Търсене в текстове за 'Минута'

Галилей Величков (1911-1985)

А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута.
Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
към текста >>

3. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

" Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя.
Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат. Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха. Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час. Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме.
към текста >>

4. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него.
А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз. Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж, един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
към текста >>

5. 3_16 Георги Куртев

" Разбрахме се за минута.
Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото! "" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе. Той каза: "Да не се коригира Божественото! " Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя.
към текста >>

" Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев?
Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя.
към текста >>

6. 3_20 Души в почивка

Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд.
Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа Верига действуваше още от самото начало, на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 година в Школата на Учителя, успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ, за да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа Верига.
към текста >>

7. 3_33 Съдба от Небето

Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса.
Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото?
към текста >>

8. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.
И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка. Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които имат! " След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "парахода".
към текста >>

9. 3_71 Последните дни на Учителя

Това трая секунди до една минута.
Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

Изпреварихме с една минута 72.
Пчелата – 67. Учителят в село Хотанца 68. Ръководителите 69. Руските войски 70. Странник Съм на този свят 71. Изпреварихме с една минута 72. Кокошчицата и кучката 73. Заветът на Цветните лъчи 74. Как Учителят Се освободи от военната служба 75. Ученият брат 76. България 77.
към текста >>

11. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута.
Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре. В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
към текста >>

12. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата.
През 1927 г., след построяването на салона на „Изгрева" и устройване на селището, Общия Окултен Клас се провеждаше на Изгрева. Ранното сутринно ставане е наша традиция. Ставаме в 3-4 часа през нощта в зависимост от задачите, които ни предстоят. В 5 часа и във времето, когато наближава изгрева на слънцето ние сме на крак и го очакваме всички строени на поляната в редици. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия. Тогава не чакаме изгрева на слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. Имаме мир и съгласие, имаме доброжелателство и всеки беше готов да помогне на другия. При тази приятелска атмосфера, която се чувства всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя в клас.
към текста >>

13. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута.
Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута. Той си носеше Библията, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Дойде до масата, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона. А приятелите седяха кой където си има място. С течение на времето всеки си намираше едно място, което му допада и като дойде там си сяда на него. Никой не му го заемаше.
към текста >>

14. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Учителят постави като първо условие точността и даде първото упражнение: „Следващия път ще се дойде точно в пет часа без една минута".
Всички, които бяха свободни, незаети с работа отиваха, като винаги Учителят беше с нас. В сряда беше денят на Общия Окултен Клас. В петък беше денят на Младежкия Клас. Наброявахме около 100 човека. Идваха отдалече и трябваше да тръгнат пеш в три часа, за да дойдат в пет часа на Изгрева. Учителят постави като първо условие точността и даде първото упражнение: „Следващия път ще се дойде точно в пет часа без една минута". Дойдоха всички в уречения час. В неделя от 5 часа беше часът на Утринното Слово. То имаше по-мистичен характер. Идваха по-дълбоко верующи хора от града. Хора, които имаха молитвен дух и които имаха стремеж към духовния свят.
към текста >>

15. 90. НАРЯДИТЕ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове.
Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места. Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството. Изгрев, 13.XI. 1930 г.
към текста >>

16. 159. ПРОТОКОЛ

Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

17. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Пиши датата, пиши часа, пиши минутата".
Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. А Учителят седи и ме чака да довърша пейката, а аз я доработвам. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: „Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредичките следното: „България- пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата". Той си извади часовника и ми даде часа, с минутите дори и със секундите. Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах каквото ми каза Учителя: „България - пълен неутралитет! " След туй с Учителя си тръгнахме вече двамата. Приятелите бяха отишли напред. Минахме през хижа „Брокс" т. е.
към текста >>

18. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара.
влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная.
към текста >>

19. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат.
След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях. Достигат селото, почват да изкачват баирите нагоре. Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва. От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва. Всички вървят приведени до земята. Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата".
към текста >>

20. 20.Лудият кон

" Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва.
А Гръблев мълчи смутен, объркан и благодари мислено на Бога, че е останал жив. В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията.
към текста >>

21. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора. Тогава се изкачвахме още през Сапарева баня - значи ще да е било в първите години. Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат. Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе. Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха.
към текста >>

А той каза: „Изпреварихме с една минута".
Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков. Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна трапезарийка на картофена чорба. Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя. На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута!
към текста >>

На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута!
А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя. На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута! " Всички се усмихват. Но аз не се усмихвам. Нещо в мен ми нарежда да запомня всичко това. И когато през 1950 г. затвориха нашата печатница на Изгрева ние бяхме успяли да отпечатаме от 1945 г.
към текста >>

Бяхме изпреварили стихията на разрушението с една минута.
Нещо в мен ми нарежда да запомня всичко това. И когато през 1950 г. затвориха нашата печатница на Изгрева ние бяхме успяли да отпечатаме от 1945 г. до 1950 г. 51 томчета от беседите на Учителя. Бяхме изпреварили стихията на разрушението с една минута. Да доразкажа случката с онези 3 камиона, които изостанаха и стихията ги спря. Те престояха два дни докато се оттегли водната стихия. Тя беше удавила хора, животни и завлякла всичко по пътя си. Нашите през цялото това време са наблюдавали този ужас и изобщо повече не хапнали от киселото мляко.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Първата минута в затвора - 254 47.
Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251 42. Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257 51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258 52. Най-важният въпрос и най-важният отговор - 259 53.
към текста >>

23. 43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА

Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време.
Можеше някои да чакат с часове и да не бъде приет от Учителя. Понякога може да чака и няколко дни. А кога ще бъде приет, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше неговият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова. Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка.
към текста >>

24. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това?
Петър Манев бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн". Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това? " „Ползата е за мен, че Астрологията е точна". Той имаше хороскопите на всички от Младежкия Окултен Клас, следеше аспектите им и транзитите на посочените дати и им даваше листчета и проследяваше как се отразяват тези аспекти. Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея.
към текста >>

25. 107. ПЕТЪР МАНЕВ

„Абе, Петре, защо не ми каза една минута преди да се порежа?
Изведнъж ножа ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес в еди колко си часа имам някаква квадратура и че има днес условия и опасност да се порежа. Изважда си джобния часовник и ми го показва. Аспекта бе точен до пет минути. Аз гледам и не вярвам на очите си. „Абе, Петре, защо не ми каза една минута преди да се порежа? " Той мълчи. Но беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев. Той се обръща и ми показва една сестра, която точно в този момент го заприказвала и го отклонила с пет минути. Ако тази сестра не беше го спряла, той щеше да ми даде листчето и да ме предпази. Значи вината беше в сестрата.
към текста >>

26. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем.
Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх". Учителят им бе дал една задача. Та този връх остава в дясно, когато се върви към подстъпите на връх Мусала. Ходехме и до „Сфинкса" с групи с Учителя. При хубаво време обикаляхме там където можеше да се отиде. А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем. Така че нямаше случайни работи и неща, когато трябваше да се качим на Мусала. Незабравими са тези дни за нас с Учителя. А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките на Учителя. Това е и целта на това описание.
към текста >>

27. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Дишаше тежко, спираше и каже: „Една минута почивка".
" Това бе последната екскурзия с Учителя до Мусала. През всичкото време беше тъжен, мълчалив, затворен. Изморяваше се, подпираше се често. Аз му носех раницата. Вървеше трудно. Дишаше тежко, спираше и каже: „Една минута почивка". Облегне се на бастуна, ще затвори очи, ще поседне. След това гледаше великите скали. При мястото, при голямата скала дълго време гледа рекичката, бистрите пеещи талази. Въздухът - все като че ли не Му достигаше. А каква сила имаше във въздуха, какъв аромат имаше.
към текста >>

28. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето. Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място.
към текста >>

29. 46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА

46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА Дойдоха у дома, арестуваха ме и ме туриха в затвора.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА Дойдоха у дома, арестуваха ме и ме туриха в затвора. Когато ме натикаха в затвора още в първата минута на първия ден веднага искаха да ме смажат. Заведоха ме по стъпалата надолу на три етажа под земята. Сложиха ме в килия без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно. Аз веднага станах и изпях една песен на Учителя на висок глас. Рекох си: „Вие ще ме уплашите мене!
към текста >>

Когато ме натикаха в затвора още в първата минута на първия ден веднага искаха да ме смажат.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА Дойдоха у дома, арестуваха ме и ме туриха в затвора. Когато ме натикаха в затвора още в първата минута на първия ден веднага искаха да ме смажат. Заведоха ме по стъпалата надолу на три етажа под земята. Сложиха ме в килия без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно. Аз веднага станах и изпях една песен на Учителя на висок глас. Рекох си: „Вие ще ме уплашите мене! " Те не знаят какъв е живота на ученика.
към текста >>

30. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
„Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят.
към текста >>

31. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>

Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
към текста >>

Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.
към текста >>

32. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала.
Там се срещнах с народната артистка Виолета Гиндева, която беше станала последователка на Учителя Дънов. Тя беше отишла там да получи хороскопа на сина си, който бе направен от бащата на Ина - Николай Дойнов. Започнахме разговор и споделих с нея моята идея и тя я одобри, като направи забележка, че всичко трябва да бъде изпипано професионално. Следващата среща с Виолета Гиндева бе в една сладкарница. Там поднесох моят материал на „Призванието", като към него имаше обяснителни бележки. Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала. Разбрах, че имам работа с човек на Духа. По нейна препоръка привлякохме за режисьор Зунка Янкова. Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена допълнително, да се работи и със светлини, като при всяка песен и текст да бъдат включени определени светлини от прожекторите, различни по цвят. Това ме изуми. Обърнах внимание, че това е една много трудна работа, и че досега никой не е работил по този въпрос.
към текста >>

33. ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО

След една минута то изчезна също така внезапно.
Изведнъж се яви пред мен едно светло същество, съчетано от светлина, в елипсовидна форма, в бяла по-ярка светлина от дневната светлина, а главата му заблестя. То ми се усмихна. Аз стоях изненадан и не можех да продумам. Не бях подготвен за такова нещо. Наблюдаваме се. След една минута то изчезна също така внезапно. Продължих изкачването си. На една от почивките, когато пиехме чай от термусите, които носехме в раниците си, се приближих до Учителя. Разказах Му всичко. Запитах Го: „Учителю, това същество как се казва, откъде е дошло и може ли друг път да се срещна с него? " Учителят се усмихна.
към текста >>

34. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна.
Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак.
към текста >>

Почивка и след това последваха минута на свръх усилие.
Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон.
към текста >>

35. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

След една минута вратата се отваря, Учителят се появява в целия си ръст и казва само една дума: „Кричим".
На третия ден Лулчев се връща. И заедно с него отиваме при Учителя. Обръща се към Учителя: „Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чам Кория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го открием." Ние сме пред вратата на Учителя, а Той е застанал на прага на вратата. Огледа ни и каза: „Почакайте малко." Влезна в стаята си и затвори вратата. След една минута вратата се отваря, Учителят се появява в целия си ръст и казва само една дума: „Кричим". Лулчев казва: „Слушам". И отново се обръща по военному и напуска Изгрева, за да търси царя в Кричим. Лулчев отива в Кричим и намира царя, който се укрива там. Царят го пита: „Кой ти каза, че аз съм тук? " А Лулчев, целият напрегнат, изрича следното: "Изпрати ме Учителят Дънов да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да остане." Като изрича това, Лулчев се успокоява, а царят се разтреперва.
към текста >>

36. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея.
Това беше цялата причина. Върнах й нещата, направихме протокол и с пълномощно, че магнетофонните записи остават в мен, и че аз имам право да публикувам всичко това. Аз не бях изненадан, не бях възмутен, но ми беше смешно, че накрая онези Сили, които действаха, все пак се явиха чрез своите слуги да я провалят окончателно. И те я провалиха по всички линии до този момент. Но те, слугите, не знаеха изобщо какво сме работили и какво представлява нейния материал. И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея. А защо? Защото тя не разрешаваше и не позволяваше на никого да се докосне до материалите. Дори на своите близки тя не разрешаваше да стоят и останат сами в нейната стая, където са нейните материали. Тя ги пазеше ревниво и дори ги заключваше. Носеше връзка с ключове с пълното съзнание, че ги заключва, за да не я ограбят.
към текста >>

37. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата".
Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът". На онези, които днес правят и подреждат тези „Мисли за всеки ден" се опълчиха официално и сложиха подписите си срещу отпечатаните книги на „Изгревът". А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа. Е, тогава какво излиза?
към текста >>

38. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея.
Това беше цялата причина. Върнах й нещата, направихме протокол и с пълномощно, че магнетофонните записи остават в мен, и че аз имам право да публикувам всичко това. Аз не бях изненадан, не бях възмутен, но ми беше смешно, че накрая онези Сили, които действаха, все пак се явиха чрез своите слуги да я провалят окончателно. И те я провалиха по всички линии до този момент. Но те, слугите, не знаеха изобщо какво сме работили и какво представлява нейния материал. И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея. А защо? Защото тя не разрешаваше и не позволяваше на никого да се докосне до материалите. Дори на своите близки тя не разрешаваше да стоят и останат сами в нейната стая, където са нейните материали. Тя ги пазеше ревниво и дори ги заключваше. Носеше връзка с ключове с пълното съзнание, че ги заключва, за да не я ограбят.
към текста >>

39. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата".
Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът". На онези, които днес правят и подреждат тези „Мисли за всеки ден" се опълчиха официално и сложиха подписите си срещу отпечатаните книги на „Изгревът". А те нищо не знаят и не могат да знаят, и няма откъде да го знаят за тези наряди на Учителя за Синархическата школа. Е, тогава какво излиза?
към текста >>

40. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия.
към текста >>

41. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома.
Аз се запътих при други наши познати, на семейството ни, какво ли ни минаваше през главата ми,но не исках да отстъпя от Учителя и от Школата му. Бях решила да отида наистина в Градската градина и да седна на пейката и да чакам каквото трябва да стане, да стане. А това е все едно да се хвърли жив човек под влака. Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк. Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана.
към текста >>

42. 20. ПОЗДРАВЪТ

Нито минута да седиш празна без работа.
Човек трябва да намери истинската си връзка. Например един клон от някое дърво той е преплетен и се допира с много други клони и листа и често си мисли, че истинската му опора са те - другите клони, но той има само една връзка със стъблото, която е истинската му връзка, защото само там той получава живот. Затова човек да пази истинската си връзка с Бога. Малките пречки човек трябва да се стреми да ги преодолее. Работа, работа трябва. Нито минута да седиш празна без работа. И да нямаш работа, сама да си я създадеш. Ще кажеш на онази Марийка, която я домързи: „Ха, Марийке, уший едни пантофки". В човека има едно същество, което е невъзпитано. То направи нещо без да мисли. После като го попиташ защо го направи, казва: „Тъй исках и го направих".
към текста >>

43. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача.
Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Учителят присъства на финала. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. Аз стоях отстрани и виждах, че Учителят произнася само една реч и подминаваше приятеля.
към текста >>

44. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача.
Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Учителят присъства на финала. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. Аз стоях отстрани и виждах, че Учителят произнася само една реч и подминаваше приятеля.
към текста >>

45. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И затова той излезна, остави за минута ръководителите да го чакат и обърна внимание на мен, на една частна ученичка.
Словото влиза в тях и излиза от тях само ако изпълнят волята на Бога и то излиза от тях чрез праведни постъпки, което е път на ученика. Точно в този момент още звучаха думите на кака Гина, че Учителят е зает и не може да ме приеме. И в този момент Учителят излиза пред вратата, обръща се към мен и ми казва „Почакайте ме един час". Аз се сепвам, схващам веднага, че наистина Учителят е зает, но схващам също, че кака Гина лично в себе си е определила, че щом Учителят е зает значи няма да ме приеме и аз нямам работа днес тук. Значи тя се бе осмелила да определи в себе си кой кога може да отива при Учителя. И затова той излезна, остави за минута ръководителите да го чакат и обърна внимание на мен, на една частна ученичка. Разбирате ли какво означава това? Урок за ръководителите, че при Бога всяка една душа е приета, а за кака Гина бе друг урок, че ученика независимо какъв пост заема и в каква близост физическа е до Учителя, никога не е по-горен от Учителя. А за мен бе също един урок, че Учителят винаги при всички случаи посреща ученика, който иска да учи. Схванах всичко това и казах: „Учителю, може ли утре да дойда? " Отговори ми: „Може".
към текста >>

46. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута".
Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата.
към текста >>

47. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е?
към текста >>

48. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше.
За вас може да ви се струва, че тук има повторение на някои неща. Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците. Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята. А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки. Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва".
към текста >>

49. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам?
Той се обърна леко към мен и ме видя. Не посмях да се приближа до него. Великата скръб стоеше още на лицето му. След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има? " „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико страдание". Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам? " „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето страдание. Но кога се радвате? " Учителят отговори: „Винаги се радвам". „А кога страдате? " „Когато обичаш някого и виждаш неговите страдания не можеш да не страдаш с него заедно".
към текста >>

50. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество.
Учителят стигнал до черната дъска и там имало някакъв чертеж от предишната лекция. Учителят взел пергела и започнал да измерва с него чертежа, а след това взел и начертал една окръжност. Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил. Ето вземи пергела и направи също една окръжност". Той взел пергела и очертал една окръжност на дъската. Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество. Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до точката, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега. Единственото ти разрешение е в първообраза и първопричината на нещата. Стреми се, моли се да се докоснеш до нея, там е разрешението на твоят кармичен проблем". През това време сълзи бликат по лицето на Кольо Драгнев, душата му се рее в простора, защото се е докоснала до Божествената душа, която обитаваше в Учителя. Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно.
към текста >>

51. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата.
Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
към текста >>

52. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре.
Учителят влезе при мен с една паничка до половината напълнена с мед от нашите кошери. Сложи паничката на пода и приклекна до мен. Аз започнах да вадя книги от етажерката и още след втората книга изскочи една тлъста, голяма хлебарка. Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах. Чак тогава ми олекна, разбрах, че ми беше дадено да разбера, че и чистенето на книгите на Учителя в библиотеката му не бе лесна работа и тя бе свързана с разрешаване на задача - похвалиш ли се, че можеш и умееш ще те сложат на изпита. И тогава му мисли. Много пъти се стараехме онези, които са около него да се приближаваме много близо до него и да бъдем всички около него.
към текста >>

53. 138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-нататък, оглеждаха -изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути ние видяхме как те бяха оклюмали глави и всички спяха.
Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит". Поповете се огледаха, седнаха на столовете извадиха си моливите и тефтерите, за да могат да записват думите на Учителя-и след това, за да могат да му отговорят. До мен стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: „Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление". Аз го погледнах учудено, а той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи в този час и в тези предстоящи няколко минути и то такова, което човек чака да се случи цял живот. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-нататък, оглеждаха -изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути ние видяхме как те бяха оклюмали глави и всички спяха. Да, те всички спяха. Те искаха диспут, но ето те получиха диспут - спят, а някои дори от време на време хъркаха. Учителят спокойно говореше, а пък моят възрастен приятел до мен протегна глава и ми пошепна на ухото: „Сестра, диспутът започна с падане на калимавките". И наистина главите им климнаха, калимав-ките им се търколиха и паднаха, а пък някои изпуснаха и моливите си, и тефтерите си на земята. Учителят продължи да говори и тази беседа е публикувана и всеки може да се запознае с нея.
към текста >>

54. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна.
Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии.
към текста >>

55. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

А само минута беше минала откакто бяхме отдъхнали от тежкия преход.
Така около Учителят пием чай, седнали сме трите сестри: Паша, Савка и аз и по едно време Учителят каза: „Марийка е скромна". Савка като чу това веднага извика: „И аз съм скромна". Паша също: „И аз съм скромна". Учителят ме погледна и само се усмихна мълчаливо. И трите само за 10 секунди станахме от скромни по-скромни. А само минута беше минала откакто бяхме отдъхнали от тежкия преход. Преспахме през нощта криво-ляво до огъня. На сутринта към 10 часа виждаме да се задава една колона от 10 коне и двама войника ги водят. Като пристигнаха виждаме, че начело на колоната бе цар Борис. Тогава беше млад. Предният ден войниците му бяха докладвали за нашата колона и той бе решил да помогне на групата, защото е знаел, че в този сняг може и да сме закъсали.
към текста >>

56. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Та съдбата му го накара да се определи в тази минута къде да бъде - или тук или там.
В тази група присъст-вуваха всички замесени в тази случка като поръчка на съдбата. Дафинка беше много радостна, че Жорж ще седне до нея и беше му направила място до себе си, нали дружаха и се движеха заедно? Ето задава се нейният Жорж, но Анка Динова го извиква пред всички: „Ама, брат Жорж, заповядайте тук, има място свободно, като че ли е само за вас". Георги Радев беше поставен на тясно и трябваше да избира измежду поканата на Динова, за да го сложи да седне между нея и дъщеря си и така да се откаже пред всички от мястото си до Дафинка. В този случай ако седнеше до Дафинка, това означаваше, че Жорж вече официално се определя пред всички, включително и пред Учителя за Дафинка. Та съдбата му го накара да се определи в тази минута къде да бъде - или тук или там. През време на Школата нямаше половинчати работи. Ученикът трябваше за всеки отделен случай да се определи или на ляво, или на дясно. Но по средата не можеше да останеш. Ако застанеш по средата случаят те изхвърляше нагоре и като паднеш на земята трябваше пак да се определяш, но при по-драматични обстоятелства. И Жорж без да му мисли много отиде и седна между Динова и дъщеря й Сийка.
към текста >>

57. 250. ТЪРПИМОСТ

И така силно го проточи, че почувствувахме, че това не беше миг, ни минута, ни час,- ни ден или месец, а беше цяла вечност.
А в собствения си живот беше много трудно. Някои се опитваха да приложат знанията си навън в света, но всички опити свършваха с неудачи и всеки проповедник се завръщаше обратно на Изгрева ,като си облизваше раните от неудачите. Не може да се проповядва за нещо отвън на хората ако ти това нещо го нямаш отвътре и да не е съградено като твой собствен живот. Та търпимостта я нямахме тогава и трудно се учехме на нея. Веднъж Учителят по един повод каза: „Човек трябва да бъде мно-о-о-го снизходителен към другите". И така силно го проточи, че почувствувахме, че това не беше миг, ни минута, ни час,- ни ден или месец, а беше цяла вечност. Това проточване на гласа му го почувствувахме като вечност. А кой можеше да притежава такава снизходителност когато упреците, забележките около нас валяха не като дъжд, а падаха като градушка и изпочупваха всичко, което бе разцъфнало, беше дало пръв плод, то обрулваше дори листа и клони. Имаше такава случаи. Отново се връщам към един подобен случай, който разказах, но той отново се повтори, но този път в него се включи не само Савка, но и Паша Теодорова. При посещенията си при Учителя вероятно съм се задържала много и съм отнела времето и на другите, които са чакали да го посетят.
към текста >>

58. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа.
И тогава колкото повече време минава, толкова и пътят повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място.
към текста >>

И тази минута ще бъде за спасение.
Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония.
към текста >>

Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята.
И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна.
към текста >>

59. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа.
И тогава колкото повече време минава, толкова и пътят повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място.
към текста >>

И тази минута ще бъде за спасение.
Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония.
към текста >>

Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята.
И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна.
към текста >>

60. 17. ТЕЗИ ГЛУПАЦИ, ТЕЗИ ИДИОТИ!

Мария Райчева

За точността Той казваше: „Нито минута по-рано, нито минута по-късно!
Мисълта, която ми мина тогава беше: „Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята Си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: „Нито минута по-рано, нито минута по-късно! " В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме. Седна и Учителят. Той отвори Библията, изгледа ни бавно-бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите:'„Тези глупци! Тези идиоти!
към текста >>

61. 19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА

Мария Райчева

" Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла.
Тя казала, че иска да отиде с тях. Като стигнала до мястото, 'извадили да четат беседа, резюмета от беседи и моите спомени от Учителя, които бях изпратила няколко години по-рано на един брат в Стара Загора. Когато те започнали да четат, те не започнали нито от беседите, нито то резюметата, а от спомените ми. Според писмото, което ми писа сестрата, като стигнали до страницата, където казвам на Учителя, че имам непрекъсната температура и че не знам дали нямам нещо в кръвта, а Той ми казва: „А! Какво можете да имате в кръвта? " Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя. Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя.
към текста >>

62. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла.
Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват. Казах, че не знам дали ще мога да го направя, но че ще се опитам-за което преди всичко ми е необходимо да отида на Изгрева. Понеже и домашните ми бяха изгубили вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам. В неделя три и половина заранта по тъмно се събудих и се опитах да седна в леглото си. Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла. Постоях седнала, но за мое учудване тежестта и болките не се появиха. Съзнах и почнах да се обличам. До четири часа докато се приготвих пак нищо не ми стана. В четири часа, докато се приготвих пак нищо не ми стана. В четири часа тръгнах за приятелката си, която живееше в Лозенец, на около половин час от моя дом.
към текста >>

63. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

Петър Камбуров

Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде".
към текста >>

64. 34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА

Петър Камбуров

34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА За да не се превърне описанието ми в роман на моя личен живот, много подробности пропущам, за да дам предимство само на онези моменти, свързани с Учителя, с идеите на Бялото Братство.
34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА За да не се превърне описанието ми в роман на моя личен живот, много подробности пропущам, за да дам предимство само на онези моменти, свързани с Учителя, с идеите на Бялото Братство. Ползувах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната на Учителя се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят, да ги прередя и вляза преди тях, като им казах, че никак няма да се бавя. „Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам.
към текста >>

65. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция.
И той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: „Ти как мислиш да се лекуваш? " „Учителю, аз ще изпълня онова, което ти ми определиш", отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)." Само за една минута, със силата на своя Божествен дух, Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.
към текста >>

Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)." Само за една минута, със силата на своя Божествен дух, Учителят излекува майка ми в 1931 година.
Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: „Ти как мислиш да се лекуваш? " „Учителю, аз ще изпълня онова, което ти ми определиш", отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)." Само за една минута, със силата на своя Божествен дух, Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.
към текста >>

