите в боровата гора нацъфтяли и издават сладка, упоителна миризма. Люляците цъфтят, липите благоухаят, птичките пеят, пеят. Всяка сутрин припкам нагоре за първия лъч на слънцето. Някога Той каза: „Който иска да види Бога, да става рано през май и да посреща слънцето далеч от града; от някоя височина, гора, планина.” Сега чак разбирам значението на тия думи: „ще видят Бога.” Нима тая свежест и красота на природата, пението на птичките, брилянтната роса потревицата, чистият въздух, ведрото небе, синият лазур, приятната топлина по жилите не е Бог? Ето ме, запъхтяна пристигам на край гората. Ето го розовия предвестник.
към текста >>

55. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

До мен идваше миризмата на ароматични ястия.
Той дойде да ме види. Пожела да го изпратя и аз, ни много, ни малко, та чак до неговия дворец. Слугинята ми каза: „Готово за вечеря” и изчезна. Той ми даде да разглеждам разни албуми, а отиде в трапезарията. Измина близо един час, как моя възлюблен се хранеше. До мен идваше миризмата на ароматични ястия. -Боже мой, мислех си, тъй ми е съдено само аромати да вдъхвам, а никога това, което ядат господарите ми. Приличах на бедния Лазар - а Гълъбът, богатия Лазар. Всъщност и аз бях гладна като него, но той не ме покани, нито ме попита дали съм вечеряла. Лицето ми се изопна от мъка. И когато после ме взе в обятията си, почувствувах до себе си вместо него, ръба на твърда скала.
към текста >>

56. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си. Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група. Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица.
към текста >>

57. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната. Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл. Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни. Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем.
към текста >>

Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори.
Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна. Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори. При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита. Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце.
към текста >>

58. 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.
И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява. Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен. Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух. У „дома” сме си.
към текста >>

59. 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна.
Но, ако се поуспехме, това майско слънце щеше да ни поизмори доста. Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир. Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек. Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко. Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема. Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска.
към текста >>

60. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби.
После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново. Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари. От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето. Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди.
към текста >>

61. 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

[колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма] Драгалевци остава зад мен.
Но що ме е грижа? Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие. Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро. [колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма] Драгалевци остава зад мен. Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно. Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината. Ето ме на високо, на ведра ширина и простор. Като че ли бия криле да политна високо, високо. Лицето ми пламти от умора.
към текста >>

62. 2.1.55. РЕЧНИК

Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката. Хак - заплата; изяждам хака - ощетявам Цитронов - лимоново жълт цвят Чумбер (чембер) - забрадка Avec plaisir (фр.) - с удоволствие Bienvenue, bienvenue, chersfreres et soeursde la France (фр.)-Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция Caesar (лат.) - цезар, цар, владетел cher soeurs et cher freres (фр.) - милите сестри и милите братя D’Arc, Jeanne (фр.) -д’Арк, Жана Encore (фр.) - още Erste Prima (нем.) - първият голям expressionniste (фр.) - експресионист Feuerwerk (нем.) - фойерверк Goetheanum (нем.) - Гьотеанум (Главната сграда в школата на Р. Щайнер в Швейцария) Griechenland (нем.) - Гърция Kindergarten (нем., англ.)-детска градина Der Meister (нем.) - Учителят Miss Clark (англ.) - госпожица Кларк Mit vergnQgen (нем.) - с удоволствие mon cher (фр.) - скъпи мой Mrs.
към текста >>

63. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Боровете излъчват миризма на смола.
И всички тия цветове се втъкават в сребърните облаци - близко и далече... В този ранен час, птичата гълчава в гората не е малка, а нестихваща и силна. Като че, птиците се надпреварят да викат и някому да изкажат своята неописуема радост. Гората ечи от писукане, чуруликане и шум от криле. Славеят вече е дошел. Неговият глас се отделя от другите мил, чист, упоителен. Боровете излъчват миризма на смола. По алеите нацъфтели бели, розови, жълти и червени храсти - росни, сочни, да им се не нагледаш. Нежна мирис пълни въздуха и гърдите го дишат с наслада. Гората - гъста - свежа. На места - непроходима. Хлябът що взимам за закуска, престава да бъде суха коричка (тогава беше гладория - купони), ами кой знае какъв сладкиш.
към текста >>

