Търсене в текстове за 'Звук'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 202 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата.
към текста >>

С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук.
Значи материята се оказа също тъй фиктивна, както и нейните съставни части – електроните по отношение на масата. По такъв начин енергията се явява като родоначалник на материята. Тя загуби своята константност и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята. Абат Морьо представя тоя ред на енергии по следния начин за изяснение на понятието за реда, в който можем да разпределим тия енергии. Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти. При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук. – Това е най-ниският тон, употребяван в музиката. Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами. Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи. Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност. Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност.
към текста >>

И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи.
Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
към текста >>

3. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.
Реалност ли е материята - свят? Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света. При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата. Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока.
към текста >>

4. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука.
Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса. През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми.
към текста >>

При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр.
Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса. През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление.
към текста >>

5. ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ни лъх, ни звук.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ Потихом се през грани дюлени провират сноп лъчи зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени. Ни лъх, ни звук. В недвижно бдение смълчани виснат морни клони и чакат в унес и томление ветрец с листа да заромони. Люлени в лунното сияние, между стеблата на брезите се носят пъстър рой благоухания - на спящите цветя душите. И плуват в сънно упоение докле зорница ги огрее и цветните съновидения лъх утрен вейне и отвее. Wega
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
към текста >>

7. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
към текста >>

Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята.
към текста >>

Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения.
Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя.
към текста >>

8. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици.
Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество.
към текста >>

При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".
Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата.
към текста >>

При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове".
Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места.
към текста >>

Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места.
При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета.
към текста >>

Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни.
Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета. Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци.
към текста >>

Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове.
На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци.
към текста >>

Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват.
Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика.
към текста >>

Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене.
Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците.
към текста >>

Понякога се получават цели акорди с чисти звукове.
Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки. Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с песен. Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас". Едно земетресение през 27 год. сл.Р.Хр. разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила.
към текста >>

През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук.
Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце. Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата. Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее. Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула. И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика.
към текста >>

Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г.
към текста >>

Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос.
към текста >>

Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост.
В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента.
към текста >>

Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал.
Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона. На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката.
към текста >>

Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона.
Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона. На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата.
към текста >>

9. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление.
Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти.
към текста >>

В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината.
„Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
към текста >>

10. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция.
към текста >>

Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора.
към текста >>

Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека.
Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия.
към текста >>

Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър.
Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла. Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
към текста >>

И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция.
Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото.
към текста >>

Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка.
към текста >>

11. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм.
Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот. На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм. В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>

12. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията.
Добран ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние. От друга страна, енергията, която съществува в природата, има тенденцията да минава от един вид в друг, т.е. става туй, което учените наричат трансформация на енергиите. Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически. Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас. От слънцето се е откъснала известна маса, от която се е получил сегашният вид на земята. Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята.
към текста >>

13. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце.
В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

14. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От нийде звук – сякаш всичко се скрило в земята, ведно с новото светило.
Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал. Те останали неподвижни. Здрачът се спуснал леко към земята и прелял тъга в душата на всички хора. От нийде звук – сякаш всичко се скрило в земята, ведно с новото светило. Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание.
към текста >>

15. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството.
Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не!
към текста >>

16. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни.
Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри.
към текста >>

Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът.
към текста >>

17. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф.
Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ.
към текста >>

Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология?
На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ. Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода!
към текста >>

18. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре.
към текста >>

19. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия.
Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Звукови картини.
Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията.
към текста >>

Опитите да се свърже звукът с цвета са стари.
Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления.
към текста >>

Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета.
– Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета.
към текста >>

Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема.
Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове.
към текста >>

Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
„Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление.
към текста >>

Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията.
Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят.
към текста >>

Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета.
Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах.
към текста >>

Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление.
Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор. Картината трябва да изобразява как спокойната песен на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов.
към текста >>

Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах.
Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор. Картината трябва да изобразява как спокойната песен на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов. Цветовете са смътно черно-виолетови и кафяво-черни. В тъмнината се различават поотделно ясно-червени точки и неясно зелено. Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето".
към текста >>

Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число.
Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето". Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област. * Б.Р. В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.
към текста >>

21. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата.
Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата.
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВЕСТИ Още за превръщане на светлината в звук и обратно.
ВЕСТИ Още за превръщане на светлината в звук и обратно. Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат.
към текста >>

Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
ВЕСТИ Още за превръщане на светлината в звук и обратно. Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина.
към текста >>

Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат.
Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина. Редакцията на сп. „Житно Зърно" се счита задължена да иска извинение от своите читатели за дългото закъснение на настоящата книжка, което стана не по наша вина. Умоляват се всички не издължили се абонати на сп.
към текста >>

Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина.
Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина. Редакцията на сп. „Житно Зърно" се счита задължена да иска извинение от своите читатели за дългото закъснение на настоящата книжка, което стана не по наша вина. Умоляват се всички не издължили се абонати на сп. Житно Зърно да изпратят по възможност в най-скоро време своите абонаменти, тъй като излизането на списанието е възможно само при редовно издължаване на абонатите. Излезе от печат втория брой на в.
към текста >>

23. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други.
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
към текста >>

24. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински.
В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши".
към текста >>

Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум.
Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi).
към текста >>

Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите.
Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово.
към текста >>

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>

25. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред.
Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците.
към текста >>

26. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни.
Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост. И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по тялото кръвта.
към текста >>

27. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове.
Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка.
към текста >>

Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик.
Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее".
към текста >>

Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества.
Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон.
към текста >>

Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик.
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
към текста >>

28. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор.
Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот.
към текста >>

Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос.
Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот.
към текста >>

29. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки!
В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас.
към текста >>

30. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета!
Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията.
към текста >>

31. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила.
След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр. звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила. А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда. Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве). Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация. Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване.
към текста >>

32. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"?
Вдигнах взор. Златна врата. Зад нея извиваше новият път. Похлопах - отекна златен звън. Похлопах втори път - пак същият звън се разля отвън. Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"? „Да" Вратата се отвориха.
към текста >>

33. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние имаме скъсяване, отсичане на звука.
Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то. Това е влияние от гръцкото духовно робство. Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога.
към текста >>

Те оставят жажда по звука, по песента.
Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика.
към текста >>

34. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта.
към текста >>

Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук.
към текста >>

Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>

Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук.
Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори.
към текста >>

И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
към текста >>

Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
към текста >>

Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката.
към текста >>

Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е.
към текста >>

Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност.
И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
към текста >>

„Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг.
Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува).
към текста >>

И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата.
В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
към текста >>

Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
към текста >>

Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?
към текста >>

Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
" Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя?
към текста >>

35. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа!
Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас.
към текста >>

36. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука.
Дето е Духът, там има и Красота. Кой е най-красивият орган на човешкото тяло? - Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло.
към текста >>

37. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят.
Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания.
към текста >>

38. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност.
След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини.
към текста >>

39. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие.
Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе.
към текста >>

40. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа.
И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години.
към текста >>

41. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот.
Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото.
към текста >>

42. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Georg Noedmann Псалми за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми.
към текста >>

43. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали.
към текста >>

44. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина.
От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи.
към текста >>

Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение.
Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството.
към текста >>

Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи.
Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството. Вие, европейците, разбирате само обикновеното физично пространство.
към текста >>

Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние.
От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството. Вие, европейците, разбирате само обикновеното физично пространство. Вие го наричате реално пространство.
към текста >>

С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука.
Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството. Вие, европейците, разбирате само обикновеното физично пространство. Вие го наричате реално пространство. За нас то е илюзорно.
към текста >>

45. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Словата сякаш се разнизали, разкъсали се думите на срички, разнизали се сричките на звукове и като блуждаещи светлинки изчезнали в съзнанието на Далвира.
Едно слънце има - и то свети отвън. Ела, аз ще те отведа на неговата светлина". И царският син отворил обятия в очакване. От очите му започнали да пръскат искрите на земното слънце и Далвира сетила в сърцето си един немирен трепет. Като далечно ехо започнали да звучат думите на мъдреците, изречени някога, кога я поставили в тоя замък. Словата сякаш се разнизали, разкъсали се думите на срички, разнизали се сричките на звукове и като блуждаещи светлинки изчезнали в съзнанието на Далвира. В главата ù сякаш станало празно. Мрак я обкръжил. Страх я обзел. И само като две искрящи кълба светели очите на черния царски син. Сърцето на Далвира затуптяло лихо и тя се хвърлила в отворените му обятия.
към текста >>

46. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер.
Децата на моята идеща раса ще познават гласа на своята съкровена същност, и ще го разбират, и ще обичат да го слушат. И тогава... не забравяйте, че тонът е творчески. Говорът е творческа сила. Изявеният мир биде сътворен чрез Божието слово. Тъй творят и вашите думи. Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер. Къде спират те и кога? Никъде - и никога. Те... проникват навън, навън и нататък, все по-нататък. Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия свят. И още подир цели вечности ще може да се проследи, докато се върне пак при самите вас.
към текста >>

47. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове.
Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него. Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи. Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове. При това, тоя филантроп, тоя учен беше един извънреден чудотворец. Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен молитвата. „Може би хипнотизъм? ” - ще помисли никой. Дете заболяло от круп на четиридесет мили разстояние от града, дето обитава церителят, е ли хипнотизируемо?
към текста >>

48. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр.
Мир, а не война! Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание.
към текста >>

Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве.
Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение.
към текста >>

Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия.
Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С.
към текста >>

Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание.
Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации.
към текста >>

Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи.
У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко.
към текста >>

че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие.
Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма.
към текста >>

Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма.
че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек.
към текста >>

Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока.
Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство.
към текста >>

49. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4.
към текста >>

50. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания.
военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр. в известна стилизация, фигурност в рисуване в буквите, често пъти в типографността на главните букви.
към текста >>

51. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота.
Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии. Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота. Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни.
към текста >>

52. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото.
Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота.
към текста >>

Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога.
Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога. Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство. Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното. Вътрешният живот е даден с тънкост и разбиране. В нея няма объркани и трудноразбираеми понятия на сухоглождещи философии.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение.
към текста >>

54. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също и с превързани уши, жената можела да слуша странните звукове твърде добре.
Кей в Бостън наскоро постъпила една жена, която страдала според околните от една необикновена „болест”. Тя твърдяла, че постоянно слуша човешки гласове и различни музикални откъси. Отначало лекарите са мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв. Но тъй като жената настоявала да твърди, че тя не слуша несвързани гласове и тонове, но цели сказки и музикални произведения, то лекарите дошли до диагнозата, че жената страда от тежка душевна болест и я изпратили в психиатричната клиника на проф. Кей. Наблюденията установили, че странните прояви почвали в един и същи час на деня. Също и с превързани уши, жената можела да слуша странните звукове твърде добре. Различните успокоителни средства довели до резултат, че силата на звуковете станала още по-голяма. Преди няколко месеца проф. Кей можа да разреши загадката. За своя и обща изненада той установи, че „болната” възприема с всички подробности програмата на радиопредавателната станция в Ню-Джерси. Следователно, тя е в буквалния смисъл на думата е един жив радиоприемател. Проф.
към текста >>

Различните успокоителни средства довели до резултат, че силата на звуковете станала още по-голяма.
Тя твърдяла, че постоянно слуша човешки гласове и различни музикални откъси. Отначало лекарите са мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв. Но тъй като жената настоявала да твърди, че тя не слуша несвързани гласове и тонове, но цели сказки и музикални произведения, то лекарите дошли до диагнозата, че жената страда от тежка душевна болест и я изпратили в психиатричната клиника на проф. Кей. Наблюденията установили, че странните прояви почвали в един и същи час на деня. Също и с превързани уши, жената можела да слуша странните звукове твърде добре. Различните успокоителни средства довели до резултат, че силата на звуковете станала още по-голяма. Преди няколко месеца проф. Кей можа да разреши загадката. За своя и обща изненада той установи, че „болната” възприема с всички подробности програмата на радиопредавателната станция в Ню-Джерси. Следователно, тя е в буквалния смисъл на думата е един жив радиоприемател. Проф. Кей казва, че човешкият мозък може не само да получава, но и да изпраща радиовълни.
към текста >>

55. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При едно интервю с лондонските журналисти тя казва следното: — По звука на гласа може винаги да се узнае здрав ли е човек или болен.
Оня ден няколко пациенти били предупредени за тоя концерт и лекарите наредили наблюдения над тия болни. Концертът се дал при участието на оркестъра, под управлението на известния диригент сър Хенри Вуд. Госпожа д'Орсо пeе безплатно и вече от няколко години тя обикаля болниците, санаториумите и затворите. Госпожа д'Орсо принадлежи към едно известно швейцарско семейство, което е дало много учени. Тя сама не знае, с какво може да се обясни това странно действие на нейния глас. При едно интервю с лондонските журналисти тя казва следното: — По звука на гласа може винаги да се узнае здрав ли е човек или болен. Гласът е свързан с функционирането на нервната система, а последната несъмнено отразява състоянието на организма. Аз мисля, че в дадения случай гласът ми обладава само една особеност: той се отразява върху нервната система на лицата, които ме слушат. Аз вливам с моето пеене едно страстно желание да помогна на ония, които ме слушат. Те възприемат това мое желание. По такъв начин се получава един вид влияние на разстояние, някаква хипноза.
към текста >>

56. Списанието PDF Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Още след излизането на първите му броеве се видя какъв грамаден отзвук намери той в странство между всички идеалистични среди.
XI, кн. 3 - 4. в. „Frateco." Есперантски орган, абонамент 10 лева. Адрес: Атанас Николов, пощенска кутия № 6, Бургас. Ролята на този вестник е грамадна. Още след излизането на първите му броеве се видя какъв грамаден отзвук намери той в странство между всички идеалистични среди. Това се вижда по множеството писма, които се получават от странство. Покрай библиотека „Nova Kulturа" той ще изиграе важна роля за разпространението на новите идеи всред по-широки кръгове. Нека всички, които желаят да подкрепят възвишените му задачи, да се абонират и да го препоръчат на своите познати. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ЗАПИСВАНЕТО НА АБОНАТИ ЗА VII ГОДИШНИНА на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО" Поканват се всички абонати да внесат абонамента.
към текста >>

57. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения.
И после, когато те временно са го изоставяли, това цвете е клюмвало, макар и други да са го гледали. Изобщо растението, към което се проявява любов, расте по-добре. Това дава загатване за новото земеделие, за новото градинарство. Ще се работи в съвсем нови области, които днешната биология не подозира. Психологически ще се работи върху растенията. С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения. Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят.
към текста >>

58. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях.
Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията.
към текста >>

И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията.
Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души. И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията. Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен.
към текста >>

59. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
към текста >>

60. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата.
Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си!
към текста >>

Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата.
И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си! Бетовен оглуша, той умря за музиката вън от него, но се роди отново за един друг свят, възкръсна за музиката вътре в себе си.
към текста >>

61. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти.
За окото на разбиращия всяко едно движение те свързва със струящите сили на земята и слънцето. Те преминават през твоето тяло и го пресъздават, така както електрически ток пречиства проводниците си. Зареждат се шест типа мълчаливи упражнения. После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика.
към текста >>

Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика.
Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили.
към текста >>

Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”!
Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
към текста >>

62. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
към текста >>

63. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени.
Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово". Думата „слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог. Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е.
към текста >>

64. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина.
Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина. Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина. Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата. У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото.
към текста >>

65. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв.
Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло.
към текста >>

В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни.
Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки.
към текста >>

Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги.
Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа.
към текста >>

66. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество.
Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота.
към текста >>

67. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека.
Тогава туй действува импулсивно. Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия. Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека. Такъв човек, обаче, трудно прави своите душевни и телесни възприятия да бъдат и на други хора непосредствено близки. Такива предразположения имат саможиви хора, пустинници и др. под. Външната красота на къщата и нейното възприемане за тези хора не е нещо достатъчно. В тях тази красота произвежда едно вътрешно благоразположение, което трудно могат да го предадат и изразят на други. Ибсен има така оформен носен мост.
към текста >>

68. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката.
Теософското общество също така работи за повдигане на духовното ниво на естонците. Окултизмът в музиката. За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва. Според мнението на учените, които се занимават специално с този въпрос, това са окултни явления, предизвикани от музиката.
към текста >>

Има мишки, които играят под звуковете на музиката.
За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва. Според мнението на учените, които се занимават специално с този въпрос, това са окултни явления, предизвикани от музиката. Но дали окултизма има връзка с музиката? Днес това е мъчно да се поддържа и докаже, обаче, някои тайнствени явления и причини ни карат да вярваме в тази възможност.
към текста >>

Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика.
Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва. Според мнението на учените, които се занимават специално с този въпрос, това са окултни явления, предизвикани от музиката. Но дали окултизма има връзка с музиката? Днес това е мъчно да се поддържа и докаже, обаче, някои тайнствени явления и причини ни карат да вярваме в тази възможност. На хората една мелодия, може да въздействува по най-различни . начини.
към текста >>

69. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото.
получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки. Често излизахме на разходка.
към текста >>

През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора.
Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки. Често излизахме на разходка. Но след като напусна училището и стана работничка, дълго време не бях я виждала.
към текста >>

В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива.
Спазена е изразителността и музикалността на оригинала. Тютчев е един от идейните поети и затова стихотворенията му не могат да остареят. В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа. В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици! В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива. И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр.
към текста >>

70. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав.
Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани.
към текста >>

71. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина.
Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Първият ден - това е пробуждане на съзнанието у ученика. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава, от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателите на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма други Бог! " И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопична светлинка, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да Ме познаеш и опиташ.
към текста >>

72. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки.
Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения. Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми. Ако хората бяха по-музикални, нямаше да губят толкова време и енергия, нямаше да полагат такива неимоверни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако ги постигат така трудно нещата, това показва, че не са много умни, че са слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки. Това са съвременни опити, които показват, че библейският разказ за рухването на Ерихонските стени не ще да е легенда или поетична измислица. Същото показват и опитите на индийските факири и змиеукротители - чрез известни мелодии те са в състояние да обайват зверовете и да ги държат покорни и кротки. Това са факти, в които се крие дълбока символика за магнетичното влияние на музиката, приложена най-широко в живота. Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората.
към текста >>

73. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число.
Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр. доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр. изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр. Тия лъчи са музикални. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тя може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика. А това е едно частично положение от един по-общ закон, който гласи: Има съответствие между тон, форма, цвят, движение и идея. И от този именно закон следва първостепенната важност на музиката в живота. Сент Ив Д`Алвейдър в своя „Археометър" отвори нови хоризонти за музиката.
към текста >>

Всеки човек е музикален в заложба, понеже човешкият глас е музикален звук – тон!
Човек трябва да работи за своята вътрешна и външна музикалност. Те са свързани. От горното е ясно, как музиката се издига като първостепенен възпитателен фактор както в училището, тъй и за възрастните! Човек има изгледи за голямо музикално развитие в бъдеще. Това се вижда и от устройството на неговите музикални центрове в мозъка! Всеки човек е музикален в заложба, понеже човешкият глас е музикален звук – тон! Понеже музиката внася живот в целокупния организъм, събужда всички центрове, влива енергия в тях, то тя се издига и като мощно средство за развитие, за разцъфтяване на всички дарби! Човек в която и област на живота да работи, за да твори, той непременно трябва същевременно да е и музикален! Ето защо Учителят казва: „Човек не може да бъде истински учен, ако не е музикален! Човек не може да бъде поет, ако не е музикант! Поетът трябва да бъде едновременно поет, музикант, математик и философ." Ето защо, всеки трябва да пее или свири!
към текста >>

74. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи.
Когато пристигнах, той ми обясни, че ще имам случая да фотографираме един опит за левитация, по който въпрос ние бяхме вече разисквали с него. Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично. Ето защо, този случай беше от необикновен интерес за мен. Пат не беше виждал такива опити и искаше някои очевидни доказателства. До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони.
към текста >>

Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада.
Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи. По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия. Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада. Множество посетители дойдоха и от едно съседно село, тъй че се набрахме около 150 души зрители. Това намаляваше значително риска от измама. Всичко беше готово, Субаях Пулавар начерта кръг около една палатка. Кръгът начерта, като изля вода на горещата и прашна земя около палатката. Той каза, никой с кожени обуща да не минава през този кръг.
към текста >>

75. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро.
Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света!
към текста >>

76. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове.
Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг.
към текста >>

Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни.
Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц.
към текста >>

Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало.
Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента.
към текста >>

Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост.
Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове.
към текста >>

И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно.
Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката.
към текста >>

Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете.
Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях.
към текста >>

Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни.
Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет.
към текста >>

Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него.
Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел.
към текста >>

Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов.
Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други.
към текста >>

Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората.
Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората. Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност.
към текста >>

77. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Звук - 333 м/сек.
Ураган - 40 м/сек. Прелетни птици - до 40 м/сек. Автомобил - 55 м/сек. Електрически бърз влак - 60 м/сек. Аероплан - 85 м/сек. Звук - 333 м/сек. Полско оръдие - 450 м/сек. Скорост в обръщението на земята при екватора - 465 м/сек. Военна пушка - 820 м/сек. Брегово оръдие - до 1000 м/сек. Луната се движи около земята с 1 км/секунда Земята около слънцето с 29.6 км/сек.
към текста >>

Наведохме горните числа така, както се намират в една сбита и стегната статистика, с цел да се изтъкнат възможностите на движение на редица неща, хора, животни, машини и природни феномени - звук, светлина, движение на някои небесни тела и пр.
Комети от 20 до 150 км/сек. Светлина и електрич. вълни 300,000 км/сек. Под метър-секунда се разбира скоростта, т.е. пътя в метри, изминат от дадено нещо в 1 секунда, а под километър-секунда - пътят в километри, изминат в секунда време. Наведохме горните числа така, както се намират в една сбита и стегната статистика, с цел да се изтъкнат възможностите на движение на редица неща, хора, животни, машини и природни феномени - звук, светлина, движение на някои небесни тела и пр. Това са гранични възможности. С изключение на природните явления, които се изразяват винаги в своите крайни числа, всички други движения - на човека, на животни, на машини, може да търпят рекордни повишения. Това, обаче, е възможно за сметка на нови нерви, нови напрежения на сили, нови конструкции, що се отнася до машината-изобретение. При днешното състезание на егоизма, при днешния живот на все по-големи и по-големи материални придобивки, неизбежно нещо е рекордът. Рекорд на физическото напрежение и спортна подготовка, рекорд в изобретенията - машината с цел за по-лесно завладяване на света.
към текста >>

78. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала, когато човек спокойно наблюдава течащите около него събития, непрестанно редуващите се картини на живота, изразени в слово, цвят, звук и дело, тогава може да се смее от душа.
Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост. От всека брънка на лицето му, от всяка нишка на тялото, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост. Не може човек да се смее свободно навсякъде Неуместно е там, където хората са натъжени, човек да се смее. Неестествено е, когато човек работи сериозно, да прихне да се смее. Ала, когато човек спокойно наблюдава течащите около него събития, непрестанно редуващите се картини на живота, изразени в слово, цвят, звук и дело, тогава може да се смее от душа. Защото в живота има много смешни неща. Смей се всякога в душата си волно, когато тежък камък се открехне от сърцето ти, когато тежък път, пълен с изпитания остане зад гърба ти. Смей се с благодарност, когато злото и нещастието в твоя живот се обърнат на добро и благополучие. Смей се винаги, когато твоят разум ти подскаже това. Но никога не внасяй смут в душите на другите с твоя смях.
към текста >>

79. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани.
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса.
към текста >>

80. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

(следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год.
За най-голямо мое учудване никой от братята, с които разговарях, не обърна внимание на дъжда, нито ми предложи да се прислоним нейде. Ето защо, и аз реших да остана с тях, дори и да ме измокреше до кости дъжда. Това, обаче, не стана, понеже дъждът не беше силен и престана бързо. В туй време масата се приготовляваше за закуска. Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя. (следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год. VI, кн. 7-8, 1937 год., е печатана статия „Из гънките на душата. Звук и цвят" от проф. Вл. Марков. Статията се занимава предимно с изследванията на проф.
към текста >>

Звук и цвят" от проф.
В туй време масата се приготовляваше за закуска. Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя. (следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год. VI, кн. 7-8, 1937 год., е печатана статия „Из гънките на душата. Звук и цвят" от проф. Вл. Марков. Статията се занимава предимно с изследванията на проф. Волболд върху този въпрос. В статията се изтъква близката връзка, която съществува между цветовете и тоновете. Проф. Волболд съобщава за стотици случаи на лица, които изживяват при музикално изпълнение или при отделни тонове цветни чувствувания, т.е.
към текста >>

Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове.
Високите тонове наричаме светли, а ниските - тъмни. Изживяването на цветове не се възпроизвежда съзнателно. То се явява спонтанно, от само себе си. При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина.
към текста >>

Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята.
И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр. ЖОЛИВЕ КАСТЕЛО Тая пролет се пресели отвъд известният френски алхимик Жоливе Кастело, който от 42 години издава списанието „La Rose Croix", списание по херметичните науки, орган на френското алхимично общество и на Розенкройцерското общество. Списанието има мото „Всичко е едно!
към текста >>

81. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%.
Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица "Опълченска", 64 - София. Това е ценен принос към окултната ни книжнина през тая година. Книгата е разделена на две части.
към текста >>

82. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние трябва да лягаме да спим с дълбок отзвук на радостта в нашата душа.
Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън. Защото е сън само за отмора. Това е хубаво, ала е само необходимост. Ние трябва да лягаме да спим с дълбок отзвук на радостта в нашата душа. Тогава нашият сън ще бъде смислен, обновителен и творчески. Ще се събудим наново с радост, с вътрешна лекота и с песен ще почнем новия ден. Спонтанно, непринудено ще се лее утринната песен на нашето пробуждане из нашите уста. И целият ден ще мине в един дъх с низ от бисери, изнизани като дело на нашата ръка, на нашия живот пропит, богат на радост. Утринната песен!
към текста >>

83. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр.
Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва. Материята е настанена в пространството някак зърнесто, атомистично. Това са твърдели и древни мислители, чийто мисловен пермеабилитет е бил мощен, и който е давал откровенията за световната същност направо, с едно вътрешно просветление, без истините да са били завладявани с такъв труд. Какъвто е необходим за аналитичната мисъл на нашата съвременност. Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр. Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта.
към текста >>

84. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня.
Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива "пустини" се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е.
към текста >>

85. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез.
И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и но-вите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
към текста >>

86. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А пък има други звукове, които като изпееш или изсвириш, животните идват.
Опиташ някоя мисъл или чувство на някого и казваш: "Зелена е" - Мисълта може да е зелена, но ти чакай. Тя ще узрее. – Какво е действието на музиката? – Тя има мощно действие върху дълбоките сили на душата. В окултната музика има известни тонове, и като ги изпееш и най-свирепите животни ще се спрат. А пък има други звукове, които като изпееш или изсвириш, животните идват. – Какво е въздействието на доброто и злото? – Злото носи своето разлагане в себе си. Хората мислят, че могат да правят, каквото си искат. А пък те не знаят, че с всяка лоша постъпка те се ограничават. Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава.
към текста >>

87. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

88. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

89. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи.
Какво, наистина, можеше да научи всред пазвите на планината, по нейните рътлини и усои, по нейните свежи и пъстри поляни, заслушан в музиката на планинските потоци, които разказваха вечната и нестихваща приказка на великото чудо? Цялата планина в своята мощна и страхотна снага, в своята дивна и вечна красота за Бен Ир се превърна на жива книга, която криеше дълбока мъдрост и несметно богатство. Така той зачака деня, когато неговата сила и неговото знание ще закрепне, за да бъде готово за онова, което му предстоеше. Той чакаше, той бдеше, той учеше. Неговият взор беше отворен за всяка краска на небосвода, за всяка багра, която пъстреше цветето, за всяка тревица, за всяко камъче. До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи. Готов ли беше Бен Ир след десет години за великия ден, когато ще остави светла диря по пътя на човешката душа? Десет години се бяха минали от тогава. Бен Ир беше двадесетгодишен. От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи. Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти небеса.
към текста >>

90. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Павлов наблюдавал върху кучета със слюнени фистули, че отделянето на слюнка може да се предизвика не от гледането на храната, но само от звука на звънеца, ако този звънец по-рано е звънял през време, когато са хранели животното.
Гневът, страхът - побледняване. У някои индивиди, една лоша новина може да причини свиване на сърдечните съдове, малокръвие на сърцето, внезапна смърт. Чрез увеличаване или намаляване на местното кръвообращение, чувствените състояния влияят върху всички жлези, усилват или спират техните продукти, или дори променят техните химически качества. Гледането и пожелаването на едно ястие предизвиква отделянето на слюнка. Това явление става дори при липса на ястие. Павлов наблюдавал върху кучета със слюнени фистули, че отделянето на слюнка може да се предизвика не от гледането на храната, но само от звука на звънеца, ако този звънец по-рано е звънял през време, когато са хранели животното. Душевните преживявания поставят в движение сложни механизми. Когато се предизвика чувството на страх у една котка, както Cannon е направил това в един прочут опит, съдовете на надбъбречните жлези се разширяват, жлезите отделят адреналин, адреналинът увеличава кръвното налягане и скоростта на кръвообращението и поставя целия организъм в дейно състояние - за нападение или за отбрана. Но ако симпатичните нерви са. изрязани предварително, това явление не настъпва. Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви.
към текста >>

91. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мислиш ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден?
И ако ти не можеш да обичаш хората поне умствено, не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се повдигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. Най-после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. Мислиш ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш? Мислиш ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден? - Определено е. Но това изглежда така невероятно, че на човека и през ум не му минава за тия неща. Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини. Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога. Но ако и те така лесно се обезсърчават, къде е любовта им и вярата им в Бога?
към текста >>

92. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета.
Очилата ти са в дългата кутия! " Като се събудих сутринта, погледнах портрета ù, понеже той беше до кревата. И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих. Но аз не помня да имам дълга кутия! Аз съм в чужда квартира като наемателка. Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета. Този звук прилича на бръмчене на жица. Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти. По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата.
към текста >>

Този звук прилича на бръмчене на жица.
" Като се събудих сутринта, погледнах портрета ù, понеже той беше до кревата. И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих. Но аз не помня да имам дълга кутия! Аз съм в чужда квартира като наемателка. Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета. Този звук прилича на бръмчене на жица. Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти. По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата. Тя се отваря и виждам вътре дълга кутия и в нея очилата.
към текста >>

Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва.
И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих. Но аз не помня да имам дълга кутия! Аз съм в чужда квартира като наемателка. Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета. Този звук прилича на бръмчене на жица. Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти. По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата. Тя се отваря и виждам вътре дълга кутия и в нея очилата. Предполагам, че майка ми е оставила очилата ми в тая дълга кутия, когато ми беше на гости.
към текста >>

Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен.
Но аз не помня да имам дълга кутия! Аз съм в чужда квартира като наемателка. Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета. Този звук прилича на бръмчене на жица. Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти. По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата. Тя се отваря и виждам вътре дълга кутия и в нея очилата. Предполагам, че майка ми е оставила очилата ми в тая дълга кутия, когато ми беше на гости. Тя е помислила, че бюфетът е на мое разположение и че дългата кутия е моя, а тя принадлежеше на хазяйката.
към текста >>

93. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защо намират тия идеи такъв голям отзвук във Франция?
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече в 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция. В Париж вече всяка седмица се правят в един от големите салони репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот, радост и духовен подем във всички участващи! Защо намират тия идеи такъв голям отзвук във Франция? Защото тия идеи съдържат методи за един нов красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството! Със старите методи не може да се работи вече! Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания на живота! Днешните страдания и противоречия в човечеството показват, че трябва да се тръгне по съвсем нови пътища! Дали ще трябва пак новите идеи, творческите идеи на Всемирното Братство да се наложат на нашето общество отвън?
към текста >>

94. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция.
Мнозина – редица напълно незаслужено – са. получили след войната ордени и награди. Голямото дело на Мария Кюри остана неоценено от тия, които раздават наградите. Тя раздаде за медицински цели дори единствения грам радий, който е притежавала и сама добила след преработване на толкова много тона уранова руда. Направи го от цялото си сърце. Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция. Франция, въобще, последна отдаде дан към съграждане делото Кюри, една важна, много важна гранка от съвременния живот! В живота на мадам Кюри, както в живота на всички велики хора се хвърля силно на очи тази предопределеност, тази пригодност за съграждане на едно грамадно дело. Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота. Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в цялостното съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството.
към текста >>

95. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха.
Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче. Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха. Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение. В 5 ч. 30 м. тебяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена.
към текста >>

96. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Немското литературно творчество е до такава степен оплодено от философска мисъл, че не бихме схванали напълно същината на някое творение, било то шедьовър на класическата или романтична литературна школа, ако не сме запознати по-обстойно с историята на философията. Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия. Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците? Енигма би станала великолепната драма „Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството. Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи. А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва.
към текста >>

97. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат да прескочат: „По-малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук.
Да работим за пробуждането на нашит в духовни вътрешни сили: интуиция, ясновидство и пр. 7. Да се реализира вътрешното обединение на всички Човешки души и да изчезнат външните д-вления. 8. Всички хора да се обичат. 9. Да работим с всички сили за великото бъдеще, което иде. Професор д-р Асен Златаров за скритите сили у човека Статията на професор д-р Асен Златаров „Скрити сили" показва как днешната наука все повече се приближава до окултната. В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат да прескочат: „По-малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук. Колко загубени симфонии и трели ни заграждат, за които ние сме глухи! Етерните вълни с дължина по-малко от 0۰000423 мм и по-големи от 0۰000620 мм, или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска. Ние сме слепи за ултрачервената и ултраморавата светлина, за рентгеновите и катодни лъчи. Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др.
към текста >>

98. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло.
„Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност. Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора. По-нататък в дневника за тоя ден срещаме тия ценни мисли: „Самотният живот премахва малко по малко всяка външна проява на суетност." „Вдълбочението в самия мене ме накара да не определям това, което чувствувам, защото усещанията ми са интуитивни и достатъчно точни". „Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека. — — Моят живот на културен човек с многобройните си разнообразия и развлечения ме бе измамил за истинската им стойност." На 17 май четем: „Мислих тази вечер за запълнения и прост живот който водя; наистина, тук не ми липсва нищо, освен изкушения".
към текста >>

„През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми.
Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора. По-нататък в дневника за тоя ден срещаме тия ценни мисли: „Самотният живот премахва малко по малко всяка външна проява на суетност." „Вдълбочението в самия мене ме накара да не определям това, което чувствувам, защото усещанията ми са интуитивни и достатъчно точни". „Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека. — — Моят живот на културен човек с многобройните си разнообразия и развлечения ме бе измамил за истинската им стойност." На 17 май четем: „Мислих тази вечер за запълнения и прост живот който водя; наистина, тук не ми липсва нищо, освен изкушения". „Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми. Вселената беше поезия — поезия, която човек си припомня в дни на пълен покой." В течение на дните по нататък, Бърд ни разкрива своите знаменателни изживявания: „Откривам, че животът ми тук е главно духовен. Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга. Друго стана и понятието ми за успех. Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността. Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум.
към текста >>

99. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма.
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма. Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях. Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите. Храносмилателната система разстройва секреционната си функция при отрицателни душевни кризи; динамиката на същото се забавя и като резултат от това е спиране на храносмилането и образуването на отрови в системата. Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган.
към текста >>

100. СТИХОВЕ: ЦВЕТОВЕ. ЩЕ СЕ НАПЪЛНИ - Д. А-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет.
Дори боли, че тез вълни огромни, в кои напира сявга да шурти, не могат да изхвръкнат в стълб висок на струи светли волно на възбог. Та тя е моя въздух, жаден лъх - невям ощ от преди крака да стъпят на земна твърд!...От час, кога напъпи душа отвъд под ангелския дъх, аз зра през нейний строй на красота всяк образ, мисъл, порив и мечта. Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух. О, дивен си творец, Всемирний дух! Нал песенна хармония навред строи безспир и видим свят изгражда? — Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет. Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй! Нек в песен вечно да живей, прославя всемирни ти закони! Нек трептят криле МУ между звездни ти нозе.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52132391929626