НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
185
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една
минута
, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло .
Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една
минута
, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло .
Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.
към текста >>
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя
минута
и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя
минута
и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва.
към текста >>
2.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Различието във време от една
минута
между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода.
Различието във време от една
минута
между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел.
към текста >>
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в
минута
, а другият с 2000 литра в
минута
.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни.
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в
минута
, а другият с 2000 литра в
минута
.
Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода.
към текста >>
3.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В
минутата
на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща.
Той беше цял облят в светлина. Божествените му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света. Аз го погледнах с радост и благоговение. Това бе Той, вечният ми спътник, невидимият в земните ми дни. Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото.
В
минутата
на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща.
О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение! От тоя ден морето стана моя друм. Попътни ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи път видях слънцето. В тоя миг стрелецът бе на страж при вратата на света. Под неговия знак земята ме прие.
към текста >>
4.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една
минута
мълчание.
Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори.
Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една
минута
мълчание.
Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц. След тръгването на експреса, Андреас ми предложи да направим нощна разходка по полето. Аз с радост приех това: нощна разходка с такъв един приятел беше цяло щастие. Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето.
към текста >>
5.
Вести
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако приемем средно за една
минута
18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек. Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта. Но защо нормалният пулс е тъкмо 72? Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането.
Ако приемем средно за една
минута
18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1.
В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм. Това число се нарича платоническа космична година, Един ден от тая космична година или 363. част от нея е равна на 72 години. А нутацията на луната, т.е.
към текста >>
6.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за
минута
от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас.
Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно.
Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за
минута
от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас.
Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак? Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя? Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога .
към текста >>
7.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка
минута
да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство.
Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка
минута
да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството. Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване.
към текста >>
В
минутата
на самоотричането вие ще познаете Единството.
Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
В
минутата
на самоотричането вие ще познаете Единството.
Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко.
към текста >>
8.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако сме проникнати от любов, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива енергии, които могат да ни излекуват в един ден, в една
минута
, моментално.
Ние мислим, че слънчевите лъчи са енергии само от механичен характер. Не, те са нещо повече. Колкото в по-високо поле работи нашето съзнание, колкото повече живеем в закона на Цялото и работим по новия начин, толкоз повече влизаме в контакт с висшия живот, който ни заобикаля В природните процеси виждаме израз на дейността на йерархията. При такова съзнание един слънчев изгрев или какъв да е друг природен процес за тебе няма да е вече механичен, а любовен процес. Всичко наоколо ще ни наумява за любовта, която ни заобикаля отвсякъде, всичко ще ни наумява за онзи възвишен свят, в който работят тези разумни сили.
Ако сме проникнати от любов, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива енергии, които могат да ни излекуват в един ден, в една
минута
, моментално.
Колкото повече живеем в закона на частите, ние се затваряме в своята черупка, изолираме се от Космичния живот, който е около нас. Това се простира даже и до такива процеси, които наглед са най-обикновени, механически, напр. храненето. Всъщност, то съвсем не е механичен процес. Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата.
към текста >>
Ние имаме възможност всяка
минута
да Го проявим.
По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него.
Ние имаме възможност всяка
минута
да Го проявим.
Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин. Ние мислим, че Бог е далеч! Направи нещо от любов, безкористно, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе. И тогава всички същества, с които влизаш в свръзка, ще почувствуват благотворното влияние на присъствието Му; те не получават само това, което им правим във физичния свят; те влизат в контакт с нещо ценно, което иде от един велик свят! Радостта, която ще получиш ти и околните ти, ще говорят за изобилния живот, който се е проявил.
към текста >>
9.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Само една мисъл трябва да имате: как по добре да служите през всека
минута
на деня.
Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва да бъдете способни да отстоявате сами на всичко, което правите. Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз". Разберете ли го веднъж, тогава вече не ще се заблуждавате. Служене Служенето е лозинката по пътя към мен; веселите и любящи сърца са готови да служат.
Само една мисъл трябва да имате: как по добре да служите през всека
минута
на деня.
Бъдете готови да бъдете най-малкия между служителите. Бъдете скромни като най-малкият между хората. Мерете стъпалата на вашето усъвършенствуване според нашите. Само когато доведете служенето си в малки работи до съвършенство, ще бъдете готови за по голяма дейност. Докато срещате тия малки неща в пътя си, трябва да ги вършите според нашето желание.
към текста >>
Давайте от това, що притежавате на всички, всяка
минута
от вашия живот трябва да бъде дадена в услуга на света.
Докато не знаете, по-добре е да помагате даже където това изглежда безполезно, отколкото да пропуснете една възможност, гдето вашата помощ би се очаквала. Бъдете готови винаги да помагате. Давайте Любете и давайте. Давайте винаги. Мнозина се нуждаят от вашата помощ.
Давайте от това, що притежавате на всички, всяка
минута
от вашия живот трябва да бъде дадена в услуга на света.
Всичко, което правите, трябва да се ръководи от мисълта, преди всичко, да искате да споделите това, що имате и притежавате, за да можете да ускорите великото дело на човешкото развитие. Давайте, където се нуждаят от вас, не за собствено задоволяване. Давайте на другите това, що сами най-вече желаете. Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя. Чрез даване никога не ще загубите.
към текста >>
С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна
минута
.
За това работете за мира; в тия дни на напрежение трябва всеки десеторно по-вече да работи. Могъществото, с което хората на мира разполагат е голямо. Всеки час мислете, че мирът е над цялата земя. Това е от голямо значение, за да приготвите Новия път и да направите Неговото дохождане възможно между хората. Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството, миролюбието и спокойствието.
С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна
минута
.
Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир. Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто.
към текста >>
10.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всяка
минута
може да бъде използувана.
За да изявите нашата любов на другите, никое усилие не може да бъде твърде голямо. Действувайте чрез любовта ни; носете я далеч до всички същества. Нека любовта бъде мотивите на всяка ваша дума и дело. Работете, работете непрестанно, в кое да е направление. Има хиляди пътища, за да Му помагаме.
Всяка
минута
може да бъде използувана.
Всеки ден вие ще намирате работа, за която по-рано не сте и помисляли. Служете си с метода на различаването във всичко, което правите и скоро ще отстранявате нещата, за които безполезно употребявате енергията си. Ние никога не казваме на съработниците си, коя работа е най-нужна. Те сами трябва да се вглеждат наоколо в свята и да правят туй, което обстоятелствата изискват от тях. Работа, неизчислимо много работа очаква тоя, който иска да стане способен за това.
към текста >>
11.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една
минута
по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене?
* * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество.
Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една
минута
по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене?
Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо. Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал.
към текста >>
Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една
минута
не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение.
Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо. Небето е, което прави всичко".
Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една
минута
не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение.
В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения.
към текста >>
12.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Преди ядене една
минута
прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира.
Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях.
Преди ядене една
минута
прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира.
Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!...
към текста >>
13.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за
минута
(не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите?
Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр.
да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за
минута
(не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите?
Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало.
към текста >>
14.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една
минута
и бавно да го изпуща.
Те ще представят тяхното щастие. Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си. Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на човека.
Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една
минута
и бавно да го изпуща.
Сега човек прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди. Ето защо, не е достатъчно само човек да диша, но той трябва да разбира законите на дишането. Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в стомаха за храносмилането. от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни.
към текста >>
Сега човек прави в една
минута
20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди.
Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си. Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на човека. Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една минута и бавно да го изпуща.
Сега човек прави в една
минута
20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди.
Ето защо, не е достатъчно само човек да диша, но той трябва да разбира законите на дишането. Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в стомаха за храносмилането. от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, като ясното небе.
към текста >>
15.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И наистина, не се изминава даже и една
минута
и слънцето ни поздравява с първия си лъч.
Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и Лозен, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия. Краските на изток се менят всеки миг. По едно време птиците почват да пят около нас. Какво иска да ни каже шумният им концерт? Че близък е изгрева!
И наистина, не се изминава даже и една
минута
и слънцето ни поздравява с първия си лъч.
Как птиците са чувствителни към онези животворни енергии, които идат от изток при изгрев! Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред умствения ми взор и влива в мен нещо светло, топло, жизнерадостно! Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен! Чувствуваш нов полет на мисълта си! Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе!
към текста >>
16.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Като че ли в тая
минута
душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното.
В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание!
Като че ли в тая
минута
душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното.
Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма.
към текста >>
17.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След около една
минута
тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение.
Аз взех една дълга пръчка и я прекарах под и около тялото на Субаях, докато той висеше на въздуха. Мога да се закълна, че той нямаше никаква друга подпора, освен лекото подпиране с едната ръка на една покрита с платно пръчка. Във въздуха той беше в хоризонтално положение и така стоя около 4 минути. След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха.
След около една
минута
тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение.
Взе му около пет минути да слезе от върха на пръчката до земята. Той беше издигнат на височина един метър. Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване. Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това.
към текста >>
18.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
След половин
минута
той изчезнал от погледа на наблюдателите.
Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха. След две минути всичко това пак си дошло на мястото. След това измежду присъствуващите бил избран един човек, който се изправил гърбом към жълтата стена.
След половин
минута
той изчезнал от погледа на наблюдателите.
Между присъстващите се чул шепот на учудване, когато на едно запитване невидимият човек отговорил: "Аа, аз съм тук". Когато пак се появил на платформата, същият човек съобщил на присъстващите, че той през всичкото време ги виждал и че решително нищо не усещал. Скритите сили в човешкото естество Средноевропейският печат се занимава с интерес с проявите на двамата "радио-хора", които са фабрични работници в Моравска Острова, Чехословашко. Имената им са: Франц Сикора, 21 годишен, оксиженист, а другият е Рудолф Вълтавски, 32 годишен, монтьор. И двамата са бедни хора.
към текста >>
19.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Какво се случва за една
минута
. 1.
Лъвицата, над която били извършени редица подобни опити, проявила още по-голяма съобразителност. От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви. Когато зад гърба на лъвицата, експериментаторът поднасял към туловището ù прът, тя като зървала това движение в огледалото, тутакси отскачала, явно разбирайки, че огледалният образ е тъждествен с нея. Обаче, рекорд на съобразителност получила шебекът, който изследвал, при помощта на ръчно огледало, своите торбички зад бузите, за да се увери, че в тях не е останала храна. Това животно притежава, несъмнено, точна представа за своето "аз".
Какво се случва за една
минута
. 1.
Метеорите, които падат на земята, я правят да стане по-тежка със 180 килограма. 2. Във Великобритания от каменовъглените мини се изваждат по 150 тона въглища. 3. Земята произвежда по 5 килограма кафе. 4. В Индия умират по 13 души. 5. Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6.
към текста >>
Германия всяка
минута
изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил.
Едно лице, което свири на пиано, извършва 3,600 умствени операции. 8. Мексико набавя на Германия по 4,000 литри петрол. 9. В Съединените щати по 50,000 души страдат от тифус. 10. Франция изразходва близо 190,000 франка (около 570,000 лева) за да бъде готова в случай на война. 11. В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12.
Германия всяка
минута
изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил.
лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14. Всяка минута планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15. В целия свят се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16. Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17.
към текста >>
Всяка
минута
планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15.
Франция изразходва близо 190,000 франка (около 570,000 лева) за да бъде готова в случай на война. 11. В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12. Германия всяка минута изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил. лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14.
Всяка
минута
планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15.
В целия свят се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16. Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17. Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20.
към текста >>
Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1
минута
е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18.
лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14. Всяка минута планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15. В целия свят се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16. Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17.
Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1
минута
е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18.
В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21. Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22. Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23.
към текста >>
Всяка
минута
един човек в Индия заболява от холера. 25.
В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21. Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22. Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24.
Всяка
минута
един човек в Индия заболява от холера. 25.
Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир"). Наполеон за Христа. - Когато бил на остров Св.
към текста >>
За една
минута
слънцето губи 300 милиона материя.
Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22. Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26.
За една
минута
слънцето губи 300 милиона материя.
