Търсене в текстове за 'Крак'

Дяволът и неговите два крака 4.
Кои изпълниха Волята на Учителя? 16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София? IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1. Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2.
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

И аз им го зачетох и станах на крака.
Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител".
към текста >>

3. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.
към текста >>

Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!
към текста >>

Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре.
Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.
към текста >>

Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.
Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера.
към текста >>

Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея.
към текста >>

4. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака.
По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка.
към текста >>

Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
към текста >>

Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.
Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види.
към текста >>

5. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му.
Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.
към текста >>

Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака.
Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!
към текста >>

6. 2_42 Общение на човешките души

Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра.
Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода! " Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода. Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия! Я не продавам греяна вода! Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш.
към текста >>

" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София.
Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева". По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове.
към текста >>

7. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Изведнъж всички се изправят на крака.
На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година.
към текста >>

8. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Краката им били обути с бели опинци и бели навуща.
Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.
към текста >>

9. 3_03 Откраднатите хармонизации

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество.
към текста >>

10. 2_14 Великата симфония на теменужките

В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката.
Но важното бе, че е проповядвал. Мен лично, с такава негова проповед, не би ме обърнал към Учението, нито към Бога. Но иначе беше интересна личност. В младите си години е бил с революционни идеи, с леви убеждения, отиващи ту към анархизма, ту към комунизма. Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство.
към текста >>

11. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Станахме на крака за молитва.
Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може.
към текста >>

12. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба.
Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата.
към текста >>

13. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Разказва и показва с ръце и крака.
Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби. Награждаван е бил с овни и телета. Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя. Брат Ради Му разказва кой как е хванал и кой каква хватка е направил. Разказва и показва с ръце и крака. По едно време извиква на Тодорчо и казва: "Ела тук да покажа хватката на Учителя! " Тодор излиза, брат Ради показва хватката - Тодор е хвърлен на земята с нея. Всички се смеят. Тодор лежи на земята, а брат Ради разпалено обяснява на Учителя, че имало и други хватки. Учителят се залива от смях.
към текста >>

Брат Ради е на земята и само му се вирят краката нагоре и се виждат съдраните му панталони.
Разперил е ръце и се чуди какво да прави. После той се досеща за нещо. Разкрачва се и показва как става тази хватка. И когато показва хватката, тръшва се сам на земята. Все едно, че е повален от същата хватка, която е показвал. Брат Ради е на земята и само му се вирят краката нагоре и се виждат съдраните му панталони. Да се смее ли човек или да плаче? Да плаче от умиление. Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем. Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде. Накрая брат Ради се изправя и казва: "Запомних още десет хватки".
към текста >>

Краката му стърчаха нагоре.
Ние го наблюдавахме с изумление. От далечината лъхна миналото, през брат Ради минаваха онези сили, които движеха войните на българите. Въздухът около нас започна да трепти и имахме усещане, че всеки момент ще тръгнем на бой. Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата". Брат Ради се разкрачи, показа хватката и се тръшна на земята. Краката му стърчаха нагоре. След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва. Ако воюва, ще бъде тръшнат с една такава хватка, каквато ни показа брат Ради. Защото българинът днес стои пред лицето на Бога и неговата мисия е да се даде чрез него Словото на Бога. И да го запази и предаде на останалото човечество! "
към текста >>

14. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.
В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
към текста >>

15. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката.
С това Василка се подпомагаше за изкарване на насъщния хляб. Около нея се бяха събрали и други сестри и пееха. Пееха братски песни и песни от Учителя. В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
към текста >>

16. 3_33 Съдба от Небето

Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката.
Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли?
към текста >>

17. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

" Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака.
" Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки? Това не е лична работа, а работа на Бога. Ето ти оригинала. Признаваш ли го или не го признаваш? Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя! " Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос. А те се смятаха за най-заслужилите ученици на Учителя. Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа. Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията.
към текста >>

18. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя.
Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може.
към текста >>

19. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
към текста >>

20. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение.
Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни.
към текста >>

Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>

21. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Ако си крака - ще вървиш с тях, ако си ръце - ще работиш с тях, но краката и ръцете не могат да вземат решения, а главата и онова, което е вложено вътре в нея.
За тях няма закон и няма правила! Особено когато управляват! В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения. Ако си крака - ще вървиш с тях, ако си ръце - ще работиш с тях, но краката и ръцете не могат да вземат решения, а главата и онова, което е вложено вътре в нея. А тук, на "Изгрева", се получи точно обратното. Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора. Защо ли? Защото е необходим ценз за обществото, в което живее и пребивава Школата. Необходим е ценз и за самата Школа.
към текста >>

22. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ.
" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни.
към текста >>

23. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели.
Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата.
към текста >>

24. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили.
Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото.
към текста >>

Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси.
Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос.
към текста >>

25. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак.
А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София? "Изгревът", според Учителя, е мистичен център. Той е по- висок в духовно отношение от много високи планини, включително и от Хималаите. Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената. Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева".
към текста >>

26. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева".
Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място.
към текста >>

27. 3_63 Новата Голгота

След побоя, който Му бяха нанесли през 1936 година, Учителят получи отначало пареза, а после парализа на дясната ръка и десния крак, както и на езика.
Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория. Словото Му беше разнообразно, разнопосочно, насочено към душите на учениците на "Изгрева", както и на учениците от невидимата аудитория. Защото Словото Му имаше отношение само към човешките души и беше предназначено за тях. Така че Словото Му гледат и слушат душите от видимата и от невидимата Школа на Бялото Братство. След побоя, който Му бяха нанесли през 1936 година, Учителят получи отначало пареза, а после парализа на дясната ръка и десния крак, както и на езика. Бяхме се качили във връзка с това на Седемте езера на Рила. Учителят беше поставен в палатка и сестрите се грижеха за Него - всяка с каквото може. По едно време Учителят беше увреден много и не можеше да говори, а само фъфлеше. Тогава ние - сестрите - се грижехме за Него, хранехме Го с лъжичка, а братята Му помагаха да се придвижва до стола вън от палатката или до кревата. Тогава нямаше беседи, а всички горе бяхме в едно тягостно състояние и мъчение.
към текста >>

Още не можеше да си движи добре ръката и крака.
Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му.
към текста >>

28. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята.
По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю! ". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех.
към текста >>

Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите.
Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя. Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени.
към текста >>

29. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата.
Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее! Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " Освен това, на няколко братя и сестри Учителят беше казал по явен начин, че си заминава и че е дошло времето Му за това.
към текста >>

30. 3_71 Последните дни на Учителя

Учителят беше седнал на стола, подпрян на възглавници и аз бях седнала до краката Му на пода.
Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя. Но Учителят се намръщи, ядоса се и каза на Савка: "Иди си! " Тя нямаше какво да прави и си излезе. Учителят беше седнал на стола, подпрян на възглавници и аз бях седнала до краката Му на пода. Учителят каза: "Е-е-ех" и въздъхна. Искаше да каже: "Не я хокайте Савка." Аз също си замълчах. Савка по това време също е била болна от рак на матката, но ние не знаехме това. Учителят след три дни си замина, а след пет месеца си замина и Савка. Учителят си я прибра.
към текста >>

31. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Идвам тук, защото Бог е стъпвал с краката Си по тези светли места.
"Из разговорите на Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 година" "Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук. Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая. Когато се покае човек, ще влезе в Райския живот. Идвам тук, защото Бог е стъпвал с краката Си по тези светли места. Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на земята. Никакво Царство Божие. Иде огън на земята! Идват страдания! Големи страдания идват на земята.
към текста >>

Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не?
Будни бъдете, защото които издържат на всички изкушения и изпитания, те ще влязат в Царството Божие. В най-големите страдания, човек да има мир, вяра и любов, да не се обезкуражава. В 12 глава на пророк Данаила се говори за второто идване на Архангел Михаил. Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние, културата, която идва ще бъде слънчева. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между Бялата и Черната ложа. Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната.
към текста >>

32. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

" И започва да целува краката и обувките на Учителя.
Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева". Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя. Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
към текста >>

33. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Всички ставаме на крака.
И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека. Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем. Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички. Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака.
към текста >>

Всички са станали на крака.
Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем. Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички. Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа. След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска.
към текста >>

В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън.
Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни.
към текста >>

34. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа.
Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души. Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените.
към текста >>

Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме.
Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд. Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме. Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва. После се разпръсквахме сред борчетата и правехме гимнастика.
към текста >>

35. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха.
към текста >>

36. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство.
Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро? " Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство. Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село. Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения? " Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро.
към текста >>

37. 5_18 Краят на войната е близо

А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд.
Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
към текста >>

38. 5_31 Своеволия на Изгрева

Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти.
Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак.
към текста >>

39. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя.
Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата.
към текста >>

40. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Видяхме само как Той изхвърча, как се движеха краката Му като спици на колело - така бърже, че всичко ни се премрежи пред очите.
Даде се знак. Ние полетяхме с буйната си кръв и млада плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние с буйната си кръв и млада плът. Как стана това, не можахме да разберем тогава, а и сега. Ние бяхме по на двадесет и пет години, а Учителят беше шестдесетгодишен. Видяхме само как Той изхвърча, как се движеха краката Му като спици на колело - така бърже, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичквахме край Него.
към текста >>

41. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

Всички стават на крака и вторачват очи в Него.
Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева". Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрича следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България. Да пуснем комунистите в България!
към текста >>

42. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си.
Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН.
към текста >>

В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника.
" Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва. Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника. По онова време това беше една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши е достойно само за задните части на човека, там, където е неговото отходно място - за неговите извержения. Учителят погледнал задника на Фердинанд и казал: "Този задник, гдето сега го виждам, в скоро време ще замине там, откъдето е дошъл". Така завършила тази среща. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е изпълнило. Учителят му казал: "Стягай си куфарите и бягай!
към текста >>

43. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали.
Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание.
към текста >>

44. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й.
И понеже Учителят беше наредил на Ярмила да оправи упражненията с помощта на други сестри, които също я знаеха, дойде се до решение да се опишат отново. Оформи се работна група от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и мен - Елена Андреева. Ярмила беше балерина и отначало играеше упражненията "по балерински", както ние се изразявахме тогава, защото нейните движения наподобяваха танц на балерина. Но когато се събрахме да правим описанието на всички упражнения, тогава всички й показвахме и обяснявахме как ги е давал Учителят да се играят. Тогава Ярмила се коригира, научи ги много добре и според мен тя ги играеше вече много хубаво, но не като балерина. Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й. Тя бе школувана балерина и за нея това не бе никакъв проблем. Но когато уточнявахме как всяко едно упражнение е било давано от Учителя, ние го разчленявахме на различни фази и търсехме най-точната фаза, която е дал Учителят. Но ни трябваше модел, на който да уточним предварително всяка отделна фаза от упражнението. Намерихме една сестра. Тя се съгласи и ни беше модела, на който уточнявахме всички фази на дадено упражнение така, както го бе дал Учителят.
към текста >>

45. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му.
Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово.
към текста >>

46. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Десния крак започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>

Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>

Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>

Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>

Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>

Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи. Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак. Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>

Донесоха Му топла вода и измихме краката Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече. Донесоха Му топла вода и измихме краката Му. Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>

47. 8_12 Братските салони и Изгревът

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му.
Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия. Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му. През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя. Това беше една стая с много малко антренце като входче. Първата година Учителят спеше в нея. Той стоеше най-често горе, а слизаше за клас долу, на "Оборище" 14. И през зимата на 1926-27 година беше в тази стая.
към текста >>

48. 9_03 Дяволът и неговите два крака

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

"Дяволът и неговите два крака" През времето на Учителя, тук, в Школата на "Изгрева", вреше и кипеше от живот.
"Дяволът и неговите два крака" През времето на Учителя, тук, в Школата на "Изгрева", вреше и кипеше от живот. Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него.
към текста >>

Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията.
Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София.
към текста >>

Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град.
В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем.
към текста >>

Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията.
Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. "Ами, Учителю, какво ще правим? " "Ще работим по същия начин, както досега.
към текста >>

А другият му крак е все в София.
Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. "Ами, Учителю, какво ще правим? " "Ще работим по същия начин, както досега. Бог стои над всичко и управлява всичко. Помислите на Бога никой не ги знае.
към текста >>

Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем.
Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. "Ами, Учителю, какво ще правим? " "Ще работим по същия начин, както досега. Бог стои над всичко и управлява всичко. Помислите на Бога никой не ги знае. Само чрез Словото Си Бог се изявява и чрез Делата Господни се проявява".
към текста >>

49. 9_05 Кой бе Учителят?