66. 21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА

Цанка Екимова

Имаше моменти, когато пулсът ми ставаше много бърз, беше неправилен, прескачаше сърцето ми, туптеше, учестяваше се и стигаше до 190 удара в една минута.
21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА От големите психически сътресения, през които преминавах в семейството на мъжа ми, от големите разочарования от дом, семейство и съпруг, от непрекъснатите борби за отстояване на глътка въздух на свобода, както и непрекъснатото унижение, на което бях подложена на Изгрева от съпругата на брат ми Борис, аз не издържах и се разболях. Наруши ми се ритъма на сърдечната дейност. Имаше моменти, когато пулсът ми ставаше много бърз, беше неправилен, прескачаше сърцето ми, туптеше, учестяваше се и стигаше до 190 удара в една минута. Тогава кръвта ми нахлуваше в главата, цялата посинявах и се разтрепервах. Лекарите в Габрово ми наредиха веднага да замина в София. Този път мъжът ми се уплаши и реши да ме придружи. Щом стигнахме аз веднага отидох при Учителя. Той ме прие без бавене, даде ми един кристал, объл и голям като яйце и ми нареди да го стискам с едната си ръка.
към текста >>

При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях.
Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах. Чувах ги, но не ги разбирах. Накрая ми каза: „Твоят организъм и твоето тяло е устроено и пригодено да живее на височина над две хиляди метра". Препоръча ми да ям суров лук, да правя дълбоки вдишки и всяка вечер да си топя краката в топла вода, както и да възлизам на височини в планината.- Приех съветите на Учителя с благодарност. Състоянието ми се подобри: Когато се върнах в Габрово, с моят баща правехме редовни екскурзии всяка сряда и неделя в планината. При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях. Постепенно започнах да се възстановявам след всеки излет в планината, но не можех да понасям шум и присъствието на много хора. Бях станала много чувствителна и приемах техните дисхармонични състояния. Не можех да ги трансформирам в себе си и да ги изхвърлям. В следващите години още повече се свързах с планината и продължавах да излизам по височините. Високата планина ме спаси и чрез нея се свързах със силите, които минаваха през нея и те ми даваха сила да издържа долу в града, когато се потапях в дъното на ада, там където ми беше определено от съдбата да пребивавам.
към текста >>

67. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване.
Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане. Това изкуство не е реално във вас. Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва.
към текста >>

68. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

Изведнъж каза, не каза, а устата му изфуча една дума: „Фу-у-у" и през устата му като вихър излезна целият въздух, който го беше поел преди минута.
След тържествената вечеря с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят. Владиката Стефан ме погледна, после пое дълбоко въздух, за да изговори обвинителната си реч срещу мен. Всички отвориха уста да го слушат. Пое въздух и спря. А всички го чакат да проговори. Изведнъж каза, не каза, а устата му изфуча една дума: „Фу-у-у" и през устата му като вихър излезна целият въздух, който го беше поел преди минута. Като че ли беше спукана вътрешна гума на някоя лека кола. Излезна целият въздух от него и той като вихър излезна от устата му, прелетя над главите ни и излезна през отворения прозорец. Цялото това фучене остави следа над главите ни и като вдигнахме поглед, видяхме лек синкав дим, показващ пътя, по който мина и излезна оня дух от него, който трябваше да ме съди. И повече нищо не ми каза. Само ме погледна и замълча.
към текста >>

69. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Аз бях тогава много буен и силен и исках да съм дошъл с една минута по-рано.
Някаква борба на титани се разгръща в мене, някаква велика борба се води в мене. Ние сме седнали на скамейката до беседката. Учителят се бърше с една по-голяма кърпа, която Му бе донесла една сестра. Аз ту седях до Него, ту ставах, ту отново седях. Не можех да си намеря място. Аз бях тогава много буен и силен и исках да съм дошъл с една минута по-рано. Ако бях дошъл точно ако бях го сварил онзи, щях да го смажа този побойник на прах, този, който бе посегнал на Учителя. Това не беше гняв. Това беше сила, която идваше от вековете. Голяма сила имаше у мене тогава. Но бях закъснял с една минута.
към текста >>

Но бях закъснял с една минута.
Аз бях тогава много буен и силен и исках да съм дошъл с една минута по-рано. Ако бях дошъл точно ако бях го сварил онзи, щях да го смажа този побойник на прах, този, който бе посегнал на Учителя. Това не беше гняв. Това беше сила, която идваше от вековете. Голяма сила имаше у мене тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах за Изгрева, за да дойда в строго определено време за мен. Вероятно аз бях дошъл точно в това определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Него и ту ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на нова борба. Но онзи беше си свършил работата и беше си заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: „Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, аз щях да го разкъсам на парчета".
към текста >>

И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах за Изгрева, за да дойда в строго определено време за мен.
Ако бях дошъл точно ако бях го сварил онзи, щях да го смажа този побойник на прах, този, който бе посегнал на Учителя. Това не беше гняв. Това беше сила, която идваше от вековете. Голяма сила имаше у мене тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах за Изгрева, за да дойда в строго определено време за мен. Вероятно аз бях дошъл точно в това определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Него и ту ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на нова борба. Но онзи беше си свършил работата и беше си заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: „Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, аз щях да го разкъсам на парчета". Учителят ме оглежда и вижда свитите ми юмруци.
към текста >>

Накрая не изтраях и казах на Учителя: „Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, аз щях да го разкъсам на парчета".
Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах за Изгрева, за да дойда в строго определено време за мен. Вероятно аз бях дошъл точно в това определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Него и ту ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на нова борба. Но онзи беше си свършил работата и беше си заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: „Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, аз щях да го разкъсам на парчета". Учителят ме оглежда и вижда свитите ми юмруци. Той само леко се усмихна. „Брат, и на Великите Учители им се дават изпитания. Бог е този, Който им дава изпита. Без да им разкрива великата тайна на този изпит.
към текста >>

70. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот.
Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение. Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят". Трябваше да внимавам. Той ми беше дал методи за работа, но не Го послушах.
към текста >>

71. 8. ЗМИЯТА

Надежда Георгиева Кьосева

И това е било точно в минутата, когато аз съм била в безсъзнание и са почнали да изгарят ухапаното място с нажежено ножче.
Така Учителят ми спаси живота с едно докосване. А после някой ми каза от нашите на Изгрева, че те са били сутринта в малкия салон и там Той им е говорил. Изведнъж Той спрял да говори, кимнал с глава, тя леко се склонила на гърдите му, с притворени клепачи. Това положение се знаеше от всички и се знаеше, че в този случай Той се изключваше от тялото си, излъчваше се и отиваше някъде по своя работа. Тогава сестрата, която седяла до Него казала: „Тихо, Учителят е отишъл някъде и помага някому". И това е било точно в минутата, когато аз съм била в безсъзнание и са почнали да изгарят ухапаното място с нажежено ножче. После го проверихме и точно съвпадаше с минути. Това е сега едно от модерните лечения - чрез изгаряне на раната, серум да се прави, течности да се пият много и това, което съм получила е оток на ларинкса. Не можех да дишам въобще и ако не беше Учителят беше свършено с мен. Но като вдъхнах изведнъж и съм заспала и всичко ми мина изведнъж. Това са големи опитности!
към текста >>

72. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Надежда Георгиева Кьосева

Билетчетата разбъркахме и всеки си изтегли едно билетче и според това, който час и минута му се падне съответно трябваше да тръгне.
16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ Имаше една задача, която Учителят беше задал за безстрашие в туризма - за усилване на волята. Бяхме направили билетчета, които поставихме в една шапка. На тия билетчета беше отбелязано номер, часа и минути, в които да тръгнем. Билетчетата разбъркахме и всеки си изтегли едно билетче и според това, който час и минута му се падне съответно трябваше да тръгне. И аз „барабар Петко с мъжете" исках да взема участие в тази екскурзия. Задачата беше да се тръгне от Изгрева за Бивака на Витоша. Разстоянието на тръгването между двама души беше 15 минути. Аз извадих едно билетче, според което трябваше да тръгна точно в два часа през нощта. Трябваше да си носим по една малка стомничка, с която да си донесем вода от изворчето на Витоша.
към текста >>

73. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Всяка минута беше ценна за него.
На много концерти на изтъкнати композитори той е правил записи с неговото Дитачи". Жорж тихо и незабелязано си вършеше огромната работа като фотограф, като писател, като преводач, като критик, добър домакин, отличен съпруг и баща. Обичаше морето, прекарвал е много време в най-младите си години и по-късно го е възпявал. При един разговор с Учителя Жорж е задал въпроса: „Защо при природни бедствия и войни загиват много невинни хора", а Учителят отговорил: „Тая лъжица не е за твоята уста! " Жорж си правеше редовно всекидневна програма за днес и утре и после проверяваше какво е изпълнил и какво не. Всяка минута беше ценна за него. Той работеше, пишеше, пишеше, четеше, снимаше, превеждаше и прекарваше в лабораторията на ВИВ и вкъщи до полунощ. Правеше бележки относно Стария завет - за Менихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространенията на ученията в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет шест век пр. Христа. За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина. Писал е физически закони - извадки. Космични съзнания - извадки.
към текста >>

74. 3. ХВЪРЧАЩИЯТ УЧИТЕЛ

Жеко Вълканов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

За една минута мога да отида на седем, осем места, да помогна".
Учителят разказал на него и на още няколко души как съм бил влязъл в „Каракольовата дупка" като ме посочил. Този ученик, който беше тук щеше да се удави, ако не бях разбрал". Това било в разговор с няколко души. Станчо-ясновидеца, запитал Учителя: „Учителю, как отидохте там? " А Учителят отговорил: „Ама аз на много места ходя. За една минута мога да отида на седем, осем места, да помогна". Значи толкова бързо става. „А друг път се случва по месец, два да не отида никъде". Значи отива, където трябва, И това е. Разказах си за хвърковатия Учител и хвърчащата книга.
към текста >>

75. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

ТОМ 7

Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин. Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа. Една сутрин ме посреща Иван Кисьов, а с него Галилей Величков и други някои братя. Казват ми: „Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там. Затичах се и аз.
към текста >>

76. 23. Алхимията

Ангел Вълков

ТОМ 7

Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя за броени секунди и по-малко от една минута се превърна от сребърен в златен.
Той застана пра и каза: „Гледайте сега какво аз ще направя“. Както е застанал прав, вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърният ланец. Пръстите се движеха постепенно надолу по ланеца. Там където минаваха пръстите Му ланеца от сребърен се превръщаше на златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя за броени секунди и по-малко от една минута се превърна от сребърен в златен. И до края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след един донос на един жител на Изгрева властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител.
към текста >>

77. 14. Арест във влака

ТОМ 7

Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

78. 81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

41. Минута!
Диригентът нежен! Направи живота тъй лек и неснежен, 38. направи го топъл и красив, безбрежен, пленителен, хубав, направи го роден. 39. Човекът отскочи със метри нагоре, запита се що е, какво е туй горе 40. и видя живота съвсем нов и красен, пленителен, чуден и лек като песен. 41. Минута! И знание! Минута! Познание! Сменено "Аз и мое" с учудващото "ние". 42. Диригент и палка!
към текста >>

Минута!
направи го топъл и красив, безбрежен, пленителен, хубав, направи го роден. 39. Човекът отскочи със метри нагоре, запита се що е, какво е туй горе 40. и видя живота съвсем нов и красен, пленителен, чуден и лек като песен. 41. Минута! И знание! Минута! Познание! Сменено "Аз и мое" с учудващото "ние". 42. Диригент и палка! Диригент без палка! Учителю Миров!
към текста >>

79. 14. КАТЯ ГРИВА

Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях.
Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях. Значи преминах премеждието. Второто, третото обаче не ме подмина. Пак съм вкъщи на двора, стрелят по мене и ме улучват в главата. В: Ама как нарочно или случайно? Д: Не може да се разбере точно, но мина се случая.
към текста >>

80. 26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ

„Всеки ден, всеки час, всяка минута, ний сновем." Нямаш представа какъв ефект има тази песен, защото ние заради играта го правим по-бавно, по-бавно го пеем.
Например, има една песен, две песни от Учителя - "Мусала" и "Тъкането". Дава ги на един френски композитор, той им направил акомпанимента. Блестяща работа обаче. "Тъкането" е била винаги бисирана. Тя го пее малко по-басово. „Всеки ден, всеки час, всяка минута, ний сновем." Нямаш представа какъв ефект има тази песен, защото ние заради играта го правим по-бавно, по-бавно го пеем. Излиза акомпанимент обаче. Така че когато е един професионален реши един ден да направи нещо по мотивите на Учителя, тези грешки, които ги има, няма защо да се караме ние, много конфликти се предизвикаха, той ще ги оправи. Те са видими, там няма спор. В: Така. Сега този документ, който е направен от теб, Асен Арнаудов и от Мичето Златева, имаш ли го ти?
към текста >>

81. 3. ИРИНА КИСЬОВА

Той поставил ръка на ухото й около една минута.
"Да бих те слушал, да бих те слушал. Ако бих те слушал доброто щеше в мен да се прояви и изяви". Веднъж майка ми я заболяло ухото. Виела от болки. Отишла при Учителя. Той поставил ръка на ухото й около една минута. Майка казала: "Учителю, стана ми по-добре". Отишла си у дома, а болката вече е преминала и я няма. Една сутрин майка ми се събужда със схванат крак. Беше се отвила и през нощта и изстинала и хванала ишиас. Едва се домъкна при Учителя.
към текста >>

