Търсене в текстове за 'Минута'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.
към текста >>

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове.
към текста >>

2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.
към текста >>

Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
към текста >>

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.
към текста >>

3. Писмо № 3

Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута.
№ 3 1899 януари 3, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват. По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота. Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето. Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила.
към текста >>

4. Писмо № 4

Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот.
Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни.
към текста >>

5. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ.
И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22 19 Сега ти познаваш Моята благодат, моята благост, моята милост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища. Готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят и на тези, които са паднали да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ. Виждам Аз и чувствувам всичките болки на всички, с.9 които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им.
към текста >>

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута.
Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава. Господи Боже наш, който освещаваш с.19 всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута. О, Господи мой и Боже мой, окрили Моята молитва, която ти възнасям тази заран. Нека да възлези при тебе, при твоя престол, на твоята вечна благодат, която ме постоян[н]о озарява. О, Господи, към теб викам, към теб възвишавам гласа си, към теб отправям сърдцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа.
към текста >>

Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава.
Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в свойте вечни пламаци. Всичко заграбено тя повръща на своето място. с.56 10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
към текста >>

Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно.
Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. с.57 Силата на избавлението 15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха. Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
към текста >>

6. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ.
Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.
към текста >>

Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал.
към текста >>

Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава.
Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в своите вечни пламъци. Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли.
към текста >>

Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа.
към текста >>

7. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца в една минута?
Или да вършиш това, което желаеш? Би ли позволил свободно да си повдигаш очите и да го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до него? Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате като се трудите да ускорите божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца в една минута? Ако за земните работи като раждането се изисква определено число дни и месеци, за да се изпълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ.
към текста >>

8. 13.Червено тефтерче

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, ти разбираш, което с думи не мога да ти изкажа. За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега.
към текста >>

9. Пеню Киров - №4

Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.
Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи.
към текста >>

10. Петър Дънов - №16

Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления!
към текста >>

11. Пеню Киров - №21

Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост.
А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем.
към текста >>

12. Пеню Киров - №22

След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.
Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор.
към текста >>

13. Пеню Киров - №28

Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов.
Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор.
към текста >>

14. Петър Дънов - №37

„Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той."
Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви.
към текста >>

15. Пеню Киров - №40

А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна.
Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси.
към текста >>

16. Пеню Киров - №45

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

В нея минута адът е готов да ни погълне.
Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви.
към текста >>

17. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.
Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи.
към текста >>

18. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута.
68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен. (У., №15, 11.03.1899 г.) №16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления!
към текста >>

Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост.
А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем.
към текста >>

След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.
Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор.
към текста >>

19. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов.
Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор.
към текста >>

„Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той."
Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви.
към текста >>

А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна.
Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси.
към текста >>

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

В нея минута адът е готов да ни погълне.
Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви.
към текста >>

20. №54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Всяка минута носи в себе си и своите условия.
Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си и своите условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория.
към текста >>

21. №66 /Петър Дънов/

Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>

22. №89 (Пеню Киров)

След една минута време този зрак се изгуби и виждам св.
И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми. Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св. Георги на коня си и с копието иска да ме промуши. И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово.
към текста >>

23. 11 ПИСМО

Желая да ви съобщя да бъдете човек за всяка минута.
Варна 14. III. 1899 г Люб. бр. Киров, Желая да ви съобщя да бъдете човек за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „ТОЙ Е ОТЕЦ", Благият ни Баща, колко са сладки Неговите думи и повеления. „Онзи, когото сте видели, той е вождът Господен." Името Му знаете.
към текста >>

24. 29 ПИСМО

Още една минута за живота, която е важна тя в себе си.
Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен. Защото гдето е Духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна тя в себе си. „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа. Стойте там, гдето ви е поставил Той. Бъдете уверени, Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя Слава и величие. Вие ще Го познаете духом.
към текста >>

25. 42 ПИСМО

Всяка минута носи в себе си условия.
Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучават много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме и вече готови за втория.
към текста >>

26. 50 ПИСМО

Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призовал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Негова глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал в нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа от горе все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на лукавия да ухищрява. Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>

27. ДА ВЪЗЛЕЗЕ МОЯТА МОЛИТВА ПРЕД ТЕБ

Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във Величието на Своето Слово, Господи, Боже наш, който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята Воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото Си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята Слава и Величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти, Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във Величието на Своето Слово, Господи, Боже наш, който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която Ти възнасям тази заран, нека да възлезе при Тебе, при Твоя престол, при Твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към Тебе Викам, към Тебе Възвишавам гласа си, към Тебе отправям сърцето си. Както ми говориш Ти Сам тази заран, както Си ме утешил и подкрепил духом, така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да Ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа Ти бодърствай, както си бодърствал досега.
към текста >>