И моите крака мислят по-добре от вашите глави".
И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат.
към текста >>

50. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител.
В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение.
към текста >>

51. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка.
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>

52. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-възрастните, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка.
А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец. Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-възрастните, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка. Беседите, които слушахме от Учителя бяха откровения за нашите мечти, на нашите въжделения, те задоволяваха нашите очаквания. Това Слово ние го очаквахме, бяхме жадни за Него. Учителят като дойдеше, лицето Му грееше, излъчваше светлина и сядаше до прозореца. Сега виждате ли каква скромна обстановка? Неговите Слова бяха Откровения за нас.
към текста >>

53. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

В 5 часа и във времето, когато наближава изгрева на слънцето ние сме на крак и го очакваме всички строени на поляната в редици.
Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул. „Оборище" 14 и с общи усилия той беше простроен, като Общия и Младежкия Клас се прехвърлиха там. През 1927 г., след построяването на салона на „Изгрева" и устройване на селището, Общия Окултен Клас се провеждаше на Изгрева. Ранното сутринно ставане е наша традиция. Ставаме в 3-4 часа през нощта в зависимост от задачите, които ни предстоят. В 5 часа и във времето, когато наближава изгрева на слънцето ние сме на крак и го очакваме всички строени на поляната в редици. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия. Тогава не чакаме изгрева на слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда.
към текста >>

54. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката.
Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми.
към текста >>

И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката.
Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя.
към текста >>

55. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка.
Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета. Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим. Станала е от сладка по-сладка. Опитайте тази рецепта и ще си спомните за нас как с един кравай хляб и с една глава лук сме поминували трима човека на ден. Бяха чудни младежки години на изпитание и бяха първите уроци в Школата на Учителя. Аз ги разказвам като уроци на Школата, макар че за мен са между другото и спомени.
към текста >>

56. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот.
Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот. Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър.
към текста >>

57. 26. ЖЪТВАТА

После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто.
А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата.
към текста >>

58. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Тръгваме така с римските сандали, ходим 50 км пеш, изпобиха ни се краката.
Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали. Изрязах от кожата само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените. Дори не са опинци, защото за тях трябва майсторлък, а ние го нямахме. Тръгваме така с римските сандали, ходим 50 км пеш, изпобиха ни се краката. Стигаме Коджа Балкан до река Камчия. Разбира се, че трябва да се окъпем. Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво. Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме.
към текста >>

Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.
Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея.
към текста >>

59. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята.
Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже?
към текста >>

60. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня.
Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя.
към текста >>

Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак.
Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
към текста >>

61. 90. НАРЯДИТЕ

При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>

62. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>

Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр.
за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на любовта, на съвършената любов! През този ден човек да забрави личния си живот.
към текста >>

Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло.
В този ден ще познаете какво нещо е възкресението! В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии. Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята. Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог!
към текста >>

63. 114. КНЯГИНЯТА

Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива?
Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня. Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня. А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива? Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си. През цялото време тя не обели нито дума. Следващата седмица трябваше да отидем пак на екскурзия. Събрахме се на уреченото място. Тя извади от чантата си един свитък и ни го подаде да го прочетем.
към текста >>

64. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени, възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака, панталони и рокли.
А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителя и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени, възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака, панталони и рокли. А Учителят стоеше прав. Преди да се счупи пейката, миг преди това Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се изпотъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти на сестрите стърчаха нагоре. Обща врява и глъч.
към текста >>

65. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Разтърсил съм го силно, защото той се свлече в краката ми.
Обикновено поповете не идваха. Те изпращаха други подкупени лица. Но този поп беше дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го с двете си ръце, защото той беше застанал срещу Учителя, на два метра от Него. След това се приближих до него, хванах го с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите круши на земята. Разтърсил съм го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се мерна. Бяха го изпратили на Изгрева със задача. А ние го отпратихме също извън Изгрева, за да си решава сам своята задача. Имаше много такива случаи.
към текста >>

Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна.
Те изпращаха други подкупени лица. Но този поп беше дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го с двете си ръце, защото той беше застанал срещу Учителя, на два метра от Него. След това се приближих до него, хванах го с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите круши на земята. Разтърсил съм го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се мерна. Бяха го изпратили на Изгрева със задача. А ние го отпратихме също извън Изгрева, за да си решава сам своята задача. Имаше много такива случаи. Идваха, провокираха, нарочно поставени лица - изпратени и платени.
към текста >>

66. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа".
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията. Тогава хората не разбираха от тези неща и предизвикаха вестниците да пишат за тези неща като сензация. И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност. Този път го разпитва най-върлият следовател. Застъпник на реда в царщината.
към текста >>

67. 185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ

Намериха такива, извършиха покушението, нанесоха побой и Учителят бе парализиран с дясната ръка и десният крак няколко месеца.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ През 1936 г. някои от съветниците на Царя бяха подкупили наемници, които да нападнат Учителя, да Го убият, за да докажат на Цар Борис III,че Учителят няма свръхестествени сили. Намериха такива, извършиха покушението, нанесоха побой и Учителят бе парализиран с дясната ръка и десният крак няколко месеца. Той се качи на езерата с Братството. Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя дума или изречение. Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това.
към текста >>

68. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

По краката имаше изразени отоци.
Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная. Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ.
към текста >>

69. 3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?

Сяда на леглото, спуска краката си.
" Сестрата не може да мръдне, мисли че умира. Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана. Сяда на леглото, спуска краката си. В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки, казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките. Сестрата беше стенографката Паша Теодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата.
към текста >>

70. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Братът се чуди: „Как ще бъде това, аз едва стоя на краката си." Но сестрите свалят неговата лека раничка и му турят голямата, обща раница.
Сестрите се надяват, дано дойде някой по-як брат, да носи раницата. Но такъв брат не идва. След малко излиза Учителят, готов с бастуна в ръка и с хубава панамена шапка на главата. Сестрите показват на Учителя раницата. „Няма брат, който да носи раницата." Учителят казва: „Как да няма брат" и посочва болният брат. Братът се чуди: „Как ще бъде това, аз едва стоя на краката си." Но сестрите свалят неговата лека раничка и му турят голямата, обща раница. Братът се огъва - но си казва: „Пред Учителя може ли да се покажа слаб? " Стяга се, опира се на бастуна и тръгва. Тогава нямаше рейсове, а се ходеше пешком до Симеоново, пет километра. А от там нагоре още толкова. Времето ветровито, облачно, като че всеки момент може да завали дъжд. Тръгват.
към текста >>

71. 8. МАЛКОТО ДОБРО

" „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава.
8. Малкото добро Една сестра има силни ревматични болки, едва пристъпва. Болки големи в глезените. Иде й да вика от болки. Въпреки това тя решава да отиде към полянката и ето насреща й Учителят. „Какво има? " „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това? " Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева.
към текста >>

72. 17. СРЕЩА С ХРИСТА

Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри.
Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание. А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати! " На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда!
към текста >>

Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри".
Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати! " На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда! " Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега!
към текста >>

73. 19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад.
Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен.
към текста >>

Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад.
Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва.
към текста >>

74. 20.Лудият кон

Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака.
„Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат. Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня.
към текста >>

75. 27. ТРИ СЛУЧАЯ

Една млада сестра има язва на крака си и тя не може да премине.
27. ТРИ СЛУЧАЯ Три случая има, когато Учителят не е излекувал болни и защо? Първият случай. Една млада сестра има язва на крака си и тя не може да премине. Помолиха Учителя да й помогне. Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест.
към текста >>

76. 44. ПРОВОДНИКЪТ

" Катя се обръща към Учителя и казва: „Брат Симеон е паднал и си е навехнал крака." И показва как е паднал и как си е изкривил крака.
До Учителя върви Катя Грива. Изведнъж отзад става суматоха. Някой паднал. Учителят се спира и пита: „Кой е паднал? Какво е станало? " Катя се обръща към Учителя и казва: „Брат Симеон е паднал и си е навехнал крака." И показва как е паднал и как си е изкривил крака. А Катя нищо не вижда, нито знае. След малко идват приятелите от горе, казват: „Симеон падна, но не се удари много. Само си понавехна крака." Катя не може да разбере как е казала тя самата това. Важното е, Учителят запитва, а от Невидимия свят отговарят чрез Катя на Неговия въпрос. Ние сме скачени за Невидимия свят с невидими жици и връзки.
към текста >>

