Търсене в текстове за 'Звук'

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук.
Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.
към текста >>

3. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.
Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах. Защо отказах? Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше. Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея. Досрамя ме да се повърна. После много, много съжалявах.
към текста >>

4. 2_14 Великата симфония на теменужките

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни.
По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае. Я има един, я няма. Но важното бе, че е проповядвал.
към текста >>

5. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
към текста >>

Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.
към текста >>

6. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство.
Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа. Но такова звучене не бях слушала и повече никога не се повтори като опитност, макар че минаха много години и аз навлязох много по-надълбоко, нашироко и надлъж в музиката на Учителя. Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица.
към текста >>

7. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>

8. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа.
Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго. Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа. Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат.
към текста >>

9. 5_07 Закони на музиката

(Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят.
Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията.
към текста >>

Те преминават в свръхзвукова тоналност.
Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат.
към текста >>

10. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Хубави инструменти и какъв звук имаха.
Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша.
към текста >>

11. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата.
Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък? След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г.
към текста >>

12. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше.
Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа!
към текста >>

Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
към текста >>

" - „Ами не чувах добре звука на цигулката!
Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
към текста >>

Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око.
към текста >>

13. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант.
Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука.
към текста >>

Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука.
Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука. При европейските народи музикалното изкуство е достигнало най-голямо съвършенство. Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си служим със седем - тонната музикална гама, а китайците - пет - тонната, а има народи, които ползват три - тонната гама, а африканските народи си служат с крясъци и викове. Прави особено впечатление, че тези народи, които не познават пеенето, имат развито чувство за ритмика. Така например, особено африканските народи са известни с богатото разнообразие на ритмите.
към текста >>

14. ІІ.33. ЛУНАТА

Въздухът пренася звука и ние се чуваме.
Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам. Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна. При нас въздухът има определена роля с много задачи. Въздухът пренася звука и ние се чуваме. Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе. Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата. Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна.
към текста >>

15. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.
към текста >>

16. ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА

Оставих отзвука на прочетените страници да резонира в мен дълго и да принесе своя плод.
Плаках дълго. Помолих Савка да изчака, да премине вълнението ми и тогава тя да продължи да чете от дневника на Учителя. Уви, риданието не престана. Завърнахме се на Изгрева. Прибрах се в своя дом. Оставих отзвука на прочетените страници да резонира в мен дълго и да принесе своя плод. Савка, веднага след завръщането ни от Витоша, споделя с Учителя случилото се. Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя милост. „Да" проговорил Учителят. „Плачът е признак на прякото въздействие на Живото Слово, а обилните сълзи са необходими да смекчат и разширят съзнанието му и да се полеят посетите семена от Живото Слово. Всяко посято семе търси влага и топлина.
към текста >>

17. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му.
Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха. Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му. А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка. Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии.
към текста >>

18. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона.
Ковачев - военен капелмайстор 2. Иван Георгиев Попов - военен капелмайстор 3. Матей Калудов - военен капелмайстор Първите музиканти около Учителя бяха военни и ръководеха военните оркестри по гарнизоните в страната. Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха концерти пред гражданството. Това бяха големи събития за всеки град. Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона. Така че, около Учителя в първите години имаше грамотни музиканти и професионалисти. Школни музиканти: 1. Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2. Христо Дързев - композитор 3. Кирил Икономов - педагог - цигулар 4.
към текста >>

19. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили.
До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни.
към текста >>

20. ІІІ.117. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Хармония, в която се носи звука на вечната Любов.
Работете и живейте за Любовта. Там е Той. Моят поздрав на всички приятели там. Поздрави и вам. Хармонията да ви е настолна книга. Хармония, в която се носи звука на вечната Любов. Подпис Мърчаево, 16 март 1944 г.
към текста >>

21. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда.
Само една добре тонирана физика и психика е сигурно стъпало към хармония с разумната природа. Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот. Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика.
към текста >>

Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония.
На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители.
към текста >>

Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване.
Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности. Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията. А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции. Обезателно отговарящият за подобен запис да има на разположение таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис. Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване. От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1. Първият ден на пролетта М.М. половина с точка 60 2. Евера М.М.
към текста >>

22. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук.
Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше една лекция от капитално значение. Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма.
към текста >>

23. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

ТОМ 5

Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни?
Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха. В салона бяха наредили столове и всеки се насочваше да седне по-напред, за да слуша по-добре. Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни? стол и ъгъл на салона. По-възрастните приятели вече си бяха приобщили привилегията да имат постоянни места и ние не смеехме да седнем на техните столове, защото получавахме остри забележки, стигаше се до скандал, а с това нахълтваше дисхармония в салона и Учителя като идваше виждахме строгото му лице и тогава употребявахме доста усилия чрез песни и молитви да възстановим хармонията в салона. Иначе нямаше да има беседа Чувствувахме се всички виновни и затова ние, по-младите оставяхме тези места да стоят празни, дори когато някой от възрастните приятели и да не присъствуваха в салона. Някои си бяха донесли специални столове с облегалки от вкъщи. А да знаете как ни се искаше на нас, младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща.
към текста >>

Учителят имаше един уред, много чувствителен, който в присъствие на невидими посетители и на светли същества от различни ангелски йерархии, когато пристигаха при Учителя то от този чувствителен уред се чуваше един звук: фиууй и тъничко писукаше.
Ето това е Школата на Бялото Братство. А вие сте онези каменни статуи седнали на столовете. А вие смятате, че сте ученици. Горко на мен ако вие сте ми единствените ученици. Ето това е вътрешната Школа на Христовият Дух". Учителят имаше един уред, много чувствителен, който в присъствие на невидими посетители и на светли същества от различни ангелски йерархии, когато пристигаха при Учителя то от този чувствителен уред се чуваше един звук: фиууй и тъничко писукаше. Като записука Учителят се обръщаше, виждаше посетителя и питаше какво има и така започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: „Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език, някакъв старинен санскритски или вакхански или някакъв друг, това не можех да кажа, но езикът беше непознат за мен. Друг път Учителят запитваше: „Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше с своят посетител.
към текста >>

24. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

ТОМ 5

Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата.
Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно. След като свърших с оплакванията си по техен адрес той вдигна пръст и го сложи до устата ми и каза: „Пст, никой да не те чуе". Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста. Аз замълчах, свих си опашката, подвих си я и си тръгнах. Вървя и размишлявам. Та аз бях права и това, което му казах беше вярно, но защо ли ме сгълча да мирувам, да мълча, та никой да не ме чуе.
към текста >>

25. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

ТОМ 5

А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша".
И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод. А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша". После се обърне към нея, като прекъсне разговора си с когото и да било около него и независимо колко важен да е в света. Учителят я запитва: „Добре ли сте, Паша? Добре ли ходихте? Как се чувствувате? Елате да си починете!
към текста >>

26. 12. С ПЕСЕНТА НА УЧИТЕЛЯ

Но как да запея когато от гърлото ми не можеше да излезне не само тон, но и звук.
12. С ПЕСЕНТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят ни беше казал в тежки минути и времена да пеем. Случи се веднъж една заран се разтревожих така, че до дън душа започнах да треперя от глава до пети. Реших да приложа този Негов съвет, който Той ни беше дал в школата. Но как да запея когато от гърлото ми не можеше да излезне не само тон, но и звук. Обаче си спомних и тези думи на Учителя: „За всичко добро ще казвате мога". И започнах да се мъча да пея. Най-напред захвана да излиза от гърлото ми дрезгав звук, после глас, после тон, докато най-после успях да запея. Продължих да пея. Пях още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение.
към текста >>

