НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
54
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила
отзвук
и тук.
По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес.
Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила
отзвук
и тук.
Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса.
към текста >>
2.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на
звуковете
и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.
Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на
звуковете
и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.
За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
В най-ранната възраст той е говорил със
звук
.
Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление.
В най-ранната възраст той е говорил със
звук
.
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи!
към текста >>
4.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
6.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Дънов Поздрави Д-ра. Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
към текста >>
7.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Дънов Поздрави Д-ра. Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
към текста >>
8.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Дънов Поздрави Д-ра. Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Дънов Поздрави Д-ра. Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел.
№125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния
звук
на Сътворението, съставен от трите
звука
– а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
към текста >>
10.
Писмо от Учителя до Пеню Киров, Варна
, 17.07.1906 г.
Може би е като
отзвук
на обръщението „Петре“ в писмото от 11 юли 1906 г.
Варна 17.07.1906г. ---------------------------------------------------- 208. Това писмо се публикува за първи път. 209 Само в това писмо до П. Киров Петър Дънов употребява обръщението „обични“.
Може би е като
отзвук
на обръщението „Петре“ в писмото от 11 юли 1906 г.
на П. Киров.
към текста >>
11.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте
звуковете
.
За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата.
Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте
звуковете
.
Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Протокол от годишната среща на Веригата
към текста >>
Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте
звуковете
.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново
За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата.
Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте
звуковете
.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте
звуковете
.СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТАТака говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления.
Протокол от годишната среща на Веригата Програма за 17 август 1909 г. Записал Петко Гумнеров В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете.- Пръчката прилича на една флейта.
И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте
звуковете
.СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТАТака говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления.
Ето, Моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си.Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него.Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк.Отговорете с пълнотата на сърцето си и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и дава всичко, ще ви даде според Своята неизмерна благост и вечна милост.Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствувайте я и пред Небето.Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на живота, Който е говорил? Отговор: Вярвам.Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Отговор: Вярвам.Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Отговор: Вярвам.Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри?
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Под
звука
на тази магическа дума като че ли се намираме в третото небе.И първото нещо, което иска да ни научи Христос, е как да произнасяме тази дума.
И когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз съм вратата" - това е думата „любов". На тази благородна дума, „любов", всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „любов", ще възкръснат и оживеят.
Под
звука
на тази магическа дума като че ли се намираме в третото небе.И първото нещо, което иска да ни научи Христос, е как да произнасяме тази дума.
Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Те са един
отзвук
на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява.
Ако те не произведат ефект, това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествената любов. Че в нас любовта не се проявява, това няма какво да доказваме: ежедневното обхождане с хората показва доколко имаме любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него.Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват?
Те са един
отзвук
на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява.
По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната.Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 19.11.1920 г.
Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия
звук
, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата.
Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива.
Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия
звук
, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата.
И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота.
към текста >>
16.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Но, тази вечер,
звукът
на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора.
В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там. Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда. Гайдарят бил чест гост на кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ.
Но, тази вечер,
звукът
на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора.
Величка Стойчева поръчала на Коста, съпруга си, да слезе и да помоли кръчмаря да отпрати този гайдар. Кръчмарят, обаче отказал – не искал да си загуби клиента. Понеже гайдата под въздействие на виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба. Но кръчмарят пак не се съгласил да им съдейства. Това ставало тайно от Учителя.Домакините не искали да се прекъсва интересния разговор.
към текста >>
Изведнъж, за тяхна голяма изненада,
звукът
и секнал и жално се снижил.
Понеже гайдата под въздействие на виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба. Но кръчмарят пак не се съгласил да им съдейства. Това ставало тайно от Учителя.Домакините не искали да се прекъсва интересния разговор. Но Учителят почувствал затрудненото им положение и в един момент се обърнал към присъстващите с думите: - Искате ли сега да спре гайдата на този гайдар? Всички се спогледали, защото отдолу се чувал с все сила писъкът на гайдата.
Изведнъж, за тяхна голяма изненада,
звукът
и секнал и жално се снижил.
Отдолу се чул недоволния глас на гайдаря, който гръмко окайвал спуканата си гайда. Учителят се позасмял: Мисълта е сила, тя може да пробие и гайда, която свири не навреме и не на място! Величка Стойчева е била много усърдна в духовната дейност. Тя е работила върху определени теми и е споделяла свои мисли в писма до Учителя. Ето как е отговорил той на едно нейно писмо от 1909 г.:
към текста >>
17.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни
звукове
и всеки един
звук
на извора буди във вас известна идея.