28. Да възлезе моята молитва пред Теб

Господи, Царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове; Господи, който си възвишен във величието на Своето слово; Господи, Боже наш, който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости; О, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута; Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която Ти възнасям тази заран, нека да възлезе при Тебе, при Твоя престол, при Твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно.
О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото Си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистри потоци. Господи, Царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове; Господи, който си възвишен във величието на Своето слово; Господи, Боже наш, който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости; О, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута; Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която Ти възнасям тази заран, нека да възлезе при Тебе, при Твоя престол, при Твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към Тебе викам, към Тебе възвишавам гласа си, към Тебе отправям сърцето си. Както ми говориш Ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да Ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа Ти бодърствай, както си бодърствал досега. Дай ми силата Си, която да ме подкрепи в моята человеческа немош.
към текста >>

29. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си... Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.
към текста >>

30. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

". Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута.
България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали. А вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана. Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение. Може да попитате:"Ами че ние ли сме най-добрите? ". Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате „дали днес сме по-духовни", това значи да се спъвате в Пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате „той направи еди каква си погрешка". Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно.
към текста >>

Вашите умове не могат да издържат влиянията отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч.
И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви дадат упътвания отгоре. Вашите умове не могат да издържат влиянията отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч. сутринта ще имаме пак събрание. 17 август, събота В девет и половина часа заранта, след прочитането на стиховете от 17 до 26 от Евангелието на Йоана, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината. Думите в прочетеното от Книгата Господня „освети ги" означават „очисти ги".
към текста >>

31. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Желая да ви съобщя да бъдете готови за всяка минута.
Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги. Ваш верен: П. К. Дънов Варна, 14 март 1899 г. Приятелю Киров, Желая да ви съобщя да бъдете готови за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще изпълни все, що е говорил отначало и досега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен във всичко. „Той е Отец". Благият ни Баща.
към текста >>

32. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

За три месеца, с упорито писане във всяка минута от свободното си време успях да науча речописа, разбира се, не така механично, както обикновеното писмо.
Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен. Започнах да се опитвам да пиша и някои къси изречения - пак по сто пъти. Това продължи доста време. В стенографията има правила, по които става съкращение на думите и на по-късите изрази. Научих и тях и започнах сама да си правя съкращенията. За три месеца, с упорито писане във всяка минута от свободното си време успях да науча речописа, разбира се, не така механично, както обикновеното писмо. *Най-вероятно става дума за Геновева Стефанова Жекова - родена на 26 май 1914 г. в с. Златица, Преславско, дъщеря на дългогодишната ръководителка на Шуменското братство Гергина Жекова, преселва се във Варна през 1949 г.,ръководител на Варненското братство от ок. 1969 г. до ок.
към текста >>

33. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

“ Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута.
България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали. А вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана. Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение. Може да попитате: „Ами че ние ли сме най-добрите? “ Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в Пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно.
към текста >>

Вашите умове не могат да издържат влиянията Отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч.
И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви дадат упътвания Отгоре. Вашите умове не могат да издържат влиянията Отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч. сутринта ще имаме пак събрание. 17 август, събота В 9,30 ч. заранта, след прочитането на стиховете от 17-и до 26-и от Евангелието от Йоанна, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината.
към текста >>

34. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним начина и гласа114, по който приятелите Отгоре ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъстват.
- между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 ч. следобед. На мен се падна бдение от 3 ч. подир пладне. Точно в 10 ч. г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним начина и гласа114, по който приятелите Отгоре ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъстват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен грядий во име Господне" 115. И след настаналата тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чист български по думите, с които е отбелязана в Евангелието от Матея 6:9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден.
към текста >>

Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философстваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и прочее, и прочее. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятстват. Васил Узунов: Тази година детето ми се разболя. Молих се, глас обаче в мене ми дума: „Няма да те послушат, няма, няма." Питам аз мое ли е съмнението, или чуждо?
към текста >>

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител."
В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът - в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 ч., ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител." В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.
към текста >>

35. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Ние можем и имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействат да се задържи осоляването.
Много твърдо число избрахте. Нека дванадесетият човек избере. (И. Русев избра числото 705.)186 Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? ", и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат." Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото, ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме. Ние можем и имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействат да се задържи осоляването. Вие имате нужда постоянно да ви осолява Христос - Той много пъти ви е осолявал. Има нужда постоянно да Го призоваваме, за да ни осолява, защото има опасност всякога да се обезсолим. През тази година вие ще трябва да палите - да бъдете като един въглен, с който постоянно да палите другите, да може огънят да се задържи у вас като въглен. А думата запалите остава за вас една загадка, която вие трябва да си разгадаете. Виждате, че тази година Христос ви даде един много добър план за работа.
към текста >>

36. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
Ние сега слизаме от планината при Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на Доброто и няма нищо по- добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Помнете, че сега вече не е единадесетий час, а е последната минута, която удря - и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас.
За тази война бих казал, че отношението на воините е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Човечески ще бъде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият - Христос се разпъва. Но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат Бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега - аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е единадесетий час, а е последната минута, която удря - и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас. Тогава всякой евреин трябва да има по един елин, за да може да участва във възкресението на света. Изпяхме „Воскресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7,30 ч. се разотидохме. Времето беше малко облачно, но тихо и топло. 16 август, събота
към текста >>

38. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват.
А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни. В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения.
към текста >>

39. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философствуваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр. и пр. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятствуват. Васил Узунов: „Тази година детето ми се разболя, Молих се, глас обаче в мене ми дума: Няма да те послушат, няма, няма.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“
Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г.
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ние можем и имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействуват да се задържи осоляването.
Много твърдо число избрахте. Нека 12-ят человек избере. (Ив. Русев избра числото 705) — Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? “ и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат.“ Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме. Ние можем и имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействуват да се задържи осоляването. Вие имате нужда постоянно да ви осолява Христос. Той много пъти ви е осолявал. Има нужда постоянно да Го призоваваме, за да ни осолява, защото има опасност всякога да се обезсолим. През тази година вие ще трябва да палите — да бъдете като един въглен, с който постоянно да палите другите, да може огънят да се задържи у вас като въглен. А думата „запалите“ остава за вас една загадка, която вие трябва да си разгадаете.
към текста >>

42. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели.
към текста >>

43. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Помнете, че сега вече не е 11-ий час, а е последната минута, която удря; и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас.
" Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бьде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият – Христос се разпъва; но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици, и чрез това ще изведат бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега, аэ искам Христос да ви ръководи, за да My бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е 11-ий час, а е последната минута, която удря; и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас. Тогава всякой евреин трябва да има по един елин, за да може да участва във възкресението на света. Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в седем и половина часа се разотидохме. Времето беше малко облачно, но тихо и топло. 1 Иждивявам(арх.) – изразходвам (бел.ред.) 16 АВГУСТ, СЪБОТА
към текста >>

44. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
към текста >>

45. 1922_22 Молитви и формули

Казвам: идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш? - „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам." - А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах: изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате, не го правите заради мен. Защото аз си казах на себе си: нямала си баба работа, купила си прасенце. Казвам: идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат.
към текста >>

46. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

– Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си.
Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св.
към текста >>

47. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута.
В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева.
към текста >>

Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва. Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове. Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот.
към текста >>

48. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута.
Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети.
към текста >>

49. УЧЕНИЦИ

Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него.
Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
към текста >>

50. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време.
Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора.
към текста >>

51. ПАНЕВРИТМИЯ

След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?
Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева".
към текста >>

52. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция.
Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област.
към текста >>

Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута.
Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя Водата е едно от мощните средства за лекуване. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати. За опита ще вземеш чиста, планинска вода. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил,нека пие вода. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на 2 часа пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си.
към текста >>

Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута.
Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя Водата е едно от мощните средства за лекуване. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати. За опита ще вземеш чиста, планинска вода. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил,нека пие вода. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на 2 часа пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. В студената вода има известни примеси и енергии, които са опасни.
към текста >>

53. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето.
За нас това е и момент, това е и свещена идея и ние никога не пропущахме този момент. Ние винаги гледаме да доловим първия лъч на Слънцето, т.е. Божественият лъч на всяка работа. Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички.
към текста >>

54. ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Освен това, определено е на човека по колко пъти трябва да диша в минута.
В миналото хората, които са знаели тази тайна от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено. Щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай. Природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законите на Природата, тогава и другите органи в неговия организъм няма да се координират със стомаха му и ще настане нарушение в общия ход на организма. Освен това, определено е на човека по колко пъти трябва да диша в минута. Когато човек яде, той не трябва да бърза. Ако някой човек, още като тури първата хапка в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде. Който пък иска да завърши добре храненето си, да вземе една хапка хляб, да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ликвидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разтройство в мозъка.
към текста >>

55. ДИШАНЕ

Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти на минута.
Тази е причината, поради която много хора имат повече нечиста, венозна кръв в организма си отколкото чиста, а също така при бързото окисляване на кръвта част от горивните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайка в артериите и вените. Когато броя на вдишките намалява, животът се продължава, когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Колкото по-добре пееш, толкова по-правилно дишаш. Като знаете това, вие трябва да пеете, да възстановите нормалното си дишане. Боледуват всички тези, които не знаят да ядат, които не знаят да дишат. Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти на минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Ако човек не диша правилно, никое лекарство не може да му помогне. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. То лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие и прочие.
към текста >>

Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече.
Ако може да задържи въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Как трябва да става дишането, издишването и задържането? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко. Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите дробове да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия се приема от него. Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече. Издишването трябва да става бавно. Когато изкарваме въздуха през дробовете чрез подсвиркване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване. А когато дъхаме, т.е. с дъхане изкарваме въздуха, то е за пречистване на нервната система. Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, а друга, която се усвоява през дясната.
към текста >>