Най-напред захвана да излиза от гърлото ми дрезгав звук, после глас, после тон, докато най-после успях да запея.
Случи се веднъж една заран се разтревожих така, че до дън душа започнах да треперя от глава до пети. Реших да приложа този Негов съвет, който Той ни беше дал в школата. Но как да запея когато от гърлото ми не можеше да излезне не само тон, но и звук. Обаче си спомних и тези думи на Учителя: „За всичко добро ще казвате мога". И започнах да се мъча да пея. Най-напред захвана да излиза от гърлото ми дрезгав звук, после глас, после тон, докато най-после успях да запея. Продължих да пея. Пях още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение. Тогава видях как щеше да ми се отрови до вечерта всичката кръв, ако не бях пяла и ако не бях сменила вътрешното си състояние с песента на Учителя. Друг подобен случай беше когато ни изсели комунистическата власт. Трябваше в две денонощия да опразним дома си и да (напуснем София.
към текста >>

27. 8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА

Петър Камбуров

Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук.
Но едва мина около половин час и чувствувам, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го безпокоя. Приближих се до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но все не се решавах. Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отвори се вратата на верандата и Учителят, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбите, дойде при вратата и без да пита „кой е? " отвори ми и рече: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите" и ме заведе в сутерена. Събуди сестрите, като им каза: „Този брат премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли". Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: „Кой генерал, кой голям човек би си нарушил нощния покой, да излезе от топлото си легло, да се притече и приети в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
към текста >>

28. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

През цялото време на движението на ръцете Си, Той ги следеше с поглед и когато минаваха пред лицето Му надолу, Той ги съпроводи със звукосъчетанието излезнало от устата Му „р-р-р-р-р-р" надолу.
Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми. Поставя ме да седна на стол, а Той сяда на своя стол. След малко, след като се успокоявам ми казва: „Да знаеш, Симеоне, какви могъщи духове на Вселената съгрешават и след това се сгромолясват така р-р-р-р-р-р-р в Ада". Учителят е вдигнал двете си ръце насочени нагоре над главата си в ляво, после Той ги сваля пред лицето Си, после ги прекарва пред гърдите Си и ги сваля надясно надолу покрай стола, сочейки земята. През цялото време на движението на ръцете Си, Той ги следеше с поглед и когато минаваха пред лицето Му надолу, Той ги съпроводи със звукосъчетанието излезнало от устата Му „р-р-р-р-р-р" надолу. Аз наблюдавам всичко това и Той вдигна главата Си към мен и продължи: „Видя ли какви Велики Духове слизат в Ада? Та ти ли да не съгрешиш? " и се усмихна. Аз също. Нещо ме освободи отвътре и отвън.
към текста >>

29. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

" И тогава не дадох нито звук при раждането.
През 1942 г. когато дойде време да се роди Гриша, отидох при проф. Иванов, който работеше тогава в еврейската поликлиника на „Позитано". Жоро си беше облякъл бяла престилка и искаше да влезе, но аз в паника отрекох неговото присъствие и казах на професора, че дума да не става той да присъствува на такова нещо. „Дума да не става, вънка да седи! " И тогава не дадох нито звук при раждането. А той ме пляскаше по лицето и казваше: „Викнете! Викайте! Освободете се!. Но аз ни дума не продумах и се чу само когато детето изплака. Жоро казваше: „Нека дойде детето живо и здраво, няма значение дали ще е момиче или момче".
към текста >>

30. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих.
" Той каза: „Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото". И аз докато се завъртя да му благодаря той го няма. Изгубих го. Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта. И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. И мъжът ми казва: „Дане, ти заспа малко". „Заспах, ама аз вече стаа ли, то оздравях." И сутринта като наваляло един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. И пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи на вас може да е лъжа, на мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло.
към текста >>

31. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем.
Накрая ни изведе от този свят на човешкия порядък и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга. Това съм го преживял и знам какво представлява този марш на Светлите Сили. Видях, че тези Сили създават и поддържат ритъма на живота на земята. Когато Учителят пееше, пееше тихо. Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния ред. По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем. Учителят препоръчваше нашия братски хор на Изгрева да изнесе концерт в зала България. Но нашите се стреснаха и уплашиха. Започнаха да умуват, че ще се изложим, понеже нямаше такива добри гласове, а пък диригентите не са уверени в себе си. Когато споделили пред Учителя своите опасения, Той казал: „Ще помагам“. Една сестра възкликнала: „Учителю, ама на сцената как ще стане това?
към текста >>

32. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Но това било през нощта, а през нощта е най-тихо и французина като се навел, нали по земята звукът се предава много добре, чул че българинът пее някаква молитвена песен.
Колко пъти съм го започвал и докъде съм стигал не знам, обаче като мина самолета, пред очите ми от куршумите светлината изглеждаше като че ме нападат оси или пчели. В това време хвърляха и бомби. Но мога да кажа смело, че не ме хвана куршум нито по каската, нито по тялото. Считам, че тук е мястото да ви разкажа един случай, който съм чувал или чел в някоя беседа, но който е от Учителя: Това е било когато французи и българи са воювали на сръбската граница. Един французки войник бил натоварен да убие българския войник, който бил на пост. Но това било през нощта, а през нощта е най-тихо и французина като се навел, нали по земята звукът се предава много добре, чул че българинът пее някаква молитвена песен. Това го накарало да се позамисли и като мислил така, решил да не убива българина. Минава време и войната свършила. Същият тоя българин пътувал веднъж по море. Но излязла силна буря и кораба бил в опасност и можело да загине с всичко, което е на него. Тогава българина призовал всички пътници на молитва и започнал сам да пее 91.Псалм.
към текста >>

33. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори.
Комунистическата партия смяташе, че това е нейна заслуга, че е отпуснала държавни средства, за да се поддържа и обучава такъв оркестър. А всички бяха забравили, че това са деца, които ги е раждала българска майка юнашка. И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие! “ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света. Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори. Но и прибавяше онези вибрации, които слизаха от светлината на тяхното съзнание, влизаше в техния двойник и чрез двойника се източваше и излизаше под пръстите им извлечената мелодия от техните инструменти. Всички аплодираха майсторското изпълнение на оркестъра. Усещаха, че чрез неговото изпълнение са получили нещо, от което са се нуждаели и за което са копнеели. Техните възгласи не бяха аплодисменти за изпълнението на оркестъра, а бяха благодарност от онова, което бяха получили техните души в съприкосновение с оркестъра. Това беше именно за това, което бе казал Учителят.
към текста >>

34. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Бах предава хармонията в природата и я изразява в хармония от движение на цвят, звук и форма.
Премина Втората световна война и Германия загуби войната и славяните спечелиха тази война, водени от Съветска Русия, т.е. СССР. От Словото на Учителя съм срещал много негови изказвания за музиката. В едно от тях се казва, какво представляват тези музиканти със своето творчество. Моцарт е слънчев тип, неговата музика слиза от слънцето. Шопен дава музика за сърдечния свят на мъжа и жената. Бах предава хармонията в природата и я изразява в хармония от движение на цвят, звук и форма. Музиката на Бетовен изразява слизането на духа в материята и борбата на човешкия дух да я организира. А Вагнер стои на върха на пирамидата от музиканти, неговата музика е музика на славата, на онази Слава, която излиза от Бога, а това е Божествената Слава, което е Божествената светлина в света на Истината, който е Божествения свят, в който Божествения Дух е творческото начало на проявление на Божествената Душа. И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта.
към текста >>

35. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза.
И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо. Аз отидох пред кинодейците и поисках като представям есетата да направим една вечер на есето. В: Автор Томалевски. Д: Автор Томалевски, тъкмо бяхме репетирали вече, бяхме предали есетата на Борис Арабов, той беше актьор в младежкия театър и той има един хубав, пробивен глас и него ми го препоръча даже Иван Кондов, каза: "Ти като се обърнеш към него той ще свърши работа и трябва обаче председателя да пусне писмо за това нещо". А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише. В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза. "Дайте щом няма, аз ще го подпиша." И пуснахме писмото, направихме афишите, като на мой риск даже писахме отговор от името на съюза на кинодейците и съюза на писателите. Като излезе това, давам на Георги: "Тичай сега в писателския съюз да вземеш разрешение от там", и той отива там с листата, беше Джагаров. "И ако искате да видите какво ще се прочете там". "Не, казва Джагаров, ние имаме доверие, не съм никаква цензура". И така получихме разрешение и направихме това.
към текста >>

36. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Това намери отзвука в Школата.
Тия големи мъжаги. Сложили едни шапки и ямурлуци. Такова нещо, с такава сила вливаха, така еманация се усещаше в молитвата им, при това бяха към 20-30 души. Старейшини някакви такива от древността. Той си го носи това нещо. Това намери отзвука в Школата. Да ти кажа ли, българин е голямо нещо. Аз не знам някой път българин, когато казва: "Бог го знае",това Бог в устата на българина има една много голяма сила. Нито френското, нито другото не съм го чул. "Бог знае", като каже българинът, те респектира веднага. Той вярва, че Бог знае, ама само да го каже един път.
към текста >>

37. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд?
И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи. 3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят. 4. От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти?
към текста >>

38. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис.
След изпяването на тази песен на Изгрева почнаха да ме наричат Тошо-певеца, за да ме различават от други двама Тошовци: Тошо-босия и Тошо-гледача. По това време 1938-39 г. бяхме само трима мъже-певци на Изгрева: Филип Славов-тенор, Митко Сотиров-тенор (съпруг на Мария Златева) и аз-баритон. Беше дошъл от Франция по това време синът на директора на "Коме-ди Франсез" - Манжо с апаратура да записва братски песни. Бяха записани песни в хорово изпълнение и солисти. И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис. Бяхме чули, че този Манжо беше записал и говора на Учителя. Но какво стана после с него, нищо не чухме. Манжо след заминаването си в Париж се изгуби от хоризонта. Манжо на Изгрева беше много демократичен. Макар че не знаеше български, поздравяваше всички, беше общителен и го нарекоха накрая "брат Манжо".
към текста >>

39. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Преди два месеца прочетох в един вестник, че един английски астроном, успял да долови звукови вълни от една много отдалечена галактика.
А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето. За темата: "Музиката на Учителя" би могло да се пише много по-обширно. Смятайте моята лекция като резюме на същата тема. На това място ще прекъсна за малко лекцията, за да ви разправя едно най-ново научно откритие, което потвърждава казаното от Учителя преди малко, че музиката изпълва до край Вселената. Преди два месеца прочетох в един вестник, че един английски астроном, успял да долови звукови вълни от една много отдалечена галактика. И понеже бил и музикант, успял да възпроизведе тези звуци на пианото си. Това кратко научно съобщение ме порази. То отговаря напълно на изказването на Учителя направено преди много години, че Вселената пее. Искам да ви разкажа как Учителя ценеше и уважаваше труда на музикантите. Познавате добре Влади Симеоново, известният голям български диригент.
към текста >>

Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената.
Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечновълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина.
към текста >>

40. КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

29.03.1999 г.

ТОМ 9

И тогава се вижда, усеща и слуша как Духът на Песните слиза върху нея и чрез нейния етерен двойник се извлича звук от струните, чиито вибрации те повдигат в един друг свят - в света на Музиката на Учителя.
А защо не знаят? От къде дойде невежеството? 6. За да се влезе в Духа на Словото, който ще ги заведе в Духа на времето и на Песните на Учителя е един труден процес. Днешните музиканти не пеят и не свирят песните на Учителя в Духа на песните му, както поради онова, което изложих и поради отклонение от Школата на Учителя. Единствено изключение прави цигуларката Йоанна Стратева, но при условие да е отпочинала, да не е заангажирана със странични неща, за да влезе в Духа на песните. И тогава се вижда, усеща и слуша как Духът на Песните слиза върху нея и чрез нейния етерен двойник се извлича звук от струните, чиито вибрации те повдигат в един друг свят - в света на Музиката на Учителя. Бил съм свидетел на 2-3 такива изпълнения от нея, когато е имало музикално присъствие слезнало от Небето върху нея и върху слушателите. Но това не винаги се случва в живота на музиканта и това са неговите най-свещени мигове. А за слушателите е цяло живо изявление на Духа на песните на Учителя. Откровение, което е неповторимо! 7. Музиканите от времето на Учителя Дънов завариха онази техника, чрез която можеше да се запише техните изпълнения.
към текста >>

Онова, което те изпълняват е подражание на онова, за което всеки музикант е закачен и го проектира чрез звук или слово.
Заклети и люти! 12. Опитите на днешните музиканти за разработка на песните от Учителя, за хармонизации и т.н. с формите и музикалните средства, които са усвоили е несполучлив. А защо? Защото всичко това, което е описано от точки 1-11 те не познават и не знаят. Онова, което те изпълняват е подражание на онова, за което всеки музикант е закачен и го проектира чрез звук или слово. Но от веригата, невидимата верига, за която е прикачен и закачен. И то от неговата! За да дойдат истинските по дух музиканти трябва да проучат онова, което съм отбелязал в точките 1-12. Друг път те нямат. Рано или късно ще четат „Изгревът" и онова, което чрез мен се е реализирало в Дух и Слово за съхранение и описание историята на Школата на Учителя Дънов. Амин.
към текста >>

41. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на часовник - този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо.
По-късно вече, когато Куртев присъствал на един сеанс, тогава старите приятели, за да се убедят в съществуването на задгробния свят, са правили спиритически сеанси. На един от сеансите, който са направили, Учителят е присъствал, те го поканили да присъства на сеанса. Събират се в стаята, тогава било с кръгла масичка, събират се около нея, слагат си ръцете там и понякога масичката започва да се движи и с разни знаци по тоя начин са влизали във връзка с духовете. Направили всичко, както друг път са го правили, обаче нямало никакво проявление на духовете, а Учителят го били сложили на една отделна масичка, на един стол там. Когато той бръкнал във вътрешния си джоб, извадил едно малко моливче и взел да чука на масата, знаци както морзовата азбука, нещо подобно. Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на часовник - този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо. Обаче предварително той им казал: „Кой каквото види, няма да приказва, когато свърши сеансът, тогава." И всичките мълчали. По едно време, лампата била снишена до минимум, а лампата била газена, Учителят бил казал, кой каквото види, няма да приказва, значи в полумрак са били. В туй време започват да се явяват такива светлинки, така като кичур черешки, така, и се движат по въздуха. От тука в тази посока, в тази насока така и гледат и чик, чик, чик, чик, чик, чик, обаче всички мълчат, щото било поръчано да не се приказва и да не се смущава. Като се свършил сеансът, тогава светват лампата и тогава всеки си казвал своето впечатление, какво е видял.
към текста >>

42. 09 - 186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Един ден, като минавал сам през гората, чул някакво скимтене, което не приличало нито на човешки глас, нито на звук от животно.
186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО През 1921 година брат ми служеше в Родопите, в трудовите войски като трудовак. Един ден, като минавал сам през гората, чул някакво скимтене, което не приличало нито на човешки глас, нито на звук от животно. Докладвал на началника си, но той не обърнал внимание. Но брат ми не бил спокоен, ето защо тайно от началника си отива на мястото в гората, дето е чул скимтене. Там намерил пребит, съблечен и агонизиращ човек. Отива веднага и съобщава в близкото село, като помолил селяните да го приберат и да се погрижат за неговото лекуване, а на следния ден той ще се върне да уреди сметката по лечението. Вследствие бързо взетите мерки и дадена навреме медицинска помощ, пострадалият бързо дошъл в съзнание и не след дълго оздравял.
към текста >>

43. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тези ултразвукови трептения не се долавят от нашето ухо, но той добива способността да чува „Гласът на Безмълвието".
Той е носител на Божествената правда в душата си. Той е като ароматно цвете, чийто аромат се разнася навсякъде. Следователно правдата е ароматът на душата - ухае приятно и привлича всички. Когато в човека се пробудят силите на душата като Добродетел, Правда и Любов, той става извънредно чувствителен, слухът му се развива извън пределите на обикновения. Той навлиза в друг свят - непознатата област на битието, беззвучен за нас. Тези ултразвукови трептения не се долавят от нашето ухо, но той добива способността да чува „Гласът на Безмълвието". Тези звуци говорят на душата. При хармоничното или нехармонично звучене се показват болестите и билките, с които се лекуват. С такива възможности е била рускинята Мария Щайнер. Говорела е на събрания и е демонстрирала тези възможности. На непознати хора от публиката е познавала болестите и посочвала начините на лекуване.
към текста >>

