Търсене в текстове за 'Индивида'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 146 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее.
Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.
Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение. Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля. Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг. Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.
А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси.
към текста >>

5. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството.
Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

6. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
към текста >>

7. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид. Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
към текста >>

8. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр.
И тогава заставят малкото дете да дъвче и то се намира в ново чудо. Най-първо му дават хубави сочни плодове и то пак се радва, но един ден, когато майка му и баща му осиромашеят и му дадат сухите корици, щастието изчезва. Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата. И човек мисли, че с тия изрази е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения. Но той се мами. И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр. ако едно дете изисква да сучи 10 пъти на ден, то ще срещне противодействие. И когато хората изискват от природата повече, отколкото им е позволено, те всякога срещат отказ, който се изявява посредством нещастието. Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие. Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го поздравят по особен начин, който причинява болка. Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво.
към текста >>

9. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всичко това ясно показва, че тука обикновения, съзнателния живот на индивида престава и се проявява едно друго съзнание по-различно от обикновеното.
Това са хора с особено психическо предразположение. Има случаи, при които хора, които са считали нестинарските игри за измама, отпосле сами са ставали нестинари. Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар. От друга страна, самите нестинари заявяват, че това не е „от тях". При това мнозина от тях не помнят това, което са приказвали и вършили. Всичко това ясно показва, че тука обикновения, съзнателния живот на индивида престава и се проявява едно друго съзнание по-различно от обикновеното. Предвид слабата интелектуална подготовка на нестинарите и тем подобни, може да се заключи, че тук има проява на подсъзнателен живот. За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството. Едно съществено положение, което тук намираме, това е повишеното настроение на тълпата при чествуването на тия празници. Дългото подготвяне малко преди празника, създава условия на възприемчивите души за едно повишено настроение, което се поддържа у всички: и нестинари и зрители. Това се усилва още повече от очакването на нестинарските игри.
към текста >>

10. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
към текста >>

11. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее.
Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление.
към текста >>

12. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство.
герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки. За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти.
към текста >>

13. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове.
към текста >>

14. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем.
Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес.
към текста >>

15. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават.
В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите. Така запр.
към текста >>

16. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни.
Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
към текста >>

Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят.
Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата.
към текста >>

17. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията.
А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това.
към текста >>

В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене.
Така е у едноклетъчните животни. Тези разсъждения се подкрепят и от множество факти. ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от съзнание, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4]. Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча).
към текста >>

На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана.
ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от съзнание, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4]. Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната.
към текста >>

18. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг.
От друга страна неовиталистите с помощта на редица факти отхвърлят случайността в еволюцията. Запример окото на pectin`a (от рода на мекотелите) е съвършено еднакво с окото на човека. А pectin`a стои на много ниско стъпало, в сравнение с човека на еволюционната стълба. Изобщо между pectin`a и човека стои една извънредно голяма междина по съвършенство и време. Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг. Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни.
към текста >>

19. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
към текста >>

И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната.
В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките.
към текста >>

20. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида.
Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие.
към текста >>

21. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида.
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип.
към текста >>

22. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот.
Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот. Тогаз съзнанието се разширява и почва да работи в едно по-високо поле. Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства, настроения и то различни за разните растения? Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм.
към текста >>

23. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
към текста >>

Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место.
Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

24. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида.
А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо.
към текста >>

25. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото.
Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите.
към текста >>

Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството.
Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

(което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6).
Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма.
към текста >>

27. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота.
Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното. Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота.
към текста >>

28. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Психоанализата, както тя се практикува днес, се основава най-често на доклада на индивида, който трябва да бъде изследван.
Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех. Психоанализата, както тя се практикува днес, се основава най-често на доклада на индивида, който трябва да бъде изследван. Тук съзираме вече един източник на грешки, тъй като има твърде много хора, които винаги ще останат затворени по отношение на известни свои работи. Иначе е, обаче, когато се работи въз основа на хирософията. Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си. Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака.
Н. Дойнов Строежът на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер.
към текста >>

Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида.
Н. Дойнов Строежът на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е.
към текста >>

30. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида".
УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА 5]„Има три вида живот: живот за Цялото живот за обществото и живот за личността Индивидуалният живот е една частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото. Животът има едно общо велико предназначение. И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида". 5]„Съществува идеален строй горе. Това е обществото на напредналите същества. И всички вие сте призвани да станете членове на тоя велик народ. Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята. Както Мойсей съгради скинията в пустинята по това, което видя горе".
към текста >>

31. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.
Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле.
към текста >>

32. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
към текста >>

33. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол.
Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.). Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици.
към текста >>

34. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви.
Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака – един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера – Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя "дом" в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, напр., ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви. Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е.
към текста >>

Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида.
Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера – Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя "дом" в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, напр., ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви. Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е. знакът, който в момента на раждането, респ.
към текста >>

35. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е.
С тях правили два вида опити; едни яйца напълно разделили на две половинки, а други само пристиснали, без напълно да разделят двете части. От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно тяло, но с по две глави. Какво показват тия опити? Че организмът не е машина, не е механизъм. Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на механиката. Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено. С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията. Изучаване еманациите на човешкото тяло Във френското списание "Le médecin français" (кн. 11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото тяло.
към текста >>

36. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

„Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида роден на едно определено място в едно определено време" (Синдбад – Д-р Вайс).
Такива са 3 от ъгловите домове, именно, първият, който е близо до хоризонта, 10. и 7., един от следващите – 11. – и един от падащите – 9.; последните два като прилежащи към десетия дом. Тия пет дома са получили и специално наименование — хилегиални. * Но домовете имат и друго значение. „Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида роден на едно определено място в едно определено време" (Синдбад – Д-р Вайс). Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме. „I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитност; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен. ІІ дом дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак.
към текста >>

Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида.
и 12. дом. Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа. Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния" момент на хороскопа. Действително и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти" (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>

37. СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X.
Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления – космични и земни – биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина. Впрочем, в нашия случай обяснението не е най-важно. По-меродавни са фактите, а те говорят, че човешкият организъм и психика резонират при всяко повторение на ония хармонични или дисхармонични аспекти (или сродни на тях), които намираме в момента на раждането му и обратно, при наличността на даден космичен аспект, респ.
към текста >>

Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ.
Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме. По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии. Разбира се. ще има да се поработи още доста, докато се получи пъпна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ. времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид. Нашата задача тук не е да се спираме върху принципите и методите на тия отдали от астрологичната традиция, които често са твърде сложни и изискват доста изчисления. Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи, само един единствен аргумент – опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна и като средство за проверка на същите – от друга. Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на "необосноваността", не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на трудността да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори. Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори.
към текста >>

38. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида.
Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон.
към текста >>

39. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако, например, един ден Юпитер премине през радикалното положение на Слънцето в един хороскоп, което може да се види от астрологическите таблици, обикновено това ще означава настъпването на едно благоприятно време за индивида, докато преминаването на Сатурн, Уран или Марс върху същото място, обикновено, ще бъде свързано с критични събития за него, както и за всички, при раждането на които Слънцето е заемало това зодиакално положение.
Едно положение на астрологичната традиция, което характеризира това отношение, гласи, че всяка планета слага своя отпечатък върху мястото на Зодиака, дето тя се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. Тоя отпечатък остава в хороскопа на тоя индивид и след като планетата е напуснала това място. По тоя начин, позицията на Слънцето в хороскопа има слънчев, тая на Сатурн - сатурнов характер през целия живот на родения. Това на пръв поглед странно твърдение се проверява твърде лесно при транзитите, т.е. преминаванията на небесните тела през радикалните места на планетите, значи местата, които те заемат в радикалния, рождения хороскоп. Ако, например, един ден Юпитер премине през радикалното положение на Слънцето в един хороскоп, което може да се види от астрологическите таблици, обикновено това ще означава настъпването на едно благоприятно време за индивида, докато преминаването на Сатурн, Уран или Марс върху същото място, обикновено, ще бъде свързано с критични събития за него, както и за всички, при раждането на които Слънцето е заемало това зодиакално положение. Един тригонален транзит на Юпитер към радикалното място на Слънцето обикновено също така показва хармонични влияния. Така, когато Юпитер при своето движение в Зодиака стигне точката 8° от Лъв или 8° от Стрелец, той ще оповести един благоприятен период за притежателя на хороскопа, даден в по-миналия брой на списанието, тъй като тогава „големият благодетел" ще бъде в тригонален транзит спрямо мястото на Слънцето (8° от Овен) в хороскопа на това лице. Напротив, дисхармоничните транзити - квадратура и опозиция - особено на неблаготворните планети към радикалната позиция на Слънцето, обикновено бележат неблагоприятни влияния. Така, преминаванията на неблаготворните планети през 8° от Рак (точка, която се намира в квадратен аспект с 8° Овен), през 8° Везни (като опозиционна точка спрямо 8° Овен) и през 8° от Козирог (като квадратура към 8° Овен) обикновено ще се придружават от по-големи или по-малки мъчнотии за същото лице. Разбира се това, което се каза за Слънцето във връзка с преминаванията на някои планети, важи по принцип и за преминаванията на всички планети спрямо позициите на всички планети в хороскопа, само че със съответни разлики в силата и характера на получените ефекти.
към текста >>

Например, ако се касае за господаря на хороскопа, може да имаме едно забележително издигане на индивида.
Противоположните знаци на току що споменатите са знаци на „падение" за същите планети. Така че: Слънцето се смята в падение във Везни, Луната се смята в падение във Скорпион, Меркурий се смята в падение във Риби, Венера се смята в падение във Дева, Марс се смята в падение във Рак, Юпитер се смята в падение във Козирог, Сатурн се смята в падение във Овен. Обикновено се приема, че планетите, разположени в свой знак, развиват най-добрите си качества и тяхното влияние е трайно. Планетите в заточение губят положителните си качества и проявяват по-скоро отрицателните. Повечето автори приемат, че планетите, разположени в знака на своята екзалтация (подем), развиват едно, понякога внезапно проявено, но силно влияние. Например, ако се касае за господаря на хороскопа, може да имаме едно забележително издигане на индивида. Според същата хипотеза, планетите в падение губят значителна част от своята сила. (следва)
към текста >>

40. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4.
Така, ако Слънцето се намира в знака Овен, то комбинира своите влияния с тия на знака Овен. С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни). Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарьт на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в : кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) — подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове, водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, "реалните политици", хора с усет към действителността. Естествено, това, което се каза за планетните групи, важи и за отделните планети. "Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действуват заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т.е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела. Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или комплементарна - и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета. Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са.
към текста >>

41. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 1. Планети и зодиакални знаци (Продължение) Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост . Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувствува добре поставен в знака на Сатурн - Козирог, защото там той има своя "подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо.
към текста >>

- Дванадесетият градус от Стрелец в тоя хороскоп ще носи през целия живот на индивида тежкия печат на най-строгата планета.
Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти. * Нека сега разгледаме запример положението на Сатурн в знака Стрелец, както го намираме в хороскопа, даден в един от миналите броеве на списанието. Както се каза вече, ние няма да изследваме за сега влиянието на аспектите и дома. Ще се ограничим да установим само ефекта, който се получава от взаимодействието между планетата и знака, в който я намираме. Въз основа на гореизложеното можем да направим следните заключения: 1. Отпечатък. - Дванадесетият градус от Стрелец в тоя хороскоп ще носи през целия живот на индивида тежкия печат на най-строгата планета. Ние ще знаем предварително, че насочените към тоя пункт преминавания (транзити) на планетите, които в рождения хороскоп са свързани по някакъв начин със Сатурн, ще съживят латентните му енергии. И докато хармоничните транзити не ще се проявят особено силно, дисхармоничните транзити, особено на планетите, които и в рождения хороскоп са в дисхармоничен аспект с тая планета, ще се чувствуват толкова по-тежко. С други думи, всяко преминаване на тия последните през 12°. от Риби (като квадрат спрямо 12°. от Стрелец), през 12°.
към текста >>

Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.
Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието. По положението на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние. Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно. Знае се, че планетите развиват най-голяма сила, когато се намират в ъглови домове и то повече в 10. и 1. и по-малко в 7. и 4. домове. При равни други условия, силата на планетите, разположени в следващите домове - 2., 5., 8.
към текста >>

42. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк.
Кривите линии - линиите на магнетизма - изразяват чувствителност, приспособимост и гъвкавина, мекота и женственост. Те са линии предимно на чувствата. В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост. Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация. Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост. Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк. Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява почеркът. Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува. Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота. При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено.
към текста >>

43. ДЕНОНОЩНИЯТ РИТЪМ НА РАЖДАНИЯТА И УМИРАНИЯТА- Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

С други думи, само с оглед на космичното положение на показалеца ще може да се прецени, дали, напр., усамотяването ще бъде наложено отвън на индивида, или пък той ще си го наложи сам, дали неприятелите ще увредят значително интересите на родения, или техните усилия ще останат безплодни, дали най-после те ще бъдат спечелени за приятели и т.
Самотност и затваряне". От друга страна, обстоятелството, че господарят на хороскопа, т.е. господарят на знака, заемащ 1 дом – Сатурн, се намира в друг дом – 12 – показва, че той ще свърже предмета на 1 дом – живота на родения – със значенията на 12 дом – тайни вражди, грижи и изпитания, усамотяване и затваряне. Едва, обаче, след като вземем пред вид космичното положение на Сатурн, т.е. неговото положение по знак и аспекти, ще можем да съдим, дали ще се смекчат или ще се засилят горните мрачни перспективи, както за бъдещите вражди, с които ще има да се справя индивидът, така и изобщо за живота на родения, неговите изпитания и усамотяване. С други думи, само с оглед на космичното положение на показалеца ще може да се прецени, дали, напр., усамотяването ще бъде наложено отвън на индивида, или пък той ще си го наложи сам, дали неприятелите ще увредят значително интересите на родения, или техните усилия ще останат безплодни, дали най-после те ще бъдат спечелени за приятели и т. н. [b][size="4"](Следва)
към текста >>

44. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И обратно, дисхармоничните аспекти не винаги съответстват на недъзи в характера на индивида.
Планети в аспект (продължение) Когато две планети са свързани с аспект, те действат задружно. При това те могат да си помагат или да си пречат една на друга. Естествено, в резултат се получават най-различни ефекти – от най-добри до най-неблагоприятни. Трябва да предупредим, че сега засягаме една от най-трудните области на астрологията, мненията върху която още не са напълно установени. Наблюденията са показали, напр., че хармоничните аспекти не всякога създават способностите, които обикновено се очакват от тях. И обратно, дисхармоничните аспекти не винаги съответстват на недъзи в характера на индивида. Напротив, понякога те бележат някакво качество, което, обаче, се натъква на вътрешни или външни спънки при своето проявление. Също така и постиженията при добрите аспекти не винаги са блестящи. От друга страна, успехът при лошите аспекти съвсем не е безусловно изключен, а само идва по-късно и след по-малки или по-големи затруднения. Във всеки случай, много модерни автори, между които и председателят на дружеството на английските астролози – Картер – признават, че характеристиките, които традицията дава за разните аспекти между две дадени планети с така наречените астрологични афоризми, имат само относителна, а в много случаи – съмнителна стойност. Ние ще се опитаме да дадем онова, което според мнението на меродавни автори може да се смята като по-сигурно или поне по-вероятно върху тая материя.
към текста >>

Относно характера на тия астрономични места важат следните положения: на горния лунен възел се приписва юпитерово влияние, на долния – сатурново естество ; асцендентът има отношение към здравословното, морално и интелектуално състояние на индивида, а зенитът – към социалното положение на същия. (следва)
Интересно е, че статистичната астрология, която отхвърли някои положения на традицията, потвърди значението на лунните възли, дори и това на възлите на някои други планети, с които традиционната астрология въобще не работи (К. Крафт). Приема се, че лунните възли не могат да хвърлят, а само получават аспекти от планетите. Това важи и за асцендента, т.е. пресечната точка на еклиптиката с източния хоризонт на дадено место в даден момент, а така също и за зенита – пресечната точка на еклиптиката с горния меридиан на дадено място в даден момент, които също са. издържали проверката на статистичния метод. Относно характера на тия астрономични места важат следните положения: на горния лунен възел се приписва юпитерово влияние, на долния – сатурново естество ; асцендентът има отношение към здравословното, морално и интелектуално състояние на индивида, а зенитът – към социалното положение на същия. (следва)
към текста >>

45. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида.
Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие. Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят.
към текста >>

Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството.
Пътят към доброто, пътят към Истината, която освобождава, а не всяка Истина, – това е задача на философията на делото. „Истината ще ви направи свободни" А истината е в Духа, в постъпване съобразно законите на Духа, а не съобразно външни закони. Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз, неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество.
към текста >>

Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството.
„Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода. Само едно нравствено съвършено, свято човечество може да бъде щастливо.
към текста >>

46. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако се огледаме във физиономиите: в очите, носовете, ръцете, главите и всички форми на отделните телесни части, ще видим, че отделните индивиди имат нещо свое специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида.
Но ние твърдим при това, че не е достатъчно биологичното обяснение за комбинирането на гените, за да си дадем ясно сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитавали се в досущ еднакви условия. Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществува между тях още от най-ранната, бебешката възраст. Нещо говори на майчината интуиция, че едно дете коренно се отличава от друго, че едното е съвсем друга индивидуалност. В начина, по който едното дете възприема храната, в начина, по който реагира към дадени неща, майката вижда другия човек, съвършено различен и вече даден в неговите едри линии. „Той си е такъв от бебе" – казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните. Ако се огледаме във физиономиите: в очите, носовете, ръцете, главите и всички форми на отделните телесни части, ще видим, че отделните индивиди имат нещо свое специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида. Всеки роден индивид има нещо, което го причислява към известна категория характери: сангвиничен, меланхоличен, холеричен и лимфатичен (Върху натюрелите и темпераментите виж съответните есета в книгата „Пътят на звездата" от Г. Радев). Някои правят тая класификация на човешките типове по планети: Марс, Земя, Меркурий, Слънце, Венера, Юпитер, Луна, Сатурн. Някогашните херметисти, а заедно с тях и видни представители на съвременната философска и научна мисъл смятат, че различните хора, които се раждат по лицето на земята, имат различни склонности, дадени веднъж и неповторимо в тяхното духовно аз и ясно изразени в тяхната морфология. Хората не само от една раса, от един народ, но даже и от едно семейство са различни типове и имат различни психологични склонности. От това гледище, следователно, не може да очакваме биологични расови еднаквости, следователно, характерите, склонностите, дарбите и постиженията на хората не могат да зависят от „расовата смес".
към текста >>

Силовите линии на духа, които очертават индивида, моделират от всякаква „смес" своите модели.
Някогашните херметисти, а заедно с тях и видни представители на съвременната философска и научна мисъл смятат, че различните хора, които се раждат по лицето на земята, имат различни склонности, дадени веднъж и неповторимо в тяхното духовно аз и ясно изразени в тяхната морфология. Хората не само от една раса, от един народ, но даже и от едно семейство са различни типове и имат различни психологични склонности. От това гледище, следователно, не може да очакваме биологични расови еднаквости, следователно, характерите, склонностите, дарбите и постиженията на хората не могат да зависят от „расовата смес". Тя е само един фактор. То е все едно да кажем, че гениалното произведение на някой знаменит скулптор зависи от качеството на глината, с която той борави. Силовите линии на духа, които очертават индивида, моделират от всякаква „смес" своите модели. Един негодник не може да направи нищо и от най-хубавия мрамор, а даровитият скулптор ще даде велико творение и от най-грубия камък. Анри Дюрвил казва: „Всека жива форма е завършек на едно еволютивно минало, сиреч, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, защото мисълта създава формите. Нещо повече дори – съвършенството на една форма определя онова стъпало на развой, на което се намира мисълта, що я е създала. Най-завършените форми принадлежат на най-напредналите същества. Човешката форма – най-великолепната от всички форми, а негли и най-хубавата, изразява творческата мощ на мисълта на цял низ поколения, които са ни предхождали.
към текста >>

Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото.
Така е и с един народ. У него 25% е онова, което му придава расовата смес, втората част – другите 25%, това е общественото възпитание: въздействието на училището, църквата, улицата, пейзажа, вярата, езика, обичаите и културата, а останалата част, която е 50%, е ирационално самобитно. То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото. Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия. Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация.
към текста >>

Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости.
В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото. Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия. Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация. То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници.
към текста >>

47. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използуват едновременно. Кои именно от тях ще дойдат под съображение в конкретния случай, ще трябва да се види от другите астрологични фактори – домове, знаци, аспекти. Нека вземем за пример значенията на Луната от таблицата за роднински връзки. От само себе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата,и дъщерята и пр., а само една или друга от тях. Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
към текста >>

48. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида.
Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение! Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки. Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки?
към текста >>

49. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учениците преписват буквално афоризмите от такива ръководства и след това ги нареждат безкритично според някоя механическа схема, без да държат сметка за противоречията, които произлизат от това (и които обикновено биват приписвани на характера на индивида, вместо да се разложат в по-висшето единство на синтезата).
П. М. АСТРОЛОГИЯ Тълкуване на аспектите Тъй като въпросът е твърде труден, ние ще започнем с няколко най-прости примери, които заемаме от „Астрологичните елементи" на Синдбад - Д-р Вайс. „За повечето от изучаващите астрология твърде разпространените разни учебници с астрологични афоризми за тълкуване на хороскопа са повече от вредни. Те насърчават злоупотребата да се разлага хороскопът на фактори, които никога не могат да се разделят един от друг. Учениците преписват буквално афоризмите от такива ръководства и след това ги нареждат безкритично според някоя механическа схема, без да държат сметка за противоречията, които произлизат от това (и които обикновено биват приписвани на характера на индивида, вместо да се разложат в по-висшето единство на синтезата). Този, който иска действително да научи астрология, първо трябва да научи добре естеството на планетите, както и на знаците и домовете, чрез които те се проявяват. След това идва под съображение влиянието на различните аспекти, които особено трудно се поддават на преценка, една задача, която едва вторият том на нашата серия ще може да изясни според принципите на Морена, тъй като тя предполага основното познаване на астрологичните елементи. „Между това, ние ще дадем на ученика опорните точки, които му са понятни засега, за да има представа как могат да влияят и какви вариации могат да произвеждат отделните аспекти поне при показателя на живота. (Както се знае, показател на живота се смята господарят на знака, който е изгрявал на източния хоризонт в момента на раждането). „Бейли препоръчва в своите частни лекции, всяка планета да се разглежда като един принцип, (чието естество може да се схване от неговите качества, дадени в характеристиките на планетите).
към текста >>

„Ако двете планети са лоши или зле поставени по знаци, трептенията, които произлизат от този съвпад, ще повлияят неблагоприятно и обезпокоително върху живота на индивида.
След това идва под съображение влиянието на различните аспекти, които особено трудно се поддават на преценка, една задача, която едва вторият том на нашата серия ще може да изясни според принципите на Морена, тъй като тя предполага основното познаване на астрологичните елементи. „Между това, ние ще дадем на ученика опорните точки, които му са понятни засега, за да има представа как могат да влияят и какви вариации могат да произвеждат отделните аспекти поне при показателя на живота. (Както се знае, показател на живота се смята господарят на знака, който е изгрявал на източния хоризонт в момента на раждането). „Бейли препоръчва в своите частни лекции, всяка планета да се разглежда като един принцип, (чието естество може да се схване от неговите качества, дадени в характеристиките на планетите). Ако две планети са в аспект, това може да означава три неща, в зависимост от това, дали те са в съвпад, в добър или пък в лош аспект помежду си, „В случай на съвпад двата принципа действуват заедно, а когато са хармонични, това става в благоприятен смисъл, ако са дисхармонични — в неблагоприятен смисъл, създаващ дисхармония и раздор. „Ако двете планети са лоши или зле поставени по знаци, трептенията, които произлизат от този съвпад, ще повлияят неблагоприятно и обезпокоително върху живота на индивида. Ако такива планети са противоположни по същество, то това може да значи един конфликт на два принципа, от които в края на краищата единият ще се окаже по-силен, което трябва да се прецени от силите или слабостите на съответните планети. „В случай на добри аспекти, принципите, които идват под съображение, ще си сътрудничат хармонично, ще си помагат взаимно, ще произведат хармонични трептения, а чрез тях таланти, заложби, помощи и случаи за успех. „При неблагоприятни аспекти тия принципи работят един против друг, създават дисхармонични трептения, недъзи в характера и предразположенията, затруднения и спънки за успехите. Лоши аспекти на лоши планети са крайно неблагоприятни, на добри планети или планети, които са поставени добре по знак, — слаби, а в някои случаи — съмнителни. „Нека няколко примера направят по-нагледно това теоретично изложение.
към текста >>

50. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески.
не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля. Все пак, има нещо, което е общо в понятието воля у съвременните философи и това, което в окултизма се нарича воля, а твърде близко на последното е и схващането у Учителя. Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята цялост образуват човешката душа.
към текста >>

51. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене).
Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на нисшото. Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети.
към текста >>

52. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида.
На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида. И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов. Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка.
към текста >>

53. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака.
Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната. Макар след дълга борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони.
към текста >>

54. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони?
Разпределението става така, че към центъра на ириса (т. е. към зеницата) е разположена чувствената сфера, след това двигателната и периферно сетивната. Този ред ни показва произхода на органите, тяхното предназначение, функция и влияние. в това проектиране на целия организъм върху един кръг с централизиране към зеницата – извора на светлина за тялото – се прозират законите за градежа на най-малката и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот. Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната. Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на човека с вселената. От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член. Всичко това човекът може да осъзнае.
към текста >>

55. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато организмът се намери в положението да има две глави, той прибягва до най-разумното, до най-целесъобразното средство, за да образува два индивида.
Това не е естествено положение на организма. Затова той търси начин да се справи с това положение и да възстанови нормалното. Това става така: в средата на тялото се образува стесняване и най-после там се образува напречна преграда. След това долната хидра се откъсва и двете хидри се закрепват като самостоятелни индивиди. При този опит виждаме много голяма разумност. Когато организмът се намери в положението да има две глави, той прибягва до най-разумното, до най-целесъобразното средство, за да образува два индивида. Това е едничкият най-целесъобразен изход от създаденото положение. Но понякога при също такъв опит процесите в организма се развиват в друго направление: Пак се образуват пипала на задния край на предния индивид под влиянието на организаторските сили в главата на задния индивид. До тук имаме прилика с предния случай, но оттук почва разликата: тенденцията за образуване на нова глава на аборалния полюс на предния индивид се прекъсва и става следното: преградата между двете присадени една на друга половини се премахва. Образуваните нови пипала към средата на тялото заедно с пипалата на предния край на задния индивид представляват едно увеличение на броя на пипалата. Тия пипала постепенно намаляват своя брой, като се сливат две по две съседните пипала.
към текста >>

е повторил опита на Вецел, само че оставил главите на двата сраснати индивида, за да види, как организмът ще регулира нещата.
Вецел през 1895 — 1898 г. е правил следния опит с хидрата: той разделил две хидри по на две половинки. След това сраснал двете половинки, които носят главата, с техните аборални краища. После отстранил долната глава с пипалата Тогава организмът на мястото на откъснатата долна глава образувал крак, с който се прикрепил. 3. Кьолиц в 1911 год. е повторил опита на Вецел, само че оставил главите на двата сраснати индивида, за да види, как организмът ще регулира нещата. Ето какво е станало: едната глава с устата и пипалата постепенно се резорбирала и главата се превърнала в крак, с който животното се закрепило за един подводен предмет. Тук пак виждаме голяма разумност. Тук регулацията е проявена много силно: в интереса на организма главата се превръща в крак. 4. Опитът на Елфрида Муц с Pelmatohydra: Странично върху тялото на една хидра тя присажда долния край на друга хидра с глава и пипала и то така, че главата е обърната навътре към мястото на присаждането (фиг. 5). По този начин и двата индивида са поставени в много трудно положение, с което организмът се справя по следния остроумен начин: Гостоприемникът на мястото на присаждането образува една издутост, която постепенно се удължава и става като един вид мост, чрез който се съобщават двата индивида (фиг. 6).
към текста >>

По този начин и двата индивида са поставени в много трудно положение, с което организмът се справя по следния остроумен начин: Гостоприемникът на мястото на присаждането образува една издутост, която постепенно се удължава и става като един вид мост, чрез който се съобщават двата индивида (фиг. 6).
е повторил опита на Вецел, само че оставил главите на двата сраснати индивида, за да види, как организмът ще регулира нещата. Ето какво е станало: едната глава с устата и пипалата постепенно се резорбирала и главата се превърнала в крак, с който животното се закрепило за един подводен предмет. Тук пак виждаме голяма разумност. Тук регулацията е проявена много силно: в интереса на организма главата се превръща в крак. 4. Опитът на Елфрида Муц с Pelmatohydra: Странично върху тялото на една хидра тя присажда долния край на друга хидра с глава и пипала и то така, че главата е обърната навътре към мястото на присаждането (фиг. 5). По този начин и двата индивида са поставени в много трудно положение, с което организмът се справя по следния остроумен начин: Гостоприемникът на мястото на присаждането образува една издутост, която постепенно се удължава и става като един вид мост, чрез който се съобщават двата индивида (фиг. 6). За образуването на този мост Елфрида Муц е наблюдавала преместването на клетки от тялото на гостоприемника навън. Това преселване на клетки, за да се образува мост, не може да се обясни механично. Тук виждаме проява на една разумност. Но с това организмът още не се е справил с трудното положение, в което е поставен. Скоро на външния край на моста се образуват пипала.
към текста >>

Тогава получаваме два самостоятелни индивида.
На върха на моста се образува уста с венец от пипала. Тогава се получава едно общо стъбло с два клона на горния край, и на върха на всеки клон има по една глава с венец от пипала, (фиг. 7). След това става нещо чудно и в най-висока степен разумно. Мястото, дето се отделят двата клона (L), постепенно слиза надолу, тъй че става като че ли надлъжно разцепване на трупа по цялата му дължина (фиг. 8). Най-после, когато това разцепване дойде до долния край на дръжката, и кракът се разцепва на две. Тогава получаваме два самостоятелни индивида. Подобни опити с хидри са правени още по много други начини от Елфрида Муц и други биолози. Поуката от всичките опити е следната: 1. При опитите с хидрата забелязваме действието на динамичния принцип. 2. Забелязваме разумност в резорбиране на известен брой пипала, когато те са станали излишни или непотребни на организма. 3. По някой път намаляването броя на излишните пипала става не чрез резорбиране, но чрез сливане две по две на съседните пипала.
към текста >>

По някой път целесъобразното реагиране на организма към новите условия се проявява по един съвсем неочакван, остроумен начин: когато при присаждането на двата индивида се получи едно общо стъбло с два клона и на края на всеки клон по една глава с венец от пипала (фиг.
Тук виждаме, как организмът за постигането на една цел в разни случаи прибягва до разни разумни средства. 4. Когато част от присадката е излишна или непотребна за организма, той прибягва към нейното резорбиране. 5. Когато е нужно да се образува нова част, нова тъкан или нов орган в дадена точка на тялото, то организмът преселва към тая точка клетки от вътрешността на тялото. Тук виждаме такива разумни процеси, които по никой начин не могат да се обяснят механически. Значи разумността в организма се проявява при всички възможни нови положения, в които го поставяме. По някой път целесъобразното реагиране на организма към новите условия се проявява по един съвсем неочакван, остроумен начин: когато при присаждането на двата индивида се получи едно общо стъбло с два клона и на края на всеки клон по една глава с венец от пипала (фиг. 7), то вместо да става надлъжно разцепване на тялото, за да се получат два самостоятелни индивида, почва съвсем друго нещо: точката на разклонението постепенно отива нагоре т.е. двата клона постепенно се сливат. Това сливане върви бавно от долу нагоре, догдето двата клона станат на един и двете глави се слеят в една глава. Сливането на двете глави в една става по много разумен начин: пипалата две по две се сливат, за да се намали двойно по-големият им брой. С такива и подобни опити биолозите се убеждават, че както произходът на целесъобразността в организма, така и еволюционният процес се дължат преди всичко на един вътрешен разумен фактор, който работи в организма.
към текста >>

7), то вместо да става надлъжно разцепване на тялото, за да се получат два самостоятелни индивида, почва съвсем друго нещо: точката на разклонението постепенно отива нагоре т.е.
Когато част от присадката е излишна или непотребна за организма, той прибягва към нейното резорбиране. 5. Когато е нужно да се образува нова част, нова тъкан или нов орган в дадена точка на тялото, то организмът преселва към тая точка клетки от вътрешността на тялото. Тук виждаме такива разумни процеси, които по никой начин не могат да се обяснят механически. Значи разумността в организма се проявява при всички възможни нови положения, в които го поставяме. По някой път целесъобразното реагиране на организма към новите условия се проявява по един съвсем неочакван, остроумен начин: когато при присаждането на двата индивида се получи едно общо стъбло с два клона и на края на всеки клон по една глава с венец от пипала (фиг. 7), то вместо да става надлъжно разцепване на тялото, за да се получат два самостоятелни индивида, почва съвсем друго нещо: точката на разклонението постепенно отива нагоре т.е. двата клона постепенно се сливат. Това сливане върви бавно от долу нагоре, догдето двата клона станат на един и двете глави се слеят в една глава. Сливането на двете глави в една става по много разумен начин: пипалата две по две се сливат, за да се намали двойно по-големият им брой. С такива и подобни опити биолозите се убеждават, че както произходът на целесъобразността в организма, така и еволюционният процес се дължат преди всичко на един вътрешен разумен фактор, който работи в организма. Такива факти отварят нови хоризонти в биологията, хвърлят голяма светлина върху нашето познание на природата.
към текста >>

56. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида.
Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже. Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго. През това лице прозира нашето сърце, нашият ум, нашата душа и най-после духът на всекиго от нас. То е както матовото стъкло на фотографичния апарат, върху което се отразяват пречупените от лупата лъчи. Върху това стъкло влизат в контакт лъчите от формите, към които е насочен апаратът и погледът на фотографа. Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък.
към текста >>

Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент.
Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него.
към текста >>

57. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида.
Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло. Човек може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин.
към текста >>

Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение.
Досега не е било още възможно да се измери скоростта на телепатичните общения. Физиците и астрономите не държат сметка за метапсихичните явления. Телепатията е, обаче, един непосредствен от наблюдението факт. Ако се открие един ден, че мисълта се разпространява в пространството, както светлината, нашит идеи по отношение строежа на Вселената трябва да бъдат променени. Но ние сме далеч да бъдем сигурни, че телепатичните явления се дължат на разпространението в пространството на един физичен агент. Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение. В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност. Той се намира, прочее, едновременно в материалния свят и другаде. Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето. Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност.
към текста >>

Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам.
към текста >>

58. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Под "съществуване", във философски смисъл, разбираме отношение на индивида или на душата към частите и към Цялото, т.е.
Ценни са мислите на човека който е дошъл до тях чрез своите лични преживявания. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си, човек може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него.*** 19. ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЯ XI година / I том (София, 1931-1932) Между смъртта и живота има известно отношение. Смъртта е резултат на неправилен живот. Като не знае, как да живее, човек умира. Под "съществуване", във философски смисъл, разбираме отношение на индивида или на душата към частите и към Цялото, т.е. към Бити-ето. Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към Цялото, т.е. към Първата Причина на нещата а загубва отношението си към частите. Значи, при смъртта душата има отношение само към Цялото. Смъртта подразбира еднообразие в отношенията, а животът - разнообразие в отношенията.
към текста >>

59. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида.
Друг въпрос би могъл да бъде: Имат ли паневритмичните упражнения ритуален характер? На това ще отговорим, че те не носят характер на церемониален или религиозен ритуал, в обичайния смисъл на тези термини, макар че биха могли да се сметнат ритуални по причина на техните движения, съгласувани с ритъма на космичната активност. Подобни движения се считат за израз на свещенодействие, чиято цел е постижение на известен благотворен ефект по отношение единението с Цялото. При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал. Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост. Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина!
към текста >>

60. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила.
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор. Светлината на милиарди свещи се слива в безбрежно сияние. Тиха, свърхземна песен прониква до сетнята гънка на душата — тъй измъчена и морна — и я изпълва с хармония. Сълзи от радост се леят по бледите ми бузи. Безмълвно коленичил пред Твоите нозе, аз се топя в тих възторг и неизразима нега.
към текста >>

Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи. * Nun la bulgara popolo, kiel ankau la tuta homaro, staras antau la plej granda liberigo — pli granda ol la politika, pli granda ol la ekonomia. Gi estas la splrita liberigo de la individuo el la jugo de la peko, de la malamo kaj mensogo. П. Г. П. I. Пътеката на Светлината.
към текста >>

61. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество.
Тя е философската, обобщителната, моралната му страна. Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа. При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека. За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура. Тя ще се ознаменува и с ново отношение към слънцето — другия фактор за човешкото съществуване на земята.
към текста >>

62. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички.
В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички. Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали. А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко.
към текста >>

63. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина.
Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана. Както капитанът, с помощта на компаса, определя пътя на своя кораб и го направлява в бурните нощи по тъмните вълни, така и човекът, който е познал своята цел, направлява живота си, ползвайки се от компаса на разбирането. Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием.
към текста >>

Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята.
Както капитанът, с помощта на компаса, определя пътя на своя кораб и го направлява в бурните нощи по тъмните вълни, така и човекът, който е познал своята цел, направлява живота си, ползвайки се от компаса на разбирането. Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием. Когато в ума и в сърцето дойде Истината, тя завинаги ще остане там.
към текста >>

Индивида не може да бъде отделен от света.
Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием. Когато в ума и в сърцето дойде Истината, тя завинаги ще остане там. Веднъж, в Бенарес, аз пътувах с лодка по свещения Ганг; аз наблюдавах на бреговете му хората, които в поклонението на Бога търсеха щастието, търсеха целта и пътищата към достигането й.
към текста >>

Света и индивида — това е едно.
Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием. Когато в ума и в сърцето дойде Истината, тя завинаги ще остане там. Веднъж, в Бенарес, аз пътувах с лодка по свещения Ганг; аз наблюдавах на бреговете му хората, които в поклонението на Бога търсеха щастието, търсеха целта и пътищата към достигането й. Един бе потънал в дълбока медитация, забравяйки всичко наоколо и съсредоточавайки се само на една мисъл: — да намери целта и да я достигне; други извършваше обреди, изисквани от неговата система йога; трети повтаряше свещени мелодии, забравяйки и себе си, и света.
към текста >>

64. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива.
Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен. По Фр. Хартман Из Беседите .
към текста >>

65. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По тези петна, обаче, освен болестите, могат да се определят и темперамента, характера и душевните разположения на индивида, тъй като на окото е изобразена цялата съдба на човека.
Тия чертички или петна, съвсем не са случайни, а резултат на промени във физическото и душевно състояние. Колкото по чиста, по плътна е основната боя на ириса, толкова по продължителен е човешкия живот. Освен това, всяко нарушение на функциите на кой и да било орган се отразява върху ирисовия кръг, наречен жизнен пояс. Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. Много често явление е, щото ириса да е изпъстрен с петна по цвят и форма разнородни. По тези петна, обаче, освен болестите, могат да се определят и темперамента, характера и душевните разположения на индивида, тъй като на окото е изобразена цялата съдба на човека. Тази наука ще има поради това. приложение в много области на живота, а особено във възпитанието. Невъзможно е в няколко думи да се изясни грациозността на тази наука. Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване. Многогодишното ми наблюдение и експерименти, ми е дало достатъчно материал, който проектирам по един обстоен систематизиран начин да изнеса на обществото за преценка и критика, и с надежда, че ще явят нови сили и продължат издирванията които ще донесат нови истини, все за благото на човека-брат.
към текста >>

66. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път.
Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите народи към тях. Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина ! Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път. Няма в България други Дух, който да е свързан с нишките на такава любов с целия наш народ, който с такава самопожертвувателност да работи за нашето спасение и възвеличаване. — Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ. Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света. Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан.
към текста >>

67. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото.
„Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ... Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели.
към текста >>

68. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие.
да го прахосаме, да го прекараме как да е, както обичат да говорят хората-деца. които вървят слепешката в живота. „Да живеем живота“: преди всичко психическия, душевния. Това е здравото, уравновесено, лишено от преувеличения от всякакъв род, желание да се живее. Защото окултизмът учи, че тялото е най-съвършения инструмент, оставен на разположение на човешкия Дух. инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида. Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път.
към текста >>

Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида.
които вървят слепешката в живота. „Да живеем живота“: преди всичко психическия, душевния. Това е здравото, уравновесено, лишено от преувеличения от всякакъв род, желание да се живее. Защото окултизмът учи, че тялото е най-съвършения инструмент, оставен на разположение на човешкия Дух. инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида. Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път. И защо всички тия усилия?
към текста >>

69. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части.
Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт. За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие.
към текста >>

70. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както в природата има определено време за посяване на семенцата, за тяхното поникване, растеж, разцъфтяване, завързване на плодовете и узряването им в растенията: както има определено време за зачеването и раждането на животните, така също има точно определено време и за хората — при какви условия, на каква възраст, през кое време на годината трябва да се женят два индивида, които си подхождат за брачна двойка и кога трябва да се зачене тяхното дете, за да се роди точно на време, при хармонично съчетание на планетите, слънцето и луната, та да бъде здраво, даровито, добро и с дълъг живот.
Но астролозите от най-древни времена, когато при всеки държавен глава на древните империи са стояли винаги по няколко души да предвещават събитията, па и до днес, когато астролозите са непознати на обикновените хора и непризнати от учените с ограничен манталитет, винаги са отдавали най-голямо значение на слънчевите и лунни затъмнения, като са ги свързвали с настъпването на изключителни събития в живота на дадени индивиди, цели общества и народи. Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина. Също така забелязано е, че мъжките деца, които се раждат слепи, са заченати или родени през време на слънчево затъмнение, а женските, които се раждат слепи, са родени или заченати през време на лунно затъмнение. Изобщо всички онези, които биват зачевани или се раждат през време на слънчеви и лунни затъмнения, както и при някои други дисхармонични разположения на планетите спрямо земята, биват през целия си живот най-големи нещастници, изроди и непоправими престъпници, които са зло както за обществото, така и за себе си. За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв хаос, какъвто е днешният. Както в природата има определено време за посяване на семенцата, за тяхното поникване, растеж, разцъфтяване, завързване на плодовете и узряването им в растенията: както има определено време за зачеването и раждането на животните, така също има точно определено време и за хората — при какви условия, на каква възраст, през кое време на годината трябва да се женят два индивида, които си подхождат за брачна двойка и кога трябва да се зачене тяхното дете, за да се роди точно на време, при хармонично съчетание на планетите, слънцето и луната, та да бъде здраво, даровито, добро и с дълъг живот. Хората, обаче, безогледно нарушават законите на природата в много отношения, водейки се от своите влечения и страсти и по този начин сами си създават нещастия, а след това обвиняват природата, че не била съвършена, та такива ги създала. Хората трябва да разберат веднъж за винаги, че злото, което ги сполетява, е резултат на тяхното невежество. В природата всичко е дадено за добро и благо, но когато хората неразумно употребяват това добро и благо, то им причинява зло. Така например храната е едно благо, от което зависи живота на човека, но когато човек в своята лакомия преяде, то храната, която е благо, ще му причини зло. Огънят е едно благо за живота на хората, но ако човек е непредпазлив и попадне в огъня, то той ще му причини зло.
към текста >>

71. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но днес хората са изменили на този първичен закон — както в индивидуалния си живот така и в обществения — и по този причина в индивида се раждат болестите, а в обществото кризите и сътресенията.
Това е неговата задача. И всеки който си даде разрешение на въпроса — защо живее, той добива конкретно познание за живота. Има лична опитност; а който не може да си даде отговор, той си създава само общи философски схващания за живота, които не отговарят на реалността. Тези, които имат великото знание за живота, които имат лична опитност, едногласно твърдят че живота не е механически процес, а че той е едно велико вътрешно единство, проявено във всички форми на Битието. И като проява на единството на живота се явява естественият стремеж към взаимопомощ, солидарност, взаимоуслуга, който е закон за организиране на всички биологически и обществени форми. Но днес хората са изменили на този първичен закон — както в индивидуалния си живот така и в обществения — и по този причина в индивида се раждат болестите, а в обществото кризите и сътресенията. Защото хората днес не градят и не подпомагат на процеса на живота, а рушат това което живота гради. Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота, проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогаз, когато всички хора, които са дошли на земята, намерят това, за което са дошли. Тогаз хората ще добият истинския живот, които изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности за работа — защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинско царства и миналите човешки раси.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека, следователно, напрегнем всички сили, за широкото му разпространение, за да дадем път на ония идеи, които единствени могат да изградят светлото бъдеще на индивида, нацията и човечеството.
Ч.) Словото на Учителя. Пред прага на новата епоха (По беседа, държана от Учителя на 26 март 1933 г.) Съобщение * * * Шеста годишнина С този брой в-к „Братство" започва своята шеста годишнина. Хвърляйки поглед назад, към изминалите му пет годишнини, ние с радост констатираме един процес на бавно и постепенно, но затова пък непрестанно и сигурно развитие. И ние никак не се съмняваме, че този процес ще продължава безспирно, като ще направи „Братство“ напълно достоен изразител на идеите, които винаги са го вдъхновявали. \ За нашата програма ние няма какво повече да говорим, защото, в голямата си част тя се съдържа в самото заглавие на вестника. Нека, следователно, напрегнем всички сили, за широкото му разпространение, за да дадем път на ония идеи, които единствени могат да изградят светлото бъдеще на индивида, нацията и човечеството. За нашата ориентация В последните месеци се заговори твърде много за ориентацията на външната политика на Българи: С Германия ли, или с Франция да отидем? — Този въпрос разрешават днес нашите политици. И понеже трябваме и на едните и на другите, търсят ни — „имаме цена“, както се изрази преди два месеца м-р Мушанов, — то ние се надяваме да се продадем колкото се може по скъпо. По-право, политиците, управниците на българския народ, днешни или утрешни, се надяват да ни продадат, както и други пъг са ни продавали. Положението е опасно.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план.
Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота.
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този, който притежава ясновидския дар на прозрение в миналото и настоящето на даден народ или индивид, знае положително, че икономическото, политическото и духовно робство, в което са попаднали се дължи на обективни причини, които се коренят в народа или индивида, за които е дума.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинска свобода Звездний апокриф (Юлий) История и национално чувство (Г. Тахчиев) Преглед. Първият резултат от сближението Словото на Учителя. Спешните въпроси в живота (По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.) Истинска свобода „Човек е свободен дотолкова доколкото действа в съгласие със законите на Природата“ Петър Дънов Робството, под което пъшкат както отделните индивиди, така и цели народи, не е нещо случайно. Този, който притежава ясновидския дар на прозрение в миналото и настоящето на даден народ или индивид, знае положително, че икономическото, политическото и духовно робство, в което са попаднали се дължи на обективни причини, които се коренят в народа или индивида, за които е дума. Тука имаме една индивидуална или колективна, национална карма, която трябва да изплатим „до последния кодрант“, но която, все пак, може да бъде смекчена и скосена или пък влошена и удължена в зависимост от поведението ни. По-ясно казано: каквото сме заслужили, това и получаваме. Не поради прищявката на никого, па бил той и всемогъщия Бог, не поради слепия случай, не и заради това. че сме се оказали по-слаби от нашите противници, а единствено поради нашите собствени грешки ние страдаме. Дълбоката, съществената причина за злото.
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености.
Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.
към текста >>

За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил.
Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава.
към текста >>

76. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тялото на добрите хора е от фина и добре организирана материя, подчинена на разумната воля, а в обикновените хора има много неорганизирана материя, която не е подчинена на волята на индивида, а е подчинена на някаква друга воля, и като така, човек не може да разчита на стабилност и опора от нейна страна при неговия градеж.
Трябва да даде ход на новите импулси и идеи, които се внасят в света и да не се хвали и опира на своето минало, защото миналото на цялото човечество е толкова мрачно, че Бог да ни е на помощ. Всички ценности, с които живее днес човечеството, не са създадени сега, а са отпреди падението на човечеството; домът, майката, бащата и пр. са останали от това далечно минало на човечеството. След падението си човечеството нищо не е създало. Ценността на човека седи във финността на материята, от която е направено неговото тяло и организираността на тялото му. Тялото на добрите хора е от фина и добре организирана материя, подчинена на разумната воля, а в обикновените хора има много неорганизирана материя, която не е подчинена на волята на индивида, а е подчинена на някаква друга воля, и като така, човек не може да разчита на стабилност и опора от нейна страна при неговия градеж. Тук е голямата опасност, на която са изложени съвременните хора. Хората, колкото по-скоро се проникнат от тази идея, толкова по-скоро ще се освободят от изненадите и противоречията в живота, а също от болестите и смъртта. За в бъдеще ще има една школа, в която възпитанието на човека ще бъде положено на тази основа и ще се дадат всички естествени методи, как да се справяме с един престъпен тип. Сега обаче, хората не знаят един престъпен тип как да го възпитават и поправят. Например, в съвременното общество не знаят, как да се справят с половата разюзданост, с разврата.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека.
Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа.
Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат. Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено.
към текста >>

Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
към текста >>

Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си.
Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си. Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество.
И всички нещастия на хората идват от подпушване на Божествените енергии в себе си. Защото всякога, когато искаме да употребим божественото благо само за себе си, ние го подпушваме. И затова, в каквото и положение да се намираме, трябва да мислим за другите тъй, както мислим за себе си. Трябва да бъдем готови да направим за другите това, което сме готови да направим за себе си. Докато вие във вашето нещастие не се постараете да помогнете на нещастието на другите хора, вие не можете да излезете от безизходното положение. Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената.
Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. (следва) Макс Хайндел (14) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Раждането па физическото тяло Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела. Окултистът ясновидец вижда това, но и без ясновидство разумът ни подсказва, че то трябва да бъде така. Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената. В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки човек трябва да знае де е местото на духа, на душата, на индивида и на личността.
Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света трябва да се почита всичко. Човешката личност трябва да се почита и да се тури на своето место. Душата трябва да се почита и да се тури на нейното место. Духът трябва да се почита и да се тури на своето место. Всеки човек трябва да знае де е местото на духа, на душата, на индивида и на личността. Това е задача, върху която всеки човек трябва да работи с десетки години. Разреши ли тая задача, ще израсте в духовния свят. (из беседите)
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без съмнение, изисква се индивида да е готов да следва твърде съзнателно избрания път ... За съжаление, ние тук на запад сме принудени да се отдалечим от природата.
Те ме заинтересуваха, както всичко, което получавам от вас, като плод на вашата дейност. Вестници от вас са винаги документ, че въпреки всички неблагоприятни условия на нашето време, смела дружинка от хора на добрата воля без страх крачат напред, за да носят светлина в сърцата на незнаещите, на нечувстващите, неразбиращите, на нежелаещите да разберат хора. Затова аз се радвам на вашите издания: аз съм изпълнен с благодарност, когато получената пратка доказва, че става възможна взаимната връзка. Навярно там водите по-предан живот, понеже вие не само телесно се стремите, но и душевно, и не само за собствена полза, а и за полза на нашите братя и сестри — човеци. Обаче свързани с природата вие намирате хармония, мир и сила. Без съмнение, изисква се индивида да е готов да следва твърде съзнателно избрания път ... За съжаление, ние тук на запад сме принудени да се отдалечим от природата. А когато човек пожелае да коригира своя живот — до се приближи повече към естествения живот — тогава обаче положението му се влошава. Вследствие на това, през малкото свободни часове човек почва да размишлява, какво може и трябва до се направи за да се излезе от това положение и да се даде на живота добро, ценно съдържание. В това отношение вашите издания са твърде добре дошли. Те дават добро направление за изход от хаоса, за солидното и разумно държание. Сега вече разбирам български език, който особено обичам, също и другите славянски наречия като обект на специално внимание и любов.
към текста >>

83. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С тази малка статия искам да изнеса пред обществото гледището на г-н Дънова относно гореспоменатите проблеми, така също и някои от тези негови идеи, схващания и разбирания, за които той казва, че е необходимо да легнат в основата на цялата ни възпитателна система, ако искаме да внесем значителни подобрения в живота на индивида и обществото.
Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа. А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение. Прочие, всеки на работа! N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални деца с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални деца и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви. С тази малка статия искам да изнеса пред обществото гледището на г-н Дънова относно гореспоменатите проблеми, така също и някои от тези негови идеи, схващания и разбирания, за които той казва, че е необходимо да легнат в основата на цялата ни възпитателна система, ако искаме да внесем значителни подобрения в живота на индивида и обществото. Г-н Дънов твърди, и тези негови твърдения може да се проверят от всекиго, който иска да се убеди в тяхната истинност, че продължителността на живота, количеството на жизнените сили за здравето, заложбите, способностите, наклонностите, стремежите и възможностите, с които разполага един човек. за каквито и да е прояви и постижения в живота му, се определят до голяма степен от здравето и силата на взаимната обич между майката и бащата в момента на неговото зачеване, както и през времето на зародишното му развитие т. е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му.
към текста >>

Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството.
Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А. Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета. Всеки, който иска да си създаде радост в живота, желаейки да посади едно или повече овощни дръвчета, трябва да спази н кои правила, за да се увенчае делото му с успех.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида.
Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството, с ясно съзнание са изпълвали ролята си като служители и проводници на този импулс. И никой да не си прави илюзии, че вънка от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови съзнания заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс, ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида. Защото в Христа няма разделяне на благата. Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради.
Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи.
Във сърцата затрептяха Вси съкровени мечти, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини. Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли пориви в сърцата Новий свет ще сътворим. Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота.
към текста >>

Нито добрите съвети на близките, нито сълзите на любещата майка, нито ако щете дори и личното съзнание и усилията на индивида не помагат.
То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите. Като първи възпитатели на детето, разбира се, се явяват неговите родители, и от тяхната културност зависи те да му дадат една или друга посока в живота. По-рано, или по-късно, обаче, в по-силна или по-слаба форма, заедно с възрастването на детето, у него се пробужда една низша природа, която си е останала благополучно прикрита и незасегната от действието на възпитателните условия, и се проявява по своему, без да държи сметка за когото и да било. Нито добрите съвети на близките, нито сълзите на любещата майка, нито ако щете дори и личното съзнание и усилията на индивида не помагат. Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят.
това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят. Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях. Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, в много случаи, индивида Б.
Тогава Обществото за психични изследвания дойде до убеждението, че в телепатията е намерило ключа на мистерията. Но ще трябва да се напусне това ограничено гледище. Макар че телепатията съвсем не е едно просто явление, нещата фактически са още по-сложни. Без съмнение, телепатичните явления са неоспорими. Такива силни доказателства са дадени, че те не могат да бъдат подложени на съмнение; но обяснението им чрез едновременни мозъчни вибрации, понякога достатъчно, в много случаи е съвършено недостатъчно. И наистина, в много случаи, индивида Б. узнаваше (чрез своето шесто чувство) неща, които индивида А. съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища. А. възпроизвежда една рисунка, която Б. му дава. Ако Б.
към текста >>

узнаваше (чрез своето шесто чувство) неща, които индивида А.
Но ще трябва да се напусне това ограничено гледище. Макар че телепатията съвсем не е едно просто явление, нещата фактически са още по-сложни. Без съмнение, телепатичните явления са неоспорими. Такива силни доказателства са дадени, че те не могат да бъдат подложени на съмнение; но обяснението им чрез едновременни мозъчни вибрации, понякога достатъчно, в много случаи е съвършено недостатъчно. И наистина, в много случаи, индивида Б. узнаваше (чрез своето шесто чувство) неща, които индивида А. съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища. А. възпроизвежда една рисунка, която Б. му дава. Ако Б. знаеше тази рисунка, това може би щеше да се дължи не телепатията.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При изследване на човешката аура се вижда, че колкото по-високо издигнат е индивида, толкова по-приятна и силна светлина се излъчва от него.
Всяка майка знае кой е първият признак на новораждащото се дете, —той е движението. И ако някоя част на тялото е неподвижна, това показва. че е анормална — саката. Така също, ако изучаваме човека, ще констатираме, че колкото по-здрав е той, толкова по хармонични са неговите движения. И нарушат ли се те, настъпва болест. При изследване на човешката аура се вижда, че колкото по-високо издигнат е индивида, толкова по-приятна и силна светлина се излъчва от него. При случай на заболяване, веднага се забелязва едно пречупване и потъмняване на тази светлина. Това потъмняване може да стане частично или из цяло. Болната заболяла част потъмнява, а здравите остават светли. Какво се иска при такъв случай от човека? Да възстанови потъмнелите части на своя организъм.
към текста >>

Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида.
От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина по който се проявява един човек. Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек особено ако и челото му е низко и право със стърчащия нос е „белалия“ човек — обича да настоява и досажда (но не с лошо намерение), а от желание често само да бъде полезен. Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида. Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка. Това толкова се по вече улеснява ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа. Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата., получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането от там с характера на ума и проявата на човешкият характер.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