В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е.
Не можеш да дишаш добре, докато не мислиш добре. Участието на мисълта в случая ще стане по следният начин: При вдишването на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите дробове Праната или Божествения живот. Ще си представим, че те проникват от орган в орган и най-сетне достигат до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме Прана към него, за да се обогати той чрез Прана. Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява. В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е. прави 20 вдишки и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута. Значи той казва 10 пъти: Господи, вярвам в Тебе.
към текста >>

Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко.
Ще си представим, че те проникват от орган в орган и най-сетне достигат до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме Прана към него, за да се обогати той чрез Прана. Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява. В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е. прави 20 вдишки и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута. Значи той казва 10 пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута. Толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе.
към текста >>

Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута.
Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява. В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е. прави 20 вдишки и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута. Значи той казва 10 пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута. Толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе. Светията диша и издиша по един път на минута и само по един път в минута казва: Господи, вярвам в Тебе. Като взимаш въздуха, кажи: "Господи, възприемам Твоята Любов в мен!
към текста >>

Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута.
прави 20 вдишки и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута. Значи той казва 10 пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута. Толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе. Светията диша и издиша по един път на минута и само по един път в минута казва: Господи, вярвам в Тебе. Като взимаш въздуха, кажи: "Господи, възприемам Твоята Любов в мен! " и като издишвам въздуха навън, казвам: "Господи, тая светлина, която Си ми дал, изпращам я на другите хора, за да се прославиш" туй е дишане! А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане.
към текста >>

Светията диша и издиша по един път на минута и само по един път в минута казва: Господи, вярвам в Тебе.
Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута. Значи той казва 10 пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута. Толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе. Светията диша и издиша по един път на минута и само по един път в минута казва: Господи, вярвам в Тебе. Като взимаш въздуха, кажи: "Господи, възприемам Твоята Любов в мен! " и като издишвам въздуха навън, казвам: "Господи, тая светлина, която Си ми дал, изпращам я на другите хора, за да се прославиш" туй е дишане! А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане. При дишането има една свещена мисъл. Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата.
към текста >>

Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута.
" и като издишвам въздуха навън, казвам: "Господи, тая светлина, която Си ми дал, изпращам я на другите хора, за да се прославиш" туй е дишане! А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане. При дишането има една свещена мисъл. Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от 4 и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо. Гледайте поне две минути да задържите въздуха в дробовете си. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него.
към текста >>

Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута.
А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане. При дишането има една свещена мисъл. Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от 4 и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо. Гледайте поне две минути да задържите въздуха в дробовете си. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него. Той е господар на условията.
към текста >>

Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо.
Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от 4 и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо. Гледайте поне две минути да задържите въздуха в дробовете си. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него. Той е господар на условията. Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно.
към текста >>

56. ЯСНОВИДСТВО

За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна.
Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят. Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци! Тези идиоти! Не се говори така! "
към текста >>

Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута".
Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново. Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише? - "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието. Елена Иларионова
към текста >>

57. ЧУДОТВОРСТВО

Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен.
Той застана прав и каза: "Гледайте сега какво ще направя". Вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърния ланец. Пръстите Му се движеха постепенно надолу по ланеца. Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител.
към текста >>

58. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи.
На дъската имаше чертеж от предишната лекция. Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми. Колю Драгнев Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него.
към текста >>

59. УПРАЖНЕНИЯ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Правете този опит като започнете от 1 минута и постепенно увеличавате.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ За да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си, той трябва да изучава закона на концентрирането. Като изучава закона на концентрирането, човек трябва да прави опит да съсредоточава погледа си върху някой предмет, без да мигне с очите си. Правете този опит като започнете от 1 минута и постепенно увеличавате. Той помага за усилване на очите. Като правите опита, съзнанието ви трябва да бъде съсредоточено. През това време не се позволява никакво разсейване на мисълта, нито на съзнанието. Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите.
към текста >>

60. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

След една минута вратата се отвори, Учителят се появи в целия си ръст и изрече само една дума: "Кричим!
На третия ден Лулчев се върна и заедно отидохме при Учителя. Обърна се към Учителя: "Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чам Кория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го открием." Ние сме пред вратата, а Учителят - застанал на прага. Огледа ни и каза: "Почакайте малко! " Влезе в стаята си и затвори вратата. След една минута вратата се отвори, Учителят се появи в целия си ръст и изрече само една дума: "Кричим! " Лулчев каза: "Слушам! " И отново се обърна по военному и напусна Изгрева, за да търси царя. Лулчев отива в Кричим и го намира. Царят го пита: "Кой ти каза, че аз съм тук? " А Лулчев, целият напрегнат, изрича следното: "Изпрати ме Учителят Дънов да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да остане!
към текста >>