64. 1. Търново

ТОМ 28

Дали тя идваше от това, че бяхме млади и непрекъснато се смеехме, бъбрехме в колибата при ставане и при лягане, дали очарованието на звездните нощи, или от полската тишина, нарушавана от сърцатата песен на щурците, или от миризмата на окосеното сено, или от красотата на предутринния час, когато те събуждат с музика, или от незабравимия момент, когато се изправяш заедно с всички наредени в стройни редици мълчаливи и съсредоточени да чакаш първия слънчев лъч и да пееш: Фир-Фюр-Фен?...
Сега, когато се връщаш на тези години, усещаш непобедима нужда да се спреш на детайлите, за да изглежда акварела чист и внушителен. Последният събор в Търново - 1925 година, първият за нас. Всичко ти прави силно впечатление и те вълнува. Наблюдаваш, съзерцаваш и преживяваш тази красота, която се стеле пред очите ти. Не знаеш откъде извира тя и как да назовеш всичко с едно единствено име. Дали тя идваше от това, че бяхме млади и непрекъснато се смеехме, бъбрехме в колибата при ставане и при лягане, дали очарованието на звездните нощи, или от полската тишина, нарушавана от сърцатата песен на щурците, или от миризмата на окосеното сено, или от красотата на предутринния час, когато те събуждат с музика, или от незабравимия момент, когато се изправяш заедно с всички наредени в стройни редици мълчаливи и съсредоточени да чакаш първия слънчев лъч и да пееш: Фир-Фюр-Фен?... Не си забравил нищо, дори и белотата на дрехите и тази на забрадките. И накрая, когато започне беседата - първата през този ден. Тогава усещаш, че само това си чакал, че само за това си пропътувал толкова път, само за това си готов да понесеш караницата на твоите домашни, които не са съгласни с тебе, само за това си мечтал през всичките дни до този момент. Всичко останало сякаш е рамка - същественото, значимото е заключено в Неговата реч. Разбираш, че векове си ожидал този миг.
към текста >>

65. 2. Човекът и планината - нашия живот

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Нямаме нищо против хижите, ние всички през останалата част на годината живеехме в хижи - тези глинени дупки както ги нарича Киплинг, но тия сгради построени и обзаведени над 2000 или 2400 метра над морското равнище с течение на времето, неизвестно как получаваха облика, специфичната психология на хотелите или хановете с неизбежната миризма на същите, тия бездушни кръстопътища, където се кръстосваха пътници от всички страни и всеки по отделно оставаше нещо от себе си там.
Неудобствата и липсата на хижа ни гарантираше пълното спокойствие, чистотата и тишината на планината, която всеки пазеше. Да се приобщиш към порядъка на планината, да не нарушиш с нищо планинската хармония беше всекидневна програма на всеки по отделно. Всеки се стараеше да се приобщи към този ред и порядък. Планината лежеше пред нас позната и ласкава - познавахме я добре и бяхме успели да открием нейните красиви места, за да се възхищаваме еднакво от високите върхове и от малките чудни цветя които цъфтяха изпод канарите. Щастие беше да прекараш на Рила тридесет дни... Тогава нямаше хижа. Нямаме нищо против хижите, ние всички през останалата част на годината живеехме в хижи - тези глинени дупки както ги нарича Киплинг, но тия сгради построени и обзаведени над 2000 или 2400 метра над морското равнище с течение на времето, неизвестно как получаваха облика, специфичната психология на хотелите или хановете с неизбежната миризма на същите, тия бездушни кръстопътища, където се кръстосваха пътници от всички страни и всеки по отделно оставаше нещо от себе си там. Един живот оставаше своите следи там и ония, които имаха изострена чувствителност трудно понасяха атмосферата на тези уредени станции от човешката ръка, безсилна по някакъв начин да запази чистия и изрядния стил на светло и уредено жилище. В планината идваха много хора, по хижите нощуваха много хора, които знаеха и не знаеха защо идват в планината, помъкнали заедно с раниците и своите атавистични навици. Човешката цивилизация не можеше да се похвали с много неща, а най-вече с отношението към планината. Изискани не бяхме и ние, за да стане нужда постоянно да ни се говори за идеалния ред на планината, за нейната чистота, за нейната дълбока непозната същност, която криеше несметни богатства, които планината открива на ония които я обичаха и разбираха. Планината беше жива и редът в нея беше идеален.
към текста >>

66. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора.
Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп. В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това. Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм. Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично . Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него.
към текста >>