Когато човек чрез ухото се свърже със света на звуковете, неговият творчески ум се развива, а когато проникне в света на безмълвието, на вътрешния мир и хармония, той чува гласа на Мъдростта.
Тези звуци говорят на душата. При хармоничното или нехармонично звучене се показват болестите и билките, с които се лекуват. С такива възможности е била рускинята Мария Щайнер. Говорела е на събрания и е демонстрирала тези възможности. На непознати хора от публиката е познавала болестите и посочвала начините на лекуване. Когато човек чрез ухото се свърже със света на звуковете, неговият творчески ум се развива, а когато проникне в света на безмълвието, на вътрешния мир и хармония, той чува гласа на Мъдростта. Мъдростта е вътрешното ухо на душата. Заедно с пробуждане на яснослушането се отварят и духовните очи. Те виждат вече това, което никой обикновен човек не е видял и чул. Те виждат цветовете и формите на човешките мисли и чувства, виждат съзнанието на всички хора. Виждат, усещат и проникват в живота на всички живи форми, на всички живи същества, отъждествяват се и проникват във всички живи форми.
към текста >>

44. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си.
Тази способност на възприятията се намира и у животните. Тези центрове се намират на същото място, както и при човека, като някои са развити по-добре, отколкото в човека, а други са в зародишно състояние. Най-низшите от гръбначните животни е змията, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й. Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите. Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб.
към текста >>

45. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове.
Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание.
към текста >>

46. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби.
„Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело. Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г.
към текста >>

47. IV.Програма за 17 август 1909 г.

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте звуковете.
Програма за 17 август 1909 г. В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете. - Пръчката прилича на една флейта. И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте звуковете. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТА Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си. Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк.
към текста >>

48. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в третото небе.
И когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз съм вратата" - това е думата „любов". На тази благородна дума, „любов", всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „любов", ще възкръснат и оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух".
към текста >>

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява.
Че в нас любовта не се проявява, това няма какво да доказваме: ежедневното обхождане с хората показва доколко имаме любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него. Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната.
към текста >>

50. НАРЯДИ за 1909 година

Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.
Отговарят: Благодарни сме. Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа. Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, 12 стих и нататък. 3) Програма за 17 август 1909 година: В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете. Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк).
към текста >>

51. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл.
Аз бих превел този стих другояче: в пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от Любовта. Та, всеки от вас трябва да се спира, да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения Промисъл и да знае къде именно да намери този Божествен Промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл, или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща, всичко това е един говор от Небето. Щом тази звезда ти е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. Сега ще ви представя една картина, да видите как говори Небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя?
към текста >>

52. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг.
Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата - през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя. Защото, ако мислиш да откраднеш едно агне, то мисълта ти на краденото агне изразява как си задигнал агнето, как си го взел, всичкия процес по-нататък как агнето е било живо, как си го заклал и т.н. Като кажете по адреса на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате.
към текста >>

53. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат.
Човек трябва да е слушал дълго време, да е разумял това, което се говори и тогава да бъде послушен. (Учителят посочва чертежа.) Във висшите светове - А, нещата са по- красиви, пък колкото се слиза към материята - Б, друг изглед имат нещата. Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Ти като обичаш някого, ти си готов да извършиш всичко - послушен си. Тъй щото, вие не можете да имате послушание без любов - в съзнателната любов, не говоря за тази обикновената несъзнателна любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче.
към текста >>

54. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

[3] шин - буква от еврейската азбука, означава звука „ш".
думите: Живот вечен За С. думите: С постоянството За П. думите: Добро Дело За Сот. думите: Търсят„Изгрява Слънцето"Мото на ДобродетелитеЖивата Пентограма Поздравление за Мъдростта --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала е оставено празно място за чертеж, който липсва. [2] both (англ.) - двама. [3] шин - буква от еврейската азбука, означава звука „ш".
към текста >>

55. Разговори с Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата.
Враговете отвън не са. Все са отвътре. 4.03. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Началото на физическата година е на 1 януари, на духовната година - на 22 март, а на Божествената година през август. Колко е важна добрата мисъл! Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в природата работят. Една работа, каквато и да е. за да успее, то ти трябва да вложиш в нея Божията любов. Инак няма да даде плодове. Работници сега трябват.
към текста >>

56. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Паша Теодорова

Уверих се, че това ехо има друг характер и произход, не е от физическия свят, чиито звукове се възприемат само с физическо ухо.
Пак се вслушвам, извиках я леко на име, но никакъв отговор. Ехото продължава, а сърцето ми се свива от необикновено голяма скръб. Вслушвам се пак, да не би ехото да иде някъде от улицата, да се мъчи и страда някои. Обаче отвън нищо не се чува. Навсякъде необикновено тихо. Уверих се, че това ехо има друг характер и произход, не е от физическия свят, чиито звукове се възприемат само с физическо ухо. Нещо дълбоко в мене набързо направи един превод, че това е ехото на мировата скръб. Вслушах се още по-внимателно, съсредоточих се и почувствувах повторно голямата скръб на човечеството, събрана и изразена в дълбока, неподдаваща се на описание скръб. Сърцето и слънчевият ми възел само я възприемаха и се гърчеха. Колко време продължи ехото, не мога да кажа, но всичко това стана толкова бързо, че и аз не можах да се опомня. Какво би бйло, ако продължаваше много!
към текста >>

57. 13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА

Паша Теодорова

Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими.
Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот. Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими. И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които подобри проводници са тия на благородните метали. Много са проводниците на природните сили, но една е тяхната централа. Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от доб зи, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане. Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос.
към текста >>

58. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата.
Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота.
към текста >>

59. 15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Милка Говедева

Звук някакъв беше: „В-у-у-у", какво беше това нещо и равномерно се смъкна долу.
„А-а-а" - викам аз, „Учителят не иска да е у въздуха" и слезе до долу. И допълниха с пръст, нали направиха гроба. Затова нещо има очевидци. В.К.: Значи вие видяхте как се слегна пръста. М.Г.: Като че някой размърда това. Звук някакъв беше: „В-у-у-у", какво беше това нещо и равномерно се смъкна долу. Не така да килне на една страна или на другата, равномерно се смъкна долу. В.К.: Защото аз съм слушал разни неща, нали, че се чуло шум и че се дематериализирал в този момент. М.Г.: Не знам, но Елена ми казваше, че Влад Пашов, понеже Учителят е казал, че „Аз кост няма да оставя на земята", че някой с Влад ли, какво разкопавали и не намерили нищо. В.К.: А-а, кой ще разкопава. Не може да разкопава.
към текста >>

60. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Милка Говедева

Боже, кой беше още не си спомням и изведнъж се чу един звук: „Ву-у-у" и така се раздвижи пръстта от гроба и се смъкна долу - равномерно сандъкът.
Обаче аз бях нула пред това, което другите бяха направили. И така на самото погребение вече се разотидоха. А този, Боянчо Златарев, направи ковчега много солиден така хубаво, с орнаменти, това, онова, а пък Гради Минчев го изкопа гроба и още един май някой още беше и доста по-дълбок, отколкото обикновено. Като решиха да сложат по половин метър така колове на четирите краища, за да не слагат сандъка направо на земята, а да бъде на колове. Когато всички се разотидоха, останах аз, артистката Цветана Арнаудова, Гради Минчев. Боже, кой беше още не си спомням и изведнъж се чу един звук: „Ву-у-у" и така се раздвижи пръстта от гроба и се смъкна долу - равномерно сандъкът. „А-а-а", аз изкрещях, „А-а-а, Учителят не иска да е у въздуха." И това беше, и сложиха отгоре още пръст. В.К.: Сега ето виждате как хубаво вие го разказвате, а те го разправят по съвсем друг начин, че Учителят се извлякъл, че се дематериализирал. М.Г.: Не знам, нищо не видях. Това, което видях, това казвам. В.К.: Но се слегна пръстта.
към текста >>

61. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода.
Събота, 20 януари 1990 г. Писмото остана непуснато, тук ще отговоря на някои Ваши въпроси от 29 ноември 1989 г. от 2-ри списък, направо за номер 4: Той гледаше много сериозно на този портрет. Позираше сутрин в стаята, в която приемаше посетители. Когато отивах (към 10 часа сутрин), печката вече гореше, известяваха му, идваше от стаята си горе, с бързи стъпки. След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода. Яви се наметнат с бял копринен шал, с добре сресана коса. Каза, че държи на този шал, защото е изтъкан за него специално и му е подарен с вложени в него най- чисти мисли и чувства. Пита дали го одобрявам. За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет. Избрахме как ще седне, осветлението, дистанцията, помолих погледа да бъде обърнат към мене - т.е.
към текста >>

62. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1041-1060

Савка Керемидчиева

Тези уши ти са дадени да възприемаш звуковете както трябва.
Ако всички бихте имали знание, щяхте да се радвате. Има признаци: Дебелите вежди - обективният ум е развит. Космите - дебелината им, туй е във връзка [с] характера. Хубаво чело - хиляди поколения са работили. Хубав нос - този нос ти е даден да работиш. Тези уши ти са дадени да възприемаш звуковете както трябва. Аз бих желал всички хора да имат тази аура на светиите, да светят. Бог ви е пратил като деца с големи заложби. Училището. 1051 Вие мислите, че ще излезете от земята, че пак ще дойдете. Училището, докато не го свършите няма да излезете навън. Разумният човек 1052 Целият свят е пълен с разумни същества.
към текста >>

63. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Аз изказвам своето учудване със звукове вече, което нищо не определя, освен голямо учудване.
- Не, при нас е много светло. Ние не спим. - Пък ние колко много спим! (Най-добрият ученик спира погледа си на масата на Учителя, съзира Библията, взима я и я отваря.) - Тук в тази книга на Вашия Учител намерих нещо ... Как се казва тази книга? -Хм... - Вие употребявате, има нещо нехармонично във Вашия език: хм ... - О, Вие ме заставяте, аз изпадам в странно положение. Аз изказвам своето учудване със звукове вече, което нищо не определя, освен голямо учудване. (Той разлиства Библията и казва: - Странна книга! - Ама, че Вие я познавате. Това е една стара книга, най-старата книга. Това е книгата, която всички ученици познават много добре. (Добрият ученик гледа книгата, чете нещо тихичко.) - То е христоматия, затова са нещата оттук оттам, несвързани, много неща липсват тук, ако това е книгата, която аз познавам.
към текста >>

64. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

А съгласните изникваха като някой възем, като начало пред един свещен потик или като един тайнствен устрем към нещо велико, което скоро, много скоро ще се прояви, тутакси, щом дойде ръчичката на свежия гласен звук и го извади на онази широта и простор, дето може свободно да се прояви и разлее из пространството.
В 6.30 часа вечерта си свърших упражнението доволна и благодарна на Бога. И с дълбока мисъл върху буквите. VI. През целия ден произнесох: Добрата молитва, Отче наш, Бог царува, Праведния и M.G.Z. думи: 195+ 75 + 14 + 6 + 6 = всичко 296(8) букви: 860 + 302 + 65 + 30 + 32 = всичко 1289 (2) гласни: 421 + 149 + 33 + 14 + 12 = всичко 629 (8) съгласни: 430 + 154 + 32 + 16 + 20 = всичко 660 (3) Как всяка буква оживя в съзнанието ми, със своята хубава премяна. Гласните някои изпъкнаха пред очите ми като малки цветенца пръснати татък из полето, а други като безброй звездички, които кичат нощем небето. А съгласните изникваха като някой възем, като начало пред един свещен потик или като един тайнствен устрем към нещо велико, което скоро, много скоро ще се прояви, тутакси, щом дойде ръчичката на свежия гласен звук и го извади на онази широта и простор, дето може свободно да се прояви и разлее из пространството. Например при думата: „Боже" - докато не дойде „0"-то, „Б"-то не може да се прояви, а седи като натрупана, кондензирана енергия, която чака само да се яви НЯКОЙ отвор и да се излее и разлее на воля. Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой. Говорят буквите. И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане. Гласни и съгласни обикалят една друга, както бистро поточе, което се спуска от един планински връх и обикаля своите на пътя срещнати камъченца, поспира се и ги отминава, нейде подскача, нейде се затаи и пак отминава нататък.
към текста >>

Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой.
През целия ден произнесох: Добрата молитва, Отче наш, Бог царува, Праведния и M.G.Z. думи: 195+ 75 + 14 + 6 + 6 = всичко 296(8) букви: 860 + 302 + 65 + 30 + 32 = всичко 1289 (2) гласни: 421 + 149 + 33 + 14 + 12 = всичко 629 (8) съгласни: 430 + 154 + 32 + 16 + 20 = всичко 660 (3) Как всяка буква оживя в съзнанието ми, със своята хубава премяна. Гласните някои изпъкнаха пред очите ми като малки цветенца пръснати татък из полето, а други като безброй звездички, които кичат нощем небето. А съгласните изникваха като някой възем, като начало пред един свещен потик или като един тайнствен устрем към нещо велико, което скоро, много скоро ще се прояви, тутакси, щом дойде ръчичката на свежия гласен звук и го извади на онази широта и простор, дето може свободно да се прояви и разлее из пространството. Например при думата: „Боже" - докато не дойде „0"-то, „Б"-то не може да се прояви, а седи като натрупана, кондензирана енергия, която чака само да се яви НЯКОЙ отвор и да се излее и разлее на воля. Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой. Говорят буквите. И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане. Гласни и съгласни обикалят една друга, както бистро поточе, което се спуска от един планински връх и обикаля своите на пътя срещнати камъченца, поспира се и ги отминава, нейде подскача, нейде се затаи и пак отминава нататък. Гласните сравнявам с поточето, някой път буйно, някой път тихо и игриво, но винаги свежо, а съгласните с камъчетата, обиколени от водата. Наистина буквите говорят!
към текста >>

65. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея.
В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка. 4. Окултният закон за противоречията Беседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братя Тайна молитва.
към текста >>

66. 7. ЗА АНТИМИНСА

Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук.
По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук. Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса.
към текста >>

67. 38. КОНЦЕРТ

А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка, и от тази на Учителя още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.*
Наистина, той нищо не можеше да си спомни, затова изключително събитие, защото не е участвувал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в него и свиреше чрез пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се беше прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка, и от тази на Учителя още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.*
към текста >>

68. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Стоварвахме багажите там и почвахме да търсим селяните, които имаха магарета, катъри, коне, за да ни изкарат багажите горе, едно такова събитие, като нашето идване, в затънтеното и глухо по онова време село бързо намираше отзвук и цялото село се вълнуваше.
69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Следващият не по-малко важен въпрос, беше транспорта на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване, беше направо с камиони от София до това село Сепарева баня. Малкото площадче там, беше изходната ни база за изкачването ни в планината. Стоварвахме багажите там и почвахме да търсим селяните, които имаха магарета, катъри, коне, за да ни изкарат багажите горе, едно такова събитие, като нашето идване, в затънтеното и глухо по онова време село бързо намираше отзвук и цялото село се вълнуваше. Селяните знаеха вече за нас и бързаха да използуват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те и сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се тези селяни в многото случаи, използуваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата за услугата, която следваше да ни направят. Това беше съпроводено често пъти с недотам приятни пазарлъци, но накрая всичко се уреждаше благополучно и тръгваше керванът с багажи по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки по очарователната Рила. Между нашите сестри, имаше една, така да се каже, малко някак сбутаничка.
към текста >>