61. ДУХОВЕНСТВОТО

Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-натам, оглеждаха ни, изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути те бяха оклюмали глави и всички спяха, а някои дори хъркаха.
Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит! " Поповете се огледаха, седнаха на столовете, извадиха си моливите и тефтерите, за да записват думите на Учителя, след това да Му отговарят. До мене стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: "Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление! " Той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-натам, оглеждаха ни, изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути те бяха оклюмали глави и всички спяха, а някои дори хъркаха. Възрастният приятел до мен ми прошепна: "Сестра, диспутът почна с падане на калимавките." И наистина, главите им клюмнаха, калимавките им се търколиха, а някои изпуснаха моливите си на земята. Те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал. През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, те спяха. Учителят спокойно говореше: "Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по Любов на Бога.
към текста >>

62. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Моето учение, изложено в повече от пет печатни тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от пет печатни тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си, се дължат на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене.
към текста >>

63. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Тогава бях много буен и силен и ми се искаше да съм дошъл една минута по- рано.
Някаква борба на титани се разгръща в мен, някаква велика борба се води в мен! Ние сме седнали на скамейката до беседката. Учителят се бърши с по-голяма кърпа, която Му донесе една сестра. Аз ту седях до Него, ту ставах, ту отново сядах. Не можех да си намеря място. Тогава бях много буен и силен и ми се искаше да съм дошъл една минута по- рано. Ако бях сварил, щях да го смажа онзи побойник, посегнал на Учителя! Това не беше гняв. Това беше сила. Голяма сила имаше в мен тогава. Но бях закъснял с една минута.
към текста >>

Но бях закъснял с една минута.
Тогава бях много буен и силен и ми се искаше да съм дошъл една минута по- рано. Ако бях сварил, щях да го смажа онзи побойник, посегнал на Учителя! Това не беше гняв. Това беше сила. Голяма сила имаше в мен тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах към Изгрева, за да дойда в строго определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Учителя и ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на борба. Но онзи бе си свършил работата и си беше заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: "Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, щях да го разкъсам на парчета! " Учителят ме погледна и видя свитите ми юмруци.
към текста >>

И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах към Изгрева, за да дойда в строго определено време.
Ако бях сварил, щях да го смажа онзи побойник, посегнал на Учителя! Това не беше гняв. Това беше сила. Голяма сила имаше в мен тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах към Изгрева, за да дойда в строго определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Учителя и ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на борба. Но онзи бе си свършил работата и си беше заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: "Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, щях да го разкъсам на парчета! " Учителят ме погледна и видя свитите ми юмруци. Той само леко се усмихна: "Брат, и на Великите Учители им се дава изпитание.
към текста >>

Накрая не изтраях и казах на Учителя: "Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, щях да го разкъсам на парчета!
Голяма сила имаше в мен тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах към Изгрева, за да дойда в строго определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Учителя и ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на борба. Но онзи бе си свършил работата и си беше заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: "Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, щях да го разкъсам на парчета! " Учителят ме погледна и видя свитите ми юмруци. Той само леко се усмихна: "Брат, и на Великите Учители им се дава изпитание. Бог е Този, Който им дава изпита, но им дава свободата да избират пътя, по който да решат задачата си." - "Ама, Учителю, как не се намери един брат да Ви защити и да се справи с тях! " Учителят бавно говори: "Ако имаше някой от вас тук, който да ме защити, щеше да се стигне до убийство. В гнева си щяхте да ги убиете, а те това и чакат - да омърсят Школата с кръв, пролята от вас.
към текста >>

64. ШЕСТАТА РАСА

Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса.
В бъдещата култура няма да имаш полици. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли те? - Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки - и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате.
към текста >>

След една минута си при него.
Как са дошли те? - Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки - и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намираш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с Любов. Малко ще работят, много ще добиват.
към текста >>

65. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Минават хиляди години в минутата и виждам кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление.
Онези, които са родени от чиста вода и от светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему се дължат днес тези последствия. Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: "Кой е този жрец, да го обесим! " - Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако това не сторите вие, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много.
към текста >>

66. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Вървеше трудно, дишаше тежко, спре се и каже: "Една минута почивка." Облегне се на бастуна, затвори очи, поседне.
" Това бе последната екскурзия с Учителя до Мусала. През всичкото време беше тъжен, мълчалив и затворен. Изморяваше се, подпираше се често. Аз му носех раницата. Вървеше трудно, дишаше тежко, спре се и каже: "Една минута почивка." Облегне се на бастуна, затвори очи, поседне. След това гледаше великите скали. При голямата скала дълго време гледа рекичката, бистрите, пеещи талази. Въздухът като че ли все не Му достигаше. Учителят се прощаваше с любимите си места, но ние това още не предполагахме. Какъв живот сме прекарали с Него на тези места!
към текста >>

Пиши датата, пиши часа, пиши минутата." Той си извади часовника и ми даде часа с минутите, дори и със секундите.
Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. Учителят седи и ме чака да довърша пейката. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: "Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредите следното: "България - пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата." Той си извади часовника и ми даде часа с минутите, дори и със секундите. Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах, каквото ми каза Учителят: "България - пълен неутралитет! " След туй двамата с Учителя тръгнахме. Минахме през хижа "Острица" и слязохме по пътеката за Мърчаево. Това бяха последните излизания с Учителя в планината. Това е един скъп спомен за мен, документ за едно историческо събитие.
към текста >>

67. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Заставах по една минута до гроба Му и след това, като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди, поставени в дупки, изкопани в жълт пясък, поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим гроб по славянски обичай. Оттук започна дни и години да се умува какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Обикновено, когато отивах на работа, всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа. Една сутрин ме посрещнаха Иван Кисьов, Галилей Величков и някои други братя. Казаха ми: "Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден, откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне." Аз, разбира се, не чаках да възкръсне, но минавайки покрай тях, видях хора, които тичат към мястото на Учителя, понеже се чу шум оттам. Затичах се и аз. Какво да видя?
към текста >>

68. ЕЛ-ШАДАЙ

Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост.
Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост. Много тягостни състояния, болки и грижи изоставаха по тези стръмнини и горе, на светлите поляни, пристигаха свободни и радостни хора. В човешката душа дремят странни спомени – далечни, много далечни, за някаква чудна страна на Блаженство, Мир и Светлина. Словото на Учителя имаше магическа сила да събужда тези спомени. Сякаш То идеше от тая чудна страна. То говори на роден, познат език на душата, почти забравен.
към текста >>

69. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Човек трябва да прави връзка с Бога постоянно – всеки ден, всяка минута.
Така той идва до най- високата точка в своя живот. Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява Волята Му. Най-първото нещо в света е всички да дойдем до този закон – да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях. Човек трябва да прави връзка с Бога постоянно – всеки ден, всяка минута. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в съприкосновение с Божествената Любов. Човешката душа трябва да се съедини с Божията Любов. И в такова едно съединение ще се яви новият живот, който се нарича Възкресение. Тази идея – Любов към Вечното начало – трябва да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото тяло.
към текста >>

70. ЛЮБОВТА РАЗРЕШАВА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ

Той всяка секунда, всяка минута ще бъде свързан със
ЛЮБОВТА РАЗРЕШАВА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ Който люби всички същества, не може да бъде нещастен. Той всяка секунда, всяка минута ще бъде свързан със сърцата и душите на онези, които обича и които го обичат. У ч и т е л я Започне ли човек да люби, разбира какво нещо е Животът и неговата Красота. Учителя казва: Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко – богатство, чест, здраве, знание, способности.
към текста >>

71. ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа.
Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна. Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно истинско величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си. В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва: Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш.
към текста >>

По този начин на дейност човек има възможност всяка минута да Го проявява.
А там, където Той се проявява, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори. Когато човек работи с Любов, Великият работи чрез него. Учителя казва: Животното в човека се мъчи, човек се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си – Той да се прояви и да заработи във вас. По този начин на дейност човек има възможност всяка минута да Го проявява.
към текста >>

72. НОВИЯТ АДАМ

Ако бихте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назад.
Вторият Адам е, за когото се казва, че е Дух животворящ. Той е Син на Възкресението. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има, докато вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче аз казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската градина е приготвена. Ако бихте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вратата на този Рай се отваря всеки ден по един път да влезе вътре онзи, който е готов за там. Бог ще преобрази Земята. Как? Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразувание. Тогава сами ще говорите за него.
към текста >>

73. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

През твоя земен живот в една определена година, определен месец, ден, час и минута ще те посети Любовта и ще ти говори.
Те получават мисли и чувства един от друг. Когато един човек те обича, в него периодически идва едно същество, което те обича. Това същество после си отива по работа и след това пак идва. То може да дойде след три, четири, пет и повече години. Не допускайте мисълта, че няма да дойде. През твоя земен живот в една определена година, определен месец, ден, час и минута ще те посети Любовта и ще ти говори. Ако си буден в този момент, ако го използваш, целият твой живот се преобразява – ти възкръсваш, влизаш в живота, в безсмъртието. Великата Реалност те е докоснала. Ако пропуснеш този момент, целият ти живот е изгубен. Човек трябва да има нещо, за което да го обичаш. На някого ще му донесеш вода, ще му услужиш и тогава той е доволен.
към текста >>

74. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Ако вие не можете да измените на своята мисъл, ако не можете да внесете поне една нова мисъл в своя ум и ако не можете да я задържите в себе си поне една минута, от вас нищо не може да стане.
Отношението между човека и ангела е същото. Човек е гъсеница, а ангелът пеперуда. Нищо повече. Този, който седи на по-висок уровен в развитието, се отличава със своята храна, със своята обстановка. Такива са законите на Природата. Ако вие не можете да измените на своята мисъл, ако не можете да внесете поне една нова мисъл в своя ум и ако не можете да я задържите в себе си поне една минута, от вас нищо не може да стане. Светът е още в материално състояние. Той не е подготвен да разбере духовния свят. Но един ден от онзи свят ще има поща, телефон. Ще говориш с онзи свят. Това е разширение на съзнанието.
към текста >>

75. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

Когато дойде тази Любов, която е изявление на Божественото – човек става просветлен, в една минута вижда проявата на целия космос и кои са крайните цели в тази безпределност.
Мъчно може да се опише това състояние. Когато то дойде, идва онази енергия, която пречиства душата. Един момент на Любовта преживят, се нарича спасение от греховете. Сега като ученици, бих желал поне един ден през тази година да преживеете тази опитност. Като я преживеете, да стане коренна промяна във вас, която само вие да знаете – промяна, която да даде разширение на вашия ум, сърце и воля. Когато дойде тази Любов, която е изявление на Божественото – човек става просветлен, в една минута вижда проявата на целия космос и кои са крайните цели в тази безпределност. Това дава на човека неописуема радост. Радва се Божественото, което е скрито в него. Аз ви предупреждавам: усърдието, което имате, гледайте да се увеличава във вас. Съвременните хора, започват любовта с 400 – 500 градуса и свършват с 4 – 5 градуса, а някой път с 10 градуса под нулата. Любовта започва с пробуждане на съзнанието.
към текста >>

76. ЗАВЕТЪТ

За това съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота.
От свещените книги и Библията знаем за заветите на мъдреците и пророците към своите народи, и последвалите събития от това дали са били спазвани или не. Тук е редно да започнем с онези страници от Завета, в който Учителя се обръща към българите. През 1898 година, две години след като излиза книгата „Наука и възпитание", Беинса Дуно отправя своето „Възвание към народа ми". Следват редове от него: „Пред вас стои голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия небесен баща. За това съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, готови за бран. Направете потребните самопожертвувания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран от юдино коляно, семе царско, народ, на който Господ на силите е вожд... Посветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота, този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и маловерие настрани и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието...
към текста >>

Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдно.
За това е необходимо да се спрете и обмислете положението, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички... Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот. Тя е първото условие при тесните врата на приемане, първият плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на отечествения олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки да изправите настоящето. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели... Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите благите ми съвети и се възпротивите на моите божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, ще употребя и други мерки, много по-лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божи заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя, и възпитавам в Словото на истината... Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на великата милост и любов, който се пази помежду ни и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение. И няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми.
към текста >>

77. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, а почти всеки час, почти всяка минута...
Така например, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои и смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. А онази майка, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. Ние пренасяме този закон и към нас. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, а почти всеки час, почти всяка минута... За всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои. Ще ви приведа един пример от Светото Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите.
към текста >>

78. Втора част

Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията.
Отговарям им: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам, и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание.
към текста >>

79. Седма част

Тя е в състояние да се извиси и да се преобрази, и за една минута да стане като диамант.
Знаете ли колко са последователите му в християнския свят? 250 милиона католици и 100 милиона православни или всичко 350 милиона. На тях говоря аз сега. Останалите милиарда души са инаковерци... Човешката душа е благородна. Тя е в състояние да се извиси и да се преобрази, и за една минута да стане като диамант. Грешникът за една минута може да стане праведник, но е необходимо абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? За Бога на Любовта. Следователно, този свят можем да го трансформираме и да го направим свят с ред и порядък... Трябва да умрете за стария свят и да възприемете Любовта, но не тази от миналото, променливата любов, а братската... И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия на Любовта. И този Господ на Любовта, който е в нас, да заживее във всички сърца.
към текста >>

Грешникът за една минута може да стане праведник, но е необходимо абсолютно решение.
250 милиона католици и 100 милиона православни или всичко 350 милиона. На тях говоря аз сега. Останалите милиарда души са инаковерци... Човешката душа е благородна. Тя е в състояние да се извиси и да се преобрази, и за една минута да стане като диамант. Грешникът за една минута може да стане праведник, но е необходимо абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? За Бога на Любовта. Следователно, този свят можем да го трансформираме и да го направим свят с ред и порядък... Трябва да умрете за стария свят и да възприемете Любовта, но не тази от миналото, променливата любов, а братската... И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия на Любовта. И този Господ на Любовта, който е в нас, да заживее във всички сърца. Не трябва да има повече безверници, прави и криви сърца.
към текста >>

80. Дванадесета част

Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него.
" А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги. Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето.
към текста >>

81. Дванадесета част

Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него.
" А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги. Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето.
към текста >>