67. 34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

За усилване миризмата и вкуса на тоя чай, прибавяхме му и цвят от мента.
Най-лоши работници на градината се оказахме аз и Жечков. Ние ставахме рано сутрин и почвахме да копаем градината. Дежурния подклаждаше огъня и вареше чай пак в същата онази тенжера, в която се вареше и фасуля. Нашият чай беше не китайски или цейлонски, а наш, местен и свеж. Ние събирахме наоколо по полянките и под храстите и цветове от ягоди и си варяхме от тях ароматен вкусен, с янтаров цвят чай. За усилване миризмата и вкуса на тоя чай, прибавяхме му и цвят от мента. Този чай ние пиехме с голямо удоволствие. Когато чая биваше готов и слънцето се издигаше високо, дежурния даваше сигнал. Ние веднага захвърляхме работата, тичахме на рекичката, къпехме се и освежени, отивахме в колибата. След закуската, като отдъхвахме малко, ние пак отивахме на работа и работехме така до обед. Тежко беше да се работи в горещите летни дни.
към текста >>

68. 3.8. Назначиха жена да ги ръководи

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Бягаха от миризмата на котките.
И спомням си, тя беше един много властен ръководител. Никой не беше съгласен с нея. Тя беше една от сестрите Михайлови. И така както ходеше, така както беше облечена, имаше цяло стадо котки в нейния дом, които миришеха много лошо. Опитваха се да се събират там някой хора, за да четат беседи, но след това се разочароваха и напускаха. Бягаха от миризмата на котките. И сега, всичко, което се предприемаше по онези години от това ръководство, всичко се проваляше, защото всички пречеха. Пример: беше им разрешено от официалните власти, от официалните власти им беше позволено да организират Паневритмията на Рила. Но, трябваше някой да отговаря, но никой не искаше да отговаря, защото всички бяха безотговорни и всеки искаше да бъде ръководител, и всеки искаше да командва! И властите като видяха това нещо, че няма човек, който да застане и да отговаря, и че всеки си прави каквото си иска, затвориха Рила, и закриха Рила. Та Рила, чрез държавно разрешение на комунистическата власт просъществува две години.
към текста >>

69. 2.4. Благодарността

ТОМ 32

Една пролетна утрина духна южнякът и донесе миризма на близкото село.
Ние му говорехме - то приемаше и разбираше добрия тон на гласа. Хранехме го добре, и то се поправи. Особено се привърза към другарката ми, която го хранеше. Когато тя сядаше в градината, то лягаше до нозете й. Така минаха няколко месеца. Една пролетна утрина духна южнякът и донесе миризма на близкото село. В кучето се събуди някакъв спомен. То стана неспокойно - дълго души вятъра, като че се бореше между две решения. Вятърът засили чувството, свързано със спомен в него. Най-после то взе решението си, но не замина веднага. Приближи се до другарката ми, потри се в краката й, лизна ръката й с езика си.
към текста >>

70. 2.20. Йосиф и сънят за втората позиция

I. В кабинета на подполковника

ТОМ 32

Тяхната миризма се смеси с тази на господаря му.
Когато господарят му излиташе, Улф лягаше на летището и чакаше. Льове прегърна главата на умното животно с две ръце, притисна я към гърдите си, затвори очи. Така двамата приятели преседяха дълго в безмълвен разговор. После Льове взема ръцете на Йосиф, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф. Улф помириса тези ръце. Тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога немаше да забрави. - До тук бил пътят! - пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба му. От време на време виеше като вълк - протяжно, сърцераздирателно.
към текста >>

71. 21. Отвореният прозорец

III. В Кабинета на Учителя

Разнесе се конфузен звук, и после неприятна миризма изпълни кабинета.
- с усмивка и меко го запита началникът на фабриката*, който добре познаваше характера му. - Хайде да отиваме на обед - чакам те! [*Любомир Христов Лулчев работи в София - помощник-началник на Инженерната фабрика, която усвоява и изработва военни оръжия. Виж „Изгревът”, т. 20, снимка № 55.] Доставчикът използва това и хукна към вратата. Разнесе се конфузен звук, и после неприятна миризма изпълни кабинета. Щракна се зловещо, но не последва гръм. Засечка. Христов запрати пистолета си в гърба на бягащия посетител, сграбчи от окачалката скъпото му палто и велурената му шапка, и ги изхвърли през прозореца вместо него.
към текста >>

