Търсене в текстове за 'Изповедник'

Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник.

Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа. С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи?
към текста >>

Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае.

Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението. Но вярата не се налага и не е приета общо, както си въобразяват; аз познавам свещеници, владици, кардинали, които също не вярват, а я изучват само от социална нужда. На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище. Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един справедлив и добър Бог управлява човечеството? Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае. Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение!
към текста >>