НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Но понеже бях
изповедник
и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
И вече знам какво означава това. А беседите му върнах при следващата ни среща.След процеса и затвора той с Борис Николов беше в много добри отношения. Наблюдавах как Мария и Борис Николов го посрещаха с изключително внимание в своя дом като тяхно доверено лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата.
Но понеже бях
изповедник
и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.Заварвал съм го много пъти да преписва беседи на Учителя, които му беше дал Борис Николов.
към текста >>
2.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен
изповедник
и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България. И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г.
умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен
изповедник
и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
В третото десетилетие на 20. век М. Белчева встъпва по-несигурна и самотна от всякога. Опора намира единствено в работата: подготвя голям том с избрани произведения на Славейков, поръчан от Министерството на просветата, превежда „Потъналата камбана“ на Хауптман, пише сонети... Но и тук ситуацията изглежда объркана. Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев.
към текста >>
3.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен
изповедник
и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България. И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г.
умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен
изповедник
и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
В третото десетилетие на 20. век М. Белчева встъпва по-несигурна и самотна от всякога. Опора намира единствено в работата: подготвя голям том с избрани произведения на Славейков, поръчан от Министерството на просветата, превежда „Потъналата камбана“ на Хауптман, пише сонети... Но и тук ситуацията изглежда объркана. Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев.
към текста >>
НАГОРЕ