72. 92. Без чистота и единство на съзнанието, не можеш да бъдеш посветен

Това евреинът много добре знаеше, че и неговото състояние се изявява навън, че психичната нечистота има една специфична психична миризма, която с нищо не може да се премахне или неутрализира.
Но без чистота, единство на съзнанието и пълна, абсолютна вяра, не може никой да бъде посветен! Трябва непременно да има знания, на които да отговаря можене, които да се покриват с фактите от живота. Тъкмо това знание, той не притежаваше. Вътрешното - съдържанието на съзнанието, както и да се прикрива, се изявява по безброй начини навън! То пропива цялото същество на всеки човек, и всичките му прояви. Това евреинът много добре знаеше, че и неговото състояние се изявява навън, че психичната нечистота има една специфична психична миризма, която с нищо не може да се премахне или неутрализира. Единственото средство против нея беше - да се изчисти съзнанието. Но това знание не беше в негова полза, защото още повече раздвояваше съзнанието му и внасяше смут. Той въпреки всичкото си знание и опитности, не беше пожален от раздвоението както и всички останали хора, дори те в него бяха позасилени. Както видяхме, той не беше пожален и от ревността! Всички слабости, които изтезаваха обикновените хора, към него „знаещия”, бяха като че ли по-жестоки!
към текста >>

73. 157. Работата му беше абсолютно безкористна и безвъзмездна

Изобщо - всички, които идваха при него, бяха се отклонили от правия гът и навлезли в блатото на живота, затова всеки носеше в колибата на Христов кал, различни мътилки, нечистота и неприятна психична миризма, които събуждаха в него заспалите му или надживяни стари състояния!
157. РАБОТАТА МУ БЕШЕ АБСОЛЮТНО БЕЗКОРИСТНА И БЕЗВЪЗМЕЗДНА Христов както много хора, беше още много човек. Подаде се на неприятните си спомени, предизвикани от нечистотата, която беше му донесъл в стаята Андрей, мълвата, че е убиец на жена си. Изобщо - всички, които идваха при него, бяха се отклонили от правия гът и навлезли в блатото на живота, затова всеки носеше в колибата на Христов кал, различни мътилки, нечистота и неприятна психична миризма, които събуждаха в него заспалите му или надживяни стари състояния! Тогава от дъното на подсъзнанието му се издигаше страхотна мътилка и размъщаше съзнанието му!... Той отново страдаше, струваше му много време и усилие, за да се изчисти - успокои, избистри и чак тогава да пристъпи към изчистване на посетителя. В хаоса на Андрей, Христов трябваше да преброди всички кътчета на душата му, да намери нещо силно, здраво... за което да го хване и изтегли от блатото, в което беше затънал. Трябваше да разрови основно и дълбоко живота му, там да намери здрава почва - канара, върху която да постави основите, да зазида бъдещия му живот. Да събуди трите основни принципа на живота: Вярата, Надеждата и Любовта; да предизвика на живот и работа скрити сили на организма му; да открие в него някакъв какъвто и да е идеал, който ако е анемичен, да го подсили и оживотвори, ако пък няма, да създаде такъв.
към текста >>

74. 183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло

Някога си ял, мислил мисли, които имат неприятна миризма, от която сега се срамиш.
Андрей ядосано възрази: - Но кажете ми, виновен ли съм, че така помислих, виновен ли съм, че когато господина дойде и Вие видяхте пакета с подаръка, и любезно се ръкувахте и го приехте, защото Ви носи подаръци? - Ти си като красива, благоухайна теменуга сред търналак - да помилваш зайче, и после таралеж! Има много красота в твоята искреност и откровеност! Смел, готов си да носиш последствията за лошата си мисъл, но си живял при лоши условия, много си се нацапал, мислил си, чувствал и постъпвал неправилно, за което сега плащаш. Питаш ме кой е виновен, че мислиш така, отговарям ти: - Ял си чесън, затова миришеш на чесън -неприятно! Някога си ял, мислил мисли, които имат неприятна миризма, от която сега се срамиш. За бъдеще ще почнеш да ядеш храни, които имат приятна миризма, ще мислиш мисли, от които ще се гордееш. Сега още нещо мислиш, кажи го! - Вие казахте, че Бог Ви нарежда да правите това и онова, а питам Ви, кой нарежда хората да убиват, кой нарежда на капиталистите да експлоатират работниците и селяните?... - Сега дяволът ти нашепва да мислиш това! Когато хората мислят и чувстват и постъпват - правят добро, тогава са удове на Бога, а когато правят зло - удове на дявола.
към текста >>

