Търсене в текстове за 'Здравина'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила.
Тия момчета, ха, но светлей му нещо на лицето, като да се радва за нещо, a за кое – и той сам не знае... Всички в комуната сме 12 души ведно и трите деца. Нареждаме се на дългата маса за закуска Наистина, чудна група сме ний. Най-голямо разнообразие в лицата. Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни. Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло.
към текста >>

2. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Здравината на психичния ни живот зависи от него.
Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания.
към текста >>

3. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено.
Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана.
към текста >>

4. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност.
Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти.
към текста >>

5. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло.
Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма. (следва) В пиперките има най-много витамини Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк. Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на витамина С Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове. За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите. Изследванията, направени в последно време в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, обаче, показаха, че има други зеленчуци много по-богати на витамини и много по-достъпни за консуматора. Доказано е, че пиперките, ряпата, спанака, зелето, керевиза и др. съдържат много по-вече витамина С, отколкото портокалите и доматите.
към текста >>

6. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път.
Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим. И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината!
към текста >>

7. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя подкопава и разслабва основите на всяко благородно дело или начинание, както въздуха останал в металическата сплав, правейки шупли, намалява нейната здравина и устойчивост.
И всичко това тя прави само за да може да постигне най-важното — своите скрити намерения. Користта има много маски и много имена, всякога различни и затова е толкова неузнаваема и силна. Користта е елемент, който спъва правилното развитие на човека. Той действа разрушително върху всички благородни начинания тъй, както действа киселината върху метала. Користта е парадната дреха на себелюбието. Тя подкопава и разслабва основите на всяко благородно дело или начинание, както въздуха останал в металическата сплав, правейки шупли, намалява нейната здравина и устойчивост. Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея — дървото. Противоположност, антипод на користта е безкористието. То е най-красивото цвете, което може да се отгледа в градината на сърцето. Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси. Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали?
Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали? От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител. Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя! * Да се стопи снегът, да си замине, От юг да лъхне топлина! И слънце да изгрее на небето, В сърцето — Любовта!
към текста >>

9. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести.
Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото. За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния начин на нашето съществуване. Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести. Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България.
Погледнете сега, какво е натрупал Слънчо из зеленчуковите градини: едри краставици. домати, тиквички, зелен фасул, сини патладжани и много други ранни зеленчуци. Суровите домати са много полезни и никое дете не бива да се отказва от тях и да не прави истории с майка си, когато тя направи за обед сурова салата от тях и от други зеленчукови плодове и листа. Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата. Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия свят. На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България. За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок! Из здравна читанка „Зелен здравец“ СИМВОЛИЧНИЯТ ЕЗИК НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете.
към текста >>

11. -

Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите, и бива отхвърлено като такова.
Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите, и бива отхвърлено като такова. Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени“, които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой с истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума.
към текста >>

Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост.
И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени“, които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой с истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени“, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия“ против всичко „окултно“ и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината?
към текста >>

За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо.
Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени“, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия“ против всичко „окултно“ и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света. Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед.
към текста >>

12. -

И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история.
Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни“ знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат. Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К. Д.Тодоров поместена в последния брой 9 — 10 на сп. „Душевно здраве“. * Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински научна“ мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично“ и „нелогично“? Кое е логично и кое е нелогично?
към текста >>

13. -

Досегашното ще изглежда като запазили своята красота и здравина дрехи от минали епохи, които ще имат преди всичко само научна стойност, не и стойността на жив хляб за човечеството.
Нито ний, българите, нито пък цялото човечество притежава това, което ще ни е необходимо за в бъдеще. Нова литература, нова книга ще се създаде. В нея ще трепти духа на една нова епоха. В нея ще се отразяват възвишените схващания на един нов мироглед. В нея ще се очертават контурите на един нов свят и на едно ново човечество. Досегашното ще изглежда като запазили своята красота и здравина дрехи от минали епохи, които ще имат преди всичко само научна стойност, не и стойността на жив хляб за човечеството. Тази нова книга ще дойде! Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света. Чрез тази нова книга, изворите на която са вече на лице, България ще създаде новия златен век на своята литература. С. К.
към текста >>

14. -

Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие.
Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др. Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта. В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие. В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак. Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета.
към текста >>