(Из в. "Мир"). Наполеон за Христа. - Когато бил на остров Св. Елена, Наполен казал веднъж на граф Монтолон следното: "Аз познавам хората и затова ви казвам, че Исус не е обикновен човек! Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко.
към текста >>
20.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Спомням си ясно
минутата
, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване.
Спомням си ясно
минутата
, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
към текста >>
В тая
минута
не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот.
ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
В тая
минута
не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот.
Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.
към текста >>
21.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всяка
минута
то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см.
Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ? Във всички случаи, при нашите разсъждения, ще бъде полезно да уясним положението на човека, погледнато от едно място, до което ние, заблудени в катадневната житейска игра, рядко се отправяме със своето съзнание и размисъл. Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си. Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята.
Всяка
минута
то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см.
Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич.
към текста >>
22.
ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
— помислих си в тая
минута
.
Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава!
— помислих си в тая
минута
.
Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката.
към текста >>
23.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Колко вдишки прави човек в
минута
?
Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислорода, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види, какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма. Опитът е най-добрият метод за проверка Ето светлината, която хвърля Учителят по този въпрос (7): „Изобщо човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, човек има съзнателно отношение към въздуха. Не диша ли правилно, никакво правилно отношение към въздуха няма.
Колко вдишки прави човек в
минута
?
Малцина знаят това. Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава, колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си.
към текста >>
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в
минута
.
Опитът е най-добрият метод за проверка Ето светлината, която хвърля Учителят по този въпрос (7): „Изобщо човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, човек има съзнателно отношение към въздуха. Не диша ли правилно, никакво правилно отношение към въздуха няма. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това.
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в
минута
.
Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава, колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното — с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
към текста >>
24.
ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В една
минута
те правят 20 вдишки и издишки.
Постигне ли това увеличение на времето на задържането, човек лесно ще се справя с мъчнотиите и противоречията. Те ще се стопят като лед. Който може да задържи въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек. Богатството само иде в него. Той сам отваря и затваря вратите на своя живот." За дишането на съвременния човек Учителят дава следните пояснения (8): „Съвременните хора дишат бързо и повърхностно.
В една
минута
те правят 20 вдишки и издишки.
Значи, в една минута те вземат 20 въздушни обеда. Това е извънредно много. Това е бързо и плитко дишане. Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една минута, додето дойде най-първо до 3 въздушни обеда в минута, а после и до два. Това се постига постепенно с течение на времето, човек като достигне до задържане на въздуха даже до 30 секунди, той ще се справя с много от своите неразположения и болести.
към текста >>
Значи, в една
минута
те вземат 20 въздушни обеда.
Те ще се стопят като лед. Който може да задържи въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек. Богатството само иде в него. Той сам отваря и затваря вратите на своя живот." За дишането на съвременния човек Учителят дава следните пояснения (8): „Съвременните хора дишат бързо и повърхностно. В една минута те правят 20 вдишки и издишки.
Значи, в една
минута
те вземат 20 въздушни обеда.
Това е извънредно много. Това е бързо и плитко дишане. Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една минута, додето дойде най-първо до 3 въздушни обеда в минута, а после и до два. Това се постига постепенно с течение на времето, човек като достигне до задържане на въздуха даже до 30 секунди, той ще се справя с много от своите неразположения и болести. Главоболието, гръдните болести, стомашните болести, парализата — всичко това ще изчезне.
към текста >>
Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една
минута
, додето дойде най-първо до 3 въздушни обеда в
минута
, а после и до два.
Той сам отваря и затваря вратите на своя живот." За дишането на съвременния човек Учителят дава следните пояснения (8): „Съвременните хора дишат бързо и повърхностно. В една минута те правят 20 вдишки и издишки. Значи, в една минута те вземат 20 въздушни обеда. Това е извънредно много. Това е бързо и плитко дишане.
Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една
минута
, додето дойде най-първо до 3 въздушни обеда в
минута
, а после и до два.
Това се постига постепенно с течение на времето, човек като достигне до задържане на въздуха даже до 30 секунди, той ще се справя с много от своите неразположения и болести. Главоболието, гръдните болести, стомашните болести, парализата — всичко това ще изчезне. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко." За бързината на обикновеното дишане т.е. не във време на дихателни упражнения — Учителят дава следните упътвания (Виж неделната беседа на Учителя от 25 май 1941 година): „Ако човек в минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова той по не е здрав.
към текста >>
не във време на дихателни упражнения — Учителят дава следните упътвания (Виж неделната беседа на Учителя от 25 май 1941 година): „Ако човек в
минута
прави три вдишки, той е здрав.
Това е бързо и плитко дишане. Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една минута, додето дойде най-първо до 3 въздушни обеда в минута, а после и до два. Това се постига постепенно с течение на времето, човек като достигне до задържане на въздуха даже до 30 секунди, той ще се справя с много от своите неразположения и болести. Главоболието, гръдните болести, стомашните болести, парализата — всичко това ще изчезне. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко." За бързината на обикновеното дишане т.е.
не във време на дихателни упражнения — Учителят дава следните упътвания (Виж неделната беседа на Учителя от 25 май 1941 година): „Ако човек в
минута
прави три вдишки, той е здрав.
Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова той по не е здрав. За да бъде човек здрав, една вдишка, една задръжка и една издишка заедно трябва да завземат 20 секунди — всичко в 60 секунди три вдишки. Дишането на всички нетърпеливи хора е неправилно. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко". Има връзка между дихателната система на човека и широчината на носа.
към текста >>
25.
ВОДАТА - SAGITTARIUS
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на
минута
.
Затова при плиткото дишане в дроба остават доста нечистотии, от които се образувал разни болести. Колкото по-дълго задържаме въздуха в дробовете, толкова повече прана извличаме от него. Човек трябва да поема въздуха полека и да чувствува, как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях. В миналия брой казахме, че човек при естественото дишане — т.е.
когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на
минута
.
Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня — т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи при естественото дишане — да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни.
към текста >>
А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на
минута
, а в другото време на деня — т.е.
Човек трябва да поема въздуха полека и да чувствува, как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях. В миналия брой казахме, че човек при естественото дишане — т.е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането.
А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на
минута
, а в другото време на деня — т.е.
когато не прави дихателни упражнения, значи при естественото дишане — да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързо дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв.
към текста >>
когато не прави дихателни упражнения, значи при естественото дишане — да прави поне 10-12 вдишки на
минута
.
При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях. В миналия брой казахме, че човек при естественото дишане — т.е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня — т.е.
когато не прави дихателни упражнения, значи при естественото дишане — да прави поне 10-12 вдишки на
минута
.
Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързо дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля.
към текста >>
Ако вдишките са 13-15 на
минута
, пак можем да ги наречем здравословни.
когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня — т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи при естественото дишане — да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно.
Ако вдишките са 13-15 на
минута
, пак можем да ги наречем здравословни.
Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързо дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек който иска да развие волята си, трябва да почне се дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба.
към текста >>
Като се намали броя на вдишките на
минута
, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкратява.
При бързо дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек който иска да развие волята си, трябва да почне се дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба. Защото волята се калява от съпротивление.
Като се намали броя на вдишките на
минута
, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкратява.
Онзи, който прави 20-25 вдишки на минута, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, със сравнително малък брой вдишки на минута, може да достигне до 75-120 години живот. Дишане през едната или двете ноздри. За прилива в ума и сърцето Учителят казва следното (13): „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив, и обратно. Вие казвате: Затъпял е умът ми вече, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време има прилив в сърцето, а отлив в ума, и вследствие на това изпитвате една празнина.
към текста >>
Онзи, който прави 20-25 вдишки на
минута
, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, със сравнително малък брой вдишки на
минута
, може да достигне до 75-120 години живот.
Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек който иска да развие волята си, трябва да почне се дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба. Защото волята се калява от съпротивление. Като се намали броя на вдишките на минута, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкратява.
Онзи, който прави 20-25 вдишки на
минута
, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, със сравнително малък брой вдишки на
минута
, може да достигне до 75-120 години живот.
Дишане през едната или двете ноздри. За прилива в ума и сърцето Учителят казва следното (13): „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив, и обратно. Вие казвате: Затъпял е умът ми вече, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време има прилив в сърцето, а отлив в ума, и вследствие на това изпитвате една празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре се ума си, но сърцето ми е слабо развито.
към текста >>
26.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нима е било възможно да се очаква иначе, освен с неудържим трепет,
минутата
на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички?
Не живее ли всеки, понесен от потока на времето, захласнат в променящата се панорама, очарован от топлика на даряващата ни щедро природа, а други път печално изненадан и със свито сърце от шествуващата върху земята човешка скръб? Ние навлизаме в лабиринта на живота, из който лъкатуши нашата съдба, както тоя захласнат наблюдател в страниците на книгата, без да знаем, къде ще ни изведе нашият път, без да виждаме и да предусетим, дали радостна или отровена в мъка ще бъде следващата ни стъпка. Всеки ден разгръщаме по един лист от тая книга, без да знаем, какво ни е приготвил утрешният ден, какво е написано там на следната страница. В ранното утро на живота прелистването на тия страници става с едно напрегнато любопитство, с увлечение и с радост. Кой от нас не е заспивал в тия чисти и незабравими дни на детството с трепетно очакване на утрешния ден, който вещае нови радости и нови изненади.
Нима е било възможно да се очаква иначе, освен с неудържим трепет,
минутата
на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички?
Какво засенчва прекрасния лик на оная света жена, която ни казва първото стани? Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките. То — детето срича и разбира смисъла на ония черни знаци, които разкриват един нов свят. То чете малки приказки и в сърцето си усеща първите вълнения на очакването, защото тия равни редове разказват за една човешка участ, с която детето се привързва и на която то е подарило вече своето малко нежно сърце.
към текста >>
27.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една
минута
След това ще поставите показалеца си на средния пръст на лявата ръка, и пак ще се съсредоточите около една
минута
, ще следите каква мисъл минава през ума ви.
За пример, пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно, срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт, както е в действителност, ще се изложите. Tози факт не представлява самите вас, той е пешо отделно от вас.
Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една
минута
След това ще поставите показалеца си на средния пръст на лявата ръка, и пак ще се съсредоточите около една
минута
, ще следите каква мисъл минава през ума ви.
След това ще поставите показалеца си върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една минута, като следите мислите, които минават през ума ви и ще ги отбелязвате в тетрадките си. Като правите това упражнение, ще усетите, че от всеки пръст излиза особена, специфична космическа енергия. Значи, всеки пръст е проводник на особена енергия, на особено течение. Когато показалецът изреди всичките пръсти на лявата ръка, ще допрете двете си ръце, но само в края на пръстите им. В това положение на ръцете си, ще мислите хубаво.
към текста >>
След това ще поставите показалеца си върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една
минута
, като следите мислите, които минават през ума ви и ще ги отбелязвате в тетрадките си.
От двете страни на пътя си, отляво и отдясно, срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт, както е в действителност, ще се изложите. Tози факт не представлява самите вас, той е пешо отделно от вас. Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута След това ще поставите показалеца си на средния пръст на лявата ръка, и пак ще се съсредоточите около една минута, ще следите каква мисъл минава през ума ви.
След това ще поставите показалеца си върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една
минута
, като следите мислите, които минават през ума ви и ще ги отбелязвате в тетрадките си.
Като правите това упражнение, ще усетите, че от всеки пръст излиза особена, специфична космическа енергия. Значи, всеки пръст е проводник на особена енергия, на особено течение. Когато показалецът изреди всичките пръсти на лявата ръка, ще допрете двете си ръце, но само в края на пръстите им. В това положение на ръцете си, ще мислите хубаво. Правете упражнението два пъти на ден: сутрин и вечер, в неопределен час, но главно след свършване на предвидената от вас работа.
към текста >>
28.
НОВАТА МУЗИКА
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тя, именно, ги заставя всяка
минута
да отмерват онези 72 удара осигуряващи ни живот в материалния свят.