За бъдеще ще почнеш да ядеш храни, които имат приятна миризма, ще мислиш мисли, от които ще се гордееш.
- Ти си като красива, благоухайна теменуга сред търналак - да помилваш зайче, и после таралеж! Има много красота в твоята искреност и откровеност! Смел, готов си да носиш последствията за лошата си мисъл, но си живял при лоши условия, много си се нацапал, мислил си, чувствал и постъпвал неправилно, за което сега плащаш. Питаш ме кой е виновен, че мислиш така, отговарям ти: - Ял си чесън, затова миришеш на чесън -неприятно! Някога си ял, мислил мисли, които имат неприятна миризма, от която сега се срамиш. За бъдеще ще почнеш да ядеш храни, които имат приятна миризма, ще мислиш мисли, от които ще се гордееш. Сега още нещо мислиш, кажи го! - Вие казахте, че Бог Ви нарежда да правите това и онова, а питам Ви, кой нарежда хората да убиват, кой нарежда на капиталистите да експлоатират работниците и селяните?... - Сега дяволът ти нашепва да мислиш това! Когато хората мислят и чувстват и постъпват - правят добро, тогава са удове на Бога, а когато правят зло - удове на дявола. За дявола е казано, че той е от край време человекоубиец!
към текста >>

75. 189. Младежките сражения чрез игрите

И когато бойците от първата бойна линия се връщаха на почивка, отваряхме капаците на пещите, лъхваше ни приятна миризма и пара на печени тикви, устата ни се изпълваха със слюнки.
А по-големите и тежки рани, превързвахме с бинтове, които събирахме от боклуците на болницата. Най-интересното беше, че нито едно дете не се зарази и не умря, само няколко момчета се удавиха в реката, в която отивахме да се къпем през лятото. Христов слушаше с интерес и никой не би си помислил, че го чакаше толкова много работа, че Андрей беше разбъркал плановете му, и че имаше лични тревоги и страдания! А Андрей, увлечен в детските си спомени, като че не беше същия Андрей, който тази сутрин щеше да се самоубива!... Разказваше свободно, високо, вдъхновено, без следа от страдания или заекване: - Санитарите имаха и задачата да крадат тикви от бостаните и покривите на сайваните, носеха ги в превързочната, там в глинените брегове бяхме изкопали пещи, които санитарите опалваха с колове, откраднати от лозята. И когато бойците от първата бойна линия се връщаха на почивка, отваряхме капаците на пещите, лъхваше ни приятна миризма и пара на печени тикви, устата ни се изпълваха със слюнки. Всеки грабваше по-голямото парче тиква и лапахме направо с устата си, без вилици и ножове, с нечистите ръце както сме хвърляли калните камъни. Да знаете само как сладко ядяхме - всички имахме страшен апетит! Често се случваше брат или баща да се върнат от фронта ранени, превързани или накуцвайки да се движат по улиците заедно със сина си, също превързан, ранен в нашите детски сражения. Първата работа на бащите ни, когато се връщаха в отпуск беше да ни заведат на баня и после на бръснар да ни подстриже, защото приличахме на калугери с дълги повиснали коси.
към текста >>

76. 220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството

Следователно тази нечистота в широк смисъл на думата, като влиза в главата им, носи там своята неприятна миризма, мръсота и нацапва всичко, до което се докосне в главата ти - мислите, чувствата, съзнанието ти!
Ако героите на Зола и Балзак са действителни хора, ти би ли ги приемал в къщата си, би ли им ходил на гости, би ли се разхождал по улиците с тях? Хората биха помислили, че те са ти приятели, и щяха да почнат да странят от тебе. Би ли седнал с тези герои на една маса в кафенето на писателите и то на витрината, за да те виждат всички, че те ти са приятели? - Разбира се, не. - А писателите като ги описват в книгите си, те влизат в много библиотеки и къщи, на които стават приятели, те разговарят с тях, после техния живот става съдържание на тяхното съзнание - отиват на гости в главите им, съзнанията им. Следователно тази нечистота в широк смисъл на думата, като влиза в главата им, носи там своята неприятна миризма, мръсота и нацапва всичко, до което се докосне в главата ти - мислите, чувствата, съзнанието ти! Ти вече ги носиш в себе си и със себе си. Или още по-ясно да ти стане, това не е ли все едно да ти дойде на гости един от чистотите на градските канали с работните си дрехи? Какво ще ти бъде положението, ако тези всичките герои от световната литература ти дойдат на гости? Всеки един от тях носи една специфична неприятна миризма, и ти и къщата ти ще се усмърдите толкова много, че хората ще те заобикалят, когато те срещнат, ще си затуляват носа!... Затова ти казвам да се създават такива герои от писателите, които на всекиго да са приятни, всеки да чувства желание да ги покани в къщата си, да се гордее, ако някой го види да се разхожда с тях и да има желание и той да стане като тях.
към текста >>