Само си понавехна крака." Катя не може да разбере как е казала тя самата това.
Учителят се спира и пита: „Кой е паднал? Какво е станало? " Катя се обръща към Учителя и казва: „Брат Симеон е паднал и си е навехнал крака." И показва как е паднал и как си е изкривил крака. А Катя нищо не вижда, нито знае. След малко идват приятелите от горе, казват: „Симеон падна, но не се удари много. Само си понавехна крака." Катя не може да разбере как е казала тя самата това. Важното е, Учителят запитва, а от Невидимия свят отговарят чрез Катя на Неговия въпрос. Ние сме скачени за Невидимия свят с невидими жици и връзки. Ние сме среда за Невидимия свят и той работи с нас, така както за нас е среда земята и всичко що расте по нея и което ни заобикаля. Връзки живи, но невидими, по които протича живота на Цялото.
към текста >>

77. 48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ

Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ Късна есен, дъждовно, мокро, студено. Връщам се от работа в събота. Тъкмо сме получили заплатата си. Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност. При това той беше от руските емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него. Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ.
към текста >>

78. 65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО

" Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят. Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича.
към текста >>

79. 72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА

Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си.
Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна. Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята. Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице. Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея. Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета.
към текста >>

80. 73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля.
Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля. Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината". Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота. А тази книжка е стъкмена от Учителя и са думи изказани от Господния Дух през всичките тези времена откакто е човек на земята. Духът Господен е в тях. И ръката Господня е над онзи, който работи с тази книжка, защото тя носи Виделина.
към текста >>

81. 82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА

Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА В една беседа Учителят разказва: „Когато правех своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след две години и еди кой си месец и ден ти ще преминеш едно премеждие. Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това, от къде знаеш? " „Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г.
към текста >>

82. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва.
След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина.
към текста >>

83. 105. АЛХИМИЯТА

Като се върнахме и отивам при Учителя по работа, а това беше 1925/26 г., сварвам Учителя като парализиран, не може да движи единия си крак и едната си ръка и почти не може да говори.
105. АЛХИМИЯТА Сестра Паша разправя следующето: „Отивахме на екскурзия на Мусала. Всички се радвахме на хубавото време, на слънцето, на потоците, на горите, на планината, а аз усещах, че съм в затвор. Като че съм зад някаква решетка. Всичко ми е мрачно, нищо не ме радва, като че нищо не виждам. В това състояние се качвам, в това слязох от Мусала, приятелите разговарят, пеят, смеят се, възхищават се, а аз нищо не усещам. Като се върнахме и отивам при Учителя по работа, а това беше 1925/26 г., сварвам Учителя като парализиран, не може да движи единия си крак и едната си ръка и почти не може да говори. Като видях Учителя в това състояние, изпитах ужас. Учителят едва проговори: „Можеш ли да направиш една супичка? " Изтичах вън, приготвих супата и се върнах. Аз забравих себе си. Като се връщам, Учителят съвсем здрав, нищо Му няма.
към текста >>

84. 128. МИР ВАМ

Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците.
Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам! " Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам! " и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли?
към текста >>

85. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани.
Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш? " „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани. „Би ли дошел за малко с мен? " „Защо не, ще дойда." Вървят заедно, стигат до Пенювата къща. Пеню казва: „Почакай ме малко тук." И влиза вкъщи. А Пеню е приведен зет, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа. Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали.
към текста >>

„Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата.
А Пеню е приведен зет, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа. Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда." Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата. Тръгват заедно - Пеню отива на Братска вечеря. А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех?
към текста >>

86. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи.
Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх.
към текста >>

87. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Имаше моменти, кракът на Боян Боев го измъчваше много.
На планината нощем е много студено. Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам! " Да, обичахме този хубав живот на планините. Имаше моменти, кракът на Боян Боев го измъчваше много. Беше отишъл до Учителя и трябваше да седне, за да стенографира, но болното му коляно му попречи и той без да иска изохка. Учителят го погледна: „Е, как е? " и с погледа си посочи коляното му. Боян също погледна коляното си и каза: „Ех, карма". Учителят се усмихна.
към текста >>

88. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун.
Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше.
към текста >>

89. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе.
Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел. Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си.
към текста >>

Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива.
Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат.
към текста >>

