Търсене в текстове за 'Здравина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници, преживяли прочутите Търновски събори на Братството.
Но имайте търпение, на поставените въпроси ще ви отговорим. Навремето лодката породи много подобни въпроси. Твърде много се коментираше нейното появяване, така както и до днес се коментира библейския разказ за Ноевия ковчег. Имаше и шеговити окултисти, които не без стеснение споделяха, че може би е приложен някакъв египетски вариант на „дематериализация" и „обезвесяване"! Тъй или иначе, лодката предизвика удивление и възторг. Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници, преживяли прочутите Търновски събори на Братството. На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души. Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода.
към текста >>

Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката.
Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел. Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката. Разкроеният материал е разбичен, рендосан и нагласен за сглобяване. Но, ето че се появява нова трудност. При този строеж лодката има не само ширина, но и дължина и при това няма да бъде от леките и ще затрудни пренасянето й през тесните каменливи стръмни пътеки. Практичният и пресметлив ум на Боянчо разрешава и този въпрос. Как? Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с възможности за солидно сглобяване.
към текста >>

2. ВТОРИ МЕСЕЦ

Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота.
От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г.
към текста >>

3. 5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА

Николай Дойнов

Имат по-голяма здравина и са по- устойчиви от онези с нечетни числа.
Първото най-очебийно качество на поредицата числа е, че те се делят на четни и нечетни, които последователно се редуват. Навсякъде в природата виждаме тази съвместимост на мъжкия и женския принцип. Четните числа могат да поляризират своите бройки на две еднакви групи, което нещо създава един устой. Учителят нарече четните числа мъжки. Видяхме, че елементите в природата са ядра от четни протони. Имат по-голяма здравина и са по- устойчиви от онези с нечетни числа. Нечетните числа Учителя нарече - женски. Те включва в себе си елементи на разпадане, разсейване, елементи на разложение. Числата се разпределят още на прости и сложни. Простите са тези, бройките на които не могат да се групират на равни групички, а си остават в една група сами. Един голям мъдрец на древността е казал: „Сам може да живее или звярът, или Бог." Простите числа носят в себе си израза на краткотрайностите.
към текста >>

4. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност).
Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет.
към текста >>

5. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

От здравината зависи да имате онази пъргавина, сръчност, да бъдете малко оптимисти, да посрещате големите мъчнотии в живота и да се справите с тях.
Например, когато човек се чувствува болен. Само когато е здрав човек, той има разположението към четене, към работа. В даден случай науката спада към умствените способности, не към чувствата. И доколкото човек обича да се занимава, желанието да учи човек, това е един признак, че човек е здрав. Знанието е вътрешна потреба за човешкия Дух, тъй както храната е потребна за човешкото тяло. От здравината зависи да имате онази пъргавина, сръчност, да бъдете малко оптимисти, да посрещате големите мъчнотии в живота и да се справите с тях. Има разни методи за това. Религиозните хора казват: „Ти трябва да се молиш! ", ученият човек казва: „Ти трябва да мислиш", като ти дойдат мъчнотиите. А силният, здравият, кога ти дойдат мъчнотиите, казва: „Ти трябва да действуваш! " Всеки си има свои начини и методи.
към текста >>

6. VIII. 21 упражнения от Учителя предадени от Пеню Ганев

Упражнение за здравината на стомаха И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани.
Кърши-снага И.П.: Тялото изправено, краката леко разтворени, ръцете на кръста с пръсти напред. Ход на движенията: - Подскачайки, изнасяме дъгообразно десния крак половин крачка напред и стъпваме върху него, като едновременно левият отива встрани и, без да се задържа в това положение, веднага прави на свой ред дъгообразна половин крачка напред - стъпваме върху него; същевременно десният отива встрани. - Тялото силно се кърши в кръста наляво и надясно в такт с подскачането. При това подскачане от крак на крак се получава едно движение напред; след това се връщаме назад и така движенията напред и назад се сменят последователно няколко пъти. - Към края на упражнението движенията стават колкото се може по-бързи. 15. Упражнение за здравината на стомаха И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се вдигат успоредно нагоре, като се поема дълбоко въздух. - Сваляне на ръцете надолу и едновременно прегъване на тялото в кръста и пълно издишване. Пръстите на ръцете докосват пръстите на краката без прегъване в коленете. Повтаря се З пъти. 16. Упражнение за здравината на гърдите И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани.
към текста >>