Всеки един от тях носи една специфична неприятна миризма, и ти и къщата ти ще се усмърдите толкова много, че хората ще те заобикалят, когато те срещнат, ще си затуляват носа!...
- А писателите като ги описват в книгите си, те влизат в много библиотеки и къщи, на които стават приятели, те разговарят с тях, после техния живот става съдържание на тяхното съзнание - отиват на гости в главите им, съзнанията им. Следователно тази нечистота в широк смисъл на думата, като влиза в главата им, носи там своята неприятна миризма, мръсота и нацапва всичко, до което се докосне в главата ти - мислите, чувствата, съзнанието ти! Ти вече ги носиш в себе си и със себе си. Или още по-ясно да ти стане, това не е ли все едно да ти дойде на гости един от чистотите на градските канали с работните си дрехи? Какво ще ти бъде положението, ако тези всичките герои от световната литература ти дойдат на гости? Всеки един от тях носи една специфична неприятна миризма, и ти и къщата ти ще се усмърдите толкова много, че хората ще те заобикалят, когато те срещнат, ще си затуляват носа!... Затова ти казвам да се създават такива герои от писателите, които на всекиго да са приятни, всеки да чувства желание да ги покани в къщата си, да се гордее, ако някой го види да се разхожда с тях и да има желание и той да стане като тях. Христов гледаше със снизхождение учудения Андрей, и затова може би му каза: - Аз виждам, чашата ти се препълни, повече не може да побере, затова за днес толкова ти стига, ти мисли върху това, а друг път пак ще говорим. - Все пак кажете ми, ако обичате какво бихте ми казали за Гьоте, който е най-големия писател на Германия и в света? - Какво си чел от него? Андрей помисли, помисли - нищо не беше чел!
към текста >>

77. 254. Защо симпатизираше и работеше за Партията

III. Нощ на борба

V. Продължение: разказа от първия ден

623-626.] Миришеше на студена, непроветрена стая и мухъл, смесени с приятна миризма на дюли.
Въздъхна и каза: „Слава Богу, и днес не го откраднаха! ” После видя руло хартия под прозореца, и си каза: „Донесли сте ми нелегални вестници, позиви и списания, но кога ще ги разнеса като съм болен? ” - Той не беше член на Партията, но й симпатизираше и работеше за нея. Някой си неизвестен му куриер, често му пущаше през този прозорец такива рула с нелегални материали, които той с успех разнасяше или разлепваше по стените на улиците.* [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 623-626.] Миришеше на студена, непроветрена стая и мухъл, смесени с приятна миризма на дюли. Дъските на пода изскърцаха, може би защото Андрей сега тежеше с повече от двадесет килограма. Разхвърленото легло, нечист чаршаф на юргана, на отсрещната стена беше изправен стар бакален рафт, който беше в стаята, когато я нае и остана да го ползва. Върху старата печка тип „циганска любов” постави снопчето дърва, тя изскърца недоволно, щеше да се събори, затова го пусна на пода. Две дъски от пода потънаха, а другите им краища се издигнаха. Андрей ги изгледа с безразличие и си помисли: „Ето, отваря се гроба ми!
към текста >>

78. 349. Противоречията, това е говора на Бога и природата. Земята е място на противоречията

