Търсене в текстове за 'Крак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 185 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без.
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н.
към текста >>

У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце.
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.
към текста >>

2. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител.
Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!...
към текста >>

4. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва.
На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва. И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен.
към текста >>

Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата.
На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина. Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе.
към текста >>

5. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм.
Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.
към текста >>

Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля.
към текста >>

В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си.
Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост.
към текста >>

6. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка.
Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна.
към текста >>

7. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка?
Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено.
към текста >>

8. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.
към текста >>

9. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания.
към текста >>

се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират.
към текста >>

10. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата.
У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието.
към текста >>

11. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
към текста >>

Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра.
После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани. Често през това време, водени от нестинарката, останалите селяни играят хоро, други скачат от връх на връх по високите от 20-30 м. „буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци.
към текста >>

Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите.
към текста >>

12. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление).
Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни.
към текста >>

А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад.
Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления.
към текста >>

13. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу, краката хми ни изгурават!
Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе. Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу, краката хми ни изгурават! Околу полвина час играт ф огин'а, ни хми става ништу. Излизът ду кра'я ф огин'а, ама флизът пакъ вътре. И тъй ша пáнии кърпа ф огин'а, ут този чиляк и тя ни са фашта, ни гури. Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак флизат: ду идин час йгрът. Излизът, пучивът, гайдъта засвири, пак флизът, игрът час два какту, съ случи"[1].
към текста >>

Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива.
След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива. В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката. След около 5 мин. старецът спре да играе и беше грохнал от умора. Към 10.30 часа нестинарките се разотидоха, с което и празникът се свърши. В огъня играят само ония, които изпадат в екстаз.
към текста >>

В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение.
към текста >>

Гайдата свири и те играят, не им става нищо, краката им не изгарят!
Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят. Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи. Гайдата свири и те играят, не им става нищо, краката им не изгарят! Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът.
към текста >>

14. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри.
към текста >>

Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя.
– И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

15. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и крака напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не.
Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който носят хилядите нещастия на нашия живот? Ако сме надарени – като същества с чувство на любов и мисъл за красота, които съставляват всякога истинското ни богатство. Защо да не им дадем волен замах и свобода да се проявяват в живота ни и те? — Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда едностранчиво нещата. Опитността и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят. И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и крака напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не. А днешните мислители, хората на съвременната култура и морал имат особени схващания, особени възгледи. Предписват методи и средства на които и сами те не знаят ползата. Обаче ще дойде време, казва философът Спенсер, когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в равновесие с външните условия на природата; тогава животът ще стане постоянен. Нека го кажем – вечен. Онези, които се сдобият с този живот, ще бъдат блажени.
към текста >>

16. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч.
към текста >>

– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца.
към текста >>

Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр.
Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр. сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт.
към текста >>

17. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление).
Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах.
към текста >>

18. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари.
9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство. Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара.
към текста >>

19. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение.
Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения.
към текста >>

20. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна.
Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина.
към текста >>

След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля.
Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени.
към текста >>

Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам.
Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
към текста >>

21. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен. Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр. Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.!
към текста >>

Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда.
По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие.
към текста >>

Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата.
Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие.
към текста >>

22. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>

23. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си.
Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично. Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год.
към текста >>

24. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието.
към текста >>

Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
към текста >>

25. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките.
С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно.
към текста >>

26. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали.
Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата. /\з я познах. Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що китеха нозете ù. Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали. Безумно притисках края на светлата ù одежда и казах: „Приеми дарът ми. Вземи всичкото мое богатство, царице! Аз искам да бъда твой слуга, богиньо, красота! Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице!
към текста >>

27. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност.
Това ще стане по-ясно по-долу и в следните книжки. 2)ОПИТИТЕ НА БРАНД. В 1924 година немският зоолог Бранд е направил с тритон (Triton taeniatus) опити, аналогични с опитите на американския зоолог Харисон с Amblystoma през 1921 година. Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка. Бранд е направил своя опит с тритона в същия този период, но без успех. Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност. Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година.
към текста >>

кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3.
Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка. Бранд е направил своя опит с тритона в същия този период, но без успех. Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност. Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично.
към текста >>

При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
към текста >>

Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е.
Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
към текста >>

пръстите са наредени както при лъв крак.
ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
към текста >>

Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу.
към текста >>

В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
към текста >>

Това е крак, обърнат с гърба надолу.
Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
към текста >>

Той прерязал крака на паяка не в някоя става, но между две стави, напр.
Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6]. Той прерязал крака на паяка не в някоя става, но между две стави, напр. в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А.
към текста >>

И при тези опити кракът на паяците регенерира.
Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6]. Той прерязал крака на паяка не в някоя става, но между две стави, напр. в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр.
към текста >>

Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване.
към текста >>

28. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица.
Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата. Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица. Georg Nordmann
към текста >>

29. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал.
Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили.
към текста >>

30. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност.
Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия.
към текста >>

Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва.
Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години.
към текста >>

31. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв.
към текста >>

– От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края.
– Това е ужасът – каза Бероез и обърна върху глобуса върха на камата. Внезапно фараонът се огъна до земята. – Достатъчно – извика той — защо вие така ме измъчвате! – Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам. Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края. Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат.
към текста >>

– Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето.
Веднага! И наново то тичаше и се радваше като лудо. Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче. То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли. – Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!... Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!...
към текста >>

– Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния?
Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния? – Да, – отговори фараонът. – Дали той е принц, кавалер, пророк или прост пустинник? – Това е малко бедно момченце, което нищо не молеше от Амон, но му благодареше за всичко. – Дали Вие знаете къде живее то? – Аз зная – отговори фараонът.
към текста >>

32. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата.
към текста >>

краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира.
Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е.
към текста >>

Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е.
Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор. Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник.
към текста >>

33. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба.
И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си".
към текста >>

34. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек.
Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО?
към текста >>

Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата.
Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО? Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите.
към текста >>

Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа.
* КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО? Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса.
към текста >>

35. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина.
Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление.
към текста >>

36. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Овцете се въртят на едно место, въртят си главите и свършено се замайват, Свинете хващат с устата сламки и ги разнасят по двора, Котките драскат по вратите, по краката на масите, по пода и т.н.
Конете къркат и пръхтят. Овцете не си отиват от пасището, трябва да ги гониш насила, Магаретата реват по-силно от обикновено. Кучетата усилено ровят земята, овчарските кучета лягат и не гледат стадото, ловджийските и другите кучета изпращат неприятна миризма, миришат на кучещина. Как животните показват вятъра. Едрите рогати животни играят, често правят скокове и си въртят главата. Овцете се въртят на едно место, въртят си главите и свършено се замайват, Свинете хващат с устата сламки и ги разнасят по двора, Котките драскат по вратите, по краката на масите, по пода и т.н. Материята в природата. Материята се състои от химични елементи. Досега са намерени на земята 90 такива, но повече от тях се намират в незначителни количества. Химичните елементи се срещат най-често в вид на химични съединения. Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни.
към текста >>

37. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова?
Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа.
към текста >>

38. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл.
към текста >>

Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот.
към текста >>

39. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете.
към текста >>

40. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло.
В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото. Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът. Човек има две очи, два ириса. Във всеки ирис се намира едната половина на човешкото тяло, дясната или лявата. Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло. При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,), сляпото черво (с.ч.) и др. После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления.
към текста >>

Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите.
А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси.
към текста >>

Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н.
Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека.
към текста >>

41. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема.
Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета. - Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби!
към текста >>

42. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка.
Така напр., лекарят предпише един медикамент и с това счита своята задача за съвършена, като оставя болния изключително на грижите и действието на лекарствата. Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка. бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване. Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно. С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги чрез него се постига всичко, което се очаква. На трето место в медицината стои механичната терапия.
към текста >>

43. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна.
Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори. По-нагоре гората стана гъста, На-Ну щеше да се загуби. Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи. Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса. Призори На-Ну отмаля. С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна. Чинеше му се, че свят се губи в тъмнина... Когато отвори очи, видя над себе си човек. Беше утринен час. Човекът беше пустинник. Наричаха го Хо. Едни го смитаха за луд - смееха му се.
към текста >>

