Търсене в текстове за 'Идеализъм'

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България. Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П.
към текста >>

Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт.

Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт.
Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота. Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П. Дънов обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията.
към текста >>

Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.

Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!
към текста >>

Но какъв идеализъм.

Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН.
към текста >>

Изкуството на Борис Георгиев е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст.

Изкуството на Борис Георгиев е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст.
Изгревът - Том 4 “Вечният път” на Борис Георгиев Милена Бойкова-Терзийска Портрет на една дама, 1940 г. Борис Георгиев Изкуството на Борис Георгиев е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст. Картините му носят особена ефирност и нежност, сияещи в светли багри и фини щрихи. В портретите сякаш не физиката, а духът е изобразен. Варненецът избира пътя на вечния скиталец. Изкуството му минава през различни култури и само създава такива. Наситеният със странствания живот на художника определя изключителното му място в българското и европейското изкуство от 30-те и 40-те години.
към текста >>

Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм.

“Портретите на Борис Георгиев се доближават до естетиката на италианския ренесанс и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева. Харизмата на художника витае и в картините му. Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век. Но въпреки това вечен порив на човешкия дух. ---------------------/материалът е взет от вестник "Новинар", автор Милена Бойкова-Терзийска/
към текста >>

Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век.

"Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева. Харизмата на художника витае и в картините му. Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век. Но въпреки това вечен порив на човешкия дух. ---------------------/материалът е взет от вестник "Новинар", автор Милена Бойкова-Терзийска/
към текста >>

Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство.

Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство.
към текста >>