69. 81. ОКУЛТНАТА МУЗИКА

В звука и ритъма се крият мощни сили.
Музиката - това е дихание на душата. Чрез музиката тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на Земята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново - те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най- широк смисъл на думата. В звука и ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти и тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течущите води, във вълнуващите се води на океана и моретата, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, ромоленето на потоците. Музиката на природата постоянно събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири.
към текста >>

70. 5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА

Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
С други думи, мислите, които като рояк връхлитат към човешкия мозък. Учителят казва: „Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна и отговаря на планетата Меркурий. Шесторката е съвършенно число. То носи качествата на планетата Венера - на планетата на Любовта. Седморката е седмото небе, където е Великата Слава на Исус Христос. Планетата Нептун със своите висши влияния наподобява 7-то небе.
към текста >>

71. 7. ЗВУК

Тодорица Панталеева Карастоянова

7. ЗВУК „В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог".
7. ЗВУК „В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО. Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка. Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина.
към текста >>

Звукът е едно от проявлението на движението.
Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО. Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка. Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина. Звукът е едно от проявлението на движението. Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела.
към текста >>

Движението, проявено в пъргава среда, дава звук.
Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка. Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина. Звукът е едно от проявлението на движението. Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото.
към текста >>

Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук.
Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина. Звукът е едно от проявлението на движението. Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови.
към текста >>

Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото.
Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество.
към текста >>

Между този интервал ние имаме усещане за звук.
Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално.
към текста >>

Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови.
Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално. Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека.
към текста >>

Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено.
Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално. Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека. Нисшите светове си служат със звуци, които имат особен строеж и се определят с общото име шум. Изследванията, които учените са направили върху тях показват, че те по своя строеж се коренно различават от хармоничните, приятни звуци, които наричаме тонове.
към текста >>

Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека.
Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално. Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека. Нисшите светове си служат със звуци, които имат особен строеж и се определят с общото име шум. Изследванията, които учените са направили върху тях показват, че те по своя строеж се коренно различават от хармоничните, приятни звуци, които наричаме тонове. Шумът има така нареченият непрекъснат звуков спектър. С други думи, шум имаме при елементарни вълни, възлите на които са разпръснати в безпорядък. Безпорядъкът е една от най-характерните черти на Тъмната ложа.
към текста >>

Шумът има така нареченият непрекъснат звуков спектър.
Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално. Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека. Нисшите светове си служат със звуци, които имат особен строеж и се определят с общото име шум. Изследванията, които учените са направили върху тях показват, че те по своя строеж се коренно различават от хармоничните, приятни звуци, които наричаме тонове. Шумът има така нареченият непрекъснат звуков спектър. С други думи, шум имаме при елементарни вълни, възлите на които са разпръснати в безпорядък. Безпорядъкът е една от най-характерните черти на Тъмната ложа. Този безпорядък се вмъква в човека, внася елементи от този изостанал свят, действува разрушително и похабяващо върху мозъчните клетки. Човек трябва да има броня срещу тях, за да се предпазва от тяхното въздействие. Тоновете имат много по-различен строеж.
към текста >>

Изследванията са показали, че те имат тъй нареченият прекъснат, или линеен звуков спектър.
С други думи, шум имаме при елементарни вълни, възлите на които са разпръснати в безпорядък. Безпорядъкът е една от най-характерните черти на Тъмната ложа. Този безпорядък се вмъква в човека, внася елементи от този изостанал свят, действува разрушително и похабяващо върху мозъчните клетки. Човек трябва да има броня срещу тях, за да се предпазва от тяхното въздействие. Тоновете имат много по-различен строеж. Изследванията са показали, че те имат тъй нареченият прекъснат, или линеен звуков спектър. С други думи, възлите на елементарните вълни са хармонично наредени, било в равни интервали, било в някой от хармоничните съотношения. Това нареждане на възлите действува особено благоприятно на всяка жива форма и по-специално на човека. Със своето хармонично разпределение, възлите на елементарните вълни внасят хармония в нас, носят интерференция, подсилват движенията, живота в нас. Хармонията гради, съзижда, дава растеж. Въздействието им върху мисълта, чувствата и импулса за действие е особено подчертан.
към текста >>

Имаме една аналогия между светлинните и звукови спектри.
Със своето хармонично разпределение, възлите на елементарните вълни внасят хармония в нас, носят интерференция, подсилват движенията, живота в нас. Хармонията гради, съзижда, дава растеж. Въздействието им върху мисълта, чувствата и импулса за действие е особено подчертан. Има тонове, които подсилват дейността на мисълта, други - дейността на емоциите. Трети, каквито са маршовете, подсилват импулсите за действие. Имаме една аналогия между светлинните и звукови спектри. Всички елементи от таблицата на Менделеев при висока температура светят и дават спектри, които са непрекъснати, както при шума. Слънчевите лъчи, лъчите на звездите - слънца, дават също спектри само, че те са прекъснати, линейни, както при тоновете. В тази прекъснатост, в тези линии на слънчевите спектри се крие великото, Божественото, което тези светлини носят. Тъй както в линиите, в прекъснатостта на тоновете се крие тяхното висше, Божествено съдържание. И колкото хармонията в линиите на звуковият спектър е по- голяма, толкова и Божественото съдържание в тях е повече.
към текста >>

И колкото хармонията в линиите на звуковият спектър е по- голяма, толкова и Божественото съдържание в тях е повече.
Имаме една аналогия между светлинните и звукови спектри. Всички елементи от таблицата на Менделеев при висока температура светят и дават спектри, които са непрекъснати, както при шума. Слънчевите лъчи, лъчите на звездите - слънца, дават също спектри само, че те са прекъснати, линейни, както при тоновете. В тази прекъснатост, в тези линии на слънчевите спектри се крие великото, Божественото, което тези светлини носят. Тъй както в линиите, в прекъснатостта на тоновете се крие тяхното висше, Божествено съдържание. И колкото хармонията в линиите на звуковият спектър е по- голяма, толкова и Божественото съдържание в тях е повече. Оттам и по- доброто им въздействие върху човека. Хармонията е качество на висшите разумни светове. И всеки, който иска да влезне в тези светове, който иска да получи нещо от тях, той трябва да слуша, да приема мелодиите с хармонични тонове. Грамадното богатство, което Учителят донесе от тъй хармонични мелоди, свидетелствуват за изключителната роля, която той отдаваше на музиката като средство за внасяне на хармонията в човека. За щастие, това богатство е записано и поколенията ще имат възможност да се ползват от него.
към текста >>

72. III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна звука на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя звук, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст.
Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят. Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата. Сандъчето поставиха пред ковчега в краката. Поставиха капака на ковчега, който притвориха с 6 бурми. На един метър височина от ковчега поставиха три напречни греди, на които наредиха дъски и нагоре допълниха с пръст. Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна звука на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя звук, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст. Една пентограма изработена от дърво с естествения му цвят. Това бе всичко. Преди спускане ковчега - „Отче наш", мълчалива молитва, мотото и край. В деня на Неговото погребение бе паднал сняг. Дългоочакваният сняг.
към текста >>

73. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат.
Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. „ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
към текста >>

74. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

- с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.).
Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу". Бог е отразен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. - с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия неизблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност - в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите?
към текста >>

75. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище.
"От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж.
към текста >>

76. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ.
инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко. "В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следов., Бог е Причината, Началото и Мерката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота.
към текста >>

От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар?
ЕК От сини висини гръмовен глас долита: "о жива глъбина от изворни води, за мойто творческо дихание открита, благословена днес и вечно ти бъди! Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с.
към текста >>

Първият всеобемен космически звук.
Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада.
към текста >>

77. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет.
към текста >>

Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери.
Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини!
към текста >>

Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли.
към текста >>

Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен.
Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свет и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания.
към текста >>

Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада.
В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа. Целта, към която се стреми човешката душа, е сливане с Божествения Дух. Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, треба да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат.
към текста >>

Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата.
да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството.
към текста >>

Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат.
Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето.
към текста >>

Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека.
От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека.
към текста >>

др., на висшите звукови трептения.
И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената.
към текста >>

Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите.
Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации. "Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр.
към текста >>

"Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта.
А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации. "Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответствува точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра". Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа - триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа - триъгълникът на Мария. Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите.
към текста >>

Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е.
Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации. "Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответствува точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра". Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа - триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа - триъгълникът на Мария. Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърдява и в Библията (Изход, гл.
към текста >>

78. 20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО

И владиката отдалеч наблюдаваше и се чудеше какво е това нещо, какъв е този звук.
И всички 1000 души я изпяха с движения. След това Учителят даде други песни. Пеехме. И започна да прави така като че кошер пчела се рои. Правеше така: (Пеню Ганев пее „а-а-а-а! " и се образуваше едно бръмчене. И владиката отдалеч наблюдаваше и се чудеше какво е това нещо, какъв е този звук. ВК: Учителят, нарочно дава упражнение. ПГ: Става същото като че се рои пчелен кошер. След това следва посещението на Горницата. В Горницата влизахме двама по двама. И отваряхме Библията, като отивахме горе, да видим какво ще ни се падне.
към текста >>

79. 92. КОЙ ПОСРЕЩА ЧАЙНИЦИТЕ

ВК: Казваха ми за тия чайници, че като вървели приятелите, чайниците издавали един звук: „фиу, фиу" и се вдигала пара.
Това е чудо на чудесата! " Учителят го разправя това, че офицерът се чуди как става това. Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева. Аз също се чудя как е станало това. Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е преварил. ВК: Казваха ми за тия чайници, че като вървели приятелите, чайниците издавали един звук: „фиу, фиу" и се вдигала пара. ПГ: Да, да. ВК: Те бяха като самовари, така ли? ПГ: Да. Цеко Матов носеше единия, а другия - друг някой брат. Всякога Цеко носеше.
към текста >>

80. 5. ДУША НА ДЕВОЙКА И ДУХ НА ВОИН

Видях това и в звука, който извличаше от струните на своето виолончело Георги Радев.
Той вече е пенсионер, когато разказвам това. Та, така въздействува Словото на Учителя и така неговите идеи оживяват у нас. След като чух този случай за Георги Радев, вече разбрах защо той бе взел да учи и да свири на виолончело. Учителят за него бе казал: „Има душа на девойка и дух на воин." Аз най-добре видях това. Видях това в очите на онзи лекар, който живееше отново и то с идеите на Учителя. Видях това и в звука, който извличаше от струните на своето виолончело Георги Радев. Всички се учудваха как бе възможно човек с такава фина фигура като неговата да извлича такъв нежен звук от обемистия инструмент с дебели струни и дълъг лък. Разбрах какво означава да имаш душа на девойка, разбрах какво значи да имаш дух на воин в неговото устремление да усвои онова, което други не биха направили, като потребност на духа и проявление на човешката душа!
към текста >>

Всички се учудваха как бе възможно човек с такава фина фигура като неговата да извлича такъв нежен звук от обемистия инструмент с дебели струни и дълъг лък.
Та, така въздействува Словото на Учителя и така неговите идеи оживяват у нас. След като чух този случай за Георги Радев, вече разбрах защо той бе взел да учи и да свири на виолончело. Учителят за него бе казал: „Има душа на девойка и дух на воин." Аз най-добре видях това. Видях това в очите на онзи лекар, който живееше отново и то с идеите на Учителя. Видях това и в звука, който извличаше от струните на своето виолончело Георги Радев. Всички се учудваха как бе възможно човек с такава фина фигура като неговата да извлича такъв нежен звук от обемистия инструмент с дебели струни и дълъг лък. Разбрах какво означава да имаш душа на девойка, разбрах какво значи да имаш дух на воин в неговото устремление да усвои онова, което други не биха направили, като потребност на духа и проявление на човешката душа!
към текста >>

81. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел.
След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто.
към текста >>

82. 1934 година

След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове".
Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини! Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си! Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари.
към текста >>

Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел.
След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто.
към текста >>

83. VIII. Документи на Пеню Ганев

От селяните навред обичан, защото това е отзвукът на моята душа.
Със заповед № 4949 от 26.Х.1933 год. на Министерството на народната просвета бях уволнен като неудобен за границата от с. Равна, Царибродско. И след три месеца без място ме изпратиха в турско училище из Родопския край. Учителствувах по села из Поповско, Царибродско, Кърджалийско, Моравско и Софийско. От селяните навред обичан, защото това е отзвукът на моята душа. През този си скитнически живот аз не губех времето си напразно. Две неща запълваха всичкото ми време извън преките ми задължения в училище и извън него. Те са: научната литература и музиката. Аз се отдадох с цялата си жар да уча цигулка, пеене и теория на музиката. Като дойдох в Софийско учител, започнах редовно да вземам уроци по цигулка от музикалния педагог Христо Петков.
към текста >>

84. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук.
Има три начина за свиренето. Много малко музиканти се занимават с философията на музиката. Ако окото ти бързо схваща нотите, то ти технически ще свириш. Когато схващаш съдържанието на нотите, това е музика. Тона "do", преди да го чуеш, трябва да го чуеш в пространството - то е музика. Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук. Например за морала, да го чуеш като звук, а не да го четеш на книга. Когато свириш и гледаш нотите, то е механическо свирене. Без ноти да свириш. (24.ХI.1935 год., неделя) 122. Когато аз пея, пея първо за себе си, не за хората.
към текста >>

Например за морала, да го чуеш като звук, а не да го четеш на книга.
Много малко музиканти се занимават с философията на музиката. Ако окото ти бързо схваща нотите, то ти технически ще свириш. Когато схващаш съдържанието на нотите, това е музика. Тона "do", преди да го чуеш, трябва да го чуеш в пространството - то е музика. Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук. Например за морала, да го чуеш като звук, а не да го четеш на книга. Когато свириш и гледаш нотите, то е механическо свирене. Без ноти да свириш. (24.ХI.1935 год., неделя) 122. Когато аз пея, пея първо за себе си, не за хората. Ако аз се науча да вземам правилно един тон, на мене животът ми се продължава.
към текста >>

Затова трябва да сме по-далече от една лоша мисъл или чувство в нас, да сме по-далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засягат.
В съвременната музика има правила, но в природата има музика, правилата на която съществуват преди тия на съвременните професори по музика. Затова човек най-първо трябва да се научи да спазва тия правила на природата, а после да пее както иска. (16.Х1. 1935 год., сряда) 126. В говора, както и в музиката, има една разрушителна гама, която наричам гама на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далече от една лоша мисъл или чувство в нас, да сме по-далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засягат. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие човек може да постигне нещо. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причина и последствие. (16.Х.1935 год., сряда) 127.Тоновете "Do" е основен тон на живота.
към текста >>

Човек трябва да бъде крайно внимателен към звуковете, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гамата на смъртта.
Като си попееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш. Музиката разрешава противоречията: ако вървиш по волята й, ще пееш навсякъде. Когато дойдете до пеенето, освободете се от всички вътрешни ограничения. (5.IV.1935 год., петък) 131. Има известни красиви гласове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен към звуковете, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гамата на смъртта. Човек трябва да има обект, за който да пее, нещо хубаво, за което да пее. (5.IV.1935 год., петък) 132. Ако не можеш да се молиш музикално, ако не туриш всичката красота, която умът ти може да даде, всичката мекота, която сърцето ти може да даде, най-интензивното желание, което волята ти може да даде, молитвата ти не може да има резултат. Желанието на Бога е да ти помогне по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, при нужда да знае как да се отправи към Него.
към текста >>

85. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Хармонията е отзвук на Бога.
носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186. Мелодия и хармония Има мелодии, с които човек може да се подмлади. Хармонията е отзвук на Бога. Бог ни отговаря на четири гласа. А мелодията е песен на душата. Затова, пей тихичко, за да те чуе Господ и да ти отговори с хармонията. Растежът седи в една вътрешна придобивка. (20.II.1938 год., неделя) 187.
към текста >>