И той се предаде в ръцете на съдбата си... ............................................. Когато отвори очи и погледна надолу, видя краката си надвесени над глуха, тъмна пропаст.
А Гур, като че бягаше все по-надалеко и все по-високо в небето. Ледът беше плъзгав и напукан. Стъпиш, плъзнеш се и умираш в бездната. На-Ну стъпи, плъзна се и полетя надолу. Главата му се завъртя. И той се предаде в ръцете на съдбата си... ............................................. Когато отвори очи и погледна надолу, видя краката си надвесени над глуха, тъмна пропаст. Погледна нагоре и видя човека Хо, който го държеше. – Безумен, рече пустинникът, храбър като лъв, глупав като овца. – Влюбен съм в мечтата си, отвърна На-Ну. О, Хо, пусни ме или да падна, или да стигна Гур. – Чуй, рече Хо.
към текста >>

44. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите.
Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше.
към текста >>

Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците.
Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц.
към текста >>

Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва.
След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора.
към текста >>

45. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

3) Бедрената част на крака.
Подобна зависимост има и между гласните в говора и тези органи и центрове. За отношенията между гласните към целия човешки организъм трябва да се спомене още и връзката им с разните части на крайниците и с техните движения. При изговаряне и усещане на гласните у, а, и действуват несъзнателни сили, които подбуждат изобщо към едно движение. Така на гласната у реагират: 1) Мишницата (частта на ръката от рамото до лакътя). 2) Основното членче на пръстите. 3) Бедрената част на крака. На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста. 3) Пищялната област на крака. На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката). 2) Крайното членче на пръста. 3).
към текста >>

3) Пищялната област на крака.
Така на гласната у реагират: 1) Мишницата (частта на ръката от рамото до лакътя). 2) Основното членче на пръстите. 3) Бедрената част на крака. На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста. 3) Пищялната област на крака. На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката). 2) Крайното членче на пръста. 3). Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото). Гласните у, а, и играят и друга важна роля. Те са свързани с трите страни на душата: ум, чувство и воля.
към текста >>

Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото).
На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста. 3) Пищялната област на крака. На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката). 2) Крайното членче на пръста. 3). Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото). Гласните у, а, и играят и друга важна роля. Те са свързани с трите страни на душата: ум, чувство и воля. Това познание може да има не само музикално-художествена стойност, но може да бъде плодотворно и за медицинската наука. Изхождайки от тези изследвания, могат да се добият резултати, които да ни отворят неизмерими хоризонти и възможности. Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална дарба (във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове.
към текста >>

От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

46. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало.
В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха. Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало. Само тухла по тухла ще изградим нашата сграда. Да знаем да се храним е първата стъпка за този, който иска да изучава тайните на природата и да живее хармонично с нея. Едно преустройство в храненето се налага. И то ще стане; в тази посока работят висши сили, чрез идеалистите в целия свят и чрез човешките органи, бунтуващи се против неправилния режим, наложен от традицията. Преобразованието няма да стане с сила, но с убеждението, което се ражда във всеки едного, който се е пробудил за нов живот, към нови идеали.
към текста >>

47. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
към текста >>

48. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той влиза в прозрачния ковчег, поставя се в диагонал, с протегнати крака и съединени ръце, според правилото на азана.
Представете си абсолютното мълчание на това подземие, странния му изглед! Аз си представлявам, докторе, че и сега съм там. Тогаз беше първия път, когато видех такова нещо. И Андреас, движейки се из стаята, почна да ми обяснява сцената и местата на действуващите лица. – Ето седмият оператор, продължи той. Той влиза в прозрачния ковчег, поставя се в диагонал, с протегнати крака и съединени ръце, според правилото на азана. Зад него се намира акумулаторът (блокът). На височина на ушите му се намира един излъскан златен диск. Седнал е на един кух стол от лаврово дърво, плен с въглищен прах. Той стои неподвижно в състояние дхарана. Всичко туй се върши мълчаливо при светлината на кандило с масло от растението камелия.
към текста >>

49. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията.
Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд.
към текста >>

50. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той е в рая, макар и с двата крака да е на земята.
Те са от по-високо ниво, с по-бързи вибрации. Към тях съзнанието му по-рано е било безчувствено. По-рано то е било по-грубо, за да може да ги преживява. Този, който работи по новия начин, влиза в контакт с един висш живот и затова живее в един друг свят. Това е, което наричаме Царство Божие. Той е в рая, макар и с двата крака да е на земята. Защото раят е състояние. Раят е място на Любовта. При новото направление на труда един красив свят става достъпен на нашето съзнание. Когато човек почне да роботи по новия начин, природата почва да му говори и му съобщава своите тайни. И той разбира нейния език.
към текста >>

51. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.
Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца.
към текста >>

52. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh.
Те си послужили с него за издирване руди и закопани богатства. Много индустриалци и търговци направили бляскави предложения на Стоне, за да остане при тях на служба, за да издирват чрез него метални руди. Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер.
към текста >>

„Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот".
Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа.
към текста >>

Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване.
В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота.
към текста >>

Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа.
„Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство.
към текста >>

Науката за държането на краката запълня тая празнота.
Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
към текста >>

Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати.
Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка.
към текста >>

Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро.
Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение.
към текста >>

Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения.
Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина.
към текста >>

Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство.
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение.
към текста >>

* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
към текста >>

Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение.
Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
към текста >>

Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина.
Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си.
към текста >>

Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение.
Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп.
към текста >>

Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО".
към текста >>

Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване.
Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева.
към текста >>

53. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта.
Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение.
към текста >>

Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му.
Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание.
към текста >>

Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление.
Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>

54. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви.
Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово.
към текста >>

55. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне.
Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат да проявим повече любов, повече мъдрост и повече истина. Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание. * Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото. Той е една линия в картината на художника.
към текста >>

Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете?
Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха? И като погледне към цялото, радостта се умножава от красотата, що се разкрива пред пътника. Който живее с Цялото, той има представа за красотата на живота. Учен човек е този, който знае, че всяко нещо е част от Цялото; той с всички същества има такива отношения, като кой да е орган на тялото към всички останали. Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити.
към текста >>

56. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си.
* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв.
към текста >>

57. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие.
Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогаз всички народи могат да изучат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода. Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език. И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи.
към текста >>

Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот.
Животът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее прозаичен живот, това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол или както един кон, на които са турили юзди, или ако разбираме живота, както една натоварена камила, това не е живот. Човек се отличава по това, че ходи право. И само правият човек, или човекът, който се е изправил, има велика основа. Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят. В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете.
към текста >>

Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете.
Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят. В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
към текста >>

58. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден.
Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи.
към текста >>

Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака.
Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
към текста >>

59. КОЙ - Г. КАПИТАНОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И през снежното мълчание на нощта, чут е тежкият му крак твърдо стъпящ, как отеква във степта.
— „Всякой е добре дошъл, влез". Прегърбен влезе старец белобрад. Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе – глас и кротък, и жесток. Влезе и излезе пак. И през снежното мълчание на нощта, чут е тежкият му крак твърдо стъпящ, как отеква във степта. ------------------------------------------- [1] Излезе от печат антологията на Мара Белчева „ИЗБРАНИ ПЕСНИ". По липса на място в този брой, в идната книжка ще дадем рецензия за нея. Доставя се и от редакцията. Цена 40 лв. [2] повдигнал шапка
към текста >>

60. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
към текста >>

61. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите. Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време, ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после възпоминания, още по-после и образ и подобие човешки.... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега, и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е, защото трябва по-силна светлина и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с „факти", които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам!
към текста >>

62. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака.
По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката.
към текста >>

63. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят.
Ситният, но бавен ход е характерен за простите и спокойни хора. Едрият, бавен ход означава обмисленост в действията, хладна пресметливост и упорита воля. Едрият, бърз ход означава горещина, решителност, борчески дух. Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно.
към текста >>

Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее.
Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас. Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри. Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение: Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни. Гъвкави, с хубави маниери, кокетливи, те се обличат с вкус и правят всичко, за да се харесат. Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си. Типът с хармоничен темперамент е най-уравновесеният, най-завършеният.
към текста >>

Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво.
Походката му е непринудена и елегантна. Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството. Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството, мечтите, фантазията. Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво. Те се движат, без да се оглеждат наоколо, погледът им е сякаш унесен. Нехайни и капризни, жените с лимфатичен темперамент в любовта са най-своеобразни или пък най-„нежно-странни". (Волен превод на последната глава от книжката на Анри Рем: La Physiognomonie at les Gestes)
към текста >>

64. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Краката: от желязо и глина.
А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато. Краката: от желязо и глина. Не ви ли прави впечатление това неустойчиво съчетание от желязо и глина и не ви ли хрумва изведнъж съвременния му превод? Желязо и глина – железобетон. Материалът, от който се градят съвременните здания, като се почне от небостъргачите и се свърши с гаражите. Даниел дава едно първо тълкувание на Небукаднецар, може би най-достъпното. Но и то е скрито и се нуждае от по-съвременен превод.
към текста >>

Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон.
Главата – златната култура, златната епоха. Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози? Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина.
към текста >>

Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона.
Преживейте ги и ще възникне у вас цял един свят от аналогии, живи картини, духовни гледки. Как страшно не се мири туй откровение на древния пророк, който е виждал далеч, защото духовния му кръгозор се е простирал зад пределите дори на нашите дни, как страшно не се мири то с грандоманската представа на нашето време, което смята себе си за израз на върховна културност, венец на едно дълго развитие и заложба на едно ново царство на масите, на колектива, на желязното строителство. Но днешните хора виждат нещата перспективно, обърнати с главата надолу. Такава перспективна гледка представя напр. бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив.
към текста >>

Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

65. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар.
Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар. конгрес се е състоял от 1-8 авг. в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел. Също и кон-курс за най-добрия оратор на есперанто, литературно утро, в което най-добрите литер.
към текста >>

в Краков, Полша.
Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар. конгрес се е състоял от 1-8 авг. в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел. Също и кон-курс за най-добрия оратор на есперанто, литературно утро, в което най-добрите литер. сили са чели и декламирали свои произведения (Julio Baghi, Sturmer Tes Jung и др.), отделни събрания на въздържатели, пацифисти, Паневропа и пр. В събранието на въздържателите са говорили и Ст.
към текста >>

66. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи.
Колесницата на големия лекар беше спряла още по обяд. Бъбривите съседки сноваха по улицата и се спираха да разпитват минувачите да разказват чутото и видяното. „Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков.
към текста >>

67. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки.
От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп. Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет.
към текста >>

68. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло.
Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека.
към текста >>

69. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето.
Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето. Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне. Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод. ,
към текста >>

70. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката.
Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава. Да изучаваме малките неща, значи да знаем и за големите.
към текста >>

71. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил.
Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.
към текста >>

72. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи.
Още Аристотел е писал върху това. Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични имена. В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял.
към текста >>

Крака – дълги, някак плоски.
Уши – дебели и груби. Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив. Коса – черна, кафява, твърда и плоска. Глас – ням, глух, крайно неприятен. Ръце – тесни, дълги, възлести, груби. Крака – дълги, някак плоски. Походка и жестове – несигурни, но доста фини. Хора – агресивни, ужасно злобни, диви, мизантропични. Йоханес Батиста Порта казва за такива, че са по-лоши, отколкото може да се мисли. _______________________________________________________________ *)Karl Noghe — Jn jedes Menschen Gesichte steht seine Geschichte — Eine Einftthrung in die Physiognomik. Orania Verlag. Oranienburg.
към текста >>

73. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той трябва да изучава краката, т.е.
Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце. Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо? – Искат да се освободят от противоречията, от страданията.
към текста >>

Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце.
Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце. Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо? – Искат да се освободят от противоречията, от страданията. Наистина, миналите поколения са страдали и сегашните хора страдат; миналите поколения са имали противоречия, и сегашните хора имат противоречия. Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план.
към текста >>

74. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Фотографиите и рисунките, които покриват стените, представляват телекинетически явления: въртящи се маси, летящи в въздуха столове, закачалка, стояща на един крак и пр.
Във витрините на музея се пазят най-разнообразни предмети: цветя, вериги, старинни метали, патрони, клончета, книги и пр. До всеки предмет има автентично описание на обстоятелствата, при които той е бил внесен в залата. Понякога предметите падат изведнъж от тавана върху масата, без предварителен знак. Друг път медиумът съобщава предварително, че „духът” ще ги изпрати като доказателство на това, че съществува, и след няколко секунди предметът наистина се появява. Случва се също „духовете” да отиват да търсят предмети, които се намират в помещенията на участниците, в дъното на заключени чекмеджета. Фотографиите и рисунките, които покриват стените, представляват телекинетически явления: въртящи се маси, летящи в въздуха столове, закачалка, стояща на един крак и пр. (Из в. „Македония”, 15. III. 1930). Новото отношение на Айнщайн към въпроса за отвъдния свят Неотдавна някои германски вестници обнародваха интересни изявления на прочутия учен и математик д-р Алберт Айнщайн за спиритизма. В тия изявления Айнщайн е променил своето предишно мнение за задгробния живот.
към текста >>

75. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр.
И после се чудят хората, как да оправят тази работа. Излишно е чуденето, трябва да се разбира творческия закон на симпатията, инак всичко е само смешно, анормално и дисхармонично. И църква и държава и общество трябва да съградят своят живот на закона на еднородството, на симпатията. Тогава могат да вървят работите, може да се съгради нещо здраво и хубаво. Само така може да се премахнат безкрайното много противоречия в живота. И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията.
към текста >>

76. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото.
В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна.
към текста >>

77. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване.
Б. Боев Сънят като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот. В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване. Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност.
към текста >>

После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението.
Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението. Така се постига лек и укрепителен сън. Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система.
към текста >>

78. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене.
Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности. Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене. И наистина, изпратил му. Когато Сафиус погледнал хубавата тога, здравите сандали, пресния хлебец и гозбите, наредени на златни и сребърни подноси, сърцето му се зарадвало и той си рекъл: „Ех, най-после желанието ми се изпълни. Ще мога и аз да си похапна като хората, да се пооблека и обуя." Но както още си думал тия думи, ето че при него се явил един бедняк. „Гол см, му рекъл той, нямаш ли някоя дрешка за мене? " Погледнал, погледнал Сафиус, въздъхнал си, па станал, та дал на бедняка новата тога и го изпроводил.
към текста >>

Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос.
Ще мога и аз да си похапна като хората, да се пооблека и обуя." Но както още си думал тия думи, ето че при него се явил един бедняк. „Гол см, му рекъл той, нямаш ли някоя дрешка за мене? " Погледнал, погледнал Сафиус, въздъхнал си, па станал, та дал на бедняка новата тога и го изпроводил. „То се видя, че няма да се ходи облечен, ами добре поне, че сандалите останаха." Но още не дорекъл и ето, че пристига един човек, цял запъхтян, с окървавени нозе. „Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето.
към текста >>

И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата.
„То се видя, че няма да се ходи облечен, ами добре поне, че сандалите останаха." Но още не дорекъл и ето, че пристига един човек, цял запъхтян, с окървавени нозе. „Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче.
към текста >>

Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение.
„Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна.
към текста >>

79. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака.
Н. Дойнов Строежът на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер.
към текста >>

80. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно.
към текста >>

81. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака.
Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи.
към текста >>

Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице.
В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня.
към текста >>

82. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка.
В в. „Зора" от 9. дек. 1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество. Той направил успешни опити, за да се докаже, че хората могат да се съобщават един с друг чрез „светливи известия", предавани с силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето.
към текста >>

83. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени.
Тези хора въздействуват върху човечеството. Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска. Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях. Човекът на любовта има нещо специфично в своя глас. Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени. Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е. линията на съдбата. Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо?
към текста >>

84. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респ. бедрата.
Явяват се контракции, а у високочувствителни субекти се констатира пълно мускулно вцепеняване. Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата. При по-нататъшно облъчване с десен магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение. Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се. Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респ. бедрата. Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло. Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита. На фигурата това ясно личи. С (+) е означена дясната страна, респективно предната. С (–) е означена лявата, респ.
към текста >>

Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност.
задната страна. Големият магнит представя страничната поляризация (лява и дясна страна на тялото). Малкият магнит представя сравнително по-слабата предно-задна поляризация. Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина. Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина. Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата.
към текста >>

85. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И трябва да се освободи от всички гривни и букаи на краката си.
Под музикалност разбирам вътрешният стремеж на душата към Възвишеното. Посади семката и следи поникването и растежа й. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Но когато тя не е посята, дъждът не носи благословение. Човек трябва да изхвърли всички свои идоли, за да стане здрав. И трябва да се освободи от всички гривни и букаи на краката си. Трябва едно знание, за да поправим живота си. Щастието на човека - това е наука. Хубавото в живота произтича от един хармоничен свят. Често издигай мисълта си към Вечното, към Възвишеното! Молитвата прилича на онази река, която тече, на онзи извор, който извира.
към текста >>

86. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

– Е може, - казах аз малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата му.
Очите ми бяха почнали да се отварят, но офицерът беше още преди ученика. На чурук дъска не искаше да стъпва. И пак ме запита Учителят за височината на върха и аз почти стереотипно, като грамофон, му отговорих същото. Пак ме погледна дълбоко и пак поклати глава. – Не, Мусалла е над 3000 м.! – Е може, - казах аз малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата му. Минаха още три години. В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама ме арестуваха (по преврата) и след това и уволниха. Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина.
към текста >>

87. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака.
Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на духовен живот, крайна прозаичност и реализъм. (Всички тия сведения ще бъдат допълнени със сведения за типовете на ръцете). Мека ръка: Притежателят е с голямо въображение, богата фантазия. Изобилие на планове и проекти, Мечтателен, впечатлителен, сантиментален. Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака. Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния. Човек без гръбнак. На него не може да се уповава.
към текста >>

88. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.
Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе.
към текста >>

89. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато то за пръв път стъпи на двата си крака и се изправи, ето други изгрев почва за него.
Да, той ни носи поздрав от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица! Благодарим ви! Ние сме на Изгревния връх! Има ли нещо по-красиво от това, да очакваш изгрева! Когато детските уста изговорят първата дума, това не е ли изгрев? Когато то за пръв път стъпи на двата си крака и се изправи, ето други изгрев почва за него. Красиво е, когато всеки ден ни носи нов Изгрев. Вечен, непреривен изгрев, ето тайната, която осмисля живота! Красиво е, когато видиш една душа, която живее в зазоряване и изгрев. Ако днес нова красива мисъл просияе ярко в теб, ако нов подтик разгори свещения ти огън, ако ново чувство получиш като скъпоценен дар, чувство, чрез което добиваш по-голямо прозрение за глъбините на живота, тогаз твоят път е зазоряване и е изгрев! Мълчаливо съзерцание.
към текста >>

Тук много рядко стъпва човешки крак.
Около него има такива грамадни каменни блокове! Някои от тях са съвсем равни отгоре. Сядаме на тях. Ние сме в друг свят. Тъй са чисти тези обиталища! Тук много рядко стъпва човешки крак. Тишината, която изпълва тези места, почва да ти говори! Те са били свидетели на много сбития! Нали тези места не са били дъно на море от милиони години насам, когато останалите части на България много пъти са били дъно на море в течение на земната история. И затова колко много могат да ни разкажат тези скали, тези върхове! Всички тези сцени, истории, които са ставали тук в миналото, всичко това е записано от тях.
към текста >>

90. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен.
Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо. Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията. При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил.
към текста >>

91. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден, когато Буда се разхождал с учениците си, срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците Му се чудели, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек. И Го запитали: "Учителю, защо обръщаш внимание на този беден човек? " Буда им отговорил: "Един ден, в моето далечно минало, аз се молих на Бога. Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си. Не бих могъл да свърша молитвата си, да се свържа с Първичната Причина. В този момент, някъде из шубраците изскочи заек. Той се хвърли в огъня и се опече заради мене. Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша молитвата си - да направя връзка с Първичната Причина. Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене.
към текста >>

92. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>

93. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>

94. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така „краката сами заиграват", ръцете се разперват и размахват.
Но дали окултизма има връзка с музиката? Днес това е мъчно да се поддържа и докаже, обаче, някои тайнствени явления и причини ни карат да вярваме в тази възможност. На хората една мелодия, може да въздействува по най-различни . начини. Малцина са онези, които са по отношение на музиката напълно равнодушни. У повечето веселата и ритмична музика за игра предизвиква една оживена функция на мускулите и нервите. Така „краката сами заиграват", ръцете се разперват и размахват. Има хора, които музиката обсипва с усещания от едно неизмеримо удоволствие и нервно освежаване. Има някои, които са спрямо музиката толкова чувствителни, че пред очите им се рисуват разни цветове каквито те желаят и които всъщност не съществуват наблизо. Особено са интересни, в това отношение, някои феноменални явления. Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени. Физиците Шредингер, Хайсемберг и Йордан са правили със свирене на цигулки най-фантастични експерименти и един ден дошли до едно откритие, което ги поразило до най-висока степен.
към текста >>

95. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Колкото и сръчно да размахва той своята секира, нанасяйки рана след рана в недрата на планината; колкото и тежкият му крак да проправя прашни пътеки, изпотъпквайки нежните, благоуханни цветя, то след неговото заминаване, природата малко по-малко заздравява нанесените рани и обкичва наново пътеките с цветя.
Когато пред човека се изпречи планината, с върхове увенчани с лед и сняг, той се запитва: „Какво ли има зад нея? И крачка по крачка той я преброжда. Когато види вълните на океана яростно да се разбиват о брега, той не се побоя да си зададе същия въпрос и неговият ум заработи, за да намери начин да го преброди. Но след като човекът преброди и планината и морето, ще види, че те си приличат главно по две неща: - по своята необятност и по своята неопетнима чистота. Защото колкото хора и да отиват на планината, те потъват в нея, както водните струи потъват в пустинята. Колкото и сръчно да размахва той своята секира, нанасяйки рана след рана в недрата на планината; колкото и тежкият му крак да проправя прашни пътеки, изпотъпквайки нежните, благоуханни цветя, то след неговото заминаване, природата малко по-малко заздравява нанесените рани и обкичва наново пътеките с цветя. Картината, която той оставя след своето пребиваване там, е съвсем несъвместима с общата обстановка, но когато отиде след време, той се чуди, дали това е същото място, или някое друго. А морето е още по-необятно. Безбройните кораби из големите пристанища са внушителни със своя вид, но същите са нищожни черупчици и едва се срещат по безпределната негова шир. Реките, които се вливат в него, като че ли мъкнат нечистотиите на цялата земя, но все пак, то си остава чисто и неопетнено. И ето човекът, след толкова усилия и жертви, знае много малко.
към текста >>

96. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака.
Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят. Има флегматици - крайни натури - на които думите трябва да се теглят насила из устата.
към текста >>

Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене.
Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят. Има флегматици - крайни натури - на които думите трябва да се теглят насила из устата. Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент.
към текста >>

Това са крака на домоседи.
Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят. Има флегматици - крайни натури - на които думите трябва да се теглят насила из устата. Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент. Такава е и думата „кеф", която си остава непреводима.
към текста >>

97. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"?
Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители.
към текста >>

98. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков.
Под синархия той разбира едно идеално управление, което напълно да отговаря на природните и божествените закони, Това общество издава ред книги, в които популяризира своите идеи. Получи се в редакцията една от книгите, издадени от това общество. Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание. Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден.
към текста >>

99. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни.
Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен.
към текста >>

Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре.
При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси.
към текста >>

100. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - СВЕТЛОТО, ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАНЕ НА НЕЩАТА: ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ НЕЩА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Жена му пада и си счупва крака.
Той, обаче, не преставал да върши своята работа. Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини. Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому. Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака. Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар. Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота".
към текста >>

Превърза ми счупения крак.
Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака. Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар. Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек". „Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него". Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10503315925598