Упражнение за здравината на гърдите И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани.
Упражнение за здравината на стомаха И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се вдигат успоредно нагоре, като се поема дълбоко въздух. - Сваляне на ръцете надолу и едновременно прегъване на тялото в кръста и пълно издишване. Пръстите на ръцете докосват пръстите на краката без прегъване в коленете. Повтаря се З пъти. 16. Упражнение за здравината на гърдите И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се изнасят напред с длани надолу, после встрани хоризонтално, като се вдишва дълбоко. - Ръцете се връщат напред и се свалят надолу - издишва се. пражнението се прави 3 пъти. 17. Упражнение за долната част на симпатичната нервна система. И.П.: Тялото изправено, краката разтворени, ръцете с длани една срещу друга, така че лактите леко да са долепени до главата.
към текста >>

7. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

За създаването на тези школи, на тези планети, за тяхната устойчивост и здравина срещу разрушителното действие на затворените там духове, са приложени такива могъщи сили, за каквито вие хората и представа нямате.
Успехът в тази школа е бавен, малък. Ето, виждаш ли, на тази планета има много малко въздух, влага, почва, необходими условия за по-богат живот и затова се забелязват едва начални форми на растения. Тази школа, тази планета за в бъдеще ще се нарича Марс. От Земята ти много често си я виждал като твърде голяма звезда с червеникав цвят, която особено много нараства и е ярка всеки 15 и 17 години, когато тя идва най-близо до Земята. Следва един пояс, един пръстен, в които се въртят частите, развалините на една разрушена школа. За създаването на тези школи, на тези планети, за тяхната устойчивост и здравина срещу разрушителното действие на затворените там духове, са приложени такива могъщи сили, за каквито вие хората и представа нямате. Тези духове на разединението разполагат с големи сили и ето тук имаме една планета-школа, разрушена от тях. Не мисли, че ние сме абсолюгно всемогъщи всякога; и ние правим макар и много рядко някои малки грешки. И ние понякога претърпяваме неуспех в нашите задачи. Силите, които приложихме за създаването на тази планета, на тази школа, се оказаха не дотам здрави, за да удържат напъна на този специален род духове; те имаха за свое верую само разрушението, само смъртта и разрушението. Със своя напън разкъсаха силите и разрушиха планетата.
към текста >>

8. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял.
И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно.
към текста >>

9. 9. ВСИЧКИ ИСКАТЕ ДА ИМАТЕ ВЛАСТ (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Когато се гради къща, според здравината на материала ще имате и нейната трайност - когато дойдат бурите, земетресенията, те ще проверят градежа.
1) „Всички искате да имате власт; Но властта почива върху зна- нието. Не е достатъчно само да имате власт, но трябва да знаете как да задържите тази власт и как да я използувате.” Разликата между разумния и неразумния живот седи в неговата последователност. Ако в мислите, думите, желанията, делата няма последователност, то и в цялата работа няма смисъл. Философи, поети, оратори, политици могат да бъдат само дотолкова разумни и морални, доколкото са последователни. Ако днес говорят едно и правят друго - на тия хора не може да се надяваме. Когато се гради къща, според здравината на материала ще имате и нейната трайност - когато дойдат бурите, земетресенията, те ще проверят градежа. Но не стига само да имаш здрав материал - трябва и да го поставиш правилно, тъй че да бъде използувано всяко нещо на своето място, а освен това и в самия градеж да има смисъл - да се различава къщата от кошарата, т. е. да отговаря на целите, които са поставени. Мнозина днес имат желание да поправят живота в България. И кой ли не би искал да стори добро на народа и себе си? Но всички забравят, че не е важно какво има и вярва човек, а какво може да оползотвори, да обработи; а человек не може да обработи повече, отколкото има материал - нито да продаде повече, отколкото е изработил.
към текста >>