15. -

Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив.
Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето. Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив. В това няма никакво съмнение. Хората сами знаят, колко добре се чувстват през зимата, след като са прекарали през лятото месец или два на слънце. Просмуканите в клетките на кожата слънчеви лъчи, сгъстени в особен вид енергия, при нужда отдават тази енергия за борбата на организма срещу външни или вътрешни вреди. Затова, нека не забравяме, че чрез слънчевите бани през лятото, ние натрупваме един капитал, който е необходим на организма през зимата за защита на нашето здраве. Който милее за здравето си, не бива да изпуска да се попече малко на слънце, още повече, че тук поне не трябват никакви средства, а само желание и съзнание за доброто от това.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук).
Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко. Лечебното действие се състои в това, че бацилите, които се развиват в киселото мляко, унищожават много микроби в храносмилателните органи, особено в червата, и по този начин предпазват организма от много заболявания и разрушения. Напоследък хърватският лекар Д-р Гундрум, който е живял няколко години в България, е направил други наблюдения. Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук). Без да отрича лечебните свойства на киселото мляко, Д-р Гундрум намира, че българите по-редовно и почти всички ядат чесън. Поради химическият си състав, чесънът действа като дезинфекционно средство на червата и ги предпазва от заболяване. В своята практика в България Д-р Гундрум много рядко е срещал катарални и възпалителни заболявания на червата, както и диспептични явления (мъчно смилане). Това е наблюдавал той във всички слоеве на народа и го поставя във връзка с употреблението на чесъна. Когато храносмилателният процес се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Солидност в съчленението характеризира всичките органи, като им придава голяма здравина и издръжливост.
При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително. Солидност в съчленението характеризира всичките органи, като им придава голяма здравина и издръжливост. Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към работа. Тези личности, в които той преобладава, Обикновено притежават силно очертан характер и във висока степен са способни към получаване и бързо комбиниране на много и различни впечатления. Двигателен: Джемс Монрое Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти. Това е темперамента на редките таланти, особено на тези от изпълнителен род, на големите дела, големите заблуждения, големите грешки и на големите престъпления.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>

Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането.
Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие. Разстоянието, което вземаме тук за основна мярка, е обикновено толкова голямо, колкото вторият член на средния пръст, затова и тази част може да се употреби за мярка. Друго доказателство за равномерна конструкция на ръката е, средата от дъното на малкия пръст да бъде отдалечена от средата на дъното на показалеца толкова, колкото е дължината на целия показалец от корена до върха. Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането. Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си. Когато ръката на жената е по-широка, отколкото трябва, това е неблагоприятен признак за духовните й дарби. Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-скоро здравина, отколкото деликатност, характеризира всички органи, които проявяват голяма сила и издръжливост.
Ако гледаме отпред главата и лицето, намираме забележителни различия във формата на външните линии, представлявани от различните индивиди. Разнообразното може да изглежда безкрайно, като няма даже две лица еднакви, обаче, намираме, че всички лица могат да бъдат сведени към три големи класи: 1) продълговати лица, 2) кръгли лица и 3) яйцевидни лица. Продълговати лица Когато двигателната или механическа система, която обхваща костите, сухожилията и мускулите, превъзхожда или е най-влиятелна, фигурата обикновено е висока и отличителна, ако не елегантна, а лицето продълговато, както показва фиг. 2 и 3 и портрета на Шарлота Корде. Обикновено, но не всякога, намираме тази форма на лице и фигура съединени с един тъмен изглед: черни очи и черни, здрави и изобилни коси. По-скоро здравина, отколкото деликатност, характеризира всички органи, които проявяват голяма сила и издръжливост. Да приповторим по-нататък, че хора с тази форма на лицето са обикновено силни, активни, енергични, лесно възбудими и притежават силно отбелязани характери. Те проявяват голяма способност и към схващане и към разбиране, възприемат и комбинират бързо много и различни впечатления и са способни да отиват далеч, като увличат със себе си и другите чрез потока на своето въображение и страсти. Те са почти всякога много твърди, самоуверени, прилежни в това, което предприемат и постоянни в приятелство и любов. Те са признатите водители в сферите на активния живот. Те са по-скоро хората на полето, отколкото на кабинета, хора, за които да се мисли и чувства, значи да се действа.
към текста >>

Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече усърдие, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина.
Обикновено обшият изглед е по-скоро цветущ и весел, ако не засмян. Очите са сини или светли и изящни. Портрета на английското момиче (фиг. 5) чудесно илюстрира това устройство и формата на лицето, което го придружава. Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви. Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече усърдие, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина. Те много обичат физическото действие и не могат да понасят оставането на едно место, обаче, в същото време обичат удобствата и предпочитат само да играят на тежка работа. Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци. Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене. Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои отношения, които разрушават здравето и живота им. Нашите портрети на велики хора не ни дават примери на такива, които са принадлежали строго на тая класа, на която некои от елементите за величие, очевидно, не са дадени; но много велики хора са били по-вече или по-малко близо до нея, като са имали лица пълни и кръгли, като на типичната й форма, обаче, на челото им е толкова издигнато и широко, че видоизменява решително общия вид, както ясно се вижда на портрета на оригиналния Жан Пол Рихтер (фиг.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност).
Архитектурата е музика, защото, като нея, разчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега — до откровенията на окултизма — нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по-горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: „Основите на позитивната естетика“ и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тях е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т. е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к. н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват.
към текста >>

0.31090402603149