172) Всяко огъване навътре на линията, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото.
Тъй го виждам. Великото се започва с малкото. Възложено ми е да работя за полско-български учебник и речник. П. Г. П. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 172) Всяко огъване навътре на линията, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото. Когато вдлъбнатината е в горния край, то отговаря на съответна промяна в умствения сват. В средата —на света на чувствата и в долния край —на промени свързани с физическия свят. Тогава тия носове може да ги разглеждаме като смесени форми, които са по-сложни. Големината на линиите a, b, c, до линията „А“ са числови данни, които изразяват фактория, които се проявя-ват. Тези числа са елементите на една крива, която изразява границата на уравновесения сили.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида.
4) Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически финни наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо ексцентричността я проявява в дребното — в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, а не общо за тоя тип хора) Всека вдлъбнатина на носа сочи на слабост и падения (неактивност, липса) в съответната област. Така гърбицата „b“, е прилив на чувства, и в областта „с“ на духовност. Широчината в областта „с“ е широк мост, който свързва интелекта с духовната област. Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида. Изобщо, горния край, основанието на носа и челото между веждите най-често е първия светъл център, който начинаещия ясновидец може да забележи. В някои хора с развити душевни способности или много страдали, той издава тиха светлинка — именно подчертавам тая дума тиха, защото когато се загледате на това място и ако не видите нищо. пак ще усетите едно спокойствие, което тихо лъха и се влива в вас. Сега нека разгледаме външна та форма на носът, в която линията не е права, но огъната. Тя може да бъде огъната навън „орлов нос“ или навътре „чип“ (женски нос).
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство.
Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител.
към текста >>

нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо.
Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Кой е най-голям в Царството небесно. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида.
Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида. В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят.
към текста >>

Стремлението към независимост и свобода на индивида, постулат в древния свят, никога не бе постигнато.
„Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят. Имаме вече чувство на свободата — съзнание още на. Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият Гръцки живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние. Процесът на индивидуализиране продължава в Рим. Стремлението към независимост и свобода на индивида, постулат в древния свят, никога не бе постигнато. Целият период на древността е падение на човека, потъване на Духа в материята, инволюция. (следва) П. Г. Пампоров Лъчи от „Изгрева“ (продължение от бр. 179) За противоречията в живота Веднъж дойдоха две госпожици и започнаха да се оплакват, че животът им омръзнал. Започнах силно да се смея.
към текста >>

Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида.
До като ти имаш скърби и радости — друг е, който направлява твоят живот, като ти създава удоволствие или скърби. Я животът, който се е вдигнал над тях, има в основата си една възприета идея, в името на която трябва да се остави всичко. В обикновения живот това наричат жертва. И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си. Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравновесяват, та винаги знаещия може да има едно равновесие постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев — слънцето вечно грее. И за знаещия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км. в час на паралела на Берлин) за него слънцето няма да залезе никога.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А от това положение има изход както за индивида, така и за общества, народи и цялото човечество.
Това е музика. Днес, хармонията на слънчевата светлина ни зове да излезем от тъмните изби на дисхармонията и да се свържем с истинския живот, който е благо за всички, без изключение. Да хармонираме нашите мисли, чувства и действия, да ги съчетаем така, че те да послужат за стимул и на други и така да се образува една верига на хармония, която да опаше цялата земя и да тласне човечеството нагоре, към възход. Природата, живият бог, пращайки ни на земята, е дал хармонични условия. Ние от неумение и невежество сме се откъснали от тая хармонична среда и сме попаднали в едно хаотична област. А от това положение има изход както за индивида, така и за общества, народи и цялото човечество. Този изход е пътят на хармонията — хармония със законите на природата. Само като поемем пътя на хармонията, нас ни очаква правилно развитие, напредък и растене. В противен случай ще вървим по пътя на израждането и падението. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. В начало бе Словото (из неделната беседа „В начало бе Словото“ – 14.02.1937 г.) „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога” Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава всичко.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Делото като възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида така и за човечеството.
П а ш о в Философия на делото на Авг. Тйежковски II. ч. Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр. 185) 4. Делото като възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида така и за човечеството. Далото е най-висшето пълнота и абсолютно богатство на живота, то включва мисленето и битието и няма в него отрицание. „Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и всестранно, следователно примирява двете противоположности.“ Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа. Делото е цел и средство — от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии не човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята е действително най-висшето проявление на живота не човешкия дух. То не е само средство, то е и цел.
към текста >>

но и съединение, връзка на „взе“ с външния свят, на индивида с обществото, на човека с ближните, върху които той действа.
Всички изкуства и науки,практическия живот във всички посоки на човешката дейност, прояви на духовния живот, всички са пътища на духа при условие, че те съдействат за великата цел, че те са органически свързани, а не разединени. „Волята е най-пълното изражение на човешкото аз защото съсредоточава всички сили и способности но Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността“. Само творческата воля подпечатва за истинско притежание на аза това, което проявява. Същината на делото не е само съсредоточаване на всички сили и способности — на цялото същество в нас. но и съединение, връзка на „взе“ с външния свят, на индивида с обществото, на човека с ближните, върху които той действа. И тези отношения, които „азът“ чрез делото прибавя, означават обогатяване и усилване на индивидуалния живот. А всяко действие, щом има положителни последици има неизмерима сила. Чрез приложението, делото човек достига висш израз на индивидуалното битие в подходящата за него среда — човешкото общество като цялост. Както делото на отделната личност — изисква и предполага съсредоточение на всички сили. така също и социалното дело на човечеството предполага целесъобразното обединение — организиране на човечеството.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като запасяване на индивида с известно количество знания, по-вече или по-малко нужни за живота му, не е и не може да бъде някакъв особено голям фактор за истинска култура.
Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик. Среден Балкан ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека. Това е едно грубо заблуждение. Образованието, така, както то се разбира и прилага днес, т. е. като запасяване на индивида с известно количество знания, по-вече или по-малко нужни за живота му, не е и не може да бъде някакъв особено голям фактор за истинска култура. За да ни стане ясна тази мисъл, ще трябва да схванем разликата между външно и вътрешно знание, между външна, механическа култура и култура духовна, вътрешна, която е именно истинската култура. Външно знание е всичко, което чие научаваме отвън, при преобладаващото влияние на пасивния принцип в нас. Външното знание придобиваме чрез запаметяването на редица исторически, географически, математически, естествено-исторически и др. факти. Това знание се придобива в училището и вън от него, чрез четене на книги, слушане на лекции и т. н. Вътрешно знание е това, което ние придобиваме сами в безграничното училище на живота, при въздействието на многообразните преживявания, при най-различни условия и влияния на външната среда.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога.
Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората. И онзи, който мисли да кърпи, да подържа по изкуствен начин старото във всяко отношение, напразно ще си изгуби времето и енергиите. Ново нещо трябва да замени всичко старо. Новият импулс няма за цел да кърпи всички стари форми на живота. Старото си е изпълнило своята задача, изиграло е своята роля и постепенно трябва да отстъпи на новото. Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога. За всички тези отношения в новото учение има конкретни методи, които като се приложат, ще дадат отличен резултат. Често съвременните хора. които търсят новото по различни начини питат: „Щом като вие сте борци за ново човечество, за нови идеи, кои са вашите методи и начини на борба? “ Преди всичко, борба в този смисъл, в който я разбират съвременните хора, ние не водим. Нашата задача се свежда към това, да дадем ход на творческия импулс на Битието да работи чрез нас.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който съзнава значението на индивида за колективните решения, трябва да държи постоянно в ума си мисълта за пълно самообладание на народа ни в приближаващите световни бури.
Ние никак не трябва да се продаваме. Ние никому не трябва да ставаме слуги. Ние трябва да запазим пълно самообладание, като знаем, че само чрез самообладание можем да добием това, от което имаме нужда, и за което имаме право. Всеки отделено гражданин., в когото е будно съзнанието за дълга му към обществото. към народа, всеки човек. който съзнава значението на индивида за колективните решения, трябва да държи постоянно в ума си мисълта за пълно самообладание на народа ни в приближаващите световни бури. Мисълта е велика сила. Тя действа по тайнствени, невидими пътища, дори тогава, когато не е изразена по външен път. И тя е първоизточника на всички решения и постъпки, разумни или не разумни. Не казвайте: „Кой ни пита нас? Какво зависи от нас?
към текста >>

Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата.
Моят идеал в политическо отношение е демокрацията. Личността на всеки един трябва да бъде зачитана, но никой не трябва да бъде въздиган като идол. Това е в известно противоречие с моя та съдба, е която аз съм срещнал много адмирации и възхищения, без да съм ги искал или заслужил. Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това. Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия.
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Книга в която са дадени основните закони за развитието на индивида и човечеството.
Влияние на ума върху материята. Победа над болестите. Силата на волята. Приложение: Символичният език на цветните лъчи. В царството на живата природа. Книга в която са дадени основните закони за развитието на индивида и човечеството. Съдържа: Влиянието на слънчевата енергия. Сегашното положение на човечеството. Сравнителният биологичен метод. Старото и новото човечество. Пред новата епоха.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта!
Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3.
към текста >>

Това е пътя както за индивида така и за обществото.
Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27167797088623