Търсене в текстове за 'Индивида'

Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.

Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
към текста >>

А опитността на цялото човечество е опитност на индивида.

Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например един час си разположен, а друг час не си разположен.
към текста >>

Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош.

Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош.
Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилно е: ти, когато раздаваш от своето на нуждаещите се, раздаваш за себе си. То ще дойде пак в тебе в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош. И по някой път те се сменят, единият излиза и отива да работи, а другият остава за хазяин в къщи. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Добрата хигиена
към текста >>

Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.

Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
към текста >>