90. 39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС

А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има чо- 4.
Брат Георги казва отчаяно: „Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: „Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление? " Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира при останалите до масичката. Но накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я пипат. Тя почва да се търкаля. А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има чо- 4. "Изгревът"... т. 3 век до нея. А те именно за това се чудят. Масичката три пъти се покланя пред Него. Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя.
към текста >>

Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг.
Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път моливче-то си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. От тогава в Айтос започнаха да Му викат „Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви.
към текста >>

91. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си.
Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят. Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си. Брат Георги разказваше: „Бяхме стигнали до такова изтощаване, че просто залитахме. Не сме сигурни дали няма да паднем сред болните, но упорстваме и продължаваме. Хем работим, хем сме гладни, хем сме жадни, но не смеем да пием нещо и да ядем нещо. Холера е това, ще се заразим. Дойде ден и видяхме, че не можем да издържим повече и че ще загинем тук от изтощение тогава получихме писмо от Учителя.
към текста >>

92. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва.
Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма. Изгубват посоката и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат. Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали дъжд, загубихме пътя, не знаем посоката. Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва. Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре. По едно време копитата започват да удрят в каманъци - калдаръм. Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка. Стигат до високи зидове. Чува се шум на чешма.
към текста >>

93. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили в крака му.
Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия. Цяла напаст Божия бе налегнала българската земя. Имаше един войник, ранен през време на войните. Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили в крака му. Той се бе подул, отекъл и станал двойно по-голям като дирек. Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори. Имал е една непрекъсната и непоносима болка. Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре? Имаше жена и многолюдна челяд.
към текста >>

Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори.
Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия. Цяла напаст Божия бе налегнала българската земя. Имаше един войник, ранен през време на войните. Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили в крака му. Той се бе подул, отекъл и станал двойно по-голям като дирек. Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори. Имал е една непрекъсната и непоносима болка. Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре? Имаше жена и многолюдна челяд. Все неща неразрешими. Ако му отрежат крака - беда.
към текста >>

Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре?
Имаше един войник, ранен през време на войните. Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили в крака му. Той се бе подул, отекъл и станал двойно по-голям като дирек. Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори. Имал е една непрекъсната и непоносима болка. Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре? Имаше жена и многолюдна челяд. Все неща неразрешими. Ако му отрежат крака - беда. Ако не го отрежат още по-голяма беда - ще умре. Не зная как и по какъв начин той научава за Учителя и с една каруца пристига на ул.
към текста >>

Ако му отрежат крака - беда.
Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори. Имал е една непрекъсната и непоносима болка. Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре? Имаше жена и многолюдна челяд. Все неща неразрешими. Ако му отрежат крака - беда. Ако не го отрежат още по-голяма беда - ще умре. Не зная как и по какъв начин той научава за Учителя и с една каруца пристига на ул. „Опълченска" 66.Ако е познавал преди това Учителя не би така пострадал, нали всички ученици се върнаха здрави и читави от фронта! Тях ги запазиха молитвите, които четяха непрекъснато по Негово указание. Този селянин бе седнал на една от пейките в градината и чакаше среща с Учителя.
към текста >>

Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците.
Не зная как и по какъв начин той научава за Учителя и с една каруца пристига на ул. „Опълченска" 66.Ако е познавал преди това Учителя не би така пострадал, нали всички ученици се върнаха здрави и читави от фронта! Тях ги запазиха молитвите, които четяха непрекъснато по Негово указание. Този селянин бе седнал на една от пейките в градината и чакаше среща с Учителя. Аз бях седнал на същата пейка и чаках по друга работа Учителя. Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците. След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение. После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше. Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя.
към текста >>

После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака.
Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя. По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува. Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака. Така го обясни Учителят. Селянинът разбра, Учителят протегна ръка за здрависване, а той селянинът, взе че я целуна, Учителят се усмихна. Остави го на ул. „Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото зачервено място на крака се пробива и изтича много гной. Изпращат човек при Учителят и съобщават за изтеклата гной, получават нов съвет и накрая след известно време оздравява.
към текста >>

„Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото зачервено място на крака се пробива и изтича много гной.
Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака. Така го обясни Учителят. Селянинът разбра, Учителят протегна ръка за здрависване, а той селянинът, взе че я целуна, Учителят се усмихна. Остави го на ул. „Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото зачервено място на крака се пробива и изтича много гной. Изпращат човек при Учителят и съобщават за изтеклата гной, получават нов съвет и накрая след известно време оздравява. Отива при Учителя да Му благодари и иска от Учителя да му определи какво може да направи, защото е селянин и иска да се отблагодари както трябва. Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева. Той с радост се съгласява и се пренася на Изгрева и три години работи денонощно в нея. Научават се близките му, че вече е оздравял и се чудят защо не си идва на село.
към текста >>

94. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

От тогава имаме една снимка, на която е заснета малката дървена къщичка на Изгрева и от ляво на дясно са образите на Мария Тодорова, Цанка Екимова - рождената ми сестра, Хилда, Атанас Димитров, Борис Николов, а в краката ми е застанала 2-годишната дъщеричка на Хилда и до мен рождения ми брат Николай Дойнов.
Ражда им се момиче. А Кришна Мурти беше кръстник на това дете. Атанас се върна в България с жена си Хилда и с дъщеричката си. Нямаше работа и аз го взех при нас да работи в мозайкаджийската бригада. И така Хилда се сближи с нас. От тогава имаме една снимка, на която е заснета малката дървена къщичка на Изгрева и от ляво на дясно са образите на Мария Тодорова, Цанка Екимова - рождената ми сестра, Хилда, Атанас Димитров, Борис Николов, а в краката ми е застанала 2-годишната дъщеричка на Хилда и до мен рождения ми брат Николай Дойнов. Тази снимка за мен означава много и ме връща в онези години, когато с тази история разказана от мен светът трябваше да се определи за Духът на Истината. Всеки се определи и всеки тръгна по своя път. Ние останахме в Школата на Всемировия Учител Беин-са Дуно, където Духът на Истината слизаше в Неговото Слово, а ние бяхме ученици в Школата на Бялото Братство.
към текста >>

95. 75. СТОИЛ СТЕФАНОВ И ШУМКАРИТЕ

Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак.
Затова той бе гонен и при цар Борис, а когато дойдоха да управляват слугите, то те също го сложиха в затвора, където престоя десет години. Интересна личност. Неповторима. Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. След разговор с Него Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, които бяха излез-нали в горите на въоръжена борба като смятаха, че с това подпомагаха Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се срещна с, Багрянов, разговаря с него и Багрянов смекчи политическата линия срещу шумкарите, т. е. комунистите. Тогава Багрянов бе под влияние на Стоил Стефанов, защото му беше главната опора. Тогава Стоил Стефанов бе пристъпил на Изгрева като ученик на Учителя.
към текста >>

96. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

Д-р Жеков решил да си ляга и както е обичая при нас, измил си краката в един леген с вода и лекичко легена го бутнал под леглото, понеже го домързяло да го изхвърли навън.
И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено. Беше интересна колоритна личност. Беше съвременник на Учителя от първите Му години. Както всички стари приятели и той се занимаваше със спиритизъм. Една вечер викал духове и чакал да му се материализират, но не станало, макар че те съобщавали чрез медиума, че тази вечер ще има материализация. Д-р Жеков решил да си ляга и както е обичая при нас, измил си краката в един леген с вода и лекичко легена го бутнал под леглото, понеже го домързяло да го изхвърли навън. Легнал си и пак мислел за материализация на духове. По едно в време чул плясък и след това „цамбур". Той се уплашил и се завил с юргана през глава. Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли.
към текста >>

97. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

" Всички скачат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята.
Не щеш ли там са отседнали войници. По онова време на войниците четяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на главата си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните. Ближе ги и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. „Какво ти е брат Савов?
към текста >>

98. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно.
Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване.
към текста >>

Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много.
към текста >>

Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега.
Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
към текста >>

99. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

В планините има места където човешки крак не е стъпвал, казваше тогава Учителят.
С тях човек може да влезе в общение. Един поет може да разговаря с тях. Един мистик може да преживява с тях. Да има общи преживявания, да стане една обмяна между тях и него. Учителят го ценеше много този връх и го наричаше „Чисто място". В планините има места където човешки крак не е стъпвал, казваше тогава Учителят. Тези места се пазят, не се допуска всеки човек да отиде там. Може само един чист човек да бъде допуснат. Но един обикновен човек - не. Тези места се наричат „святи места". В Писанието се казва: „Изуй обущата си,-защото мястото, на което стоиш е свето".
към текста >>

100. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА