НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
72
резултата в
63
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В тези опити имаше чист
идеализъм
.
И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот.
В тези опити имаше чист
идеализъм
.
Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите.
към текста >>
2.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
Ръководейки се от своя
идеализъм
искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя.
Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък.
Ръководейки се от своя
идеализъм
искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя.
Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки. Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си. След подготвителен период покани 10 братя и две сестри.
към текста >>
3.
50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но какъв
идеализъм
.
Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна.
Но какъв
идеализъм
.
Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН.
към текста >>
4.
3.57. Сава Калименов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Колкото е ръстът му, толкова е и неговият
идеализъм
." Беше човек на високия идеал.
57. Сава Калименов Сестра Паша Теодорова - стенографката на Учителя, ми разказа една случка. Един ден Сава Калименов се бил подпрял до един от прозорците на Салона на Изгрева. А той е висок и слаб, и стърчеше две глави над останалите. Чудехме се как се движи. А тогава Учителят го вижда и посочва на Паша: „Виждаш ли го?
Колкото е ръстът му, толкова е и неговият
идеализъм
." Беше човек на високия идеал.
Той бе издател и редактор на в-к „Братство", който излизаше по времето на Школата. В него ще намерите много интересни, незабравими страници из живота на Братството в България по времето на Учителя. „Човекът като духовно проявление живее в целия Космос. Да съзнава човек, че живее в целия Космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите и хората. Човек, свързан по мисъл с Бога, чрез мисълта става преливане на живота от Бога към човека". (Учителят)
към текста >>
5.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен
идеализъм
- даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност.
Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа.
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен
идеализъм
- даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност.
Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи.
към текста >>
6.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на
идеализъм
, разбира се разглеждани като философски схващания.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка.
Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на
идеализъм
, разбира се разглеждани като философски схващания.
Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни.
към текста >>
7.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Всеки, който започва с материализъм и свършва с
идеализъм
, е млад, а стар е, който започва с
идеализъм
, а свършва с материализъм.
Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното.
Всеки, който започва с материализъм и свършва с
идеализъм
, е млад, а стар е, който започва с
идеализъм
, а свършва с материализъм.
Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв".
към текста >>
8.
75. ИВАН РАДОСЛАВОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Но тогава не беше така в оня период на
идеализъм
.
Тя ми беше учителка, но Паша много скромно се обличаше. Не беше нито кокетка, нито нищо. Пък така се носеха тези жени с идеали които бяха. Нали, да речем, както една толстоистка би се носила, както една комунистка с идеал на която е комунизмът. Сега те са на власт вече и комунистите тука си туриха едни миниджупи и така нататък.
Но тогава не беше така в оня период на
идеализъм
.
И отива при Учителя и вече след туй Паша си остава в Братството. Но тя до края на живота си не се е отделила. И не е могла да срещне друг човек, но в замяна на това пък в братското Слово остана до края на живота си. Той Радославов беше много симпатичен човек, добряк с много голяма ерудиция и знание, неговите уроци по история ми са били едни от най-интересните. Много хубаво говореше.
към текста >>
9.
77. БЕРТОЛИ
,
EЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Това е характер, това е
идеализъм
.
Искам друго да ви кажа, когато той бе разорен и банкрутирал, аз не чух да се оплаче някога. Че еди кой си ме изигра, че това ми направи. Щото какво му е говорил Лулчев не зная, но всеки случай, нали, от това сдружение той загуби и всичкото той го понесе и го понесе без ропот, без аларми. Все едно че нищо не е станало. Аз съм убедена, че и тези братя от нашето поколение тогава не знаят това нещо.
Това е характер, това е
идеализъм
.
Заради Учителя, той никакъв въпрос не направи. Малко хора могат да постъпят така.
към текста >>
10.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен
идеализъм
- каквото бе християнството в първите времена. Л.
От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек.
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен
идеализъм
- каквото бе християнството в първите времена. Л.
Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта.
към текста >>
11.
XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по
идеализъм
и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото.
След изтичането на 2 месеца абонаментът се възобновява и т.н. Повтарям, това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите. Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни помощи за фонда. Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума.
Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по
идеализъм
и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото.
30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва.
към текста >>
12.
04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и
идеализъм
на неговите жители.
При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна - повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя - приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село.
Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и
идеализъм
на неговите жители.
Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени, понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили. Попитали кой е построил чешмата.
към текста >>
13.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Сестра му била необикновена по чистота,
идеализъм
.
На предния план е нарисуван самият художник „enface". До него, от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека.
Сестра му била необикновена по чистота,
идеализъм
.
Тя била една от редките натури. Той чувствува, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение с него, той чувствува нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му и когато заговори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11. „Странствуващият пастир".
към текста >>
14.
ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - II раздел
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ИСТИНСКИЯТ
ИДЕАЛИЗЪМ
Всемирна летопис", Г.
151-153 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 10 (VI.1924), с. 223-224 26.
ИСТИНСКИЯТ
ИДЕАЛИЗЪМ
Всемирна летопис", Г.
IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 25-26 27. ИСТИНСКИЯТ МИР Всемирна летопис", Г. IV, кн.
към текста >>
15.
26. ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
26. ИСТИНСКИЯТ
ИДЕАЛИЗЪМ
Нужда от висок идеал- Целта на живота „Всемирна летопис", Г.
26. ИСТИНСКИЯТ
ИДЕАЛИЗЪМ
Нужда от висок идеал- Целта на живота „Всемирна летопис", Г.
IV, кн. 2-3 (IV-V. 1925) с. 25-26 Съзнателният живот се изразява в стремежа към една висша цел. Само онзи, който се стреми с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила към тази цел, само той живее.
към текста >>
16.
25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА
,
,
ТОМ 16
От
идеализъм
сестра Николина бе раздала досущ цялата си покъщнина.
25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА Завръщайки се в София от екскурзията до връх Мусала през 1923 год., аз не си отидох във Водица. Сестра Николина Балтова ме заведе у тях на квартира. Спах в една стая със съпруга на сестра Николина, брат Александър Балтов.
От
идеализъм
сестра Николина бе раздала досущ цялата си покъщнина.
Столове, маси, юргани, дюшеци, всичко бе раздала на съседите. Тя спеше в стаята си на пода върху един чаршаф и се завиваше с друг чаршаф. Тя буквално така разбираше словото на Учителя, че като имаш две ризи, да дадеш едната на ближния си. Двете й дъщери, Анчето и Верка, си спяха в отделна стая, като си бяха запазили креватите и завивките, да не бъдат раздадени от майка им. Брат Александър каза на Николина, че тя има право да раздава вещите и покъщнината от собствената си стая, но неговите вещи и покъщнина няма право да раздава.
към текста >>
17.
26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ
,
,
ТОМ 16
Младото семейство, мъж и жена, които работеха там, ми разказаха следното: „Ние се оженихме и от
идеализъм
дойдохме тук да работим и братски да живеем." Жената имала много чеиз, мъжът си имал хубави работни костюми и работели вече няколко години.
Дали да следвам за лекар, това ме влечеше (като ще прислужвам във вегетарианския ресторант обед и вечер, за да мога сам да се издържам и да уча), или да стана учител в родното си село. Получих телеграма от началника на пощата във Водица, с която ми честитеше учителствуването в прогимназията на селото. Тогава идеализмът ми стигна дотам, че аз пожелах да отида в някоя комуна да работя. Отидох в гр. Русе, в братската комуна, в местността Свирчовица.
Младото семейство, мъж и жена, които работеха там, ми разказаха следното: „Ние се оженихме и от
идеализъм
дойдохме тук да работим и братски да живеем." Жената имала много чеиз, мъжът си имал хубави работни костюми и работели вече няколко години.
Изпокъсали се дрехите им, а от комуната не им купили нито една дреха. Братята Маркови си гледали магазина в града, от който си печелели и се препитавали. А за комуната само съвет давали. Брат Ватев, който бил ръководител и получавал хубава заплата като военен ковчежник, и той себе си гледал. Брат Георги Димитров с другарката си чехкиня, и той си имал добри доходи.
към текста >>
18.
16. Писмо (до Д-р Димчев)
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Познавам Ви като един общественик, напоен с
идеализъм
, самопожертвувателен за делото, на което служите, и неуморен и верен работник за изграждането на новия живот.
16. Писмо Уважаеми Г-н Д-р Димчев, На 27и август т. г., при откриването на конгреса на Ордена на добрите храмовници в България присъствувах и аз, даже ний се видяхме в салона. През време на поздравленията стана един малък инцидент, обект на който бяхте Вие. Този случай ми даде повод да се замисля по някои въпроси и да ги разменя с Вас и то не толкова за самия инцидент, колкото за някои важни положения в живота, които човек, особено общественик, в наше време трябва да ги знае и съблюдава.
Познавам Ви като един общественик, напоен с
идеализъм
, самопожертвувателен за делото, на което служите, и неуморен и верен работник за изграждането на новия живот.
Всичко това имах случая да видя с очите си и неведнъж си казвах: „Ето един човек в наше време, който всичко е дал за своите идеи - и сън, и спокойствие, и материални изгоди, и сили, и нерви, за да ходи по села и градове, да говори, да буди душите и да им носи светлина. И всичко това Вий правехте без шум и без корист - обстоятелство, на което просто съм се удивлявала. Не мога да забравя също и съветите Ви, които винаги отправяхте към мене, за които често съм си спомняла и съм Ви била благодарна. При откриването на конгреса аз дойдох заради Вас, като смятах, че ще Ви чуя да говорите, а същевременно и за Д-р Нейчев, когото толкова много ми препоръчвахте като един голям общественик в полето на борбата с алкохолизма в България. Когато Д-р Нейчев Ви покани да се явите при бюрото на сцената и си кажете думата пред конгреса, като баща на въздържател нота движение в България, който години наред с усилия и устойчивост разоравахте коравата българска земя, за да насаждате идеите на трезвеността и още като организатор на ученическото въздържателно движение в страната ни, Вие, вместо да се явите, напуснахте салона.
към текста >>
19.
28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жертви, изпълнена с
идеализъм
.
За нищо на света! Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божията нива се равнява на цели векове. Защо? Защото животът беше крайно интензивен и напоен със смисъл и съдържание. Наистина, и аз не помня такова нещо. Тогава, какво същество трябва да бъда, за да пренебрегна една душа, която ми е толкова ценна и мила?
Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жертви, изпълнена с
идеализъм
.
Ето тези души са моите братя и сестри в Бога и Учителя. С тях аз се разбирам. Тях никога няма да ги забравя. Тези души ги почитам и уважавам. Затова, моля ти се, не считай, че съм от тези, които повърхностно гледат на нещата!
към текста >>
20.
12. Учителят Дънов и Неговото учение
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Апостол Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим." Ти трябва всеки ден да се раждаш." Материализъм или
идеализъм
^ - Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други - материалисти отвън, а идеалисти отвътре.
„Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно, Бог се проявява чрез него, макар той и да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник." Или: „Ако една религия съгражда живота ми, ще я приема. Ако го спъва, ще я отхвърля. Ако безбожието съгражда живота ми, ще го приема, ако го спъва, ще го отхвърля. Твоето днешно верую не трябва да е като вчерашното, нито утрешното - като днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново.
Апостол Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим." Ти трябва всеки ден да се раждаш." Материализъм или
идеализъм
^ - Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други - материалисти отвън, а идеалисти отвътре.
Главното е какъв е човек отвътре. Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка.
към текста >>
21.
3. Зодиакални знаци
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Ще дадем и техните прояви пак с думите на същите автори: „Огнена: Овен, Лъв и Стрелец - дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и
идеализъм
.
„Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог - честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей - гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби - многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност”. (Синдбад - д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи.
Ще дадем и техните прояви пак с думите на същите автори: „Огнена: Овен, Лъв и Стрелец - дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и
идеализъм
.
Земна: Телец, Дева и Козирог - дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви. Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей - дава въздушния сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби - дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм”. Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент-равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъгълната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци.
към текста >>
22.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант,
идеализъм
, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност.
7 ÷ 8, с. 200 ÷ 202 рубрика Астрология Уран хармонични - ясновидци, видни окултисти, пионери, революционери - или диктатори - реформатори, изобретатели, откриватели, хора на електротехниката и въздухоплаването – изобщо оригинални хора; дисхармонични - Обикновени представители на горните категории, неврастеници, ексцентрици, демагози, асоциални типове. Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант,
идеализъм
, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
към текста >>
23.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие,
идеализъм
, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм.
Сатурн - Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, осамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран - Модерни средства за съобщение - тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др.
Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие,
идеализъм
, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм.
Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност.
към текста >>
24.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия
идеализъм
и вяра.
(Продължение) Братство (Севлиево), Г. XI, бр. 225 (2.Х.1938), с. 4 Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето.
Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия
идеализъм
и вяра.
Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”.
към текста >>
25.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Тригонът на въздуха -
идеализъм
, философия, артистичност.
Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата - носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища - като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се проявява като борба, властолюбив, войнственост. Тригонът на земята като търпение, трудолюбив и послушание.
Тригонът на въздуха -
идеализъм
, философия, артистичност.
Тригонът на водата -мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност. Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили - на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот. * * * Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи - според елемента, към който принадлежат, това са четирите тритона и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци. Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект Външния, обективен живот.
към текста >>
Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и
идеализъм
.
* * * Знаците - Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби — плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците - Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора - в южното полукълбо. Всички гореизброени класификации трябва да се заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика. Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи.
Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и
идеализъм
.
Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката.
към текста >>
26.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Във висшите си проявления създава едно чувство на
идеализъм
и любов към изкуството и красотата.
Тя е планета на Любовта, изкуството и красотата; тя предразполага към музика, поезия, художество. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата, във всичките му вариации. Като почнем домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и Бога, това е все под властта на Венера.
Във висшите си проявления създава едно чувство на
идеализъм
и любов към изкуството и красотата.
Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака.
към текста >>
Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия
идеализъм
и вяра.
Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето.
Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия
идеализъм
и вяра.
Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни.
към текста >>
27.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Люде с тези съчетания между Меркурий и Сатурн твърде често проявяват най-груб материализъм, скъперничество, липса на всякакъв
идеализъм
, не вярват в никакъв общочовешки идеал, биват болезнено честолюбиви, злопаметни, а при удобен случай - и отмъстителни.
Колкото по-голяма е дисхармонията между Меркурий и Сатурн, толкова по-голям е мракът на човешкия ум, толкова по-вече са склонностите към умствени заблуждения. Люде с такава дисхармония като че ли гледат света с черни и криви очила. Те всякога виждат нещата и явленията изопачени, изкривени, вдъхващи отвращение или страх. Когато най-силният аспект на Меркурий е дисхармоничното му съчетание със Сатурн, в зависимост от неговата сила, човешкият ум притежава по-силно или по-слабо проявени следните отрицателни качества: подозрителност, недоверчивост, постоянно съмнение въз всичко, колебливост, нерешителност, страхливост, склонност да си създава въображаеми опасности, преувеличаване на опасностите, губене на вяра, бавно мислене, бавно разбиране, бавно учене, бавност във всичко, невиждане на смисъл в живота. Деца с такива аспекти между Меркурий и Сатурн твърде бавно се развиват в умствено отношение и са със слаби умствени дарования.
Люде с тези съчетания между Меркурий и Сатурн твърде често проявяват най-груб материализъм, скъперничество, липса на всякакъв
идеализъм
, не вярват в никакъв общочовешки идеал, биват болезнено честолюбиви, злопаметни, а при удобен случай - и отмъстителни.
Поради своята чрезмерна страхливост, те всякога си отмъщават чрез други. Това са най-големите клюкари и одумници, които търсят само грешки и недостатъци у всички. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога си избират такива професии, където могат най-силно и най-свободно да проявят своите дисхармонични качества. Любими професии на такива люде са - да бъда лихвари, бирници, вехтошари, прокурори, изобличители-критици, т. е. те са там, където се намесва нечистотата и престъплението.
към текста >>
28.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Хармонията между Венера и Нептун създава човеци, които със своята преданост, пожертвователност, висш
идеализъм
, любов към Бога и безгранична вяра в Него приличат на най- любимия ученик на Христа - Йоан.
Венера е главната учителка и ръководителка на човешкото сърце за постигане на красотата, ред и чистота на физическото поле, на външните форми изобщо, а чрез Нептун човек се научава да поддържа чистотата, порядък и красота на чувствата, мечтите и копнежите, на душевния си живот изобщо. Нептун е представител на най-висшата ангелска йерархия - серафимите, носители, изявители и служители на Божествената любов. Хармонията между Венера и Нептун, според своята сила, ни показва до каква степен човек в минали животи е служил със сърцето си на Божествената любов, доколко със своите чувства се е ръководил от внушенията и законите на Нептуновия свят. Колко и какви благословения е получил от този свят и какви условия и възможности има през настоящия си живот да получава богатства от света на Нептуновите духове. Нептун е главният учител, ръководител и вдъхновител на всички гениални артисти, на всички предани служители на Божествената любов.
Хармонията между Венера и Нептун създава човеци, които със своята преданост, пожертвователност, висш
идеализъм
, любов към Бога и безгранична вяра в Него приличат на най- любимия ученик на Христа - Йоан.
Това са най-знаменитите мистици, най-възвишените утописти, носители на общочовешки идеали, мечтатели за общочовешко щастие и съвършени отношения между човеците. Колкото пo-голяма е хармонията между Венера и Нептун, толкова по-силна е любовта на човека към чистотата, реда и красотата в трита свята, т. е. в умствения, духовния и физическия живот на човека. А за да се разбере до каква голяма важност е любовта на човека и стремежът му към чистотата, реда и красотата, ще приведем следните думи на Учителя: „Природата е външната проява на Бога. Тя обича абсолютна чистота, порядък и красота.
към текста >>
29.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Такива люде са най-добри философи, най-добрите общественици, управници, духовници, най-добрите законодатели на държавното устройство и общовалидния ред, най-честните, най- почтените, най-неподкупните и най-изисканите в службата си и в отношенията си човеци, които са образец на добродетели,
идеализъм
и безупречно служене на обществото.
„Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали. Каквото е значението на Меркурий по отношение на материалния свят, такова е значението на Юпитер за опознаването и разбирането на всички истини, отнасящи се до висшите светове. Силата на природния Меркуриев ум можем да уподобим на Лунната светлина, а силата на Юпитеровия разум - на Слънчевата светлина. Когато Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците и заема високо ръководно положение в хороскопа, тогава щастието, успехите, славата и почестите на такъв човек са осигурени за през целия живот. 12.1. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР СЪС САТУРН ЮПИТЕР в тригон, квинтил, сокстил, паралел или съвпад в скоби със САТУРН Когато хармонията между Юпитер и Сатурн е най-силна и Юпитер заема високо ръководно положение, в такъв случай положителните Сатурнови качества ще послужат за усилване на Юпитеровите качества и добродетели, за пълно проявяване на благотворното Юпитерово влияние, като: успех в областта на религията, философията, социалните и правни науки, успех в държавните ръководни служби.
Такива люде са най-добри философи, най-добрите общественици, управници, духовници, най-добрите законодатели на държавното устройство и общовалидния ред, най-честните, най- почтените, най-неподкупните и най-изисканите в службата си и в отношенията си човеци, които са образец на добродетели,
идеализъм
и безупречно служене на обществото.
При хармонията между Юпитер и Сатурн човешкият егоизъм, представян от Сатурн, се облагородява, просветлява и се ръководи от висшия разум за служба на общочовешко благо. Основните добродетелни качества, дарявани от Юпитер, са следните: вродена силна вяра и любов към Бога, любов към човечеството, човеколюбив, вродено милосърдие, съзнание за дълг и отговорност пред Бога, природата и човечеството, пожертвувателност, дружелюбност, жизнерадост, оптимизъм, вярност, благоразумие. Към тези положителни качества, при хармонията между Юпитер и Сатурн се прибавят и следните основни положителни Сатурнови качества: умствена дълбочина, съсредоточеност, търпеливост, издръжливост, голямо постоянство и дълготрайност във всички прояви, справедливост. При хармонията между Юпитер и Сатурн, ако Сатурн заема ръководно място в хороскопа, т. е., ако Сатурн е по-силен по място и знак от Юпитер, в такъв случай добродетелните Юпитерови качества ще послужат за облагородяването на Сатурновите качества за постигането на Сатурновите положителни идеали, които се характеризират като стремеж към постигане на материалното благополучие, към материална сигурност и стабилност, придобита с честни и почтени средства.
към текста >>
При хармонията между Юпитер и Сатурн се съчетават Юпитеровите и Сатурновите добродетели: Юпитеровата широта със Сатурновата дълбочина, Юпитеровия
идеализъм
със Сатурновата тьрпеливост и устойчивост, Юпитеровата любов към творчество със Сатурновото постоянство, Юпитеровото любвеобилие със Сатурновата справедливост, Юпитеровата общителност и добродушие със Сатурновата разсъдителност и постоянство.
Тези системи са здрави и активно функционират, когато между Юпитер и Марс има хармония в хороскопа. Хармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен човек е успял да организира, контролира, направлява и оползотворява низшето, Марсово естество у себе си посредством силите и светлината на висшия разум, т,е. доколко с разума си човек има правилни връзки, отношения и обмяна с животинския свят, доколко човек се е научил да контролира своите инстинкти и да жертва по-низшето на по-висшето, до каква степен също човек е подчинил стомаха на разума си. Когато Юпитер и Сатурн са в хармония според нейната сила съдим доколко човек е съгласувал силите, светлината и дейността на висшия разум със знанията и опитността на низшия си ум, на низшето себе, на материалното си човешко естество и на човешката мъдрост. При хармония между Юпитер и Сатурн, ако Юпитер е по-високо в хороскопа и е ръководещ, в такива случаи положителните Сатурнови качества служат за усилване и проявяване на положителните Юпитерови качества.
При хармонията между Юпитер и Сатурн се съчетават Юпитеровите и Сатурновите добродетели: Юпитеровата широта със Сатурновата дълбочина, Юпитеровия
идеализъм
със Сатурновата тьрпеливост и устойчивост, Юпитеровата любов към творчество със Сатурновото постоянство, Юпитеровото любвеобилие със Сатурновата справедливост, Юпитеровата общителност и добродушие със Сатурновата разсъдителност и постоянство.
Люде с хармония между Юпитер и Сатурн, с ръководещ Юпитер, всякога успяват да постигнат своите идеали, защото тези идеали са естествени, добри, общополезни. Такива люде всякога и във всичко напълно съчетават теорията с практиката. Те строго различават възможното от невъзможното. Хармонията между Юпитер и Сатурн може да се сравни с много плодородна почва, разработвана от разумен господар, защото силите, качествата и свойствата на Сатурновото влияния биват най-добре обработвани и оползотворявани от Юпитер. Хармонията между Юпитер и Сатурн е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бил окултен ученик, бил е назначаван за управник на народи и е изпълнявал честно и добросъвестно всичките си задължения.
към текста >>
30.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок
идеализъм
!
Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум. Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност. Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим!
По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок
идеализъм
!
Скъпи Жорж, ние сме ти безкрайно благодарни за всичко, което ни даде, и никога не ще те забравим. Редакция „Братство” 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА* Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48.
към текста >>
31.
6. МЕРКУРИЙ
,
,
ТОМ 19
Да се очаква от човек с такова положение на Меркурий
идеализъм
, безкористна услуга е почти невъзможно.
Първият, когато той е в перихелий, за което нещо споменахме. Вторият случай на силно въздействие имаме, когато Меркурий е в тъй нареченото „Долно състояние”, за което нещо отбелязахме във фигурата. Тогава Меркурий е точно между Земята и Слънцето и се намира от нас само на 82 милиона километра, което положение се отбелязва с буквата пред символа на планетата. При тези предимно два случая влиянието му е особено силно, дава сила на ума, но с ясно изразените егоистични стремежи. На първо място са сметката, личният интерес, изгодата.
Да се очаква от човек с такова положение на Меркурий
идеализъм
, безкористна услуга е почти невъзможно.
Макар на думи да говорим за безкористие. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, с една разлика от 135 милиона, разлика значителна. При този съвпад имаме едно притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава един стремеж към науката, предимно изучаването на езици. Отразителната му способност или тъй нареченото „Албедо” е много малко, едва 7 процента от падналата върху него светлина и силите, които идват от Слънцето се отразяват, а 93 процента се поглъщат. Това говори, че влиянието му тласка човека към стремежа, силно, ревниво, най- старателно да пази всеки свой придобие.
към текста >>
32.
II. Описание на хороскоп
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Луна - приятност,
идеализъм
. 2.
Юпитер - доброта, жизнерадост. Марс - енергия, изпълнителност. Слънце - достойнство, независимост. Венера - нежност, изкуство. Меркурий - пъргавина, остроумие.
Луна - приятност,
идеализъм
. 2.
В лоши аспекти: Нептун - умопобъркване, маниачество. Уран - опърничавост, ексцентричност. Сатурн - скептицизъм, подозрение. Юпитер - тщеславие, разточителност. Марс - импулсивност, разрущителност.
към текста >>
33.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Следователно, нито само материализъмът, нито
идеализъмът
разрешават въпросите на живота.
- В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т.І. София, 1940, с. 5 „Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия.
Следователно, нито само материализъмът, нито
идеализъмът
разрешават въпросите на живота.
Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват. Следователно, ако под думите „дух и материя” разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения - материализъм и идеализъм, вие сте на прав път. Обаче, ако под думата „материя” разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух” разбирате, че животът е изтъкан само от идеи.
към текста >>
Следователно, ако под думите „дух и материя” разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения - материализъм и
идеализъм
, вие сте на прав път.
Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализъмът, нито идеализъмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват.
Следователно, ако под думите „дух и материя” разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения - материализъм и
идеализъм
, вие сте на прав път.
Обаче, ако под думата „материя” разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух” разбирате, че животът е изтъкан само от идеи. вие сте на крив път. Животьт се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н.” 208. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ: 1 неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември 1929 г., София.
към текста >>
34.
Любомир Лулчев X. Ясновидство, общество и морал I. Ясновидските предсказвания и науката
,
1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
,
ТОМ 20
На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист
идеализъм
, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани?
Но не притежавайки истината в случая, хората на тая интелигенция самоограничават в голяма степен възможността, съществуваща вече за разумния и просветен човек - да познават скритите заложби и способности, свои и на близките си, да ги култивират и насочват разумно, да узнават множество предотвратими премеждия и нещастия в живота. Те самоограничават и възможността си да имат разумно мнение и отношение към отделни лица и отделни групи хора от обществото, и често пъти в своите практически отношения към другите изпадат в най-деликатно и «глупаво» положение. Представете си положението напр. на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето. Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество.
На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист
идеализъм
, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани?
На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи? Има обаче истини, които, макар да не са от голяма непосредствена важност за практическия живот и поради това можем да минем и с полузнания и заблуждения по тях, но от друга страна са свързани п основните истини за същността на човека и битието, въвеждат ни в тия основни истини, върху които по необходимост е положен всеки човешки мироглед и от които се определя най-важната и основна насока на нашия живот. От такъв характер са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр. По една сигурна пътека, фактите на ясновидството и предсказванията ни водят към скритото святилище на душата и през него - към Светая Светих на природата и битието. Те ни въвеждат в най-дълбоките тайни и ни дават възможност да се доближим до оная истинска светлина, в която единствено е възможен действително разумният живот.
към текста >>
35.
2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА
,
,
ТОМ 20
Дарби за предсказване на бъдещето са се развивали обикновено в среди и времена на истински духовен подем, в началото на новите религии и религиозни движения, когато е бил особено силен стремежът към истински духовен живот, към съгласуване практическия живот с най-висшите морални и религиозни изисквания, или с други думи - във време на най-чист религиозен
идеализъм
.
Човек се е стремил по различни начини да прозре в бъдещето, да разгадае волята на боговете, да надзърне в мрачините на съдбата. Вслушвал се е в тайнствените мълвежи на природата, наблюдавал е разположението на небесните тела, гадаел е сънищата, дирил е да прочете бъдещето в разни знакове по костите на принасяните в жертва птици и животни, по външните знакове на тялото, и специално главата, лицето, ръцете; стремял се е да влезе в сношение с невидимите духове, с разни божества или със своя единен Бог, вслушвал се е в дълбочините на своята душа, за да долови там тайнствения глас на някакъв дух-ръководител, на «Духа» изобщо, както говореха първите християни, или гласа на Божественото начало. Във всички времена са се срещали хора, които са проявявали особено развит дар да предричат бъдещето. Истинските ясновидци и предсказвани са били обикновено хора с развит духовен живот, хора с възвишен морал, с възвишени стремежи, хора на най-чистата и възвишена мисъл и необикновено развити духовни дарби. (На първо място тук изпъкват величавите фигури на израилските пророци.) Това са били още разни риши и йоги, светии, отшелници и хора на най-безкористно служене на Бога и на ближния.
Дарби за предсказване на бъдещето са се развивали обикновено в среди и времена на истински духовен подем, в началото на новите религии и религиозни движения, когато е бил особено силен стремежът към истински духовен живот, към съгласуване практическия живот с най-висшите морални и религиозни изисквания, или с други думи - във време на най-чист религиозен
идеализъм
.
Такова положение наблюдаваме в първите времена на християнството, когато стремежът да се живее истински християнски живот доведе до възникването на християнските общежития, при които «ни един не казваше за нещо от имането си, че е негово, но всички имаха общо» и където «раздаваше се всекиму според колкото му трябваше» (Деяния, гл. 4 и 5). Това положение при първите християни ясно е нарисувано в първото послание на ап. Павла, в което той между друго говори за разните дарби, които са се развивали у верующите, и обяснява тия дарби като проявление на един и същ Дух. «А всекиму се дава явлението на Духа за обща полза.
към текста >>
Това тя е постигала обаче доколкото е била носителка на истински религиозен
идеализъм
и доколкото самата тя е представлявала условие за развитие на духовните дарби, за които говори апостол Павел.
«А всекиму се дава явлението на Духа за обща полза. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму - слово на знание по същия Дух; другиму пък вяра чрез същия Дух се дава; а другиму - дарба на изцерение пак чрез същия Дух; а другиму - дара да прави чудеса; другиму - пророчествуването; а другиму - разпознаването на духовете и другиму - различни езици; другиму пък - тълкуване на езици. А всичко това го действува единият и същи този Дух, който всекиму разпределя както му е угодно.» «Следвайте любовта и желайте с ревност дарби, а най-вече да пророчествувате» (к. н., I поел., гл. 4). Религията винаги се е стремяла да използва дара за предсказване на бъдещето за поддържане на религиозните вярвания.
Това тя е постигала обаче доколкото е била носителка на истински религиозен
идеализъм
и доколкото самата тя е представлявала условие за развитие на духовните дарби, за които говори апостол Павел.
В древна Елада около предсказанията е бил създаден специален рели-гиозно-обществен институт - тоя на оракулите при храмовете. Допитването до оракула във всички по-важни случаи в живота е било общоприето. Полководци, държавни мъже смятали за първа своя обязаност при предприемане на важно обществено начинание да се допитат до оракула. Големите храмове почват да си конкурират със своите оракули, както през Средните векове си конкурираха с мощите на светии, чудотворни икони и др. Във времето на Еврипида обаче оракулите са всеобщо осмивани, религията е в упадък, оракулският институт донася още големи приходи на храмовете и духовенството, но оракулите започват съвсем слабо да дочуват гласа на боговете.
към текста >>
36.
3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда; то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен
идеализъм
- каквото бе християнството в първите времена.
От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той - въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе си едно отлично здраве и голяма издръжливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нужно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия, духовния човек.
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда; то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен
идеализъм
- каквото бе християнството в първите времена.
Любомир Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: живот според духа на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветното служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е спроведен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: «Съвършени бъдете, както е съвършен вашият Отец на небесата.» Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения е, че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има, и тоя път следва от много години и Л.
към текста >>
37.
VI. Съвременният обществен морал и Дънов
,
(oт Waniel [Любомир Лулчев], 1922 г.)
,
ТОМ 20
Нам, хората на два- десетия век, на парата, аеропланите и електричеството, ни се видя странно, че има човек, който може сериозно да претендира да възстановява времената на пророците, нещо повече - да се изявява като Христос, да води хората по планините, да образува дружества някакви, да говори и вербува партизани на своите тъй неуместни за времето си идеи на
свръхидеализъм
всред общество, което като че ли е останало всецяло с един само идеал - пари, повече пари и удоволствия.
VI. Съвременният обществен морал и Дънов (Waniel*. Съвременният обществен морал и Дънов. София: Кооперативна печатница «Едисон», 1922.) 1. ПРЕДГОВОР (стр. 3) Слухове, няколко книги и една комедия, писани с цел да разкрият делата на един лъжеучител, някой си Дънов, ни заинтересуваха.
Нам, хората на два- десетия век, на парата, аеропланите и електричеството, ни се видя странно, че има човек, който може сериозно да претендира да възстановява времената на пророците, нещо повече - да се изявява като Христос, да води хората по планините, да образува дружества някакви, да говори и вербува партизани на своите тъй неуместни за времето си идеи на
свръхидеализъм
всред общество, което като че ли е останало всецяло с един само идеал - пари, повече пари и удоволствия.
Няколкото беседи, които посетихме в схлупената къщица на улица «Опълченска», а по-после - в един салон в града, и трите тома печатни него- ви беседи, ни накараха да разровим Евангелието, за да проверим думите му, а също и да прочетем някои и други книги върху християнството. Впечатленията си, писани набързо, предаваме в следните страници. Те не могат да имат претенции за нещо систематическо. В тях са само нахвърля- ни идеите, които се зародиха, когато миналото отпреди две хидяди години, оживяно от едно чисто сърце и плавна реч, се изправи пред нас и ни улесни да разберем същинската стойност на сегашното. Ако тая книга помогне поне на един да мине по същия път, ний ще смятаме, че е постигнала задачата си.
към текста >>
38.
(83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед
,
,
ТОМ 20
Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка
идеализъм
.
Не е ли по-хубаво всичко навреме да се прави? И защо се взе такова лошо изходно положение спрямо работниците, тъкмо тогава, когато Русия се приближава на 200 км от границите ни? 540 Защо се предизвиква тоя народ? За да направи правителство в Бургас ли, и след 4-5 дена да дойде и в София? Кой ще защищава тоя строй?
Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка
идеализъм
.
Властта трябва да бъде капелмайстор, да оперира с обществените течения, а не да ги създава. Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува - тя трябва да си иде и да дойде друга - от самия народ и с неговите идеали. Сегашните са сибарити. Я погледнете къде направиха работническата болница - всред боклуците, и си създадоха удобства за себе си, а работниците са третирани като роби. Хората сега съсипват здраве, а не работят - безмилостни са в експлоатацията.
към текста >>
39.
20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Какъв
идеализъм
искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание?
-само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни?
Какъв
идеализъм
искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание?
Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели? Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни? Как чакате облекчение на тежкото ви положение от хора, които се сещат за вас, когато наближат избори само? Как искате да си изпълнят сладките приказки, казани пред вас, когато от тях не ще вземат дневни и разберат от далаверата си? Но стига, стига сладки приказки.
към текста >>
40.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Бракът им с нас е логическа последица на пълното им общение с всичко българско - живели й възпитани така, те не можеха да се оженят за други жени, освен за българки, пренебрегвайки, пропити от
идеализъм
, материалните облаги, които браковете с еврейки им предлагали.
Кога и къде е била злепоставена тази законна любов и защо след основаване на нашите семейства ние трябва да ги рушим, когато законите на нашата страна по време на сключването на нашите бракове не забраняваха последните? Нима ние, като родени чистокръвни българки, нямаме това човешко и гражданско право, което имат и другите българки - да имаме, след като повечето от нас са доста изстрадали в живота, едно семейно огнище, както се дава това право и на еврейките, омъжени за българи, които, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, не са обезправени и имат повече права от нас, защото са се венчали по религиозния обред на своите съпрузи - по християнски обред? Не, ние не искаме да повярваме, че законът иска и допуска това. Очевидно нашите толкова незначителни по брой случаи не са имани предвид, когато е работена последната наредба за уреждане на еврейския въпрос. Касателно нашите мъже евреи, тук е мястото да изтъкнем, че те отдавна - преди оженването им за нас, са отрасли и живели в българска среда, учили са в български училища, в български университети, преминали са през българската казарма, техни братя и бащи са принесли в жертва пред олтаря на Отечеството ни живота си, членували са само в български спортни, културни и друга позволени от законите на страната ни организации, а чрез нас и с нас, те са се напълно сраснали с нашия бит, традиции и история.
Бракът им с нас е логическа последица на пълното им общение с всичко българско - живели й възпитани така, те не можеха да се оженят за други жени, освен за българки, пренебрегвайки, пропити от
идеализъм
, материалните облаги, които браковете с еврейки им предлагали.
Най-после, ние имаме една народна поговорка, която напълно покрива нашата теза: “Откъде си? - Откъдето е жената.” Но има нещо по-тягостно за нас. Това е съдбата и положението на нашите деца. Ние сме създали поколение - всяка от нас има по едно, две, три и повече деца - родени от нас - майки българки и мъжете ни евреи. Тия наши деца бяха признати по силата на член 15 от Закона за защита на нацията - пак въз основа на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища - за лица от български произход.
към текста >>
41.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Това му дава голям ал-труизъм,
идеализъм
и готовност на саможертва.
А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун!
Това му дава голям ал-труизъм,
идеализъм
и готовност на саможертва.
В Лъва- обаятелност, магнетизъм и способност да ръководи. Обаятелен в говоренето, той е като един извор. И започне ли да говори, не спира. Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея.
към текста >>
42.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Говорехме, по-точно предимно той говореше, по много теми и които ме интересуваха и бяха важни за мен и фамилията ми според мен, също и по теми, които той смяташе за съществени за мен, Тези разговори приземяваха моя
идеализъм
и ме насочваха към реалността на живота.
Някои мои впечатления от познанството ми със Светозар Няголов Цв. Ганчева Приятелството ми със Светозар и семейството му започна от есента на 1993 г. Една от по- новите ми приятелки ме запозна, по-скоро ме представи на него след беседа в клуба на ул. „Жолио Кюри”. Общуването ни се състоеше в провеждане на разговори.
Говорехме, по-точно предимно той говореше, по много теми и които ме интересуваха и бяха важни за мен и фамилията ми според мен, също и по теми, които той смяташе за съществени за мен, Тези разговори приземяваха моя
идеализъм
и ме насочваха към реалността на живота.
В общуването си с хората Светозар е много внимателен. Неговите интуитивни и други способности му дават възможност за кратко време да проникне в съзнанието на човека и да го прецени в положителните и отрицателните му страни. Доброто го казва с радост, която не може да се скрие в очите му, забележки и критика никога не прави, но с благ тон и добри думи препоръчва на човека на какво да обърне внимание. Готов е винаги да се притече на помощ на приятелите. Аз съм му много благодарна затова, че по различни поводи и в различни области на живота ми е помагал - и със съвет, и с метод за работа, и с конкретно действие.
към текста >>
43.
55. Петър Филипов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Брат му Стефан често му се подиграва, че е сложил два кола в гащите и със своя
идеализъм
в скоро време ще си замине.
Той е един от най- ярките представители на братската група от Русе. Там живее до заминаването на Учителя. Като младеж преживява много болести (има в хороскопа си Сатурн в първи дом, квадрат с Луната). Той е много слаб и затова отрано става вегетарианец и започва да се лекува по природосъобразен начин. Запознава се с Учителя, възприема новите идеи и започва неотклонно да работи с тях.
Брат му Стефан често му се подиграва, че е сложил два кола в гащите и със своя
идеализъм
в скоро време ще си замине.
В живота, обаче, става обратното. След няколко години си заминава пълният Стефан, а Петър оздравява и се изправя на крака. * Виж « Изгревът» том IXстр. 305-309 **Виж« Изгревът» том V/стр. 636-640, N12, N13; том VIIIстр.538-541; томХІХстр.
към текста >>
44.
9. Някои характерни черти на българския народ и славянството
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Накрая нека спомена, че този
идеализъм
, особено при моята преклонна възраст, да ходя и при всички трудности да пръскам тази скромна светлина по села и градове, за мир, любов и радост, дължа на Този, Който ми е дал живота и ме е подкрепял през целия живот.
Сега всички трябва да работим за общото благо, не само за българския народ, но за цялото човечество. Така ние ще се покажем достойни синове и дъщери на Разумното начало, а пред другите народи ще бъдем за показ и подражание. България, с първично и девствено съзнание, има право да живее - и ще живее. Българският народ, със своя морален устой, има право да живее - и ще живее. Обаче трябва да бъдем разумни и да проявим горните качества.
Накрая нека спомена, че този
идеализъм
, особено при моята преклонна възраст, да ходя и при всички трудности да пръскам тази скромна светлина по села и градове, за мир, любов и радост, дължа на Този, Който ми е дал живота и ме е подкрепял през целия живот.
Той ме е научил да се жертвувам за цялото. Той ме е научил и ми е казал: Иди, работи и пръскай разумното Слово между българския народ. Този народ има нужда от любов и светлина, от мир и радост. Този народ има нужда от повече вяра в доброто, в истината и правдата. Този народ има нужда да засили и вярата си в Твореца, да намали своята упоритост и своеволие.
към текста >>
45.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя
идеализъм
, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле.
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим. Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо увлечение по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето. Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда.
Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя
идеализъм
, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле.
Тригонът на Луната с Нептун е висше значущо и изразително в своя естествен стремеж към една форма на мистична общност. Венера в Козирог в квадратура с Нептун и в тригон с Плутон иска да даде тенденция на безбрачие или пък да има отношения с другия пол в един характер по-скоро свободен или таен. Такова влияние придава още една особена чувствителност, която може да има нещо като зараза, болезнено, което склонява в употребление на наркотически вещества и стимуланти (склонява, а не налага). Накрая за забелязвание е кръстът, който в четири знака закрепено образуват Юпитер и Сатурн с Уран и Плутон, които показват очевидно, тия четири планети задружна основния конфликт на епохата, в която живее, т. е. между консервативните и традиционните тенденции (Юпитер и Сатурн) и реакци- онно-прогресивните сили (Уран и Плутон).
към текста >>
Двойно по-важна е 1925 г., когато Слънцето направо влиза в знака на Телец и идва в съединение с Нептун, планетата на
идеализъм
, духовност и мистицизъм: едно голямо влияние идва, очевидно, върху живота ви, когато се отваря третият период на същата - един период на живота малко по-стабилен, неподвижен и постоянен, както в навиците - обичаите, така и в местопребива- ванието и с интереси, повече еднообразни и повече строго съединени със земята, въпреки влиянието духовно на Нептун, който съставлява нещо като страж на прага на новия период на живота ви.
Влиянието на Марса владее в първата декада, влиянието на Урана - във втората и онова на Нептун - в третата. Обаче трябва да се забележи, че таковото влияние изпъква по-скоро накрая, отколкото в началото на съответната декада. За забелязвание е като особено важно годината 1918 г., в която Слънцето направо влиза в КОНСТЕЛАЦИЯ на Овена и идва после в аспект с Луната и Венера радикални: периодът 1918-1920 г. изглежда, че по известен начин мени ориентацията на живота Ви. Между предшествующите години най-важна е 1912 г., характеризирана с влиянието на планетата Нептун в Телец.
Двойно по-важна е 1925 г., когато Слънцето направо влиза в знака на Телец и идва в съединение с Нептун, планетата на
идеализъм
, духовност и мистицизъм: едно голямо влияние идва, очевидно, върху живота ви, когато се отваря третият период на същата - един период на живота малко по-стабилен, неподвижен и постоянен, както в навиците - обичаите, така и в местопребива- ванието и с интереси, повече еднообразни и повече строго съединени със земята, въпреки влиянието духовно на Нептун, който съставлява нещо като страж на прага на новия период на живота ви.
Този трети период от живота е поделен почти на две равни части от новолунието, което отговаря на годината 1940 г. Влиянието върху първите десет години (1925-1935 г.) изглежда да са били най-благоприятните за една плодовита и тиха дейност. От 1935-1940 г. квадратурата на Уран показва една епоха от промени и пречки неочаквани, препятствия от близки и далечни и възможни прекъсвания; влиянието на Уран обаче може да има някои специални интереси от значение. Движението, което започва с 1940 г.
към текста >>
46.
IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ - 1. Как се домогва човек до идеята за Бога
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се
идеализъм
.» Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот.
Неговият глас бе тих, но достигаше надалече. Извадих бележника си и почнах да записвам думите Му. Той говореше: «Когато хората се натъкват на големи противоречия и страдания, те започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи от подсъзнанието на човека слизат в съзнанието. Така се създава светът на идеалистично- то течение и хората започват да възприемат Божествените идеи.
Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се
идеализъм
.» Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот.
Този Учител говореше за идеализъм, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала. Там нямаше суетата на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената. Наистина, сякаш няма по-сгодно място да се говори за великите идеи, за Първопричината, освен на планината, където всичко непосредствено говори на човешката душа.
към текста >>
Този Учител говореше за
идеализъм
, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала.
Извадих бележника си и почнах да записвам думите Му. Той говореше: «Когато хората се натъкват на големи противоречия и страдания, те започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи от подсъзнанието на човека слизат в съзнанието. Така се създава светът на идеалистично- то течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализъм.» Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот.
Този Учител говореше за
идеализъм
, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала.
Там нямаше суетата на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената. Наистина, сякаш няма по-сгодно място да се говори за великите идеи, за Първопричината, освен на планината, където всичко непосредствено говори на човешката душа.
към текста >>
47.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Колко много
идеализъм
и желание е имало в него - благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа.
Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера. Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали? Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ.
Колко много
идеализъм
и желание е имало в него - благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа.
От потомци на Гаврил Илиев знам и ще споделя негови опитности от присъствието на Бога в живота му при тези усилни за него години на работа: 1). Гаврил Илиев пътувал обикновено сам, със своя кон, натоварен с Новия Завет на Неофит Рилски. Той се движел по тясна пътека, пресичайки Балкана. Обилен дъжд се изливал. В гората този ден не бил срещал човек.
към текста >>
48.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
Идването на тия мисионери, стехния чисто християнски
идеализъм
, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ.
Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен. Пловдив и някои села наоколо, както и Серес с някои тамошни села, бяха силно разклатени и тласнати към политиката на владиците.
Идването на тия мисионери, стехния чисто християнски
идеализъм
, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ.
Новият Завет на български език се разнасяше и купуваше от народа с голям интерес. Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие. Мотивите на купувачите не бяха еднакви; едни купуваха с радост, или както се изразява един: "Сладко ми беше, понеже езикът беше същия, на който майка ми говореше". Други, обаче, търсеха Новия Завет на матерния си език, не да го четат, а да го притежават в знак на народна вярност. Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа.
към текста >>
Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и
идеализъм
, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна.
писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури. Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер. В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство.
Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и
идеализъм
, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна.
Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят. Евангелското движение в своето начало почна и свой орган - в. "Зорница" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г. Спънките, които турското правителство правеше на" Зорница" заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения. Борбата се разви между великия везир Али паша и г.
към текста >>
49.
Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота,
идеализъм
, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик.
Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота,
идеализъм
, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.
към текста >>
50.
6.6. Сърдечният зов
,
,
ТОМ 24
Но, както Исус, тоя прекрасен вожд на всеки
идеализъм
, бе разпнат, но не и победен, а възкръсна, така унижените и онеправданите в нашенско ще чакат, заедно с Исуса, второ Му пришествие.
Спомням си го на събора в Пазарджик, във връзка с въпроса за п-р Кременлиев. Взел си човекът отпуска и заедно с другите и пастира си дошел да се бори, да брани една правда, която най-малко него можеше да засегне материално. Но кой разбра тогава идеалиста? А той воюваше, както и на Лъджанския събор, срещу една неправда, чийто партизански бяс впоследствие разстрои църквите ни, дойде на последния Соф. събор и се отрази пораженски и със страшна сатанинска сила в Бургас.
Но, както Исус, тоя прекрасен вожд на всеки
идеализъм
, бе разпнат, но не и победен, а възкръсна, така унижените и онеправданите в нашенско ще чакат, заедно с Исуса, второ Му пришествие.
Така и г-н Ковачев! Дерзайте брат! М.
към текста >>
51.
6.8. Черковна заядлица
,
,
ТОМ 24
Минко Въчев В нашата родина се шири една черковна заядлица на държавни разноски, която необезпокоявана от никого, руши със своето ехидно злословие моралния и граждански мир в страната, като отправя безогледни и безсмислени огорчения по адрес на български граждани с по-висока нравствена култура и християнски
идеализъм
.
6.8. Черковна заядлица Български бранител (София), Г. XI, бр. 115 (IV-V.1940), с. 13.
Минко Въчев В нашата родина се шири една черковна заядлица на държавни разноски, която необезпокоявана от никого, руши със своето ехидно злословие моралния и граждански мир в страната, като отправя безогледни и безсмислени огорчения по адрес на български граждани с по-висока нравствена култура и християнски
идеализъм
.
Светият Синод на тъй наречената българска църква вместо да обсъжда и работи за Господнята юбилейна година (според Левит гл..25), потрудил се е да издаде един учебник по мисионерство с 360 страници. Този учебник е нагоден според учебната програма на духовните семинарии, изучава се задължително от църковните пастири като им служи за безполезни спорове и заядлици с някои групи и религиозни общества от български граждани. Учебникът е съставен от И. Смолин с разширение и допълнение по научно сектознание от г. г. Дюлгеров и Ил.
към текста >>
52.
6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас
,
,
ТОМ 24
Тяхното ръководство - с труд и безпримерен
идеализъм
и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума.
"Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова".
Тяхното ръководство - с труд и безпримерен
идеализъм
и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума.
Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената.
към текста >>
53.
55. На почивка на вилата на д-р Харкнес
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тя преподаваше теорията на обективния
идеализъм
и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране.
През лятото тя ме покани да ме заведе с големия си буик във вилата й на езерото Шамплейн, в Нова Англия. Приех с радост поканата й. През семестъра имахме семинарно обучение и ми се падна да проуча Лайбниц. Тя хареса работата ми, но остана много изненадана, когато й заговорих за един еволюиращ Бог. Четенето на философски книги ме бе навело на тази мисъл и като наблюдавах несъвършенството в природния и човешки живот започнах да мисля, че и Твореца е несъвършен.
Тя преподаваше теорията на обективния
идеализъм
и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране.
Затова накрая на семестъра тя ме покани с желанието да говорим на вилата й спокойно по тия дълбоки въпроси. Оказа се, че на самия чакълест бряг на голямото езеро, чийто край не се виждаше, тя имаше две дървени вили. Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен живот сред чудната природа. Недалеч от вилата ни имаше малък остров, целият обрасъл с трева и с разкошни кипариси - моето любимо дърво. По самите брегове бяха разперили листати клони кленове и дъбове.
към текста >>
54.
155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 8 декември 1927 г.
,
,
ТОМ 25
Добави още, че образувания братски стол е бил дело лично мое, за да прикрия моите намерения, че никакъв
идеализъм
нямало в това и че "Комуна от 2 и 1/2 души не става".
И в заключение каза, че за всичко това причината е с. Пенка - от 2 години, откакто е дошла да живее в дома. Лошите язици говорили за нейното пребивавание у дома ми. Тя станала "камък на съблазън" между сестрите и братята ни и даже сам той се съблазнявал. Вярвали в чистотата на душата, но все пак съблазън и "камък на препъване" била тя и затова единственото правилно решение на въпроса е, тя да си отиде при своите родители - да не бъде в Бургас.
Добави още, че образувания братски стол е бил дело лично мое, за да прикрия моите намерения, че никакъв
идеализъм
нямало в това и че "Комуна от 2 и 1/2 души не става".
Че не съм питал никакъв Управителен съвет за образувание на тоя братски стол, всичко на "своя глава" съм решавал и правил. В заключение добави, че и Вие като бил при Вас Сте му казали, че не Сте биле проучили тоя въпрос, не Сте знаяли тия подробности, които Ви е казал, но като е така, то "най-малката жертва, която трябва да направи това момиче е да си отива в село. През време на Събора сте го видели, но Ви се видяло добро момиче." Гореказаното Учителю дано не съм преувеличил нещо е резюмето на казаното от С. Щерев. След него помолих и други да се изкажат. Говори в същата смисъл с.
към текста >>
55.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Стараехме се да бъдем истински учители проникнати от този
идеализъм
с който епохата ни закърми, като правеше от нас неуморими труженици.
Сега ние се връщаме към този живот, не за друго, не, а за да подчертаем отношението, което Учителят имаше не само към нас като учители, а към оная голямата роля и работа, която засягаше най-съществената, бихме казали главната задача на нацията. Беше важно за Него да има будни, честни, всеотдайни, съвестни, готови за жертва учители - образец, като ония, които още витаеха край нас от възрожденската епоха. Колко повече сега, когато се очакваше нещо много повече от целия народ. Ние самите бяхме ученици с една будна съвест и силно изострено чувство на отговорност, принципност и безкористност. Всичко у нас лежеше гладко, чисто, неподкупно с пълното съзнание за една свята служба.
Стараехме се да бъдем истински учители проникнати от този
идеализъм
с който епохата ни закърми, като правеше от нас неуморими труженици.
Всичко казано до тук излезе почти педагогично, а поставената цел в началото беше съвсем друга - да нарисуваме с меки тонове един акварел от който лъхаше всичката чистота и нежност на един пролетен пейзаж - нашия живот. Бяхме група, истинско ято прелетно, което прииждаше и отхождаше, прелиташе и отлиташе като прелетни птички от север на юг и обратно. Прекосявахме разстоянията, където и да се намирахме, пътувахме с всички превозни средства с които можехме да разполагаме тогава, а те бедни, оскъдни, недостатъчни - транспорта у нас през първите десетилетия на нашия век до четиридесетте години дори, когато се пътуваше сбрички и каруци, с раздрънкани автобуси и влакове, които беше щастие да догоним, пътувахме с часове, докато се доберем до железопътните гари. Пътувахме три пъти през годината - двете ваканции по-малки и голямата лятна, която прекарвахме на Изгрева а по-късно на Рила. Никакви тежки атмосферни условия можеха да ни спрат, влаковете се оказваха понякога нередовни, особено през зимата и в София пристигахме посред нощ.
към текста >>
56.
26. Толстоистите в България,
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям
идеализъм
, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора.
Същевременно имаше списание „Възраждане” на Андрейчин. Та тази много литература, тя е дошла до много съзнания будни и така се туриха основите на толстоевското движение в България. Имаше и книгоиздателство „Възраждане”. Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно.
Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям
идеализъм
, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора.
Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така. В.К.: Добре, те издават какъв вестник? С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна. Тя е била първата толстоистка комуна в България, както казах село Алан Кайрак, сега наречено Ясна Поляна. И нали там, оттегляйки се те са имали машина печатарска, дали са имали, не мога да си спомня.
към текста >>
57.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя
идеализъм
и себеотрицание!
Неговото влияние, постоянно или временно, върху личния и семеен живот на българския интелигент е почти несъизмерно. В България има издигнати общественици и политически водачи, които не само не скриват, но дори и манифестират привързаността си към Толстоя. Найчо Цанов, една рядка, цялостна личност, която играе голяма роля в политическата история на нова България, представя от себе си странно съчетание на християнин - толстоист и деятелен политик. Той, който тъй много е озадачен от духовната нищета на интелигенцията, който мечтае за една по-осезателна човещина и справедливост, под влиянието на Толстоя, дохожда до една концепция, до една идея за предназначението на издигнатата личност в общество като българското, която идея и до сега е неразбрана и чужда на българската интелигенция - това е идеята за самопожертвуването. Вече към края на живота си, той в знак на протест срещу режима на Стамболийски, с едно отворено писмо, се обричаше на гладна смърт.
И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя
идеализъм
и себеотрицание!
Много по-рано, още като журналист, за да докаже, че е готов да отговаря с живота си за онова, което пише, Н. Цанов приема да се дуелира с маджарския търговски консул във Видин, когото той е изобличил. Но на дуела той не стреля. Нещо повече - той отива с желание да го убият, като оставя и едно завещание, та в случай, че бъде убит, да се напечати то и да види света, че той е сложил живота си като протест срещу това „варварско средство за саморазправа”. Към края на завещанието си Цанов пише: ’’Желал бих препис от завещанието ми и главно от пасажа за дуела да се изпрати до великия в 19 век филантроп - мислител, Лев Николаевич Толстой, защото е възможно той да се съгласи да го издаде от свое име и следователно да му даде нужното разпространение” /вж.
към текста >>
58.
44. Към възход. - В: Братство, Севлиево.Г. 15, бр. 299, 15.11.1942, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Най-искрен и чист
идеализъм
, готов винаги да се излее в дела, съществува.
Мощни творчески сили, като буйни планински потоци извират из недрата на българския народ и се спускат, пробивайки си път напред, не спирайки се пред никакви препятствия. Те вървят напред, защото не могат да не вървят - защото чувствуват в себе си излишек от сили, защото за тях живота е движение, вечно движение. И в тоя техен устрем, породен и движен от пълнотата на силите им, те не винаги знаят, не винаги виждат, не винаги предполагат по какъв начин се движат, докъде може да ги заведе той и какво могат да срещнат по него. Пълнотата на младенческите сили дава тласък и устрем на движението. Готовност за работа, за борба и жертва съществува.
Най-искрен и чист
идеализъм
, готов винаги да се излее в дела, съществува.
Пътят, обаче, истинският път, по който приложението на тия мощни сили ще даде своите максимални резултати, още не е намерен. И затова нашата младеж и изобщо, силите на новото в нашия народ, се блъскат като риба в мътна вода или като буен планински поток, който скача от камък на камък, от скала на скала, прекатурва се с шум, с грохот през праговете и не може да намери своето правилно движение, своята истинска посока. Увлечения! Увлечения, напълно естествени за младежта, свидетелствуващи за нейните сили и за нейния идеализъм. Но... увлечения по погрешни пътища. Животът е толкова Велико Училище!
към текста >>
Увлечения, напълно естествени за младежта, свидетелствуващи за нейните сили и за нейния
идеализъм
.
Пълнотата на младенческите сили дава тласък и устрем на движението. Готовност за работа, за борба и жертва съществува. Най-искрен и чист идеализъм, готов винаги да се излее в дела, съществува. Пътят, обаче, истинският път, по който приложението на тия мощни сили ще даде своите максимални резултати, още не е намерен. И затова нашата младеж и изобщо, силите на новото в нашия народ, се блъскат като риба в мътна вода или като буен планински поток, който скача от камък на камък, от скала на скала, прекатурва се с шум, с грохот през праговете и не може да намери своето правилно движение, своята истинска посока. Увлечения!
Увлечения, напълно естествени за младежта, свидетелствуващи за нейните сили и за нейния
идеализъм
.
Но... увлечения по погрешни пътища. Животът е толкова Велико Училище! Неговият Ръководител е толкова велик и мъдър, че е предвидил всичко, и в най-малките подробности, необходими за нашето правилно развитие, за нашето постепенно и непрестанно напредване, за нашето успешно учение в това Велико училище: Той е предвидил, Той е осмислил, Той е включил със своя велик План в своята цялостна програма за възпитанието и издигането на човечеството и тия наши отклонения от правия път, и тия наши увлечения по погрешни пътища. Защото днес човечеството се намира в това си състояние, в което „изпитва доброто и злото". В него съществува парлива жажда да изпитва всичко.
към текста >>
59.
Статия 3. Благословен
,
пастор Тр. Димитров
,
Събори 1926 -1927г.
Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота,
идеализъм
, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик.
Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота,
идеализъм
, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.
към текста >>
60.
17. Господ ще ти плати
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Почти две десетилетия - от 1977 до 1997 г., когато напрежението в салона ескалира, аз работех активно за издигане духовното ниво на групата, с
идеализъм
и безкористност.
Бургаската група се регистрира, и придоби право да притежава имот. Насрочиха се вътрешни избори. Баща ми бе освободен, и на негово място беше избран Димитър Добрев. С поемане на ръководството, той постави на дневен ред въпроса за салона. Неговото желание бе, час по скоро имота да се прехвърли на групата!
Почти две десетилетия - от 1977 до 1997 г., когато напрежението в салона ескалира, аз работех активно за издигане духовното ниво на групата, с
идеализъм
и безкористност.
Но сега, новото ръководство искаше да ме изолира, и да ограничи правата ми за дейност в салона до нула. Издателска дейност не може да се развива на улицата! Нямах свой имот, за да продължа дейността си на него. Надеждата ми беше, че братята ще приемат поканата ми да разговаряме, и ще мога да им обясня трудностите си. Но те не се интересуваха от моите трудности.
към текста >>
61.
20. „Братство, единство, ние искаме...”, но не сега!
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Беше незабравимо пътуване, изпълнено с
идеализъм
и приповдигнатост!
Получих чрез един колега музикант, работещ в Лион, молба от двойка млади французи да им съдействам, за да посетят България, и да се качат на Рила. Направих това с радост! Филип и Изабел пристигнаха през лятото. Посрещнах ги в София, и първо се качихме на Мусала. Посрещнахме слънцето от върха, и след това на път за Бургас в колата, взета под наем, пяхме нон-стоп на български „Братство, единство ние искаме....”.
Беше незабравимо пътуване, изпълнено с
идеализъм
и приповдигнатост!
След няколко дни, прекарани в семейството ми, потеглихме обратно към София. Този път целта ни бяха Седемте езера. Съборните дни наближаваха, и пред моите гости се очертаваше отдавна мечтана среща с Братството. Излишно е да описвам атмосферата, която цареше горе, край Ел-Бур. Вие я знаете.
към текста >>
62.
48. ... За да печелиш милиони
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Когато той разбра, че времената са дошли, не се поколеба да поеме още един риск от
идеализъм
, и да оглави издателство.
Няма човек, познавал го добре, да не се е убедил в това! Мисълта за печалба стоеше някъде извън съзнанието му, тя не можеше да намери път към него. С лични средства, поръча библиотечни шкафове за салона. По собствен почин, с лични средства подвърза при Захариев и едно течение беседи от Учителя, за ползване в салона. Даже и тенекиената печка, бе поръчана с негови лични средства, за да е топло през зимата!
Когато той разбра, че времената са дошли, не се поколеба да поеме още един риск от
идеализъм
, и да оглави издателство.
Мислеше за новите книги които ще се издадат, а не за това дали ще могат да се продадат, и дали ще печели, или ще губи. Мисля, че второто не го плашеше, а първото не го вълнуваше. Такъв бе баща ми. Една малка подробност, само за да подчертая идеализма му. Издателството се създаде с основен капитал 900 лв.
към текста >>
63.
2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.
,
,
ТОМ 35
5) Никой днес не може да оспорва нито добрите намерения, нито възторжения
идеализъм
, нито безкористната дейност на младия някога публицист и общественик Драган Цанков, когато още от първите дни на неговото пристигане в Цариград, той се намеси в работите по народното дело.
София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 58-68. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн.
5) Никой днес не може да оспорва нито добрите намерения, нито възторжения
идеализъм
, нито безкористната дейност на младия някога публицист и общественик Драган Цанков, когато още от първите дни на неговото пристигане в Цариград, той се намеси в работите по народното дело.
Но и никой не може сериозно да иска от един роден в робство, живял в робство и все още пъшкащ под гнета на робството, да познава свободата, да може напълно да се ползува от нейните облаги и да познава тайните на свободния обществен живот. А когато такъв млад човек нагази в лабиринта на голямата политика, може ли някой да твърди, че идеализмът е достатъчен, за да го предпази от погрешни стъпки? Да, Драган Цанков може да е грешил в преценките за някои събития и моменти, може наивно да се е доверявал на отделни хора и някои среди, може да се е излъгвал в значението и силата на някои политически фактори, но никой не може да го обвини, че той е действувал от користни подбуди. И затуй въпреки всички възможни негови грешки, именитият писател от наши дни Стилиян Чилингиров, като пише за мястото на Драган Цанков в епохата на Възраждането, той го изтъква като „равен на малцината наши великани от възродителната епоха на българския народ”. Същият Чилингиров като се спира и на разни непроверени слухове и като отхвърля подозренията, че тоя голям българин е възприел унията ръководим само от самолюбието и дори користни подбуди, че той е получавал от лазаристите пари за своя вестник под разни форми, след направените проучвания пише за него: „Много негови съвременници и то тия, които го познават най-добре, твърдят, че той не е получавал дори парична подкрепа за вестника си от лазаристите”.
към текста >>
НАГОРЕ