Така минералът постепенно се е превърнал в растение, растението в животно, животното в човек, и това движение към съвършенство всякога се е събуждало от импулсите на една величествена, недоловима за човешките уши музика музиката на сътворяването. Тази музика и сега звучи около нас. Тя наблиза в нашия мозък, и ако неговите клетки са достатъчно финни да откликнат на импулсите й, в него се извършват процеси, които го поставят в състояние да схваща по-ясно света и явленията. Тази музика навлиза и в сърцето ни, и с ритъма, който носи го обновява и пречиства. Всъщност, ако някой ни помага да живеем, това е пак тази постоянно звучаща хармонична звучност музиката, на която сърцата ни се подчиняват.
Тя, именно, ги заставя всяка
минута
да отмерват онези 72 удара осигуряващи ни живот в материалния свят.
Потърсим ли още по-дълбоко присъствието на музиката в нашия живот, ние иде открием, че и всеки един от нас, движейки се създава своя музика, чрез движенията които прави. Защото всяко движение в природата произвежда един музикален тон. И тогава бихме разбрали, че от нашите съзнателни, хармонични движения се създава благозвучие, допринасящо нещо, макар и съвсем малко за всеобщата хармония в света. Импулсите на музиката от пространството съдържат определена информация и достигайки нашия мозък те се трансформират в мисли. Ако клетките на мозъка са по-високо организирани, той е способен да възприеме онези музикални вълни, които носят по-светли и възвишени мисли.
към текста >>
29.
За Пентаграма
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Една
минута
ще идем до Слънцето, една
минута
там ще седим, и една
минута
връщане назад.
Всички няма да умрем, но всички трябва да се измените. Да направим едно упражнение - пътуване до Слънцето за три минути. Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути, то е закон на равновесието. Времето може да се увеличава и да се смалява.
Една
минута
ще идем до Слънцето, една
минута
там ще седим, и една
минута
връщане назад.
От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: “Със своето съзнание искам да бъда до слънцето”. Веднага щом помислиш за Слънцето, и ти почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е. И след туй, обратно, пак ще кажеш: “Искам да се върна на земята при своите си”.
към текста >>
30.
Тодор Стоименов (1872-1952)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Проникнати от мисълта, че този живот е като една
минута
относително до иялото ни смъртно съществувание.
Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни?
Проникнати от мисълта, че този живот е като една
минута
относително до иялото ни смъртно съществувание.
ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае.
към текста >>
31.
Стоянка Илиева (1899-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Бил преизпълнен с желание да каже нещо утешително в тази
минута
и го търсел.
Заварили тъжна картина - единственото дете на тези хора умирало от дифтерит. Лекарите го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене. - Мога ли да го видя и аз? - попитал Лечителя. /Тогава той бил майор./ Разгледал зениците на детето.
Бил преизпълнен с желание да каже нещо утешително в тази
минута
и го търсел.
- Но то ще оздравее! - възкликнал Лечителя. - То оздравява! - повторил в отговор на слисването, с което посрещнали спасителната диагноза. В ириса на детето той “уловил” завяхващото червено петънце, което било и спасителния знак на оздравяването.
към текста >>
Минутата
на събуждането за него е най-съществена.
Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков * Всяка сутрин П. Димков става точно в 5 часа.
Минутата
на събуждането за него е най-съществена.
Той започва своя ден с положителна мисъл. * Четвърт час отделя за гимнастика. Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай.
към текста >>
32.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Напрежението трая
минута
- кучетата ме освободиха и аз тръгнах.
Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Напрежението трая
минута
- кучетата ме освободиха и аз тръгнах.
Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща!
към текста >>
33.
Общуване през пространството
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка
минута
се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма. Когато ги чета се чувствам по-силна и сигурна. Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки.
Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка
минута
се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива.
към текста >>
34.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито
минута
за нейното нещастие.
Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение. Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си: Г.
Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито
минута
за нейното нещастие.
Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината.
към текста >>
35.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще бдя над тебе всеки ден и час, всяка
минута
!
Аз ще изпълня душата ти и тялото ти с сили! ... „Ела! — Аз те чакам! ... При моите нозе ти ще оставиш дрехите на досегашния си обикновен живот, и ще облечеш тези на новия живот. Ще те приема като малко дете във обятията си!
Ще бдя над тебе всеки ден и час, всяка
минута
!
Ще ръководя всяка твоя стъпка! Ще ти посочвам доброто, ще те предпазвам от злото и опасността! „Като малко дете ще те водя за ръка аз нагоре! Ден след ден, стъпка след стъпка! ... Докато пораснеш и възмъжееш!
към текста >>
36.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да предположим за
минута
, че те грешат, като пращат децата си да учат в Румъния, като гледат със симпатии към нашата северна съседка и т. н.
вестник", както и неотдавна получения от нас брой на в. „Дунавсни куриер", излизащ в Лом. Не, братя! Така не може, така не бива! — Престъпно е да се сее омраза между два народа, престъпно е да се обижда по такъв начин цял един народ и да се създава настроение против живущите във видинския край румънци.
Да предположим за
минута
, че те грешат, като пращат децата си да учат в Румъния, като гледат със симпатии към нашата северна съседка и т. н.
Обаче, този ли е начина, с който ние ще ги привлечем към себе си — като ги обиждаме по всевъзможни начини, като ги наричаме „мамалигари" като заявяваме, че ще ги „натикаме в Дунава" и т. н.? Не! Достатъчно вече омразата е царувала в света! ... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в Добруджа, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край? Да оставим вече старите методи!
към текста >>
37.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито
минута
.
Почакайте тук. МИСИОНЕРА. Аз не ви разбирам. Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте!
Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито
минута
.
Казвайки това, той иска отново да премине. Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив мисионерино! Чакай! При този вик Халис почва да се съвзема и казва, като че ли на себе си, поглеждайки наоколо. ХАЛИС. Да!
към текста >>
38.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка
минута
се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания.
Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г.
Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка
минута
се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания.
Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“.
към текста >>
39.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка
минута
да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт?
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка
минута
да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>
40.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в
минута
и мисли постоянно.
Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци.
Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в
минута
и мисли постоянно.
С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си.
към текста >>
41.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една
минута
.
При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете. Охтичавите хора много бързо дишат; и когато се разгневят хората, дишат бързо.
Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една
минута
.
Поне една минута човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него. А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една минута, а това е анормално състояние. Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка.
към текста >>
Поне една
минута
човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него.
Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете. Охтичавите хора много бързо дишат; и когато се разгневят хората, дишат бързо. Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една минута.
Поне една
минута
човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него.
А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една минута, а това е анормално състояние. Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка. Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние.
към текста >>
А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една
минута
, а това е анормално състояние.
От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете. Охтичавите хора много бързо дишат; и когато се разгневят хората, дишат бързо. Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една минута. Поне една минута човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него.
А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една
минута
, а това е анормално състояние.
Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка. Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност.
към текста >>
42.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в
минута
; един учен човек прави 10 вдишки в
минута
, а един гений прави пет вдишки в
минута
.
Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша?
Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в
минута
; един учен човек прави 10 вдишки в
минута
, а един гений прави пет вдишки в
минута
.
Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр.
към текста >>
43.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От време на време задрямвал,
минута
заспивал, по някое тежко хриптене, признак, че скръбта му го не напущала.
Търчал до като стигнал голата канара, на която източната страна била пресечена отвесно. Всякой би помислил, че тук лъвът ще се хвърли в пропастта, да се убие, за да прекрати скръбта, страданията по загубената си другарка. Но той не направил това. Като наближил пропастта, той легнал и по корем се дотътрил до самия край, където сложил глава между предните си крака и останал неподвижен. Ни шавал, ни мърдал, рекли бихте, че е мъртъв, а той приковано гледал към слънцето, като че очаквал отговор на някакъв въпрос.
От време на време задрямвал,
минута
заспивал, по някое тежко хриптене, признак, че скръбта му го не напущала.
Лисицата, която винаги знае какво става в местността, където живее, узнала подробно и за случката с лъва. Един ден тя се изкачила на канарата, доближила го и така му заговорила: — Стига скърби, стига жали, царю наш бащичко! С тебе наедно посърна всичко: и гора и тревата, птичките красиви и животните игриви! Радостта изчезна от земята. Ето, изнемогват и душите и сърцата!
към текста >>
44.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не бива ни за
минута
да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ?
Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез. Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии.
Не бива ни за
минута
да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ?
— И да се приближим дори не можем! Нина Рудникова (следва) УСТОИ ТРЯБВАТ! „Яденето, като външен процес на възприемане Словото и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.“ Учителя Всеки градеж изисква здрава основа, добър материал и силна спойка. Здравата основа са вечните принципи, добрия материал са: годните да възприемат светли умове; благородните, богати да пожелават сърца, твърдите да реализират воли. А силната спойка — това е Любовта, която ще обедини всички.
към текста >>
45.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
казал соколът,—ето вече от тази
минута
аз се отказвам да те преследвам!
С. J. Anglujo). По после ще съобщя за резултата. Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде. Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал. Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе!
казал соколът,—ето вече от тази
минута
аз се отказвам да те преследвам!
Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди! — Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица. Въобще, ако се отказваш от убийството и месоядството.
към текста >>
46.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От онази
минута
то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън.
Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н. Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно. — Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна!
От онази
минута
то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън.
И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява.
към текста >>
47.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една
минута
.
А светлината е необходима за човешкия ум. Ако тази връзка между електричеството не става, в ума не може да се произведе никаква светлина, която е потребна за растенето, не може да се произведе топлина, която също е потребна при растенето. Ако не се образува тази връзка, сърцето не може да бие правилно, а пулсът на сърцето показва, момента, при който става връзката. Той (пулсът) показва точката където става връзката между електричеството и магнетизма. Всяка връзка отговаря на един удар на сърцето - ударите на сърцето са отбелязване на връзките.
Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една
минута
.
Сърцето е един апарат, който хроникира връзките, които стават между електричеството и магнетизма в даден случай и при които връзки се образува светлина в ума и топлина в сърцето. Следователно, щом си неразположен духом, това показва, че връзката в тебе не става правилно. В такъв случай веднага трябва да усилиш своята мисъл. Значи, нашите мисли и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта. Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки.
към текста >>
48.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След една
минута
часовникът спрял.
И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него.
След една
минута
часовникът спрял.
— Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука? Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми! — Че защо пък да съм виновно аз?
към текста >>
49.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той ме фиксира за
минута
със своите ужасни очи, които бяха студени като скъпоценни камъни: на лицето му имаше усмивка, но тази усмивка предизвика страх в мене и аз треперех.
Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града. Не мога каза колко дни се изтекоха така. Знам само, че един ден аз си почивах в моята стая и тя, най-красивата, пееше тихо хубави песни, а главата й почиваше на моите ръце, когато, внезапно, песента замря върху устните й тя стана бледна и мълчалива. Дочух в тишината бавни и сподавени стъпки по стълбата. Вратата се отвори и на прага се появи Агмад, великият жрец.
Той ме фиксира за
минута
със своите ужасни очи, които бяха студени като скъпоценни камъни: на лицето му имаше усмивка, но тази усмивка предизвика страх в мене и аз треперех.
„Върви“ каза той. Станах, без да се колебая. Знаех, че той ще ме застави да му се подчинявам. Не погледнах назад. докато не чух ридание и едно бързо движение; тогава аз се обърнех.
към текста >>
50.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Другият страдаше от неврастения: упорито безсъние, постоянен страх, безоснователно напрежение на нервите, като че над главата му виси камък от сто тона, готов да се стовари всяка
минута
и да го смачка.
Лекарите го бяха отписали от живите. Но се съвзе. Тук имаше чист въздух. А разходката му възвърна апетита. Бузите му се зачервиха, кожата загоря, кашлицата изчезна.
Другият страдаше от неврастения: упорито безсъние, постоянен страх, безоснователно напрежение на нервите, като че над главата му виси камък от сто тона, готов да се стовари всяка
минута
и да го смачка.