Пеенето не е само един звук.
Тя иде от най-възвишен свят! Ако стомахът и дробовете не са в нормално състояние, ти не можеш да пееш. Лошите условия показват, че музика ви трябва. Трябва да пеете за стомаха си, за дробовете си и за мозъка. (25.II.1938 год., петък) 192. Пеенето не е само един звук. В музикалния свят всеки един тон е един ангел. Всеки тон има по 7 тона. Тези тонове се различават по качество. Повишението на тона „до" показва, че яйцето е излюпено. (25.II.1938 год., петък) 193.
към текста >>

86. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Има разумни и неразумни звукове.
Ако ле ви хваща хрема, лошо е за вас. Треската с висока температура е едно благословение. Тя лекува всички болести. Огънят на треската изгаря бацилите. 307. Гласът е разумна сила От гласа на човека зависят много работи. Има разумни и неразумни звукове. За да не ви обичат хората, причината е във вашия глас, когато говорите на другите. Плосък глас имат всички ония, които имат завист, омраза. Объл глас имат всички ония, които имат доброто в себе си. Когато говориш, ти трябва да се вслушваш приятно ли говориш. Гласа на човека Господ го е дал като разумна сила.
към текста >>

87. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

Пеенето не е само един звук.
(23.II.1938 год., сряда) 345. Да разберете, то е едно възвишено състояние. Музиката е нещо разумно, тя може да засегне човешките чувства и човешките мисли. Тя иде от най-възвишения свят. Ако стомахът, дробовете не са в нормално състояние, не можеш да пееш. Пеенето не е само един звук. Стомахът е най-нисшето състояние. И в музиката има вкус, той принася нещо. (25.II.1938 год., петък) 346. Песента „Мога да кажа" Тази песен („Мога да кажа" *) е тоническа, тонира. Тя те изважда из едно състояние, което те е обградило.
към текста >>

88. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

До вечерта четох новоизлезлия музикален вестник „Звук" и започнах да чета нещо из биографията на Григорий Петров.
Страхувам се да не заболея от гръдна болест от тревоги и убийство с децата. Четири отделения е цял педагогически скандал и човек, който усърдно си гледа работата, ще се изтощи и изчерпа съвсем и преждевременно може да си замине от тоя свят. После, измъчва ме мисълта за Еленка, че тя остана без работа и далеч от мен. Исках да чета, но не ми се четеше. Исках да се занимавам със свирене, но леженето преодоля и легнах за 2 часа, та си поспах. До вечерта четох новоизлезлия музикален вестник „Звук" и започнах да чета нещо из биографията на Григорий Петров. 10.ХI.1934 год., събота Сън. Сънувах, че се намирам в един град, но не знам точно в кой, обаче за мене почти познат. Въпросът се касаеше до това, че трябваше да изчистя от при мен някакви си непотребни 2 големи мръсни книги. Вземах ги и влязох в някаква си градска градина, но градината бе чиста и аз не исках да мърся тамо с тези вехти книги - облеклова обвивна хартия. Ха тук да ги хвърля, ха там, та най-после в една нова, неизкарана къща, чието мазе бе замърсено от хората минувачи, понеже нямаше клозет.
към текста >>

89. 19. Чуждите езици

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Англичанинът едва произнася звука „р", да се не чуе, че е груб.
„Ден" на английски значи „тогава". „Суманатата" значи китайските националисти. „Ку ки абар" значи „какво известие". Езиците на източните народи - инволюционните, не са звучни. Еволюционните езици са звучни. Англичанинът едва произнася звука „р", да се не чуе, че е груб. Българинът с езика казва „р-р-р". Човек, като смекчи характера си, и „р" се смекчава. Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа.
към текста >>

90. 96. Възпитателната школа

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Музикален звук издават крилцата, цял един оркестър и се чува гласът на царицата и бръмбарите.
Те най-голямата работа вършат, но кога е гладна година, изпъждат ги навън, да гладуват, после ги прибират. Молят се отвън, молебен правят и ги викат. Четиристотин бръмбара колко мед ще изядат? Те са оркестранти, обикалят около царицата, насърчават я; като ги избият, тя от скръб умира. При рояването пеят всички с движението на крилцата си. Музикален звук издават крилцата, цял един оркестър и се чува гласът на царицата и бръмбарите. По една-две години да ходите да слушате. Щом си се скарал с някого, пчелата ще те ужили. Като я обичаш, не жили. Една пчела, като има паша, играе танц и другите възприемат новината. Пчелите и царицата отпреди хиляди години си имат радио.
към текста >>

91. 3. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

VI. Очерци за Мара Белчева

И нявга през забравата проблесне легенда или звук от тяхна реч - като че ли далечна вест небесна разсича тъмний облак - златен меч.
„Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ЗАДУШНИЦА ... А думите им, верни и лъжливи, въздишките им, жадните уста; ръцете им и щедри и грабливи, сега бръшляна вий по тях листа... Изгнили вече лодките, веслата; земята глътна техния полет. И само по браздите на делата живее още живия завет. И нявга през забравата проблесне легенда или звук от тяхна реч - като че ли далечна вест небесна разсича тъмний облак - златен меч. И вижда погледа, в дъга пречистен, дърво изникнало до модрий свод, със златен плод отрупано, безлисто; очите на възкръсналий живот... (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 70, из „Вечният скитник )
към текста >>

92. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами.
У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега.
към текста >>

93. 14. Песента

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

14. Песента Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо.
14. Песента Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо. Дълбоките, ниски тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър. Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея. И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост. Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория? Аз съм дълбоко убеден, че който преживее само веднъж величествената красота на една вдъхновена религиозна музика, той остава завинаги неин пленник.
към текста >>

94. 3. Последната симфония

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Една душа - една вселена от звукове, затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор.
II, 1925, кн. 9-10, с. 296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика, нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа - една вселена от звукове, затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания. Бетовен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземаше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетовен знаеше края, края на своя живот.
към текста >>

Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос.
Бетовен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна утеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновеният, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал. Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат, културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тъй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла, глухият Бетовен допяваше своята лебедова песен.
към текста >>

95. 5. Наука и метафизика

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това.
към текста >>

Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват? физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята.
към текста >>

Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения.
физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя.
към текста >>

96. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня.
Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за „октави” в разните полета. Във всяко поле има само една „осъществена октава”, а между отделните полета има сума „загубени октави”. Това твърде напомня нашата стълбица на трептения. Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива „пустини” се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните „полета” има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза на квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрации. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални свята, ще приведем един цитат от книгата Ostliche und westliche Physjk (Виж в оригинала с.
към текста >>

97. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

Той е свързан с формата, пропорцията и звука.
За Рибите , третият знак на водата, един съвременен астролог каза - широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората - отделността изчезва и човека се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от което се ражда ексцентричност. IV. Триеонът на земята представя Севера - който символизира студа, инертността и кристализацията - качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Елементът на земята е женски, негативен, студен и сух и има отношение към меланхоличния темперамент. Първият знак на земята - Телец , е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване.
към текста >>

98. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко.
Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода. Гърлото им винаги е сухо, и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък. В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене.
към текста >>

Звука приятен и весел.
Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката благородна и уверена. Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство.
към текста >>

99. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации.
Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния.
към текста >>

Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото.
Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определен тон и определен цвят, значи всяка планета има специфичен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател.
към текста >>

Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете.
Когато Луната е в лош аспект със Сатурна, това показва на големи спънки и противоречия в живота. Луната, както и всички планети, в проявлението си претърпяват известни видоизменения, в зависимост от знака, който заемат. Върху този въпрос ще се спрем по-нататък. Лошо аспектирана Луна е признак на лошо здраве, особено в детинството. Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща съотношенията между нещата. Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете.
към текста >>

100. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове