НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Добрите хора въобще имат приятна, хубава
миризма
и вашата душа е, която в тия случаи най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения.
“, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат. Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да ги повикат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго.
Добрите хора въобще имат приятна, хубава
миризма
и вашата душа е, която в тия случаи най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения.
Христос през тази година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да управим света. Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито.
към текста >>
2.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Учителят: - По
миризмата
.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат?
Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеши, че тогава ще го турите вкъщи. Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на момата - тогава ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане.Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш?
Учителят: - По
миризмата
.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат?
Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата.
към текста >>
3.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава
миризма
.
Невидимият свят не търпи това. Питат ви: „Де ви е канала? " Те трябва да излязат някъде. Трябва да ги хвърлиш далеч от себе си. И много общества се разсипват от своите боклуци.
Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава
миризма
.
Затова се казва: „Изповядайте се един на други". Не само пред себе си, но и пред своя брат. Господ е казал, да изповядаш погрешките си. И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не. Това е един път, през който ученикът ще мине.
към текста >>
4.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Пъхва ме
миризмата
на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта.
Пъхва ме
миризмата
на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие!
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка
миризма
морав и пембяв зюмбюл.
Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума.
Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка
миризма
морав и пембяв зюмбюл.
Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст.
към текста >>
Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна
миризма
; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори.
Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна.
Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна
миризма
; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори.
При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце. Цялата долина се къпе в море от розова светлина.
към текста >>
6.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш
миризмата
му.
Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. В резултат работата се лесно разрешава: „Вземи триона и отрежи сухия клон! " - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е душата, но ще дойде ден да се очисти! Но да не се съблазнявате. Ние сме в един грешен свят.
Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш
миризмата
му.
Заминалите 225,000,000 хора искат пак да дойдат. Но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат. Въпросите пред младите да се изнасят принципално, а не частично. Една млада мома може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват.Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия Невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат учестие за неговото разрешение.Трябва да си замине старото, за да дойде новото.Малка от сърце молитва е приета от Бога, пред голяма, не от сърце. 7 часа и 50 минути сутринтаДобрата молитва.
към текста >>
7.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Цели полета облъхнати от несравнимата им
миризма
, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях.
Цели полета облъхнати от несравнимата им
миризма
, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден,
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
След тях остават валма по трънаците и
миризма
от непрана вълна.
Но, ако се поуспехме, това майско слънце щеше да ни поизмори доста. Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир. Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек. Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие.
След тях остават валма по трънаците и
миризма
от непрана вълна.
Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска. Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички...Преобличаме се, лежим на припек.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
От огнищата се отделя приятна
миризма
на вкусни гозби.
След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй студено, че просто пищим, но после става чудно приятно. После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
От огнищата се отделя приятна
миризма
на вкусни гозби.
По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди. В палатките горят светлинки.
към текста >>
10.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
[колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна
миризма
]Драгалевци остава зад мен.
Но що ме е грижа? Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие. Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро.
[колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна
миризма
]Драгалевци остава зад мен.
Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно. Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината. Ето ме на високо, на ведра ширина и простор. Като че ли бия криле да политна високо, високо. Лицето ми пламти от умора.
към текста >>
11.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
А цялата
миризма
от кебапчетата отиваше на Изгрева.
Тук имат вина старите братя. На гърба на салона имаше едно празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителя. Но се противопоставят някои и не се закупува мястото. И там си направи един кръчма. И до късна нощ пияни със своите крясъци смущаваха Учителя.
А цялата
миризма
от кебапчетата отиваше на Изгрева.
И така, един ден Учителят ми казва: „Николай, да махнем жиците на комшията". А той, кръчмарят взимаше електричество от стълб на Изгрева. Значи трябваше да му се откачат жиците и да му се спре тока, да си търси друг начин за осветление. Но мен ме достраша. Тук голяма вина имам.
към текста >>
12.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято
миризма
и дим отиваше и към нашите бараки.
И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата.
Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято
миризма
и дим отиваше и към нашите бараки.
Чуваше се пиянски разговори, викове и песни. Неразбории, тук и какво ли не още. Ние в такива случаи мълчахме, сгушени и притаени в бараките. Знаехме че това бе последица от непослушанието на братята към онова, което бе наредил Учителя навремето. Ако го бяха купили това място с парите които имаха, сега щеше да бъде наше и нямаше да я има тази „олелия" и атака срещу Братството.
към текста >>
13.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 януари
, 1.01.1940 г.
Пъпешът е тщеславен с
миризмата
си.
Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви.
Пъпешът е тщеславен с
миризмата
си.
Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.
към текста >>
14.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 февруари
, 1.02.1940 г.
Пъпешът е тщеславен с
миризмата
си.
Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви.
Пъпешът е тщеславен с
миризмата
си.
Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.
към текста >>
НАГОРЕ