А беше човек богат — търговец. После си обясни неврастенията: опушеният магазин, лишената от всякакво слънце кантора, гдето прекарваше от ранна сутрин до късна вечер. Третия от задух. Бивш музикант, надувал десетки години инструменти, имаше дробове, които едвам му служеха. Само още няколко разходки до Хисаря, той вече чувстваше очевидно облекчение.
към текста >>
51.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Станах от мястото, гдето преди
минута
само лежах безсилен.
Но ти, ти ми принадлежиш. Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“. Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически. Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена.
Станах от мястото, гдето преди
минута
само лежах безсилен.
Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше. „Върви с вяра, каза тя. Ти ще живееш в сърцето на народа, ти ще бъдеш за него един пример, един символ на слава. Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните деца на Шам. Обаче, макар че умираш на моя служба, ти ще поучаваш в идващите векове всред ранните на тоя храм; и, макар и да умираш за мене стотици пъти, ти пак ще живееш, за да проповядваш моите истини в светилището на новия храм, който ще се издигне след време.“ Аз се понесох бързо и преминах незабелязано гневната и настръхнала тълпа.
към текста >>
52.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Религията ще управлява всяка
минута
и вейки ден от живота.
Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване.
Религията ще управлява всяка
минута
и вейки ден от живота.
Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>
53.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една
минута
колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“.
Кан остана прав, на 1 метър разстояние от нас, които бяхме седнали при масата. Колкото за другите 3 листа, г-жа Рише взе единия в лявата си ръка, другия в дясната, а четвъртия взех аз, като държахме ръцете си затворени. Кан не се докосна до хартиите, а и ний не знаехме коя где се намира. И Кан пак не се излъга нито един път. За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „Кучето е приятел на човека“ (точно).
Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една
минута
колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“.
(На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости. Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти.
към текста >>
54.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подир някоя
минута
се появи светлина и за мое учудване, забелязах във въздуха грамадно писмо, написано с ръката не сестра ми.
протягайки към нея ръце. — Кажи ми за Бога, що значи това? Но тя все мълчеше. В отговор тя ми кимна с глава. Аз исках да я прегърна, но тя в миг изчезна и в стаята стана тъмно.
Подир някоя
минута
се появи светлина и за мое учудване, забелязах във въздуха грамадно писмо, написано с ръката не сестра ми.
То приличаше на подвижна картина. Отпърво аз се вкамених, а после почнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира. Аз четях н препрочитах в учудване цялото писмо дума по дума, докато се запечати в паметта ми. Най-подир посегнах до него, но в тая минута то изчезна.
към текста >>
Най-подир посегнах до него, но в тая
минута
то изчезна.
Подир някоя минута се появи светлина и за мое учудване, забелязах във въздуха грамадно писмо, написано с ръката не сестра ми. То приличаше на подвижна картина. Отпърво аз се вкамених, а после почнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира. Аз четях н препрочитах в учудване цялото писмо дума по дума, докато се запечати в паметта ми.
Най-подир посегнах до него, но в тая
минута
то изчезна.
Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на часовника. Аз владеех всичките си способности. Съзнанието ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване. На връщане към миндера аз чух във въздуха слаб трясък. След това отново се възцари мълчание.
към текста >>
55.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С тебе тръгвам още тази
минута
.
Аз съм велик Учител. Ходя да уча всекиго, който като тебе се нуждае от ум и знания. Ще дойдеш с мене и аз ще те науча да си направиш воденица. която скоро ще те обогати. — Щом е така, ти си мой и аз съм твой.
С тебе тръгвам още тази
минута
.
Води ме и учи ме! Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците.
към текста >>
56.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една
минута
отгоре всичко ще забравиш.
Воденичарят викнал пак да плаче и Дяволът тутакси дотърчал при него. — Дерзай! — извикал Дяволът, — аз съм тука. Нали ти казах, че Бог създаде человеците, за да има кого да мъчи. Затова добре правят онези, които се снабдяват със средства, за да стават нечувствителни.
Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една
минута
отгоре всичко ще забравиш.
Няма да знаеш плачеш ли, или пееш. Ще се радваш като плачеш, пък можеш и да играеш. Воденичарят умрял от скръб, та пред дързостта на Дявола, нямал сила нито да мисли, нито да се противи. Съгласил се да направи новото питие. С упътванията на Дявола питието било готово.
към текста >>
57.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако бихте чували всичко, вие нито за
минута
не бихте били свободни от всякакъв род изненади.
Вземете запример слухът на човека. Човек не може да чува всичко, което се произвежда в природата. И това е толкова по-добре за човека. Знаете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако имате възможност да чувате всичко, което става по лицето на земята? Ако вашето ухо би било толкова деликатно, че можете да чувате всичко, което става в цялата природа, ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте пожелали да затворите ушите си, да не чувате.
Ако бихте чували всичко, вие нито за
минута
не бихте били свободни от всякакъв род изненади.
Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат Земята е място на насилие. Вие говорите за любов, но от единия до другия край на живота съществува само насилие. Доброто за сега е само на повърхността на нещата. В науката има насилие, във възпитанието на децата има насилие, в растенията, между животните, между хората — навсякъде има насилие.
към текста >>
58.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само една крачка, сако една
минута
ни делят от катастрофата!
. . всичко потъва и изчезва в бездната на всеунищожението. Само една малка крачка и . . . ще пламне огромният пожар, който ще направи света на пепелище.
Само една крачка, сако една
минута
ни делят от катастрофата!
И все пак, тъкмо тази крачка и тази минута могат да ни спасят. Хей! Има ли там машинист на бясно летящия влак на човечеството!?! ... Тревога! S. О. S.! Загиваме!
към текста >>
И все пак, тъкмо тази крачка и тази
минута
могат да ни спасят. Хей!
всичко потъва и изчезва в бездната на всеунищожението. Само една малка крачка и . . . ще пламне огромният пожар, който ще направи света на пепелище. Само една крачка, сако една минута ни делят от катастрофата!
И все пак, тъкмо тази крачка и тази
минута
могат да ни спасят. Хей!
Има ли там машинист на бясно летящия влак на човечеството!?! ... Тревога! S. О. S.! Загиваме! . . Спрете!
към текста >>
59.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Положението в което се намираме във всяка дадена
минута
се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.
Д-р Ст. Кадиев КАРМА (Из книгата „Вечните истини“ – цитати от Ел. Блаватска) Цялата вселена е една велика, непрекъсната деятелност, управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта — законите на кармата. Значението на Кармата се разбира, като закон на причинността. Вейки човек непрестанно твори своята съдба.
Положението в което се намираме във всяка дадена
минута
се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.
Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма.
към текста >>
60.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете с една и половина
минута
.
Той трябва да се допитва до тях какъв въздух искат. И най-после той трябва да се допитва до мозъка си, каква храна трябва да приеме. Дробовете са свързани с човешкото сърце. Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно. Ако човек диша и издиша бързо, като физхармоника, той не може да бъде търпелив.
Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете с една и половина
минута
.
Обикновено, в една минута човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти. Това е естественото дишане. Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30-40 вдишки на минута. Тази е причината, задето кръв та не се окислява добре. При мене са дохождали много бол ни, със слаби гърди, и аз съм им давал начин на лекуване главно с дълбоко дишане.
към текста >>
Обикновено, в една
минута
човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти.
И най-после той трябва да се допитва до мозъка си, каква храна трябва да приеме. Дробовете са свързани с човешкото сърце. Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно. Ако човек диша и издиша бързо, като физхармоника, той не може да бъде търпелив. Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете с една и половина минута.
Обикновено, в една
минута
човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти.
Това е естественото дишане. Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30-40 вдишки на минута. Тази е причината, задето кръв та не се окислява добре. При мене са дохождали много бол ни, със слаби гърди, и аз съм им давал начин на лекуване главно с дълбоко дишане. Понеже в дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина, то чрез дълбоко дишане, чрез задържане на въглената киселина в дробовете, тези растителни клетки засилват и продължават своя живот.
към текста >>
Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30-40 вдишки на
минута
.
Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно. Ако човек диша и издиша бързо, като физхармоника, той не може да бъде търпелив. Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете с една и половина минута. Обикновено, в една минута човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти. Това е естественото дишане.
Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30-40 вдишки на
минута
.
Тази е причината, задето кръв та не се окислява добре. При мене са дохождали много бол ни, със слаби гърди, и аз съм им давал начин на лекуване главно с дълбоко дишане. Понеже в дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина, то чрез дълбоко дишане, чрез задържане на въглената киселина в дробовете, тези растителни клетки засилват и продължават своя живот. Следователно, като задържа въглената киселина за по-дълго време в дробовете си, човек усилва растителните клетки в себе си. Щом ги засили, той става здрав.
към текста >>
61.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той трябва да знае в коя година, кой месец, в коя седмица, в кой ден, час и
минута
, дори в коя секунда да се роди.
Понякога то иде от някоя звезда. Не че природата няма желание да ти изпълни това желание, да ти услужи, но ти трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: Не мога да търпя. — Ще се научите да чакате Както виждам, всички вие сте се родили преждевременно, взели сте си билет по-рано, отколкото е трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология.
Той трябва да знае в коя година, кой месец, в коя седмица, в кой ден, час и
минута
, дори в коя секунда да се роди.
Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, месеца, седмицата, деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли, и природните влияния, има известно несъответствие. Също така, между вярвания знанията на хората има известно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, друго нещо е да знае.
към текста >>
Ако ти не си роден през годината, месеца, седмицата, деня, часа,
минутата
и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят.
Ти казваш: Не мога да търпя. — Ще се научите да чакате Както виждам, всички вие сте се родили преждевременно, взели сте си билет по-рано, отколкото е трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Той трябва да знае в коя година, кой месец, в коя седмица, в кой ден, час и минута, дори в коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно.
Ако ти не си роден през годината, месеца, седмицата, деня, часа,
минутата
и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят.
Не че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли, и природните влияния, има известно несъответствие. Също така, между вярвания знанията на хората има известно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван.
към текста >>
62.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
– Потрепна нещо там и следната
минута
и неговият глас преля със гласовете на радостния химн разлял се в утринта. Д.
О, мило цвете, аз в теб запалих веч божествена искрица. Сега зове ме друг цветец, отивам, и там трепти една душица“. * И слънчевия лъч сновеше по земята и светлина и топлина разливащ, и не една усмивка го посрещна и не един глас нежен и преливащ: * „Благодаря за накита, за наниза брилянти, аз вече съм щастлива. Иди, любими, ти, при другите, те чакат, усещам слънчев сок във мен да се прелива. * И този чуден глас прониква в сърчицето на влюбеното цвете.
– Потрепна нещо там и следната
минута
и неговият глас преля със гласовете на радостния химн разлял се в утринта. Д.
Антонова ПАНЕВРИТМИЯ Всичките форми са от значение само когато са израз на съответно съдържание или на правилно взета посока, в която това съдържание ще има да се развива. Без това, независимо с какви закони, разпоредби или санкции се препоръчват или налагат, те ще си останат само пожелания. Разумността на една личност или стойността на една дейност се мери с това до колко личността живее или дейността се проявява съобразно законите на живата природа. Ако човек няма правилни отношения с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни отношения и със себеподобните си. Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях — съдържание то, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив.
към текста >>
63.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тая
минута
влезе писарят на болницата да пита дали има болни за представяне на комисия за другия ден.
— И точно затова не можем да те изпишем, се шегувахме ние. Защото комисията заседава утре, ще ти се даде отпуската и чек в други ден, т. е. на четиринадесетия ден, ще те изпишем. Пак — не е далече! Грешка от два дни насън, то е все едно, че се е сбъднело напълно!
В тая
минута
влезе писарят на болницата да пита дали има болни за представяне на комисия за другия ден.