В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор.
Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни
звукове
и всеки един
звук
на извора буди във вас известна идея.
Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.4. Окултният закон за противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика.
към текста >>
18.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше
отзвук
и хората се вълнуваха.
Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе.
Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше
отзвук
и хората се вълнуваха.
Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата. Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци. Но накрая всичко се уреждаше благополучно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очарователната Рила.
към текста >>
19.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Ултразвуковит
е гами
Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика")
Ултразвуковит
е гами
Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава.
към текста >>
Те преминават в
свръхзвукова
тоналност.
(Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят.
Те преминават в
свръхзвукова
тоналност.
Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я.
към текста >>
20.
Разговор на Учителя с ученик в приемната на Изгрева - как да се работи в света за новите идеи. Зап...
, 06.1937 г.
Звукът
има значение за онзи, който слуша, и светлината има значение за онзи, който гледа.
Зад Ганди стои Тагор34. Тагор примирява. Ганди излиза на фронта, той е краен и справедлив и е почти така искрен, както Толстой. Индусите ще си извоюват свободата! Трябва да се проповядва едно Учение, което има приложение.
Звукът
има значение за онзи, който слуша, и светлината има значение за онзи, който гледа.
Ако посадиш плодни дървета и не вземеш мерки, добитъкът ще ги осакати; затова трябва да ги заградиш, докато укрепнат. Един човек, след като повярва, дълго време трябва да се укрепява. Често някой иска и другите хора да имат същата вяра каго неговата. А пък вярата седи в следното – да имаш Любов! Интересът към Божествените идеи се урежда от Невидимия свят.
към текста >>
21.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 януари
, 6.01.1939 г.
Англичанинът едва произнася
звука
„р", да се не чуе, че е груб.
„Ден" на английски значи „тогава". „Суманатата" значи китайските националисти. „Ку ки абар" значи „какво известие". Езиците на източните народи - инволюционните, не са звучни. Еволюционните езици са звучни.
Англичанинът едва произнася
звука
„р", да се не чуе, че е груб.
Българинът с езика казва „р-р-р". Човек, като смекчи характера си, и „р" се смекчава. Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа.
към текста >>
22.
Учителя дава песента 'Сила, здраве е богатство'
, 3.01.1940 г.
Изпълнение на песента от Симеон Симеонов (в началото около 9 секунди няма
звук
)
сила, здраве е богатство, е богатство, е богатство, сила, здраве е богатство. За живота на душата, за живота на душата.
Изпълнение на песента от Симеон Симеонов (в началото около 9 секунди няма
звук
)
към текста >>
23.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Дочувах отделни фрази с интересно
звукосъчетание
на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше.
Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език.
Дочувах отделни фрази с интересно
звукосъчетание
на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше.
Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа!
към текста >>
Оказа се, че тя бе в известен смисъл
звукова
бариера само лично за мен.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
Оказа се, че тя бе в известен смисъл
звукова
бариера само лично за мен.
Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
към текста >>
" - „Ами не чувах добре
звука
на цигулката!
Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето?
" - „Ами не чувах добре
звука
на цигулката!
" - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! "
към текста >>
Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше
звука
към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна.
Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше
звука
към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели.
към текста >>
24.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен
звук
и същевременно - озвучено движение.
Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр.
Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен
звук
и същевременно - озвучено движение.
От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод.
към текста >>
25.
Писмо от Учителя до Галилей (Гаврил) Величков, Мърчаево
, 16.03.1944 г.
Хармония, в която се носи
звука
на вечната Любов.
Работете и живейте за Любовта. Там е Той. Моят поздрав на всички приятели там. Поздрави и вам. Хармонията да ви е настолна книга.
Хармония, в която се носи
звука
на вечната Любов.
Подпис Мърчаево, 16 март 1944 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 4 ---------------------------------------------------Коментар на Галилей Величков: През пролетта на 1944 година написах писмо до Учителя. Получих от него отговор. Пликът на писмото бе написан лично от Учителя до гр.
към текста >>
26.
Погребението на Учителя
, 30.12.1944 г.
Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна
звука
на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя
звук
, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст.
Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят. Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата. Сандъчето поставиха пред ковчега в краката. Поставиха капака на ковчега, който притвориха с 6 бурми. На един метър височина от ковчега поставиха три напречни греди, на които наредиха дъски и нагоре допълниха с пръст.
Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна
звука
на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя
звук
, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст.
Една пентограма изработена от дърво с естествения му цвят. Това бе всичко. Преди спускане ковчега - „Отче наш", мълчалива молитва, мотото и край. В деня на Неговото погребение бе паднал сняг. Дългоочакваният сняг.
към текста >>
27.
Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г
, 0.07.1900 г.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
28.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 09.06.1902 г.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
29.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 16.06.1902 г.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
30.
Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'
, 30.06.1902 г.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
31.
Учителя изнася публична сказка по френология в София
, 02.10.1901 г.
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че
отзвукът
е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г.
към текста >>
Отзвукът
е твърде силен.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Отзвукът
е твърде силен.
Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
към текста >>
32.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Най-после бутнах вратата без да се чуе
звук
.
Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го безпокоя. Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах.
Най-после бутнах вратата без да се чуе
звук
.
В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
към текста >>
33.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
Ако не възприемаш
звуковете
чисто, ще погладиш ушите си и ще се помолиш за тях.
Молете се за себе си, молете си и за другите хора. Как трябва да се молим? Като станеш сутрин, поглади челото си и кажи: „Господи, благослови челото ми и способностите, които са скрити в него.“ Ако не мислиш добре, поглади носа си и отправи мисълта си пак към Бога. Ако очите ти гледат криво на нещата, поглади и тях. Ако не ядеш правилно и не говориш правилно, ще се помолиш за устата си и ще я погладиш.
Ако не възприемаш
звуковете
чисто, ще погладиш ушите си и ще се помолиш за тях.
След това ще погладите ръцете и краката си, които ви служат добре. Благодарете за удовете*, които ви са дадени в услуга. „Опорни точки на живота“, „Ценни добродетели“, стр. 103. Като се събудите сутрин, молитвата ви да бъде: „Господи, само Ти си Едничкият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ни да Те обичаме тъй, както Ти ни обичаш.“
към текста >>
Когато се моли тайно, в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне вcякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички
звукове
вън и вътре в него.
Бог да оправи пътищата на светлината, която се отправя към вашия ум. Бог да оправи пътищата на знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. „Двете свещени положения“, „Високият връх“, стр. 135. Какво означава тайната молитва? Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света.
Когато се моли тайно, в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне вcякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички
звукове
вън и вътре в него.
Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Tе ce различават. Обаче вие сами трябва да намерите тази разлика.
към текста >>
34.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
И ако всред един народ ненамират
отзвук
новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез.
И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет.
И ако всред един народ ненамират
отзвук
новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез.
Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
към текста >>
35.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
А през лятото на Рила, често се чувал отривистия
звук
от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето.
Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода.
А през лятото на Рила, често се чувал отривистия
звук
от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето.
Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис.
към текста >>
36.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
с
звукове
- цветя
За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата
с
звукове
- цветя
свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив,
към текста >>
37.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
с
звукове
- цветя
За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата
с
звукове
- цветя
свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив,
към текста >>
38.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о
, 27.01.1926 г.
Те са два естествени, мощни
звука
, които се срещат в езиците на всички народи.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о Учителя дава това упражнение в лекцията пред общия окултен курс "Външни влияния", 27 януари 1926 г. Казвам: Добре е, когато правите движения за урегулиране силите на вашия организъм, да ги придружавате с гласните букви а и о.
Те са два естествени, мощни
звука
, които се срещат в езиците на всички народи.
Звуковете а и о се отнасят към междуметията. Като правите движения, трябва да обръщате внимание на това, дали те са разумни или не. Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека.
към текста >>
Звуковете
а и о се отнасят към междуметията.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о Учителя дава това упражнение в лекцията пред общия окултен курс "Външни влияния", 27 януари 1926 г. Казвам: Добре е, когато правите движения за урегулиране силите на вашия организъм, да ги придружавате с гласните букви а и о. Те са два естествени, мощни звука, които се срещат в езиците на всички народи.
Звуковете
а и о се отнасят към междуметията.
Като правите движения, трябва да обръщате внимание на това, дали те са разумни или не. Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии.
към текста >>
НАГОРЕ