82. 17. ЦИГУЛАРЯТ ПОБЕЖДАВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ама това трае само миг, една минута.
В.К.: Разказваше ми един приятел, казваше се Чернев, на времето. Казва: "Аз бях в такова състояние, отивам на Изгрева и точно каза в този момент бяха сложили един телескоп на Изгрева и Учителят показваше и те наблюдаваха луната. Аз бях в едно такова състояние, имах много големи проблеми и нищо не ме интересуваше. И по едно време Учителят се доближава до мене и така лекичко ме пипна до лакътя и каза: "Брат, ела! " И в момента като пипна отведнъж някакъв ток мина през мене и цялата мътна, тъмна завеса се отмести и отведнъж се видях едно с цялата Вселена и със Слънцето и с Луната, видях всичко. Ама това трае само миг, една минута. И в този момент аз бях едно с цялата Вселена и ако бяха ми казали: хвърли се в огъня, отиди на кладата, аз ще отида. И чак тогава аз разбрах как първите християни са ходили на кладата. Но това трая само миг -10, 20, 30 секунди, а може и повече. Аз се слях с времето и пространството. Аз погледнах Учителя.
към текста >>

83. 26. СПУКАНАТА СТОМНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

другият, после на двайстата минута следващия.
Всеки от вас ще си купи по една стомничка от два или от три литра и ще дойдете тука вечерта всичките в салона, които искате да участвате в задачата, ще се тегли жребие. Ще се напишат билети колкото души сме номера и всеки един ще тръгва по на пет минути един от друг. И като изтегли жребието, ще видиш кога ти се падне часът. Да речем 12 часа през нощта тръгва първият, 12 и пет - втория и т.н. И на 12 часа и 15 мин. другият, после на двайстата минута следващия. И много хора дойдоха тогава за тази задача, защото беше пролет. Времето беше много хубаво и то се продължи до към обяд на другия ден. От 24 часа до 12 часа, щото 300 ли 400 души са били, та много дълго, макар че по на пет минути. Само 12 души за един час ще хвръкнат и затуй, докато се изредят всичките, цялата нощ мина. Пък аз Ви казах, че си счупих стомната тогава, бях учителка и дойдох и поръчах на моя приятелка, учителка от другото село и тя бе наша сестра.
към текста >>

84. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И един път даже нямало Ангел, нямало брат Ради и Савка идва и вика: „Учителят Еленке те вика веднага", аз даже бях в банята, веднага се приготвих за една минута изтичах и ми каза: „Можеш ли да се качиш, аз ще ти държа стълбата".
Да, това е балкона, да. Помня една случка, казаха, че веднъж бил се заключил и си бил забравил ключовете и накарал дядо Ради да се качи през прозореца по стълбата, за да отключи отвътре. Да, и мене ме накара веднъж. Той имаше секретен ключ на вратата. Забравил си ключа в другия панталон и няма как да отвори. И един път даже нямало Ангел, нямало брат Ради и Савка идва и вика: „Учителят Еленке те вика веднага", аз даже бях в банята, веднага се приготвих за една минута изтичах и ми каза: „Можеш ли да се качиш, аз ще ти държа стълбата". И аз се качих. В.К.: Не мина ли през стената, както казват другите? Е.А.: Не, не, не, слезе така, ха, ха. Аз даже бях много горда, че Учителят има доверие в мене. Не, ама аз не се страхувах, ама после като се качих на височкото, така видях че коджа е високо, ама Учителят ми държи стълбата, хич не се страхувах, прескочих от тук, отидох и Му отворих.
към текста >>

85. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А пък видимата Му работа е, ние сме присъствали някога, тъй както да речем говори в салона, както се храним в салона и вече сме се нахранили, и да речем изчакваме всички да се нахранят, за да каже молитвата, Учителят изведнъж, както казваха, някога заспи, затвори си очите и така стои минута, две, три, пет, някога и повече.
Това се случваше когато Той имаше някаква работа. Щото Учителят имаше и работа духовна, вън от нас. Това беше работата, която имаше с нас, но тя беше видима. Но имаше и работа невидима. И в такива случаи Той беше сериозен. А пък видимата Му работа е, ние сме присъствали някога, тъй както да речем говори в салона, както се храним в салона и вече сме се нахранили, и да речем изчакваме всички да се нахранят, за да каже молитвата, Учителят изведнъж, както казваха, някога заспи, затвори си очите и така стои минута, две, три, пет, някога и повече. Той не спеше брат, Той излизаше от тялото си нещо имаше работа, явно беше. И друг път когато, Той казваше, няколко дни да речем не правеше с никого контакт, не приемаше храна от нас и Той казваше, че се отделя, за да се чисти. Защото колкото и да работи за да се изчисти, изглежда че Му е било необходимо да се потопи в един друг свят, за да се освободи от нашите да кажем мръсотии. Така не в лошия смисъл на думата, но от несъвършенства, защото несъвършенствата ни не са красоти, не са красоти. Но тези три образа на Учителя ги осъзнавам, много ми са ярки и когато видя картина, аз разбирам.
към текста >>

86. 08.През един зимен ден

То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят.
През един зимен ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год.
към текста >>

87. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Аз съм сит вече и моят живот и всяка една минута заради мен е скъпа.
Този глас, за когото е казано: Страшен е гласът. Евреите като чуха, че говори Господ се изпоплашиха." (Стр. 13 в оригинала и стр. 153 в томчето) „Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас, всинца ви. Не искам повече противоречия и да се разправям повече, не искам. Аз съм сит вече и моят живот и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук, има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова 10 години ти си едно отражение на това, което съществува в братството. И аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал!
към текста >>

88. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

" Разбрахме се за минута.
Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен беше много силна от всички страни: По въздух, по суша и по море - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: „Какво става с песните? " Аз му казах: „Учителят на времето каза: „Не коригирай Божественото! " Брат Георги отговори: „Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират песните на Учителя и да бъдат такива, каквито ги е дал Учителят преживе. Той каза: „Да не се коригира Божественото. " Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя.
към текста >>

" Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута — две се разбрахме с Георги Куртев?
Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която песен имаше много спорове и обвинения срещу мене, че аз съм променила песните на Учителя. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му я на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и което аз бях написала в песнарката. После му показах песнарката на Кирил Икономов и му я изсвирих така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: „Ами тук е коригирано Божественото. " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута — две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната: Слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители от провинцията на братствата бяха ги научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. От тогава бяха минали 10-15 години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И на края Кирил Икономов се подведе по тези приятели и записа в нотен текст песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя.
към текста >>

89. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тази Синархическа верига работеше при строг, определен от Учителя наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд.
Ние сме верига от души и долу, на земята, и горе, на Небето. Онези души, които слизат от небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която верига са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в „Специалния Младежки Клас" на Школата. Тази Синархическа верига работеше при строг, определен от Учителя наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време, произнасяха едни и същи молитви, разположени по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви показваха мястото, където онези души от невидимия свят трябваше да слезнат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа верига действаше още от самото начало на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922 -1944 година в Школата на Учителя успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непозната земя, където трябваше да слезем като верига от души.
към текста >>

90. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна.
8. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ Койна Тенева Терфелийска от село Лясково, което сега е вече квартал на град Айтос, искала да отиде на събор в Айтос за Петровден. Тя била наскоро омъжена. И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна. „Ха, булка, туй направи, ха. булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне. И тя си рекла: „Я да отида аз на събор, да отида на градината, хем да се отърва малко от свекървата, пък да се видя с хората и да си почина малко." Вървяла тя из пътя и се радвала, че се отървала от свекървата, ама не си помисляла дори, че и там ще има други свекърви. Като отишла на долния край на градината, на чешмата, измила си лицето, краката, била пътувала боса - нали идва от път, освежила се и рекла: „Господи, благодаря ти, че се отървах от свекървата! " Като отишла в трапезарията, още като я видели, още отдалече сестра Александра Нейчева от Нейчевия чифлик край Карнобад - сега се казва с някакво ново име - та сестра Нейчева я вижда и рекла: „Хайде, Койне, вземай котлите, донеси вода, че казанът трябва да заври." И тя казва си на ума: Още не съм си оставила чантата, търся къде да я закача, грабнах кобилицата и отидох за вода.
към текста >>

91. 08 - 26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Учителят слязъл в уречения час и минута и двамата поели пътя за Витоша с фенер.
26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ Сега ще ви разкажа един случай, който ми е разказван, как Учителят, с един брат се срещнали на Витоша с един непознат човек. Еднъж привечер Учителят видял брат Боев и му казал: „Бояне, искаш ли утре да отидем не екскурзия? " - „Да, Учителю." - „Тогава ела в три часа през нощта." И същата нощ призори, точно втри часа, брат Боев чакал вече пред стълбите на Учителя на Изгрева. Учителят слязъл в уречения час и минута и двамата поели пътя за Витоша с фенер. Тогава за Витоша се отивало през Драгалевци. Това било преди 1930 година, тогава, когато се правел водопроводът. Когато били вече над манастира при Драгалевци, взело да се разсъмва. Минали малката рекичка, поели завоя нагоре, по голямата стръмнина, която местните хора наричат „вади душа", пък Учителят я нарича „бери душа". Когато вече били минали стръмнината, слънцето още не било изгряло, срещу тях отгоре се задал човек с много интелигентна физиономия, облечен в нови каракачански дрехи.
към текста >>

92. 09 - 179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Шест едри като вълци овчарски кучета идат към него, а той чакал, минутата и секундата, когато ще употреби силното оръжие.
„Видиш ли, че опасността се приближава, простри напред дясната си ръка с разтворени Сатурн и Юпитер[2] и кажи: И в тебе Бог живее и няма да ми причиниш никакво зло, като по тоя начин ти имаш най-силното оръжие." Брат Димитър слушал с голямо внимание. Разбрал той кое е най-доброто оръжие и се окуражил. Метнал празната раница на гръб и тръгнал към кошарата, която едва се виждала в далечината, а другият брат останал да чака неговото завръщане. Брат Димитър, изпълнен с вяра и бодър дух, и с тая формула скоро наближил кошарата. Когато бил вече на около километър, овчарските кучата го забелязали и се спуснали настървено срещу него. Шест едри като вълци овчарски кучета идат към него, а той чакал, минутата и секундата, когато ще употреби силното оръжие. Когато кучетата вече били на около 20-30 метра, той употребил оръжието и кучетата моментално се заковали на местата си, а братът спокойно и съсредоточено се приближил до овчарите, които били в изумление от неговото появяване. „Как е възможно кучетата да не те усетят - му думали слисани те - Това досега никога не е бивало." Братът си купил храна и се върнал. И двамата братя били доволни от направения опит. Разказал: Димитър Звездински. ------------------ [2] Сатурн и Юпитер - става въпрос за съответните на тези планети пръсти - среден и показалец.
към текста >>

93. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета.
При мене беше бивш квартирант на нашия брат Петко Епитропов, който заради някакви разногласия с него имаше отрицателно отношение към всички последователи на Учителя. Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една каруца вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража. Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание. Помолих се на Учителя и в миг почувствах, че ме втриса. Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета. „Как така болен, аз преди малко го видях да ходи из позициите." Дойде, провери, изръмжа и си отиде. Така Учителят ме избави от една страшна беда. Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара. Почерпихме се по един бира, пожелахме си весело прекарване и се разделихме.
към текста >>

94. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

95. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

96. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност. Ето дословно и писмото на митрополит Симеон до министъра на просвещението Д. Д. Агура, копие от което дядо Симеон ми изпрати на 26 юли т.г.
към текста >>

97. 7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ

И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност.
Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6)
към текста >>

98. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

" Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута.
Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са, знай, че ти сам не може да бъдеш спасен; а когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти покрай тях си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с която сме го вързали, и вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана. Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение за всинца. Може да попитате: „Та ние ли сме най-добрите хора? " Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка." Не бързайте да се критикувате или да съветвате, но се учете от всичко. Не се дразнете един друг. А ако някой от вас иска да каже нещо на другиго, нека му каже в очите, ясно и откровено, а не задкулисно.
към текста >>

Вашите умове не могат да издържат влиянията от горе в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 часа сутринта ще имаме пак събрание.
И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че този лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви се дадат някои упътвания от горе. Вашите умове не могат да издържат влиянията от горе в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 часа сутринта ще имаме пак събрание.
към текста >>

99. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Изведнъж дохожда един бедняк: дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настанал.
И тук аз ще ви кажа, за пояснение, като какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще прости задълженията на всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят при него и изявят това желание. Много и почти всичките се събрали, но вместо да побързат на определения ден и час да се явят при него. на когото да изявят желанието си, че искат да им прости, те започнали да разсъждават помежду си и да си казват, че това обявление и тая покана лордът го правил само да ги опита, а не че всъщност ще им опрости дълговете. Продължавали да разсъждават върху характера на лорда и остро го критикували и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк: дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настанал. Явил се на определения час при него и лордът му простил дълговете. Много често тази история се повтаря и с вас. Когато имаме нужда, очевидна или явна, ние започваме да философствуваме и разсъждаваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр., и пр. Та, виждате, че съмиенията и колебанията са, които ни препятствуват. В. Узунов: - Тази година детето ми се разболя, молих се, обаче един глас в мене ми казва: „Няма, няма да те послуша." Питам аз: мое ли е съмнението или чуждо?
към текста >>

100. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