— Ето, войникът И. С. е за комисия, казваме ние и болните, които слушаха разговора за съня и го знаеха вече отдавна, се засмяха. — Но на него отпуската е вече разрешена от миналата комисия, каза писарят из зад очилата си. Членовете на комисията уредиха отпуската, макар той и да остана да се лекува. — Тогава — тогава нямаме причини да те задържаме, казахме ние на И. С.
към текста >>
Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито
минута
!
че сградата на старата цивилизация гори и ще се сгромоляса („хотелът гори! “) нека зоват спящите и нека се спасяват. Чака ни велика, славна, освободителна за нас и нашите братя работа! Сега е времето да посветим всичките си сили, материални и духовни и всичките си средства в служене на Царството Божие и Неговата Правда. Сега е време!
Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито
минута
!
Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще!
към текста >>
64.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и
минутата
, когато той трябва да стане от сън.
Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата. „Вечно благовестие“. Какво означава благовествуването? Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но в края на краищата тази книга и до днес още остава затворена за човечеството.
На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и
минутата
, когато той трябва да стане от сън.
Не стане ли в този момент, всичките му работи ще останат назад. Често неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина.
към текста >>
65.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за
минута
неговата съсредоточена размисъл.
И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост. Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието.
Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за
минута
неговата съсредоточена размисъл.
Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са и, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима. Общ изглед Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл: В Начало беше Любов. Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето.
към текста >>
66.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека
минута
.
Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия.
Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека
минута
.
„В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II. Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата. Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н. които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот.
към текста >>
67.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако можете да задържите въздуха около една
минута
, вие имате достатъчно търпение.
Всяка сутрин, като ставате, направете шест дълбоки вдишвания, плавно, спокойно, със съсредоточена мисъл. След това към 11 — 12 часа още шест вдишки и вечер преди да си легнете, още шест. Ако дишате по този начин, вие ще приемете живота и ще видите какви велики тайни се крият в него. Когато сте неразположени или нетърпеливи, когато имате някаква неприятност винаги дишайте дълбоко. От търпението ви зависи колко време ще задържате въздуха в дробовете си.
Ако можете да задържите въздуха около една
минута
, вие имате достатъчно търпение.
Ако го задържите две минути, търпението ви е по-голямо. На земята повече от това търпение не ви трябва. С него вие можете да понасяте несгодите на досегашния си живот. Няма по-лошо нещо от това, да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това.
към текста >>
Светкавици всяка
минута
кръстосваха небето и дъжд валеше като из ведро.
Един ден цялото село изтръпна. Небето стана черно и посред бял ден беше тъмно като нощ. Задуха страхотен вятър. Загьрмя. Сякаш земята и небето се трескаха. — Боже, помислиха си старците, края на земята ли наближи?
Светкавици всяка
минута
кръстосваха небето и дъжд валеше като из ведро.
Чуваше се страшен рев и грохота на свличащи се води. Някъде из полето бурята опустошаваше всичко, което срещнеше и селяните тревожно гледаха към лозята и кукурузите. — Боже, отиваше им трудът толкова очаквания, толкова надежди I И при всеки грохот на бурята, при всека светкавица, неволно всички се прививаха като под камшик, и тревогата от неизвестността стискаше по-силно сърцата им. Най-после бурята премина. Плъзнаха селяните по лозя, по овощни градини и кукурузи, да видят какво е направила бурята.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки час от 24-те часа, или всяка
минута
от 60-те минути или всека секунда от 60-те секунди хората се различават.
Мнозина мислят, че когато и да се роди човек, все е едно. Не е така. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Когато и да се роди човек, все е важно, но едно е, когато се роди сутрин, друго е когато се роди на обед или вечер или сред нощ. Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек.
Всеки час от 24-те часа, или всяка
минута
от 60-те минути или всека секунда от 60-те секунди хората се различават.
Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било и състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. Не само това, но и състоянието на по-големите братчета и сестричета се отразява върху детето, което се ражда.
към текста >>
69.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То удря 75 пъти в
минутата
на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти.
Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. (следва) ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследване на човешкото сърце Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло.
То удря 75 пъти в
минутата
на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти.
То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване. Една голяма заслуга към човечеството има в това отношение германката Луиза Керкхоф от Лос Анжелос, която в памет на своя мъж Вилиам Керкхоф, построи в 1929 год.
към текста >>
70.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний сме изживели тази
минута
, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази
минута
в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество.
То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика.
Ний сме изживели тази
минута
, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази
минута
в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество.
Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
към текста >>
Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в
минутата
, когато нашите желания бяха напълно задоволени.
Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в
минутата
, когато нашите желания бяха напълно задоволени.
Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>
71.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний не считаме
минутата
на настоящето достойна за нашето щастие.
Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности. Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни. Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия. И даже ако придобием тия условия, ний пак не сме доволни, защото ние носим една празнота вътре в себе си, която нищо материално не може да запълни. Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването на всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото мислим, че сме ги хванали, за да се появят на друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост.
Ний не считаме
минутата
на настоящето достойна за нашето щастие.
Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта. И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата. Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата минута, става неизчерпаем извор на радост.
към текста >>
И
минутата
, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата.
Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването на всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото мислим, че сме ги хванали, за да се появят на друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост. Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта.
И
минутата
, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата.
Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата минута, става неизчерпаем извор на радост. Щом ние престанем до желаем, животът започва да се излива в нас. Ние напускаме състоянието, което сме считали за „активност“ и влизаме в състоянието на „съзерцание“, което не означава бездействие, а тъкмо обратното: ний започваме сами да действаме, вместо да бъдем движени отвън. Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят. Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия.
към текста >>
Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата
минута
, става неизчерпаем извор на радост.
Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта. И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата.
Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата
минута
, става неизчерпаем извор на радост.
Щом ние престанем до желаем, животът започва да се излива в нас. Ние напускаме състоянието, което сме считали за „активност“ и влизаме в състоянието на „съзерцание“, което не означава бездействие, а тъкмо обратното: ний започваме сами да действаме, вместо да бъдем движени отвън. Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят. Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас.
към текста >>
72.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние не оценяваме
минутата
на настоящето.
* Там няма да блести камбанен храм, защото в този град е Бог камбана, и слънце, и луна, и благ балсам за вписаните в Книгата, и манна. * Надеждата и вярата с любов ще бъдат Трите царствени одежди: облечени със тях, во век веков ще блеснем гении с неземни вежди.. Елвилюри Емил Греф (3) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 250) Нека се постараем да определим накратко същността на медитацията, нейната цел, и начина, по който я постига. Медитацията е преди всичко едно упражнение за разширение на нашата душа. Обикновено ние живеем със съзнание, свързано с нашето тяло и нашата душа.
Ние не оценяваме
минутата
на настоящето.
Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа. Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли.
към текста >>
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази
минута
, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена.
Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази
минута
, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена.
В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва.
към текста >>
73.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без въздух човек не може нито
минута
.
Всички трябва да свикнат да пият топла вода. Лековитите извори са топли, дори горещи. Горещата вода възстановява силите в организма. Пийте само превряла гореща вода! Трета храна, не по маловажна от първите две е въздуха.
Без въздух човек не може нито
минута
.
Без хляб и вода човек може да прекара известно време, но без въздух не може. Човек трябва да диша дълбоко, при това чист, свеж въздух. Всеки трябва да се запознае с науката за дишането, за да може да използва жизнената сила на въздуха. Тук долу даваме едно упражнение за ритмично дишане от Учителя: „Като говоря за правилния пулс, за ритмично биене на сърцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно.
към текста >>
74.
-
Приближа ли се до някого, обхваща ме грозна мъка, треперя всяка
минута
, че ще издам глухотата си.
А все пак ми беше невъзможно да казвам на хората: „Говорете по-високо, викайте, защото съм глух“. Как да изповядам липсата на един усет, който би трябвало тъкмо у мен да е по-съвършен, отколкото у другите; усет, който имах едно време и то в такова съвършенство, както у малцина музиканти: не, не мога. Не ми се сърдете, прочие, че страня от вас: бих искал да живея при вас, но това е невъзможно и моята мъка ме гнети по-силно, защото никой не ме разбира. За мене няма радост всред хората, няма тих, задушевен разговор, няма взаимна приятелска изповед. Вечно сам, не мога да се приобщя към никого и живея изгнаник.
Приближа ли се до някого, обхваща ме грозна мъка, треперя всяка
минута
, че ще издам глухотата си.
Понякога, и въпреки всичко, се увличах между познати люде, но се излагах на непосилна скръб: те се заслушваха в някоя флейта или в песента на селския пастир, а аз нищо не чувах. Обземаше ме безкрайно отчаяние и за малко бих сложил край на земните си дни. Единствено изкуството ме възпря, мислих, че не трябва да напусна света, без да сътворя това, за което се чувствах призван. Така изтече моят клет животи. Търпение е името на моя водач в битието.
към текста >>
75.
-
Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за
минута
не трябва да се забравя, че Духът е който твори, който създава и изгражда нещата.
ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години? Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може никога да заеме мястото на реалността? Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина — безсмъртния дух.
Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за
минута
не трябва да се забравя, че Духът е който твори, който създава и изгражда нещата.
Напразно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз“. Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете? Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете? Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка.
към текста >>
76.
-
Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната
минута
на тази тяхна видима свобода на действие.
Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път. Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение.
Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната
минута
на тази тяхна видима свобода на действие.
Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие. Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи.
към текста >>
77.
-
Няма по-наложителен дълг днес, в тази
минута
, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото.
ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство!
Няма по-наложителен дълг днес, в тази
минута
, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека.
към текста >>
78.
-
Излющва се и зърната се попарват половин до 1
минута
във вряща вода, измиват се в студена, и след това се сушат.
В сушилнята сушенето на фасула започва при температура 65°С и свършва при температура 50°С. Трае 5 до 6 часа. Зелена бакла се суши както и зеления фасул. Сушене на грах (зърна). Избира се млад грах с крехки и сладки зърна.
Излющва се и зърната се попарват половин до 1
минута
във вряща вода, измиват се в студена, и след това се сушат.
В сушилнята сушенето почва при температура 45° С и свършва при 50°С. Трае 5 до 7 часа. Изсушеният грах като се стисне в ръка трябва да се задържи на топка. Сушене на зелени пиперки. Пиперките се измиват, изчистват се от дръжките и семето и се режат на ивички, които се попарват във вряща вода, веднага се охлаждат със студена и се сушат.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога
минутата
, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома.
Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача.
За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога
минутата
, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома.
Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ.
към текста >>
В такава
минута
човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир.
Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4).
В такава
минута
човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир.
За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни.
към текста >>
Достатъчно е всеки да помисли за
минута
, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание.
Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание.
Достатъчно е всеки да помисли за
минута
, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание.
Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист!
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-напред приеми два бисера от уморените ми очи, които от призори въздишат за тази
минута
.
Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш. Все ти даваш и все ти ме обсипваш с дарове — приеми и ти от мене един път нещичко! Малък е твоят храм, ти го препълни с дарове и аз все още приемам. И сега аз ти нося дарове.
Най-напред приеми два бисера от уморените ми очи, които от призори въздишат за тази
минута
.
Вземи ги, не ми отказвай. Те ти носят моята преданост, те са залог на моята преданост; те са, може би, единственият израз на това, що става в най-съкровените кътчета на битието ми, в скритите гънки на душата ми. Нося ти даровете си. Дочаках пак часа, когато твоята огнена колесница ще разтърси небето и златоструйни потоци ще прозрат през облаците. Плаче детето, когато майката му отнеме гърдата, и радостно протяга пак ръчички, когато я види сутрин да приближава към люлката.
към текста >>
От тука следва, че 6 часа средно време е равно на 6 часа и 1
минута
сидерично време.