82. 13. Тъкане

13. ТЪКАНЕ Музика: „Тъкане“ - размер 2/4 - 60 такта Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свят и чист във душите вливаме.
13. ТЪКАНЕ Музика: „Тъкане“ - размер 2/4 - 60 такта Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свят и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят.
към текста >>

Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем.
Светлина и веселие навред да грей. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. Изходно положение: Всички изпълнители са наредени по двойки с лявото рамо към центъра. Изпълнителите от външния кръг правят две стъпки напред (стъпка с десния крак и прибиране на левия до него). Всички с прибрани крака, ръцете, свити пред гърдите, лактите в хоризонтална посока, длани към земята, средните пръсти се допират (Фиг. 13.1). Ход на движенията: Фигура първа 1-ви такт – 1-во време стъпка напред с десния крак и едновременно ръцете се обтягат хоризонтално встрани с длани надолу (Фиг. 13.2). 2-ро време - стъпка напред с левия крак и едновременно ръцете се прибират в изходното положение.
към текста >>

83. Паневритмия 1941г.

13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме.
Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща. (повтаря се 2 пъти) 12. СКАЧАНЕ Нагоре да полетимъ къмъ небесния просторъ. Съ миръ, любовь и свѣтлина всичко расте въ красота и ни носи мѫдростьта! 13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме. Нека миръ и любовь въ сърдца ни да царува, доброта, милосердие въ нази да живѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади.
към текста >>

Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14.
Нека миръ и любовь въ сърдца ни да царува, доброта, милосердие въ нази да живѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи.
към текста >>

84. 72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА

72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА Благий Боже, Ти, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, и Си ни изпратил да се учим във величественото това училище - Земята, ние Ти се молим от душа: подкрепи ни със Силата на Духа Си в пътя на живота; научи ни чрез Духа Святаго да се отречем още отсега, още от тази минута от всичките греховни влечения, които досега са боравили над нас!
72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА Благий Боже, Ти, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, и Си ни изпратил да се учим във величественото това училище - Земята, ние Ти се молим от душа: подкрепи ни със Силата на Духа Си в пътя на живота; научи ни чрез Духа Святаго да се отречем още отсега, още от тази минута от всичките греховни влечения, които досега са боравили над нас! Ние Ти се молим, Боже: дари ни нужната душевна светлина, просвети нашия ум и нека той да бъде винаги схватлив и проницателен по всичките линии на живота! Ние Ти се молим, Боже: научи ни как непрестанно да работим, да бдим, да готвим себе си за работата, която има да извършваме тук на Земята. Дай ни нужната свобода, та да можем да разкрием, да обединим душите си с тия, които Ти Си повикал на работа и посочил нам да ни бъдат спътници в живота. Та дано по този начин да можем да създадем нужните условия за предстоящото Дело Велико. Ето ний благодарение на нашата слабост, на нашата неопитност, не преставаме да спъваме сами себе си, да спъваме и нашите ближни.
към текста >>

Но ето ние въпреки хилядите наши беззакония, въпреки нетърпимите наши нечисти дела, ние, непослушните Твои деца, като се уповаваме на Твоята Безгранична Любов, идем при Теб и Ти се молим от душа: вземи ни Ти още от тази минута под Своя защита, поведи ни по стъпките Си и нека отсега всяко наше слово от Теб да изхожда, нека всяко наше дело под Твоя диктовка и в Твое Име да бъде!
Ние Ти се молим, Боже: дари ни нужната душевна светлина, просвети нашия ум и нека той да бъде винаги схватлив и проницателен по всичките линии на живота! Ние Ти се молим, Боже: научи ни как непрестанно да работим, да бдим, да готвим себе си за работата, която има да извършваме тук на Земята. Дай ни нужната свобода, та да можем да разкрием, да обединим душите си с тия, които Ти Си повикал на работа и посочил нам да ни бъдат спътници в живота. Та дано по този начин да можем да създадем нужните условия за предстоящото Дело Велико. Ето ний благодарение на нашата слабост, на нашата неопитност, не преставаме да спъваме сами себе си, да спъваме и нашите ближни. Но ето ние въпреки хилядите наши беззакония, въпреки нетърпимите наши нечисти дела, ние, непослушните Твои деца, като се уповаваме на Твоята Безгранична Любов, идем при Теб и Ти се молим от душа: вземи ни Ти още от тази минута под Своя защита, поведи ни по стъпките Си и нека отсега всяко наше слово от Теб да изхожда, нека всяко наше дело под Твоя диктовка и в Твое Име да бъде! Дарувай ни нам и нашите братя и сестри, които Ти Си повикал на работа тука: здраве, търпение, кротост, смирение, послушание и всичко потребно и накрай, като Ти поднасяме нашата благодарност, просим Ти: дари ни с Любовта Си, с истинската Си Любов! Амин Сливен, 09.06.1915
към текста >>

НАГОРЕ

0.15661907196045