10. 41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)

Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот. Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи. Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка. Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето.
към текста >>

11. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

Това всичко са елементи на здравина в нашия организъм.
И при това, не е ли амбицията, която различава човека от животното, която е главното украшение на човека? Само животното като се нахрани днес за утре не мисли. А човекът, колкото по-надалеч в бъдещето рови със своята мисъл, толкова по-велик бива. Мъдрецът отива дори да се рови да намери какво има и след гроба. Между многото заслуги на цар Фердинанда стои и тази, гдето той полага големи старания да остави подир си един добре приготвен наследник, тъй че държавната машина да не пострада ни най-малко от смяната на ръководителя. Това всичко са елементи на здравина в нашия организъм. До тогава, до когато те съществуват, ние можем да бъдем спокойни за нашето отечество. Бури и революции вътре са невъзможни, докато трае това състояние. Значи и в това отношение ние сме гарантирани да живеем дълго и мирно като отделна нация. Няма да сторим зле и тук да направим едно сравнение с нашите ближни съседи. Нека да кажем даже за Русия, която е най-голямата империя на света.
към текста >>

12. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост.
За Него животът прониква всичко и на този живот Той умее да отзвучава еднакво. Дали е минерал, растение, животно, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи. Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние.
към текста >>

13. 5. Истината и Той

Глава 5. Учителят и истината

Оставаше само да се опита, за да се провери и установи здравината на принципите, жизнеспособността на всичко, което Той предложи на човечеството.
Всичко идва да помогне на човека да разрешава своите лични, семейни и обществени противоречия. Коментара щеше да се прави от други в желанието да се приближи прекрасното и великото, което те криеха, за да стане то по-осезаемо и по-близко. Всичко, което е дал беше дълбоко, отговарящо на всички проблеми и конфликти пред които човечеството щеше да бъде изправено. Предвидени бяха всичките завои на пътя по който човечеството щеше да мине. Въоръжил бе човекът с най-важните съоръжения, необходими за голямото сражение, което му предстоеше. Оставаше само да се опита, за да се провери и установи здравината на принципите, жизнеспособността на всичко, което Той предложи на човечеството. Всичко бе сведено до живата практика, до всекидневието. Животът на човека е твърде кратък, за да може да се проучи даденото, да се обхване този огромен материал е все едно да влезеш в един необятен свят - океан, някаква необозрима галактична система, която би погълнала хиляди години, за да се проучи една малка част. Неизмеримо е духовното богатство, което Той остави на Земята - но ето, че това богатство имаше магическото свойство на щедра трапеза, която можеше да задоволява жаждата и глада на всички. В нея беше сложено всичко, което можеше да ползува всекиго по всяко време. Нямаше да има човек на Земята, който да не намери за себе си необходимото, нужното за момента и с него да си помогне.
към текста >>

14. 6. Писани и неписани закони

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Тъкмо такива са били нужни, за да се провери Здравината на учението, при неблагоприятните условия се проверяват великите ценности на човешкия дух.
Може би сме същите, които тогава се отзовахме на поканата на Христа. Притчите ние помним и нека не сме от знатните. Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени. Природата устройва чудни шеги на всичко що блести отвън. Не казваме нищо и нямаме намерение да защитим учениците и да извиним тия от “кол и въже”. Тъкмо такива са били нужни, за да се провери Здравината на учението, при неблагоприятните условия се проверяват великите ценности на човешкия дух. И ако учението тъкмо от тези хора можеше да направи нещо, то е вярно, правилно, чисто. Издържало е и последния изпит. Корав народ са българите и умен, нека си кажат думата те. Казаха ли я? Казаха я.
към текста >>

15. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите и бива отхвърлено като такова.
Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не е много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите и бива отхвърлено като такова. Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени", които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой е истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили" с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума.
към текста >>

Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост.
И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени", които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой е истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили" с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени”, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия” против всичко „окултно” и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх за днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол - стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се срастнали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм, умствен мързел и страх от истината?
към текста >>

За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо.
Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили" с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени”, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия” против всичко „окултно” и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх за днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол - стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се срастнали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм, умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, аки ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те събарят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на възлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно” - ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, който нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно”-Да!
към текста >>

16. 121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост са изпитани в течение на много хилядолетия на човешката история.
Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни” знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не са успели и най-малко да надзърнат. Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съвременните образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, са си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално и ненормално, за научно и ненаучно, за естествено и „свръхестествено” и т.н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно-те са в пълния смисъл на думата относителни, т.е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение на нещата. Те са залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост са изпитани в течение на много хилядолетия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намерихме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност” от К. Д. Тодоров, поместена в последния брой 9-10 на сп. „Душевно здраве”. Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински „научна” мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично” и нелогично”? Кое е логично и кое е нелогично?
към текста >>

17. 35. Линиите на лицето на офицера

II. На улица „Опълченска' 66

” Те знаеха, защото по най-различни поводи са били в известни моменти за по-кратко или по-дълго време в положението на Христов, и бяха опитали бронята на Учителя, здравината и самообладанието на нервите Му, диамантената Му воля, силата и знанията Му и най-вече Любовта Му.
Едни го съжаляваха, други упрекваха и всички знаеха, че непременно ще бъде победен! Вече никой не мислеше, че може да развали събранието, макар думите му да щракаха като куршуми и да свистяха като размахвана сабя. В коментарите, най-активни бяха младежите от малката групичка около евреина. Те отговаряха на бруталните му апострофи с насмешки и подигравки. Както те се изразяваха: „Тези болшевишки методи не минават на Учителя! ” Те знаеха, защото по най-различни поводи са били в известни моменти за по-кратко или по-дълго време в положението на Христов, и бяха опитали бронята на Учителя, здравината и самообладанието на нервите Му, диамантената Му воля, силата и знанията Му и най-вече Любовта Му. Сега вече тях ги интересуваше какъв метод ще употреби Учителят към този офицер, защото Учителят с всеки човек постъпваше по специален начин. Приложеният метод вече им говореше за характера, за миналото, за настоящето и бъдещето на посетителя. Тези методи и знания никъде не бяха писани, те само при дадения случай можеха да ги научат, те сега се раждаха и изчезваха. Някой започнаха да правят физиономични анализи на подполковника. Констатациите и мненията си споделяха помежду си и с евреина, който беше авторитет и в тази област.
към текста >>

18. 59. Сказки във Военният клуб

III. В Кабинета на Учителя

Смисълът на стомната е да се носи с нея вода, а не да се опитва здравината й.
В най-добрия случай за Вас -задоволяване на тщеславието Ви, което по мое мнение не е нещо реално. Посочете ми поне един от всеизвестните диспути, при които да се е дошло до нещо положително? - Кювие - Сент Клер. - Да, но после се установило, че победеният бил правият. Да спорим, това значи да чупим стомни, за да установим, коя е по-здравата -ще задоволим любопитството си, но ще останем без стомни! Смисълът на стомната е да се носи с нея вода, а не да се опитва здравината й. Двама пехливани вместо да се борят, за да докажат кой е по-силният, нека всеки от тях изкопае по едно лозе и този е по-силният, на когото лозето даде повече и по-сладко грозде. Аз мисля, че тази философия е по-права, която осмисля живота първо на своя автор, иначе е безсмислена. Вие доволен ли сте от Вашата философия? Ако Вашата философия Ви осмисля живота, какъв смисъл има да се борим, за да я разрушавам, т.е. да Ви разубеждавам и да Ви натрапвам моята философия?
към текста >>

0.8342559337616