В астрологията си служим с така нареченото звездно време, сидерично време, от което пие вземаме местното време при нашите изчисления. Ако не направехме това, щяхме за всеки 24 часа да грешим с около 4 минути. Докато земята направи едно обръщане, слънцето се придвижва напред в пространството приблизително на един градус. И следователно, за да можем от земята да видим слънцето пак точно в зенита или, другояче казано, в меридиана, трябва земята да се извърти един градус по нататък от 360°, което пък продължава деня с (24 х 60)/360 = 4 минути. Затова тъй наречения астрономически ден не е 24 часа, а 24 часа и 4 минути, когато сидерическият (звездният) ден трае точно 24 часа.
От тука следва, че 6 часа средно време е равно на 6 часа и 1
минута
сидерично време.
В астрологическите планетни таблици (ефемери) положението на планетите е дадено за обедния час в Гринвич и се посочва сидеричното време за всеки ден за същото време и същото място. Това може само отначало да представлява некои трудности в изчислението. За всички места по Гринуичския меридиан ние трябва при изчислението на планетите да вземем в съображение само разликата във времето пред или след 12 часа по обед, обаче за места, които се намират на друга градусна дължина, трябва освен това да се вземе под внимание и различието във времето спрямо Гринуич. Всеки градус дължина дава 4 минути разлика във времето. В местата източно от Гринуич, в места с източна дължина, е по-късно (там слънцето изгрева по-рано), а в места със западна дължина е по-рано.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Тази
минута
ние сме Врата и Стълпове на Вселената“.
“ И добави: „Тайното учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа; ония, на които душата е в постоянно възбуждение, не намерила своето равновесие, — те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък“? „Целият свят почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“. „Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“.
„Тази
минута
ние сме Врата и Стълпове на Вселената“.
И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.
към текста >>
Можем ли да си представим за
минута
, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот?
Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления. Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ?
Можем ли да си представим за
минута
, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот?
Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите?
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Прекрасните чувства, преживени в такава
минута
, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице.
Прекрасните чувства, преживени в такава
минута
, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка. Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
когато майката го отмахва от дясната ненка, но след
минута
се утешава, когато намира лявата. 96.
Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта. Детето плаче.
когато майката го отмахва от дясната ненка, но след
минута
се утешава, когато намира лявата. 96.
В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо. Аз вкусих от скритата сладост на лотоса, който цъфти в този светлоносен океан и — блажен съм: нека това бъде моята прощална дума. В тази безкрайна смяна на форми участвах и аз и тука аз видех лика на Тогова, който не знае форма. Цялото ми тяло и всичките мои членове потръпнаха от допирането на неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97. В играта с Тебе аз никога не питах кой си Ти ?
към текста >>
Една мисъл беше ми ясна в душата: трябваше да се помъча да заема друго положение, по възможност в пространството между релсите, ако не исках още в следната
минута
да стана жертва на най-мъчителната смърт.
Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите! Моите чувства ме терзаеха, аз не можех да им отбягна. Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че чувствам приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува. Господа, има неща, които ми са съвсем непонятни; едно от тези е и това, как можах да преживея онази нощ.
Една мисъл беше ми ясна в душата: трябваше да се помъча да заема друго положение, по възможност в пространството между релсите, ако не исках още в следната
минута
да стана жертва на най-мъчителната смърт.
И действително аз успях! Напрегнах всеки мускул, всяка жила до скъсване, превивах се, изкривявах се, пъшках, главата ми щеше да се пръсне, и след невероятни усилия, които като че продължиха цяла вечност, макар че не траяха повече от няколко минути, аз най-сетне се намерих във вдлъбнатината между релсите. Бях ли спасен? Нямах време да размишлявам върху това, нито да се радвам на новата си надежда, защото цялата душевна дейност се съсредоточи в слуха. От далеко дочух, най-първо неопределено, сетне все по-ясно, равномерния, монотонен, тежък шум, който прави работещата парна машина.
към текста >>
Страшната нощна тишина от
минута
на
минута
отстъпваше все повече пред още по-страшния, шеметен тътнеж на трясъка и ехтенето, на тропането и пръхтенето на локомотива, който се приближаваше с бясната бързина па американските влакове.
И действително аз успях! Напрегнах всеки мускул, всяка жила до скъсване, превивах се, изкривявах се, пъшках, главата ми щеше да се пръсне, и след невероятни усилия, които като че продължиха цяла вечност, макар че не траяха повече от няколко минути, аз най-сетне се намерих във вдлъбнатината между релсите. Бях ли спасен? Нямах време да размишлявам върху това, нито да се радвам на новата си надежда, защото цялата душевна дейност се съсредоточи в слуха. От далеко дочух, най-първо неопределено, сетне все по-ясно, равномерния, монотонен, тежък шум, който прави работещата парна машина.
Страшната нощна тишина от
минута
на
минута
отстъпваше все повече пред още по-страшния, шеметен тътнеж на трясъка и ехтенето, на тропането и пръхтенето на локомотива, който се приближаваше с бясната бързина па американските влакове.
Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен. Опитах се да извикам, сам не можах да чуя собствения си глас, как да го чуят хората от влака? Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И в
минутата
на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице.
И в
минутата
на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда! Мъчно прогнива костилката на семката при раждането на новия живот; в недрата на земята се появява той, скрит под нейното плътно було; там, в тъмните обятия на пръста, става умирането на формата: в мрака и влагата прогнива нейната плът. Новия живот, в пелените на своето раждане, не вижда лъчите на слънцето: то е закрито от него с плътното було на земна кора. Здраво затворен в костилката на старата форма, той чувства само голямата благодат, която лъчите на Живота сипят върху него! . .. „И след бавния процес на разлагането, събуждането, поникването и създаването на новата форма, животът в нея се показва из тъмните недра на земята в царството на светлината!
към текста >>
“ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една
минута
, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите.
... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето.
“ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една
минута
, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите.
И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!... И се краси живота в него! “ „Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“. „Какво е красотата на пустинята пред девствената долина на тропическата природа?! Какво е блясъка на луната пред светлия лик на слънцето?!
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но да оставим военната музика и да преминем за
минута
към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената.
Наред с настъпващите войници, или зад тях, идат гайдарите със своите планински гайди, звуковете на които се носят над дрънкането на оръжията и над тропота на конницата. И там, дето се чува звук от боева гайда, там хората отиват на смърт с разгорещена кръв, с биещи в отговор на нейните звуци сърца. Понякога, гайдарят бива момче недостатъчно порасло, за да се сражава, но доволно силно за да тръби; и колко бива горд този ма лък гайдар, когато той отива в сражение и заставя да звучи над главата на по-възрастните бойният призив, който е така познат на всеки шотландец. Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа. Тези гайди възбуждат у шотландските планинци най-неудържима храброст —толкова могъщо е влиянието на тази музика върху техните страсти.
Но да оставим военната музика и да преминем за
минута
към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената.
Както бива неудържима лудостта във време на сражение, така също са несложни, широки, масивни тези могъщи избухвания на животинската страст. В много опери на Запад, музиката се явява изразителна и вдъхновителка на тази страст; във всяка от тях се срещат песни на любовта, едни по-груби, други по-тънки, но всички възбуждат страст, а не емоция. Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки. Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат. Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот.
към текста >>
Баща му, интелигентен и духовен човек, веднага решава, да не губи ни
минута
.
Вечерта Б се завърна в къщи към полунощ, без да е пил никакви спиртни питиета. Щом влязъл в стаята си, той почувствал, че нещо става с него, че той е пред прага на полудяване. И веднага се развиква: „мамо, татко, ставайте, аз полудявам; ако може, спасявайте ме!.. „ Всички наскачват изумени. Плачове, степания, ужас обзема домашните му.
Баща му, интелигентен и духовен човек, веднага решава, да не губи ни
минута
.
„Б., тръгвай наедно да отидем на аптеката, а след това и при лекар. Вместо да чакаш тук, по-добре да се разходиш с мене и да спестим време“ ... Но нито лекарства, нито непрекъснатите през цялата нощ разходки из града и вън от града, при успокоителните речи на умния и любящ баща, помогнаха: Б. продължавал да се чувства надвесен над пропастта и че всеки момент рискувал да падне в нея. Съмва се, минават няколко часа, но Б. продължавал да чувства, че той неизбежно ще полудее и че това е само, може би, въпрос на часове.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин
минута
и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения.
Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава!
Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин
минута
и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения.
Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от
минута
на
минута
.
Странни чувства останаха у мен: и презрение, и симпатия, и ненавист, и удивление. Цялата нощ седях с книгата на Харвея Шмидта. На сутринта, в 9 часа, аз отидох при Ламберта. Болната беше в същото печално положение, но щом се доближих до нея, тя леко затрепери, което по-рано не бе ставало, полека ме приближи към себе си, когато опитвах пулса й, и с любопитство пипаше ръката ми . . .
Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от
минута
на
минута
.
Бащата ме чакаше на вратата. — Аз искам да ви кажа нещо приятелски. Това го заинтригува. Не искам да се намесвам в личния ви живот, но като лекар трябва да ви кажа, че ми дошла идеята . .. — Каква идея?
към текста >>
Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за
минута
да разсее мрака на оловната нощ.
Превел: Ив. МИСТИЦИЗЪМ * * * „Слепите“ или мистицизмът на новото време Много стара северна гора с изглед на вечност под ярко звездно небе — това е света, това е проявената Воля на Вечния за нас. А всред нея блуждаят и се носят незнайни сили над самотния човешки. род. Това е ужасната мистична действителност. която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите“ (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк.
Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за
минута
да разсее мрака на оловната нощ.
и не могат да си обяснят, защо стария свещеник, който ги е извел из приюта и ги е довел тук, още не се завръща. Те не знаят, че той е между тях, но вече мъртъв труп с широко разтворени очи, които са неми и неподвижни и не гледат вече към видимата страна на вечността, а изглеждат окървавени от много скръб и сълзи. Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса. Да! Подобно на слепите, ние стоим връх тъжната земя, загубили за винаги досегашния наш водач, без когото ние никога не можем да се завърнем там, от дето сме дошли. Съвременното поколение уби светата вяра с отрицанието на религията, която единствена може да го води и ръководи в земния живот.
към текста >>
за да се докосна до писмото, но в тази
минута
всичко изчезна.
То приличаше на движеща се картина. В началото аз се вдървих, но след малко започнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в манастира. Аз прочетох и препрочетох в пълно изумление цялото писмо, до като то дума по дума не се запечати в паметта ми. Най-после, протегнах й ръка.
за да се докосна до писмото, но в тази
минута
всичко изчезна.
Аз се намерих застанал сам в празната стая. С любопитство разгледах кабинета си. но нищо необикновено пито се виждаше. нито се чуваше, освен тракането на часовника. Аз владеех всичките свои способности.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Валдек-Русо останал за
минута
смутен: той не очаквал подобно искане.
Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство. Французкият посланик, обаче, отговорил, че това нещо е невъзможно, тъй като нито един диплом в Франция не се дава honoris causa. Царицата не могла да се убеди. Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип.
Валдек-Русо останал за
минута
смутен: той не очаквал подобно искане.
Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити. — Може-би, казала царицата, г. председателят на републиката ще направи това? Валдек-Русо, обаче, изтъкнал на царицата, в тоя ред на мисли, че и г. Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо.
към текста >>
Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от
минутата
, когато тя е почнала да действа върху материята!
Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е!
Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от
минутата
, когато тя е почнала да действа върху материята!
Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята. Тук няма вече игра, изкуственост, лъжа! Огънят на салонната лампа е изгаснал, велелепието е изчезнало, това не е вече актьорът, който виждаме на сцената, това е човекът! Нека заключим тази глава, прочее, и да кажем, че познаването на човешкото същество чрез формата му подразбира две различни части: 1-о, Физиогномия или изучване на немите линии, което ни дава неизменната стойност на съществото, неговата действаща сила, неговия постоянен образ и 2-о, Патогномия или изучване играта на органите, което ни дава особено състоянието на действуването на съществото и неговия преходен образ. Нека сега, от тия две различни гледища, да изучим последователно органите на човешкото лице.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Действително, не срещаме ли всека
минута
и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил?
Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер. ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй!
