Търсене в текстове за 'Идеализъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 145 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.
Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй пита източният идеализъм.
Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
към текста >>

От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството.
На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим. А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм. По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм. А тая стъпка на запада роди новото. Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По. От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството. Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци.
към текста >>

Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм.
А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм. По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм. А тая стъпка на запада роди новото. Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По. От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството. Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура.
към текста >>

В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм.
Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
към текста >>

3. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия.
към текста >>

4. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù.
към текста >>

5. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм.
Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността.
към текста >>

Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм.
Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи.
към текста >>

Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си.
Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията. Той е свързан със много други биологични въпроси.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм.
И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената.
към текста >>

7. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството.
Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот.
към текста >>

8. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Новият начин на дейност ще даде възможност да се прояви този негов копнеж към един по-красив свят, ще даде храна на този идеализъм, за да може той да остане трайна черта в душата и по-нататък, през целия живот.
Да вземем за пример възпитателната проблема. Новият начин на дейност е в хармония с детската природа, отговаря на нейните нужди. Да си спомним за идеалистичния период, през който минава младежът през третия период от 14 до 21 година. Как се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели за кариеризъм! Нов дух трябва да проникне в училищата! Новият начин на дейност ще даде възможност да се прояви този негов копнеж към един по-красив свят, ще даде храна на този идеализъм, за да може той да остане трайна черта в душата и по-нататък, през целия живот. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква новата култура, която иде и който начин на кратко може да се изрази с тези три думи „Служене на Бога”!
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм.
Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура.
към текста >>

10. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм.
Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл.
към текста >>

Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси.
* * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

11. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота.
Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта.
към текста >>

12. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защо в младежкия период човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството?
След хиляди години човек ще разбере, що е Душата! Това е най-благородното в човека. Какво нещо е Душата? Това, което око не е видяло и ухо не е чуло. Това са всичките възможности в бъдещите векове. Защо в младежкия период човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството? Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия? Защото тогаз е периодът, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре. После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното! Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали.
към текста >>

13. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг. народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейните движения показват това. Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола.
към текста >>

14. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не ни липсва идеализъм и добра воля.
То носи сила и живот на своите читатели. Ние вярваме, че в бъдеще, не, още до края на тази година, неговите абонати ще се удвоят. От хилядата абонати досега са платили по-малко от половината. Но ние вярваме, че не само всички ще си изплатят абонамента веднага, при първа възможност, но и ще запишат още поне един нов платил абонат. Защо? Защото ако англичаните и немците са точни и изправни, ние българите също така можем да бъдем точни и изправни в своите задължения. Не ни липсва идеализъм и добра воля. Нужно е само да кажем: днес, сега, а не утре, не после. Великите неща са плод на съзнателна, доброволна жертва от любов. „Житно зърно" е наша трибуна, наш светилник, наш сеятел. То е наше общо дело. Новите идеи трябва да се сеят, да растат.
към текста >>

15. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той показва техния идеализъм, готовност и отзивчивост да изучат и приложат новите идеи.
„Естествознанието в нова светлина“ - от Антон Брабек, учител. 6. „Нашата цел“ - от Ладиславъв Фишер, учител. Който желае да участвува в този курс с реферат, нека се отнесе до Ладиславъв Фишер, учител в Стракониц (Чехословашко). Виждаме, че в чужбина интересът на учителството към окултната педагогика расте. Примерът на чехословашките учители е доста поучителен за нас. Той показва техния идеализъм, готовност и отзивчивост да изучат и приложат новите идеи. Време е нашето учителство да се заинтересува от въпросите на окултната педагогика. Последната се стреми чрез по-дълбоко изучаване на детската природа да дойде до методите, чрез които ще се разцъфтят заложбите, които се крият в детската душа и изобщо в човека. Жизнените лъчи. Д-р Фово дьо Курмел е напечатал една нова книга „Изучаване на жизнените радиации“. Привеждаме следния пасаж от нейния предговор: „Всичко изпуща лъчи („радиира“).
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тънките пръсти показват повече идеализъм.
При лоши знаци и линии - това са жестоки, коравосърдечни и даже престъпни типове. Дългите пръсти се срещат у хора на изкуството, у учени, литератори, философи, а късите - у хора на делото. Дебелите пръсти показват позитивизъм, практичност, склонност към благуване и земни радости. Човек е повече подготвен да се бори, да издържа и да действува на физическото поле. Това са хора повече материалисти. Тънките пръсти показват повече идеализъм. Хора с такива пръсти не са способни за тежка, груба, материална работа. Техните импулси идат повече от душата и ума. Стремежите и вкусовете им са по-изтънчени. Тънките пръсти показват също не много здрава и стабилна физическа конструкция, деликатен организъм. Възлести пръсти.
към текста >>

17. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране.
към текста >>

18. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него.
Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Не може да има на земята идеализъм без практичност.
Тук не се иска голям ум и способности. Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа. За големите майстори на практичността тези „практици на дребно" са добре дошли - те са частични изпълнители на голямото цяло. Практичността седи не в тези дребни работи, а в големия организаторски дух на този, който стои начело. Практичността далеч не подразбира материализма. Не може да има на земята идеализъм без практичност. Инак този идеализъм не може да даде плод на земята. Често хората смятат липсата на практичност на дребно у някой учен с неговата голяма ръководна практичност. И затова говорят за занесеността на учения. Вярно е, че има учени, които във воя творчески размах излизат из рамките на възможното през дадено време, но това далеч не значи, че техните проекти и замисли не са реализуеми. В ръководната практичност трябва да разграничим една категория случаи, когато нещата могат да се проведат веднага, в зависимост от дадените възможности и условия, има и такива случаи, когато нещата изискват създаване на условия, за да могат да станат.
към текста >>

Инак този идеализъм не може да даде плод на земята.
Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа. За големите майстори на практичността тези „практици на дребно" са добре дошли - те са частични изпълнители на голямото цяло. Практичността седи не в тези дребни работи, а в големия организаторски дух на този, който стои начело. Практичността далеч не подразбира материализма. Не може да има на земята идеализъм без практичност. Инак този идеализъм не може да даде плод на земята. Често хората смятат липсата на практичност на дребно у някой учен с неговата голяма ръководна практичност. И затова говорят за занесеността на учения. Вярно е, че има учени, които във воя творчески размах излизат из рамките на възможното през дадено време, но това далеч не значи, че техните проекти и замисли не са реализуеми. В ръководната практичност трябва да разграничим една категория случаи, когато нещата могат да се проведат веднага, в зависимост от дадените възможности и условия, има и такива случаи, когато нещата изискват създаване на условия, за да могат да станат. Често, при такива случаи, в течение на времето голяма роля играе колективната проява на творчество.
към текста >>

20. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие.
Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне.
към текста >>

21. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика.
към текста >>

22. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм.
"Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност". (Синдбад – Д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог – дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви. Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей – дава въздушния, сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби – дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм". Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент – равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъглната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци.
към текста >>

23. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност.
Всеки застава там, където го теглят еднаквостта на убеждението, симпатиите му и увереността, че е на правата страна. От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма. Там правдата е релативна и тя осцилира между двата полюса в съгласие с момента и уверенията, които се дават от двете страни. Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост. Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди. Така или иначе, времето не спира своя победен ход.
към текста >>

24. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот.
Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде. Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха.
към текста >>

В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха.
С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще.
към текста >>

Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани.
И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
към текста >>

Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното!
Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света.
към текста >>

Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм!
Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна.
към текста >>

Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм.
И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото.
към текста >>

25. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното.
Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа.
към текста >>

Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива.
към текста >>

И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта.
През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището.
към текста >>

Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили.
Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура.
към текста >>

И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период.
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура.
към текста >>

26. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм.
към текста >>

27. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
към текста >>

28. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Авторката казва: „Днес човек идва до убеждение, че на този свят няма ни правда, ни идеализъм, ни сигурност".
Изтъква се и значението на принципите му за днешното човечество. Статията е придружена с две снимки: портрет на Учителя от Борис Георгиев и една рилска снимка, която представлява изглед на палатките, на Изгревния връх и второто езеро. Интересна статия върху кризата в етиката Ст. А. Русчева е напечатала статия „Криза в етиката" в органа на женския съюз, „Женски глас", от 1.11.1940 год. Статията е проникната от дълбоката скръб, че днес са забравени вечните етични принципи. Авторката казва: „Днес човек идва до убеждение, че на този свят няма ни правда, ни идеализъм, ни сигурност". Тя с горчивина казва, че етиката е умряла. Между другото тя пише: „Дори малко наивно и насмешливо излиза да говорим за етика. За нея никой не говори, нито пише. Тя действително няма какво да каже днес, освен едно, което обаче обема много в себе си, а именно, че когато човечеството се отклонява от нея, то изпада в помрачение". По-долу казва: „Преживяваме време без мъдреци.
към текста >>

29. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа.
След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева. Други дошли нарочно, защото се интересуват от идеите на братството. По едно време пристигат група лекари. Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него. Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа. Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината й е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране.
към текста >>

30. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството.
Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в. „Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие.
към текста >>

31. МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия.
Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи. Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на човека", "Осъзнаването на човека" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
към текста >>

32. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното.
В. В. "МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
към текста >>

Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас.
към текста >>

Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини.
Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение.
към текста >>

33. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.
се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта.
към текста >>

34. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!
към текста >>

35. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм.
През следващата година, след като се вдигна мобилизацията, подадох оставката си и с пари колкото да живея 30 дена заминах за София. Явих се на конкурса в Художествената академия и го спечелих. Брат Борис и Мария ме приеха като брат и ми помогнаха още от първия ден. За да живея без баща, без помощ от никого трябваше да се отдам на приложното изкуство. Брат Борис ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова. Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм. Работех неделни дни, за да подготвям изложбите си, да печеля храната си. Приготвих втората си изложба и след три месеца освободих стаята на Борис. Преди изложбата ми донесоха един плик. Усещах, че е от Борис. На плика пишеше само: „От един брат, който има отношение към изкуството.
към текста >>

36. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Затова съм се старал каквото правя да се завърши с най-голяма чистота, точност и идеализъм.
Това са трите основни цвята: като се въртят се образуват още цветове: портокалов, лилав, зелен. Значи, при движението се смесват цветовете. 19 декември 1993 Най-важното е да се работи с любов. И да се работи, като че ли ни диктува душата, или сме посветили работата си на Бога. Тъй като Бог всичко знае и прониква във всичко, от Него не може да се скрие нищо! Затова съм се старал каквото правя да се завърши с най-голяма чистота, точност и идеализъм. Избрал съм пътя на вечното и безкрайно усъвършенстване. 3 януари 1994 Когато питам вътрешния глас, какво да правя, винаги ми се отговаря: „Продължавай в същата посока, усили вярата си и вярвай, че ще можеш да реализираш най-съкровеното, което имаш в душата си“. И понякога ми се казва още: „Не чакай да те разберат! “ Георги Куртев „Символ на твърда воля“ 3 март 1994 Искам да споделя някои мои съкровени опитности: Преди две години реализирах творбата „вземи тази свещ, запали я, преди да преминеш тъмната зона в живота си“. Едва миналата година прочетох, че това са думи на Учителя.
към текста >>

Работете с идеализъм!
Нашата работа е нужна за да се смекчи напрежението, в което хората живеят. Казва се, че след бурята цветята се отварят. Въпреки всичко животът е красив! В служението се намира смисъла. За всичко това бяхме уведомени! Работете с идеализъм! Пушекът от цигарите не може да закрие слънцето! Бъдете здрави и бодри! Небето ще прати енергии за работа! 18 септември 1995 Аз съм извършил огромна работа, за да се даде импулс на братята от Братството, за да работят с идеализъм! Учителят казва, че не трябва да сме еднакви и да мислим като всички.
към текста >>

18 септември 1995 Аз съм извършил огромна работа, за да се даде импулс на братята от Братството, за да работят с идеализъм!
За всичко това бяхме уведомени! Работете с идеализъм! Пушекът от цигарите не може да закрие слънцето! Бъдете здрави и бодри! Небето ще прати енергии за работа! 18 септември 1995 Аз съм извършил огромна работа, за да се даде импулс на братята от Братството, за да работят с идеализъм! Учителят казва, че не трябва да сме еднакви и да мислим като всички. Трябва да имаме нещо особено, нещо ново, нещо различно, за да поддържаме Божественото разнообразие. За мене това е нещо прекрасно. От малък съм го практикувал. Ако неживея в разнообразието, бих желал да си замина по-скоро от света.
към текста >>

37. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да имам вяра и със същия идеализъм да продължавам в същата посока.
19 април 1994 Този народ (аржентинския - бел. ред.) няма бъдеще! Ние работим без да държим сметка за средата. 16 май 1994 Страдайки от средата веднъж попитах Учителя защо ни кара да страдаме, а Той ми отговори в гърдите: - Мисли, че ние Учителите страдаме 1000 пъти повече от тебе! 18 юни 1994 Все ми казва вътрешният глас, че ще изпълня задачата си. Да имам вяра и със същия идеализъм да продължавам в същата посока. За нас е важно с какъв духовен капитал си оставяме тялото. С какъв вечен капитал си заминаваме в другия живот. Това е единствената ни собственост. 14 юни 1994 Хората не чувстват красотата в даването, а само искат да получават. Егоизмът им е разбит до крайност.
към текста >>

38. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н.
Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота.
не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф.
към текста >>

и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания.
Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука.
към текста >>

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл.
към текста >>

Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто.
към текста >>

40. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто, пропито с идеализъм народничество.
„Югославянска Искра“ — орган на югославската младеж. бр. 10—14. Адрес: ул. „Кралица Наталия" № 74 (угао Балканске) Београд — Югославия. Абонамент 80 динара. Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто, пропито с идеализъм народничество. Интересни за нас, българите, са две статии под едно и също заглавие, „Ние и българите“ поместени в два различни броя. В едната се опровергават твърденията на някои учени и публицисти, че българите не били славянско племе и че кръвната разлика била една от основните пречки за сръбско българско сближение. В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение. В другата статия се отхвърлят обвиненията, че българския народ, в своята целокупност, е виновен за престъпленията от неговите управници, които го тикнаха в братоубийствената война. Мара Белчева — Избрани песни.
към текста >>

41. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За обединение на южното славянство трябва да се отхвърли всяко насилие, трябва да се работи само с любов, с братски дух и идеализъм.
И наистина, само тогава то може да се нарече обединение в истинската смисъл на думата, в противен случай то не е обединение, а анексиране, насилствено присъединяване на по-слабия към по-силния. Отделните части на проектираната бъдеща обединена Югославия трябва да бъдат напълно свободни, равноправни, самостоятелни в уредбата на своите вътрешни работи. Иначе, кой ще отиде там, дето ще изгуби и тая малка свобода, която до тогава е имал? За обединение се искат истински братски отношения. За обединение е необходимо да се отхвърли и най-малката мисъл за хегемония на едно племе над други. За обединение на южното славянство трябва да се отхвърли всяко насилие, трябва да се работи само с любов, с братски дух и идеализъм. И ние питаме: бъдещите управници на обединеното южно славянство, дали ще притежават тия качества? Дали в своите действия ще се ръководят винаги от братското чувство и идеализма? Ако ли не, по-добре е сегашното положение, отколкото обединение, при което брат ще потиска брата. Следователно, всичкото е в принципа, който ще легне в основата на проектираното обединение на южното славянство, а именно — дали това ще бъде принципа на абсолютизма или пък принципа на истинското братство. А понеже това зависи от хората, от управниците, които държат в ръцете си съдбините на милионите народни маси, то ясно е, че само ако народите успеят да намерят в себе си и да издигнат до ръководните постове на своя живот хора безпристрастни, хора преизпълнени с братски дух, хора, които да дават свобода, а не да я отнемат, хора вдъхновявани само от идеалистични подбуди, само при такива народни водачи, може да се говори за щастливо разрешение да въпроса за обединение на южното славянство.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие.
Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си. Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят народих.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив.
Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото.
Издигам своя глас срещу фашизма. В тоя момент последният протяга над вашата страна, както и над Америка и Европа, своите тигрови нокти. Не се оставяйте да ви подмами със своята котешка привлекателност! Няма по-смъртен неприятел от него за достойнството независимостта и свободния ход на един народ към напредъка. Той се скрива под лъжливи маски, които нагодява към лицето на всеки народ. Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това.
В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“. И колко прозаично прозвуча тя и колко блудкава но вкус излезе при звуковете на чукащите се чаши. Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета. Най-хубава, обаче, остана песента на едно малко момиченце, декламация и поздрав от същото. Това именно само дава потик и остава като скъп спомен за дълго време. А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това. стона му ясно, че за да се постигнат тия хубави и благородни работи, необходима е първом индивидуална работа върху всеки един за да се закалят и се отвори по-ясно хоризонта на техните идеи. Необходимо е основната идея, завещана от светилниците на човечеството, за подигане и напредък на човека и осветление на неговия път, да не се изпуща от разумните пионери на доброто и светлината. Трябват съидейници със здрави разбирания и добре определени в пътя и задачата на Есперанто, като не създават кумири, а да знаят кому служат, да бъдат самоотвержени и пожертвувателни, за да дадат тласък и да подкрепят истинската насока на есперантското движение. В неделя в 10 ч. се откри конгреса.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия.
Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“. (следва) Хиромантия Линия на ума (главна линия) Тази линия започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се линията на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената линия върви по-вече или по-малко право. Правата и дълга линия на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение. а също и силна воля. Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л. (умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда. Двойна умствена линия означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм.
Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме. Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие. Г. С ъ б е в Фото-портрет на Учителя Варненския фотограф К. А. Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм. В погледа вие виждате човека, който носи всичката скръб на целокупното човечество — всичката световна мъдрост и безгранична любов. Когато съзерцавате тая снимка, вие чувствате че не сте сам, че вашата душа се отразява във великата душа на Учителя и, потапяйки се в нея, разцъфтява в нюанси на почерпена опитност в живота. В скръбта на Учителя съзерцателя на тази снимка ще почувства, че пътя към Любовта минава през скръбта. Тази снимка е една от най-сполучливите и, вярвам, ще послужи на бъдещите физиогномисти като един много ценен дар за обучение и вдъхновение. К. Г-в — Варна Пътници и камък (б а с н я) Между два града се простирало шосе великолепно: дълго, право.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм!
Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Един ден, когото човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златист цвят. Ясно-синият цвят в своите по високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители.
При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна — повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя — приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село. Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители. Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко Години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени. понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота.
Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството.
Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията.
Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел. Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото. Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение.
Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл? Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който приема възрението, че духовното има значение за един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм.
Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63) „От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, цялата телесна природа посочва едно вътрешно, интелигибелно, само за себе си съществуващо, което е сходно преживяването в нашата вътрешност. Който приема възрението, че духовното има значение за един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм. Аз съм убеден, че философията в този си стремеж да направи духовното универсално, космично - следва не само здравия инстинкт на човешката природа, но и природата на нещата . . .“ (стр. 72) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Но Аз ще погледна (из неделната беседа „Но Аз ще погледна“ – 29.08.1937 г.) „Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това, говори Господ, но Аз ще погледна на тогоз, на сиромаха и на съкрушения духом, и на оногоз, който трепери от словото Ми.“ Исаия 66:2 За да може да разбере природата, чувствата на човека трябва да са отворени. Положението, в което сега се намира човек, неговите очи трябва да са нормални, ушите му трябва да са по-малки, носа и устата му трябва да са нормални. И пипането с ръцете му трябва да е нормално.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер.
Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В. Пашов (15) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тригона на въздуха — идеализъм, философия, артистичност.
Вторият знак Дева — е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог — е резултат на Телеца и Девата — носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища — като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригона на огъня проявен като вътрешни качества на човешката душа се проявява като борба властолюбие, войнственост. Тригона на земята като търпение, трудолюбие и послушание. Тригона на въздуха — идеализъм, философия, артистичност. Тригона на водата — мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност. Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организъма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили — на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот. * * * Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи — според елемента към който принадлежат това са четирите тригона и според динамичното им проявление, където във всека група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци. Казах по-рано; че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз не говоря за този идеализъм, който хората разбират.
Не се ли полагат тези грижи, той е изложен на опасност и рискува да изгуби и това, което има. Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както той се проявява външно. За сега на земята човек е най-съвършеното творение, но той не е, изобщо, най-съвършеното творение на Бога. В един дом първородното и последното родено дете се различават. Изобщо, първородните деца са идеалисти, а последнородните са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората разбират. Има един идеализъм, който коренно с:е различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните неща от идеалните, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти вземе.
към текста >>

Има един идеализъм, който коренно с:е различава от този на хората.
Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както той се проявява външно. За сега на земята човек е най-съвършеното творение, но той не е, изобщо, най-съвършеното творение на Бога. В един дом първородното и последното родено дете се различават. Изобщо, първородните деца са идеалисти, а последнородните са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората разбират. Има един идеализъм, който коренно с:е различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните неща от идеалните, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти вземе. Като ти вземат нещо материално, ти вземаш адвокат, за-почваш дело и го водиш десетки години.
към текста >>

Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм.
* * * Знаците — Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби — плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците - Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора - в южното полукълбо. Всички гореизброени класификации трябва да се заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика. Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
Тя е планета на Любовта, изкуството и красотата; тя предразполага към музика, поезия, художество. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата, във всичките му вариации. Като почнем домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и Бога, това е все под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака.
към текста >>

Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни.
към текста >>

62. -

Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни.
Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит.
към текста >>

63. -

— Пламен Национален идеализъм — Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 284 - год. XIV. Севлиево, 15 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В името на Христа! — Пламен Национален идеализъм — Г. Тахчиев Завет на живота (стих.) — К. Балмонт Словото на Учителя. Методите на природата. (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9 септември 1923 г.) Словото на Учителя. Методите на природата.
към текста >>

Пламен НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ.
Да се вслушваме в гласа на Христа! Да вървим само по Неговия път! Да не отстъпваме от Закона му! Това е нашият върховен дълг. Това е единствения път, по който можем, да достигнем истинското добро за себе си и за народа си. Пламен НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ. За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици. Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част.
към текста >>

Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват.
Ако би трябвало да се посочат, кои са най-важните качества на членовете на една нация, то би трябвало да се включат всички качества на един високо нравствен човек, който историята сочи за пример. В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни мисли и чувства към своя ближен или към кой да е народ. Той трябва да бъде изпълнен и въодушевен от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството. Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен. Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията. Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи. Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията.
към текста >>

Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега.
Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството. Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят. Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г. Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все млад, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“. * Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“.
към текста >>

Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите.
В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството. Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят. Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г. Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все млад, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“. * Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“. * Аз попитах високото слънце, Как да блесна с безсмъртни зари, Не отвърна ми вечното слънце, Но душата дочува: „гори“. Преведе: Йорд.
към текста >>

64. -

Камбуров; Мистическият идеализъм у немските романтици — В.
Всеки сам си определя категорията в която ще живее“. * * * сп. „Житно зърно“ брой 6, година XVI, със следното съдържание: Иде в света — *; Спящи и духовно просветени — Сачитариус; Под покрова на реалността — Д-р Ел. Р. К ; Любовта като най мощният трансформатор — Б. Боев; Пътят на осъзнаването на човека — Сл. П. Камбуров; Мистическият идеализъм у немските романтици — В. В.; Миналата световна война според Нострадамус — П. М.; Из нашия живот — Б. Боев и др. „В света иде доброто. То е единствената основа, върху която може до изградим нашия живот.
към текста >>

65. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота.
(факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано. Съобщение от Стоян Д. Коларов. Година 4, Брой 2-3 (април-май 1925 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор). 2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски 3. Виделината. Статия от Bart Kennedy, прев.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Самият идеализъм е добро нещо, но не е достатъчен.
Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма. Само като изучим пътя, който е изминало човечеството до сега, ние ще разберем точката, до която то е стигнало, и посоката, по която то има да върви за напред. А това ще ни даде упътвания за начина, по който най-добре можем да вложим нашите сили за това човечество. Тогаз ще узнаем точно, от какво се нуждае най-много днес човечеството. Не е достатъчно само да си идеалист, да си изпълнен с голямо желание да принесеш и целия свой живот в жертва и в служба на човечеството. Самият идеализъм е добро нещо, но не е достатъчен. И Дон Кихот е бил идеалист, но не е разбирал действителността. А само като разберем последната, нашата работа ще бъде целесъобразна и плодотворна. Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Епохата на Новалис бе епоха на крайния идеализъм.
За Новалис, София никога не е била мъртва. Той до края на своя живот е живял с нея, въпреки че тя много по-рано от него е била положена в хладния гроб. И върху тоя малък гроб именно за пръв път през вековете изникна Синият цветец. Както Данте прекара целия си живот с мисълта за оная божествена девойка, която бе срещнал на празника в Фолко Портинари, тъй и Новалис през целия си живот не се раздели от неземната блондинка, с която се свързал навеки в Грюниген. Това не е нещо необикновено. Епохата на Новалис бе епоха на крайния идеализъм. В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение. Погледнато така, преживяването поражда бляновете, а бляновете всякога се превръщат в материални образи. И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро царството на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието. Синият цветец е най-добре въплътения блян.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот.
Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“. За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота. Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа.
към текста >>

Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа.
Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето. Свободното възпитание — идеал на бъдещето училище. За наказанията Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия, за да се проявят те.
към текста >>

Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза.
А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“. Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма. Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота. Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва.
към текста >>

Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм.
А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки. До като първите се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8. Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия. Гладките пръсти означават, че страстите и инстинктите надделяват над разума. Възлестите пръсти означават влияние,:което е в съгласие със значението, което отговаря на крайния фаланг. Те означават също — пресметливост, чувство за обобщаване.
към текста >>

По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите.
За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност.
Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките.
към текста >>

Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм.
Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus).
към текста >>

Себастиян Фор, чийто идеализъм се вижда в опита му да отвори ново училище „Кошер“ близо до Париж.
Тези, които въстават против религиозното възпитание, трябва да се извиняват по две причини: 1) Те правят това поради незнание, понеже не знаят нуждите на детето. Те не знаят, че детето има и невидимо естество. Те не познават човешкото естество, и затова именно не могат да знаят неговите нужди. Те, като изхождат От материалистичното разбиране на света, мислят, че душата е само функция на мозъка и нищо повече. В същност мнозина от тях са искрени идеалисти, желаещи беззаветно да служат за благото на човечеството, какъвто е напр. Себастиян Фор, чийто идеализъм се вижда в опита му да отвори ново училище „Кошер“ близо до Париж. 2) Те говорят против религиозното обучение, понеже досега то е служило на господстващите класи да приспиват масите. И тяхното отрицание на религията трябва да се счита като реагиране против това злоупотребление. Но днес религиозното възпитание не трябва да служи на интересите на господстващите класи, за приспиване на масите. При религиозното възпитание трябва да се имат пред вид само интересите на детската душа. Значението на религиозното възпитание в човешкия живот е схванато добре от Толстоя.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм.
Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство.
към текста >>

Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота.
Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива? Ако погледнем по-дълбоко и обективно, за тези простъпки не са виновни учениците, а училищната система. И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки?
към текста >>

Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек.
В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето. Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо възвишено. Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството. Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот.
към текста >>

У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота.
Един глас извиква отзад: „Глупачка“. Но друг глас долита в отговор: „Светица! “ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват. Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат. У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството.
към текста >>

Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите.
Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба. В същност, стремежът да се живее за една висока цел, това е въздухът, който трябва да диша душата. Така тя расте. Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв.
към текста >>

Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв.
Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба. В същност, стремежът да се живее за една висока цел, това е въздухът, който трябва да диша душата. Така тя расте. Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв. Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището.
към текста >>

Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм.
Така тя расте. Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв. Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство.
към текста >>

Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата.
Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд!
към текста >>

Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък.
Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен.
към текста >>

Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.
Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това.
към текста >>

И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед.
Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
към текста >>

Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота.
Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
към текста >>

Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм .
Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление. В днешното училище това не се постига. Това ще се постигне при активното обучение, когато ученикът с цялата си душа, с всичките си сили участва в училищната работа. Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм . Канализирането ще се постигне още и чрез поглъщане вниманието и интереса на ученика чрез разни дружества и кръжоци. Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр. На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат. Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис.
към текста >>

Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм.
Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм.
Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа.
към текста >>

Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нов, нечуван до сега, идеализъм ще се роди в човешкото сърце, когато то влезе в допиране с Истината и узнае великия смисъл на живота.
само в Англия или Германия, но в целия свят. И важна мисия има това окултно движение при обновата на живота. Време е вече човечеството да познае вечните божествени истини. Тяхното познание ще е нужно при туряне основите на новата .култура. Велик нравствен импулс, велик нравствен ентусиазъм ще се роди в човешкото сърце, когато то узнае вечните божествени истини, великите божествени закони, които лежат в основата на битието. Нов, нечуван до сега, идеализъм ще се роди в човешкото сърце, когато то влезе в допиране с Истината и узнае великия смисъл на живота. Но някои ще кажат: „нима това не е пряката задача на религията? “ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма.
към текста >>

Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм.
Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“. Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трайн е ученик на Екерсона, който е най-добрия; изразител на американския идеализъм.
Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага. Кратко изложил; П. Г. Пампоров. (Следва: „Тайната, силата и действието на любовта“). 1) Р. У. Трайн е ученик на Екерсона, който е най-добрия; изразител на американския идеализъм. Философската гледна точка на Трайн се приближава до тази на стария Фихте — това е пантеизъм, който включва, заедно с великото учение за единството на човешкият дух с божествения, и всичко плодотворно и вярно в теизма. Влиянието на Трайн, ако се съди по разпространението на неговите съчинения в Америка — в стотици хиляди екземпляри — е твърде голямо. Сър Оливър Лодж Доктор на науките, доктор на правото, член на кралското дружество, ректор на Бирмингамския университет (Превод от английски) Сър Оливдър Лодж е бил роден на 12 юни 1851 г. в Пенкхъл, близо до Стоук он Трент. На осемгодишна възраст той е постъпил в Нюпортската класическа гимназия, а като е станал на четиринайсет години, е бил взет на търговия да помага на баща си, чието здраве е било разклатено.
към текста >>

Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа.
Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера. Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм.
Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати?
към текста >>

Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание.
Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер. Те не могат да се приложат плодотворно в живота, защото не излизат от действително разбиране на самия живот. А твърденията на окултизма могат да се приложат, понеже излизат от такова разбиране: окултното познание е добито чрез конкретно изследване на действителността, а не чрез умуване, теоретизиране. За материализма Д-р Щайнер казва: той се отличава с велико непознаване на детската природа, затова днес стои съвсем безпомощен пред детето. Знае се, че психологията е една от основните спомагателни науки на педагогиката.
към текста >>

„Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер.
От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер. Те не могат да се приложат плодотворно в живота, защото не излизат от действително разбиране на самия живот. А твърденията на окултизма могат да се приложат, понеже излизат от такова разбиране: окултното познание е добито чрез конкретно изследване на действителността, а не чрез умуване, теоретизиране. За материализма Д-р Щайнер казва: той се отличава с велико непознаване на детската природа, затова днес стои съвсем безпомощен пред детето. Знае се, че психологията е една от основните спомагателни науки на педагогиката. Детската психология е особено важна за педагога.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите.
Искат да изкоренят идеите с преследването им. Но тези идеи са вътре в сърцето. А над сърцето и душата училището нема власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява. Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените идеи. Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите. Днес най-много харесват тези ученици, които не се проявяват нито в буйство, нито в идеен живот. Но тези ученици са най-пасивни, с най-малко душевна енергия. Стане някоя простъпка от някой ученик. Веднага се назначава комисия. Ще разпитат провинения и много други ученици.
към текста >>

Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността.
На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма. И като оборват първия, мислят, че са оборили втория. За да се отговори на дълбоките въпроси, които вълнуват човешкия дух, нужно е такова изследване на тези въпроси, с каквото си служат химията, физиката, биологията, т. е. нужно е изследване чрез опит и наблюдение.
към текста >>

Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр.
Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма. И като оборват първия, мислят, че са оборили втория. За да се отговори на дълбоките въпроси, които вълнуват човешкия дух, нужно е такова изследване на тези въпроси, с каквото си служат химията, физиката, биологията, т. е. нужно е изследване чрез опит и наблюдение. И именно с такова изследване си служи окултизмът.
към текста >>

Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм.
На предния план е нарисуван самия художник en face. До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Видяхме по-рано, че тези ръце, с дълги, заострени и гладки пръсти, показват склонност към съзерцание, идеализъм, религиозност, също и пренебрежение към всичко материално; такива ръце рядко се срещат у мъжа, напротив, у него, както споменахме, по-често се срещат ръце с философски възли, т. е.
Хирогномия на мъжката ръка а. Пръстите. Само по себе си се разбира, че основните положения на хирогномията и учението за пръстите важат еднакво и за мъжката ръка. Тук ще изтъкнем само отличителните особености. У мъжете, много по-често отколкото у жените, се срещат в ъгловати пръсти; обстойното обяснение на тоя факт дадохме когато разглеждахме женската ръка. Ако пръстите на една мъжка ръка са конусообразни и възловати, това предполага гениалност в изкуството, съединена с силно развита съобразителност, това показва също, че притежателят на такава ръка се отличава от мъжете с конични пръсти по голямата си морална мощ. Видяхме по-рано, че тези ръце, с дълги, заострени и гладки пръсти, показват склонност към съзерцание, идеализъм, религиозност, също и пренебрежение към всичко материално; такива ръце рядко се срещат у мъжа, напротив, у него, както споменахме, по-често се срещат ръце с философски възли, т. е. възловати нокетни стави; последното се обяснява с факта, че между жените се среща рядко наклонност и влечение към философия, но, в замяна на това, твърде често идеален възглед върху живота, докато у мъжа е тъкмо обратното. Ако ставите на пръстите са много дълги — особеност, коя го се среща много по-често у жените, това показва добър вкус и талант за музика. b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци.
към текста >>

Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата.
Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов. Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя. Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика.
Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува. Повечето прекарват в дисхармония.
към текста >>

Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм.
4) За трите области, на които се дели човешкото тяло, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“. Окултна медицина и хигиена ЗЪБНИ БОЛЕСТИ И ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ, ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ От Проф. Д-р О. Рьомер1) Няколко думи за окултната медицина и хигиена (увод към българския превод) Значението на окултизма е в това, че той представлява по-дълбоко знание. Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък. Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм. Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек.
към текста >>

Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации.
Окултна медицина и хигиена ЗЪБНИ БОЛЕСТИ И ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ, ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ От Проф. Д-р О. Рьомер1) Няколко думи за окултната медицина и хигиена (увод към българския превод) Значението на окултизма е в това, че той представлява по-дълбоко знание. Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък. Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм. Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слънцето в Везни носи идеализъм, ала слаба воля и издръжливост.
Слънцето във Вазни 23 септ. — 23 окт. Паул Крюгер, Кармек Силва, А. Безант. Тук срещаме силно проявено желание за равновесие (Везни) и хармония — в духовно и умствено отношение. Това желание се изразява, между другото, в голяма любов към изкуството. Слънцето в Везни носи идеализъм, ала слаба воля и издръжливост. Роденият под този знак обича силно реда и порядъка. В живота му върви; често чувства голяма склонност към усамотяване и пътешествие. Обикновено го обичат, заради неговата умереност — особено другия пол. Той е правдива и интуитивна натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания. Роденият със слънцето в Везни трябва да носи и в живота си и в околната среда ред и порядък.
към текста >>

Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн).
Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота.
Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултният университет „Гьотеанум“, от Д-р Рудолф Щайнер Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване. Статия от професор Д-р О. Рьомер Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Книжка II и III. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор) Poesia mystica, Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски. Видeлината. Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Бeлев Д-р Рудолд Щайнер (с портрета му) Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота.
Списанието в PDF Година 4, Брой 2-3 (април-май 1925 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор). 2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски 3. Виделината. Статия от Bart Kennedy, прев.
към текста >>

Щайнер ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ Нужда от висок идеал- Целта на живота Съзнателният живот се изразява в стремежа към една висша цел.
Духовна опитност. 19. Вести. Приложение: 20. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. от Д-р Р. Щайнер ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ Нужда от висок идеал- Целта на живота Съзнателният живот се изразява в стремежа към една висша цел. Само онзи, който се стреми с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила към тази цел, само той живее. А ония, които не съзнават тая цел или не считат за нужно да я достигнат, те са мъртви. Животът предполага един висок идеал, а смъртта - отсъствие на тоя идеал. Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му. Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката.
въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота. И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него. През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема. Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването висшите сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите. В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински.
към текста >>

Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо.
Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба. Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение.
към текста >>

Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога.
Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение. Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек. Мистицизмът на Гогол — това е пробуждането на .неговата душа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60199618339539