Например, хлороводородът мирише неприятно, но ученият химик се абстрахира от неприятната му миризма, както и от приятността на гюлевото масло.
Както преди да се правят реакциите, добре се изчистват съдовете, изолират се от действието на други ограничени или случайно попаднали реактиви, така и тук трябва да се изолира реакцията от твоето „аз”, защото азът произвежда други реакции. - Как, не разбирам? - с интерес запита Андрей. - Ще обясня. Истинският учен се абстрахира от приятността и неприятността, която изпитва при изследвания и проучвания. Например, хлороводородът мирише неприятно, но ученият химик се абстрахира от неприятната му миризма, както и от приятността на гюлевото масло. Той прави своите опити и изследвания най-търпеливо, при това не гледа и по-скоро да се освободи от неприятната миризма, нито по-продължително да остане, да продължи опитите с гюлевото масло, защото му е приятно. Ако той имаше твоята логика, никога не би се занимавал с неща, които му са неприятни. Света би имал съвсем друга физиономия, ако и хората към своите противоречия пристъпваха както истинските учени постъпват към предмета на своята наука. - Господин Христов, нямам думи, с които мога да окачествя, да изкажа впечатленията си от Вас! Това което говорите е повече от приказките от 1001 нощ!
към текста >>

Той прави своите опити и изследвания най-търпеливо, при това не гледа и по-скоро да се освободи от неприятната миризма, нито по-продължително да остане, да продължи опитите с гюлевото масло, защото му е приятно.
- Как, не разбирам? - с интерес запита Андрей. - Ще обясня. Истинският учен се абстрахира от приятността и неприятността, която изпитва при изследвания и проучвания. Например, хлороводородът мирише неприятно, но ученият химик се абстрахира от неприятната му миризма, както и от приятността на гюлевото масло. Той прави своите опити и изследвания най-търпеливо, при това не гледа и по-скоро да се освободи от неприятната миризма, нито по-продължително да остане, да продължи опитите с гюлевото масло, защото му е приятно. Ако той имаше твоята логика, никога не би се занимавал с неща, които му са неприятни. Света би имал съвсем друга физиономия, ако и хората към своите противоречия пристъпваха както истинските учени постъпват към предмета на своята наука. - Господин Христов, нямам думи, с които мога да окачествя, да изкажа впечатленията си от Вас! Това което говорите е повече от приказките от 1001 нощ! Кой говори като Вас, кой постъпва като Вас?
към текста >>

79. 362. Да се приложи Божествения закон - хлябът се дава даром

VI. Разни срещи

Един господин с дълги коси*, което му показваше, че беше брат, возеше към Салона ръчна количка, отгоре покрита с чисто одеяло, над което се дигаше синкава пара и носеше миризма на топъл хляб.
362. ДА СЕ ПРИЛОЖИ БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН - ХЛЯБЪТ СЕ ДАВА ДАРОМ Андрей се върна към Салона, и от там до другата пътека се запъти към южната част на квартала. Един господин с дълги коси*, което му показваше, че беше брат, возеше към Салона ръчна количка, отгоре покрита с чисто одеяло, над което се дигаше синкава пара и носеше миризма на топъл хляб. Андрей почувствува силно желание да си хапне топъл хляб! Братът веднага спря количката, разкри одеялото внимателно, после разкри и едно платнище, и с особен трепет гледаше добре подредените хлябове в количката! Взе един хляб с движение и маниер, като че взема най-скъпото нещо на света, разчупи го с благоговение и подаде на Андрей по-голямото парче. [*Брат Деветаков - такъв човек е съществувал на Изгрева. Но аз не можах да се срещна с него и го изпуснах да влезе в „Изгревът”.] - Вземи и яж - му каза добродушно, но тържествено.
към текста >>

80. 369. Николина Балтова

VI. Разни срещи

Още от вратата го лъхна неприятна миризма на застоял, спарен въздух.
Краката й бяха като стълбове - масивни и обути в също бели вълнени нечисти чорапи, повиснали. - Мили ми братко, извинявай, ще вляза в стаята си да я сложа малко в ред и тогава ще те поканя! - И тя подтипа, като подметна с усилие грамадния си бюст и широк ханш и двата й крака като два бута на свиня се откроиха от кръста й. Андрей почувствува отвращение! Тя скоро се върна и го въведе в стаята си. Още от вратата го лъхна неприятна миризма на застоял, спарен въздух. Стаята й беше нито чиста, нито подредена. - Мили братко, седнете на тази софра - и тя привлече едно малко столче, и седна до самите му колени. - Какво работите братко? - запита го тя с интерес. - Магазинер съм в кооперация „Напред”.
към текста >>

81. 382. Връзката между грешките на хората и техните заболявания

VII. Кооперацията ли?