Действително, не срещаме ли всека
минута
и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил?
Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека всеки ден, всеки час и
минута
се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение!
Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“?
Нека всеки ден, всеки час и
минута
се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение!
Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество.
към текста >>
Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една
минута
четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето.
Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите.
Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една
минута
четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето.
И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума.
към текста >>
От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до
минута
.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време.
Действително, на 8. май тя за последен път имала главоболие. Не- кой може да помисли — казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия. Но той отговаря на това така: „такива примери имам със стотици и хиляди из своята опитност, — примери, наблюдавани и проверени от мене. Този отделен случай споменавам само за пояснение.
От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до
минута
.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време.
Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено. Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици.
към текста >>
След
минута
Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата.
Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й говори, а само мисли върху нещо. За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце.
След
минута
Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата.
Скоро тя поискала вода, и като й поднесли, пила. След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе. Скоро тя станала (спяща) и, със затворени очи, отишла при канапето и седнала. Били изпълнени и други подобни задачи. През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно.
към текста >>
Той продължавал да мисли в това направление и след една
минута
тя се събудила и изправила.
да я събужда без обратни паси, а само с думи. Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена заповед. Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди. Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“.
Той продължавал да мисли в това направление и след една
минута
тя се събудила и изправила.
При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание.
към текста >>
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една
минута
за тая цял, — тази
минута
е творческа сила.
Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си.
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една
минута
за тая цял, — тази
минута
е творческа сила.
— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за
минута
, за да угаснем за винаги?
Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба?
Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за
минута
, за да угаснем за винаги?
Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят? Раздялата вечна ли е? Умира ли всичко във нас? Ако остава нещо, какво става този невесом, невидим, неуловим елемент, който ще устрои нашата трайна личност? Ще преживее ли той дълго време?
към текста >>
Нощем стоя будна до 4 часа сутринта и когато падна вече от умора, лягам си облечена и затварям очите си, но все същата мисъл продължава през мъчителния ми сън; нито една
минута
не забравям станалото и съм обхваната, щом си отворя очите, от това обсебване през целия ден.
“ И така цели тринадесет дни и повече... О, г. Фламарион, смилете се над мен! В името на майка Ви, моля, бъдете състрадателен към мен! Аз съм обезумяла от скръб. Ето вече 32 дни откато е умрял, оттогава не съм спала нито 10 часа.
Нощем стоя будна до 4 часа сутринта и когато падна вече от умора, лягам си облечена и затварям очите си, но все същата мисъл продължава през мъчителния ми сън; нито една
минута
не забравям станалото и съм обхваната, щом си отворя очите, от това обсебване през целия ден.
Страданията ми са толкова ужасни, че аз се питам, дали адът не е за предпочитане пред това, което понасям! Възможно ли е Бог да е създал същества, предназначени да изпитат подобни ужаси! Вие, като астроном и мислител, който претегляте слънцата и световете, и чийто поглед прониква тия тайнствени области, дето духат ни се губи, кажете ми, колено- преклонно Ви се моля, дали душите наистина преживяват? Да се надея ли, че ще видя пак сина си и че и той ще ме види? Има ли някое средство да се съобщаваме със него?
към текста >>
Каква
минута
!
, но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още.
Каква
минута
!
Какви мъчения! Върховен, незабравим момент! Постоянно преживявам това. Обикнах това страдание. Виждам милата ми щерка, че почувства, отгада моето отчаяние: тя искаше да остана жива, за да не я оплаквам.
към текста >>
Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само
минутата
ще има значение.
Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване!
Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само
минутата
ще има значение.
Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр. за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея. Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените).
към текста >>
Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една
минута
, земята го намира за по-дълъг от
минута
.
Тук ние можем да отбележим само най-важните резултати, и за нагледност, вместо да разглеждаме абстрактно две системи, ще говорим пан за земята и въздушния кораб. Всички измервания на времето са относителни. Две събития. които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други.
Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една
минута
, земята го намира за по-дълъг от
минута
.
Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни.
към текста >>
Нека оставим на страна, за
минута
, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна.
Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема.
Нека оставим на страна, за
минута
, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна.
Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина. Лъчите на звездната светлина могат да обикалят вечно, безкрайно, тази безгранична и при туй крайна вселена. Ако космосът е така сферически, може даже да се мисли, че лъчите излезли от една звезда, от слънцето например, ще отидат да се слеят в една точка, диаметрално противоположна на вселената, след като я обиколят, и после дойдат отново в точката на тръгването си. Прегънатата вселена на Айнщайн и звездите призраци Бихме очаквали тогава да видим, на противоположни точки на небето, звезди, едни от които са само образи, призраци на други, техни „двойници“, в смисъла, в който старите египтяни са разбирали тази дума.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01
минута
.
Уран и Нептун не вземаме под внимание. Понеже до 23- ти Меркурий се намира в Риби и при това обратен, като часов владетел той е твърде слаб, но се засилва наново, щом влезе на 24 февруари в Водолей. Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на покой. Сега ако иска някой да използва например Меркуров планетен час и да приемем, че Меркур обратен се намира на 1о14' от Риби, а на асцендента на болния са Близнаци или Стрелец Зо15', то това е едно неблагоприятно осветление и за предпочитане е да не се предприема лечение през този ден. Ако ли се намираме на асцендента на същия градус Телец, Козирог, Рак или Скорпион, то благодарение на тези добри аспекти може все пак да се предприеме лечение.
Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01
минута
.
Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време. Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска.
към текста >>
Тогава чакаме до 9 часа и 01
минута
и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време.
Понеже до 23- ти Меркурий се намира в Риби и при това обратен, като часов владетел той е твърде слаб, но се засилва наново, щом влезе на 24 февруари в Водолей. Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на покой. Сега ако иска някой да използва например Меркуров планетен час и да приемем, че Меркур обратен се намира на 1о14' от Риби, а на асцендента на болния са Близнаци или Стрелец Зо15', то това е едно неблагоприятно осветление и за предпочитане е да не се предприема лечение през този ден. Ако ли се намираме на асцендента на същия градус Телец, Козирог, Рак или Скорпион, то благодарение на тези добри аспекти може все пак да се предприеме лечение. Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01 минута.
Тогава чакаме до 9 часа и 01
минута
и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време.
Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска. Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести.
към текста >>
Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка
минута
, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност.
Когато, преди около 80 години, установиха първите листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за въглерода, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н. Оттук вече има само една стъпка, за да се приеме, че атомът на водорода е първичният елемент, от който са произведени всички други. Когато се виждаше в серния или железния атом само един къс сяра или желязо, мъчнотията си оставаше непреодолима. Нс физиците установиха, че елементарният атом не е неделимо цяло, но е твърде сложен: в центъра му, една купчинка от ядки, положително и отрицателно електризирани, разположението на които влияе с радиоактивните свойства, а на периферията, известен брой електрони с отрицателни течения и въртящи се около центъра с главоломна бързина. Обикновените средства на физиката и химията са безсилни да раздробят централната ядка на атома: тяхното действие се ограничава с повърхностно допиране, с което могат да намалят или увеличат електроните.
Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка
минута
, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност.
Това свойство ни дава, очевидно, известна леснота да произвеждаме атомите на различните прости тела чрез натрупване (акумулация) на елементарните ядки на водорода, чрез прибавяне или изваждане на известен брой електрони. С още по- голямо удобство бихме тълкували тия промени, ако заемем от Айнщайновата теория заключението му за масата на енергията, тъй като една промяна в скоростта на събраните елементи трябва да повлече съответна промяна и на масата им. Но повърхностният електрон на атома не е единствената ни разменна монета. И централната ядка се намесва любопитно и неочаквано в промените на атомното тегло. Този факт никога не се е подозирал допреди откриването на радиоактивните тела, което пък повлече откриването на изотопическите елементи, дължимо на английския химик Soddy.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За една
минута
ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие.
Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм. Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си.
За една
минута
ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие.
Раздразнителността изобщо винаги причинява болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник на тялото. Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт.
към текста >>
Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека
минута
да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.?
Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения.
Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека
минута
да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.?
Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност.
към текста >>
Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за
минута
на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле.
Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи.
Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за
минута
на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле.
Да погледнем на тая спекулативна идея, например! знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство. От това следва, че когато една прочута певица, например, в Чикаго пее в операта и гласът й е всестранно предаден, не само жителите в по-далечните щати ще чуят гласа й и то след една малка частица от секунда време, но електро магнетическите вълни, които допущат това ще достигнат слънцето след осем минути. В двадесет и седем минути ще достигнат Юпитер, и ако имаше там хора да живеят, както ние, снабдени с достатъчно чувствителни инструменти, те ще чуят тоя глас с еднаква ясност и удоволствие. Но вълните не се спират тук.
към текста >>
Това състояние се характеризира с едно крайно повърхностно и бързо дишане (около 100 в
минутата
), придружено с тръпки и продължително издишаме, чрез обръщане главата назад и силно протягане.
се, даваше съвети, разискваше, като се представляваше доста фамилиарна с околните, които наричаше „деца мои“. Постоянно искаше да й се говори, особено когато усещаше, че ще се обсеби. В тоя момент тя не се чувстваше вече, а от нея се отделяше нещо. Събудена, тя не знаеше, какво е станало с нея. 2. Обсебването.
Това състояние се характеризира с едно крайно повърхностно и бързо дишане (около 100 в
минутата
), придружено с тръпки и продължително издишаме, чрез обръщане главата назад и силно протягане.
Това силно издишане се дължи на преувеличеното свиване на коремните мускули, гръклянът на Ева бе почти затворен и оставаше да излиза въздуха твърде бавно. При тия условия, коремните органи се намираха Силно стегнати между диафрагмата и областта на корема като образуваха от двете възвишения една преса. В известни моменти, усиленото издишане приличаше на прекъсвани остри спазми. Всичките вратни мускули силно свити и вените издути. На край спазмата се свършваше с няколко движения нагоре и надолу на адамовата ябълка.
към текста >>
Най-напред биде погълната, после, подир една
минута
, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване.
Два пъти медиумът даде да се види, във време на обсебването си, една субстанция, наречена „ектоплазма“. И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна. Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6 сантиметра. Г-жа Бисон каза, че вижда да се формира в центъра й една фигура. Субстанцията бе неподвижна между устните на медиума, които я движеха.
Най-напред биде погълната, после, подир една
минута
, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване.
Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически. Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго. С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на физическата и морална активност.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И от тая
минута
тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
„Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг? “ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“.
И от тая
минута
тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи.
към текста >>
Девойката млъкна за една
минута
.
— Вие искате да чуете мнението ми, да разкритикувам дейността, характера ви? А знаете ли, че аз съм жестока и безпощадна? Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана? — Да, аз знам, но такива сурови думи именно ми трябват. Вие ще ми направите голяма услуга, ако ми кажете истината, и ние ще се издължим един на друг.
Девойката млъкна за една
минута
.
— Твърде необикновено предложение, каза тя. Животът, става съвсем интересен. Защо да не поживея и цел месец в такава обстановка, за каквато се разказва в приказките? Но знаете ли, че притисканите, задушените в мене с години злоба и горчивина могат да се излеят върху вас и вашата доброта може да извика ужасните, скритите чудовища? — Всичко това е възможно, но аз вярвам, че любовта всичко побеждава.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха
минута
по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров.
„На мене не позволиха да помагам с нищо. Капитанът заповяда да ме завържат за мачтата, а когато пожарът бе съвсем потушен, всичките пътници го замолиха да ме държи там завързан от главата до петите, за да не стана причина за друго нещастие. Всичко, що се случи, се дължеше, наистина, на моята зла съдба. Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук. Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука.
Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха
минута
по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров.
Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ. „Естествено аз бях много доволен, когато ние стигнахме на едно пристанище и там бях развързан. Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно. Може би цялата ти съдба да се промени от сега нататък“. Това аз малко вярвах, но реших, колкото ми е възможно, да употребя парите по-благоразумно.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка
минута
да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени.
Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността.
Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка
минута
да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени.
Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа.
към текста >>
Това е възможно, но не е ли твърде чудно, че той е трябвало най-грижливо да прави това нещо, да поглъща изцяло всичките ония операции, които не го интересуват и които
минута
само след това като че ли забравя, без да си даде сметка за това?
Ако е опасно, че първата памет, тая на нашия мозък се поврежда и угасва в момента на смъртта, както от най-малката болест се повреждаше или угасваше приживе, не е ли повече от сигурно, напротив, че другата, великата, която нищо не може да повреди, никаква болест не може да смути, противостои също успешно и на страшния удар на смъртта, и няма ли голяма вероятност да я намерим непобутната от другата страна на гроба? Инак, защо е тази страшно голяма работа за отбелязване, това невероятно събиране на клишета без употреба? Защото в нормалното си съществуване ние никога ги не вадим от праха на забравата, когато няколкото ориентировъчни точки на нашето мозъчно съзнание са достатъчни да поддържат съществените линии на нашата идентичности? Позволено е да допуснем, че природата не прави нищо безполезно и тогава не трябва ли, прочее, да предположим, че тези клишета ще послужат по-късно, че те ще бъдат необходими другаде и това „другаде“ де ще бъде освен в един друг живот? Ще ни направят неоспоримата бележка, че само мозъкът е, който запазва клишетата на тая памет и че той веднъж мъртъв и — прочее.
Това е възможно, но не е ли твърде чудно, че той е трябвало най-грижливо да прави това нещо, да поглъща изцяло всичките ония операции, които не го интересуват и които
минута
само след това като че ли забравя, без да си даде сметка за това?
В всеки случай, не тоя мозък, поне такъв какъвто го разбираме обикновено, и това само по себе си е вече едно твърде силно доказателство. XII. Но тази скрита памет или криптомнезия, както я наричат специалистите, е само една от страните на криптопсихиката или скритата психология на безсъзнателното. Нямам това време да описвам тук всичко това, което ученият артист и математикът дължат на сътрудничеството на подсъзнанието. Всички ние, кои по-малко, кои по-вече, сме използвали това тайнствено сътрудничество. Това подсъзнание, тая чудна личност, която аз по-рано нарекох „неизвестният странник“, е онова, което живее и действа за своя собствена сметка вън от нашия мозък и не представлява само нашето минало, което то кристализира изцяло в своята памет, но е същевременно и нашето бъдеще, което се изявява, което ни открива и често разбулва, защото истинските предричания в някои чувствителни хора (сензитиви) или сомнамбули, особено сполучливи, когато се касаят за лични факти, са толкова многобройни, че тая способности не се оспорва вече от никого.
към текста >>
Да оставим за
минута
на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т.
То го превишава също тъй ужасно много и в пространството. През океани и планини, преминавайки в една секунда стотици километра, то ни известява за смъртта, която е постигнала или нещастието, което заплашва един от роднините ни на другия край на света. Върху тоя въпрос не може вече да има никакво съмнение: хиляди проверени факти ни освобождават от нуждата да доказваме случаите за предсказанието на бъдещето. Този неизвестен странник е може- би гигант, на който ние днес даже големината не можем определи, но да констатираме съществуването му е все едно да припомним не една нова личност, а по-скоро една забравена личност през време отпадъка на нашите положителни науки. Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII.
Да оставим за
минута
на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т.
н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват.
към текста >>
Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека
минута
.
След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда.
Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека
минута
.
Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И никой не помисля нито
минута
за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния!
Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“.
И никой не помисля нито
минута
за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния!
А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е.
към текста >>
Тогава тя заболя от извънредна раздразнителност на стомашните нерви и падаше в състояние на опасна слабост, ако не й даваха всяка
минута
храна.
Когато повериха г-жата на моите грижи, аз изследвах муската и намерих, че съдържа малко миризлива смола (assa foetida, дяволски тор), смрика, кианид, две късчета татул, един малък магнит и един къс хартия, на който бяха написани следните думи: „ Синът Божи дойде, за да разруши делата на дявола“. Като чуха да се говори за продължителната й болест, родителите й писаха на мъжа й да я заведе в Кюрнбах. Тя се противеше на това пътуване, но най-после се съгласи, за да облекчи родителите си. Това й причини една опасна болест и се принудиха да я доведат обратно. При тия обстоятелства няколко малки дози опиум й принесоха полза.
Тогава тя заболя от извънредна раздразнителност на стомашните нерви и падаше в състояние на опасна слабост, ако не й даваха всяка
минута
храна.
Медицината я облекчаваше съвсем малко и понеже лекарят живееше далече, заведоха я у чичо й в Ловенщайн. Там спеше тя всяка вечер и сама даваше нареждания за лекуването си. Но понеже никак не вярваха в тия нейни нареждания, не ги изпълняваха. В тоя момент именно аз бях повикан при нея (в началото на 1826 год., когато г-жа Хауфе бе на 25 год. възраст). Аз не бях я видял никога дотогава, но за нейна сметка бяха ми разказали много лъжливи и зложелателни истории.
към текста >>
Жена му го помолила да я прости и прибавила: — Но за да не се сърдиш, утре отдели една
минута
, за да отидем заедно.
Мъжът й в къщи я пита за гвоздеите. Тя му разправя всичко. Той й казва: — Изложба ли? За тази изложба аз изгубих целия ден. Работата остана недовършена.
Жена му го помолила да я прости и прибавила: — Но за да не се сърдиш, утре отдели една
минута
, за да отидем заедно.
На другия ден тя го завежда, и там се помиряват. Той й дава право. От България художникът пак отива в Алпите. Там той рисува новата си картина: „Странстващия пастир“. През пролетта на 1923 год.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая
минута
, в което аз се уверих тутакси.
Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие.
Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая
минута
, в което аз се уверих тутакси.
Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег.
към текста >>
В оная
минута
там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете.
Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща.
В оная
минута
там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете.
Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег. Когато пожелавахме да си припомни сънищата, които тя бе забравила, достатъчно бе да погледне в един сапунен мехур и те се представяха пред паметта й. Тя често виждаше в една чаша с веда лицата на ония, които щяха да дойдат при нея. Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше. Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него.
към текста >>
След една
минута
тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“.
Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше. Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“. Турих ги и двете, на лявата й ръка, когато бе съвсем будна и я запитах, дали чувства някаква разлика помежду им.
След една
минута
тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“.
Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият. Тогава написах върху един къс хартия: „има спектри“, а върху друг: „няма спектри“. Тя тури първия на лъжичката си, а другия държеше в ръката си и прочете и двата. Тогава написах: „вие сте видели Б. . .“ Когато го тури на лъжичката си, тя каза, че това й причинява някаква мъка.
към текста >>
Не. Тази
минута
ли?
— Да. — Е добре, в що се различава приемането на предвещателните факти от това учеше? “ Колкото за времето, миналото вече не съществува, а бъдещето още го няма: само настоящето съществува. Прочее, що е настоящето? Този час ли?
Не. Тази
минута
ли?
Не. Секундата? Не. Една десета от секундата? Не. Една стотна от секундата? Още повече не. Една хилядна от секундата?
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка
минута
и да отвлече нещо.
Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта.
Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка
минута
и да отвлече нещо.
Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм. Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания.
към текста >>
Шест такива удари бяха чути в продължение на половин
минута
.
Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави.
Шест такива удари бяха чути в продължение на половин
минута
.
Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства.
към текста >>
След
минута
, звънът се повтори и Ралф стана.
А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми. Един силен и рязък звън прекъсна бурните мисли на доктора. Той се изправи и почна да се ослушва. Навярно, старият Патрик, неговият единствен слуга, спеше като убит, тъй като в коридора беше тихо.
След
минута
, звънът се повтори и Ралф стана.
Навярно, някой от квартала заболял и изпратили за него; това, макар и рядко, се случваше. Тъй като Патрик не даваше признак за присъствието си, то младият човек отвори сам вратата. На стълбата стоеше един висок мъж, загърнат в тъмен плащ, с широкопола мека шапка на главата си. В ръцете си държеше едно сандъче, украсено със сребро· — С доктора Морган ли имам честта да говоря, попита непознатият с дълбок и звучен глас. — Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза.
към текста >>
Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази
минута
той беше много бледен и навярно уморен.
— Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост.
Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази
минута
той беше много бледен и навярно уморен.
Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна.
към текста >>
Ралф за една
минута
тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм.
— За дълго ли? — Това ще зависи от обстоятелствата. Вероятно, за няколко недели. — В такъв случай ще ви помоля да ми дадете четвърт час на разположение, за да се приготвя и съобщя на слугата си, че аз заминавам по работата за наследството ми. — Добре, аз ще ви почакам на стълбата.
Ралф за една
минута
тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм.
След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият.
към текста >>
На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази
минута
.
В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати. Непознатият отвори една от тях и двамата се намериха на стъпалото на една широка скала в вид на тераса. Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ.
На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази
минута
.
Непознатият скръсти ръце на гърдите си и с тъжно замислен поглед се любуваше на тази чудна картина. След една минута той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни мисли, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме! Време е да се подкрепим с храна, а после да поговорим по въпроса. Те се върнаха назад. След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина.
към текста >>
След една
минута
той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни мисли, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме!
Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ. На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута. Непознатият скръсти ръце на гърдите си и с тъжно замислен поглед се любуваше на тази чудна картина.
След една
минута
той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни мисли, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме!
Време е да се подкрепим с храна, а после да поговорим по въпроса. Те се върнаха назад. След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина. Тук гореше силен огън в огнището и се разнасяше приятна топлина. Ралф оглеждаше наоколо с любопитство.
към текста >>
— Настана
минутата
да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука.
В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост. Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му.
— Настана
минутата
да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука.
Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай.
към текста >>
След
минута
той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той.
След
минута
той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
В него имаше две шишенца: едното — по-голямо, другото — по малко. Нарайяна взе една кристална чаша и наля в нея малко течност от голямото шишенце. Подигайки чашата на светлината, той показа на доктора, че на дъното се намира това вещество, прилично на течен огън. — Ето! — каза той, оставяйки чашата на масата и старателно я покри с стъклена пластина.
към текста >>
Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за
минута
изгуби съзнание. II.
Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше.
Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за
минута
изгуби съзнание. II.
Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат. С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара. Страшна мъка и безумен ужас го обхванаха пред разрушението. Той искаше да вземе чашата, но не можеше да си вдигне ръката. Той много се за бави.
към текста >>
Без да се колебае вече нито
минута
, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши.
Той не иска да умре, когато спасението е тука. Внезапно в него се пробуди волята с всичката си сила. С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно.
Без да се колебае вече нито
минута
, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши.
Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място.
към текста >>
Който и да е, нека си помисли за
минута
и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет.
Който и да е, нека си помисли за
минута
и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви. Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И наистина почти всяка една
минута
от живота на детето тук ще се прониква от този дух.
Даже знание не може да добие детето без самодейност, без лична творческа дейност. Ако детето не е дошло до знанието с творчески процес, ако то е пасивно при обучението, от такова знание няма голяма полза; детето губи двойно; от една страна, то няма да развие спящите си душевни сили, понеже те остават в бездействие, и от друга страна, това знание е само запаметено, а не асимилирано. Щом това е вярно за знанието, колко повече е вярно за любовта! За да се развие тя у детето, най-добрият метод е, то да я практикува всеки ден, да живее живота на дейната любов. А това само в едно такова братско общежитие е възможно!
И наистина почти всяка една
минута
от живота на детето тук ще се прониква от този дух.
Това общежитие няма да прилича на днешните пансиони или интернати дето пак царува индивидуализмът. В него цялата дейност на детето ще бъде служене на другите. Така по един естествен начин ще се развие у него духът на самопожертването, самоотричането! С най-големи напрежения в клас ние не ще можем да постигнем което ще постигнем в такова училище чрез дейната любов. Нали способностите се развиват най-добре чрез дейност?
към текста >>
НАГОРЕ
